Комисия по културата и медиите20/09/2018

Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2591/steno/ID/5244

На 20 септември 2018 г. Комисията по културата и медиите проведе дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини.

Дискусията беше открита в 14.30 ч. и ръководена от председателя на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов.

* * *ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Габриел, уважаеми колеги, уважаеми гости! Днешната дискусия е във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини.Дълбоко съм убеден, че обществото трябва да бъде информирано за действителните собственици и за начина на финансиране на медиите, телевизии, вестници, радиа, агенции, интернет издания. За мен това е съществен въпрос, защото опира до свободата на словото, за която толкова много говорим напоследък. Свободата на словото е свещено право на всеки човек, не само на журналисти или на медии. Тя е неизменна част от демокрацията! В дискусията, колеги, днес ще участват: госпожа Мария Габриел – еврокомисар по цифровата икономика и цифрово общество; господин Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание; членове на Комисията по културата и медиите; вносители на Законопроекта. Участват и: господин Румен Димитров – заместник-министър на културата; господин Цветан Цветков – председател на Сметната палата; представители на Съвета за електронни медии и Комисията за защита и конкуренцията АБРО; Съюзът на издателите в България; Съюзът на българските журналисти; Асоциацията на европейските журналисти; Българската асоциация на регионалните медии, както и представители на медии и неправителствени организации.Присъства и госпожа Емилия Друмева, секретар по правни въпроси на президента.Първо, давам думата на госпожа Мария Габриел за приветствие, защото днес тя има доста срещи и ангажименти. Много й благодарим, че ни уважи и присъства тук! Модератор на дискусията ще бъде госпожа Велислава Кръстева, която е член на Комисията по културата и медиите, един от вносителите на Законопроекта.

1

Госпожо Кръстева, заповядайте, имате думата да кажете правилата и процедурата за провеждане на днешната среща, след това веднага госпожа Габриел ще има думата.Не, нека дадем, първо, думата на госпожа Габриел, тъй като тя бърза.

Заповядайте, госпожо Габриел.

МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Благодаря много, уважаеми господин Рашидов! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на медиите, уважаеми участници в днешната дискусия! Първо, искам да благодаря за поканата на господин Рашидов и Комисията по културата и медиите на Народното събрание за това днес да бъда гост на дискусията и в контекста на нейния предмет да благодаря за възможността, която ми е дадена, да споделя какво прави Европейската комисия по въпроса за борбата с дезинформацията онлайн или фалшивите новини.На първо място, приветствам желанието на всички – няма как да не сме впечатлени от пълната зала представители на различните сектори тук, за това именно да се проведе този дебат. Днешният дебат ясно показва, че когато той е открит, когато се чуват различните гледни точки, това е пътят, това е пътят за постигане на компромиси и вземане на възможно най-правилно решение. Това ни води и нас, в Европейската комисия, и се радвам, че чрез днешната дискусия България ще допринесе за общоевропейския дебат относно важността на чистотата на медийната среда, прозрачността и качествената журналистика.Всички знаем, че работата Ви никак не е лесна в днешната многообразна информационна среда – нито на политиците, нито на медиите. Всъщност ние обаче сме от една страна – страната, която трябва да осигури на читателите и слушателите качество на предоставената информация и така да имаме тяхното доверие. Знам колко трудно е да се борите с предизвикателствата на дезинформацията онлайн. Бързам да кажа, този проблем стои пред всички държави-членки в Европейския съюз, и не само. Убедила съм се в това от многобройните ми дискусии по време на визити в държавите-членки на големи форуми, каквито са Г-7 и Г-20. Ето защо дискусии като днешната са особено полезни. Всички на една маса, с отговорност и желание за напредък, а не за противопоставяне, да направим още една крачка напред към по усъвършенствано законодателство, което да гради най-важното – доверието на хората. Именно за доверието на хората са и нашите действия, които в Европейската комисия вече една година не прекъсваме в борбата с фалшивите новини.Убедена съм, че знаете какви мерки сме предприели, но искам тук още веднъж да благодаря на българските медии, на българските власти за това, че ни позволявате да популяризираме тези действия. И не само! Вие участвате в тяхното формиране още от самото начало. Не мога да не споделя, че когато стартирахме работата, за това да имаме дефиниция за феномена „дезинформация онлайн“, за това да чуем какво е мнението на европейските граждани, на европейския медиен сектор, получихме много силно и активно участие от българска страна. Представители на българските медии се включиха и в обществената консултация, и във форума в Брюксел, който направихме, имахме и представители в работната група.Всичко това няма как да не ме радва, то ме радва и е израз именно на това – на стремежа Ви в общата ни битка за ограничаване на влиянието и мащабите на явлението „фалшивите

2

новини“ да има и български принос. Историята нееднократно ни е показвала, че когато сме обединени зад една кауза, когато, въпреки че не е задължително да сме на една позиция, гледаме в една посока и диалогът е този, който води действията ни, тази цел е постижима. Затова и общият подход е в основата на успеха, а отговорността на всеки един участник в този процес може да допринесе за неговия успешен завършек. Това ясно каза миналата седмица и председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер: искаме много по-целенасочени мерки що се отнася до прозрачността в онлайн политическите реклами, до възможността за налагане на санкции при незаконно използване на лични данни. „Кеймбридж Аналитика” беше една голяма червена сигнална лампа. Видяхме какви могат да бъдат размерите на това явление и то в сърцевината на това, което прави от нас демократични граждани, а именно свободата ни на изразяване и правото ни да формираме своя избор, въз основа на фактуална и на ясна информация. Затова и миналата седмица – насочвам вниманието към това, мина за момент малко незабелязано – Европейската комисия излезе с мерки, във връзка с предстоящите през 2019 г. европейски избори, в което още веднъж казахме, че защитата на личните данни за нас е ценност и за първи път предлагаме мерки, които чрез координация между избирателните комисии и правоприлагащите органи и органите, които вече бдят за защита на личните данни, да осигурим сътрудничество в областта на изборите, което да позволи да се направи още една стъпка напред в борбата й с дезинформацията онлайн. Всичко това има една цел – доверието на гражданите!Напомням, че в обществената консултация, която направи Европейската комисия, 83% от европейските граждани определят фалшивите новини като опасност, като заплаха за демокрацията. Затова ние искаме още веднъж ясно да кажем: само чрез общ подход това може да се случи! Фалшивите новини, както кибератаките, не познават граници. За мен е много ясен сигналът, който Вие днес изпращате – изключително позитивен е и по този път можем да бъдем заедно!Използвам възможността да споделя с Вас за свършеното досега по отношение на фалшивите новини и какво ни предстои.

Ясно го казахме: от ноември миналата година стартирахме целият този процес. Напомням, че Европейският съюз преди една година нямаше общоевропейска дефиниция какво е това „феномен фалшиви новини“ или „дезинформация онлайн“. Това беше една от големите заслуги на Доклада на Работната група на високо експертно равнище, която създадохме, и която само в рамките на седем седмици с много интензивна работа успя да предложи такава дефиниция. Затова и приемам от тях една от силно направените забележки да говорим за дезинформация онлайн, а не за фалшиви новини, защото изразът „фалшиви новини“ не дава представа за всички измерения – политически, икономически, обществени, геостратегически на целия този феномен.Нещо много важно!Веднага след работата на Групата за първи път в европейско проучване дадох част от най-фрапиращите цифри за това какво мислят европейските граждани. Също така през април тази година публикувахме съобщение на Европейската комисия, в което очертахме няколко основни насоки на действие. Трябва да си го кажем: няма рецепта чудо за борба с дезинформацията онлайн! Едно законодателство или една инициатива няма да направи така, че те да изчезнат. Дълбоко се съмнявам, че някой може да направи така, че те да изчезнат, но е наша отговорността да дефинираме така общи действия, че да направим

3

феномена в граници, които не влияят върху основните ни ценности – на нас, като демокрация и демократични граждани.

