reducing risk, promoting resilience and - ВОДА И ... · web view2018/09/12 ·...

ВОДА И САНИТАРНО-ХИГИЕННИ УСЛОВИЯ

НАСТОЯЩИЯТ РАЗДЕЛ СЕ ОТНАСЯ ДО:• Координационните механизми, свързани със водата и санитарно-хигиенните условия (WASH/ ВСХУ)• Участниците, ангажирани с ВСХУ (персонал и ръководство): НПО, организации в общността (вкл. Червения кръст в съответната

държава/ сдружения на Червения полумесец), международни неправителствени организации (МНПО) и агенции на ООН• Свързаните с ВСХУ местни комитети и групи в общността (напр. групи за жени, подрастващи/ младежи, по-възрастни лица и др.)• Други свързани с ВСХУ заинтересовани страни, включително правителството и органи на местното самоуправление, лидери на

общностите и групи на гражданското общество

Защо противодействието на насилието, основано на пола, е от решаващо значение за сектор „Вода и санитарно-хигиенни условия”Въоръжените конфликти, природните бедствия и извънредните ситуации, изискващи хуманитарен отговор, са способни значително да изменят традиционните практики на една общност, свързани с водата и санитарно-хигиенните условия (ВСХУ). По време на извънредна ситуация добре проектираните програми и съоръжения за ВСХУ могат да помогнат засегнатите части от населението да останат в безопасност от насилие. И обратно – програмиране на мерки за ВСХУ, което се отличава с лошо планиране и нечувствителност към свързаната с пола динамика в даден социално-културен контекст, може да влоши значително положението с излагането на риск от сексуално насилие и други форми на насилие, основано на пола (НОП). Това важи с особена сила за жени, момичета и други групи в риск1, които може много повече да са засегнати от проблеми, свързани с ВСХУ. Например:

Жените, момичетата и други групи в риск са изложени на повишен риск от сексуално посегателство и насилие при придвижване до съоръжения за ВСХУ (вкл. пунктове за вода, помещения за готвене и санитарни възли), които са ограничени на брой, разположени далеч от домовете им или на изолирани места. При някои извънредни ситуации, за да се изходят, жените и момичетата трябва да пътуват през необезопасени райони или след като се стъмни.

Ако има недостиг на вода (напр. при суша), може да бъдат наказани за ВЪВЕ

ДЕНИ

ЕВС

ХУ

това, че се връщат в къщи с празни ръце или късно, след като са чакали на опашка часове наред.

Момичета в училищна възраст, които трябва да прекарват дълго време набавяйки вода, са изложени на по-голям риск да пропуснат и/или да не посещават учебните занятия, което ограничава възможностите им за бъдещето. Това на свой ред може да ги изложи на по-голям риск от НОП в бъдеще (за повече информация, вж. раздел „Образование”).

1 За целите на настоящите Указания понятието „групи в риск” включва онези, чиито конкретни аспекти на уязвимостта може да увеличат риска от излагане на НОП и други форми на насилие: подрастващи момичета; жени на възраст; жени- и деца-глави на домакинства; родили след изнасилване момичета или жени и родените при такива обстоятелства деца; местно население и етнически и религиозни малцинства; лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ лица); лица с ХИВ; лица с увреждания; лица, упражняващи принудителна проституция или склонени към проституция и деца-жертви на сексуална експлоатация; задържани лица; разделени от семейството или непридружени деца или сираци, включително деца, свързани с въоръжени сили/ групи; лица, преживели насилие. За обобщение на свързаните със закрила права и потребности на всяка от тези групи вж. стр. 11 на настоящите Указания.

ВЖ. ТАБЛИЦАТА С ОБОБЩЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРИОРИТЕТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

КАКВО ПИШЕ В НАРЪЧНИКА ПО ПРОЕКТ „СФЕРА” (SPHERE):Проектиране и изпълнение на програмиВсички потребители са доволни, че изготвянето и изпълнението на програмата за ВСХУ са довели до повишено ниво на сигурност и възстановяване на достойнството. Помещения за пране и къпане за общо ползванеНа хората са им нужни места, където да се къпят необезпокоявани и без загуба на достойнството си. Ако това не е възможно на ниво домакинство, за мъжете и жените ще са нужни централни, разделени по пол съоръжения… Какъв ще бъде броят, местоположението и проектът на съоръженията и доколко ще могат да бъдат безопасни, подходящи и удобни трябва да се реши след допитване до потребителите, особено жени, подрастващи момичета и хора с увреждания. Разполагането на съоръженията в централни, достъпни и добре осветени райони с добра видимост на прилежащата територия може да способства за гарантиране сигурността на използващите съоръженията.Подходящи и адекватни тоалетниИзбирането на неподходящо място за разполагане на тоалетните може да направи жените и момичетата по-уязвими на нападение, особено през нощта. Следва да се гарантира, че жените и момичетата се чувстват в безопасност, когато използват предвидените тоалетни.

(Извадка от Sphere Project. 2011. Sphere Handbook: Humanitarian charter and minimum standards in disaster response,

В училища, които не са оборудвани с хигиенни материали за момичета, последните може да се обезкуражат да посещават занятия и да продължат образованието си, особено подрастващи момичета с менструация.

Липсата на осветление, заключване, уединение или разделени по пол санитарни възли може да увеличи риска от тормоз или посегателство над жени и момичета. Неподходящите строителни материали (като слаби пластмасови листови материали) и лошото проектиране (напр. помещение без покрив на място, където над него има разположен насип) също могат да увеличат този риск.

В ситуации на разселване напреженията с приемащите общности относно водните ресурси може да доведат до насилие над вътрешно разселените лица (ВРЛ)/ бежанците, особено над жените и момичетата, на които най-често се възлага да набавят вода.

Жените, момичетата и други групи в риск може да са изложени на експлоатация от страна на персонала за ВСХУ, за да получат в замяна сапун, санитарни материали, вода или други осигурявани от сектор ВСХУ неща.

Съществено важно при проектирането на всяка намеса по линия на ВСХУ е да се прави обстоен анализ на различаващите се права, нужди и роли на лицата в риск от НОП във връзка с ВСХУ. Особено важно е в проектирането и изпълнението на програмирането на мерки за ВСХУ да бъдат въвличани за участие и жени, момичета и други групи в риск – и като служители в сектор „ВСХУ” и като съветници-представители на общността. Това включване не само помага да се подсигури ефективното откликване на животоспасяващи нужди, но и допринася за по-дългосрочни ползи по отношение на равнопоставеността между половете и намаляването на НОП. Действия, предприети от сектор „ВСХУ” с цел превенция и ограничаване на НОП, следва да се изпълняват в координация със специалисти по противодействие на НОП и участници, ангажирани с НОП в други хуманитарни сектори. Освен това участниците, ангажирани с ВСХУ, следва да координират действията си с партньори, работещи по въпросите на пола, психичното здраве и психосоциалната помощ (ПЗПП), ХИВ, възрастта и средата,

ВСХУ

ВЪВЕ

ДЕНИ

Е

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

НОП и ВСХУИ в градски, и в селски условия момичетата и жените редовно се сблъскват с тормоз, когато отиват до тоалетната. Предвид съществуващите табута около изхождането и менструацията и честата невъзможност да отидат необезпокоявано до тоалетна, жените и момичетата може да предпочитат да ходят до тоалетна или да използват местата за къпане под прикритието на тъмнината. Може даже да отложат консумирането на храна и вода, за да могат да изчакат да облекчат нуждите си по тъмно. Използването на съоръженията за ВСХУ по тъмно обаче излага жените, момичетата и другите уязвими групи на риск от тормоз и сексуално посегателство. (Адаптирано по House, S. 2013. Gender-Based Violence and Sanitation, Hygiene and Water, WaterAid. Серия от блогове от Института за изследвания за развитие hygiene-and-water>)

където такива съществуват (вж. „Координация” по-долу).


Преживели сексуално посегателство лица, наранявания и ВСХУПо време на извънредни ситуации добре проектираните програми и съоръжения за ВСХУ могат да са от помощ на преживелите сексуално посегателство лица да се справят с нараняванията си, както и да сведат до минимум вероятността от налагане на стигма. Преживелите насилие лица от женски и мъжки пол може да се нуждаят от по-различен достъп до съоръженията за ВСХУ в резултат на пикочо-полови и/или ректални травми, които правят основните дейности по измиване и поддържане на хигиена трудни и времеемки. Освен това те може да се нуждаят от нехранителни провизии, като санитарни материали за инконтиненция, които могат да бъдат изхвърляни незабелязано и по неналагащ стигма начин. (Информация, предоставена от ВКБООН – индивидуална служебна кореспонденция, септември 2014 г.)

