her magazine, issue 2

брой 02 | април 2009

излиза с

РАДОСЛАВА МАСЛАРСКА в света на

приключенията и

финикийските знаци

MONEY TALKSда поговорим

как харчим

съдържаниеГлавен редакторМария Касимова[email protected]

арт директорАнтоанета Волева[email protected]

редакториАнелия Янева[email protected]Радмила Христова[email protected]

асоцииран редактор козметикаАлександра Божкова[email protected]

коректорВалентина Петрова

Графичен дизайнерРалица Янева[email protected]

предпечатЛюдмил Тасев[email protected]Божидар Андреев[email protected]

Бранд мениджърМария Михайлова[email protected]

директор списанияВеселка Данчева[email protected]

рекламен мениджърМария Богданова[email protected]

автори текст:Антония Ковачева, Боряна Кирилова, Вера Траянова, Димитър Стоянович, Елена Драгости-нова, Емилия Дворянова, Ивайло Минов, Мария Спирова, Мая Иванова, Надя Младенова, Николе-та Маринова, Николета Попкостадинова, Нина Георгиева, Поли Каменова, Светлана Куюмджиева, Сюзън Ориу, Тича Дичева, Цвете Тюлева

автори визия:„Гардероб“, Николай Пачев, Кристо, Александър Кацев, Десислава Панчева, Драгомир Матеев, Елена Ненкова, Елена Спасова, Красена Цветкова, Кристина Борисова, Момчил Христов, Станимир Врачев, Тихомир Рачев, Цветелина Ангелова, Bliss Studio, Михаил Михайлов, Венцислав Вълев

издава „икономедиа“ ад

печат„К1 Партнерс“ АД

софия 1000, ул. „иван вазов“ 18, тел. 02/ 81 05 527

Броят е приключен редакционно на 14.03.2009 г.Хонорари се изплащат всяка сряда 10:00 - 12:00, 14:00 - 16:00 часа, на ул. „Иван Вазов“ 20.

фотоГрафия: Bliss

стайлинГ: Николай Пачев

Грим: Венцислава Койчева Think Tank Lab

коса: Благовеста Маркова / Sinn Styleрадослава е с яке от велур с щампа от лаково покритие на райе Armani Collezioni от Trend Box, еластичен гащеризон Hannah Marshall от Allure, колан-пояс от велур и гладка кожа La Perla

екип

корица

Градът

Графикът с важните неща за месеца 4ШопинГ на предмети с лустро 6МаГазините за черен лак и високи токове 8защитата лошият човек, дето дебне в мрака 105 часа и 17 Минути с... велислава анастасова 12

Жената на неЯ преслава владимирова и животът в „ауди“ 14МЯстото където да паркираме колите си с кеф 15нещата две хубави коли - музика, лъчи 16изборът от режисьорския стол на зорница софия 18топ 3 да не се изложим пред чужденците 20Вкусът зрял фасул на сладка торта 21Витрината бълГарският маГазин ала Colette 22чоВекът и фактът хора и танцуващи коне 24срещата Горещо интервю с хладната тилда суинтън 26

Личността радослава масларска, която разбира от пари 28теМата време за пар(т)и 34

видът

Хартиени знаци една мода сред тонове листа 46стиЛистът дани и люба от „Гардероб“ представят минимализма 52историЯта на един фактор, макс фактор 53проМЯната рицарят мария конакчиева 54специаЛистът как да си седнем на дупето и да не ни е Грапаво 56козМетика новини 62удоВоЛстВието шест работещи жени в поза лотос 64

арХитектурата църквата на следващите векове 66

дизайн този път искаме кресло, диван, шкаф и книГа 67Жена като никоЯ друГа

хелена косто, която стана художник на 60 68пътуВането идва великден, значи тръГваме за Йерусалим 70четенето да дадем думата на преводача / виолет - бисиклет 74/76афиШ толкова мноГо места, където да отидеш 78иМидЖът коГа дамите да стават кавалери 84

1

стр. 1стр. 1

RE и контрибутори

С Хелена и съпруга й се срещнахме пред пощата в Костенец. Точно там оставихме колата ми и се запътихме със семейния автомобил към дома им, намиращ в малко селце близо до града. Тук бях дошла, за да се запозная с Хелена, да я снимам и да прекарам един обикно-вен работен ден. Но нейният план беше друг. Щяхме да вземем дъщеря й и след това да отидем и да хапнем страхот-но ризото, което приготвят в един ресторант, закътан някъде в гората. И ето ме мен в топлата семейна ат-мосфера на тази красива и артистична жена, с нейния безкраен поток от думи, усмивки и истории. И, рабира се, нейни-те портрети, които вече се разкрива-ха пред мен по различен начин. Зад всеки един стои по една истинска човешка история. Но, разказана от Хелена, всяка от тях придобива фантастични, граничещи с абсурда измерения...А! и ризотото беше просто невероятно!

Поканата да работя за сп. НЕЯ беше приятна изненада за мен. Надявам се това вълнуващо начинание да се превърне в интересно и цветно пътешествие през света на прото-кола, в края на което да не ни стряска нито един пътен знак, а правилата за движение да са ни по-близки от тези по лудите градски улици.Под ръка винаги ще ни бъде примера на големите, получен в The Protocol School of Washington и London Image Institute, където съм завършила образованието си по имидж, етикет и протокол. Оп-итът ми като консултант по корпо-ративен имидж и бизнес етикет и удо-волствието от срещите си с хора ми подсказват, че ни предстоят вълнуващи срещи тук на територията на НЕЯ.В момента на щракването на апарата

за тази снимка аз имам в портмонето си 42 лв, около 12 евро на монети и банкноти, четири крещящи за месечни вноски кредитни карти и една дебит-на с преполовена заплата в нея. Не се оплаквам, напротив - за има няма трий-сет години привикнах да разпределям парите си по някакъв начин, така че да не оставам на нула. Истината обаче е, че колкото и пари да имам, мога да ги похарча всичките за отрицателно време. Заразена от идеята на броя да потърсим нашето отношение към парите и харченето, реших и аз да си водя финансов отчет за един месец... Пълна катастрофа! Излиза, че за обеди и кафета с колеги и приятели съм похарчила около 400 лв. За пазаруване за вкъщи (през вечер в супера, всяка вечер в „Плод и зеленчук“-а ) са отишли близо 500 лв. Прибавяме още 300 лв за кино, следобедни питиета тук-там, шоколадчета и фрешчета за децата, списания и още 200 лв за фризьор, мани-кюр и един масаж от време на време като лукс. Да не забравям и козмети-ката (дневен, нощен крем и околоочен контур поне), някоя и друга спирала за мигли, гланц и червило. Като се появи и нещо непредвидено като смяна на накладки например или развалено казанче в банята, детски рожден ден (поне един път месечно - много деца, много нещо...) ето ти ги заминали още 300-400 лв. Останалите са за покриване на сметки, вноски по кредити, застра-ховки, някой зовящ от витрината чифт обувки или безсрамно прекрасна

рокличка... Опитах се да класифици-рам и най-тъпата покупка, която съм направила за месеца. И фаворит този път беше една събирачка на косми с лепяща лента, която при наличието на голямо космато куче вкъщи свърши още първия ден, а аз продължавам да съ-бирам толкова косми от жилището си, че да мога за седмица да си сглобя още един домашен любимец...Накрая май излиза, че съм огромна пра-хосница. И я направо да се отказвам от онова изречение, дето съм била привик-нала да разпределям парите си...Вторият брой на НЕЯ влиза директно... в портмонетата. Търсим истината по въпроса как, защо и за какво хората харчат парите си. Съответно и как ги печелят. Честно казано, след цялата ни финансово редакторска работа по експериментите и текстовете, няма-ме лично подобрение в разпределянето на приходите и разходите си. Но поне като истински съвременни дами сме направили усилието.На снимката тук ме виждате с порфей-лите на цялата редакция плюс тези на колегите от рекламата. Дадоха ми ги безрезервно без да си прибират налич-ностите в тях. Така че за половин час всъщност ще да съм разполагала с част от месечните бюджети на десетина човека. Докато ги държах в ръцете си, си казах, че със сигурност знам няколко неща за парите - че са направени да се харчат, че се печелят трудно, че не е хубаво да ги дължиш и... че са от женски род.

Мария Касимова

десислава Панчева

Кристина КрънчеваПризнанията на една Прахосница

снима цветелина ангелова

2 02 27.03. - 23.04.09

стр. 2 стр. 2

стр. 3стр. 3

Градът Графикът

„Space Retro“ модната колек-ция, вдъхновена от ерата на изследването на космоса през 80-те.(ул. „Иван Асен“ 22, до 16 април)

1. Pasion de Buena Vista на 11-ти в Пловдив и на 12-ти в София. (30-60 лв.)2. Tango Seduccionна 7 и 8 април, зала 1 на НДК. Билетите са 20–50 лв.

Да отида на из-ложбата „Дарвин сега“ в Национал-ния природонаучен музей. Тя продъл-жава до 14 април.

Да изтрия ангажименти-те си за 17-ти! De Phazz и проекта им Big заедно с The Angel Zaberski Big Band (зала 1 на НДК, 30–70 лв.)

Да мина през новия салон за красота на Denyl Fashion House (бившият „Минерал сувенир“), има добри отзиви за обслужването.

Kenny G ще бъде на 1 май в зала 1 на НДК. Билетите за концерта са 25–80 лв.

В zoya.bg (сайтът за био-козметика) има промоция: минус 12% при закупуване-то на 3 сапуна. Получаваш ръчно ушита торбичка и също такава картичка!

Да заведа детето на „Въл-шебствата на Мики Маус!“ 18, 19 и 20 април в зала 1 на НДК. Билетите са 25–60 лв.

Paul Van Dyk ще бъде в Зимния дво-рец на спорта на 18 април (събота) - може пък и да съм в походящото настроение.

Да си купя „Срам“ на Салман Рушди (от издателство „Колибри“)

Да видя новата пиеса на Яна Борисова в Младежкия театър „Тихи невидими хора“ с режисьор Десислава Шпатова.

Да си набавя билети за:

4 02 27.03. - 23.04.09

стр. 4 стр. 4

Потопете Вашите Устни в Лукс от Влага!Безкомпромисен Истински Цвят.Изумителна гладкост.Новото Съвършенство за Вашите Устни.

стр. 5стр. 5

Градът ШопинГът

снима тихомир рачев/No Frame Studio | избра Garderob

1. обувки Casadei, 1450 лв.2. шейкър от инокс Sagaform by Matz Borgstrom (Genesis), 48 лв.3. очила Jean Paul Gaultier (Faceoptic), 250 лв.4. количка с магнит за бюро от инокс troika (Genesis), 35 лв.5. стоманена писалка с платине-но покритие и оникс Mont Blanc (Vip Shop), 1380 лв. 6. модел на Chevrolet Corvette на Maisto (orange Center), 72,37 лв.7. керамично прасенце (orange Center), 17,50 лв.

лъсКави маниеринещата, които си купихме, заради металния им блясък

за корекция

6 02 27.03. - 23.04.09

стр. 6 стр. 6

ww

w.a

zzar

opar

is.co

m

LOVE IS A GAME

стр. 7стр. 7

Градът МаГазините

стилът на елена

Елена Пенева e редактор в dnes.bg, където пише за новостите от света на шоубизнеса, изкуството и културата. Колегите й я определят като „актриса, певица, танцьорка, йога магьосник... Свири на китара. И китарата няма нищо против... Разбира от театър, кино, книги, литературни жанрове и, хм... актьори.” При толкова много таланти и цветове вътре в нея Елена се облича изцяло в черно отвън. Сякаш всяко външно проявление при нея си има вътрешен контрапункт. Но да прекараш с Ели няколко часа в обиколка на магазинит, означава да си изкараш шарено, и то много шарено.

написа радмила христова | снима тихомир рачев

В Studio B 52 Елена намира своите обувки от черен лак с платформа и на невъзможно висок ток. Тя никога не носи равни подмет-ки. “Дори и джапанките ми са високи”, обяснява, като с това категорично дава да разберем колко е непреклонна по този въпрос.Нотка на колебание при гледката на почти същия модел, но в червено, бяло и синьо. И все пак черното е моделът, който Елена избира за себе си. В гардероба й преобладава черното, като понякога много рядко и съвсем плахо се появява и зелено.

В Diferrente откриваме новата пролетна колекция, от която в полезрението на Елена попада бял тишърт Gianfranco Ferre. Той би бил чудесна компания на чифт черни джинси, например. Елена харесва спортно-елегантния стил. Дрехата, която спечелва Ели, е един промазан черен тренч. Той определено се вписва в стила й и би бил приятна придобивка за влажните пролетни месеци.


8 02 27.03. - 23.04.09

стр. 8 стр. 8

Следващата точка от обиколката по магазините е Mustang jeans. Там лесно и бързо Елена може да си спретне удобен сет за свободното време. Пастелно зеленият памучен пуловер е добро попадение – комфортен като усещане и приятно подчерта-ващ котешко зелените й очи. Джинсовият тренчкот би могъл да стане част от гардероба на Елена, защото нейният стил е приятна комбинация от елегантност и неглиже. Точно преди да реши как да постъпи с него обаче, пред погледа й се изпречва стилна черна чанта и именно тя взема връх, когато идва моментът да избере между двете.

В Catwalk ни очаква новата пролетна колекция. И какво има в нея за Елена? Тренчкот. Какъв на цвят? Черен, разбира се. Този й стои прекрасно и освен това допълва нейната женственост с един по фем фатал нюанс.Високите обувки от черен лак слагат секси точка на цялостния й външен вид. „Ето така се харесвам”, казва Елена и се усмихва. Тя е много взискателна към външния си вид и рядко е напълно удовлетворена.

Тук Ели решава да разчупи нещата. Ето я в мек вълнен пуловер и бейзболна шапка. На намръщения фотограф отговаря с: „Какво, бе? Това е gangsta!” Предизвикателният черен топ е винаги добър избор, защото изглежда добре под сако през деня и лесно се превръща в парти тоалет за вечерта, когато се налага да се реагира бързо и направо от офиса.


STU

DIO

B52

Соф

ия,

бул

. Ви

тош

а 15

, D

IFFE

REN

TE С

офия,

бул

. Ви

тош

а 17

, M

UST

AN

G JEA

NS

Sofia

City

Cen

ter,

CAT

WALK

Sof

ia C

ity C

ente

r

9

стр. 9стр. 9

набелязали предварително достижимо убежище. По-добре да изгубите няколко секунди в планиране, отколкото да се изтощите след няколкостотин метра безцелен галоп. Ако сте на високи обув-ки, свалете ги. Можете да замерите натрапника с тях, за да си осигурите преднина. Ако не виждате отворени за-ведения, не се колебайте да позвъните на вратата на първия жилищен вход. Семейството, което бихте смутили, ще ви разбере, когато научи за преме-ждието ви.Ако натрапникът е видимо пиян или дрогиран, просто не показвайте, че сте го забелязали. Той не мисли логично и не е ясно как ще реагира на вашите сигнали. Ако ви се изпречи отблизо, бъдете готови за фамилиарност – сигрурно ще опита да ви докосне, било за да ви опипа, да ви потупа по рамото или просто да се опре на вас за стабил-ност. Това е моментът да го блъснете или спънете, но не за да му навредите, а за да го съборите. Некоординира-ността на пияните или дрогирани хора лесно ги отказва от преследване.„Непознатият в тъмното” е привле-чен от жената, която излъчва безпо-мощност. Ако тя ситни забързано с приведена стойка и поглед, забит в краката, езикът на тялото издава, че се чувства уязвима, а същевременно не е досатъчно нащрек. За да не бъдете мишена, вземете следните предохрани-телни мерки:

Докато прекосявате рискови прос

транства сама, не мислете за това, че си отивате вкъщи – това отвлича

вниманието ви и забавя реакциите ви. Ходете с изправен гръбнак и не навеж-

дайте глава – така ще забележите от далеч всякакви съмнителни личности. Не вървете в близост до стени – те

дават измамно чувство за сигурност, но често служат за прикритие или помагат на евентуалния нападател да ви притисне. Нощем, когато няма оживен трафик,

вървете по средата на улицата. Тази позиция предлага най-добра видимост и маневреност и е оптимално осве- тена. Ако вървите точно под улични те лампи, преминавате през редува щи се зони на ярка светлина и внеза- пен мрак, а това ви дезориентира. Не ходете със скръстени или склю-

чени към гърдите ръце, дори да ви е студено. Ръцете ви винаги трябва да са свободни, за да се защитите в случай на нападение.

Макар вече да изтъкнахме, че много малък процент от непознатите в тъмното планират да ви наранят, има случаи, в които е по-разумно да угоди-те на искането им. Ако натрапникът не ви заплашва физически или сексуално, но настоява да се разделите с ценно-стите си, ще загубите по-малко, ако му ги дадете, отколкото ако се опитате да се борите за тях.

Градът защитата

неПознатият в тъмното написа мария спирова | илюстрира ралица янева

В следващия брой ще обсъдим някои рективни мерки и практични средства за самозащита в подобна ситуация.

няма жена, която да не се е сблъсквала с напорист непознат на тъмна, безлюд-на улица. намеренията на такъв човек обикновено са трудни за предугаждане и често ни плашат повече от необходимо-то. какви са начините да предотвратим стълкновение със съмнителната личност?

Колкото и стряскащо да е изживяване-то, вероятността да си имаме работа със злонамерен психопат е статисти-чески малка. Повечето натрапници не планират атаките си предварително, а действат импулсивно, подтиквани от действителна нужда или психическо разстройство. И рядко упорстват в преследването, ако още в началото бъдат избегнати или отблъснати решително.Натрапникът също изпитва притес-нение. Затова ако не покажете страх, а хладнокръвие, вероятността той да се обърка и оттегли е значителна. Не се паникьосвайте, а отклонете авансите му ясно и категорично. Не бъдете груби: изреченото с уверен глас „Съжалявам, нямам пари в момента” е по-полезно от пискливото „Разка-рай се, мизерник!” Границата между твърдостта, която може да отблъсне натрапник, и агресията, която може да го предизвика, е тънка. Не се опитвай-те да го сплашите. Най-добрият ви ход е да напуснете периметъра по най-бър-зия начин. Ако подозирате, че някой ви следи, не пробвайте да се изплъзнете с произволно тичане, без да сте си


10 02 27.03. - 23.04.09

стр. 10 стр. 10

ww

w.c

acha

rel.c

om

стр. 11стр. 11

Градът 5 часа и 17 Минути с...

велислава анастасова

След това времето започва да лети. Разговори с колегите и обсъждане на различни казуси, многото различни проекти и дребните и не толкова дребни ангажименти, свързани с тях, проверка на мейлите, препускащи в нета.

В школата по танци съм и както винаги започваме със загря-вка. Тук изучавам 10 различни танца с моя инструктор.

Искам специално да благодаря на редакцията на сп. „Нея“, че реализира детската ми мечта да се облека в балетна рокля. Изненадата беше страхотна! Разбира се, аз не бях подготве-на за нея и вълнението беше голямо!

Велислава Анастасова е медиен директор на рекламна агенция Huts JWT. Още при първия ни телефонен разговор усетих що за човек е. По говора си личеше, че се усмихва и в гласа й имаше весели нотки. Предварително знаех за детската й мечта да стане балерина, а от портфолиото на компанията, за която работи, научих за някогашните й намерения да стане принцеса. Пак там на въпроса какво обича е отговорила „морето“, а за това, което мрази - „лъжите“. Дотук всичко се вписваше в образа на принцеса. От нейни приятели знам, че е непреклонна по отношение на необходимите й часове сън - никога не се лишава от тях, нито пък от необходимите й литри вода на ден - необхватно количество за обикновените хора. И явно този режим дава добри резултати, защото освен принцеса в малкото си свободно време Велислава е професионален работохолик в многото работно. От 8 години е медия директор в една от водещите рекламни агенции. За този успешен възход й помага не само здра-вословният живот, но и високата дисциплинираност и точност - нейни професионални черти, които хората около нея винаги споменават на първо място.

написа радмила христова | снима цветелина ангелова


Моята сутрин в офиса. Колкото и да е забързана, винаги започва с чаша NESCAFE 3in1 (точно това е марката и никоя друга). Вкъщи нямам време за кафе, за сметка на това навакс-вам количествата липсващ кофеин на работа.

12 02 27.03. - 23.04.09


И понеже роклята не беше включена в сценария, се наложи промяна на цялостната програма. Прекратяваме латиноаме-риканските танци и преминаваме към нещо, което да под-хожда повече на шопенката (балетната рокля)... Да кажем, виенски валс!

Беше много забавно и красиво, макар и с жена за кавалер. Чувствах се като принцеса!

Всички телефонни разговори с клиенти и колеги и срещи. И без да се усетя, ето - дошъл краят на работния ден – поня-тие доста мъгливо и разтегливо на моменти...

Ето я последната работна среща за деня. След нея си тръг-вам, защото съм на танци. Добре, че беше Dancing Stars, за да реша да реализирам детската си мечта да танцувам.


С Велислава се видяхме в началото и края на един неин работен ден.

Благодарим на Националната опера и на Мая Михайлова за балетната рокля, която ни осигуриха.

13


Преслава владимировамаркетинГ-мениджър на „ауди“

НейНата кариераПрез 2004 постъпих на работа в „Пор-ше БГ“, вносител на „Фолксваген“ и „Ауди“ за България. Фирмата е дъщер-но дружество на „Порше холдинг“, Залцбург, най-голямата търговска фирма в автомобилния бранш в Европа. Предизвикателството беше голямо. С времето осъзнах, че това е работата, която 100% отговаря на представите ми за вълнуваща и интересна, в която непрекъснато трябва се учиш.Автомобилите са най-сложният про-дукт, който предаваш в ръцете на краен клиент. Той е пресечна точка на различни пътища - на естетиката на дизайна на технологията на екологични-те норми. Продажбата на автомобили

фокусира всички тенденции - това е един от най-динамичните и чувстви-телни браншове. Автомобилът е вълнуващ и емоцио-нален продукт, който концентрира в себе си и високи рационални постиже-ния - инженерни и технологични. Да се занимаваш с маркетинга на марка като „Ауди“ е изключително интересно, защото в луксозния сегмент е значим всеки детайл, който те разграничава от останалите. „Ауди“ е марка олице-творение на високи технологии и спор-тен дух, която през последните години разшири интензивно продуктовото си портфолио.

НейНите НеоСъщеСтВеНи желаНияДа направя по мой вкус красив и уютен дом за всичките ми любими хора и вещи. Вече го правя.... Да бъда пример за събрана и разумна майка за децата си, не съм сигурна, че някога ще успея. В служебен аспект да мисля повече за настоящето, отколкото за бъдеще-то. Да пиша в един тефтер, а не в 3 такива.

НейНите жертВи и попадеНияРаботата ми дава емоция, увереност, скорост, радост, фокусира ме, дава ми

усет за време и възможност да експлоа-тирам нуждата си от динамика. Взима ми малко от времето за децата и хо-рата, които обичам, но ако я нямаше, със сигурност нямаше да бъда пълноцен-на и в останалото.

НейНата рецепта за уСпехДа притежаваш чувствителността да изслушваш и да се вслушваш, търпени-ето и дисциплината да систематизи-раш и преди всичко да не се взимаш на сериозно. Да се сещаш във всеки един момент, че успехът винаги е част от миналото и трябва непрекъснато да доказваш, че си на място. Ако освен това успееш да запазиш контакта с децата си, да приличаш на себе си пред приятелите, можеш да кажеш, че имаш добра кариера. Естествено да запазиш и любовта, но това си го пожелавам.

НейНата НеяДържа на смислените и различни неща. Приех поканата да съм лице на НЕЯ, защото знам, че жените съчетават несъчетаеми неща и правят повече из-бори. Как става това, трябва просто да бъде казано. Може би на страниците на HEЯ.

преслава владимирова е от особено забеле-жимите жени - няма как да минеш покрай нея и да я не се вторачиш в големите й си-ньо-зелени очи и красотата й. поканихме я за лице на кампанията на нея, защото знаехме, че е професионалист. и е от тези жени, на които често им се налага да сла-ломират между служебните ангажименти и задачите, които мило наричаме домаш-ни. ето я такава, каквато я срещнах

Градът Жените на неЯ


В тази рубрика пред-ставяме всички дами, станали лица в реклам-ната кампания на НЕЯ

написа Мария Касимова | снима Цветелина Ангелова

14 02 27.03. - 23.04.09


Градът МЯстото

Нарича се многоетажен обществен надземен паркинг и е част от мащаб-ния 15-милионен проект по модерни-зацията на панаира в Пловдив. Засега съоръжението функционира само по време на панаирни изложения, но от април предстои и отварянето му за обществено ползване. Така че следва-щия път, когато посетите Пловдив, автомобилът ви вече си има място за почивка. Кратка разходка по моста на Марица пък ви дели от Стария град и центъра, наблизо са и хотел „Марица” и „Новотел Пловдив”.Пететажното съоръжение предлага място за 800 автомобила - 650 в закри-тата част и 150 на открита площад-ка. Има си система за регистрация и такава за информация за свободните места, противопожарна инсталация и два асансьора. Архитектурният

проект на паркинга е дело на фирма „Рикат”, а от съдбата му на сив бункер го избавят идеите за външно оформле-ние на студио „Даел”. Така етажните профили на фасадата се превръщат в петолиние с огромни алуминиеви ноти и ключ сол, а на покрива на сградата “каца” автентичен самолет АН-2 с 30-метрови крила. За реставрация-та на машината отиват месеци, а монтажът трае няколко дни и въвлича 60-тонен кран и група алпинисти. Не е изненадващо, че човекът зад идеята - архитект Марин Мерекьов от студио „Даел”, е истински авантюрист и в живота. Мазето му приютява водо-лазна лодка, мотоделтапланер, ATV и мотор. Горд носител е на диплома по мотоделтапланеризъм, създател на писта край Видин и колекционер на книги със заглавия като “Авиационна

метеорология” и “Учебник за пилота делтапланерист”. Това определено обяснява самолета върху покрива на новия пловдивски паркинг. А нотите? “Не чуваш ли? В студиото ни работим нонстоп под въздействието на Сезария Евора”, смее се архитект Мерекьов, който вече се е заел и със следващата отговорна задача – кандидатсване за проект на българския павилион на „Екс-по Шанхай 2010“.

