стр. 1

Съдържание:

1. Обхват на Макроикономиката. Макроикономически проблеми, цели и инструменти.

2. Индикатори за равнището на икономическата активност. Макроикономически

кръгооборот. БВП.

3. Измерване на БВП. Номинален и реален БВП. Макроикономическо благосъстояние.

4. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви.

5. Класическият и кейнсианският подход за определяне обема на производството.

6. Компоненти на ст. разходи за лично потребление и спестявания. Функции на

потреблението и спестяването.

7. Макроикономическо равновесие - Кейнсиански модел.

8. Същност и характеристика на икономическия цикъл.

9. Измерване и прогнозиране на икономическия цикъл.

10. Проблемът за цикличността в икономическата теория. Антикризисна политика.

11. Заетост и безработица. Същност и измерване на безработицата.

12. Причини и форми на безработицата. Концепцията за "пълна заетост".

13. Същност, измерване и видове инфлация.

14. Причини за инфлацията - теоретични дискусии.

15. Последици от инфлацията и стабилизационна политика.

16. Държавен бюджет. Бюджетни разходи. Бюджетен дефицит и държавен дълг.

17. Фискална политика - същност и цели. Дискреционна фискална политика.

18. Недискреционна фискална политика. Вградени стабилизатори. Финансова политика,

ориентирана към предлагането.

19. Пари. Измерване на паричното предлагане. Монетарни агрегати.

20. Търговски банки и техните операции.

21. Търсене и предлагане на пари, равновесие на паричния пазар.

22. Централна банка. Независимост на централната банка. Функции.

23. Основни инструменти и механизми на монетарната политика.

24. Икономически растеж - същност и показатели. Моделиране на производството.

25. Фактори на икономическия растеж. Държавно регулиране на растежа.

26. Роля на международната търговия. Икономически основи. Търговски бариери.

27. Търговски и платежен баланс.

28. Международна валутна система. Валутен пазар и валутен курс.

1. Обхват на Макроикономиката. Макроикономически проблеми, цели и

инструменти.

Обект на Макроикономиката е националната икономика.

Предметът на Макроикономиката пък е поведението на националната икономика и

взаимодействието между съставящите я сектори и съвкупни величини и промени в тях.

В конкретен план Макроикономиката търси решение на четири групи проблеми:

1. Растеж на БНП, съвкупно търсене, съвкупно предлагане и макроикономическо

равновесие;

2. Макроикономическа нестабилност: икономически цикли, безработица, инфлация,

социално неравенство;

3. Макроикономическо регулиране чрез фискална, парична и друга политика за

въздействие на правителството върху макроикономическите зависимости и връщане на

икономиката в състояние на равновесие;

4. Равновесие на външните икономически отношения и валутен пазар

Обекти на въздействие са:

- производството

стр. 2

- заетостта на активното население

- цените на стоки и услуги

- външноикономическата сфера

За икономистите-класици /А.Смит/ начален пункт за изучаване на икономиката е

природата на човека – свободата на действие, свободата на търсене, предлагане,

конкуренция, печалба. Според тях “невидимата ръка” гарантира осъществяването както на

личните, така и на общите интереси. Недостатъците са, че те считат, че пазара автоматично

регулира икономиката и подценяват проблемите на безработицата, инфлацията, цикличност

на развитието и др.

В края на 19в. започва да се говори за т.н. регулирана икономика и двете схващания -

социал-радикално и реформистско:

- социално-радикалната визия извежда на преден план държавния монопол;

- при реформисткото схващане икономиката се контролира от държавата, а държавата

от свободното гражданско общество. Кейнс отрича тезата за самоуправляваща се икономика,

но не отхвърля икнкурентно-пазарните механизми. Той счита, че държавата може само да ги

допълва и коригира със своята политика.

Сега има алтернатива за отворено пост-модерно общество. Основната ценност е

индивидуалната свобода, а условията й – правата на собственост и пазара. Отвореното

свободно гражданско общество е плуралистично – богато на субекти, институции, свободни

сдружения и др. Чрез които се саморегулира, то осигурява не само права и свободи, но и

задължения, отговорности и толерантност към индивидите.

На тази основа става връзката между социалните слоеве, между поколенията, между

настоящето и бъдещето.

Съвременната икономическа теория трябва да съчетае в едно либерално-класическия

възглед за действията на макроикономическите субекти с възгледа за макроикономиката и

световното стопанство.

Макроикономика и макроикономическа теория: обект, предмет и функция

1. Обект - Системата на икономиката като реалност е структурирана на три равнища:

миро, макро, мега. Оттук се говори за микроикономика, макроикономика и глобална

икономика. От това се обуславят три относително самостоятелни, но и взаимно свързани

раздела в икономическата теория със същите наименования – микро, макро и глобална

икономика. С тези понятия се обозначават и реалности, и теории.

Като реалност макроикономиката е националната икономика в цялост. Като теория

Макроикономиката е система от научни подходи, принципи, анализи и решения относно

това – как националната икономика се структурира, функционира и развива ( процъфтява

или деградира).

Макроикономиката като реалност е обект на Макроикономиката като научна и учебна

дисциплина.

1. Предмет – Като теория Макроикономиката изучава най-общо казано – поведението

на националната икономика, както и взаимодействието между съставящите я сектори,

величините, които ги характеризират и промените в тях.

Преди всичко Макроикономиката анализира поведението на икономикческата система

като цяло. В нея всеки факт придобива смисъл и значение само като елемент от цялостната

структура на икономиката.

Тя изучава във взаимна връзка и поведението на домакинския, производствения,

финансовия и външноикономическия сектори.

стр. 3

Интересува се и от изменението на основните съвкупни променливи величини, които се

явяват и като нейни измерители: брутни продукти, потреблението, спестяването,

инвестициите, безработицата, инфлацията и др.

Най- после Макроикономическата теория се интересува от взаимодействието между

секторите на икономиката и между съвкупните променливи величини, което показва

еволюцията на икономическата система като цяло. Такъв характер има например взаимната

зависимост междъ реалния, правителствения, финансовия и външноикономическия сектор,

между растежа на БНП и потреблението, инвестициите, заетостта, безработицата и

инфлацията.

1. Функции – Макроикономиката изпълнява две основни функции: теоретико-

познавателна и управленско-прагматична. Първата е обърната към самата наука и цели

нейното развитие. Втората е насочена навън – към икономическата практика с оглед на

рационализираната й.

Теоретико-познавателната функция на Макроикономиката включва описания,

методологии, обяснение, прогнози и др., чрез които се изучават, анализират и теоретизират

икономическите явления.

Теорията на икономиката се развива не самоцелно, а за да обслужва практиката. Тя

изпълнява и управленско-прагматична функция – препоръчва рационални решения,

политики и стратегии, които намаляват усилията и разходите и увеличават ползите и

доходите. Макроикономиката не дава рецепти за всеки конкретен случей. Тя формира само

определени макроикономически начини на мислене, установява ръководни принципи,

предлага модели за анализ и вземане на макрорешения.

1. Принципни подходи за анализ – За икономистите – класици начален пункт за

изучаване на икономиката е природата на човека: личният интерес, свободата на действие,

свободната игра на пазарните сили (търсене, предлагане, цени, конкуренция), ненамесата на

държавата в икономиката. Този подход е по-валиден за микроиконимиката, докато

макроикономическите променливи неточно се представят само като прост сбор от

величините, характеризиращи дейността на микроикономическите субекти – потребителите,

производителите, търговците, банкерите и пр. На практика не само чатите влияят на цялото

(националната икономика), а и цялото като среда въздейства върху частите.

Появилото се през 20в. учение на Дж.М.Кейнс (1883-1946) обърква последователите на

класиците. Кейнс отрича класическата теза за самоуправляващата се икономика, но не

отхвърли конкурентно-пазарните механизми. Той иска само държавата да ги допълва и

коригира със своята политика.След Втората световна война кейнсианството, което се базира

върху съчетаване на интересите на бизнеса и хармонизиращата роля на държавата, получава

всеобщо одобрение. Това е причина в икономическата теория Макроикономиката да заеме

водещо място в сравнение с Микроикономиката.

Според либерално-класическите теории действията на микроикономическите единици

формират макроикономическото състояние на обществото. В теорията на Кейнс – обратно –

макроикономическите условия определят поведението на микроикономическите единици.

Съвременните изследователи на глобалните тенденции подчертават решаващото

значение на състоянието на международната икономика. То оказва силно въздействие върху

националните икономики, а в екстремални ситуации (по време на кризи, войни и т.н.)

доминира над тях. В тези условия неизбежно настъпват промени в целите, съдържанието и

начините за регулиране на икономиката. Националната регулативна система естествено се

допълва с наднационална в лицето на нарастващия брой международни организации.

Следователно постигането на икономическа стабилност вече не е въпрос само на

поведението на крайните потребители (като е в кейнсианската теория), а е въпрос и на

постоянно приспособяване на националните икономики към променящите се международни

изисквания.

стр. 4

И така ясно е, че съвременната икономическа теория трябва съчетае в едно действията

на микроикономическите субекти, като формиращи макроикономическото състояние на

обществото с възгледа за макроикономиката и за световното стопанство с възгледа за

макроикономиката и за световното стопанство, които от своя страна пък моделират

поведението на микроикономическите единици.

Основни приоритети и цели на Макроикономиката

1. Основни приоритети – Преди всичко Макроикономиката търси решения на четири

групи проблеми:

• Равнище и растеж на производството, съвкупно предлагане и съвкупно търсене,

макроикономическо равновесие;

• Макроикономическа нестабилност: икономически цикли, безработица, инфлация,

социално неравенство;

• Макроикономическо регулиране с помощта на фискалната, паричната и пр. Политика

от страна на държавата върху макроикономическите зависимости и връщането на

икономиката в състояние на равновесие;

• Влияние на външните икономически отношения, влючително на валутния пазар,

върху развитието на националната икономика.

С оглед на тези проблеми се структурира съдържателно макроикономическата теория,

акцентира се върху определени подходи ( главно класически, кенсиански и монетарни),

използва се система от показатели за установяване на общото състояние и тенденциите на

развитие на националната икономика, дефинират се определени цели и политика.

2. Главни цели – Поначало системата на икономиката функционира и се развива въз

основа на свои обективно присъщи принципи, механизми и взаимозависимости.

Благодарение на това тя спонтанно постига желани от нас състояния : растеж, пълна заетост

на работещото население, стабилност на цените, външноикономическо равновесие и на тази

основа – общо, макроикономическо равновесие. Но икономиката е динамична система. Тя

бързо променя своите макропараметри, тъй като на нея е присъща и нестабилността.

Макроикономическата нестабилност води до загуба на ресурси, на време, поражда социални

конфиликти. Възниква пазарни дефекти и несъвършенства. Това налага да се въздейства

върху функционирането на икономиката, да се постигат желани състояния, като се

отстраняват или заглушават проявите на макроикономическа нестабилност.

Най-общо икономиката се стреми към: висок и устойчив растеж на обема (равнището)

на производството; пълна заетост и отсъствие на принудителна безработица; стабилност на

цените и нулево равнище на инфлация; външноикономическо равновесие и стабилен валутен

курс.

темп на растеж на обема (равнището) на производството. Това означава растящо количество

блага, растящ брой работни места, растящи доходи и жизнен стандарт. Всички те ще са

обобщени от един общ показател – този за брутния вътрешен продукт (БВП) в неговите две

проявления: текущ (фактически) и потенциално възможен.

на високо

равнище на заетост, а още по-добре – на пълна заетост на икономически активното

население, което е налице, когато икономиката работи на границата на своя потенциал.

икономиката. Цените са източник на информация за тенденциите в икономиката; чрез тях се

преразпределят ресурси между отраслите на дейност и между икономическите агенти;

стр. 5

осигуряват се определени доходи, с които се възпроизвеждат производствените фактори на

все по-високо технологично и ефективно ниво; постига се общо пазарно равновесие.При

ценова нестабилност и инфлация целите не могат да изпълняват своите функции. Настъпва

дисбалансираност на икономиката. Това не означава обаче, че цените трябва да бъдат

абсолютно твърди, веднъж завинаги фиксирани – тогава те пак не биха могли да изпълняват

икономическата си роля на регулатор и балансьoр в икономиката. Стабилни цени означава

гъвкави, свободно формиращи се цени без инфлационни или дефлационни тенденции.

ритетна цел на макроикономическата политика е постигането и поддържането

на външноикономическата стабилност, което означава: равновесие на износа и вноса на

стоки и услуги, стабилен валутен курс, уравновесен платежен баланс. Външноикономическо

неравновесие е сериозен икономически и политически проблем на всяка отворена

икономика. Преодоляването му и извличането на всички изгоди от участието в

международното разделение на труда и в международната търговия, движението на

капиталите и пр. е незаменим фактор за развитието на всяка национална икономика.

Модели на макроикономическия анализ

1. Съвкупно предлагане и съвкупно търсене – Отговорът на този въпрос е от главните

фактори за състоянието на икономиката – съвкупното предлагане AS и съвкупното търсене

AD на блага, а оттам – на пари и на производствени ресурси (трудови, капиталови и

природни). Под съвкупно предлагане обикновено се разбира реалното количество крайни

стоки и услуги в националната икономика, които производителите желаят и могат да

пласират на пазара за определен период при всяко равнище на цените.

Под съвкупно търсене се разбира реалното количество крайни стоки и услуги в

националната икономика, които потребителите желаят и могат да закупят през определен

период при всяко равнище на цените.

В класическия модел за функциониране на икономиката се приема, че именно

съвкупното предлагане AS определя равновесното равнище на БВП (Y) и само си създава

адекватно на себе си съвкупно търсене.Оттук в рамките на модела “Съвкупното предлагане –

съвкупното търсене” на преден план се извежда съотношението Y = AS. Предвид на това се

акцентира върху факторите на съвкупното предлагане – ресурсите, производствените

разходи, технологиите и пр.

В кейнсианския модел – обратно – съвкупните разходи, съответно съвкупното търсене

определят равновесното ниво на националното производство, и си създават адекватно

съвкупно предлагане. Поради това в рамките на модела “Съвкупното предлагане –

съвкупното търсене” ударението се поставя върху съответното Y = AE.

