statistical methods 2

16
Университет по Архитектура , Строителство и Геодезия гр . София Архитектурен факултет катедра : Градоустройство специалност: Урбанизъм Курсов проект по : СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ II-ра част Тема: „ИЗЛЕДВАНЕ НА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА СЪС СЕРЕН ДИОКСИД И СМЪРТНОСТТА И ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ПО ВИДОВЕ И КАТО ЦЯЛО ЗА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИБлагой Георгиев Петков , ф. 10047 Елеан Христов Гагов, ф. 10116 ръководител : Александър Цветков зимен семестър на учебната 2007 / 2008 година гр. София СЪДЪРЖАНИЕ 1. Въведение 2. Цел и обхват на проекта 3. Теоретични постановки и методология 4. Входни данни 5. Резултати и изводи от изследването 6. Използвана литература и приложения 1. Въведение Втората част на курса по статистика в специалността урбанизъм е изцяло насочена към регионалните изследвания. Голяма част от проблемите България са свързани с екологията и в частност замърсяването на въздуха . Страната ни е бедна на полезни изкопаеми и минерални суровини и нейното бъдещо развитие до голяма степен се уповава на природата и нейното състояние. В разработката Замърсени въздушни басейни е направен опит чистотата на атмосферния въздух да бъде оценена като ресурс, но замърсяването има и голямо отражение върху здравето на хората. Човек консумира 1 кг храна, 2 л вода и 25 кг въздух на денонощие и по правило точно за въздуха е най- ограничен във възможностите си за избор . Голяма част от замърсителите водят до дискомфорт, дори и когато са в утвърдените законови норми - запрашаване, силна миризма и т . н. Всеки вид замърсяване води до увеличаване на специфични заболявания , като почти винаги възможностите за превенция са ограничени, личният лекар може да ни посъветва да намалим даден вид напитки, храна, тютюнопушене, но не и да спрем да дишаме. 2. Цел и обхват на проекта Настоящата разработка цели да изследва с методите на статистиката наличието и същността на връзката между замърсяването със серен диоксид и смъртността и заболеваемостта по видове и като цяло за територията на Република България по областти. Получените резултати могат много добре да бъдат онагледени върху картата на България с помощта на Географските Информационни Системи. Обхватът на изследването се свежда до територията на Република България на ниво Общини по настоящото административно делене за 2005 година ( последната , за която има обработени данни). Разработката е сведена само до серен диоксид, тъй като този вид замърсяване има най- силна връзка със заболеваемостта и смъртността, посочвано е за основно от много автори и стои на първа позиция във всички анализи и доклади. Общо основните показатели за мониторинг на атмосферния въздух са седемнадесет на брой като по повече от половината се събират данни само за най- проблемните станции ( средно 8 до 17 от общо 53 станции ), докато за серен диоксид са събрани и обработени стойности на средноденонощни, средночасови, максимални измерени нива , брой превишения и средна годишна концентрация за 50 от общо 53 станции . Голяма част от другите показатели имат локално значение като те обикновено се проявяват при големите промишлени комплекси - там, където има и замърсяване със серен диоксид. Дори и да направим пълно интерполиране на данните от тези стойности , т . е. да получим емисиите във всяка една точка и после да интегрираме по по- малки териториални единици , например общини, населението не е равномерно разпределено, но дори и да разполагаме с пълни данни за гъстотата брой жители във всяка една точка, данните пак ще бъдат силно изкривени от това, че човек не стои 24 часа на настоящия си адрес , освен това на работното си място ползва лични предпазни средства и замърсяването влияе по различен начин на пола и възрастта , т . е. идеална картина емисии на жител , приравнен към дадена пол и възраст с тежестен коефициент е невъзможна. Тук трябва да се има в предвид, че тези 53 станции не могат, или поне хващат в акумулиран вид всички локални замърсявания, вихри, инверсии и т . н. – в никакъв случай едно интерполиране в гладка повърхнина няма да отразява реалната ситуация. На този етап и с тези данни няма смисъл да минаваме на по- ниско регионално равнище , а именно общини, имайки в предвид и многото методологически проблеми със изчисляване на показателите свързани със смъртността и заболеваемостта , произтичащи от това, че системата от всички големи здравни заведения е построена на областно и по- високо ниво . Изследването в динамика на тези закономерности е изключително трудно, по няколко причини: - Промяна на административните граници на сегашните области, с това и техния брой население, което води до методологически грешки във всички показатели за заболеваемост и смъртност ; - Настъпили промени в законодателството на Република България във връзка с присъединяването ни към Европейския Съюз, по отношение на типа и вида мониторинг на атмосферния въздух ; - Промяна на местоположението на станциите за мониторинг ; - Липса на данни за дълъг период от време ; - Структурни промени в икономиката, видовете замърсяващи производства и драстичните мерки за намаляване на емисиите на вредни вещества при смяна на собствеността и законодателството, процес на скок в технологиите в някой сектори на промишлеността. Тенденциите и развитието на проблемите със състоянието на атмосферния въздух и здравеопазването по отделно могат да бъдат проследени в извадка от НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД за състоянието и опазването на околната среда в Република България ”, за годините 2005, 2004, 2003, 2002 и доклада ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2006” на Националния Статистически Институт и Националния Център за Здравна Информация към Министерството на Здравеопазването . По този начин, макар и непълно този проект ще изведе основните зависимости между замърсяването и проблемите смъртност / заболеваемост като в бъдеще може да бъде разширен обхватът , както времево, така и в пространството, в посока локални единици и интернационално влияние на замърсяването . Към входните данни на един по- обширен доклад могат да бъдат добавени представените и оценени резултати от собствени непрекъснати измервания ( СНИ) на емисиите ( концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, изискващи се по действащото законодателство. 1. Теоретични постановки и методология Статистическите методи използвани при обработката на данните са подробно описани в приложения лекционен курс по модула . Чрез факторен анализ сме се опитали да изключим тези показатели , които имат незначително влияние и да обобщим едни нови , главни фактори свързани със замърсяването със серен диоксид, смъртността и заболеваемостта . След това сме групирали и ранжирали областите, чрез клъстърен анализ . Последната стъпка за оценка на зависимостта е свързана с регресионен анализ . В хода на работа са проверени всички предпоставки на използваните методи. При прехода от пункт за измерване към област е ползвано просто интерполиране, т . е. средноаритметична от стойностите на пунктовете за мониторинг на Изпълнителна Агенция по Околна Среда , попадащи в една област или събиране на стойностите, когато става въпрос брой превишения на дадена норма, или избор на най- висока стойност , при максимална концентрация. Това може да бъде проследено подробно в таблицата с входни данни . Ползвани са и предоставените от Александър Цветков данни за средна годишна концентрация на серни оксиди като цяло ( представени в тази таблица ). Първоначалните показатели по отношение на смъртност / заболеваемост и замърсеност със серни оксиди са показани в следния документ ( PDF - формат | таблица MS-Excell ). Подбрани са относителни показатели за брой население в областта и то само такива, които биха имали отношение към замърсеността. Всички методически особености на събиране и обработка на тези данни са представени в доклада ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2006” на Националния Статистически Институт и Националния Център за Здравна Информация към Министерството на Здравеопазването . При обработката на данните е допусната малка неточност , защото чисто женски и чисто мъжки болести са отнесени към 100 000 жители , а не към съответния пол. Приема се, че разликите в половата структура по области са незначителни и няма да доведат до съществени разлики в резултатите . В доклада се разглеждат само регистрираните заболявания от злокачествени новообразования , като са пренебрегнати новооткритите защото авторите не познават здравната система изцяло, спецификата на профилактика и лечение на тези заболявания , както и настъпилите изменения през годините , и преструктурирането в здравния сектор . Приема се, че отношението новооткрити към целия брой заболявания от този тип няма значително отношение към доклада, влияе се основно от други фактори и е пренебрегнато. Кожно- венерологичните заболявания и психиатричните отклонения също са пренебрегнати. За намаляване обема на данните за обработка броят на първично инвалидизираните лица е разгледан като цяло , т . е. пренебрегнат е процента на загуба на трудоспособност . 2. Входни данни При подреждане на данните е ползвана действащата подредба на административно - териториалните единици . Входните данни са представени в таблица със следните листове: Замърсяване със серен диоксид по пунктове и области Смъртност и заболеваемост Описание на данни ( легенда ) на данни за смъртност и заболеваемост Обща таблица, която е изведена и в отделен документ ( PDF - формат | таблица MS - Excell ) 3. Резултати и изводи от изследването Изследването е проведено с програмен продукт SPSS версия 15.0. Разгледайте: Файл с резултати Файл на SPSS ( SAV - формат ) Начин на работа за факторен , клъстърен и регресионен анализ Изходни данни от SPSS – за факторен ( документ 1 документ 2 ), клъстърен ( документ 1 документ 2 ) и регресионен анализ ( документ 1 документ 2 ) Резултати показани на схема върху територията на България Подобни регионални изследвания са изключително важни и полезни за формиране на бъдещи политики по отношение на опазване на околната среда и здравеопазването , постигане на устойчиво развитие и отсраняване на дисбаланса между нужни и насочвани сега средства в сферата на превенция и борба със специфичните за замърсените въздушни басейни заболявания . 4. Използвана литература и приложения Записки от лекционен курс по модула СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ II - ра част , 2006 / 2007 учебна година , ръководител : Александър Цветков Извадка от НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД за състоянието и опазването на околната среда в Република България ”, за годините 2005, 2004, 2003, 2002 в частите си Анализ на качеството на атмосферния въздух за Серен диоксид ”, Изпълнителна Агенция по Околна Среда Подробни данни за 2005 година от доклада Доклад : „ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2006”, Национален Статистически Институт , Национален Център за Здравна Информация към Министерство на Здравеопазването Подредба на териториалните и административно - териториалните единици (NUTS код + Област ), Приложение 1 на Запове РД 07-114/19.06.2006 г . на НСИ Презентация : " Приложение на Географските Информационни Системи в информационните системи в здравеопазването ", Дафина Дълбокова , Боряна Боева , Рени Димитрова , Национален Център по Хигиена , Медицинска Екология и Хранене Полезни връзки: Презентация Замърсени въздушни басейнипо модула Техническа инфраструктура на Благой Георгиев Петков , УРБ 10047, с ръководител : доц. д- р арх. Минчо Ненчев www.vyzduh.hit.bg Национален Статистически Институт www.nsi.bg Министерство на Здравеопазването www.mh.government.bg Министерство на Околната Среда и Водите www.moew.government.bg Изпълнителна Агенция по Околна Среда http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/index.html

