mihaylov_2008_the denomination in the coin circulation of byzantine provinces scythia and moesia...

278

ВИДОВЕТЕ НОМИНАЛИ В МОНЕТНОТО ОБРАЩЕНИЕ НА ВИЗАНТИЙСКИТЕ ПРОВИНЦИИ

СКИТИЯ И ВТОРА МИЗИЯ (498–681 г.)

Стоян Михайлов (велико търново)

в статията се разглежда значението на различните видове номинали, характерни за монетното обращение на ранновизантийските провинции Скития и втора Мизия за периода 498–681 г. териториалният обхват на изследването се определя от общия географски ареал и еднаквата историческа съдба на двете провинции, а хронологическата рамка – от монетната реформа на анастасий І до заселването на аспаруховите българи между Долния Дунав и Стара планина.

в голямата си част нумизматичните публикации за ранновизантийския период в района на Долния Дунав разглеждат монетните находки в техния количествен и хронологически аспект, като почти не се отделя внимание на тяхната парична функция. тази основна функция на монетите се засяга частично в пресмятането на монетните находки във фолиси за година или солиди за година1.

За целта на настоящото изследване е събрана публикувана информация за 3712 броя монети, отсечени в периода 498–681 г., които произхождат от териториите на двете провинции (2563 броя от Скития и 1149 броя от втора Мизия). обобщената информация е представена в разположените подолу четири таблици, а изходните данни са посочени в приложение в края на статията. Монетите от всяка провинция са разделени в две таблици – от една страна, златни и сребърни номинали (таблици 1 и 2), а от друга, бронзови номинали (таблици 3 и 4). това се определя от голямата разлика в паричната стойност на двата вида монети2. изработените таблици не претендират за изчерпателност на публикувания материал, но представеният значителен брой монети дава възможност да се направят обективни изводи.

279

ACTA MUSEI VARNAENSIS VІІ–1

Таблица 1. Златни и сребърни монети от провинция Скития (498–681).Table 1. Gold and silver coins from the province Scythia (498–681).

император emperor

номинали / denominations

солид(AU) семис

(1/2AU)тремис (1/3AU)

хекса-грам(6AR)

1/4 силиква(1/4AR)


анастасий І 491–518 3 – 1 – – –Юстин I 518–527 2 – – – – –Юстиниан I 527–565 8 – 3 – 1 1Юстин IІ 565–578 10 – 2 – – –тиберий ІІ 578–582 4 – 4 – – –Маврикий 582–602 11 – 1 – – –Фока 602–610 – – – – – –ираклий 610–641 – 1 4 1 – –констанс ІІ 641–668 2 – – 1 – –константин ІV 668–685 2 – – 2 – –

Таблица 2. Златни и сребърни монети от провинция Втора Мизия (498–681).Table 2. Gold and silver coins from the province Moesia Secunda (498–681).

императорemperor


солид(AU)

семис(1/2AU)

тремис (1/3AU)

хекса-грам(6AR)



анастасий І 491–518 5 – – – – –Юстин I 518–527 4 – 1 – – –Юстиниан I 527–565 15 1 3 – – –Юстин IІ 565–578 2 – 1 – 1 –тиберий ІІ 578–582 2 – 1 – – –Маврикий 582–602 5 – – – – –Фока 602–610 – – – – – –ираклий 610–641 11 – 1 2 – –констанс ІІ 641–668 – – – 1 – –константин ІV 668–685 – – – 3 – 2

от първите две таблици се вижда, че при монетите от благородни метали найчесто срещани са солидите – 86 бр. (42 – Скития и 44 – втора Мизия), или 68%, следвани от тремиси – 22 бр. (15 – Скития, 7 – втора Мизия), или 18%, и хексаграми – 10 бр. (4 – Скития, 6 – втора Мизия), или 8%. въз основа на представените данни може да се предположи, че делът на хексаграмите в монетната циркулация е бил значително поголям, защото те започват да се секат едва след 615 г.,

280

Стоян Михайлов • виДовете ноМинали в Монетното обръщение на...

когато общото количество на монетните находки в долнодунавските византийски провинции е намаляло драстично. това се вижда от прегледа на данните в таблиците само за периода 615–681 г., където броят на хексаграмите (10) надхвърля този на тремисите (5) и се приближава до този на солидите (15). За значителното място на хексаграмите в монетната циркулация на Долнодунавския район след 615 г. говорят и няколкото колективни находки от такива монети, намерени на север от река Дунав3. останалите номинали монети от благородни метали се срещат само като единични екземпляри, което показва тяхното незначително участие в монетното обращение.

Таблица 3. Бронзови монети от провинция Скития (498–681).Table 3. Bronze coins from the province Scythia (498–681).

императорemperor об

що


40 н

умии

(М)

30 н

умии

(Λ)

20 н

умии

(К)

16 н

умии

(IS)

12 н

умии

(IB

)10

нум

ии(I

)5

нум

ии(E

)

анастасий І (491–518) 156 84 – 70 – – 2 –54% 45% 1%

Юстин І (518–527) 288 166 – 100 – – 5 1757% 35% 2% 6%

Юстиниан І (527–565) 797 360 – 176 7 1 212 4145% 22% 1% 27% 5%

Юстин ІІ (565–578) 725 341 – 292 – – 2 9047% 40% 13%

тиберий ІІ (578–582) 59 31 3 16 – – 5 453% 5% 27% 8% 7%

Маврикий (582–602) 293 109 – 155 – – 22 737% 53% 8% 2%

Фока (602–610) 114 48 1 55 – – 7 342% 1% 48% 6% 3%

ираклий (610–641) 53 47 – 5 – 1 – –89% 9% 2%

констанс ІІ (641–668) 12 10 – 2 – – – –83% 17%

константин ІV(668–685) 2 1 – 1 – – – –

498–681 2499 1197 4 872 7 2 255 16248% 35% 10% 6,5%

281


Таблица 4. Бронзови монети от провинция Втора Мизия (498–681).Table 4. Bronze coins from the province Moesia Secunda (498–681).

император emperor общо


40 н

умии

(М)

30 н

умии

(Λ)

20 н

умии

(К)

16 н

умии

(IS)

12 н

умии

(IB

)

10 н

умии

(I)

5 ну

мии

(E)

анастасий І (491–518) 166 103 – 54 – – 2 762% 33% 1% 4%

Юстин І (518–527) 146 86 – 43 – – 11 659% 29% 8% 4%

Юстиниан І (527–565) 335 210 – 66 7 – 41 1163% 20% 2% 12% 3%

Юстин ІІ (565–578) 226 111 – 105 – – 6 449% 46% 3% 2%

тиберий ІІ (578–582) 20 15 – 1 – – 3 175% 5% 15% 5%

Маврикий (582–602) 42 21 – 19 – – 2 –50% 45% 5%

Фока (602–610) 78 33 1 42 – 1 1 –43% 1% 54% 1% 1%

ираклий (610–641) 62 55 – 4 – 3 – –89% 6% 5%

констанс ІІ (641–668) 10 9 – – – 1 – –90% 10%

константин ІV (668–685) 3 2 – – – – 1 –67% 33%

498–681 1088 645 1 334 7 5 67 2959% 0,1% 31% 0,5% 0,4% 6% 3%

в таблици 3 и 4 е дадено разпределението на бронзовите монети по номинали. Данните са представени и в процентно изражение, което не се абсолютизира, а само се използва при очертаване на тенденции при различните номинали. основната особеност, която се забелязва, е доминирането на монетите от 40 и 20 нумии (фолиси и полуфолиси) – 83% в провинция Скития и 90% в провинция втора Мизия. Същият факт се вижда ясно и ако се вземат предвид само колективните монетни находки от периода, които почти винаги се състоят от монети по 40 и 20 нумии и рядко в тях се намират монети от подребен номинал4. Делът на големите бронзови номинали обаче реално е помалък, защото екземпляри от 5 и 10 нумии поради своето лошо състояние

282


често не могат да бъдат отнесени към определен владетел и по тази причина не са включени в представените таблици5.