Съвкупното предлагане се определя от правата зависимост между равнището на цените

и произвеждания реален обем на БВП. Графично се изразява чрез кривата на съвкупното

предлагане, което има положителен наклон. Съвкупното търсене се определя от обратната

зависимост между равнището на цените и желания за придобиване от потребителите обем на

БВП. Тя се изразява чрез функцията (кривата) на съвкупното търсене, която има отрицателен

наклон. Кривите на съвкупното предлагане и на съвкупното търсене показват какви

количества продукт биха се предлагали, съответно – търсили на всяко равнище на цените

при равни други условия.

Обикновено се приема, че от гледна точка на кратък период съвкупното търсене има

по-голямо значение за обема на БВП, докато за дълъг срок определящата роля има

съвкупното предлагане. Това е така, понеже в рамките на кратък срок търсенето по-бързо

реагира на пазарните промени, а пред дълъг период производството и предлагането са по-

фундаментални фактори. Във всички случаи обаче какви точно ще са реалният БВП и

стр. 6

равнището на цените зависи от съвпадането на предлаганите с търсените количества

продукт, т.е. от уравновесяването им.

2. Макроикономическо равновесие – Анализът на икономиката посредством модела на

съвкупното търсене и предлагане има основно значение в макроикономическата теория.

Съотношението между съвкупното търсене и съвкупното предлагане определя равновесното

състояние на БВП и на цените, а с това и макроикономическото равновесие или

неравновесие. Под макроикономическо равновесие се разбира положение, при което

противостоящите едно на друго съвкупно търсене и съвкупно предлагане, определящи

поведението на важни променливи величини (БВП, пари, труд, капитал, валута) взаимно се

неутрализират ( изравняват) и не оказват натиск за промяна. Това означава, че се търси

толкова, колко се предлага и се предлага толкова, колкото се търси.

Когато става на въпрос за отделен пазар ( било на продукти, на капитал, на труд, на

валута), говорим за частично макроикономическо равновесие.Ако имаме предвид

равновесието на съвкупност от пазари, говорим за общо макроикономическо равновесие.

Включването на нови пазари в макроикономическия анализ не е нищо друго, освен преход от

единичното към общото, от простото към сложното, от абстрактното към конкретното.

Икономиката е динамична система. За нея са иманентно присъщи както състоянието на

равновесие, така и на неравновесие, на нестабилност. Това е така, понеже факторите на

съвкупното търсене и предлагане се изменят с различни сили и насока, докато се установи

ново равновесие. По тази причина за съвременната икономика са характерни както

разширяването, това и свиването, както инфлацията, така и безработицата. Задачата на

икономическата политика е да предотврати или – ако са настъпили – да преодолее техните

крайни прояви.

Съвкупното предлагане и търсене на макроикономическо равнище съществуват и като

съвкупни потоци от производствени фактори, от крайни продукти, от доходи и разходи.

3. Циркулационни потоци.Двусекторен модел – Основно значение при стабилизиране

поведението на икономиката имат взаимоотношенията между секторите на производството

на потреблението (на домакинствата и на фирмите). Това са двата полюса на

икономиката.Потоците на ресурсите и на крайните блага изразяват реалната икономика.

Движението им се опосредства от срещуположно движение на пари ( парични доходи и

разходи), което формира т.нар. парична икономика.

Макроикономическа политика

По своята същност макроикономическата политика е съвкупност от системни

практически действия на правителството за осъществяване на определена стратегия.

Макроикономическата политика играе ролята на предавателен механизъм между

потребностите на обществото и възможностите на икономиката, между изискванията на

икономическата теория и юридическите закони, от една страна, и политическата

целесъобразност от друга.

Управленските решения на държавните органи се вземат въз основа на анализ и избор

между различни възможности и с оглед на целите, които се преследват.

Главните обекти, върху които се въздейства, са:производството, заетостта на активното

население, цените на стоките и услугите, външноикономическата сфера, респективно –

тяхното циклично развитие.

Целта на държавната политика не е само подобряване на макроикономическите

показатели. Важни са също така: постигането на по-голяма социална справедливост и

стабилност, социална сигурност, духовно развитие и др.

стр. 7

• Макроикономическата политика на държавата може да е стимулираща или

ограничаваща по характер; дискреционна или по правила по начина на осъществяване; на

контрола или на регулиране по предназначение.

• От гл.т. ма своите инструменти ( начини за въздействие), макроикономическата

политика е фискална и парична политика, политика на регулиране на доходите и

външноикономическа политика.

Инструментите на фискалната политика са правителствените разходи , данъците и

социалните разходи.Правителствените разходи са елемент на общите разходи. Чрез тях се

постига кратковременно изменение на реалния БВП

Инструментите на макроикономическата парична политика са: нормата на

задължителните банкови резерви: операции на “открития пазар”, сконтовият процент. Те

влияят върху ускоряването или забавянето на растежа на паричната маса, оттук – върху

намаляването или покачването на лихвения процент, а чрез него – върху растежа или

свиването на инвестициите на фирмите.

Инструмент за въздействие върху икономиката е и политиката на доходите, наричана

още политика “заплати – цени”. Традиционната и цел е преодоляването или спирането на

инфлацията чрез: ограничаването на растежа на паричната маса, свиването на

правителствените разходи “замразяването” на заплатите. Тези мерки повишават лихвения

процент и съкращават съвкупните разходи, а с това – и реалния БВП, равнището на заетостта

и инфлацията.

Инструменти на държавата за влияние върху външните икономически връзки са от

административен и икономически характер: влияние върху външнотърговския и валутния

режим, валутните курсове, вносните мита, износните квоти, субсидиите и пр.

От само себе си се разбира, че всяко правителство трябва, първо, точно да формулира

макроикономическите си цели и след това да избира макроикономическите инструменти.

Като правило, много от целите са алтернативни, взаимно изключващи се. Не може например

да се осигурят едновременно и високи данъчни постъпления в бюджета, и големи частни

инвестиции; и пълна заетост, и нулева инфлация. На практика често се случва

управляващите, образно казано, да натискат едновременно и педала на газта, и педала на

съединителя и автомобила на икономиката.

Оттук възниква необходимостта да се съставят теоретични концепции и да се използват

едни или други аналитични макроикономически модели, правещи сложната икономическа

действителност по-разбираема.

Основни макроикономически измерители. БВП и подходи за изчисляването му.

Измерването на икономическата активност в една страна е важен проблем на

икономическия анализ. Тя е олицетворена в равнището на съвкупното производство и се

изразява чрез голям брой индикатори като: Национален продукт (НП, Междинен продукт

(МП), Краен продукт (КП), Брутен национален продукт (БНП), Брутен вътрешен продукт

(БВП), Национален доход (НД), Персонален (личен) доход (ЛД) и Разполагаем доход (РД).

Националният продукт представлява агрегатна величина, която характеризира общото

равнище на стопанската дейност в дадена страна. Чрез него и неговите измерители се

сравняват националните икономики и се изследва развитието им в динамика.

Измерителната система на пазарната икономика включва няколко крупни индикатора, които

имат за своя изходна основа Националния продукт.

Националният продукт е общата сума на материалните блага и услуги, които са

произведени в икономиката за определен период от време - обикновено една година. За да

може националният продукт да стане основа за вземане на управленски решения той трябва

да може да се измерва. Но икономиката произвежда множество продукти между които на

пръв поглед няма нищо общо. Това което прави възможно съизмерването им е, че всички те

имат парична оценка, имат цена. Именно, паричната оценка, цената дава възможност да се

стр. 8

формира първия измерител на Националния продукт - и това е Брутният национален продукт

(БНП).

Брутен национален продукт (БНП) е сумата от пазарните стойности на всички крайни

материални блага и услуги произведени в икономиката за определен период от време

(обикновено една година). БНП е измерител на националния продукт, но те не са

тъждествени понятия по следните причини:

Първо - БНП отчита или включва стойността не на всички произведени блага, а само на

крайните блага, тези, които са стигнали до крайния потребител. БНП изключва така

нареченото "повторно" броене, при което стойността на междинните продукти се отчита

многократно. Междинни продукти са всички блага, които се използват за производство на

други блага. Те имат само производствено предназначение. Това са всички суровини,

материали, горива, полуфабрикати, услуги и др., които имат многократно използване.

Известно е, че процесът на производството на стоките преминава през много стадии. На

всеки стадий се използва резултатът от предходния и се добавя нова стойност. В Брутния

национален продукт се включва само добавената стойност към продукта на отделните

стадии.

Второ - БНП е показател за текущото производство. Той включва само стоките и

услугите, които са произведени и продадени в течение на текущата година. Изключва

произведените през минали години стоки. Тяхното производство е отчетено в годината на

произвеждането им и те не увеличават стойността на БНП.

Трето - БНП не отчита натуралното производство - стоките и услугите произведени в

домашното стопанство изостанали за ползване в него. Трудът на домакинята, когато готви и

пере няма пазарна стойност и не увеличава БНП, но когато тя извършва тази работа навън,

последната се включва в БНП чрез работната заплата, която получава като цена на своята

работна сила.

Четвърто - БНП не отчита продуктите на т.н. черна (сива) икономика, икономиката в

сянка, продаващи се нелегално поради забрана или избягване на данъчно облагане.

Пето - в БНП се отчитат само продуктите и услугите, произведени с фактори на

производството, които са собственост на граждани на страната или на самата държава, затова

наред с показателя БНП се използва и показателят Брутен вътрешен продукт (БВП), който

включва целия продукт произведен в страната, независимо от собствеността на факторите с

които е произведен.

Когато всички тези условия (правила) са спазени пазарната оценка на сумарното

количество от стоки и услуги е БНП.

Крайният продукт са две форми БНП и БВП. БНП - се пресмята по признака

"собственост" на страната, т.е. само от нейни фирми на и извън нейната територия. БВП - се

пресмята по признака "територия" на страната, т.е. като създаден вътре в нея независимо

дали от национални или от чужди фирми.

Брутен вътрешен продукт (БВП) - това е пазарната стойност на потока от крайни

продукти, произведени на територията на дадена страна за определен период (обикновено

една година), които отиват за потребление, както в страната, така и извън нея. Той е

показател за вътрешната икономическа активност.

БНП се измерва в два варианта, на две нива, като: номинален и реален БНП. Това е

необходимо, защото в пазарната икономика БНП (БВП) може да се изменя във времето под

влияние на два фактора: неговият физически обем (Q) и цените (Р).

БНП = Q.P.

Двата фактора могат да действат самостоятелно или в комбинация. Когато БНП (БВП)

се вземе в неговото парично изражение в текущи цени говорим за номинален брутен

национален продукт (НБНП), а когато се измерва в неговия физически обем говорим за

стр. 9

РБНП. Ако физическият обем (Q) се запазва, а цените растат, расте само номиналният БНП.

Това дава неточна представа за равнището на икономическата активност в страната, защото

паричният измерител е под силното влияние на инфлационните процеси. За да получим

реалната промяна в БНП, изразяваща динамиката на физическия обем на произведените

стоки и услуги трябва да елиминираме влиянието на цените. Това може да стане с различни

подходи, но общият принцип е като използваме за измерител на БНП през различните

периоди едни и същи цени. Такива цени се наричат базисни или съпоставими.

Определя се една предшестваща година и тя се приема за база за сравнения. По този

начин за всяка година може да се определи номиналния и реалния БНП. Разликата между тях

ще зависи от измененията в ценовото равнище. Съотношението между номиналния и

реалния БНП изразява индекса на ценовата промяна. Този индекс наричан още дефлатор

представлява своеобразна цена на БНП. Дефлатор БНП е индекс на цените, който показва

разходите за покупката на стоките, включени в БНП през даден период, спрямо разходите за

тяхната покупка през приетия за база период.

За базисната година дефлаторът е винаги 100 %, тъй като НБНП, се взема за реален за

текущата година.

а) ако дефлаторът е по-голям от 100 това означава, че поради покачване на цените

НБНП е нараствал по-бързо от РБНП, т.е. от физическия обем на продукта;

б) ако дефлаторът е по-малък от 100 това означава, че физическият обем на БНП (БВП)

е нараснал по-бързо от цените, което е много благоприятно. Следователно функцията на

дефлатора на БНП е да "изчиства" номиналния БНП от влиянието на цените (да го

трансформира в реален.)

Методи за измерване на БНП (БВП)

БНП може да се измерва по два начина: първо, като сума от разходи за покупка на

стоки и услуги, и второ - като сума от разходи за тяхното производство. Двата подхода са

взаимно свързани и по същество еквивалентни, защото разходите за покупка на крайни стоки

и услуги в парично изражение са равни на разходите за производство на крайни стоки и

услуги в парично изражение = БНП. Първият е известен като Разходен (продуктов) метод за

измерване на БНП, а вторият като ресурсно приходен - Доходен. И двата подхода почиват на

концепциите за съвкупното търсене й съвкупното предлагане и за циркулационните потоци.

Следва да се има предвид обстоятелството че в икономиката това, което е доход за едни е в

същото време разход за други.

Брутните национални разходи за крайната продукция съдържат четири основни

елементи: потребление - С, инвестиции - I, правителствени разходи G и чист експорт - (Х-М).

Потребителските разходи - С са разходите за покупка на стоки и услуги от страна на

домакинствата. Това са консумативни стоки за краткотрайна употреба - храна, облекло,

обувки, обзавеждане, лични автомобили, медицински, общообразо­вателни, юридически и

други услуги. Тези разходи имат най-голям относителен дял в БНП и техният размер

обикновено е стабилен.

Инвестиционните разходи (I) са насочени към осигуряване на бъдещото потребление.

Известно е, че обществото не изразходва целия си доход за текуща консумация. Една част от

него се насочва за закупуване на нови машини, съоръжения, складови запаси, строеж на

заводи, болници, училища, пътища и др. Инвестиционните разходи са твърде непостоянен

елемент на брутните национални разходи. Те се колебаят значително в зависимост от фазите

на деловия цикъл, равнището на лихвения процент и други фактори.

Правителствените разходи (G) са съвкупност от потребителски и инвестиционни

разходи от страна на държавата. Свързани са с издръжката на отбраната, държавното

управление, здравеопазването, образованието. Тук се отнасят и държавните инвестиции в

различни видове производства. Относителният дял на тези разходи в БНП е важен показател

за държавната намеса в икономиката.