Upload: blagoy-petkov

Post on 16-Jan-2015

193 views

Category:

Documents


7 download

DESCRIPTION

The module develops skills to apply different methods of analysis in planning practice. Abilities for selection of appropriate analytical methods are obtained. Attitude is shaped towards the necessity of precise assessment and the variable scope of the results’ interpretations.

TRANSCRIPT

Page 1: Statistical Methods 2

Университет по Архитектура, Строителство и Геодезиягр. София

Архитектурен факултет

катедра: Градоустройство

специалност: Урбанизъм

Курсов проект по:

СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ II-ра част

Тема: „ИЗЛЕДВАНЕ НА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НАВЪЗДУХА СЪС СЕРЕН ДИОКСИД И СМЪРТНОСТТА ИЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ПО ВИДОВЕ И КАТО ЦЯЛО ЗА

ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ” Благой Георгиев Петков, ф.№ 10047Елеан Христов Гагов, ф.№ 10116 ръководител: Александър Цветков зимен семестър научебната 2007 / 2008 годинагр. София СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение2. Цел и обхват на проекта3. Теоретични постановки и методология4. Входни данни5. Резултати и изводи от изследването6. Използвана литература и приложения

1. Въведение Втората част на курса по статистика в специалността урбанизъм е изцяло насочена къмрегионалните изследвания. Голяма част от проблемите България са свързани с екологията и в частност замърсяването навъздуха. Страната ни е бедна на полезни изкопаеми и минерални суровини и нейното бъдещоразвитие до голяма степен се уповава на природата и нейното състояние. В разработката „Замърсени въздушни басейни” е направен опит чистотата на атмосферния въздухда бъде оценена като ресурс, но замърсяването има и голямо отражение върху здравето нахората. Човек консумира 1 кг храна, 2 л вода и 25 кг въздух на денонощие и по правило точно завъздуха е най-ограничен във възможностите си за избор. Голяма част от замърсителите водят додискомфорт, дори и когато са в утвърдените законови норми - запрашаване, силна миризма и т.н.Всеки вид замърсяване води до увеличаване на специфични заболявания, като почти винагивъзможностите за превенция са ограничени, личният лекар може да ни посъветва да намалимдаден вид напитки, храна, тютюнопушене, но не и да спрем да дишаме.