Затова на съобщението на Комисията казахме, първа и най-краткосрочна стъпка – създаване на форум относно разпространението на дезинформация онлайн. Този форум е съставен от две групи. От една страна, основна работна група, която е съставена между платформите, социалните медии и рекламодателите, които имат за цел да разработят Кодекс за борба с дезинформацията онлайн. Този Кодекс ще ми бъде представен до края на месеца. Бързам да кажа, че съм крайно неудовлетворена от неговия вариант такъв, какъвто ми беше представен през юли. Трябва да си даваме обаче равносметка, че Европейският съюз прави нещо, което се случва за първи път дори и на световно равнище. За първи път рекламодателите, заедно с журналистите, с неправителствения сектор, с така наречените доверени проверители на информация и социалните платформи, и платформите, сядат на една маса. Повярвайте ми, участвала съм в техните дискусии – изключително трудно беше в началото на този процес да намерят общ език.

Това, което предстои в момента, е отново Работната група с платформите и рекламодателите да представи кодекс, а Бордът, който е съставен от медии, журналисти, научни изследователи и гражданското общество – неправителственият сектор, да разработи индикатори, според които този кодекс трябва да даде резултат.Календарът е много ясен. Искам до края на месеца да получа кодекс, в който има много голяма яснота. Когато казваме, че имаме ключова дума „прозрачност“, това означава отзад да има конкретни мерки. Искаме прозрачност за съдържанието, за политическата реклама.Разбирам, че алгоритмите в голяма си част са търговска тайна, но резултатите от алгоритмите, в следствие на това, което видяхме и случващо се с „Кеймбридж Аналитика“, могат да бъдат достъпни, особено когато става въпрос за това, че резултатът от алгоритъма селектира мен, като гражданин и от там оказва влияние и върху селекцията и информацията, до която имам достъп. В следствие на този мой достъп до информацията аз формирам своето мнение за това, какво се случва в обществото, за това, как бих искала да формирам своята позиция в дебата. След като кодексът бъде представен – до края на октомври имам даден срок на платформите, на социалните мрежи, да покажат резултати. След това, през декември, Европейската комисия ще направи анализ на отчетените резултати и ако те продължават да бъдат незадоволителни, такива, каквито бяха и преди стартирането на Кодекса, си запазваме правото в Европейската комисия да излезем със следващо предложение, включително и такова от регулаторен характер.Да, защото този кодекс е шанс. Този кодекс е шанс за платформите, за социалните медии да покажат, че могат да носят отговорност. Разбира се, няма да се спрем само на кодекса. Казах: няма рецепта чудо.

Паралелно с това насочвам вниманието към една тема, за която не сме говорили толкова много в България. Бихме искали на европейско ниво да създадем Независима европейска мрежа за проверители на факти. Искаме да създадем обща европейска платформа, на която и в България много хора, които всеки ден се справят с това предизвикателство, иновативни са и предлагат решения, да имат възможност да обменят добри практики.

4

„Доверени проверители на информация” е статут, най-високите критерии са зададени от Международната организация за доверени проверители на информация. Радвам се, че в следствие на последните дебати от три месеца вече имаме добра новина от тях, че такъв клон на Организацията ще бъде разкрит и в Европа.Няма как да не споделя с Вас и още една инициатива, свързана с борбата с фалшивите новини или дезинформацията онлайн.

Искаме за първи път да проведем Европейска седмица на медийната грамотност. Днес повече от всякога има нужда не само младите хора да могат да оценяват качеството на съдържанието, да имаме много по-голяма видимост за всички журналисти, които, пак казвам, всеки ден с високо ниво на професионализъм правят това, което на нас ни дава усещането, че те са стълб в демокрацията ни.

Ще помоля тук да бъдете активни! Не ми се иска Европейската комисия да дойде и да каже какво трябва да се случи по време на Европейската седмица на медийната грамотност. Бих искала от държавите членки да дойде инициативата – на какво да наблегнем, на какво да дадем видимост. Ще има много ясна процедура от ноември месец, така че ще Ви благодаря предварително за включването.

Ще спра до тук, за да мога още веднъж да се обърна към Вас с един апел – няма как да успеем, ако всеки работи поотделно! Успехът би дошъл, ако всички заинтересовани – Европейската комисия, институциите, медиите, бизнеса, платформите, академичната общност, работим координирано, отговорно и последователно. Това е общо усилие.Много е важно в този процес да бъдем заедно с медийния сектор като ключов фактор. Защото всички знаем – доверието на гражданите не е даденост. То лесно се губи, но трудно се печели отново. Вярвам, че нито един от нас не иска това.

Това е моето пожелание: да продължаваме да бъдем партньори! Партньори в това толкова трудно начинание – да ограничим влиянието и разпространението на фалшивите новини, а България в този процес да има активна роля, така че да има съществен принос на европейско ниво в тази история, която толкова ми се иска да бъде история на успеха в борбата с дезинформацията.Искам да Ви благодаря още веднъж и да пожелая днешната дискусия да бъде резултатна и в интерес на тези, за които всички работим – хората. Благодаря Ви от сърце.

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.

Модератор – госпожо Кръстева, заповядайте, имате думата.

ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател. И все пак се налага да кажем довиждане на комисар Мария Габриел. Довиждане. Благодаря Ви за всичко, което казахте. Регламентът, по който предлагаме да протече днешната среща – бързам аз да говоря, за да спестя от времето, тъй като трябва да сме приключили около 16,30 ч., е следният: по пет

5

минути ще могат да се изкажат всички, които имат желание да вземат отношение. Молбата ни е от медия, организация да взимат думата по един участник, за да имат възможност повече от Вас да вземат отношение и да изложат своите виждания. Разбира се, няма с часовник да се прекъсваме и да си отнемаме думата, но всяко излизане от тази рамка пък ще ощети някой друг от всички Вас, които сте тук днес, за което пък аз Ви благодаря – за интереса към дискусията, която организирахме с председателя на Комисията. Само с едно изречение ми позволете да кажа, че всичко, което чух от комисар Мария Габриел, съм убедена, че сме на прав път. Начинът, по който трябва да продължим по този път, със сигурност е преди всичко диалог. С основните ни аргументи да внесем Проекта за изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, ще Ви запознае колегата Йордан Цонев, с когото сме сред вносителите на Закона, чиито вносители освен нас са колегите ни господин Делян Пеевски и господин Хамид Хамид.Заповядайте, господин Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Кръстева. Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! На мен се падна задължението от името на авторите и вносителите да представя Законопроекта. Мисля, че тази задача не е сложна днес и ще спестя време, защото Законопроектът е внесен на 6 февруари и оттогава всички, които искаха, можаха да се запознаят с него. Нещо повече – имаше доста широка дискусия, изказване на мнения в различните медии от различните институции, включително и в парламентарната зала от колеги, и смятам, че трябва да спестя времето по представянето на Законопроекта. Мога само да кажа, че този законопроект възниква като отговор на обществени очаквания в областта на осветляване на собствеността на доставчиците на медийни услуги, какъвто термин използва Законопроектът. По-популярно е „собственици на медии”.