УСВОЕНИ УРОЦИ

В Индия жените и момичетата са обект на сексуален тормоз, посегателство и злоупотреба на обществени места за санитарно обслужване, тъй като често последните са лошо проектирани и подържани. Момчета и мъже зяпат, надзъртат, висят наоколо и тормозят жените и момичетата в тоалетните комплекси. Жените и момичетата се страхуват да си набавят вода от някои пунктове за вода, заради това че са разположени във враждебна и небезопасна среда. Лошото отводняване и купчините твърди отпадъци водят до стесняване на пътеките и повишена честота на инциденти, в които момчета и мъже „осуркват” жени и момичета, когато минават покрай тях.(Адаптирано по Women in Cities International, Jagori. 2011. Gender and Essential Services in Low-Income Communities: Report findings of the Action Research Project – Women’s rights and access to water and sanitation in Asian cities, Documents/105524-Gender-and-Essential-Services-in-Low-Income-Communities-Final-Technical-Report.pdf>)

Противодействие на насилието, основано на пола, на всички етапи на програмния цикъл

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, КОИТО ДА БЪДАТ ОТЧЕТЕНИ НА ЕТАПА НА

ОЦЕНКА, АНАЛИЗ И ПЛАНИРАНЕИзброените по-долу въпроси са препоръки за възможни области на проучване, които може селективно да бъдат включени в различните оценки и процеса на рутинно наблюдение, извършвани от ангажираните с ВСХУ участници. Винаги когато е възможно, оценките трябва да са междусекторни и интердисциплинарни, като ангажираните с ВСХУ участници работят в партньорство с други сектори, както и със специалисти по противодействие на НОП.Тези области на проучване са свързани с трите основни вида отговорности, описани подробно по-долу в „Реализация”: „Програмиране”, „Политики” и „Комуникация и обмен на информация”. Получената от тези области на проучване информация трябва да се анализира и отчита при планирането на програмите за ВСХУ по начини, които предотвратяват или ограничават риска от НОП. Тази информация може да открои приоритети и пропуски, които следва да се адресират при планирането на нови програми или адаптирането на съществуващи такива. За обща информация относно планирането на програми и относно безопасни и спазващи етичните принципи оценка, управление и обмен на данните, вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”.

ВСХУ

КЛЮЧОВИ ЦЕЛЕВИ ГРУПИ ПРИ ОЦЕНКАТА:Ключови заинтересовани страни по въпросите, свързани с ВСХУ: правителства; местни комитети за ВСХУ; местни лидери; хуманитарни работници; специалисти по противодействие на НОП, свързани с пола въпроси и многообразие; Засегнато население и общности; Когато става въпрос за вътрешно разселени лица/ бежанци – членове на приемащите общности/ общностите-домакини.

ВЪЗМОЖНИ ОБЛАСТИ НА ПРОУЧВАНЕ (Забележка: Списъкът не е изчерпателен)

Области, свързани с ПРОГРАМИРАНЕТО на мерки за ВСХУ

Участие и заемане на ръководни длъжности/ лидерски ролиа) Какво е съотношението мъже-жени сред персонала, ангажиран с ВСХУ, включително на ръководни позиции?

• Внедрени ли са системи за обучение и преквалификация на служители от женски пол?• Съществуват ли някакви свързани с културата или сигурността въпроси по отношение на

наемането им, които може да повишат риска от упражняване на НОП над тях? b) Жените и други групи в риск активно ли участват в дейности в общността, свързани с ВСХУ

(напр. комитети в общността за управление на водите и санитарни условия и др.)? Изпълняват ли лидерски/ръководни роли, когато това е възможно?

c)Запознати ли са основните участници, ангажирани с ВСХУ, с международните стандарти (вкл. настоящите Указания) за интегриране в работа им на стратегиите за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него?

Културни норми и практики, и норми и практики в общносттаd) Какви биват свързаните с пола и възрастта отговорности в сферата на ВСХУ (напр.

набавяне, съхранение и пречистване на вода; изхвърляне на отпадъците; почистване в най-общ смисъл; грижа за хигиената на децата; пране на дрехи; поддръжка и управление на съоръженията за ВСХУ и др.)?• За какво се използва водата, особено от страна на жени и момичета (напр. за пиене,

готвене, санитарни нужди, за градината, за добитъка и др.)? • Какви тенденции се забелязват в разпределението на водата сред членовете на

семейството и общността (вкл. споделяне, количество и качество)? • Как се вземат решения относно ползването на водата? Кой взема тези решения?

e) Кои предпочитания и културни навици следва да се отчетат преди да се реши какъв вид тоалетни, бани, перални помещения, кухни и пунктове за вода да се изградят?• Какви са важните за отчитане културни, етнически или полови различия, свързани с

практиките за ВСХУ в засегнатата общност (напр. различни практики за анално почистване сред изхождане; съоръжения за пране в близост до молитвени зали и пр.)?

• С какви практики по отношение на водата и санитарните условия бе свикнало населението преди възникването на извънредната ситуация?

• Съществуват ли препоръки за това как трябва или може да се променят дадени роли, свързани с практики за ВСХУ, при възникналата извънредна ситуация?

f) Как се отразява кризата на достъпа на жени, момичета и други групи в риск до съоръжения за ВСХУ?• Как се отразява на практиките им за лична хигиена в сравнение с положението преди

възникване на извънредната ситуация?• Какви бариери пречат на жени, момичета и други групи в риск да използват тоалетни, бани и

пунктове за вода (напр. липса на лично пространство; страх от тормоз; периоди през деня или нощта, когато това не е безопасно и др.)?

• Кризата породила ли е нови или допълнителни, свързани с ВСХУ нужди – особено такива, възникващи в резултат на физически наранявания и травми?

Инфраструктураg) Кой е настоящият източник на вода? Адекватен ли е откъм качество и количество според

хуманитарните стандарти?h) Колко често жените, момичетата и другите групи в риск набавят вода или използват други

съоръжения за ВСХУ? • По кое време на деня?• По колко чáса на ден се прекарват в придвижване от и до съоръженията за ВСХУ?• По какъв/какви начин(и) тези фактори влошават риска от излагане на НОП?• Пречи ли им на децата, особено на момичетата, да посещават учебните занятия в резултат на

изпълнение на задълженията си, свързани с ВСХУ (напр. набавяне на вода)?(с продължение)

ВЪЗМОЖНИ ОБЛАСТИ НА ПРОУЧВАНЕ (Забележка: Списъкът не е изчерпателен)

i) В ситуации, в които има режим на водата или тя се изпомпва на определени периоди,:• има ли определено време, в което е удобно и безопасно за натоварените с тези отговорности

да набавят вода?• има ли достатъчно пунктове за вода на разположение, за да няма сбивания при помпените

съоръжения и/или продължително чакане на опашка, за да се снабди човек с вода?• какви са наличните средства за пренасяне на водата и кой има достъп до тези средства (напр.

мъжете с приоритетен достъп до велосипеди, магарета или мотори ли са; за децата и по-възрастните хора има ли по-малки съдове; и др.)?

j) Ако водата се доставя с превозно средство, местата за доставяне на контейнерите с вода удобни и безопасни ли са?

k) На какво разстояние са пунктовете за вода, тоалетните и другите съоръжения за ВСХУ?• Маршрутът, който трябва да се пропътува, безопасен ли е? • Има ли система за обезопасяване от охранителни патрули или система за поставяне под

наблюдение от общността на потенциално небезопасните райони?l) Има ли сигурност в съоръженията за ВСХУ?

• Има ли достатъчно осветление (напр. друго осветление в периодите, когато няма електричество; подходящи електрически крушки и др.)?

• Съоръженията осигуряват ли достатъчно лично пространство?• Баните и другите съоръжения за къпане разполагат ли с врати, които се заключват отвътре?• Съоръженията са проектирани и изградени въз основа на универсален проект и/или на

разумна адаптация2, с цел да се гарантира достъпността им за всички деца и подрастващи, включително тези с увреждания (напр. физически увреждания; травми; сензорни увреждания; когнитивни увреждания и др.)?

• Адекватен ли е техният брой, за да може засегнатото население да реализира правата си и да удовлетвори потребностите си (напр. използвано ли е приблизителното съотношение на 3 женски преградени кабинки на 1 мъжка според стандартите в Наръчника по проект „Сфера”)?

• Има ли семейни отходни места?• Ако отходните места са за общо ползване от всички, има ли отделни помещения за жени и

мъже, които са ясно обозначени, осигуряващи нужното лично пространство и на подходящо отстояние една от друга?

m)Какви видове санитарни и хигиенни материали е подходящо да се раздават на жени и момичета, особено такива, свързани с менструацията?• Тези материали редовно ли са налични, доставяни отново и раздавани?• Времето и процесът на раздаване излага ли жените и момичетата на по-висок риск от НОП?• Има ли адекватни и поверителни механизми за почистване и изхвърляне на санитарните

материали?n) Какви видове санитарни и хигиенни материали са необходими на жени и мъже, претърпели

сексуално поосегателство, от което имат наранявания? Съществуват ли механизми, които да гарантират, че до тези материали има достъп и се раздават по един поверителен и неналагащ стигма начин?

Области, свързани с ПОЛИТИКИТЕ за ВСХУa) Включени ли са стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него в

политиките, стандартите и указанията на програмите за ВСХУ? • Жените, момичетата и други групи в риск включени ли са по смислен начин в процеса на

разработване на политиките, стандартите и указанията за ВСХУ, които касаят техните права и потребности, особено отнасящите се до НОП? По какъв начин са включени?

• Тези политики, стандарти и указания правят ли се достояние на жените, момичетата, момчетата и мъжете (когато е необходимо поотделно)?

• Занимаващият се с ВСХУ персонал добре ли е обучен и разполага ли с нужните умения да изпълнява тези политики?

b) Националните/ местните секторни политики занимават ли се с дискриминационните практики, които възпрепятстват жените и други групи в риск да участват безопасно (в качеството си на персонал, в групи в общността и др.) в дейността на сектор „ВСХУ”?

c) Включват ли националните и местните политики и планове в сектор „ВСХУ” стратегии за намаляване на риска, свързан с НОП? Предвидено ли е в тях финансиране за осигуряване на устойчивост на тези стратегии? • В случаи на циклични природни бедствия предвидено ли е в политиката специалист по НОП

да консултира правителството относно свързаното с ВСХУ ограничаване на риска от НОП?

(с продължение)2 За повече информация относно „универсален проект” и/или „разумна адаптация”, вж. определенията в Анекс 4.