2. Цел и обхват на проекта Настоящата разработка цели да изследва с методите на статистиката наличието и същността навръзката между замърсяването със серен диоксид и смъртността и заболеваемостта по видове икато цяло за територията на Република България по областти. Получените резултати могат много добре да бъдат онагледени върху картата на България спомощта на Географските Информационни Системи. Обхватът на изследването се свежда до територията на Република България на ниво Общини понастоящото административно делене за 2005 година (последната, за която има обработениданни). Разработката е сведена само до серен диоксид, тъй като този вид замърсяване има най-силнавръзка със заболеваемостта и смъртността, посочвано е за основно от много автори и стои напърва позиция във всички анализи и доклади. Общо основните показатели за мониторинг наатмосферния въздух са седемнадесет на брой като по повече от половината се събират даннисамо за най-проблемните станции (средно 8 до 17 от общо 53 станции), докато за серен диоксидса събрани и обработени стойности на средноденонощни, средночасови, максимални измеренинива, брой превишения и средна годишна концентрация за 50 от общо 53 станции. Голяма част отдругите показатели имат локално значение като те обикновено се проявяват при големитепромишлени комплекси - там, където има и замърсяване със серен диоксид. Дори и да направим пълно интерполиране на данните от тези стойности, т.е. да получим емисиитевъв всяка една точка и после да интегрираме по по-малки териториални единици, напримеробщини, населението не е равномерно разпределено, но дори и да разполагаме с пълни данни загъстотата – брой жители във всяка една точка, данните пак ще бъдат силно изкривени от това, чечовек не стои 24 часа на настоящия си адрес, освен това на работното си място ползва личнипредпазни средства и замърсяването влияе по различен начин на пола и възрастта, т.е. идеалнакартина – емисии на жител, приравнен към дадена пол и възраст с тежестен коефициент еневъзможна. Тук трябва да се има в предвид, че тези 53 станции не могат, или поне хващат вакумулиран вид всички локални замърсявания, вихри, инверсии и т.н. – в никакъв случай едноинтерполиране в гладка повърхнина няма да отразява реалната ситуация. На този етап и с тези данни няма смисъл да минаваме на по-ниско регионално равнище, а именнообщини, имайки в предвид и многото методологически проблеми със изчисляване на показателитесвързани със смъртността и заболеваемостта, произтичащи от това, че системата от всичкиголеми здравни заведения е построена на областно и по-високо ниво. Изследването в динамика на тези закономерности е изключително трудно, по няколко причини: - Промяна на административните граници на сегашните области, с това и техния брой

население, което води до методологически грешки във всички показатели за заболеваемост исмъртност;

- Настъпили промени в законодателството на Република България във връзка с

присъединяването ни към Европейския Съюз, по отношение на типа и вида мониторинг наатмосферния въздух;

- Промяна на местоположението на станциите за мониторинг; - Липса на данни за дълъг период от време; - Структурни промени в икономиката, видовете замърсяващи производства и драстичните мерки

за намаляване на емисиите на вредни вещества при смяна на собствеността изаконодателството, процес на „скок в технологиите” в някой сектори на промишлеността.

Тенденциите и развитието на проблемите със състоянието на атмосферния въздух издравеопазването по отделно могат да бъдат проследени в извадка от „НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД засъстоянието и опазването на околната среда в Република България”, за годините 2005, 2004, 2003,2002 и доклада „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2006” на Националния Статистически Институт иНационалния Център за Здравна Информация към Министерството на Здравеопазването. По този начин, макар и непълно този проект ще изведе основните зависимости междузамърсяването и проблемите смъртност / заболеваемост като в бъдеще може да бъде разширенобхватът, както времево, така и в пространството, в посока локални единици и интернационалновлияние на замърсяването. Към входните данни на един по-обширен доклад могат да бъдат добавени представените иоценени резултати от собствени непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите (концентрациите навредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижниизточници, изискващи се по действащото законодателство.

1. Теоретични постановки и методология Статистическите методи използвани при обработката на данните са подробно описани вприложения лекционен курс по модула. Чрез факторен анализ сме се опитали да изключим тези показатели, които имат незначителновлияние и да обобщим едни нови, главни фактори свързани със замърсяването със серендиоксид, смъртността и заболеваемостта. След това сме групирали и ранжирали областите, чрезклъстърен анализ. Последната стъпка за оценка на зависимостта е свързана с регресионенанализ. В хода на работа са проверени всички предпоставки на използваните методи. При прехода от пункт за измерване към област е ползвано просто интерполиране, т.е.средноаритметична от стойностите на пунктовете за мониторинг на Изпълнителна Агенция поОколна Среда, попадащи в една област или събиране на стойностите, когато става въпрос бройпревишения на дадена норма, или избор на най-висока стойност, при максимална концентрация.Това може да бъде проследено подробно в таблицата с входни данни. Ползвани са ипредоставените от Александър Цветков данни за средна годишна концентрация на серни оксидикато цяло (представени в тази таблица). Първоначалните показатели по отношение на смъртност / заболеваемост и замърсеност със серниоксиди са показани в следния документ (PDF-формат | таблица MS-Excell). Подбрани саотносителни показатели – за брой население в областта и то само такива, които биха ималиотношение към замърсеността. Всички методически особености на събиране и обработка на тези данни са представени в доклада„ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2006” на Националния Статистически Институт и Националния Център заЗдравна Информация към Министерството на Здравеопазването. При обработката на данните е допусната малка неточност, защото чисто женски и чисто мъжкиболести са отнесени към 100 000 жители, а не към съответния пол. Приема се, че разликите вполовата структура по области са незначителни и няма да доведат до съществени разлики врезултатите. В доклада се разглеждат само регистрираните заболявания от злокачествениновообразования, като са пренебрегнати новооткритите защото авторите не познават здравнатасистема изцяло, спецификата на профилактика и лечение на тези заболявания, както инастъпилите изменения през годините, и преструктурирането в здравния сектор. Приема се, чеотношението новооткрити към целия брой заболявания от този тип няма значително отношениекъм доклада, влияе се основно от други фактори и е пренебрегнато. Кожно-венерологичните заболявания и психиатричните отклонения също са пренебрегнати. Занамаляване обема на данните за обработка броят на първично инвалидизираните лица еразгледан като цяло, т.е. пренебрегнат е процента на загуба на трудоспособност.