Предварително искам да уточня, че Законопроектът не си поставя за задача да регулира медийни отношения в обществото. Няма забрани, няма регулации, няма регламентации. Единствената цел, която си е поставил, и пак повтарям, тя е в отговор на обществени очаквания, на много широк обществен дебат, който се води дълго време и в който активно участие взимате и Вие, журналисти, собственици на медии, издатели и така нататък, редактори – да бъде ясно кой кой е, коя медия, чия собственост е, как се разпространяват отделните издания, кои са собственици на разпространителските мрежи и така нататък.Разбира се, ние съзнавахме още когато правехме Законопроекта, че това е много деликатна материя и по тази причина твърде рядко народните представители се занимават с опити дори да очертаят някакъв кръг от проблеми, чието решаване би могло да се случи със законопроект именно поради много тънката граница между регламентация и свобода на словото. По тази причина предварително знаехме, разбира се, имахме съзнанието за тази опасност и затова се концентрирахме като първа крачка именно това – и това третира и Законопроекта, тъй като ние сме и пред второ четене на Законопроекта и направените към него предложения за второ четене. Знаете, че Законопроектът създава задължения за деклариране на собствеността на доставчиците на медийни услуги, вестници, списания, онлайн медии, информационни

6

агенции, радиа и телевизии и така нататък. Начинът на финансиране е много важен момент. Всъщност основната дискусия и критики към Законопроекта след неговата поява на бял свят беше именно в тази област – че не всички начини на финансиране се осветляват. И тук бързам да кажа, че ние като автори и вносители се съобразихме и всичко, което излезе като предложение, се постарахме да го обобщим и да го направим като предложения между първо и второ четене. С тях също сте се запознали. Ако не сте, аз съм готов да отговоря на въпросите Ви след дискусията, които ще поставите в хода на дискусията. Има още едно допълнение, което сме направили, освен разширяване на кръга на начините на финансиране. Това е разширяване на обема информация, който трябва да се декларира от действителния собственик: дали лицето, което е собственик на медията, е публична личност, дали заема публични длъжности, дали има налице спрямо него влязла в сила присъда, с която е признат в извършване на престъпление, както и информация за всяко получено от доставчика на медийни услуги финансиране в предходната календарна година.Постарахме се, всичко каквото беше предложено в дебата по този законопроект, да го включим като разширяваме обхвата на това, което трябва да се декларира. Тук ще спра с уговорката, госпожа Кръстева, че от името на вносителите ще си водя много коректно записки за въпросите, които се задават, за критиките и ако накрая ми дадете възможност, ще се постарая да отговоря.И последната уговорка е, че в хода на обсъждането на второ четене има още една процедурна възможност за вкарване на предложения, тоест още промени да направим. Така че свободно може да предлагате и други текстове, които бихме могли евентуално да акцентираме към тялото на Закона. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев. Продължаваме направо с изказванията, за да пестим време, като преди това само – пропуснах да кажа в началото, че всички онези, които не успеят поради изчерпване на времето да направят своите изложения, а и всички, които са успели да ги направят, имат възможност, и ги молим, да ни бъдат предоставени на имейла на Комисията, така че да можем да се запознаем с тях. И на следващото заседание, когато започнем работа по второ четене, да сме информирани, да имаме предвид Вашите позиции и да сме взели отношение по тези, по които днес адхок едва ли ще успеем да реагираме, защото освен това днес ще искаме да чуем становища и от страна на институциите. Благодаря Ви, че сте тук. Много важно също така е и да чуем мнението на колегите народни представители, на които също благодаря. По ред на записванията думата има Весела Вацева – Българската асоциация на регионалните медии.

ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: Здравейте. Направих си труда много внимателно да изчета основния закон, който е за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чиято цел е обогатяване на културно-историческото наследство на нацията. Това всъщност е всеки един издател да предоставя своите издания в Националната библиотека. Съответно са създадени и възможности за тези, които не предоставят редовно тиражите на изданията, да могат да бъдат санкционирани като санкциите са от 300 до 5 хил. лв. Изведнъж тук ми направи впечатление, че административно, ако някой не си предостави

7

изданията, служителят, който е в Националната библиотека, обявява на Министерството на културата, че някой е нарушил закона. Министерството на културата единствено може да уведоми съответното кметство, където е издателят. Административни актове се издават от съответния кмет.

Тези промени, които са вкарани в този закон, определено ме изненадват, защото тук включително е изменено за разпространението на печатните издания, които не знам какво общо имат с депозиране на печатните и други произведения, което Министерството на културата, което няма структура, трябва много точно да съблюдава и може във всеки един момент, при положение, че няма карта на точките на разпространения в държавата – такова нещо не знам и дали е възможно да се създаде, как така Министерството на културата ще може да реагира и при нарушаване на повече дейности от една трета от всички декларирани обекти за продажба, да сигнализира Комисията за защита на конкуренцията? Не ми стана ясно това как ще стане в действие и законово?

По принцип през 2010 г. в Закона се вменява за действителната собственост на доставчиците на медийни услуги, където се попълва още в началото на първата седмица на новата година декларация. Всички, които издават периодични издания знаят, че тази декларация изисква много информация, включително тук и с колегите говорихме, издателят, актуалният му адрес –полицията няма актуалния адрес на престъпниците, но на издателя актуалният адрес, ако има промяна, винаги трябва да се докладва на Министерството на културата.

Вменяват се задължения на Министерството на културата – неща, които са от Търговския закон, от Агенцията по вписванията, защото всички промени така или иначе и в момента се вписват в регистъра, който е към Министерството на културата. Оттам следва и финансиране, което аз не знам дали Министерството на културата ще има възможност за преглеждане на фактури, на първични документи, за да може то да казва кои приходи на финансиране са лобистки, каквито и да ги наречем, за подкупване на медиите или нещо се има предвид...

ПРЕДС.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Госпожо Вацева, мога ли, извинявайте, да си позволя да Ви прекъсна?ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: Да.ПРЕДС.ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Тъй като наистина времето ни е доста ограничено, а Вие ни запознавате със своите впечатления от прочетеното, да Ви помоля, ако имате готовност да ни представите становище, ако ли не, да можем да продължим нататък с останалите колеги, които искат да вземат отношение. Благодаря.

ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: Ние от Асоциацията имаме и конкретни предложения, които могат да бъдат според нас и много по- ефективни, за да може да има изсветляване, защото медийният бранш се нуждае и от изсветляване, и от прозрачност на разпределение на обществените средства, от регулиране и най-вече от защита. Всички знаем, че за тази година сме на 119-то място по свобода на словото.Ние предлагаме да се реорганизира Съветът за електронни медии – СЕМ, който, доколкото зная, от 1 януари поема и онлайн медиите, които са много важен момент, извън медийното наблюдение единствено остават печатните медии. Ние предлагаме да се

8

реорганизира СЕМ в медиен съвет и там да има регистър на всички доставчици на електронни медии, които да са с много точна яснота за собствеността на медиите, на едно място там задължително да бъдат регистрирани и телевизии, и радиа, онлайн и печатни издания, към него да премине и Етичният кодекс със съответните комисии, които могат…ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря.Очакваме писмено Вашето становище.ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: Добре. Благодаря.

ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Йончев – „Оффнюз“, заповядайте.ВЛАДИМИР ЙОНЧЕВ: Здравейте, колеги.Намирам този закон за доста абсурден и ми се струва, че не е подходящият инструмент да постигне целите, които си задава. В Закона за депозиране на печатните издания през „Преходни и заключителни разпоредби“, сочещи към Изборния кодекс, се вкарват сайтовете, което не отговаря дори на името на Закона.Нещата, които се изискват в него, повечето от тях са лесни за заобикаляне и няма да доведат до никаква практическа промяна, само ще създадат едно излишно усилие, което от друга страна, не е чак толкова голямо. Въпреки това виждам, че има политическо желание този закон да мине и затова искам да направя едно предложение, което поне малко да го напълни със съдържание.Ние, сайтовете, които правим истинска информация, имаме един проблем – и Вие, политиците, много често се сблъсквате с него. Разни напълно анонимни сайтове – „Тесла“, „Секира“, „Бръмбър“ и така нататък, ни копират съдържанието. Понякога го дублират напълно. Когато аз отида при Явор Колев, за да му се оплача, или когато поискам да съдя някакъв такъв сайт за плагиатство, или за кражба, ми казват: няма кого да съдиш, защото не е идентифициран извършителят на действието. Когато отида при Явор Колев ми казва, че не може да го установи, защото живеем в XXI век, има много начини да се скрие извършителят на това действие.Честно казано изобщо не ме интересува кой е крайният собственик на тези измислени сайтове. Достатъчно ми е да знам юридическото лице, към което мога да подам жалба в съда, а нататък има достатъчно инструменти, с които мога да си търся правата. Предлагам в този закон да влезе някакъв текст, в който да се регламентира, че електронна медия, която няма указания за юридическото дружество, което издава сайта, подлежи на ограничение вече по какъвто начин сметнете за добре, за да имаме и ние пред кого да си търсим правата, а и Вие, политиците, когато сте оклеветени, да имате към кого да се обърнете. ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря. Точно такава беше една от целите ни, подготвяйки този законопроект, впоследствие ще се радвам, ако господин Кирилов вземе отношение по превеждането в съответствие на името на Закона с така разширеното му съдържание, както ние предлагаме.Самата му цел, както беше чуто и от господин Цонев, което обяснявахме много дълго, дълго време, е именно значението на това да се знае кой е собственикът. Не може да не ни интересува кой се крие зад анонимния сайт, който бълва фалшиви новини, или който прави пропаганди, или който краде съдържание от Вас. Напротив, точно това трябва да ни интересува, за да можем лека-полека да се борим с всички тези проблеми.

Госпожа Будакова има думата – „Телеграф“.ЛЮБОМИРА БУДАКОВА: В интерес на истината имам молба. Дискусията точно

9

започва, нека малко по-късно се включим от името на нашата група. Благодаря.

ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Клъстър за свободно слово, медии и журналистика – господин Коев.

КРИСТИЯН КОЕВ: Здравейте!Принципно като Клъстър приветстваме всяка стъпка, която е направена, това е първа стъпка, разбира се, за Законопроект, който по някакъв начин да регулира наистина тази кажа, която в момента съществува. Нямаме нищо против.Единственото, което ни прави впечатление и е проблемно за нас, е така нареченото регулиране от страна на държавата в случая. Какво имаме предвид? Ние правим предложение на принципа на СЕМ, както е досега – регулира телевизии и радиа, да се направи подобна комисия, която да съчетава и обществения интерес спрямо този регистър, сиреч специална комисия, която да има представителство, разбира се, и от страна на Министерството на културата, и от страна на президентството, и от страна на журналистите, и от страна на неправителствените организации. Това донякъде е нужно поради простата причина, че по Конституция има някакво разделение на властта, а ако сметнем, че медиите са четвърта власт, това е нужно за защитаване на обществения интерес на медиите, и на политиците, и на държавата – то е за всички. Това, което предлагаме ние, е да се изключи от целия Законопроект, че всъщност Министерството на културата да има такъв нов орган. Министерството на културата е представител на държавата. Когато държавата, независимо коя власт е, независимо кои ще бъдат днес, утре в други ден – ще имат един огромен проблем и този проблем е нормално да се създава, когато държавата е в регулиране на каквото и да било в самите медии. Министерството на културата е представител на държавата и по този начин може да бъде обвинена всяка една власт в цензура, което не мисля, че е редно. Имаме хубавия пример в годините с такава комисията, която е СЕМ, която е регулатор, и не смятаме, че може това да е проблем като включване в самия законопроект. Това е горе-долу предложението, което е дошло до Вас. Казали сме по какъв начин мислим, че една комисия би трябвало да бъде, но в друго отношение нямаме никакви претенции.ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря.Всички становища, които бяха получени след първото четене на Закона, са качени на страницата на Комисията, където ще бъдат публикувани и становищата, които ще получим след днешната ни среща.

Сега, думата за своето експозе има Асоциацията на европейските журналисти – госпожа Симона Велева.СИМОНА ВЕЛЕВА: Здравейте на всички. Благодаря за поканата.На първо място, бих искала да изразя от името на Асоциацията на европейските журналисти нашата положителна оценка за това, че между първо и второ четене бяха взети предвид анализите, които предоставихме във връзка със слабостите на първо четене, но сега преди второ четене, също индикирахме някои проблеми, които искам съвсем набързо да обобщя. Те са изключително от юридическа гледна точка.На първо място, това, което ни направи много силно впечатление, е във връзка с чл. 7в, ал.

10

3, когато се въвежда задължение за подаване на декларация до Министерството на културата за доставчиците на медийни услуги и това, което ни притеснява, е защо всъщност тази декларация се подава до Министерството на културата? Къде е Съветът за електронни медии в този случай? Защото, когато става дума за печатни издания, логично е и може да се обоснове, защо да се води регистър към Министерството на културата, но когато става дума за доставчици на електронни медии, компетентният орган е СЕМ.На следващо място, като изключим големия проблем с предмета на самия закон и факта, че България е единствената държава, в която Законът за депозиране на печатни и други произведения, с цел съхраняване на културното наследство, урежда въпроса за медийната собственост, наред с това, големи проблеми са свързани и с това, че се въвеждат санкции, като в оценката Ви за въздействие, когато внесохте Законопроекта, изрично бяхте посочили, че не планирате да има санкции, а сега техните минимални граници са 10 и 20 хил. лв. при повторно нарушение. Според нас такива минимални граници и липса на възможност за преценка от страна на санкциониращия орган в лицето на Министерството на културата, който на този етап няма и механизъм, по който да санкционира нарушения, е необосновано висока, защото може малки медии, самостоятелни сайтове и блогове, просто да бъдат репресирани по изключително сериозен начин при такива минимални санкции.Доста ни притеснява и фактът, че в тази декларация, която се подава веднъж до Търговския регистър, веднъж до Министерството на културата, има и включване на данни за лицето, предоставило финансиране. В случай, че лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга или редакционна политика е различно от действителния собственик, то това също трябва да се декларира.Кой и как ще установява разграничението между лицето, което действително определя редакционната политика, и собственика? По какъв начин това ще бъде установено? И не на последно място, това, което индикираме, е във връзка с новите правила за защита на личните данни, тогава, когато има, да речем, сайт, който се издържа от дарения – разследваща журналистика например и хората да даряват да речем с пейпал (PayPal) – един лев, два лева, три лева, техните данни също трябва да бъдат декларирани и да бъде качена тази декларация. По този начин внесено, трябва да бъде синхронизирано и заедно с Комисията за защита на личните данни, тогава, когато става дума за личните данни на тези хора – как ще бъдат качвани в тази декларация, това е също един друг въпрос.Това, което апелирам и мисля, че трябва да бъде също отчетено, е във връзка със Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикция и с преференциален данъчен режим. Този закон е от 2016 г. и там също има разпръсната уредба, тогава, когато става дума за собственик на медия, който обаче е в такава офшорна зона. Това нещо също трябва да бъде идентифицирано като проблем и също трябва да бъде обсъдено. От Асоциацията на европейските журналисти бихме искали да изразим наистина положителната си оценка, че изобщо има политическа воля да бъде уреден този въпрос, защото той застрашава до голяма степен свободата на словото и конституционните ценности.В заключение бих искала да Ви отправя един апел.Голям български юрист – професор Стайнов, е казал, че Народното събрание не е ковачница на закони, както всички ние си мислим, това е една лаборатория, където работят най-фините химици с най-кадифените ръкавици, така че моля Ви, питайте този закон с кадифени ръкавици!

