jacket design by anrea c. uva
TRANSCRIPT
Anna GodbersenLuxeCopyright © Alloy Entertainmentand Anna Godbersen, 2007On the cover: dress by Justin AlexanderAll rights reservedJacket photo © 2007 by Karen Pearson / MergeLeft RepsAuthor photo by Chris MottaliniJacket design by Anrea C. Uva
Ана ГодбърсънЛукс
© Цветана Генчева, преводач, 2010© Карин Пиарсън, снимка на корицата, 2007© Крис Моталини, снимка на автора, 2007© Андреа С. Ува, дизайн на корицата, 2007© Издателство “Ентусиаст”, 2010
ISBN 978-954-8657-17-4
Превела от английскиЦветана Генчева
София, 2010
АНА ГОДБЪРСЪН
П О Р Е Д И Ц АЖ И В О Т Н А В Ъ Р Х А
Благодарности
Тази книга се възползва от предаността на много хора ибих искала да спомена всички с огромна благодарност.Благодаря на Сара Шандлър, която щедро раздава ум иразум, на Джош Банк и Лез Моргънстийн, които превръ-щат задушните конферентни зали в забавни места. Бла-годаря и на Лейни Дейвис, Алисън Хейни, Андреа К. Юва ина останалите от “Алой Ентъртейнмънт”. Благодаря ина всички прекрасни хора от “Харпър Колинс”, най-вечена Фарин Джейкъбс, задето пое книгата и за всичките єсъвети, които ни даде в последния момент. Благодаря ина Елиз Хауърд, Сузан Кац, Кейт Джаксън, КристинаГилбърт, Алисън Данълти, Барб Фицсимънс и Рей Шапел,които се включиха още в началото. Благодаря и на ЕдУайдънфийлд. Благодаря на Джанет Едълман и БобОсърман. Безкрайно задължена съм на невероятно ком-петентните библиотекари от нюйоркското Научно об-щество. Много благодаря на Бен Търнър, който стоичес-ки издържа истеричните ми пристъпи.
Това бе старият Ню Йорк..., в който хо-рата се страхуваха от скандал повече,отколкото от болест, в който благопри-личието бе поставено над куража, в кой-то се смяташе, че няма нищо по-недо-стойно от една “сцена”, освен поведение-то на онези, които ги предизвикваха.
ЕДИТ УОРТЪН, “НЕВИННИ ГОДИНИ”
Пролог
Сутринта на 4 октомври 1899 година Ели-забет Адора Холанд най-голямата дъ-щеря на покойния господин Едуард Хо-ланд и вдовицата му Луиза Ганзворт Хо-ланд напусна този свят. Службата щесе състои утре, неделя, осми, в десет сут-ринта, в епископалната църква “Грейс”на “Бродуей” № 800 в Манхатън.
Из страницата с некролози
на “Ню Йорк Нюс ъв дъ Уърлд Газет”,
събота, 7 октомври 1899 г.
8
Ïриживе Елизабет Адора Холанд бе известна несамо като красавица, но и като образец на морал и ети-ка, затова предположението, че в отвъдното ще є бъдеотредено достойно място, бе напълно естествено. Аков това октомврийско утро Елизабет наблюдаваше отрая собственото си погребение, щеше да бъде поласка-на, че всички най-добри семейства на Ню Йорк са дошлида се сбогуват с нея.
Черните им карети пъплеха по “Бродуей”, напредвахабавно към ъгъла на Източна десета улица, където бецърквата “Грейс”. Нямаше нито слънце, нито дъжд, нослугите бяха разпънали над господарите си огромни чер-ни чадъри и криеха лицата им белязани от шок и мъка от любопитните погледи на обикновените граждани. Ели-забет щеше да одобри сериозното им отношение, също ибезразличието към интереса, проявен от отрудените хо-ра, застанали зад полицейските прегради. Тълпите се бяхасъбрали да наблюдават с почуда шествието в памет насъвършеното осемнайсетгодишно момиче, чиито бляска-ви соарета подробно се отразяваха в сутрешните вест-ници и често разведряваха дните на простолюдието.
Тази сутрин Ню Йорк се бе събудил под ниско надвис-налото сиво небе. “Сякаш прошепна преподобниятНийдълхаус, докато каретата му приближаваше къмцърквата Господ вече не можеше да си представи кра-сотата, след като Елизабет Холанд вече нямаше да оби-тава създадената от него земя”. Четиримата, коитоносеха ковчега, закимаха в знак на съгласие, докато след-ваха преподобния по улицата, за да влязат с него в мрач-ната църква в готически стил.