в групата на големите бронзови номинали (монетите от 40 и 20 нумии) преобладават фолисите. това състояние на находките се повтаря при почти всички императори, разгледани поотделно. изключения са монетите на Фока (602–610), при които екземплярите от 20 нумии преобладават и в двете провинции – 48% в Скития и 54% във втора Мизия. Полуфолисите на Маврикий тиберий (582–602) също са преобладаващият номинал от неговите монети в Скития (53%), докато във втора Мизия, въз основа на досега публикувания материал, броят на фолисите и полуфолисите е практически равен. близко до равенството са и данните за монетите от 40 и 20 нумии на Юстин ІІ (565–578) и в двете провинции, но все пак с известно предимство за фолисите.

При малките номинали не се забелязва някаква обща тенденция в тяхната циркулация, а само отделни специфични явления6. трябва да се отбележи изключително големият брой на деканумиите (1/4 фолиси) от император Юстиниан І, открити на територията на провинция Скития (27% от общия брой монети – повече дори от дела на полуфолисите). Макар и не в същата степен, значително присъствие на деканумии на Юстиниан І се наблюдава и във втора Мизия. При монетите на останалите императори делът на екземплярите с номинал 10 нумии не надхвърля 6–8%7. При наймалкия номинал от 5 нумии делът на екземплярите му при отделните императори обикновено не надхвърля стойност от 7%, с едно изключение при Юстин ІІ (565–578) в провинция Скития, където е 13%.

броят екземпляри от други номинали бронзови монети е незначителен, което вероятно показва малката роля, която те са имали в монетната циркулация на двете провинции. Монетите от 30 нумии (3/4 фолиси), сечени при управленията на тиберий ІІ константин (578–582) и Фока (602–610), са остатък от неуспешния опит за въвеждането на нов бронзов номинал от византийските власти. екземплярите с номинал 16 нумии, сечени в тесалоника в периода 527–562 г., са нетипични за паричното обращение в разглежданата територия. Предложено е мнение, че те попадат в региона на Долния Дунав след 550 г. поради нужда от нискостойностни парични знаци8, но повероятно е екземпляри от този номинал да са попаднали случайно сред изключително разпространените в Скития и втора Мизия монети от 20 нумии, сечени в тесалоника в периода 562–602 г. Подобно смесване е подпомогнато и от еднаквите теглови и метрични характеристики на

283


двата вида монети9. екземплярите от 12 нумии, традиционен номинал за монетарницата на александрия в египет, също са изключение в паричния поток по Долния Дунав и вероятно са попаднали в района след средата на VІІ в.10

от направения преглед на монетните находки се вижда, че преобладават солидите, тремисите и хексаграмите от номиналите от благородни метали и фолиси и полуфолиси при номиналите от бронз. това преобладаване на големите номинали, в сравнение с помалките, независимо от метала, се дължи на вида на паричните операции, които се извършват. През разглеждания период основното годишно възнаграждение на обикновените войници било около 8 солида11. освен тази сума, изплащана веднъж годишно, те получавали още около 8 солида за храна годишно (тази сума мoжело да се изплаща и натурално), около 1 солид за дрехи годишно, както и подаръци по случай възкачване на император, рожден ден или юбилей от управлението12. така техните доходи се увеличавали неколкократно. найнисшите чиновници получавали заплата от 9 солида годишно, но те имали право и да събират такси в своя полза, откъдето техният доход също се увеличавал значително13. Повечето занаятчии и работници със специалност, като строители, железари, различни дърводелци, имали доходи 1–2 солида месечно. Земеделските работници (ратаи) били полошо платени и още в едикта за цените на Диоклециан (284–305) се казва, че те трябва да получават половината от заплащането на занаятчиите. освен това обикновено им плащали в натура, а получавали в пари само 1 солид годишно за дрехи14. има споменавания на дневни надници от 1 кератион15 (1/24 от солида или около 12 фолиса), което прави около 1 солид месечно. въз основа на споменатите погоре възнаграждения можем да приемем, че сумата от 1 солид месечно (т.е. 10–12 солида годишно) е било минималното възнаграждение за повечето трудови дейности. Съответно доходите на повисоките военни чинове, средното ниво на администрацията, писари, лекари, юристи са били неколкократно повисоки16, а имуществата на найбогатите са достигали няколко стотин хиляди солиди17.

информация за цените на различни продукти е много трудно да бъде представена поради наличието на регионални различия както в стойността, така и в метрологичните единици, споменавани в изворите. Според С. Морисон през втората половина на VІ в. дневно за хляб били нужни между 5 и 8 фолиса18. в египет зеленчукът λαχανα струвал 600 връзки за 1 солид (т.е. 1 връзка за 1/2 фолис), фурмите – 1/12 солид за 1 артаба19 (т.е. 1 кг за около 1 фолис), гроздето – 1 артаба за

284


1/2 солид (т.е. около 3 фолиса за килограм)20. Цената на евтиното вино била 1000 секстария (около 500 литра) за 1,5 солида (т.е. 1–2 фолиса за 1 литър)21. Зехтинът бил доста поскъп и струвал 40 секстария (около 20 литра) за 1 солид (т.е. около 12–13 фолиса за литър)22. от месните храни найевтина била рибата – 9 литри (около 3 кг) за 1 кератион (1/24 от солида, т.е. 1 килограм струва около 4 фолиса), цената на една кокошка била 1/20 солид (около 15 фолиса), едно прасе струвало 2/3 – 1 солид, а една овца – около 1/3–2/3 солид23.

от приведените примери за заплати и възнаграждения се вижда, че те реално се изплащали единствено в солиди, още повече че изплащането им в много от случаите се е извършвало веднъж в годината. това налагало отсичането и разпространяването на огромни ко личества солиди, които достигали до почти цялото население на империята. Споменатите погоре цени на основни хранителни продукти също били пресмятани в солиди или части от него, но се изплащали в различни номинали. от представените ценови нива на найчесто употребяваните хранителни продукти се вижда, че за тяхното закупуване се е заплащало поне с няколко фолиса, а за средни количества – десетки фолиси. това прави бронзовите фолиси и полуфолиси найизползваните монетни номинали в ежедневните дребни стоковопарични отношения и е причината за отсичането и циркулирането в найголеми количества на този тип монети при монетосеченията на всички императори в периода 498–681 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ (APPENDIX). МЕСТОНАМИРАНЕ НА МОНЕТИТЕ,

ИЗПОЛЗВАНИ В ТАБЛИЦИ 1–4 (FIND SPOTS OF THE COINS USED IN TABLES 1–4)

І. ПРОВИНЦИЯ СКИТИЯ (РROvINCE SCyTHIA):

Абрит (Залдапа) (Abrit an. Zaldapa, Dobrich district, Bulgaria): 1x1/3AU (527–565); 3AU, 1x1/3AU (565–578); 2AU, 4x1/3AU (578–582); 1AU, 1x1/3AU (582–602)24. Каварна (Kavarna, Dobrich district, Bulgaria): 2M (518–527); 2M, 4K (527–565); 1M, 1K (582–602); 1 M (610–616)25.