11

ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря за емоционалния финал особено, госпожо Велева.

Госпожо Будакова, имате ли готовност да вземете отношение или продължавате да нямате още?Заповядайте, имате думата.ЛЮБОМИРА БУДАКОВА: Предпочитам да изслушаме становищата на организациите, преди това има сдружения, и след това ще взема думата от наша страна. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: След две повиквания, не съм сигурна дали ще има трето.Госпожа Трифонова – Българска национална телевизия.ЗИНА ТРИФОНОВА: Здравейте!Благодаря Ви, госпожо Председателстваща.Бих искала да изразя становището си от името на медийния сектор, който е със строго регламентирани правила по отношение на разпространяване на информация и на съдържания. Както е известно, в интерес на обществото и в съответствие с европейското законодателство, традиционните доставчици на медийни услуги, имам предвид радиото и телевизията, ясно са регламентирани в българското законодателство, където се определят правата и задълженията на тези доставчици. Предвид динамиката и достиженията в развитието на информационните технологии през последните 10 години голяма част от обществото получава в крайна сметка достъп до информацията и до съдържанието, което го интересува от други източници, за които правила не се прилагат. Прилагат се общите правила за търговската дейност. В този смисъл интернет информационните сайтове и достъпа до съдържания, предоставяйки услуги на обществото при липса на законова регламентация за своята дейност, се явяват в условия на нелоялна конкуренция спрямо традиционните телевизии и радио. Телевизията и радиото трябва да отговарят на всичките правила, предвидени в законодателството, докато по отношение на останалите играчи на медийния пазар, които в общия си случай се финансират от едно и също място – най-вече от рекламни приходоизточници, се поставят в неравностойно положение по отношение на пазара на традиционните медийни услуги. Поради тази причина, както и поради това, че редакционната отговорност, което е едно от задълженията на традиционните доставчици на медийни услуги, имам предвид радиото и телевизията, е строго регламентирана в Закона. Такава редакционна отговорност по отношение на информацията и на съдържанието, което се намира на интернет сайтовете, всъщност никой не носи подобна отговорност. Предвид създаването на условия за нелоялна конкуренция на медийния пазар и за изтичането на много голяма част от рекламните приходи в интернет пространството, в онлайн пространството, ние считаме, че е необходимо да бъде създаден ясен, прозрачен и публичен регламент по отношение на извършването на подобна дейност, тоест не може едни играчи на пазара да са поставени при много сериозни изисквания и условия, а други такива – да няма никакви изисквания по отношение на тях. Благодаря Ви.ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря. Има думата – Съюз на издателите в България, господин Захов.ТЕОДОР ЗАХОВ: От името на Съюза на издателите, трябва да кажа няколко неща. Когато Проектозаконът беше внесен, на всички нас това ни изглеждаше като целенасочена акция,

12

така да се каже, да се реабилитира или да се оспори като минимум твърдението, че господин Пеевски контролира голяма част от медийния пазар и разпространението. Естествено в този първоначален вид Законът съдържаше твърде много недостатъци, които, без да крия, изглеждаха тенденциозно направени. Каква е добрата новина? Добрата новина е, че между първо и второ четене, трябва да призная за известна изненада, голяма част от първоначалните недостатъци, поне с текстовете, които виждам в момента, са коригирани. Това не прави Законът панацея за всичките проблеми на медийното пространство в България, но може би е някаква стъпка напред, разбира се, с няколко недостатъка. Единият от тях е твърде високата граница на глобите, долната граница на глобите, за неизпълнение на една част от задълженията по Закона. Това е особено за по-малките медии, като не говоря наистина за такива, каквито Владо Йончев спомена – „Брадва”, не знам какви още, даже не им знам имената, говоря за хора, които наистина нормално се занимават с журналистика, може да ги постави в доста тежко положение, особено когато нямат много административен персонал. Не е тайна, всички Вие добре знаете и всички ние добре знаем, че издържането на медия в България е, много меко казано, трудна работа, особено за печатните издания и за интернет-сайтовете. Телевизиите и те си имат своите проблеми, но те са все пак най-големият консуматор на рекламни бюджети. Онлайн рекламата 80% отива в Гугъл и Фейсбук към днешна дата. Не е ясно, какво ще стане с европейските мерки по отношение на авторските права на издателите. Похвално е да бъде ясно от къде идва финансирането, но Законът, нямаме никакво съмнение, няма да реши проблемът с финансирането, което пристига в кеш – с чували, и никой не регистрира. Това нещо също така се случва и също така хора получават по този начин пари, но никой Закон не може да го реши. Всички закони, за съжаление, засягат легитимните субекти, тези, които са известни, които са се декларирали, които всички познават. В нашия случай специално, по отношение на членовете на Съюза на издателите, той почти нищо няма да промени, защото всичко, каквото ни се случва е ясно, публично известно. В края на краищата считаме, че това е една стъпка, която е в този вид, след предложените промени, с някои допълнителни корекции, може би в края на краищата ще бъде положителна, но далеч не може да бъде последната и далеч не може да бъде считана за окончателно завършен процес. В тази връзка ние считаме, че допълнително трябва да се коригират, задължително долната колекция на глобите, Министерството на културата не изглежда като орган, който трябва да се занимава с тази регулация, малко е странно. Също така сроковете за деклариране – една година към днешна дата даден, това прилича като да не се види нещо в по-далечното минало, но все пак да приемем, че от тук насетне всичко ще изглежда по-бяло в един момент. Надявам се крайният резултат все пак да бъде положителен като продължаваме да пазим известни резерви за Законът, който ще бъде приет в пленарната зала. ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Захов.Изкушихте ме ужасно. Не мога да не направя един много бързичък коментар. Ако целта на глобите беше да са им по мярка или да ги няма изобщо, какво трябва да правим? Идеята е да работят така, за да нямат глоби. ТЕОДОР ЗАХОВ: Вижте, аз не обръщам внимание на глобите, защото специално ние се страхуваме. Ние достатъчно имаме достатъчно хора работещи – не очаквам да изпаднем в състояние да ни глобят. Притеснявам се, че има по-малки сайтове. Например, ако

13

вземете…ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Тук може би е моя грешката, направихме дебат, дискусия помежду ни. Не беше това идеята. Самата философия, подходът – както и да е.

Госпожо Будакова, трети път, последен. Заповядайте.ЛЮБОМИРА БУДАКОВА: Много Ви благодаря за третото повикване. Дадохте ми възможност да видя едно развитие на позициите на две асоциации, които определено са претърпели промяна към добро, бих казала аз.