2. Входни данни При подреждане на данните е ползвана действащата подредба наадминистративно-териториалните единици. Входните данни са представени в таблица със следните листове:

Замърсяване със серен диоксид по пунктове и области Смъртност и заболеваемост

Описание на данни (легенда) на данни за смъртност и заболеваемост

Обща таблица, която е изведена и в отделен документ (PDF-формат | таблица MS-Excell )

3. Резултати и изводи от изследването Изследването е проведено с програмен продукт SPSS версия 15.0. Разгледайте:

Файл с резултати Файл на SPSS (SAV-формат)

Начин на работа за факторен, клъстърен и регресионен анализ

Изходни данни от SPSS – за факторен (документ 1 – документ 2), клъстърен (документ 1 –документ 2) и регресионен анализ (документ 1 – документ 2)

Резултати показани на схема върху територията на България

Подобни регионални изследвания са изключително важни и полезни за формиране на бъдещиполитики по отношение на опазване на околната среда и здравеопазването, постигане наустойчиво развитие и отсраняване на дисбаланса между нужни и насочвани сега средства всферата на превенция и борба със специфичните за замърсените въздушни басейни заболявания.

4. Използвана литература и приложения

Записки от лекционен курс по модула СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ II-ра част, 2006 / 2007учебна година, ръководител: Александър Цветков

Извадка от „НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД за състоянието и опазването на околната среда вРепублика България”, за годините 2005, 2004, 2003, 2002 в частите си „Анализ на качествотона атмосферния въздух за Серен диоксид”, Изпълнителна Агенция по Околна Среда

Подробни данни за 2005 година от доклада

Доклад: „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2006”, Национален Статистически Институт, НационаленЦентър за Здравна Информация към Министерство на Здравеопазването

Подредба на териториалните и административно-териториалните единици (NUTS код +Област), Приложение 1 на Запове № РД 07-114/19.06.2006 г. на НСИ

Презентация: "Приложение на Географските Информационни Системи в информационнитесистеми в здравеопазването", Дафина Дълбокова, Боряна Боева, Рени Димитрова,Национален Център по Хигиена, Медицинска Екология и Хранене

Полезни връзки:

Презентация „Замърсени въздушни басейни” по модула Техническа инфраструктура наБлагой Георгиев Петков, УРБ 10047, с ръководител: доц. д-р арх. Минчо Ненчев

www.vyzduh.hit.bg

Национален Статистически Институтwww.nsi.bg

Министерство на Здравеопазванетоwww.mh.government.bg

Министерство на Околната Среда и Водите

www.moew.government.bg

Изпълнителна Агенция по Околна Средаhttp://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/index.html

Page 2: Statistical Methods 2

А. Клъстерен анализ Клъстерният анализ включва алгоритми и методи за формиране на групи (клъстери) от сходни многомерни обекти X1, X2, … , Xm – променливи, с които е описан всеки клъстер. Обектите спират да ни интересуват по отделно, като всеки един признак добавя ново измерение в евклидовото (многомерно) пространство с успоредни оси. Признаците за сходство са различни, като принципът е обектите да си приличат в групата (клъстера) и да се различават извън нея. В пространството всеки клъстер обхваща обектите в центроид, чиито център на тежестта се явява и център на клъстера. Йерархичен клъстерен анализ Всички методи са итеративни, т.е. вървят стъпка по стъпка (заложени 25 в проведения анализ). Възможни са агломеративни – от m на брой групи към една и обратно, разделящи – от един клъстер към m. SPSS работи само с първите. Методът к-средни (к-means) е най-известен. Итеративните методи са бързи, но е нужно да се зададе условие предварително – обикновено, брой клъстери. Изборът на набор от показатели зависи от конкретната задача. Клъстерният анализ работи добре, когато признаците са в една и съща скала, особено при йерархичния, т.е. налага се преобразуване на скалите или избор на друг метод. Също така те трябва да са в един и същи мащаб. Това можем да изпълним, чрез стандартизация или нормиране. Софтуерът може да го направи автоматично ако е дадена отметката z-трансформация. Показателите могат да бъдат умножени, разбира се субективно, с тегловни коефициенти и по този начин да се отрази различното им влияние. В случая сме приели, че те оказват еднакво влияние. Измерителят на подобие / различие се подбира в зависимост от вида скали, при силни най-масово се ползва евклидово разстояние (хипотенуза в двумерното пространство). За работа в анализа е избран именно този, макар че негов недостатък е чувствителността към екстремални стойности. Други измерители са Манхатъново разстояние, ситиблок, разстояние на Чебишев, Минковски. Алгоритми за формиране на клъстери:

� Метод на единичната връзка (най-близък съсед) – на първа стъпка всеки обект се комбинира с най-близкия по измерителя на подобие, а на следваща – най-близък до един от двата. За анализа е предпочетен този метод

Page 3: Statistical Methods 2

� Метод на пълни връзки – присъединяване, ако нов обект е близък до всички заедно от съществуващ клъстер

� Метод на средни връзки – ако разстоянието на нов за клъстера обект

отговаря на средни за обектите в него

� Метод на Уорд За йерархичен клъстерен анализ трябва да изберем къде да спрем алгоритъма – за целта можем да ползваме дендрограмата, която софтуерът изчертава автоматично. Тя ни показва всяка една от стъпките. За анализа на замърсеността на въздуха сме се спрели на три клъстера:

1. сравнително незамърсени 2. средно замърсени и 3. много замърсени области със серни оксиди.