УСВОЕНИ УРОЦИ

В Хаити оценката на свързаните с водата и санитарните условия потребности много подцени свързаните с пола и културата аспекти на населението. Във Фази I и II на бързата оценка липсваха конкретни въпроси, които да се занимават с пола или НОП. Организацията „Проект за оценка на капацитети” (ACAPS) поръча Координаторът по въпросите на пола за Хаити да изготви кратък отчет по въпросите на пола, който да подпомогне анализа на заключенията от оценката. В своя доклад координаторката прави преглед на целия отчет за бърза оценка за свързани с ВСХУ данни и установява, че извън Порт о Пренс 83% от отходните места не са разделени по пол и 84% са с неадекватно осветление. В Заключителния доклад за бърза оценка на първоначалните нужди обаче, голяма част от чувствителните към пола данни не са били включени, за да бъдат отчетени при програмирането. В резултат на това Координаторът по въпросите на пола счете мерките за ВСХУ за неефективни и неефикасни. Притеснителните аспекти се състояха в това, че отходните места не са били разделени по пол; не са осигурявали достатъчно лично пространство; твърде отдалечени са били от местата за живеене; не са били осветени; не са се заключвали; не са били съобразени с културните особености (т.е. не са били от седящ тип). Всички тези фактори са увеличили риска от сексуален тормоз и посегателство при използване на отходните места. Появили са се ключови проблеми, свързани със закрила, тъй като в 29% от местата (6 от 21) са били подадени сигнали за извършено сексуално посегателство. (Адаптирано по Mazurana, D., Benelli, P., Gupta, H., and Walker, P. August 2011. ‘Sex and Age Matter: Improving humanitarian response in emergencies. Feinstein International Center, Tufts University, стр. 79–80, documents/sex-and-age-disag-data.pdf>)

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКАВ Сомалия секторите на УНИЦЕФ за ВСХУ, закрила на детето и образование обединиха усилия за провеждане на изследване за управлението на менструалната хигиена. Целта беше да се ограничат браковете в детска възраст, да се гарантира, че момичетата остават в училище и да се запази достойнството на жените и момичетата. Макар основният акцент на изследването да беше управлението на менструалната хигиена (напр. видове дамски превръзки, видове бельо, достъп до вода и пр.), те използваха възможността да проучат от участниците какъв вид принадлежности поддържат достойнството и могат да бъдат включени в „комплект за запазване на достойнството” (dignity kit). При разработването на изследването секторите на УНИЦЕФ привлякоха и клъстъра за осигуряване на подслон, с цел да се гарантира, че основните доставчици на услугата „комплект за запазване на достойнството” са включени. Всички сектори бяха доволни от резултата и степента на координация между секторите. (Информация, предоставена от сектор „Закрила на детето” в УНИЦЕФ-Сомалия, индивидуална служебна кореспонденция, август 2014 г.)

Осигурено ли е обучение на персонала, занимаващ се с ВСХУ, на тема: въпроси, свързани с пола, НОП, правата на жените/ правата на човека, социалната изолация и сексуалността? как да създадем подкрепяща връзка с лица, преживели насилие, и да осигурим информация по етичен, безопасен и поверителен начин относно правата им и вариантите пред тях за подаване на сигнал за риск и за достъп до грижа?Дейностите, свързани с ВСХУ, включващи работа на терен в общността, повишават ли информираността на общността относно общата безопасност и намаляването на риска от НОП?Това повишаване на информираността включва ли информация относно правата на преживелите насилие (включително поверителност на ниво обслужване и общност), къде да се подаде сигнал за риск и как да си осигурим достъп до грижа при НОП? Тази информация предоставя ли се по съобразени с възрастта, пола и културата начини?Ангажирани ли са мъже, особено лидери на общностите, в тези дейности за мобилизиране на общността в качеството им на двигатели на промяната?Дискусионните форуми по въпросите на санитарно-хигиенните условия демонстрират ли чувствителност по отношение на възраст, пол и култура? Достъпни ли са за жени, момичета и други групи в риск (напр. поверителни са; има жени-фасилитатори при дискусионни групи от жени и момичета, пр.), така че участниците да се чувстват в безопасност да повдигат въпроси, свързани с НОП?

ВСХУ

ОЦ

ЕНКА


Отвъд достъпа до финансиранеПод „мобилизиране на ресурсите” се разбира не само дейности по осигуряване на достъп до финансиране, но също и по нарастване на броя на ангажираните човешки ресурси, предвидените доставки и донорския ангажимент. За по-обща информация относно мобилизирането на ресурси вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”. В рубриката „Координация” по-долу са изброени някои допълнителни стратегии за мобилизиране на ресурсите чрез координация с други хуманитарни сектори/ партньори.


МОБИЛИЗИРАНЕ НА РЕСУРСИТЕИнформацията по-долу поставя акцент върху важни аспекти за мобилизиране на свързани с противодействието на НОП ресурси при изготвяне на предложения в процеса на програмиране на мерки за ВСХУ. Независимо дали се кандидатства за финансиране за положение преди възникване на извънредна ситуация или се ползва финансиране след възникване на извънредна ситуация или финансиране за възстановяване/ развитие, предложенията ще бъдат по-добре обосновани, когато демонстрират познаване на конкретните рискове от НОП и предлагат стратегии за противодействие на тези рискове.

ВСХУ

В предложението посочват ли се свързаните с НОП рискове за сигурността, потребности от закрила и права на засегнатото население във връзка с предоставянето на свързани с ВСХУ услуги?

ПРЕГЛЕД НА ХУМА-НИТАРНИТЕ НУЖДИ

Отговорностите, свързани с ВСХУ, в дома и в по-широката общност разбират ли се и разделени ли са по пол, възраст, увреждане и други значими фактори за уязвимост? Свързаните с тях рискови фактори за жените, момичетата и други групи в риск установени и описани ли са?Рисковете от конкретни форми на НОП (напр. сексуално посегателство; сексуална експлоатация; тормоз; насилие от страна на интимния партньор или друг вид домашно насилие и др.) по-скоро описани и анализирани ли са вместо само да се прави по-обща препратка към тях?

C. ОПИСАНИЕ НАПРОЕКТА

Предложените дейности отразяват ли ръководните принципи и основни подходи (основан на правата на човека; ориентиран към преживелите насилие; в общността, основаващ се на системите) за интегриране на свързаната с НОП работа?Предложените дейности отразяват ли взаимовръзките с други ангажирани с хуманитарна дейност лица/ сектори с цел да се оползотворят максимално ресурсите и да се работи стратегически? Проектът стимулира/ подкрепя ли участието и овластяването на жени, момичета и други групи в риск – включително в качеството им на персонал, занимаващ се с ВСХУ, и в местни комитети за ВСХУ?

ОБОСНОВКА

B. НА ПРОЕКТА

При изготвяне на предложение за готовност за извънредна ситуация:• Има ли предварителна представа за вида материали, съобразени с възраст, пол и култура,

които трябва да се доставят предварително с цел да се подпомогне осигуряването на един бърз отговор по въпросите на ВСХУ, който ограничава риска от НОП (напр. менструални санитарни материали; здрави приспособления за заключване на бани и тоалетни; осветление за тоалетни, перални помещения, кухни и бани; солидни врати и ограждания за осигуряване на лично пространство; ръчни помпи и съдове за вода, които са пригодени за жени и момичета; приспособления, подобряващи достъпността за лицата с увреждания; и др.)?

• Има ли стратегия за подготовка и осигуряване на курсове за обучение на държавни служители, занимаващ се с ВСХУ персонал и групи за ВСХУ в общността относно безопасното проектиране и изграждане на съоръжения за ВСХУ, които ограничават риска от възникване на НОП?

• Налагат ли се допълнителни разходи за осигуряване на наличието на някакви свързани с противодействието на НОП материали за работа на терен в по-голям тираж и на различни езици (напр. с брайлово писмо, на жестомимичен език; с влагане на опростени послания като пиктограми и снимки/ рисунки и др.)?

При изготвяне на предложение за помощ при извънредна ситуация:• Има ли ясно описание на това как програмата за ВСХУ ще ограничи степента на излагане

на НОП (напр. по отношение на местоположението и проекта на съоръженията)?• Стратегиите отговарят ли на стандартите, подкрепяни в Наръчника по

проект „Сфера”?• Налагат ли се допълнителни разходи за гарантиране безопасността и наличието на

ефективна работна среда за персонала от женски пол в сектор „ВСХУ” (напр. покриване на разходите на повече от един служител от женски пол, за да поеме ангажименти, свързани с пътуване, или покриване на разходите на член от семейството от мъжки пол да пътува заедно със служителя от женски пол)?

При изготвяне на предложение за помощ след извънредна ситуация и възстановяване:• Обяснено ли е как проектът за ВСХУ ще допринесе за устойчивите стратегии за

повишаване безопасността и благосъстоянието на лицата в риск от НОП и за дългосрочните усилия за намаляване на конкретни видове НОП?

• В проектното предложение личи ли ангажимент за работа с общността за гарантиране на устойчивост?

ВСХУ

МОБ

ИЛИЗ

ИРАН

Е НА

РЕ

СУРС

ИТЕ

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКАВ Мароко проектът на Световната банка „Водоснабдяване и санитарни условия в селските райони” имаше за цел да намали „бремето на момичетата, които по традиция са ангажирани с ходенето за вода”. В шестте провинции, където работеше проектът, времето, изразходвано за набавяне на вода от страна на жени и млади момичета беше снижено с между 50 и 90%. Отчасти благодарение на по-удобния достъп до вода, посещаемостта на училищните занятия от страна на момичетата се увеличи с 20% в рамките на четири години.(Адаптирано по World Bank. 2003. Report No. 25917<www-wds.worldbank.org/servlet/WDSContentServer/ WDSP/IB/2003/06/17/000090341_20030617084733/Rendered/PDF/259171MA1Rural1ly010Sanitation01ICR.pdf>)


РЕАЛИЗАЦИЯСледват някои често срещани, свързани с НОП аспекти на етапа на реализация на програмирането на мерки за ВСХУ в хуманитарните действия. Тези аспекти следва да се адаптират към съответния контекст, като винаги се вземат предвид най-съществените права, изразените потребности и идентифицираните ресурси на целевата общност.