Искам само да се включа в коментар по две от нещата, казани до тук – едното е от господин Йончев, другото е от господин Захов и колегата от АЕЖ. При тях видях съвпадение за малките медии. Няма да коментирам дали една глоба трябва да е по мяра или не. Мисля, че Законът е много ясен, както и практиката в законите е много ясна: санкционира се наказанието и неговата тежест. Само ще припомня, че когато говорим за битка с фалшивите новини, ние говорим за професионализъм. Нека да си говорим истината!Например вестник „Монитор“ от три години поддържа и онлайн агенция. Ние самите, както и други хора, които сте тук представени, както и господин Йончев, както и Вие господин Захов, много добре знаете, колко усилия коства една информация да бъде проверена. Молбата ми е да не тръгнем да съжаляваме малките сайтчета, които, както вече стана ясно, не само пускат дезинформации, но и копират безнаказано. Това беше единствената ми молба.Другата е на тема на собствеността. Собствеността е изключително важна. Нека да Ви го припомня в последно изречение. Кой говори през медиите е най-важното! Защото тогава знаем дали се представят истински новини или дезинформация. Благодаря Ви.ПРЕДС. ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря.

Господин Председател, колеги! Мисля да поканя за отношение Министерството на културата.Заместник-министър Димитров, имате думата. Заповядайте.ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Най-напред следва да заявя, че осъзнаваме значението на преследваната със Законопроекта цел, а именно да се постигне по-голяма прозрачност на медийния пазар в страната както по отношение на участниците, така и с оглед осигуряването на здравословни нива на пазара на концентрация при разпространението на печатни издания, за да се гарантира свободната конкуренция и достъпа до информация. Постигането на заложените цели се основава на две оси.Първо, разкриване на информация за собствеността и финансирането на доставчици на медийни услуги.Второ, събирането, оповестяването и анализа на информация относно – много важно, разпространителите на печатни издания. Като инструмент за въвеждане на новите правила е избран Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения като се планира Министерството на културата да бъде ангажирано в дейност по контрол върху медийни предприятия и

14

разпространители, като се предвижда уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията при достигане на определени прагове на пазарно присъствие при продажбата на дребно на печатни произведения.Действително действащият Закон урежда правила за оповестяване на собствениците на печатни издания, но въвеждането на такава уредба, доколкото засяга именно печатните издания е била допълнение към общото задължение за депозиране на целите, на съхранението на националното културно наследство. В предлаганата нова парадигма Министерството на културата встъпва във функция на наблюдение на целия медиен пазар, която не ѝ е присъща. Определени критики биха могли да прозвучат и от гледна точка на ангажирането на изпълнителната власт в контролни функции върху медии, което е вероятно да се отчете и при анализите на нивото на медийната свобода. Предложените текстове по § 1 и § 2 от Законопроекта заслужават кратък коментар от гледна точка на избора на най-подходящия публичен орган, който да изпълнява целта на Законопроекта. В тази връзка моля да вземете предвид следното: за постигането на целите на здравословна конкуренция при разпространението на печатни издания в § 1, чл. 7б от Законопроекта е предвидено Министерството на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната.В тази връзка обръщаме внимание, че в секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията на пазара на разпространение на печатни издания, изготвен през 2013 г., пазарът на дребно се дефинира крайно тясно и включва разпространение в пунктове за продажба, маси и павилиони, с локален географски пазар. По-голям интерес предизвиква дейността на дистрибуторите на едро, които имат много добре развита дистрибуционна мрежа и съответния ресурс за широко пазарно присъствие. Според КЗК обаче определението на пазарното положение на предприятията е свързано с анализирането на множество фактори и разглеждането им в тяхната съвкупност. Сред факторите, подлежащи на оценка от Комисията, посочват: реализиран тираж, транспортни маршрути, по които оперират, брой депа, тоест складове, с които разполагат, наличен автомобилен парк, изградена мрежа от крайни пунктове за продажба на печатни издания, нает персонал и други. В тази връзка е очевидно, че определянето на обема и географията на съответния пазар по същество представлява секторен, икономически анализ, с какъвто Министерството на културата не би могло да се ангажира. Правилната стъпка е пазарни данни да се събират и обработват в органа, който има компетентност и професионален капацитет да ги анализира и да прави заключения относно нивото на концентрация на пазара. На следващо място от текста на допълнителните приложения по § 2, чл. 7в става ясно, че вярното деклариране на собствеността върху медията се отнася не само до посочване на номиналния собственик, присъстващ в Търговския регистър, но и до коректното оповестяване дали същият, или друго лице фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика.В тази обстановка, за да изпълни регулаторната си функция, контролиращият орган ще бъде ангажиран във форма на медиен анализ във връзка със съдържанието на медийната услуга. Горните примери демонстрират, че изпълнението на двете оси на контрол, а именно разкриването на собственика на медията и анализът на информацията на пазара на

15

разпространението, изискват извършването на специфични анализи и не се вписват в целите на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, нито съответстват на професионалния профил на експертите в Министерството на културата. Ето защо предлагаме да се обмисли намирането на подходящи институционални решения, в това число и възможност за разделяне на двете оси в отделни независими обществени органи, което ще гарантира компетентното осъществяване на контролната дейност и изпълнение на целите на регулацията без пряко ангажиране на изпълнителната власт. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има думата, господин Данаил Кирилов – председател на Правната комисия.Заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.Уважаеми господин Рашидов, член кореспондент, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, представители на медиите и представители на организациите! Аз не очаквах да имам тази възможност, но пък се радвам да взема, бих казал, непредубедено участие в този дебат и ще се стремя да се огранича само до правния коментар на въпроси, които по една или друга причина, ми се сториха дискусионни.В първия въпрос, който беше споменат от Българската асоциация на регионалните медии, ми се стори, че видях сходни интерпретации в някои от другите становища, по предмета на съществуващия закон, към който се внасят предложенията за изменение и допълнение. Смятам, че не е изключение такава законодателна практика – в нови отношения, в нов регламент да се търси относимата съществуваща уредба по сходство, по близост, евентуално по възможност да се структурира систематично една материя. В областта на културата признавам, че в моя кратък законодателен опит е още по-трудно да се направи предварителният систематичен анализ. Ние имахме сложна ситуация с новия регламент, който касаеше организациите за колективно управление на права, и там два парламента спориха дали трябва да е нов закон, или трябва да е в материята на съществуващия закон за авторското право. Накрая надделяха колегите, които са работили 25 години в парламента като експерти, и ние възприехме тяхното становище, отнесохме го и го преработихме систематично, тоест Министерството на културата, но защото вече беше изтекло времето и народни представители се явихме вносители, преработихме го систематично да бъде дял в съществуващия закон. Вероятно това, което госпожа Вацева посочи като правен проблем, мисля, че не е проблем да се реши във второто четене. Нямаме забрана по Закона за нормативните актове да се промени заглавието на нормативния акт и то да бъде коректно, точно и съответно обхватът на материята, която се цели да се коментира. В тази връзка само едно изречение.Разбирам трудността на систематичния подход на колегите, които са били вносители на Законопроекта. Мисля, че и Комисията по културата и медиите с техните експерти, с взаимодействието със законодателство „Референти” ще изберат най-точния подход за дефиниране на заглавието, ако се подкрепи включването на тази материя.Много кратко ще си позволя да споделя личното си мнение по няколко други въпроса.Господин Йончев от „Оффнюз” казва: последицата за непосочения издател да е заличаване. Аз видях одобрения между колегите, между Вас самите. Това ми се струва, че е справедлива последица, но не съм сигурен от международно правната европейска