стр. 10

Измерители на дохода (НД, ПД, РД)

Брутният национален продукт е най-обхватният измерител на обема на националното

производство и икономическата активност. Наред с него в икономическата теория и

практика се използва и измерителят нетен (чист) национален продукт. Той се получава като

от БНП се приспадат разходите за потребения капитал (амортизацията). Нетният национален

продукт е мярка за чистата продукция на икономиката, която остава след приспадане от

брутното производство на онова количество, което е необходимо за поддържане на

съществуващия капиталов запас.

ННП (ЧНП) = БНП - Амортизацията.

Освен измерителите на националния продукт съществуват и няколко важни

макроикономически измерители на дохода. Те са: Национален доход (НД), Персонален

(личен) доход (ПД) и Разполагаем доход (РД).

Националният доход е най-обобщаващият измерител на дохода. Той представлява

сумата от всички възнаграждения за факторите на производството: работната заплата,

лихвата, рентата, корпоративната печалба. Получава се като от чисти национален продукт се

приспаднат косвените данъци.

НД= ЧНП - косвените данъци.

Персоналния доход е второто равнище на дохода. Той представлява сумата от всички

доходи, които се полагат на гражданите на една страна преди още да се обложени с данъци.

Правото на доход още не означава, че той е действително получен. Част от печалбата се

влага отново в производството и увеличава инвестиционните разходи. Друга част се взема от

държавата под формата на данък върху печалбата. Част от работната заплата не достига до

работещите, а отива за социални осигуровки. В същото време определени групи от

населението получават доходи без те да са свързани с текущото производство на материални

блага и услуги. Такива доходи са държавните трансферни плащания - социални помощи,

пенсии, стипендии, помощи на безработни и други.

Когато от НД се приспадне създадения, но неполучен доход и се прибавят

трансферите плащания се формира измерителят - Персонален доход. ПД = НД -

неразпределената печалба на фирмите - разходите за социално осигуряване + трансферните

плащания за домакинствата от правителството и фирмите.

Разполагаемият доход (РД) е третото равнище на дохода. Получава се когато от

персоналния доход се приспаднат и личните подоходни данъци (преките данъци).

РД = ПД - личен подоходен данък

Това е крайният доход, с който реално разполагат домакинствата и който те използват

главно за две цели - за текущата консумация (потребление) и за спестяване. Извеждането на

РД като самостоятелен измерител е от значение по няколко причини:

1) първо - РД е показател за реалното богатство на домакинствата през текущия период;

2) второ - в процеса на своето изразходване той формира равнището на други два

макроикономически агрегата (съвкупности) - С - потреблението и S - спестяванията;

3) трето - структурата на направените разходи чрез РД характеризира жизнения

стандарт на населението и степента на зрялост на икономическата система.

БНП като индикатор на икономическата активност на една страна е голямо откритие на

икономистите-статистици, важен инструмент за икономически анализи и сравнения. В

същото време като измерител той има и редица съществени недостатъци, които пречат на

точното установяване на икономическото благосъстояние. Те са:

Първо - не отчита, или отчита в недостатъчна степен резултатите на натуралното

стопанство (домашно стопанство, извън пазарни услуги и др.);

Второ - не обхваща, или само частично обхваща "икономиката в сянка", а тя поне за

сега е със значителен относителен дял в общото производство (30-35 %);

стр. 11

Трето - не отчита реално вторичния ефект - страданията от неврози, отравяния, които

не се улавят в БНП, самата вреда не получава пазарна оценка, а в същото време се правят

разходи за лечението които се отчитат в БНП;

Четвърто - не отчита текущото изтощаване на природните ресурси, а това намалява

бъдещите производствени възможности на икономиката - примери - отровената почва и

атмосфера, замърсените реки, въздух, похабени гори. Замърсяването на околната среда с

антипродукти поражда необходимост стойностната им оценка да се приспада от БНП.

Пето - изключва цената на свободното време, а самото то е богатство;

Шесто - не отчита качеството на потребителските блага и услуги;

Седмо - не отчита как е разпределен продуктът между членовете на обществото.

Съвременното развитие на икономическата наука налага да се търсят и други

измерители един от които е измерителят чисто икономическо благосъстояние - ЧИБ. За

обосноваването на този измерител работят световно известни учени като - Саймън Кузнец,

Джеймс Тобин, Уйлямс Нордхаус. Те поставят ударението върху консумацията, свободното

време, чистата жизнена среда и др. Съвременните изследователи търсят нови измерители, с

които да се преобразува информацията от традиционното измерване на БНП в три главни

насоки:

Първо - оценка на разходите за някои отрицателни стопански резултати - замърсяване,

натрупване на отпадъци, професионални заболявания, т.е "икономически диспродукти" - с

които следва да се намали БНП.

Второ - оценка на разходите за нежелани, но необходими блага (дейности) полицейска

защита, национална отбрана и др. (те следва да се изключат от БНП).

Трето - оценка на непазарните блага (стоки и услуги) - домашната производствена

дейност, свободното време. Те следва да се включат в БНП със съответни коефициенти.

За разлика от БНП чрез показателя ЧИБ се прави опит да се даде оценка на полезността

на произвежданите стоки и степента на задоволяване на потребностите на хората, а от тук и

оценката за социално-икономическия прогрес на обществото.

СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ И СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ. МАКРОИКОНОМИЧЕСКО

РАВНОВЕСИЕ

В тази тема ще разгледаме как се определя общото равнище на цените и съвкупното

производство на стоки и услуги в националната икономика. Ще използваме познатата ни

вече концепция за пазарното равновесие, като приложим основните инструменти на

търсенето и предлагането към анализа на икономическата система като цяло, за да разкрием

как се определят най-важните макроикономически променливи.

1. Съвкупно търсене

Макроикономическият анализ на поведението на икономиката почива върху изследване

на две основни променливи: съвкупно търсене и съвкупно предлагане. В началните теми ние

изучавахме индивидуалните пазари чрез кривите на търсене и предлагане. Предстои да

анализираме състоянието и движението на икономиката като цяло чрез взаимодействието на

съвкупното търсене и съвкупното предлагане. При изучаването на търсенето и предлагането

на съвкупния пазар ще използваме реалния брутен вътрешен продукт (БВП) като измерител

на количеството стоки и услуги и дефлатора на БВП като измерител на тяхната средна цена.

1.1. Крива на съвкупното търсене

Съвкупното търсене (Aggregate demand - AD) е общото количество стоки и услуги,

които са готови да закупят потребителите при всяко възможно равнище на цените.

Съвкупното търсене е израз на съвкупните разходи, които правят домакинствата, фирмите,

стр. 12

правителството и чуждите купувачи (като вносители на националната продукция на

страната), за да закупят стоките и услугите, произведени в националното стопанство.

Графично моделът на съвкупното търсене може да се представи във вид на крива с

отрицателен наклон, която отразява зависимостта между реалния обем на националното

производство (измерен чрез БВП реален) и равнището на цените. Графиката илюстрира

отрицателната зависимост между представеното на вертикалната ос на координатната

система общо равнище на цените и съвкупното количество стоки и услуги, което се измерва

по хоризонталната ос. Кривата на съвкупното търсене показва общото количество

продукция, което се търси в стопанството при всяко възможно равнище на цените. Тя е

построена при допускането, че извън равнището на цените всички други фактори, които

влияят върху количеството на реалния БВП са неизменни. Както вече споменахме, кривата

на съвкупното търсене има отрицателен наклон. Следователно, при равни други условия,

повишаването на общото равнище на цените довежда до намаляване на количеството

търсени стоки и услуги Кривата на съвкупното търсене има низходящ вид, подобно на

кривата на търсенето на отделната стока. При повишаване на цената на отделната стока

потребителите могат да я заменят с друга. Когато обаче се движим по кривата на съвкупното

търсене (например нагоре) цените като цяло се повишават. Защо повишаването на цените на

всички стоки предизвиква спадане на търсеното количество реален БВП? Няколко причини

обуславят тази негативна връзка.

За да разкрием как промяната в общото равнище на цените се отразява на търсеното

количество стоки и услуги допускаме, че по някаква причина общото равнище на цените се

повишава, като всичко останало остава непроменено. С покачването на ценовото равнище

намалява покупателната способност на парите, които хората държат в брой или по банкови

сметки, както и на вложенията в други финансови активи. С намаляването на ценността на

парите с тях вече могат да се закупят по-малко стоки и услуги. Следователно увеличението

на равнището на цените кара хората да се чувстват по-малко състоятелни и те намаляват

разходите за текущи покупки. Така повишаването на ценовото равнище намалява търсените

количества стоки и услуги. Този ефект се нарича ефект на богатството.

На второ място, ако равнището на цените се повишава, при равни други условия,

произведените в страната продукти поскъпват спрямо тези, произведени в чужбина.

Резултатът е повишаване на вноса и намаляване на износа. Чрез външнотърговските

взаимоотношения повишаването на вътрешното равнище на цените намалява чистия износ и

съвкупното търсено количество местни стоки и услуги. Този ефект е известен като ефект на

вноса.

Повишаването на равнището на цените увеличава търсенето на пари, за да могат да се

реализират покупко-продажбите. При равни други условия, покачването на търсенето на

пари увеличава лихвения процент. На свой ред по-високите лихви, правейки кредитите по-

скъпи, редуцират инвестиционните разходи и потискат сумарното търсене в икономиката.

Това е същността на ефекта на лихвения процент.

Върху динамиката на обема на съвкупното търсене оказват влияние разгледаните по-

горе фактори. Поради действието им кривата на съвкупното търсене е низходяща. Освен от

равнището на цените, търсенето на блага зависи и от редица други фактори, известни като

неценови фактори.

1.2. Неценови фактори на съвкупното търсене

Когато подчертаваме, че повишението на ценовото равнище довежда до намаляване на

търсенето на реалния БВП, същевременно посочваме, че зависимостта е в сила при равни

други условия. Изследвайки измененията в търсеното количество като резултат от промените

стр. 13

в равнището на цените, ние държим неизменни редица други фактори, които променят

съвкупното търсене. Тези фактори, или тези равни други условия, са неценовите фактори на

съвкупното търсене. Промяната на някой от тях предизвиква изменение на съвкупното

търсене и изместване на кривата AD. Съществуват много примери за промени, които

изместват кривата AD. Те са свързани с изменения в отделните елементи на съвкупното

търсене - потребление, инвестиции, правителствени разходи, нетен експорт.

Например, едно нарастване на съвкупното търсене (което е свързано с изместване на

кривата AD надясно и нагоре) може да се дължи на различни причини:

намаляване на данъците върху личните доходи, което увеличава разполагаемия доход

на домакинствата. Последните реагират като купуват повече блага, т. е. като увеличават

потребителските си разходи;

повишаване на оптимизма на бизнеса, или намаляване на данъците върху печалбите на

фирмите, което довежда до инвестиране на повече средства, т. е. до покачване на

инвестиционните разходи на бизнес сектора;

политическо решение за разширяване на държавните покупки, свързани с изпълнение

на програми за развитие на националната инфраструктура, което означава повишаване на

правителствените разходи и увеличаване на съвкупното търсене;

понижаване курса на местната валута спрямо курса на определена чужда валута.

Следствието е относително поевтиняване на местните стоки, което при равни други условия

ще стимулира увеличение на износа и съкращаване на вноса и ще доведе до нарастване на

съвкупното търсене в националната икономика.

Кривата на съвкупното търсене се измества при изменение в очакванията на

потребителите, тяхното благосъстояние, данъците, лихвените проценти, оптимизма на

бизнеса, развитието на технологиите, промените в правителствените разходи, доходите на

чуждестранните купувачи, валутния курс на националната парична единица.

2. Съвкупно предлагане

Съвкупното предлагане (Aggregate supply - AS) е общото количество стоки и услуги,

което фирмите произвеждат и продават при всяко възможно равнище на цените. Моделът на

съвкупното предлагане се представя графично чрез кривата на съвкупното предлагане, която

изразява общото количество стоки и услуги, предлагани от фирмите при различните равнища

на ценните. Същността и формата на тази крива са предмет на интензивна дискусия в

икономическата теория. Поведението на съвкупното предлагане е различно във времето,

поради което ще го изследваме в дългосрочен и краткосрочен период.

2.1. Крива на съвкупното предлагане в дългосрочен период.

В дългосрочен период кривата на съвкупното предлагане (LRAS) е вертикална, което

означава, че промените в равнището на цените не засягат количеството предлагани блага.

Предлаганото количество стоки и услуги остава постоянно, без да зависи от ценовото

равнище.

Икономиката е достигнала границата на своите производствени възможности и всяко

покачване на цените не води до нарастване на обема на реалния БВП, доколкото всички

налични ресурси са въвлечени в употреба. Обемът на производството на стоки и услуги,

стр. 14

който е показан от позицията на кривата LRAS се нарича потенциален обем на

производството. В дългосрочен период икономиката гравитира около потенциалното

производство.

Според представителите на класическата школа съвкупното производство в

дългосрочен период се установява около потенциално възможния обем, или онзи обем, който

се постига при пълна заетост на ресурсите. В такъв случай измененията на съвкупното

търсене оказват влияние само върху равнището на цените и не засягат обема на

производството и заетостта.

Действието на фактори, които обуславят промяна в потенциалното производство ще

измести и дългосрочната крива на съвкупното предлагане. Количеството стоки и услуги,

предлагани в икономиката в дългосрочен период, или потенциалният обем на

производството, се определя от разполагаемите естествени и трудови ресурси, натрупването

на капитал, технологиите, пазарната организация. Промяната на някои от тези фактори

променя потенциала на икономиката да произвежда стоки и услуги и измества кривата

LRAS.

2.2. Крива на съвкупното предлагане в краткосрочен период

Различното поведение на съвкупното предлагане в краткосрочен и дългосрочен период

очертава и основната разлика между тях. Кривата на съвкупното предлагане е възходяща,

доколкото с покачването на общото ценово равнище, при равни други условия, фирмите са

готови да произведат по-голямо количество стоки и услуги. В случай на понижение на

ценовото равнище количеството предлагани стоки и услуги, или БВП реален се намалява.

Зависимостта между равнището на цените и БВП реален е права, или положителна. С

достигането на границата на производствения капацитет на икономиката кривата AS става

все по-нееластична. В краткосрочен период (една, или две години) кривата на съвкупното

предлагане е възходяща, докато в дългосрочен тя е вертикална.

Как може да се обясни положителната връзка между количеството произведени блага и

ценовото равнище в краткосрочен период? За опростяване на анализа и предвид факта, че

заплатите са най-голяма част от производствените разходи на фирмите, можем да направим

допускането, че работната заплата е единствен елемента на разходите по производството.