Интегриране на мерки за намаляване на риска от НОП на нивоПРОГРАМИРАНЕ на мерки за ВСХУ1. Включване на жени и други групи в риск в качеството им на служители или

ръководители/ лидери при определянето на местоположението, проектирането, изграждането и поддръжката на водни и санитарни съоръжения и в дейности за насърчаване на хигиената (като се подхожда с необходимото внимание в ситуации, когато това би изложило на потенциален риск сигурността или би увеличило рисковете от НОП).

Стремеж към 50-процентово представителство на женския пол сред персонала, занимаващ се с програмите за ВСХУ. Осигуряване на формално обучение и обучение на работното място за жените във връзка с изграждането, функционирането и поддръжката на безопасни съоръжения за ВСХУ, както и целева подкрепа за заемане на ръководни и обучителски позиции.

Гарантиране активното участие на жените (а когато е удачно и на подрастващите момичета) в комитети и групи за управление в общността по въпросите за ВСХУ. Внимание към възникване на потенциални напрежения, които може да се причиняват от опитите да се промени ролята на жените и момичетата в общността и, при необходимост, влизане в диалог с мъжкия пол, за да се осигури подкрепата му.

Наемане на лица от групи в риск на свързани с ВСХУ ръководни и неръководни длъжности, и обучителски длъжности. Пледиране за участието им с цел да се гарантира, че конкретни, свързани с уязвимостта въпроси са адекватно представени и отразени в програмите.

ВСХУ

РЕАЛ

ИЗАЦ

ИЯ


Хора с уврежданияХората с увреждания и възрастните хора са изправени пред допълнителни предизвикателства при опитите си да си осигурят безопасен достъп до съоръжения за ВСХУ в условия на хуманитарна помощ при извънредни ситуации. Момичетата и жените с увреждания (включително по-възрастните сред тях) са особено засегнати и от уязвимостта си на жени и от рисковете, свързани с ограничените им способности. Що се отнася до по-възрастни хора и хора с увреждания, достъпът до съоръжения за ВСХУ следва да бъде насърчаван чрез физическа достъпност, както и чрез работа на терен с общността, която да ги стимулира да използват тези съоръжения. Информационните, образователните и комуникационните материали относно санитарните или хигиенни условия трябва да се адаптират така, че да са достъпни за по-възрастното население и хората с увреждания (напр. адуио-материали за хора със зрителни увреждания и пр.) С по-възрастните лица и лицата с увреждания следва да се провеждат редовни срещи в рамките на общността с цел наблюдение по въпросите на сигурността и достъпа. Трябва да се предвиждат мерки за достъпност (и при проектирането, и при използването) за пунктовете за вода и при разпределението на водата; при проектиране на водните помпи; по отношение на съдовете за вода; и мерки за проектиране на отходни места и места за къпане/ вземане на душ с рампи на входа; за повече пространство в преградните кабинки; за седалки и парапети на отходните места и др.)(Информацията е предоставена от Handicap International - индивидуална служебна кореспонденция, 7 февруари 2013 г. За повече информация за това как да станат съоръженията за ВСХУ по-достъпни, вж. Handicap International’s Disability Checklist for Emergency Response: <www.handicap- international.de/fileadmin/redaktion/pdf/disability_checklist_booklet_01.pdf>)

2. Прилагане на стратегии, които увеличават наличието на вода и достъпността до нея от страна на жени, момичета и други рискови групи.

Стремеж пунктовете за вода да се разполагат на не повече от 500 метра разстояние от домакинствата, в съответствие със стандартите по проект „Сфера”. Когато не може да се осигури вода в кухните, проектиране на изграждането на последните на не повече от 500 метра от пунктовете за вода.

Гарантиране, че ръчните помпи и съдовете за вода са пригодени за жени и момичета и са проектирани така, че да свеждат до минимум времето, което се разходва за набавяне на вода.

В ситуации където има режим на водата или тя се изпомпва на определен период, работа със засегнатите общности за изготвяне на графици. Следва да се избират такива часове, които са удобни и безопасни за жени, момичета и други групи в риск, а потребителите трябва да бъдат надлежно информирани кога и къде има налична вода.

В ситуации с ВРЛ/бежанци, работа с приемащите общности/общностите-домакини за намаляване на напрежението по повод споделените водни ресурси, тъй като това напрежение може да влоши риска от нападения над набавящите вода лица (често жени и момичета).

Прилагане на такива модели за разпределение на водата, които подкрепят устойчивото и дългосрочно снабдяване с вода. Това помага да се предотвратят бъдещи ситуации на недостиг на вода, които могат да изложат на риск от НОП жени, момичета и други групи в риск.• Ограничаване прекомерната употреба на подземните водни ресурси.• Насърчаване на живеещите в лагерите лица да прилагат мерки за пестене

на вода.• Подкрепяне разработването на планове в общността за готовност за суша за

лагери с бежанци/ ВРЛ с нестабилни водни ресурси (напр. изграждане на конструкции за събиране на дъждовна вода в селските райони).

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКАПо време на хуманитарната помощ, оказана от Оксфам през 2007 г. за пострадалите от цунами Соломонови острови, мобилизиращите женската общност лица научиха, че жените са имали притеснения относно липсата на лично пространство в пунктовете за измиване. Тази информация е била изпратена до ръководството и след още консултации с изпитващите тези неудобства жени, са били поставени преградни стени за осигуряване на лично пространство и чувство за сигурност.(Адаптирано по Oxfam. 2011. Gender Equality and Women’s Rights in Emergencies, стр. 57)

3. Прилагане на стратегии, които осигуряват максимална безопасност, лично пространство и запазване на достойнството при използване на съоръженията за ВСХУ. Надграждане над местните знания и практики за изграждането на

съобразени с възрастта, пола и културата съоръжения за ВСХУ (вкл. тоалетни, перални помещения, кухни и помещения за къпане).Отчитане на културните норми и практики, свързани със санитарно-хигиенните условия (напр. да се вземе предвид кой отговаря за почистването на тоалетните; да се вземе предвид фактът дали жените ще се чувстват комфортно да използват тоалетна, почистена от мъж и др.).

След консултиране със засегнатите общности изграждане на съоръженията за ВСХУ на безопасни места и на безопасно разстояние от домовете (напр. тоалетните да се изграждат на не повече от 50 метра от домовете, като всяка тоалетна се използва от не повече от 20 души, както е записано в стандартите по проект „Сфера”. Гарантиране, че са достъпни за хора с увреждания.

Гарантиране наличието на адекватно осветление отвън и отвътре на съоръженията за ВСХУ. Идентифициране на стратегии за осигуряване на осветление дори при липса на електричество. Например:• Осигуряване на временно осветление или осветление от слънчеви батерии на ранен етап от възникване на извънредната ситуация.• Търсене и прилагане на алтернативи на електричеството по време на наводнение или друго природно бедствие.• Снабдяване на семействата/ лицата с електрически фенерчета.

Изграждане на съобразени с културните особености санитарни възли, които да се ползват на семеен принцип или на принцип разделение по пол. Ясно обозначаване на тези съоръжения с картинки и текст и оборудването им с врати, здрава система за заключване отвътре, ограждения за осигуряване на лично пространство и други мерки за сигурност. Използване на данни с разбивка по пол за планиране на съотношението женски-мъжки преградни кабинки (използване на приблизителното съотношение 3:1, както е записано в изготвените по проект „Сфера” стандарти).

В хуманитарни ситуации, където засегнатите части от населението трябва да изминават известно разстояние, за да стигнат до съоръженията за ВСХУ, разработване на стратегии за подобряване на сигурността по съответните маршрути (напр. охранителни патрули по пътеките; системи за ескортиране; системи за поставяне под наблюдение от общността и др.). Работа за разработване на тези стратегии с общностите, персонала по сигурността, мироопазващите сили (където е удачно)и други свързани сектори (като напр. занимаващите се с препитание, КУЛ и закрила).

В ситуации, където жените, момичетата и други групи в риск съвсем не се чувстват в безопасност, за да използват тоалетните и други съоръжения за ВСХУ след като се стъмни, обмисляне на вариант да се осигурят други провизии на ниво домакинство (напр. гърнета, отходни места с кофи и пр.)

