Джордж Байрон

О, слънце на безсънните!

О, слънце на безсънните! Звездамеланхолична с блясък на сълза!Безсилна срещу нощни тъмнини,ти спомняш радостта от други дни.

Тъй миналото свети: светлинасияеща, ала без топлина.Среднощен лъч от спомен възкресен —чист, но далечен; светъл, но студен.

Шарл Бодлер

Виното на любовниците

Небето днес е дивно синьо!Да яхнем двама свойто вино –без бич, без шпори, без юздада литнем в шеметна езда!

И като ангели, терзаниот своите душевни рани,в кристала син на утринтада гоним вечната мечта!

Люлени плавно на крилатана своя дух неукротим,с един и същи жар в душата,

о, скъпа моя, да летимбез страх, безспир във висините –към рая дивен на мечтите!

Димчо Дебелянов

Из „Копнежи“

Брезите сладостно заспали,облъхва трепетно нощта,и от клоне им погрознялисе ронят златните листа.

Самин загледан в небесата, звездите огнени следя,и в техний рой, с копнеж в душата,аз търся своята звезда.

Шарл Бодлер

Огледалото

Влиза някакъв ужасен грозник и сеоглежда в огледалото.

– Защо се оглеждате, когато това Вие може би неприятно?

Ужасният грозник ми отвърна:– Господине, съгласно безсмъртните

принципи на 89-а, всички хора иматравни права; тъй че аз имам право да сеоглеждам. Приятно ли ми е, или не –това си е моя работа.

От гледна точка на здравия разум азнесъмнено бях прав; но по силата назакона - правото беше на неговастрана.

ОТ РЕДАКЦИЯТА

Записал Димитър Танев

Пожелаваме на всички колеги здраве, щастие и професионални успехи!Действително „прашлясаха“ страниците на законопроекта, предвиждащ изключи-

телност на банковите плащания при сделките с недвижими имоти. Есента в този случай несе оказа помъдряла пролет.

Но какво да кажем за „актуалността“ на писаните предложения нотариусът да удо-стоверява пачките при плащанията в брой на бюрото му. Идеите за тази дейност ни връ-щат още по-назад във времето, а именно в годините, пресъздадени в прекрасния филм наСерджо Леоне – „Имало едно време на запад“. Но, разбира се, ако тя се реализира, в кан-торите няма да звучи музиката на Енио Мориконе, а ще свистят други звуци.

Нека погледнем честно в „огледалото“, т.е. „нещата от живота“ такива, каквито са тев действителност. Всъщност и филмът с незабравимите Мишел Пиколи и Роми Шнайдеризползва похватите и натуралистичните техники на синема верите – честното кино.

След кратко лобиране световните поети ни указаха, че бягството от истината сеизвършва чрез разходка под „брезите сладостно заспали“ или отпиване на чаша – две (неповече) от „виното на любовниците“, защото само така ще ни огрее слънце, пък макар ибило то „слънце на безсънните“.

2

СЪДЪРЖАНИЕ Година XII, брой 3/2010 г.

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТ

Втора национална спортна спартакиада на

Нотариалната камара на Република

България

� 30

БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Статут на помещениято в тавана

Нотариус Димитър Танев

� 36

Въпроси на имотната измама след

измененията в чл. 212, ал. 1 НК, по

ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.

Прокурор д-р Петър Раймундов

� 38

Способи и средства за извършване на

имотната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК

Прокурор д-р Петър Раймундов

� 44

Българската правна система се нуждае от

нов териториално-устройствен закон

Проф. дюн Владимир Петров

� 49

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪР

Братовчедът Васо

Владимир Петров

� 61

ОТ РЕДАКЦИЯТА

� 1

ДРУГИТЕ ЗА НАС

Нотариусите защитават авторитета на

държавата

Интервю с д-р Пeтър Раймундов, прокурор

във Върховна касационна прокуратура

� 3

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУС

Среща на български и руски нотариуси в

Санкт Петербург „Бели нощи“

� 8

XXVI международен конгрес на Нотариата,

Маракеш, Мароко, 2010 г.

„Сътрудничеството на Нотариата идържавата, изправени пред новите пре-дизвикателства на обществото: про-зрачност на финансовите пазари, изпи-ране на пари, урбанизация и околнасреда“„Използването на нотариалния акткато гаранция на инвестициите, в част-ност неговата надеждност за публични-те регистри и изпълнителната му сила“

� 10

Участие в Общоруския семинар по р. Волга

„Професионалното самосъзнание на

нотариусите в съвременната социална среда“

Основни форми и методи за работа накомисиите по етика, имидж, професи-онална чест или на комисиите с анало-гична насоченост на нотариалнитепалати, субекти на Руската федерация– изказване на нот. Ирина Механошина,зам.-председател на Вологодската нотариал-на камара, председател на Комисията поетика и професионална чест към Федерал-ната нотариална камара на Русия

� 14

Посещение на нотариуси от Нотариалната

колегия при Апелативен съд – Бургас, в

българското посолство в Лондон

� 28

3

НОТАРИУСИТЕ ЗАЩИТАВАТАВТОРИТЕТА НА ДЪРЖАВАТА

С д-р Петър Раймундов,

прокурор във Върховна

касационна

прокуратура,

разговаря

Ренета Николова

ДРУГИТЕ ЗА НАС

� Г-н Раймундов, вие взехте участие в еднамного интересна конференция, организира-на от Нотариалната камара, съвместно сВКС, ВКП, МВР, МРРБ, МП, насоченаосновно срещу имотните измами. Тематана вашата лекция бе за проблемите на пра-воприлагането на чл. 212 НК. Какво показ-ва практиката, какви са проблемите?

Засега още е трудно да се каже какви ще бъдатпроблемите на практиката, защото това измене-ние на чл.212, което предвиди като предмет надокументната измама да бъде и недвижим имот, еот тази пролет. Може би проблематиката щевъзникне в процеса на прилагането на закона, ноотсега може да се каже, че при самото приемане

на това изменение имаше определени възраже-ния. Едно от възраженията беше, че не може дасе получи недвижим имот, просто той не може дасе присвои. Тъй като тази норма на чл. 212 НК еза присвоително престъпление, за отнемане наимуществото. Тя е създадена за отнемане на дви-жимо имущество. В процеса обаче на нейнотоприложение, още преди промените от 1982 г., сеприема от Общото събрание на наказателнатаколегия на Върховния съд, че е възможно пред-мет на документната измама да бъде и недвижи-мо имущество, недвижим имот. По този поводзаконодателството е било променено през1982 г. и е прието, че действително и недвижимимот може да бъде предмет на документна изма-ма, тогава когато се представят документи с

4

невярно съдържание и въз основа на тях лицетополучи имота. Но той какво получава всъщност?Той не получава имота, а получава фактическатавласт върху него. Той не може да го откъсне ипремести. Но получавайки фактическата властвърху него, той лишава досегашния собственикот тази власт и започва да владее този имот катосвой. Така че проблемите бяха в това, дали въоб-ще може текстът да се прилага по оношение нанедвижими имоти. В законодателството имашетакъв прецедент и той съществуваше от 1982 г.до 1993 г. Тогава стана едно изменение насъщата разпоредба на чл.212, като отпаднаизразът „недвижимо имущество“ и останаизразът „чужди движими вещи“, с което Народ-ното събрание каза, че предмет на документнатаизмама не може да бъде друго, освен движимоимущество. Животът обаче се оказа по-силен отзаконодателната доктрина и от законодателнатаволя, защото оттогава (1993) се изгради единбизнес, който процъфтява в България и койтозаконът не отразяваше адекватно – явлението,наречено „имотна измама“, и то с предметнедвижими имоти. Аз не искам да соча конкрет-ни примери, но много са хората, които сапострадали от т.нар. имотна мафия и много отделата, които са се водили, не са стигнали домного добър резултат. Пословичен е примерът спроф. Борис Спасов, който почина, лека мупръст, без да си върне апартамента. Той е училмного сегашни нотариуси, съдии, прокурори,следователи и въпреки това, докато беше жив,имотът му беше откраднат с едно пълномощно.Сега на аргумента – предмет на документнаизмама не може да бъде недвижим имот, живо-тът дава много солиден отговор. Може, и не самоможе, но това става една застрашителна практи-ка. Имотната мафия не е точно персонализира-на, но тя съществува като едно явление в нашиясвят, по-точно в България, и се развива многореволюционно и прогресивно в големите градовеи по Черноморието, което е много опасно. Приизрична конституционна разпоредба, коятовъобще забранява имот, който е публично-дър-жавна собственост, каквато е крайбрежнатаплажна ивица, да се застроява от частни лица,там се строят апартаменти, строят се кафенета,казина, хотели. Наскоро в пресата писаха, че насамата плажна ивица на Слънчев бряг ще се

изграждат апартаменти, които ще се продават поцена 2000 евро/кв. м. А плажната ивицасъгласно Конституцията е само на държавата, тя епублично-държавна собственост и по никакъвначин никой не може да отмени това конститу-ционно положение. По Южното Черномориесъщо има много проблеми, в Созопол, вНесебър също. Проблемът, изглежда, не е самоюридически. Аз си мисля, че този проблем еуспял да се наложи, защото е имало една упори-та, последователна и многостранна пасивност отмного органи. Защото този проблем има своеторазвитие, първо, на чисто техническо ниво, там,където са специалистите, там, където са общин-ските контрольори по кадастъра, по земите, поимотите, по тяхната принадлежност, там, къдетоса местните архитектурни и технически служби,които дават разрешение за застрояване. Получа-ва се така, че ако се затвори цикълът за едно тако-ва незаконно строителство, ще се види, че всекиедин на своето място, като се почне от кмета, отнеговите технически служби и се стигне до най-високо ниво, е допуснал някакъв пропуск, билосъзнателно, било несъзнателно, обаче в крайнасметка се вижда, че е откраднат морският бряг –нещо, което е абсурдно, но го има. Сега най-лесният начин е чисто по административен път –областният управител има възможност по тезислучаи да издаде заповед, на базата на която и съссъдействие от органите на МВР тези имоти могатда бъдат върнати, стига да има добра воля.

� Сега с промяната на чл.212, според коятовече и недвижимият имот може да бъдепредмет на документна измама, ще могатли да бъдат обхванати точно такъв типслучаи?

Да. Нормата е категорична, тя предвижда,че предмет на това престъпление могат да бъдатдвижимо и недвижимо имущество. Досегапрактиката беше тази, че се водеше дело задокументно престъпление и за измама. Обик-новено измамата по-трудно се доказваше.Доказваше се някакво документно престъпле-ние, което е по-леко наказуемо, и в някои слу-чаи се стигаше и до погасяване на отговорност-та по силата на давността и така за едно тежкопрестъпление, бих казал особено тежко, защо-то има предмет с много висока стойност, тези

5

лица, които бяха осъдени, получаваха почтисимволични присъди. А отделен е въпросът, чеза истинските собственици оставаше единмного труден, продължителен и нерадостен пътза връщането на този имот. Нашата идея беше,присъдата на наказателния съд да представляваоснование за връщане на имота на собствени-ка, от който е отнет, независимо колко другисобственици е имало, и това е най-резонното,затова защото така или иначе държавата е допу-снала един пропуск – било законодателен, билонормативен, било контролен и след като имапострадали лица, тя е длъжна да възстановинещата в предишното им състояние. Това обачене се прие. В повечето случаи тези 15 човека,които са купували, продавали, препродавали,те са свързани с престъпна верига. Когато самов разстояние на една седмица един имот сепрехвърля пет пъти, какво означава това? Товаозначава, че стремежът е този имот, в крайнасметка, да получи един т.нар. добросъвестенсобственик и да се каже: „Аз нищо не знам,мен не ме засяга нищо, аз си имам имота посилата на нотариалния акт“. Тази криминалнасистема, която е въведена тук, не е възможнаникъде. Ние сме изучавали опита на другитедържави – съвсем стриктни са всички органи,които там действат, и гражданите също. Спася-ването от това явление у нас не може да бъдерезултат само от усилията нито на парламента,нито на прокуратурата: гражданското съзнаниена хората в България трябва да порасне и тряб-ва да разберат, че и от тях зависи ситуацията, вкоято живеем. Иначе каквито и закони да сеприемат, няма ли я тази непримиримост къмотрицателното явление, наречено престъпност,нищо не може да се промени.

� Какви са най-честите случаи, с които сесблъсква прокуратурата, когато работипо случаи на имотни измами? Какви саосновните схеми?

Има няколко схеми. Първата схема е да сесъздаде привидно власт на едно лице, което не япритежава, да се разпореди с имота и това ставаобикновено с пълномощни, които са неистин-ски. Изготвя се едно пълномощно, в коетопише, че собственикът на апартамента упълно-мощава еди кого си да прехвърли този апарта-

мент, на когото намери, за цена, каквато наме-ри за добре. Това е в миналото вече и тази прак-тика е преодоляна. Мисля си, че в това отноше-ние се предприеха много сериозни стъпки ивече Нотариалната камара създаде националенрегистър, има контрол върху тези пълномощни,може да се направи винаги справка. Първатапо-голяма вълна на тези имотни измами става-ше именно по този начин, когато се фалшифи-цира представителната власт. Тази власт я няма,но тя се създава по един криминален начин.Обикновено пълномощното се подписва надруго място, след това се отива при нотариуса,който ще направи прехвърлянето, той поглежда– пълномощното външно е редовно и правипрехвърлянето. Често това става или когатоупълномощеният е бил наемател, защото такаили иначе е стигнал до нотариалния акт, или еблизък роднина на собственика, или по някакъвдруг начин е успял да се добере до нотариале-ния акт. За съжаление и в съда имаше такивапрецеденти, просто се „изгубваха“ нотариалниактове от архивата на Софийския районен съд инякои от тях се даваха на измамници. Вториятначин е чрез фалшификация на личността. Товастава чрез промяна на данните в личната карта.Личната карта остава със снимката на лицето, асе променят имената, като се пишат имената насобственика на имота. Трети начин е примерноизточване на ипотечни кредити. Пак чрез фал-шива легитимация се сключва ипотечен заем замного голяма сума. Банката е длъжна да прове-ри документите, но не във всички случаи това епрецизно. Обикновено се отпуска кредитът,дава се на лицето с фалшивата самоличност, тойведнага предава кредита на друг, другият натрети и фактически банката, ако не е упражнилаефикасен контрол в отпускането на кредита, тяпросто не може да си го върне.

� Какви са най-фрапиращите случаи, покоито работите?

Те са от Черноморието, напр. напоследък вНесебър и в Свети Влас – там е завладяна край-брежната плажна ивица. Построено е яхтенопристанище. Има два имота, които са държавнасобственост, които са актувани и ги има с доку-менти в кадастъра, че се водят на държавата. Теобаче не могат да се използват в момента, тъй

6

като точно до тях са построени хотели, ресто-ранти, сладкарници и други заведения, а подстъ-пите към тези заведения минават през държав-ните имоти. Направено е укрепване на брегова-та ивица, без такова да се е налагало. Вижте,общината дава съгласие, но тя няма пари и из-пълнителите казват – „ние ще го направим“.Правят това укрепване и то се оказва основитена бъдещ хотел, разбира се. От него навътре къмакваторията на залива се прави бетонна кон-струкция под формата на буквата „Г“, която сезатваря и така се получава едно затворено мор-ско пространство, където вече има множествояхти. Има издадени нотариални актове, които сав сила в момента както за сградите, така и за товасъоръжение, което е стоманобетонно и съста-влява самото пристанище, с площ около 24 дка.

Всъщност тези блокове са направени наплажната ивица, а плажната ивица е публично-държавна собственост. Там могат да се отдаватсамо концесии. Единственото, което може да сенаправи законно, е концесия. Не са го направи-ли това, макар че е бил най-чистият начин.Сключваш един договор за дългосрочна конце-сия, изграждат си обекта, собствеността си оста-ва непокътната, но концесионерът може да пол-зва това, което е направил. И това няма в край-на сметка да притеснява никой друг. Той го еизградил, той ще го ползва, ще има условия надоговор, които ще се спазват. А това си е една ...кражба, която е узаконена на три нива: на чистотехническо, на административно и на правнониво.

� Оттук нататък какво ще се прави?Има възможност по административен ред

обласният управител да издаде заповед за въз-становяване на тази собственост, и то чрез съ-действието даже на органите на МВР. Другиятначин е да се търсят извършени престъпления,има такива, има документи с невярно съдържа-ние. Пратен е там един геодезист, който да каже,че държавните имоти ги няма, а държавнитеимоти са там. Ние отидохме в кадастъра ивидяхме, че там са държавните имоти. Актуваниса, водят се, тяхната съдба е същата, държавниса, не е променена. Само че те не могат да сеползват и те са точно на самата плажна ивицазатворени. Това съоръжение пречи на нормал-

ната циркулация на течението в акваторията назалива. По това се е произнесъл и Институтътпо океанология и океанография във Варна и теса установили, че от нос Емине има едно тече-ние на пясъците към Слънчев бряг и точно тамсе прави завоят. След като е построено това съо-ръжение, има констатация, че пясъците наСлънчев бряг намаляват. Защото това съоръже-ние сякаш спира нормалната циркулация напясъците. Това е един много важен, бих казалчисто екологичен проблем. Но само с общи уси-лия на всички органи и на гражданите този про-блем може да се реши.

� С промените, инициирани от НК –достъп на нотариусите до Националниярегистър на българските лични документии Националната база данни „Население“,дава ли вече законодателството необходи-мата правна база, за да може да се реаги-ра адекватно на тези имотни измами?

Сега обстановката, в която работят нотариу-сите, е много по-благоприятна, за да се устано-ви дали лицата, които прехвърлят имота, са дей-ствителните лица по техните легитимации, потехните документи и дали те са собствениците натози имот. В това отношение Нотариалнатакамара постигна много. Работехме успоредноповече от две години по много от проблемите.Аз съм в течение на това, което те са направили.То е много добро и очакваме още нещо да стане.Всички тези инициативи, които се правят от тях,са правилни, добронамерени, такъв е и евро-пейският опит, в крайна сметка. Не правим койзнае какво принципно ново. Но и това е многоважно, защото именно тези мерки, в своятасъвкупност, ще снижават случаите, където могатда стават имотните измами.

� Всъщност вие отговорихте отчасти ина следващия ми въпрос – за мястото и ро-лята на нотариусите в този процес, защо-то инициативата за законодателни про-мени не дойде някъде отвън, а дойде отвът-ре от гилдията, за да могат нотариуситеда работят по-добре в защита на интере-сите на своите клиенти.

Преди повече от две години имахме еднапървоначална среща с ръководството на Нота-

7

риалната камара и нейния председател г-н Ди-митър Танев. Тази среща беше много полезна,защото всички разбрахме, че само с общи уси-лия можем да променим нещата. И отттогаванасам ние координираме нашите усилия, вклю-чително и в законодателно отношение. Проме-ните, които станаха, бяха съгласувани и с тях, ис нас, и с цялата юридическа гилдия. Имахмеконференция на Съюза на юристите в Бълга-рия, всичко това беше подкрепено, но така илииначе в началото (2008) не се прие, сега сеприе. Ние приветстваме промените, простозащото така ще се защитават по-добре интере-сите на собствениците. А мястото и ролята нанотариусите в този процес са изключителноважни. Всъщност те са това, което бяха съдиитепреди 20 години. В по-малките градове тазифункция се изпълняваше от съдиите по дежур-ство. Аз също съм бил около десет години райо-нен съдия и много от нотариалните актове саминавали през мен и съм виждал, че това емного важна и отговорна работа, защото тя есвързана не само с възможно увреждане наинтереси. Това е важно за отделния човек, но тяе свързана преди всичко с авторитета на държа-вата. Дали държавата може да осигури едингражданскоправен оборот и то на имущество сголяма стойност и този оборот да бъде безкон-фликтен, перфектен, надежден и хората да мувярват. Ако имаше някакъв отлив на англичании ирландци от българския имотен пазар, беше изаради това. Защото в България все още систе-мата не гарантира във всички случаи безкон-фликтност и безпробленост, когато се излезе напазара на недвижимите имоти. Сега ние смеубедени и вярваме – нотариусите показаха, чеимат желание да бъдат перфектни, да бъдатпрофесионалисти. Навсякъде има хора с едноили друго мислене, но те просто искат Българияда бъде видяна в друга светлина като място,където можеш да си купиш имот и да знаеш, чеси го купил и той ще бъде твой, няма да имашникакви други проблеми. Мисля, че от гледнаточка на законодателни, на организационни ина чисто технически условия нещата са поставе-ни на добра основа. Оттук насетне си оставасамо субективният фактор, всеки да си изпълня-ва задълженията така, както изисква законът.

� Има ли нещо, което трябва да се про-меня още в законодателството така, чебазата да стане по-добра?

Засега не. Тази разпоредба на чл.212 НК еработила много ефективно и много добре от1968 г. досега, макар и с друг предмет на пре-стъпление. Включването само на още един до-пълнителен предмет към съществуващия досегапо никакъв начин няма да усложни приложе-нието на тази норма. Целият проблем е в това,че не може да има получаване, обаче на практи-ка извършителят на измамата получава факти-ческата власт. Деецът по едно такова престъпле-ние не може да вземе имота и да си го занесевкъщи, но той получава правото да ползва тозиимот и да се разпорежда с него, т.е. да го прода-ва. Вярно е, че с престъпление не може да сепридобие собственост, обаче докато се разбере,че този имот по такъв начин е придобит, щеизгорят много хора и най-вече неговият първо-начален собственик. От гледна точка на норма-тивна база в материалното право няма какво дасе променя повече, просто трябва да се работи.

� Какво ще пожелаете на българскитенотариуси?

Българските нотариуси изпълняват еднамного важна функция, не само в чисто юриди-ческо направление. Те са авторитетни фигури засигурността на гражданския оборот на държава-та, защото това е една функция за удостоверява-не на определени факти, на определени сделки итази публична функция държавата я дава нанотариусите. Аз разбирам, че те съзнават колкое важно, колко е отговорно и за тях, и за гилдия-та, и за обществото, да се вярва на техните дей-ствия и актове.

Пожелавам на българските нотариуси дабъдат настъпателни, динамични, но и винагипрецизни, да проявяват активна и справедливагражданска позиция, като юристи и длъжностнилица да отстояват винаги истината, всички!

Това е пътят България да върви напред.

НОТАРИАЛЕН ГЛОБУС

8

СДЕЛКИТЕ С ЧУЖДЕНЦИ – НОВО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОВ РАБОТАТА НА НОТАРИУСА

През последното десети-летие и особено след влиза-нето на Рeпублика Българияв Европейския съюз рязко сеувеличиха сделките с недви-жими имоти, извършвани отчужденци. Последователнона нашия имотен пазар сепоявиха като купувачи иинвеститори лица от Англия,Ирландия, Германия, Испа-ния, Израел, Кипър, Русия.Най-много такива сделки сеизвършват край морето, катов момента преобладават рус-наците: близостта на славян-ския език и душевност, общаазбука – кирилица, благо-

приятен климат, красиваприрода, стандарт, близък дотехния, традиционното бъл-гаро-руско приятелство,целогодишни редовни само-летни линии от Бургас иВарна до Москва и СанктПетербург – всичко товапривлича руския купувач.

Увеличаване броя насделките с чужденци поставипред нотариусите нови въп-роси за разрешаване: при-ложим закон, дееспособ-ност, брачен договор, насле-дяване, завещаване, лични исемейни отношения по оте-чественото право на чужде-

неца и др. И ако днес възни-кват въпроси за Русия, тоутре ще бъдат за Франция,после за Германия и т.н.

Във връзка с това нотари-усите от Регионална колегияБургас положиха усилия даразвиват своя опит и знанияи в тази насока.

През месец юли 2008 г.в гр. Созопол се състоясъвместен семинар с нотари-уси от Русия, през септем-ври 2009 г. посетихмеМосква, а през юни 2010 г.съвместно с нотариуси отстраната бяхме в СанктПетербург. На двете места

Среща на български и руски нотариуси в Санкт Петербург ,,Бели нощи”

9

посетихме нотариални кан-тори на руски нотариуси, а вСанкт Петербург и Нотари-алната палата, където сепоставиха и разглеждахавъпроси за наследяването поруското право и актовете,които се издават от рускитенотариуси. Основание заиздаване на свидетелство заправо на наследство може дасе иска както от наследникапо закон, така и от този позавещание. Те са длъжни даподадат писмено заявлениедо нотариуса по мястото наоткриването на наследство-то. При наследяване позакон: първи ред наследяват– деца, преживелият съпруги родителите на починалия(това е различно от нашетонаследствено право). Нота-риусът образува наслед-ствено дело и е длъжен дапровери документите, уста-новяващи степента на род-ството: удостоверение зараждане, удостоверение засключен граждански брак идр., а копия от тях да оста-нат по делото. Ако даденнаследник не представидоказателство, той може дабъде допуснат до наследява-

не само със съгласието навсички останали наследни-ци, които приемат наслед-ството, което се извършваписмено с нотариална за-верка на подписите им.

Взаимното признаванена документи, които съглас-но чл.12 от Договора заправна помощ с Рускатафедерация (в сила от 30ноември 1994 г.) са завере-ни от компетентните орга-ни, се приемат на терито-рията на другата страна безлегализация (напримерпълномощни и декларации).Съгласно чл.186 от Граж-данския кодекс на Рускатафедерация срокът на дей-ствие на пълномощното неможе да превишава тригодини; а ако не е указансрок, то има сила само заедна година от датата назаверката. Пълномощно сдействие извън границата наРусия и което не съдържасрок, съгласно ал.2 начл.186 има сила до неговотооттегляне от упълномощи-теля.

В Русия брачен договор есъществувал до 1917 г. и сепоявява отново през

1996 г. с приемането на но-вия Семеен кодекс на Рус-ката федерация и предста-влява съглашение на лица,встъпващи в брак или коитовече са в брак. Тъй като ималичен характер, не може дасе сключи чрез пълномощ-ник. По съгласие на страни-те действието на брачниядоговор може да бъде пре-кратено при нотариус или всъд. С него не може да сеограничават лични права исе сключва при нотариус, вписмена форма с нотариал-на заверка.

Широки са правомощия-та на колегите от Русия втърговското право.

Тези и много другивъпроси се поставяха иобсъждаха с руските колеги,като особено важни оценя-ваме и личните ни контактис тях. Разбира се, незабра-вими ще останат и посеще-нията ни в Ермитажа, дво-реца „Петерхоф“, дворецана Екатерина Велика, край-цера „Аврора“, паметника икъщата на Петър Велики,Исакиевския събор, нощна-та разходка с кораб по осве-тените реки и канали наСанкт Петербург, когато ко-лежката ни нот. Весела Ив-чева от София отпразнувазаедно с нас рождения сиден.

Нотариус Станка Стайкова,

председател на Регио-нална нотариална коле-

гия при АС гр. Бургас

10

В началото на месец октомври в подно-жието на Атласките планини в розовия градна Мароко – Маракеш, се проведоха после-дователно две важни за световния Латинскинотариат събития – третата сесия на Общотосъбрание на нотариатите на страните – член-ки на Международния съюз на Латинскиянотариат, и 26-ият международен конгресна Латинския нотариат.

На 2 октомври в Двореца на конгресите,под председателството на нотариус Галино,тържествено бе открито Общото събрание.След поздравлението от страната домакин иофициалната церемония по приемането нао. Мавриций в семейството на Общото

събрание, се премина към основните теми иизказвания. Те бяха съсредоточени в двенасоки – териториално разширяване наЛатинския нотариат чрез приемане на новистрани-членки, както и като основна задачана нотариусите – защитата на правата награжданите като обект на нотариалнитеуслуги. При направените изказвания сеочертаха две становища – разширяване наЛатинския нотариат „на всяка цена“ и по-прагматичният подход – всяка кандидатураза ново членство да бъде обсъждана в детай-ли от гледна точка на политическото и ико-номическото развитие на конкретната стра-на. С особена гордост бе отбелязано прие-

XXVIмеждународен

конгрес наНотариата

Маракеш, Мароко, 2010 г.

„Сътрудничеството на Нотариата и държавата,

изправени пред новите предизвикателства на обще-

ството: прозрачност на финансовите пазари, изпи-

ране на пари, урбанизация и околна среда“

„Автентичният нотариален акт като гаранция на

инвестициите, в частност неговата надеждност за

публичните регистри и изпълнителната му сила“

,,Ce que nous ecrivons, c’est la loi… et la preuve“ –Маракеш в началото на октомври

11

мането на нови африкански и азиатски стра-ни, като Тунис и Китай, като за целта бесъздадена нова комисия за работа в азиатски-те страни, чийто допълнителен бюджет бешегласуван впоследствие.

Последваха обсъждания и допълнениякъм отчетите на вицепрезидентите за Африка(нотариус Хайдара), за Северна, ЦентралнаАмерика и Карибите (нотариус АредондоГалван), за Южна Америка (нотариус БуеноФишер), за Азия (нотариус Дуан) и заЕвропа (нотариус Гомес Ферер). Особеновпечатляващ бе отчетният доклад на нотари-ус Роберто Бароне – председател на Коми-сията на Съвета на Нотариатите от Европей-ския съюз, който открито заяви, че за Евро-па трябва да се направят общи закони, нопроблемът е Европейският съюз и Европей-

ската комисия. Неговото оптимистичнозаключение се съдържаше в думите: „Неканакрая правото победи, и то защото така щепобеди гилдията.“

След това всяка страна по азбучен редполучи правото да допълни и актуализираинформацията от предварително изпратени-те писмени доклади. Повечето от присъства-щите се възползваха от тази възможност.

След разглеждането на постъпилите молбиза членство в Световния съюз на Латинскиянотариат от страна на Босна и Херцеговина,Южна Корея, Мавритания и Тунис бе до-кладвано актуалното състояние на нотариа-тите им на фона на цялостното им географ-ско, историческо и политико-икономическоразвитие.

Като следваща точка от дневния ред бенаправен пълен финансов отчет за 2009 г.,както и за моментното състояние на финан-сите за 2010 г. и бе обсъден проектобюдже-тът за 2011 г. Дебатиран бе и план за разсро-чено плащане на страни-членки, дължащигодишни вноски от 2004 г. насам.

На следващия ден (3 октомври) се прове-доха изборите за нов председател, зам.-председател, касиерк и членове на Дирек-ционния съвет и на Генералния съвет, както ина председатели на континенталните и интер-континенталните комисии. По предложенитекандидатури спорове нямаше и те бяха гласу-вани единодушно от присъстващите. Новиятпредседател на Световния съюз на Латин-ския нотариат е нотариус Жан-Пол Декор отФранция. За зам.-председатели бяха избра-

ни: нотариус Ганиу Адеци от Бенин(за Африка), нотариус Денис Мар-тинес Колон от Пуерто Рико (заСеверна, Централна Америка иКарибите), нотариус Хосе ФлавиоБуено Фишер от Бразилия (за ЮжнаАмерика), нотариус Дуан Женгун отКитай (за Азия) и нотариус РафаелГомез-Ферер от Испания (за Евро-па). За касиер бе преизбран нотариусБернар Бюркар от Швейцария, а засекретар бе избран дългогодишниятприятел на българската Нотариалнакамара – нотариус Пиер Беке отФранция.

След определяне и гласуванемястото и датата на следващото Общо събра-ние на нотариатите-членки – Перу 2013 г.,бе изслушан химнът на Световния съюз наЛатинския нотариат и събранието бе търже-ствено закрито.

Още същия ден, следобед, в Кралскатазала на Двореца на конгресите под висшияпатронаж на краля на Мароко, Мохамед VI,в изключително тържествена обстановка и вприсъствието на посланици на страни-прия-тели на Мароко, както и представители надържавната власт на кралството, бе открит26-ият международен конгрес на Латинскиянотариат. След изслушване химна на Крал-ство Мароко, приветствия към присъстващи-те поднесоха председателстващият конгресанотариус Хусни Сефрауи от Мароко, почет-

12

ният председател на Нотариалната камара настраната-домакин – нотариус Мотаки Алах,говорителят на Африканския нотариат –нотариус Силла, и представител на министъ-ра на правосъдието на Кралство Мароко (отимето на самия министър).

След като бе изслушана речта на нотариусЕдуардо Галино – досегашен председател наМеждународния съюз на Нотариата, думатавзе почетният президент на организацията –нотариус Демерс, който благодари сърдечнона мароканския нотариат, на правителствотона Мароко и лично на краля за полученотогостоприемство.

Последва официалната и много емоцио-нална церемония по приемане новите члено-ве на Латинския нотариат. В залата бяха вне-сени знамената на Босна и Херцеговина,Южна Корея, Мавритания и Тунис, поетина сцената от нотариус Галино. Председате-лите на съответните нотариални камари настраните тържествено произнесоха клетвени-те думи и след прозвучалите звуци на химнабяха изпратени с бурни аплодисменти отвсички делегати и гости в залата.

Последва още един тържествен момент –на символичното почетно награждаване навсички досегашни председатели на Между-народния съюз на Латинския нотариат, кактои на новоизбрания председател – нотариусДекор, с характерните за Мароко малкикилимчета, избродирани с емблемата на Ла-тинския нотариат. Интересното в случаябеше, че те са изработени от съпругата напредседателя на конгреса – нотариус Се-фрауи, която е починала наскоро.

След успешната и ползотворна тридневнаработа на конгреса, на който бяха представе-ни и обсъждани две основни теми: 1) „Съ-трудничеството на Нотариата и държавата,изправени пред новите предизвикателства наобществото: прозрачност на финансовитепазари, изпиране на пари, урбанизация иоколна среда“ и 2) „Автентичният нотариа-лен акт като гаранция на инвестициите, вчастност неговата надеждност за публичнитерегистри и изпълнителната му сила“, заклю-ченията по основните разглеждани теми бяхаобобщени от международните координаторинотариус Перес дел Кастийо и нотариусСалермо-Кардийо, а общата оценка за рабо-тата по време на форума преди заключител-

ната част направи нотариус Лаурини. От-правена бе и специална благодарност къмпроф. Тижер от Юридическия факултет къмуниверситета на френския град Тур за него-вото академично сътрудничество и помощ поразискваните въпроси.

