ЕНЕРГОМАШИНОСТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ Катедра...
TRANSCRIPT
ЕНЕРГОМАШИНОСТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ Катедра „Текстилна техника“
маг. инж. Маргарет Василева Сивова
РАВНИННА ТИПОРАЗМЕРНА КОМПОЗИЦИЯ НА ДЕТАЙЛИТЕ ОТ ОБЛЕКЛОТО
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за получаване на образователна и научна степен
„ДОКТОР“
Област на висше образование: 5. Технически науки Професионално направление: 5.1. Машинно инженерство
Научна специалност: Технология на шевното производство
Научни ръководители: проф. д-р инж. Христо Михайлов Петров
доц. ктн Валентина Анатольевна Масалова
Рецензенти: проф. д-р инж. Иван Борисов Георгиев доц. д-р инж. Радка Петрова Атанасова
София, 2015 г.
2
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на заседание на разширен катедрен съвет на катедра „Текстилна техника” при Технически Университет – София, проведено на 27.01.2015 год.
Дисертантът е главен асистент в секция „Автотранспорт, текстил и дизайн”
при ТУ – София, Колеж – Сливен по специалност „Технологии, дизайн и мениджмънт на модната индустрия“. Зачислен е за докторант в самостоятелна форма на обучение към катедра „Текстилна техника” при ТУ – София.
Дисертационният труд е изложен на 180 страници и съдържа 214 фигури и
графики, 6 таблици, цитирани са 132 литературни източници, от които 66 на кирилица и 66 на латиница. Към дисертацията има 7 приложения с чертежи, таблици, графики, алгоритми.
Изследванията по дисертационния труд са извършени в:
Лаборатории на Колеж – Сливен;
Лаборатории на ИПФ – Сливен;
Модно ателие в гр. Сливен. Означенията на главите, номерата на формулите, фигурите, таблиците и
използваната литература в автореферата съответстват на тези от дисертацията.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на 26.05.2015 год. от 1730
часа в зала 2140, блок 2 на ТУ – София на открито заседание пред научно жури.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в канцеларията на Енергомашиностроителен факултет на ТУ – София, на адрес: г. София, бул. „Климент Охридски“ 8, блок 2, кабинет № 2344.
Автор: маг. инж. Маргарет Василева Сивова Заглавие: „Равнинна типоразмерна композиция на детайлите от облеклото“ Тираж: 30 бр. Печатна база: гр. Сливен
3
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Актуалност на темата
Градирането на детайлите от облеклото заема много важно място в процеса на проектиране на нови модели облекла. Без градиране не може да съществува конфекционното производство на облекла. От начина на изпълнение на градирането зависи качеството на продукцията, а така също сроковете за доставка на изделията, което е изключително важно при съвременното развитие на модата.
Голяма част от производителите на дамско облекло предлагат своята продукция единствено в групата на малките размери (84-104). Съществуват и производители, специализиращи се в големите (108-124) и много големите размери (128-160). Но и едните, и другите, често изработват изделията от всички размери в един ръст (често 164 сm). Освен това моделите, предлагани за групата на големите и много големите размери, са много ограничени.
Такава ситуация е обусловена от сложността и трудоемкостта на процеса градиране, извършван чрез традиционните методи за градиране на детайлите от облеклото, които не дават гарантиран резултат – добро прилягане и съхраняване на пропорциите в сравнение с изделието от базовия размеро-ръст.
Градирането в значителна степен ускорява процеса на построяване на детайлите от облеклото в диапазона на препоръчаните размери и ръстове, но представлява приближен подход за получаване на детайлите в сравнение с изчислителните методики за конструиране. Колкото по-отдалечен е търсеният размер от базовия, толкова по-големи са отклоненията в детайлите, което води до промяна в балансовите характеристики и свързаността между детайлите. Основният, трудно преодолим недостатък на градирането е снижаване на качеството на изделието в другите размери.
Съвременните CAD системи за облекло не могат да решат всички проблеми, възникващи в производствения процес. Те са само инструмент за по-бърза и по-прецизна работа. Крайният резултат зависи от гъвкавостта на този инструмент и заложената на програмно ниво методика.
Значителна част от шевните предприятия, дори и при наличие на някаква CAD система, избягват разработването и внедряването на сложни модели, изпитвайки затруднение при определяне на движението на конструктивните точки при градиране. По такъв начин съществуващите методи за градиране представляват пречка за ускоряване на процеса проектиране. Използването на компютърните технологии изисква търсене на нови идеи, методи и технологии за проектиране и, в частност, нови методи за градиране, като един от етапите на този процес. Същност на дисертационния труд
Чрез разработката се създава алгоритъм за изменение на линейните размери на конструктивните участъци и преобразуване на контурите на изходните детайли за различни по вид и предназначение облекла по метода мащабиране с цел получаване на останалите типоразмерни варианти, необходими при конфекционирането на облеклата при запазване на качеството на прилягане на изделията върху фигурата във всички размери. Научна новост
При изпълнение на поставените задачи по темата са получени следните резултати, притежаващи научна новост:
4
Моделът на метода е доразвит в ММ7, който е адаптиран за градиране на детайлите от облеклото по метода мащабиране към стандартен типоразмер.
Изградена е единна система за изчисляване и анализ на контролираните параметри на градираните базови конструкции облекла съобразно размерните признаци в БДС.
Създаден е алгоритъм за градиране на детайлите на базовите конструкции и моделните варианти от разработен изходен типоразмер за дамски и мъжки раменни изделия. Алгоритъмът е адаптиран за работа с неспециализирани за шевното производство CAD системи.
Разработени са специфични манипулации за вертикално деформиране на конструкциите при градиране по ръст, позволяващи при многократно изменение по ръст да се запазят размерите на хоризонталните конструктивни участъци съобразно контролираните параметри по БДС.
Усъвършенствани са манипулациите при градиране по ръст, позволяващи да се съхрани хармонията и пропорциите на изходната конструкция при вертикално деформиране (4 варианта за построение на ръкавен овал). Практическа полезност и приложимост
За използване на резултатите в практиката са създадени:
Електронни таблици в Excel за ММ7 за изчисляване и анализ на контролираните параметри на градираните конструкции съгласно БДС 8371-89 и БДС 8372-72.
Алгоритъм за градиране чрез мащабиране на детайлите на основните конструкции за работа в универсалната графична система AutoCAD.
Алгоритъм за градиране на детайлите на моделни конструкции за дамски и мъжки раменни изделия по метода мащабиране.
Практическата приложимост на резултатите е доказана с високата точност на прилягане на градираните по метода мащабиране и изработени в условията на модно ателие раменни изделия. Апробация на резултатите от дисертацията
Дисертационният труд е докладван и обсъден в основните си части на заседания на катедра „Текстилна техника“ на 17.07.2012 г., 25.11.2014 г. и 27.01.2015 г. Етапи от Дисертационната работа са докладвани и обсъждани на:
Национална конференция с международно участие „Образователни технологии 2013“, Каварна, 13-15 септември 2013 г.;
Национална конференция с международно участие „СЛИВЕН ʹ2014“, Сливен, 27-29 юни 2014 г.;
Национална конференция с международно участие „Образователни технологии 2014“, Каварна, 12-14 септември 2014 г. Публикуване
Резултатите от дисертацията са публикувани в пет статии и доклади, списък на които е поместен в края на автореферата. Благодарности
Авторът изказва дълбокото си уважение и благодарност към своите научни ръководители проф. д-р инж. Христо Михайлов Петров и доц. ктн Валентина Анатольевна Масалова.