285


Калиакра (Акре) (Kaliakra, an. Acres, Dobrich district, Bulgaria): 2AU, 3M, 3K (491–518); 2AU, 4М, 3K (518–527); 4AU, 2M, 5K, 8I (527–565); 16M, 9K (565–578); 2M, 1K (578–582); 11M, 6K (582–602) 7M, 4K (602–610); 9M (610–641)26.Одърци (Odartsi, Dobrich district, Bulgaria): 5M, 7K (491–518); 6M, 12K (518–527); 21M, 16K, 17I, 4E (527–565); 1AU, 22M, 20K, 6E (565–578); 1AU, 1M, 1Λ, 1K, 1I (578–582); 1M, 2K (582–602); 1E (602–610)27.Шабла (Кареа) (Shabla, an. Carea, Dobrich district, Bulgaria): 2M, 21I (527–565)28.Адамклиси (Тропеум Траяни) (Adamclisi an. Tropeum Traiani, Constanţa district, Romania): 4M, 5K (491–518); 10М, 7K, 1I, 1E (518–527); 40M, 21K, 1IS, 26I, 11E (527–565); 2AU, 1x1/3AU, 62M, 19K, 2E (565–578); 1AU, 2M (578–582); 7M, 3K (582–602), 1K (602–610)29. Арса (Arsa, Constanţa district, Romania): 1K (527–565)30. Бъръгану (Bărăganu, Tulcea district, Romania): 1M (518–527); 1M (527–565)31.Ваду (Vadu, Constanţa district, Romania): 1M (491–518)32.Валул луй Траян (Valul lui Traian, Constanţa district, Romania): 1M (518–527)33.Валя Теилор (Valea Teilor, Tulcea district, Romania): 1x6AR (641–668); 1x6AR (668–685)34.Ветерану (Veteranu, Constanţa district, Romania): 1K (565–578)35.Вииле (Viile, Constanţa district, Romania): 1M, 1K (491–518); 1M (527–565); 1M (565–578)36.гарвън (Диногеция) (Garvăn an. Dinogetia, Tulcea district, Romania): 2M, 4K (491–518); 3M, 4K (518–527); 12M, 7K, 1IS, 1I, (527–565); 11M, 12K (565–578); 1K (578–582); 4M, 13K (582–602)37.Добромир (Dobromir, Constanţa district, Romania): 1M (518–527)38.

286


Дунарен (Сацидава) (Dunăreni an. Sacidava, Constanţa district, Romania): 1K (491–518), 3M (518–527); 4M, 2K (527–565); 4M, 2K (565–578); 1M, 7K, 1I (582–602); 2M (610–641)39.Енисала (еnisala, Tulcea district, Romania): 1M, 4K,1E (518–527); 1M, 3K (527–565); 4M, 3K (565–578); 1M, 3K (582–602); 2M (602–610)40.Журиловка (Jurilovca, Tulcea district, Romania): 1M (491–518); 1M (565–578)41. Исакча (Новиодунум) (Isaccea an. Noviodunum, Tulcea district, Romania): 2M, 6K (491–518); 7M, 7K (518–527); 15M, 10K, 2IS, 15I, 2E (527–565); 18M, 20K, 2E (565–578); 3M (578–582); 2M, 16K (582–602); 6M, 3K (602–610); 1AU, 1 M (641–668)42.Истрия (Истрос) (Istria an. Istros, Constanţa district, Romania): 11M, 7 K (491–518); 16M, 6K, 1I (518–527); 58M, 17K, 1IS, 15I, 5E (527–565); 44M, 40K, 14E (565–578); 12M, 3K (578–582); 25M, 25K, 1I, 1E (582–602); 7M, 8K (602–610); 2M (610–641); 1AU (668–685)43. Манастир Кокош (monastery Cocoş, Tulcea district, Romania): 1I, 1E (527–565); 1K (565–578)44.Констанца (Toмис) (Constanţa an. Tomis, Constanţa district, Romania): 8M, 4K, 1I (491–518); 8М, 9K, 1E (518–527); 26M, 12K, 35I, 4E (527–565); 1AU, 25M, 13K, 21E (565–578); 4M, 1K, 2I, 2E (578–582); 1AU, 17M, 19K, 9I, 2E (582–602); 8M, 7K, 1I, 2E (602–610); 5M (610–641) 3М, 1к (641–668); 1к (668–685)45. Корбу де Сус (Corbu de Sus, Constanţa district, Romania): 1M (602–610)46.Костинещ (Costineşti, Constanţa district, Romania): 2M (491–518); 2M, 1IB (527–565); 1M (565–578)47.Кручa (Crucea, Constanţa district, Romania): 1M (491–518)48.Лиману (Limanu, Constanţa district, Romania): 1K (565–578)49.Лунка (Lunca, Tulcea district, Romania): 1AU (668–685)50.

287


Лункавица (Luncaviţa, Tulcea district, Romania): 1K (527–565)51.Мангалия (Калатис) (Mangalia an. Callatis, Constanţa district, Romania): 5М (518–527); 2AU, 10M, 4K, 2I (527–565); 6K, 1E (565–578); 2M, 1K (582–602); 1M, 1K (602–610); 3M, 1IB (610–641); 1 М (668–685)52.Мъчин (Măcin, Tulcea district, Romania): 1M (565–578); 1K (582–602)53.Меджидия (Medgidia, Constanţa district, Romania): 1M (527–565)54.Михай Витязу (Mihai Viteazu, Constanţa district, Romania): 1AU(491–518)55.Муригьол (Халмирис) (Murighiol an. Halmyris, Tulcea district, Romania): 8M, 4K (491–518); 8M, 9K (518–527); 30M, 12K, 7I (527–565); 38M, 23K (565–578); 2M (578–582); 3M, 6K (582–602); 1M, 1K (602–610); 2M (610–641)56.Негру Водъ (Negru Vodă, Constanţa district, Romania): 1M (491–518)57.Никулицел (Niculiţel, Tulcea district, Romania): 1I (527–565); 1M, 1K (582–602); 1x6AR (668–685)58. Нисипар (Nisipari, Constanţa district, Romania): 1M (527–565)59.Нуфъру (Nufăru, Tulcea district, Romania): 1K (565–578); 1K (610–641)60.Овидиу (Ovidiu, Constanţa district, Romania): 1K (527–565); 1E (565–578)61.Палазу Маре (Palazu Mare, Constanţa district, Romania): 2K (565–578); 1K (602–610)62.Пантелимон (Улметум) (Pantelimon an. Ulmetum, Constanţa district, Romania): 3M, 1K (527–565); 2M, 1K (565–578); 1M (610–641)63.Печиняга (Pecineaga, Constanţa district, Romania): 2M, 2K (491–518); 3М, 3K (518–527); 7M, 2I (527–565); 4M, 2K, 1E (565–578); 4M, 1K, 1I (582–602); 1M (602–610)64.

