17 1 ФЕВРУАРИ 2012 СРЯДА 11. ÈÑÒÎÐÈß ЖЪЛТИЯТ …

1
11. ÈÑÒÎÐÈß приложение КИТАЙ днес 17 ЗЕМЯ 1 ФЕВРУАРИ 2012 СРЯДА Хуанди - жълтият родоначал- ник, жълтият господар, жълти- ят император в древнокитайс- ката митология е герой. Нари- чат го още - блестящ владетел, височайши управник. Приеман е като олицитворение на маги- ческите сили на земята, оттук и връзката с жълтия цвят на льоса. Култът към Хуанди пър- воначално е възникнал у рода Чън, където Хуанди е почитан като драконоподобното божест - во на гръмотевицата. В раз- лични описания Хуанди има черти, сродяващи го с дракон, като един от основните тотеми на китайските предци. Приема се, че Хуанди е от рода Гунсун. Собственото му име е Сян юан (от сян - колесница, и юан - процеп на кола, каруца). Може би това име е заради един от подвизите на Хуанди - изобре- тяването на колесницата. Или пък виждането на някои изс- ледователи за връзка с астрал- ните представи за Хуанди като за съзвездие, наподобяващо го- ляма колесница. Според пре- данието, Хуанди е бил заченат от лъчите на мълния. Още с раждането си проговорил. Бил много висок на бой - повече от 9 чи - около 3 м. Видът му бил драконов, със слънчев рог , с четири очи, с четири лица. Четириочието и четирилицето му би могло да се тълкува и като модел на четиримодулния модел на света характерни за древнокитайската митология. Същевременно с това четири- те очи на Хуанди навеждат на изначалния шамански харак- тер на този образ. Според пред- ставите от 6 в. пр. н. е. Хуанди е един от петте бога владеещи страните в света - божеството на центъра, фактически вър- ховно небесно божество. Изобретател На Жълтия император от - дават изобретяването на брад- вата, чутурата ( хаванче за стри- ване), лъка и стрелите, рокля- та и обувките. Той научил хо- рата да леят камбани и жерт - вени триножници, да прокопа- ват кладенци, да си майсторят каруци и лодки, някои музи- кални инструменти. Твърди се, че той е направил чудесен ба- рабан от кожата на бога на гръмотевиците. С неговото име се свързва продължаването на започна- тото от Шън нун определяне лечебните свойства на расте- нията и началото на лечител- ството и медицината като на- уки. Канонът на Жълтия император за вътрешността(„Хуанди нъй цзин“) е най- древният китайски теоретичен трактат по медицина. Под фор- мата на диалози между Хуан- ди, митичният китайски им- ператор, един от родоначал- ниците на китайската нация, и негови видни лекари, в трак- тата са формулирани предста- вите за строежа и функциони- рането на човешкия органи- зъм. Споменаването на някои от тях създава усещане за съв- ремие и актуалност като цир- кулация на енергията, вторич- ЖЪЛТИЯТ ИМПЕРАТОР Хуанди се слави като мъдър управник наследник на Шън нуну и властвал между 2698 и 2598 г . пр.н.е. С него като с първи реален владетел започват Ис- торически запискина Сима Цян. Според някои легенди Хуанди живял 300 години. В края на живота му на земята са се появили еднорогъг (ци- лин) и фениксът (фънхуан) - знак за мъдрото управление. Когато наближил краят на дните му , събрал мед от пла- нината Цзиншан и излял три- ножник. А когато завършил започнатото, от небето се спус- нал дракон. Хуанди се хванал за неговите мустаци, яхнал го и полетял в небето. Спо- ред даоистките версии, Хуан- ди постигнал дао, станал без- смъртен и се извисил. Него- вите сподвижници стреляли по дракона с лъкове, мислей- ки че ще го принудят да се спусне, но безуспешно. Прие- ма се че той е погребан в планината Чяошан в провин- ция Шаанси. Но според дао- истките традиции, погребани са само неговите дрехи на смъртен. В средните векове даоистите почитали Хуанди като един от основоположни- ците на своето учение задно с Лаодзъ. Народът почитал Ху- анди като божество на плане- тата Земя, богът покровител, според едни - на шивачите, според други - на архитекти- те, както и един от боговете на медицината, заедно с Фу- си Шън нун.Китайските древ- ни предания изразяват голя- мо преклонение пред Хуанди и затова следващите поколе- ния се наричат потомците на Жълтия император. В памет на Хуанди и Йенди са пост- роили мавзолей в провинция Шаанси. Всяка пролет , китай- ци от цял свят се стичат тук за да се поклонят на праро- дителите на китайската на- ция. Людмила СЛАВЧЕВА ните съдове, органичните теч- ности, мускули, форма и раз- мери на костите, кръвта, чувс- твата, произходът и развити- ето на болестите и др. Според преданията, спод- вижниците на Хуанди - Цан- дзе и Жун Чън създават еди- ният йероглифската писменост , другият - календара. Някои из- точници го определят като пи- онер в осмислянето и отделя- нето на женските от мъжките дрехи. От там насетне той е създавал дрехи за точно опре- делени хора според пол и сан. Отначало копринените буби били диви. Хората не знаели какво да правят с тях, докато жената на божествения майс- тор Лейцзу , също толкова изоб- ретателна като него, не нау- чила китайците да добиват от тях нишки и да тъкат копри- нени тъкани. Съпругът пръв измайсторил беседка, а съп- ругата му - подвижната бесед- ка, позната като чадър. Хуанди никога не седял на едно място. Прочиствал пла- нинските склонове за посеви, прокарвал пътища. Лейцзу , старшата му жена, му родила двама сина - Сюан Сяо и Чан И. От различни жени Хуанди имал общо 25 деца, 14 от които дали начало- то на нови родословия. Извън митологията - Ху- анди бил вожд на едно от най-силните племена в сред- ната част на басейна на Ху- анхъ, в Централнокитайска- та равнина. През патриарха- та много племена се засели- ли в този район. Суровите условия, не уплашили засел- ниците, защото мястото било подходящо за земеделие. Още 4-5 в. пр.н.е. в Китай вече се отглеждал ориз. Хората за- почнали да развъждат и жи- вотни. Друго голямо племе от този район било предвождано от владетеля Йенди. След дълго митарстване и войни, двете пле - мена се обединили с вече обо- собени националности от из- точната част на древен Китай - Й и с националностите Ли и Мяо от юга. След това се офор- мила и началната китайска на- ционалност . Император Хуанди поло- жил големи усилия да създаде високонравствени отношения между хората си. Той израбо- тил първият морален кодекс. Обучил и повишил боеспо- собността на армията си. Така в 56 битки успял да победи останалите племена и власт - вал над цялата територия. Спе- челил си уважението на всич- ки племена и бил признат за общ вожд. В историческата традиция