5
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
ГЛАВА І. ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА – АКТУАЛНОСТ НА ТЕМАТА В НАУЧЕН И ПРИЛОЖЕН АСПЕКТ
Обоснована е актуалността на темата на дисертационния труд, формулирана е целта.
ГЛАВА ІІ. ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОБЛЕМА
II.1. Анализ на съществуващи в практиката методи за градиране на детайлите от облеклото
Подробно са разгледани и е извършен анализ на най-известните и най-разпространените в практиката методи за техническо размножаване на детайлите от облеклото, използвани в ръчното конструиране: лъчев, пропорционално-изчислителен, метод чрез групиране на детайлите, промишлено мащабиране, ABST – метод, коригиране на детайлите от облеклото в съвременните модни списания, аналитичен метод, успоредно градиране на детайлите. Тези методи се базират на принципите и правилата за градиране. Отличават се по начините за определяне на нарастванията на точките, които са нужни за промяна на размеро-ръстовите или пълнотните характеристики.
По всеки един от методите е направено сравнение между идентичните детайли на разработена по методика за конструиране конкретна основна конструкция и получени такива чрез съответния метод за градиране. Чертежите на анализираните конструкции са поместени в Глава II.1 и Приложение II.1.
II.2. Методи за градиране на детайлите от облеклото, използвани в CAD системите за облекло
В момента на пазара има достатъчно голям брой разнообразни системи за автоматизиране на конструкторската подготовка при производството на облекло, които се различават по обема и качеството на изпълнение на различни етапи от работата, по надежност, по производителност, по цена, а така също и по възможност за конвертиране в други системи.
Най – разпространени CAD системи за облекло в настоящия момент са: INVESTRONICA SISTEMAS, S. A., GERBER TECHNOLOGY (САЩ), LECTRA (Франция), ASSYSTBULLMER (Германия), GRAFIS (Германия), OptiTex (Израел), I-DESIGNER (Япония), DRESSINGSIM (Япония), SYMCAD (Франция), PAD-SYSTEM (Канада), TUKATECH (САЩ), VETIGRAPH (Германия), СТАПРИМ (Русия), ГРАЦИЯ (Украйна), АССОЛЬ (Русия), АВТОКРОЙ (Беларус), JULIVI (Украйна).
Използваните от шивашките фирми CAD системи за облекло са ориентирани за изпълнение на приблизително еднакви операции, които са същността на процеса „конструкторска подготовка на производството”. Системите са построени по модулен принцип, което позволява на всяка конфекционна фирма да избере рационална конфигурация на CAD система в съответствие с производствените си потребности и финансови възможности.
6
Понастоящем в специализираните CAD системите за облекло съществуват следните коренно различни подхода при осъществяване на техническото размножаване на детайлите на облеклото: КЛАСИЧЕСКИ, ПАРАМЕТРИЧЕН и КОМБИНИРАН.
II.2.1 „Класически“ метод
В непараметричните CAD системи конструкциите са получени с помощта на дигитайзер или сканиране, поради което изходната информация за построяване на конструкцията липсва и нейните параметри не бива да се променят. Градирането се извършва по пропорционално-изчислителния метод посредством вертикалното и хоризонталното движение на всяка контурна или характерна точка. Конструкторът задава стойностите на размерните признаци на изходния размеро-ръст, построяването на БК се извършва автоматично. Процесът на конструктивно моделиране и градиране е аналогичен на ръчното конструиране с тази разлика, че построяването на контурите на детайлите от градираните конструкции става автоматично. Конструкторът избира сам оси и точки на градиране, изчислява и задава стойности на движение в тези точки така, както би го правил и при ръчното проектиране.
II.2.2 „Параметричен“ метод
Същността на техническото размножаване на детайлите чрез този метод се състои в следното:
Програмата просто записва последователността от действия, извършвани от конструктора при проектирането на конструкцията от базовия типоразмер, възприемайки размерните признаци като параметри на сценарий. Във всеки момент полученият сценарий може да се престрои на кой да е размер, при това запазвайки изцяло свързаността между конструктивните участъци.
II.2.3 „Имитационно-параметричен“ метод
Този метод се използва в CAD системите от затворен и полузатворен тип. Тук основните конструкции са построени от програмистите и са включени в състава на системите. Въз основа на предложените базови конструкции конструкторът може да създава само моделни конструкции. Такъв подход улеснява и ускорява работата, но води до създаване на еднотипни изделия и ограничаване на творческите възможности на конструктора.
II.2.4 Градиране на детайлите от облеклото по метода мащабиране в универсалната система за инженерна графика AutoCAD
Методът за градиране на детайлите от облеклото чрез мащабиране е разработен в универсалната система за инженерна графика AutoCAD в МГУДТ (Русия) и е патентован през 2004 година.
Същността на метода се състои в мащабиране с еднакви коефициенти по осите X и Y едновременно на целия комплект детайли от изходния размеро-ръст и получаване на комплект детайли от нужния размер и ръст, съответстващ по пропорции на изходната конструкция.
Технологията на метода осигурява фиксирано нарастване по широчина на конструкцията от 2,0 сm от размер към размер по широчина на конструктивната мрежа.
7
ІІ.4. Изводи от анализа
Анализът на литературното проучване налага следните изводи: 1. Процесът градиране е свързан със значителен разход на труд и време,
а резултатът не винаги отговаря на условието за запазване на качеството на прилягане на изделието върху човешката фигура във всички размери. Недостатъци има и е необходимо да се работи в посока на изясняване на причините и начините за отстраняването им.
2. По всички методи за градиране се получават конструкции, достатъчно приближени към идентичните им, построени чрез изчислителни формули и графични построения. За получаването на всеки нов размер се налага многократно дублиране на последователността за построяване.
3. Повечето методи за градиране изискват сложни математически изчисления, които не гарантират свързаност и съразмерност между детайлите на облеклото.
4. Изчисляването на стойностите на движение на конструктивните точки остава приоритет на конструктора. При това тези стойности се променят при промяна на прибавките за свобода, вида на облеклото, моделните особености на конструкциите. Така трудът, вложен в разработване на схема за градиране на сложен модел, не може да бъде използван за друг модел. Освен това, за да се избегнат деформации в крайните малки и големи размери, се налага целият размерен ред да бъде разбит на групи и във всяка от тях да се разработва свой базов размер.
5. Големината на нарастванията на конструктивните точки се изменя в зависимост от положението на избраните оси на градиране. Въпреки, че положението на осите не влияе върху крайния резултат от градирането, натрупаната информация относно нарастванията, подавана от различни конструкторски колективи, е трудно съпоставима, а достоверността `и е невъзможно да се провери.
6. Анализът на особеностите на съществуващите методи за градиране показва, че най-сложно при градиране на детайлите на шевните изделия е запазване на свързаността при съединяване на едноименните конструктивни участъци, осигуряване на зададена норма на надръжка и разработване на схеми за градиране за модели със сложна конструктивно-декоративна форма.
7. Основни недостатъци на съществуващите традиционни методи за градиране са: отсъствието на свързаност на някои участъци от детайлите на облеклото след градиране по типоразмери; необходимостта от проверка и коригиране на детайлите за съразмерност и свързаност; сложността при разработване на схеми за градиране за изделия със сложни конструктивно-декоративни срязвания или изделия с геометрични десени.