288


Пиетрен (Pietreni, Constanţa district, Romania): 1M (527–565)65.Расова (Rasova, Constanţa district, Romania): 2M, 1K (565–578); 1K (582–602)66.Сараю (Saraiu, Constanţa district, Romania): 1M, 1K (491–518); 1I (527–565)67.Сеймен (Seimeni, Constanţa district, Romania): 1M (527–565)68.Синое (Sinoe, Constanţa district, Romania): 1M (491–518); 1M (518–527); 1M (527–565); 1K (610–641)69.Скиту (Schitu, Constanţa district, Romania): 2M (491–518); 3M (527–565)70.Слава Русъ (Slava Rusă, Tulcea district, Romania): 1K (491–518); 1M (527–565); 2M (565–578); 1M (582–602); 1M (610–641)71. Топалу (Капидава) (Topalu, an. Capidava, Constanţa district, Romania): 2M, 4K (491–518); 12М, 2K (518–527); 11M, 10K, 4I (527–565); 24M, 22K, 1I (565–578); 1Λ, 1K (578–582); 7M, 3K, 1E (582–602); 1M, 1Λ, 1K (602–610)72.Топрайсар (Topraisar, Constanţa district, Romania): 1K (582–602)73.Тулча (Егисус) (Tulcea an. Aegyssus, Tulcea district, Romania): 1M (491–518); 1AU, 1M (527–565); 1M (578–582); 1AU (582–602); 1x1/3AU, 1M (610–641)74.Туркоая (Трезмис) (Turcoaia an. Troesmis, Tulcea district, Romania): 1E (518–527); 7M, 1K, 1IS, 4I (527–565); 5M, 4K, 1E (565–578); 1K (578–582); 2K (582–602)75.Туфан (Tufani, Constanţa district, Romania): 2K (527–565); 1K (565–578); 1I (602–610)76.Търгушор (Târguşor, Constanţa district, Romania): 1K (518–527); 1x1/3AU, 3M, 3I (527–565); 1M, 3K (565–578); 1K (582–602); 1M (602–610)77.Хършова (Карзиум) (Hârşova an. Carsium, Constanţa district, Romania): 3M (491–518); 1M, 2K, 1I (518–527); 3M (527–565); 1M, 8K, 1E (565–578); 1M, 1I (578–582); 2M, 2K (582–602); 1K (602–610)78.

289


Черна (Cerna, Tulcea district, Romania): 1M (527–565)79.Черна вода (Аксиополис) (Cernavodă an. Axiopolis, Constanţa district, Romania): 1x1/3AU (491–518); 1M, 1E (518–527); 4M, 3K, 3I, 1E (527–565); 5M, 1K, 1E (565–578); 1M, 1K (582–602); 1K (602–610); 1x1/3AU, 3M (610–641)80. Шипоте (Şipote, Constanţa district, Romania): 1M (518–527); 3K (565–578)81.Юлия (Iulia, Tulcea district, Romania): 1M (602–610)82.Добруджа, българия и румъния (Dobrogea, Bulgaria and Romania): 15M, 16K, 1I (491–518); 24М, 20K, 1I, 11E (518–527); 1x1/3AU, 1х1/4AR, 1х1/8AR, 43M, 32K, 1IS, 45I, 11E (527–565); 3AU, 47M, 73K, 1I, 39E (565–578); 3M, 1Λ, 7K, 2E (578–582); 1AU, 20M, 39K, 10I, 2E (582–602); 11M, 26K, 5I (602–610); 1x1/2AU, 2x1/3AU, 1x6AR, 17M, 4K (610–641); 1AU, 6M, 1к (641–668)83.

II. ПРОВИНЦИЯ ВТОРА МИЗИЯ (PROvINCE MOESIA SECUNDA) Бенковски (Benkovski, Varna district, Bulgaria): 2AU (518–527); 6AU (527–565)84. Бяла река (Byala Reka, Shumen district, Bulgaria): 2AU (491–518); 1AU (518–527); 2AU (527–565); 1AU (565–578)85.Варна (Одесос) (Varna an. Odessus, Varna district, Bulgaria): 2M, 1K (518–527); 2M, 1K (527–565); 1M (582–602); 4M, 10K (602–610); 1AU, 14M (610–641)86.Велико Търново (Veliko Tarnovo, Veliko Tarnovo district, Bulgaria): 28M, 8K (491–518); 16M, 13K, 1I (518–527); 32M, 13K, 6I (527–565); 10M, 25K (565–578); 6M (578–582); 12M, 5K, 1I (582–602); 7M, 14K (602–610); 15M (610–641)87.Великотърновско (Veliko Tarnovo district, Bulgaria): 2M (602–610); 4M, 1K (610–641)88.

290


горна Оряховица (Gorna Oryahovitsa, Veliko Tarnovo district, Bulgaria): 4М (491–518); 5M (527–565); 1M (565–578); 10AU (610–641)89.Жълъд (Zhalad, Shumen district, Bulgaria): 7K (491–518); 10M, 1K, 2E (518–527) 13M, 5K (527–565); 15M, 24K, 1E (565–678); 2M (578–582); 1M (582–602)90. Златни пясъци (Zlatni Pyasatsi, Varna district, Bulgaria): 5M (491–518); 16M (518–527); 3M (527–565)91.Кривина (Ятрус) (Krivina an. Iatrus, Ruse district, Bulgaria): 4M, 4K (491–518); 7M, 1K, 2E (518–527); 13M, 2K, 2I (527–565); 6M, 3K (565–578)92. Нова Черна (Nova Cherna, Silistra district, Bulgaria): 1AU, 1M (527–565)93.Никюп (Никополис ад Иструм) (Nikyup an. Nikopolis ad Istrum, Veliko Tarnovo district, Bulgaria): 1M (518–527); 1M (527–565); 1M (565–578); 1E (578–582)94.Оногур (Onogur, Dobrich district, Bulgaria): 4IS (527–565)95.Плевен (Сторгозия) (Pleven an. Storgosia, Pleven district, Bulgaria): 1M (518–527); 2M, 1K (527–565); 9M, 1K (565–578)96.Плиска (Pliska, Shumen district, Bulgaria): 2M (491–518); 1K (518–527); 2M, 1K (527–565); 2M (565–578)97.Преслав (Preslav, Shumen district, Bulgaria): 1M (527–565)98.Провадия (Provadia, Varna district, Bulgaria): 1M (491–518); 1K (518–527); 1M, 3K, 2I (527–565); 1M, 2K, 2E (565–578); 2AU, 1x1/3AU, 1K (578–582); 1AU, 3K (582–602); 1M (641–668)99.Разград (Абритус) (Razgrad an. Abritus, Razgrad district, Bulgaria): 7M (565–578); 1M (578–582)100.Русенско (Ruse district, Bulgaria): 1AU (491–518); 1M (518–527); 1x1/2AU, 1M (527–565); 1M (565–578); 1M (578–582)101. Силистра (Дуросторум) и Силистренско (Silistra an. Durostorum and Silistra district, Bulgaria):

