· title: slide 1 author. created date: 9/26/2017 11:46:38 am
TRANSCRIPT
Анатомията като наука
Исторически преглед
Анатомията като наука
Анатомия (гр. Аna- tome – разсичане,
разчленяване) – наука за произхода,
развитието и строежа на организма, органите и
тъканите на човека и животните.
- Съчетава анализ със синтез, т.е. разделяне
на отделни компоненти, изучаването им като
самостоятелни образувания и като части от
цялото.
Анатомията като наука
Анатомията на човека дава систематично
описание на:
• формата,
• устройството,
• разположението и
• топографските взаимоотношения на
частите на тялото и органите.
Отчитат се техните възрастови изменения,
полови разлики и индивидуални особености.
Анатомията изучава :
- еволюцията в развитието на системите и органите
при животните (сравнителна анатомия),
- изследва строежа на органите на човека във
филогенезата (антропогенеза), както и в
онтогенезата (ембриология, геронтология).
Този всестранен подход обяснява общите
анатомични признаци и същевременно подчертава
разликите на човека спрямо животните.
Изработват се критерии за хармонично физическо
развитие.
Според различните нива на организация на тялото са
обособени:
- макроскопска анатомия – изучаваща стрежа на телата
и органите с невъоръжено око или само с помощта на
оптически прибори с малко увеличение (лупа).
- микроскопска анатомия – изучаваща тъканите,
органите и клетките на микроскопско ниво с използването
на светлинен микроскоп. Науката за организацията на
тъканите – хистология, а на клетката – цитология.
- ултраструктурна и молекулярна анатомия – чрез
електронен микроскоп
Тази терминология отразява единството и
неделимостта на структурите, изучавани с различни
технически средства.
В исторически план, първоначалният метод на
изследване на човешкото тяло е включвал:
“разчленяване” (или дисециране), анализ и
последващо подробно описание на наблюдаваната
картина, което е създало т. нар. описателна
анатомия.
Натрупването на много фактологически материал е
довело до разграничаване на няколко нейни форми.
- Системна анатомия – описва формата,
строежа и разположението на органите по системи
(на здравия човек!).
Тук спадат:
- остеология – за костите и скелета;
- синдесмология – за свързванията между костите и
артрология (учение за ставите);
- миология – учение за мускулите;
- спланхнология – за вътрешните органи;
- ангиология – за сърдечно-съдовата система;
- неврология – наука за гръбначния и главния мозък
и периферните нерви;
- ендокринология – за жлезите с вътрешна секреция
- Топографска анатомия – разглежда областите
на човешкото тяло и особено взаимното
пространствено разположение на органите и
свързаните с тях елементи – кр. съдове, нерви и др.
Тук също спадат клинична анатомия и
хирургическа анатомия.
-Пластична анатомия – отделя главно внимание на
статиката, динамиката и пропорциите на външните
форми на тялото. Има значение за изобразителното
изкуство – живопис, графика, скулптура, кино.
За медицината – повърхностна анатомия.
- Рентгенова анатомия – опира се на данните от
рентгенографии, КТ- срезове, ЯМР и др.
-Кинезиология (или динамическа анатомия) –
изучава движенията и свързаните с тях
морфологични изменения. Получените резултати
се използват в спортната медицина.
-Проекционна анатомия
- Антропология
3D техники за визуализация
Anatomia clavus et clavis medicinae
est
• Anatomy is the key and rudder of the medicine
• The dead teach the living here
Hic mortui vivos docent
Исторически преглед Давност
• Най-старата медицинска наука.
• Цивилизациите на Вавилонците, Сирийците,
Египтяните, Китайците и Индийците имат малък
принос в изучаването на анатомията на човека.
– Жреци и лекари са извършвали
балсамации, лечение на ранени
войници.
– Симптоми при увреждане на
части тялото са описани в
папируси 1550 г. пр. Хр.
Древна Гърция
Системно изучаване на анатомията –
V в. пр. Хр., от двама гръцки учени:
Alcmaeon (500 пр. Хр.), Кротон, Италия
- дисекции на животни с научна цел
- описва зрителния нерв, слуховата тръба.
- мозъкът е център на съзнанието,
интелигентността и емоциите.
Empedocles (490- 430 пр. Хр.), Сицилия
- сърцето разпределя жизнена топлина в
тялото, в кръвоносните съдове циркулира
“пневма” – живот и душа.
Hippocrates (460-377 пр. Хр.), Гърция.
– Анатомия без дисекции, допуска грешки.