На церемонията по закриването на 26-иямеждународен конгрес заключителни речипроизнесоха: председателстващият конгресанотариус Хусни Сефрауи, новоизбраниятпредседател на Международния съюз наНотариата – нотариус Жан-Пол Декор,който използва възможността да представиновите членове на Съвета на директорите запериода 2011–2013 г., както и д-р Хосе Ма-рия Бенто Компани – председател на Меж-дународния съюз на магистратите. Благодар-ствени думи към организаторите и домаки-ните казаха и нотариус Часона от името наафриканските нотариати и нотариус Феслер,който благодари лично и от името на всичкиучастници в конгреса на краля на Мароко, направителството на Мароко и на Маро-канската нотариална камара за перфектниятворчески климат и за подсигурените чудесниусловия на работа на всички делегати.

Накрая нотариус Едуардо Галино предадена новоизбрания председател на Между-народния съюз на Нотариата – нотариусЖан-Пол Декор, емблемата-символ наорганизацията, а председателят на Нотари-алната камара на Перу официално представикандидатурата на своята страна за домакин наследващия 27-и международен конгрес през2013 г. За последен път в конгресния центърна Маракеш прозвуча химнът на Междуна-родния съюз на Нотариата, а аплодисменти-те на делегатите дълго не стихнаха.

Добрата организация от страна на дома-кините на всички мероприятия в конгресни-те дни се допълваше и от не по-малко емо-ционалните запознанства, неформални кон-такти, разменени визитки и направениснимки по време на кафе-паузите, работни-те обеди и екскурзии из града и до „приста-нището“ на Маракеш – градчето Есауира наАтлантическия океан.

А извън официалните събития и срещиМаракеш и Мароко са истинска емоция,която си струва да се види и преживее пълно-ценно. Как иначе да знаеш, че всеки град втази страна има своя неповторим цвят (в

13

буквалния смисъл на думата) и това решавалично кралят. Затова Маракеш и всичко втози район е в пепелнорозово – от прахта ипръстта до цвета на всички сгради. Местнитехора, които са изключително добронамерении дори прекалено услужливи, независимодали са богати араби или по-бедни бербери,го определят като светла охра. Градовете саневероятно зелени, свежи и чисти. Всичко енякак си космополитно – от европейскиоблечените момичета на мотопеди до жени-те-хена, които за минути рисуват татуировкис кана по ръцете и краката на чужденците, ноти виждаш само очите им и сръчните ръце; отевропейския квартал и модерните спа хотелидо невероятно екзотичната ориенталскаобстановка на централния площад „Джамааел Фна“, където животът денонощно тече икойто е обявен от ЮНЕСКО за паметник насловесното изкуство. От много мръснитеулички-тунели на Медина (старият град,ограден от 19-километрова крепостна стена),обитавани от берберите, които вършат най-тежката работа и живеят в глинени къщи(почти колиби) без врати и прозорци, до

най-скъпия хотел в цяла Африка – „Маму-ния“ (2000 $ струва нощувката в най-евти-ната стая, но пък е бил любимо място започивка на Уинстън Чърчил). Хаосът поулиците е меко казано невъобразим – кару-ци, хора, впрегнати в каруци, мъже и жени,яздещи магарета, файтони, велосипеди, коли,автобуси и пешеходци... И всичко това – безпешеходни пътеки, с неработещи светофари,но… нито една катастрофа за седмицата, пре-карана там. Като добавим и продуктите, про-извеждани от плодовете на прословутото вцял свят арганово дърво, източните арабско-африкански аромати, несекващият денонощ-но живот – магията на Маракеш и Марокостава обсебваща.

На тръгване оставих българска монета –нали казват, че трябва да направиш точнотова, за да се върнеш отново на мястото,което те е очаровало завинаги. Но… товапътуване, въпреки многото впечатления иемоции, не беше екскурзия, а работа и задъл-жение. Затова искам да завърша с думите наиталианския нотариус Роберто Бароне –председател на Съвета на Нотариатите отЕвропейския съюз: „В Европа има 27 дър-жави. 21 от тях са членки на Латинския нота-риат. Как може 6 страни да не познаватлатинското право?! Това винаги води донякакви последствия. Не ме интересува каквое правото на Англия – искам валидни доку-менти. Аз имам риза – защо да слагам трикопод нея?! В Европейския съюз има правнакомисия с много добри юристи – не можемда се борим с нея, защото това ще е война намъртви и ранени, но без победител. Затова дасе борим не с оръжие, а с по-добри услуги занашите клиенти, което ще работи и за кауза-та на нашата гилдия!“. Преводът е почтибуквален, а коментарът – излишен.

Здраве и успех, колеги! При първа въз-можност посетете Маракеш, а и други градо-ве в Мароко! Заради това, което ще чуете,видите и изживеете – заради преживяването– струва си!

Нотариус Денчо Денчев

14

Моята задача в рамките на това изложение еда демонстрирам какви форми и методи енеобходимо да се прилагат спрямо органите нанотариалните палати и комисиите, така че да сенамали броят на жалбите. Изводите и пре-поръките, съдържащи се в изложението, себазират на анализа на постъпилите в Комисия-та на ФНП по етика, професионална чест иимидж изложения на нотариалните палати,субекти на Руската федерация, на опита,натрупан от нас при пътуванията ни по регио-ни, и на личния опит на членовете на коми-сията.

Човекът е същество, умеещо да се ограни-чава.

Ние живеем в свят на пълни ограничения:това не трябва да се прави, тази постъпка егрозна или лоша, в определен историческипериод поведението на този или онзи човек ебезнравствено, в друг период – същото пове-дение се оправдава от обществото или даже сеприветства. Все пак без подобни ограничениячовешкият живот би бил невъзможен. В живо-

тинския свят няма такива закони, съгласнокоито неговите представители трябва да сеобичат или да живеят по съвест. Първоначалнов природата на човека не са заложени нитолюбов, нито съвест, нито чест, нито добро. Авсе пак те присъстват и докато ги има, докатопоне един човек живее по законите на любов-та и съвестта, човечеството има право на съще-ствуване.

Думата „етика“ е от гръцки произход, тя еаналог на римската „mos“ и означава „навик,обичай, правило, нрав“. Етиката според мне-нието на някои учени е раздел от философия-та, изучаващ феномена морал, или как са сеформирали моралните норми и закони, каква еструктурата на морала, как се съпоставяморалът с другите форми и видове човешкадейност. Главният предмет на етиката са несамо моралните закони и категории, но исамият човек, и какъв той трябва да бъде всвета на тези закони и категории.

На всеки род човешка дейност (научна,педагогическа, медицинска, юридическа и

От 24 до 29 август 2010 г. на парахода ,,Президент” по р. Волга се състоя поред-

ният семинар, организиран от Федералната нотариална камара на Русия, на тема

,,Професионалното самосъзнание на нотариусите в съвременната социална среда”.

В семинара участие взе председателят на Нотариалната камара на Република

България, г-н Димитър Танев.

По-долу поместваме изказването на нот. Ирина Механошина, зам.-председател на

Вологодската нотариална камара, председател на Комисията по етика и професи-

онална чест към Федералната нотариална камара на Русия.

Основни форми и методи за работана комисиите по етика, имидж,

професионална чест или накомисиите с аналогична насоченостна нотариалните палати, субекти на

Руската федерацияНот. ИринаМеханошина

15

т.н.) съответстват определени видове професи-онална етика.

На всеки от видовете професионална етикаса присъщи специфични изисквания в областтана морала. Така например етиката на ученияпредполага на първо място такива моралникачества като научна добросъвестност, отго-ворност, честност. Съдебната етика изисквачестност, справедливост, хуманизъм, безпри-страстност, вярност на закона… По такъвначин професионалната етика включва в себеси особени изисквания за общуване, предявя-вани спрямо хората с една или друга професия,принадлежността към която предполага влия-нието върху съдбата и самото съществуване надругите хора.

Правата на съдията, адвоката, нотариуса, отедна страна, и правата на пациента, участни-ците в углавен и граждански процес, клиентитена адвоката и нотариуса, от друга страна – товае сложен възел от етични проблеми, неразрив-но свързани с морално-психологическатаситуация, възникнала в обществото, в профе-сионалната корпорация, със съвременнатасъдебна система, адвокатската и нотариалнатадейност.

В настоящия момент нараства значениетона професионалната етика при регулиране наразличните видове трудова дейност. Това есвързано със стремежа за постоянно усъвър-шенстване на професионалните норми поотношение на изменящите се обществениотношения.

Професионалната етика на обществото неможе да представлява абсолютната истина вповедението на членовете на професионалнатакорпорация. Всяко поколение трябва да реша-ва за себе си въпросите за етиката отново иотново самостоятелно. Но новите разработкитрябва да се опират на моралния запас, създа-ден от предишните поколения, за да се осигуриприемствеността на етичните норми. Както еизвестно, без минало – няма бъдеще.

Ние живеем в епоха не само на финансово-икономическа криза, но и като следствие – вепоха на изпреварващо развитие на техниче-ските аспекти в обществения живот и изостава-не на културния. Именно за балансиранотообществено развитие и стабилизирането наобстановката, на членовете на професионал-ните корпорации са необходими етични зна-ния и строго спазване на поетите от самите тях

морално-етични задължения и ограничения.Днес ние – членовете на нотариалното

сдружение, се позиционираме като част отруската интелигенция. Но разбираме ли скакви задължения ни натоварва принадлеж-ността към тази част на обществото? Интели-гентността трябва да присъства не само в зна-нията, но и в способността от разбиране надругия. Тя се проявява в хиляди и хиляди нез-начителни неща: в умението да слушаш, дасъпреживяваш, да спориш с уважение, да седържиш скромно, незабелязано да помогнешна другия, да пазиш своите близки, природата,да не замърсяваш около себе си, включително свикове, ругатни и лоши идеи. Затова, ако нямавродена интелигентност (придобита „по рож-дение“ и заимствана от опита на предшества-щите поколения), т.е. не само добри маниери,но и на първо място търпимост към света ихората, трябва да я възпитаваме в себе си.

Всяка професионална корпорация има соб-ствена мисия и ценности. Те трябва да се осъ-знаят, за да се самоопределиш и развиваш, зада си избереш вярна стратегия и тактика надейността, да бъдеш разбираем за хората.

Мисията („висша цел“, или казано по другначин „свръхзадача“) на нотариата е концен-трирана и формулирана в една от заповедитена Латинския нотариат – „мисията на нотари-уса е да предотвратява споровете между хора-та“.

За да предотврати именно тези спорове, запрофесионалиста е необходимо „да стои надсамите тях“, което представлява една от състав-ните части на обективността и безпристраст-ността.

Ние всички сме „деца“ на едно общество ина нас, като членове на това общество, с разру-шени към днешния ден морално-етическипринципи и стереотипи на съветската и постсъ-ветската епоха, е необходимо с общи усилия дасе опитаме да създадем нови морално-етичнипринципи и да се учим на достойно съвремен-но ниво да осъществяваме своята професи-онална дейност.

Колко безсмислено е било да се изисква отвсички представители на съществуващата всъветско време „работническо-селска червенаармия“ дворянско поведение (нека да ме изви-нят за подобна аналогия доблестните и достой-ни представители на съветската и рускатаармия), така навярно е безсмислено да се изис-

16

ква от някои наши колеги – деца от епохата накомандно-административната система, миг-новено прераждане и отговорно отношениекъм своята професия. Някои колеги не виждатизмененията в обществото, които са предиз-викани от развитието на демократическитеинституции, а може би не искат да видят, тъйкато да се работи в рамките на обикновената затях командно-административна система е по-леко: заповядва на клиента като в държавнакантора – той козирува и тръгва да изпълняваизискване, без да си задава въпроса: „А закакво и на кого е нужно това?“ Все пак тазичаст от нашето професионално сдружение еусвоило добре пазарните отношения: „ако азплащам вноските си в палатата – значи некапалатата да защитава моите интереси, даже акоаз не съм толкова професионално неподгот-вен, но и при това се държа не съвсем интели-гентно, както казах по-горе „замърсявамоколо себе си с лоши думи, с грубо поведениеи непристойни мисли“.

Тази част от нашето сдружение не отчита,че населението с всеки изминал ден става всепо-грамотно юридически, осъзнава себе сикато личност и съответно се появява изискванеза достойно отношение към самия себе си.Населението е готово да отстоява своите иму-ществени и лични права, включително спомощта на професионалните юристи. А втози случай всеки от нас трябва да осъзнава, чевзаимодействието и решаването на конфликт-ни ситуации става с участието на професиона-листи – и това е съвсем друго ниво.

Проучването на нравствените аспекти ипроблеми на професията е необходимо завсеки юрист, особено в съвременни условия,когато се поставя задачата за хуманизиране наобществения и държавен живот, когато чове-кът е провъзгласен от конституцията за висшаценност и на преден план се издигат гаранцииза неговите права и свободи. А юридическатапрофесия има своя „обект“, а именно човека.Дейността на нотариуса засяга най-важнитеблага, интересите на хората, нерядко е свърза-на с нахлуване в личния живот, а понякога и сограничаване на правата, приемане на реше-ния, влияещи на съдбата на човека.

Без помощта на най-авторитетната част отсвоите колеги и професионалисти в областта напсихологията, без формирането в нашата про-фесионална корпорация на основаващите се

на нормите на етиката и морала професионал-ни традиции, без приемствеността на тезитрадиции, строгия контрол за спазване нанормите на професионалния кодекс, на аде-кватната реакция на сдруженията относножалбите, ние не можем високопрофесионалнода осъществяваме своята дейност, да бъдемдостойни представители на своята професия.

Ние – членовете на комисията на ФНП поетика, професионална чест и имидж, именно вгорепосоченото виждаме задачите на нотари-алните палати, субекти на РФ.

С реализиране на тези задачи в нашетосдружение са призвани да се занимават орга-ните на нотариалните палати и технитепомощници – комисиите, чиито задълженияса контрол за спазване на Професионалниякодекс, на нормите на етика и морал от члено-вете на Нотариалната палата.

Наистина, не е важно как ще бъдат нарича-ни тези комисии, главното е провежданата оттях работа да бъде ефективна, мъдра, преме-рена, коректна, така че в крайна сметка да несе превърне в профанация, а да има конкрет-ни резултати (а не статистически) – намалява-не на броя на недоволните от работата нанотариуса.

Аз си мисля, че в рамките на моето изложе-ние аудиторията не очаква сухи цифри наотчетност и вероятно няма такава необходи-мост да претрупвам изявлението си с конкрет-ни цифри за количествения и качествениясъстав на комисиите и с други статистическисведения. Нашата задача е оказване на прак-тическа помощ на тези палати, които искат дая получат. На тези палати, които се стремяткъм намаляване на броя на жалбите, къмрешаване на свръх задачите – към тяхнотоповсеместно и всеобщо изкореняване, къмформиране на своя позитивен имидж, изпол-звайки вътрешния потенциал на самото сдру-жение.

От представените от нотариалните палати,субекти на РФ, на отговори от запитване нанаши комисии, което ние отправяхме в рам-ките на подготовката за настоящия семинар,следва да се направи извод, че практически въввсички нотариални палати, субекти на РФ,има комисии.

Целта на дейността на тези комисии е кон-трол за спазване от нотариусите на нормите наПрофесионалния кодекс на нотариусите на

17

РФ. Наименованията при тях са различни.Това са комисиите по професионална чести/или имидж, комисиите по контрол на про-фесионалната дейност и спазването на Про-фесионалния кодекс на нотариусите на РФ ит.н.

При формиране на убеждението, че дей-ността на такива комисии е необходима, съще-ствен принос има ежегодната работа на наша-та комисия, а също така твърдата позиция напредседателя на комисията – Елвира Семьо-новна Псарьова, която тя нееднократно еотстоявала в своите изявления, статии, вклю-чително по време на изявлението си на семи-нара на 23–29 август 2008 г.

Трябва да се отбележи, че някои НП неосъзнават важността на въпросите по етика иморал и не са създали комисии с подобнанасоченост. Анализирайки ситуацията, създа-дена в тези палати, се налага констатацията, чеименно в тези палати ситуацията с жалбитедалече не е най-добрата в Русия.

Колеги, искам малко да ви запозная съссъздалата се в нотариалните палати структурана комисиите на НП, които изключително сапризвани да се занимават с въпросите наетика, професионална чест и имидж.

Комисиите с подобна насоченост не саоргани на Нотариалната палата, а са призванида оказват помощ на управлението и на пре-зидента на палатата в реализирането на възло-жените им от закона и устава на палатитефункции, което напълно съответства на изис-кванията на чл. 25 на основите на законода-телството на РФ за нотариата.

В състава на комисията се избират най-авторитетните нотариуси, къде със стаж не по-малко от 5 години, къде с по-висок професи-онален ценз. В някои НП допълнителен кри-терий за избор в комисията е липса на обосно-вани жалби по време на дейността на нотари-уса.

Като правило, количественият състав накомисията е пропорционален на количествоточленове на Нотариалната палата. В повечетонотариални палати членовете на комисията сеизбират на общо събрание на членовете спряко гласуване. След това избраните членовена комисията избират председател от своясъстав. В някои палати кандидатурата на пред-седателя се препоръчва от президента или отуправлението, в някои нотариални палати –

членовете на комисията самостоятелно изби-рат от своя състав председател, без „админи-стративен“ натиск от страна на президента иуправлението.

Все пак практиката и известният на всичкинас опит на държавната служба и личната нашадейност в качеството на президенти и членовена управлението на регионалните НП свиде-телстват за това, че за ефективна балансиранаи точна работа на органите на палатата е не-обходимо те да действат като „един отбор“.Ние сме дълбоко убедени, че в настоящиямомент е недопустимо да се демонстрира наобществото, на органите на властта и на свои-те колеги наличието на каквито и да е вътреш-ни конфликти. Нали наличието на такива кон-фликти е свидетелство на болнавост на инсти-туцията на гражданското общество, а тогава закакво доверие към такава институция може дасе говори?

Болните отвътре сдружения трябва сами(нека даже с помощта на професионалисти-специалисти) да се погрижат за своето здраве,а ако това не доведе до оздравяване, се налагалечение отвън. Намесата отвън е винагиболезнена, защото формите и методите на тазинамеса за самия болен могат да се окажат неособено приятни, но затова ефективни. Притова подобна намеса отвън може да се отразине само на този „болен“, но и на сдружениетокато цяло.

Интересен в този план е опитът на НП наВоронежка област. Комисията по етика иработа с жалбите е провела анонимно тестванесред членовете на палатата и апарата на пала-тата. Тестовете са били разработени и послеобработени от специалисти на катедрата попсихиатрия и наркология на Воронежкатадържавна медицинска академия „Н. Н. Бур-денко“. В резултат на проведеното тестване,комисията в съдружие със специалистите наакадемията ще оцени психологическотосъстояние на колегите, наличието или отсъ-ствието на гранични разстройства, ще разра-боти комплекс от мерки, ориентирани къмформиране на нормален психологически кли-мат в палатата и сдружението, ще позволицеленасочено да се реализират мерките порехабилитация и профилактика на неврозитена членовете на палатата.

Невъзможно е да се формулират задачитена комисиите и да се определи формата на тях-

18

ната работа без анализ на жалбите и обръще-нията, без осъзнаване на причините, коитопораждат тези жалби.

Съгласно предоставената на комисиятаинформация във вид на анализ на обръще-нията, постъпили във ФНП през 2009 г. –393 обръщения (за сравнение през 2008 г. –271, за 2007 г. – 250), по-голямата част отобръщенията за 2009 г. (190 обръщения)засяга въпросите на правоотношение, нанеправомерно изпълнение на професионал-ните задължения и неспазване на етичнитенорми – 203 (през 2008 г. – 117).

От тях 5 обръщения са признати за осно-вателни (2 – Московска ОНП, 1 – МосковскаГНП), 1 – НП на Уляновска област, 1 – НПна Република Башкортостан), при което самоедно обръщение, засягащо наблюдение нанормите на професионална етика, се е оказалооснователно.

През 2009 г. броят на жалбите за наруше-ние от нотариусите на нормите на професи-онална етика (некоректно поведение, грубост,наглост) в сравнение с 2007 г. се е увеличил с85%!!!

Искам да споделя с вас впечатлението си отсрещата ми с президента на ФНП М.И. Сазо-нова в гр. Москва на едно от планиранитезаседания на нашата комисия.

Трябва да се види и чуе с каква болка, сме-сена със справедливо възмущение тя говорешеза ежедневно проверяваната поща сутрин.Както каза Мария Ивановна: „не минава ден,в който в пощата да няма жалби от работата нанотариусите в Русия. Всичко мога да разбера– каза тя – некомпетентност, предизвикана отнедостатъчна квалификация, но грубостта инаглостта възмущават до дъното на душата. Даги разбера и да им простя не мога“.

Както говорят статистическите данни, по-голямо количество жалби са постъпили през2009 г. във ФНП от работата на нотариуси-те на Московската градска нотариална палата– 19 жалби, на Московската областна нотари-ална палата – 7 жалби. В името на справедли-востта трябва да се отбележи, че статистиката ековарна „дама“: ако съпоставим броя напостъпилите жалби с броя на нотариусите напалатите – ситуацията в посочените палати нее толкова лоша.

Единичните жалби за 2009 г. засягат дей-ността на нотариусите на Рязанска, Волго-

градска, Тюменска област, Алтайския край,Чувашка и Удмуртска република, РепубликаБашкортостан, Дагестан, Краснодарския крайи др.

По-често постъпват жалби във ФНП отсамите нотариуси – от действията на колеги иоргани на Нотариалната палата. През 2009 г.са постъпили 19 жалби (обръщения) от нота-риуси, т.е. 3 пъти повече от 2008 г.

Налага се, за съжаление, да се констатира:броят на жалбите и обръщенията расте.

Но не е все така мрачно в нашето сдруже-ние. Искам да отбележа, че за 2009 г. въвФНП не е постъпила нито една жалба срещунотариуси на следните Нотариални палати: наКамчатския край, Чукотския автономен окръг,Еврейската автономна област, Сахалинскатаобласт, Република Саха (Якутия), РепубликаМарий Ел, Саратовската, Кировската, Пен-зенската област, Ямало-Ненецкия автономенокръг, Република Тива, Република Алтай,Кострамската, Калужската и Ярославскатаобласт, Мурманската, Вологодската и Псков-ската област, а също Чеченската република иРепублика Калмикия, Ингушетия и Кирачае-во-Черкесия.

Както виждаме, съществуват някои обек-тивни причини за ръста на жалбите и обръще-нията (аз тук засягам не само жалбите за нее-тично поведение), а именно:

– ежедневен ръст на броя на извършенитенотариални действия, което по статистика давапропорционален ръст на броя на жалбите;

– нарастваща правна грамотност на населе-нието и нарастващо самосъзнание (коетовключително се формира и от средствата замасова информация) да се жалват от чиновни-ците, към които ни причислява населението,стана модерно;

– има още една причина, от наша гледнаточка, обясняваща ръста на броя на жалбитеот нотариусите във ФНП, за което ще погово-рим по-късно. Това е „проблемът на възмъ-жаването“, както го определих за себе си.

Какво може и трябва да направи сдруже-нието (включително и Комисията по етика наНП, субекти на Руската федерация) за нама-ляване на броя на жалбите и като идеаленвариант – за изкореняване на основателнитежалби относно нарушаването на етичнитенорми:

Ще се опитам в рамките на своето изявле-

19

ние да формулирам някои стратегически зада-чи (представеният за тях списък не е изчерпа-телен и ние ще се радваме, ако той бъде допъл-нен с помощта на колегите):

Първо: като органи на палатата – управле-нието и президентът (следователно и комиси-ите) са длъжни последователно да изискват отнотариусите осъществяване на тяхната дейностстрого в рамките на закона.

Струва ми се, че няма смисъл от разяснява-не на нотариусите на тези банални истини.Опитът показва, че много от нас не разбираткакво означава „строго в рамките на закона“.

Ние, като членове на комисията на ФНП ипрактикуващи нотариуси, сме дълбоко убеде-ни, че законността и справедливостта вървятръка за ръка и не могат да съществуват единбез друг.

Реализирайки правното и нравственотоизискване за справедливост, нотариусът катовсеки друг представител на юридическата про-фесия се позовава на закона. Подчертавайкинеразривното единство за справедливост изаконност, изтъкнатият съветски юрист ипублицист М. С. Строгович е писал, че всякорешение, приемано от държавните органи,„трябва да бъде законно и справедливо, ощеповече че законно може да бъде само справед-ливото решение, несправедливостта не можеда бъде законна“. В тази формула правилно еопределено съотношението между правното инравственото в дейността на всеки юрист.

Всяко наше решение, всяко действие нанотариуса, ако то отговаря на закона, негова-та правилно разбрана същност ще съответствана нравствените норми, на които се основавазаконът. Отстъплението от закона, неговотозаобикаляне, изкривеното, превратно тълку-ване и приложение по своята същност са без-нравствени.

Действията на нотариуса, които не се осно-вават на закона, противоречат не само направните норми, но и на моралните норми, напрофесионалната етика на нотариусите. Притова са безнравствени не само съзнателнитенарушения на закона, но и неправилните,противозаконни действия и решения, основа-ни от нежеланието да овладеят в дълбочинанеобходимите знания, постоянно да ги усъ-вършенстват, от небрежността, неорганизира-ността, от отсъствието на вътрешна дисципли-на и необходимо уважение на закона, на него-

вите препоръки, а също от липсата на заслуже-на почит на личността.

За реализирането на тази задача комисиятасъвместно с управлението и президента, попримера на Оренбургската нотариална палата,могат да направят анализ на съдебните реше-ния с участието на нотариусите от региона.

Оренбургската нотариална палата се еобърнала към областния съд и към управле-нието на съдебния департамент на Оренбург-ска област с предложение да изпращат наадреса на ОНП всички решения на съдилища-та, засягащи по един или друг начин извърше-ните от нотариусите нотариални действия.

Предложението е било прието и сега НПима възможност да прави анализ на тезирешения с цел контрол на професионалнатадейност на нотариусите и профилактика нагрешките, допускани от нотариусите приизвършване на нотариални действия, и с товада повишава професионализма на нотариуси-те на палатата.

Второ: На прага на започващата смяна напоколенията в нотариата, считаме, че нашатапървостепенна задача е да формираме после-дователно в сдружението корпоративен дух,дух на взаимопомощ, в частност да научиммладото поколение нотариуси, стажанти, напреданост към създалите се в сдружениетопрофесионални традиции.

Как да формираме корпоративен дух, духна взаимопомощ в сдружението? На тозивъпрос блестящо е отговорила в своето изявле-ние пред нас в рамките на семинара на прези-дента на Нотариалната палата на Вологоград-ска област, Наталия Василиевна Гончарова.Ще се опитаме да го допълним с някои своиразсъждения.

Вие как мислите, кои формиращи се у настрадиции ще помогнат да се покаже на младо-то поколение, че да бъдеш нотариус – това ене само да се занимаваш с добре платена про-фесионална дейност, но и да бъдеш защитен вслучай на неразположение, създаване насемейство, старост и т.н.?

Правилно, съгласна съм с вас, че в нотариа-та се е създала добра традиция – грижа не самоза професионалната дейност на нотариуса, нои грижа за неговата личност, за неговитепотребности и лични проблеми. Грижата сеизразява в тези социални програми, които внастояще време реализира ФНП и нотариал-

20

ните палати, субекти на федерацията.При реализиране на тези програми задача-

та на комисиите може да бъде отчитането наинтересите на всички възрастови групи нота-риуси, спазването на принципа на справедли-востта и на баланса на интересите на всичкичленове на сдружението.

За никого не е тайна, че „тургеневският“конфликт на бащите и децата не е в небитието.Позовавайки се на личния си опит, мога дакажа, че спазването на баланса от интереси нанотариусите от „златната“ възраст, с чиитоусилия и парични средства са се създавалипалатите, купували са помещения на палатите,се е формирал положителният имидж на нота-риата и на младото поколение нотариуси,които недооценяват тези фактори – много есложно.

Затова е необходима продължителна, кър-товска, разяснителна работа, така че липсатана достатъчно разбирателство да не доведе довътрешни конфликти в сдружението и следова-телно да не се подкопава имиджът на профе-сията.

Мисля, че намиращите се на семинара пре-зиденти на НП или просто нотариуси няма дами позволят да си изкривя душата, ако кажа,че общувайки с представители на другите про-фесионални юридически корпорации, в част-ност с адвокатите, ние виждаме с каква завистте гледат на нашите социални програми и скаква безнадеждност говорят за невъзмож-ността да ги реализират за себе си.

Затова уважаеми колеги, нашите социалнипрограми – това е нашата собственост и безу-словно нашият положителен имидж. Съкра-щаването на социалните програми, коетоможе да бъде предизвикано от създаващата сетенденция към понижаване на вноските, пла-щани в нотариалните палати, субекти на феде-рацията, ще доведе до непоправима загуба натози имидж.

Приобщаването на младото поколение къмтрадициите, формирани в Професионалниякодекс на нотариусите на Руската федерация,може да бъде направено от комисиите в рам-ките на преминаване на практиката на стажан-тите.

В някои палати членовете на комисиитепровеждат беседи със стажантите и помощни-ците, запознавайки ги с Професионалния ко-декс. Тези беседи имат голям положителен

възпитателен ефект. В някои палати са орга-низирани и ефективно действат „школи намладия нотариус“.

Трето: членовете на комисията са длъжнида участват в провеждането на целеви провер-ки за спазване от нотариусите на нормите наПрофесионалния кодекс и изискванията къморганизацията за нотариално обслужване отнотариусите на РФ.

Съзнавайки важността на своята мисия,нотариалното сдружение на Руската федера-ция се старае да усъвършенства своята работа.Съгласно чл. 12,301 и 34 от Основите назаконодателството на Руската федерация занотариата, с Професионалния кодекс на нота-риусите на РФ, с Управлението на Федерал-ната нотариална палата, на 13–14 ноември2003 г. са потвърдени „Изискванията къморганизацията на нотариалното обслужване отнотариусите на РФ, занимаващи си с частнапрактика“.

Изискванията съдържат единни за Рускатафедерация стандарти за професионалната дей-ност на нотариуса по съдържание, функцио-ниране на нотариалната кантора, осигуряванена подходящи условия за приемане на клиен-тите от нотариуса. Спазването на изисквания-та от нотариусите се проверява от Нотариал-ната палата и това се взема предвид при оцен-ката на неговата професионална дейност.Приемането на федерално ниво на спомена-тите изисквания стимулира нотариусите къмусъвършенстване на своята работа, към създа-ване на по-добри условия за прием на клиен-ти. На практика реализирането на отделнитеизисквания ще доведе до утвърждаване наположителния имидж на нотариата и в крайнасметка ще се отрази положително върху ими-джа на държавата, предоставила право нанотариуса да извършва действия от нейно име.

Необходимо е да се отбележи, че в многонотариални палати се провеждат целеви про-верки за спазване на установения режим наработа, самостоятелно или съвместно с упра-вленията на Министерството на правосъдието,което позволява разобличаване на нотариуси-те, отнасящи се недобросъвестно към спазва-нето на установения режим на работа.

Актуални днес могат да станат целевитепроверки на техническото оборудване, т.е.техническата възможност да извършват възло-жените на нотариуса професионални отговор-

21

ности, участие във формирането на ЕИС. Всепак трябва да се отбележи, че за тази цел коми-сиите могат да използват т.нар.сертифициране на нотариалните кантори.Когато в личното дело на нотариуса има въввид на паспорт на нотариалната кантора цяла-та информация за нейното техническо обору-дване (например в НП на Курска област сер-тифицирането се прави като се прибавятфотоматериали към паспорта на кантората) –да се контролира спазването на изискванията етвърде лесно.

В някои НП се организират и провеждатконкурси за най-добра нотариална кантора заразни номинации (например Курска НП, НПна Република Башкортостан и т.н.)

В светлината на приетото от събранието напредставителите на НП, субекти на РФ, реше-ние за недопускане до работа в нотариалнитекантори на лица, които нямат трудови право-отношения с нотариусите, в някои НП се пра-вят целеви проверки (Мурманска областнаНП, Орловска областна нотариална палата,НП на Оренбургска област и др.) за наличие-то на трудови договори с персонала на нотари-алните кантори. За да се помогне на нотариу-сите в тези нотариални палати, се подготвянеобходимият пакет документи, препоръки пореда на оформянето на трудовите отношения.Целеви проверки за своевременно и пълноплащане на членския внос (Орловска областнаНП и др.).

Четвърто: Комисиите трябва да органи-зират работата не само с писмените обръще-ния на гражданите, но и с устните обръщения(с изключение на анонимните).

В крайна сметка, за да доведем нашия сред-ностатистически гражданин до написването нажалба, трябва много дълго да подлагаме наизпитание неговото търпение. Като правило(естествено няма правила без изключения), нанего му е достатъчно устно общуване с квали-фициран специалист за адекватна оценка нанеговия проблем и осъзнаване вариантите заизход от него. Много от жалбите не бихасъществували, ако нотариусът просто погово-ри с клиента, в достъпна форма да му разясниситуацията, неговите права и задължения, даму подскаже изхода от възникналата сложнажитейска ситуация, т.е. да му покаже своятазаинтересованост.

Като правило, писмената жалба предшества

позвъняването в палатата, на президента и т.н.В някои НП президентът има прием един

път в седмицата, имайки при това възможностведнага да се свърже с нотариуса и да разрешиконфликтната ситуация (НП на Иркутскаобласт и др.).

Струва ми се възможно и необходимо, сегав нотариалните палати да започне организира-нето на работа по повод устните обръщенияна гражданите – което представлява многоефективен начин за предупреждаване на жал-бите. В този случай ние имаме възможност давъздействаме върху причината на конфликта, ане да имаме работа с неговите последствия –писмените жалби. При такава организация наработата гражданинът вижда нашето внима-ние към неговия проблем, обективността,вижда отсъствието на „взаимна отговорност“и като следствие – се изпълва с доверие.

Под каква форма може да се организиратази работа? Възможно е в следната форма –постъпва устно обръщение с координатите(собствено, бащино, фамилно име, телефонили адрес) на ищеца и се адресира от орган напалатата или до члена на управлението, или дочлена на комисията, който в оперативен ред(т.нар. режим „он-лайн“) се свързва с нотари-уса за установяване на обективната истина,при необходимост се среща с нотариуса илиищеца и се опитва, в качеството си на посред-ник да изглади конфликта.