Как покачването на общото ценово равнище въздейства върху предлаганото количество

стоки и услуги, ако всички останали фактори не се променят? Разходите за заплащане на

труда на работната сила остават постоянни, а цените на стоките и услугите, които фирмите

предлагат се повишават. Резултатът е нарастване на печалбата, което стимулира фирмите да

наемат допълнителни работници и да разширят производството. Чрез този механизъм

покачването на ценовото равнище, при дадено заплащане на труда, довежда до увеличаване

на количеството предлагани блага в икономиката като цяло.

Както вече подчертахме, горният анализ се основава на допускането, че кривата на

съвкупното предлагане е възходяща, защото номиналните заплати се приспособяват бавно,

или са лепкави в краткосрочен период. В случай на понижение на ценовото равнище и при

запазване на условието, че заплатите не се приспособяват веднага към равнището на цените,

производството би било по-малко печелившо и фирмите ще намалят обема на предлаганите

стоки и услуги. Ако обаче с покачването на равнището на цените работниците настояват за

увеличение на заплатите,в същата пропорция, разходите по производството биха останали

без промяна, а производителите без стимул за разширяване предлагането на стоки и услуги.

Така съвкупното предлагане остава непроменено и кривата му е вертикална.

стр. 15

Съществуват и други подходи за анализиране на краткосрочното съвкупно предлагане.

Нека допуснем, че цената на една отделна стока - например портокалов сок - се повиши:

производителите ще доставят по-голямо количество от нея, освобождавайки ресурси от

други производства, където цените не се променят. Има ли основание да се счита, че

повишаването на всички цени, или инфлацията, ще бъде стимул за по-голямо предлагане?

Отговорът е отрицателен, ако производителите са напълно осведомени за това, което се

случва. Ако обаче, те погрешно предположат, че се повишава цената само на собствения им

продукт, биха увеличили предлагането. В обратния случай, едно неочаквано спадане на

цените на предлаганите от тях продукти може да накара производителите погрешно да

мислят, че са се понижили относителните цени на техните стоки, което ще ги подтикне към

съкращаване на предлагането. Ако с времето те успеят да осъзнаят своята грешка, биха

могли да се върнат към първоначалния обем на производство. Горният анализ довежда до

извода, че в краткосрочен период съвкупното предлагане може да се различава от

потенциално възможния обем, но след като икономическите агенти коригират своите

очаквания, или номиналните заплати се приспособят, факторите обуславящи положителния

наклон на кривата на съвкупното предлагане няма повече да действат. Следователно, в

дългосрочен период кривата на съвкупното предлагане ще бъде вертикална.

Краткосрочната крива на съвкупното предлагане показва положителната връзка между

предлаганото количество стоки и услуги и равнището на цените, при равни други условия.

Както и при анализа на съвкупното предлагане, влиянието на неценовите фактори се

илюстрира чрез изместване на кривата на краткосрочното съвкупно предлагане - SRAS.

Факторите, които променят дългосрочното съвкупно предлагане, променят и

краткосрочното. Съществуват и фактори, които променят единствено краткосрочното

съвкупно предлагане. Към тях се отнасят равнището на цените на производствените ресурси

- работната заплата и цените на суровините и материалите. Както изяснихме по-горе, по-

високите заплати увеличават разходите на фирмите и при дадено равнище на цените

намаляват предлагането на стоки и услуги. По същия начин въздействат и промените в

цените на суровините и материалите. По-високото равнище на цените на производствените

ресурси намалява предлагането и измества кривата SRAS наляво. Обратно, по-ниското

равнище на изследваните цени увеличава предлагането и измества краткосрочната крива на

съвкупното предлагане надясно.

3. Макроикономическо равновесие

Моделът на макроикономическо равновесие се изразява чрез равенство между

съвкупно търсене и съвкупно предлагане. Пресичането на кривите AD и AS определя

равновесното равнище на цените и равновесния обем на производството. В точка на тяхното

пресичане икономическата система е в равновесие. Взаимодействието на съвкупното търсене

и съвкупното предлагане резултира в равновесно равнище на цените и равновесен обем на

производството.

Изместването на кривите на съвкупното търсене и съвкупното предлагане води до

изменение на равновесния обем на производството и равновесното равнище на цените.

Изследването на основния модел на съвкупното търсене и съвкупното предлагане и

механизма на макроикономическото равновесие изгражда основите за подробен анализ на

такива важни макроикономически проблеми като бизнес-цикъла, инфлацията и

безработицата, които ще разгледаме в следващите теми.

2. Индикатори за равнището на икономическата активност. Макроикономически

кръгооборот. БВП.

Основните индикатори на равнището на икономическата активност са:

стр. 16

1. Съвкупен обществен продукт – това е сумата от всички произведени блага за

определен период, обхванати по техните пазарни цени. СОП се разглежда от една страна

като сума от стойности, а от друга – като съвкупност от полезности. Той има натурално-

веществена и стойностно-парична структура.

Има обаче и няколко недостатъка:

- в него не се отчита размера на нематериалните услуги;

- допуска повторно броене, което е неточна мярка за отчитане “пулса” на икономиката;

- темповете на ик.растеж и ефективността на производство е невярна;

- отчитайки различието между стойностния и натурално-веществения израз на

произведените блага той прикрива задълбочаването на диспропорциите в икономиката.

-междинните продукти – са блага, които се използват за производство на други блага.

Използват се еднократно за производствено потребление. Междинният продукт е израз на

определени зависимости между отраслите и отделните участници в производството, а не е

някакъв нов окончателно завършен продукт.

2. Крайният продукт – той е свързан със съвкупния продукт и е тази част от него, която

във вид на готова продукция се предоставя в разпореждане на обществото и се използва за

потребление, за възстановяване на дълготрайни активи, за натрупване или за износ. При него

се изключва повторното броене.

3. БВП – това е сумата от пазарните стойности на всички произведени през дадена

година на територията на една страна крайни стоки и услуги, които отиват за потребление

както в страната, така и извън нея. Той изразява чистата вътрешна макроик.активност. В него

се включват внесените стоки и услуги от други страни. С БВП се измерва цялата делова

активност на територията на една страна. В него се включват всички крайни материални

блага и всички крайни услуги.

3. Измерване на БВП. Номинален и реален БВП. Макроикономическо

благосъстояние.

Измерване на БВП

Един от подходите е продуктов или разходен подход. БНП се представя като сума от

парични разходи за покупка на крайните стоки и услуги през годината. Вторият подход е

ресурсно-доходен, където БНП се представя като сума от отделните доходи на факторите на

производството.

1. При разходният подход, се акцентира върху оценката на произведените стоки и

услуги, направена от купувачите. Акцента при доходния подход е към доходите, получавани

от собствениците на факторите на производството. Паричните разходи за покупката на

завършените стоки и услуги за 1 година са равни на БНП, който е равен на сумата от

доходите представляващи разходи за производството на завършените стоки и услуги.

В подхода на доходите най-важния компонент са заплатите и другите възнаграждения

на наемните работници. Най-важни са: доходите от собственост /наеми, лихви, дивиденти,

рента, печалби и др./, амортизациите.

При разходния подход най-голямо значение имат разходите за лично потребление –

блага с краткотрайна употреба и такива, които имат по-дълъг срок на използване – жилища,

автомобили и др. Вторият базисен компонент на разходния подход са брутните вътрешни

инвестиции. Те са бъдещи нови жилища, производствени съоръжения, материални запаси и

др. БВП обхваща и чуждестранни инвестиции, но в него се включват и инвестициите, които

една страна прави в чужбина. Третият компонент са държавните покупки на стоки и услуги.

Това е всичко, което държавата купува от пазара, в т.ч. образователни, медицински,

юридически услуги, разходите за електроенергия, за пътища, заплати на държавни

служители и др. Четвъртия компонент е нетния експорт – получава се като от общия експорт

спаднем общия импорт.

стр. 17

2. Производственият подход е сумиране на добавената стойност, създаден във всяка

фирма.

3. Номиналният БНП се изразява в цени за текущата година.

4. Реалният БНП измерва физическото нарастване на благата чрез отстраняване

влиянието на промените в цените което се извършва чрез индексът на цените. Индексът на

цените показва разходите за покупката на стоките, включени в БНП през даден период

спрямо разходите за тяхната покупка през приетия за база период. Ако индексът на парите е

по-голям от сто, означава че цените са се увеличили през изминалия период. Когато

индексът си остане 100 означава, че цените не са се изменили и следва че м/у номиналния и

реалния БНП няма разлика. В редица развити страни индексът на цените остава няколко

последователни години непроменен. Когато индексът на цените за определен период остане

под 100 означава че те са се понижили и е налице дефлация.

4. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви.

Съвкупното търсене представлява общия обем на стоките и услугите, които

потребителите, фирмите и правителството могат да закупят при дадено равнище на цени.

Между съвкупното търсене и равнището на цените съществува обратна зависимост –

колкото е по-ниско равнището на цените при равни други условия, толкова по-голяма част от

реалния обем на нац.производство ще поискат да придобият фирмите, правителството,

чуждестранните купувачи и обратно.

Реален обем на БНП

Наклонът на кривата на търсенето на отделната стока се обяснява с ефекта на дохода и

ефекта на заместване.

Кривата на съвкупното търсене показва обратната зависимост между реалния обем от

БНП и равнището на цените. Има 3 основни фактора, които определят кривата на съвкупното

АД:

- ефект на лихвения процент – когато равнището на цените се повишава потребителите

(фирмите) разширяват търсенето на пари, за да покрият нарасналите си разходи, което води

до повишаване на лихвения процент и до ограничаване на потреб.разходи, а за фирмите –

инвестиции. Крайният резултат е намаляване на съвкупното търсене.

- ефект на богатството – с повишаване на цените реалната стойност на натрупаните

средства у населението се намалява. Това води до съкращаване на техните разходи.

- ефект на вносните покупки – обемът на вноса и износа зависи предимно от

съотношението на цените у нас и зад граница. Ако равнището на цените у нас се повишава,

ние ще се ориентираме към относително по-евтините вносни стоки. В същото време

чужденците ще купуват по-малко български стоки, следователно ще се намали експорта, а от

тук и чистия обем на експорта и съвкупното търсене у нас.

Увеличаването на производителността означава, че при наличния обем ресурси или

разходи, може да се получи по-голям обем на нац.производство. Ако данъците и акцизите се

увеличават това води до увеличаване на разходите и съкращаване на съвкупното търсене.

5. Класическият и кейнсианският подход за определяне обема на производството.

1. Класически подход – Класическият макроикономически модел за определяне обема

на производството и заетостта се основава на схващането, че свободното функциониране на

пазарните механизми осигурява пълно използване на ресурсите. Според Жан Батист Сей - на

пазарната система е присъща същността да се саморегулира или автоматично да

възстановява нарушеното равновесие. Той счита, че всяка покупка е продажба и не е

стр. 18

възможно несъответствие между търсене и предлагане, но ако все пак се получи такова

несъответствие - то ценообразуването ще възстанови нарушеното равновесие.

Класиците основават своята теория с гъвкавите цени и заплати. Друг принцип е този на

гъвкавия лихвен процент. Според тях спестяванията и инвестициите винаги се изравняват.

Високият лихвен процент стимулира спестяванията, а ниския - ги намалява. При

инвестициите връзката между лихвен процент и инвестиции е обратна. Конкуренцията при

свободно функциониращите пазари винаги осигурява състояние на пълна заетост, поради

което не е необходимо намесата на държавата.

2. Кейнсиански подход – Равновесие при безработица. Практиката опровергава някои

от положенията на класическата теория. Критиката на нейните принципи се засилва по време

на Великата депресия 29-33 г., които показват продължително и значително изменение на

тези показатели. При тези обстоятелства този модел не обяснява и не поставя пътя за

излизане от кризата. Джон Кейнс прави 3 извода:

1. Състояние на равновесие е възможно и при принудителна безработица. Равновесието

при пълна заетост може да се окаже временно и нестабилно;

2. Причината за високата безработица е недостатъчното съвкупно търсене;

3. Най-сигурно средство за намаляване на безработицата и постигане на пълна заетост е

стимулиране на съвкупното търсене чрез увеличаване на държавните разходи.

Кейнс счита, че цените и заплатите не са гъвкави, а относително постоянни, най-малко

в степен необходима за възстановяване на пълна заетост. Спестяванията не са непременно

равни на инвестициите. Съществува несъответствие между планове за инвестиции и

плановете за спестяване. Затова могат да се получат колебания в общия обем на дохода,

производителността, заетостта и равнището на цените.

Основополагащо в кейнсианската теория е положението, че цените и работната заплата

в краткосрочен план са нееластични.

6. Компоненти на ст. разходи за лично потребление и спестявания. Функции на

потреблението и спестяването.

Кейнсианската теория отхвърля класическото схващане, че спестовността стои в

основата на растежа. Спестовността не трябва да изпреварва предприемчивостта, защото ще

пречи на оживлението на икономиката, а дремещата предприемчивост води до прахосване на

богатството. Кейнсианците разглеждат съвкупното търсене като сума от всички разходи за

всички стоки и услуги които правят стопанските субекти – домакинствата (С), фирмите (I),

публичния сектор (G) и чуждестранните потребители чрез нетния експорт (NX).

Следователно величината на СТ е равна на сумата от всички стоки и услуги които

купувачите от 4-те стопански сектори са в състояние да придобият на нац.пазар за определен

период т.е.

АD = C + I + G + NX

СТ е и сума от разходите на обществото (АЕ) за 1 година. БНП = съвк. разходи (АЕ), а

те определят величината на СТ. В краткосрочен план решаваща е връзката AD – БНП (БНП

се определя от AD защото производителите се ориентират към такъв обем на производство

каквото е очакваното AD). Решаваща в дългосрочен план е връзката БНП - AD (БНП

определя максимален размер до който може да достигне AD).

Разходи за индивидуално потребление – домакинствата правят разходи за стоки и

услуги – жилища, дрехи, автомобили, здравни услуги и т.н., които достигат 90% от личния

разполагаем доход, а неизразходваната част от него се спестява. Съотношението между

дохода (Y) потреблението (С) и спестяването (S) както и зависимостите помежду им се

стр. 19

определя различно от различните школи. Класиците считат, че тези съотношения зависят от

лихвения процент. С покачването му спестяването се стимулира, а потреблението се

ограничава и обратно. Според Кейнс изборът зависи от психологическия закон –

потреблението расте с нарастването на дохода и едва тогава се проявява зависимостта му от

лихвения процент.