– Принос към остеологията – череп, кости.
– Познанията върху анатомията на
вътрешните органи силно ограничени.
- Бащата на медицината
– Клетва на Хипократ при завършване на
медицинското образование.
- Бащата на холистичната медицина
– Изтъква важността на взаимоотношенията между пациент,
лекар и болест в диагностиката и лечението на
заболяването.
– Философията му е отхвърлена по времето, когато се е
смятало, че болестите са божие наказание.
Aristotle (384-322 пр. Хр.) • Чрез дисекции на животни се съди за
анатомията на човек. Слага начало на
сравнителната анатомия и ембриология.
• Коригира много от анатомичните грешки
на предшествениците си.
• Разчита на логически заключения, а не на
непосредствени наблюдения.
• Слабите познания върху вътрешното
устройство на тялото водят до големи
неточности:
– Мозъкът “охлажда” сърцето.
– Артериите съдържат въздух.
– Нервите се отделят от сърцето.
– Пикочопроводите са клонове на аортата.
Начало на модерната
анатомия Alexandria - Първи дисекции на човешко тяло.
Herophilus (325-255 пр. Хр.) – “баща на анатомията”
- Първи публичини дисекции (над 600)
- Мозъкът е център на съзнанието и
интелигентността.
- Разлика между артерии и вени, венозните
синуси и мозъчните стомахчета.
-Обучава първата жена лекар
Erasistratus (310-250 пр. Хр.) – “баща на физиологията”
- Циркулацията в тялото – сърцето като помпа, описва големи
съдове – аорта, кухите вени, белодробни и др.
- Пневма, витален въздух, тече в артериите.
Трудовете им са унищожени с опожаряването на библиотеката в
Александрия през 272 сл. Хр. Идеите им се откриват в трудовете на
Celsus (30 пр. Хр.- сл.Хр. 30) и Claudius Galen.
Galen (129-199), Pergamon.
Ранни изследвания в Мала Азия,
Гърция и Александрия.
- главен лекар на гладиаторите
- дисекции на маймуни
Описва правилно:
- структури на мозъка, обвивки,
мозъчни стомахчета
- n. phrenicus и n. laryngeus recurrens
- разликата между артерии и вени
- сърдечните клапи
- мускулите се съкращават от нервен импулс
-демонстрира експериментално, че в артериите тече кръв, а не
въздух.
- описва ЧМН (само 7)
- 130 научни трактата
теоретична основа на медицината през следващите 15 века
Ренесанс
ХІV и XV в. - научност в изучаването на човешкото
тяло.
- печатане на книги
- Leonardo da Vinci (1452-1519)
• Прави множество дисекции
• Стотици рисунки на човешко тяло от дисекции.
• Малко влияние върху анатомите.
Andreas Vesalius (1514-1564), Брюксел, Падуа
“истинският” баща на анатомията, хирург
• De humani corporis fabrica (1543), в 7 тома.
The Anatomy Lesson of Dr. Nicolaes Tulp
Rembrandt van Rijn (1632).
• Fabrica - инструмент за борба с авторитета на
Църквата.
• Анатомията се поставя на обективно ниво
• Показват се грешките на Гален
• Идеите му срещат съпротива от поддържниците
на Гален
текст и рисунки от дисекции
(Рисунки от Jan Calcar, студент на Titian)
William Harvey (1578-1657),
лекар и анатом, Падуа.
“Анатомичен трактат върху движението на
сърцето и кръвта при животните” (1628)
Принос за анатомията имат и
Бартоломео Евстахио (1520-1574)
Габриеле Фалопио (1523-1562)
Томас Уилис (1621-1675)
Съвременната анатомия
Henry Gray публикува
Gray's Anatomy (1858).
• Претърпява 38 издания във
Великобритания и 30 в САЩ.
• Развитието на образната диагностика
позволява да се интегрира изучаването на
анатомията с други дисциплини
• Компютърната томография, магнитният
резонанс и позитрон-емисионната
томография са нов пробив в изучаването
на човешката анатомия.
Основни анатомични термини
Анатомична позиция на тялото
• Тялото е вертикално,
с горни крайници край него,
дланите обърнати напред,
лицето е насочено напред,
с успоредни ходила.
Анатомична позиция на тялото
• Служи за определяне на
разположението на тялото в
пространството, както и на
органите в него.
• Термините “ляво” и “дясно”
се отнасят винаги за човека,
трупа или скелета, които
наблюдаваме!