Уверяваме ви, че в повечето случаи това щебъде достатъчно, така че да няма писменажалба, особено що се отнася до въпроси,свързани с професионалната етика.

Пето: за да не се допускат вътрешнокор-поративни конфликти, в задачите на комисия-та трябва да залегне формиране в сдружениетона уважение към решенията на Общотосъбрание, управлението, президента, ФНП.

За формиране на такова отношение енеобходимо на първо място да се осигурипрозрачност при приемане на решенията отпрезидента, управлението. Затова ние препо-ръчваме решенията, засягащи така или иначеинтересите на нотариусите, да се публикуват отвсички органи на палатата.

След запознаване с работата на палатите икомисиите на някои субекти на РФ, ние стиг-нахме до извода, че концентрацията на голямброй функции в ръцете на управлението,включително на функции по подготовка на

22

материалите за разглеждане на жалбите, тях-ното непосредствено разглеждане на заседа-нията на управлението, не може да бъде залогза ефективно и бързо разрешаване на кон-фликтите, залегнали в основата на тези жалби.Органите на палатата е необходимо да се нау-чат да се доверяват на комисиите и ефективнода използват техния авторитет и потенциал.Ние мислим, че за повишаване на авторитетана комисиите е целесъобразно в състава им дабъдат включени нотариуси – старейшини,даже ако те вече са се освободили от пълномо-щията си. Нали това законът и уставът напалатата не ни го забраняват?

Тъжно е, когато нотариус, чиято дейност едалече от професионализма, практически еди-нодушно осъдена от колегите, пише и пишебезкрайни жалби до всички институции. Нотези жалби подкопават нашия авторитет иимидж. Нашият имидж се подкопава отизлишната снизходителност на органите напалатата и сдружението, от нежеланието да сепокажат наяве тези малки, незараснали рани,лъжливият срам и т.н.

Безусловно, не може да не отбележимналичието на правни пропуски в законодател-ството на нотариата, които не позволяватефективно да се борим с такива нотариуси.

На законодателно ниво не е предписанмеханизъм за предаване на архивите от нота-риусите, лишени от право да се занимават снотариална дейност, или лишените от права даиздават свидетелства за право на наследствоили свидетелство за право на собственост напреживели съпрузи.

До настоящия момент е непонятно какворазбира законодателят под термина „архив нанотариуса“, особено ако това засяга наслед-ствени дела, чието производство е почтизавършено, потенциално при откриване надопълнителен наследствен имот, може да бъдевъзобновено по всяко време. Би ми се искалоза нотариусите, които до сега считат архива засвоя собственост, точно и ясно да се формули-ра понятието архив – в качеството си на обектна държавна собственост, и детайлно да бъдеопределена съдбата най-вече на наследствени-те дела, в случай на отказване от пълномощияили лишаване на нотариуса от право да издавасвидетелство за право на наследство.

Шесто: формиране в сдружението на тър-пимо отношение към лицата, които по силата

на различни обстоятелства са принудени да сеобръщат с жалби в палатата.

Безусловно ние не се опитваме да призовемвсички вас към реализиране в нашата дейностна постулата „клиентът е винаги прав“. Аз немисля, че е нужно да се дават нотариусите за„разкъсване“ от т.нар. професионални ищци.В тези ситуации е необходимо твърдо и после-дователно да се защитава честта и достойн-ството на нотариуса и доброто име на палата-та.

Но „едромащабните бойни действия“ склиенти, които разгръщат някои нотариуси –това е съдба на слабите. Но не е присъщо нанас, професионалистите, за каквито ние сепозиционираме в обществото, да разчиствамесметки с клиенти – непрофесионалисти.

Навярно трябва да си спомним и библей-ските заповеди и народните мъдрости – нетрябва да имаме врагове, а учители! Трябва даблагодарим на ищеца за това, че той е повдиг-нал проблема и с негова помощ този проблеме решен, даже ако това съвсем не отговаря надействителността.

За цял живот съм запомнила един случай вмоята практика от 1994 или 1995 г. Работ-ният ден беше свършил. Аз бях уморена докраен предел – и ето на вратата се появи женас молба да й оформя документ, вече не помнякакъв, но си спомням, че за неговото оформя-не би било необходимо много време. Аз йпредложих да дойде на другия ден, позовавай-ки се на своята умора и в отговор чух това, закоето си спомням сега все по-често и по-често: „А ако утре или вдругиден от мен зави-си вашият живот и аз се съглася с това, чеработният ми ден е свършил?“

Какво мислите, че тя работеше? – лекар в„Бърза помощ“. Тя знаеше цената на това,което говореше. Не би било зле от време навреме да попадаме на такива учители, за да несе отпускаме.

Седмо: За да се формира в юридическотосдружение мнение за нотариата като консоли-дирано, социално отговорно сдружение, тряб-ва по-широко да се използват възможностите,които към настоящия момент е в състояние дапредостави Асоциацията на юристите в Русия.

В рамките на това ние препоръчваме напалатите да привличат колкото се може повеченотариуси за участие в провежданите от асо-циацията мероприятия. Участието на нотари-

23

усите в работата на Асоциацията на юриститена Русия, както показва включително и опитътна нашата Вологодска НП, позволява да сеуреди ефективното взаимодействие на нота-риата със сдружението на съдиите, органите напрокуратурата, с ръководството на систематаза изпълнение на наказанията, с адвокатскотосдружение и другите юристи, което естественоне може да не повлияе положително на ими-джа на регионалния нотариат.

Сега бих искала да се спра на проблемите, скоито се сблъскват в своята работа комисиите ивпоследствие органите на нотариалните палати(управление и президент). Посочените про-блеми са отбелязани в писмените и устнитесъобщения на НП в Комисията на ФНП:

1) прилагане на мерки за дисциплинарнонаказание в съответствие с професионалниякодекс – често е невъзможно поради различияв позицията на съдебните органи, разглежда-щи исковете на привлечените към отговорностнотариуси. За различията в позициите насъдебните органи разказва Оксана Албертовнаи както се предполага, тук трябва да се напра-вят следните изводи:

Ако се следва логиката на съдебните органи,разглеждащи исковете, свързани с дейносттана нотариусите на НП на Кировска област –действията на органите на НП трябва бъдаттакива (такава практика е възникнала напри-мер на НП на Ханти-Мансийския автономенокръг – Югри) – констатация на фактите заизвършване на дисциплинарни нарушения вматериалите на съответстващите на комисиитепалати и в протоколите на заседанията науправлението на НП и при наличието на пов-торение на НП не остава друг избор – освенпътя към съда с иск за лишаване на нотариусаот право да се занимава с нотариална дейност.

Ако приетите на общото събрание на НПразпоредби на устава дават право на органитена НП да прилагат разпоредбите на Професи-оналния кодекс и мерките за дисциплинарнонаказание – смело същите тези мерки за нака-зание да се прилагат.

2) по данни на много нотариални палати сазачестили необоснованите откази за извърш-ване на нотариални действия извън нотариал-ните кантори.

Вие знаете, че предизвиква недоумениепозицията на някои нотариуси – „при болни-

те и немощните нямам възможност да отида“(и си намират за това хиляди оправдания –даже като че ли основателни). Все пак, когатостава дума за отиване при високопоставеничиновници, в банки, във всякакви други орга-низации за извършване на високодоходнидействия – са готови за цял ден да зарежатприема, макар че тези, при които отиват иматръце, крака, притежават завидно здраве икоето е най-интересно, често пъти са готови дадойдат при нотариуса сами, но…

Както показва животът – идването на нота-риуса е изгодно на околните му подчинени –той от това получава добри „дивиденти“,демонстрирайки на ръководителя си: „Вижда-те ли, аз успях да се договоря, нотариусътдойде при Вас!!! Аз съм върхът!!!“

Вие мислите ли, че подобни отивания при„правилните“ хора увеличават нашия имидж?В никакъв случай – когато чиновникът ви сеусмихва по време на такава визита, той чув-ства себе си като „център на вселената“ и едвали изпитва към вас уважение.

Жалби от подобен род има в тези палати,където въпросите за извършване на нотариал-ни действия с излизане извън помещението нанотариалната кантора са оставени на самотекот органите на палатата.

На нас ни се струва, че при наличието насистемност от подобен род нарушения орга-ните на палатата са задължени да се намесват ивъзможно с помощта на решения на общотосъбрание да предприемат мерки от принуди-телен характер, т.е. да определят графици,принципи за разпределение на повикваниятаи т.н.

Опитът на палатите, субекти на РФ, показ-ва, че там, където подобен род проблеми сарешени с помощта на мерки от принудителенхарактер – жалбите се прекратяват (Ивановскаобласт, Орловска област и т.н.).

Още едно наше съображение във връзка стова бих искала да изкажа – колкото темата запосещенията извън кантората е болезнена, апринудително-административният метод сеоказва най-ефективен – няма ли да бъде целе-съобразно в новия закон да се предвидинорма, регулираща основанията за заминава-не извън кантората, изключвайки по законовред самата възможност за отиването причиновници и ръководители на търговскиструктури.

24

Ако за най-голямо богатство на държаватаса провъзгласени интересите на личността – нетрябва да има приоритет при получаването нанотариални услуги от „проводниците“ на тезиинтереси или както по-рано ги наричаха „слу-ги на народа“, каквито и да са те – чиновницив районната администрация или президента наРусия.

3) още един злободневен проблем е отбе-лязан в изискванията на нотариалните палати,субекти на федерацията: зачестилите неосно-вателни откази за извършване на нови, трудо-емки, но при това нискодоходни нотариалнидействия и т.н.

Какво ли не може да се чуе от нотариусите,нежелаещи да се занимават с това или онованотариално действие:

– „аз нямам интернет“, аз съм „примити-вен ползвател“ – казва такъв нотариус, отказ-вайки да участва в осигуряването на доказа-телства;

– „донесете образец от пенсионния фонд“– моли клиента си нотариус, отказвайки даудостовери т.нар. задължение, свързано смайчиния капитал.

– „брачен договор не удостоверявам,защото тях ги отменят в съда“…

Аз мисля, че вие може да допълните мояразказ с още по-оригинални мотивации, при-чини на нежелание да отговориш на новитеизисквания на живота.

Лично за себе си, аз не мога да формулирамконкретния начин за решаване на този про-блем и се надявам в рамките на този семинарда можем да си помогнем взаимно.

Като идея – необходимо е по-активно да серазяснят на клиентите новите видове нотари-ални действия, т.е. да се популяризират чрезсредствата за масова информация, акценти-райки вниманието на потенциалните клиентивърху факта, че тези нотариални действия езадължен да извършва всеки нотариус.Необходимо е да се информират клиентите затяхното право да изискват от отказващия даизвърши такива нотариални действия нотари-ус писмен отказ или за правото си да сигнали-зират нотариалната палата.

Голямо е доверието в нашата страна къмпечатното слово, затова такъв начин имаправо на съществуване. Главното е, публика-ции от такъв род да бъдат не единични, асистемни. Подобни препоръки може да се

поместват в книжки, популяризиращи едноили друго нотариално действие, издавани отмного нотариални палати.

Нека се спрем върху спецификата за раз-глеждане на жалбите от етичен характер.

Както показва практиката, разглежданетона жалбите, съдържащи елементи от етиченхарактер, е свързано с необходимостта:

– да се насочват такива жалби в съответнатакомисия;

– от получаване от нотариуса на обяснения(неочаквано той е в отпуска, боледува и т.н.);

– от провеждане на заседание на комисия ислед него на заседание на управлението.

Следствие от щателното следване на тазипроцедура е честото неспазване на сроковетеза разглеждане на жалбите и понякога невъ-зможността поради изтичане на сроковете дасе приложат мерките за въздействие съгласноПрофесионалния кодекс.

Начините за решаване на проблемите самного, стига да има желание.

Процедурните въпроси трябва да се поста-вят в строги рамки. Нашата задача е детайлнода се регламентират сроковете за изпращане оторганите на палатата в Комисията на жалбите,съдържащи информация за нарушаване наетичните норми, сроковете за даване на обяс-нения от нотариусите, отговорността за нару-шаване на тези срокове в разпоредбите накомисиите или в регламента за тяхната работа.

В случай че по обективни причини жалбатане се разгледа в установения от закона срок,има възможност да се изпрати на ищеца меж-динен отговор. Този отговор трябва да покажена ищеца, че за ефективното разрешаване нанеговите проблеми и получаване на резултат енеобходимо извършването на определени дей-ствия.

4) Нека изложим нашето мнение повъпроса за възможността от прилагане намерки за въздействие спрямо нотариуситеотносно не-етичното поведение, от коетосистемно се оплакват клиенти, но доказател-ства няма.

Какво е това системни жалби, особенокогато тяхното основание се доказва многосложно, тъй като нотариус и клиент са единсрещу друг?

Но когато такива жалби се появяват отно-во и отново, ние – членовете на нотариално-то сдружение, сме в състояние обективно да

25

оценим личностните качества на обекта нажалбата.

Ние като правило знаем, че „огън без димняма“. Вероятно трябва да сложим на страналъжливия срам да изнасяме фактите за нали-чието на жалби по инициатива на комисиитена общите събрания на нотариусите, да пока-жем на обекта на жалбата, че сдружението неодобрява неговото поведение и да формирамеу този нотариус убеждението, че в случай напостъпване в бъдеще на жалби от подобен родсдружението ще се откаже да го подкрепя.

5) Далече не на последен план в настоящиямомент е неспазването на етичните норми отслужителите на нотариалните кантори.

Подборът на кадри е много сложна работа.Особено в нашата професия, предполагащапълна материална отговорност. Предварител-ното тестване не е панацея за всички беди.Много палати в своите бюлетини дават високипрофесионални препоръки на нотариуситепри подбора на кадри и т.н.

Аз няма да се спирам на това, че трябва дасе обучава и контролира персоналът, ежеднев-но да се внушава, че ако те постъпват грубо, тоте постъпват грубо от името на нотариуса ит.н.

Ще си позволя да споделя следната идея:трябва палатите да се обединят и да създадатпо аналогия с „президентския резерв“ базаданни на лица, притежаващи лиценз, но нера-ботещи като помощник-нотариуси и нотариу-си, но желаещи да работят, включително спреместване в друг регион.

За да се избегне попадане в колектива нанотариалната кантора на конфликтни лично-сти, може да се създаде информационна базаданни за лица, работещи с нотариуси, ноуволнени от тях поради едни или други нега-тивни причини, свързани с личностните каче-ства на служителя.

Наистина тази идея има своята обратнастрана – има такива работодатели – нотариу-си, които трябва да са кандидати за подобенрод „черен списък“.

6) В едни или други палати се появяватпроблеми, свързани с постъпването в нота-риата на специалисти, които по личностнахарактеристика не трябва да работят с хора.Някои палати питат: по какъв начин да сеизключи възможността такива хора да попад-нат в нотариата и как да се избавят от „посте-

пенно проникващите“.Разбира се, точни рецепти никой не може

да ви даде. Модерно стана да се използват пси-холози, тестове, даже „детектори на лъжата“.

Ние имаме възможност да разберем що зачовек се стреми да попадне в нотариата, дажев качеството си на стажант. Необходимо е данасочваме ръководителите на стажантите върхуобективната оценка на личностните качествана кандидата, в това число в заключенията,издавани от тях след преминаването на стажа.На всички е известно, че заключението е тозидокумент, който конкурсната комисия вижда иоценява. За решаването на този проблем бипомогнало налагането на лична отговорностна ръководителя на стажантите относно резул-тата от стажа.

При оценката на личността незаменимапомощ оказва информационната база, закоято говорих по-рано, а също информация-та, която може да получи палатата от предиш-ните места на работа (обучение) на претен-дента, а в някои случаи – от същата тази асо-циация на юристите.

Навремето на нашата палата неоценимапомощ оказа информацията, която ниеуспяхме да получим от вузовете в областта закандидата за длъжността нотариус – бившвоеннослужещ, получил висше юридическообразование и преподаващ някаква юридиче-ска дисциплина в този ВУЗ. Оказа се, че той еизпитвал някои студенти по нетрадиционен иабсолютно неетичен начин.

След съответното събеседване с претенден-та, той самият се отказа от идеята да полагаизпит за лиценз.

7) Още един проблем, набелязан от Нота-риалната палата – пътищата за ликвидиране наопашките в канторите.

Задачата на палатите и комисиите е дапомогнат при организиране на работата натези нотариуси, за които са постъпили жалбиотносно наличието на опашки в техните кан-тори или по-лошо от това – на тези, коитоработят в нотариални окръзи, чиито органи заместно самоуправление или органите на дър-жавната власт поставят въпроса за увеличаванена количеството на длъжностите.

А) Комисията или органите на палататамогат да направят т.нар. мониторинг наработния ден на нотариуса (с точност доминутата да установят колко време е необхо-

2626

димо на нотариуса за едно или друго действие,общуване с клиентите, техническа работа ит.н.). След мониторинга ще стане известно закакви дейности нотариусът използва неопра-вдано много време, по каква причина, ще имавъзможност да му се дадат съответните пре-поръки за ефективна организация на труда.

Вие може да възразите, че в присъствиетона проверяващи ефективността на работата нанотариуса по силата на обективните обстоя-телства ще бъде по-висока. Възразявам, ниеимаме с какво да сравняваме: ако в присъ-ствието на колеги нотариусът си дава вид, чеработи ефективно – то в отсъствието на про-веряващ нотариусът ще се занимава с каквотоиска, но само не с работа.

В УФС на държавната регистрация, кадас-търа, картографията, в ГИБДД на паспортно-визовата служба и т.н. – има административнирегламенти. Всички крачки на чиновниците саразпределени по минута.

Някои нотариуси в нежеланието си да себорят със своите вредни навици, с особености-те на характера си, в присъствието на клиентисчитат за нормално да губят своето време ивремето на клиентите за дълго обсъждане наличните и професионалните качества на свои-те колеги, съдии, адвокати, регистрационниоргани и т.н. Ако се отнасяме снизходителнокъм такива нотариуси, целенасочено не създа-ваме в сдружението атмосфера на нетърпи-мост към такива фактори, в обществото за насще се формира мнение като за корпорация, вкоято процъфтяват конкуренция и клюки.

Б) Могат да се използват и други методи,но всички те по един или друг начин се свеж-дат до личните контакти на президента, упра-влението с органите на изпълнителната власт.

Когато ръководители на наши райони наобластта изказват желание да се увеличи броятна длъжностите към окръзите с един нотариус,чиято недостатъчно ефективна работа е при-чина за опашки и недоволство сред местнотонаселение, палатата с помощта на управление-то на Министерството на правосъдието напра-ви областно избирателно съвещание, покан-вайки нотариуси и оглавяващите районите.Няма да повярвате – нито един от оглавява-щите районите в присъствието на нотариус, отедна страна, и началника на управлението наМинистерството на правосъдието и УФСР, отдруга страна, не подкрепи своето писмено

изискване, още повече – всички бяха въввисша степен доволни от работата на нотариу-са.

В) Е, разбира, се не мога да пропусна тезислучаи, когато на палатите се налага да издър-жат груб натиск, когато на някого му се иска даувеличи броя на длъжностите, имайки предвидсвой човек, позовавайки се на същите тезиопашки.

Искрено се чудя, защо на никого не муидва наум, че в случай на лоша работа на кон-кретния чиновник или например кметът, вме-сто да призове немарливия за отговор и да гопринуди да работи – не вземе да назначипоредния помощник на чиновника или даизбере втори кмет – нали ще свършат повечеработа и повече хора ще приемат?

Ето тук палатите са принудени да проявятчудеса от изобретателност. Още повече черецептата да се избягват подобни ситуации еелементарна – прозрачно и честно провежда-не на конкурсите. Именно спазването на тезипринципи показва на кандидатите за длъж-ността нотариус, че конкурсът е справедлив(щом като е прозрачен и честен). Ефективноможе да бъде включването в състава на кон-курсната комисия на председателя на Коми-сията по етика и професионална чест.

8) Още един проблем, с който ние сесблъскваме в последните си пътувания в НПна Русия.

Ние възмъжаваме. Както се говори в еднадоста груба пословица: „с времето при насидват старостта и мъдростта…, но понякогастаростта идва сама“. Вече малко съм засягалатози проблем.

Случаите, които за себе си съм нареклаусловно „проблеми на възмъжаването“ – товаса за сега единични случаи и ако за тях не сеговори и не се вземат превантивни мерки, те внай-близко време могат да се превърнат вглавната болка на цялото нотариално сдруже-ние.

Позицията на такава категория наши коле-ги, т.е. тези, които са „загубили своятамъдрост“, е такава: „моята длъжност е пожиз-нена, архивът – това е моята собственост, азпрекарах целия си живот в нотариата – затовате (разбирай – клиенти, колеги и палатата) садлъжни да търпят особения ми характер инай-вече моята личност. Анализирайки жал-бите от такива нотариуси, си правиш извод –

2727

във всеки случай – има място неадекватнатаоценка на своите способности, възможности,своите личностни качества и едновременнонедооценяване на обстоятелството, че дългиятстаж в нотариата – това не е индулгенция, т.е.не е основание за „опрощаване на бившите,настоящите и бъдещите грехове“.

Нотариалната палата на Ханти-МансийскиАО – Югра може да сподели опита си относнопътищата за решаване на този проблем.Ситуацията там беше толкова сериозна, че внея се наложи да се намеси Федералната нота-риална палата. За тази ситуация ние писахме вотчета за нашето пътуване в НП на ХМАО ведин от броевете на „Нотариален вестник“ за2009 г.

Равносметката от казаното в това изложе-ние е:

Ние определихме за себе си стратегическитеи тактическите задачи.

Въоръжавайки се с известни и нови формии методи за работа на комисиите, нека да не севзираме равнодушно в това, къде и как вървинотариатът на Русия, а с общи усилия да сеусъвършенстваме, да се възпитаваме взаимно ида се култивираме в сдружението.

– Порядъчност – това е органична неспо-собност за нечестна постъпка или поведение.

– Съвест – това е постоянен стремеж дапазим неопетнена своята чест като висша сте-пен на честност и благородство, умение да се

държим еднакво с всеки човек, независимо отнеговия служебен или социален статус, задъл-жения, точност, отговорност, да държим надумата си.

– Такт – т.е. проявяване в отношението сикъм другите на сдържаност, предвидливост иприличие при общуването.

– Етикет – или устойчива форма на поведе-ние, съвкупност от правила за вежливо поведе-ние в обществото, понеже неизпълнението наизискванията на етикета поради незнание илинеуважение към тях се възприема като оскър-бление на личното достойнство и често са при-чина за конфликт или в крайна сметка предиз-викват оправдано неодобрение.

– Постигането на всяка цел изисква от чове-ка целеустременост, инициативност, настойчи-вост, търпение, самообладание, мъжество,смелост и упоритост. Всички тези качества санеразривно свързани с проявяването на воля.Волята – това е една от страните на човешкатапсихика, осигуряваща на човека възможностсъзнателно да регулира своите действия ипостъпки в съответствие с поставената цел.

За това, за да постигнем целите си, коитоние поставяме пред себе си, нека да пребъдат свсички нас порядъчността, честта, съвестта,тактът и нека това бъде нашата ВОЛЯ!

Нотариус Ирина Механошина

II NN MM EE MM OO RR II AA MMНа 31 октомври т.г. ни напусна нашият колега от Севлиево

нотариус Иван Събев Петков

Иван Събев Петков е роден на 20 септември 1949 г. вс. Крушево, общ. Севлиево. Завършва Академията на МВР, аслед това специалност Право в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Шестнадесет години работи катоследовател в системата на МВР, няколко години като адвокат,а от 1998 г. е нотариус.

От името на всички български нотариуси изразяваменашето уважение и почит към нотариус Иван Петков.Присъединяваме се към скръбта и мъката на близките му иизказваме нашите най-искрени съболезнования.

28

Посещение нанотариуси от

Нотариалнатаколегия приАпелативен

съд – Бургас, в българското

посолство вЛондон

През месец септември 2010 г. нашата Регионална колегия организирапосещение в Лондон, като освен неговите забележителности: Английскияпарламент, Тауър Бридч, Бритиш Мюзиъм, Нешънъл Галери, Музея намадам Тюсо, Гринуичката обсерватория и Гринуичкия меридиан, замъкаУиндзор и колежа в Итън, направихме съвместна среща с консула ни вбългарското посолство – г-н Богдан Коларов, обсъдихме въпроси от кон-сулската практика и се запознахме с особености на английското право вчастта му за брачните договори, пълномощни за разпореждане с недви-жим имот (с апостил), наследяване по закон и завещание. Консулствотони в Лондон е с голям обем нотариални удостоверявания – средно по10 000–15 000 броя на година, тъй като там пребивават много българ-ски граждани (работят, учат или живеят). При срещата бе извършено ипредставяне на новоизлязлата книга на нотариус Станка Стайкова „Нота-риални функции на българските консули“, издателство „Фенея“, която сепосрещна много добре като вид практическо помагало за извършване нанотариални удостоверявания от българските дипломатически и консулскипредставители по смисъла на чл.84 от ЗННД. Изказано бе пожеланиепълномощните за разпореждане с недвижим имот, както и евентуалнотоим оттегляне, съставяне на нотариални завещания, да бъдат въвеждани всистемата „Единство“ към Нотариалната камара, което би улеснило нота-риусите, работещи в Република България, както и би намалило възмож-ността за извършване на имотни измами. На срещата присъстваха англий-ски адвокати, нотариуси и съдии, както и представители от българскотопосолство, като след работната среща имаше и коктейл. Консул БогданКоларов обеща да напише специална статия за нашия бюлетин.

29

Въпросите, свързани със сделки с чужденци, са много-бройни, тази материя непрекъснато се развива и променя иможе да се очакват и други изменения във връзка с единнияевропейски акт за наследяване (европейско удостоверение занаследство), общ европейски завещателен регистър, както инов Регламент на Европейския парламент и на Съвета отно-сно компетентността, приложимото право, признаването иизпълнението на решенията и автентичните актове в област-та на наследяването, както и придвиждането на особеннаследствен режим по отношение на някои вещи, напримерза семейните земеделски стопанства.

Нотариусите от Регионална колегия – Бургас, няма даспрат дотук и за 2011 г. предвиждат съвместни срещи с нота-риуси и наши консули в Берлин, Париж, Шотландия и др.,където ще посетят нотариални кантори, имотен регистър икадастър, както и съответните нотариални камари, с целповишаване на своята квалификация в областта на междуна-родното частно право.

Нотариус Станка Стайкова

Нотариус Станка Стай-кова, автор на книгата„Нотариални функции набългарските консули“

30

НОТАРИАЛЕН ЖИВОТ

Втора национална спортнаспартакиада на Нотариалнатакамара на Република България

В периода от 23 до 26 септември 2010 г. вкурортен комплекс „Албена“, община Балчик,област Добрич, се проведе Втората нотариалнаспартакиада, в която участваха всички регио-нални колегии на нотариусите в Република Бъл-гария, както и гости от Русия. Мероприятиетосе проведе под патронажа на Нотариалнатакамара на Република България, като символи-чен домакин беше Регионална нотариалнаколегия-град Варна.

В спартакиадата активно се включиха около100 колеги нотариуси, които премериха сили вдисциплините – плуване, футбол, волейбол,лека атлетика, тенис на маса и тенис на корт.

Тържественото откриване се състоя на 24септември 2010 г. То започна с приветствие напредседателя на Нотариалната камара г-н Ди-митър Танев, който пожела успех на участни-ците. След тежък ден на спортни надпревари,нотариусите и гостите на спартакиадата се отда-доха на джаз в пиано бара на хотела. Музи-калните си умения демонстрира не само изпъл-нителката Нела Грегъри, а и част от колегите,начело с нотариус Антони Гетов.

Тържествено откриване на спартакиа-дата с издигане на знамената на Репу-блика България и Русия

Вълнение на трибуните

31

Тенис на маса

3 в 1: нотариус,музикант, тенесист –браво на Тони Гетов

Волейболни страсти

32

Футболниятотбор наРегионалнанотариалнаколегия-София

Не липсвати контузии

На следващия ден – 25 септем-ври 2010 г. – оспорваните спорт-ни двубои продължиха, а състеза-телната част приключи с търже-ствена вечеря във вариете-казино-то на курортен комплекс „Албе-на“. В тържествена обстановкавсички присъстващи бяха поздра-вени от ансамбъл „Добруджа“.Гостуването на ансамбъла бешеосъществено благодарение на но-тариус Юлиян Димитров от Доб-рич. В програмата активно севключиха група „Акага“ и артистиот театър Варна. Кулминацията навечерта беше награждаването научастниците. Челното първо мя-сто в отборното класиране заеханотариусите от Регионална нота-риална колегия – град Варна.След тях се наредиха колегитенотариуси от град София и от Ре-гионална нотариална колегия –

33

град Бургас. В индивидуалните спортове из-ключително оспорвани се оказаха битките втурнира по тенис на корт, проведени с из-ключителното съдействие на нотариус Гетов ис негово активно участие. В този турнир пър-вите места бяха заети от нотариус Дюлгеров(Регионална нотариална колегия – град Вар-на) при мъжете и нотариус Тодорова (Регио-нална нотариална колегия град Бургас) прижените. В надпреварата по двойки на кортапърво място завоюваха нотариусите Йорда-нов и Петров от Регионална нотариалнаколегия – град Пловдив. При тениса на маса,въпреки отсъствието на нотариус Никитов, серазгоря тежка битка за първото място, коетобеше спечелено безапелационно от нотариусБоян Борисов (Регионална нотариална коле-гия – град Варна) при мъжете и от нотариусКирилова (Регионална нотариална колегия –град Велико Търново) при жените.

В плуването най-резултатни бяха гоститеот Русия. В закрития басейн на хотел „Доб-руджа“ в курортен комплекс „Албена“ русна-

ците спечелиха всички дисциплини – 50 мсвободен стил, 50 м бруст, съответно мъже ижени. Златните медали отидоха при ДмитрийБочаров и Марина Афанасевна. На рускияотбор обаче не липсваше сериозна конкурен-ция от страна на българските участници.Почетни позиции на стълбицата заеха Миле-на Илчева – второ място при жените в дватастила, и Светлин Мекушински, също втори, вдвата стила при мъжете.

На пистата по лека атлетика изключителнаформа демонстрираха отново нотариусите отРусия, но този път първите места бяха заетикакто при мъжете, така и при жените от бъл-гарските им колеги. На 100 м първото мястозае нотариус Павлов от Регионална нотари-ална колегия – гр. Варна, на 400 м отновопобеди представител на варненската колегия– Боян Борисов, а на 800 м спечели ГеоргиЗлатев от София. При жените, във всичкидисциплини, златните медали завоюва нота-риус Лидия Камуджиева от Регионална нота-риална колегия – гр. Пловдив.

Станка Стайкова Милена Илчева

Ивайло Николов Светлин Микушински

34

Нотариален спринт

Оценка на постигнатото след финала

И в съревнованиетоприятелите си оставатприятели

Разбира се, най-атрактивно, оспорвано и принай-голям интерес протекоха двубоите в колек-тивните спортове футбол и волейбол, къдетозлатните медали отново спечелиха домакините отРегионална нотариала колегия – гр. Варна. Прифутбола на второ място се наредиха колегите отПловдив, а трети бяха софийските нотариуси.Във волейбола, след Регионална нотариалнаколегия – гр. Варна, втори и трети станаха съот-ветно отборите на Пловдив и Велико Търново.

На следващия ден, след награждаването,всички участници напуснаха хотела с неохота, сусмивки на лица, доволни от споделените прият-ни емоции и, разбира се, с пожелания за новисрещи на спортните площадки.

Нотариус Обретен Обретенов,председател на Нотариална регионална

колегия при АС – гр. Варна

35

Трето място във футбола за отбора наНотариална колегия – София

Нотариалната колегия на АС – Варна,ликува – първо място във футбола иволейбола

Награждаване на призьорите във волейбола

Медали и за лекоатлетите

Безспорните победители и домакини наВтората нотариална спартакиада –нотариусите от Нотариалната колегияна АС – Варна

БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

36

Статут на помещенията в таванаВ подпокривното пространство на сградата

съществуват различни обекти, за които кой знаезащо е придобило гражданственост обобщено-то название „тавани“. Това название за отделниобекти се среща и в безброй одобрени инвести-ционни проекти, съответно за тях се прилагатред ограничения при разпореждането с право-то на собственост. Ако използваме законовататерминология, „таван“ е не отделното помеще-ние, а самото подпокривно пространство –чл. 37 от Закона за собствеността, Тълкувател-но решение №34 от 15.08.1983 г. по ГР. Д.№ 11/1983 г., ОСГК. Таванът всъщност ецялото подпокривно пространство, коетопредставлява обща част или пък е предмет наобикновена съсобственост, ако е повдигнат снадзид и представлява едно общо помещение –Решение № 3212 от 18.12.1971 г. по ГР.Д.№ 2065/71 г. на II Г.О.

Поначало подпокривното пространство еобща по естеството си част, но може да се пре-върне и в обща част по предназначение, аименно да съществува като таван. В подпо-кривното пространство таванът е обща частсамо когато в него няма никакви помещения.„Таваните и зимниците, които не са пре-градени на отделни клетки и не са разпре-делени между собствениците, са общичасти. Когато е изградено таванско поме-щение чрез надстрояване, таванското про-странство е обща част на началните соб-ственици и на носителите на правото нанадстрояване.“ – Решение № 446–81–І.Помещенията в тавана са общи части и самокогато съобразно одобрения архитектурен про-ект служат за общо ползване: „Поначало таван-ските помещения на сграда в етажна собстве-ност не са общи части, освен когато по своетоестество или предназначение служат за общоползване.“ – Решение № 2579–69–І.

Съгласно чл. 37 от Закона за собствеността,придаден към отделен обект е не таванът, апомещенията, находящи се в тавана. Тезипомещения може да са складови и съгласно раз-поредбата на чл. 98 от ЗС да нямат правносамостоятелно и функционално значение, нокогато помещенията в тавана са обособенисъгласно одобрения архитектурен проект катожилища, те не представляват принадлежност

към друг обект (към жилище, офис, търговскиобект) и естествено могат да бъдат обект наотделно разпореждане.