291


1x1AR (565–578); 1M, 1K (602–610); 1x1/3AU, 1M (610–641); 1x6AR, 2x1/2AR (668–685)102. Силистренско (колекция „Папахаджи“) (Silistra area, P. Papahagi Collection): 44M, 25K, 1I, 3E (491–518); 19M, 14K, 1Λ, 1IB, 1I (602–610); 2x6AR, 18M, 3K, 3IB (601–641); 1x6AR, 6M, 1IB (641–668); 1x6AR, 1M, 1I (668–685)103.Тетевен (Teteven, Lovech district, Bulgaria): 8M, 1IS (527–565)104.Фисека (Fiseka, Shumen district, Bulgaria): 1M (491–518); 2M, 2E (518–527); 4M, 1I (527–565)105.Червен (Cherven, Ruse district, Bulgaria): 1M (527–565)106.Шумен и Шуменско (Shumen and Shumen district, Bulgaria): 10M, 5K, 1I (491–518); 1x1/3AU, 25M, 14K, 6I (518–527); 5AU, 3x1/3AU, 103M, 30K, 11I, 1E (527–565); 1AU, 1x1/3AU, 49M, 19K, 1I, 1E (565–578); 5M, 1I (578–582); 4AU, 6M, 8K (582–602); 3K (602–610); 3M (610–641), 2M (641–668), 1x6AR, 1M (668–685)107.Шуменскo (Shumen district, Bulgaria): 2AU (491–518); 1AU (527–565)108.галица (Galiţa, Constanţa district, Romania): 2M (565–578)109.Извоареле (Sucidava) (Izvoarele, an. Sucidava, Constanţa district, Romania): 1K (491–518); 2K (518–527); 2M, 1K, 6I (527–565); 2M, 6K (565–578)110.Канлиа (Canlia, Constanţa district, Romania): 1I (518–527), 3M, 2K, 1I (527–565); 1M, 2K (565–578); 2K (582–602)111.Остров (Ostrov, Constanţa district, Romania): 1M (518–527); 1M, 1K, 2E (527–565); 2M, 2K (565–578); 1M (578–582)112.Пъкуюл луй Соаре (Păcuiul lui Soare, Constanţa district, Romania): 1M, 1K (491–518); 2M, 1K (518–527); 4M, 1K (527–565); 5M, 7K (565–578); 1M, 1I (582–602)113.Пържоая (Pârjoaia, Constanţa district, Romania): 2K, 4E (491–518); 6K, 3I (518–527); 3M, 4K, 2IS, 12I, 8E (527–565); 3M, 12K, 5I (565–578); 2I (578–582); 1K (582–602)114.

292


Сату Ноу (Satu Nou, Constanţa district, Romania): 3M, 1K (491–518); 3M, 2K (518–527); 4M, 1K (527–565); 1M, 2K (565–578); 1K (582–602)115.

______________________

1 G. Poenaru-Bordea, R. Ocheşeanu. Probleme istorice dobrogene (secolele VI–VII) în lumina monedelor bizantine din colecţia muzeului de istorie naţională şi arheologie din Constanţa. – SCIVA, 31, 1980, fasc. 3, p. 384–386.

2 интересно е, че всички бронзови монети, включени в изследването (3587 броя), имат стойност, равна на около 9 солида.

3 това са находките от Галац (Galaţi) – 12 хексаграма на ираклий, констанс ІІ и константин ІV, от Пиуа Петри (Piua Petrii) – три хексаграма на констанс ІІ и константин ІV, от Присяка (Priseaca) – 141 хексаграма на констанс ІІ и константин ІV, от Дръгъшан (Drăgăşani) – 3 хексаграма на констанс ІІ и от въртопу – 2 хексаграма на констанс ІІ и константин ІV (v. M. Butnariu. Raspindirea monedelor bizantine din secole VI–VII în teretorile CarpatoDunăre. – BSNR, 131–133, 1983–1985, p. 212, 216, 221, 224, 230; С. Chiriac. Despre tezaurele monetare bizantine din secolele VII–X de la est şi sud de Carpaţi. – Pontica, 24, 1991, p. 374; М. Iacob. Aspecte privind circulaţia monetară pe teritoriul României în a doua parte a sec. VII p. Chr. – In: IstroPontica. ed. M. Iacob, E. OberländerTărnoveanu, F. Topoleanu. Tulcea, 2000, p. 490, 492).

4 единствената колективна находка от териториите на двете провинции с преобладаващи малки номинали е тази от Шабла, открита през 1995 г. тя съдържа 3 броя монети по 40 нумии, 2 броя по 20 нумии, 27 броя по 10 нумии и 4 броя по 5 нумии (C. Торбатов. ранновизантийско монетно съкровище от кастела Carea/Creas (провинция Скития). – нумизматика и сфрагистика, 2002–2003, c. 22–25). в колективната находка от констанца, открита през 1929 г., съдържаща 383 монети, като абсолютен брой (253 бр.) преобладават тези от ІV–V в. с вероятни номинали от 1 до 3 нумии. Монетите от VІ в. са 130 броя, от които една деканумия и три пентанумии също може да се отнесат към малките номинали. Паричният еквивалент на тези 2/3 от общия брой на монетите в находката е само 6% от нейната стойност (B. Mitrea. Un tezaur de monede bizantine descoperit la Constanţa. – Pontica, 16, 1983, p. 246, fig. 3b).

5 евентуална причина за значителното предимство на големите бронзови номинали сред находките от археологически проучвания вероятно е и липсата на металотърсачи при поотдавнашните от тях, което предполага възможност за пропускане на помалки по размер монети по време на теренното проучване.

6 Поголемият дял на малките номинали в Скития (17%), отколкото във втора Мизия (10%) не трябва да служи за някакви генерални изводи, защото вероятно се дължи на поизчерпателното публикуване на нумизматичния материал от територията на първата провинция.

7 Делът от 15% на деканумиите на тиберий ІІ константин във втора Мизия не е отбелязан умишлено, защото е резултат от много малък общ брой монети на този император и може да е просто случайност, а не обективна реалност. в Скития делът на тези деканумии е само 8% от три пъти повече монети.

293


8 Л. Лазаров. Монети от 16 нумии на Юстиниан І, сечени в тесалоника и открити в българия. – нумизматика, 1991, 1–2, c. 19–20.

9 в статията е публикувана монета от 20 нумии на Маврикий тиберий от тесалоника, препечатана върху екземпляр от 16 нумии (Л. Лазаров. Цит. съч., c. 19).

10 Шест, от общо седем екземпляра за двете провинции, са отсечени след 602 г. и произхождат от частни лица в румъния – пет броя от колекция на Перикъл Папахаджи (E. Oberländer-Târnoveanu. Monnaies byzantines des VIIeXe siècles découvertes à Silistra dans la collection de l`académicien Péricle Papahagi conservées au Cabinet des médailles du musée national d`histoire de Roumanie. – CN, 7, 1996, p. 119–120) и един брой от Георге йорданеску от Мангалия (O. Iliescu. Însemnări privitoare la descoperiri monetare (II). – SCN, 2, 1958, p. 453). освен споменатите монети от 12 нумии, от района на Долния Дунав монети от този номинал са известни единствено от колективната находка от обършен (Obărşeni), която освен шест броя монети от 12 нумии на ираклий съдържа още 22 екземпляра бронзови монети на Фока, ираклий и констанс ІІ, което я датира във втората половина на VІІ в. (I. Dimian. Câteva descoperiri monetare bizantine pe teritoriul RPR. – SCN, 1, 1957, p. 196). По аналогия с находката от обършен може да се предположи, че и екземплярите от Добруджа найвероятно са попаднали по същото време.

11 Десетниците (semissalii) получавали годишна заплата от 11,5 солида, която била с 50% поголяма от тази на обикновените войници, т.е. последните получавали по около 8 солида.

12 М. Handy. Studies in the Byzantine Monetary Economy c. 300–1450. Cambridge, 1985, р. 177; C. Morrisson, J-C. Cheynet. Prises and Wages in the Byzantine World. – In: The Economic History of Byzantium. Vol. II. Washington, 2002, pp. 859–860, tab. 16, p. 871.

13 G. Ostrogorsky. Löhne und Preise in Byzanz. – Byzantinische Zeitschrift, 32, 1932, p. 301; М Handy. Op. cit., р. 181; C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., pp. 859–860.

14 G. Ostrogorsky. Op. cit., S. 295–297; C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit, p. 864.

15 C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., p. 869. има сведения и за значително по големи надници, като например това на Захарий ретор за възстановяването на крепостните стени на Дара в Месопотамия по времето на император анастасий І, когато на работниците се е плащало по 4 кератиона на ден (или 8 кератиона, ако довеждали и магаре), но това е изключение както казва и авторът на сведението, много хора забогатели от тази работа тогава (G. Ostrogorsky. Op. cit., S. 297).

