Copyright © 1999, 2005 Danila Comastri MontanariThis edition published in agreement with

PNLA & Associati S.r.l./PiergiorgioNicolazzini Literary Agency

© Весела Лулова Цалова, превод, 2013 г.© Орлин Атанасов, корица, 2013 г.

Книгоиздателска къща “Труд”, 2013 г.

ISBN 978-954-398-315-5

КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ТРУД, 2013

Остави на мира умрелия

Вергилий(Енеида, книга III, стих 41)

РИМ

ПО

ВРЕ

МЕТ

ОН

А П

УБ

ЛИ

Й А

ВРЕ

ЛИ

Й

IУ

ЧИ

ЛИ

ЩЕ

IID

OM

US

НА

АВ

РЕ

ЛИ

ЙII

IК

ЪЩ

АТ

А Н

А И

РИ

НЕ

ЯIV

ГИ

ШЕ

ТО

НА

КО

РВ

ИН

VП

АР

КИ

НГ

ЪТ

НА

МА

КЕ

ДО

НИ

ЙV

IК

ЪЩ

АТ

А Н

А А

РИ

АН

VII

ПИ

РА

МИ

ДА

ТА

НА

ЦЕ

СТ

ИЙ

VII

IП

ОР

ТА

КО

ЛИ

НА

IXК

ЪЩ

АТ

А Н

А П

АН

ЕЦ

ИЙ

XП

ОР

ТА

КА

ПЕ

НА

XI

ПО

РТ

А Н

ЕВ

ИЯ

XII

МО

СТ

ЪТ

ФА

БР

ИЦ

ИЙ

XII

IС

ЧУ

ПЕ

НИ

ЯТ

МО

СТ

XIV

ТЕ

АТ

ЪР

ЪТ

НА

МА

РЦ

ЕЛ

ВА

ТИ

КА

НС

КО

ПО

ЛЕ

МА

РС

ОВ

О П

ОЛ

Е

ЯНИКУЛ

ВИ

А А

УР

ЕЛ

ИЯ

ТИБЪР

ТЕ

СТ

АЧ

О

ПЪТЯ ЗА ОСТИЯ

ВИА

АРДЕАТИНА

АВ

ЕН

ТИ

НПА

ЛА

ТИ

Н

КАПИТОЛИЙ

ВИА ФЛАМИНИЯ

КВИРИНАЛ

ВИМИНАЛ

ОП

ИЙ

Ф О Р

УМ

ВИКУС П

АТРИЦИУС

ЦЕ

ЛИ

Й

ВИА АПИЯ

ВИ

А Л

АТИ

НА

ВИА ТУСКОЛАНА

ВИ

А П

РЕ

НЕ

СТ

ИН

А

ВИ

А К

ОЛ

АЦ

ИН

А

ВИА

ТИ

БУРТ

ИН

А

ВИА НОМЕНТАНА

I

II

III

IV

V

VI

VII

VII

I

IX

X

XI

XII

XII

I

XIV

ТР

АП

ЕЗА

РИ

Я

ТА

БЛ

ИН

УМ

ПЕ

РИ

СТ

ИЛ

СТ

АЯ

ОК

ТА

ВИ

Й

СТ

АЯ

АР

ИА

Н

СТ

АЯ

СТ

АЯ

ТА

БЛ

ИН

УМ

ТР

АП

ЕЗА

РИ

Я

СТ

АЯ

СТ

АЯ

АТ

РИ

УМ

ОЛТАР НАЛАРИТЕ

ВХ

ОД

СТ

АЯ

СТ

АЯ

КОРИДОР

СЪ

БЛ

ЕК

АЛ

НЯ

СТ

АЯ

СТ

АЯ

ИС

ПУ

ЛА

СТ

АЯ

ВЪ

ТР

ЕШ

ЕН

ДВ

ОР

КУ

ХН

ЯК

ИЛ

ЕР

БА

НЯ

БА

СЕ

ЙН

ЛЕЧЕБНАКАЛ

КЛ

ОЗЕ

Т

СТ

АЯ

СТ

АЯ

ЛУ

ЦИ

ЛА

СТ

АЯ

КЪ

ЩА

ТА

НА

АР

ИА

Н

8

ПУБЛИЙ АВРЕЛИЙ СТАЦИЙ – римски сенаторКАСТОР И ПАРИС – освободени роби на Публий АврелийПОМПОНИЯ – приятелка на Публий АврелийЛУЦИЙ АРИАН – реторИСПУЛА КАМИЛИНА – майка на АрианЛУЦИЛА И КАМИЛА – дъщери на АрианОКТАВИЙ – годеник на ЛуцилаЕЛИЙ КОРВИН – банкер, съпруг на КамилаНИКОЛАО – секретар на КорвинПАНЕЦИЙ – директор на училищетоЮНИЯ ИРИНЕЯ – бележита математичкаНАНИОН – прислужница на ЛуцилаЛОРИД – прислужница на КамилаМАНЛИЙ – ученик

ПЕРСОНАЖИ

9

ГЛАВА I

Рим, 798 г. от основаването на града(45 г. сл. Хр., есента)

Деветият ден преди Календите на ноември