Може би най-точното название на помеще-нията, които са придадени към жилища илидруги части от етажи, части, които имат „юри-дическо основание да бъдат самостоятелниобекти“, е това, употребено в Наредба № 7 от22 декември 2003 г. за правила и нормативиза устройство на отделните видове територии иустройствени зони и цитираното по-горе Тъл-кувателно решение № 34, а именно – „таван-ски складови помещения“.

В подпокривното пространство обаче освенскладови помещения е възможно да има ате-лиета или тавански жилища – „Ако то иманужната височина, пространство и обемза изграждане на: складови помещения,стаи за творческа дейност или самостоя-телни обекти – ателиета и др., могат дасе обособят общи части за преминаване иима достъп от редовна стълба, трябва дасе приеме, че е обща част по предназначе-ние. Сградата може да съществува безтази обща част. С оглед обема и характе-ра му неговото предназначение може да сепромени при условия, допустими от зако-на, и при спазване на законните изискванияи да се изградят: складови помещения илистаи за творческа дейност, които да сепридадат към самостоятелни отделниобекти в долните етажи, ателиета,тавански жилища или други отделни обек-ти, ако етажните собственици иматправо да строят такива.“ – Тълкувателнорешение № 34.

Само поради факта на местонахождението сиили поради наименованието „таван“, което едопуснато в някой одобрен инвестиционенпроект, помещенията в тавана не са придадениспомагателни помещения. Когато един обект,който се намира в подпокривното пространствое назован „таван“ в архитектурен проект, ноотговаря на изискванията на жилище, той имасъответното самостоятелно съществуване. Раз-пределението на помещенията, функционал-ното им предназначение са определящи за товаедин обект да бъде самостоятелен, а не назва-нието му. Когато обектът съответства на зако-

37

новите характеристики за „жилище“ (съгласноодобрен архитектурен проект), той безспорно есамостоятелен обект на разпореждане. Жили-щето като сбор от помещения е дефинирано вЗУТ по следния начин:

– §5, т.30 от ДР на ЗУТ: „Жилище“ есъвкупност от помещения, покрити и/илиоткрити пространства, обединени функ-ционално и пространствено в едно цяло зазадоволяване на жилищни нужди.

Разпределението на помещенията в жилище-то също е регламентирано от ЗУТ:

– чл. 40, ал. 1 от ЗУТ: „Всяко жилищетрябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня иликухненски бокс и баня-тоалетна, както искладово помещение, което може да бъде вжилището или извън него“ – включителноима и килер (складово помещение) към него.

Един обект може да отговаря на посоченитепо-горе характеристики на жилище, но за даслужи за задоволяване на жилищни нужди,трябва и да е позициониран към най-благо-приятните по отношение на слънчевото огря-ване посоки, а именно: чл. 78 от Наредба № 7от 22 декември 2003 г.: „Разполагането насградите и помещенията трябва да осигуряваизложение към юг, югоизток, югозапад, изтокили запад за:

1) най-малко едно жилищно помещение ведностайните, двустайните и тристай-ните жилища и най-малко две за жилищнипомещения – в жилищата с четири и пове-че стаи.“

Съгласно Решение № 585 от 6 ноември2003 г. по гр.д. № 248 от 2003 г., І Г.О. наВКС обслужващите помещения, включителнои таваните могат да бъдат самостоятелен обектна правото на собственост (от аргумент за про-тивното), ако отговарят на законовите изисква-ния за жилище.

Решение № 585 от 6 ноември 2003 г. погр.д. № 248/2003 г., І Г.О. на ВКС, Бюле-тин на ВКС, кн. 11 от 2003 г. – „Обслужва-щите помещения, макар и преустроеникато жилищни, не придобиват статут насамостоятелен обект на правото на соб-ственост, ако не отговарят на законовитеизисквания за жилище.“

Широко е разпространено разбирането, четаванското складово помещение може да бъдепредмет на прехвърлителни сделки само ако го

придобие лице, което е етажен собственик.Това право на изкупуване на етажния собстве-ник е житейски оправдано, но за него липсвазаконова регламентация, освен когато е налице,разбира се, съсобственост.

Без наличието на изрична законова санкция,която да ограничи ползването на определенанедвижима вещ (във връзка с чл. 53 от ЗС), неможе конструктивната свързаност по архитек-турния проект (разбира се, когато не е необхо-димо преустройство) да ограничи самото правона собственост. Съсобствеността може давъзникне например чрез преустройството наподпокривното пространство, което е общачаст и то да се превърне в съсобствено помеще-ние. Когато е налице индивидуална собственоствърху складово помещение в тавана, правото наизкупуване на етажен собственик не съществу-ва. Правото на изкупуване не може да се при-ложи по аналогия, за него трябва да съществуваопределена процедура – чл. 33 от ЗС, чл. 66от ЗС, чл. 199 от ЗУТ, чл. 17 от ЗТКЗС(отм.), раздел „За изкупуването по закона“ –чл. 299 и чл. 307 от ЗЗД (отм.).

Нещо повече, чл. 98 от ЗС допуска разделнасобственост на принадлежността от главнатавещ, с изключение на случаите, когато е поста-новено нещо друго, но такава забрана няма.Действително налице е изискването на чл. 40от ЗУТ във всяко жилище или извън него даима складово помещение. Този текст обачедопуска помещенията (с изключение на банятаи тоалетната) да са пространствено свързани,така че всяка ниша може да се определи катоскладово помещение, за което съответно не сеизисква и разрешение за строеж съгласночл. 151 от ЗУТ – изискванията на практика сасъщите, които са необходими за пребоядисванена една стая.

Съгласно Решение по гр.д.№ 375 от2000 г., V ГО на ВКС таванските помещениянямат самостоятелен статут и не могат да бъдатсамостоятелен обект на продажба, тъй като позакон са придадени към жилището: „Tавански-те помещения нямат самостоятелен ста-тут. Те не могат да бъдат самостоятеленобект на продажба, тъй като по закон сапридадени към жилището. Покупко-про-дажба на такива помещения е нищожна посмисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗС, тъй като секасае за невъзможен предмет.“

Липсата на самостоятелен статут обаче е белег

38

на всяка вещ, която представлява принадлеж-ност към друга главна вещ. Възможността да сеуговори различно от предвиденото в архитек-турния проект ползване (без преустройство)произтича от самата същност на правото насобственост, абсолютната власт върху вещта.Самостоятелният правен статут на отделнитеобекти е възможно да се определя и от волятана собствениците, стига да не се нарушават(ако са налице) определени санитарно-хигиен-ни, противопожарни и други изисквания. Раз-бира се, промяната в предназначението (безпреустройство) на едно складово помещениене го прави една особена, антиципирана вещ, ае една възможност в рамките на нормативен актда се упражни в пълен обем правото на соб-ственост. Няма например никаква нормативнапречка едно складово помещение в тавана(поради естествената му близост до звездите) дасе ползва като така наречените в близкото

минало „стаи за творческа дейност“ или пъктаванско жилище да бъде употребено за склад.

Трудно можем да си представим на практикареализирането на дадената от закона възмож-ност (чл. 98 от ЗС), а именно уговорката при-надлежност към главна недвижима вещ да бъдесамостоятелен обект на разпореждане. Дори впромишлени или търговски сгради, самостоя-телни по естеството си обекти няма да могат дабъдат обект на разпореждане, ако функционал-но са неразривно свързани в някакъв производ-ствен или търговски процес. Този технологиченпроцес може след време да се промени и без дае необходимо преустройство, функционалноопределените като главна и придадената йнедвижима вещ да сменят ролите си.

Нотариус Димитър Танев

І. Законодателният подход към имотнитеизмами

При първоначалната редакция на чл. 212, ал.1в НК от 1968 г. недвижимият имот не бешевключен в предмета на документната измама.

С ТР № 34/1979 г. на ВС, ОСНК, е прие-то, че и недвижимият имот може да бъде пред-мет на документната измама. Със ЗИДНК,ДВ, бр. 28/1982 г. разрешението, дадено спосоченото ТР, е възпроизведено в чл. 212, ал.1, като предметът на документната измама едефиниран така: „движимо и недвижимо об-ществено имущество“.

Със ЗИДНК, ДВ, бр. 10/1993 г. разпоред-бата на чл. 212, ал. 1 НК е променена отново вдве направления: а) предметът на документна-та измама е разширен по отношение на всичкивидове собственост; б) но същевременно еограничен само до движимото имущество –„чуждо движимо имущество“.

При тази законодателна регламентация начл. 212, ал. 1 НК възникна и се разшири явле-нието имотна измама, а неговите извършителибяха наречени от обществото „имотна мафия“.

Липсата на единен наказателен състав, който

Въпроси на имотната измама след изменениятав чл. 212, ал. 1 НК, по ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.

да отразява изцяло и адекватно явлениетоимотна измама налагаше към обикновенатаизмама (чл. 209 – чл. 211 НК) да се търсят инапластяват при условията на реална съвкуп-ност извършените документни престъпления,улеснили измамата: неистински пълномощни,декларации с невярно съдържание, официал-ни (нотариални) заверки и презаверки,саниращи нередовни пълномощни, фалши-фицирани документи за самоличност, неис-тински откази от наследства и удостоверенияза наследниците, нотариални актове с невяр-но съдържание и др.

В резултат извършителите на имотнитеизмами не получаваха наказания, съответнина цялостната им престъпна дейност и на дей-ствителната степен на обществената опасностна деянието, а обикновено отговаряха самоза доказаното документно престъпление,наказанието за което в типичните му вариан-ти е много по-леко, включващо и пробациясъс съответния много по-кратък срок на дав-ността за наказателно преследване по чл. 80и чл. 81 НК.

Същевременно за ощетените собственици в

39

резултат на измамата престъплението се раз-криваше сравнително по-късно, след катоимотът е прехвърлен няколко пъти и накрая сеяви т.нар. добросъвестен приобретател, койтоиска принудително изпълнение въз основа нанотариалния акт, отразяващ не действителното,а фиктивно създаденото невярно (измамно)положение. Аргументът на измамниците е, чепоследващите приобретатели са добросъвестнии следователно правомерно са придобили иначеобразно казано „откраднатия“ имот.

Под натиска на общественото мнение, вклю-чително и на Декларацията с конкретни норма-тивни предложения, приета на националнаконференция на Съюза на юристите в Българияот м. октомври 2008 г., Народното събраниепредприе определени стъпки към решаване навъзникналите проблеми, но те не бяха нитонай-адекватните, нито най-ефективните.

Със ЗИДНК, ДВ, бр. 27/2009 г. поразглежданата тематика бяха направениследните законодателни изменения:

1. В квалифицирания състав по чл. 308, ал. 2НК, за засилена наказателна отговорност присъставяне на неистински официален документили преправяне съдържанието на официалендокумент, се разшири кръгът на документите,предмет на престъплението, и към тях бяхадопълнително включени още:

– удостоверения за наследници;– актове за гражданско състояние;– нотариални удостоверения;– нотариални актове;– други документи, удостоверяващи прехвър-

ляне или учредяване на право на собственостили на други вещни права.

Очевидно е, че тези документи са необходимиили свързани с имотните измами.

Съгласно съществуващата ал. 3 на чл. 308,ако предходните документи са инкриминирани,освен с цел да бъдат използвани (чл. 308, ал. 1)още и с цел имотна облага – само на това осно-вание наказателната отговорност се повишавадо 10 години лишаване от свобода. Съставътпо ал. 3 на чл. 308 НК е налице независимодали имотната облага е получена, или не. Акое налице получаване – имотната облага се отне-ма в полза на държавата, а когато липсва или еотчуждена, се присъжда нейната равностой-ност.

Още от пръв поглед се вижда, че иначе добра-та идея за засилена наказателна отговорност и

при инкриминиране на документи, необходи-ми или свързани с имотните измами, не е вгра-дена безконфликтно към заварената норматив-на база – съществуваща ал. 3 на чл. 308 НК.Идеята на ал. 3 на чл. 308 НК е да се отнемевсякога имотната облага, ако тя е получена отсъставителите на документите, визирани вчл. 308, ал. 2 НК (преди измененията в ДВ,бр. 27/2009 г.) При имотната измама тако-ва отнемане би било несправедливо за соб-ственика на имота, предмет на измамата. Етозащо на практика е проблематично приложе-нието на този текст като алтернатива на имот-ната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК, за какъв-то е бил замислен.

2. Със същия ЗИДНК (ДВ, бр. 27/2009 г.),в чл. 212, ал. 2 НК възможността за получава-не на имущество без правно основание е раз-ширена: освен на физическо тази възможност епредоставяна и на юридическо лице.

Промяната беше абсолютно необходима исъответно на новите конституционни и иконо-мически реалности. До 10.11.1989 г. се прие-маше и в теорията, и от съдебната практика, чепри преминаване на едно имущество от една вдруга стопанска обществена единица неговиятобществен характер се запазва и за това нямаприсвояване на обществена собственост. Тако-ва присвояване може да има само когато иму-ществото преминава от стопанската общественаединица във физическо лице. Именно порадитова чл. 212, ал. 2 НК санкционираше катопрестъпление само неправомерното (без прав-но основание) получаване на обществено иму-щество от частно физическо лице. С премахва-нето на режима на единната обществена соб-ственост с Конституцията от 1991 г., обект назащита може и следва да бъде всяко неоснова-телно, инкриминирано преместване на имуще-ство, независимо дали то попада във владениена физическо или юридическо лице.

И след горепосочените законодателни проме-ни проблемите, свързани с имотните измами,останаха на практика нерешени.

Това наложи нови законодателни промени садекватен предмет – измамите с недвижимиимоти.

Със ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г., в чл. 212,ал. 1 НК в предмета на документната измама(след близо 17 години) отново беше включено инедвижимото имущество.

40

ІІ. Проблеми и затруднения при приложе-нието на чл. 212 НК в редакцията му поЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.

Още преди законовата промяна и непосред-ствено след това, в теорията и в общественатапрактика бяха формулирани следните пробле-ми, несъответствия и затруднения при евенту-алното приложение на съставите за документ-ната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК, с предметнедвижимо имущество.

1. Пострадалият не знае и не може да знае заизмамата, с предмет собственият му недвижимимот, поради това той не може да бъде въведенв заблуждение и не може да бъде обект наизмамливи действия. Това прави имотнатаизмама несъставомерно деяние, независимо отзаконодателните промени в чл. 212, ал. 1 НК.

2. Терминът ,,недвижимо имущество“, из-ползван в чл. 212, ал. 1 НК, не е нормативноопределен и може да породи противоречия изатруднения в практиката. Адекватният зако-нов термин съгласно чл. 110, ал. 1 от Закона засобствеността (ЗС) е ,,недвижими вещи“.

3. Терминът „получи“ (вместо „държи“) енеточен от гледна точка положенията и изис-кванията в ЗС. По-подходящ е терминът,,държи“.

4. Неоснователно и съвсем снизходително отпредмета на престъплението по чл. 212, ал. 1НК са пропуснати ограничените вещни права– правото на строеж, правото на ползване, сер-витутите и др.

5. Приложим ли е чл. 212, ал. 1 НК, когатоправото на собственост върху един недвижимимот се признава с нотариален акт по реда наобстоятелствена проверка въз основа на лъже-свидетелстване и незабавно след това имотът сеотчуждава по нотариален ред? Кой от дватаакта е създаден по измамлив начин и какъв ередът за тяхното обезсилване?

Освен тези вероятно съществуват и другипроблемни въпроси, които са неизбежни приприложението на всеки нов закон.

Целта на настоящата разработка е да сенаправи анализ и оценка на горепосоченитевъпроси въз основа на безспорните в теориятаи практиката положения по въпросите на изма-мата и документната измама въобще.

ІІІ. Съпоставка между съставите на изма-мата по чл. 209, ал. 1 НК и чл. 212, ал. 1 и2 НК

1. Общото между измамата и документнатаизмама е, че имат за обект на защита идентич-ни обществени отношения, свързани с основа-телното и законосъобразното движение настоки, пари, имущества и услуги между сто-панските субекти, между тях и гражданите илимежду самите граждани.

Законодателят толерира само тези взаимоот-ношения, които възникват и се развиват наосновата на установения нормативен ред,съществуващата социална практика и правила-та на добрите нрави. Правно са недопустимиимуществени размествания между субектите насвободния пазар и при реализацията на граж-данския живот въобще, които нямат фактиче-ско и правно основание, защото са предизви-кани чрез измамливи начини, действия и сред-ства, с цел имотна облага. Това е неравностой-на размяна между субектите на гражданскияоборот. Тя води до придобиване на активи безнеобходимия или без всякакъв насрещен екви-валент. Това елиминира действието на законаза свободната конкуренция и води до форми-ране на собственост, която няма законно допу-стим произход. В резултат се причиняват зна-чителни материални щети на граждани и сеподриват несъмнено сигурността на свободнияпазар, моралните ценности и устои на обще-ството.

За да се неутрализират тези отрицателнипоследици, в Наказателния кодекс са предвиде-ни съставите на престъплението измама, вклю-чително и документна измама, с изменениятаот началото на 2010 г.

В теорията и в съдебната практика не съще-ствува спор, че документната измама по чл.212, ал. 1 и ал. 2 НК е само частен случай наизмамата по чл. 209 НК и това се дължи наособения способ за въвеждане в заблуждение –а именно използването на документ с невярносъдържание, неистински или преправен доку-мент, в резултат на което се получава без прав-но основание чуждо имущество, с намерениеза присвояване.

Ако се направи една съпоставка между съста-вите по чл. 209, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НК, ще секонстатира, че те се припокриват напълно, сизключение само на начина и средството,

41

послужило за постигане на измамата: почл. 209, ал. 1 това са всички възможни измам-ливи начини и средства, без използването наинкриминиран документ; по чл. 212, ал. 1 НКначинът и средството на въвеждането в заблуж-дение се свеждат само до използването наинкриминиран документ.

Има, разбира се, и някои допълнителни раз-личия, но те са несъществени в контекста наразглежданата проблематика: а) субективниятдопълнителен елемент извън вината (възможнасамо като пряк умисъл) – по чл. 209, ал. 1 НК,това е специалната цел на въвеждането взаблуждение, а именно – имотна облага, дока-то по чл. 212, ал. 1 НК този допълнителенсубективен елемент извън вината е намерение-то за присвояване. За отбелязване е, че съотно-шението на тези допълнителни субективни еле-менти е такова, на общо към отделното, еди-ничното, каквото впрочем е съотношението имежду съставите по чл. 209, ал. 1 и чл. 212,ал. 1 НК; б) двата състава по чл. 209, ал. 1 и чл.212, ал. 1 НК са на резултатни имущественипрестъпления, но първото е налице и когатощетата за собственика е реализирана, докатовторото – когато имуществото е получено отдееца.

2. Основният аргумент срещу включването впредмета на измамата по чл. 212 НК и недви-жимото имущество е практическата невъзмож-ност собственикът на имота да бъде въведен взаблуждение, т.е. да бъде обект на измамата.

Този аргумент действително е сериозен, носледва да се отбележи, че не е съобразен съсзаконовата регламентация относно измамата –чл. 209 и чл. 212 НК.

Това налага разглеждането на конструкциятана съставите по общата и по документнатаизмама.

Най-общо за наличието на измама енеобходимо възбуждане или поддържане назаблуждение от дееца в лицето, което държи,владее или управлява имуществото от своеиме или от името на друго лице, в резултат накоето се причинява имотна вреда лично наизмамения или на друго лице.

Същият резултат може да бъде постигнат икогато деецът съзнателно се възползва пасивноот заблуждението, неопитността или неосве-домеността на измамения.

Конструкцията на съставите по чл. 209,ал. 1 и ал. 2 и по чл. 212, ал. 1 и 2 има пред-

вид две основни хипотези:а) лицето, което е обект на заблуждението, е

същевременно владелец или собственик наимуществото, предмет на измамата, и то личнотърпи имотната вреда;

б) лицето, което е обект на заблуждението,държи, ползва или управлява имуществото отимето и за сметка на друго лице, и в резултат наизмамата имотната вреда се причинява именнона това друго лице.

Лицето, обект на заблуждението и в резултатна заблуждението, извършва връчването, пре-даването или отчуждаването на чуждо имуще-ство, върху което има фактическа власт, следкоето имуществената вреда за собствениканастъпва с неправомерно получаване на иму-ществото от дееца или друго лице.

На практика лицата, които имат фактическавласт върху чуждо имущество и могат да бъдатобект на заблуждение, са:

аа) лицата, които действат по сила на овласти-телна сделка по пълномощно;

бб) лицата, които имат фактическа властвърху чуждо имущество по силата на договор занаем, за ползване, за аренда или управление отимето на собственика;

вв) длъжностните лица, на които имущество-то им е връчено за съхранение (пазене), отчи-тане или разпореждане.

Лицата, посочени до тук, които могат дабъдат обект на заблуждение, не следва да знаятдействителното положение на обстоятелствата,при които става разпореждането с имущество-то, върху което имат фактическа власт. Знае литези обстоятелства – лицето, което има факти-ческата власт върху имуществото, предмет наотчуждаване, не може да бъде измамено. Втози случай същото лице, с оглед обстоятелства-та, може да отговаря за обсебване, ако нямаправомощие за разпореждане или за злоупо-треба с доверие или за друго престъпление.Когато прехвърлителят по отчуждителнатасделка действа с неистинско пълномощно, тойотговаря като съизвършител на документнаизмама по чл. 212, ал. 2, а получателят на фак-тическата власт на недвижимото имущество –по чл. 212, ал. 1 НК.

В резултат на заблуждението при хипотезатана чл. 209, ал. 1 и 2 се извършват фактическидействия по предаването на фактическата властна вещта от измамения на измамника или надруго лице.

42

В резултат на използването или на предоста-вянето за използване на документ с невярносъдържание, на неистински или на преправендокумент в хипотезите на чл. 212, ал. 1 и 2 НКсе създава възможност за измамника или задруго лице в съучастие с измамника, да се полу-чи фактическата власт върху недвижимо иму-щество (имот), който е чужда собственост исобственикът не знае за отчуждаването наимота си.

Когато упълномощените лица по б. „аа“ и„бб“ да управляват, да ползват или да държатчуждо недвижимо имущество действат поотчуждителната сделка въз основа на пълно-мощно или друг правно легитимиращ доку-мент, който е неистински, с невярно или пре-правено съдържание, съзнателно дадат въз-можност на друго физическо или юридическолице да получи без правно основание чуждоимущество, отговорността е за документнаизмама по чл. 212, ал.2 НК.

От изложеното до тук могат да се направятследните изводи:

1. По съставите на чл. 209, ал. 1 и 2 ичл. 212, ал. 1 и 2 НК могат да действат след-ните категории лица:

А) деецът измамник, който въвежда взаблуждение или се възползва от заблуждение-то, неопитността или неосведомеността налицето, обект на измамата (Б);

Б) лицето, което е обект на заблуждението,може да бъде както пострадалият от измамата,така и друго (трето) лице (В), защото имотна-та вреда може да бъде причинена както налицето, обект на заблуждението (Б), така и надруго трето лице (В);

В) лицето, което не е обект на заблуждение-то, но е пострадало от измамата;

Г) лицето, което чрез съставянето на инкри-миниран документ съзнателно даде възмож-ност на друго лице (Д) да получи без правнооснование имущество собственост на лицето(В).

Д) лицето, което получава без правно осно-вание имущество, собственост на лицето (В),въз основа на инкриминиран документ, съста-вен от лицето (Г).

2. Общата измама по чл. 209, ал. 1 и 2НК се осъществява, когато деецът ,,А“, врезултат на извършените измамливи действияспрямо обекта на заблуждението – лицето,,Б“, причини имотна вреда на същото лице

или на трето лице ,,В“.Специалната документна измама по чл. 212,

ал. 1 НК се осъществява, когато деецът „Д“ чрезизползване на инкриминиран документ получибез правно основание, с намерение за присво-яване имущество, собственост на лицето „В“без негово знание и съгласие.

Специалната документна измама по чл. 212,ал. 2 НК се осъществява, когато деецът „Г“чрез съставяне на инкриминиран документсъзнателно даде възможност на друго лице „Д“да получи без правно основание имущество,собственост на лицето „В“ без негово знание исъгласие.

3. Законът не изисква абсолютна идентич-ност между лицето, което е обект на заблуж-дението, и лицето, което търпи вреда отизмамата.

Именно това законодателно решение правивъзможна съставомерността на измамата, спредмет недвижимо имущество като престъ-пление по чл. 212, ал. 1 и 2 НК.

Законът не конкретизира лицето, от което сеполучава неправомерно имуществото почл. 212, ал. 1 НК. Достатъчно е това имуществода се получи без валидно правно основание възоснова на инкриминиран документ.

Това означава, че документната измама спредмет недвижимо имущество е налицевинаги, когато деецът получи фактическатавласт върху такова имущество въз основа наинкриминиран документ от всяко трето лице,което държи или владее същото имущество наопределено фактическо или правно основа-ние.

В този смисъл е и ТР № 34/1979 г. на ВС,ОСНК, което с оглед новата редакция на чл.212, ал. 1 НК (ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.)възстановява напълно своето действие.

ІV. С изложеното по-горе (т. ІІІ) е даденотговор на основния проблемен въпрос,посочен в т. ІІ, 1.

По останалите въпроси (т. ІІ, 2–5), коитосъщо поставят определени проблеми, е необхо-димо да се отговори следното:

1. Използваният термин в чл. 212, ал. 1 НК,,недвижимо имущество“ е юридически исмислов еквивалент на термина ,,недвижимивещи“, респ. на ,,недвижим имот“. По началотерминът ,,имущество“, по смисъла на чл. 212,ал.1 НК, и преди изменението със ЗИДНК,

43

ДВ, бр. 26/2010 г. е използван като съвкуп-ност от права върху движими вещи (движимоимущество). Ето защо разширяването на при-ложното поле на термина „имущество“ и поотношение на недвижимите вещи (недвижи-мите имоти) няма да доведе на практика допротиворечия и затруднения.

В законодателството, съдебната практика итеорията няма противоречие относно съдържа-нието и обхвата на понятията „движимо иму-щество“ и „недвижимо имущество“ по смисълана чл. 212, ал. 1 НК.

2. Твърдението, че глаголът „получи“ почл. 212, ал. 1 НК, вместо „държи“ (т. ІІ, 3), несъответства на положенията и изискванията вЗС, също е неоснователно.

Следва да се посочи, че думата ,,получи“ еизползвана от законодателя и при първотовключване на недвижимото имущество в пред-мета на документната измама със ЗИДНК,ДВ, бр. 28/1982 г. В продължение на повечеот десет години (до приемането на ЗИДНК,ДВ, бр. 10/1993 г., с които от предмета надокументната измама се изключва недвижимо-то имущество) думата „получи“ по чл. 212, ал. 1НК не е създавала основание за спорове в тео-рията и затруднения в практиката. Ето защооснователно може да се очаква, че и следЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г. нормата по чл.212, ал. 1 НК, в посочената й част няма да пре-дизвика проблеми и затруднения в практиката.

Както е посочено в ТР № 34/1979 г.ОСНК, ,,извършителят на престъплението почл. 212 НК не получава собствеността върхупредмета на престъплението, а само факти-ческата власт върху него, независимо далитова е движима вещ или недвижим имот“.

3. Проблемът, относно невключването навещните права в предмета на престъплениетопо чл. 212, ал. 1 НК действително съществува иоснователно е поставен (т. ІІ, 4). Това обаче евъпрос на законодателна преценка и следва дабъдат положени усилия за нейното изменение.

4. Въпросът, поставен в т. ІІ, 5, е твърде кон-кретен и с нееднозначен детайлизиращ кон-текст. Накратко може да се посочи, че аконотариалният акт по реда на обстоятелственатапроверка е съставен въз основа на лъжесвиде-телстване, той може да бъде обезсилен, ако имавлязла в сила присъда или успешно проведенустановителен иск за собственост. Ако същиятнотариален акт е съставен въпреки знанието нанотариуса за действителното положение, ще еналице престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, акогато при същите условия така съставениятнотариален акт е използван като основание заотчуждителна сделка, отговорността е почл. 212, ал. 2 НК.

Това са накратко отговорите на предварител-ните въпроси по практическото приложение начл. 212, ал. 1 и 2 НК, повдигнати преди и следприемането на ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.Може основателно да се очаква, че тълкувател-ната дейност на ОСНК ще даде пълно и точноразрешение не само на разглежданите по-горевъпроси, но и на всички други въпроси, свър-зани с приложението на чл. 212 НК по дей-стващата понастоящем редакция.

В едно обаче не може да има съмнение – щомедин закон (чл. 212, ал. 1 и 2 НК в редакциятаму по ЗИДНК, ДВ, бр. 28/1982 г.) е работилбезпроблемно повече от десет години, и то призатворено планово стопанство, с императивнорегламентирана пазарна размяна, на още по-голямо основание може да се очаква, че същиятзакон (чл. 212, ал. 1 и 2 в редакцията му поЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.) може и нямапричини да не работи в икономиката, с отворе-но пазарно стопанство при условията на сво-бодна конкуренция, но и при зачитане назаконността на размяната и правото на соб-ственост.

Д-р Петър Раймундов

44

1Според Н.Филчев способът наричаме съвкуп-ността от определени поведенчески актове, чрезкоито се осъществява престъпното деяние. Способза извършване на престъплението, С., 1990, с. 23.

2Уголовное право России, Общая часть, под ред.на проф. А.И. Рарог, М., 2007, 246–247.

Способи и средства за извършване наимотната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК

І. Способът1 за извършване на престъпле-нието е конкретно избраният начин на пре-стъпно въздействие върху обекта на наказател-ноправна защита. Способът за извършване напрестъплението се отличава от конкретнитеформи на изпълнителното деяние на съответ-ното престъпление. Когато изпълнителнотодеяние се осъществява само с една форма наизпълнение, тя е тази, посочена в обективниясъстав на престъплението. При две и повечевъзможни форми на изпълнителното деяние теизрично се очертават от законодателя в съот-ветния състав. Формите на изпълнителнотодеяние на престъплението са различни посъдържанието си действия и бездействия, коитоимат за закономерна последица идентичен пре-стъпен резултат. В теорията различните формина изпълнителното деяние на престъплениетосе определят още и като алтернативна престъп-на дейност.2 Това означава, че всяка форма наизпълнителното деяние е достатъчно обективнооснование за осъществяване състава на престъ-плението.

Документната измама има две самостоятелниформи на изпълнителното деяние: а) получа-ването на имущество без правно основание, снамерение за присвояване въз основа наинкриминиран документ – чл. 212, ал. 1 НК; б)съзнателно предоставяне на възможност надруго лице да получи без правно основаниечуждо имущество въз основа на инкриминирандокумент – чл. 212, ал. 2 НК. От тази гледнаточка може да се заключи, че различнитеформи на изпълнителното деяние са различнипо съдържание и характер причинителски дей-ности, изрично указани в Специалната част наНК, докато способът на извършване на пре-стъплението е практическата конкретизацияна осъществяване на престъплението в рам-

ките на очертаната форма на изпълнителнотодеяние.

Ако въвеждането в заблуждение е необходи-мото предварително условие за измамата въоб-ще, в т.ч. и за имотната документна измама, тотова условие може да бъде постигнато по най-различни конкретни практически начини.Всеки от тях обаче задължително е свързан снеобходимостта от снабдяването със съответнияинкриминиран документ, създаването на всич-ки други условия за използването на същиядокумент, депозирането на този документ катооснование за получаване на имущество, полу-чаването на фактическата власт върху имуще-ството, предмет на измамата. Съвкупността оттези конкретни практически действия даваоблика на конкретния способ на изпълнение надокументната измама по чл. 212, ал. 1 НК.

Аналогично е положението за формиране наконкретния способ на изпълнение и на чл. 212,ал. 2 НК. Предварително неизбежно условиена изпълнителното деяние е съставянето наинкриминиран документ. Съзнателното даванена възможност на друго лице да получи имуще-ство въз основа на същия инкриминиран доку-мент може да се осъществи по различни начи-ни, но винаги резултативно предполага предо-ставяне на фактическата власт върху същиядокумент на лицето, което има намерение да гоизползва. Съвкупността от тези конкретни дей-ствия от съставянето на инкриминиран доку-мент до фактическото му предоставяне, с целпрестъпно използване дава облика на съответ-ния конкретен способ на изпълнителното дея-ние по чл. 212, ал. 2 НК. Обикновено лицата,действащи при условията на чл. 212, ал. 1 и 2, сасъизвършители на имотната документна измамаи действат координирано с оглед постигането накрайната цел – получаване на фактическатавласт върху имуществото.

ІІ. Материалните условия, чрез които сеосъществява документната имотна измама сеопределят от конкретно използваните сред-ства за въвеждането в заблуждение:

Тези средства по чл. 212, ал. 1 и 2 НК задъл-жително са различните документи: с невярно

45

съдържание, неистинските или преправенитедокументи. Както е известно от теорията идоминиращата съдебна практика, средството напрестъплението е външно на засегнатото отпрестъплението обществено отношение. Чрезсредството на престъплението се въздействанеправомерно (престъпно) на елементите наобщественото отношение, което се засяга и вследствие на това се причинява съответниятпрестъпен резултат.

В случая и при условията на чл. 212, ал. 1 и 2НК чрез инкриминирания документ в съответ-ното лице – обект на заблуждението, се създаванеправомерно невярната представа, че е нали-це валидно правно основание за получаване наимуществото, предмет на измамата. В резултатна това заблуждение деецът получава неправо-мерно (без валидно правно основание) факти-ческата власт върху същото имущество.

Като средство за извършване на престъплениепо чл. 212, ал. 1 и 2 НК най-често се използватследните документи:

– неистински пълномощни;– неистински декларации или декларации с

невярно съдържание;– нотариални заверки и презаверки (удосто-

верения), саниращи нередовни пълномощни;– нотариални актове с невярно съдържание;– неистински документи за самоличност;– други документи, удостоверяващи прехвър-

ляне или учредяване на правото на собственост(чл. 308, ал. 2 НК) или на други вещни права;

– удостоверения за наследници;– актове за гражданско състояние;– удостоверения за имотно състояние (извле-

чение от партида) и др.– скици от терени;– неистински завещания;– неистински откази от наследство и др.