ПарКиране По ноти

харесахме този паркинг за мяс-то на месеца, защото изглежда добре и върши работа.

отдавна търсим централно, функционално и създадено с настроение място за временна раздяла с автомобили. открихме го в пловдив.не рискувахте ли и днес живота си, като вървяхте по платното, защото на тротоара вместо хора имаше коли? или може би вие самите паркирахте неправилно, защото просто нямаше къде другаде? животът ни, на пеше-ходци или шофьори, има крещяща нужда от паркинг! и докато центърът на софия се превръща в най-големия платен гараж на открито под марката “синя зона”, в града под тепетата отскоро има друго решение.

написа надя младенова | снима станимир врачев

15


Ако трябва да свържем темата „же-ните и парите“ с автомобил, който се отнася и до двете думички, няма да има кой знае колко класирали се. Затова избирам двама горди представители на воинството, които съвсем достойно ще подкрепят имиджа на една финансо-во независима жена в обществото.Започваме с класическия представител - „Мерцедес“. GLK блесна за пръв път на премиерата на „Сексът и градът“ и по тази линия беше обявен за „дамски“ автомобил. Това важи с пълна сила, ако всички дами по природа са с бензин в кръвта, офроуд в мислите и комфорт и лукс в ежедневието си. Те са по-скоро изключение, но пък точно на тях идеал-но ще лепне наследникът на култовото „кубче“, добрата стара G класа.Съвсем искрено и лично обаче GLK е автомобил, с който можеш да се горде-еш. Просто GLK се забелязва веднага и на място. Изглежда малко грубо, с прави изсечени линии, което изобщо не е характерно за другите модели на мар-ката. Този представител обаче има за цел да препраща към „батко си“, т.е. G класата, с боен псевдоним Кубчето. Оф-роуд възможностите му са изключител-но впечатляващи, а ако някой твърди, че дамите не се занимават с подобен спорт, да провери класирането в БГ шампионата. За финал - „Сексът и гра-дът“ със сигурност е бил добър фон за премиера на този автомобил. Но точ-но GLK на практика спокойно може да замести достойно една легенда като G класата. И затова някак не му приляга да го определим само като дамски. Той просто е само за мъжки момичета.Второто предложение идва с различен поглед към любимата автоиграчка на

една истинска пораснала дама. Всъщ-ност достатъчно е само споменаване-то на вълшебната думичка „Порше“... Но с уговорката, че не говорим за връз-ката на този автомобил с една порода малки момиченца със съмнителни шо-фьорски умения, които трудно се спра-вят със спортния волан най–вероятно заради прекалената ноктопластика...За една успяла жена обаче, която не се притеснява да демонстрира своя вкус на истински автомобилен ценител, новото „Порше Панамера“ е нещо специално.Преди всичко „Панамера“ е истинска революция за „Порше“ - това е първи-ят в историята на марката спортен седан с четири врати. Именно тези пълноценни четири места могат да го класират (макар и да е малко „изврате-но“) в категорията семеен автомобил. Макар и да е леко разочарование за дос-та от феновете на марката, които си искат старите двуврати турбопушки, „Панамера“ си спечели и много почи-татели. И какво толкова - защо пък да си нямаш хем „Порше“, хем лимузина в гаража?!...Представете си сега следната картин-ка: Стоварвате децата в 8 сутринта, разцепвайки ранната мъгла по улиците. Ковете минутата за сутрешната оперативка в офиса, защото всеки ще ви направи път в задръстването при вашите децибели от между 300 и 500-те коня в двигателя. Това пък, че „Панамера“ е криминално красив, е друг въпрос... Но когато търсите в автомо-била си спорт, практичност, естетика и преди всичко начин да разплачете всеки мъж на паркинга, „Панамера“ е вашата вълшебната кола.

Градът нещата

две димящи дула написа николета маринова | снимки архив на компаниите

асистентътТази година LG и PRADA отново ще за-радват публиката си с няколко съвмест-ни стилни и технологични продукта. От тях за наш любимец веднага припознах-ме красивия аксесоар за ръка PRADA Link, модел LG-LBA-T950. Той се предлага заед-но с най-новия модел телефон на PRADA oт LG (LG KF900). По външни белези мно-го прилича на часовник, но на практика представлява стилно Bluetooth устрой-ство, което ви показва всички постъп-ващи обаждания и съобщения и така ви спестява досадната необходимост да изваждате мобилния си телефон от чантата или джоба си всеки път, щом ви потърсят. Той прави използването на телефона по-лесно и практично, а и въвежда изцяло нова концепция в мобил-но-комуникативните ви навици.


16 02 27.03. - 23.04.09


Градът изборът

зорница софияНе очаквайте от Зорница София да направи откровено комерсиален филм. Или лента, която да отговаря на клишираните представи на Запада за Балканите. Или пък нещо, което не завършва с хепиенд, дори той да е стилизиран като финала на дебютния й „Мила от Марс“. Това тя не го може. Затова пък може всичко останало – да е режисьор, сценарист и продуцент на филмите си; още с дебюта си да спече-ли голямата награда от международ-ния фестивал в Сараево 2004 и други 14 награди след това. Да продължи работа почти на следващия ден след раждането на дъщеря си Ники Амрита. Да показва упорито и последователно, че в България има хора, които следват мечтите си и са щастливи (в доку-менталния филм Modus Vivendi). Да се справя еднакво успешно и в игралното, и в документалното кино. Освен с кино да се занимава професионално с видео-арт, видеоинсталации, пърформанси, акции и живопис и да направи над 50 изложби и фестивални участия в Бълга-рия и по света. И цяла една година да гради църквата в Централния софийски затвор редом със затворниците.Изобщо, ако искате да амбицирате Зо-рница–София, кажете й само една дума: невъзможно.Повод да я поканим в рубриката „Из-борът“ е предстоящата премиера на новия й игрален филм „Прогноза“.

фотография Тихомир Рачевстайлинг Гардеробгрим и коса Христина Трайкова

Зорница е с рокля Mango


за „

про

гноз

а“ ч

етет

е на

ст

р. 8

2

18 02 27.03. - 23.04.09


От колекцията Sushi на Едвард ван Вилет за Moroso. Колекциятa носи това име заради десените и материи-те на тапицерията. Или както авторът им казва, „Дамаските приличат на външната част на суши ястия. Можете да използва-те различни десени, цветове и бродерии и да създавате най-раз-лични комбинации... да направите ваше собствено меню от мебели.“ Зорница избра този пуф, защото обича етно мотивите и ръчно изработените неща.

пуф donut iMac

Jaguar XK

Характеристиките на последният модел на Jaguar са зашеметяващи и именно следните: 4.2-литров V8 двигател с механичен компресор, променлив контрол на разпредели-телния вал, развиващ 420 к.с. и максимален въртящ момент 560 Nm, ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5.2 секунди. А иначе, чисто по женски, важните неща са, че моделът се предлага като купе и кабрио и можете да избирате между два вида седалки, като спортните са стандартни, с висо-кокачествена пресована кожа и електрически настройки. Нова система за помощ при паркиране със заден индикатор с ултразвукови датчици, за да не съсипвате безупречния външен вид на колата си, докато се опитвате да я вмести-те в малки пространства за паркиране в града.

Belle en ryKiel Blue&Blue

Новият аромат на Sonia Rykiel е динами-чен и свеж коктейл от плодови и цветни нюанси. Връхните нот-ки носят аромата на зелена ябълка и горчив портокал. Сърцевина-та е нежно докосване на роза и циклама, а в основата е от арома-ти на мускус и амбър.

Pegaso c

Крилото от Mango.„Беше предложено от Даниела — стилист-ката на снимките, и съжалявам, че не стигнахме до него. А тя също се влюби в крилото и си го купи. И аз мисля да си го взема тези дни, преди да из-лезе списанието и да е свършило в магазина.“Предлага се в един уникален размер и цвят златисто.

Това е нещото, ко-ето Зорница София избра категорично и постави 3 удивителни след него! И има защо: мощен iMac със ско-рост до 3.06GHz. Intel Core 2 Duo процесор и повече стандартна памет. Най-силната черта на iMac е съче-таването на висока скорост и удивително малък обем. iMac има невероятно тънък профил и широк екран с рамка от анодизиран алуминий. Както казва Зорница София, когато се наложи да се върнем към PC-то, се чувства-ме обидени: „Aбе, това не го ли минахме вече!“

от Хари Салман.За този свой избор Зорница каза: „Краси-во направена книга, с поглед към същността на нещата, отвъд обичайните събития и лица. Позитивен поглед към историята, която ние познаваме по-скоро чрез войните и решенията, в които единичният човек няма принос. Но всъщ-ност има.“

Издателство „Кибеа“

еВропа. коНти-НеНт С глобал-На миСия

19


Градът топ 3

ВеСелото СелоС влизането тук попадате във вихъра на шумен общонароден празник с оркестър, много музика, танци и песни. Има големи маси за обемни компании. Пред очите на клиентите се приготвя дори и хляба. Сервитьорите разнасят народни (като вид и като количе-ство) порции върху огромни дървени табли. А гвоздеят в програмата са обикалящите от маса на маса музикан-ти с бели танцьорки. Свирят на уше с... тромпет, а пък танцьорките се катерат по столовете и масите, за да внесат повече цвят във веселбата. На чужденците тук наистина им харесва, защото хората се вият между масите, а веселието е по ориенталски разточи-телно. Пък и те отчаяно се опитват да разплетат крака в такт 7/8, което ги забавлява.

Борисовата градина, срещу БНР

под липитеТова заведение е с история. Къщата е запомнила времената, когато тук се е помещавала кръчма „Селект“ - любимо място за известни личности от мина-лото, чийто истории са поместени на страниците на менюто. Под липите“ може да ви предложи тих и спокоен обяд или изпълнена с родопски гайди вечеря. Храната е приготвена с финес, вкусна е и следва оригинални български рецепти, които отдавна са отпаднали от ежедневното меню на българите. Препоръчваме този ресторант за по-изтънчено потапяне в традициите и бизнес срещи с лек характер на разчуп-ване на официоза.

Лозенец, ул. Елин Пелин 1

хаджидрагаНоВите изби

Ресторантът представлява типчина българска винена изба - каменни стени, покрай които са подреден огромни дървени бъчви. Кръстено е на Хаджи Драган, който съхранявал в избите си вина от различни краища на България. До очарователното хранилище достъп имали малко и отбрани хора.Тук се приготвят вкусни ястия на жар, на плоча и на скара пред погледа на по-сетителите. Всяка вечер в ресторан-та има народна музика, а по желание програмата може да се раздвижи и от фолклорен танцов състав.

ул. Христо Белчев 18

ресторанти, Където да заведем чужденец на вечеря

този месец се заехме да изберем трите заведения, които най-силно впечат-ляват гостите ни от чужбина. заложихме няколко първоначални критерии: да има музикална програма, да се предлага автентична кухня, интериор и атмосфера, да е вкусно и най-важното - „да не се излагаме пред чужде-нците“. не искам да си спомням колко гювечета, сачове и пърленки паднаха жертва на нашето начинание. само ще кажа, че добрите резултати от на-ложителното гладуване след експеримента с тирамисуто в миналия брой, бяха напълно погубени... при все това опитът си е опит и той стовари пръст върху следните места:

написа радмила христова | снима александър кацев

20 02 27.03. - 23.04.09


Градът Вкусът

фасулсКа торта

продукти8 яйца, 400 г сварен дребен бял боб (2 купички), 13 с.л. захар, 1 бакпулвер (или сода с лимонена киселина), 1 ванилия и няколко капки ром, шипков мармалад и сладко от зарзали (може и друго по желание).

приготВяНеЯйцата се разбиват със захарта до побеляване. Свареният и изцеден боб се пасира, а люспите, които са останали, се махат. Бобът се добавя към разбитите яйца, слага се бакпулверът и ванилията. Поръсва се с рома или друга ароматна напитка.Сместа се разделя на две равни части и се пече в намазана с мазнина и поръсена с брашно форма за торта в загрята до 150 градуса фурна. Блатовете се оставят да изстинат, после се слепват с шипков мармалад. Отгоре по средата се маже със сладко от зарзали (или с бяло сладко), а около него пак се слага шипков мармалад.Украсява се със сладки топчета от моркови и със захаросани клончета магданоз.

Пенка Михова, стопанката на ресторант „Параклиса” във Варна, е получила ре-цептата за фасулената торта от Казанлък. Изпратена е от нейната леля и първа учителка.


21


Градът Витрината

Искате да дадете пари, но искате и някой да се постарае добре, за да ви е приятно, когато го правите. Затова са концептуалните магазини – процъфтя-ваща микроиндустрия за хай-клас мода, лимитирани серии и непопулярна коз-метика, опаковани стилно в уникален дизайн, музика, изкуство и шампанско. Феновете на този тип пазаруване (ако познавате уникалния магазин Colette в Париж) могат да си отдъхнат спокой-но, защото България вече си има тако-ва място - Farenah Concept. Тук посеще-нието тип „да хвърля един поглед” се превръща в цял следобед, завършващ с удовлетворителни харчове колкото една ипотека.Farenah Concept обединява мода, козме-тика, дизайн, изкуство, технологии и музика в прекрасна триетажна сграда с високи прозорци и обилен простор. Всичко е красиво и рядко срещано. Много от етикетите може и да не ви говорят нищо, но вниманието към детайла разказва цели истории. Това са дрехи, аксесоари, обувки, козметика и миризми, които не са масово маркети-рани, и повечето от тях не могат да се закупят никъде другаде в България.Единствено по-вълнуваща от съдър-жанието на магазина е самата му опаковка, зад която стои безукорният почерк на архитект Татяна Глебова. На

доволна площ от 690 кв.м интериорът е толкова концептуален, колкото и идеята за самия магазин. Възхитително въображение е съчетано с премерен тон и акценти на място – уникалните странни закачалки за дрехи, опоскани-те, но ефектни стелажи, полилеите от бетон, етажерките от картон, кутиите от шперплат, захванати със скоби, декоративните стени като скеле, дори излятият от бетон на пода огромен човек с ръце под главата. Из-ползваните мебели (Established&Sons и Swedese) са поредната проява на добър вкус. Навсякъде присъстват хартиени-те хармоники на канадската компания MOLO, които може да закупите от Farenah Concept. Магазинът е лесен за навигация. Подземието е за мъже. Партерът или залата, която посреща, е за дамски дрехи, аксесоари, козмети-ка, естетски миризми и витрината за новости. Вторият етаж e определен за пробните, а третият - за шампанско и съзерцание, гарнирани със сетовете на талантливия мистър Досьо Амуджев. Ако имате проблем с тълпата, консул-тант на Farenah Concept ще подбере артикули по ваши изисквания, за да ви ги предостави за личен избор където желаете.Концептуалният магазин не е вечна константа, а постоянна пулсираща ат-

ракция в големия град. Farenah Concept планува да влиза във всякакви добри инициативи за партита, изложби, мод-ни дефилета и промоционални кампа-нии. С нетърпение очакваме да привет-стваме попълненията в асортимента - книги, шоколадови изкушения и цветя, както и новата шопинг култура, която духът му носи в себе си.

Farenah Concept е на ъгъла на ул. „Съборна“ 1, София

КонцеПцията FARENAH

написа тича дичева | снима цветелина ангелова


22 02 27.03. - 23.04.09


Градът подрубрика

ww

w.in

ter-

par

fum

s.fr

VA_ADV_JL_MODEL_SP.qxd 9/04/08 13:05 Page 1

23


Говорещи теланаписа анелия янева | снима елена ненкова

Случва се Виолета Витанова и Ста-нислав Генадиев да общуват и с думи. Рядко. Защото много по-красиво и завладяващо е, когато говорят телата им. Или телата на танцьорите в техните спектакли. Сред най-новите им представления е Ductus (ръковод-ство за езда на мъртви коне)/ Reverb (тялото в криза), съвместен проект на двамата хореографи с изпълнителите от балет „Арабеск“. И този спектакъл е номад като създателите си и като техните предишни проекти. Imago („Икар“ за дебют) и Void (да, вече се сетихте за кого става дума) също нямаха своя територия, а бяха принуде-ни да разчитат на гостоприемството на други сцени. Ето защо не се играха дълго, но пък тези, които ги видяха, са вече от ултрасите на Виолета Витанова и Станислав Генадиев - също толкова запалени и въодушевени като най-активните футболни фенове, само дето не са агресивни.Емоционалната и професионалната връзка между двамата танцьори и хореографи (срещат се в Национално-

то училище за танцово изкуство, но решаваща е практиката им в швей-царската танцова компания „Линга“) създава особено енергийно поле около тях. То успя да привлече художника Мирослав Йорданов (неговият текст е отправна точка за Void, той е автор на концепцията за Ductus/Reverb и визията на Ductus), сценографа Огня-на Серафимова–Пенева (съавтор на Imago и танцовата миниатюра 25.03, наградена на международния конкурс „Маргарита Арнаудова“) и културолога Диана Папазова. Всички те заедно ос-новаха Kinesthetic Project. Надеждата е този проект да се превърне в новото „Сфумато“ на територията на танцо-вия театър в България, да наложи нов и различен пластичен език, да превърне танцовия театър от бяла врана в адекватно представено сценично из-куство, да отвоюва нови територии, дори с цената на бунт срещу учите-лите. Виолета Витанова и Станислав Генадиев са достатъчно млади (нямат още 25), достатъчно дръзки и доста-тъчно талантливи, за да го направят.

за корекцияГрадът чоВекът

виолета витанова и станислав Генадиев

Ductus (ръководство за езда на мъртви коне)

24 02 27.03. - 23.04.09


Градът фактът

Reverb (тялото в криза)

информация кога и къде през април се играе ductus / reverb може да намерите на адрес www.arabesque.bg

25


Градът срещата

един турист в холивуд тилда суинтън за иГрата Й по ръба на предизвикателствата и за промените от маЙчинствотонаписа вера траянова | снимка Guliver Photos / AFP

сиво берлинско утро. фестивалната забързаност се усеща дори в малката конферентна зала на хотел „Хаят“, потсдамер платц - епицентърът на „Берлинале“. председателят на журито на фестивала катрин матилда суинтън, позната като тилда суинтън, пристига навреме. точна като кралица. нищо чудно - шотландската актриса е родена в семейство на потомствени благородници. тилда сяда по момчешки небрежно и посяга към парче ябълка. плодовете са сякаш нарочно избрани от дирекцията на хотела, за да подчертаят елегантното червено сако от туид и белотата на кожата й. туидът отново е на мода. тилда суинтън - също. с неповто-римото си излъчване и силно актьорско присъствие тя обединява най-доброто от два свята - магията на Холивуд и естетизма на европейското кино. след като получи миналата година „оскар“ за поддържаща роля в „майкъл клейтън“, превърна се в бялата вещица от „Хрониките на нарния“ и игра в „странният случай с Бенджамин Бътън“, тази година тя се завръща към европейските си корени. след още няколко парчета червени ябълки (и малко ананас) тилда се впуска в разговор за играта й по въжето на предизвикателствата, за промени-те от майчинството и защо трябва да лудуваме независимо от възрастта.

Участвате и в независими експе-риментални филми, и в големи ка-сови продукции, но не правите ни-какви грешки или компромиси. Как постигате този баланс? Мислех, че ще кажете „и не правите никакви пари“ (смее се)... Много ми е приятно да чуя това. Мисля, че съм в изключително при-вилегирована позиция - работя предимно с хора, които ми допадат. В киното по-паднах чрез филмите на Дерек Джарман. Имах шанс да работя само за него осем години. Така натрупах опит в една мно-го свободна среда, която ми позволи да развия определен усет и собствен стил на работа. Когато Дерек почина през 1994 г., загубих своя основен сътрудник, но вече бях работила дълго и хората ме познаваха. Режисьорите започнаха сами да ме търсят. Разбира се, има и много, които не ме търсят. Но това е чудесно - за щастие работата ми дър-жи някои от тях настрана (смее се).Какъв тип режисьор ви вдъх-новява най-много? Повечето от режисьорите, с които съм работила и работя, не са просто кинематографи-сти с изявен артистичен почерк, а хора с образование в областта на изящните изкуства. Ако съм честна, гледам на себе си като на модел на художници или скулптори.Бихте ли разказали за опита си в Холивуд? Американската ми филмова авантюра беше едно особено откъс-ване от дома. Нямам предвид дом в

буквален, географски смисъл, а по отно-шение на това, че трябваше да работя в непознатата за мен атмосфера на голямо филмово студио. За мен всичко там беше много екзотично и тайн-ствено. Продуцентите се свързаха с мен в Шотландия с молба да замина и аз го сторих. Планината отиде при Мохамед, а не обратно. Мисля, че това е показателно за развитието и разширяването на кръгозора в систе-мата на киностудията. Продуценти-те подготвят касови продукции, но гледат и филми като „Орландо” на Сали Потър! Това е удивително! До съвсем скоро беше нормално да са гледали само други студийни продукции. Но тази ми авантюра е към края си. Бях турист в Холивуд, вече е време да се завърна, чака ме много работа у дома.Например по фестивала CINEMA OF DREAMS, който организирахте в родния си град? Как се чувствате в ролята на директор на фести-вал? Директор на фестивал е малко силно казано, нашият фестивал е по-скоро купон (смее се)... В почти всяко градче на Европа има по някой магазин, за който възрастните си спомнят с носталгия - това преди беше кино! И в моя роден град има една изоставена бинго зала, която наех абсолютно на риск – тогава нямах никакви пари. Мал-ко по-късно спечелих „Оскар“ и сумата от наградата стигна точно за наема на залата за година. Исках да превърна

това изоставено място в кино, исках да прожектирам там филми всяка събота. И то филми, които не вървят по големите мултиплекси. Затова с моя добър приятел, критикът Марк Казънс, решихме да направим фестивал през август миналата година като вид тест за бъдещото кино. Синовете ми, близнаци, тогава бяха на 10 и също по-магаха в организацията. Не успяхме да направим сериозна реклама, обявихме го предимно в интернет чрез „Фейс-бук“. Но дойдоха около шест пъти по-вече хора от очакваното и отколкото можехме да поберем в залата!А какви бяха реакциите им? По-казахме „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ на Фасбиндер и това беше най-добрата прожекция на този филм, на която някога съм била! Гледала съм го безброй пъти сред различна публика. Този път го гледах сред шепа възрастни дами, деца и хора, които никога преди не бяха чували за Фасбиндер. Филмът ги грабна. Никой не си тръгна! На другия ден дойдоха пак, за да видят следва-щите прожекции в програмата. Беше фантастично! Показахме им Параджа-нов, Фелини, филми от Иран... Можете да погледнете списъка онлайн (www.cinemaofdreams.co.uk).Входът струваше само 2-3 лири. За някои филми имаше специални условия - ако някой дойде на шотландски филм с шотландска поличка, влиза безплатно. На „Аз пея под дъжда“ пък влизаха без-

за 2-th корекция

26 02 27.03. - 23.04.09


платно зрителите, облечени с шлифер. А ако някой донесеше домашни сладки, можеше да влезе навсякъде без пари… Смятаме да продължаваме в същия дух. И прерастваме в международен пътуващ фестивал. Със съдействието на шотландското правителство през март ще показваме шотландско кино в Пекин.Значи китайците трябва да но-сят домашно приготвен ориз, за да влязат безплатно? Не (смее се), трябва да носят шотландски поли.Каква е сега ситуацията около шотландското и британското кино? Има ли разлика в сравнение с времето на Дерек Джарман? Дерек е чудесен пример за творец с международна значимост, който успя да се наложи и остави отпечатък. Включително у дома, въпреки че Англия като всяка малка страна е много добра в потъпкването на най-великите си творци. Много е важно, че той успя да се наложи в британското кино преди около 20 години. Макар да се оплаквах-ме колко ни е трудно да правим филми заради политическия климат на Тачър, трябва да си признаем, че тогава не-щата стояха по-добре за нас. Поне от културна гледна точка. Тогава във Вели-кобритания имаше специално финанси-ране на киното, което вече не същест-вува. Британската киноиндустрия ни отпускаше по малко пари на филм с пре-зумпцията, че ще получим по толкова

и за следващите пет. По такъв начин човек имаше самочувствието, че ще може да се развие като творец. Сега всичко се определя от пазара.Преминаването от арт към комерсиални филми важи ли и за „Берлинале“? Не бих казала. Мисля, че Дитер Кослик, директорът на фести-вала, се справя чудесно. Съставянето на фестивална програма в днешно вре-ме е особено трудно задача. Но Кослик има достатъчно остър ум и смелост на камикадзе, за да се справи с нея.Във филмите „Орландо“ и „Кон-стантин“, а и в театрални пиеси играете мъжки роли. Съвпадение ли е? Не. Усещам ходенето по въжето на половата идентичност като нещо естествено за мен. Представата ми за идентичност от какъвто и да било вид е, че тя изобщо не съществува (смее се). Със сигурност мога да кажа като Орландо - да, може би съм жена. Макар че все още не съм се сдобила с широк ханш и огромни гърди. Опитах се да го направя в „Джулия“, но после всичко изчезна... (смее се). Не зная дали сте гледали „Джулия“ на Ерик Зонка, но за мен тя беше символ за женственост. А откакто станах майка, се интересувам какво се случва с човек, когато стане родител. Усещането за частиците от себе си, които реално губиш, и тези, които запазваш... Или пък при остарява-нето! Да вземем за пример страхотния филм на Дейвид Финчър “Странният

случай с Бенджамин Бътън”. Ролята ми е на жена, чийто живот е преминал в съ-жаление. Когато е била на 19, тя е имала възможност да преплува Ламанша, но се е отказала и после съжалява за това. По-късно обаче, в доста напреднала възраст, тя все пак го прави! Тази идея много ме вдъхнови. Ние сме ограничени от предразсъдъка, че някои неща се пра-вят в точно определен ред. Този ред не ми се струва правилен. Ако не си се налу-дувал през пубертета, може да дивееш на средна, даже на пенсионна възраст. В момента децата ми са на единадесет, а човек се връща към възрастта на де-цата си. Така че в момента се чувствам на единадесет.Над какво работите в момента?Миналото лято заснех с Лука Гуаданино филм, който в момента монтираме. Казва се Io Son Amore („Аз съм любов”), но ние го наричаме „Висконти на LSD”, защото е нещо като жест към Вискон-ти. Надяваме се скоро да се появи на някой фестивал. С Лука сме приятели отпреди двайсетина години. За мен той е велик режисьор, комуто пред-стои да направи истински филм (смее се) – досега е правил няколко късоме-тражни. Той един от най-големите киноестети, които познавам. Надарен е с изключителна чувствителност, в него има нещо истински класическо и същевременно истински модерно. п

родъ

лжав

аме

с ки

но н

а ст

р. 8

2

27


Личността

финансист с душа на приключенецизпълнителният директор на инвестиционен посредник „елана треЙдинГ“ радослава масларска казва насън колко струва барел петрол и всяко лято е на арапя

тя има бакалавърска степен по икономика и магистратура по финанси и банково дело от стопанския факултет на су „св. климент охридски”. притежава лиценз за инвестици-онен консултант от комисията за финансов надзор. преди да започне работа в „елана“, тя е работила като програмен сътрудник в центъра за обучение на магистрати, където е подготвяла и организирала обучения за представи-тели на съдебната система от цялата страна.числата, които знае наизуст, са на SOFIX, S&P, барел петрол, златото, курса EUR/USD и още куп други. тя е на 29, много енергична, стройна и чаровна. определено е жена, след която се обръщат доста мъже на улицата. но на въпроса за какво харчи парите си изне-надва с „не ги харча, а ги инвестирам“. „практичен човек съм и ако някой ми даде 10 хил. лв. и каже да не му ги връщам, ще помисля как да ги вложа, за да изкарам доход от тях. за мен търговията на финансовите пазари е тръпка и емоция, адреналин, държи ме жива.“ тя е радослава масларска - изпълнителен директор на инвестиционн ияпосредник „елана трейдинг“.