Полегнал удобно върху един диван в таблинума, сенаторПублий Аврелий Стаций посръбваше на малки глътки топ-ло Фалерно от своя бокал, като от време на време кимаше взнак на съгласие. Помпония говореше почти от половин часи патрицият беше вече осведомен за всички скандали в Древ-ния Рим, като се започнеше от тези, които засягаха безсрам-ната императрица Валерия Месалина. Вниманието на Ав-релий, приспано от непрестанното дърдорене на матроната,се отклоняваше недоловимо в други посоки: към старинни-те керамики от колекцията му, трактата на Колумела за гра-дините, прелестите на куртизанката Чинция...

– ... моя дъщеря! – възкликна в този момент дебелатагоспожа и Аврелий подскочи, обръщайки чашата с вино. –Понякога имам усещането, че ти не ме слушаш – упрекнаго Помпония, начумервайки се, докато един чевръст робсе спусна да почисти масата от Фалерното.

Междувременно сенаторът си мислеше как е възможноПомпония точно накрая... Но го изключи, защото въпрекиче матроната прилежно криеше, трябва от доста време дабеше попреминала детеродната възраст.

– Луцила е почти на двайсет и три години – обясни прия-телката му.

10

Смаян, сенаторът заключи, че може би тя е грешка намладостта є, за която добрият Тит Сервилий, съпругът наПомпония, беше останал в неведение...

– Омъжва се след пет дни. За съжаление Тит е в Лука-ния и няма да присъства. Надявах се ти да дойдеш на него-во място.

– Ама тогава Сервилий... – отбеляза удивено Аврелий.– Осинови я, преди да замине! Тя е дъщеря на покойна-

та ми братовчедка Калпурния, дано боговете є спестятмъките в Тартар, а бащата е Луций Ариан, реторът – уточ-ни Помпония. – Тяхното единствено момче умря още пре-ди да надене тогата на мъжествеността. Вече лишен отнаследник, Ариан пожела да приобщи към себе си най-доб-рия си ученик Октавий и да го ожени за дъщеря си, коятому е второ дете, за да се продължи името на рода му. Притова положение обаче младежите по закон ще бъдат счи-тани за брат и сестра и за да направи възможен брака им,беше необходимо някой на свой ред да осинови Луцила. Ание веднага си предложихме услугите, не е ли прекрасно?

Аврелий нямаше как да не се съгласи.– Като майка, осиновителка на булката – продължи Пом-

пония, – ми се пада да организирам празненствата: ритуа-ла, както е постарому, със сватбени хорове; Луцила забу-лена с огненочервен воал, навсякъде венчелистчета от розии естествено, голям банкет! Нейните приятелки дойдохавече да є помогнат, за да избере куклата, която ще оставикато дар върху олтара. – Развълнуваната матрона сподависълзите си. Древната традиция изискваше булката по вре-ме на сватбата да пожертва любимата си играчка в знак насбогуване с детството. – Отказахме се от вретеното и отхурката, защото са твърде демоде, но Октавий ще вдигнена ръце Луцила, преди да преминат прага на брачната сиспалня.