ІІІ. Конкретни способи и средства заизвършване на документната измама

В практиката се наблюдават богата гама отизползвани способи и средства за извършванена документна имотна измама. Това фактиче-ско положение изключва всякакви съмнения отсъществуването на явлението имотна измама,както и от необходимостта за неговото наказа-телно правно нормиране, което вече е напра-вено със ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.

Способите са групирани в зависимост отизбрания начин за конкретно престъпно

въздействие и използваните за това средства.По-характерните от тях са следните:

А. Класическата имотна измама:11.. ФФааккттооллооггиияя::– Използва се лична карта (ЛК) на действи-

телно лице;– от нея се запазват лични данни;– сменя се снимката (която е на дееца) и име-

ната;– изготвя се пълномощно, с което собствени-

кът (с фалшифицираната ЛК) „упълномощава“друго лице да прехвърли имота на трето лице;

– с неистинското пълномощно имотът сепрехвърля на трето лице, съучастник в измамата;

– след това имотът се прехвърля още веднъжили няколко пъти, за да се получи желаниятотчуждителен ефект и получаването му от „доб-росъвестен приобретател“.

22.. ХХааррааккттееррннии ооссооббееннооссттии ннаа ссппооссооббаа:: – Усилията се насочват към неправомерно

упълномощаване на дадено лице да прехвърлиимота от името на неговия собственик;

– Способът на извършване е чрез престъпновъздействие върху представителната власт надействителния собственик, която се атакувачрез:

а) създаване неистински документ за неговатасамоличност (ЛК);

б) създаване на неистинско пълномощно заразпореждане с недвижимия имот.

33.. ВВъъззммоожжннииттее ккооннттррааммееррккии ссаа::а) контрол върху автентичността на личната

карта;б) контрол върху регистрацията на пълно-

мощниците.Разкриването на престъплението е възможно

чрез прилагане на контрамерките след извърш-ване на измамата, ако те не са приложени въоб-ще или не са били успешно приложени предидеянието.

Б. Имотна измама чрез използване на удо-стоверение за наследници

– Удостоверението за наследниците може дабъде неистинско (изготвено от ненадлеженорган).

– Удостоверението за наследници може дабъде истинско, но с невярно съдържание.

– Удостоверението за наследниците може дабъде с преправено авторство или с преправеносъдържание;

46

11.. ФФааккттооллооггиияя::В случаите по предходните хипотези удосто-

верението за наследници се използва от измам-ници за:

а) получаване на суми от наследството приизплащане на неговата равностойност следотчуждаване или при други условия;

б) получаване на други активи от наследство-то.

22.. ООссооббееннооссттии ннаа ссппооссооббаа::– Престъпните усилия са насочени към неос-

нователно включване в кръга на наследниците идруги лица;

– Способът за извършване е престъпно въз-действие върху удостоверението за наследни-ците, което се изразява в:

а) създаване на неистинско удостоверение занаследници;

б) създаване на удостоверение за наследницис невярно съдържание;

в) преправяне на авторството или съдържа-нието на удостоверението за наследниците.

33.. ККооннттррааммееррккии::а) проверка в електронната подсистема „На-

селение“ – за кръга на действителните наслед-ници;

б) проверки в органа, издал удостоверението,относно неговата автентичност и действителносъдържание.

В. Имотна измама чрез използване нанотариален акт за прехвърляне правото насобственост с невярно съдържание

11.. ФФааккттооллооггиияя::Макар и в много редки случаи, които напо-

следък са ограничени до минимум, тази формана имотната измама е възможна само при уча-стието в престъпната дейност и на нотариуса,изповядал прехвърлителната сделка.

Изготвеният нотариален акт (НА) е с невяр-но съдържание относно обстоятелствата, че:

а) продавачът се е явил лично пред нотариуса;б) че е направил изявление за прехвърляне на

собствеността;в) че е получил сумата от продажбата;г) че е потвърдил с подписа си направените

изявления и извършените действия пред нота-риуса.

22.. ООссооббееннооссттии ннаа ссппооссооббаа::– Престъпните усилия са насочени към вер-

ността на съдържанието на изготвения НА;– Способът на извършване на измамата е

съставяне и използване на НА с невярно съдър-жание;

33.. ККооннттррааммееррккии:: Към момента на съставяне на НА няма

възможни и реални контрамерки, ако е налицепрестъпният умисъл в съответния нотариус;

44.. РРааззссллееддввааннее:: графологични експертизи;разпити на свидетели – на продавача, неговиблизки и други лица, с информация за негови-те намерения.

Г. Имотна измама при сключване на дого-ворна ипотека с ефект изгубване правото насобственост върху ипотекирания имот

11.. ФФааккттииччеессккии ссъъссттаавв::– За обезпечаване на крупен заем от съответ-

ната банка се учредява договорна ипотекавърху имот, чиито собственик не знае за товаобстоятелство;

– Лице с фалшифицирана (чужда) ЛК сепредставя за собственик на имот и сключвадоговорна ипотека за обезпечаване на заема;

– В ЛК имената са на собственика на ипоте-кирания имот, а снимката е на измамника,който се представя за собственик; всички другилични данни в ЛК се запазват;

– Заемът се уговаря в полза и се получава оттрето лице, което веднага предоставя сумата надруго лице, за което има предварителна уговор-ка;

– Заемът въобще не се погасява и банкатавстъпва в правото си на ипотекарен кредитор,продава ипотекирания имот и си получавасумата по отпуснатия заем.

– В резултат на измамата собственикът, койтонищо не знае за извършените действия задгърба му, губи имота си, ако отчуждителнатасделка не бъде обявена преди това за нищожна.

22.. ХХааррааккттееррннии ооссооббееннооссттии ннаа ссппооссооббаа::– Престъпните усилия са насочени към фор-

малното създаване на титула на правото на соб-ственост по отношение на лице, което в дей-ствителност не притежава това право;

– Способът на извършване на измамата епрестъпно въздействие върху документа засамоличност и престъпно ползване на НА заправо на собственост на друго лице.

33.. ККооннттррааммееррккии:: достъп до база данни наМВР относно ЛК, проверка на автентичносттана ЛК.

44.. РРааззссллееддввааннее:: графологична експертиза наЛК; разпит на собственика и неговите близки.

47

Д. Източване на ипотечен кредит11.. ФФааккттииччеессккии ссъъссттаавв::– Продавачът и купувача са свързани лица;– Те прехвърлят помежду си чужд имот по

измамлив начин;– Купувачът кандидатства и получава ипоте-

чен кредит за „закупуване“ на имота;– Ипотечният кредит се присвоява, а ипоте-

ката остава върху имота, който се оказва, че нее прехвърлен, и че ипотеката е нищожна, защо-то прехвърлителната сделка е също нищожна;

В резултат:– имотът се връща на неговия собственик;– ипотеката не може да му се противопоста-

ви, защото не е сключена с негово участие;– банката-кредитор остава измамена с отпу-

снатия кредит, който остава без обезпечение,ако прехвърлителната сделка се обяви занищожна преди банката да встъпи в правото сина ипотекарен кредитор.

22.. ООссооббееннооссттии ннаа ссппооссооббаа::Усилията са насочени към създаване на „ва-

лидно“ основание за получаване на ипотеченкредит, който след получаването му не се пога-сява въобще.

33.. ККооннттррааммееррккии::– Щателна проверка относно самоличността

на лицата по прехвърлителната сделка;– При съмнение – материална проверка на

действителния носител на правото на собстве-ност и каква е неговата воля по отношение насъщия имот.

Е. Чрез използване на НА за удостоверя-ване правото на собственост по пътя наобстоятелствената проверка, съставен възоснова на лъжесвидетелстване – чл. 290 НК

11.. ФФааккттииччеессккии ссъъссттаавв::Молителят по нотариалното производство по

обстоятелствена проверка знае, че не е собстве-ник. Въпреки това намира трима свидетели,които срещу заплащане и поради липса на делаза лъжесвидетелстване приемат да „установят“пред нотариуса, че молителят е владял имотапродължително и трайно, без спорове и съдеб-ни дела в срока на придобивната давност.

Въз основа на лъжливите свидетелски показа-ния нотариусът съставя НА по обстоятелственапроверка, с който неоснователно и незаконо-съобразно признава молителя за собственик.

Характерното за НА по обстоятелствена про-верка е, че той:

– за молителя не съставлява придобивно(правопораждащо), а само правоустановяващообстоятелство;

– няма прехвърлително, а само констативно(декларативно) действие;

– подлежи на оспорване по реда на ГПК;– дори правото на собственост да бъде прех-

върлено незабавно след констатирането му сНА по обстоятелствена проверка, заинтересо-ваните лица при успешно оспорване на НАизключват неговото удостоверително действие,а от там и основателността на прехвърлителна-та сделка. Останала без основание, тази сделка енищожна и не поражда права и задължения застраните. Даденото от двете страни следва да севърне обратно. За обявяване на нищожносттаняма срок. Освен чрез иск нищожността можеда се прогласи и чрез възражение по висящопроизводство.

22.. ООссооббееннооссттии ннаа ссппооссооббаа::– Усилията са насочени към създаване „вали-

ден“ титул на правото на собственост с огледпоследваща прехвърлителна сделка;

– НА по обстоятелствена проверка не прех-върля, а удостоверява правото на собственост.Ако молителят предприеме прехвърляне наимота по НА за обстоятелствена проверка, тойще отговаря за престъпление по чл. 212 НК.Ако няма такова прехвърляне, е налице престъ-пление по чл. 290 НК за него като подбудител,а за свидетелите като извършители.

ІV. Правни последици от сделките, съста-вляващи имотна измама

Правата на пострадалия от имотната измамане са ефективно защитени. Макар прехвърли-телната сделка да е нищожна, поради липса напредмет и липса на съгласие от действителниясобственик, в практиката упорито се отстоявастановището, че щом приобретателят е доб-росъвестен, той придобива правото на собстве-ност върху получения имот.

Това становище е незаконосъобразно.На практика обикновено приобретателят по

имотната измама е свързано лице или съучаст-ник в извършеното престъпление наред сизмамниците.

След първоначалното отчуждаване на имотаследват няколко бързи прехвърляния, в някоислучаи в права и обратна посока по отношениена страните по сделката, а в други случаи чрезняколко свързани лица имотът последователно се

48

прехвърля, докато попадне в лице вън от пре-стъпния кръг, което действително не знае произ-хода и последващата съдба на имота. За това лицеможе да се каже, че е добросъвестно, доколкотоне знае и от обстоятелствата не може да знае, чеимотът има престъпен произход. Може ли обачетова лице, макар и добросъвестно, да придобиеправото на собственост върху имота, предмет надокументна измама, незабавно и безусловно, т.е.може ли това трето лице, макар и добросъвестнода има по-добре защитени интереси от тези надействителния собственик на имота, който незнае нищо за неговото отчуждаване. Отговорът еочевидно не.

Третото добросъвестно лице може да придо-бие правото на собственост върху имота, пред-мет на измамата, само при условията на чл. 70от Закона за собствеността (ЗС), т.е. след 5-годишно добросъвестно владеене от моментана сключване на сделката.

Във всички останали случаи прехвърлителнатасделка като нищожна на две основания непоражда автоматично и незабавно каквито и дабили правни последици.

Приобретателят по тази сделка не може даполучи повече права от своя праводател.Изводът се крепи на действащото и сега поло-жение от римското право, че никой не може дапрехвърли повече права, отколкото има, или сдруги думи, никой не може да прехвърлиправа, които не притежава. Очевидно е, че придокументната имотна измама прехвърлителят(деецът) не отчуждава свои действителниправа, а такива на друго лице – действителниясобственик. Този собственик не знае нищо запрехвърлителната сделка, тъй като тя става задгърба му. Поради това липсва изискуемотовалидно съгласие за прехвърляне на имота итака се формира второто основание за нищож-ност на сделката.

И накрая, общоизвестен принцип в нашетоправо е, че престъплението не може да бъдеоснование за придобиване на каквито и да билоправа. Ето защо, съвсем очевидно е, че с прех-върлителната сделка, съставляваща документнаимотна измама, не се прехвърлят и не могат дасе прехвърлят никакви права. Въпреки тезиясни основни положения пострадалият от пре-стъплението е принуден да води тежка ипродължителна процесуална борба, за да въз-станови владението си върху собствения сиимот. Освен либералната съдебна практика по

отношение на т.нар. добросъвестен приобрета-тел друга обективна предпоставка, затруднява-ща прекомерно пострадалия, е липсата наефективен законодателен механизъм за ускоре-но и улеснено възстановяване на нещата в пре-дишното им състояние.

В това отношение при добра законодателнаволя може да се направи не малко за облекчава-не положението на пострадалия. Ето някои отвъзможните идеи за законодателно приложе-ние:

1. Ако прехвърлянето е въз основа на пълно-мощно, преди подписване на нотариалния актда бъде уведомяван собственикът, че предстоипрехвърляне правото на собственост на неговимот и да му се даде един кратък (3–7-дневен)срок да потвърди или оспори изповядването насделката.

2. Сумата, съставляваща цената на имота, дане се превежда (изплаща) на прехвърлителя всъщите случаи, без становището на собствени-ка.

3. Ако въпреки мерките в предходните точкисделката се изповяда и нотариалният акт сеоформи, собственикът на имота да има право-то на приоритетна възбрана върху същия имоти бързо производство за възстановяване на вла-дението си.

4. Ако се постанови осъдителна присъда,нейните мотиви по отношение на всички лицада имат установително действие за принадлеж-ността на правото на собственост и тези мотивида съставляват законово изпълнително основа-ние за принудително възстановяване на факти-ческата власт на действителния собственик наимота срещу всяко трето лице, което държисъщия имот.

5. Може изрично да се регламентира в ЗС и вЗЗД, че всички отчуждения и разпореждания симот, чиято фактическа власт е придобита спрестъпление, са по право нищожни.

В своята съвкупност тези мерки могат дасъставляват надеждна защита на правото насобственост съгласно чл. 17 КРБ и ефективнаправна защита на накърнени права така, кактоизисква чл. 13 от ЕКПЧ.

Д-р П. Раймундов

49

Българската правна система се нуждаеот нов териториално-устройствен закон

Проф. дюн Владимир Петров

1. Поводът за тази статия е сборникът „Законза устройство на територията“, Х издание,актуализирано към 15 септември 2010 г.,което винаги любезното и щедро на дарствениактове издателство „СИБИ“, което е отпечата-ло сборника, подари на преподавателите отЮридическия факултет и факултетната библио-тека по случай откриването на учебната2010/2011 г. за студентите от факултета.

Едва ли има нужда от представяне сборникът,който следва дългогодишната традиция на изда-телство „СИБИ“ и неговия изключително ква-лифициран редакционен колектив – да предо-стави на практикуващите юристи, научниработници, студенти и граждани един безупре-чен издателски продукт, много удобен за рабо-та, точен и прецизен, с препратки за изменении отменени текстове, с посочване на практикана Конституционния съд на Република Бълга-рия, Върховния касационен съд и Върховнияадминистративен съд, което прави всичкисборници от поредицата „Джобни издания“ наиздателство „СИБИ“ безценен помощник въввсекидневната работа на българските юристи.

Този прекрасен сборник обаче беше за мен иедин много тревожен сигнал, който искам дасподеля чрез страниците на популярното иавторитетно издание на Нотариалната камерана Република България – „Нотариален бюле-тин“, на който имам чест да бъда член наредакционната колегия, наред с уважаемия гла-вен редактор – нотариус Димитър Танев, зам.главен редактор чл.-кор. проф. дюн ЦанкаЦанкова и нотариус Адела Кац и членовепроф. д-р Николай Натов, проф. д-р Екатери-на Матеева, проф. д-р Георги Боянов, нотари-ус Камен Каменов и нотариус Диана Чакърова,с безценната организационно-техническапомощ на г-жа Жоржина Златева и момичета-та от екипа на редколегията.

През 2004 г. издателство „СИБИ“ издадемоя книга, посветена на устройството на тери-торията1, в предговора на която споделях не

само моята, но и на всички юристи тревога отбързите и многобройни промени в основнизаконодателни актове, какъвто е Законът заустройство на територията.

В законодателството винаги са се оценяваликато негативни промените „на парче“, измене-нията и допълненията, извършвани често изасягащи незначителни въпроси. Те превръщатзакона в набор от „нормативни кръпки“, сопасност всяка от тях да се окаже в определенмомент и неактуална. По-лошото е, че такъвзаконодателен подход лишава закона от стаби-литет, от улегналост и трайност на уредбата,пречи на неговите адресати да проучат и осми-слят нормативните правила и по такъв начинмаксимално да се възползват от съдържащия сев тях регулативен механизъм.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, Репу-блика България е правова държава. Тя се упра-влява според Конституцията и законите настраната.

Друг член, чл. 58, ал. 1 от Конституцията,вменява в задължение на гражданите да спазвати изпълняват Конституцията и законите изадължение да зачитат правата и законнитеинтереси на другите. Съобразяването на тезиконституционни принципи от правните субек-ти предполага освен познаване на юридически-те правила, които предписват едно или другозаконосъобразно поведение, но и стабилитет нанормотворческите разрешения, което е един отбелезите на правовата държава, която споредчл. 4, ал. 1 от Конституцията се управлява спо-ред Конституцията и законите на страната.Гражданите имат право на защита, когато санарушени или застрашени техни права илизаконни интереси. Този друг основен белег направовата държава – въздигнат в конститу-ционна норма в чл. 56, ал. 1 от Конституцията,също може да осъществява своята служебнафункция на нормативно установена гаранцияза спазването и защитата на правата на гражда-ните и техните законни интереси само ако дър-жавата чрез стабилитета и качеството на норма-

1Петров, Вл. Устройство на територията,СИБИ, С., 2004, 619 с.

50

тивните актове направи тези гаранции от про-гласени в реално гарантирани.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за норматив-ните актове (ЗНА – обн. ДВ., бр. 27 от април1973 г., последно изменение и допълнение бр.46 от 12 юни 2007 г.) законът е нормативенакт, който урежда първично или въз основа наКонституцията обществени отношения, коитосе поддават на трайна уредба, според предметаили субектите в един или в няколко институтана правото или техни подразделения. Затова,предприемайки изменения и допълнения всъществуващи закони, носителите на законода-телна инициатива (а това са съгласно чл. 87,ал. 1 от Конституцията – всеки народен пред-ставител и Министерският съвет) трябва дасъобразят освен правилата на Конституцията итези на Закона за нормативните актове.

При изработването на проект за нормативенакт трябва да зачитат, съгласно чл. 26, ал. 1ЗНА, принципите на обоснованост, стабил-ност, откритост и съгласуваност на предлагани-те нормативни разрешения. При внасянето напроекта за нормативен акт за издаване илиприемане от компетентния орган той трябва дабъде публикуван в интернет страницата насъответната институция, заедно с мотивите,съответно доклада (чл. 26, ал. 2 ЗНА), за даможе да се осигури на заинтересованите лицанай-малко 14-дневен срок за предложения истановища по проекта.

Принципите за обоснованост, стабилност,откритост и съгласуваност практически следвада бъдат гарантирани от предвиденото в чл. 28ЗНА задължение, проектът за нормативен актда бъде внесен за обсъждане и приемане откомпетентния орган, заедно с мотивите идоклада към него. Мотивите и докладът трябвада съдържат:

– причините, които налагат приемането; – целите, които трябва да бъдат постигнати с

въвеждането на предлаганото регулиране;– финансовите и други средства, които са

необходими за прилагането на новата уредба;– с оглед привеждане на българската правна

уредба, като държава – членка на Европейскиясъюз, в съответствие с правото на Европейскиясъюз – и анализ за съответствие на предлагани-те с проекта норми с правото на Европейскиясъюз.

Липсата на необходимите и посочени в чл.28, ал. 2 ЗНА реквизити на мотивите, съответ-

но доклада, е пречка за обсъждане на законо-проекта от компетентния орган.

Оценките за ЗУТ в първите години следприемането му бяха противоречиви. Някоиавтори го оценяваха като успешен опит закодификация на правната материя в областтана устройството на територията. Като особенокачество на закона се отбелязваше обстоятел-ството, че законът не предвижда издаването направилник за прилагането му, което допринасяза издигане равнището на правната регламен-тация и за по-доброто обвързване на норма-тивните решения по материя.2

Тогава смятах, критически анализирайкикачествата на ЗУТ, сравнени с тези на отмене-ния от него Закон на териториално и селищноустройство (ЗТСУ – обн. ДВ, бр. 29 от 10април 1973 г. – отм.), че новият закон е зако-номерното развитие на българското територи-ално- устройствено право в новите условия напазарна икономика и демократично общество;в усилията на българската правна система да сеадаптира към тази на държавите – членки наЕвропейския съюз, каквато държава членка сестремеше да стане и Република България.

Особено съществени за българската правнасистема бяха многобройните промени в зако-нодателството след приемането на новата Кон-ституция на Република България – Законът задържавната собственост (ЗДС – обн. ДВ, бр.44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г.)и Законът за общинската собственост (ЗОС –обн. ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1юни 1996 г.). Конституцията, която въведенепознатата на отменената Конституция наРепублика България от 1971 г.3 частна собстве-ност и прогласи в чл. 17, ал. 3 нейната непри-косновеност, въведе като изключение от тазинеприкосновеност принудителното отчуждава-не на собственост за държавни и общинскинужди само въз основа на закон, при условиече тези нужди не могат да бъдат задоволени подруг начин и след предварително и равностой-но обезщетение; внесе с чл. 18 съществениизменения в юридическия статус на имотите

2Вж. Атанасов, Ив., С. Тасев, Административенконтрол в строителната дейност. – Адвокатскипреглед, 2001, № 78, с. 4.

3Обн. ДВ, бр. 39 от 18 май 1971 г. – отменена отПреходните и заключителни разпоредби на дей-стващата Конституция на Република България –обн. ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г., последно изменениеи допълнение, бр. 12 от 6 февруари 2007 г.

51

изключителна държавна собственост; допусна ипредвиди в чл. 19, ал. 3 инвестиции и стопан-ска дейност на български и чуждестранни граж-дани и тяхната закрила от закона; сложи и бешеначалото на нормотворчески процес за цялост-но преустройство на нормативната система наотминалата в историята тоталитарна българскадържава. ЗТСУ, в съответствие с новите прин-ципи, прогласени от Конституцията, ЗДС иЗОС, също претърпя съществени промени.Премахна едно основно начало в българскотоблагоустройствено право – отчуждителнотодействие на дворищната регулация, сведе доминимум и в съответствие с принципите на чл.17, ал. 3 и 5 от Конституцията, отчуждениятаза държавна и общинска нужда. По тозиначин, с измененията и допълненията, внесенив ЗТСУ (отм.) законодателят подготви основ-ния нормативен обхват на бъдещия ЗУТ. Спо-ред автора на първия коментар на ЗУТ4 тезисъществени изменения и допълнения в значи-телна степен се оказват решаващи за обоснова-ване на идеята, че ЗТСУ (отм.) е изиграл своя-та роля и трябва да бъде заменен с нов закон,който да разреши проблемите на териториал-ното устройство в съвременните условия.

Тогава, а и до днес смятам, че непрекъснати-те промени, изглежда, окончателно компроме-тираха регулативните възможности на ЗТСУ(отм.).5

В търсене на някакво логическо оправданиеза приемането на ЗУТ съзирах в опитите заедна основна и цялостна преработка на ЗТСУ(отм.), ненужните усилия и безполезно вложентруд по неговото привеждане в съответствие скоренно променената обществено-политиче-ска обстановка в България и конституционнипринципи, върху които се изгражда законода-телство на демократична държава с развиващасе пазарна икономика. Цялостна преработкана ЗТСУ (отм.) щеше да остави малко нормиот старата структура и обхват на закона. Отчи-тах обстоятелството, че ЗТСУ (отм.) бешезакон от най-ретроградния период на социа-лизма, когато тоталитарната държава, в плен наабсурдните идеи за унищожаване на всякаквисъществуващи форми на остатъци от частнасобственост, чрез актове като Закона за соб-

ствеността на гражданите (ЗСГ – обн. ДВ, бр.26 от 30 март 1973 г. – отм.) и актове наМинистерския съвет.6

ЗТСУ (отм.) предприе недопустими за пра-вова държава посегателства срещу фактическисъществуващото право на частна собственост иконституционно признатото от чл. 14 на Кон-ституцията на Народна Република България от1971 г. (отм.) право на лична собственост.Това не беше закон с нормотворчески качества,достолепие и значение, за съхраняването накоито, като ценен юридически паметник, кактовъв Франция повече от 200 години Сode civil,в Германия вече 110-годишния BGB, а в Бъл-гария – половинвековните и действащи –Закон за собствеността (ЗС – обн. „Изве-стия“, бр. 92 от 16 ноември 1951 г., в сила от17 декември 1951 г.), Закон за задълженията идоговорите (ЗЗД – обн. ДВ, бр. 275 от 22ноември 1950 г., в сила от 1 януари 1951 г.),Закон за наследството (ЗНасл. – обн. ДВ, бр.22 от 29 април 1949 г., в сила от 29 април1949 г.), си заслужаваше загубата на средства,време и законодателна енергия, за да бъдезапазен. Отмяната му не породи съжаление вюристите, които гледаха на ЗТСУ (отм.) катона стар, негоден, изкуствено подмладяван идосаден болник, който заслужаваше да бъдезаменен със силно експерименталния, но счи-тан за оригинален като законодателен опитЗакон за устройство на територията.

Разбира се, както идеите, залегнали кактотеоретическа обосновка, така и конкретнитенормативни разрешения, в които бяха мате-риализирани тези идеи, след изработването иприемането на ЗУТ се оказа, че не са билидостатъчно и внимателно обмислени. Това

4Вж. Ковачев, С. Коментар на Закона за устрой-ство на територията, С., 2001, 10–11.

5Петров, Вл. Цит. съч., с. 25.

6Като Наредбата за държавните имоти (обн.ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г. – отм.), Пра-вилника за приложение на Закона за собственост-та на гражданите (обн. ДВ, бр. 45 от 8 юни1973 г. – отм.), Постановление №60 на Мини-стерския съвет от 14 май 1975 г. за изкупуване намагазини, работилници, складове и ателиета(обн. ДВ, бр. 39 от 23 май 1975 г. – отм.), По-становление № 25 на Министерския съвет от 8март 1975 г. за определяне размера на селскосто-панските имоти, които могат да притежаватгражданите, занимаващи се със селскостопанскадейност, и цените, по които ще се обезщетяватсобствениците на такива имоти (обн. ДВ, бр. 20от 11 март 1975 г. – отм.), Правилник за прила-гане на Закона за териториално и селищноустройство (обн. ДВ, бр. 67 от 7 август 1973 г. –отм.).

52

наложи и продължава да налага непрекъснатиизменения и допълнения на неговите текстове.Не се оправдаха очакванията, че като новзакон, на който се възлагаха много надежди,ЗУТ ще съумее да внесе рационален и демо-кратичен дух в регулирането на материята натериториалното и селищно устройство следотмяната на ЗТСУ. Затова силно се преувели-чаваха някои, сравнително скромни неговикачества и омаловажаваха многобройни недо-статъци, които далеч не се свеждаха само додилетантската, ученическа несръчност и обър-каност при формулирането на много от него-вите разпоредби. Тогава, без каквато и да билоносталгия към безнадеждно непригодния дарегулира обществени отношения, свързани стериториалното устройство в една демократич-на държава, с гарантирано и защитено от зако-на право на собственост (чл. 17, ал. 1 от Кон-ституцията), в която частната собственост енеприкосновена (чл. 17, ал. 3 от Конституция-та), отменен ЗТСУ, си мислех за пропуснатияшанс, „модерните“ териториално-устройстве-ни идеи, доколкото действително съществуваха,да бъдат адекватно и прецизно претворени вЗУТ. Според мен при оценката за закона тога-ва се налагаше безспорното впечатление, че тойминава за добър, защото за момента не е моглода бъде изработен по-добър. А единствениятпът, който съзирах за правоприлагането беше,да насити много от слабите му разпоредби сюридически смисъл и нормативна ефективност,които впоследствие, с малко на брой измене-ния и допълнения, да имплантира в текстуал-ния обхват на ЗУТ, доверявайки се на прове-рената английска максима, че и най-лошиятзакон, след дългогодишно приложение, сеоказва добър и полезен.

2. Със ЗУТ, в десетгодишния период, презкойто той е в сила и действащо регулиране наматерията на устройството на територията,това не се случи. Първоначално плахо, с триизменения и допълнения – ДВ, бр. 107 от 9декември 2003 г., ДВ, бр. 36 от 30 април2004 г. и ДВ, бр. 65 от 27 юли 2004 г.,законодателят се опита да подобри много отнеговите конкретни правила, като формулира ипо-прецизни редакции на неговите текстове.После законодателят изглежда изпадна внякаква нормотворческа апатия, защотозапочна да приема и въвежда в ЗУТ различни,

значими и незначими, важни и маловажни,често пъти резултат на лобистки внушениявърху депутати, изменения и допълнения назакона.

Това беше една непочтена надпревара, коеправителство, парламентарна група и отделнидепутати по-бързо ще внесе в закона съответниизменения и допълнения, за да използва бла-гоприятната конюнктура на новия закон.Създаваше се далеч нелишеното от логикаобяснение, че отмяната на ЗТСУ в значителнастепен е продиктувано не толкова от неговатанепригодност да регулира изменените обще-ствени отношения, колкото от несъмненокорупционните намерения, прокарани задприкритието на благовидни нормотворческицели и интереси на обществото. Да се използванепознаването, мъглявината, многобройнитепропуски и непълноти около новия закон, зада бъдат нормативно уредени в него тезикорупционни намерения.

Съществуваха и аргументи, черпени отпоследните изменения и допълнения в ЗТСУ,непосредствено преди неговата отмяна. Изме-ненията в ДВ, бр. 124 и 133 от 1998 г., в бр.26 и 86 от 1999 г. и бр. 14 и 34 от 2000 г.освободиха ЗТСУ от много от неудържимите,с оглед новите обществено политически усло-вия в Република България, нормативни идеи иконкретни разрешения и по този начин доголяма степан изградиха гръбнака и съществе-ните правила на бъдещия ЗУТ.

Последицата от безпринципната нормотвор-ческа активност беше тоталното унищожаванена стабилитета на ЗУТ като нормативен акт ипревръщането му в лесен за моделиране, „пла-стелинен закон“, „еднодневка“, в която всекиинтерес можеше да бърка като изменя и допъл-ва съществуващи разпоредби или вмъква нови.Един сравнителен поглед може много ясно даилюстрира този извод.

За целия период на своето действие – от1973 г. до 2000 г., т.е. за 27 години ЗТСУ(отм.) е изменян и допълван 24 пъти, коетоправи по-малко от едно изменение или допъл-нение на година. За периода от 2000 до днес– 2010 г., ЗУТ е изменян 45 пъти, коетоправи по четири и половина изменения идопълнения на година. Картината в това срав-нение става още по-неприятна, ако съобразимобстоятелството, че до 2004 г. (ДВ, бр. 65 от27 юли 2004 г.) ЗУТ е претърпял само чети-

53

ри изменения и допълнения – по едно изме-нение и допълнение на година. След това зако-нодателната болест да се изменя и допълвазаконът (впрочем „много прилепчива“, спе-циално по отношение българското законода-телство) сериозно „инфектира“ и стабилитетана ЗУТ, който от 2004 г. до последното изме-нение и допълнение през 2010 г. – обн. ДВ,бр. 54 от 16 юли 2010 г., в сила от 16 юли2010 г., претърпява 41 изменения и допълне-ния или по седем изменения и допълнениягодишно. Рекордьор по изменения и допълне-ния, като абсолютен брой, все още е отмене-ният ГПК, който е регистрирал 65 броя.Трябва да имаме предвид обаче, че тези 65изменения и допълнения ГПК (отм.) е инка-сирал за период от 55 години – от обнародва-нето му през 1952 г. („Известия“, бр. 12 от 8февруари 1952 г.) до отмяната му през2007 г. с обнародването на новия, сега дей-стващ ГПК (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г).Очевидно даже „рекордьорът“ по абсолютенброй на изменения и допълнения – ГПК(отм.), изглежда малък с твърде скромнотопостижение от едно изменение годишно.

Нормативен акт с толкова многобройниизменения и допълнения като ЗУТ очевидноне може да претендира за стабилитет на зало-женото в него регулиране и трудно ще изпълнипредназначението си съгласно чл. 58, ал. 1, въввръзка с чл. 4, ал. 1 от Конституцията да вменив задължение за гражданите да спазват и изпъл-няват законите на страната, като зачитат права-та и законните интереси на другите. Подобен„подвижен“ закон не може да предложи регу-лиране, в което неговите адресати могат да иматдоверие. Руши стабилитета на националната ниправна система, но има изключително негатив-но въздействие и върху стабилитета на право-раздаването, което непрекъснато трябва да сесъобразява и държи сметка, при прилагане къмконкретни казуси на едни или други текстове наЗУТ, за бързо променящата се воля на законо-дателя, обективирана в правната норма.

А този стабилитет, за лаик законодател, можеи да не изглежда сериозно засегнат от много-бройните, макар често пъти дребни измененияи допълнения на нормите на ЗУТ. Струва мисе обаче, че именно тези дребни, незначителнинаглед изменения и допълнения са най-опас-ни. Те приспиват вниманието, пораждат убеж-дение, поради своята на пръв поглед малозна-

чителност, че се касае за козметични измене-ния, които не са по същество на регулиранатаматерия. И с това най-сериозно разрушаватстабилитета на акта, но и правната сигурност.Защото неговият адресат трябва да разчита призащитата на своите права и изпълнението насвоите задължения, на формираното убежде-ние, че правилно е разбрал и изтълкувал нор-мотворческата воля, обективиране в измененияи допълнен текст. И да се сърди на себе си, катопонесе и неблагоприятните юридически после-дици, ако това не е така. В значителна степен заюридически нешколуваните адресати на прав-ните норми, изменените и допълнените тек-стове на закона изглеждат като нормотворческипъзел, който те трябва да разгадаят и приложатправилно, ако желаят да получат търсената отзакона защита.