РЕАЛ

ИЗАЦ

ИЯ

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:Транссексуални лицаТранссексуалните лица от женски пол често поради културно-обусловени съображения са прокудени от местата за жени, но въпреки това са изложени на висок риск от насилие или посегателство в предназначените за мъже места. Същевременно на транссексуалните лица от мъжки пол може да не се дава достъп до места за разделено по пол ползване и те са изложени на повишен риск от насилие, когато се опитват да използват тези места. При възможност и с помощта на специалисти по въпросите на лицата от категорията ЛГБТИ, ангажираните с ВСХУ лица следва да се консултират с местни организации за транссескуални лица с цел да се гарантира, че програмите им ще обслужат основните права и потребности на транссексуалните лица. Например в Непал, където наскоро нормативно се призна „трети пол”, започнаха да се изграждат трета група бани като начин да се предостави пространство за онези, които иначе не пасват в традиционно разделените по пол места. Такива стратегии обаче много зависят от конкретната култура и контекст и в някои случаи могат в действителност да доведат до повишен риск от НОП над транссексуални лица. Ето защо свързването с местните общности и местни експерти по въпросите на лицата от категорията ЛГБТИ е от съществена важност преди да се премине към изпълнение на каквито и да било стратегии за транссексуални лица.(Информацията е предоставена от Duncan Breen, Human Rights First, индивидуална служебна кореспонденция, 20 май 2013; и по Knight, K. 2012. ‘Nepal Flushes Out Genderism’, )

4.Осигуряване на достоен достъп до свързани с хигиената материали.Раздаване на жени и момичета в детеродна възраст на подходящи

материали за попиване и изхвърляне на менструална кръв.• Консултиране с жени и момичета за определяне на най-добре съобразените със

съответната култура материали.• Раздаване на бельо, материали за менструална хигиена и други санитарни

материали на определени интервали, по време на целия период на оказване на хуманитарна помощ при извънредни ситуации и на всяко новодошло лице.

• Подкрепяне на устойчивата наличност на тези материали и след приключване на извънредната ситуация (напр. предприемане на оценка на пазара заедно с ангажираните с препитанието лица за идентифициране на потенциални възможности за местно производство на санитарни материали под формата на микро-предприятие)

• Гарантиране на факта, че времето и процесът на раздаване на тези материали няма да изложи жени и момичета на по-висок риск от НОП.

Осигуряване на достоен и поверителен достъп до материали за инконтиненция на преживели сексуално посегателство лица от мъжки и женски пол, които страдат от пикочо-полови и/или ректални травми (и може да са преминали възстановителна хирургична операция).

Предвиждане на кофи в женските тоалетни за изхвърляне на санитарни материали за еднократна употреба, за да не се налага на жените, момичетата и представителите на други групи в риск да изхвърлят санитарните си отпадъци на места и по време, които биха увеличили риска от посегателство или тормоз. Предвиждане на кофи в мъжките тоалетни за материали за инконтиненция за еднократна употреба с цел да се сведе до минимум налагането на стигма върху преживелите сексуално посегателство мъже. Изграждане на устойчиви системи за редовно изхвърляне и транспортиране на санитарни отпадъци към места за сметосъбиране. Осигуряване на специални зони, оборудвани с въжета за пране, където жени и момичета да могат необезпокоявано да си перат бельото и санитарните материали за многократна употреба.

РЕАЛ

ИЗАЦ

ИЯ


Хигиенни комплекти и комплекти за запазване на достойнствотоХигиенните комплекти често се раздават още при възникване на извънредна ситуация от програмите за ВСХУ, от занимаващи се с насърчаване на хигиената организации, персонал от секторите „Координация и управление на лагери” (КУЛ) и „Закрила”. Тези комплекти включват принадлежности, които подобряват възможността човек да стане по-чистоплътен (напр. сапун, санитарни материали за жени и момичета, четки и пасти за зъби и др.). Комплектите за запазване на достойнството, от друга страна, често се раздават от ангажираните със здравеопазване и с подслон, настаняване и възстановяване (ПНВ). Тяхната цел пък е да се работи за достойнството, уважението и безопасността на жени и момичета посредством предоставяне на съобразени със съответната възраст, пол и култура подходящи дрехи или други вещи (като напр. забрадки, шалове, свирки, електрически фенерчета, бельо и малки легенчета за пране на лични неща) освен санитарните материали. От съществена важност е занимаващите се с хигиената лица да работят в тясно сътрудничество с логистици, ангажирани със здравеопазване лица и ангажирани с ПНВ лица с цел раздаването на всички тези принадлежности да се случва максимално добре и да се избегнат пропуски или ненужно дублиране на усилия. Освен това хигиенните комплекти и комплектите за запазване на достойнството трябва да се разработват в партньорство със засегнатата общност, за да се определят и включат най-подходящите принадлежности и да се установи кога и как е най-добре да се раздават, така че да не се повиши риска от НОП над жени и момичета. (Aдаптирано по United Nations Children’s Fund. 2007. ‘Hygiene Promotion in Emergencies: A briefing paper’. WASH Cluster, . unicefinemergencies.com/downloads/eresource/docs/WASH/WASH%20Hygiene%20Promotion%20in%20Emergencies.pdf>)

Интегриране на мерки за намаляване на риска от НОП на нивоПОЛИТИКИ за ВСХУ

1. Включване на подходящи стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него при изготвяне на политики, стандарти и указания за програми за ВСХУ

Идентифициране и гарантиране изпълнението на програмни политики, които (1) ограничават риска от НОП и (2) подкрепят участието на жени, подрастващи момичета и други групи в риск в качеството им на ръководен или неръководен персонал в дейностите по ВСХУ. Те могат да включват следното, без списъкът да е изчерпателен: • Политики, касаещи грижата за деца, предназначени за персонал, занимаващ

се с ВСХУ.• Стандарти за равнопоставена заетост на жените.• Процедури и протоколи за обмен на защитена или поверителна информация

относно инциденти с НОП.• Подходяща информация относно процедури в агенциите за

докладване, разследване и предприемане на дисциплинарни мерки по случаи на сексуална експлоатация и злоупотреба.

Широкото им разпространяване сред занимаващия се с ВСХУ персонал, комитети и групи за управление и – където това е удачно – на националния и местни езици до по-широката общественост (като се използват достъпни методи като брайлово писмо; жестомимичен език; постери с визуално съдържание за неграмотни лица; съобщения в рамките на сбирки на общността и пр.)

2. Застъпване за интегрирането на стратегии за намаляване на риска от НОП в свързаните с ВСХУ национални и местни политики и планове, и предвиждане на финансиране за осигуряване на устойчивост.

Подкрепяне на правителствата, традиционните лидери и други заинтересовани страни в преглеждането и реформирането на политиките и плановете така, че да се противодейства на дискриминационните практики, пречещи на жени и други групи в риск да участват безопасно в сектор „ВСХУ” (в качеството си на персонал и/или съветници от общността или в групи в общността и др).


Процедури за насочване„Процедури за насочване” е гъвкав механизъм, който свързва безопасно преживелите насилие с подкрепящи и компетентни услуги, като напр. медицинско обслужване,психично здраве и психосоциална помощ, полицейска помощ и правна/ съдебна подкрепа.

Гарантиране, че националните политики и планове за ВСХУ съдържат свързани с НОП мерки за безопасност (напр. мерки, свързани с безопасното разполагане и наблюдение на пунктове за вода и други обществени съоръжения за ВСХУ).

Подкрепяне на съответните ресорни министерства при разработването на стратегии за изпълнение на политики и планове, свързани с НОП. Предприемане на кампании за повишаване на информираността, в които се изтъква как подобни политики и планове ще са от полза за общността, като това се прави с цел да се насърчи подкрепата й и да се смекчи отпорът.

Интегриране на мерки за намаляване на риска от НОП на нивоКОМУНИКАЦИЯ и ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ за ВСХУ1. Консултиране със специалисти по

противодействие на НОП за идентифициране на безопасни, поверителни и подходящи системи за грижа (т.е. процедури за насочване) за преживели НОП лица и гарантиране, че ангажираният с ВСХУ персонал разполага с основни умения да предостави на тези лица информация относно това къде могат да получат подкрепа.

Гарантиране, че персоналът, занимаващ се с ВСХУ и работещ със засегнатите части от населението, разполага с писмена информация относно това къде се насочват за грижи и подкрепа преживелите НОП лица. Редовно актуализиране на информацията относно услугите за преживели НОП лица.

Обучение на целия персонал, занимаващ се със засегнатото население по въпросите на ВСХУ, на тема: пол, НОП, права на жените/ права на човека, социална изолация, сексуалност и спешна психологическа помощ (напр. как да се изгради подкрепяща връзка с преживелите насилие и да се осигури информация относно правата им и вариантите пред тях за подаване на сигнал за риск и постъпване в системата за грижа по един съобразен с етичните стандарти, безопасен и поверителен начин).

2. Гарантиране, че при обмена на информация относно подадени сигнали за НОП в рамките на сектор „ВСХУ” или с партньори от по-широката хуманитарна общност програмите за ВСХУ спазват стандартите за безопасност и етичните стандарти.

Разработване на междуведомствени и вътрешно-ведомствени стандарти за обмен на информация, които не разкриват самоличността и не поставят под риск сигурността на отделните преживели насилие лица, техните семейства или по-широката общественост.

3. Включване на послания, касаещи НОП, в дейности, включващи работа на терен в общността и свързани с насърчаване спазването на хигиена и с други свързани с ВСХУ теми.

Работа със специалисти по противодействие на НОП за включване на дейности за повишаването на информираността относно НОП в свързани с ВСХУ инициативи, включващи работа на терен (напр. диалози в общността, семинари, срещи с лидери на общностите, отправяне на послания относно НОП и др.).

W ASH

РЕАЛ

ИЗЦ

ИЯЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО


Отправяне на конкретни послания, свързани с НОПИнициативите за работа на терен следва да включват диалог относно основните аспекти за сигурност и мерки за сигурност на засегнатото население, включително тези, свързани с НОП. Когато се предприема отправяне на конкретни послания, свързани с НОП, лицата, които не са специалисти по противодействие на НОП, следва непременно да работят в сътрудничество със служители-специалисти по противодействие на НОП или с агенция, специализираща в сферата на НОП.

• Гарантиране, че това повишаване на информираността включва информация относно правата на преживелите насилие (вкл. правото на поверителност на ниво обслужване и в общността), относно това къде се подават сигнали за риск и как при НОП да се осигури достъп до системата за грижа.