написа николета попкостадиновафотография: Blissстайлинг: николай пачевГрим: венцислава койчева think tank labкоса: благовеста маркова Sinn Style

28 02 27.03. - 23.04.09



„когато преди години ради кандидатства за ра-ботата на нощен дилър, бях изненадан, че жена се явява за една типично мъжка позиция. избрахме я с малко резерви дали ще се справи с нощните сме-ни и с напрежението. Но тя взе, че стигна дотук - мина през всяко стъпало и стигна до позицията на изпълнителен директор.“

камен колчев, председател на Сд на „елана финансов холдинг“

29


работа и пак работаЗа щастие страстта на Радослава, а именно търговия на световните финансови пазари, е и същността на работата й. С голямо удоволствие и много думи говори за нея и с още по-го-ляма лекота намира начин да премине от всички останали теми към финансо-вите пазари. Тя започва в „Елана“ през 2001 г. като нощен дилър на външни пазари. Тогава още учи икономика в Стопанския факултет на Софийския университет. Преди това е чувала за компанията като една от големите небанкови финансови институции и се

е явявала няколко пъти на интервюта за счетоводител и за офис мениджър. „Спомням си, че на първото ми интер-вю, тогава бях втори курс, не ме взеха, но бяха изключително откровени с мен – казаха ми: „Прекалено си комуни-кативна за счетоводител. „На второ-то пък ме питаха „в крайна сметка юрист ли ще ставаш или финансист?“, спомня си Радослава. Тогава тя съвмес-тява икономиката в университета с работа в Центъра за обучение на магистрати. Най-накрая „по стечение на обстоятелствата и с голяма доза късмет“ започва в „Елана“. През деня учи, а през нощта работи. „Явно с

времето съм доказала, че се справям, и поех работата на дилър през напрегна-тите и отговорни дневни смени, после завеждащ отдела „Външни пазари”, прокурист и изпълнителен директор.“ Радослава казва, че и до ден днешен голямата й сила са числата, която съм наследила от дядо си. „Мислех си, че ще ставам лекар като родителите си, но химията и биологията хич не ми се от-даваха. Остана само математиката. А икономика в Стопанския факултет беше първото ми желание.“ За дина-миката и всичко останало, свързано с пазарите, е научила от работата си. Радослава твърди, че целият й про-

за корекцияЛичността

30 02 27.03. - 23.04.09


фесионален път е минал в „Елана“. Започва там на рождения си ден на 5.02 преди осем години. „“Елана“ ми е дала възможност да се развивам и никога не съм си мислила за смяна на професията или на работното място. Компанията е новатор и непрекъснато се стреми да въвежда авангардни продукти и услуги. Затова си постоянно ангажиран да мислиш как да ги структурираш и приспособиш към българската реал-ност. Въобще не остава време да разсъждаваш дали пък не съществува по-добро работно място. „Радослава отчита факта, че много млада е по-стигнала висока позиция - изпълнителен

директор. „От една страна, наистина годините ми са малко, но пазарите, за които отговарям, изискват страшно много енергия, присъща на младите. В началото търгувах на външни пазари, където разнообразието от инструмен-ти е голямо, ликвидността - също. По-емайки отговорността и за българския пазар ми се наложи бързо да се уча и да вляза в час с особеностите на родния капиталов пазар.”

кризатаРадослава определено живее в интерес-ни времена. Едва станала изпълнителен директор през 2007 г., на главата й се

стоварва финансова криза от невиждан мащаб. Нищо чудно, че на въпроса а сега накъде в професионално отношение тя започва с прогнози за излизане от ситу-ацията. „Ооо, предстои много работа, защото сме в период на най-сериозната глобална криза на нашето съвремие и ще бъдат необходими доста усилия, за да преодолеем трудностите. Иконо-миката на България ще се забави, като растежът вероятно ще слезе около 1-2% през 2009 г. Други последици са: забавяне на ръста на вътрешното потребление, което вече се вижда в търговията, както и на инвестициите в индустри-ята и строителството; ограничено

блиц

Обича... живота. Наслаждава се на всеки миг сред любимите си хора – семейството, родителите, приятелите. Обича работата си, свързана с непрекъснат адреналин и динамика. Мрази... набляга на обичането. Предпочита да гледа на живота от хубава-та му страна. Сънува... често, но несвързано. Понякога сънува пазара – котировки, поръч-ки, сделки. Професионално изкривяване… Търси... позитивното във всяка една ситуация. Търси емоцията. Търси пре-дизвикателството. Отказва да... се предаде. Тъгува за... слънчевите летни дни и морето… Радва се на ... на всички усмихнати и заредени с позитивизъм хора. Яде... голям чревоугодник е. Уютна атмосфера + вкусна храна (независимо дали е екзотична или традиционна кухня) + приятна компания = нейната душевна хармония Цената, която знае наизуст... за съжаление или за радост главата й е пълна с цифри – SOFIX е 268; EUR/USD е 1.27; петролът е 44 долара за барел; златото е 940 долара; S&P е 690 пункта… Нещата, за които няма време... изключително организиран човек е и единственото, което би жертвала поради липса на време, е сънят. Като пенсионер ще е ... чаровна баба с шоколадов тен, излегнала се под слънчевите лъчи на някой безкраен плаж пред тюркоазено синьо море, заоби-колена от любимите й хора. Най-слабите й моменти и най-силните й моменти са... Ежедневието й е изпълнено с върхове и спадове. В края на деня гледа нетно да е на плюс. В крайна сметка животът е изключително кратък и няма много време за губене. Когато паднеш, просто ставаш и продължаваш.Винаги ще помни ... хората, които са я подкрепяли и оценявали усилията, които й са се доверили и са й дали шанс. Нещата, които я разстройват... само хората, които обича. Нещата, които я вдигат на крака... предизвикателствата Детските й мечти ... са вече реалност. Аз съм един щастлив човек.


„отдаденост и про-фесионализъм – двете най-характерни черти на радослава масларска се комбинират перфект-но с очарователната усмивка и винаги свежо-то настроение на ради, както всички я наричаме. В предимно мъжкия ни колектив е удоволствие да се работи с нея.“

цветослав цачев, ръководител „анализи”, „елана трейдинг“

31


банково кредитиране; намаление на индустриалното производство; свиване на износа; безработица. Но целта ми е да излезем от кризата по-силни, защото тя предоставя и много възможности. Не съм оптимист за следващата година, година и половина.“ За сметка на песимистичните си прогнози за близкото бъдеще Радослава е оптимис-тично настроена за по-далечното. „От друга страна, като развиващ се пазар нямахме тези инструменти, които фалираха 150-годишна институция като „Лемън брадърс“. Също така като най-лошо представилия се пазар по време на кризата съм убедена, че ще бъдем и най-стремглаво покачващия се при възход на глобалната икономика.” Стабилната ни банкова система в комбинация с валутен борд и бюджетен излишък ни дават пре-димства.“ Според нея добра инвестици-онна стратегия с дългосрочен хоризонт (3-5 години) ще даде възвращаемост с мащабите на най-добрите години за родния капиталов пазар.

жеНСтВеНоСттаЗа бизнеса, в който е, Радослава казва, че е мъжки“ Но в никакъв случай не би

искала да е мъж. „От една страна, жена на 29 с визитна картичка на изпълните-лен директор предизвиква недоверие. В повечето случаи е необходимо повече време да се докажа и да спечеля събе-седника, но след това пък приковавам вниманието му за по-дълго. От друга страна, чарът на една жена отваря много врати. А за себе си смея да твърдя, че съм усмихната, позитивна, чаровна и комуникативна.“ Тя разказва, че най-голямо предизвикателство е бил периодът, в който е била бременна. „Работех до 17 юни миналата година, като дори през последния ден подгот-вих и изпратих поредното мемо, свър-зано с поредния казус за разрешаване. На следващата сутрин родих дъщеря си Ивайла и след пет дни се появих на работа. Юли започнах на половин рабо-тен ден, а август - на пълен.“

под щаСтлиВа зВездаВ личен план Радослава казва, че е свършила много неща и остава само да им се радва. „Аз съм щастливо омъжена с малко сладко и послушно бебе, имам родители, които ме подкрепят, и при-ятели купонджии. Реално съм родена

под щастлива звезда и не съм преживя-вала драматични моменти в живота си, всичко винаги е вървяло като по вода. Страх ме е да не се случи нещо непреодолимо. Винаги съм се смятала за силна и вярвам, че мога да реша всичко, което може да бъде решено.“

балаНСътВъпреки че е толкова отдадена на работата си, Радослава намира време да се забавлява и да е с близките си. Балансът личен живот-кариера за нея не е под въпрос, защото единстве-ното, от което се лишава, е сънят. Денят й започва в 7 с „мъчително събуждане, последвано от обичайно-то женско суетене пред огледалото, преглед на пазара, мейла и пресата с чаша чай в ръка“. Следва „сериозна доза адреналин на работа през целия ден, свободно време ,прекарано с най-близ-ките ми хора, и вечер приключвам към 2:00 ч. пред компютъра, довършвайки „неотложни” задачи“. Радослава казва, че е направила огромна грешка, като си е пуснала достъп до офиса от компю-търа вкъщи. „Така уж за половин час да свърша това-онова вкъщи, а никога


„въпреки кризата във финансовия сектор ради успява да сплоти малкия ни екип и да оптимизира работата ни. малко хора у нас познават в така-ва дълбочина работата на един инвестиционен посредник.“

иван овчаров, ръководител „Външни пазари”, „елана трейдинг“

Личността

32 02 27.03. - 23.04.09


Личността

виртуалният ми престой в офиса не е под два часа.“ Но все пак между паза-рите сутрин и пазарите посред нощ намира време за клубове, дискотеки и ресторанти с приятели поне три-че-тири пъти седмично.

хобитатаТя не обича студа и всички зимни спортове са й чужди. Затова пък е заклет къмпингар от детството си и няма лято, в което да не е била на Арапя. Като малка е прекарвала там месеци, а сега се смята за щастливка, ако може да се отскубне от София за десет пълни дни. Ходи на каравана със семейството си. И няма да се откаже от Арапя въпреки презастрояването. „Знаеш как е - едни си гледат домати пред караваната, до тях други гледат морето от луксозния си хотел - не е както преди 15 години, но Арапя е мое-то място.“ Завела е дъщеричката си на два месеца миналата година и смята, че й се е отразило прекрасно. Освен на къмпинг Радослава разпуска ,като кара четириколка ATV. „Имаме си по едно с половинката, държим ги до Батак и там катерим планините. Или обика-

ляме с тях Странджа и ги караме по плажовете на морето.“ Затова за себе си казва, че е умерен екстремист.

бъдещетоЗа себе си Радослава казва, че няма нищо общо с характеристиките, преписвани й от зодията й Водолей. „Те са отнесени, разсеяни, творци...,което съвсем не е присъщо за мен. Аз съм ужасно организирана, последователна и съсредоточена в това, което правя. Всичко в живота си съм постигнала с много, много усилия и голяма доза късмет. Винаги съм се стремяла да оправдавам доверието, което ми се гласува, да се захващам с нови и нови предизвикателства и затова никога не ми е било скучно.“След 10 години Радослава се вижда като „успяла жена, преодоляла кризата и възползвала се поне от няколко въз-можности, които сегашната пазар-на ситуация предоставя. И същата купонджийка като сега.“ След 20-30 години – „малко по-улегнала, заспиваща в 1 ч., а не в 2, наслаждаваща се на до-машния уют и хората, които обичам, удовлетворена от това, което съм

постигнала, и начина, по който съм го постигнала.“ А след 50 години – „на ня-кой екзотичен остров с лаптоп в ръка, търгуваща SOFIX на 30 000 пункта.“


стр. 31 и 35 Черна еластична мини-рокля с подплънки и конструктивен овал от гладка кожа в рамото Hannah Marshall от Allure стр. 32 Черно яке от велур с щампа от лаково покритие на райе Armani Collezioni от Trend Box, черен еластичен гащеризон по тялото Hannah Marshall от Allure, черен колан-пояс от велур и гладка кожа La Perla Черна памучна шмизета-боди G.C. от Baza Deluxe, черен еластичен панталон “цигара” с висока талия Marella, черни кожени обувки на висок тънък ток Vogue стр. 34 Черна памучна шемизета Max Mara, черен еластичен корсет с конструк-ция на бельо и инкрустирани кристални мъниста в предната част La Perla За сесията са използвани ATV аксесоари от лична колекция на Георги Стоилов

Благодарности на мебелния магазин „Склада“ (ул. Георги Бенковски 11, ет. 4) за предоставеното място за фотосесията

33


пар(т)и тайМ

Криза е. И това ме напряга. Не знам дали защото тя вече е факт в Бълга-рия, или защото има обща невроза, по-родена от говоренето за нея. Медиите апокалиптично предвещават тежък период за човечеството, а експертите се люшкат между оптимистичните и песимистичните прогнози за бъдеще-то на света. Сякаш преобладават пе-симистичните – даже тези ведри хора от Федералния резерв на Щатите по-клатиха тъжно глава и констатираха, че „има липса на доверие в общество-то и ще отнеме време да излезем от всичко това“. Бъдещето на България също не изглежда розово – икономисти прогнозират, че ефектите от кризата ще се усетят по-сериозно през април или май, когато се очаква свиване на производството и потреблението, намаляване на чуждите инвестиции и ръст на безработицата.Дотук съм разбрала малко сигурни неща около кризата - доходите намаляват, или поне не растат, повече хора остават без работа, банките трудно дават кредити, очакват се фалити.Или както кратко и дори банално твърди Ричард Ламбърт, директор на Британската индустриална конфеде-рация,

„СВетът Се промеНи“Факт. Родиха се дори авангардни идеи като тази на Нуриел Рубини, професор

по икономика и председател на RGE Monitor (известна компания за икономи-чески консултации в Ню Йорк), който предложи национализация на несъстоя-телните банки. Тръгна шега (шега ли?), че съществува заплаха САЩ да поемат пътя на комунизма. Социологически агенции и институти ежедневно бъл-ват проучвания, които регистрират всякакви тенденции -

от намалялото потребление на платена-та любов в испания до твърдата женска решимост в америка да не спират покуп-ките на обувки.

“Къде сме ние?”, обикновено се пита в изследванията с идея проблемът да се сложи в национални измерения. Напосле-дък се замислям как би изглеждал моят личен социологически рисърч в подобни драматични времена, т.е къде съм аз в такъв момент. Признавам, че досега сериозно съм мислела за пестене само ако на мен лично не ми достигат пари. Може светът да е в грандиозен финан-сов колапс, но ако това не ме засяга лично, си харча с удоволствие.За жалост обаче на принципа “всичко лошо накуп” световната финансова криза съвпадна с лична моя такава и ме сполетя истински (цитирам финансо-вия гений Уорън Бъфет) “икономически

Пърл Харбър”. Тогава се замислих за приоритетите си или, казано другояче - от какво бих се лишила и какво на жи-вот и смърт ще купувам или правя, та ако ще да сме по-зле от американците по време на Голямата депресия.Така стигнах до

Няколко Неща, без които СпокойНо мога да жиВеяПри цялото си чревоугодничество и любов към храната реших, че като начало спокойно бих се лишила от кулинарни екстри. Тук влизат всякакви по-луксозни храни – скъпи сирена, меса, висока класа паста или маркови вина. Приложих и терапевтични механизми, като се успокоих с мисълта, че подобно решение е стимул за пролетна диета.Като следствие от това ограничение логично се наложи и следващото – заменям скъпите ресторанти, в които поръчаш ли равиоли с трюфели или миди по френски, даваш сериозна част от месечния си доход, с прилични и по-евтини кръчми (може и квартални). Това решение затвърдих, като за първи път се хванах да изчислявам колко пари отиват за обяди и вечери по заведения. Равносметката е стряскаща - всеки месец чифт луксозни обувки и чанта. Или уикенд някъде. Или поредица скъпи СПА процедури.Като казах СПА, това е третото по всепризнати критерии женско

написа боряна кирилова

топ „еди-колко си“ на нещата без които моГа, но не искам

Моята приятелка кризатаМоята приятелка кризатаМоята приятелка кризата

пар(т)итайМ

34 02 27.03. - 23.04.09


удоволствие, което лично аз мога да подмина в лоши времена. Когато за първи път отидох на подобно място, гледах изумено спокойни, намазани жени, които, изглежда, се наслаждаваха на парната баня, докато аз вдишвах с усилие, сякаш всяка глътка въздух е последна. С времето постигнах ниво на приятност и усещането, че това е част от един приличен лукс, но никога онова оргазмено удоволствие, което кара жените да наричат СПА “изворът на живота”. Бих отказала и услугите на маникюрист, дори с риск никога да не не видя онези сребърни листенца върху ноктите си, чийто ефект сама никога не успявам да постигна.И накрая с тъга констатирам, че мога да жертвам някакви свои представи за идеалната дреха, чанта или обув-ка. Но в името на това просто да притежавам нещо ново, което обаче може и да не ми харесва достатъчно. Т.е. по-склонна съм на естетически компромиси, по-настойчиво гледам це-ната, по-малко слушам порива си и онзи добре познат на жените глас, с който моята покупка настойчиво ме вика от витрината.С неприятна изненада обаче установих, че пораженията на съвременното кон-суматорско общество не са подминали и мен. Защото се оказа, че броят на значимите за мен неща далеч надхвърли тези, от които бих се лишила. Списъ-кът с ограниченията изглежда направо жалък на фона на огромното число

“а-без-тоВа-Не мога”Имам дори затруднения откъде да тръгна в изброяването и затова от-читам важните неща не по тяхната стойност, а според реда, в който ми хрумват.Няма как да мина без козметика, при това относително скъпа. Логиката е, че кремовете и всякакви продукти за разкрасяване са по-трайна инвестиция от чифт обувки например. Хипотетич-но приемам, че с бръчките и стриите ще живея цял живот, а изглеждам ли добре, това ще се забелязва и със ста-рите ми дрехи.Разбира се, немислимо е да се лиша от телефона си. Преди години се смеех на фразата на една приятелка: “Телефо-нът – това е животът ми.” С времето започнах добре да я разбирам. Не мога сама да си правя кола маска и да си по-чиствам лицето, да се откажа от кафе и мартини на хубаво място с приятели,

да не ходя на кино, да не пътувам, да не си купувам книги, шалове и бельо, да стоя на студено...Някъде между двете групи “това - да, това - не” са

компромисните лишенияТова са екстрите, чиято липса не ме кара да изпитвам гняв и онова съсип-ващо усещане за несправедливост, съпровождащо опитите ми за спес-товност в една или друга посока. Но въпреки това предпочитам да ги имам. В тази графа са скъпите бижутата, чо-рапи с жартиери, оригинални дискове, висок клас препарати за почистване и прахове за пране, мебели, практически ненужни, но придаващи уют лампи и джаджи за дома и още, и още... Не знам също така в коя категория да сложа някои придобивки на цивилизацията, които с удоволствие бих елиминира-ла, но за жалост ежедневието (или по-скоро еженощието) не ми позволя-ва - напоследък установявам, че бих се лишила от таксита, но засега още не съм измислила вариант, с който да ги бойкотирам напълно. Дисциплинирам се обаче до степен, че през деня съкраща-вам минимално този разход.Финансовата криза съвпадна или пък провокира мои размишления от типа “да запазим планетата за по-дълго вре-ме – ще ни трябва”. Дали съм жертва на агресивни екологични кампании или ставам по-съзнателна, или пък ме зав-ладя общото предчувствие за масови лишения, но започнах да пестя природ-ни ресурси.

Не оставям водата да тече напразно, гася лампите, които не ми трябват, не полз-вам хартия за кухня вместо кърпи, за-мислям се повече, когато съсипвам вещи, отказвам найлонови пликове в магазини-те, не заради 20-те стотинки, а защото знам, че се разграждат за столетия.

И продължавам да се оглеждам за нови и нови симптоми на финансовия апокалипсис. Всички около мен правят същото. Вече се чудя дали дългото очакване на кризата не е по-лошо от нея самата.

„пазарната икономика е нищо без държа-вата-майка. С други думи, ако лайната струваха пари, сиромасите нямаше да имат гъзове...“ (еди мърфи)“, цитат от форума http://ideyazabulgaria.dir.bg„Никой в европа не възнамерява да прави филиал на Северна корея с нейните идеи чучхе. по-скоро става дума за борба за независимост от либералните фунда-менталисти от уолстрийт и белия дом, готови в името на чистотата на принципа laissez-faire да загробят и сво-ята икономика и икономиката на целия свят“. (ксавие риш, анализатор в institut cediMes, париж)„Ние прекалено дълго смятахме, че паза-рът сам ще се погрижи за себе си. а днес даже америка и Великобритания искат повече ред и по-голяма управляемост на финансовата система.“ (ангела меркел, канцлер на германия)„българия може да спечели от светов-ната финансова криза.“ (торстен аман, ръководител „международни пазари” в консултантската фирма KPMg europe)„Всеки ден в лизинговите компании в бъл-гария се връщат десетки нови автомоби-ли, закупени през последните две години. около 80% от върнатите автомобили по договор се водят на името на жени на възраст между 18 и 25 години. Сред върна-тите автомобили преди Нова година се отличават и 15 нови бентлита.“ (проуч-ване на в. „пари“)

българките са на ръководни позиции с 2.5 пъти по-малко от мъжете и получават неаргу-ментирано по-ниски заплати въпреки по-високото си образо-вание и еднаква професионална компетентност.

35



харчещи хорахарчещи хорахарчещи хора

за какво съвременните хора харчат парите си? какво искат да притежават и какво ку-пуват? планират ли разходите си и как обмислят покупките си? за трудните печалби и лесните загуби. какво им носят парите и какво им вземат?за да си отговорим на всички тези въпроси, погледнахме в личното счетоводство на пе-тима наши герои и разходите, които са направили за един месец. какво установи нашият експеримент - вижте на следващите страници.

написаха радмила христова и цвете тюлева | снима цветелина ангелова

36 02 27.03. - 23.04.09


Магистър по английска филология и преводач. В момента е регионален консултант към Turner Broadcasting System Europe Ltd.- английска медийна компания, която представлява кана-лите CNN, Cartoon Network, TCM и Boomerang. Ако трябва сама да представи себе си, казва, че е щастливка с 2 дечица – Дара и Теодор. Познавам ги, много забавни хлапета. Хобито й е сходно с това на 98% от работещите жени – да успее с баланса между семейството, децата и времето за себе си. Когато се окаже, че има макар и минимални наличности от последното, ходи на кино, в кварталния салон за красота или на шопинг. Салонът е много добър, ако съдим по начина, по който тя изглежда.

период на експеримента: 7 януари - 9 февруари 2009 Г.обща похарчена сума: 1202.92 лв.Най-голяма част от приходите си е изхарчила за мащабни семейни пазарувания в големи вериги като „Метро“ и „Хит“ - общо 596. 83 лв.Следващият по големина разход е детегледачката – 300 лв.

Единични покупки в магазини за храна – 170.31 лв.Малки развлечения за цялото семейство, тип сладкарници, куклен театър за децата, вериги за бързо хранене – 135.78 лв. За себе си в този период Галя е похарчила 0 лв.