16 М. Handy. Op. cit., рp. 164–165, 177–178; C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., pp. 859–860, tab. 16.

17 М. Handy. Op. cit., рp. 201–203.18 C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., pp. 829–830.19 артаба – като мярка за обем e 38,78 литра, a като мярка за тегло e между 30

и 40 килограма (C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., p. 817, tab. 3).20 G. Ostrogorsky. Op. cit., S. 325. Пресмятанията в килограми и литри са на

автора на настоящата статия. те са извършени, като е прието, че 1 артаба се равнява на около 30 кг, а 1 солид – на 288 фолиса – една средна стойност за целия VІ в. (C. Morrisson. Byzantine Money: Its Production and Circulation. – In: The Economic History of Byzantium. Vol. ІІІ, Washington, 2002, p. 921, tab. 4).

294


21 C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., p. 833, tab. 8, р. 835, като 1 секстарий (xestes) е около половин литър.

22 C. Morrisson, J-C. Cheynet. Op. cit., pp. 837–838, tab. 10.23 G. Ostrogorsky. Op. cit., S. 325, 332.24 С. Торбатов. ранновизантийско златно монетно съкровище от Залдапа

(провинция Скития). – нумизматика и сфрагистика, 1, 1998, с. 64–65.25 В. Иванов. няколко монетни находки от Южна Добруджа. – в: Numismatic

and Sphragistic Contributions to Ancient and Medieval History of Dobroudja. International Symposium, Dobrich, October 4th–8th, 1993 (= Добруджа, 12), 1995, с. 311; И. Лазаренко. нумизматични данни за датиране опожаряването на одесос по времето на император ираклий. – инМв, 34–35 (49–50), 1998–1999 (2003), с. 161 бел. 7.

26 г. Кузманов. Съкровище от ранновизантийски монети на нос калиакра. – векове, 1975, 4, c. 77–79; В. Парушев. антични монети от калиакра. – инМв, 1991, 27 (42), c. 26–31.

27 С. Торбатов. Монетна циркулация в градището край одърци (310 г.пр. хр.– 610 г.сл.хр.). велико търново, 2002, c. 92–137.

28 C. Торбатов. ранновизантийско монетно съкровище от кастела Carea/Creas..., c. 22–25.

29 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (II). – Pontica, 13, 1980, р. 355; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (III). – Pontica, 14, 1981, р. 341; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IV). – Pontica, 15, 1982, р. 281; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VII). – Pontica, 19, 1986, р. 300; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IX). – Pontica, 25, 1992, р. 383–384; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea (XI). – Pontica, 30, 1997, р. 376; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII). – Pontica, 31, 1998, р. 316; R. Ocheşeanu. Tezaurul de monede bizantine descoperit la Tropaeum Traiani în campania arheologică din anul 1908. – SCN, 11, 1995, р. 180, tab. IV; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Monnaies Byzantines du musée de Constanţa (Roumanie). Wetteren, 2004, р. 17–18, 20, 22–26, 28, 30–31, 33–36, 38–45, 47–56, 59–63, 65–72, 75, 77, 79, 81–83, 85–92, 97, 99.

30 G. Poenaru Bordea. Découvertes monétaires en Roumanie 1994–1996. Dacia NS, XL–XLII, 1996–1998, р. 452.

31 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea (XII), р. 316.

32 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 17.33 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea

(XIII). – Pontica, 32, 1999, p. 361.34 E. Oberländer-Târnoveanu. Monede bizantine din secolele VII–X descoperite

în nordul Dobrogei. – SCN, 7, 1980, p. 163, fn. 2–3.35 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Op. cit., p. 361.36 T. Papasima. Monede bizantine inedited din colecţia Muzeului judeţean

Călăraşi. – Pontica, 28–29, 1995–1996, p. 280, 282; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşea-nu, A. Popeea. Op. cit., p. 20.

37 G. Poenaru Bordea, E. Nicolae, A. Popescu. Contributions numismatiques à l’histoire de Noviodunum aux VIe–VIIe siècles. – SCN, XI, 1995, p. 148, tab. 20.

38 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 24.

295


39 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (III), p. 343; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Op. cit., p. 354; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 24, 36, 43, 73, 78, 99, 112, 114–115, 124.

40 E. Oberländer-Târnoveanu. Cronica descoperirilor monetare din Nordul Dobrogei. – Peuce, 8, 1980, p. 507; G. Mănucu-Adameşteanu, E. Oberländer-Târnoveanu. Noi dovezi de locuire pe teritoriul actual al satul Enisala în mileniul I e. n. – Peuce, 9, 1984, p. 351–352; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VII), p. 300; G. Poenaru Bordea, P. I. Dicu. Informaţii suplimentare privind descoperirile monetare romane şi bizantine de la Sălcioara şi Enisala. – In: IstroPontica. ed. M. Iacob, E. OberländerTărnoveanu, F. Topoleanu. Tulcea, 2000, p. 432.

41 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (X). – Pontica, 28–29, 1995–1996, p. 315.

42 G. Poenaru Bordea, E. Nicolae, A. Popescu. Op. cit., p. 139, tab. 2; Е. Oberländer-Tărnoveanu. Monnaies byzantines…, p. 104, fn. 34(2).

43 C. Preda, H. Nubar. Descoperirile monetare 1914–1970. – In: Histria. Vol. III. Bucureşti, 1973, p. 227; E. Oberländer-Târnoveanu. Op. cit., p. 105, fn. 41(3); G. Poenaru Bordea, E. Nicolae, A. Popescu. Op. cit., p. 143, tab. 10.

44 E. Oberländer-Târnoveanu, C. Opaiţ. Cronica descoperirilor monetare din Nordul Dobrogei (II). – Peuce, 9, 1984, p. 276.

45 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (I). – Pontica, 12, 1979, p. 235; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (III), p. 341; R. Ocheşeanu, P. Dicu. Monede antice şi bizantine din Dobrogea. – BSNR, 75–76, 1981–1982, 129–130, p. 446–447; B. Mitrea. Un tezaur…, p. 239–262; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (V). – Pontica, 16, 1983, p. 310; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IX), p. 387–388; E. Oberländer-Târnoveanu. Monnaies byzantines…, p. 104, fn. 34(1), p. 105, fn. 41(2); A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea (XI), p. 378–379; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 317–318; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 17–29, 31, 33–38, 40–44, 46–52, 54–62, 64–67, 69, 71–81, 84–85, 87, 90–98, 100–101, 104–110, 112–119, 121–122, 124–125, 127.

46 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 120.47 I. Dimian. Op. cit., p. 192.48 I. Dimian. Op. cit., p. 192.49 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea

(XII), p. 321.50 M. Iacob. Op. cit., p. 485.51 E. Oberländer-Târnoveanu. Cronica descoperirilor…, p. 508–509.52 B. Mitrea. Descoperire recente şi mai vechi de monede antice şi bizantine în

RPR. – SCIV, 19, 1968, p. 181; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (I), p. 235; C. Preda. Calatis. Necropola romanobizantină. Bucureşti, 1980, p. 72; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (II), p. 356; R. Ocheşeanu. Cîteva monede bizantine din secolele VII–XI e. n. descoperite în Dobrogea. – Pontica, 14, 1981, p. 312; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VII), p. 301; Е. Oberländer-Tărnoveanu. Monnaies Byzantines, p. 105–106, fn. 41(1); G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popescu. Monedi greceşti şi bizantine din Dobrogea în colecţia Muzeului din Braila. – SCN,

296


XII, 1998, p. 85; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 22–24, 33, 35, 37, 41, 47–48, 57, 76, 90, 112, 116, 127.