Аврелий даде знак за съгласие. Той знаеше за вярване-то, че ако булката за зла беда се спънеше пред вратата,

11

злополучният инцидент щеше да се окаже печално пред-знаменование за бъдещия живот на семейната двойка.

– Може да разчиташ на мен – увери я убедено.Девойка, за която да се погрижи, точно това беше нуж-

но на Помпония. Откакто преди години синът є беше заги-нал в един конфликт с партите, матроната изливаше рекиот нежност върху рояк млади прислужнички, които обачене успяваха да удовлетворят напълно нейното майчинскопризвание.

В този момент силна глъчка, идваща от атриума, съоб-щи за някакво женско посещение.

– Това може да е тя, ще те запозная с нея! – засия Пом-пония, докато робът номенклатор произнасяше гръмоглас-но името є:

– Луцила Ариана!На прага се появи девойка с рядко срещана красота.

Лицето є беше окръжено от palla, която покриваше поло-вината от челото є там, откъдето започваха двете єсъвършено дъгообразни вежди. Дръпнатите є очи с почтиориенталски вид бяха свенливо наведени, както се полага-ше на една млада неомъжена жена в присъствието на ня-кой важен мъж. Тънката є шия се извиваше чак до долнатачаст на ухото є, а една малка бенка є придаваше изтънче-ност. На устните є, чиято месеста долна устна правешеизражението є леко намусено, се беше изписала срамеж-лива усмивка.

– Прелестна – прошепна възхитено Аврелий.– Ах, дъще моя, ти привлече вниманието на сенатор Ста-

ций, който е много капризен с жените! – изрече Помпония,изпълнена с гордост. – Аврелий, ти обаче не си създавайникакви идеи, защото Луцила е на път да се омъжи, и то заедин нелош младеж. Щастлива ли си, съкровище?

– Обичам Октавий още от малка, лельо Помпония.– Мамо! – поправи я матроната, докато патрицият ги

слушаше удовлетворено.

12

Кой изобщо би си помислил за сватба по любов? В Римсе женеха по различни и къде по-практични подбуди: раз-пределяне на наследства, необходимост от политическаподкрепа, съюзи между семейства; много рядко обаче средтези мотиви се включваше искрената любов и затова сесчиташе за даденост, че след като двамата съпрузи похвал-но са си сътрудничили за раждането на един или повеченаследници, можеха да заживеят живота си, всеки сам засебе си, търсейки другаде онези сантиментални удовлет-ворения, които бракът не беше предназначен да им доста-вя. Самият Аврелий се беше оженил на двайсет години, номалко след това един бърз развод по взаимно съгласие сло-жи край на бурното съжителство на недобре съчетанатасемейна двойка.

– Доста се поизмъчих, докато намерих фризьорка, спе-циализирана да прави tutulus, сватбен кок. Жените вечетръгват към олтара, като че ли излизат на пазар; липсвачувството за тържественост, за церемониалност – оплак-ваше се Помпония, която въпреки своя краен антиконфор-мизъм, или може би точно заради това, често съжалявашеза най-хореографските аспекти от установените обичаи. –А пък и традиционният ритуал cum manu беше по-вълну-ващ. Ubi tu Gaius, ego Gaia: където ти ще бъдеш Гайо, азще бъда Гая. Така булката в древните столетия се е обри-чала на съпруга си!

– Превръщайки се в робиня без никакви права, остава-ща малолетна до края на живота си! – възрази Аврелий. –Не ми казвай, че скърбиш за онази епоха точно ти, Пом-пония!

Патрицият от своя страна беше твърде щастлив, че не ероден във времената, в които жените са живеели затворе-ни вкъщи, за да предат вълна. Сега за щастие римлянките,поне по-заможните, се радваха на много свободи, твърдемного, за да дават повод на моралистите. За беднячките ислугините обаче нещата стояха другояче: изнурителна ра-

13

бота, деца едно след друго или смърт след дългата агонияна някое по-трудно от предишните раждания.