8. Технологията, пренесена от ръчното градиране за изчисляване на нарастванията за всяка конструктивна точка на детайлите от облеклото, е нежелана при компютърното градиране.
9. Провеждането на изследвания в посока на създаване на начини за автоматизирано градиране на детайлите от облеклото при модели със сложна форма и от площни текстилни материали с геометрични десени и при това с осигуряване на свързаност и съразмерност между едноименните участъци в тях е особено актуално и своевременно.
ІІ.5. Цел и задачи на дисертацията
Целта на дисертационния труд е:
8
Разработване на структурна схема на етапите при градиране на детайлите от облеклото за различни по вид и предназначение облекла по метода мащабиране. Разработеният алгоритъм да се илюстрира при градиране на базови конструкции и на моделни разработки за различни облекла.
За постигане на поставената цел трябва да се решат следните задачи: 1. Да се направи проучване и анализ на методите за градиране на
детайлите от облеклото, по традиционния начин и чрез използване на специализирани за шевното производство CAD системи.
2. Да се анализират БДС за типовите фигури, относно разпределението им в типопредставителни групи в зависимост от водещите размерни признаци, както и на данните за подчинените анатомични измерения.
3. Да се апробира метода градиране на детайлите от облеклото чрез мащабиране и да се разработи единна система за изчисления и анализ на конструктивните параметри в ММ.
4. Да се усъвършенстват манипулациите при градиране по ръстове, позволяващи запазване на хармонията на пропорциите от изходната конструкция.
5. Да се покаже, че отклоненията на конструктивните параметри, изчислени по методики за конструиране и получени по метода мащабиране, се намират в рамките на интервала за безразличие за съответния контролиран размерен признак по БДС.
ГЛАВА ІІІ. РАЗРАБОТВАНЕ НА СИСТЕМА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА ПРИ ГРАДИРАНЕ НА ДЕТАЙЛИТЕ ОТ ОБЛЕКЛОТО ЧРЕЗ МАЩАБИРАНЕ
III.1. Подготовка за градиране
В Приложение ІІІ са разгледани етапите, през които е преминала изходната конструкция преди да бъде подложена на градиране.
За целите на настоящата разработка в ролята на изходна конструкция е взета основна конструкция на дамско горно облекло, построена по методика [13] за стандартна фигура типоразмер 164-92-100 по размерни признаци от БДС 8371-89. След внесени уточнения в конструктивния чертеж (Приложение ІІІ) е получена конструкция, която е приета за базова (Фиг. III.1).
Градирането се извършва за 13 размера по Сг3 от 42 до 66 cm и за 5 ръста от 152 до 176 cm. Базовата клетка, в която се разполага изходната конструкция, се намира при пресичане на колона по Сг3 46 с ръст 164 cm (Фиг. III.3).
След подробно и детайлно проучване на метода градиране на детайлите от облеклото чрез мащабиране и разкриване на силните му страни (Приложение ІІ., т. ІІ.6) в настоящата разработка се предлага вариант ММ7, за който е характерно следното:
Основни колони с контролни стойности по БДС във всички клетки , освен дошлите от диагонала (фиг. III.3);
Различни стойности на нарастванията в колоните, намиращи се между основните, тъй като се мащабират конструкции от различни колони (Фиг. III.4).
9
Фиг. III. 3 Схема на последователността при градиране в AutoCAD по ММ7
Фиг. III. 4 Изчисления при градиране съгласно ММ7 на лист Ръст
Направени са изчисления относно отклоненията в стойностите на РП Ръст (Т1), получени при мащабиране в градиращата мрежа при сравняването им със
Фиг. III. 1 Конструктивен чертеж на ОК на дамски жакет типоразмер 164-92-100 с
внесените изменения (базова ОК)
10
стойностите по БДС за ММ7 (Фиг. III.4). По резултатите от получените данни е построена следната графика (Фиг. III.5).
Фиг. III. 5 Отклонение в стойностите на РП Ръст в градиращата мрежа при сравняване със стойностите му по стандарт за ММ7
Интервала на безразличие по РП Ръст (Т1) съгласно БДС е ± 3,0 cm. Най-малка амплитуда на отклонение на мащабираните стойности от тези по БДС се наблюдава при ръст 164. От целия диапазон на размерите и ръстовете само две стойности (ръст 152 размер 60 и ръст 170 размер 64) излизат извън пределите на интервала на безразличие.
III.2. Модел на метода градиране на детайлите от облеклото чрез мащабиране
Чрез използване на възможностите на програмата Microsoft Excel са разработени електронни таблици в Excel за ММ7 за изчисляване и извършване на анализи на контролираните параметри при конструкции, градирани по анатомични измерения организирани в БДС.
III.2.1 Организация на листите в ММ7
Всеки лист е разпределен на следните зони (Фиг. III.6): 1 – Резултат от мащабирането (крайните стойности, равни на съответните
параметри от конструктивния чертеж в AutoCAD) и таблица на нарастванията (разлика между стойността на текущия конструктивен параметър и стойността на предходния конструктивен параметър по ръст, в колоната на един размер);
2 – Изчисления, включващи стойността на размерния признак по БДС, неговия междуразмерен и междуръстов интервал и стойността му на нарастване. Стойностите на всички величини се изчисляват относно базовата клетка, намираща се при пресичане на колона с размер 46 по Сг3 и ред 164 по ръст;
3 – Изчисляване на стойността на отклонение на мащабирания параметър от изчисления по БДС;
4 – Допълнителни данни (параметри на участъци от изходната конструкция, прибавки, коефициенти, данни по визуализация на чертежа).
Разработена е единна форма за оформяне на листите, изходните данни, изчисления и анализи в ММ (Приложение IV, Таблица IV.1).
Имената на листите накратко отразяват конструктивния параметър, изчислен на дадения лист. За някои от листите към името се добавя информация, показваща отличителна черта на изчислението.
11
Фиг. III. 6 Организиране на лист в Excel
III.2.2 Изходни данни за градиране на конструкциите
Основната информация, необходима за изчисляване на конструктивните параметри при градиране по метода мащабиране, e представена в ММ7 на първия лист «Изх дан» (Фиг. III.8). Информацията е оформена в таблица, разделена на две части:
1 - Размерни признаци и конструктивни прибавки. Тази част включва: стойности на основните прибавки (Пг, Пт, Пх, Пс рък изв и т. н.) и размерните признаци, по избрания стандарт, а така също и хипервръзка към листа, където се използват предоставените данни;
2 - Конструктивни параметри на изходната конструкция. Тук са посочени основните стойности на конструктивните участъци (Фиг. III.1) и тяхното обозначение по съответната методика за конструиране, а така също и хипервръзка към листа, където тези данни се използват.
Организирането на изчисленията и анализа, а така също разработването
на листа «Изх дан» прави системата универсална. Листът «Изх дан» (Фиг. III.8) позволява конструктора да избира различни стойности на прибавките и с лекота да адаптира ММ за конструкция от определен размеро-ръст за градиране.
Изчисленията и контрола на резултатите при градиране по метода мащабиране се извършват в контролните колони на градиращата мрежа при градиране на конструкцията по ръст.
III.2.3 Параметри на вратната извивка при градиране по метода мащабиране
За контрол на параметрите на вратната извивка в градираните конструкции в ММ7 са разработени листи за изчисляване на широчината и височината на вратната извивка на гърба «Вр.изв._гр.» и предната част «Вр.изв._пр.ч.».