• Използване на множество формати и езици с цел гарантиране на достъпността (напр. с брайлово писмо, на жестомимичен език; с опростени послания като пиктограми и снимки/ рисунки и др.).

• Включване на жени, момичета, мъже и момчета (когато е необходимо поотделно) в изготвянето на послания и по отношение на стратегиите за разпространението на тези послания, така че те да са съобразени с възрастта, пола и културата.

Работа с общностите за обсъждане на важността да има разделени по пол тоалетни и съоръжения за къпане, особено където съоръженията са за общо ползване или обществени. Организиране на механизъм в общността, с който да се гарантира, че разделното ползване се спазва.

Включване на мъжката част от населението, особено лидерите на общностите, в качеството им на двигатели на промяната, в образователни дейности в сектор ВСХУ, свързани с превенцията на НОП.

Осмисляне на бариерите, пред които са изправени жени, момичета и други групи в риск, за да могат да участват безопасно в свързани със санитарните условия и хигиената дискусионни форуми в общността и образователни семинари (напр. придвижване до мястото на провеждане; време и място на срещата; риск от отхвърляне, свързано с участието им; необходимостта да намерят на кого да поверят отглеждането на децата си; достъпност за хора с увреждания; липса на достъп до материали за лична хигиена по време на менструация и др.). Изпълнение на стратегии, целящи в дискусионните форуми да се проявява чувствителност към възрастта, пола и културата (напр. да се провеждат в условия на поверителност, да има жени в ролята на фасилитатори за дискусионни групи отделно за жени и момичета и др.), така че участниците да се чувстват в безопасност да повдигат свързани с НОП въпроси.

Осигуряване на информация на членовете на общността относно съществуващите правила за етично поведение за занимаващ се с ВСХУ персонал, както и относно това къде да се подаде сигнал за сексуална експлоатация и злоупотреба, извършена от служител в сферата на ВСХУ. Гарантиране, че персоналът и партньорите получават подходящо обучение на тема превенция на сексуалната експлоатация и злоупотреба.

IMPL

EME

NTAT

ION

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, ПРИ

КООРДИНАЦИЯТА С ДРУГИ ХУМАНИТАРНИ СЕКТОРИ

Като първа стъпка в процеса на координация изготвящите програмите за ВСХУ следва да издирят координационния механизъм за НОП, с който да идентифицират къде в рамките на страната има на разположение експертен опит по НОП. Може да се състави списък на специалисти по противодействие на НОП, които да подпомогнат изготвящите програмите за ВСХУ в: проектирането и провеждането на свързани с ВСХУ оценки, изследващи

рисковете от НОП при програмирането на мерки за ВСХУ, и оформянето на стратегии заедно с ангажираните с ВСХУ лица относно евентуалните начини за ограничаване на тези рискове.

осигуряването на курсове за обучение на персонала, занимаващ се с ВСХУ, на тема пол, НОП и права на жените/ права на човека.

определянето на местата, където преживелите насилие, които може подадат сигнал за случаи на излагане на НОП до служител с отговорности по ВСХУ, могат да получат безопасна, поверителна и подходяща грижа, и осигуряването за отговарящия за ВСХУ персонал на основни умения и информация, необходими за да откликне подкрепящо на преживелите насилие.

осигуряването на обучение и повишаване на информираността на засегнатата общност по въпросите за пола, НОП, правата на жените/ правата на човека във връзка с ВСХУ.

В допълнение изготвящите програмите за ВСХУ следва да работят във връзка с други сектори за хуманитарна дейност, за да намалят още повече риска от НОП. По-долу са дадени някои препоръки за координация с други сектори (следва да се разглеждат съобразно секторите, които са мобилизирани в дадена хуманитарна помощ). Макар да не са включени в таблицата, ангажираните с ВСХУ участници трябва още да се координират с партньори (където има такива), които се занимават с въпросите за пола, психичното здраве и психосоциалната помощ, ХИВ, възрастта и средата. За по-обща информация относно координационните отговорности във връзка с НОП, вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”.

ВСХУ

ВСХУ

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКА

В периода 2009-2010 в провинция Нор Киву в Демократична република Конго секторите „ВСХУ”, „Закрила” и „Здравеопазване” обединиха усилия с цел превенция на НОП. Обвързаността между санитарните условия и НОП стана очевидна поради липсата на осигуряващи лично пространство отходни места: жените нямаха друг избор освен да си потърсят усамотени места за дефекация, често нощем и на значително разстояние от домовете си, което увеличава риска от сексуално посегателство. Освен това жените се сблъскваха с насилие, вкл. изнасилване, когато отиваха за вода до изворите извън селото.Програмата включваше три области на действие: здравеопазване, ВСХУ и закрила. Дейностите за ВСХУ бяха насочени към изграждането на основни съоръжения за ВСХУ на обществени места (напр. училища, болници, здравни центрове, пазари); насърчаване поддържането на добри санитарни условия в домакинствата, заедно с подобряване на здравната култура; внимателно проектиране и поддържане на пунктове за вода (напр. почистване на пътеките, изграждане на ограждания покрай пунктовете за вода за обезопасяване на района, гарантиране добър дебит на водата и пр.); и подходящо разполагане на отходните места спрямо къщите.Освен това бяха създадени комитети за закрила, в които участваха мъже, жени, лидер на общността, църковни членове, представител на органа за местно самоуправление и полицията. Целта бе да се повиши осведомеността относно сексуалното насилие и последствията от него за общността; да се направи необходимата обвръзка между НОП и ХИВ; да се изобличават всякакви актове на поругаване на правата на човека; и да се сподели знание как хората да се защитят. Комитетите извършваха наблюдение на съоръженията и пътеките до пунктовете за вода и представляваха първа инстанция в общността при обвинения в изнасилване, както и за подпомагане на преживелите насилие да получат медицинска и психологическа помощ.Жените играеха основна роля във всичките тези процеси, включително като членове на комитети за пунктове за вода и комитети за закрила, и при определяне местоположението и проектирането на отходни места, обслужващи домакинствата. Програмата установи, че интегрирането на програмите от секторите „ВСХУ”, „Закрила” и ”Здравеопазване” може да доведе до редица положителни резултати, като този подход вече се прилага и в други области.

(Адаптирано по House, S., Cavill, S., Ferron, S., and Sommer, M. ‘Violence, Gender and WASH: A practitioner’s toolkit – Making water, sanitation and hygiene safer through improved programming and services’. WaterAid/SHARE, <http://r4d.dfid.gov.uk/pdf/outputs/ sanitation/Violence_Gender_and_WASH_SHARE_presentation.pdf>)

Работа с ангажираните с КУЛ участници за:проектиране, разполагане и изграждане на съоръжения за ВСХУ въз основа на нуждите и притесненията относно безопасността на лицата в риск от НОП;подпомагане на дейности за насърчаване на хигиената, в които са вложени послания относно НОП (напр. превенция, къде да се подаде сигнал и как да се осигури достъп до системата за грижа);ангажиране на приемащите общности/ общностите-домакини по въпросите за използване на водния ресурс;подпомагане на устойчивото разпределение на санитарни материали сред жени и момичета в детеродна възраст и планиране на системи за хигиенизирането или изхвърлянето на санитарни материали, които съответстват на правата и изразените нужди на жените и момичетата;наблюдение на обектите за ВСХУ с оглед на безопасността и достъпността им, както и за случаи на НОП.

Работа с ангажираните със ЗД участници за:проектиране и изграждане на безопасни съоръжения за ВСХУ в или близо до зони за деца, центрове в общността и други съоръжения за закрила на деца;наблюдение на маршрутите до пунктовете за вода и тоалетните, и набелязване на потенциално небезопасни участъци за деца.

Продоволствена сигурност и земеделие (ПСЗ)Сътрудничество с ангажираните с ПСЗ участници за наблюдение на достъпа до вода и използването й за готварски нужди, земеделски площи и добитък.

Оказване на подкрепа на ангажираните с препитание участници за:Осигуряване на финансови стимули „пари за свършена работа” на застрашените от риск от НОП лица за поддържане на санитарни условия, щадящи околната среда, почистване на канализацията и поддръжка на системите за снабдяване с вода и санитарни условия;Насочване към лицата в риск от НОП за привличането им в обучения за придобиване на умения за работа, свързани с програмирането на мерки за ВСХУ (където това е съобразено с възрастта, пола и културата), особено за технически и ръководни длъжности, с цел да се гарантира присъствието им в процесите по вземане на решения; Предприемане на оценки на пазара за производство на хигиенни и санитарни материали.

Здравеопазване

Работа с ангажираните със здравеопазване участници:по проектирането и изграждането в здравните центрове и болничните заведения на разделени по пол съоръжения за ВСХУ, които са безопасни и достъпни за преживели НОП; по раздаването на комплекти за запазване на достойнството, където това е уместно.

Работа с ангажираните с изхранването участници за:интегриране, когато е удачно, на насърчаването на хигиената и основни послания във връзка са НОП (напр. превенция, къде да се подаде сигнал за риск и как да се осигури достъп до системата за грижа) в програмите за хранене на бебета и малки деца;проектиране и изграждане на пунктове за вода и разделени по пол отходни места в центровете за хранене.

Сътрудничество с ангажираните със закрила участници при наблюдението по въпроси, свързани с безопасността в и около съоръжения за ВСХУ – особено по въпросите на проектирането им;Връзка с местните органи по правоприлагане в качеството им на партньори в гарантирането на безопасността на жени, момичета и други групи в риск при придвижването им от и до съоръжения за ВСХУ.