най-Голямата изненада на Галина от този експеримент е:„Мислех си, че харча повече! Също така разбрах, че когато се налага, мога да бъда дисциплинирана в разходите. Но сега, след като вече не си водя отчет, пак съм увеличила харченето.“

най-неприятното заключение:„Давам парите си предимно за семейството.“

възнамерява занапред да Харчи повече за:„Себе си.“

Ще намали разХодите за:„Храна и глезотийки.“

Ще спре да дава пари за:„Найлонови торби за боклук! Обявявам бойкот на торбичките!“

доходите на българките са 74% от тези на мъжете, а заплата-та им - 87 на сто от средното възнаграждение на силния пол.

Галина стаменКова, 31 Г.

Работи в сферата на IT технологиите под шапката на една от водещите фирми на пазара. Спортува много – кара сноу-борд през зимата, мотор през лятото и е абсолютно влюбен във футбола. Никога не отказва още една нощ забавление, дори това понякога да надхвърля финансовите му възмож-ности.

период на експеримента: 10 януари - 10 февруари 2009 Г.обща похарчена сума: 1429.28 лв.Най-много за гардероба – 300 лв. За автомобила - около 250 лв. Почти 600 лв. за клубове, партита, малки и големи забави. Разходите за домакинството и хладилника са погълнали около 150 лв.; кучето безсрамно е изяло крупната сума от 25.30 лв. Господин Мирчев радва близките си – за периода той е купил цели четири подаръка на стойност около 100 лв. и е дал заеми на обща стойност 250 лв.иВаН Не би Се лишил от:„От приятелите си – весели момчета. От удоволствието, свободата и адреналина... спокойствието, което ти дава сноубордът. Това е скъпо удоволствие, но скърцането на дъската върху пресния сняг, блясъкът на слънцето през маска-та… това няма цена! Какво забравих? Мадамите.“

най-Голямата му изненада от експеримен-та:„Изненади няма! По-скоро факти. Този проблем с безразборни-те харчове си го знам, но за съжаление липсата на дисциплина и на достатъчна мотивация... а може би и страх от резулта-тите – ми пречат да наложа контрол над разходите. Парите изтичат в меда на живота... но нали в крайна сметка важно-то е да се забавляваш?“

най-неприятното заключение:„Аз и отпреди съм мислил над нещата, правил съм си сметки и бях почти наясно със ситуацията. Липсваха ми само кон-кретни числа за съпоставка. Сега имам база данни и вече ще си правя някакви бюджети и ще планирам по-добре потока на средства.

занапред Ще Харчи повече за...„Ха-хa! По-скоро се чудя как да харча по-малко! Искам да започ-на да спестявам пари.“

Ще спре да пилее средства за:„Да спра?! Ако ми се иска, защо да не се поглезя... дори и да е за глупост!? Нали за това са парите – да ти доставят удоволствие.“

иван мирчев, 27 Г.

37



38 02 27.03. - 23.04.09


Специалист обслужване на бизнес клиенти в голяма банка. Целият й професионален опит е в сферата на банките и кре-дитирането. Има син – Антоний, на 16 г. Ива използва всеки свободен момент, за да избяга от градския прахоляк – обик-новено го прави заедно с една луда женска компания. Не обича да се застоява вкъщи, затова дори и през седмицата след

работа обикаля градските паркове с колелото си.

период на експеримента:8 януари - 4 февруари 2009 Г.обща похарчена сума: 784.20 лв.Най-много е похарчила за пазаруване за семейството – 297.15 лв. и за погасяване на кредитите си – 211 лв.За личния автомобил – 107 лв.

Джобни на детето - 29.5 лв.Козметика и разкрасителни процедури – 54.55 лв.Кафе, цигари и кроасанчета – 55.35 лв.

нейните заключения за този експеримент са:„Точно в този период май съм се развихрила максимално с харченето.“

Ще намали разХодите си за: „За нищо не харча повече, отколкото трябва.“

възнамерява занапред да Харчи повече за:„Удоволствия – козметик, масаж, екскурзии ...“

няма да Харчи толкова мноГо за:„Няма да спра да харча.“

ивелина вълчева, 39 Г.

Управител на „Еверет София“ ЕООД, дистрибутор на селек-тивна парфюмерия и козметика. По-голямата част от еже-дневието й е свързано изключително с продажби, маркетинг активности, обучение на персонал, планограми и бюджети. Времето й извън работа е посветено на семейството.Много обича да пътува, и то към далечни дестинации. Харчи предимно за самолетни билети, шоупрограми, концерти и различни развлечения.Най-лудото й изживяване напоследък е сбъдването на една мечта – да скочи с парашут от самолет - 4000 метра и 60

секунди свободно падане.

период на експеримента: 2–17 февруари 2009 Г.обща похарчена сума: 1688 лв. и 100 евроНай-много Петя е похарчила за децата си. Детегледачка - 360 лв., детска гадина, допълнителни занимания за децата и дет-ско парти - 740 лв. и 45 евро

Приключване на ипотеката: 225 лв.Пазаруване за цялото семейство: 146 лв. и 55 евроЗабавления, кино, обяд - 82 лв. Йога - 50 лв.

най-Голямата й изненада е:„Забелязах, че 90% от разходите са свързани с децата, но това е така, тъй като 2 седмици по-рано се върнахме от Америка, където похарчихме доста пари за забавления!!!“

най-неприятното заключение:„Разходите, направени за периода, са свързани с месечното ми планиране на разходи и трудно бих ги намалила!!!“

възнамерява занапред да Харчи повече за:„Себе си!!! Спорт, книги, релаксиращи програми!“

няма да Харчи толкова мноГо за:„Винаги съм казвала, че парите са, за да се харчат!!!“

Ще спре да дава пари за:„Важното е да сме здрави, а пари се изкарват...“

Петя стефанова

Отговорен редактор в „Капитал Лайт“. В контекста на парите възприема себе си като скучен консуматор, който обича да се глези и наслаждава на вкусната и красива част от живота. Онова обаче, което й носи удоволствие и удовлетво-рение, в никакъв случай не се свежда до неговото закупуване.

периода на експеримента 14 януари - 14 февруари 2009 Г. обща похарчена сума: 2044.08 лв.Биляна е похарчила за дрехи и козметика – 388 лв. В ресто-рантите и клубовете тя е оставила над 350 лв. Със 129.50 лв. е зарадвала таксиметровите компании, а за сметки и пазаруване за вкъщи е похарчила около 300 лв. Дала е 23 лв. за приятни четива.Биляна е дала 849 лв. от спестените си пари за обзавеждане.

най-Голямата й изненада от експеримента:„Че нямам никакъв изграден навик да взимам касовите си бележки и да внимавам за какво точно давам пари.“

най-неприятното заключение:„Нямам, почти всички разходи за конкретния месец са в рам-ките на очакваните. Разбира се, те варират в зависимост от различни обстоятелства като почивки, празници и т.н.,

но общата картина е подобна.“

Биляна възнамерява занапред да Харчи повече за:„...тялото си – т.е. да започна да тренирам, да посещавам различни видове процедури и др., неща, които в момента са далеч от ежедневието ми. Без съмнение и на първо място бих желала да харча за пътувания във и извън България, но това е въпрос, който засяга не само финансите, но и времето.“

няма да Харчи толкова мноГо за:„Не бих се ограничавала в разходите си - щом ги правя, значи са ми нужни. Вероятно средствата, които давам за хранене навън, биха могли да се ограничат, но засега нямам намерение да си го причинявам.“

Ще спре да дава пари за:„Когато харча, не издигам на ръководна позиция разума си. Но предпочитам да имам контрол над първичните страсти на потребителя. В този смисъл няма да спра да давам пари за нещо, което прибирам в дома си. Както казах вече, досега не съм изпадала във финансови крайности, които да е нужно да озаптявам...“

Биляна димова, 27 Г.

39



Парите са от женсКи род Парите са от женсКи род Парите са от женсКи род жените знаят, че изобилието се консумира, за да не отиде нахалост

Ще започна откровено сексистки с твърдението, че жените малко разби-рат от пари. Това е така, защото в парите няма много за разбиране. Извън простата аритметика и здравия раз-ум, които ни казват ще стигне ли ме-сечният бюджет и ще бъде ли фирмата на печалба, заниманията с пари рано или късно водят до късо съединение. Справка: световният финансов колапс, който изживяваме в момента, защото куп костюмари се спънаха в преследва-нето на свръхпечалби. Ще кажете, че говоря така, понеже съм жена, а жени-те се интересуват от пари по-малко, отколкото мъжете. Това само изглежда така, защото, както вече намекнах, мъ-жете прекалено много се интересуват от пари. Не ме разбирайте криво: и двата пола се привързват еднакво към чувството за платежоспособност.

обаче мъжете обичат парите като символ, а жените просто обичат парите.

Искате пример? Получавате го - в едно тв риалити шоу двама бъдещи младоженци бяха подложени на изпита-ние. На дамата предложиха сумата от 30 000 лв., по-късно вдигната на 50 000, за да се откаже от бъдещия си съпруг. Господинът трябваше да избира между

чисто нов мерцедес луксозна класа и годеницата си. Това извади на светло обществените предразсъдъци спрямо връзката жени – пари. На първо място прави впечатление драстичната не-равностойност между предложените „откупи”. Тя можеше да получи между 30 000 и 50 000 лв., докато за същата „услуга” той вземаше автомобил на цена над 200 000 лв. Този импровизиран търг явно предполагаше, че е съвсем нормално жената да се задоволи с 4 пъти по-малко „възнаграждение”. Точно както на повечето работни места, където жените получават по-ниски заплати от мъжете на същия пост.Излезе на показ и друго клише – че жените са продажни в чувствата си и гледат на мъжете като на говорещи банкомати. Тази идея често прелива и в по-радикален извод – че на жената просто не трябва да се доверяват особено големи суми, ей така, от прин-ципни съображения. От друга страна, размяната на бъдещата жена срещу лъскава кола е примитивно, но въз-действащо, ако на свой ред приемем предразсъдъка, че мъжете гледат на жените като на скъпи придобивки.От финала на това риалити се разбра ясно – жените се интересуват от парите не заради самите тях, а заради техния потенциал. Именно на това се основава аксиомата, която крепи целия съвременен маркетинг.

жените в активна работеща възраст са най-големите потребители

– тези, които купуват всичко, които се влияят от реклами, гласуват с SMS, за да излъчат победител в драматични риалити шоута и пр. Жените потребя-ват, защото са наясно, че изобилието трябва да се консумира, инак отива нахалост.

МАлКО АНТРОПОлОгИЯПовечето жени, отрано социализирани като вид семейни мениджъри, съзна-ват, че парите съществуват, защото с тях се купуват неща, а не защото можеш да си ги редиш на спретнати пачки в куфарчета или трезори. Това е детска (пардон, мъжка) работа. Твърде-нието, че жените са с широки пръ-сти, е недоброжелателна редакция на наблюдението, че те се отнасят към парите като прагматици, а не като фетишисти.Жените организират живота си със съзнанието, че центърът е извън тях и те имат грижата да разпределят благата между множество други съще-ства. Чувството за собственичество и привързаност към парите инстинк-тивно е по-обострено у мъжете. И ако жените им отказват да се вторачат в касичката със същия фанатичен плам,

написа мария спирова | илюстрира михаил михайлов

40 02 27.03. - 23.04.09


те са склонни да тълкуват това като пагубна липса на здрав разум.

Но доказано ли е, че монопол върху здра-вия финансов разум имат само човешки-те същества с една куца хромозома?

Нищо подобно.

пеСти! харчи!В световната литература няма запом-нящи се образи на жени скъперници. Коя може да се мери с татко Гранде, Ебенизър Скрудж или Плюшкин? Общо-то между тези герои е, че са описани именно като хора без капка здрав разум, обладани от идеята да трупат, а не да изразходват. Преходността на всичко в живота изглежда е концепция, в която жените вникват с (понякога опасна) лекота, а мъжете решително отказват дори да обмислят. Затова жените разбират стойността на пари-те по-добре от мъжете. Те съзнават, че парите нямат стойност извън функ-цията си на средства за живот.По време на Голямата депресия през 30-те брокери летят от високите етажи на Уолстрийт. Те всички са мъже, защото тогава жени във финансовия свят не се допускат. Но през послед-ните няколко месеца, докато светът изживява виртуален римейк на тога-вашната криза, самоубийствата на разочаровани магнати отново излязоха на мода. Да сте чули между тях да има жена? Няма и вероятно няма да има по една много проста причина – когато жената изгуби парите си, тя стига до очевидния и логичен извод, че е бедна, защото е изгубила средствата, с които обикновено ходи по магазини-те и плаща сметките. Когато мъжът изгуби парите си, той точно като Питър Пан, с когото лошите пирати са постъпили нечестно, губи вяра в кос-мическата справедливост и скача от някой небостъргач. Мъжете приемат обедняването като трудно преодолим личностен провал, а жените – като не-приятно обстоятелство, което налага вземането на определени мерки. Но в никакъв случай като края на света.

МАлКО СОЦИАлНА ПСИХОлОгИЯДопреди около 60 години човешката цивилизация непоклатимо се е движела на принципа „Парите са нещо, което мъжете печелят, а жените харчат”. Макар това вече да не е така (в Бъл-гария над 56% от жените са на пазара

на труда), старите навици умират трудно и у двата пола. Схизмата между мъжа, радетел на простото, скромното и практичното, и жената, изкусителка и разсипница, продаваща в брачния договор тялото си срещу финансовата подкрепа на съпруга, въз-произвежда нелепата идея, че жените не умеят да боравят с пари. Убедена съм, че ако в продължение на близо 4000 години мъжете бяха тези, които може-ха да се видят със собствени пари само в случай че овдовеят (а покойникът не е имал братя), и те щяха да имат много да учат за това как да печелят, инвестират и харчат.Но понеже се е случило обратното, жените днес печелят различно от мъжете. За тях не е толкова важно дали парите са много, а дали стигат за определеното ниво на комфорт, към което се стремят. Те често печелят и работят компромисно – на заплати по-ниски от мъжете колеги, дори на унизи-телно ниски заплати, или пък работят много повече от това, за което им се плаща, защото не приемат трудовото си възнаграждение като коментар вър-ху социалната си адекватност. Докато един мъж се отнася към възнагражде-нието си като към индикатор за лична ценност.Ако се обърнем към детската психоло-гия ще видим, че

момченцата са постоянно насърчавани да завоюват ресурси, да печелят неща, да притежават неща. докато момиченцата са насърчавани да чакат да им се даде

и да се справят в ситуации, в кои-то разполагат с независещ от тях обем ресурси. Спомням си случай от детството си, в който, за да получа череши от дървото, на което – би-дейки момиченце, не ми позволяваха да се кача, аз трябваше да се сприятеля с един гамен, който – бидейки момчен-це, беше окуражаван да се държи като Тарзан.

МОДАТААко жените са чак такива прагматици, ще попитате, как да тълкуваме факта, че модата, тази суетна и антиути-литарна ламя, поглъща толкова много от доходите им (че и тези на мъжете им)? Може да е опростенческо, но, ей богу, жените и тук просо се грижат за мъжкия статус. Господа, ние харчим за мода, за да може вие да се фукате с нас, когато разговорът изчерпи техноло-гичните джаджи, борсовите удари, мачовете и спецификациите на авто-

мобилите ви. Човешкият род незави-симо от пола винаги е бил привличан от пищното, пъстрото, екзотичното, разкошното, упадъчното. За да се чувстват мъжете на трона в малките си домашни царства, те имат нужда от царица, а царицата – от корона, кадифени пантофки и някое и друго пал-то от норка. За да могат мъжете да се наслаждават на трупането на статус, жените трябва да блестят. А това точно както и системата за домашно кино е скъпо, вероятно ненужно, но социално задължаващо удоволствие.

СТАТУС ИлИ щАСТИеШопинг терапията е нещо, което не бива да презирате, докато не изпроб-вате. Правят го и мъжете, но винаги се опитват да го изкарат сякаш купуват нужни, полезни и неизбежни неща. Раз-бира се, заблуждават се. Те си купуват статус, докато жените си купуват удоволствие. В този смисъл жените купуват за себе си, а мъжете – за други-те. Той работи по 12 часа на ден, за да има система за домашно кино с незнам-си-колко-инчов плазмен екран, която обаче смогва да употреби има-няма веднъж месечно. Тя си купува марково червило - също статусен символ, но много по-дискретен и пълноценен.И докато статусът не е нито топъл, нито студен, нито ухае приятно, нито намалява бръчиците около очите, коефициентът му на полезно действие ми се струва съмнителен. Да пазаруваш за удоволствие, имайки предвид колко е кратък животът и колко са задължи-телните мъки в него, е много по-прак-тично, отколкото да си купиш кола, която не можеш да паркираш в радиус от 2 км от работното си място, но за сметка на това харчи бензин като звяр. Един сутиен на Triumph струва колкото две (три, четири...) глоби за неправилно паркиране, а няма опасност да ви го вдигне паяк в най-неудобен момент. И я се опитайте да върнете Mercedes E-class срещу касовата бележка и оригиналната опаковка!

жените осигуряват 46% от семейния бюджет.

41



„На попрището жизнено в средата оказах се в лес тъмен за зла чест, че правий път бях сбъркал в здрачината.”Когато Данте е написал тези пър-ви думи от своя „Ад”, надали е имал представа колко точно ще пресъздаде терзанията на мъжката душа, изпра-вена пред задължението да придружи и обезпечи своята половинка в многоча-сово препускане из моловете. Необясни-мата логика, която тласка човешките създания към съвместен живот, е из-правена пред множество изпитания и споделянето на женското удоволствие от покупки на алогични аксесоари се нарежда сред най-сериозните от тях.Чудейки се защо стандартните извине-ния за проблеми със скоростната кутия или решаващ сблъсък от първенството между любимата „Славия” и „Локомо-тив” - Мездра, този път не са успeли да отложат радостта от съвместното пазаруване, представителят на силния пол прекрачва със свито сърце порти-те на внушителния мол. Очакват го не девет, а деветдесет кръга на ада с екзотични имена като „Дзеня“ или „МаксМара“, от които предварително знае, че ще излезе с разрушена психика и лек тик в дясното око. Но обещание-то е дадено и в компанията на своята безмилостна Беатриче той трябва да оцелее в изпитанието. И подобно на хищната уста на Цербер ескалаторът го понася към мрачните си бутикови дълбини...Истинският мъж ненавижда да губи

времето си в опипване на материи и безкрайно преобличане в клаустрофо-бична стая. Ако зависи от него, той ще влети с трясък в магазина за дрехи втора употреба, ще грабне първия из-пречил му се панталон, шушляково яке на мишосиви райета и ще бъде готов с пролетната си премяна за 4 минути. Затова, когато любимата с весело кикотене се хвърли на едночасова оби-колка по щандовете той усеща пареща болка в слепоочието, която в никакъв случай няма да премине от въпросите: „Как ми стои това жълто?”, „Роклята с буфани не ме ли прави дебела?”, „Първа-та или осмата пола-панталон харесваш повече?” А това е само началото... Три часа по-късно гордият наследник на

адам стои с разтреперани крака пред по-редната съблекалня, затиснат от торби,

съзнанието му е затрупано от неподо-зирани гами на виолетовото, потен е, нервен, стомахът му стърже от глад, безропотно се съгласява на всяка нова покупка само и само страданията му да свършат по-бързо. Но не. Следва гаврата със собствената му персона. Използвайки безпомощното му със-тояние, половинката го натиква при нежните продавачи от мъжкия щанд, за да го трансформират от каубой в нормален представител на съвременна-та градска култура.

той не иска нова риза, но ще получи чети-ри, една от които розова.

Джинсите с ниска талия му убиват, но никой не го пита. Не го питат и дали иска да смени маратонките с кларкове, за които всичките приятели ще му смеят. От снажния юначага с гаменски вид, вече не е останала и следа - към касите пристъпва съсипан от живота възрастен човек с налудничава усмивка. Финалният щрих е разплащането. Краят на грижливо скътаните спестя-вания за тунинг на автомобила. Смър-тта на мечтите за нов амортисьор и мечтаната рибарска лодка с витлов мотор. Мъжът никога няма да разбере защо една воалетка струва колкото пълен комплект инструменти „Бош”, защо на семейното огнище е необходи-ма ваза с извито гърло, да не говорим за десетките бодита, роклички и аксесо-арчета, които ще бъдат употребени най-много веднъж годишно, и то ако не са излезли от модните тенденции...Същата вечер, тихо ридаейки в лег-лото, постлано с новите чаршафи, загледан в новите пердета на пеперу-ди, измъчван от натрапчивия мирис на ароматните свещи, мъжът ще си спомни античната мъдрост, завещана от баща му, загинал от инфаркт в ма-газин за тапети: Una Salus Victis Nulam Sperare Salutem… (”Единственото спасе-ние на победения е да не очаква никакво спасение...”).

написа димитър стоянович | илюстрира михаил михайлов

или какво мисли данте, докато беатриче Го води по маГазините

Божествена Комедия Божествена Комедия Божествена Комедия

42 02 27.03. - 23.04.09


Когато говорим за жените и парите, нe трябва да пропускаме да отбележим присъствието на нежния пол върху бъл-гарските банкноти през годините. За първи път женски образ се появява през 1887 г. на банкнота от 100 лв. Редом с герба на Княжество България стои май-ка с дете, облечена в народна носия.През следващите 100 години дамското присъствие върху банкнотите е, меко казано, скромно. Забелязват се безимен-ни женски фигури, като най-често използ-ваният образ е този на розоберачките – откриваме го в 4 банкноти, съответно емисии от 1890, 1899, 1922 и 1951 г. и с номинал от по 100 лв., 1000 лв. и 50 лв.Следващите по популярност са жет-варките – изобразени на 100-левова банкнота от 1917 г., на 20-те лева от 1922 г. и на петдесетачка от 1925 г.Върху две банкноти откриваме тютю-ноберачки – това са гърбовете на 500 лева и на 200 лева, съответно от 1948 и 1951 г.Отново само два пъти образът на гроздоберачки е влизал в селекцията на Българската народна банка, но за сметка на това точно тези банкноти са останали най-дълго в обращение. За първи път гроздоберачкa в народна носия е изобразена на гърба на 100-ле-вова банкнота от 1951 г. На емисията от 1962 г. с номинал 2 лeвa пък е добре познатата от близкото ни минало млада дама сред лозя. Момичето скоро излиза извън анонимност – Кина Гърбо-

ва е едва 16-годишна, когато я снимат по време на гроздобер в Сухиндол. По-късно съгражданите й и измислят неиз-бежния грозен прякор Кина Двата лева. Тя дълго време работи в тогавашния „Винпром“, сега „Ловико“, като често влиза в ролята на лицето на фирмата. Лице, което присъства на банкнотите в продължение на цели 34 години - от 1962 до 1996 г.Спорадично на банкнотите се повяват още няколко женски образа в народна носия – през 1922 г., 1942 г. , както и безименна скулптура на седнала женска фигура на банкноти от 1 и 2 лева от 1920 г. През 1938 г. ликът на княгиня Мария Луиза e дискретно вмъкнат във водния знак на банкнотата от 500 лева.Първият и единственият до момен-та назован женски образ в българска банкнота е този на севастократорка-та Десислава, дарителка на Боянската църква. Благородната осанка на Десис-лава помним от лицето на 20-левовата банкнота в обращение между 1992 г. и 1998 г.През 1996 г. – две години преди деноми-нацията, в обращение е пусната банк-нота от 10 000 лв. с красиви женски фигури от картините на Майстора.Последните, отново анонимни изобра-жения на дами, които БНБ вплита в банкнотите от 1999 г., са фрагменти от илюстрации на Пенчо Славейков и творби на Иван Милев.

Равносметката показва, че от 1885 г. насам, при наличието на 114 банкноти, пуснати в обращение, само 20 oт тях носят образа на жена и той най-често е събирателен, забулен в анонимност. Красноречив е и фактът, че сред пари-те, с които боравим днес, не присъст-ва нито една визия на дама. Защо тези, които избират художествените про-екти, намират вдъхновение по-скоро в мъжки образи и емблематични истори-чески местности? И наистина ли няма друга дама освен севастократорката Десислава, достойна да присъства върху българските банкноти?

Информацията за банкнотите се позовава на каталог на БНБ:http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexbul?openframeset

дами с номинална стойностдами с номинална стойностдами с номинална стойност

жените печелят по-малко от мъжете дори в традиционно феминизирани сектори като образование, здравеопазване и социални дейности. Съотноше-нието в тези сфери е 58:42.

написа мая иванова

43



КозметиКа По време на КризаКозметиКа По време на КризаКозметиКа По време на Кризажените харчат за всичко, което Ги кара да се чувстватдобре, твърди НиНа ГеоРГиева от PARFuMeRiе DouGlAS BulGARiA

Търговията на престижна козметика е в зората си в България и е в стадий на скокообразен растеж. Липсата на какъвто и да било растеж показва, че потреблението е замразено. Коледният сезон, който за нашия бранш е ключов, показа няколко факта: корпоративни клиенти почти нямаше, т.е. фирмите са свили разходите, вкл. за коледни подаръци, и са затегнали коланите. Второ: клиентите, които преди са пазарували в по-голям мащаб, сега са по-консервативни, т.е. и клиентите с големи финансови възможности са повлияни. Трето: стойността на средната покупка е намаляла с 10%, т.е. средният купувач е свил бюджета си и предпочита да похарчи по-малко. Надяваме се въпреки всичко 2009 да не бъде поне по-лоша от 2008. Готови сме да ревизираме асортиментите и активностите си, за да се адаптираме към новото поведение на клиента.Веригата за големи селективни парфю-мерии Beauty zone бе създадена преди 3 години с новата за пазара отворена концепция, в която всеки посетител можеше за първи път да пипне, опита, разгледа продукти на престижната козметика и парфюмерия. В началото фокусът на бизнеса и обслужването се съсредоточаваше главно да на-сърчаваме клиентите да влизат в магазина и да опитват продуктите, да се чувстват поканени радушно независимо от техните възможности и страхове от подобен род магазини. После се стремяхме да ги образоваме,

като им даваме максимално информа-ция за възможностите и ползите от продуктите, как да ги ценят и да им се радват. В икономически план имахме няколко много трудни начални месеца и постоянен много добър растеж след това… До миналата година октомври, когато се повториха продажбите от 2007. Ноември и декември 2008 с много усилия едва достигнахме отново числа-та на 2007.Жените харчат за всичко, което ги кара да се чувстват добре, да изглеж-дат добре. В козметичните магазини жените харчат, за да поддържат вида, който им помага да пазят нивото, класата и имиджа си. Една част от жените харчат напълно осъзнато като част от своя ясен инвестиционен план в добро здраве, хубава кожа, перфектен грим. Други са абсолютно спонтанни и харчат, за да подобрят настроението си, за да се наградят за някоя само-жертва, за да излекуват някоя болка или просто защото са щастливи.