12
Фиг. III. 8 Лист «Изх дан»
Швр.изв. за гърба се изчислява на листа «Вр.изв._гр.», като се използва РП Сг3 съгласно методика за конструиране по формулата:
Швр.изв. = 0,1 * Сг3 + Пс вр.изв., (III.1) където Пс вр.изв. – прибавка за свобода по широчина на вратната извивка гръб (позоваване на лист «Изх данни», Пс вр.изв. = 2,5 cm).
Ввр.изв. гръб се изчислява въз основа на получената Швр.изв. по формулата:
Ввр.изв. = 0,333 * Швр.изв., (III.2) Широчината на вратната извивка предна част е равна на широчината на
вратна извивка гръб и се намира на листа «Вр.изв._пр.ч.». Дълбочината на вратната извивка предна част се изчислява по
формулата: Дб вр.изв.пр ч = Швр.изв. + 1,0, (III.3)
13
III.2.4 Определяне на положението на линията на талията
На лист «Д лт гр» е представено изчисляването на положението на линията на талията при градиране. Конструктивният участък ВТ се изчислява като сума от размерния признак Д7т(з) и прибавка за дължина Пд. Изчислението се извършва относно стойността, дошла от хармоничния (или основния) диагонал, и за първия от последващите ръстове в колоната линията на талията се определя чрез засичане от т В. По колони стойността на градиране се определя от нарастването, което е равно на междуръстовата разлика на РП Д7т(з) (1,0 cm по БДС).
III.2.5 Промяна на дължината до линията на ханша
Разстоянието до линия на ханша се изчислява на лист «Д л.х» и се определя чрез формула по методика за конструиране:
Дгр (лх) = 1,5* Дгр (лт), (III.4) При градиране по ръстове в контролните колони разстоянието до линията
на ханша се приравнява към изчислената съгласно БДС стойност. На същия лист за конструкции, имащи припокриване на линиите на
страничния шев на нивото на линия на ханша, се изчислява разстоянието от линията на талията до пресечната точка на линиите на страничния шев. В изходната ОК това разстояние се изчислява по формулата:
Т5- Т8 = (Дгр (лх) - Дгр (лт)) / 4, (III.5) Контролирането на този параметър облегчава оформянето на страничния
шев в градираните конструкции и осигурява запазване на пропорциите от изходната конструкция.
III.2.6 Изчисляване на широчината на изделието по линията на талията
За определяне на широчината на изделието по линията на талията се използват три параметъра: РП Ст, Пт и ΣРсв. За изчисление и анализ на широчината на изделието по линията на талията в ММ са разработени три листа: «Ст», «Ст+Пт» и «Сум р-р св_тал».
За основа на пресмятанията е заложен БДС 8371-89, според който междуръстовата разлика на РП Ст = -0,6 cm.
Стойностите по БДС не се въвеждат от клавиатурата, а се изчисляват по формули, което свежда до минимум възможността от грешки.
На лист «Сум р-р св_тал» се извършва изчисляване на разтвора на талийните свивки. Това става чрез формула, като се отчита наклона на средния шев на гърба, стойността на когото остава постоянна за всички конструкции:
ΣРсв = Ш мр.ч. – Н. сред. шев гръб - (Ст+Пт), (III.6) където: ΣРсв – сумарен разтвор на свивките по линията на талията; Ш мр.ч. – широчина на мрежата на чертежа; Н. сред. шев гръб – наклон на средния шев на гърба, колебае се в границите от 0 до 0,75 cm, в зависимост от модела; (Ст+Пт) – широчина на изделието по линията на талията.
Системата за изчисления в ММ7 позволява задаване на различна стойност на наклона на средния шев на гърба, в това число и градиране на изходна моделна конструкция без среден шев.
III.2.7 Изчисляване на широчината на изделието по линията на ханша
Изходната конструкция 164-92-100 е проектирана за женска фигура с неравномерно отлагане на мазнини в горната част: припокриването на линиите
14
на страничния шев по линия на ханша компенсира разтвора на предната свивка по линия на ханша в предната част. Затова е необходимо да се контролира широчината на изделието по линия на ханша независимо от това, че РП Сх (Т19) не се променя по ръстове в един размер.
Контролирането на широчината на изделието по линия на ханша се извършва на два листа: «Сх+Пх» (спомагателен) и «Сум. р-р св_ханш» (работен лист).
III.2.8 Определяне на дължината на гърба до линията на гърдите
Контролирането на дължината на гърба до линия на гърдите е представено на лист «Л.гърди гръб» и се определя по следната формула:
Дгр (лг) = 0,25 * (Сг3 + Д7Т (з)) + Пд, (III.7) където: Д7Т (з) – дължина на гърба до ЛТ с отчитане на изпъкналостта на лопатките, cm; Пд – прибавка за дължина.
III.2.9 Определяне на положението на върха на раменната свивка за предната част
На листа «Л.гърди пр.ч.» се определя положението на линията, върху която лежи върха на раменната свивка на предната част. Тук са представени стойностите на размерните признаци дължина на талията отпред Д7т (пр) и височина на гърдите Д7г (пр). Разстоянието от линия на талията до линия на гърдите в контролните колони на градировъчната мрежа се приравнява на разликата между двата РП. По този начин се избягва зависимостта от началната раменна точка при намиране на центъра на гърдите в моделни конструкции с липсваща изходна вратна извивка.
III.2.10 Градиране на раменната линия по ръст
На листа «Ш р» се определя положението на раменната линия за гърба и предната част. В най-общ вид широчината на рамото за гърба се изчислява по формулата:
Шр (гр)= Шр + Пс + Пнаддр, (III.8) където: Шр – Рп широчина на рамото (Т31), cm; Пс – прибавка за свобода (0,0 ÷ 3,0 cm); Пнаддр - прибавка за наддръжка (0,0 ÷ 1,2 cm).
Широчината на рамото за предната част се изчислява по формулата: Шр (пр ч)= Шр + Пс, (III.9)
III.2.11 Градиране на прикачен ръкав
Информацията, необходима при градиране на прикачен ръкав, е представена на листи «Шрък», «Дрък до лакътя» и «Дрък».
На листи «Овал по Н наддръжка», «Овал по К», «Овал по желана наддръжка», «Овал по Ш рък» и «Анализ форма рък овал » се изследват 4 различни варианти за построяване на ръкавния овал по получена при градирането на конструкцията ръкавна извивка.
На лист «Шрък» се представя изчислението на широчината на ръкава Шрък и широчината на ръкава по линия на дължината Шрък (лд).
Широчината на ръкава (в разгънат вид) се определя от сумата на значението на РП Омиш по БДС и прибавката за свобода Пс.
15
Намерената прибавка към Омиш (5,0 сm) се запазва постоянна във всички контролни колони на градиращата мрежа.
Широчината на ръкава по линия на дължината Шрък (лд) се изчислява по формулата:
Шрък (лд) = 0,5 * (Окит + Пс), (III.10) където: Окит – Рп обиколка на гривнената става (Т29), cm; Пс – прибавка за свобода (8,0 ÷ 14,0 cm).
Листът «Дрък до лакътя» предоставя информация за начина на намиране положението на линията на лакътя. За целта се използва известна от методика за конструиране на ръкав формула:
Г-Л = ((Дрък – ДБ рък) - 2) / 2 – 2, (III.11) където: Дб рък – дълбочина на ръкава.
Дължината на ръкава се определя по формулата: Дрък = Дрк + Пд, (III.12)
където: Дрк – РП дължина на ръкава (Т33а), cm; Пд – прибавка за дължина (2,0 ÷ 3,0 cm).