Upload: others

Post on 18-Nov-2021

12 views

Category:

Documents


0 download

TRANSCRIPT

Page 1: 17 1 ФЕВРУАРИ 2012 СРЯДА 11. ÈÑÒÎÐÈß ЖЪЛТИЯТ …

11. ÈÑÒÎÐÈß приложение КИТАЙ днес17 ЗЕМЯ 1 ФЕВРУАРИ 2012 СРЯДА

Хуанди -жълтият родоначал-ник, жълтият господар, жълти-ят император в древнокитайс-ката митология е герой. Нари-чат го още - блестящ владетел,височайши управник. Приемане като олицитворение на маги-ческите сили на земята, оттуки връзката с жълтия цвят нальоса. Култът към Хуанди пър-воначално е възникнал у родаЧън, където Хуанди е почитанкато драконоподобното божест-во на гръмотевицата. В раз-лични описания Хуанди имачерти, сродяващи го с дракон,като един от основните тотемина китайските предци. Приемасе, че Хуанди е от рода Гунсун.Собственото му име е Сян юан(от сян - колесница, и юан -процеп на кола, каруца). Можеби това име е заради един отподвизите на Хуанди - изобре-тяването на колесницата. Илипък виждането на някои изс-ледователи за връзка с астрал-ните представи за Хуанди катоза съзвездие, наподобяващо го-ляма колесница. Според пре-данието, Хуанди е бил заченатот лъчите на мълния. Още сраждането си проговорил. Билмного висок на бой - повечеот 9 чи - около 3 м. Видът мубил драконов, със слънчев рог,с четири очи, с четири лица.Четириочието и четирилицетому би могло да се тълкува икато модел на четиримодулниямодел на света характерни задревнокитайската митология.Същевременно с това четири-те очи на Хуанди навеждат наизначалния шамански харак-тер на този образ. Според пред-ставите от 6 в.пр.н.е. Хуанди еедин от петте бога владеещистраните в света - божествотона центъра, фактически вър-ховно небесно божество.