жените изпитват едно специално чувство, когато харчат – тайнствено удоволствие да пазаруват, като изхар-чат собствените или чуждите пари за нещо, което е предназначено единствено и само за тях.

Все още голяма част от потребители-те нямат изработен вкус към истин-ското качество и лукс. Този вкус се въз-

нина Георгиева е управляващ директор на Parfumeriе Douglas Bulgaria – смесено бъл-гарско-германско дружество, опериращо веригата луксозни парфюмерии Douglas и Beauty zone. работи в сферата на козметиката от 1993 г. има опит във всички сег-менти – от масовата, през аптечната до селективната парфюмерия и козметика. всеки говори за кризата. и практически страда от нея. в този смисъл решихме да разберем дали се е променило търсенето и потреблението на козметични проду-кти през последните няколко месеца. спряхме се точно на козметиката, защото като жени знаем, че по-скоро бихме се лишили от обяд, отколкото от парфюм, и че когато искаме да си направим някакъв бърз и не особено скъп подарък, обикно-вено залагаме на червилото. потърсихме за отговори на многото ни въпроси г-жа нина Георгиева, защото козметичният бизнес е част от живота й през последни-те 15 години.

питава от семейството, обществото и достатъчно дългото присъствие на пазара на луксозните марки. Въпреки липсата на традиции българският кли-ент доста бързо се ориентира в новия свят на марките и лукса и става все по-информиран. Българинът се влияе особено от силата на марката при избора си. Често той купува продукта заради марката, а не защото толкова му харесва. Все още лукс за него означа-ва единствено известност, а не истин-ско качество и ексклузивност. Понякога колекционерски издания на парфюми или аромати на нишови марки, които са постижения в парфюмерията, остават недооценени. Кои са нещата, без които жените не могат, когато се отнася до козметика?Жените обаче не могат без мно-го неща: не могат без почистващ продукт, не могат без крем –дневен, нощен и за около очи, не могат без антицелулитен продукт за тяло, не могат без червило, фон дьо тен и спирала… След като една жена вече е свикнала да ползва висша козметика и е видяла ефекта, или нанася качествен грим, който променя коренно външ-ността й, често е готова на финансо-ви жертви. Като жена, която от много години е в този бранш, мога да кажа, че най-зле изхарчените пари са тези за избиване на комплекси и причиняване вреда другиму. Моето консервативно бизнес аз ме задължава да бюджетирам много стегнато през 2009, в най-добрия случай повторение на числата от 2008. Моето оптимистично интуитивно аз обаче ми подсказва, че потребители-те не желаят да се връщат към добре познатата от близкото ни минало максима „бели пари за черни дни”. Какъв по-добър начин да победиш стреса от кризата от този да си купиш нещо красиво, луксозно и скъпо…

жените нямат реално остойностя-ване на домашния труд, въпреки че според времето, което двата пола отделят за домакинска работа и гри-жи за децата, жените допринасят 4 пъти повече от мъжете.

44 02 27.03. - 23.04.09


рубрика подрубрика

фотограф тихомир рачев/No Frame Studioстайлинг GarderobГрим христина трайковакоса елвира/Arletмодел мариета казанджиева/ivet Fashion

Рокля Capasca, велурени боти Sisley.

хартиенизнаци

46 02 27.03. - 23.04.09



Рокля Capasca, велурени боти Sisley.

47



Памучен панталон с басти Max Mara, трикотажна блуза Max&Co, велурени мокасини Marc Cain.

48 02 27.03. - 23.04.09



Панталон с басти и колан Marella, яке Capasca, велурени боти Sisley.

49



Памучна рокля с басти Max Mara, велурени мокасини Marc Cain.

50 02 27.03. - 23.04.09



Трикотажна блуза Marella, памучна пола Max Mara, велурени боти Sisley.

51


хартиени

знаци

видът стиЛистът

По-малКото е Повече

дани и люба са на по 27 години и за крех-ката си възраст имат сериозен архив от съвместно завършени проекти. познати са като момичетата, създали модния лейбъл Гардероб. двете са завършили Ху-дожествената академия със специалност моден дизайн. последния път, когато вкусват от щастието да създадат свои собствени модели, е за Retro party-то на Audi, за което правят костюмите на тан-цьорите. правят първия си стайлинг за модно списание през 2004 г. и именно това занимание заема по-голямата част от времето им в момента.

НачиНът На жиВотМинимализъм - това е новата стара тенденция в модата и лайфстайла. Отрицание на разточителството и обръщане на гръб на пренасищането с ненужни неща. новият девиз е: Използ-вай толкова колкото ти е нужно!Минимализмът е стара тема в изку-ството. Появява се през 50-те години на миналия век отново като следствие на криза - тогава обаче е рефлексия на икономическите катаклизми след Втората Световна война. Логично е във време, което по сила на икономи-ческите промени и неочаквани обрати в живота на хората, наподобява много онова преди 60 годни, да се възроди идеята за минималното като ценно и необходимо, като модерно. И както тогава, така и сега, минимализмът прелива от изкуството в начина на живот, съответно и в модата. Тенденцията на минимализма, в който „малкото е повече“, ще се налага все повече в бъдещето. Причините са известните, довели до всеобщата икономическа криза, най-вече изчерпва-

нето на природните ресурси. Съвре-менният начин на живот е минималис-тичният начин на живот. Семплотата е глътка свеж въздух в пренаситеното ни потребителско общество. Еко тенденцията завладява живота ни във всичките му проявления - еко материи, еко жилища, еко автомобили.

форми и цВетоВеРазбира се, те са изчистени, опросте-ни и лаконични. Търси се деликатно равновесие между форма и цвят. Цветовете са „хартиени“ и „рецикли-рани”. Ненатрапчивостта се толерира - бяло, екрю, бежово, кафяво и индиго. В съответствие с тях са и материите. Предпочитат се естествените, защо-то осигуряват максимален комфорт на тялото в различни условия. При това могат да бъдат върнати без вреда там, откъдето са взети - природата. Трите най-важни компонента - цвят, форма и материя - са в особено трие-динство на равновесие, спокойствие и артистична хармония.

написа Гардероб | снимки Guliver Photos/Getty images


raf simons за Jil sander calvin Klein doo.ri

CAPASCA бул. „Витоша“ 60, Mall of Sofia, MAX MARA София бул. „Витоша“ 39 Б, бул. “Витоша” 74, MAX&Cо. София, бул. “Витоша” 49,MARC CAIN София, бул. “Витоша“ 8, MARELLA София, бул. “Витоша” 39 Б

52 02 27.03. - 23.04.09



за корекцияисториЯта на

MAX FACTOR, Който Гримира холивуд

ДА гРИМИРАш ЦАРеПрез деня той е личен гримьор на руския цар Николай II. Късно вечер е предан съпруг на жена си и грижовен баща на три деца. Има едно-единстве-но задължение в работата си - да е на разположение всеки миг. Има един час почивка в седмицата и го прекарва заедно с царската охрана. Уменията му в сферата на перукерството, грима и разкрасяването го превеждат през дълъг и нелесен път. От момче за всичко в малък зъболекарски кабинет, през работата на перукер в Имперския театър на царска Русия и гримьор на богати и знатни аристократки и на-края личен гримьор на царя. Това обаче не му носи мечтаната свобода. Затова той ще тръгне да я търси в Америка - страната на неограничените възмож-ности. Името му е Макс Фактор.

АМеРИКАНСКИ ПРелеСТИ За пътуването си Макс има 40 хиляди долара – огромно състояние за 1904 г. Установява се в малкото американ-ско градче Сейнт Луис. Работи като бръснар и чака своя добър момент. Съпругата му се разболява тежко и умира, оставяйки го сам с четирите им деца. Скоро след това Макс се жени отново и в семейството се ражда още едно дете. Младата съпруга обаче го

напуска и г-н Фактор трябва сам да се грижи за наследниците си. Точно тогава пред него се открива нов път - този към Холивуд. Успехът в кариерата му съвпада с изгряването на звездите на актьори като Бен Търпин и Чарли Чаплин. В Меката на киното уменията на младия гримьор веднага са оценени и той бързо става популярен в средите. Макс Фактор набира смелост и скоро представя първия цветен грим. Върхът в творчеството му обаче е уникална-та пудра, с която може да се постигне нов оттенък на кожата на лицето. Така за първи път в историята на кино-то бледият младеж може да придобие средиземноморски загар, а мургавият да стане светъл.

гРИМьОРъТ НА ХОлИВУДДругото голямо откритие, което дължим на Макс Фактор, е боята за коса. Благодарение на нея в Холивуд се появяват зашеметяващите блондин-ки, които стават запазена марка на голямото кино от нова време. Макс е създател и на още няколко исторически за киното образи - Дракула и Франкен-щайн. Сред клиентите на гримьора са невръстната тогава Елизабет Тейлър, Джон Уейн и Ингрид Бергман. Той е създателят на премрежения поглед на Грета Гарбо, с който тя става прочута по цял свят и заради който го про-

възгласяват за „принца на пърхащите мигли“. Джийн Харлоу е само на 20 го-дини, когато започва кариерата си. Тя е крехка, с нежно лице и... нищо повече. Платиненият блясък, който Макс дава на косата й обаче, я прави идол на цяло едно поколение.През 1920 г. известният вече холивудски гримьор решава да предложи своите открития и на широката публика, като ги пусне на пазара. Първата му козметична колекция е за „подобряване линията на очите, цвета на кожата и устните“. В своите магазини в Холивуд той предлага парфюми, грим, аксесоари и продукти за коса. След смъртта на Макс Фактор през 1938 г. бизнесът е поет от четиримата му синове, сред които най-важна роля играе най-възраст-ният от тях - Макс Фактор-младши.

написа радмила христова | снимки архив на компанията

53


видът преобразЯВането

фотограф Елена Спасова | стил Кристо | грим Венцислава Койчева | коса Сия за Арлет

Мария е със сако и панталон Capasca, колие Furla, обеци и пръстен Valentin

мария КонаКчиева

Ако има жена, която олицетворява понятието класа, гласуваме с две ръце за Мария Конакчиева Бен Амран. Тя е от тези дами, които умеят да носят дрехите, а не дрехите да ги носят тях. Финесът е част от вътрешното й аз и тя го носи ненатрапчиво и с чар. При това Мария е рицар. На престижното френско отличие за активна работа по разпространение на френския език и култура по света Академична палма. Мадам Конакчиева го притежава лично от бившия френски посланик у нас (2004-2007) Ив Сен Жур за работата й като завеждащ „Връзки с обществе-ността“ на френското посолство.Иначе Мария носи в себе си най-бъл-гарския дух - този на Еленския Балкан. В рода си има въстаници, строители, ханджии, лихвари, търговци... Вероят-но точно възрожденската борбеност й дава смелостта като абитуриентка да напише писмо на Джаки Онасис, за да я помоли да й изпрати рокля. Това така и не се случва, но пък Мария и без дре-хите на истинска принцеса притежава осанка на благородна дама.

За работа се обличате... Делово, но винаги с акцент, който ме прави различна.Но всъщност предпочитате да носите... дрехи в силни цветове.Никога не сте била облечена в... джинси, минижуп или панделка в косата.Но много бихте искали да се види-те... в известния костюм на Ив-Сен Лоран.Най-важното в една дреха е... да подхожда на вашия вътрешен заряд.


54 02 27.03. - 23.04.09


А тук е с рокля Jean Paul Gaultier ot Baza Deluxе, гривна Valentin, колие, пръстен и обеци Ponte Vecchio от Valentin

Харесвате ли се така? Много, защо-то съм различна.Какво бихте променили и защо? Нищо, защото изборът е възможно най-добрият.Къде искате да отидете облечена така? Тоалет, който бих сложила на всяко изискано парти след 18 ч.Как се чувствате в „Промяната“? Подновена и заредена с много опти-мизъм.

За да ориентираме стилиста в избора на двата различни варианта за облекло на Мария, поровихме в нейното еже-дневие и биография. Установихме, че работата й във Френския културен институт изисква от нея да спазва стила на изисканата елегантност. Голяма част от живота на госпожа Конакчиева обаче е минала в пътувания и пребивавания в различни екзотични държави, сред странни обичаи и непо-знати племена. Идеята на стилиста:Първият цялостен стил на Мария след-ва нейния обичаен начин на обличане - елегантни семпли дрехи с леки деко-рации и елементи, които придават артистичност на иначе класическия ансамбъл.Вторият стил носи закачката с аф-риканските „приключения“ на Мария - топлите шарени цветове напомнят колорита на горещия континент. Тази рокля в комбинация с леко закачливата прическа и малко по-усиления грим може да бъде чудесен и оригинален вариант за коктейл, вечеря навън или артистич-но парти с танци.


Valentin бул. Витоша №10, ЦУМ, етаж 1Baza Deluxe гр. София, ул.Неофит Рилски 38FURLA София, бул. “Витоша” 65

55


видът специаЛистът

приказка за портокалалюбимата ни тема за целулита и траЙно му присъствие в нашите дни и нощи, разработена така, че наЙ-после да знаем всичконаписа александра божимирова | снима момчил христов, кристина борисова (стр. 60-62)


56 02 27.03. - 23.04.09



Хайде обаче да се приземим. И да си признаем, че вълшебни продукти няма. Има продукти с наистина видим ефект, но дори и те са безсилни, ако не контролираме основните фактори, които влияят на образуването/премах-ването на целулита.жжжжжТе са: Гени и правилно хранене. Познавам

две жени, които се тъпчат с вредни храни и нямат целулит. Едната съм аз (само не питайте колко показваше кантарът тази сутрин и дали намерих прилична комбинация от дрехи, които да облека). Другата, по собствените й думи, е Камерън Диас. Тя за разлика от мен има перфектна фигура, тоест ге-ните й я пазят не само от целулит, но и от напълняване. Извод: Ако харчите голяма част от парите си при онези, които “знаят как се приготвя пиле”, шансовете да изглеждате като Каме-рън Диас са горе-долу същите, колкото и да ви снимат в “Ангелите на Чарли”3.

освен това не ви съветвам дори да проверявате дали гените ви позволяват ексцесии в храненето, защото целули-тът, момичета, е изпечен мръсник.

Веднъж обладал ви, раздялата с него е тежка, продължителна, досадна и, без да ви тревожа, със съмнителен успех. Защо мислите си скъсвате дупето във фитнеса, но то продължава да е на трапчинки? Защото не е трябвало да се стига дотам изобщо... Но не всичко е изгубено. Продължавайте да четете.Що се касае до правилното хранене, като изключим очевидните правила, с които почти всички вече са запоз-

нати, има някои принципи на избор и съчетаване на храни, съобразени с този проблем, и те са изложени доста добре в книгата “Хранене при целулит: 135 рецепти” ( издателство „Хомо футурус“). Стрес.

Вече е официално - от стрес се пълнее и стресът води до появата на целулит. как става това?

Върху мембраните на адипоцитите (мастните клетки) има т.нар. алфа-2 рецептори. Те се стимулират от хормоните на стреса. Веднъж подраз-нени, тези рецептори задействат липогенезата, т.е. карат клетките да складират мазнини. Сега ще ме питате означава ли това, че ако практикуваме антистрес занимания, като йога напри-мер, ще обърнем процеса и можем ли да изваем тела с дишане и медитация? Не знам, но е факт, че третата жена без грам целулит, която познавам, е йога от 15 години. Не я споменах по-горе, защото този урок не е за хора с нечо-вешка воля и овладели алтернативни източници на енергия. Макар че в тази криза е добре всички да изкараме по 1 месец в индийски ашрам. Двигателен режим - правилният дви-

гателен режим е от ключово значение както за натрупването на излишни килограми, така и за непоявата или премахването на целулита. Занимания като плуване, тичане, пилатес, някои фитнес упражнения са с доказан ефект, но най-важното, оказва се, е продъл-жителността на физическата актив-

ност. Знае се, че тялото започва да черпи от мастните депа едва 40 мин. след началото на тренировката. Така че нищо под 40 мин. не върши работа. От друга страна, при движение органи-змът произвежда хормони, които един час след усилието активират разграж-дането на триглицеридите. Извод: кремовете за отслабване трябва да се нанасят преди двигателни упражне-ния и веднага след това, за да ускорим липолизата – процеса на разграждане и елиминиране на мазнини.

какво се крие под “портокаловата кора”?

Хронологичната класификация на причините е по-долу, но нещата не се случват в строга последователност. Затова имайте предвид, че трите процеса, които водят до появата на целулит, протичат паралелно.1. Увеличаване на броя и размера на адипоцитите (мастните клетки).2. Забавяне на циркулацията – както на лимфа, така и на кръв – причинена от нарасналите мастни клетки.3. Нарушения в организацията на колагенови влакна, които, приплеснати от адипоцитите, се деформират и ко-жата заприличва на “дюшече”, а като бонус се и отпуска. Има и един четвърти процес, който лабораториите на Biotherm сочат като основен виновник за упорития целулит. 4. Гликация – процес, при който захар-ните молекули се прикрепят към колаге-новите влакна и ги втвърдяват. Тази новосъздадена мрежа се стяга около

ако това беше приказка, тя щеше да започва така:събрала един ден д-р йо-йо, тоест пишещата тези редове, своите студенти по грижа за красо-тата, тоест читателите на списание нея: “днес ще се учим как да се борим с нежеланите “тлъс-тинки” по телата си и с този бич за по-добрата половина от човечеството, наречен целулит. в края на урока всяка от вас ще знае как да постигне мечтаната фигура.” в този миг най-непослуш-ната студентка ще вметне небрежно: ”извинете, д-р йо-йо, ама точно вие ли ще ни преподава-те този урок? откъде идва името ви впрочем?”аз ще изтръпна вътрешно, има право момичето, но невъзмутимо ще отвърна: “точно защото съм повелителка на напълняването и отслабването, (повече, разбира се, на първото, отколкото на второто), мога да ви разкажа неща от първа ръка. да, името ми не е добра атестация за воля-та и дисциплината ми, но е гаранция за истинността на думите ми. (винаги е добре да пуснеш фъндък на студентите, създава у тях измамно усещане за превъзходство). на кого сте склонни да повярвате за това дали и как успява да пребори целулита – на жизел Бюндхен, която се е родила съвършена, или на мен? кой според вас знае повече?”и, пак казвам, ако това беше приказка, щях да изредя вълшебните козметични продукти, които по чудотворен начин премахват целулита и стопяват излишните сантиметри, докато ние не правим нищо друго, освен да се мажем...


57


1.четка за сух масаж, подпомага кръвообращението. 2. напитка turbo Draine Minceur/Forte Pharma. увеличава елиминирането на токсините с 46%. 500 мл, 31 лв. 3. се-

рум за отслабване, дрениране и против целулит/estee lauder. 200 мл, 82 лв. 4. дрениращо масло Huile Anti-eau/Clarins, 100 мл, 89 лв. 5. дрениращ talasso-Scrub/Collistar. 700

г, 84 лв. 6. Gel Anti-eau/l’occitane, ултрадрениращ екстракт от листа на червена лоза, 200 мл, 66 лв. 7. хранителни добавки против натрупване на мазнини и задръжка

на вода, Forte Pharma 60 таблетки, цена 34 лв. 8. защото да се дренираме, не означава да не пием вода. чаша от магазина на „шишеджам“ в City Center, 4.50 лв.

дреНиращи продукти

клетките и “закотвя” целулита, който става все по-труден за премахване. За да разберем механизмите на дейст-вие на отслабващите и антицелулит-ни продукти, трябва да сме наясно с няколко основни понятия. Предназна-чението на адипоцитите е да скла-дират мазнини и захари под формата на триглицериди - процес, известен като липогенеза. Когато тялото има нужда да “изгори” енергия, триглицери-дите се разпадат до мастни киселини и глицерол и в този си вид напускат мастната клетка и преминават в кръвната и лимфна системи. Процесът се нарича липолиза. За нас е важен още един процес – този на разрастване на мастната тъкан. Това се случва чрез нарастване обема на адипоцитите.

представете си само - тези хитреци могат да нарастват до 60 пъти.

Лошото е, че пределното им нара-стване води до образуване на нови. Те отначало са незрели (преадипоцити),

тоест неспособни да складират масти, но после се превръщат в зрели такива. Още по-лошото е, че за да си направят допълнително място, адипоцитите синтезират ензим, който “прерязва” мрежата от колагенови влакна, които ги обграждат. Така те си се ширят, а кожата става неравна. Не стига това, ами същият ензим стимулира формира-нето на преадипоцитите. Да му се не види и ензимът!Ясно е, значи, че за да противодейст-ват на процес 1, отговорен за целу-лита, козметичните продукти ще работят в следните посоки: саботиране на липогенезата стимулиране на липолизата “изпразване” на адипоцитите

(веднъж пръкнали се, те са практи чески безсмъртни, таке че за топене и дума не може да става) възпрепятстване на превръщането

на преадипоцитите в зрели адипоцититермогенен ефект – стимулиране “изгарянето на мазнини”

Това хич не е проста работа, но до-брата новина е, че всяка от марките,

подбрани тук, здравата се е постарала да намери ефективно решение. При-мер: кофеинът е една от най-мощните липолитични съставки от растителен произход. Само че е трудно разтво-рим във вода и почти неразтворим в масло. А разтворен в алкохол, води до изсушаване на кожата. Отговорът на експертите от Biotherm, Clarins, Lierac, Estee Lauder, L’Occitane, Nuxe и Collistar е да го съчетаят с вещества, които увеличават проникването и усвояване-то му. От Chanel са открили растение, екстрактът от което според тях може да му съперничи по ефикасност – вечнозеления храст Boldo, а от Dior направо твърдят, че са му намерили заместник – виниферин, който бил 100 пъти по-ефикасен. А от Plante System са на мнение, че присъстващите в проду-ктите им фосфолипиди от органичен произход вършат достатъчно работа и без кофеин. Това далеч не е всичко. От Clarins са се “пъхнали” чак в липид-ната вакуола, тоест в “сланината” на мастната клетка, като са изнамерили революционен начин да проникнат през



58 02 27.03. - 23.04.09


9. Slim-Gel/Collistar, със зелен чай и гуарана, 400 мл, 91 лв. 10. хранителни добавки от oenobiol, до 5 см редукция след 8 седмици. 60 капсули, 45 лв. 11. концентрат от

органичната марка Plante System, 5 мл, 53 лв. 12. Crеme Masvelt/Clarins за борба с упоритите окръглености. 200 мл, 58 лв. 13. Body Sculpt Abdo/Biotherm. за стягане и

“прибиране” на коремната област. 150 мл, 90 лв. 14. Morpho-Slim за корем /lierac, 150 мл, 75 лв. 15. Joli Ventre/l’occitane – за тънка талия със стягащи бадемови проте-

ини, 200 мл, 69 лв. 16. разтворима напитка/oenobiol с термогенен ефект, с малинов вкус, 14 пакетчета, 48 лв. 17. пясъчен часовник от магазини Home, 26 лв. 18. за да следим дали продуктите (и ние), си спазват обещанията, шивашки сантиметър.

отСлабВащи продукти

бранещата я мембрана. Подвиг, който по сложност и дързост се равнява на превземането на Одринската крепост. От Chanel са открили как да пречат на преадипоцитите да съзряват, от Lierac спират липогенезата с помощта на ка-фяво водорасло, от Nuxe я блокират с патентован комплекс от земна ябълка, перуанска лиана и лотос. (Той Буда знае на какво да седне). Процес 2 е задържането на течно-сти. Този изключително неприятен феномен е поредното красноречиво доказателство за порочния характер на целулита. Вкараме ли се веднъж в тази въртележка, излизането е доста проблематично. Какво се случва? Нарасналите адипоци-ти започват да притискат мрежата от кръвоносни и лимфни съдове, която ги обгръща, и така забавят кръвонос-ния и лимфен ток. Особено засегнат е лимфният дренаж, защото кръвоносна-та система все пак разполага с помпа – сърцето, докато лимфатичната система разчита единствено на мус-кулни контракции и дишане. Затова и

всяко механично препятствие води до застой на течности. От друга стра-на, нарасналите адипоцити увреждат крехката стена на съдовете, те ста-ват по-пропускливи, течност се излива в междуклетъчното пространство и остава там. И понеже злото никога не идва само, задържаните по вина на адипоцитите течности правят вече съществуващия целулит още по-видим. Ето защо борба-та с техния застой е от първостепен-на важност. Трябва да се знае, че този проблем не се изразява само в отоци по крайниците. При жените те са и по бедрата, дупето и корема, но ние не ги разпознаваме като такива. Разбира се, адипоцитите не са единствените причинители. Тук са и солта, липсата на физическа активност, хормоналните промени и т.н.