Затова възприетата от западноевропейскитезаконодатели линия на укрепване стабилитетана закона като избягват чести и дребни изме-нения и допълнения в него (първите измене-ния и допълнения в Сode civil се извършват 80години след неговото приемане) не е случайнаили безцелна. Тази линия създава истинскагаранция за доверието в закона и е безспоренбелег, че държавата, в която такъв закон е дей-стващо регулиране, е несъмнено „правова“.

3. Проблемът с многобройните изменения идопълнения в ЗУТ има и друга страна. Българ-ската законотворческа система до 9 септември1944 г. е познавала изключително полезнатаслужебна структура към Министерство на пра-восъдието „Кодификационен съвет“. Редицаименити български учени, сред които такиваимена на професори като проф. П. Венедикови проф. Ж. Сталев, са участвали в този съвет.Поради това много полезни предложения delege ferenda в правната теория или интересниюридически конструкции в съдебната практикаса били своевременно изучавани и осмисляни ислед обоснована преценка, че са законосъоб-разнни и полезни, са били нормативно въплъ-тявани в съответния акт.

Днес предложенията de lege ferenda се правятзадължително и в огромния брой случаи само-целно и без никаква стойност. Те се приемат забелег на научно качество на автора или негово-то съчинение, въпреки че може да са съвърше-но несъстоятелни и обикновено глупави.

На тези предложения обаче трябва да се

54

обръща внимание, а един кодификационенсъвет от учени и практикуващи юристи трябвада ги изважда от правните съчинения илисъдебната практика, да ги изследва и анализираи след това да ги предлага на вниманието назаконодателя (за подобряване редакционноили по същество) текстовете на закона.

При разработване на съчинения, които саизследвали отделни проблеми на ЗУТ, съм севъздържал да правя предложения за включванев обхвата на закона на нови текстове. По-скоро съм си позволявал да аргументирам идеиза очистване на действащия нормен обхват отразрешения по същество или правнотехниче-ски недостатъци, които сериозно биха подоб-рили неговите качества като основен и важен забългарската правна система нормативен акт.Повече от 6 години, след като съм споделилотделни бележки в две книги и редица статии,посветени на закона7, при всяко едно от него-вите изменения и допълнения отношение потях от законодателя не е взето.

Много други научни работници и изтъкнатиюристи от практиката също са опитвали дапредложат идеи за неговото подобряване,които не са били вземани под внимание. Зато-ва, със съжаление ще призная, че бях изоставилопитите да изследвам критически ЗУТ, накойто посветих много научни усилия, все без-резултатни. Инцидентно констатирах различнизаконодателни рани, които с нужда или безнужда, струва ми се, необмислено и с лекаръка, му бяха нанасяни. За да се стигне до товаунизително положение – за 6 години 41 изме-нения и допълнения. При това не на закон,който регулира сравнително по-маловажниобществени отношения, а закон, които уреждаизключително важните основни обществениотношения на устройството на територията,закон, който в оценките на авторите на проек-та за ЗУТ трябваше да бъде модерен, стабилен,теоретически и практически цялостно издър-жан, прецизно редактиран нормативен акт,

своеобразен символ на осмислената посттота-литарна законодателна дейност на българскияпарламент.

Изначално нищо не се получи, а последвали-те изменения и допълнения само потвърдиханай-ранната ми оценка, че това ще бъде съдба-та на ЗУТ – веднъж тръгнал с „кръпки“, тойще бъде непрекъснато кърпен, колкото и тозиначин на подобряване или влошаване на него-вото регулиране да се оказва труден и безсми-слен за прилагането му в практиката.

4. Материята на ЗУТ трябва да бъде уреденав нов териториално-устройствен закон. Рабо-тата по него ще бъде трудна и обемна. Нотрябва да бъде извършена, за да намерятизключително важните обществени отноше-ния, предмет на ЗУТ, своя адекватен и каче-ствен регулативен механизъм. Работата поподготовката му трябва да отрази както десет-годишния нормотворчески опит по неговотоизменяне и допълване, така и да обхване всич-ки онези предложения за неговото по съществои редакционно подобряване. Трябва да се раз-чита на нов подход, който да изостави десетго-дишния принцип, приложен при изготвянетона ЗУТ – „нека да приемем нормата, а после сизменения и допълнения ще я поправяме“.Нормата, изработена върху теоретически пра-вилна и практически проверена конструкция,трябва да бъде до там изпипана и прецизна, чеда не поражда у някои адресати – опасения, а удруги – надежди, че много скоро тя ще бъдеизменена, допълнена или отменена.

Преди всичко при подготовката на проекта занов териториално-устройствен закон, законо-дателят трябва да вземе отношение по капитал-ните въпроси за неговия обхват и структура.

Например безусловно трябва да се прецени,удачно ли е материя, която спада към регулира-ната в ЗУТ и чието място (sedes materiae) е вновия териториално-устройствен закон, дабъде уреждана с отделни законови актове.Според мен, напълно неестествено, а и в нару-шение на чл. 10 ЗНА8 от обхвата на ЗУТ, бяха7Вж. Петров, Вл. Законът за устройство на

територията, коментиран, критически анализи-ран и популярно интерпретиран, С., 2002; Пра-вото на първи купувач за държавата и общината.– Нотариален бюлетин, 2003, №1; Особенотоправо на изкупуване по Закона за устройство натериторията през погледа на съдебната практи-ка по чл. 33 от Закона за собствеността. – Прав-на мисъл, 2003, №3; Устройство на територия-та, С., 2004.

8Според чл. 10, ал. 1 ЗНА, обществени отноше-ния от една и съща област се уреждат с един, а нес няколко нормативни актове от същата степен.Обществени отношения (чл. 10, ал. 2 ЗНА),които спадат към област, за която има издаденнормативен акт, се уреждат с неговото допълне-ние или изменение, а не с отделен акт от същатастепен.

55

извадени, вместо да намерят необходиматарегламентация в него, въпросите, които по-късно бяха предмет на уредба в Закона заустройството и застрояването на Столичнаобщина (ЗУЗСО – обн. ДВ, бр. 106 от 27декември 2006 г., в сила от 28 януари2007 г.) и Закона за устройството на Черно-морското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 48 от 15юни 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.).9

Освен това и двата закона са безнадежднозакъснели. Съзнателно или неволно, законода-телят позволи новият и несъвършен ЗУТ дасвърши „добрата“ услуга на всякакви незакон-ни и дори открито бандитски структури и лица,които в нарушение на всякакви правила и нор-ми на строителство унищожиха чрез безумносвръхзастрояване, унищожаване на стари сгра-ди – някои от тях защитени паметници на кул-турата, заличаване на природни забележител-ности, зелени площи и ценни дървесни видове,красивия и уютен, приятен за живот облик настоличния град и неповторимия като курорт,озеленен и чист черноморски бряг, който бешерекламно лице на България като туристическадестинация, а сега е символ на алкохолно-про-ститутския туризъм в Европа. И да бъдат отме-нени тези два закона, тяхната липса няма да сепочувства. Малко текстове, сред тези, които неса загубили напълно своето значение, по пре-ценка на законодателя трябва да намерят под-ходящото си място в нормите на новия терито-риално-устройствен закон.

Новият териториално-устройствен законтрябва да преосмисли същественото изменениев подзаконовото законодателство, установеносъс ЗУТ, с което вместо правилник за прилага-не на закона, на министъра на регионалноторазвитие и благоустройството беше делегирано

правото да издава наредби за прилагане наотделни разпоредби на закона или други него-ви подразделения (арг. от чл. 7, ал. 2 ЗНА). Потакъв начин, след отмяната на ЗТСУ, неговатасистема на уреждане на отношенията в мате-рията, която регулира, беше изоставена и вме-сто двустепенна система от закон и правилникбеше предпочетена двустепенна система отзакон и подзаконови актове от ранга на наред-би. Нормативният обхват на Правилника заприлагане на ЗТСУ (обн. ДВ., бр. 62 от 7август 1973 г. – отм.) беше разпределен, съоб-разно близостта на материята към закона илиподзаконов акт, между ЗУТ и многобройнитенаредби, издадени въз основа на него.

Днес, струва ми се, оценката за това „реша-ващо“ преустройство в регулирането на ЗУТследва да бъде по-скоро негативна. Използва-нето на подзаконови актове – наредби наминистъра на регионалното развитие и благоу-стройството, наистина позволява по-динамич-но, по-оперативно регулиране на материя,която има несъмнено подзаконов характер.Правилникът да прилагане на ЗУТ обаче, акобеше приет такъв подзаконов нормативен акт,щеше да внесе различно качество в правноторегулиране. Изработен и приет от Министер-ския съвет, той щеше да намали голямата хeте-рогенност на нормите с подзаконов и техниче-ски характер, които изобилстват в ЗУТ, наред снорми, които регулират съществени и поддава-щи се на трайна уредба отношения. По тозиначин щеше да изтегли и направи по-достъпниза адресатите на ЗУТ нормите на закона, катона наредбите останат само онези техническиправила, които нямат юридически характер иинтересуват само органите на благоустройстве-ната администрация, обхванати в регулиранетона територията, извършването и въвеждането вексплоатация на строежите.

Регулирането на динамични, бързо проме-нящи се обществени отношения, каквито сатези в сферата на строителството и териториал-но-устройственото планиране, има предим-ството, че подлежи на по-лесни промени и втози смисъл на експериментиране в търсене напо-добри решения. То поражда обаче неува-жение към „тромавия“, „трудно променлив“закон. В търсене на компромис, ЗУТ е придо-бил много от чертите на подзаконов акт, като енарушил границата, до която трябва да навли-за в технически подробности. Това очевидно не

9Самите те подложени на установената„инквизиционна“ практика да търпят многоброй-ни изменения и допълнения. Така Законът заустройството и застрояването на Столичнатаобщина за три години от влизането му в сила на28 януари 2007 г. е изменян и допълван три пъти(ДВ, бр. 41 от 22 май 2007 г., бр. 19 от 13 март2009 г., в сила от 10 април 2009, бр. 92 от 20ноември 2009 г. , в сила от 20 ноември 2009 г.),а Законът за устройството на Черноморскотокрайбрежие за две години от влизането му в сила на1 януари 2008 г. е изменян и допълван пет пъти(ДВ, бр. 36 от 4 април 2008 г., бр. 67 от 29 юли2008 г., бр. 19 от 13 март 2009 г., в сила от 10април 2009 г., бр. 82 от 16 октомври 2009 г., всила от 16 октомври 2009 г., бр. 92 от 20 ноем-ври 2009 г., в сила от 20 ноември 2009 г.).

56

е било по силите на законодателя, който е обър-кал на много места систематиката, направил енормите трудни за разбиране и анализ, чистиле където не е било нужно, оставил е и прибавилнорми, дописвал е съществуващи, без нужда иефект върху подобряването на правилата.

По-важното е друго, че избраната система заЗУТ – закон – подзаконов акт (наредба),освен че замени значително по-хомогенния„правилник“, в който щяха да бъдат обхванатиголяма част и същественото съдържание направила, сега разпръснати в материята на мно-гобройните наредби за прилагане на отделниразпоредби или други подразделения на ЗУТ,но щеше да има съществен принос за утвър-ждаване и стабилизиране на залегналото взакона регулиране и бъде своеобразен защитенвал пред многобройните, често пъти незначи-телни и необмислени изменения и допълне-ния, които разрушиха авторитета и стабилитетана ЗУТ. Защото едва ли може да има съмне-ние, че нормативен акт, макар и с подзаконовхарактер, но изработен и приет от Мини-стерския съвет, нормативен акт, който се издаваза прилагането на закон в неговата цялост (арг.от чл. 7, ал. 1 ЗНА) – Правилникът за прилага-не на ЗУТ, щеше да има значително по-систе-матизиращо и възпиращо въздействие върхудинамиката на подзаконовото регулиране наматерията в областта на устройството на тери-торията, отколкото многобройните наредби наминистъра на регионалното развитие и благоу-стройството.

Законодателят, ако намери за необходимоизработването и приемането на нов закон заустройство на територията, отново трябва давъзприеме идеята за правилник за прилагане назакона. Материята, колкото и да е подвижна,динамична, трябва да бъде обхваната и в подза-коновите правила за регулиране, от нормати-вен акт, който да усилва стабилитета и значе-нието на закона. Десетгодишният опит съсЗУТ, по мое мнение, убедително показа, чеотказът от приемане на правилник за прилага-не на ЗУТ беше неудачен експеримент, койтоне подобри, а допълнително влоши много-бройните, неудачни по същество и редакцион-но формулиране разпоредби на закона.

Според чл. 34 от Указа за прилагане наЗакона на нормативните актове (УПЗНА –обн. ДВ, бр. 39 от 21 март 1974 г., единственоизм. и доп. бр. 46 от 12 юни 2007 г.) с пре-

ходни правила се продължава действие на пра-вила, отменени с новия нормативен акт, или сеурежда тяхното прилагане спрямо висящи пра-воотношения или спрямо юридически факти,които са започнали, но не са завършени придействието на отменения акт.

В заключителните разпоредби се включватразпоредби, с които се придава обратна сила наакта, отлага се неговото действие или то се огра-ничава за част от територията на страната.Когато с нов се замества действащ нормативенакт, правилата за неговото отменяне, както иправила за отменяне, изменяне и допълване надруги нормативни актове, се включват в заклю-чителните разпоредби. В тях се посочва, когатое необходимо, органът, на който се възлагаизпълнението на акта, както и издаването нанормативен акт по неговото прилагане (чл. 35УПЗНА).

Един нов териториално-устройствен законтрябва да огледа, преосмисли и ако е необходи-мо, въведе в различни свои структурни подраз-деления многобройните и объркващи измене-ния и допълнения, извършени с преходни изаключителни разпоредби на ЗУТ.

Две години след влизане на ЗУТ в сила (31март 2001 г. – съгласно § 31 от Заключителни-те разпоредби на ЗУТ), в регулирането назакона бяха въведени с преходни и заключител-ни разпоредби на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22юли 2003 г.), нормите на § 182 до 188. След-ват Преходната разпоредба на § 24 от ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 27 юли 2004 г.); §8 и §9от Преходните и заключителни разпоредби наЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006г.); §69 до 73 от Преходните и заключителниразпоредби на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 27юли 2007 г., в сила от 27 юли 2007 г.); Пре-ходната разпоредба на § 19 от ЗИД ЗУТ (ДВ,бр. 33 от 28 март 2008 г.); § 12 и § 13 отЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 17 от 6 март 2009 г.).

Всички те имат важно значение за допълванеи прецизиране на основното регулиране назакона, но трябва да бъдат уредени като тексто-ве на това регулиране. Или, доколкото някои оттях все още не са изпълнили своето регулативнодействие във времето, всички те да бъдат обеди-нени в една структурно обособена част – Пре-ходни и заключителни разпоредби на новиятериториално-устройствен закон. Никакваиздържана систематика на действащ закон неможе да приеме за естествена нормотворческа

57

практика, десет години след приемането и вли-зането в сила на ЗУТ, действието на неговитеправила да бъде непрекъснато уточнявано икоригирано.

Новият териториално-устройствен законтрябва да отрази и измененията и допълнения-та, които въведоха в ЗУТ Преходните и заклю-чителни разпоредби на Закона за културнотонаследство (ЗКН – обн. ДВ, бр. 19 от 13 март2009 г., в сила от 10 април 2009 г.). Впро-чем, в тези Преходни и заключителни разпо-редби можем да видим пример за онези без-смислени изменения в органи или техните наи-менования, които компрометират стабилитетана уредбата в закона. С §42 от Преходните изаключителни разпоредби на ЗКН беше внесе-но изменение в ЗУТ, което предвижда, че нав-сякъде в закона думите „Националният инсти-тут за паметниците на културата“ се заменят сдумите „Националният институт за опазванена недвижимите културни ценности“. Следва-що, твърде скорошно изменение на Преходни-те и заключителни разпоредби на ЗКН (ДВ,бр. 92 от 20 ноември 2009 г., в сила от 20ноември 2009 г.) обаче, с §47, на свой редзамени навсякъде в ЗУТ думите „Национал-ният институт за опазване на недвижимитекултурни ценности“ с думите „Министерствона културата“.

И в тази връзка много любопитна е една ста-тистика на измененията и допълненията в ЗУТ,след тези с Преходните и заключителни разпо-редби на ЗКН от 20 ноември 2009 г. Веднагаслед това следват изменения и допълнения наЗУТ в ДВ, бр. 93 от 24 ноември 2009 г., всила от 25 декември 2009 г.; ДВ, бр. 15 от 23февруари 2010 г., в сила от 23 февруари2010 г.; ДВ, бр. 41 от 1 юни 2010 г.; ДВ,бр. 50 от 2 юли 2010 г.; ДВ, бр. 54 от 16 юли2010 г., в сила от 16 юли 2010 г. Следователнопет изменения и допълнения на закона за околоседем месеца – истинско нормотворческо безо-бразие, което поставя под съмнение не самокаквато и да била идея за стабилитет на тозиосновен закон в българската правна система, нонаред с други, многократно и непрекъснатоизменяни и допълвани закони, сериозно еро-зира прогласения в чл. 4, ал. 1 от Конституция-та принцип, че Република България е правовадържава, която се управлява според Конститу-цията и законите.

5. Действащият ЗУТ е сериозно засегнат и отмножество правно-технически недостатъци,които в десетгодишния период на прилагане нанеговите норми и с многобройните измененияи допълнения законодателят можеше да от-страни или поне да ограничи. Ако бъде израбо-тен нов териториално-устройствен закон,много внимателно трябва да бъдат огледани иизвлечени поуки от опита със ЗУТ, за да не сеокаже и този закон изначално „инвалидизи-ран“, след което да се повтори системата намногобройните законодателни кръпки и опра-вяне на допуснати нормотворчески недомисли-ци и пропуски.

ЗУТ е закон с определено отредени му отзаконодателя кодификационни задачи в мате-рията на устройството на територията. Но тойне обхвана и допусна роенето на нормативниактове, които също уреждат обществени отно-шения, предмет на неговото регулиране. Зато-ва нормативният обхват на Закона за устрой-ството и застрояването на Столичната общинаи на Закона за устройството на Черноморскотокрайбрежие, с внимателно подбрани необходи-ми текстове от двата закона, трябва да намериуредба в новия териториално-устройствензакон, където е тяхното логично систематиче-ско място.

Териториално-устройственият закон трябвада съобрази Закона за нормативните актове иУказа за прилагане на Закона за нормативнитеактове, когато си служи с техниката на препра-щането, което чл. 39, ал. 1 УПЗНА допускасамо по изключение, когато трябва да се при-ложи обща уредба на определена материя,дадена от други разпоредби; когато се препра-ща едновременно към повече разпоредби иликъм разпоредби на акт, въз основа на който еиздаден препращащият акт, или когато възпро-извеждането на разпоредбата ще усложни тек-ста. Препращането обаче не се допуска (чл.39,ал. 3 УПЗНА), ако води до неяснота на текста.

И друг път съм посочвал10, че някои от пре-пращащите норми в ЗУТ са своеобразно„инквизиционно изпитание“ за аналитичнитеспособности, търпение и опит в тълкуването наадресатите на неговите норми. Законодателятне е взел мерки, за да ги оправи. Много яснаилюстрация на подобно безсмислено и затруд-

10Вж. Петров, Вл. Цит. съч., 31–32.

58

нително препращане е разпоредбата начл. 144, ал. 1 ЗУТ, която предвижда, че инве-стиционните проекти, по които се издават раз-решения за строеж, се съгласуват и одобряватслед писмено заявление на възложителя и следпредставяне:

(т.2) – виза за проектиране в случаите по чл.12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 51, чл. 58,чл. 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, а всекиедин от тези текстове е също толкова обреме-нен, че не съм сигурен дали самият законодателби могъл да разтълкува действителната си воля.

От тази препращаща норма нека вземем самочл. 50 ЗУТ. Той се състои от две алинеи с дветочки – първата от шест подточки, втората – оттри подточки и с няколко препращания къмдруги текстове на закона.

Този състав е повторен и в чл. 140, ал. 3ЗУТ, в който е предвидено, че за строежите почл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59,чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, както и за обек-ти – недвижими културни ценности, издаване-то на виза е задължително. Или нека видимдруга норма. Чл. 142, ал. 1 ЗУТ предвижда, чеинвестиционните проекти подлежат на съгласу-ване и одобряване и са основание за издаванена разрешение за строеж. Те се оценяват засъответствието им със съществените изискваниякъм строежите, а самата оценка обхваща седемгрупи обемни проверки, по чл. 142, ал. 5 ЗУТ,само едната от които – „изискванията къмстроежите“ по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ, съдържашест допълнителни проверки. Съобразяванетос тях изглежда има за цел не толкова да насър-чи, колкото да мотивира лицето, което желае дастрои, да се откаже от желанието да получиодобрение на инвестиционен проект и разре-шение за строеж.

Противопоказани на стабилитета на закона самногократно изменяните и допълвани тексто-ве, които изобилстват в обхвата на ЗУТ.Подробното им изброяване не е възможно, ане е и нужно. Ще посоча напосоки някои при-мери на норми в ЗУТ, изменяни и допълванипо няколко пъти. Такъв е чл. 197, ал. 1 ЗУТ,който е изменян и допълван шест пъти – ДВ,бр. 28 от 1 април 2005 г., бр. 94 от 25 ноем-ври 2005 г., бр. 29 от 7 април 2006 г., бр. 61от 27 юли 2007 г., бр. 19 от 13 март 2009 г.,бр. 92 от 20 ноември 2009 г., и урежда въз-можността собственик да премахне свой зако-нен строеж, след като уведоми общинската

(районната) администрация и Агенцията погеодезия, картография и кадастър, а когатостроежът е обект на културно-историческотонаследство – след съгласуване с Министерствотона културата, при условията и по реда на чл.125, ал. 5 ЗУТ.

Многократно изменян и допълван е и чл. 215ЗУТ – ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г., бр. 30от 11 април 2006 г., бр. 61 от 27 юли 2007 г.,бр. 33 от 28 март 2008 г. Нормата предвиждавъзможност да се обжалват пред съответнияадминистративен съд по местонахождението нанедвижимия имот индивидуалните админи-стративни актове по ЗУТ, отказите за издаване-то им и административните актове, с които те саотменени или оставени в сила, с изключение натези по чл. 216, ал. 1 ЗУТ. Актовете и отказитена министъра на регионалното развитие и бла-гоустройството, на министъра на отбраната ина министъра на вътрешните работи, според чл.215, ал. 1 ЗУТ, се обжалват пред Върховнияадминистративен съд.

Сериозно е изменян и допълван и чл. 157,ал. 2 ЗУТ – ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г., бр.103 от 23 декември 2005 г., бр. 108 от 29 дек-емвмри 2006 г., бр. 33 от 28 март 2008 г.,бр. 15 от 23 февруари 2010 г. Текстът уреждаредът за откриване на строителна площадка иопределяне на строителна линия и ниво.

Многократно изменяни и допълвани са и чл.13, ал. 6, чл. 56 ал. 4, чл. 57, ал. 5, чл. 63, ал.4, чл. 108, ал. 2, чл. 125, ал. 5, чл. 126, ал. 1 и2 и много други ЗУТ.

Честите и многобройни изменения и допъл-нения на нормите на ЗУТ не са просто правно-технически недостатъци на закона. Те са многосериозно смущение в неговото регулиращодействие, защото пораждат колебание и съмне-ние в актуалността на разпоредбите, лишават отстабилитет нормативните правила в област,където това изискване за качеството на правно-то регулиране е от съществено значение, пора-ждат недоверие у адресатите в последовател-ността и логиката на нормотворческата воля,въплатена в нормите на закона, увреждат дове-рието на адресатите на правните норми в разу-ма и практическата полезност на конкретнитенормативни решения.

Нов териториално-устройствен закон трябвада започне на чисто, като в своите норми запи-ше регулативните правила, в тяхната изкриста-лизирала форма и редакция. И тогава, ако има

59

достатъчно държавническа воля, законодател-ният орган Народното събрание не трябва дадопуска новият закон да последва участта наЗУТ, като в броени години набере многоброй-ни изменения и допълнения на своите норми,което ще го направи неудобен и труден за при-лагане, като неговия предшественик – действа-щия ЗУТ.

Недостатък на ЗУТ са и малкото на бройненужно изменени заглавия на раздели в зако-на. Отбелязвам го като недостатък, защото приизменението на заглавията на раздели, най-ярко проличава самоцелността и ненужносттана изменението. Заглавието на разделите можеда бъде изменено единствено с цел прецизира-не на редакцията на тези подразделения назакона. А за какво прецизиране на редакциятана разделите в ЗУТ може да става дума, следкато за никого не е тайна, че целият закон и внего голям брой норми страдат от толкова тро-мави, спорни, езиково недопустими редакции,че подобно прецизиране, освен загуба навреме, средства и нормотворческа енергия,изглежда своеобразна шеговита закачка назаконодателя със сериозните представи нанеговите адресати за правна техника при фор-мулирането на нормативни правила.

Специално искам да отбележа изменениетона заглавието на глава четвърта, раздел VІІЗУТ, който в съответствие с изискванията наЗНА и УПЗНА беше изразено на българскиезик – „Наблюдение и защита на свлачищнитерайони“. Предложението за изменението мубеше внесено от депутати от парламентарнатагрупа на Националното движение Симеон ІІ изаменяше българските думи в заглавието сдуми, които не са български.

Многобройни примери могат да се дадат заобсъжданията в Народното събрание, нормо-творческият разум не се слушаше, интересите,законът да бъде качествен не се вземаха подвнимание. Вносителите, които имаха мнозин-ство, желаеха на всяка цена да наложат измене-нието на заглавието в раздела. Разви се дажедискусия, като депутат от Съюза на демокра-тичните сили изложи разумни аргументи, чезаглавието е добро, съответства на правилата заформиране на нормите на нормативните акто-ве в ЗНА и УПЗНА, служи си с българскатадума – „наблюдение“, вместо чуждицата –„мониторинг“. Депутатите от мнозинството сесмееха безотговорно, очевидно разбирайки как

един закон, който би трябвало да бъде с изклю-чителен стабилитет и дълготрайност се развалячрез ненужно изменение, по един съвършенодребен въпрос. Само защото и този дребенвъпрос се оказа пресечна точка за противоре-чие и противопоставяне, за меренето на сила,за доказване от едната парламентарна група, чеможе да се наложи над останалите в Народнотосъбрание. Заглавието на глава четвърта, разделVІІ ЗУТ беше изменено (ДВ, бр. 65 от 22 юли2003 г.) и днес разделът се нарича „Мони-торинг и геозащита на свлачищните райони“.

За съжаление ЗУТ в известен смисъл имаше илошата съдба да бъде жертва и на такива изме-нения и допълнения, при обсъждането накоито не се слушаха юридически аргументи иразумни предложения, а се налагаше, макар исамоцелно, т.нар. политическа воля на народ-ните представители, от което не само ЗУТ, но ивсички нови, изменяни, допълвани или отме-няни нормативни актове и отделни текстове втях вече повече от десет години страдат, но излепоставят авторитета на Народното събраниекато законодателен орган.

И за да завърша тези споделени бележки,искам да отбележа, че един нов териториално-устройствен закон трябва да бъде правен несамо от компетентни, но и политически безпри-страстни, честни законодатели, които имат предочите си само интересите на обществото и дър-жавата от качествен, стабилен, дълготраен нор-мативен акт. За такъв закон в условията и напарламентарна конфронтация може би не едошло времето. Но трябва да се намери и осигу-ри такова време. Защото използването на ЗУТ смногобройните му поправки, изменения идопълнения, отменени текстове, словесно раз-точителство и ненужни, а и безсмислени тексто-ве, като чл. 199 (право на държавата и община-та на първи купувач) и чл. 207 от глава седем-надесета, раздел І – „Условия за принудителноотчуждаване и обезщетяване“, не само затруд-нява правните субекти – адресати на неговитенорми, органите, които прилагат закона и нор-малната работа на териториално-устройственатаадминистрация, но и излагат и злепоставят ибългарската държава като държава – членка наЕвропейския съюз, на която не подхожда да сислужи за регулиране на толкова основни обще-ствени отношения, с подобен объркан, некаче-ствен и в значителна степен негоден закон.

61

Писаха ми двойка на матурата по математика иостанах на поправителен за есента. Това бешеотмъщение на учителката ми по математика ЯнкаИванова, която не зная защо си беше въобрази-ла, че може да направи и от кухо дърво матема-тик. Само че аз бях в математиката още по-загу-бен и я вбесявах с откровеното признание натози факт, което означаваше, че има нещо непо-датливо на нейните специални математически иобщопедагогически усилия.

Всъщност тя може би почна късно битката сматематическата ми негодност, когато убеден самв нея, аз се примирих и оставих на бог и съдбапредния редут на съпротивата срещу математи-ката.

След едни часове по физкултура Иванова мепокани на дъската и след мъчителна гавра съсскромните ми знания върху обема на пресеченапирамида ми сложи двойка в бележника. Поне-сох я стоически.

За следващия час се готвих старателно. Реших изадачите от новата материя, разбира се, с помощ-та на една обична, стара учителка. Ценка Стан-чева беше завършила математика в италианскиуниверситет. Жена на разстреляния от „народ-ния съд“ царски генерал инж. Никола Станчев –строителят на Силистренската крепост, тя бешеоставена без пенсия и поддържаше много скро-мен живот в едно таванско помещение от двестаи на бул. „Христо Ботев“ до тогавашнияресторант „Сините камъни“, със скромните при-ходи на частна учителка по математика. Синът йбеше клиент на татко, а семействата ни познати,като комшии. Минах новия урок и задачи с леляЦенка и набрал увереност, отидох на училище.Иванова не се бави и секунда. След като провериотсъстващите в дневника, тя ме повика на дъска-та. Излязох спокоен, защото очаквах да ме изпи-та на новия урок.

Боже пресвети! Краката ми се подкосиха, кога-то с подлярски любезен тон Иванова „ме помо-ли“ да развия въпроса за обем на пресеченапирамида. Опитах се да обясня, че много сери-озно съм си научил новия урок. Сякаш говорехна египетска пирамида, макар и непресечена, илина някаква друга обемна фигура. Мълчание иизпълнена с досада и невъзмутимост киселафизиономия. Трясна ми отново двойка, а на

другия ден рано сутринта цъфнах пред вратата налеля Ценка, за да ми „налива“ в главата новияурок по математика, с надежда да преодолея това„лошо стечение на обстоятелствата“, както сиобяснявах двете двойки върху обема на пресече-ната пирамида.

Не бях познал. Учителката Иванова, с мето-дичната последователност и настойчивост насредновековен инквизитор, още с влизането си вкласната стая, впери омагьосващия поглед наотровна змия в уплашените ми от математикатаочи и произнесе със смразяващ глас: „Владимир,излез на дъската и развий въпроса за обема напресечена пирамида“. Опитах се да протестирам,че съм учил новия урок, в което тя видя упори-тостта и непокорството на грешника и с още по-страшен глас ме попита дали ще изляза на дъска-та.

– То всъщност аз ще изляза – започнах с мън-кане да обяснявам, но аз съм учил новите уроци,а този е отдавна минал и аз съм позабравил някоинеща... Ако може да ме изпитате на новия урок...или да реша новите задачи.

Сфинксът или непресечената пирамида не удо-стоиха обясненията ми с внимание.

– Обем на пресечена пирамида! И така, дока-то не го научиш!

Писа ми трета двойка, гледайки с презрениетъпоглавото ми същество, което заплашваше даразбие мисионерската й система за превъзпита-ние на слаборазвитите в математиката индивиди.

Не беше познала обаче. Това беше сигнал,който ми подейства като червено на бик.Побледнях, изпотих се от възмущение пред тозиварварски акт и тутакси, още в този час, реших вдуха на храбрите индиански племена да отговоряна унижението и подигравката с война и съпро-тива. „Излизам на бойната пътека! Боядисвамлицето си с цветовете на войната! Изкопах бой-ната томахавка и пристегнах лъка и колчана съсстрелите. На учителката по математика Иванова– индианско име „Математическият бивол“,двойкаджията по математика Владимир – инди-анско име „Пресечено-пирамидален вълк“, обя-вява свещена война! Аз казах! Хоук!“

Счупих „лулата на мира“ и за да съм сигурен,че войната ще бъде до смърт, без прошка и поми-рение, без огъване и сепаративни преговори,

ЛИТЕРАТУРЕН РЕГИСТЪР

Братовчедът ВасоВладимир Петров

62

казах на леля Ценка, че повече няма да взимамуроци.

След два дни „Математическият бивол“ пред-прие нова атака и с изпитания индиански воененпохват, известен в бойното изкуство като „Обемна пресечена пирамида“, ми нанесе ново тежковоенно поражение. В мирновременния ми уче-нически бележник се появи четвърта двойка.

Напразно. Индианският вожд „Пресечено-пирамидален вълк“ беше свикнал да понася по-ражения. Трескаво мислех за отбрана и изми-слих временно да загубя ученическия си бележ-ник, като лиша „Бивола“ от удоволствието дарегистрира официално победите си над „Вълка“.

Успехът беше частичен. Защото „Биволът“наистина с много разочарование нанесе петатадвойка само в дневника, но ме задължи да сиизвадя нов ученически бележник и в него после-дователно, по дати нанесе всичките пет двойки.Врагът се оказа в този момент по-хитър. Не самоче ми събра всичките поражения едно след друго,без присъствието на други оценки, в една поре-дица, която може да разколебае и смути всеки„храбър воин“. Но по този начин заличи свиде-телството за славни победи в други битки, срещуголеми и страшни противници, като напримерсрещу индианския вожд „литературната лисица“(Величка Манолова) и индианския вожд „исто-рическата сова“(Янка Иванова – втора), къдетобях извоювал бляскави победи с отличен. Особе-но мъчно ми беше, че се бях лишил от свидетел-ството за изключително важна победа на бойно-то поле, в салона по музика и оценка отличен отиндианския вожд „Прерийният ангелогласенславей“ (Петър Благоев) – учителят ни по музи-ка, благ и добросърдечен човек, обсебен от товабожествено човешко творение – музиката, изця-ло отдаден на усилията да вдъхне любов към неяи на своите ученици.