(не на наблюдаващия)
Равнини
1. Сагитална (срединна) равнина
2. Фронтална (коронална) равнина
3. Трансверзална (хоризонтална) равнина
4. Коса равнина
Сагитална равнина
• Сагитална = срединна
• Разделя тялото на лява и
дясна половини
• Всяка паралелна равнина се
означава като парасагитална
• Паралелна на сагиталния шев на
черепа
Фронтална
• Фронтална = коронална
• Разделя тялото на предна и задна половини
• Перпендикулярна на сагиталната равнина
• Паралелна на sutura coronalis (венечен шев)
на черепа
Трансверзална
• Трансверзална = хоризонтална = напречна
• Срезове през тялото на всяко ниво – горна и
долна части
• Перпендикулярна на сагиталната и коронална
равнини
• При органите трансверзалния срез е
перпендикулярен на надлъжната ос на органа
Кóса равнина
Ориентиране на черепа
Франкфуртска хоризонтала
• По името на града и на решението през 1884 г.
• Равнина дефинирана от 3 точки:
ляв и десен porion (по горния ръб на външния
слухов проход), и ляв orbitale (дъното на лява
орбита)
• 6 стандартни изгледа перпендикулярни или
паралелни на ФХ:
norma occipitalis – отзад,
norma frontalis – отпред,
norma basalis – отдолу,
norma lateralis – от ляво и дясно,
norma verticalis – отгоре
Обща скелетна терминология
• Краниален скелет: череп (= cranium + mandibula)
• Посткраниален скелет: останалият скелет
(аксиален и апендикуларен скелет)
• Аксиален скелет: кости на трупа - прешлени, ребра,
гръдна кост, таз
• Апендикуларен скелет: кости на крайниците, вкл.
раменен и тазов пояс
Термини за взаимоотношение
• “Три чифта термини могат да изразят отношението
на дадена структура с всяка друга структура в тялото”
(Grant)
• Superior-Inferior (горе-долу)
• Anterior-Posterior (отпред-отзад)
• Medialis-Lateralis (към и встрани от срединната линия)
Термини за взаимоотношение
Superior - Inferior
• “Superior” и “inferior” се използват в аксиалния
скелет.
• “Proximalis” и “distalis” се използват в
апендикуларния скелет, като проксимален означава
по-близо, а дистален по-далече от оста на тялото.
Термини за взаимоотношение
Anterior: към предната повърхност на тялото;
синоним: “ventralis” за хора и животни;
“palmaris” или “volaris” за длани, “plantaris”за ходило
Posterior: към гърба на тялото;
синоним: “dorsalis” за хора и животни;
С “dorsum” се означават гърба на ходилото и гърба на
ръката
Термини за взаимоотношение
Medialis - Lateralis
• Medialis: към срединната равнина (медианна
равнина на тялото)
• Lateralis: противоположно на срединната равнина
• Използват се за елементи от аксиалния и
апендикуларния скелети
Intermedius - между две съседни структури
Термини за сравнение
Proximalis - Distalis
• Proximalis: края на костта по-близо до
аксиалния скелет; описва разположението на
костите на крайниците.
• Distalis: противоположно на proximalis;
отдалечен от аксиалния скелет
Термини за сравнение
Ulnaris - Radialis
• Ulnaris: към страната на малкия пръст; за
предмишница и ръка; съответства на medialis
• Radialis: към страната на палеца; за
предмишница и ръка; съответства на lateralis
Термини за сравнение
Tibialis - Fibularis
• Tibialis: към страната на tibia; за долен
крайник и ходило; съответства на medialis
• Fibularis: към страната на fibula; за долен
крайник и ходило; съответства на lateralis
Externus - Internus
• Externus: външен
• Internus: вътрешен
Superficialis - Profundus
• Superficialis: близко до повърхността
• Profundus: отдалечен от повърхността
Ipsilateralis - Contralateralis
• Ipsilateralis: от същата страна на тялото
• Contralateralis: на противоположната страна на тялото
Анатомична номенклатура
• Базелска анатомична номенклатура – BNA (1895) –
4500 термина на латински и гръцки
• Йенска номенклатура - JNA (1935)
• Парижка номенклатура – PNA (1955) – 5% от JNA
• Актуализации:
- 1960 в Ню-Йорк, 1965 – Висбаден, 1975 – Токио, 1980 –
Мексико сити, 1985 – Антверпен
През 1998 г. е приета последната версия – Nomina
Latina и английски вариант – English equivalents.
1970 – в Ленинград – хистологична и ембриологична
номенклатура
Основни анатомични области