За заболеваемостта и смъртността сме извели скала 1-11 която в проценти ни се явява зависимата променлива на последващия анализ. Програмата също така ни дава възможност да върнем стойност в изходните данни, към кой клъстер принадлежи всяка област. Начин на работа в SPSS: Analyze / Classify / Herachical Cluster Избор на променливи Display – Statistic, Dendrogramm Plots – Dendrogramm Method – избор на метод, в случай най-близък съсед и евклидово разстояние (да не е на квадрат) Transform – z Save – нова променлива, след като сме разгледали дендрограмата и сме избрали брой-клъстери (там, където се е получило най-голямо разстояние);

Page 4: Statistical Methods 2

Б. Факторен анализ Факторният анализ обединява различни алгоритми за изследване по главните компоненти и ни служи да открием скрити, латентни фактори, както и да намалим броя на факторните променливи. Ако нанесем първоначалните променливи по координатни оси (n на брой, колкото са и променливите), чрез факторния анализ се извършва ротация на осите около права линия, която не е успоредна на никоя ос, по главни фактори (най-голяма вариация, обикновено брой <n). По този начин произвеждаме нови променливи. Предимства на метода: новите фактори са независими, ортогонални, т.е. няма връзка по между им. Начин на работа в SPSS: Analyze / Data reduction / Factor Избор на променливи Descriptives – Univariate descriptives, Initial solution, Coefficients (изразени в коефициенти, относителни числа в корелационната матрица)

От менюто Extraction можем да изберем собствени стойности или брой фактори. Първоначално сме провели изследването без да конкретизираме броя фактори. Получават се два фактора и след завъртане на матрицата се вижда ясни по стойности – кой от факторите към коя група принадлежи.

Page 5: Statistical Methods 2

Rotation – първоначално не винаги факторите се проявяват ясно, оценка с коефициенти на корелация, но понякога те са равни Scores – маркираме Display factor score, стойности по нови скрити фактори Корелационна матрица – всеки със всеки, ако някъде получим 0,99 – изключваме от анализа Total Variance Explained – скрити фактори, % на зависимост Scree plot – точките трябва да са хоризонтални Component matrix – връзка стари / нови фактори, Options – 0,1 – няма да се видят стойностите под 0,1 Rotated Component Matrix, Rotation – Varimax; би трябвало да получим по-ясно изразени стойности Групираме новите фактори както следва:

1. Обща замърсеност на въздуха със серни оксиди 2. Замърсеност със серни диоксиди и превишаване на нормите

Page 6: Statistical Methods 2

В. Регресионен анализ Регресионният анализ се ползва за моделиране на линия, която да минава максимално близко до всяка една точка. Тук ползваме множествен анализ, защото смъртността и заболеваемостта, обединени като едно следствие зависят от два фактора. Изследването е проведено с апроксимация до права, квадратна и кубична парабола, както и със стъпков регресионен анализ (софтуерът включва / изключва постепенно променливи за да може да разбере имат ли влияние; може да се направи в посока отзад-напред, Backwards, или Forwards – в права посока, както е направено в анализа; характерно е, че при sig>0,5 за bi нямаме стойности) При сравнение на R² се вижда, че правата най-добре описва зависимостта и че първият фактор – общата замърсеност оказва по-голямо значения на заболеваемостта и смъртността, отколкото замърсяването само със серен диоксид и отчитане на броя превишения на концентрациите от нормите. Начин на работа в SPSS: Analyze / Regression / Curve Estimation Include Plot ни дава възможност да видим графика на тези функции Include bo – включване на свободен член Избираме трите типа линии Save – ни дава възможност да върнем резултати в базата данни Save – predicted values (очаквани стойности) и Residents (Е – остатъци) Коефициента на детерминация ни дава възможност да оценим връзката Analyze / Regression / Linear Regression - стъпков регресионен анализ Резултатите са представени в таблица.

Page 7: Statistical Methods 2

УМРЕЛИ П

РЕЗ 2005 Г.

ПО О

БЛАСТИ И

МЕСТОЖИВЕЕНЕ

УМРЕЛИ ДЕЦА Н

А ВЪЗРАСТ П

ОД 1 ГОДИНА

ПРЕЗ 2005 Г. ПО О

БЛАСТИ И

МЕСТОЖИВЕЕНЕ

РЕГИСТРИРАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ О

Т

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ Н

ОВООБРАЗУВАНИЯ

ПРЕЗ 2005 Г. ПО ЛОКАЛИЗАЦИЯ И

ОБЛАСТИ

Емисии на серни оксиди

На 1 000 души

от населението

На 1 000 души

от населението

В т.ч.

новооткрити

Общо

тактивa на туберкулоза

на дихате

лните

органи

НА 100 000 ДУШИ

ОТ Н

АСЕЛЕНИЕТО

[µg/m

3]*100

[350 µg/m

3]

[µg/m

3]*100

[µg/m

3]

[125 µg/m

3]

[75 µg/m

3]

[µg/m

3]*100

Общо

Общо

Злока

чествени новообразувания на

дихате

лните

органи и гръдния кош (C30-C

39)

в това число: Остъ

р инфаркт на миока

рда (I21)

Болести

на дихате

лната

систе

ма

Хронични болести

на долните

дихате

лни

пъти

ща (J40 - J47)

Менингоко

ков менингит и сепсис

Бактериални менингити

и менингоенцефалити

Вирусни менингити

и менингоенцефалити

на 100 000 души от населението

на 100 000 души от населението

на 100 000 души от населението

на 100 000 души от населението

Трахея, бронхи и бял дроб

на 100 000 души от населението

Средна/годишна концентр

ация

Брой превишения на П

С за С

ЧН

Максимална изм

ерена (средночасова)

концентр

ация

Брой превишения на АП

Брой превишения на П

С за С

ДН

Брой превишения на ГОП

Максимална изм

ерена средноденонощна

концентр

ация

1 BG111 Северна България Северозападен Видин 22,69 12,25 93,30 447,10 661,30 28,60 0,00 0,85 0,00 84,88 62,81 122,23 11,20 119,69 1327,57 1,62 0 2,64 0 0 0 0

2 BG113 Враца 18,41 12,43 85,80 261,30 429,10 20,40 0,00 0,48 2,39 271,61 69,82 267,31 25,54 173,10 2006,94 0,50 30 13,47 1 5 13 2,58

3 BG112 Монтана 20,16 19,01 83,70 312,20 423,20 27,90 0,60 5,40 8,39 199,07 72,55 109,73 10,13 155,30 1782,64 0,22 87 0 0 0 0 0