На тази подла тактика аз намерих умно проти-водействие. Когато трябваше да търпя пораже-ние, което „врагът“ искаше да регистрира, аздавах „ученическия бележник на позора”, вкойто двойките бяха станали вече десет – всевърху омразната тема – обем на пресечена пира-мида. За триумфираща слава аз давах другиябележник – „ученическия бележник на воинска-та доблест“, в който трите двойки бяха като смаскировъчно наметало покрити от шестици –по български език, история, химия, физкултура,пеене; петици по география, биология, физика;четворки по руски език; тройки по немски език.Този бележник поднасях на татко за подпис, а за

другия му казвах, но той и без това си знаеше –математиката беше и негова „ахилесова пета“.

Трудно мога да опиша колко нерви, колконапрежение и мъка причиняваше не само намен, но и на родителите ми колоната от цифри в„ученическия бележник на позора“, която катозмия се беше проточила на цяла страница, боя-дисана с различен по цвят химикал, а с опашкатаси (последните двойки) се беше прехвърлила и наследващата. Цяло повествование беше и дяснатастраница на бележника, на която „Математи-ческият бивол“ беше сложил войнските си оценкиза победите. Там можеха да се прочетат позоря-щи думи като: „Ученикът проявява учудващмързел в усвояването на преподаваната материяпо математика“, или „Ученикът системно неработи и упорства в отказите си да изучи опреде-лени материи“, или „Ученикът бойкотира часо-вете по математика. Заради многото на бройдвойки няма да бъде допуснат до матура“. Ивсички завършваха със снизходително-подигра-вателното „вземете мерки!“, което е наистинамного позорно за воин като „Пресечено-пира-мидалния вълк“.

Войната стана позиционна. Аз знаех, че аконещо свръхестествено не се случи, с толкова мно-го двойки, няма да стигна до матура. „Биволът“се наслаждаваше на играта, сигурен, че ще ме от-страни от матура, любопитен колко двойки могада инкасирам в този неравен двубой, преди дапречупи вироглавството ми; учуден защо ощебаща ми не се намесва, като декларира безуслов-ната капитулация на „Пресечено-пирамидалниявълк“ и моли за милостта на победителите къмпосипващите главите си с пепел победени.

Самият „Вълк“ се беше скашкал, макар че отгордост не го признаваше, като с военоначални-ческа мъдрост и прозорливост разбираше без-смислеността на съпротивата и неизбежния гро-зен за него край на тази битка. Особено страшнибяха последиците. Ако заради тази „ненормална“математика „кандидат четвъртото поколениеюристи“ Петрови остане само „кандидат“ –защото без диплом за средно образование в Уни-верситета и Юридическия факултет не се влиза. Анадежди за благоприятен изход не се очертаваха.„Биволът“ имаше всички черти на учителите поматематика въобще. Те считат, че не съществуванищо друго освен математиката. Че без нея дър-жавата ще спре своя нормален ход. Че в училищетрябва да се учи само математика и малко нещодруго – за гарнитура на математиката. В тази имфанатично жестока вяра те всички приличат на

63

умствено отклонени, ненормални типове, лише-ни от чувства и емоции, жреци на това интелек-туално изчадие – математиката, създадено заиздевателство над нормалния, обикновен чо-вешки род. „Биволът“ беше блестящ представи-тел на тази безкомпромисна, жестока учителско-математическа пасмина. Заканите му да осуетибъдещето ми, като не ме допусне до матура и меобрече на вечно заточение между стените напресечената пирамида, вледеняваха сърцето ми,хвърляха в трескав смут чувствата ми, убивахаелементарните ми любощенски подтици. Колкопагубна пък беше тази мрачна перспектива засамочувствието ми на боец, няма смисъл даобяснявам. Продължавах борбата по-скоро дъл-боко убеден в безизходността и на двете – да сеоткажа от борбата, да моля за милост и да търсяпокаяние, от една страна, а от друга – да продъл-жа да получавам двойки по математика, които игоспод бог не може да поправи, защото съмня-вам се, че и той знае как се изчислява обемът напресечена пирамида.

Кой знае колко щеше да продължи борбата икак щеше да продължи, ако Фортуна не ми бешедала знак за обич и решително наклонила хода набитката в моя полза.

От известно време, може би от времето наосмата или девета двойка върху обема на пресе-чена пирамида, забелязах, че учителите станаханещо неспокойни. Тренираното ми „индианскооко“ различаваше видимите белези на тревога игрижа. Влизаха в час без предишния ентусиазъми приповдигнато настроение, някак си посърна-ха, започнаха да се събират на групи и да шушу-кат. Тръгна и една много либерална линия назавишаване на успеха – често пъти незаслужено.Питаха готов ли си и при отрицателен отговоротлагаха изпита с нечуваните до тогава „седни си,следващия път ще те изпитам, като се подгот-виш“ или „добре, днес ще отложа изпитването,следващия път ще изпитвам цял час“. Това бешенесъмнен сигнал „внимавайте!“ и „да няма изне-нади и неподготвени!“. Никой обаче не разбраза какво ставаше реч и каква беше тази рязкапромяна у учителите. Даже „Биволът“ ми поста-ви следващите две двойки върху обема на пресе-чената пирамида някак си неохотно, без стръв иамбиция и за пръв път от месеци аз съзрях вочите й примирение и желание за прекратяванена военните действия.

В Живкова България сътресения, особено пообразователното ведомство, не се случваха.Животът течеше монотонно, а народонаселе-

нието по инерция и принуда славеше „бащицатаТошо“ и още „по-славната Българска комуни-стическа партия“. Битките между индианскивождове, каквито бяхме с „Бивола“, бяха с лока-лен характер, в рамките на малки формирова-ния, каквото беше Първо и Десето средно поли-техническо училище „Димитър Благоев“ и захода на тези битки нито се водеше статистика нажертвите, нито се изпращаха комюникета до по-високите етажи на държавата. Промяната вповедението на учителите обаче беше очевидна ите много трудно съумяваха да я прикрият. Товабеше добър сигнал за мен и разузнаването ми.Без да съм очаквал каквото и да било, надявах се,че мога да получа известен превес на силите,което да ми позволи да поискам почетен мир илипоне изгодни условия за капитулация.

Главен прислужник на училището беше байСимо. Мъж на около 45–50 години, с рошава,прошарена коса и мустаци, червендалест и як,малко глух, той приличаше идеално на живопис-ния герой на Иван Вазов – Селямсъза. И за дае още по-пълна приликата, също като Селямсъ-за, бай Симо носеше с голямо достойнство чер-ните си, дебели, шаячни панталони и службата на„главен прислужник“. А по важност на самочув-ствието, с което установяваше ред в училището,той по нищо не отстъпваше на директора ПетърПенчев. Бай Симо си беше извоювал авторитетблагодарение на дългата вярна служба в учили-щето, който му позволяваше да налага и дисци-плинарни наказания по отношение на непо-слушните ученици. Не беше рядкост, когато байСимо издърпваше яко ухото на някой от питом-ците, който се пързаляше по излъсканите плочкии коридори на училището или говореше високопо време на учебните часове. За игра с топка всградата на училището или затръшване на врати ипрозорци, драскане по стените или пушене вклозетите, бай Симо раздаваше щедро и плесни-ци, срещу които никой не протестираше, защотобай Симо наказваше справедливо, защото той небеше просто „главен прислужник“ в училището,а „главен прислужник – институция“, толковаавторитетен, колкото и самото училище.

Тази „институция“ реших да използвам, за даразбера на какво се дължи необикновената сума-тоха сред учителите. А формалният повод дойдемного скоро, когато класната ни – учителката поруски Нина Ерохина, съобщи, че на следващияден ще имаме намалени часове, защото директо-рът Пенчев свиква много важен учебен съвет.

В деня на съвета всички учители се събраха в

64

училището. Които имаха часове, влизаха в клас-ните стаи при учениците. Другите седяха в учи-лищния бюфет или учителската стая в очакванена съвета.

Самият съвет почна веднага след часовете.Учениците бяха освободени. Много от тях, ощеот преди занятията, играеха баскетбол или рита-ха футбол в двора на гимназията. На врататапред учителската стая стоеше бай Симо, койтоимаше задачата да не допуска ученици да отварятвратата по време на заседанието.

Аз не бях близък с този важен „главен при-служник“. Просто не нарушавах реда в училище,за да бъда „убеждаван“ към добро поведение отсилните му ръце. Не бях и от учителските деца –мои съученици, към които той имаше естественои разбираемо уважение. Бях му носил няколкопъти вносни цигари, които баща ми имаше отнегови приятели и самият той подаряваше наколеги пушачи, верен на страстта си към силнатаи боклукчива, но сравнително евтина „Арда“пакет, без филтър. Разбира се, това обстоятел-ство не беше достатъчно основание бай Симо дами каже за какво особено тревожно събитие ставадума, което беше разбунило като кошер учител-ския колектив. Не беше сигурно и дали знае. Тообаче беше достатъчно, бай Симо да допусне даму правя компания с тихо, празно бърборенепред вратата на учителската стая, с уши, наостре-ни като локатори, за да дочуя нещо от секретно-то съвещание. Изглежда не бях хванал началото,но достатъчно ясно разбрах, че въпросът сепоставя за съществуването на училището, коетоще се определи в конкуренция с Първо училище,което учеше в другата смяна.

Информацията беше много оскъдна и аз уве-сил нос се измъкнах от училището, съпроводендо вратата от бай Симо. Имал съм обаче неимо-верен късмет, защото когато подхвърлих следняколко дена чутото, без каквото и да било оча-кване, пред моя любим учител Петър Благоев,добрият човек, необичайно за характера му,спонтанно изригна порой от гневни упреци къмначалниците в просветното министерство, зара-ди които на всяка фалшива гарга, която не знаеда изпее два тона и не присъства в часовете помузика, той трябва да пише „тройка“, за да неразформироват поради слаб успех училището.На индианския вожд „Пресечено-пирамидаленвълк“ това беше достатъчно. Разбрах, че загуба-та на апетит у „Бивола“ да ми блъска двойки несе дължи на нейния очовечен нрав, на някаквохристиянско разкаяние за разпятните мъки, на

които беше подложен „блудният“, в математика-та син Владимир, а на външна сила. Малко предида падне заветният хълм и „Вълкът“ да подпишекапитулация, депеша от просветното министер-ство пристигна с гръм, за да ме спаси от позорнопоражение.

Мама ми шиеше якички на куртката. Гладешепоизбелелите й ревери и излинялото дъно на уче-ническите ми панталони. В училището ходехме ис вратовръзки. Стегнат като за награждаване,лъснал кърпените многократно черни обуща, сниско стригана глава и дързък поглед, прекрачихпрага на класната стая в очакване на пореднатадвойка – тринадесетата на брой в часа по мате-матика, върху станалата ми омразна тема „Обемна пресечена пирамида“.

„Биволът“ ме повика на дъската, но по готов-ността, с която излязох и спокойствието, с коетопосрещнах поредната загуба, великият индиан-ски вожд „Математическият бивол“ разбра, чебеше загубил не отделна битка, а цялото сраже-ние. Получих двойката и усмихнат прибрах уче-ническия бележник в чантата. Ситуацията бешепатова. Очаквах парламентьори, за да прегова-ряме върху условията на примирието. Този часбеше и последен за военните действия. Закопахмислено бойната томахавка, свалих лъка и колча-на със стрелите, измих бойните шарки от лицетои индианският вожд „Пресечено-пирамидаленвълк“ се превърна в ученика Владимир, с нео-бикновения рекорд от тринадесет последовател-ни двойки за един срок върху обем на пресеченапирамида.

Усмихнах се приветливо на „Математическиябивол“, който междувременно също се бешедемилитаризирал и превърнал в учителката поматематика Янка Иванова и когато тя в ответсъщо ми се усмихна, разбрах, че войната междувождовете беше свършила и предстоеше да сепуши „лулата на мира“.

След часа Иванова ме повика и направозапочна с условията на споразумението.

– Владимире, ти сигурно си разбрал за трудна-та ситуация, в която се намира учителскиятколектив и затова си така спокоен?

Не отрекох, че зная, даже добавих с известнадоза злорадство, че зная за тази трудна ситуациямного отдавна, което озадачи Иванова, защотокомай излизаше, че не тя, а аз съм си играл с нея,като „котка с мишка“. Това, разбира се, не бешевярно. Мишката бях аз и този експеримент собема на пресечената пирамида ми действашетолкова зле, че имах чувството, че сърчицето на

65

„бедния мишок“ ще се спука от напрежение.Сега взимах малък реванш от „котката“, която,бях абсолютно сигурен, че нямаше и мисъл в гла-вата си да издирва източника на информацията.

– Зная, че училището с по-слаб успех ще горазформироват, а учителите ще разместят в раз-лични училища. Не е приятно, но какво да сеправи. След повече от двадесет години в едно исъщо училище да те местят...

Замълчах, за да изживея малкото удоволствиеот реакцията.

Иванова обаче не помисли да я крие. Изчервисе, ядоса се зад маската на спокойствие и аз раз-брах, че тя не смяташе войната за загубена иняма да пропусне да ми нанесе удар, когато сеокаже в удобна позиция.

Проблемът разрешихме по уникален начин. Аззаявих, че няма да спасявам училището, катопоправям двойките с обем на пресечена пирами-да. Тя настояваше за това. Накрая се разбрахме,че и двамата ще отстъпим.

Тя ще ми даде писмено да развия въпроса, а аз,за да не отстъпя от позицията си, мога да препи-ша темата. Не се налагаше да преписвам. За дъл-гите седмици на война с „Бивола“ бях научилнаизуст съществените неща на тази сатанинскафигура. Нанасях на листа въпроса за обема напресечената пирамида с отвращението на човек,който контактува с негодница и мръсница. Имахчувството, че тази проклета пресечена пирамидае отровна змия, която всеки момент ще се извър-ти от листа на ученическата тетрадка и ще ме клъ-вне между очите, за да ме умъртви.

Докато аз свещенодействах върху пирамидата,Иванова преподаваше нещо на дъската, може биза да отвлича вниманието на останалите учени-ци, от процеса на изпълнението на мирния дого-вор, очаквайки, че аз ще бъда докрай упорит ище си послужа с „пищов“, за да развия въпроса.Доволен от това, че твърдоглавието ми няма даме накаже жестоко и това, че работя върху спа-сителния изход, аз нахвърлих много бързо био-графичните характеристики на пресеченатапирамида. Вдигнах глава, спрях писане в знак,че съм свършил и предадох листа. Иванова хвър-ли един бърз поглед върху него, уж го проверява(като че ли ако не беше вярно решението, щешеда ме върне) и тържествено обяви пред класа:

– Виждаш ли как можеш, когато искаш! Добреси развил въпроса. Ще те допусна до матура.

Аз, разбира се, благодарих – този път искренои се зарадвах на неочаквания щастлив изход набитката, която в продължение на месеци ми

създаваше неописуеми тревоги.Животът отново тръгна спокойно. Янка Ива-

нова не се реши повече да ме вдигне на каквото ида било. Страх я беше да не наруши отновокрехката и „относително почтена“ стабилност,която се беше получила от това, че една „могъ-ща“ тройка беше поправила тринадесет „хилави“двойки.

Никога до тогава не бях се замислял колко„важна“ оценка е тройката. Или може би я бяхнеоснователно подценявал. За мен добрата,солидна оценка беше четворката и, разбира се,заслужено получените шестици. Четворката оба-че беше особено уважавана не само защото отра-зяваше златната и неподлежаща на съмнениесреда – нито връзкарско-фаворизираната шести-ца, нито тези „оценъчни сиромахини“ тройкатаи двойката. Уважавах също петицата, която иманюанс на аристократизъм – нито просташкипретенциозно висока и самохвална като шести-цата, поради което и винаги малко съмнителна ифалшива, нито занемарено небрежна като трой-ката, която може да се разглежда като умеренонеприлично, но все пак неприлично отклонениеот четворката – символът на умереност, добриобноски, семейно възпитание и консервативнаскромност.

В Университета имах само петици и шестици.Струва ми се, че бяха заслужени. Професорикато Владимир Кутиков, Любен Василев, ЖивкоСталев, Витали Таджер, Лиляна Ненова, БорисЯновски, Михаил Андреев не пишеха даромвисоки оценки. След опита ми обаче от изпитапо математика аз бях почнал да уважавам много„тройката“ като една твърде почтена, скромна,смирена девойка, която с нищо не блести, но накоято всичко заслужено приляга, нейно е и тяняма от какво да се срамува. Колегите, коитополучаваха тройки, никога не са били обект наприсмех.

Споменатите авторитетни професори непишеха и тройки даром. Тези колеги бяха, амного от тях още са по високите места на юриди-ческата йерархия. Вече като преподавател пишехтройки с ясното съзнание за важността на тозипърви успешен праг в стълбата на оценките.Случвало се е студент да изглежда унизен отполучена тройка.

– Гледай си спокойствието – му казвам – трой-ката е точно толкова добра и сериозна бележка вроднинското семейство на оценките, колкото ивсички останали!

Гледа ме втрещено, като се опитва да разбере

66

дали не го поднасям.– Сериозно ти казвам. Тя е по-малката сестра

на четворката, която пък е по-малката сестра напетицата и шестицата. Двойката също е тяхнасестра. Могат да не я харесват, но е такава –много близка тяхна роднина. Да знаеш какваважна тройка съм получавал аз… дето поправина себе си цели тринадесет двойки. Бъди благо-дарен на бога, кътай си тройката и давай уверенонапред!

Щастливото примирие с учителката по мате-матика позволи да се наместят нещата от ежед-невието. Поднових събиранията със съучениции приятели, отново се включих в епичнитебаскетболни и ръгби срещи, които събирахацялото училище зяпачи, няколко пъти свирихмев салона по музика за свое удоволствие.

Свирех кларинет. Не бях много добър и перс-пективен, защото започнах да уча кларинетдоста късно, когато по-скоро се свири за своядуша и за танцови забави, отколкото професи-онално. Петър Благоев ме беше привлякъл вдуховата музика и заедно с известния училищентромпетист Гочето праскахме по манифестации„Върви, народе възродени“, маршове и възрож-денски песни. Имаше и симфоничен оркестърна училището, в който свиреше Оги Герджиков,мисля флейта, а Иван Пенчев и Любо Хаджико-стов бяха фаготисти. Учителят Благоев не мепокани в оркестъра. Вероятно не ме е харесвалили по-скоро ме е харесвал само за духоватамузика, защото аз му бях един от обичаните уче-ници.

С Иван Пенчев и Любо Хаджикостов свирех-ме понякога в салона за музика. Иван бешедобър фаготист, а като самоук пианист свирешесъвсем прилично. А Любо също беше добърфаготист, който доста умело използваше фаготаза един чудесен акомпанимент или пък биешебарабани. Получаваше се едно аматьорско трио– кларинет, пиано, барабани или фагот, а удо-волствието, което си доставяхме, беше неповто-римо. Свирехме страхотни парчета, днес веро-ятно позабравени – „Малкото цвете“, „Роман-тичен блус“, „Италианско танго“, „Компарси-та“, „Валенсия“, „Недей ми казва тази вечерсбогом“, „Маржолена“, „Обичам те много“,„Буона сера“, „Марина“. Пеехме, където знаех-ме думите, или тананикахме.

Зарязах свиренето след казармата, когато вля-зох в Юридическия факултет и не можех повечеда отделям време, за да поддържам, макар искромните си умения в кларинета. След време го

продадох без пари на едно момче, което повъзраст поне имаше повече шансове да овладеекларинета по-добре от мен. Остана единственоспоменът за тези кротки музикални сбирки,когато се кефехме на собственото свирене и рад-вахме на удоволствието да бъдем млади.

Наближи матурата по математика. Аз отновоходех при леля Ценка и се готвех с частни уроциза изпита. Имах обещанието на съученици, чеще ми помогнат да „хвана“ поне една от задачи-те на писмения изпит, за да получа тройка, безкоято нямаше да ме допуснат до устен.

Пропаднах на изпита. Дадоха ми задача, коятодадоха и на Сузи, а аз я пробутах на Геша. Оказасе грешна, което не пречеше последиците нагрешната задача да бъдат най-различни. Тези,които ми я дадоха, получиха шестици. Сузи иГеша също минаха, като и на тях задачата се бро-еше за вярно решена. А аз, както лесно се досе-щате, получих „цафара“, както поетично имену-ваха обикновената ученическа двойка.

Не търсих обяснение. Проблемът с училищатабеше минал. Двойката по математика отновозапочна като тежък оловен облак да помрачавамечтаното ми бъдеще – да стана студент и данаследя татко в адвокатската професия. Ма-турата по български и история взех с отличниоценки и с отегчение навлязох в трите летнимесеци до поправката през септември. ИванПенчев и Любо Хаджикостов с отлични дипломисе стягаха за кандидатстудентски изпити в МЕИи други инженерни институти, които освобож-даваха от военна служба за времето на обуче-нието като студент. На мен, със знанията ми поматематика, мечтата ми беше много скромна –просто да преодолея тази проклетница и вляза вказармата през есента, със завършено среднообразование.

И тогава, в лятната ми безпътица накъде датръгна, решително се намеси умният ми, чудесенбаща.

Една юнска привечер, след приемния му час вкантората, той ме покани да се разходим до бра-товчед му Васо-Боянеца, който бил учител поматематика и с удоволствие щял да се занимавалятото, за да ме подготви.

Чичо Васо живееше в Бояна в една двуетажнакъща на горния край на малкото трамвайче,което тръгваше от спирка „Павлово“ на трамвай№5 и осигуряваше връзката със София наобширна вилна зона от Павлово до Бояна. Напартерния етаж на къщата имаше бакалница.Къщата беше с някаква особена архитектура, с

67

вирнато чело като на офицерска шапка и балко-ни, които гледаха към последната спирка натрамвайчето. Двете страни на тази много прили-чаща на заоблен триъгълник къща гледаха къмстраничната улица с реката и към боянскотошосе, по което се движеха коли и автобуси. ЧичоВасо ни посрещна в двора на къщата, обърсаръце в една шарена кърпа, за да ги почисти отнякакво занимание с кравата, която вероятнодоеше, и ни покани на сянка под листата наплодни дръвчета. Гледах го с любопитство, опра-вдано за онези години. Тогава аз бях 65–70килограма, а чичо Васо около 180. Такъв огро-мен мъж до тогава не бях виждал. Той имашеголяма, пооплешивяла, русовата глава, с ушиклепнали като на прасе и нос голям и месест катокартоф. Под рунтави, руси вежди домуваха насянка светли славянски очи, весели и присмехул-ни. Беше разгърден, с цицести, космати гърди иогромен корем. Ръчища като фурнаджийскилопати и дебели, яки крака като дънери завърш-ваха конструкцията на моя бъдещ учител. Азсъщо се развеселих, защото от първото си впе-чатление много трудно можех да си представя, четой е учител по математика. Приличаше по-скоро на земеделец или фурнаджия, на як бака-лин, който ежедневно мъкне, прехвърля, товаричували с брашно, захар, тенекии със сирене,бурета с маслини. Говореше езика на боянскитешопи, но по отделни подмятания в разговора статко даваше да се разбере, че има обширни зна-ния в много области.

Чичо Васо отказа да приеме пари за обучение-то и с думите „лесна работа, Бончо“, пресечеопитите на татко да го убеждава, че трябва даприеме заплащане за усилията си. Уговоркатаоколо преподаването на уроците направо меразвесели. Аз трябваше да идвам на една ливада,която беше на бившата улица „Петър Тонев“, досамата река, на двадесет метра от сградата испортната площадка на Пето училище, къдетотой всеки ден пасеше кравата си. Мястото мибеше познато, защото съседна на чичо Васоваталивада беше една засята с малини градина, коятовторият мъж на Тодорина (сестра на мама) бешенаел да използва, като печели от продажбата намалините.

След няколко дни, сложил в ученическата сичанта учебници и листове от тетрадка за упраж-нение, с друга торба на рамо, в която мама мибеше сложила сирене, хляб, чесън, люти чушки,домати и шише с вода, аз вече чаках братовчедана татко до оградата на ливадата.

Той не се забави и като вдигна телта в един за-кътан зад храстите ъгъл, който служеше за врата,вкара кравата в ливадата и ме покани да вляза.После свали от гърба на кравата две шареничерги, които аз разстлах в най-сенчестата странана ливадата, и торбичка с храна, която окачих настара, разклонена, листата круша. Даде мивъженцето, за да вържа кравата да пасе, а той спъшкане и ругатни се излегна на една от чергите.Вързах кравата и приседнах на другата свободначерга до него. Чичо Васо гледаше синьото, слън-чево небе, дъвчеше някаква сламка от ливадата имълчеше. Мълчах и аз в очакване той да каже какще започнем уроците. До мен бях подредилучебниците по математика от осми до единаде-сети клас, химикалки, молив, гума, линия, пер-гел и транспортир, както той ми беше заръчал.Мина доста време, а той все мълчеше. После сеобърна на другата страна и като че ли затоплен отюнското слънце задряма. Не смеех да шукна, зада не го събудя, омагьосан от този необикновенучител, объркан от необичайното начало на под-готовката по математика. Към единадесет часа серазмърда, приседна все още сънен и попитадонесъл ли съм всички учебници, както ми енаредил. Аз отговорих утвърдително, като гонарекох „чичо Васо“. Той се разсмя на воля,като разтресе шкембето и всичките сланини потялото си и назидателно ми обясни, че трябва даго наричам „бай Васо“, а не „чичо Васо“. „Таками викат в Бояна, викай ми и ти, да не се чудя намен ли говориш или на някой друг“.

Денят мина с тези единствени педагогическибележки, които бяха допълнени от софра, коятодвамата разстлахме върху чергите.

След като похапнахме обилно той отиде дасмени стоянката на кравата, а аз минах в съсед-ната градина на доведения ми чичо и набрахмалини, които излапахме в следобедните часове,при поредната смяна на пашата за кравата. Към18 часа той метна чергите на гърба на кравата икато ме увери, че на следващия ден ще работиммного здраво, затътри бавно добичето къмБояна.

Аз се прибрах с трамвая до женския пазар,където живеехме, а на въпросите на татко, дово-лен ли съм от уроците, отговорих с неопределе-ното „стават“, „вървят“, защото нищо по-кон-кретно не можех да му кажа.

На другия ден церемонията се повтори, нотози път бай Васо беше по-словоохотлив. Казами, че бил учител по математика в Ихтиман,защото лежал в Белене и след като го освободи-

68

ли, никъде не искали да го назначат на работа.После надълго ми разказа за комунистическитемошенлъци на управата в града. Обясни миколко трудно се живее и работи в колектив, къде-то учителите гледат на теб като на звяр, самозащото са ти лепнали етикет на идеологическинеблагонадежден.

Веднага ми стана симпатичен, защото веднагаго причислих към хората от категорията на мамаи татко, които цял живот са били идеологическинеблагонадеждни.

След обяда, бай Васо извади от дисагите чер-вена баскетболна топка и с тон, който не търпивъзражение, ме поведе към двора на училището.

– Татко ти, Владко, сигурно ти е казал, че азбях състезател на „Славия“ и националнияотбор по баскетбол. Много често като вържакравата идвам да поиграя малко. Вече предпо-читам статичните хвърляния, защото многонадебелях и станах трудно подвижен. Сега катоси с мене всеки ден можем да играем на „дваде-сет и едно“ – ей така, за кеф и раздвижване нахраносмилането, преди да подхванем следобед-ните уроци.

Аз също бях някога състезател в юношескияотбор на „Септември“ – София. Разбира се,никога не съм играл в мъжкия състав, който всъ-щност беше ЦСКА. Последните години отмоето участие в „Септември“ треньорът Сечен-ски намери от някъде едни близнаци с физионо-мии на монголоиди, които бяха с 15–20 санти-метра по-високи от останалите момчета. Товабеше периодът, когато баскетболът у нас на всич-ки нива стана ръстов. Привлякоха и други висо-ки момчета, които заедно с близнаците веднагастанаха титуляри. Така постепенно аз и други смоя ръст излязохме от спорта. Не бях опечален.Никога не съм имал намерение да спортувампрофесионално. Казах си „достатъчно“ и следдесет дни вече не помнех, че съм ходил на трени-ровки и съм бил активен спортист.

Бай Васо ме би на „двадесет и едно“. Поискахреванш. Пак ме би и въведе принципа, падна-лият да носи топката. С изключение на няколкопъти, май през цялото време аз я носех. Бешемного добър. Изстрелваше топката под толковаотчайващо лош ъгъл, че веднага бях готов да сехвана на бас, че няма да влезе. А тя, мошеничка-та му хитра, тръгва ниско, върти се, аха да ударив ринга и да падне и в последния момент се пре-върти и хлъзне в него и някакси неохотно сешмугне в мрежичката – кош. Бай Васо се смее,предлага ми да играем на „магаре“, будалка ме,

че ако искам, щял да хвърля с гръб към коша,дава ми няколко точки аванс и вечер, преди да серазделим, ме подсеща на майтап, да не забравяна другия ден топката.

Започнахме да отваряме и учебниците, ноизглежда му беше омръзнало и на него от мате-матика, защото все търсеше повод да претупамеурока или да минем на баскетболната площадка

Отвори някоя задача, чете глупавото й условиеи току каже: „е…на е тази задача“. Друга пък сеокаже без отговор. Трета той прецени като„много лесна за тебе“ или „нехарактерна за тозитип задачи“. Аз, да си призная, бях съгласен снего. Нещо повече, аз бях склонен всички да гиподредя в категорията на „е…ните задачи“, тол-кова ми беше додеяла тази математика.

Дните вървяха. Ние с бай Васо се сприятелих-ме. Нищо не показваше разликата в годините,толкова единодушни бяхме в щуротиите. Почнада носи и карти за игра и вече баскетболните сра-жения редувахме със „сантасе“ и „белот“.Започнах да нося и картите в торбата, защото ина карти ме пердашеше безжалостно.

Обедите, докато нагъвахме доматите, хляба исиренето, той ми разказваше живота си. Завър-шил математика като леля Ценка в Италия. Вър-нал се в България и точно почнал да преподава,комунистите взели властта. Отчуждили имоти народителите му, гледали го непрекъснато под око,защото не бил комунист, постоянно го заплаш-вали с уволнение. „Стисках, стисках, пък поедно време, като ми дойде до гуша, си рекох, абещо ви не е… майката комунистическа и пресякохграницата в Гърция. Мислех, че ще ме препратятв някоя друга държава – да започна работа и дасе устроя, а те след като ме влачиха по лагери иследствия, биха, разпитваха, да не съм внедренкомунистически шпионин, ме разпределиха ведин лагер за диверсанти. Майката тяхна гръцка– от даскал става ли диверсант бе, да ви е… май-ката, гръцки копелета? Съсипаха ме от тичане,учене на хватки, учебни стрелби, работа срадиостанции. Проклех си дните и намерата.После викам си, ами ако ме прехвърлят в Бълга-рия, тия кучета комунистите ще ме убият. Нитака, ни така – бях се побъркал от мисли какво даправя….“.

Такива откровения обикновено бяха прекъс-вани от предложение да играем баскетбол или дамешаме карти. „Ставай и носи топката, да тинадуя и днес шушоните. Казвай какви халавантида ти дам, та да ме раздразниш!“ Аз се смеех исъщо отправях люти закани. Резултатът обаче

69

винаги беше един и същ. Когато си тръгвах,заедно с учебниците взимах и торбата с картите ибаскетболната топка.

Въпреки любопитството ми, аз никога не гокарах да разказва, защото знаех, че той сам,когато дойде моментът, ще продължи историята.

„Прехвърлиха ме в България – раница, авто-мат, малко храна, патрони, пистолет, нож,инструкции за връзка. Радиостанция бяха далина друг от прехвърлените. Пуснаха ни до еднибезлюдни села, само кучета вият, жива светлинкане се вижда, съчка да пукне, сърцето ми отива впетите. Мисля си, хванат ли ме въоръжен –въжето не ми мърда. Ще ме смажат от бой, даиздам каквото зная и бам… на ченгела. Затова сирекох – Васо, търси първия милиционерски уча-стък и се предавай!

Да видиш ти майтап, когато влязох в коридорапри дежурния милиционер и му казах „аз съмдиверсант“, „искам да се предам“, той толкова сеуплаши, че беше готов той да се предаде. Азобаче побързах да сваля раницата, автомата,пистолета, ножа и той се съвзе. Започна да викакато луд, та събра цялото милиционерско упра-вление. Заведоха ме на разпит при началника.Писах, давах показания, ядох бой – ей така завсеки случай, лапах помиестата чорба, с която мехранеха, и пак бой, и пак повторение на това,което бях казал.

Изпратиха ме с една раздрънкана джипка вСофия. И тук същото. Майката твоя диверсант-ска… бой, разпити, колко молба съм отправилкъм бога, час по-скоро да свърши това тегло,само аз си знам. Мъчно ми е и за мама и татко –ще умрат от притеснение за мен. Съдба, трябвада се стиска….

Процесът мина. Осъдиха ме на 15 години и меизпратиха в Белене. Преди това поръчаха нататко да ми донесе в една торба най-необходимидрехи, които да нося в лагера. Баща ми излезехитър човек. Изпратил ми една полускъсанапамуклийка, която на мен ми се стори за хвърля-не. Чудех се, не е ли могъл да избере нещо по-читаво? То тази опърпана дреха освен за затвор,за друго не става. Когато ме поведоха за Беленеи облякох памуклийката, за да не я нося, разбрахколко мъдър човек е баща ми. В единия от дъл-боките джобове беше сложил един пакет свинскамас, а в другия, един пакет захар. Тия неща мипомогнаха да оцелея в първите най-тежки и най-гладни седмици. Скътах памуклийката в барака-та под нара, на който спях. Сутрин, изведат нина работа. Блъскаме цял ден като скотове. За дни

отслабнах с много килограми. Виждаш как сили-те те напускат и си безсилен да направиш нещо.Вечер, когато тъмнината обхване уморените низа сън тела, аз тихо бръквах в единия или другияджоб на памуклийката и добавях по малко отмаста или захарта, за да подкрепя изтощенияорганизъм. Не зная точно колко изкарах, нобеше в най-важния период. После тези добавкисвършиха, но и организмът ми се беше приго-дил, а аз обръгнал на комунистическите тъпотиии значително помъдрял, за да зная как да омеко-тявам вредното им влияние“.