53 B. Mitrea. Découvertes de monnaies antiques et byzantines en Roumanie (XVII). – Dacia NS, 19, 1975, p. 317; G Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 100.

54 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 37.55 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea

(XIII), p. 354.56 G. Poenaru Bordea. Monedele. – In: Halmyris. Vol. I. ClujNapoca, 2003, p.

142–156, 163–170, 184, 188, tab. 4.57 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 18.58 E. Oberländer-Târnoveanu. Cronica descoperirilor…, p. 509; E. Oberländer-

Târnoveanu. Monnaies Byzantines…, p. 105 fn. 41(4).59 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea

(XI), p. 381.60 B. Mitrea. Descoperire recente şi mai vechi de monede antice şi bizantine în

RPR. – SCIV, 17, 1966, p. 425; G. Mănucu-Adameşteanu, E. Petac. Monede romane şi biyantine descoperite la Nufăru, jud. Tulcea. – Pontica, 35–36, 2002–2003, p. 426.

61 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (III), p. 342; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (V), p. 312.

62 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 74, 87, 118.63 B. Mitrea. Descoperire recente şi mai vechi de monede antice şi bizantine în

RPR. – SCIV, 17, 1966, 2, p. 413; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IV), p. 284; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (X), p. 319–320.

64 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 18–19, 21–24, 26–27, 30, 33–34, 36–37, 39, 45, 56–57, 63, 67, 74, 77–78, 81–82, 87, 103–104, 106–107, 115.

65 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 33.66 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 113.67 I. Dimian. Op. cit., p. 190; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op.

cit., p. 20, 48.68 T. Papasima, A. vertan. Monede romane şi bizantine inedited din colecţia

muzeului constănţean. – Pontica, 28–29, 1995–1996, p. 276.69 I. Dimian. Op. cit., p. 200.70 I. Dimian. Op. cit., p. 192.71 E. Oberländer-Târnoveanu. Cronica descoperirilor…, p. 509; G. Poenaru

Bordea, B. Mitrea. Découvertes monétaires en Roumanie – 1988 (XXXII). – Dacia NS, 33, 1989, p. 265; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (X), p. 318.

72 Z. Covacef. Raport preliminar asupra cercetărilor arheologice din sectorul V al cetăţii Capidava (campaniile din anii 1975, 1976, 1978, 1979) – Pontica, 13, 1980, p. 269–272; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (II), p. 355; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IV), p. 282; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VIII). – Pontica, 21–22, 1988–1989, p. 378–380; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IX), p. 386; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (X), p. 315; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea (XI), p.

297


377; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 316; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XIII), p. 351; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 21, 23–24, 31, 34, 43, 52, 58–60, 65, 70, 72, 78–80, 82, 84, 86–89, 98–99, 107, 117.

73 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 111.74 I. Dimian. Op. cit., p. 200; B. Mitrea. Descoperire recente şi mai vechi de monede

antice şi bizantine în RPR. – SCIV, 14, 1963, 2, p. 473; E. Oberländer-Târnoveanu. Cronica descoperirilor…, p. 509; E. Oberländer-Târnoveanu. Monede bizantine…, p. 163; E. Oberländer-Târnoveanu. La monnaie dans l’espace rural byzantin des Balkans orientaux – un essai de synthèse au commen cement du XXIe siècle. – Peuce NS, 1 (14), 2003, p. 376, fn. 122.

75 C. Chiriac, O. Bounegru. Noi descoperiri arheologice şi numismatice la Troesmis. – Peuce, 4, 1973–1975, p. 101–102; E. Oberländer-Târnoveanu. Monede antice şi bizantine descoperite la Troesmis. – Peuce, 8, 1980, p. 264, 267, 274, 277–278; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (IX), p. 393–394; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 319; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 68, 93.

76 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XIII), p. 357;

77 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VI). – Pontica, 17, 1984, p. 252–253; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VIII), p. 381; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 323; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XIII), p. 355; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 32.

78 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (III), p. 341–342; C. Chiriac. Monede greceşti, romane şi bizantine descoperite în Dobrogea. – Pontica 16, 1983, p. 329; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu. Tezaurul de monede bizantine de aur descoperit în săpăturile din anul 1899 de la Axiopolis. – BSNR, 77–79, 1983–1985, 131–133, 191; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VII), p. 300–301; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea (XI), p. 377; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XIII), p. 351; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 27, 81, 96, 118.

79 E. Oberländer-Târnoveanu, C. Opaiţ. Cronica descoperirilor…, p. 274.80 I. Dimian. Op. cit., p. 195; B. Mitrea. Descoperire recente… – SCIV, 14, 1963,

2, p. 474; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, E. Nicolae. Axiopolis aux IIIe–VIIe siècles de n.è. à la lumière des découvertes monétaires. – SCN, IX, 1989, p. 71–72; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 58.

81 A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 323; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 24.

82 R. Ocheşeanu. Cîteva monede bizantine..., p. 311.83 B. Mitrea. Descoperire recente… – SCIV, 14, 1963, 2, p. 472; B. Mitrea.

Descoperire recente… – SCIV, 17, 1966, 2, p. 425; G. Poenaru Bordea, v. H. Bau-man. Monede romane şi bizantine provenite din nordul Dobrogei. – Peuce, 4, 1973–1975, p. 153–157; C. Chiriac. Monede greceşti…, p. 329–331; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (V), p. 312–313; E. Oberländer-Târnoveanu, C. Opaiţ. Op. cit., p. 277; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile

298


monetare în Dobrogea (VI), p. 253; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (VII), p. 301–303; G. Custurea. Unele aspecte privind penetraţia monedei bizantine în Dobrogea în secolele VII–X. – Pontica, 19, 1986, p. 277; T. Papasima. Monede bizantine din câteva colecţii particulare. – Pontica, 24, 1991, p. 395–397; Е. Oberländer-Tărnoveanu. Monnaies Byzantines…, p. 103, fn. 23(19–20), p. 104 fn. 34(4); A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 324; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 17–37, 39–58, 60–65, 67–84, 86–107, 109–127.

84 З. Христова. Съкровище от хаджи Синанлар. – нумизматика и сфрагистика, 1993, 1–4, с. 86–88.

85 Т. герасимов. колективни находки на монети. – иаи, 17, 1950, с. 319.86 И. Лазаренко. Цит. съч., с. 150–156; В. Иванов. находка от монети от VІ

в. от местността батареята край варна. – в: аМV, II. Numismatic and Sphragistic Contributions to History of the Western Black Sea Coast. International Conference Varna, Septembre 12th–15th, 2001. варна, 2004, с. 197–198.

87 К. Дочев. ранновизантийски монети от търново (V–VІІ в.). – ириМвт, 17–18, 2002–2003, с. 292–297.

88 С. Михайлов. непубликувани монети на византийските императори Фока (602–610) и ираклий (610–641) от Bеликотърновско. – в: Монетите и банкнотите – възможни прочити. Юбилеен сборник в чест на ст.н.с. др христо харитонов. велико търново. 2005, с. 153–154.

89 Т. герасимов. колективни находки на монети през 1956 и 1957 г. – иаи, 22, 1959, с. 361; И. Бъчваров. Монети от ряховец. великотърново, 1994, с. 83, 118.

90 Д. Владимирова-Аладжова. Съкровище от медни византийски монети от VІ в. – ииМШ, 7, 1992, с. 75–87.