Функция на потреблението – тя установява желаното равнище на разходите за

потребление при всяко ниво на личния разполагаем доход. Между дохода, потреблението и

спестяването има функционална зависимост. Домакинствата формират своето своето

потребителско поведение освен от потребностите си и от равнището на своите доходи. Едва

след като доходите достигнат до определен размер, хората започват да спестяват. Тази

зависимост Кейнс нарича основен психологически закон. Той изхожда от психологическата

нагласа на хората да си осигурят резерви.

- колкото по-ниски са доходите толкова склонността към потребление е по-голяма

- колкото по-високи са темповете на нарастване на доходите, толкова по-ниска е

склонността към потребление.

- нарастването на дохода предизвиква отслабване на пределната и средна склонност

към потребление.

- когато пределната склонност към потребление (МРС) е под 1-ца, темпът на нейното

повишаване ще е по-нисък от този на дохода поради което средната склонност към

потребление (АРС) ще намалява.

Функция на спестяването – изразява се с уравнението S=Y-S. Ако Y=1, то МРС= 1-

МРС. Тъй като МРС=ΔС : ΔY, то МРС=1-( ΔС : ΔY). Тази зависимост подчертава че кривата

на спестяването е изкачваща се, защото с нарастването на Y, спестяването (S) расте с

ускорени темпове. Частта от дохода която не се потребява.

7. Макроикономическо равновесие - Кейнсиански модел.

Макроикономическо равновесие е цялостното равновесие на икономиката което се

постига при определени агрегатни цени и агрегатно количество продукция. Графически то се

постига там, където се пресичат кривите на агрегатното търсене и агрегатно предлагане.

Реален БНП

В т.Е се определя равновесното равнище на цените (Ре) и равновесното равнище на

БНП (Ye). Всяка точка от кривата AD различна от Е ще изразява че потребителите са готови

да закупят определен обем продукт, на който съответства определено равнище на цените, но

производителите, съобразно възможностите си не желаят при тези цени да произвеждат или

да продават.

Макроикономическото равновесие бива:

- краткосрочно – Краткосрочно равновесие имаме тогава, когато краткосрочната крива

на съвкупното предлагане /ASsr/ е постоянна /не се измества от първоначалното си

положение/, а се мени положението на кривата на съвкупното търсене /AD/. В процеса на

това движение се установява нова равновесна точка между AD и AS.

- дългосрочно – се постига в резултат на изместването на двете криви AD AS но винаги

на равнището на потенциалния продукт.

- статично – когато стойността на БНП е постоянна величина

- динамично – при изменение във величината на БНП

- бива още единично и общо. Макроикономическото равновесие може да бъде

единично и общо. Единични равновесия са например: равновесие в стоковия пазар

/равновесие между сумата на търсенето и сумата на предлагането на отделни стоки или

отделни икономически агенти/; равновесие на паричния пазар /равновесие между сумата на

стр. 20

търсенето и сумата на предлагането на пари/; равновесие на трудовия пазар /равновесие

между сумата на търсенето и сумата на предлагането на отделните видове труд/; равновесие

на капиталовия пазар и т.н. Общото макроикономическо равновесие е множество от

включените в икономическата система и взаимодействащи помежду си единични

макроикономически равновесия. Можем да говорим за частично и пълно макроравновесие.

Пълното равновесие съвпада с общото. Частичното равновесие обхваща част от включените

в общото равновесие единични макроикономически равновесия.

Модели на макроикономическото равновесие

Съществуват три подхода за изучаване на макроикономическото равновеие:

класически, кейнсиански, монетаристки. Тези подходи определят три типа

макроикономически модели. При класическия модел равновесието се постига на равнището

на потенциалния продукт. Това означава пълна заетост на производствените фактори и

оптимално функциониране на националната икономика. При кейнсианския модел

икономиката функционира под потенциала, т.е. макроикономическото равновесие се

установява при реален БВП под потенциалния. Ресурсите се използват нерационално.

Налице е безработица. Монетарният подход предполага спазването на т.н монетарно

правило, т.е. паричното предлагане трябва да се разширява ежегодно с темп, близък до темпа

на изменение на равнището на потенциалния продукт.

Класически модели на макроикономическо равновесие

Класически модел AD-AS от гледна точка на кратък период - В икономическата

литература се водят дискусии относно формата и наклона на кривата на краткосрочното

съвкупно предлагане. Тази дискусия определя два варианта на класическо макроравновесие:

опростен и усложнен /модерен/.

При опростения модел кривата ASsr ще бъде вертикална права линия. Това се дължи на

противоположното изменение на паричната маса и покупателната сила на парите. Това

противоположно изменение дава възможност да се реализира предлаганото количество

крайни продукти. Кривата AD се влияе от паричното предлагане. Нейното изместване се

определя от свиването или разширяване на паричната маса, което рефлектира върху

равнището на цените.

Кейнсиански модел на макроикономическото равновесие

Известни са четири модела на Кейнсианско макроравновесие:

1. Моделът "AS=AD";

2. Моделът "Y = C + I", в т.ч. "S = I ";

3. "S + Т + ¶ mр. = I + G + Еxp /"изтичанията = добавките"/;

4. Y = AE /съвкупни разходи/

Мултипликаторно-акселераторен механизъм и макроикономическо равновесие

- алгебричен модел

- геометричен модел

Монетаристки модел на макроикономическо равновесие

Излишното предлагане и излишното търсене на пари са свързани с провежданата

парична политика. Когато тя е експанзивна, се появява излишно предлагане, а когато е

рестриктивна - излишно търсене на пари. И двете парични политики налагат т.нар.

приспособителен процес.

8. Същност и характеристика на икономическия цикъл.

Икономическия цикъл е времето от началото на един спад (криза) на производството до

друг. Той обхваща следващите един след друг спадове и подем на икономическата активност

в продължение на много години. Според някои икономическия цикъл е външно явление, т.е

стр. 21

предизвиква се от екзогенни фактори по отношение на икономическата система. Според

други - икономическия цикъл е вътрешно явление, предизвикано от ендогенни фактори

присъщи на нея. Според трети е резултат и на външни и на вътрешни фактори.

За фактор, непосредствено определящ равнището на производството и заетостта се

считат равнището на общите разходи, които от своя страна са детерминиращ фактор на

съвкупното търсене и предлагане. Затова цикличният характер на икономиката се свързва с

динамиката на съвк.търсене и предлагане. Според Оукън циклите на търсенето са повече.

Различаваме:

- къси - 3-5 год.

- средни -7-11 год.

- дълги - 47-60 год.

Според един от класическите подходи икономическия цикъл се изгражда от 4 фази -

криза, депресия, оживление, подем:

криза – най-ниското равнище на цикъла – спад на производството и увеличаване на

стоковите запаси, намаляване на печалбите, съкращаване на БНП, рязко повишаване на

лихвения процент, увеличена безработица и т.н.

депресия – производството и заетостта достигнали най-ниското си равнище при кризата

се запазват, но има леко оживление, постепенно изчезват стоковите запаси, спира

намаляването на цените, заетостта се задържа и т.н.

оживление – нарастване равнището на производството, пълна степен на заетост,

разширява се търсенето на кредити

подем – когато производството започне да работи при най-пълно използване на

производствените мощности и пълна заетост, цените проявяват тенденция към повишаване, а

ръста на деловата активност се прекратява. След време отново настъпва криза и цикълът се

повтаря.

Фактори за излизане от кризата са:

- намаляване на цените

- съкращаване на производството

- намаляване на работната заплата

- внедряване на нови технологии

- подобряване организацията на труда

- обновяване на производствените мощности и др.

9. Измерване и прогнозиране на икономическия цикъл.

Стопанските колебания протичат при различна продължителност и дълбочина. В

зависимост от това те се делят на дългосрочни, средно­срочни и краткосрочни:

- Дългосрочни колебания (структурни) - се обус­лавят от дългопроникващи структурни

изменения на стопанството, предизви­кани от научно техническите открития. Движи се

между 57-60г.

- Средносрочни колебания (конюнктурни) - от 5 до 7г.

- Краткосрочни колебания - 3-4г. Те са свързани с натрупване на резерви. Разновидност

на краткосрочните стопански колебания са сезонните колебания - за 1г. Дългосрочните и

краткосрочните колебания са неконюнктурни колебания. Една част от тях са предизвикани

от промени в структурата на икономиката, а други - от промени с краткотрайно значение,

наложени от смяната на годишното време. Средносрочните колеба­ния се третират като

конюнктурни колебания, т.е като колебания, тяснозависими от стопанското състояние.

Конюнктура - съвкупност от обстоя­тел­ства и условия които влияят върху цялостният

живот на дадена страна. Тя отразява постоянното движение на икономическия процес.

Конюнктурните коле­ба­ния представляват закономерна смяна на едно икономическо

стр. 22

състояние с друго. Характерно е, че тази смяна се осъществява в рамките на опреде­лен

цикъл.

Цикличният характер на икономическото развитие се свързва с движението на

съвкупното предлагане (търсене).

Фазите на цикъла са: криза, депресия, оживление и подем. За изследването на

конюнктурният цикъл и фазите, които го определят, се използват едни и същи показатели

(различните форми на дохода, делът на производствените инвестиции, състоянието на

ликвидността, броят на заетите и безработните, колебания в лихве­ният процент, ценовите

отклонения, състоянието между внос и износ на стоки и услуги и др.). При фаза ожив­ле­ние

растат почти всички показатели (P,V на БНП, работна заплата и т.н). Движението на подем

продължава определен период от време и има момент, когато то достига своят максимум

известен като икономически разцвет (икономически бум). Подема се прекъсва и започва

спад.

Кризата представлява най-ниската точка на стопанския цикъл, характерна с най-висок

темп на безработица и най-нисък темп на нарастване на БНП. Депресията от своя страна

завършва с форми­ра­не на условия за оживление на стопанската активност.

10. Проблемът за цикличността в икономическата теория. Антикризисна

политика.

Теориите за съществуването на икономическите цикли се разделят на 2 групи:

- Екзогенни теории, според които причините за възникване на циклите трябва да се

търсят извън рамките на икономическата система. Някои обясняват циклите с въздействието

на атмосферното влияние върху плодородието, други с въздействието на различни външни

фактори – демографски промени, научно-технически прогрес, промени в климата и др.

Според Касел цикличността в икономиката е цената, която обществото трябва да заплаща за

плодовете на техническия прогрес. Техническите изобретения водят до поява на нови

отрасли и производства и така производствените разходи надминават предполагаемите

първоначални издръжки, печалбата спада и расте лихвения процент. Съчетаването на тези

процеси заедно със забавената реакция на предприемачите по отношение на промените

стават причина за появата на периодични колебания в икономика.

- Ендогенни теории, според които причините за проявяване на циклите са вътре в

системата на икономиката. Основното схващане на класиците икономисти за обясняване на

икономическите колебания е временното отклонение на пазарната система от равновесното й

състояние. Това е т.н. “равновесна осцилация” – движения в икономиката вследствие

различия между съвкупното търсене и съвкупното предлагане – търсенето се извършва по

текущи цени, а предлагането по цени от предходния период. В краткосрочен период това

предизвиква редица отклонения на предлаганите и търсените количества стоки от

равновесните. За дълъг период благодарение на гъвкавите цени се достига равновесие.

Марксическата теория вижда причините за кризите в същността на капиталистическата

система, в противоречието между обществения характер на производството и частния начин

за присвояване на благата.

Кейнсиански подход – причините са в нарушеното съответствие между спестяването и

инвестициите. Кризата се предшества от ситуация при която спестяването превишава

инвестициите. В резултат на това се свива производството, расте безработицата, доходите

падат и търсенето се свива още повече. Икономическата система навлиза в рецесия от която

не може да се излезе без намесата на държавата.

стр. 23

11. Заетост и безработица. Същност и измерване на безработицата.

В широк смисъл заетостта обхваща всички лица които се занимават с

общественополезен труд независимо от това дали срещу него получават възнаграждение под

каквато и да е форма. Тя се измерва с отношението на заетите във фирмите (Е) и в

домакинствата и личното стопанство (Н) към населението в трудоспособна възраст (So),

намалено с броя на учащите се (О).

A= E+H / So – O

В тесен смисъл заетостта обхваща само лицата които срещу вложен труд получават

възнаграждение под формата на работна заплата (Е) към цялото население (S)

A= E / S

Тук се включват и лицата, които извършват работа за производство на стоки и услуги

поне 1 час срещу заплащане или друг доход, лицата които не работят но имат работа, от

която временно отсъстват, лицата които управляват собствени предприятия, работят на

свободна практика, под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или

не на работа други лица.

Различаваме: пълна заетост, непълна, рационална.

Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети

активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Тя може да

се измерва в абсолютни и относителни величини.

Абсолютният размер се определя от хората без работно място, които са изявили

желанието си да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Нормата на безработица се изчислява като броят на безработните U се раздели на

населението в трудоспособна възраст Sn или като се отнесат безработните към работната

сила LF.

Nu´ = U /Sn Nu´= U / LF .100

Естественото равнище на безработицата е онова, при което факторите, които влияят за

повишаването и намаляването на работната заплата се намират в равновесие. Естественото

равнище се формира от този процент на безработни, който е обусловен от причини извън

цикъла и обхваща текущата и структурната, но изключва цикличната безработица. То винаги

е по-голямо от нула. В наши дни за естествено равнище се смята безработица в диапазона 5-

7%.

12. Причини и форми на безработицата. Концепцията за "пълна заетост".

Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети

активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Според

МОТ безработицата обхваща лицата над определена възраст, които са без работа, способни

да работят и търсят работа.

Причините за безработицата са различни. Според ОУКЪН на всеки 2% намаление на

реалния БВП спрямо потенциалната му величина безработицата нараства с 1%. БВП трябва

да нараства с такива темпове, с каквито расте и потенциалното съвкупно производство.

стр. 24

Друга теория е “теорията на недостатъчното търсене” на Дж. Кейнс – обемът на

ефективно съвкупно търсене детерминира размера на ефективността. Той защитава

стабилните и високи работни заплати.

Според неокласическата теория количеството на заетите работници е

обратнопропорционално на равнището на работната заплата.