Междувременно и аз се бях успокоил отсериозните потресения, които ми беше причи-нило пропадането на матурата и с искрено удо-волствие идвах на „уроците“ при бай Васо.Няколко пъти, по негова молба носех кларинетаи в негов акомпанимент изпълнявахме програмаот стари градски песни – за своя душа. Бай Васоимаше хубав плътен глас, пееше вярно и се вжи-вяваше с необикновена сантименталност в тек-стовете на песните.

В една от почивките го попитах дали не му еминавало на ум, да се опита да избяга.

– Как не, минавало ми е. Но се отказах. Дунаве страшна река. Трябва да си много опитенплувец, за да опитваш. Един от нашите опита.Реката изхвърли трупа му след няколко дена имилиционерите „много щастливи“ се смееха,колко сериозен помощник била реката в охрани-телната им работа. Опита и друг и успя. Майизползва някакъв австрийски речен параход.Сигурно се е хванал за него и после поискалпомощ. Дълги години след това ми писа отАвстралия, където се беше устроил. Канеше меда му ида на гости. Ще му ида – на мук, те менекато ида до Пловдив, ме карат да се обадя внякое милиционерско управление, за да ме тор-мозят, та до Австралия ще ме пуснат. Заблъска-ха ме и в това селско училище в Ихтиман, уче-ниците не знаят да говорят, аз на математика щеги уча.

При такива думи аз ставам много тих. Мате-матиката и мен тормозеше и в очите на ЯнкаИванова аз по нищо не се различавах от ихти-манските ученици на бай Васо. Той усещашетова и бързо ме успокояваше.

– То твойто, Владко, е друга работа. Ти знаешда играеш карти. Е, не много, но ги знаеш.Пееш песни и свириш кларинет. Играеш „мал-ко“ и баскетбол. Верно е, че те бия като маче удирек, но все пак знаеш. По-точно ти си добър,ама не си от мойта класа! Ако упорстваш, може и

70

да се развиеш….Лятото изтече неусетно. По-хубаво до този

момент не бях карал. Душата ми отдъхна отматематика и напрежение. Баскетболът, картите,малините на чичо Иван, сладката дрямка подкрушата, бяха излекували и последните следи оттежката междуплеменна битка, бяха освободилимислите ми от тревогите на бъдещето и казарма-та, за да се насладят на чаровното бърборене набай Васо, идиличното настроение на зеленаталивада, върху която мирно пасеше бай Васоватакрава, и топлия уют на ароматното лятно безде-лие.

На първи септември отидох до училището, зада проверя датата на поправителната матура.Изпитът беше насрочен за четвърти септември.Призракът на жестоката математика отново сепояви пред мен, но бързо изчезна прогонен,като утринна мараня, от безметежието на лятна-та почивка, което властваше в душата ми.

Намерих бай Васо на ливадата. Обух гуменки-те и спортната фланелка и почнахме да обстрел-ваме коша. После набрах в бурканчета от киселомляко малини и докато сладко ги омитахме, мусъобщих за датата на изпита.

Той въобще не изглеждаше изненадан. Спо-койно дояде малините, премести кравата изапочна разбора на програмата:

– Владко, до сега я карахме малко несериозно.Утре носиш всичките учебници и минавамевсички типове задачи. Ти си умно момче и катоти обясня по два-три примера от всеки тип,лесно ще се ориентираш цялостно в материята.Дай сега да те напердаша на едно „сантасе“, та дати тръгне на хубаво и после да почиваме.

Обеща и го изпълни. Въпреки съпротиватами, отново резултатът беше в негова полза.Преди да се разделим окачих торбата с топката икартите на крушата и той ги прибра. В остава-щите два усилни дни единствената мисъл щешеда бъде за математиката и нищо друго нямашеправо да ни разсейва.

На другия ден дойдох малко по-рано. Дойде ибай Васо.

– Готов ли си, юнак? – бойко ме попита той икато получи нещо мижаво между „готов съм“,„ще видим“ и „не съм сигурен“, ободряващоподхвърли: – Горе главата! Бай ти Васо всичко епредвидил. Ще видиш, че изпитът ще капне катозряла круша! Постилай чергите и давай учебни-ците!

Аз веднага разгърнах чергите, извадих учебни-ците и се приготвих за урока. Бай Васо отпи сту-

дена вода от шишето и с енергично движение седрусна върху чергите.

– О, о, ох – изведнъж изрева той. Олеле,Владко! Умирам!

– Какво ти е бай Васо? – уплашен скочих накрака.

– Тука, тука, страшно ме боли – посочи тойкръста и седалищните си части. Ох, как меболи… Сигурно е лумбагото или дископатията…

Аз седнах слисан, без да зная какво да правя.Чудех се как да го успокоя, но болката изглеждабеше толкова силна, че той не беше способен даразбира какво му говоря. Единствено повтаряше„Тука ме боли, тука!“ и се гърчеше, прострялмасивното си тяло върху чергите.

В онези години таксиметровите автомобилибяха рядкост. Ливадата беше на такова място, ченикъде не можех да ползвам телефон за бързапомощ. В Пето училище имаше, но сградата мубеше затворена и пуста, сякаш никога в нея не еимало хора и живот.

Казах на бай Васо тези мои не много радостниконстатации и той започна да вие още повече.

Уплаших се и буквално почнах да се щурамоколо него в безполезните опити с нещо да мупомогна.

– Владко, – обади се бай Васо. Няма даможеш да ми помогнеш. Аз трябва да стигна доБояна и да си легна. Там вече ще търся лекар.Моля те, докарай кравата и опитай някак си даме закрепиш на нея.

Останах смаян от идеята на бай Васо да изпол-зва кравата вместо ездитен кон. Но не смеех даму противореча. Още повече, след като азсамият нямах никаква идея, как да му помогна.

Доведох кроткото добиче и го завързах за кру-шата. След това започнах с изправянето на байВасо. Това щеше да бъде неповторима покомизъм картина, ако не стоеше пред мен сцялата си трудност. Защото тялото на бай Васосякаш беше направено от тесто. Вдигна го отединия край, то се изсипе върху чергите от дру-гия. И всичко това придружено с кански писъци,псувни и проклятия към време, природа, ливада,дебелина и всичко друго, в което бай Васо виж-даше причина за нечовешките му страдания.

След като няколко опита да го повдигна сампропаднаха, реших да използвам друга тактика.Дадох в ръцете на бай Васо въженцето на крава-та, за да я придърпа, когато се поизправи.Обърнах го в седнало положение, с гръб къмкрушата. Застанах зад гърба му, опрян за опорав дървото и започнах да го изправям полека,

71

хванат под мишниците. Тежестта беше огромнаи вероятно непосилна и за този способ, но байВасо, почувствал моментно облекчение, сякашвтвърди краката си и с едно бавно разгръщане наколената ми помогна да го изправя. После при-дърпа с въженцето кравата. С моя помощ бавносе местеше от врата към средната част на тялото.Аз го прекарах до един дебел клон на крушата,за който ако се хване здраво, може да помага навдигането. Сложих главата си под четала му,сякаш е седнал на раменете ми, и го изкомандвахда се набира с ръцете на клона.

Кравата стоеше невъзмутима, чудейки се начовешката ни щуротия. Но скоро смени поведе-нието си на безучастен наблюдател, защото снеимоверно усилие, от което имах чувството, чесърцето ми ще се пукне, а очите ще изхвърчат оторбитите, бай Васо се озова легнал на гърба й,псувайки и проклинайки всичката жива и нежи-ва природа.

Това беше крехко състояние, защото краватаизведнъж клекна под огромната тежест, а отзакръгления й гръб бай Васо можеше всекимомент да се сгромоляса и разбие на стотицидебели късове.

Зарязах всичко и подпрял бай Васо, да се неплъзне от гърба на кравата, потеглихме бавнокъм Бояна.

Гледката беше неописуема. Кравата изглежда-ше като някакво праисторическо същество,върху което някаква дебела, огромна гърбицаврякаше, охкаше, викаше „олеле мамо“, псувашеи издаваше всякакви нечленоразделни звуци.

Благодарях на бога, че до къщата на бай Васоразстоянието не беше голямо – някакви сто,двеста метра и че доброто животно, смазано оттежестта, стоически понасяше тлъстото тяло настопанина си.

Операцията по разтоварването беше по-лека.Роднините на бай Васо по мои указания при-мъкнаха набързо купа сено, покриха я дебело счерги и одеяла и с тяхна помощ изтресохме байВасо върху сеното като чувал с картофи. Тойотново изригна някаква бърканица от охкане,проклятия и псувни, но аз доволен и щастлив отуспешно проведената операция се хилех и с дру-желюбно злорадство го насърчавах да пъшка,псува и проклетисва.

Върнах се на ливадата. Събрах чергите, топка-та и картите, прибрах и моите неща и всичкозанесох у бай Васо. Роднините му го бяха качи-ли в къщата и псувните и охканията цепеха окол-ността от една сенчеста стая на първия етаж.

Казах на татко за приключението с бай Васо.Той моментално се притесни. Започна да сещура из апартамента, като час по час питаше заподробности. Аз се смеех неудържимо.

– Братовчедът Васо е много пълен човек. Тигледаш несериозно на неговата болест. Честопъти от такива неочаквани хлъцвания илиболежки човек остава на легло за цял живот.

– Стига говори глупости, татко – успокоявахго аз, – бай Васо се разболя като видя какво нипредстои да решаваме по математика. Негожалиш, а мен питаш ли ме какво ми е да водятези Пунически войни с обема на пресеченапирамида. „Биволът“ ми изпи душата!

– Твоите глупости и тъпота ти изпиха душата.Ученик си, ще изпълняваш. Карала те е да нау-чиш нещо, не те е мъчела за лошо. И на менматематиката не ми беше от любимите. Да седържа така обаче, е, е… Нямаше да ме свъртиучилището… тъпанар с тъпанар!

– Не бой се за бай Васо – свалих градуса, втърсене на помирение. Сега да му кажа по теле-фона „хайде да изпраскаме една игра на „дваде-сет и едно“, сигурен съм, ще ме чака по гащи игуменки на спирката на малкото трамвайче.

– Така се разбираме – приключи разговорататко. Утре минаваш през кантората да ме взе-меш, ще купим нещо за душата и ще отидем давидим чичо ти Васо. Така постъпват роднини ивъзпитани хора. Потрябвало му беше цяло лятода ти налива куфалницата с математика – притова без да иска възнаграждение. Това самомного добър човек го прави. И ние му дължимвнимание. Не може, аа…строши ли се, лекувайсе, желаем ти бързо оздравяване и ни вест, никост…

– Ще му купим шоколад „Аеро“. Той е най-добър. И някакви плодове.

– Чичо ти Васо шоколад сигурно не яде. Щему купим шише ракия и някакво мезе, та да сипийне за кеф човекът, като се свечери и захлади.Шоколад ще му купува. На диверсант и даскал.На вълк пастърма се дава, а не шоколадови бон-бони.

Бай Васо заварихме в добро настроение. Запридаване сериозност на положението тойизпъшка няколко пъти, докато изправяше въз-главницата, за да говори полуседнал. После теглидесетина псувни по адрес на доктори, болести имойте даскали, дето тормозели такова интели-гентно момче (баща ми вметна „такъв плондир“,а аз веднага го контрирах – „защо бърбориш, ане слушаш човекът какво ти казва“) и започна да

72

разглежда армагана.– Искаше да ти купи шоколад и плодове. Да

черпиш с тях кравата – започна да ме будалкататко.

Бай Васо се намеси:– Щял си да направиш фатална грешка Влад-

ко. Бай ти Васо, ако прояде шоколад, ще мупоникнат млечни зъби и ще започне да цица.Ха, ха, ха – разсмя се бай Васо, като тресешезаедно с шкембето си и цялата къща. После сеобърна към татко и рече:

– Бончо, почакай ни малко на двора. Имамеда си казваме нещо с Владко.

Татко веднага излезе от стаята, а бай Васо менакара да седна ниско до леглото и започна стежък, пророчески глас:

– Утре ти е изпитът. Това е сериозно изпита-ние, което може да затрудни всеки, но не мъжкато тебе. Цяло лято аз не само те учех на мате-матика (тук погледнах дали не се усмихва, но тойбеше сериозен, даже тържествено сериозен), ноизпробвах и тренирах твоите качества на боец.Ти си железен. Интелигентен, находчив, комби-нативен, дързък. Знанията ти са толкова сериоз-но базирани на подготовка и интелект, че изпи-тът по математика ще го пометеш като стихия.Помни това…

– Бай Васо, – понечих да го прекъсна, но тойс властен жест ме спря.

– Искам и друго да ти кажа – снижи заговор-нически гласа. Колебанието е смърт в математи-ката. Понякога верният отговор е първият. И тис колебание и съмнение го умъртвяваш. Появили се и второ решение, бъди сигурен, че вече сина път да сгрешиш. Чети внимателно условието,както съм те учил. В процеса на проучванетоглавата ще ти подаде идеята за решение. Товарешение лежи латентно в ума ти. Запиши го вед-нага, за да не го загубиш, когато почнат колеба-нията. Място за униние няма. Твоят учител байВасо – диверсантът, вярва в твоята сила. Ти щепобедиш матурата по математика. Аз твърдовярвам в теб! Кажи на татко ти да дойде!

Повиках татко да дойде. Той видя разплакани-те ми от вълнение очи и не знаеше какво дакаже.

– Бончо, Владко е готов. Ще вземе изпита ище стане много добър юрист. Можеш да бъдешщастлив с такова момче. Е, е, не напълно. Незнае да вкарва кошове на „двадесет и едно“. Незнае да затваря бързо и противника на „сантасе-то“, но това са неща, които се учат.

Поредно разтрисане на къщата от смеха на бай

Васо означаваше край на тържествената част наразговора. На свой ред татко помоли да останенасаме с бай Васо. Предполагах, че това беше имоментът, в който татко щеше да му предложинякакви пари. Когато си тръгнахме, татко миказа, че това е била причината.

– Отказа, разфуча се, искаше да те вика, за дами стане неудобно от тебе. Много те обича ивярва в успешното ти завършване.

– Железен е – баш диверсант! Във всяко нещое национален състезател! – отвърнах спокойноаз. Няма като него!

До вкъщи повече не си продумахме, всекиунесен в своите мисли. Легнах си рано, за да съмотпочинал сутринта. Но не можах да мигна.Някаква смесица между паника и с нищо непод-крепена вяра в съдбата, каквато изглежда съумяда ми вдъхне бай Васо, постепенно обхвана умами и уморен, но значително по-спокоен станахот леглото, веднага щом първата виделина назората нахлу през прозореца.

Родителите ми станаха също, може би по-уплашени от изхода на изпита, отколкото бях аз.Мама ми приготви закуска, която излапахнабързо, за да дам храна на мозъка, прегледах„инструментите“ за изпита и тръгнах пеша всептемврийската хладина към училището, за даостана сам, да помълча, да събера кураж и осми-сля съдбовния проблем, който трябва на всякацена да реша. За мен и бъдещето ми, за мама,татко, сестра ми, продължението на родоватапрофесия, за самото право и разбира се… задобрия ми учител – бай Васо. Бях първи отнашия клас. След малко се дотътри КръстьоПетров, който беше може би най-добрият спор-тист на училището, но в математиката не бешекой знае колко по-добър от мен. Дойде Стани-мир, Малкото Цеце (Голямото Цеце бешеотличник по математика), Дик – Баджака, а отдругия клас самият „Хари Джеймс“ – прочутиятучилищен тромпетист Гочето и разни подобни,уплашени математически отпадъци, като мен.

Когато се събраха и по-сериозни по калибърпознавачи на математиката и вече приетите застуденти в МЕИ, Иван Пенчев, Любо Хаджи-костов, Камен Венедиков, Михаил Венедиков,Цецето Юларова, Ани Кръстева, Ани Милкоева,Константин Цацов, Тошко Цеков и други съуче-ници, между нещастниците, които не само гичакаше изпит по математика, но за момчетата иказарма, а за момичетата работа, за да могат дакандидатстват догодина, се пусна приказка, чезадачите щели да бъдат пуснати в някое от казан-

73

четата за вода в тоалетните на първия етаж.Обяснението беше, че едва ли не Иван Пенчев,Любо Хаджикостов, Ани Кръстева, които бяхалюбимци на учителите, ще решат задачите, амомчетата ще ги сложат в някое от казанчетата втоалетната. Това беше допълнителна надежда,която аз приех за искрена и честна. Успокоихсе, което разбрах по изчезналото чувство загадене. Разбира се, гаденето отново се появи,щом продиктуваха условието на задачите. Една-та беше за прочутия басейн, който се пълни отдве тръби и когото изпсувах мислено с думите„Тоя пък, от както го помня, все не се е напъл-нил – идиоти, продължават да го пълнят“. Вто-рата беше подобна, при която от град Х тръгналавтомобил, който се движел с някаква скорост, адва часа след това, от същия град тръгнал влак,който не знам какво правел… На всичката сери-озност на положението, в главата ми дойдетъпият въпрос към задачата в един популяренвиц… „На колко години е учителката по матема-тика?“ Третата група задачи бяха без думи вусловието, няколко на брой. Нещо от тях ми сестори познато.

Огледах се наоколо. Едни от съученицитепишеха съсредоточено, като редяха сметки върхулистовете за чернова. Други, подобно на мен,брояха мухите или зяпаха през прозорците накласната стая „ежедневния, забързано-деловиживот на социалистическите труженици“. Станами неприятно от подигравателните погледи научителките, които от колегиална солидарност с„Математическия бивол“ вероятно злорадстваха,като виждаха празните листа пред мен. Това,което по думите на бай Васо ми щукна първо вглавата, ми се видя толкова глупаво за решение,че въпреки сериозното му предупреждение, четрябва да не го забравя, не се реших да напълнябелите листа с него. Опасност обаче да го забра-вя не се очертаваше, защото колкото и да се опи-твах да измисля нещо друго, т.е. това, което давъведе колебанието, нищо не ми идваше в глава-та. „Страшно – помислих си – бай Васо не опи-са това състояние. То аслъ, защо трябва човеккато бай Васо да описва и познава всички ма-лоумни състояния, които могат да се появят иразвият в главата на един неграмотник по мате-матика“. Нагло присмехулните погледи на коле-гите на Янка Иванова обаче толкова настойчивоследяха дали попълвам белите подпечатанилиста, че реших да ги лиша поне от това удовол-ствие. Поопипах се, подредих „инструментите“внимателно върху чина и като въздъхнах някол-

ко пъти шумно „ала бай Васо“, подхванах дапълня белите листа с колонки, цифри, линии –разграфени, за да отразяват движението на влакаи автомобила, изчисления, задраскани сметки,като неверни, после отново възстановени.Поисках и още листа допълнително, което оце-них като сполучлив удар, ако се съди по смаяни-те лица на охраняващите даскалици.

Наближаваше часът, от който по правилникможе да се предава работата или да се излиза замалка почивка в коридора и тоалетни нужди.Прибрах работата си в плика и я оставих начина.

– Владимире, ще предаваш ли? – попита еднаот квесторките.

– Няма, имам още малко работа. Ще излязадо тоалетната и в коридора, за да се разтъпча.

Знаех, че бяха любопитни какво съм написал врезултат на така „задълбочената“ работа. Не сесъмнявах обаче, че няма да се решат да извадятлистовете от плика, защото такова любопитствощеше да бъде забелязано от съучениците в клас-ната стая, а изваждането на листовете в мое отсъ-ствие щеше да се третира като опорочаване наизпита. Подадох с любезна усмивка плика, вкойто изписаните листа бяха грижливо обграде-ни от неизписани или чернови, за да не може дасе четат през прозиращата хартия на плика и сфлегматична походка се извлякох от стаята.Искаше ми се добре да изиграя и останалотодействие на програмата. Затова всячески се опи-твах да демонстрирам спокойствие, липса и насянка от бързина и припряност, нормална почи-вка, без всякакви други и задни цели.

Учителите бяха по коридора, но тогава неможах да анализирам обстоятелството, че почтивсички се намираха в близост до тоалетната.Мушнах се спокойно в нея и след като затворихс райбера вратата на тоалетната кабинка, протег-нах ръка към казанчето. Нямаше нищо. Нитоследа от пищов. Отново опитах, за да не би дасъм пропуснал спасителното листче.

– Владимире, не го ли намираш? Я потърсипо-внимателно – чух пред кабинката гласа нанякой от учителите. Опитай пак, може и даимаш късмет!

„О, измама! – веднага ми светна в главата.Нечовешка подлост! Гадно издевателство надедни нещастни жертви на проклетницата „мате-матика“!

Стана ми гнусно от подигравката, която сибяха направили с мен и съучениците. Бяха синаправили недостойна шега хора, които бяха

74

между четиридесет и шестдесет години и нямахаправо да бъдат толкова долни, дребни, злобни,без капка хумор и фантазия за шега и закачка.Много важно! Владимир щял да получи тройкапо математика. Светът ще свърши, като че той епървият и последният, който не знае математи-ка!

Изправих глава, убеден в моралното превъз-ходство над тези нещастници, които бяха дошлида се подиграват с ученик, който има един грях,че не знае „пиканата“ математика. И къде дошли– в клозета, при миризмата и мръсотията! Отво-рих вратата и… о, ужас! Пред клозетната кабин-ка, със злобни, присмехулни лица се бяха строи-ли голяма част от учителите квестори. Някойотново ме попита, дали съм намерил нещо.Пробих си път и вече на вратата извиках високо:

– Нищо не намерих! Някой подлец, кенефчияпреди мен беше събрал мръсотиите! Колкосмешно! Цялото училище няма друга работа и сечуди как да не позволи на Владимир да препишезадачите за тройка! Хем всички знаете, че Влади-мир Петров е адвокатски син и се занимава сматематика за последен път в живота си!

Почервенял и опозорен, бързо отидох в клас-ната стая. Поисках плика си и без бавене нах-върлях на беловата всичко, което бях решилпреди почивката. Грижливо залепих плика,отметнах се, че съм го предал и с наведена катобай Васовата крава глава почти избягах от учи-лището. Мразех целия свят. Смятах, че такъвпозор не съм изпитвал, проклинах подлеците,които ми го бяха съчинили, а когато нищо не меуспокои, пуснах няколко тежки, злобни, почтиотровни сълзи от възбудените ми от омраза очи.

Без да се обаждам на татко, отидох у дома,избудалках милата ми майка, че всичко съмрешил, но не зная как, налапах се с вкусната йманджа и се проснах в леглото.

Татко дойде и попита за мен. Мама му каза, чеспя. Чух, че му дава някакви обяснения. Таткооткрехна тихо вратата на стаята и когато видя, чене се обаждам, затвори отново. После съмзаспал.

Вечерта, след приемния час на татко, отновоотидохме при бай Васо. Разгърден, по късигащи, с пижама на цветчета, бос, той седеше подклонеста липа и мезеше салата от една голямакупа. Приличаше на запорожец, от тези, които всветовноизвестната картина на Репин пишатписмо на султана, а страховитата му рошаваглава издаваше неукротим дух и мечешка сила.Вече не пъшкаше, но продължаваше да псува и

бог, и природа, и народна власт, които са гообрекли на това бабешко съществуване.

Татко гледаше с възхищение вулканичнатафигура на своя братовчед и се смееше от сърцена сполучливите му попържни.

Бай Васо нареди да ни дадат вилици, за да бър-каме и ние в купата, и започна да ме разпитва заизпита. Казах му как съм решил едната задача сбасейна и той веднага извика „браво“, „вярно сия решил“. „Самолетната“ задача бях объркалмалко, но иначе бях разсъждавал вярно, коетоспоред бай Васо било много важно. Другитезадачи също бях решил вярно, но един „израз“според него „съм пропуснал да опростя“. Радостголяма, която бай Васо предложи да полеем счаша ракия. Татко с ужас отказа, като помоли занас двамата нещо безалкохолно. Бай Васо няма-ше, затова майка му ни наля две дълбоки пани-ци с компот от джанки – киселичък и хладен,изваден от дълбокия зимник на къщата. На себеси той наля голяма чаша с ракия, която след„наздравето“ изсипа до дъно в гърлото си, сякашя плисна в празно буре. Разтресе глава и тяло,като куче, което се чисти от бълхи, и бръкна вкупата със салата, за да угаси огъня, който изга-ря гърлото му. С татко повторихме компота отджанки, а бай Васо джасна още една голямачаша с ракия.

Времето напредна. Умората от безсъннатанощ и напрегнатия ден наля като с олово крака-та ми. Татко беше жизнен и особено радостновъзбуден от моя успех. На него хич не му се тръ-гваше, но аз го помолих, защото имахме пътува-не с трамваите на малката и голямата „петица“ иоколо километър пеш, до дома.

Пристигнахме пребити от умора. Измих сенабързо, шмугнах се в леглото и моментално съмзаспал. Първият рунд беше завършил с успех поточки за отбора на бай Васо. Предстоеше вто-рият – устният изпит, който щеше да се проведеслед три дни.

Учител по математика в училището беше и г-нКолчев. Това беше висок, с вид и маниери наблагородник мъж, винаги гладко обръснат, съсзелени очи, побелели, акуратно сресани коси,спокойни, меки движения и благ поглед. Гово-реше тихо и авторитетно. Гледаше на ученицитекато на свои деца, прощаваше им лудориите и сезастъпваше за тях пред училищното ръковод-ство. Предполагам, че вирнатия си нос и високосамочувствие тази гаднярска наука – математи-ката, е придобила от математици като него,които знаят колко трудна е тази „проклетница“ и

75

не желаят дарбата и любовта, която имат къмнея, да превърнат в средство за издевателства имъчение над нещастници, лишени от тази дарба.

Видя ме в коридора преди изпита. Усмихна мисе дружелюбно и попита как съм.

– „Тантел марка“. Чудя се как реших задачитена писмения – отвърнах смутено.

– Гледах ти работата. Не беше лоша. Четири иполовина е съвсем прилична оценка за ученицикато теб, на които математиката не е стихията…..Желая ти успех….

И ме отмина, защото изпитът започваше ипървите 5–6 съученици, объркани и зачервениот притеснение, се шмугнахме страхливо в из-питната стая.

Бях учил теорията по-добре. Силната ми па-мет услужливо беше подредила голяма част оттеоретичните обяснения и искрено се надявах,че няма да блокира, като откаже да ги подаде внужния момент. Бях си изработил и система,която успешно преодоляваше паниката и макари на части, позволяваше да сглобя доста пълнозаучените въпроси – по-късно, като студент,тази система ми беше много полезна.

Не помня какви въпроси изтеглих. Казах ги наЯнка Иванова, за да ги отбележи в протокола,взех подпечатаните листове и седнах на послед-ния чин, дясната редица, до стената към коридо-ра. За всеки случай извадих от чантата и мушнахпод чина учебника по математика.

На последния чин не бях изложен на прякконтрол от „изпитната маса“, където бяха нася-дали учителите от комисията. Те обаче обикно-вено се разхождаха между редиците, а можеха ида надничат в листовете с разработваните въпро-си, така че обстоятелството да не бъда контроли-ран от „масата“, не беше кой знае какво съще-ствено предимство.

Настаних се удобно. Подредих писалките.Облегнах се назад, за да вкарам в ред щуращитесе като улави в главата ми мисли и бавно започ-нах да слагам парчета от въпросите, от коитопосле трябваше да сглобя цялостните отговори.Видях, че учителят Колчев се опитва да заставапред масата така, че да засенчва другите двамачлена от комисията, като им пречи да наблюда-ват залата. Янка Иванова беше председател накомисията. Тя седеше в средата на масата и вър-теше глава, за да наблюдава трите редици с чино-ве. Колежката й, чието име не помня, разсеянонаблюдаваше учениците от първите няколкоредици чинове, прелистваше някакво списание иот време на време споделяше нещо на ухо с

председателката на комисията. Само Колчевобикаляше непрекъснато, тихо и спокойноредиците и едва по-късно осъзнах, че той се раз-хожда само около моя чин и по пътеката до сте-ната, която води към него.

По едно време и Янка Иванова стана, за даобикаля между редиците, и тогава, сякаш за да йнаправи път да мине, учителят Колчев седна начина пред мен и облегна гърба си на моя. За дане преписваме, в редиците бяхме разделени отчинове, на които не седеше никой. Колчев седнаи когато Янка Иванова наближи, той протегнаглава, сякаш наблюдаваше какво пише ученикътот предния чин. Иванова видя издължената мушия и вперената в работата на ученика пред менглава на учителя Колчев и се спря също при него.Зарея поглед в написаното, продума едно„браво“ и „добре“ и отново отиде да седне научителската маса.

Приключих криво-ляво с това, което знаех, ивдигнах ръка, че съм готов. Янка Иванова свисок глас и ехидна усмивка ме попита, сигуренли съм, че съм подготвил достатъчно въпросите икогато й отговорих утвърдително, любезно мепокани за изпит при масата.

Господ знае дали съм бил истински готов. Товае нещо, което при математиката и нейните взаи-моотношения с моите посредствени знания ви-наги е съмнително. Затова реших, готов-него-тов, когато стъкмих нещо що-годе прилично, даизляза за изпит, преди да ме е емнала паниката,заради която да забравя и малкото научено.

Учителят Колчев също стана и седна зад изпит-ната маса, за да започнат препитването. Щеизлъжа, ако кажа, че ги смаях. Отговорите мибяха сравнително пълни, но си личеше, че бяхазаучени без разбиране. Иванова много добреразбираше това и на няколко пъти се опита катопредседател да ме прекъсне, за да уточняланещо. „Какво имаш да уточняваш, ма сестро?“– блъскаше ми се в главата. „И тук ли ще показ-ваш лошотия? Нали закопахме томахавките и азбезславно ти демонстрирах, че се считам за по-беден. Всъщност така ли беше? Май не! Май азсе считах за победител. Така ти се пада ежльо!Стискай сега дупе, щом си куражлия да се„зъбиш“ на учители!“

Извади ме благият, спасителен глас на Колчев,който като в просъница достигна съзнанието ми.

– Какво има да уточняваш, Янке? Не го лизнаем ние Владимир. Крехки са му знанията.Нека продължи!

Както и да е. Грях ми на душата, ако се правя

76

на мъченик. Янка, повлияна от мъдрия, спокоентон на Колчев, изведнъж смени курса и като сеусмихна, рече благосклонно:

– Е, хайде, той повече няма да каже. Достатъ-чно! Нека да го пускаме. Положи някакви уси-лия. Доказа, че все пак може...

Писаха ми една изстрадана, мила, обична,желана „тройка“, която „увенча делото“, и азсвърших гимназия.

Тръгнах към чина, за да си взема чантата и …о,ужас! Кръвта нахлу в главата ми. Всичко притъ-мня пред очите ми. Разтреперих се от някаквамигновена треска. Чинът, на който бях седнал,нямаше предна дъска и от зейналото като сценапространство под него се виждаше в целия сиръст, шарен и дебел… учебникът по математика.Не бях го ползвал и единствената ми грешкабеше, че не го бях оставил на една помощна масапри влизането ми в стаята, където се провеждаизпитът. Ако комисията обаче го беше видяла,трудно щях да установя в спор с Янка Иванова,че не съм преписвал.

Застанах с лице към него. Извадих го отмястото на липсващата дъска и като го държахпред корема, за да го засланям, отворих учени-ческата чанта (тя всъщност беше една стара адво-катска чанта на дядо ми) и го пъхнах в нея. Сед-нах на чина, за да се съвзема, избърсах влагата напритеснение, която мигновено беше избила почелото ми, и вече успокоен тръгнах към вратата.Преди да изляза се поклоних на комисията.

– Сърдечно благодаря за помощта! С матема-тика никога повече няма да се занимавам.

Усмихнаха се доброжелателно, а учителятКолчев добави благо „На добър час“!

Какво направи този човек? Дълго мислехпосле. Облягаше се и ох, боже, как не! Ако небеше се облягал, ако не беше я засенчвал, Ива-нова щеше да види учебника и никакви усилиянямаше да я убедят, че не съм преписвал. Зато-ва добрият човек се разхождаше и покрай моятаредица – за да бъде наблизо и седне, като при-крие с гърба си проклетия учебник, когато станенужно.

Когато си взех дипломата, новата учебна годи-на беше започнала. Видях много учители. Всич-ки бяха много дружелюбни, а аз изключителнопочтителен към тях. Поздравихме се и с Ивано-ва и тя ми направи комплимент, „че съм ималнеразвита заложба на математик“. Рекох си „дане вярваш“, благодарих още веднъж и тя влезе вчас, а аз се запътих да търся учителя Колчев.

Той, разбира се, отрече помощта си. Не съм

очаквал и друго. Този почтен и скромен човек неможеше да се самоласкае, че е помогнал на единслаб в математиката ученик, каквито вероятносъс стотици са минали през него в кариерата муна учител.

– Всичко дължиш на себе си, Владимире. Бешепонаучил. Аз само побутнах, да не губим време,защото ти убедително заслужи тройката.

Пожелах му здраве, а той лека военна служба.Седмица преди да ме повикат в казармата, с

татко и бай Васо „по мъжки“ отбелязахме ус-пешното завършване на училище. Бай Васобеше здрав, в добро настроение и цяла вечер мебудалкаше със загубите на баскетбол и „сантасе“.

На 16 октомври 1963 г. тръгнах пеша, состригана глава, куфар с дрехи и китка здравец,затъкнат в ризата, към сборния пункт за казар-мата – някъде около студентските общежития на„четвърти километър“. Татко и мама ми я бяхасложили за здраве. Сълзи напират в очите ми,като си спомня колко трогателна беше раздялата.Мама беше вече тежко болна…

Минах покрай „Феята“, където често ходехмекато ученици. На терасата, зяпайки движениетопо тогавашния булевард „Ленин“, седяха моитесъученици – вече студенти, Иван Пенчев, ЛюбоХаджикостов, Вера Кръстева (бог да я прости),Ани Милкоева, Ани Кръстева, Коста Цацов,Камен Венедиков, Мишо Венедиков. Движе-нието по булеварда не беше голямо. Видяха ме ими помахаха. Аз им отвърнах с китката здравецна мама и татко. После наведох глава и каторазярен бик, с бързи крачки излязох от погледаим.

Обещанието си сдържах и продължавам дасдържам. От тогава до днес, до математика несъм се докосвал.