16

интерпретация на санкцията „Заличаване”. Иначе приемам, че е справедлива. Когато идва ред обаче за медици обаче, безспорно сме изправени пред тази трудност, не го казвам като трудност, като необходимост да съобразим точно европейския стандарт.По Асоциацията на европейските журналисти и по това, което заместник-министър Димитров каза, аз слушах дебата, видях и тяхното писмено становище – действително в това обсъждане, и особено на второ четене, колегите от Комисията по културата и медиите и ние в пленарната зала, ще трябва да вземем следното решение: структурно и правно концептуално кой е точният орган, който да пази въпросния регистър.И на мен може да не ми е приятно да давам данъчна декларация, която да се регистрира в НАП, но така е разпоредил законът. Не искам регистърът да е към министъра на финансите, искам да е към министъра на културата примерно. Законодателят обаче, правната ни система, функционалното разпределение на конституционните задължения е довело до това. Тук ми се струва, че трябва да съобразяваме, че идва ред за регистър. Вносителите са казали: две декларации на две места на този етап. В някои от двата проекта видях: едната декларация в СЕМ, за да знае регулаторът, другата декларация – в Министерството на културата. Как си обяснявам аз защо се е стигнало до това? Защото е много трудна административно-наказателната отговорност точно в тези отношения – и по Закона за авторските права, очевидно и в медийното регулиране. Мисля, и тук може би трябва да концентрираме целия анализ и потенциала на този анализ, Вие да дадете едни окончателни становища по това, къде е най-подходящото ситуиране на този регистър и как ще стане връзката от регистъра до евентуално санкционната последица.Ще говоря като член на правната комисия на ПАСЕ, на която комисия е много важно спазването на европейските стандарти и ще взема повод от това, което каза еврокомисарят госпожа Габриел.Ние навикнахме да ползваме всякаква информация. Като обикновени потребители на тази информация ни възпитаха, че няма значение кой говори. Всъщност подкрепям Законопроекта и логиката на вносителите, нищо че са от опозицонна формация, само за да каже, че според моето разбиране за този европейски стандарт е много важно кой говори, много важно е собственикът да се идентифицира, много е важно той честно да поеме правната отговорност. Ако бяха дебатирали колегите вносители този въпрос предварително с нас, аз щях да кажа и друго мое виждане за концепцията за тази защита. Вижте, ако ние в континенталната правна система, където е България, имахме англосаксонската прецедентна практика за отговорността на истински новини, за очерняне на името, за щети, причинени с такива действия, Вие никога нямаше да си позволявате тази свобода да не проверявате информация. Съдилищата в англосаксонската система присъждат такива обезщетения и такива санкции, които са астрономически. Те наистина могат да фалират и най-големия издател и то дори да е финансово стабилен.В тази работа очевидно е, че парламентът има нужда от съдействието и от Вашето становище – това по друг повод го бях казал, и дори от изграждане на механизми между Вас за гарантиране на спазването на закона. Ще свърша с последното, въпреки че много бележки си направих.Няма да коментирам БНТ, равнопоставеността на пазара – това е много интересна тема, тя има много сериозна връзка с решенията на КЗК. Съюзът на издателите казва: да де, ама той се плаща кеш, по кой закон ще се получи защита?

17

Вижте, като се плаща кеш, тогава в голяма част от случаите се намесват други закони. Кешовите плащания, първо, са лимитирани, второ, все по-често са индикатор за пране на пари, трето…ТЕОДОР ЗАХОВ: Аз говоря за тези, където никъде не се регистрират. Извинявайте.ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трето, нека да работим с всички правни инструменти, които имаме, и да ги възприемаме в цялост. Не случайно дадох примера за данъчното законодателство. За Министерството на културата становището ме изненада. Очевидно е, че на второ четене колегите в Комисията по културата и медиите действително ще трябва да преценят къде да установят конститутивно тази функция и този контрол. Прочетох становището на КЗК в интерес на истината. Не бягайте от тази отговорност! Вас Ви търсят дотолкова, доколкото можете да се сте актосъставители. Аз така разбрах логиката на Законопроекта, защото на СЕМ вероятно им е по-трудно осъществяването на административната отговорност. Както се казва в онзи анекдот: ако има прекалено много подозрения, че това едва ли не е контрол от изпълнителната власт, тогава Ви разбирам защо бягате от това. Ако бях дълъг, се извинявам.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кирилов.Господин Цонев, имате реплика.ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.Извинявайте, че нарушавам регламента, но това е тема, която е изключително важна. Щях да отговоря в края, но след като председателят на Правната комисия поставя въпроса след заместник-министъра на културата?!Вижте, никъде в Законопроекта няма възложени функции, които Вие изброихте, господин Заместник-министър. Няма такива функции! Ако мога да се изразя така: Министерството на културата създава един регистър и се явява депозитар на информацията, която всички лица, които по този закон са задължени да дадат, да я съхранявате. Никъде няма задължение да правите анализи. Абсолютно никъде! А санкцията касае тези, които не подават декларация. Вие виждате, че няма декларация, има санкция. Доколкото сте депозитар, не са Ви нужни абсолютно никакви аналитични способности, отдели и функции. Така отговарям и на господин Кирилов. Колкото до това кой прави анализа за концентрация – прави го КЗК. Вие имате една функция тук, едно задължение вменено, когато всички разпространители обявят колко пункта имат, които са те, колко фирми и т.н., чисто аритметично можете да видите кои превишават една трета и да сигнализирате. А анализът за пазара, така или иначе си го прави КЗК. Ако цялата дискусия и Вашата забележка по отношение анализа на пазара, може би рационалното е това, че КЗК трябва да промени критериите за анализ на концентрация. Добре, но това Вас по никакъв начин не Ви задължава да правите никакви анализи за концентрация. Има орган. Благодаря.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Цонев, прав сте, но този анализ ще го направим на заседание на Комисията по културата и медиите. Това беше интересно да се чуе, но е въпрос на бъдеща работа.Думата има господин Красимир Велчев.КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми представители на медиите на неправителствените организации! Ще бъда много кратък – по повод изявлението на вносителите, въпросът ми е към вносителите. Казахте, че основната идея и

18

цел на Законопроекта е изсветляване на собствеността и начина на финансиране. Моят конкретен въпрос.Запознавайки се със Законопроекта, никъде не видях някакво ограничение за тези, които ще са собственици на медии. Какво имам предвид? Вие предвиждате ли дали собственик на медия може да бъде офшорна фирма? Защото, ако това стане, аз съм сигурен, че след влизане на Законопроекта голяма част от собствениците ще станат офшорни фирми. Това изсветляване изобщо няма да стане. Ще гласуваме закон, който няма да действа. Това е въпросът ми. Той ще бъде поставен и след това в Комисия при второ четене, ако не получим такъв окончателен отговор. Благодаря ви.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Велчев.Госпожа Саватева искаше думата.ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, журналисти и представители на неправителствени организации! Първо, искам да Ви кажа, че и като народен представител, и като журналист съм приятно изненадана от начина, по който протича тази дискусия, най-вече защото тя не е на базата на отрицанието. Много често ние наблюдаваме обсъждания, които са изградени върху едно огромно „Не!”. В случая чухме доста интересни и конструктивни предложения и мисля, че те доста ще помогнат при формирането на окончателния акт. Не знам дали си давате сметка, мисля, че – да, но вече не говорим за Закон за задължителното депозиране на печатните издания. По някакъв начин разширихме рамката и през предложенията, които бяха направени, а доколкото разбирам и от казаното от господин Кирилов, няма правна невъзможност – или по-точно има правна възможност, в корекция в самото название на Закона. Вече говорим за регулации на сайтовете. Рискувам да използвам думата „регулация” и съм напълно съгласна с това, което каза колежката, че трябва внимателно да се пипа този закон, с кадифени ръкавици, защото след думата „регулация” много бързо се появява думата „цензура”. Все пак обаче да си признаем, че в сегашното медийно поле има един много голям отрязък, който остава абсолютно безкконтролен. Това е полето на електронните издания. А основните новинарски потоци се формират там! Така или иначе сайтовете присъстват в този закон, включително в промените, които бяха внесени на първо четене, защото се появява понятието „медиен доставчик” през дефиницията, която е дадена в Изборния кодекс. Този закон включва сайтовете. Според мен, това което е важно и трябва да се направи, е да се използваме максимално правните възможности, за да наситим този закон със съдържание и той да влезе на второ четене в много по-пълноценен вид. Другият момент, който според мен трябва да се обмисли, надявам се юристите да ни помогнат в това, доколко е възможно да говорим за говорим за медиен съвет? Доколко е възможно или правомощията на СЕМ да са разширят, или да се формира друг орган? Това, разбира се, няма как в момента да го кажем. Надявам се с помощта на юристите и екипа на Комисията по културата и медиите да можем да наситим Закона със съдържание, така че той да има други функции след като бъде приет и на второ четене. Благодаря Ви.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Саватева.Заключителни думи – гсподин Йордан Цонев да обобщи до тук казаното за медийния закон.