добрата новина е, че са създадени пре-красни продукти, които с доказания си ефект ни вдъхват надежда, че... има надежда.

Как действат? укрепват съдовите стени, така че

да не допускат “изливи” и наличие на течности, където не им е мястото свиват съдовете и така подпомагат

“изпомпването” на течности посредством засилване на диурезата

(уринирането). Това важи основно за хранителните добавки, но почитате-лите на козметични продукти с дрени-ращ ефект се кълнат, че и мазилата ги карат да пишкат. Факт!Като изключим Estee Lauder, които са разработили тайнствена технология за оптимизиране естествения поток на течности в кожата (FluidMotion Technology), останалите разчитат на растително екстракти. Те попадат в 3 групи: безспорният фаворит е екстра-ктът от див кестен, известен като Есцин. На него залагат L’Occitane, Clarins и Chanel, като в Body Excellence Slim той дори е в революционна формула за постепенно освобождаване. Втората група е на продуктите с екстракти от листа на червена лоза. Те повлияват задръжката на течности по всички-



59


те три механизма, описани по-горе. Явно затова L’Occitane извадиха цяла гроздова серия. А третата категория включва червените плодове с доказaно дрениращо действие, които присъст-ват в хранителните добавки, както и всякакви други растения, които са впечатлили с ефекта си козметичните лаборатории – екстракти от водорас-ли при Collistar и Lierac, както и такива с по-народни имена като залистник при Biotherm.Целулитогенериращ механизъм 3 – увреждане на колагеновите и еласти-нови влакна. Тук продуктите работят в три посоки: стимулират всячески колагеновия и

еластинов синтез, защото така укре-пените влакна по-трудно поддават на натиска от страна на адипоцитите. Има най-различни съставки от расти-телен и минерален произход (основно силиций), които осигуряват нужното стягащо действие, и те присъстват в почти всички показани продукти. блокират действието на онзи

проклет ензим, който казахме, че

“прерязва” мрежата от влакна около адипоцитите (High Definition Body Lift на Clarins) не просто изпразват мастните

клетки от съдържание, а ги карат да се държат като фибробластни такива, тоест като клетки, които вместо мазнини синтезират колаген. Звучи като фантастика, но не е, доказател-ството са Morpho-Slim на Lierac и Dior Svelte на Dior. Проблем 4 – “закотвен” целулит в резултат на прикрепяне на захарните молекули към колагеновите влакна.Тук безспорните първенци са проду-ктите на Biotherm с включения в тях Biofibrine – многообещаващ комплекс, който спира и обръща втвърдяването на съединителната тъкан. Другите с подобен продукт са Clarins с High Definition Body Lift със съдържащия се в него екстракт от средиземноморска пиния.

19. пето поколение антицелулитен продукт от Clarins със споменатите революции на всички възможни нива. 200 мл, 92 лв. 20. tonifique Minceur/Nuxe – борба на 3

фронта, видима победа само след 2 седмици, 200 мл, 59 лв. 21. масажор против целулит от l’occitane, 17 лв. 22. хранителни добавки/oenobiol, 60 таблетки, 48 лв.

23. фамозният Body excellence Slim от Chanel, 150 ml, 196 лв. 24. Morpho-Slim/lierac, 200 мл, 78 лв. 25. хидратиращ крем против целулит/Plante System, 150 мл, 40 лв. 26.

Celluli-laser Night/Biotherm, пречи на гликацията и дренира, 200 мл, 90 лв. 27. Dior Svelte Reversal – “една легенда се завръща”. поредната версия на любимия продукт,

200 мл, 112 лв. 28. нощен концентрат против целулит от Collistar, 200 мл, 89 лв. 29. порцеланово яйце от магазини Creo, 21 лв.

под кожата, която имаме, е кожата, която иСкаме.”


Collistar – може би марката с най-подробна стратегия за оформяне на силуета. Бонус са големите опаковки, както и листовки с пълния набор продукти за тяло. Продават се в магазини Blick. Много сме доволни от консултантите в този на „Шишман“.Clarins – експерти в грижата за тяло. При консултация получавате и брошура с полезни съвети за хубава фигура. А в опаковката на антицелулитния продукт се съдържа книжка с детайлно описание на специално разра-ботения от тях метод за нанасяне. Такава книжка с техния си метод има и в продукта на Chanel.L’Occitane – този месец купувате 300 мл от дренажния гел на цената на 200 мл. А при покупка на програма за тяло от 3 продукта от гроздовата серия, ви подаряват масажор против целулит.Forte Pharma – едни от лидерите при храни-телните добавки. През април две опаковки от дренажните и отслабващи таблетки на цената на една. 34 лв.Lierac – 2 продукта от антицелулитната серия на промоционална цена (печелите 15%).От гледна точка на добрата консултация, бонус е и пазаруването в аптека „Ремедиум“ (пак на „Шишман“) , където ще намерите всички цитирани дрогерийни марки.


60 02 27.03. - 23.04.09


видът досие

за корекция стр. 61стр. 61

видът козМетиката

guess от guess

Най-новият продукт на модната марка е аромат именно за дамите. Връхни нотки на мандарина, бергамот и зелена ябълка, средни на момина сълза, божур, фрезия и червени плодове и основа от кедрово дърво, мускус и бергамот.

rouge laque на chanel

Блестящо лак червило в различни и ин-тензивни цветове. Кремообразен флуид с висока концентрация на пигменти, масло от жожоба и хидра-тиращи пудри.

genefique на lancome

След като са иденти-фицирали протеините, специфични за младата кожа, лабораториите на Lancome създават Genifique, чиито актив-ни съставки въздейст-ват на активността на определени гени и стимулират синтеза на протеини, които помагат на кожата да възвърне младежкия си вид в рамките на 6 часа.

leg laser на Biotherm

Иновативен про-дукт, ефикасен като процедурите с лазер. Работи на базата на комплекс биофибрин с отслабващ ефект и термален планктон.

White lucency на shiseido

Нежен дневен флуид за лъчезарен тен с мощ-на защита от вред-ното влияние на UV лъчите и агресивните външни фактори.

Body tonic на garnier

Антицелулитен гел срещу упорита портокалова кожа. Назъбеното масажно колело в комбинация със стимулиращия ефект на кофеина помагат за намалява-нето на целулита и стягането на кожата само за 7 дни.

turbolash all effects Motion Mascara на estee lauder

Революционна нова спирала за мигли с електрическа вибри-раща четка, която разресва миглите от основата до върха и им предава префект-на извивка, обем и дължина.

almost Powder на clinique

Технологията на про-изводство на този фон дьо тен е на ниво изкуство – от течен към прахообразен вид се стига чрез изпа-рителен процес, ре-зултатът от който е деликатна пудра. Докато това се случва, в пудрата се образуват миниатюр-ни въздушни джобове за копринен ефект. Има слънцезащитен фактор 15

l’eau par Kenzo на Kenzo

С фин цитрусов връх от бергамот и мандарина, цветна сърцевина от жасмин самбак, портокалов цвят и иланг иланг. В основата на аромата са нотки от амбър и зърна от тонка.

Michael Kors

Най-новият аромат от Michael Kors. Вър-хови нотки от фре-зия, хибискус и касис, сърцевина от розов божур и пасифлора и основа от плавей и кедрово дърво.за

що

го и

збра

хме

как

во е

тов

а?за

що

го и

збра

хме

как

во е

тов

а?

в парфюмериите и магазините за селективна козметика

62 02 27.03. - 23.04.09


йоГа в офиса

как един работен екип постиГа нирвана в следработно време

В сградата, където се помещава ре-дакцията на НЕЯ, има йога студио. То е на етажа под нас. До носовете ни по някое време от деня достига аромата на индийски пръчици, разминаваме се по стълбите с разни хора с успокоени лица и във видимо равновесие със себе си. През ден си казваме как е грехота никога да не сме посещавали нито едно йога занимание и хората къде ходят, за да практикуват йога, пък ние просто десетина стъпала трябва да слезем и готово...Истината обаче е една - така и няма да отидем на йога, защото си имаме десетки оправдания. Всичките, за да прикрият едно - че ни мързи.Вижте сега челния пример на един офис, където определено не ги мързи. Или поне са намерили решение да се справят с десетките оправдания и порочната практика в последните минути на работния ден да си гушваш чантичката и да се отправяш с тежки възрастни стъпки към домашната кухня, домашния диван и домашното легло.

Към 17.30 ч. в един обикновен делничен ден моя милост и фотографката кац-ваме в офиса на фирма „Еверет“ ЕООД. Усеща се разхлабването на работната дисциплина в края на деня, телефоните полека престават да звънят, а част от екипа навлича палтата и се източва през вратата. Остават обаче шест дами, облечени в спортни екипчета, с особено енергични движения. И боси.В 17.40 ч. пристига... индиец. След минути залата за тренинги и обучения е превърната в йога зала с типичните постелки и много въздух. Раздвижва-нето започва по традиционния начин - всяка част на тялото, дишане, отпус-кане, плавни преходи, мантри.Към 18.15 ч. атмосферата в залата вече е съвсем различна - индиецът инструктор говори неразбираем за мен английски, но дамите в офиса очевидно са му свикнали, защото на „бут ньор хеннндс оун йар хеди“ всички безро-потно си слагат ръцете на темето. Системата явно е отработена - по-следователността на упражненията е ясна за всички. Избухват в смях обаче,

удоВоЛстВието


написа ида бахарян | снима красена цветкова

64 02 27.03. - 23.04.09


когато фотографката ни слаломира между тях, за да хване непривични пози и странни изражения, които към 18.30 ч. вече не липсват.В 18.30 ч. започва по-трудната част от тренировката. Не разбирам много от йога и за мен своеобразен връх в нея е и качването на крака на врата. Оставам зашеметена, че всичките шест дами в залата си преметнаха краката на гърба с лекотата, с която аз помахвам за до-виждане. В тази поза групата започва да се поклаща напред-назад като една голяма матрьошка...Тренировката завършва към 19 и нещо. Индийският инструктор си тръгва, а шестте дами навличат отново офисните си дрехи, за да се приберат у дома. Практикуват йога в офиса от три месеца, два пъти в седмицата. Всяка една от тях си плаща таксата от десет лева на тренировка. Харес-ва им, защото не е необходимо след работа да се гмурват в трафика, за да стигнат до някое йога студио, пък и макар работна, средата в собстве-ния им офис е по-предразполагаща. А и

пеенето на мантри и разкършването на неподозирани части от тялото в компанията на колеги прави служебна-та среда доста по-приятна. И няма как да е другояче, като ти се налага да гле-даш колежката Х да прави упражнение „сечене на дърва“ с изваждане на силен гласов звук от гърлото или колегата У, който изпада в кански мъки да кръсто-са глезените си зад врата... *Потърсихме йога студиа, които предлагат занимания в офиса на клиента. Оказа се, че тази практика не е съвсем официална и уговорките стават директно с йога инструктори-те. Така че, ако попаднете на индиец йога, който е готов да провежда занятията си при вас, договорете с него условията и цената. Това, което масово се предлага обаче, са система от йога упражнения, които да прави-те в малкто свободно време покрай бюрото си. Обаче съгласете се, че не звучи сериозно да си отворим прозоре-ца и да дишаме с пълни гърди двайсет пъти... И вие няма да го направите, нали?!...


65


видът арХитектурата

релиГията като сГрадаархитектът креЙГ хартман проектира катедралата на бъдещето

написа ивайло минов | снимки SoM | John Blaustein, Cesar Rubio

в края на 2008 американското архитектурно студио Skidmore, Owings and Merrill LLP предложи своя впечатляваща визия за божия храм на следващото столетие. става дума за крайно нетрадиционната Cathedral of Christ the Light на брега на езерото лейк мерит в калифорнийския град оуклънд – религиозно сърце на половин милион католици. Богата на светлина, семпла и смела в своя замисъл, сградата разчупва християнските канони, или поне ги модифицира. със своите 1350 места тя замества старата катедрала на оуклънд, разрушена при земетресението през 1989. представлява ефективно съче-тание от стъкло, бетон, дърво и алуминий и струва над 110 млн. долара. изключително добре съобразен е с екологичните стандарти на бъдещето. за проекта говорим с неговия водещ архитект крейг Хартман.

да се опише като мястото на пресича-не на два кръга. Това е форма, известна като Vesica Pisces, смятана от ранните математици за свещена. Религиозна-та общност открива в нея формата Ichtus – очертанията на риба, която за първите християни е символ на места за тайни срещи. Кръгът има огромна символична сила в източните и в запад-ните религии. Как обединихте идеята за духов-на светлина с архитектурните форми и материали? Материалите са скромни – основно боров материал тип Douglas и бетон. Усещах, че ако позволим на естествената светлина да докосва тези повърхности ди-ректно, дори мистериозно, тя ще ги облагороди. Как се проектира сграда, която да е актуална и след 300 години? Няма как да знаем какво ще е актуално след 300 години. Основното предизви-кателство, когато строиш нещо за далечното бъдеще, е как да създадеш архитектура, която да си струва да се поддържа и подновява от бъдещите

поколения. Вярвам, че за да има смисъл днес и утре, една сграда трябва да е автентична в културно отношение - да е истински продукт на своето място и своето време. Този проект получава огромна об-ществена подкрепа – все пак около 60% от стойността му е покрита чрез публични дарения. Как оце-нявате това? Реакцията на хората беше трогателна. Всички, които посещават това място, го изживяват по позитивен, духовен начин. За мен е привилегия да създам сграда с толкова силно духовно значение. Казвали сте, че катедралата е проектът на живота ви, и сега тя е факт. Какво предстои? Работя по няколко интересни проекта в Щатите и Азия. Приключихме сграда за научни изследвания в „Харвард“, напредва новото посолство на САЩ в Пекин. Най-важни за мен са няколко проекта за небостъргачи-хибриди в Сан Франциско и в Китай.

Повече за катедралата - на www.christthelightcathedral.orgАрхитектурното студио е на www.som.com

Как започна подготовката за проекта? С лични наблюдения върху поетичността на светлината. Това, както и физическата връзка на обекта с Тихия океан, потвърдиха интуитив-ното ми убеждение, че катедралата трябва да е флуидна и обляна в светли-на. Бяха необходими и проучвания върху различни свещени сгради. Концепцията беше да извлечем мета-фората от ранните ритуали и символи на християнството. За мен дизайнът е цикличен процес на откритие. Стана ясно, че формата, която търсим, може

66 02 27.03. - 23.04.09


видът дизайнът

ПоПадениятози месец си пожелахме да имаме написа тича дичева | снимки архив на компаниите

Crinoline е част от серията градинска мебел на B&B Italia. Креслото е изработено от полиетиленови UV защите-ни влакна. Цветовете са меки и органични, а мотивите напомнят за Далечния изток. Дизайнер на цялата колекция е Патрисия Уркиола. Crinoline е удобен и красив акцент в градината или на верандата. Цена: 6433 лв.; От SENZA (София, ул. „Денкоглу“ 34)

Behind Bars (англоезична, Frame Publishers, формат 17 х 24 см) e книга от същите тези хора, които подготвят едно от най-вли-ятелните списания за интериорен дизайн FRAME. Заради рабо-тата си те събират на 340 цветни страници опияняващ набор от интериори на барове и кафенета от цял свят. Всеки бар или кафе е разположен на осем страници с фотографии, интервю с дизайнера, планове на помещението и данни за проекта. Цена: 90 лв. от Octopus Industries (София, ул. „Цар Асен“ 69)

Assemblage е един най-необикновен шкаф от италиан-ската компания – спец в шантавите мебели и аксесоари за дома, Seletti. Всяка дървена кутия е тапициранa с раз-лична копринена щампа – знакът на мира, пистолет или манга. Може да ги ползвате и поотделно като масички. Assemblage е ексцентричен, но пригодим към различен тип интериори. Цена: 600 евро. От „Мартиком“ (София, ул. „6-ти септември“ 55а)

Flap е произведен от Edrа - италианска компания от висока класа. Диванът дава възможност на всеки да намери най-удобната поза за себе си, нагласяйки височината на обле-галката на принципа на шезлонга. Flap стои стабилно на стоманената си основа, а мекото излягане е гарантирано от дишащия и приспособим полиуретан. Тапицерията е по избор - от плат или кожа, с гарантирано качество Edra. Цена: 15 864 евро. От GAMMA Design (ул. „Христо Белчев“ 8, София)

67


хелена косто започва да рисува на 60. с компютър. и така вече десет Години

Когато съпругът й подарява компютър за нейната 60-годишнина, първата рисунка на Хелена Косто на него пред-ставлява геометрични фигури, линии и точки. В центъра – една усмихната котка. „Внезапното щастие, че можех да се изразя, ме обзе изненадващо. Девет часа експериментирах. Много специален момент!” – спомня си тя. Този специален момент продължава вече десет години. Има и друго обясне-ние защо Хелена днес е тъкмо худож-ничка. Това е желанието да надмогнеш страховете от детството, като се срещнеш лице в лице с тях.

Навремето един учител по рисуване зая-вил на родителите й: „хелена няма никакъв талант, отпишете я от часовете ми.”

Случва се такава оценка да стане им-пулс, който никога не е късно да превър-неш в енергия на сътворяването.Родена е в Атина, пребивавала е в Париж, в Канада, в САЩ. Напоследък все по-често се задържа в Горна Василица – селце недалеч от София. Ако сравним нейните мотиви да приеме едно мяс-то за свой дом с тези на Гена Димитро-ва например – те са коренно различни. Великата оперна прима обичаше да казва, че домът й е там, където я повика работата, където си „захвърли шапката” при своите странствания от сцена на сцена. За Хелена, щастливо омъжена за българския кинематогра-фист Юлий Рачев, къщата е синоним на уюта, с който обгръща близките, себе си, пространството, в което се настанява. Заобикаля се с прости, но свои неща - едно отгледано цвете

например, и... домът става.Хелена Косто отдавна обитава свят без граници. Не само в географския смисъл, но и като време. Имала е раз-нопосочни занимания – едно от тях е преподаването на чужди езици. Докато преподава френски на американци от Средния запад, тя преодолява тяхното мърморене, като им създава хъс към пъ-тешествията или като последна мярка със заплахата: „Ще ви изпратя в Париж с два долара в джоба и ще дойда да ви взема след два месеца.” И добрият резултат не закъснява.На откриването на първата й изложба в София, в Музикалния център „Бо-рис Христов”, се изкуших да й задам баналния въпрос как ни вижда, ако се дистанцира от пристрастието си към България, която тя нарича страна оси-новителка. Отговорът беше като на

написа елена драгостинова | снима десислава панчева

Жена като никоЯ друГа


Портрет на усмихната КотКа

68 02 27.03. - 23.04.09


харесахме исторята на хелена, защото ни накара да продължаваме да вярваме, че никога и за нищо не е късно.

мнозина, които идват отвън и умеят да ни наблюдават със свежи сетива. Каза, че ни липсват усмивките. Въпреки природата. „Там има такава сила, че аз наистина чувствам божественото.

обичам да посещавам великолепните ви манастири. те говорят на език, който е толкова успокоителен.”

Но Хелена съвсем не изглежда като жена, която се изолира в пашкула на някаква пантеистичена съзерца-телност. Градовете, пътуванията, собствените метаморфози за нея също са толкова вълнуващи, колкото и отгледаното цвете – синоним на дом. Затова и картините й са като впуска-не в стихията на цветовете, дръзки като Кармен, дори когато изобразяват унес или вглъбеност. Онези, които я познават по-отдавна казват, че всеки портрет, нарисуван от нея, има своя вълнуваща история. Възможен е обаче и друг прочит – те всички да са нейни автопортрети. Когато проверявам тезата си с авто-портретите, Хелена Косто се сеща за годините, в които е учила графология – наука за характера на човека, която е в състояние по написаното върху къс хартия, посредством графологическия анализ да открие неговите качества, използвана и в криминалистиката. „Рису-ването също е изразяване, така че може би наистина правя автопортрети и не го осъзнавам напълно”, съгласява се тя. За себе си казва без кокетно скромни-чене, че е самоук дигитален художник. Въпреки няколкото самостоятелни изложби, участието в Международния дигитален фестивал в Римини, Италия, първата награда от фестивала „Излез на улиците”, Илинойс, САЩ и другия приз - „Синя лента”, пак от Илинойс...Технологията на рисуването си описва

така: „Използвам много проста про-грама, наречена Dabbler, създадена в Калифорния от инженери и художници. Често за специални ефекти като ос-ветление или добавяне на настроение за плавност използвам Adobe Photoshop. Но избягвам твърде очевидните и съ-вършени, твърде изисканите техноло-гични ефекти. Избирам дискретно ниво на ефекти с меки цветове и подобни на сънища емоции. Следвам интуици-ята си, следвам течението. Тази нова медия е като магия.

казвам на всички: опитвайте и се заба-влялайте. би трябвало да е достъпно за всички възрасти.”

Картините на Хелена са симбиоза меж-ду материалното и виртуалното: бяло платно, дигитална палитра и нейната собствена ръка, задвижена от емоция и талант. Технологията, която е избрала, изисква и съмишленици. В България те са инж. Елица Караджова и графичната дизайнерка Жоржета Порязова. Счита ги за много ценен екип, изпълнен с идеи. Но по-важното е, че и двете й помощнички излъчват любов, съчетана с конкретната грижа и търпение в работата.Започвайки нова творба, Хелена се обръща към миналото. За нея споменът възниква като низ от сцени – истински анимационен филм, казва. След това се концентрира върху изражението на об-разите и се стреми да изгради среда за тях. Честите аналогии с киното идват и заради съпруга й - той дълги години работи като кинорежисьор в САЩ и в България, а през 1992 г. е поканен да преподава в НАТФИЗ. Но киното й е страст още от детството. „Като 12-годишна ученичка бягах с коле-лото и ходех да гледам филми, докато ме разкриха и бях сериозно

наказана в училище. Харесвам хилядите възможни начини за киноразказ. След всеки филм можех да отида в стая-та си и да опиша историите, които виждах във въображението си. Затова когато срещнах Юлий, не бях учудена от описанията му какво „вижда” една кинокамера.”Дъщерята на Хелена, Люба, е писателка, завършила „Харвард“. Хелена си спомня за една прочетена книга, когато Люба била тригодишна. Там ставало дума за тънката линия между това да бъдеш ис-тински приятел с детето си и същевре-менно да съхраниш неговото уважение. „Може би това ми помогна да преживея големите „цунамита” между нас. Дадох й доверие и къща с отворена врата – винаги, когато има нужда.”Докато гледам картините на Хелена, се питам как нещата от живота се осмислят по-добре - с взиране в детайлите или от дистанция. И тук идва място за два контрапункта от сегашния портрет на Хелена. Единият го намирам в обичая й да подарява за Св. Валентин нарисувани птици. Нейното най-първо писмено съчинение също е било за птица, която летяла от колоната на пл. „Вандом“ в Париж до Африка. „Бях десетгодишна и всичките ми съученици го харесаха. Така че явно имам склонността да виждам карти-ната първо отгоре, а чак след това да вникна в детайлите. Предполагам много успели хора политат нагоре, за да видят цялата картина, но побежда-ват с детайлното познаване на целта: да спечелят много.“


69


Светът има толкова много посоки, места, до които човек може да стигне, после да се завърне, да разкаже видя-ното, а повърхността на Земята е тъй голяма, любопитна и може да бъде снимана. Най-вече снимана. Тръгваш от някакъв собствен център, в който животът ти е съсредоточен, вървиш от себе си към периферии, които със сигурност са центрове за някой друг, оглеждаш се, разширяваш повърхност-та на тялото, на живота... завръщаш се... И всичко е ясно, прекрасно и... снимано.Само не и Там.

помислете добре, преди да тръгнете на там.

А ако все пак отидете и после се завър-нете (защото някои хора никога не се

връщат, а психолозите са си измислили дори термин йерусалимски синдром) и някой ви предложи да разкажете за пътешествието, не постъпвайте отново безотговорно – откажете. Раз-казът за тази земя е невъзможен. Няма повърхност, която да бъде разказана. Може да се напише роман, може би... или друго съчинение, в друг жанр. Разказ не.Така постъпих аз. След като тръгнах безотговорно – безотговорно приех да разкажа и ето сега ми се налага пак да застана пред себе си. Защото къде съм била? Няма памет за това. А другото, отвъд паметта, отвъд виждането, запечатано в снимките – така трудно споделимо е...Опитвам се да стигна до ЙерусалимКъм тази земя човек тръгва на среща със своя Бог. Ако си няма Бог, не знам какво би правил точно Там – може и да си въобрази някаква „културологична

разходка”, или някакъв друг „бизнес” да има, но каквото и да си въобразява човек, там Бог ще го всмуче, там няма пространство за друго. Нагнетена земя, равна, пустинна и същевременно невероятно вертикална – земя, по ко-ято непрестанно се изкачваш към все по-високото и по-високото, докъдето ти стигат собственият дъх и способ-ността да се люшкаш между натрапва-щия се Автомат, и някаква непонятна, но с кожата усещана Свръхвисота. И колкото и да се подготвяте за това пътуване, винаги ще бъдете неподгот-вени. Със сигурност ще ви уведомят за температурите (високи са), за нуждата от вода, за белите ленени шапки и леки дрехи, които задължител-но да скриват раменете, за шаловете, с които жените трябва да покриват главите си поради светостта, за удобните сандали, за дългите поли... и непременно тъмни очила, в случай че

пътуВането

като един истински телец емилия дворянова най-много обича да пътува, седейки си у дома. тя със сигурност пред-почита придвижванията в ума - пространството я дразни. В този номадски свят емилия по природа е „земеделец“. предпочита да си копае градинката. Но все пак осъзнава, че има места, на които е дълбоко потребно да се отиде, навярно защото и те са свързани по някакъв начин с почвата и прекопаването. тогава и тя тръгва, оставя се пътят да я носи и да я върне обратно у дома. понякога със сигурност това има смисъл.