ИзобретателНа Жълтия император от-

дават изобретяването на брад-вата, чутурата (хаванче за стри-ване), лъка и стрелите, рокля-та и обувките. Той научил хо-рата да леят камбани и жерт-вени триножници, да прокопа-ват кладенци, да си майсторяткаруци и лодки, някои музи-кални инструменти. Твърди се,че той е направил чудесен ба-рабан от кожата на бога нагръмотевиците.С неговото име се свързва

продължаването на започна-тото от Шън нун определянелечебните свойства на расте-нията и началото на лечител-ството и медицината като на-уки. „Канонът на Жълтияимператор за вътрешността“(„Хуанди нъй цзин“) е най-древният китайски теоретичентрактат по медицина. Под фор-мата на диалози между Хуан-ди, митичният китайски им-ператор, един от родоначал-ниците на китайската нация,и негови видни лекари, в трак-тата са формулирани предста-вите за строежа и функциони-рането на човешкия органи-зъм. Споменаването на някоиот тях създава усещане за съв-ремие и актуалност като цир-кулация на енергията, вторич-

ЖЪЛТИЯТИМПЕРАТОР

Хуанди се слави като

мъдър управникнаследник на Шън нуну ивластвал между 2698 и 2598 г.пр.н.е. С него като с първиреален владетел започват „Ис-торически записки“ на СимаЦян. Според някои легендиХуанди живял 300 години. Вкрая на живота му на земятаса се появили еднорогъг (ци-лин) и фениксът (фънхуан) -знак за мъдрото управление.Когато наближил краят надните му, събрал мед от пла-нината Цзиншан и излял три-ножник. А когато завършилзапочнатото, от небето се спус-нал дракон. Хуанди се хваналза неговите мустаци, яхналго и полетял в небето. Спо-ред даоистките версии, Хуан-ди постигнал дао, станал без-смъртен и се извисил. Него-вите сподвижници стрелялипо дракона с лъкове, мислей-ки че ще го принудят да сеспусне, но безуспешно. Прие-ма се че той е погребан впланината Чяошан в провин-ция Шаанси. Но според дао-истките традиции, погребаниса само неговите дрехи насмъртен. В средните вековедаоистите почитали Хуандикато един от основоположни-ците на своето учение задно сЛаодзъ. Народът почитал Ху-анди като божество на плане-тата Земя, богът покровител,според едни - на шивачите,според други - на архитекти-те, както и един от боговетена медицината, заедно с Фу-си Шън нун.Китайските древ-ни предания изразяват голя-мо преклонение пред Хуандии затова следващите поколе-ния се наричат потомците наЖълтия император. В паметна Хуанди и Йенди са пост-роили мавзолей в провинцияШаанси. Всяка пролет, китай-ци от цял свят се стичат тукза да се поклонят на праро-дителите на китайската на-ция.

Людмила СЛАВЧЕВА

ните съдове, органичните теч-ности, мускули, форма и раз-мери на костите, кръвта, чувс-твата, произходът и развити-ето на болестите и др.Според преданията, спод-

вижниците на Хуанди - Цан-дзе и Жун Чън създават еди-ният йероглифската писменост,другият - календара. Някои из-точници го определят като пи-онер в осмислянето и отделя-нето на женските от мъжкитедрехи. От там насетне той есъздавал дрехи за точно опре-делени хора според пол и сан.Отначало копринените бубибили диви. Хората не знаеликакво да правят с тях, докатожената на божествения майс-тор Лейцзу, също толкова изоб-ретателна като него, не нау-чила китайците да добиват оттях нишки и да тъкат копри-нени тъкани. Съпругът пръвизмайсторил беседка, а съп-

ругата му - подвижната бесед-ка, позната като чадър.Хуанди никога не седял на

едно място. Прочиствал пла-нинските склонове за посеви,прокарвал пътища.Лейцзу, старшата му жена,

му родила двама сина - СюанСяо и Чан И. От различнижени Хуанди имал общо 25деца, 14 от които дали начало-то на нови родословия.Извън митологията - Ху-

анди бил вожд на едно отнай-силните племена в сред-ната част на басейна на Ху-анхъ, в Централнокитайска-та равнина. През патриарха-та много племена се засели-ли в този район. Суровитеусловия, не уплашили засел-ниците, защото мястото билоподходящо за земеделие. Още4-5 в. пр.н.е. в Китай вече сеотглеждал ориз. Хората за-почнали да развъждат и жи-

вотни.Друго голямо племе от този

район било предвождано отвладетеля Йенди. След дългомитарстване и войни, двете пле-мена се обединили с вече обо-собени националности от из-точната част на древен Китай- Й и с националностите Ли иМяо от юга. След това се офор-мила и началната китайска на-ционалност.Император Хуанди поло-

жил големи усилия да създадевисоконравствени отношениямежду хората си. Той израбо-тил първият морален кодекс.Обучил и повишил боеспо-собността на армията си. Такав 56 битки успял да победиостаналите племена и власт-вал над цялата територия. Спе-челил си уважението на всич-ки племена и бил признат заобщ вожд.В историческата традиция