Работа с ангажираните с ПНВ участници за:планиране и проектиране на подслони със съоръжения за ВСХУ, разположени на безопасни разстояния от всички места за живеене – особено тези на жени, хора с увреждания или други групи в риск;раздаване на комплекти за запазване на достойнството, когато е удачно.

Координация и

управление на

лагери (КУЛ)

Закрила на децата

(ЗД)

Образование Работа с ангажираните с образованието участници за проектиране и изграждане в

центровете за обучение на съоръжения за ВСХУ, които са разделени по пол, безопасни, достъпни и по още начини ограничават риска от НОП;

Провеждане на дейности за насърчаване на хигиената в училищата, които включват конкретни послания във връзка с НОП (напр. превенция, къде да се подаде сигнал за риск и как да се осигури достъп до системата за грижа).

Препитание

Изхранване

Закрила

Подслон, настаняван

ВСХУ

КООР

ДИНА

ЦИЯ

ВСХУ

е и възстановяв

ане(ПНВ)

Етап от програмата

ASSESSMENT, ANALYSIS AND PLANNING

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, ПРИ

НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ВСИЧКИ ЕТАПИ НА ПРОГРАМНИЯ ЦИКЪЛ

Посочените по-долу показатели не представляват изчерпателен списък с предложения въз основа на съдържащите се в съответните тематични области препоръки. Показателите могат да се използват за измерване на напредъка и крайните резултати от предприетите дейности през целия програмен цикъл, като крайната цел е поддържане на ефикасни програми и подобряване на отчетността пред засегнатите части от населението. В полето ‘Определение на показателя’ е дадена информацията, която е нужна за измерване на показателя; в полето ‘Възможни източници на данни’ са предложени съществуващи източници, от които секторът или агенцията може да набере необходимата информация; графата ‘Целева стойност’ представя репер за измерване на успеха от реализацията; графата ‘Изходна стойност’ или ‘Базовите’ показатели изискват събиране на информацията преди етап „Реализация” или на най-ранен етап от изпълнението на дадена програма и се използват за отправна точка за последващи измервания; с ‘Пряк резултат’ се следят материалните и преките продукти от дадена дейност, а с ‘Краен резултат’ измерваме промяна в напредъка, свързан със социални и поведенчески условия или условия на средата. Целевите стойности се залагат преди началото на дадена дейност и се актуализират в хода на проекта съобразно продължителността му, наличните ресурси и контекстуалните аспекти, за да се гарантира, че са съобразени с обстановката.Данните по показатели следва се събират и отчитат от сектора, представен в съответната тематична област. Някои показатели са изведени от указанията и ресурсите на самия сектор (вж. бележките под таблицата). За повече информация относно наблюдението и оценката вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”.Доколкото е възможно, показателите трябва да са с разбивка на данните по пол, възраст, увреждане и други фактори за уязвимост. За повече информация относно факторите за уязвимост на групите в риск, вж. „Част 1: Въведение”.Показатели за наблюдение и оценка

ПОКАЗАТЕЛ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛЯ ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ

ЦЕЛЕВА СТОЙНОСТ

ИЗХОДНА СТОЙНО

ПРЯК РЕ-ЗУЛ-

КРАЕН РЕЗУЛ-ТАТ

Включване на свързани с НОП въпроси в оценките за вода и санитарно-хигиенни условия (ВСХУ)3

бр. оценки по ВСХУ, които включват свързани с НОП

въпроси* от Насоките за НОП × 100

бр. оценки по ВСХУ* Вж. стр. 283 за свързани с НОП области на

проучване, които могат да се адаптират под формата на въпроси в анкетите за оценка

Доклади или инструменти от извършени оценки (на ниво агенция или сектор)

100%

Участие на жени в

бр. респонденти от женски пол, включени в оценките

Доклади от 50%оценките × 100 извършени

оценки (на ниво бр. респонденти, включени в оценкитеи

(на ниво агенция или сектор)

бр. членове на екипа за оценка,които са от женски пол × 100

бр. членове на екипа за оценка

(с продължение))

3 Междуведомствен постоянен комитет (МПК) .30.11. 2012 „Референтен модул за клъстърна координация на ниво държава”. Референтен документ на МПК за плана за трансформиране

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

<www.humanitarianresponse.info/system/files/documents/files/iasc-coordination- reference%20module-en_0.pdf>

ОЦЕНКА, АНАЛИЗ И ПЛАНИРАНЕ (продължение)




ИЗХОДНА СТОЙНОСТ



Консултации със засегнатото население относно рискови фактори по отношение на НОП в и около съоръженията заВСХУ4

Данните да са с разбивка на

бр. места за изграждане на съоръжения за ВСХУ, оценени чрез

консултации със засегнатото население относно рисковите фактори

по отношение на НОП в и около съоръженията за ВСХУ

× 100бр. места за изграждане на съоръжения

за ВСХУ

Документация насъотв. организацияФокус групи,Интервю с ключов информатор (ИКИ)

100%

Участие на жени преди определяне на места за изграждане и проектиране на съоръжения за ВСХУ4

Количествени:бр. засегнати лица от женски

пол, консултирани преди определяне на местата за

изграждане и проектиране на съоръжения за ВСХУ × 100

бр. засегнати лица, консултирани преди определяне на местата за

изграждане и проектиране на съоръжения за ВСХУ

Качествени:Как възприемат жените и момичетата степента си на участие в определяне на местата за изграждане и проектиране на съоръжения за ВСХУ? Какво стимулира участието на жени и момичета в процеса на проектиране? Какви бариери срещат жените пред участието си в тези процеси?

Документация насъотв. организацияФокус групи,ИКИ

Да се определи на място

Познаване от страна на персонала на процедурите за насочване за преживели НОП лица

бр. ангажиран с ВСХУ персонал, който, в отговор на тематичен

въпрос, вярно цитира процедурите за насочване за преживели НОП

лица × 100бр. изследван ангажиран с ВСХУ персонал

Изследване 100%

Включване на мерки за намаляване на риска от НОП в предложенията или стратегиите за финансиране по линия на ВСХУ

бр. предложения или стратегии за финансиране по линия на ВСХУ, които съдържат поне една цел, дейност или показател за намаляване на риска от

НОП от Насоките за НОП × 100

бр. предложения или стратегии за финансиране по линия на ВСХУ

Преглед на предложенията (на ниво агенция или сектор)

100%

Наличност на запаси от предварително доставени

бр.доставени материали с цел огранича- ване на риска от НОП, наличността от които е под минимума х 100

Документация за планиране и

0%

ли с цел ограничаване риска от НОП

бр. доставени материали с цел ограничаване на риска от НОП

Прогнозна документация

Обучение на бр. ангажиран с ВСХУ персонал, участвал

Участие в обучението,

100%персонал, ангажиран с ВСХУ, по Насокитеза НОП

в обучение по Насоките за НОП × 100

бр. ангажиран с ВСХУ персонал

протоколи от заседания, изследване (на ниво сектор)

sector level)

ВСХУ

МОБИЛИЗИРАНЕ НА РЕСУРСИТЕ

(с продължение)

4 Офис на ООН за координиране на хуманитарната дейност. Регистър на хуманитарните показатели, <www.humanitarianresponse.info/applications/ir/indicators>


РЕАЛИЗАЦИЯ






ПрограмиранеУчастие на жени в Количествени:

бр. засегнати лица от женски пол, участващи в комитети в общността за ВСХУ × 100

бр. засегнати лица, участващи в комитети в общността за ВСХУ

Качествени:Как възприемат жените и момичетата степента си на участие в комитети в общността за ВСХУ? Какво стимулира участието на лицата от женски пол в комитетите за ВСХУ и какви бариери стоят пред тях?

Отчети за упра-

50%комитети в вление на за ВСХУ 4 Матрица за

про-следяване наразселването(МПР), фокус групи, ИКИ

Персонал от женскипол в програми за

бр. персонал от женски пол в програми за ВСХУ × 100

бр. персонал в програми за ВСХУ

Документацияна съотв.

50%

Рискови фактори по отно- НОП

Количествени:бр. лица от засегнатото население,

които споделят за притеснения относно преживяване на НОП при

допитване относно достъпа до съоръжения за ВСХУ × 100

бр. лица от засегнатото население, до които е имало допитване

относно достъпа до съоръжения за ВСХУ

Качествени:Засегнатото население чувства ли се в безопасност от НОП по отношение на достъпа си до съоръжения за ВСХУ? Какви видове притеснения относно безопасността си описват хората, отнасящи се до пребиваването им в и около съоръженията за ВСХУ?