91 М. Мирчев. колективни монетни находки. – инМв, 2 (17), 1966, с. 146.92 E. Kluwe. Münzfunde. – Klio, 47, 1966. р. 410–411; E. Schönert-Geiss. Die

Fundmünzen von Krivina. – In: IatrusKrivina, Band I. Berlin, 1979, S. 206–207; E. Schönert-Geiss. Die Fundmünzen. – In: IatrusKrivina, Band IV. Berlin, 1991, S. 236–239.

93 A. Милчев, С. Ангелова. разкопки и проучвания в м. „калето“ при с. нова Черна, Силистренски окръг. – археология, 3, 1969, с. 46.

94 K. Butcher. The Coins. – In: Nicopolis ad Istrum: A Roman, Late Roman and Early Byzantine City. Ed. A. Poulter, London, 1995, рp. 302–303.

95 Л. Лазаров. Монети от 16 нумии на Юстиниан І..., с. 17.96 Т. Ковачева. римски и ранновизантийски монети от Сторгозия и нейния

хинтерланд. – нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 2, 2005, с. 72–75.97 И. Йорданов. Монетите и печатите от Плиска (1899–1999). – в: Плиска–

Преслав, 8, 2000, с. 143–144.98 г. Джингов. Принос към материалната култура на Преслав и неговата

околност. – археология, 2, 1966, с. 54.99 Й. Юрукова. Монетни находки, открити в българия през 1981 г. – архео

логия, 1–2, 1983, с. 116; Л. Лазаров. Данни за монетната циркулация на Провадийската крепост (по материали от Дългополския музей). нумизматични проучвания и материали, 3, 1997. велико търново, 2001, с. 44–50.

100 г. Дзанев. военнополитически, икономически и социални събития в абритус и неговия регион според данните от колективните монетни находки. – в:

299


културни текстове на миналото. носители, символи, идеи. 1. София, 2005, с. 133.101 С. Йорданов. Средновековни монети в русенско. – в: Монети от русенския

край. русе, 1998, с. 91–93.102 С. Ангелова, В. Пенчев. Сребърно съкровище от Силистра. – археология,

2, 1989, с. 40–41; E. Oberländer-Târnoveanu. Monnaies Byzantines..., р. 98–100, fn. 13, 15–17.

103 M. Dobre. L’impact de la réforme d’Anastase sur la circulation monétaire à Durostorum. – In: Numismatic and Sphragistic Contributions to Ancient and Medieval History of Dobroudja. International Symposium, Dobrich, October 4th–8th, 1993 (= Добруджа, 12), 1995, р. 124–125; M. Dobre. Observaţii asupra circulaţiei monetare de la Durostorum în timpul lui Anastasius I. – CN, 7, 1996, р. 86–87; E. Oberländer-Târnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe–Xe siècles découvertes à Silistra et le problème du commencement de l`économie monétaire dans le premier royaume bulgare. – In: Numismatic and Sphragistic Contributions to Ancient and Medieval History of Dobroudja. International Symposium, Dobrich, October 4th–8th, 1993 (= Добруджа, 12), 1995, р. 139–141; E. Oberländer-Târnoveanu. Monnaies Byzantines…, p. 99–100.

104 Й. Юрукова. Монетни находки, открити в българия през 1977 и 1978 г. – архeология, 4, 1979, c. 62; Л. Лазаров. Монети от 16 нумии на Юстиниан І..., с. 17.

105 Д. Владимирова-Аладжова. още за варварските имитации в монетното обращение през VІ в. – нумизматика и сфрагистика, 1, 1998, с. 72–74.

106 В. Димова. Монетите от цитаделата. – в: Средновековният Червен. т. 1. София, 1985, с. 274.

107 Ж. Жекова. Монети и монетно обращение в средновековния Шумен. София, 2006, с. 65–82.

108 Т. герасимов. колективни находки на монети през последните години. – иаи, 18, 1952, с. 401.

109 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (III), р. 341; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 85.

110 T. Papasima. Monede bizantine inedited…, p. 280; A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (X), p. 317–318; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperirile monetare în Dobrogea (XI), p. 381; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 321.

111 G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 28, 33–34, 42, 54, 62, 66, 84, 88, 112.

112 I. Dimian. Op. cit., p. 194; T. Papasima. Op. cit., p. 282; A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XII), p. 322; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 25, 38, 49, 70, 81.

113 B. Mitrea. Monede antice şi bizantine descoperite la Păcuiul lui Soare. – In: P. Diaconu, P. Vâlceanu. Păcuiul lui Soare. Cetatea bizantina. Vol. 1. Bucureşti, 1972, p. 189; G. Custurea, T. Papasima. Monede bizantine descoperite la Păcuiul lui Soare (catalog). – Pontica, 25, 1992, p. 364–365; G. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu, A. Popeea. Op. cit., p. 42.

114 B. Mitrea. Descoperire recente… – SCIV, 17, 1966, 2, p. 413–414.115 A. vertan, G. Custurea. Descoperirile monetare în Dobrogea (X), p. 318;

A. vertan, G. Custurea, G. Talmaţchi. Descoperiri monetare în Dobrogea (XIII), p. 355; G. Custurea. Descoperiri arheologice şi numismatice de pe raza localităţii Satu Nou (com. Oltina, jud. Constanţa). – Pontica, 33–34, 2000–2001, р. 591.

300


THE DENOMINATIONS IN THE COIN CIRCULATION OF ByZANTINE PROvINCES

OF SCyTHIA AND MOESIA SECUNDA 498–681

STOyAN MIHAyLOV (VELIKO TARNOVO)

This paper studies the importance of the different types of coin denominations from the period 498–681 AD in the territory of the Early Byzantine provinces of Scythia and Moesia Secunda. To this aim, information about the 3711 published coins was collected (2563 specimens from Scythia and 1148 specimens from Moesia Secunda). Their denominations are presented in four tables. Tables 1 and 2 demonstrate the leading position of the solidus among gold and silver coins, followed by tremissis and hexagram. The other gold and silver denominations have no importance for the coin circulation in these two provinces.Among the base metal denominations, generally, follis is the most widespread one. There are exceptions in the minting of some emperors. Hemifollises of Phocas in both provinces and these of Maurice on the territory of Scythia form the greatest part of their coins, while among the published so far coins from Moesia Secunda the number of the follises and hemifollises is practically equal. The number of follises and hemifollises of Justin II in both provinces is almost equal. The total percentage of smaller bronze denominations (10 and 5 nummia pieces) is always about 10 per cent, with the exception of Justinian`s decanummia and Justin II’s pentanummia pieces, which are more frequent. The coins of 16 and 12 nummia are unusual for both provinces. It is most likely that the exemplars of 16 nummia denomination had fallen accidentally between Thessalonian hemifollises, which were some of the most widespread coins after 562 AD in Scythia and Moesia Secunda, and the 12 nummia pieces had gotten into the region after the great devaluation of base metal coins during Heraclius’ reign.The leading positions in the coin finds of the solidi, follises and half follises is based on the rate of annual revenues and prices of main foods. The information about the sixth and seventh centuries shows that not only the rich, but most of the ordinary people received their salaries in gold coins. The prices of bread, olive oil, wine and meat – each of them costing at least several follises – shows the need for many big bronze coins in daily use.

mihaylov_2008_the denomination in the coin circulation of byzantine provinces scythia and moesia...

Documents

constana district

tulcea district

dobrich district

silver coins

province scythia

bronze coins

province moesia secunda

tropeum traiani