Според Маркс безработицата се дължи главно на органическия състав на капитала в

резултат на което намалява относителния дял на променливия капитал, на жизнения фонд,

който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети.

Форми:

1. Текуща или фрикционна безработица - Тя е свързана с промените в жизнените етапи,

професията, местоживеенето, сезонния характер на работата и т.н. Текущата безработица е

фрикционна, защото подтиква заетите къв по-висока дисциплина, качество и

производителност.

2. Структурна безработица - тя е в резултат на несъответствието между търсене и

предлагане на работна сила вследствие структурните промени в икономиката които

съкращават работни места и откриват нови, но с технологични и професионални изисквания,

на които останалите без работа не отговарят. Структурната безработица е израз на

несъвършения пазар на труда и показва недостатъчната еластичност на работните заплати.

3. Циклична безработица – възниква когато съвкупното търсене на работна сила се

намали поради общото намаляване на съвкупните разходи, характерно за фазите на криза и

депресия в икономиката. Когато съвкупното търсене спре да намалява, икономиката навлиза

в депресия и работниците задоволят очакванията си за по-висока работна заплата, а

цикличната безработица започва да намалява.

4. Други форми са: технологична, временна, скрита, постоянна, локална, принудителна

и т.н.

"Пълна заетост" е осигурената трудова реализация на всички трудоспособни хора. Тя е

налице, когато незаетите лица са в границите на “естественото” равнище на безработицата.

На сегашния етап за пълна заетост се говори в случаите на 94-95% заетост от

работоспособното население. Пълната заетост има за резултат ефективното използване на

работната сила и поради това икономическата теория я дефинира като състояние на пазара на

труда, при което безработицата е в рамките на текущата и структурната безработица. Според

СМИТ тя е най-ниското равнище на безработица, възможно за достигане без наличието на

инфлационно влияние.

Заетостта е тясно свързана с икономическия растеж защото трудовите ресурси, техните

количествени и качествени характеристики и тяхното използване са фактор както на

екстензивния, така и на интензивния икономически растеж.

13. Същност, измерване и видове инфлация.

Инфлацията е многофакторен процес на относително дълготрайно повишаване на

цените на стоките и услугите, което намалява покупателната способност на паричната

единица, повишава издръжката на живота и води до преразпределение на доходите.

Причини за възникване могат да бъдат:

- производствения фактор – диспропорции между производство и потребление,

противоречие между структурата на производството и структурата на платежоспособно

търсене и др;

стр. 25

- паричния фактор – при нарушаване законите за паричното обръщение;

- други фактори са: бюджетния дефицит, външен и вътрешен дълг, както и много

външни фактори.

Темпът на инфлация се намира чрез индекса на потребителските цени за определен

месец или средно годишно въз основа на “потребителската кошница”, състояща се от

определено число стоки и услуги. Индексът на цените на потребителските стоки е индикатор

на общото равнище на цените.

Общият индекс на потребителските цени се изчислява чрез обобщаване на

информацията по определена методика относно цените на стоките и услугите, регистрирани

всеки месец в градовете на страната. Недостатъкът на индекса на потребителските цени е

свързан с появата на нови стоки, с промени в качеството, теглата на купуваните стоки и др,

поради което темпът може да се установи по-точно за по-дълъг срок, отколкото за по-кратък.

Темпът на инфлация е пряко свързан с номиналния и реалния лихвен процент. При

инфлация реалния лихвен процент е по-нисък от номиналния и спестяванията се

обезценяват. В този случай реалния е равен на номиналния лихвен процент минус темпа на

инфлация.

В зависимост от темпа на нарастване инфлацията бива:

- умерена – инфлация до 4-5%. Нейното нарастване е сравнително бавно;

- галопираща – реалния лихвен процент е отриц.величина и достига високи стойности;

- хиперинфлация – икономиката е в тежко състояние, темповете достигат четири-пет

цифрени числа. Капиталът се натрупва в стокови запаси, в недвижимо имущество или в

конвертируема валута.

В зависимост от това дали е предвидена инфлацията или не, различаваме:

- прогнозирана – тази, за която хората са се подготвили – рентата и наемите ще се

коригират съобразно с очакванията, трудовите договори ще се индексират, заемателите и

кредиторите ще определят реален лихвен процент който да отчита прогнозираната инфлация;

- непрогнозирана – последиците от нея имат преразпределителен ефект, защото

измененията в темповете на инфлацията водят до преразпределение на дохода и богатството

между различните групи от населението.

Балансирана инфлация има в случаите когато повишаването на цените е съпътствано с

индексацията на доходите – реалните доходи и реалния лихвен процент не се променят

Небалансирана инфлация – когато нормата на инфлация расте с по-високи темпове от

номиналните доходи и номиналния лихвен процент, се получава спадане на реалните доходи

и реалния лихвен процент.

Съвременната инфлация се разглежда и като инерционен процес – темпът на инфлация

за продължителен период остава един и същ. Това са такива темпове на инфлация които се

очакват от стопанстващите субекти и се включват в договори и неформални съглашения.

Кривите на агрегатно търсене и агрегатно предлагане се изместват нагоре с еднаква скорост.

14. Причини за инфлацията - теоретични дискусии.

От гледна точка на причините, които пораждат инфлацията разграничаваме два

основни типа инфлации:

- инфлация на търсенето - най-често измененията в равнището на цените се обяснява с

излишъка на съвкупното търсене(АS). Той се появява в резултат на ограничените ресурси и

стр. 26

невъзможността на производството да отговори на нарасналото търсене с увеличаване обема

на производството . При такива условия излишъка на АS води до повишаване на цените и до

инфлация

- инфлация на предлагането - Тя е предизвикана от повишаване на разходите за

производство. Когато разходите за производство растат, печалбата намалява. Намалява

предлагането, което на свой ред води до повишаване на цените на ресурсите и съкращаване

на разходите.

Два са основните източници на инфлация обусловена от ръста на разходите:

1. Увеличаване на номиналната заплата.

2. Цените на суровините на енергията.

Съществуват множество теории, които обясняват инфлацията:

1) Теория за инфлацията като паричен феномен гради обясненията си в/у анализа на

връзката м/у инфлацията и паричното предла­гане. Щом съвкупното предлагане е

нееластично цените могат да се променят при преместването на кривата на съвкупното

търсене в резултат от нови пари в обръщението. Икон.растеж е резултат на увеличената

ефектив­ност на произв.фактори. Това означава ,че кривата на съвкупното предлагане не е

нееластична, а се премества надясно.формула на Фишер/ M x V=P x Q/. За да не се допуска

инфлация като паричен феномен, паричните емисии трябват да се поставят под контрол, да

не се допуска бюджетният дефицит да се покрива с печатането на нови пари.

2) Теория на инфлацията на търсенето се разглежда когато съвкуп.търсене превишава

възможностите на икономиката да увеличи предлагането, то това търсене тласка цените

нагоре. Съществуват две теории за инфлацията на търсене - класическа (основава се на

твърде­нието, че икон.винаги е в състояние на пълна заетост) и кейнсианската (обемът на

произв.и на заетостта могат да растат без да се променят цените, докато икономиката не е

достигнала пълна заетост). Значител­на инфлация - когато икономиката е в състояние на

пълно използване на ресурсите, всяко увеличаване на съвк.търсене предизвиква инфлация,

защото Qf не може да се увеличи.

3) Инфлацията на разходите - теория която си поставя за цел да обясни защо цените

растат и когато ик.не е на равнището на пълната си заетост на ресурсите. В резултат на

увеличените разходи съвкупното предлагане се премества наляво и нагоре, т.е то се

съкращава, а цените се увеличават независимо че ик.е далеч под равнището на

потенциалните си възможности. Разглежданата теория определя три основни причини,

предизви­кващи инфлацията на разходите: 1 - монополът на профсъюзите; 2 - монополът на

големият бизнес; и 3 - увеличаване на цените на суровините и на горивата.

Видове инфлация - в зависимост от скоростта на инфлацията, тя се дели на:

- умерена (характеризира се с нарастване на цените до 10% на год.);

- галопираща (увелич.на цените до 200% на год);

- хиперинфлация (характеризира се с астрономическо нарастване на колич.на парите в

обращение и на цените).

От гледна точка на опреде­лящият фактор за възникването на инфлацията, тя се дели

на:

- банкова (кредитна);

- пазарна институция и импортна.

стр. 27

15. Последици от инфлацията и стабилизационна политика.

Има два вида последици - икономически и социални.

- Икономическите последи­ци могат да са с положителен или отрицателен ефект за

стопанството. Там където са създадени предпоставките да действат икономически

регулатори, общото повишение на цените има положително въздействие върху структурното

усъвършенстване на икономиката. Но бедата на инфлацията не е в увеличаване на цените, а в

съотношението между цените и доходите, в неравностойното им повишаване. При

осъзнаване на настъпващата инфлация парите масово започват да се инвестират в

недвижими имоти, скъпоценни камъни, метали и валута. Спестява­нията на гражданите

загубват покупателната си сила, а ползващите държавни заеми печелят до момента, когато

банката отчете процента на инфлацията и започне да коригира както спестяванията, така и

задълженията. На хората им трябват пари за най-необходимото и търсят помощ от

държавата, а тя, за да задоволи техните изисквания, може да използва само нова емисия или

външни държавни заеми, което задълбочава инфлацията. Изменя се мотивацията и

производителността на труда. Безработицата излиза извън нормалните си рамки и

допълни­телно влошава икономическото благо­състояние на хората. Инфлацията наказва

хората, които получават относително фиксирани доходи.

Непредвидената инфлация е изгодна за дебиторите и губеща за кредиторите. Има две

обстоятелства: 1) намалява реалната стойност на активите с фиксирана стойност, но

същевременно увели­чава реалната стойност на недвижи­мото имущество; 2) последиците на

инфлацията в сферата на преразпределението възникват незави­симо от целите и ценностите

на обществото.

Последиците от инфлация са още: неувереност и нежелание за дългосрочни

икономически дей­ствия, растяща хазартност на икономиката, спад в покупателната

способност на паричните знаци, влошаващо се социално-икономическо положение на хората

и преди всичко на тези с фиксирани доходи. Индексирането на заплатите като

компенсационен механизъм е предпочитано от профсъюзите средство за устано­вяване на

връзките между отделните ценови индекс и заплатите на трудещите се, за да се запази макар

и приблизително покупателната им способност. В основата на антиинфлационната политика

е изискването да не се въздейства пряко върху относителните цени, за да не се подкопава

информационната функция на цените за произво­дителите. Бюджетната политика се

разглежда като подчинена на паричната политика, но все повече се търсят механизми за

оптималното комбиниране на двете с цел ограничаване на бюджетните дефицити и

осигуряване на ценова стабилност и високи темпове на икономически растеж.

16. Държавен бюджет. Бюджетни разходи. Бюджетен дефицит и държавен дълг.

Държавен бюджет – основен финансов план на правителството. Той е отражение на

финансовите операции на държавата за определено време, оценка на правителствените

разходи и приходи за финансовата година.

Той има 2 страни:

- приходна – тук се включват източниците на средства: данъци (преки, косвени,

рентни); вноски за обществено осигуряване; вноски от превишаване на приходите над

разходите на БНБ и застрахователните организации; приходи от глоби, наеми, приватизация

и др.

- разходна – инвестиционни разходи, капиталовложения, благоустрояване и

комун.стопанство, образование, здравеопазване, социално осигуряване, разходи по валутни

операции, за отбраната и сигурността и т.н.

стр. 28

Бюджетен излишък има когато приходната надвишава разходната страна, а дефицит –

ако разходите надхвърлят приходите. Бюджетът е балансиран, когато приходната и

разходната част си съответстват.

Бюджетния дефицит бива:

- цикличен – дължи се на промените в икономическия цикъл. Онази част от бюджетния

дефицит която възниква поради това, че икономиката функционира под равнището на

потенциалните си възможности

- структурен – другата част от дефицита, която съществува и когато икономиката

функционира на границите на производствените си възможности. Той се предизвиква от

равнището на структурата на данъчното облагане и правителствените разходи.

Независимо от вида им, бюджетните дефицити трябва да бъдат финансирани по

някакъв начин. Това обикновено формира вътрешния дълг и поражда нови проблеми

свързани с неговото обслужване.

Форми на бюджетното финансиране са:

- външно финансиране – заеми от международни финансови институции, правителства,

банки и фирми;

- вътрешно финансиране – емисия и продажби на ДЦК (държавни ценни книжа), преки

заеми от ЦБ (централната банка);

- допълнителна парична емисия – при войни, стихийни бедствия и др.

Държавен дълг е общата задлъжнялост на държавата към даден момент или за

определен период. Държавата задлъжнява когато натрупва бюджетни дефицити, без те да са

тъждествени. Големината на държавния дълг обикновено се измерва като процент от БНП.

Така се изчислява и обслужването на дълга, т.е. с размера на лихвите които получават

неговите държатели. За обезпокоителен се смята когато надхвърли 50% от БНП. Ако това

стане и поради галопираща и хиперинфлация лихвите по дълга започват да нарастват

стихийно е възможно да се стигне до т.н. експлозивно нарастване на дълга. То може да

доведе до мораториум по обслужването на дълга и до финансов банкрут на държавата.

Банкрутът е срив на доверието към държавата и колапс на цялата парично-кредитна и

данъчни системи за продължителен период.

Бюджетните дефицити и държавния дълг са най-сериозните проинфлационни фактори.

17. Фискална политика - същност и цели. Дискреционна фискална политика.

Фискална политика - това са правител­ствените разходи и данъчното облагане, които са

мощен фактор за стабилизиране на икономиката и средство за противодействие срещу

безработицата и инфлацията. Тези мерки се вземат поради несъответствия при

производството и реализацията на БНП.

Съществуват два вида несъответствия:

1) рецесионен разрив - ако доходът при пълна заетост е по-голям от фактическия

равновесен доход в дадения момент. Размерът на този разрив се определя от сумата с която

общите разходи трябва да се увеличат за да се достигне максимално равнище на дохода;

2) експанзионистичен (инфла­ци­онен) разрив - той е присъщ когато в резултат на

динамичното развитие на производството в даден интервал от време е постигнато равнище

на дохода, когато очакваните разходи са прехвърлили необходимия размер за поддържане на

пълна заетост. Това е сумата с която очакваните съвкупни разходи или агрегатното търсене

превишават размерите на дохода гарантиращ пълна заетост. Цел - стимулиране или

стр. 29

ограничаване на производството за да се постигне равновесие между съвкупното търсене и

съвкупното предлагане при приемливо равнище на безработица и инфлация.