III.2.12 Манипулации при градиране по ръст на моделните особености на конструкцията
При градиране по метода мащабиране са разработени специфични манипулации, позволяващи за моделни конструкции при многократното им изменение по ръст да се запази визуалното възприемане на ескиза (Фиг. III.44):
Фиг. III. 44 Манипулации при градиране по ръст
ГЛАВА IV. РАЗРАБОТВАНЕ НА АЛГОРИТЪМ ЗА ГРАДИРАНЕ НА БАЗОВИТЕ КОНСТРУКЦИИ ЗА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ОБЛЕКЛА
IV.1. Последователност при градиране на конструктивните детайли от облеклото по метода мащабиране в универсалната CAD система AutoCAD
Градирането на комплекта детайли от даден модел по ММ7 в системата AutoCAD преминава през следните етапи:
16
1. Разполагане на подготвената конструкция на изделието в клетката на изходния размеро-ръст (по подразбиране, размер 46, ръст 164) (Фиг. IV.1);
Фиг. IV. 1 Последователност при градиране на
конструктивните детайли
2. Градиране чрез мащабиране на детайлите на модела от изходния размеро-ръст върху хармоничния диагонал с едновременно изменение на размера и ръста (Фиг. IV.2)
Фиг. IV. 2 Градиране на детайлите върху
хармоничния диагонал
3. Вертикална деформация на детайлите от конструкцията по ръст в краищата на хармоничния диагонал (Фиг. IV.3)
Фиг. IV. 3 Градиране на детайлите по ръст в
краищата на хармоничния диагонал
4. Градиране чрез мащабиране на детайлите от конструкцията върху производните диагонали по ръст при изменение на размера (Фиг. IV.4) 5. Повторение на процеса от п.2, п.3 и п.4 в следващата размерна група
Фиг. IV. 4 Градиране на детайлите върху производните диагонали
IV.2. Градиране на детайлите на облеклото чрез мащабиране върху хармоничния диагонал
Основното действие, което се изпълнява при градиране по метода мащабиране по размери с едновременно изменение на ръста, е мащабиране на целия комплект детайли чрез коефициент Км. Осъществява се едновременна промяна както на вертикалните, така и на хоризонталните параметри на конструкцията в една и съща пропорция, определена чрез коефициента на мащабиране. Този коефициент Км за всеки размер има различна стойност в зависимост от изходната и от търсената широчина на изделието по линия на гърдите или ханша.
Конкретен пример за изчисляване на коефициентите на мащабиране за съседни размери при раменни изделия е показан на фиг. IV.6.
17
Изходната стойност на широчината на
изделието по линия на гърдите ( jШ ) за 46
размер, която се определя от стойността на полуобиколката на гърдите трета Т16 и конструктивната прибавка по линия на гърдите Пг, е:
51546)(16*5,0 слгj ПизходнаТШ ,0
cm (IV.1). Търсената стойност на широчината на изделието по линия на гърдите за 48 размер е равна на:
53548)(16*5,0 слгi ПтърсенаТШ ,0
cm (IV.2). По такъв начин коефициентът на мащабиране Км е равен на:
...03921,151
53
j
iм
Ш
ШK (IV.3)
Фиг. IV. 6 Изчисляване на коефициентите на мащабиране върху хармоничния диагонал
IV.3. Градиране на детайлите на облеклото по ръст в краищата на хармоничния диагонал (в основните колони)
С цел удовлетворяване на потребителското търсене от модни и съразмерни облекла конфекционната промишленост е принудена да пуска в продажба различни размери и ръстове от един модел. При градиране на конструкцията при неизменен размер на изделието над хармоничния (или основния) диагонал се налага намаляване на ръста, а под хармоничния (или основния) диагонал, обратно – увеличаване на ръста.
Прилага се т.нар. вертикална деформация на конструкцията. Целта е разширяването на броя потребители чрез създаване на конструкции, в които се запазва опорната повърхност, но се променят пропорциите спрямо заложените в ескиза на модела, чрез редактиране на положението на линиите на талията, ханша и дължината, и свързаните с тях странични и релефни шевове. По решение на конструктора могат да се редактират и други конструктивни елементи: платки, линии за прикачане на джобове, върхове на свивки, илици, начална точка на пречупване на ревера, форми на детайли и др.
Разработен е обобщен алгоритъм, описващ процеса при градиране на детайлите от облеклото по ръст в основните колони на градиращата мрежа (представен на Фиг. IV.8). След копиране на конструкцията, дошла в контролната колона от диагонала, вертикално в клетката над / под нея, последователно се извършва редактиране на конструктивните елементи. Процесът е разгледан подробно от т. IV.3.2. до т. IV.3.10 в дисертацията.
Раздел IV.3.2 илюстрира последователността от действия, извършвани върху всички конструктивни елементи на дамско раменно облекло, подложени на коригиране при градиране по ръст.
В съответствие със създадените в програмата Excel изчислителни листи е разработен алгоритъм от последователни действия при работа в програмата AutoCAD за градиране на конструкциите на дамско раменно облекло по метода мащабиране (приложен в Таблица IV. 1 на дисертацията).
18
Фиг. IV. 8 Обобщена блок – схема на етапа градиране по ръст в краищата на
хармоничния диагонал (в основните колони)
19
IV.3.2. Градиране на вратната извивка
Промяна на вратната извивка за гърба
Промяна на вратната извивка за предната част
Cредната линия на гърба се продължава нагоре от т В на разстояние ВВʹ. Чрез команда «Offset» отсечката ВВʹ се копира на разстоянието на новата Швр.изв. (отсечка В1ʹВ2ʹ) съгласно лист «Вр.изв._гр.» от ММ7. Началният участък от линията на рамото 3-В2 се продължава до новата линия на Швр изв - т В2ʹ чрез команда «Extend» (Фиг. IV.10).
Фиг. IV. 10 Промяна на широчината на
вратната извивка
От т В2ʹ се провежда линия В2ʹВ2ʹʹ в режим «Polar Tracking» до пресичане със средната линия на гърба (Фиг. IV.11). Чрез команда «Offset» линията се копира на разстоянието на новата Ввр.изв. (отсечка ВʹВ1ʹʹ) съгласно лист «Вр.изв._гр.» от ММ7.
Фиг. IV. 11 Промяна на височината на вратната извивка
Надясно от т Вʹ по хоризонталата се отлага стойността на праволинейния участък от контура на вратната извивка ВʹВ0ʹ съгласно ММ7, равняващ се на 0,25 от Швр.изв. Новата вратна извивка се оформя чрез команда «Arc: Start, End, Direction» между т В0ʹ и т В2ʹ (Фиг. IV.13).
Фиг. IV. 13 Оформяне на вратната извивка
Средната линия на предната част (Фиг. IV.14) се продължава нагоре от т В6 до т В6ʹ. Чрез команда «Offset» В6В6ʹ се копира на разстоянието на новата Швр.изв. съгласно лист «Вр.изв._пр.ч.» от ММ7 – получава се линия 1-1ʹ.
Фиг. IV. 14 Промяна на широчината на вратната извивка
Линията на рамото се
продължава до новата линия 1-1ʹ чрез команди «Extend». От новата раменна т В5ʹ се провежда линия В5ʹВ4 в режим «Polar Tracking» до пресичане със средната линия на предната част. Чрез команда «Offset» В5ʹВ4 се копира на разстоянието на новата Дб вр.изв. съгласно лист «Вр.изв._пр.ч.» от ММ7 - получава се линия 1ʹʹВ6".