4 BG123 Северен централен Велико Търново 16,17 9,89 86,40 158,80 332,70 35,10 0,71 3,53 8,82 93,44 41,61 88,51 7,40 107,19 1062,42 1,91 23 5 1 9 21 1,95

5 BG124 Габрово 18,18 6,41 111,30 380,60 372,60 24,90 0,00 2,95 2,21 78,07 70,70 132,57 12,81 97,22 2668,29 0,26 0 0 0 0 0 0

6 BG122 Ловеч 18,42 8,69 104,20 393,90 404,50 13,10 2,51 4,40 5,02 202,24 50,25 190,31 15,83 105,52 1425,13 0,72 0 0 0 0 0 0

7 BG121 Плевен 18,83 13,75 79,00 235,30 236,60 13,60 0,33 4,59 6,56 218,01 33,77 206,87 15,67 137,37 2215,23 0,44 0 2,39 0 0 5 0,88

8 BG125 Русе 15,48 5,93 75,20 168,60 92,20 19,40 0,39 3,50 1,56 94,22 34,26 75,15 6,54 159,25 1529,00 2,20 0 2,57 0 1 5 1,52

9 BG131 Североизточен Варна 12,48 8,89 78,40 127,00 125,90 18,10 0,66 3,49 3,49 136,05 28,17 82,33 7,40 88,44 1524,28 39,56 2 0,48 0 0 2 1,06

10 BG132 Добрич 13,89 15,39 90,20 166,30 381,20 14,10 0,00 4,87 4,87 116,28 52,54 116,28 9,78 95,84 1055,26 0,02 2 7,97 0 0 0 0

11 BG135 Разград 14,78 15,87 68,60 107,20 229,40 20,70 0,72 2,16 1,44 59,67 33,79 59,67 5,46 124,38 1107,88 0,22 0 0 0 0 0 0

12 BG136 Силистра 15,25 11,92 60,00 177,90 273,50 21,50 0,00 0,75 0,75 111,12 36,54 111,12 9,40 155,12 2563,15 0,10 0 1,92 0 0 1 0,91

13 BG134 Търговище 14,98 14,40 55,90 297,00 377,80 15,40 0,00 0,00 0,74 87,24 41,40 56,93 5,32 113,11 896,04 0,03 0 0 0 0 0 0

14 BG133 Шумен 14,52 8,97 72,40 239,90 391,80 35,70 1,01 1,51 4,54 47,95 30,29 40,89 3,84 187,27 1468,91 0,15 0 0,22 0 0 0 0

15 BG213 Южна България Югозападен Благоевград 11,73 7,82 79,60 157,70 236,10 12,30 0,30 2,70 5,40 48,56 24,28 48,56 4,23 109,72 650,52 0,22 0 1,19 0 0 0 0

16 BG215 Кюстендил 17,39 3,36 89,80 129,60 233,10 46,90 0,65 3,93 0,65 126,38 63,52 129,00 10,67 108,05 1798,79 40,02 0 0 0 0 0 0

17 BG214 Перник 16,75 7,66 108,00 233,70 336,10 56,50 0,00 4,26 8,51 65,97 51,07 189,39 17,66 100,72 1798,11 4,89 6 5,27 1 11 38 2,17

18 BG212 София 16,44 11,56 99,60 238,70 283,90 16,50 0,00 4,62 5,39 132,33 30,39 155,41 14,69 111,56 2121,47 10,87 2 5,25 0 0 0 0

19 BG211 София (столица) 12,63 5,06 85,90 253,30 219,70 22,30 0,49 3,17 4,63 181,06 37,19 145,82 9,14 106,93 1774,57 0,41 1 3,6 0 0 8 1,24

20 BG226 Южен централен Кърджали 11,03 11,90 63,40 145,70 277,60 20,70 0,00 5,68 3,78 107,86 25,86 107,86 9,97 107,86 1211,04 0,25 4 4,24 0 0 0 0

21 BG224 Пазарджик 13,48 12,35 72,90 307,40 299,10 18,10 0,34 0,00 4,70 103,43 36,94 76,90 7,22 141,04 1264,02 0,22 1 3,93 0 0 0 0

22 BG221 Пловдив 13,69 13,65 95,70 282,20 342,00 25,70 0,42 1,41 8,48 145,14 34,91 145,14 12,59 213,69 2057,32 12,48 84 8,74 2 13 24 3,94

23 BG225 Смолян 11,88 9,19 47,70 423,40 100,70 20,50 0,00 3,05 4,58 92,36 31,30 54,19 4,35 167,16 906,04 0,08 0 1,26 0 0 0 0,48

24 BG222 Стара Загора 15,15 11,65 74,50 186,90 337,80 30,50 0,56 1,67 5,55 100,50 38,59 66,63 5,41 137,42 1710,15 144,30 68 12,31 1 1 5 1,55

25 BG223 Хасково 15,79 13,67 87,60 199,10 338,30 12,00 0,00 2,63 6,77 111,25 52,99 114,25 10,82 192,05 915,16 2,08 66 10,49 1 10 38 2,68

26 BG231 Югоизточен Бургас 13,11 13,40 67,10 139,20 292,70 11,00 0,96 2,63 3,10 58,51 39,16 59,46 5,68 100,06 852,06 8,07 61 11,77 2 8 33 2,34

27 BG232 Сливен 13,87 12,48 90,30 220,10 289,00 34,20 0,48 2,86 7,63 93,47 32,91 85,84 7,53 106,82 1173,61 0,81 0 0 0 0 0 0

28 BG233 Ямбол 16,33 11,97 96,60 297,30 436,70 38,10 0,00 3,42 8,21 154,01 59,55 113,63 10,47 117,73 1646,20 0,02 0 0 0 0 0 0

Област

I. СМЪРТНОСТ II. ЗАБОЛЕВАЕМОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО

NUTS

код Географска зона Район за планиране

III. Замърсеност със серни оксиди

УМИРАНИЯ П

О П

РИЧИНИ ЗА

СМЪРТТА П

РЕЗ 2005 Г. ПО О

БЛАСТИ

РЕГИСТРИРАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ О

Т

ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ, ПОДЛЕЖАЩИ Н

А

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО С

ЪОБЩАВАНЕ

ПРЕЗ 2005 Г. ПО О

БЛАСТИ

РЕГИСТРИРАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ О

Т

АКТИВНА ТУБЕРКУЛОЗА П

РЕЗ 2005 Г.