Бяха благородници, като Лиз, млади мъже, с които бетанцувала кадрили на безкрайните балове. За известно
9
време бяха заминали в “Сейнт Пол” и Ексетър, а по-късносе бяха върнали възмъжали, готови за флирт. Сега бяхадошли в черни рединготи, с черни жалейни ленти, сери-озни и потиснати, вероятно за пръв път в живота.
Най-отпред бе Теди Кътинг, известен с лекия си ха-рактер, предлагал на Елизабет два пъти брак, макарникой да не бе приел сериозно намеренията му. Беше об-лечен елегантно, както обикновено, въпреки че Лиз щешеведнага да забележи наболата светла брада издайниче-ски знак за дълбоката му тъга, понеже един от прислуж-ниците го бръснеше всеки ден и той никога не си позво-ляваше да се покаже, ако лицето му не е идеално гладко.Зад него бе изключителният Джеймс Хейзън Хайд, кой-то през май наследи основния пакет акции на застрахо-вателно дружество “Екуитейбъл Лайф”. Веднъж си бешепозволил да доближи лице до шията на Елизет, коятоухаеше на гардении, и тогава є призна, че ароматът єбил много по-прекрасен, отколкото на която и да билоот госпожиците в парижкия квартал Фобур Сен-Жермен.Зад Джеймс крачеше Броуди Паркър Фиш, чиито роди-тели бяха съседи на семейство Холанд край ГрамърсиПарк, а зад него пристъпваха Никълъс Ливингстън и Ей-мос Врийуолд, които често си съперничеха кой да бъдепартньор на Елизабет за танците.
Всички бяха свели поглед и очакваха Хенри Скунмейкър,който вървеше последен. Изисканите опечалени ахнахапотресени, когато го съгледаха, не само защото честого бяха виждали да стиска напитка в ръка, а очите муда блестят издайнически. Трагичната ирония бе, че Хен-ри носеше ковчега в деня, в който трябваше да се ожениза Елизабет.
Конете, които теглеха катафалката, бяха черни,лъскави, но ковчегът беше украсен с огромна бяла сате-нена панделка, тъй като Елизабет бе девствена. Жалко,сякаш шепнеха те и от устата им излизаха бели валма,че смъртта бе покосила толкова добро момиче.
Тънките устни на Хенри бяха стиснати, докатопристъпваше към катафалката заедно с останалите
10
младежи. Вдигнаха необичайно лекия ковчег и се отпра-виха към вратата на църквата. Разнесоха се ридания,приглушени от притиснатите към устните на опеча-лените кърпички, когато цял Ню Йорк осъзна, че никогаповече няма да видят красотата на Елизабет, порцела-новата є кожа или искрената усмивка. Всъщност Лиз янямаше, защото тялото є все още не бе извадено от рекаХъдсън, макар да го търсиха цели два дни, и независимоот огромната награда, предложена от кмета Ван Уик.
Траурната церемония бе организирана твърде бързо,но хората бяха шокирани и така и не обърнаха внима-ние на факта.
Следващата в траурната процесия бе майката на Ели-забет, роклята и воалът є бяха в любимите є цветове.Госпожа Едуард Холанд, родена Луиза Ганзворт, открай вре-ме будеше страх у хората и обикновено се държеше резер-вирано дори със собствените си деца, а откакто ми-налата зима съпругът є почина, с нея се общуваше ощепо-трудно. Едуард Холанд бе странен човек, а в годинатапреди смъртта му необичайните му прояви ставаха всепо-многобройни. Като на най-голям син на семейство Хо-ланд натрупали богатство, установили се в Манхатъноще по времето, когато наричали острова Ню Амстер-дам, обществото винаги бе прощавало за приумицитему. Само че през седмиците преди собствената си смъртЕлизабет бе забелязала нещо ново, достойно за съжале-ние и у майка є. Луиза се отпусна едва забележимо наляво,сякаш разчиташе на присъствието на съпруга си.
Зад нея се виждаше Едит, лелята на Елизабет, по-мал-ката сестра на покойния є баща. Едит Холанд бе еднаот най-изисканите жени, заела достойно място в обще-ството след развода си; хората проявиха разбиране, а ине обсъждаха дълго факта, че бракът, който сключисъвсем млада с испанец с титла, я бе изложил на доволномного прояви на лошо настроение и пиянство, до-статъчни за цял живот. Сега отново използваше момин-ското си име и изглеждаше сломена от загубата на пле-менницата си, все едно Елизабет бе нейно дете.