19

ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, господин Председател.Дискусията наистина очерта едно позитивно отношение, макар че има още много да се желание от Закона.Ще започна да отговарям по реда на изказванията и проблемите, които се поставиха.Към господин Йончев – „Оффнюз”.Колегата, председател на Правната комисия Ви каза – аз пак ще повторя. От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент. Законът има само характер на осветяване, на изсветляване на собственост, на финансиране и т.н., което не е никак малък проблем, както всички добре знаете. Мислили сме за това, още повече че има опит в някои закони, в които има такива разпоредби. Например Законът за хазарта предвижда при онлайн залаганията, ако определена компания, която ги осъществява, няма издаден лиценз в България да бъде заличаван електронният носител, през който това става.Не работи това! По ред причини – да не Ви занимавам сега. Вие цитирахте длъжностно лице от ДАНС, което се занимава с тази материя. Не работи! Както и да е. По отношение на медиите пък, това е особено чувствително.Така че мислили сме, но нека да го наречем така „от предпазливост”. Не искахме да сваляме кадифените ръкавици.Преминавам към отговорите на въпросите на госпожа Симона Велева, които искам да дам.

Ще започна отзад напред.Да, ние смятаме, че сме пипали с кадифена ръкавица.Затова в Закона няма нито една регламентация, има само информация. Деклариране, доброволно деклариране, разбира се, вменено със закон, но деклариране, събиране на информацията, оповестяването й публично и до там. От тези по-кадифени, ако Вие смятате, че може да бъдат сложени, добре.Защо се декларира лицето, което определя медийната политика, когато е различна от собствената?Мисля, че всички можете да си отговорите на този въпрос. Той дойде от Вас, от медиите. Ние не си го измислихме, тъй като понякога субектът на отговорност, която обществото търси или иска да види, се размива по този начин. Собственикът казва: аз давам парите, аз Ви определям медийната политика. И мачът свършва. И кой я определя? Обществото трябва да знае все пак, доколкото това е възможно. Поредица за въпроси имаше за офшорните зони.

Благодаря на господин Велчев за конкретния въпрос.Тук искам да кажа, че това е вторият закон, който – ако го приемем, а госпожа Габриел каза, че в Европейския съюз това ще бъде посрещнато добре, в смисъл че е новост, в офшорния закон, за който вече получихме много добри отзиви и то от сериозни политици, от председател на комисия в Европейския парламент, който се занимава с пране на пари и т.н., тук в тази пленарна зала в рамките на европредседателството получихме оценка, че такъв закон в Европа няма. И че България е единствената, която го е направила! Държа да Ви кажа, че той работи. Мисля, че бяха 31 или 32 области, важни области, е забранено участието на офшорни зони, които не са декларирали крайния си собственик, офшорни компании, прощавайте. Там има забрана и в т. 20 и т. 21 и за медии, на чл. 3. Господин Велчев, ние обаче ще прегледаме текста, защото мисля, че касае само някои електронни телевизии и радиа, и печатни, и ще го разширим този текст. Въпросът Ви е уместен. Но там е мястото, с изменения тук ще разширим там текста, за да е ясно, че, ако е

20

офшорна зона, тя задължително трябва да декларира крайния си собственик, за да има такава собственост.В случай че опираме до регламент, наказания и т.н Ако искате такъв закон, виждам, че всеки, къде по-директно, къде по-срамежливо, покарва към нас предложения за нуждата от определени забрани, или определена регламентация, или нека го наречем определени отговорности. Ако Вие като собственици, издатели, журналисти искате това да се случи, може да не е в този закон, добре ще бъде вие да го поискате от парламента, защото иначе… Още в началото Ви казах: мисля, че имам дългогодишна практика в законодателния орган и знам, че никой колега няма да се съгласи да пристъпи към изготвяне и внасяне на такъв законопроект, който съдържа текстове, с които ще бъде обвинен в посегателество върху свободата на словото или някакво цензуриране, недай си Боже.Ако дойде от Вас, добре, ние сме за. Но тук не си поставя такива задачи Законопректът. Висока граница на глобите, долна граница, изобщо висок размер на глобите, както и критерии, по които ще бъдат определяни, е другата група от въпроси.Много пъти, когато правим законодателство, ни поставяте и Вие, и анализатори въпроса: ако не се случи, какво следва? Няма санкция, тоест законът не работи! Затова се постарахме да сложим такива санкции, ако забелязвате чак при второто четене. Дали са високи, или не са – няма никакъв проблем да намалим или долната граница, или общия размер на глобите, или диапазона. По-сложен е въпросът по какъв критерии се определят? Аз преди малко казах. Критерият на наличие на декларации или липса на такава. (Реплики встрани от микрофоните.) Невярното съдържание тук не е обхванато като като контрол, мислили сме и по този въпрос. Орган, който да проверява невярното съдържание по отношение на собствеността, би могъл да бъде или Сметната палата – тя прави това по отношение на имущество, което декларират висшите държавни длъжности, политиците с една дума казано, а може да бъде и Националната агенция по приходите, могат да бъдат и органите, които имат съответни компетенции. Ако предлагате това да се случи, ние сме готови да го включим. Това пак е от онази група, в която – да няма съмнение към нас, че искаме да приложим някаква репресия. Съгласни сме да се проверява невярното съдържание. Има органи, които могат да го направят. Въпрос е на един много малък текст, който, предвид на това, което казвате, сме готови да го направим.С това мисля, че изчерпих групата въпроси, постарах се да отговоря на тези, които се повтарят от един или друг изказващ се. Ще се постараем преди самото второ четене, на самото второ четене да отразим и предложенията и духа на тази дискусия. Искам да Ви благодаря от името на моите колеги, които изготвихме и внесохме Закона, за търпението, толерантността към нас, за конструктивните предложения и да Ви се похваля, че по време на дискусията се снабдих и с две прекрасни скици от Вежди Рашидов, които са много хубави. Благодаря Ви.ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата

21

тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите. Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес. Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът! Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.

(Закрито в 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛИ:

ВЕЖДИ РАШИДОВ

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

Стенограф:Маргарита Крачунова

22