ПО О

БЛАСТИ

БОЛНИ О

Т АКТИВНА ТУБЕРКУЛОЗА П

ОД

НАБЛЮ

ДЕНИЕ Н

А П

НЕВМОФТИЗИАТРИЧНИТЕ

ЗАВЕДЕНИЯ, ОТДЕЛЕНИЯ, КАБИНЕТИ И

АМБУЛАТОРИИ Н

А 31.12.2005 Г. ПО Ф

ОРМИ Н

А

ЗАБОЛЯВАНЕТО, ВЪЗРАСТ И

ПО О

БЛАСТИ

ПЪРВИЧНО И

НВАЛИДИЗИРАНИ

ЛИЦА П

РЕЗ 2005 Г. ПО О

БЛАСТИ

НИВА Н

А С

ЕРЕН ДИОКСИД

НА 100 000 ДУШИ

ОТ Н

АСЕЛЕНИЕТО

НА 100 000 ДУШИ

ОТ Н

АСЕЛЕНИЕТО

Page 8: Statistical Methods 2

[µg/m3]*100

1 BG132 Северна България Североизточен Добрич 0,02 1 100

2 BG233 Южна България Югоизточен Ямбол 0,02 1 100

3 BG134 Северна България Североизточен Търговище 0,03 1 100

4 BG225 Южна България Южен централен Смолян 0,08 1 100

5 BG136 Северна България Североизточен Силистра 0,10 1 100

6 BG133 Северна България Североизточен Шумен 0,15 1 100

7 BG135 Северна България Североизточен Разград 0,22 1 100

8 BG224 Южна България Южен централен Пазарджик 0,22 1 100

9 BG112 Северна България Северозападен Монтана 0,22 1 100

10 BG213 Южна България Югозападен Благоевград 0,22 1 100

11 BG226 Южна България Южен централен Кърджали 0,25 1 100

12 BG124 Северна България Северен централен Габрово 0,26 1 100

13 BG211 Южна България Югозападен София (столица) 0,41 1 100

14 BG121 Северна България Северен централен Плевен 0,44 1 100

15 BG113 Северна България Северозападен Враца 0,50 2 200

16 BG122 Северна България Северен централен Ловеч 0,72 1 100

17 BG232 Южна България Югоизточен Сливен 0,81 1 100

18 BG111 Северна България Северозападен Видин 1,62 1 100

19 BG123 Северна България Северен централен Велико Търново 1,91 2 200

20 BG223 Южна България Южен централен Хасково 2,08 2 200

21 BG125 Северна България Северен централен Русе 2,20 1 100

22 BG214 Южна България Югозападен Перник 4,89 2 200

23 BG231 Южна България Югоизточен Бургас 8,07 2 200

24 BG212 Южна България Югозападен София 10,87 1 100

25 BG221 Южна България Южен централен Пловдив 12,48 2 200

26 BG131 Северна България Североизточен Варна 39,56 1 100

27 BG215 Южна България Югозападен Кюстендил 40,02 1 100

28 BG222 Южна България Южен централен Стара Загора 144,30 3 300

Емисии на серни оксиди

Ранг, с отч.на превишенияNUTS код № ОбластРайон за планиранеГеографска зона

Page 9: Statistical Methods 2

Стъпков

регр.