11
Зад нея имаше празно място, за което никой не споме-наваше и дума, понеже всички бяха изключително възпи-тани, а след това вървеше Агнес Джоунс и подсмърчашешумно.
Агнес не беше високо момиче и макар да изглеждашечудесно облечена в очите на любопитните, които се при-тискаха в полицейската преграда, за да виждат по-доб-ре, черната є рокля щеше да се стори доста позната напочиналата. Елизабет я беше обличала един-единственпът на погребението на баща си, после є я беше пода-рила. Тогава бе отпусната в талията и скъсена. Елиза-бет бе съвсем наясно, че бащата на Агнес е фалирал ощекогато тя бе на единайсет, а сетне се беше хвърлил отмоста Бруклин. Агнес обичаше да повтаря пред хората,че Елизабет е единствената останала вярна на приятел-ството им в онези черни години. Често подчертаваше,че била най-добрата є приятелка и макар Елизабет дасе чувстваше неловко от подобни гръмки думи, никогане направи забележка на нещастното момиче.
Зад Агнес бе Пенелопи Хейс, за която твърдяха, че еистинската най-добра приятелка на Елизабет. В тозимомент Елизабет веднага би забелязала изражението нанетърпение, което пробягваше по лицето є. Пенелопине обичаше да чака, особено навън. Една от многоброй-ните госпожи Вандербилт, застанала наблизо, зърна из-ражението є и изсумтя тихо. Всички се възхищаваха открасотата на Пенелопи с лъскава черна грива, египет-ски профил и големи очи, подчертани от черни мигли макар малцина да є имаха доверие.
Освен това никой не бе забравил факта колко нелов-ко се чувстваха присъстващите, че Пенелопи е била сЕлизабет, когато потънала в студената вода на Хъдсън.Нямаше човек, който да не знае, че тя е последната, ви-дяла Елизабет жива. Не че я подозираха в нещо, разбирасе. Само дето не изглеждаше достатъчно потресена отслучилото се. Беше си сложила диамантена огърлица, хва-нала под ръка забележителния Айзак Филипс Бък.
Айзак бе далечен роднина на известния клан Бък тол-кова далечен, че никой не можеше нито да потвърди,
12
нито да отрече дали наистина има роднинска връзка стях въпреки това беше забележителен, две глави по-висок от Пенелопи, с яки гърди. Лиз не го харесваше; от-край време предпочиташе практичното и правилнотопред интелигентното и изтънченото. Айзак є се стру-ваше роб на модата и наистина: златната коронка налевия му кучешки зъб толкова отиваше на ланеца за ча-совник, който висеше от джоба на жилетката до джобана панталоните. Ако гореспоменатата госпожа Вандер-билт бе застанала наблизо и бе изказала мислите си чегосподинът изглежда по-скоро докаран, отколкото опе-чален, той щеше да го приеме като комплимент.
Щом Пенелопи и Айзак отминаха, останалите ги по-следваха в църквата, скупчиха се на централната пъте-ка истинска черна река, докато изчакваха всеки дазаеме обичайното си място. Преподобният Нийдълхаусбезмълвно се изправи на амвона, докато най-виднитенюйоркски семейства Шърмърхорн и Ван Пейзър, Хари-ман и Бък, Макбрей и Астър се настаняваха. Онези, ко-ито не успяваха да се сдържат, дори на това свято мяс-то, заобсъждаха шепнешком шокиращото отсъствие.
Най-сетне госпожа Холанд отривисто кимна на пре-подобния.
Сърцата ни се късат... започна преподобниятНийдълхаус. Не успя да каже нищо повече, защото врата-та на църквата рязко се отвори, удари се в каменнатастена и трясъкът отекна. Нюйоркските дами горяха отжелание да се обърнат и погледнат, но приличието не импозволи. Никоя не трепна, до една впили очи в преподоб-ния Нийдълхаус, чието изражение не разкри нищо.
Даяна Холанд, сестра на починалата, премина по пъте-ката с бърза крачка, няколко лъскави къдрици се бяхаизмъкнали изпод шапката є, а бузите є бяха поруменелиот бързане. Единствено Елизабет, ако можеше да поглед-не от небето, щеше да разбере какво означава усмивка-та, която Даяна бързо прикри, докато заемаше отреде-ното място на първия ред.