изследване, 0%шение на НОП в и фокус групи, съоръжения за ВСХУ

картографиранена общността

Данните да са с разбивка на общностна съоръженията за ВСХУ по: точка запо: пункт за вода, bathing andсанитарен възел; време нана деня и географскоразположение

Достъп до пункт за вода с отдалеченостне повече от 500 метра от домакинство5

бр. лица от засегнатото население, живеещи в радиус до 500 метра от

пункт за вода × 100бр. лица от засегнатото население

Пряконаблюдение


Наличие на заключва-

бр. посочени засегнати области, МПР, оценка на 100%еми, разделени по разполагащи с разделени по пол (за нуждите,съоръжения за ВСХУ в

общите съоръжения) и заключваеми Одит по безопас-засегнатите

области4 съоръжения за ВСХУ × 100бр. посочени засегнати области

ност

Наличие на функционално осветление в съоръженията за ВСХУ

бр. съоръжения за ВСХУ с функционално осветление × 100

бр. съоръжения за ВСХУ

Пряко наблюдение, одит по безопасност


Раздаване на съобразени

бр. жени, получаващи съобразени с културата of females receiving culturally

изследване, фокус

Да се определи със съответната

култура санитарникултурата им менструални санитарни групи определи

насанитарни материали за

материали на определен период × 100 мястожени в детеродна възраст4 бр. жени от засегнатото население в

детеродна възраст за определения период

ВСХУ

НАБЛ

ЮДЕ

НИЕ

И ОЦ

ЕНКА

(с продължение)

5 Публикация на проекта „Сфера” от 2011 г. Наръчник по проект „Сфера”: Хуманитарна харта и минимални стандарти за отговор при бедствие”,

<http://www.spherehandbook.org>

PART 3: GUIDANCE 301


РЕАЛИЗАЦИЯ (продължение) (continued)

# of WASH policies, guidelines or standards that include GBV prevention and mitigation strategies from the GBV Guidelines × 100# of WASH policies, guidelines or standards

Desk review (at Determine agency, sector, in the field national orglobal level)

Включване на стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него в политики, указания и стратегии за ВСХУ

# of non-WASH sectors consulted with to address GBV risk-reduction activities* × 100# of existing non-WASH sectors in a given humanitarian response

* See page 296 for list of sectors and GBV risk-reduction activities

KII, meetingminutes (at agency or sector level)

Determinein the field

КООРДИНАЦИЯКоординиране на дейностите за намаляване на риска от НОП с други сектори




ПРЯК РЕ-ЗУЛ-ТАТ


Политики

Комуникация и обмен на информацияПознаване от страна на персонала на стандартите за поверителен обмен на информация по сигнали за НОП

бр. персонал, който, в отговор на тематичен въпрос, вярно посочва,

че споделената информация относно сигнал за НОП не трябва

да разкрива самоличността на преживелия насилие × 100

бр. персонал, включен в изследването

изследване (на ниво агенция или програма)

100%

Включване на информация за процедури за насочване при НОП в свързаните с ВСХУ дейности, включващи работа на

бр. програми за ВСХУ, включващи дейности с работа на терен, които

съдържат информация къде да се подаде сигнал и как да се осигури достъп до грижа за преживелите НОП × 100

бр. дейности, включващи работа на терен, свързани със ВСХУ

Преглед на документи, ИКИ, изследване на ниво агенция или сектор)


ВСХУ

НАБЛ

ЮДЕ

НИЕ

И ОЦ

ЕНКА

бр. политики, указания или стандарти за ВСХУ с включени от Насоките за НОП стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него x 100

бр. политики, указания или стандарти за ВСХУ

Преглед на документи (на ниво агенция, сектор, национално или световно)


#

сектори извън ВСХУ, с които са извършени

консултации за адресиране на дейности* по намаляване на риска от НОП x 100

# съществуващи сектори извън ВСХУ при даден хуманитарен отговор

ИКИ, протоколи

от заседания,

(

на ниво

Да се

определи

на място

PART 3: GUIDANCE 301

ИЗТОЧНИЦИОсновни източници За Проверовъчен сипсък за гарантиране, че

програмирането на мерки за ВСХУ става по начин, зачитащ равноправието между половете, вж. Inter-Agency Standing Committee (IASC). 2006. Gender Handbook in Humanitarian Action, <www. humanitarianinfo.org/iasc/documents/subsidi/tf_gender/ IASC%20Gender%20Handbook%20%28Feb%202007%29.pdf>

UN-Water. 2006. ‘Gender, Water and Sanitation: A policy brief’. Developed by the Inter-Agency Task Force on Gender and Water (GWTF), <www.unwater.org/downloads/ unwpolbrief230606.pdf>

House, S., Cavill, S., Ferron, S., and Sommer, M. 2014. ‘Violence, Gender and WASH: A practitioner’s toolkit – Making water, sanitation and hygiene safer through improved programming and services’. WaterAid/SHARE, <http://r4d.dfid.gov.uk/pdf/ outputs/sanitation/Violence_Gender_and_WASH_SHARE_ presentation.pdf>

Global WASH Cluster. 2009. WASH Accountability Resources: Ask, listen, communicate. New York: Global Protection Cluster,<www.hapinternational.org/pool/files/wash-accountability- handbook.pdf>

Handicap International. 2008. Disability Checklist for Emer- gency Response, <www.handicap-international.de/fileadmin/ redaktion/pdf/disability_checklist_booklet_01.pdf>.

Sphere Project. 2011. Sphere Handbook: Humanitarian charter and minimum standards in disaster response, <www.spherehandbook.org>

Oxfam. 2010. Ideas That Work: Preventing violence against women through water and sanitation interventions in early emergency response, <http://policy-practice.oxfam.org.uk/ publications/Ideas-That-Work-A-gender-WASH-and- emergencies-toolkit-334900>

Допълнителни източнициGlobal WASH Cluster. Глобалният клъстър за ВСХУ

осигуява отворена, формална платформа за участниците в хуманитарни дейности, занимаващи се с ВСХУ, където да могат да работят заедно за отстраняване на основни слабости в сектор „ВСХУ” като цяло. Достъпът до множество ресурси е осигурен на адрес: <www.washcluster.net>

Mercy Corps. 2008–2009. Water, Sanitation and Hygiene Guidelines, <www.mercycorps.org/sites/default/files/ WASH%20Guidelines.pdf>

Oxfam. 2013. Oxfam Minimum Requirements for WASH Programmes, <http://policy-practice.oxfam.org.uk/publications/ oxfam-minimum-requirements-for-wash-programmes-mr- wash-300134>

OHCHR Special Rapporteur Website: <www.ohchr.org/EN/ Issues/WaterAndSanitation/SRWater/Pages/SRWaterIndex. aspx>

Уотърейд (WaterAid) е международна НПО, чиято мисия е да преобрази живота на хората чрез подобряване на достъпа до безопасна вода и подобрени хигиенно-санитарни условия в най-бедните общности на света. За повече информация вж. <www.wateraid.org/ uk/what-we-do/the-crisis>.

За публикация на Уотърейд относно зачитането на принципа за равнопоставеност между половете и включването в проекти за ВСХУ, вж.: <www.wateraid.org/~/media/ Publications/equity-and-inclusion-framework.pdf>

За информация относно менструалната хигиена при извънредни ситуации, вж.: House, S., Mahon, T., and Cavill, S. 2012. Menstrual Hygiene Matters: A resource for improving menstrual hygiene around the world. London, UK: WaterAid, co-published with 17 other organizations, <www.wateraid.org/what-we-do/our-approach/ research-and-publications/view-publication?id=02309d73-8e41- 4d04-b2ef-6641f6616a4f>

Междуведемствено специализирано звено по въпросите на пола и водата (GWTF). Сред целите на Специализираното звено е насърчаването на равнопоставеността между половете при изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), свързани с водата и санитарните условия, и Плана за изпълнение от Йоханесбург на глобално, регионално, национално, местно ниво и на ниво комунална услуга. Също така Звеното стимулира свързаността и координацията между предприеманите в тази област дейности от различните членове и партньори на Агенцията на ООН за водата (UN-Water). Дейностите на Специализираното звено отразяват дългосрочната стратегия и текущия процес за установяване на равнопоставеността между половете, което пък се отчита при проектирането и изпълнението на национални документи за планиране. За повече информация вж. <www.unwater.org/activities/ task-forces/water-and-gender/en>

Office of the Special Adviser on Gender Issues and Advance- ment of Women. 2006. Gender, Water and Sanitation: Case studies on best practices. New York, United Nations, <www. un.org/waterforlifedecade/pdf/un_gender_water_and_ sanitation_case_studies_on_best_practices_2006.pdf>

За информация относно комплектите за запазване на достойнството вж.: <https://ochanet.unocha. org/p/Documents/Dignity%20Kit%20%20(Final).pdf>

За информация относно хигиенните комплекти вж.: United Nations Children’s Fund. 2007. ‘WASH-Related Non-Food Items: A briefing paper’. WASH Cluster HP project, <www.unicefinemergencies.com/ downloads/eresource/docs/WASH/WASH%20Hygiene%20 Promotion%20in%20Emergencies.pdf>

Mehrotra, S.T. 2010. A Handbook on Women’s Safety Audits in Low-Income Urban Neighbourhoods: A focus on essential services. New Delhi, India: Jagori and Women in Cities International, <www.jagori.org/wp-content/uploads/2006/01/ Handbook1.pdf>

ИЗТО

ЧНИ

ЦИ

Water, Engineering and Development Centre. Barrier analysis and accessibility and safety audit tools, <https://wedc-knowl- edge.lboro.ac.uk/collections/equity-inclusion/general.html>

United Nations Educational, Scientific and Cultural Organiza- tion. 2014. Puberty Education and Menstrual Hygiene Management. Good Policy and Practice in Health Education, Booklet 9. UNESCO, France, <http://unesdoc.unesco.org/ images/0022/002267/226792e.pdf>

United Nations Children’s Fund. 2011. Water, Sanitation and Hygiene for Schoolchildren in Emergencies: A guidebook for teachers. UNICEF, USA, www.unicef.org/disabilities/files/ WASH_in Schools_in_Emergencies_Guidebook_for_ teachers_.pdf

Halcrow, G., Rowland, C., Willetts, J., Crawford J., and Carrard, N. 2010. ‘Working effectively with women and men in water, sanitation and hygiene Programmes’. Resource guide. Sydney, Australia, <www.inclusivewash.org.au/_ literature_68164/Working_effectiveley_with_women_and_ men_in_water_and_sanitation_programs>

http://www.unicef.org/disabilities/files/%20WASH_in%20%20Schools_in_Emergencies_Guidebook_for_%20teachers_.pdf

http://www.unicef.org/disabilities/files/%20WASH_in%20%20Schools_in_Emergencies_Guidebook_for_%20teachers_.pdf