Анализ0-11 % Обща SO2 и F1 F2 FL

1 BG111 Видин 1,00 9,09 -0,56563 -0,23158 -0,72133 0,1575 38,5422

2 BG113 Враца 2,00 18,18 1,20996 0,24405 -0,5308 0,1159 54,11881

3 BG112 Монтана 3,00 27,27 -0,35412 0,43917 -0,34027 0,0743 40,39772

4 BG123 Велико Търново 4,00 36,36 1,25156 -0,59294 -0,14975 0,0327 54,48372

5 BG124 Габрово 5,00 45,45 -0,6289 -0,41893 0,04078 -0,0089 37,98717

6 BG122 Ловеч 6,00 54,55 -0,63137 -0,40684 0,23152 -0,05055 37,96552

7 BG121 Плевен 4,00 36,36 -0,29738 -0,37606 -0,14975 0,0327 40,89549

8 BG125 Русе 4,00 36,36 -0,11852 -0,38067 -0,14975 0,0327 42,46455

9 BG131 Варна 4,00 36,36 -0,58129 0,61539 -0,14975 0,0327 38,40483

10 BG132 Добрич 4,00 36,36 -0,40819 0,05186 -0,14975 0,0327 39,92336

11 BG135 Разград 4,00 36,36 -0,62864 -0,42023 -0,14975 0,0327 37,98951

12 BG136 Силистра 4,00 36,36 -0,38469 -0,3465 -0,14975 0,0327 40,12952

13 BG134 Търговище 4,00 36,36 -0,62762 -0,42522 -0,14975 0,0327 37,99844

14 BG133 Шумен 4,00 36,36 -0,62241 -0,40931 -0,14975 0,0327 38,04417

15 BG213 Благоевград 4,00 36,36 -0,59684 -0,35184 -0,14975 0,0327 38,26846

16 BG215 Кюстендил 7,00 63,64 -0,84373 0,63299 0,42205 -0,09215 36,10261

17 BG214 Перник 8,00 72,73 1,70584 -1,05015 0,61258 -0,13375 58,46896

18 BG212 София 4,00 36,36 -0,53952 0,18269 -0,14975 0,0327 38,77131

19 BG211 София (столица) 4,00 36,36 -0,13222 -0,35377 -0,14975 0,0327 42,34438

20 BG226 Кърджали 4,00 36,36 -0,50282 -0,13652 -0,14975 0,0327 39,09321

21 BG224 Пазарджик 4,00 36,36 -0,52041 -0,18479 -0,14975 0,0327 38,93895

22 BG221 Пловдив 9,00 81,82 2,49258 0,3168 0,8031 -0,17536 65,37067

23 BG225 Смолян 10,00 90,91 -0,50379 -0,3604 0,99363 -0,21696 39,08469

24 BG222 Стара Загора 4,00 36,36 -0,08868 4,70762 -0,14975 0,0327 42,72637

25 BG223 Хасково 11,00 100,00 2,08296 -0,19188 1,18416 -0,25856 61,77728

26 BG231 Бургас 4,00 36,36 2,09331 0,27692 -0,14975 0,0327 61,86809

27 BG232 Сливен 4,00 36,36 -0,63185 -0,4045 -0,14975 0,0327 37,96132

28 BG233 Ямбол 4,00 36,36 -0,62759 -0,42535 -0,14975 0,0327 37,99868

9,09 -0,72133 0,1575

18,18 -0,5308 0,1159

27,27 -0,34027 0,0743

36,36 -0,14975 0,0327

45,45 0,04078 -0,0089

54,55 0,23152 -0,05055

63,64 0,42205 -0,09215

72,73 0,61258 -0,13375

81,82 0,8031 -0,17536

90,91 0,99363 -0,21696

100,00 1,18416 -0,25856

Прави след

регр. Анализ

Област№ NUTS код

Фактори на

замърсеност

на въздуха

Смъртност

и заболев.

Page 10: Statistical Methods 2

Замърсеност със серни оксиди

Забележка: стойности под 0,25 не

са показани на диаграмата

Кърджали ; 0,25

Габрово ; 0,26

Плевен ; 0,44

Стара Загора ; 144,30Кюстендил ; 40,02

Варна ; 39,56

Пловдив ; 12,48

София ; 10,87

Бургас ; 8,07

София (столица) ; 0,41

Велико Търново ; 1,91

Хасково ; 2,08

Перник ; 4,89

Русе ; 2,20

Видин ; 1,62

Сливен ; 0,81

Ловеч ; 0,72

Враца ; 0,50

Добрич ; 0,02

Добрич

Ямбол

Търговище

Смолян

Силистра

Шумен

Разград

Пазарджик

Монтана

Благоевград

Кърджали

Габрово

София (столица)

Плевен

Враца

Ловеч

Сливен

Видин

Велико Търново

Хасково

Русе

Перник

Бургас

София

Пловдив

Варна

Кюстендил

Стара Загора

Page 11: Statistical Methods 2

Доб

рич

Ямбо

л

Търг

овищ

е Смол

ян

Сил

истр

аШ

умен

Разг

рад

Паз

ардж

ик

Мон

тана

Благ

оевг

рад

Кърд

жали

Габр

ово

Соф

ия (с

толи

ца)

Пле

вен

Врац

а Ло

веч

Сли

вен

Види

н

Вели

ко Т

ърно

во

Хаск

ово

Русе

Пер

ник

Бург

ас

Соф

ия

Пло

вдив

Ва

рна

Кюст

енди

л

Ста

ра З

агор

а

Емисии на серни оксиди, [6g/m3]*100

0,0220

0,0220

0,0270

0,0830

0,1040

0,1508

0,2153

0,2153

0,2163

0,2188

0,2469

0,2648

0,4053

0,4374

0,5047

0,7214

0,8101

1,6183

1,9059

2,0846

2,2029

4,8868

8,0738

10,8661

12,4812

39,5606

40,0175

144,2969

0,00

50,00

100,00

150,00

200,00

250,00

300,00

Замърсеност със серни окиси

Емисии на серни оксиди, [6g/m3]*100 Ранг на замърсеност, с отчетени брой превишения на SO2

Page 12: Statistical Methods 2

Прави след линеен регресионен анализ

-1

-0,5

0

0,5

1

1,5

0,00 20,00 40,00 60,00 80,00 100,00 120,00

смъртност и заболеваемост, %

F1

F2

Page 13: Statistical Methods 2

-100%

-80%

-60%

-40%

-20%

0%

20%

40%

60%

80%

100%Видин

Враца

Монтана

Велико Търново

Габрово

Ловеч

Плевен

Русе

Варна

Добрич

Разград

Силистра

Търговище

Шумен

Благоевград

Кюстендил

Перник

София

София (столица)

Кърджали

Пазарджик

Пловдив

Смолян

Стара Загора

Хасково

Бургас

Сливен

Ямбол

Замърсеност на въздуха (100% за всяка обл.)

SO2 и превишеност

SOx

Page 14: Statistical Methods 2

9,09

38,5

422

18,1

8

54,1

1881

27,2

7

40,3

9772

36,3

6

54,4

8372

45,4

5

37,9

8717

54,5

5

37,9

6552

36,3

6

40,8

9549

36,3

6

42,4

6455

36,3

6

38,4

0483

36,3

6

39,9

2336

36,3

6

37,9

8951

36,3

6

40,1

2952

36,3

6

37,9

9844

36,3

6

38,0

4417

36,3

6

38,2

6846

63,6

4

36,1

0261

72,7

3

58,4

6896

36,3

6

38,7

7131

36,3

6

42,3

4438

36,3

6

39,0

9321

36,3

6

38,9

3895

81,8

2

65,3

7067

90,9

1

39,0

8469

36,3

6

42,7

2637

100,

00

61,7

7728

36,3

6

61,8

6809

36,3

6

37,9

6132

36,3

6

37,9

9868

0,00

20,00

40,00

60,00

80,00

100,00

120,00

140,00

160,00

180,00

Видин Габрово Варна Търговище Перник Пазарджик Хасково

Резултати от стъпков регресионен анализ

обща замърсеност

ранг по смъртност и заболеваемост

Page 15: Statistical Methods 2
Page 16: Statistical Methods 2

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура STM2bEBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Статистически методи - II

Започва в семестър 5 Завършва в семестър 5

ECTS 4.0

СтатутИзбираем

Code STM2bEBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Statistical Methods - II

Starts in semester 5 Ends in semester 5

ECTS4.0

Type Elective

300

60

60

Анотация

Дисциплината развива умения за прилагане на различни техники за анализ в урбанистичната практика. Придобиват се умения за избор на подходящи техники за анализ на данни. Създава се отношение към потребността от обективност и различието при интерпретацията на резултатите.

Annotation

The module develops skills to apply different methods of analysis in planning practice. Abilities for selection of appropriate analytical methods are obtained. Attitude is shaped towards the necessity of precise assessment and the variable scope of the results’ interpretations.

3030

0

60

60Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturer-

Водещ преподавател-

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\STM2bEBU5U.pdf

Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 3433 STM2bEBUUrbanism - bachelor*