ПЪРВА ГЛАВА
Семейство Хейс очаква
с нетърпение
присъствието ви
на маскения бал
в чест на архитект
Уебстър Йънгам
в събота вечер,
шестнайсети септември,
в новия си дом
на Пето Авеню № 670в Ню Йорк.
Костюмите са задължителни.
14
Âсички питат за теб обърна се Луиза Холандкъм Елизабет тихо, но остро.
Цели осемнайсет години Елизабет бе свикнала да сеотнасят към нея като към най-ценното притежание намайка є и освен всичко останало умееше да тълкува из-ключително точно нюансите в гласа є. Сега разбра, ченезабавно трябва да се върне в балната зала и да тан-цува с партньора, който майка є беше избрала, най-ве-роятно млад мъж със завидно потекло. Вместо извине-ние, Елизабет се усмихна мило на момичетата, с коитоседеше Анмари Д‚Аленбер и Ева Барбе, с които се бешезапознала през пролетта във Франция, сега облеченикато куртизанки от епохата на Луи ХIV. Елизабет тък-мо им разказваше колко далечен є се струва Париж, ма-кар да бе слязла от парахода същата сутрин. Старатає приятелка Агнес Джоунс се беше настанила на лежан-ка с дамаска на райе от слонова кост и златисто, а по-малката сестра на Елизабет, Даяна, я нямаше. Сигурноподозираше, че всички следят държанието є, което бешесамата истина. Елизабет се подразни за пореден пътот детинското поведение на по-малката си сестра, нобързо пропъди натрапчивото чувство.
Все пак Даяна не беше изпитала радостта от дебютв обществото и удоволствието да танцува котилион,както Елизабет преди две години, непосредствено следшестнайсетия є рожден ден. По-голямата от сестритеХоланд бе прекарала цяла година с гувернантка, коятода я превърне в изискана дама и двете с Пенелопи Хейсбяха разчитали на нея, както и на много други частниучители, като я научи на обноски, танци и съвременниезици. Даяна навърши шестнайсет миналия април, до-като Елизабет беше в чужбина, но за нея нямаше фанфа-
15
ри. Семейството бе все още в траур за баща им и не бередно да представят младото момиче с обичайната пищ-на показност. Докато беше с леля Едит в Саратога, прос-то започна да ходи по балове, та имаше извинение, заде-то не се държи достатъчно изискано.
Знам, че не ти се иска да оставиш приятелките си продължи госпожа Холанд, след като двете излязоха оттихата гостна и се отправиха към балната зала. Ели-забет като пастирка в костюм от бял брокат изглеж-даше великолепно, много висока до майка си, която про-дължаваше да се облича в черно, както подобаваше навдовица. Едуард Холанд почина в началото на годинатаи майка є щеше да е в траур поне година. Но тази ве-чер всички искат да танцуват валс с теб.
Елизабет имаше сърцевидно лице с нежни черти и кожакато слонова кост. Както є бе казало навремето момче,което тази вечер нямаше да влезе в балната зала наРичмънд Хейс, устните є бяха с размера и формата наслива. Сега тя се насили да се усмихне доволно, макар дасе разтревожи от тона на майка си. Зад небезизвестно-то желязно самообладание на госпожа Холанд тази ве-чер долови нещо ново, необичайно безпокойство, коетозабеляза още щом слезе от огромния кораб. Замина пре-ди девет месеца, след погребението на баща си, и презпролетта и лятото се учи на остроумие и съобразител-ност в гостните на аристократи, а времето, прекара-но на “Рю дьо ла Пе”, оформи вкуса є към модата и єпомогна да забрави мъката си.
Вече танцувах толкова пъти отвърна Елизабет. Може съгласи се тя. Нали знаеш колко много ще
ме зарадваш, ако поне един от кавалерите ти предложибрак.
Елизабет се насили да се разсмее, за да прикрие отчая-нието, което забележката предизвика у нея.
Имаш късмет, че съм все още млада и имаме години,преди да започна да избирам.
А, не погледът на госпожа Холанд се плъзна из зала-та. Тук беше великолепно, с купол от матово стъкло,
Ана Годбърсън
ЛУКС
Поредица Живот на върха
Превод Цветана Генчева
Редактор Велислава Вълканова
Коректор Александра Худякова
Предпечат Митко Ганев
Американска. Първо издание
Формат 60Ї90/16
Печатни коли 22,5
ISBN 978-954-8657-17-4
Издава
София, ул. “Кракра” № 20
тел. 943 87 16
факс: 943 87 18
e-mail: [email protected]
Печат МУЛТИПРИНТ ООД