– Изобщо не искам да се връщам към старите времена!– отвърна му засегната по болното място Помпония. – Зна-еш много добре, че традициите стават интересни само ко-гато никой повече не ги взема на сериозно... Ох, ама ниеотегчаваме Луцила. И така, скъпа, в твоя дом всичко гото-во ли е?

– Да, мамо – отговори є Луцила. – Чакаме ви на разсъмва-не; така преди сватбата сенаторът ще може да изпълни ро-лята на свидетел и при осиновяването на Октавий от странана моя... на неговия... – Младата жена беше леко обърканаот всичките тези законни промени по роднинска линия.

– Ех, ако си беше жива горката Калпурния – въздъхнаматроната, докато момичето най-накрая се престрашава-ше да се обърне към авторитетния гост.

– Благодаря ти, сенаторе, за честта, която ни оказваш,да присъстваш на сватбата ни, въпреки че ставам булка намъж със скромни възможности.

– Казаха ми обаче, че притежава брилянтен интелект,който е по-важен от социалния произход – усмихна є сеАврелий.

Луцила почервеня от гордост, удовлетворена от уваже-нието на сенатора към нейния бъдещ съпруг.

– Защо не останете за вечеря? Ще накарам да приготвятнабързо нещо за хапване... – предложи им Помпония.

Аврелий потръпна, защото “нещо за хапване” споредматроната означаваше обикновено осем или десет блюда,и то не от най-леките.

– Аз лично не мога – намеси се, за да го спаси, Луцила.– Трябва да се върна веднага у дома за последните приго-товления. Всъщност виждали ли сте Нанион? Изглежда, еизчезнала.

– Тази твоя отнесена слугинка не ти е от голяма по-мощ, а? Сега, когато трябва да поемеш всичките анга-

14

жименти на господарка на къщата, аз ще те снабдя с ня-коя по-съобразителна прислужница! – предложи є Пом-пония, сияейки от радост, и наперено се покачи върхувисоките си сандали, за да изпрати до вратата своята новадъщеря.

Откриха Нанион в антриума, изгубена да съзерцава Кас-тор, секретаря пенкилер на Аврелий. Галантният освобо-ден роб, усещайки се добре възприет, тъкмо беше на пътда се хвърли в решителна атака срещу добродетелносттана наивната девойка, когато видя с периферното си зрениедвете госпожи, които идваха по коридора. С цялата сибързина изостави плячката си и пропадна в един от тезинаситени с почит поклони, които изпълняваше формално снай-съвършения маниер, без обаче да вложи в него дорикапка истинско смирение:

– Ave, domina!Помпония го погледна снизходително. Тя имаше сла-

бост към лукавия слуга на Публий Аврелий, защото знае-ше добре, че той винаги е готов да измъкне господаря сиот най-неприятните затруднения.

– Най-сетне си тук? – каза Луцила.Дребната робиня побърза да измъкне ръката си, вяло

положена в лапите на Кастор.– Аз ще изпратя дъщеря ти, Помпония – предложи є

Аврелий. – Става късно и може да срещне някой недобро-намерен тип.

Улиците на Рим не бяха сигурни на здрачаване, най-вечеза жена в цветущ и грациозен вид. Зад всеки ъгъл можешеда се натъкне на засада от крадци и бандити, без да се смя-тат бандите на хулиганите, готови винаги да досаждат надевойките.

– Ако приема, не ми се иска твоето придружаване да сеокаже по-рисковано за Луцила, отколкото ако си тръгнесама! – измърмори Помпония, която добре познавашесклонността на Аврелий към любовните авантюри.

15

Добрата матрона обаче се безпокоеше напразно. Пат-рицият, въпреки че беше оценил красотата на младата жена,не изпитваше никакво влечение към нея. На Луцила нещоє липсваше, може би късче коварство, нотка агресивностили поне малко лудост, способна да завърти главата на мъжкато него. Затова без никакво усилие се закле пред при-ятелката си, че ще заведе годеницата жива и здрава в къщатана баща є.