Новата вратна извивка се оформя между точките В6" и В5ʹ чрез команда «Arc: Start, End, Direction» (Фиг. IV.17).
Фиг. IV. 17 Оформяне на вратната извивка
20
IV.3.11. Резултат при градиране на конструкциите от контролните колони на градиращата мрежа
Изпълняването на алгоритъма, детайлно описан от т. IV.3.2. до т. IV.3.10., е необходимо само за конструкцията, намираща се в клетката от контролната колона над / под конструкцията от хармоничния или основния диагонал.
За останалите конструкции от контролните колони, контролираните параметри се изменят със стойности, равни на увеличението по ръст (коефициент на градация) в колоните на градиращата мрежа (Фиг. IV.46, а). Това увеличение за всеки контролиран параметър е различно и е представено на съответния лист от ММ7.
a) Лист «Д лт гр» - фрагмент
Фиг. IV. 46 Увеличение по ръст в колоните на градиращата мрежа
На фиг. IV.49 и Приложение VI.1 са представени градираните конструкции от основната колона на 50ти размер за ръстове 152÷170.
Фиг. IV. 49 Конструкции от основна колона на 50 размер, получени при градиране по ръст от конструкция типоразмер 176-100-108
21
IV.4. Алгоритъм за построяване на прикачен ръкав при градиране на детайлите на облеклото по метода мащабиране
Построяване на ръкава при градиране по метода мащабиране се извършва само в контролните колони на градиращата мрежа. На фиг. IV.50 е представена обобщена блок – схема на алгоритъма.
При градиране по ръст в контролните колони се създават нови пропорции на конструкцията съгласно размерните признаци по БДС и изчисленията по методиката за конструиране. Основният проблем е свързан с изменението на дължината на ръкавната извивка заради промяната в нейната дълбочина при градиране по ръст.
За решаване на този проблем се въвежда формула, която характеризира съответствието между формата на ръкавния овал, градиран по ръст, и формата на ръкавния овал от конструкцията на изходния размеро-ръст: К = Вов / Шрък, където: Вов – височина на ръкавния овал, cm; Шрък – широчина на ръкава под ръкавния овал, cm.
Фиг. IV. 50 Обобщена блок - схема за построяване на ръкава при градиране на детайлите на облеклото
22
Разработени са 4 варианта за построяване на класически прикачен ръкав при градиране на конструкцията по ръст: 1. Ръкавен овал със запазена норма на наддръжка (Фиг. IV.60); 2. Ръкавен овал със запазване на коефициента Вов / Шрък от изходния размеро-ръст (Фиг. IV.65);
Фиг. IV. 60 Построяване на ръкавен овал с проектна
дължина
Фиг. IV. 65 Ръкавен овал
с необходимата Вов
3. Ръкавен овал с променена норма на наддръжка (при запазване широчината на ръкава) (Фиг. IV.69);
Фиг. IV. 69 Ръкавен овал с
желана наддръжка
Фиг. IV. 73 Ръкавен овал с променена широчина
на ръкава
4. Ръкавен овал с променена широчина на ръкава и избор на рационална наддръжка за максимално приближение на коефициента Вов / Шрък към коефициента в конструкцията на изходния размеро-ръст (Фиг. IV.73).
За всяка клетка от градиращата мрежа се изпълняват и четирите варианта за построение на ръкавния овал. По преценка на конструктора се избира най-подходящия за дадения размеро-ръст вариант, отговарящ на предварително поставени изисквания. За построяване на ръкавния овал се използва универсална приложна програма, работеща в средата на AutoCAD – програма „DU“, написана на езика AutoLisp.
След построяване на ръкавния овал се пристъпва към градиране на долната част на ръкава, която включва:
Промяна на положението на линията на лакътя (Фиг. IV.76);
Промяна на положението на линията на дължината;
Промяна на широчината на ръкава по линията на дължината
(Фиг. IV.81).
Оформяне на свивка по линията на дължината (Фиг. IV.82)
Фиг. IV. 82 Оформяне на линията на
дължината и свивката
Фиг. IV. 76 Промяна на дължината
до линията на лакътя
Фиг. IV. 81 Коригиране на Шрък (лд) и оразмеряването
23
IV.5. Анализ на изменчивостта на параметрите на конструкцията при градиране по метода мащабиране
В ММ7 анализирането на изменчивостта на конструктивните параметри се извършва на листите за изчисления в таблична форма във вид на отклонение на резултатите от мащабирането на конкретен параметър от изчислените по методика за конструиране, а така също във вид на графики и хистограми. Такъв контрол позволява веднага да се оцени резултата от градирането. За някои параметри, елементи или конструктивни участъци е изпълнен по-подробен анализ на отделни листи за анализ в ММ7, следващи непосредствено след листа за изчисления за дадения параметър, елемент или участък.
IV.5.1. Изследване на изменчивостта на разтвора на свивките по линията на талията при градиране
След подробен анализ на конструктивните параметри, които осигуряват широчина на изделието по линия на талията при градиране по метода мащабиране, е установено, че осигуряването на свобода в областта на талията трябва да стане за сметка на запазване на изходната прибавка Пт.
При анализиране на изменчивостта на ΣРсв (лт) по редове на градиращата мрежа е установено следното (Фиг. IV.90):
Ст е равна на стойността по БДС и с намаляване на ръста се увеличава;
Пт се запазва постоянна и е равна на прибавката в конструкцията на изходния размеро-ръст;
Фиг. IV. 90 Анализ на изменчивостта на ΣРсв (лт) по редове за един ръст при
запазване на Пт в основните колони на мрежата
ΣРсв (лт) се увеличава при намаляване на размера на изделието, и намалява при увеличаване на размера на изделието.
При анализиране на изменчивостта на ΣРсв (лт) по колони на градиращата мрежа (за един размер при различни ръстове) е установено следното (Фиг. IV.91):
Ст е равна на стойността по БДС;
Пт е равна на прибавката в конструкцията на изходния размеро-ръст;
ΣРсв (лт) се увеличава при увеличаване на ръста, тъй като Ст по БДС намалява.
Фиг. IV. 91 Анализ на изменчивостта на ΣРсв (лт) по колони за един размер при запазване на Пт в основните колони на
мрежата
IV.5.2. Изследване на изменчивостта на параметрите на раменната свивка
Стойността на отклонението на положението на линия гърди мащабирана от линия гърди изчислена по БДС е:
24
Върху хармоничния диагонал ±0,07 cm (Фиг. IV.98);
Фиг. IV. 98 Изследване на изменчивостта на положението на ЛГ в сравнение с изчисленото върху хармоничния диагонал
Върху 1 -ви основен диагонал до -0,28 cm (Фиг. IV.99);
Фиг. IV. 99 Изследване на изменчивостта на положението на ЛГ в сравнение с изчисленото върху 1-ви основен диагонал
Върху 2 -ри основен диагонал до -0,6 cm (Фиг. IV.100).
Фиг. IV. 100 Изследване на изменчивостта на положението на ЛГ в сравнение с изчисленото върху 2-ри основен диагонал
IV.5.3. Анализ на формата на ръкавния овал
Фиг. IV. 101 Резултат от построяването на ръкавните овали по разработените четири начина
На фиг. IV.101 за конструкция 50 размер, 152 ръст са представени 4те начина за построяване на ръкавни овали към една ръкавна извивка.В резултат
25
на направения анализ е установено, че от 4те разработени варианта за построяване на овала със запазване на формообразуването на конструкцията от изходния размеро-ръст най-често се използват 3ти и 4ти варианти.