Пътят Към йерусалим


едно поклонение на писателката емилия ДвоРяНова до светата земя

70 02 27.03. - 23.04.09



посетите пустинята...Не, не се самозалъгвайте – невъзмож-но е да бъдете подготвени за Там, колкото и указания да ви дават. Все пак става дума за Среща, в която почти нищо не зависи от вас.Аз, признавам, тръгнах със страх. И не поради Автомата, а поради Бог.Ходът по тази земя има своята логика, но така и не разбрах дали логиката след-ва Пътя или пътят следва Логиката. Предполагам, че тя е съвсем различна за евреина, християнина и мюсюлманина, но пък опитът да се следват едновре-менно три логики в какъвто и да било път може да доведе единствено до систематическа грешка в ума и душата или до някое „мъртво море”.

а на мястото на мъртво море впрочем са били Содом и гомор, които бог без милост е унищожил.

За причините на унищожението бого-словите и до днес спорят, но безспор-но е, че това море е най-соленото в света и наистина мъртво. Природен феномен, абсолютно антиприроден, и защото в тази земя всичко е поне

двусмислено, точно в тази мъртва точка се влива Йордан, най-святата река, за да няма и кътче на тази земя, дори и най-мъртвото, което да не е осветено.Всъщност знам къде е проблемът и той може би си струва да бъде разка-зан, дори и само като предупреждениеКогато тръгнах, си мислех, че отивам някъде. В някаква друга държава, в не-виждана все още от мене земя; все пак качих се на самолет, прелетях небесно пространство, пътувах с автобус... Преместих се. Само че вместо в непо-зната земя, попаднах в Книга. В земя, която е Книга. Книгата. А аз познавам добре Книгата и когато нейните букви изведнъж започнаха да се превръщат в пътища, извори, езера, градове, къщи, пустини, градини, дървета, съзнанието отказа, умът спря... остана единстве-но тялото, потопено в хаоса от букви, които изведнъж се превръщат в Неща. Движа се в слово – но съм тяло. Ходя по земя – тя обаче е словесна плът... В Парадокс съм. Двусмислие, трисмис-лие... Не ми остава нищо друго, освен да посочвам и да казвам: Ето! Снимка. Ето! Снимка. Но снимките не помагат и щом се изрече това „ето”, то извед-нъж се превръща в мираж и зад него


71


пътуВането

до Йерусалим, където Господ е сложил името Си, но Той е Безименен и там ме очаква единствено Празен гроб? Ако все пак постъпите безотговорно като мен и тръгнете, останете си в наниза от чудеса. Спестете си Жилото отвъд всяко съмнение. Всъщност никой не може да ви въведе там, най-малко аз, единствено Пътя мога да разкажа и единствено мога да предупредя:бъдете внимателни, ако тръгнете за Йерусалим.Преди да влезете там, трябва да се изкъпете. Има само една Вода, в която можете да сторите това.

ще трябва да си купите дълга бяла роба, в святата река така се влиза,

защото Тялото Му е било там, пото-пено, умито преди жертвения път, а Духът Божи се спуснал над Йордан като гълъб. Ако има нещо, в което се усъм-них, когато видях реката, то е в онова твърде очевидно „всичко тече”, което някога Хераклит, казват, че казал... Не, ще видите – не всичко тече. Има води, които Стоят.Реката е зелена, твърде зелена. Спо-койна, на някого би могла да се види застояла, само че не е – аз също като повечето хора си налях вода в шише и до днес е при мен докрай бистра. И въпреки това не бъдете спокойни. Не е спокойно. В реката е забранено да се плува поради светостта – би било твърде нахално да се размахват ръце и крака, да се цепи повърхността й... Само че водите са дълбоки, на човек му се иска да се потопи цял... прави крач-ка, две, три... влиза навътре, робата се увива, прилепва плътно в плътта, после се издува като балон... дъното е каменисто, изведнъж се пропада – дълбоко е. Тялото се отпуска, ръцете и краката започват да се движат... човек иска да се спаси... Аз легнах по гръб. Над мен небето горещо, въздухът сякаш

изниква другото... него снимката не може да улови, чувстваш се глупаво... Земя, която дори и в най-зелените й места е Пустиня.

Всъщност постоянно се чувствах в ситуацията на свети петър, който опитва да върви по повърхността на галилейското езеро,

защото то е гладко, синьо, някак нена-кърнимо и сякаш те кани „да тръг-неш”... но той не може да се удържи, не е Исус – потъва. Няма повърхност, само дълбина има.И аз опитах. Пристъпих – крачка, две... струва ми се, потънах... и тъй като всичко там е винаги „струва ми се”, за всеки случай снимах краката си как пристъпват... водата е тъй бист-ра... стъпваш... от нея сякаш изплува другото...Пътят криволичи, казват, че ще ни от-веде до Йерусалим, само че все по-малко вярвам в това, лабиринтно е, някак тревожно – дори държавата в повърх-ността си не е една, не би могла и да бъде, след като земята е Книга, разплас-тена в безкрайни смисли; странна земя и раздрана. Прилича на малко парче плат, цялото в кръпки. На ден мина-ваме по няколко пъти граници. Ранена земя: израелски територии... палестин-ски територии... и пак израелски... и пак... ред и безредие. А иначе пейзажът е все един, пътищата криволичат в пустинни местности, криволичи като змия и реката Йордан, зеленото се сменя с жълто, още по-жълто, камък и пясък... Гранично. Миражно. Автомати-те са навсякъде, но неизвестно защо не им се съпротивлявам отвътре, навярно поради отвесността на тази плоска земя, която все по-силно усещам. Парадоксално естествени са, сякаш не би могло да ги няма като част от човешката драма... в Хеврон, докато съзерцавам дъба на Авраам, се чуват

откоси, стрелба... твърде естествено е... сякаш древно... От това само ми става хладно отвътре въпреки пустин-ното слънце.Всъщност опитвам да стигна до Йерусалим, защото Господ е казал: „в Йерусалим ще туря името Си.”Дори и само това би следвало да направи човек по-предпазлив. Най-мал-кото много страници трябва да бъдат пребродени с тялото, преди да се стигне Там.Пътуването е пътуване през Имена. Постоянно ги изброявам, говоря ги вътре в себе си като мантри:Назарет – ...наниз от чудеса. Навсякъде поръсени Манастири, отчитащи чудо след чудо – православни, католически, православни, католически... човек бързо се обърква и съвсем престава да отчи-та кой точно е „сложил ръка” върху чу-дото, престава и да го мисли, душата съвсем естествено се съсредоточава в самите Чудеса, отпуска се в тях – Ангела и Градина край бликащ извор, от който без смущение се чува Гласът, сму-тил Девата – Радвай се, Благодатна! – и в чийто ангелски глас Словото става Плът, по чудесен начин надхвърляйки всяка представа за чудеса... Къщата на Светото семейство...Капернаум – в езерото рибарските лодки продължават да плуват и няма никакво съмнение как хиляди са нахране-ни с пет хляба и седем риби...Кана Галилейска – и водата в делвите се превръща в омайващо вино...Вирсавия – саванът на смъртта се отваря, разгръща се и Лазар започва да крачи... върви...Не вярвате в чудеса? Само че точно там жилото на съмнението е изтръг-нато – възможно е всичко, възможно е до действителност. Пътят е сякаш приказка, съвсем душевен и някак тих въпреки клокочещия живот наоколо, пъстър и така естествен, че нищо не предполага колко все по-труден ще става и някак трънлив.Наистина ли се опитвам да стигна


72 02 27.03. - 23.04.09


трепти......не търсете с очи птици – аз не видях – това неимоверно засилва тревож-ността...И после пак към Йерусалим, където Бог е положил името Си.Всъщност има още поне два дни – не се стига бързо там, но не поради разсто-янията, които са съвсем малки – все отново се тръгва, все от началото. За да стигнете до Йерусалим, трябва да спрете във Витлеем.Колко пъти сте повтаряли това име? Още от детството, но не се утешавайте с детството, там няма романтика на Майчината милувка, нито бебешки пелени. Там няма Бебе – има Бог.

пещерата на рождеството е бедна, сякаш по божия промисъл е все тъй несрета.

Над нея се извисява огромен правосла-вен храм, отляво е прилепена католи-

ческа църква, отдясно - арменска – три кръста със зов към небето. На отсрещ-ната страна на площада – джамия със също така изопнато все към същото небе минаре. За да влезеш в храма, неизбежно трябва да се преклониш. Физически. Вратата на огромната по-стройка е миниатюрна, несъобразена с човешкия ръст, процеп, който налага смирение. Превита на две влизам, някак трудно се изправям, за да премина през храма, после стръмна стълба с нисък свод ме отвежда все тъй приведена на-долу в Пещерата, ниско долу, в земята, там е най-истинският Храм... и нямам никакво желание да се изправя.Във Витлеем разбираш. Започвам да разбирам.Как безотговорно съм тръгнала.Колко съм неподготвена, за да стигна.Миражът се разсейва, остава само Другото. Онова, което не би могло да се снима... нито да бъде разказано...Прибирам фотоапарата в чантата, вече не ми трябва.Пътят към Йерусалим е отворен – ще стигна ли някога Там?


73


четенето

разходКа между световете

преводачът невена дишлиева-кръстева за утопичния свят на бибилиотеките, непознатите литературни територии и авторите, които се превръщат в приятели

Как се насочихте към тази профе-сия?О, то не е професия, а разходка между световете. За мен няма „прибирам се вкъщи и забравям за работата“. Истината е, че като стигнах до края на първите си 1000 страници, вече изпитвах нужда да си представям на български хубавите текстове, които чета на английски. А и никой не ме е питал какво искам, просто ми връчиха следващата книга.Има ли нещо от хилядите страни-ци, минали през ръцете и ума ви, което да ви е белязало?Не и конкретна фраза или герой. Не съм от хората, които имат постоянни лю-бими филми и книги. През последните две седмици, да речем, съм белязана от филма Into the wild на Шон Пен и книга-та All Shall Be Well: And All Shall Be Well; And All Manner of Things Shall Be Well на Тод Водика. Този роман е написан по начин, който ме изразява, макар че всичко в него ми е чуждо: действието се развива в Германия, главният герой е reenacter... Ето една дума, която хубавичко трябва да се обмисли при превод. Реинактърите си харесват някоя епоха и я пресъздават в съвреми-ето. Даже в България има такъв човек – прави възстановки на древни оръжия, ритуали... Свързах се с него по повод една книга за нападението на Сюлейман Великолепни над Малта.Това е едно от най-забавните неща при превод – озоваваш се в обла-

сти, които не си и сънувал, но от които трябва да излезеш с чест...Така е. Като превеждаш, непременно трябва да се консултираш с експерти. И за 90% от най-простичките трилъри звъниш да разпитваш за пистолети, алармени устройства... Беше ми много приятно да работя по Леви, един от образите в „За красотата“ – общувах в скайп с рапъри, деца на мои приятели, за да си набавя необходимия жаргон, на който говори момчето. Особеното в случая беше, че огромната част от не-формалната лексика идва от английски и е наистина странно да превеждаш на твоя език с чуждици от езика, на който е оригиналът. Жаргоните са едно от големите предизвикателства.Кои са другите?Да откриеш мярката, за да се получи културният паралел. Да разгадаеш завоалираното от автора и да го за-воалираш на твоя език. В скорошната си практика имам цял роман предизви-кателство, „Какво помни тялото“ на Шона Сингх Болдуин – пълен е с неиз-вестни в България индийски реалии, а авторката държи да няма бележки под линия. Върху него се бях съсредоточи-ла миналата година при престоя си в Банф... Банф е градче в най-богатата ка-надска провинция, Албърта, на двайсе-тина минути пеша от което има меж-дународен център за всякакви изкуства, включително и превод. Утопичен свят – спокойствие, библиотека, басейн, Скалистите планини. Когато, преди да

замина, от центъра ме попитаха искам ли да поканят и Шона, не можах да си повярвам на ушите. Възможността да се усамотиш с книгата и с автора й, да коментирате варианти по два, три, пет часа е най-хубавото нещо, което може да се случи на преводача, никаква размяна на мейли не може да го замени. Групата на гостуващите беше от 15 човека от цял свят, през ден правехме семинари и знаете ли какво осъзнах на-края? Колкото и да са различни книгите и езиците, преводачът се сблъсква със сродни проблеми – за три седмици чух все неща, които напълно мога отнеса към моята работа.Там ли попаднахте на Сюзън Ориу, автор на разказа в този брой на НеЯ?Тя беше директор на програмата. Автор е на роман и много разкази, уди-вителен преводач между три езика, ще-дър на споделени преживявания човек.Сюзън прати вместо поздрав едно представяне на канадската литература в скороговорка, както я помолихме. Ето го: „Имаме толкова прекрасни писате-ли, че не знам откъде да започна. Сред съвременните са Маргарет Атууд със Surfacing, Алистър Маклойд с No Great Mischielf, Каръл Шийлдс със Stone Diaries, разказите на Алис Мънроу, епохалният роман на Дъглас Купланд Generation X, Three Day Road на Джоузеф Бойдън, Stone Angel на Маргарет Лорънс... В Квебек са Мейкъл Трембли, Мари Клер Бле и много други. Пъстро е в Канада...“

ако не се занимаваше с литературен превод, невена дишлиева-кръстева щеше да е прочута улична музикантка. поне тя така твърди, докато през смях си спомня едно китарено свирене на карловия мост по коледа преди много години. пре-веждала е Хелър и ъпдайк; „шоколад“ на джоан Харис и 11-те тома от фентъзи поредицата „мечът на истината“ на тери Гудкайнд са „нейни“. миналата година беше номинирана за наградата „кръстан дянков“ на фондация „елизабет костова“ за майсторската си интерпретация на „за красотата“ на зейди смит. първият разказ в поредицата, в която чуждес-транната литература е представена през вкуса на нейните най-задълбочени познавачи - преводачите, е избран именно от невена дишлиева-кръстева.


написа нева мичева | илюстрира антоанета волева

74 02 27.03. - 23.04.09


четенето

виолет - БисиКлет

написа сюзън ориу | илюстрира венцислав вълев - Queller

На Тити и Татин

Като бебе Прюнел си имаше свой език.- А-гу-у – казваше тя.Маман и папа се научиха да отвръщат на нейния език.- А-гу-у.Трапчинките на Прюнел се надипляха в усмивка.

Още преди да навърши две, Прюнел вече говореше езика на родителите си.- Moi, capable – казваше тя на тях и на котето си Мину. Аз мога. И да, може-ше. Говореше и ходеше и нямаше кой да я спре.Когато стана на три, си измисли ново име.- Аз - Пюнел – оповести.

Маман понечи да я поправи.- Прю...- Прюнел – настоя и папа.Но Прюнел си остана Пюнел и точка.Преди да навърши четири, вече си има-ше най-добра приятелка – Мадисън от съседната къща. Двете обичаха да се надпреварват с малките си виолетови триколки – виолетовото беше люби-


76 02 27.03. - 23.04.09


мият цвят на Пюнел – нагоре-надолу по тротоара и да си измислят римувани стихчета. Най-много си харесваха „Вио-лет – бисиклет – бисиклет - виолет”.Мечтаеха си да се качат на покрива на Мадисоновата къща като каката на Мадисън и да наблюдават пешеходци-те долу дребни като мравки. Но майка-та на Мадисън не даваше, защото не бяха пораснали достатъчно.След още известно време – сега беше на пет – Пюнел вече не можеше да гони Мадисън по улицата с колелцето си. Беше болна. Така казаха доктори-те в болницата. Обясниха на маман и на папа, че има буболечка в сърцето. Единствените буболечки, които Пюнел познаваше, бяха мравките, които обичаха ескимо, мухите, които обичаха прозорци, комарите, които обичаха мекичкото на бебчетата, и лъскавите калинки с твърди черупчици, които обичаха да разгръщат скришните си крилца и да пърхат из простора. Как е успяла тази буболечка да си проправи път до сърцето й?И така Пюнел се научи да кара колел-цето по-бавно, а Мадисън винаги я изчакваше. Един ден пред къщата на Мадисън Пюнел видя Мину със сини-герче в устата. Тя изпищя, Мадисън се втурна.- Къш, къш – заразмахва ръце във възду-ха. Мину пусна синигерчето и се свря под верандата на входа.Мадисън коленичи до птичето, след малко пристигна и задъханата Пюнел.- Едва диша – прошепна Мадисън. Пюнел приклекна, протегна ръка и взе мъничето, пръстчетата й погалиха оголените петна на мястото на из-тръгнатите пера.В шепата й синигерчето се намести, после помръдна насам-натам и заби конвулсивно нокти в кожата на ръката й. Постепенно хватката му се отпусна и клюнът тупна.- О, не! – извика Мадисън и се прибра тичешком вкъщи. Отвън пред прага Пюнел чуваше как най-добрата й прия-телка хлипа.Пюнел не плака. Очите й бяха втрен-чени в синигерчето, в постепенното пропадане на главицата все по-ниско и по-ниско, докато накрая вратлето се скърши. Тя гушна бездиханното телце в шепата си.Организираха погребение. Мадисън на-мери в килера стара кутия от обувки, която Пюнел застла с памук. Докато папа спускаше кутията в земята, двете приятелки се хванаха за ръцете. Скоро след това Пюнел се почувства още по-недобре и се наложи да пази

стаята, без да става от леглото. На Мадисън не й се позволяваше да я навестява често. Веднъж се отби със сестра си и донесоха на Пюнел лилави маргаритки. После Пюнел започна да къса листенце по листенце от две от маргаритките и да реди броилка, на която я бе научил папа: „Ам, страм, грам.” Пюнел обичаше такива броилки. Особено сега.Последните няколко дни се чувстваше толкова изтощена, че нямаше сили да разглежда дори книжката с картинки, която двамата с папа бяха направили, за да й е по-лесно да учи буквите. Най-любимата й на света беше О с двата прегърнати орангутана. Днес дори О-то на орангутаните й бе трудно за произнасяне.Реши да разгледа семейния албум – по страниците му нямаше нито букви, нито думи. Загледа се в снимката на мамината майка, която имаше трап-чинки като на Пюнел и беше починала преди нейното раждане. Представи си как маминка я сресва и й раздвижва крачетата нагоре-надолу, после я пъха в кенгуруто точно както преди правеше мама с нея.Пюнел усети как под коремчето й нещо странно се напряга, стана й по-трудно да диша. Остави албума със снимки да тупне на пода. Може би й се пишка.Пюнел се надигна полека, предпазливо, спусна крачета покрай леглото, докато стъпалата й опряха в пода. Банята беше на точно дванайсет крачки. Пю-нел ги беше броила. Започваше да бърка числата чак след двайсет.Взе да брои на ум. Едно. Две. Дали да не беше изчакала маман, която отиде да й донесе сокче. Три. Четири. Определено й тежеше на гърдите, не на корема. Пет... Шест... Може би... Сед... Сед...Внезапно през гърдите я прониза остра болка. Пюнел престана да брои и се строполи на пода. Секна всеки звук. Вентилаторът над леглото й, клонът в прозореца, косачката вън, шумоленето на вятъра. Никой от тези звуци не дос-тигаше до нея. Дори този на собстве-ното й дишане. Нищо.Когато маман дойде, до ушите на Пю-нел все така не идеше никакъв звук, но тя някак чу писъка на маман и пръска-нето на чашата със сок в пода. Очите на Пюнел бяха затворени, но тя видя как маман се навежда и вдига ръка пред устата си, видя и страха в погледа й.Щом маман се изправи и хукна през вратата, Пюнел не можеше да по-мръдне, нито да стане и да тръгне, но последва майка си надолу по стълбите и после по коридора, където маман

стигна до телефона и набра 9, после 1 и пак 1. Продължи през входната врата, през верандата, покрай татко, който буташе косачката, и към триколката си на тротоара.Засили крак и го преметна през седал-ката, натисна педалите и започна да върти без никакво усилие, сякаш никога не беше преставала да кара, паважът затича под нея.Но на завоя колелото се отлепи от земята. Издигна се и полетя нагоре, нагоре. Описа плавна дъга, обърна по-соката и спря при къщата на Мадисън, кацна на покрива й.Пюнел видя маман да излиза на стълби-те. Лицето й беше размазано, едва се разпознаваше. Папа натисна копчето на косачката, но тишината около Пюнел не се промени. Папа се спусна към маман.- Маман! – извика Пюнел, после още веднъж, по-силно - Папа!Нищо.- Маман!Порив на вятъра разлюля пурпурните лентички на дръжките на кормило-то, надигна се и занарежда тихичко в ушите й. Пюнел зашепна като вятъра: „Бисиклет - виолет.” Папа и маман едновременно вдигнаха глави.Точно под себе си тя видя Мадисън на прага, стиснала маргаритка в ръце. От-скубваше листенцата едно по едно.Пюнел я извика. Нищо. Втренчи поглед в маргаритката.- Ам, страм, грам – зашепна Пюнел, без да помръдва устни.Мадисън се сепна и килна глава.- Ам, страм, грам – рече Мадисън.- Пик-е-пик-е-колеграм – продължи шеп-нешком Пюнел.- Пик-е-пик-е-колеграм – повтори Мади-сън.Завършха броилката заедно.- Бур-е-бур-е-рататам, ам, страм, грам.Над главата на Пюнел се стрелна пти-че и привлече погледа й към небето. Птичето закръжи толкова ниско, че тя различи двете оголени петънца на крилата.Пюнел спусна очи към папа и маман, сключени в О тъй плътно, че бе невъзможно да ги разделиш. Някъде горе Пюнел най-сетне дочу песента на синигерчето, която сякаш бе отглас на нейната.- Moi, capable.Долу маман и папа, и двамата с клюмна-ли глави, отвърнаха шепнешком.- Toi, capable.Предстоеше им да научат нов език.

Превод от английски: Невена Дишлиева-Кръстева


77


афиШът написа светлана куюмджиева

AlTERMOdERN

маркус коатс, Firebird, Rhebok, Badger and Hare

Ако искате да знаете какво се случва в съвременното изкуство точно сега, посетете четвъртото Тейт триена-

ле, Лондон (до 26 април). То се откри в началото на февруари със заглавието Altermodern. Така кураторът Никола Бурийо, познат като един от съосно-вателите на знаменития Пале де Токио в Париж, извежда ясно една нова тенденция. Какво ни остава, след като вече изживяхме постмодерната епоха, освен да намерим нова алтернатива на модерното и, разбира се, подходя-щия термин, с който да я определим. Французинът е взел най-доброто от британската сцена, показано през последните години, и го е съпоставил с международни артисти, в чиито работи намира чертите на своето „Алтермодерно“. Дали ще успее да го наложи като истинска тенденция, все още не е ясно, но артистите, които участват в изложбата, предлагат много възможности за размисъл по те-мата. Някои от тях са суперизвестни, други - тотално непознати. Самата алтермодерност е всъщност резул-тат от новите комуникационни кана-ли на глобализиращия се свят. За да я възприемем, се налага да загърбим вече

остарелите норми на мултикултурали-зма, на европоцентризма и пр. Алтер-нативата на модерността е част от променените културни приоритети. В изложбата участват всички възможни видове и медии - рисунки, скулптури, видео, пърформанси, фотографии, инсталации, дори документални филми и саундтрак. До самия вход на лондонската Tate Britain, буквално от пода до тавана, е инсталиран огромен облак от лъскава кухненска посуда на индийския артист Субод Гупта. Франц Акерман - германецът, известен с жи-вописта и инсталациите, инспирирани от различни екзотични пътешествия, участва с инсталацията Gateway-Getaway. Британският артист Маркус Коатс смесва шаманизма и образа на израелски майор в своя пърформанс, знаков за това издание на триеналето. А работата на Боб и Роберта Смит е плакат с надпис „Ще ми се да бях гласу-вал за Барак Обама”, заобиколен с дет-ски играчки. В селекцията на Бурийо са и Тачита Дийн, Густав Мецгер, Линдзи Шийрс, Паскал Мартин.

снима Jo Ramirez

смяна на мястотоЕдва ли има материал по-богат на културни значения от глината. Зато-ва освен от огромните й пластични възможности артистите често се въз-ползват и от този благодатен диапазон на символи, който могат да приложат към нея. Ирландската авторка Клер Маклафлин, която гостува сега в галерия „Сариев“ – Пловдив (30 март – 10 май), е избрала именно тези смисли и магии на материала, за да конструира своята концепция за смяна на мястото. Глина-

та, порцеланът и текстилът в нейните работи са метафори на това как при-емаме себе си и другите в света днес, коя култура припознаваме за собствена и коя за чужда и как можем реално да се потопим в тази, чуждата, и да попи-ем от нейната философия и мъдрост. Самата експозиция включва обекти от керамика и порцелан, странни ребуси от малки плочки и знаци, в които като културен топос наравно с Ирландия и Изтока вече се появява и Пловдив.

изложБа „# 1“ Викенти Комитски (р. 1983) бързо натрупа популярност като едно от новите и многообещаващи имена в бъл-гарското изкуство. Макар да е участ-вал едва в 3-4 кураторски проекта, в момента той е сред най-известните от младото поколение съвременни артисти. Няма начин. В какъвто и контекст да се озоват, работите му неизменно хващат окото. Умните идеи и иронични хрумки се материализират в обекти, рисунки и инсталации, които те карат да мислиш, да се подсмихваш или направо да се кикотиш. Но в тях винаги се намира и нещо стряскащо сериозно. Изкуството му притежава онзи свеж момчешки, малко нахален чар,

който бързо печели почитатели. И след като миналата година той попад-на сред номинираните млади автори за първата награда БАЗА, сега Викенти открива и първата си самостоятелна изложба в галерия „Васка Емануилова” (до 12 април). Както се полага на един млад автор, в изложба „# 1“ няма нищо познато, само нови и съвсем скоро направени работи. Оказва се например, че онзи странен сюрреалистичен гра-фит, който се появяваше по улиците неотдавна - „Винаги някой някъде реже нещо с флекс”, е работа на Викенти Комитски и сега той най-сетне го е внесъл в галерията, за да разкрие истинската му същност на арт също

като забитите в стената ножици. И това е само част от тази изложба.