Инструменти - експанзионистична и рестриктивна фискална политика, чиято същност

се свежда до въздействието върху съвкупното търсене чрез приспосо­бяване на бюджета,

т.е.чрез промени в правителствените разходи и/или данъчното облагане.

Изменения в правителствените разходи - правителствените разходи прибавени към

очакваните потребителски и инвестиционни разходи, увеличават общото търсене и изменят

условията за постигане на ефективно равновесие. С включване на правителствените

раз­ходи, равновесния обем на БНП се определя от стойността при която от една страна

размера на спестяванията = на очакваните инвестиции + правителствените разходи, а от

друга страна генерирания доход съвпада с направените разходи. Чрез намаляване на

бюджетните разходи се въздейства пряко върху съвкупното търсене или ако пък се увеличат

доходните данъци, намалява разполагаемия доход и оттам по косвен път се ограничават

текущите потребителски разходи.

Изменение в данъчното облагане - данъците оказват влияние върху потреблението и

спестяванията тъй като данъчните промени непосред­ствено рефлектират върху равнището,

динамиката и структурана на разполагаемия доход. Увеличаване­то на правителствените

разходи предизвиква нарастване на БНП докато увелича­ването на данъците има обратен

ефект. Данъчния мултипликатор може да се представи като произве­дение на обикновения

мултипли­ка­тор и пределната склонност към потребление приемащо отрицателна

склонност.

Вградени стабилизатори - според кейнсианците съществува особен набор от фискални

средства, представляващи вградени елементи в данъчно-бюджетната система, които

автоматично предизвикват бюджет­ен дефицит в период на рецесия и бюджетни излишъци

при експанзио­нистично развитие и задаваща се инфлация. Съществува своеобразен вграден,

автоматично действащ механизъм на стимулиране (подтискане) на икономическата

активност в зависимост от проме­ните в конюнктурата. Вградените стабилизатори се

класифицират на 2 групи: автоматично данъчно приспосо­бя­ва­не и автоматични промени в

раз­хо­дите по линия на правителстве­ните трансферни плащания.

18. Недискредиционна фискална политика. Вградени стабилизатори. Финансова

политика, ориентирана към предлагането.

Средствата, които използва т.н. "недискреционна политика" се наричат вградени

стабилизатори. Те са елементи, средства на фискалната политика, които автоматично

предизвикват по време на рецесия бюджетен дефицит и бюджетен излишък по време на

инфлационен бум, без да е необходима промяна в стопанската политика.

Инструменти на недискреционната политика са:

- автоматично данъчно приспособяване

- автоматични промени в трансферните плащания

Към автоматично данъчно приспособяване се отнасят прогресивно данъчно облагане на

личните доходи и на корпоративната печалба

Към автоматични промени в трансферните плащания се отнасят трансферните

плащания: за обезщетения на безработни, болнични, стипендии, пенсии. Тези социални

плащания са изградени на антикризисна основа, когато икономиката е в подем – доходите на

фирмите нарастват, безработицата намалява и приходите в тези фондове автоматично

нарастват. Образува се излишък в бюджета. Обратно, когато икономиката е в рецесия

стр. 30

доходите в тези социално-осигурителни фондове също намаляват, безработицата расте, расте

и броя на социално слабите. Правителството чрез трансферните плащания се налага да

обхваща все по-широк кръг и така намаляват съвкупното търсене и се получава бюджетен

дефицит.

Разходите, които правителството прави според някои икономисти подкопават основите

на икономиката, защото те изтласкват инвестиционните проекти на частния бизнес, които по

принцип имат по-голям икономически и социален ефект.

Изтласкващия ефект възниква, когато ефективността на фискалната политика се е

намалила поради съответната реакция на паричния пазар.

Паричният пазар обединява търсенето и предлагането на пари и тяхното изравняване

при съответна пазарна цена. Тази равновесна цена е лихвеният процент. Когато той се

понижава търсенето на пари расте и обратно.

Равновесието може да се постигне по 2 начина:

1) паричното предлагане е фиксирано, а се мени паричното търсене – уравновесяването

се постига чрез колебание на лихвения процент около равновесията

В т.Е паричния пазар е уравновесен. Ако лихвения процент се понижи, търсенето на

пари ще се увеличи. Ако лихвения процент се увеличи - търсенето ще се намали.

2) паричното търсене е фиксирано, а се мени паричното предлагане

19. Пари. Измерване на паричното предлагане. Монетарни агрегати.

В политическата икономия парите се определят като особена стока, която изпълнява

ролята на всеобщ еквивалент. Парите се третират като нещо, което е прието като средство за

обръщение, единица за смятане и спестяване на покупателната сила.

Парите са възникнали в резултат на развитие на размяната.

- стоковите пари възникват на базата на бартера – размяна на стока срещу стока.

- книжните възникват в резултат на развитието на стоковите и като заместители на

златото. Това са всички книжни знаци, които изпълняват функциите на платежно и разменно

средство

- банкови (кредитни) пари.

Парите имат 5 функции в политическата икономия: - мярка на стойността, средство за

обръщение, платежно средство, средство за натрупване, световни пари.

В икономикса парите имат 3 функции: средство за обръщение, мярка на стойността и

средство за печалба (натрупване).

Паричното предлагане е цялото количество пари, притежавано от икономическите

субекти в една страна. То се регулира и реализира от централната банка чрез т.н. монетарни

агрегати. Те са съвкупност от финансови активи подредени в зависимост от тяхната

ликвидност. В зависимост от степента на развитие на финансовите инструменти броят и

съдържанието на монетарните агрегати в различните страни е различен. Сега в България се

използва монетарен агрегат М1 и М2 и Широки пари:

М1 - парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове

на домакинствата.

М2 - включва М1 и срочните депозити, спестовните депозити на на домакинствата и

детските влогове, плюс депозитите в чужда валута на граждани и фирми.

стр. 31

Широки пари – включват М2 плюс специалните депозити, които съдържат жилищно-

спестовните влогове и средствата депозирани за регистрация на фирмите.

Агрегага L обхваща всички ликвидни финансови активи с падеж 1 година. Паричното

предлагане се извършва от финансови посредници, институции, които предоставят

специфични услуги на тези, които спестяват или получават кредити. Към финансовите

посредници спадат търговските банки, спестовните каси, застрахователните компании и др.

20. Търговски банки и техните операции.

Дейността на търговските банки е свързана с платежно, кредитно и др. посредничество

между ик.агенти. Дейността им се отчита чрез техните баланси. Операциите на търговските

банки са 3 основни групи:

1. Пасивни операции – свързани са с процеса на привличане на пари и парични

капитали в банките. Те се проявяват като длъжници, заематели или кредитополучатели.

Според формирането на банковите ресурси те се делят на 3 групи:

- операции, свързани с формирането на собствени средства на банките. Техният дял в

общия обем от ресурси, с които разполага една банка не надвишава 10%.

- операции, свързани с привличането на средства на банковите клиенти. Привлечените

средства са около 90% от банковите пасиви. Тук влизат: влогове, депозити, текущи сметки,

пари на съхранение и др.

- емисия на платежни средства – чрез тях се увеличават т.н. “централни пари” и общата

парична маса.

2. Активни операции – чрез тях банките пласират или реализират концентрираните в

тях парични и капиталови ресурси. Основни операции са:

- кредитните – кредити, срещу които банките получават лихва

- инвестиции в ценни книжа – банката купува ценни книжа на проспериращи частни и

държавни фирми с цел получаване на доход, подобряване на банковата ликвидност,

минимизиране рисковете от инфлация.

3. Посреднически операции – при тях банките рядко ангажират собствени средства или

капитали. Основни операции са:

- преводни, акредитивни и инкасови операции

- покупко-продажба на ценни книжа и валута за сметка на клиента, емисия.

- доверителни операции, свързани с управлението на капитали по поръчка на клиенти

- анализи, информационно обслужване, прогнози.

21. Търсене и предлагане на пари, равновесие на паричния пазар.

Търсенето на пари е количеството пари, които икономическите субекти желаят да имат

на разположение за да си набавят необходимите им стоки и услуги.

Според класиците търсенето на пари е в положителна зависимост от дохода и

единственият фактор, от който то зависи е необходимостта от осъществяване на определени

транзакции (покупко-продажба).

Търсене на пари – Кейнсиански подход

Търсенето на пари е склонността на хората да държат определено количество пари с

цел осигуряване на необходимата платежоспособност. То се свързва с функциите на парите –

средство за обръщение, за натрупване, платежно средство. Основни форми на паричното

търсене са:

стр. 32

- за сделково търсене – домакинствата извършват сделки за придобиване на стоки и

услуги, а фирмите – за придобиване на производствени фактори. Влияние оказват

величината на номиналния БНП, равнището на цените и скоростта на паричното обръщение.

- за натрупване на активи – търсенето на пари е свързано с функцията на парите като

средство за натрупване. Недостатъкът е че те не носят лихва за разлика от акциите и

облигациите.

- за предпазване от непредвидими ситуации – задържането на пари в наличност е

предпазна мярка срещу извънредни разходи.

- за спекулативни цели – задържане на пари от отложени покупки на стоки, услуги и

активи.

Търсене на пари – Монетарен подход – обуславя се от 4 фактора:

1. равнището на реалния доход – ако той расте означава че се търсят и могат да се

закупят по-голямо количество стоки и услуги и обратно

2. равнището на цените на стоките и услугите – от него зависи покупателната сила на

парите. С покачването на цените расте търсенето на пари и обратно.

3. цената на взаимосвързаните активи – някои носят лихва – безсрочни влогове,

турист.чекове и др. а други са лихвоносни – акции, облигации, срочни влогове.

4. хармонизиране на текущите доходи и разходи при новите форми за държане на пари

в наличност – електронните карти

Предлагане на пари

Паричното предлагане обхваща количеството пари, което банките пускат в обръщение

на паричния пазар. То се контролира от ЦБ чрез система от монетарни инструменти.

Паричната политика може да бъде експанзивна (паричното предлагане расте) и рестриктивна

(паричното предлагане се ограничава). Така може да се въздейства върху равнището на

съвкупно търсене, БНП, изобщо върху икономическото развитие.

22. Централна банка. Независимост на централната банка. Функции.

Централната банка (ЦБ) е най-важната финансова институция на всяка съвременна

икономика. Тя е държавна агенция, управляваща функционирането на националната

парично-кредитна система и контролираща растежа на паричното предлагане. Според

субектите, с които контактува различаваме два вида централни банки.

1. Откритият тип ЦБ са открити тогава, когато освен функциите на ЦБ изпълнява и

функции на обикновена търговска банка, разкривайки клонове и обслужвайки клиенти от

небанков път. Тяхната цел е получаване на печалба и е трудно постигането на стабилност на

финансовата система.

2. Закритият тип ЦБ не откриват клонове и нямат отношения с клиенти от небанков

тип.

Основният въпрос при създаването на централната банка е нейният статут на

зависимост или независимост от останалите властови институции.

Независимостта на ЦБ от останалите властови институции е предпочитан вариант при

конструирането й. Той позволява водената монетарна политика да се основава на

естествените нужди на икономиката баз да се поставя монетарен контрол под политически

натиск за постигане на тясно партийните цели на управляващите. Противниците на

независимостта на ЦБ смятат за недопустимо важните решения по монетарните въпроси да

не подлежат на контрол от законодателната и изпълнителна власт.

Функции на ЦБ

стр. 33

- контрол върху обема на паричното предлагане – паричното предлагане е тясно

свързано с икономическата конюнктура и се променя заедно с нея. Без ефективен контрол

паричното предлагане може да расте без граници.

- поддържане на стабилността на паричните и капиталовите пазари – ако паричното

предлагане и лихвените проценти спадат или се повишават чувствително, в несъответствие с

националните икономически цели, ЦБ трябва да интервенира на финансовите пазари.

- ЦБ да служи като кредитор от последна инстанция на търговските банки – може да

предоставя фондове на нуждаещите се финансови институции, особено когато те вече нямат

други източници на ликвидни средства.

- поддържане и усъвършенстване на разплащателния механизъм на националната

икономика.

Крайните цели в дейността на ЦБ са:

- пълно използване на производствените ресурси и пълна заетост;

- относителна стабилност на общото ценово равнище на стоките и услугите;

- осигуряване на непрекъснат икономически растеж;

- постигане на балансиран платежен баланс.

23. Основни инструменти и механизми на монетарната политика.

База за дейността на Централната банка (ЦБ) са паричните резерви на банковата

система. Те основно се състоят от депозитите на търговските банки (ТБ) в Централната банка

и техните запаси от банкноти и монети. Това са суровините, от които финансовите

институции създават кредитен ресурс. ЦБ е длъжна да следи колебанията на паричните

резерви и ги променя директно чрез различни инструменти. Промяната на тези резерви

винаги води до промяна на лихвения процент. Инструментите, чрез които ЦБ контролира

паричния резерв са няколко:

1. Политика на задължителен резерв - чрез промяната на задължителния резерв се

получават няколко ефекта:

- влияе се депозитния мултипликатор, с което се променя възможността за създаване на

допълнително количество кредитни пари. Ако ЦБ увеличи задължителния резерв това води

до намаляване на депозитния и паричния мултипликатор, както и до намаляване на

предлаганите парични депозити, заеми и др.

- променя се съотношението между допълнителните и свободните резерви - намалелият

задължителен резерв се трансформира в свободен резерв и обратно.

- промените на задължителния резерв - променя и лихвения процент. Примерно

намаляването на задължителния резерв води до намаляване на лихвения процент на

паричните пазари, защото при наличие на свободни резерви банките са съгласни да

кредитират при по-ниски лихвени проценти.

2. Дисконтовия процент е втория важен инструмент на Централната банка. Дисконтов

/сконтов/ процент е лихвения процент при който ЦБ отпуска кредити на търговските банки,

когато ги рефинансира. Рефинансирането се налага при изпадането на ТБ в остра ликвидна

криза по своя вина или при когато трябва да се попълни общия резерв. Промяната на

дисконтовия процент има няколко ефекта:

- ефект на промяната на цената на рефинансирането: увеличението на дисконтовия

процент означава, че за търговските банки става скъпо да заемат пари от ЦБ и те търсят

други по-евтини начини за рефинансиране и обратно. Силата на този ефект зависи от

големината на разликата на дисконовия процент и другите лихви.