На листа «Анализ форма рък овал» (Фиг. IV.106) е разработена таблица за анализиране на формата на ръкавния овал с възможност за избор на рационален вариант.
Фиг. IV. 106 Лист «Анализ форма рък овал» (фрагмент: 4 варианта за построяване на овала в колоната на 50 размер)
ГЛАВА V. РАЗРАБОТВАНЕ НА АЛГОРИТЪМ ЗА ГРАДИРАНЕ НА МОДЕЛНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА КОНСТРУКЦИИТЕ
V.1. Модел 1 Градиране на МК на дамски жакет, построен върху БК на жакет типоразмер 164-92-100 с промяна на прибавката по линия на гърдите
В съответствие с ескиза (Фиг. V.1) върху БК на жакет типоразмер 164-92-100 и Пг = 6,5 cm с прикачен едношевен ръкав е построена МК (Фиг. V.2) за последващо градиране по метода мащабиране. Моделни особености на конструкцията се явявят двете талийни свивки в предната част, трансформирането на раменната свивка в ръкавната извивка и ревер – яката. БК за типоразмер 164-92-100 и Пг = 6,5 cm е получена от БК типоразмер 164-92-100 и Пг = 5,0 cm чрез мащабиране и внасяне на съответните корекции в конструктивните участъци съгласно БДС. За целта в електронните таблици Exel е създаден нов файл «ММ7 БК 46 Пг-6,5», където на лист «Изх дан» са променени Пг, Пт, Пх и По миш. Автоматично във всички листи са преизчислени данните според внесените нови изходни параметри.
Градирането на МК в градиращата мрежа се извършва по представената в глава IV.1 последователност съгласно обобщената блок – схема за градиране на конструктивните детайли от облеклото по метода мащабиране (Фиг. IV.5). Известни нюанси се внасят при градиране на конструкцията по ръст в колоните на мрежата поради наличието на моделни особености. Именно тези нюанси са разгледани подробно.
26
Фиг. V. 1 Ескиз и скица на модел 1
Фиг. V. 2 МК на дамски жакет 164-92-100 с Пг = 6,5 cm
Разгледан е пример за градиране по ръст на моделна конструкция ръст 170 и размер 58.
След последователно изпълнение на етапите от градирането по ръст, подробно описани в глава IV.3, е получена следната конструкция типоразмер 170-116-124, в ролята на изходна за внасяне на моделните особености (Фиг. V.8). Внасянето на моделните особености в конструкцията започва с оформяне на свивките по модел 1 (Фиг. V.9).
Фиг. V. 8 Изходна конструкция за внасяне на моделните особености
Фиг. V. 9 Оформяне на свивките
съгласно модел 1
При мащабиране на конструкцията по диагонал и вертикално деформиране по ръстове се променят: широчината на припокриването за закопчаване, ъгълът на наклон на пречупката на ревера, шпица и широчината на яката. Уточнени са параметрите, участващи при конструиране на ревер-яката. В резултат на манипулациите, извършени върху конструкцията типоразмер 176-116-124, е получена МК 1 за типоразмер 170-116-124 (Фиг. V.14). На фиг. V.15 и Приложение VI са представени градираните моделни конструкции за ръстове 152÷170 от основната колона на 50ти размер, получени
27
при вертикална деформация от МК типоразмер 176-100-108.
Фиг. V. 14 МК 1 за типоразмер 170-116-124
Фиг. V. 15 МК, получени при градиране по ръст от МК1 за типоразмер 176-100-
108
V.2. Модел 2 Градиране на МК на мъжка риза
В съответствие с ескиза (Фиг. V.16) върху ОК на мъжка риза типоразмер 176-99-76 и Пг = 10,5 cm с прикачен едношевен ръкав е построена МК (Фиг. V.17) за последващо градиране по метода мащабиране. Ризата е в класически стил, прав силует, с платка на гърба и яка столче.
В електронните таблици Exel е създаден нов файл «ММ7 мъжка риза БК 48 Пг10,5». Информацията, необходима за изчисляване на конструктивните параметри за мъжката риза, са представени в ММ7 на първия лист «Изх дан». Тук са включени размерни признаци, конструктивни прибавки и конструктивни параметри от изходната конструкция. Посочени са хипервръзки към листите, където тези данни се използват.
Фиг. V. 16 Ескиз и скица
на модел 2
Фиг. V. 17 МК на мъжка риза
Градирането на МК се извършва по представената в глава IV.1 последователност съгласно обобщената блок – схема за градиране на
28
конструктивните детайли от облеклото по метода мащабиране ( фиг. V.20).
Фиг. V. 20 Обобщена блок – схема за градиране на конструктивните
детайли на мъжка риза
Известни нюанси се внасят при градиране на конструкцията по ръст в контролните колони на 44, 52 и 60 размер поради разликите в методиките за конструиране за дамско и мъжко облекло и наличието на моделни особености. Именно тези различия са разгледани подробно.
Начинът на прилагане на алгоритъма за градиране по ръст се демонстрира върху моделна конструкция ръст 176 и размер 60.
Коригирането на конструкцията започва с редактиране на вратната извивка и линията на рамото за гърба (Фиг. V.24) и предната част (Фиг. V.25) съгласно листи «Вр.изв._гр.» и «Вр.изв._пр.ч.» от ММ7. Прилагат се команди «Offset», «Trim» или «Extend». Новата вратна извивка за гърба се оформя чрез команда «Arc: Start, End, Direction» между точки В, 3 и В3ʹ, а за предната част - между точки В41 и В51 по метода радиусография с център т О.
Фиг. V. 24 Промяна на параметрите на вратната извивка и раменната линия за
гърба
Фиг. V. 25 Промяна на параметрите на вратната извивка и раменната линия за
предната част
Съгласно листи «Л. гърди», «Длт гр», «Дизд» и «Л. гърди пр.ч.» от ММ7 последователно се коригират: дължината на гърба до линията на гърдите, до линията на талията и до линията на дължината, дължината на предната част до линията на гърдите. Използват се команди «Circle», «Stretch» в режим «Polar Tracking», «Move» с опция Polar. Новите криви на ръкавната извивка се оформят чрез команда «Spline» (Фиг. V.30).
След последователно изпълнение на етапите от градирането по ръст, извършени върху конструкция типоразмер 182-120-112, е получена конструкция типоразмер 176-120-112 (Фиг. V.31).
29
Фиг. V. 31 МК на мъжка риза типоразмер 176-120-112, получена при градиране
Фиг. V. 30 Оформяне на кривите на ръкавните
извивки
На фиг. V.34 са представени градираните моделни конструкции за ръстове 158÷182 от хармоничния диагонал, получени от МК типоразмер 170-96-76.
Фиг. V. 34 МК от хармоничния диагонал, получени при градиране на МК2
ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННАТА РАБОТА С дисертационната работа е решен проблемът за техническото
размножаване на различни по сложност моделни конструкции от изходния размероръст в широк диапазон от размери и ръстове без необходимостта от изготвяне на опитни образци от междинни размери с цел проверка на качеството на прилягане на изделието върху типова фигура. Предложеният метод за градиране на детайлите от облеклото позволява във всеки градиран размероръст да бъдат запазени свързаността и съразмерността между конструктивните участъци, нормите на наддръжка на ръкавния овал и пропорциите на изделието, заложени в изходния размероръст.