викенти комитски, „отново заедно“

78 02 27.03. - 23.04.09


„Барнс енд Нобъл“ (Barnes&Noble) е един от гигантите в книжарския бизнес в САЩ. Концепцията на веригата, според която книжарницата трябва да бъде хибрид между магазин, библиотека и кафене, е изключително успешна (както ще ви каже всеки американски студент, прекарващ часове в уютните й кафене-та, които обикновено са „Старбъкс”). През 2008 г. компанията притежава 798 магазина в 50 американски щата и е най-големият конкурент на сай-та Amazon.com в интернет. Всичко

започва през 1873 г. в Уетън, Илинойс, където някой си Чарлз Барнс си прави малка печатница. Синът му Уилям, създава първата книжарница в парт-ньорство с Дж. Глифърд Нобъл през 1917 г. в Ню Йорк. През 1971 г. веригата става собственост на Леонард Риджио, който е главният виновник за днешния й образ. „Барнс енд Нобъл” започва да продава онлайн книги в края на 80-те, а днес сайтът предлага на читателите си над 1 млн заглавия.През последните седмици в класацията на бестселърите на Barnes&Noble.com сред най-търсени-те заглавия в раздела биографии между Обама и Майя Анджелоу (може би най-популярната афроамериканска поетеса и мемоаристка) се е промъкнала и Dewey: The Small-Town Library Cat Who Touched the World („Дюи: библиотеч-ният котарак от малкия град, който трогна света”). В продължение на 19 години Дюи храбро служи на библиоте-ката в градчето Спенсър, щата Айова, като пази книгите от ордите мишки.

За него има два документални филма и безброй статии. Когато умира през но-ември 2006 г., над 250 издания публику-ват негови некролози. Книгата спечели сърцата на американците, търсещи нещо, за което да поплачат с умиление освен за банковите си сметки. Естест-вено това не е просто историята на една котка. Авторката, библиотекар-ката Вики Майрън (самотна майка, с бивш мъж алкохолик и рак на гърдата), се оказва изключително талантлив писател. Тя потапя читателите си с лекота в атмосферата на малък американски град. На някого книгата ще се стори прекалено затрогваща и сан-тиментална; за друг пък ще е точната доза емоционалност, от която има нужда в истеричното си всекидневие. Винаги си личи обаче, когато една книга е написана от сърце и със спокойствие-то, което осигуряват $1 250 000 - хоно-рарът, за който издателството Grand Central Publishing откупи правата върху котешката история.

от БиБлиотеКата на мисис джоунс

написа поли каменова

„Доброжелателните” пристига в Бълга-рия с репутацията на литературен фе-номен и световен бестселър. Романът е написан на френски от Джонатан Лител - американец, който живее в Барселона. Това е пътешествие през ужасите на Източния фронт, холокоста и потис-кащата атмосфера на бомбардирания Берлин, разказано от един от екзеку-торите. Офицерът от SS Максимилиан Ауе е юрист по образование, начетен почитател на класиката, нацист по убеждение и масов убиец, който участ-ва в някои от най-мрачните епизоди на

Втората световна война. Историята е грозна и мръсна и може да те накара да повярваш, че „живеем в най-лошия от всички възможни светове”. Някои от сцените са толкова натуралистични, че ако беше филм, щеше да бъде забранен за лица под 18 години. Натурализмът не може да се преразкаже от историче-ските документи, но Лител има добър личен опит – години наред е участвал в хуманитарни мисии в Босна, Чечения и Африка.Във Франция Les Bienveillantes бе обявен незабавно за класика, сравниха го с „Вой-на и мир” на Толстой и спечели две от най-престижните награди – „Гонкур” за 2006 г. и Голямата награда за роман на Френската академия, изумителен успех за дебютна книга. Особено възхище-ние Лител получи за детайлното си проучване на историческите факти, което наистина е впечатляващо. Един от оцелелите от Аушвиц споделя в литературните форуми изумлението си, че Лител използва истинския жаргон на концлагеристите.

Извън Франция отзвукът за „Добро-желателните” е подобен, макар че романът невинаги е възхваляван. В Германия обявиха книгата на Лител за опасна, защото чрез своя герой той заявява, че всеки на негово място би си вършил съвестно работата, т.е. да избива евреи. Почти никой не оспорва художествените достойнства на „До-брожелателните”, но заради темата си романът вече не е само литера-турен обект. Появява се въпросът и за моралната поука - тя е оставена на избора на самия читател, защото единственият глас, който звучи в тек-ста, е гласът на Ауе. Романът започва с едно встъпително изречение - “Бра-тя хора, нека ви разкажа как се случи всичко”, което напомня началото на прочутата „Балада за обесените” на Франсоа Вийон (Frères humains qui après nous vivez). За разлика от Вийон обаче, който моли за прошка и милост, Ауе не ги търси и няма нужда от тях. Той е чудовище, което извършва чудовищни неща. И не ми е брат.

мемоарите на един еКзеКутор

79


афиШът

инКуБатор за лидери

Герой, булдозер, песимист, бунтовник... Това не са случайни думи от тест, а категории индивиди с вредни навици, които могат да се открият в един екип според Джеймс Уолдръп и Тимъти Бътлър. Те са сред авторите на „Форми-рането на лидери” от поредицата на „Класика и стил” Harvard Business Review.

Тези хора често са високо компетентни, но с лични недостатъци, които пречат на работата в екип. Аз открих, че съм меритократ – вярвам, че „светът е справедлив пазар, в който хората с най-добри идеи винаги побеждават, защото имат качества”. Проблемът е, че когато друг бъде повишен заради по-литика на компанията, този тип хора се вбесяват, а това поведение пречи на кариерата им. (Затова предпочитам да съм на свободна практика!) Какво да прави шефът, ако открие в екипа си булдозер (за него светът е бойно поле, където трябва направо да мачкаш) или си има някой герой (пристига преди портиера и тръгва последен, но води колегите си на щурм, докато всички окапят, дори и той самият)? Иска ли да ги промени, може ли, знае ли как,

заслужава ли си усилията? Цяло съзвездие от най-добрите професори от Харвард-ското бизнес училище, Университета на Южна Калифорния, от Кембриджския институт за стратегическа промяна предлагат резултатите от своите изследвания, за да отговорят на тези въпроси. Особено вълнуваща е последна-та статия - „Изпитанията на лидер-ството” с примери за това кое наисти-на прави един лидер велик. Фактът, че най-силните лидери са станали такива благодарение на изживян тежък опит (авторите го наричат крусибълс по името на съдовете на средновековните алхимици за превръщане на металите в злато) ми вдъхва оптимизъм. В криза сме - значи някъде около нас именно сега се оформят велики лидери. Надявам се да не чакаме много.

Балади и парчета в стил боса нова, изпълнени заедно с екипа, който донесе на Даян Кроул „Грами“. В компанията на своя квартет и оркестър певицата е направила доста добри неща в 12-ия си албум. Quiet Nights е в лимитирано издание, което включва два бонус трака - нейна обработка на парчето на Bee Gee’s How Can You Mend A Broken Heart и на класиката Every Time We Say Goodbye.

QuiET NigHTs на даяна Кроул

Ако ви се слушат парчетата на един музикант, израснал с любовта си към китарата, бейзбола и непрекъснатото миксиране на салса и меренге с рок от 80-те години, албумът на Бърни Уилямс е добър избор. Наред с добрите музи-канти в него са и Джон Секада и Брус Спрингстийн в една песен. На пазара от 14 април.

MOViNg FORWARd на Бърни уилямс

Тринадесет нови парчета ни чакат да ги наизустим в новия албум на нашите всеобщи любимци. Нямаме избор, за-щото и без това трябва да ги припя-ваме на концерта им след месец у нас. Дискът ще е официално на пазара на 21 април.

sOuNds OF THE uNiVERsE на „деПеш мод“

евроПейсКи музиКален фестивал

Европейският музикален фестивал се е разтегнал от февруари до юни, но нишката не се губи. Може да бъде разпознат по имената на солисти и ан-самбли с международен авторитет. И по завръщанията на български изпълни-тели, за които животът е перпетуум мобиле - като артистично развитие и като пътуване по световните сцени. На 1 април в Пловдив и на 3 април в зала “България”, София, предстои среща с Веселин Пантелеев–Ешкенази, Мартин Пантелеев и цигулковите концерти на Бах, Дворжак и Брух. Веселин Пантеле-

ев–Ешкенази отдавна е посочил целта си – да достигне музикални дълбочини, но без да изпуска от очи публиката. От години е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. На 28 април Веселин ще бъде солист на камерния „Концертгебау оркестър“, ди-ригентската палка отново е в ръцете на Мартин Пантелеев.Цигулковата линия във фестивала е продължена от Стефан Миленкович и акцента върху Менделсон (7 април). На 12 април е срещата с “брилянтни-те пръсти” - Аглика Генова и Любен

Димитров, изпълняващи Респиги, Бах, Бритън и Сен-Санс. Наричат ги най-успешното клавирно дуо - това не е просто суперлатив, а се основава на статистически проучвания на Между-народната федерация на клавирните дуа. На 24 април идва ред на Станислав Джевецки – все още студент в Музи-калната академия във Варшава. Но от 6-годишен, от първото си турне в Япония, е натоварен с биографията на извънредното дарование. Програмата му в София се изчерпва с един един-ствен автор: Фредерик Шопен.

написа елена драгостинова

80 02 27.03. - 23.04.09


Преди месец мрежата изведнъж разпрос-трани информация и гадания за бъде-щето на “Аквариум” – групата, символ на руската съпротива в музиката от 80-те, основана в Ленинград (Санкт Пе-тербург) през 1973 г. Повод за днешния

интерес е здравето на лидера й Борис Гребеншчиков и вероятността без него да отпаднат турнета, ангажименти, проекти. Допускам, че за голяма част от активното интернет поколение “Аквариум” е неясен субект. Групата обаче е част от историята на проме-ните и от сегашното й продължение. Затова не е добре да се пренебрегва.Тъкмо в пик моментите на „новината” късметът ме срещна с Борис Гребен-щиков – умът, гласът и китарата на групата. Затова информацията ми е от първа ръка: “Аквариум” има съвсем нов албум - “Лошадь белая”. Гребеншчи-

ков продължава да е основната фигура, както беше във времето на полулегал-ност, самиздат, отхвърляне и недо-пускане до медиите. И в новия албум стихът на Гребеншчиков е на преден план. Прошепнат или извикан, той е повод за музиката – балада, отгласи от руски или келтски фолклор, рок елемен-ти, джаз импровизация. Тръгва се от очевидни и обикновени неща, за да се изведе от тях философската притча. Групата не лежи на стари лаври, а и днес излъчва послания – вълнуващи и будещи рецепторите да откриваш и тълкуваш света около себе си.

„аКвариум“ на Бял Кон

„сфумато“ тръгна на нова експе-диция – към Гогол. за разлика от програма „достоевски“, „стринд-берг“ или „изход“ обаче, този път спектакълът е само един - „оооо сънят на Гогол“. персонажите от Гоголевия сън, които ту се поя-вяват, ту пропадат, после пак се завръщат в нова роля са пресъзда-дени от снежина петрова, албена Георгиева, мирослава Гоговска, елена димитрова, Христо петков, цве-тан алексиев, огнян Голев и анто-нио димитриевски.Режисьорът Маргарита Младе-нова представя новия проект на театралната работилница.

Споделяте ли, че изпод гоголевия „шинел“ е излязла голямата руска литература? Категорично. Интерес-но е, че ние вървим обратно към Гогол – започнахме с Чехов, продължихме с

Достоевски, Лев Толстой и Марина Цве-таева и сега се връщаме към началото. В заглавието на представлението не случайно има четири пъти О - така се е подписвал Гогол в началото, заради четирите о-та в името му. Спряхме се на тези четири гласни, защото те съвпадат с четирите Гоголеви персона-жа, на които е построен спектакълът. Взети са от творчеството му, но в същото време са и персонификация на негови страхове, стремежи, демони и утробни истини. Това са четири опи-та на различни хора да изпълнят дълга си - „Човек има съвест все пак“, казва Подкальосин от „Женитба“. И четири-те провала на тези четири опита.Не сме добавили и дума към Гоголевите текстове и ситуации. Направихме една версия, по-скоро сценарий върху четири параболи от неговото творчество. Първо е „Невски проспект“, в който млад художник се самоубива от любов към една жена, която се оказва прости-тутка. Той е влюбен по-скоро в мечта-та, в идеала си за жена, отколкото в реален човек. Звучи като мелодрама, но върви като поетическа гротеска. Това е наивният човек с неговия чист порив животът да е идеален и катастрофа-та на този стремеж.Втората част е „Иван Фьодорович Шпонка и неговата леля“, където пак става дума за един странен, особен, чист човек, едно голямо дете, който харесва момичето, препоръчано от леля му, но се плаши от женитбата. От „Женитба“ сме извлекли линията на Подкальосин, Кучкарьов и Агафя, възелът, който се завързва между тях. Работата стига до сватба, от която

Подкальосин бяга в последния момент. В едно писмо до майка си Гогол пише: „Защо човек цял живот търси щасти-ето, но бяга от него, когато то е най-близко до него?“Цялата тази поредица от пориви да постигнеш щастието си и от провали-те ни води естествено до Поприщин и „Записките на лудия“. Там човекът, неуспял да проумее кой е и какво прави в този свят, има за единствен изход лудостта, в която това, което си, и това, което искаш да бъдеш, се припокриват и вече не се бият. Като че ли хармонията е единствено въз-можна само в лудостта. При Гогол има нежност към героите, макар че не ги и щади. При него има трепет и страх, а не присъда. Днес ние сме много по-раци-онални, много по-разумни и прагматич-ни. Но, пазейки се от страданието, в крайна сметка не живеем собствения си живот. Живей пълнокръвно според импулса, който животът ти задава – това е нашето припознаване в Гогол.Дълго не сте работили заедно с Иван Добчев върху общ спекта-къл... Случва се веднъж на 5-6 години, защото е много мъчително – появяват се различни гледни точки, различен усет за език, за средства. Но когато се получи, резултатите са особено плът-ни. Това не трябва да е някакво средно аритметично между мен и Иван, а да съдържа всички ни, и интуицията на актьорите също, защото ние вървим заедно с тях от самото начало. Позво-ляваме си да го правим само когато те-мата е една и образът е единен, както беше в „Апокриф“, в „Черното руно“, във френската „Вишнева градина“...

сънят на ГоГол написа анелия янева | снима цветелина ангелова

81


афиШът

написа антония ковачева

Леко ви завиждам, че ще гледате “В Брюж” за първи път. Не вярвайте, че това е психологическа килърска драма. Не се отказвайте, ако ви звучи като gun-movie само за мъже. И ако още се чу-дите, гледайте “В Брюж” заради Колин

Фарел, получил „Златен глобус“ за свое-то изпълнение. Абсолютно ненадейно – на бас! - ще се намеси и Рейф Файнс по начин, който не сме си представяли.Лентата е пълнометражен режи-сьорски дебют на родения в Лондон ирландец Мартин Макдона, утвърден драматург („Пухеният“, „Куцльото от забутания остров“, „Бившата мис на малкия град“) и театрален постанов-чик. През 2006 той спечели „Оскар“ за късометражен филм (Six Shooter, 2004). За свои кумири сочи Скорсезе, Терънс Малик, Дейвид Линч и Таран-тино. Комбинацията от последните двама се откъсва от “В Брюж” като капката пот от челото на Том Круз в

“Невъзможна мисия”. Стилистичният микс на Макдона е концептуално нов, встрани от агресивността на Таран-тино и илюзорните реалности на Линч. Историята се разказва класически от сега към после, има еднократна, къса, но ключова ретроспекция. Ще ви идва да се кискате с глас. Не се въздържайте. В следващата секунда ще ви се свива сърцето. А после ще искате да ръко-пляскате на изобретателни обрати в сюжета. Следвайте импулса си без страх, че ще ви сметнат за идиоти. “В Брюж” е сред най-непредвидимите филми, излизали напоследък. И най-жес-токите.“В Брюж” е на екраните от 27 март

отворен Код

Трудно ще намерите човек, израснал в социалистическа страна, който да къта плакати и тишърти с лика на Че Гевара. Тази легенда ние пропуснахме, задушава-ни от нейната победа. Със западните либерални интелектуалци, сред които несъмнено е и режисьорът Стивън Содърбърг, трудно се спори на тема Че Гевара. Но ние от бившия комунистиче-ски блок още плащаме за разминаването между идеалите на харизматични лич-ности като него и реалността, която те и техните революции заченаха. Затова ще бъдем силно раздвоени от четиричасовата иконопис на Содърбърг “Че”. Левият артистичен Кан отличи

превъплъщението на Бенисио дел Торо в Че през 2008 г. И какво от това? За Содърбърг Ернесто Гевара очевидно е бог, но преклонението, с което сам е заснел филма си, няма да ни стигне, за да го приемем безрезервно. В първата част (“Аржентинецът”) следим тактически-те бойни действия на кубинската ре-волюция. На екрана се разхожда светец, който громи врага както в Куба, така и от трибуната на ООН. Той е кадърен военен, умен, човечен, образован рево-люционер, който отдава докрай своя живот (втората част “Партизанин”) в борбата срещу световния импери-ализъм. Соцпоколението е гледало и

по-убедителни филми в този идейно-художествен ключ, известен нам като социалистически реализъм.“Аржентинецът” тръгва по екраните от 10 април, а “Партизанин” - от 8 май

леГендите на друГите

Любители сърфисти пристигат на турски остров за традиционното закриване на летния сезон. Ритуалът събира постоянна интербалканска тай-фа – двама българи, сърбин и македонец с малката си дъщеричка. С тях е и

сестрата на единия българин – журна-листка, завърнала се от специализация в Лондон. Тя е зарязала тамошното си

гадже, преуспял хърватски журналист, живеещ от години в Англия. Скоро и той се домъква. Не щеш ли, безветрие закотвя сърфовете на пясъка, който скоро поглъща и търпението на тех-ните собственици. Пиперливите при-ятелски шеги прерастват в препирни, които скоро заприличват на вражда. А вятър няма и няма.Защо малките балкански народи толко-ва се боят от приликите помежду си? С втория си игрален филм “Прогноза” режисьорката Зорница София пречупва вековната тема през позитивното неконформистко мислене на новите балкански генерации. Тя сърфира върху интелигентната ирония и двусмис-ления хумор, като дава достатъчно хляб за сериозен прочит на сюжета. За разлика от дебюта й “Мила от Марс”, удостоен със Златна роза ‘2004, сега

героите не са маргинали, а млади хора, които срещаме на всяка крачка. Куп талантливи мъже - хърватската звезда Крешимир Мекич, Део и Юлиан Вергов (българите), Асен Блатечки (македоне-цът), Стефан Щерев (сърбинът) под-чиняват егото на своите персонажи на оптимистичната прогноза, която сценарист-режисьорката прави. За днешните млади, които живеят, учат, работят и разпускат трансгранично, стереотипите относно Балканите са архаизъм. Публичното пространство продължава да ги възпроизвежда. Те още дремят в гените, които тези герои носят, но ценностите вече са други – мъжкото приятелство, любовта, обикновената солидарност в беда, високата скорост на истинското живеене в свободни пространства.Премиерна дата за “Прогноза” – 17 април

извън матрицата

82 02 27.03. - 23.04.09


представяне

Свежите и вкусни сокове Granini се връ-щат на пазара. До-волни сме, защото не искаме да се лишим от сутрешната чаша сок на гладно, нито пък от следобедна-та доза свежест в чаша или порцията течни плодови вита-мини преди лягане. Голямото завръщане на сладурските сок-чета обаче дължим този път на Девин АД, която ще бъде дистрибутор на ви-сококачествените натуралните сокове, нектари и плодови напитки Granini.

10е числото, което трябва да запомним, защото точно толкова ще бъдат вкусовете на Granini, които ще пием в България. Разполагаме с портокал, розов грейпфрут, касис, домат, ябълка, праскова, вишна, мултивитамин, и екзотичните комбинации портокал с манго и ябълка с касис.

ИСторИяGranini е световно известна марка, част от Eckes-Granini Group – един от водещи-те производители на плодовите напитки. За първи път произведени в Германия, сега познати и оценени в над 74 страни, соковете Granini са сто процента нату-рални и са произведени от най-добрите плодове, които се раждат на планетата. Соковете не съдържат консерванти, оцветители, изкуствени ароматизатори или генно-модифицирани плодове и зеленчуци. Влиянието на външната среда върху вкуса и качеството на продуктите се свежда до минимум. Ако питате как, имаме отговор - чрез най-модерния стерилен метод за бутилиране на соковете aseptic filling. При него няма консерванти и сокът се бутилира студен, като така вкусът, мирисът и цветът се запазват както при прясно изцеден сок.

опАковкАВ Granini тя е„аroma safe package”. Революционната технология използва трипласто-ва опаковка, като между пластовете има кислородна преграда, която не позволява на кислорода отвън да прониква в бутилката и да окислява сока. Така соковете наистина остават истински прясно изцедени. Допълнително, технологията „Аroma safe package” позволява висококачествения сок да бъде изцеден в бутилка, при която сокът се вижда – защото ние искаме да видим какво пием, още преди да сме си взели бутилката от рафта в магазина.

Плътният и свеж вкус се допълва и от парченцата плод, запазени в стопроцентови-те сокове, нектарите и плодовите напитки Granini, които ги правят здравословно богати на фибри.

Плодови градини в бутилкаИлИ Голямото зАвръщАне нА Granini

1

стр. 1стр. 1стр. PB стр. PB стр. 83стр. 83

иМидЖът

На всяка от нас се е случвало да попадне в конфузна ситуация заради пари. От една страна, като дами биваме „по-кровителствани“ финансово от някои джентълмени, а от друга - като ис-тински самостоятелни жени искаме да поддържаме своя финансова независи-мост. Как и при какви обстоятелства е добре да поемем нещата, когато те се отнасят до пари, и кога е по-добре да оставим това на другите - ето какво повелява етикетът.

подаръци и париСтойността на подаръка не се опреде-ля от цената му. Затова не бива да си мислим, че само ако е скъп, подаръкът няма да ни накара да се чувстваме неудобно пред този, на когото го подаряваме. Ключът тук не е в парите, а в малкото проучване. По-добре е да се опитаме да изберем подходящия подарък за конкретния човек, а не да купуваме най-скъпия, щом можем да си го позволим. Когато пък се случи да получим най-ненадейно подарък, какво правим - да, бързаме да се реваншира-ме. Замисляли ли сте се обаче, че „връ-щането на жеста” по-скоро създава усещане в другия човек, че е нарушил баланса в отношенията? И като че с нашия подарък искаме веднага да коригираме това или просто искаме да се отръвем от чувството на задълже-ност.

колко Взимаш?Разговорите за пари са особена те-ритория. Досадно е да слушаме някой да обсъжда кое колко струва, какви са цените на това или онова, къде и какво е най-евтино или скъпо. Проява на лош вкус е и да се задават въпроси, свърза-ни със заплати, стойности на имоти, цени на вещи, коли, почивки и др., тъй като според добрия тон те се прием-ат за твърде лични. Като избягваме да питаме точно това, ще спестим много неудобства на нашите събе-седници. В същото време няма да се налага на свой ред да се червим, когато ни върнат въпроса, и от нас естестве-но се очаква да отговорим.

кой плаща СметкатаКогато една жена покани свой клиент или бизнес партньор на ресторант, сметката се урежда по правилото „който кани, той плаща“. Може би звучи невероятно, защото сме свикна-ли да приемаме мъжете за кавалери, а плащането на сметката - за част от техните кавалерски жестове. Но кога-то става въпрос за делови отношения, правилото е такова. За да се избегнат конфузии от сорта на побутване на ка-совия фиш пред очите на сервитьора и убеждавания от сорта на „Не, нека аз!“, още като отправяме поканата за обяд или вечеря е добре да подчертаем, че той е наш гост. Ако моментът с дър-

пането на сметката все пак настъпи, можем с усмивка да припомним, че ние сме инициирали срещата и сме избрали ресторанта. В социалните ни контак-ти правилата на етикета са различни. Реакцията ни следва да е според ситу-ацията. Винаги е проява на добър вкус да предложим да участваме в сметка-та. Участие означава да поема моята част от нея. Ако мъжът настоява да плати цялата сметка и ние не искаме да нарушим баланса в отношенията си, се съгласяваме с условието следващия път вечерята да бъде за наша сметка. Накрая, разбира се, трябва да благода-рим, ако ни платят сметката.

бакшишътБакшишите също са пари… и са част от културата ни. Колко е подходящо да оставим във фризьорския салон или в ресторанта? Около десет процента е добър бакшиш. Ако се налага да ви връщат стотинки от сметката, оста-вете и тях. Когато плащате с кре-дитна карта, бакшишът си е бакшиш и се дава заедно с кредитната карта. Ако сме по света, спазваме приетите местни правила. Така например в Ню Йорк предвиждаме между 15 и 20% от сметката, докато в Япония, Китай, Исландия и Таити не оставяме изобщо бакшиш. В Европа правилата са, общо взето, като у нас.

моите Пари коГа дамите отварят портмонетата си

написа кристина крънчева


84 02 27.03. - 23.04.09


her magazine, issue 2

Documents

lg prada

bliss studio

prada o lg lg kf900

kenny g

studio b52

prada link

frame studio garderob1

catwalk sofia city center9