- ефект на субституцията - изразява се във факта, че намаляването на дисконтовият

процент води до намаляване и на другите лихви на паричните пазари. Това е така защото

стр. 34

търговските банки са стимулирани да заемат от ЦБ, което намалява търсенето на капитали от

други сегменти.

- анонсиращ ефект – дисконтовия процент на ЦБ се променя като индикатор за

характера на водената от нея политика. Затова и неговата промяна повлиява психологически

на пазара. Увеличаването на дисконтовия процент е индикатор за рестриктивна политика на

ЦБ и кредиторите трябва да свият своите кредитни планове с цел увеличаване на свободния

си резерв.

3. Операции на открития пазар - голяма част от активите на ЦБ са в ценни книжа. С цел

въздействието върху банковите резерви на търговските банки и упражняване на контрол

върху паричното предлагане ЦБ купува и продава държавни ценни книжа (ДЦК) през ООП.

24. Икономически растеж - същност и показатели. Моделиране на производството.

Икономическия растеж изразява определени закономерности на взаимодей­ствието

между производствените фактори, разпределе­нието и потреблението на БНП. Свежда се до

количествени натрупвания и качествени изменения на основните ресурси на производството

и неговите резултати. Отразява равнището на икономиката и способността и да задоволява

потребностите на хората. То е самото нарастване на националното производство от гледна

точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на

икономическата мощ на дадена страна. В тесен смисъл икономическия растеж означава темп

(скорост) на икономическо развитие.

Степента на развитие на икономическия растеж се измерва с редица общи и конкретни

показатели, изразени чрез съответни величини. Общите показатели отразяват глобалните

тенденции на растежа, а конкретните - разкриват определени страни на характера и

ефективността му. Възприето е конкретните показатели да се наричат факториални (отчитат

влиянието на всеки фактор, който обуславя ефективността на растежа), а общите -

резултативни (отразяват резултатите от взаимообвързаното едновременно действие на тези

фактори).

Показатели на икономическия растеж са: трудоемкост /трудопоглъщаемост/,

капиталоемкост /капиталопоглъщаемост/, материалоемкост /материалопоглъщаемост/ и др.

Трудоемкостта се изразява чрезз отношението на разходите на текущ труд /Т/ към продукта

/П/, а П/Т - производителността на труда. Материалоемкостта на продукцията показва

равнището на разходите за суровини и материали на единица продукция - М/П, докато П/М -

материалоотдаване. Капиталоемкостта се измерва чрез отношението на капитала към

произведения продукт - К/П, а П/К - капиталоотдаване. Социалната ефективност се свежда

до равнището на благосъстояние на населението, условията на труд, състоянието на околната

среда, свободното време, възможностите на неговото използване и др.

25. Фактори на икономическия растеж. Държавно регулиране на растежа.

Икономическия растеж изразява определени закономерности на взаимодей­ствието

между производствените фактори, разпределе­нието и потреблението на БНП. Свежда се до

количествени натрупвания и качествени изменения на основните ресурси на производството

и неговите резултати. Отразява равнището на икономиката и способността и да задоволява

потребностите на хората. То е самото нарастване на националното производство от гледна

точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на

икономическата мощ на дадена страна. В тесен смисъл икономическия растеж означава темп

(скорост) на икономическо развитие.

Факторите на икономическия растеж биват:

стр. 35

- вътрешни фактори - към тях се причисляват: природни ресурси; работната сила;

капиталът; пропорциите и структурите в националното стопанство.

- външни фактури - международни по­мощи; кредитите и движенията на капитали;

търговския обмен и дела спрямо БНП; участие в международно разделение на труда и

интеграционните области.

- икономически и извън икономически фактури (социални). Икономичес­ките се

разделят на: екстензивни и интензивни, преки и косвени, и т.н. В зависимост от

съществуващите съотношения между тях и преобла­да­ва­що­то значение на едни или други

фактори се формират и различните видове растеж.

В зависимост от формата си на осъществяване икономическия растеж бива цикличен и

непре­къснат. Разновидност на непрекъс­на­тият растеж е ограниченият растеж. Той е

съвкупно производство (добив) като най-напред нараства надпропорционално, след това с

недостатъчна пропорционалност, за да достигне в крайна сметка състояние на застой или

“нулев растеж”.

Измерен от гледната точка на елементите на ефективността, икономическия растеж

следва да се разглежда като неутрален, капиталоемък (трудоспестяващ), трудоемък

(капиталоспестяващ) и др.

Системата от фактори обуславят не само типът на растежа, но и темповете на неговото

развитие. Темповете на растежа очертават границите, в които се движи влиянието на

икономическите фактори. Структурните изменения на националното стопанство, обусловени

от трайни икономически фактори, поставят въпроса за ефективността на постигнатите

резултати, т.е затова доколко те могат да осигурят потребностите на производството и да

решат проблемите на националната и световната икономика. Те използват рационални

подходи за измерване равнището на икономиката и социалната ефективност на растежа.

26. Роля на международната търговия. Икономически основи. Търговски бариери.

Международната търговия е конкретна форма на размяна на стоки и услуги между

държавите. Тя предполага съзнателна дейност към осъществяване на покупко-продажбата

между отделните страни. Непосредствено свързан с нея е международния пазар, който

обхваща сферата на обръщението на стоките и услугите които участват в размяната.

В зависимост от направлението на движение на стоките и услугите разграничаваме:

- импортна търговия – сделките по внасяне на чуждестранни стоки;

- експортна – продажбата на стоки в други страни – износа на стоки за чужбина;

- реекспортна – търговски сделки при които една страна купува стоки от друга и ги

продава на трета без преработка.

В зависимост от обхвата на стоките, които се включват в отчитането, международната

търговия бива:

- обща – обхваща целия внос, износ, реекспорт и специфични операции и сделките със

злато и други ценности. Тя включва и всички плащания, произтичащи от пространственото

преместване на стоките и от изменението на тяхната собственост (транспортни тарифи,

застраховки, на влог и други).

- специална – обхваща само износа на стоки, които са произведени или трайно

преработени в страната и вноса на стоки предназначен за крайно потребление в страната.

Следователно специалната търговия не включва посредническата и реекспортна търговия, а

специалните и специфични операции, като производство и търговия с оръжие, бойна

техника, злато и други. От друга страна всички преференции, които се предоставят в

международната търговия от международните институции и държавите по повод

стр. 36

митническото третиране се отнасят само за специалната търговия. Всяка страна суверенно

определя какви стоки ще отчита като специална търговия, но най-често критериите в това

отношение се съдържат в т.нар. Правила за произход на стоката, представляващи

национални нормативни актове включени в митническото законодателство.

В зависимост от звената през които минава:

- директна търговия – когато контрагентите са износител-вносител

- посредническа - трета чужда страна оказва съдействие при сключване на сделката

- консигнационна – стоката се изнася преди да е продадена

Според начина на извършване на сделката и плащането:

- борсова търговия – постоянно действащо тържище, където сделките се сключват чрез

наддаване или типове контракти

Политиката на една страна в областта на международната търговия може да приема да

приема три форми:

1. свободна търговия - отсъствие на правителствена намеса в търговските отношения на

местните с чуждите производители;

2. абсолютен протек­ционизъм - отсъствие на търговски отношения на една страна с

останалия свят;

3. обикновен протекционизъм - отклонение от свободната търговия, с цел защита на

националното производство от външната конкуренция.

Всяка ситуация, при която в резултат на правителствена намеса равновес­ната цена е

различна от световната, но по-малка от вътрешната, и вносът намалява, но не се прекратя­ва,

представлява про­текционизъм. Има три вида протекционистична политика:

- пряко увеличава цената на стоката като използва вносни мита. Митото е вид данък, с

който се облагат вносните, износните и транзитните стоки при преминаване на държавната

граница;

- пряко нама­лява количеството на внасяната стока, чрез използване на вносна квота.

Вносна квота - ограничението за внасяното количество;

- немит­нически ограничения - валутни и кредитните ограничения при внос,

санитарните и ветеринарните изиск­вания към внасяните стоки и др. Митото може да бъде

определено или като абсолютна сума за единица продукт или в процент в/у цената на

стоката. Има забранително и незабравителни мита.

Митото е приходоизточник за държавния бюджет. Квотата обикновено предоставя

печалбата, резултат от ценовата разлика, на този, който извършва вноса на дадената стока.

Една митническа политика влияе по различен начин, производители, правителство и

обществото като цяло. Загуба на потребителите - в резултат на по-високата пазарна цена част

от потребителите намаляват потреблението си, а друга част - го прекратяват изобщо.

Печалба на производителите - увеличената цена стимули­ра местните производители да

разширят производството.

Доход на правителството = (количество на внасяната стока) х (величината на митото за

1 продукт).

Чиста загуба на обществото - изразява се в разликата между загубата на потребителите

и печалбата на производителите и правителството. Значителният протекционизъм като

търговска политика на страните участващи в международната търговия води до намаляване

на благосъстоянието в световен мащаб. Определена митническа политика може да доведе до

изгоди за една страна при условие, че другите страни не отговарят по същият начин.

стр. 37

ВТП може да бъде изградена на административни мерки, може да има

макроикономически характер, да е свързана с варирането на валутен курс на националната

парична единица с оглед уравновесяването на търговския баланс. Административните мерки

включват търговски протекции, валутен контрол, политика на заемане на чужди платежни

средства.

Политиката на протекции - има двойствена природа: Първо тя покачва износа и второ

намалява вноса. Увеличаването на износа става посредством субсидиране в полза на

износителите чрез експортни премии. Намаляването на вноса се постига чрез изменението на

вносните Р, митническите тарифи, извънмитническите ограничения и вносните квоти.

Митата съществуват в 2 основни форми - адвалорни и специфични. Адвалорните

представляват процент от стойността на облагаемата стока. Специфични мита са суми които

се събират на единица физическо измерение на вноса. /Постепенно се намалява ролята на

приходната функция, а се увеличава ролята на защитната, защото много по-добре е

вниманието да се насочи към повишаване на износа. През последните години общия размер

на световния износ значително се е увеличил/.

Субсидиите биват експортни и местни. Експортните се плащат когато стоката е

изнесена. Те биват преки субсидии на фирми или отрасли, премии за износа, отпускане на

експортни кредити при преференциална лихва и др.. Местните субсидии служат за

стимулиране на производството, намаляване на разходите, увеличаване

конкурентноспособността на местното производство и др.

27. Търговски и платежен баланс.

Балансът на дейностите включва всички “реални” делови дейности – внос и износ на

стоки, извършване на услуги, “безвъзмездни” акции през даден период. Състои се от:

1. Търговски баланс – включва вноса и износа на стоки за определен период. Активен е

когато износът по стойност е по-голям от вноса и обратно.

2. Баланс на услуги – включва вноса и износа на услуги. “Внос” на услуги има когато

гражданите на една страна се ползват от услугите на друга страна. “Износ” има когато

чужденците се ползват от някакви вътрешно национални услуги при посрещането им в

страната като туристи или под друга форма.

3. Баланс на преводи – паричните или предметни преводи за чужбина, срещу които не

стоят непосредствено др.услуги.

4. Баланс на доходите – сумирането на всички постъпления и плащания във валута по

търговския баланс, баланса на услугите, на преводите определя баланса на текущите

операции – активно, пасивно или в равновесие.

5. Баланс на капитали – различаваме баланс на краткосрочно, дългосрочно движение на

капитали и баланс на сумите с неизяснен произход.

6. Баланс на златно-валутните резерви – отразява движението на резервите от

монетарното злато, от разполагаеми специални права на тираж, изменението на валутните

резерви и резервните позиции на МВФ.

Неравновесията в платежния баланс са свързани с излишък и дефицити в същия. Те са

показател за благосъстоянието на всяка страна.

стр. 38

Дефицит е налице, когато балансът на дейностите е пасивен. Дефицити в платежния

баланс са:

- вносът на стоки да е по-голям от износа на стоки /пасивен търговски баланс/;

- вносът на услуги по стойност е по-голям от износа на услуги /пасивен баланс на

услугите/;

- безвъзмездните дейности за чужди страни са по-големи от безвъзмездните дейности

от чужди страни /пасивен баланс на прехвърляне/.

Излишък в платежния баланс е налице, когато балансът на дейностите е активен.

Излишък има когато:

- износът на стоки по стойност е по-голям от вноса на стоки /активен търговски

баланс/;

- износът на услуги по стойност е по-голям от вноса /активен баланс на услугите/;

- безвъзмездните дейности от чужбина са по-големи от безвъзмездните дейности за

чужди страни /активен баланс на прехвърляне/.

28. Международна валутна система. Валутен пазар и валутен курс.

Международната валутна система е съставна част на международната финансова

система, тя е исторически определена форма на организация на международните валутни

отношения, която се формира по пътя на договореността на отделните страни и се закрепява

юридически с държавни споразумения. Основната и функция е уреждането на валутните

отношения между страните. Валутните отношения възникват при обслужване на стопанските

връзки между страните при осъществяване на външната търговия, при износа на капитал,

при инвестиране на печалба, при предоставяне на заеми и т.н.

Елементи на международната валутна система са:

- приетата парична единица като еталон или всеобщ стандарт на стойността –

американски долар, злато;

- установеният механизъм за определяне на валутните паритети

- националните и международните емисионни институти, които са натоварени с

пускането в обръщение на паричната единица.

Всяка държава притежава национална парична единица която служи за платежно

средство. Износът и вносът се нуждае от чуждестранна валута. Терминът валута се

употребява двустранно - от една страна, под валута се разбира паричната единица,

представляваща фундамента на паричната система на дадено национално стопанство, а от

друга - всички чуждестранни парични единици. Ако износът превиши вносът, страната

натрупва резерви от чуждестранна валута. Превишаването на вноса над износа поражда

недостиг на валута която би могъл да се избегне с кредити от международните банки или

използването на собствени резерви от други финансови активи. Ако износът е равен на

вносът - идеална схема на външната търговия при която износът 100% финансира вноса.

Валута могат да бъдат и полици, облигации, чекове и др., които се наричат девизи.

Международната размяна на стоки и услуги се обслужва от конвертируеми валути.