Методът е адаптиран за работа в универсална CAD система. Прилага се в автоматизиран режим в графична среда, без програми с автоматично действие,
30
но може да бъде приложен във всяка система за инженерна графика, тъй като се основава на афинни преобразования, достъпни във вид на команди (копиране, пренос, мащабиране, разтягане и т.н.) във всички CAD системи.
В основата на метода е заложен принципът за запазване на пропорциите на основните участъци от конструкцията по широчина относително широчината на конструктивната мрежа. Градирането чрез мащабиране поддържа пропорциите от изходния типоразмеро-ръст във всички размеро-ръстове от интервала за градиране за избран тип пропорции по широчина на конструкцията.
Изследването е сведено до работа с женски и мъжки типови фигури и градиране на дамски и мъжки раменни изделия.
В основата на работата е решението на интердисциплинарна задача, използваща знания по анатомия, антропометрия, контструиране и моделиране на облекла, технологии за изработка на облекла и компютърна графика.
Резултатите от дисертационната работа водят до следните: НАУЧНО – ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ: 1. Предложен е усъвършенстван модел - ММ7 за градиране на детайлите
от облеклото по метода мащабиране за стандартен типоразмер. 2. Изградена е единна система за изчисляване и анализ на
контролираните параметри за градиране на базовите конструкции облекла, в съответствие с размерните признаци, посочени в БДС.
3. Създаден е алгоритъм за градиране на детайлите на базовите конструкции и моделните варианти от разработен изходен типоразмер по метода мащабиране за дамски и мъжки раменни изделия. Алгоритъмът е адаптиран за работа с неспециализирани за шевното производство CAD системи.
4. Разработени са специфични манипулации за вертикално деформиране на конструкциите за градиране по ръст, позволяващи при многократно изменение по ръст да се запазят размерите на хоризонталните конструктивни участъци съобразно контролираните параметри.
5. Усъвършенствани са манипулациите при градиране по ръст, позволяващи запазване на хармонията и пропорциите на изходната конструкция, при вертикално деформиране и е доказана точността на прилягане на градирани изделия, изработени в условията на модно ателие.
ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ: 1. Разработени са електронни таблици в Excel за ММ7 за изчисляване и
извършване на анализи на контролираните параметри при конструкции, градирани по анатомични измерения организирани в БДС.
2. Алгоритъмът за градиране на детайлите на основните конструкции и моделните разработки върху тях е адаптиран за работа в универсалната графична система AutoCAD.
3. Резултатите от дисертационния труд могат да се приложат успешно в конфекционни фирми, модни къщи и ателиета, както и в обучението на ученици и студенти по специализиращите дисциплини.
31
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Предложеният метод за градиране на детайлите от облеклото осигурява:
Единен подход при градиране на конструкциите за мъжко, дамско и детско облекло;
Възможност за използване в различни системи за автоматизирано проектиране;
Запазване на съразмерността и свързаността при идентичните участъци от конструктивните детайли;
Запазване на нормата на наддръжка по линиите на технологично присъединяваните детайли в целия масив на градиращата мрежа;
Запазване на силуета и пропорциите от изходния типоразмеро-ръст във всички размеро-ръстове.
За да се осъществи градиране на изделието по ръстове е създаден модел - ММ7, където се извършва техническото съответствие на конструкцията съгласно държавните стандарти, изчисленията по методики за конструиране и визуален контрол на пропорциите на конструктивните детайли.
Моделът на метода е разработен в електронните таблици Excel, където за всеки контролиран параметър се изчисляват стойностите за всички размери и ръстове от градиращата мрежа.
За метода е отработена последователност от процедури, приложима за неспециализирани за шевното производство графични CAD системи.
За удобство на градирането е създаден шаблон на документа за системата AutoCAD, който представлява таблица с клетки за конструкции от определени размери и ръстове, където всяка клетка има свой слой.
Резултатите от дисертационния труд могат да бъдат внедрени в конфекционни фирми и ателиета, които не са в състояние да закупят скъпоструващи специализирани CAD системи за облекло. Това ще даде възможност на тези фирми да произвеждат разнообразен асортимент естетични висококачествени облекла в цялото многообразие от размероръстове съгласно БДС.
Предложеният метод за градиране може да бъде включен в обучението на студентите по дисциплината „Конструиране на облекло“.
ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА 1. Сивова М., Градиране на детайлите от облеклото чрез мащабиране
върху хармоничния диагонал, Известия на съюза на учените – Сливен, том 24, 2013 г., стр.316-321.
2. Масалова В., М. Сивова, Обзор существующих методов градации в САПР, Известия на съюза на учените – Сливен, том 24, 2013 г., стр.322-327.
3. Масалова В., М. Сивова, Адаптация системы градации методом масштабирования конструкций одежды к болгарскому стандарту БДС 8371-89, Сп. „Машиностроене и машинознание“, година IX, книга 2, 2014. Издателство на ТУ – Варна, стр. 63-66.
4. Сивова М., Подготовка на изходната конструкция на модела за градиране по метода мащабиране, Известия на съюза на учените – Сливен, том 27, 2014 г., стр. 171-175.
5. Масалова В., М. Сивова, Разработка приемов формообразования оката рукава, сохраняющих его пропорции, при вертикальной деформации конструкции в процессе градации по ростам, Известия на съюза на учените – Сливен, том 27, 2014 г., стр. 176-181.
32
ANNOTATION Grading of clothing details plays a very important role in the design of new
models of clothing. Grading significantly speeds up the construction process of clothing details within the range of the recommended sizes and height, however it is a close approach for obtaining the details, in comparison to the calculation methodologies for construction.
This paper is aimed at creating an algorithm for implementation of the linear dimensions of the structural parts and reform of the contours of the sample details of a base set of items in order to obtain the other types of size variants, necessary for production of pattern-built clothing while the proper fit on the body is still preserved.
The dissertation paper solves the problem of the technical multiplication of various in complexity model constructions from the sample size model in a wide range of sizes and heights, without the use of trial samples of medium size in order for the fit quality to be checked on a type figure. The proposed method for grading the details of clothing allows for the connectivity and cohesion in the structural sections, the norms for greater length of the sleeve oval and the proportions of the clothing to be preserved in each graded sample model.
The method is adapted for use in a universal CAD system. It is used in automated mode in a graphical environment, without automatic action programs but it can be applied to any system for engineering drawing.
At the basis of the method lays the principle for preservation of the proportions of the basic parts of the construction in width being the relative width of the construction network. Grading by scaling preserves the proportions of the sample model in all sizes and heights from the grading scale of a selected type of proportions of the construction in width.
The study is reduced to work with female and male figure types and grading of women’s and men's shoulder items.
The mathematical model is further developed and improved in MM7, adapted for grading the details of clothing by the scaling method to the sample model.
A unified system has been established for calculation and analysis of the controlled parameters of grading basic constructions to the Bulgarian State Standard. The calculations are adapted to methodologies for construction.
Algorithms have been established for grading of details of base construction and model construction from the sample model for women’s and men’s shoulder items. The algorithms have been adapted to work with modern CAD systems.
Specific operations have been developed for vertical deformation of structures in grading by height, so that the size of the horizontal structural sections are preserved according to the controlled parameters by the Bulgarian State Standard and calculation construction methodology.
The operations in grading by height have been improved so that they allow for the harmony of proportions of the basic construction in vertical deformation to be preserved.