1

УНИВЕРСИТЕТ

ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

UNIVERSITY FOR NATIONAL AND WORLD ECONOMY

ФАКУЛТЕТ МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА

КАТЕДРА МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

ЕВСТРАТИОС КИПРИОТЕЛИС

ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ: ТЕНДЕНЦИИ

В СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ГЛОБАЛНАТА

ИКОНОМИКА

GLOBAL POLITICAL ECONOMY: TRENDS IN DIRECTORATE SYSTEM

AND CONTROL OF TНE GLOBAL ECONOMY

АВТОРЕФЕРАТ

НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОНС "ДОКТОР ПО

ИКОНОМИКА"

НАПРАВЛЕНИЕ: ИКОНОМИКА

НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ: СВЕТОВНО СТОПАНСТВО И МЕЖДУНАРОДНИ

ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

София, март 2019

2

УНИВЕРСИТЕТ

ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФАКУЛТЕТ МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА

КАТЕДРА МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

ЕВСТРАТИОС КИПРИОТЕЛИС

ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ: ТЕНДЕНЦИИ

В СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ГЛОБАЛНАТА

ИКОНОМИКА

GLOBAL POLITICAL ECONOMY: TRENDS IN DIRECTORATE SYSTEM

AND CONTROL OF TНE GLOBAL ECONOMY

АВТОРЕФЕРАТ

НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОНС "ДОКТОР ПО

ИКОНОМИКА"

НАПРАВЛЕНИЕ: ИКОНОМИКА

НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ: СВЕТОВНО СТОПАНСТВО И МЕЖДУНАРОДНИ

ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ ГЕНОВ

РЕЦЕНЗЕНТИ:

ПРОФ.Д.ИК.Н. ТАТЯНА ХУБЕНОВА-ДЕЛИСИВКОВА

ПРОФ.Д-Р ИСКРА ХРИСТОВА-БАЛКАНСКА

София, март 2019

3

Дисертационният труд е представен от автора, обсъден и предложен за

защита от Катедра „Международни отношения”, УНСС, на заседание на разширен Катедрен съвет с участие на представители на Института за Икономически Изследвания, БАН, на 25 февруари 2019 г.

Дисертационният труд е в обем от 258 страници плюс Списък на използваната литература от 14 страници, включващ 299 заглавия на английски и гръцки език.

Защитата на дисертацията ще се състои на 16 май 2019 г. от 10,00 часа в зала 2032А на УНСС на заседание на Научно жури, назначено със Заповед на

Ректора на УНСС.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в отдел „Научни конкурси и съвети” на УНСС.

.

4

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ ....................................................................................................................................................... 7 Обект и предмет на това изследване ....................................................................................................... 7 Нуждата от това изследване .................................................................................................................... 7 Релевантност и своевременност на това изследване .............................................................................. 7 Хипотеза .................................................................................................................................................... 7 Цели и задачи на това изследване ........................................................................................................... 7 Методи на изследването ........................................................................................................................... 8 Главни източници на помощ – метод на събиране на информация - автори ....................................... 8

ГЛАВА ПЪРВА ................................................................................................................................................... 9 ОБЗОР НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ВИДОВЕ И ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА ................................................................................................................................................ 9

1.1. ДИАЛЕКТИКА НА ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА В РАЗБИРАНЕТО НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА .......................................................................... 9 1.2. ОБЩОВАЛИДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ И УПРАВЛЕНИЕ ............................................ 9

1.2.1. Концентрация и централизация .............................................................................................. 9 1.2.2 Съвместни предприятия и социално разделение на труда .................................................. 10

1.3 ЕВОЛЮЦИЯ НА НАУКАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО: КОНКУРЕНТНИ ПОДХОДИ ................ 11 1.3.1. Капитализъм и методи на управление: Неокласически икономикс, Кейнсиански

икономикс, Неокласически синтез ........................................................................................................ 11 1.3.2. Социализъм и нови форми на управление .................................................................................. 12 1.3.3. Промени в управленската сфера: явлението „бюрокрация“ ...................................................... 13

1.4 ЕВОЛЮЦИЯ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА ПРИ

КАПИТАЛИЗМА И НЕЙНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ..................................................................................... 13 1.5. СОЦИАЛИЗМЪТ И ЕВОЛЮИРАЩАТА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА ......................................................................................................................................... 14 1.6. ПРЕХОДНИ ФОРМИ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА ............... 15

ГЛАВА ВТОРА ................................................................................................................................................. 17 МОДЕРНАТА ЕПОХА: МОНОПОЛ И УПРАВЛЕНИЕ ................................................................................ 17

2.1. НОВОТО ЯВЛЕНИЕ: МОНОПОЛЪТ ............................................................................................ 17 2.2. ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ПРОМЕНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО ................................ 17

2.2.1. Контрол на пролетариата. Планиране ......................................................................................... 18 2.2.2. Първата конфронтация на старата и новата икономика ............................................................ 18

2.3. СИСТЕМА НА ПОЛИТИЧЕСКО И ИКОНОМИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ .................................. 21 ГЛАВА ТРЕТА .................................................................................................................................................. 22 ПОЛИТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ В МОДЕРНАТА ЕПОХА ........................................................................ 22

3.1. ДИАЛЕКТИКА НА КАПИТАЛИЗМА И СОЦИАЛИЗМА. ОСНОВЕН КОНФЛИКТ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА ................................................................................................................................. 22 3.2 ДЪРЖАВАТА И ИКОНОМИКАТА - ПЛАНИРАНЕ .................................................................... 24

3.2.1. Динамика на планирането при капитализма и социализма ....................................................... 25 3.2.2. Предварителни условия, принципи и посоки на планиране ...................................................... 26

5

3.2.3. Ограничения на планирането: сравнение на двете системи ...................................................... 27 3.3. НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ КАПИТАЛИЗМА И УПРАВЛЕНИЕТО ...................................................................................................... 28

3.3.1. От реформи и трансформация към посткапитализъм ................................................................ 29 3.3.2. Адаптиране на буржоазната теория и политики – Сближаването на двете системи и неоконсерватизмът ................................................................................................................................. 30

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА .......................................................................................................................................... 31 ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИНТЕГРАЦИЯ И СБЛИЖАВАНЕ ................................................................................. 31

4.1. ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА ................................................ 32 4.2. СЪЩНОСТ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И

ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ .......................................................................................... 33 4.3. КАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ .................................... 34 4.4. ИНТЕГРАЦИОННИ МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ ..................................................................... 35 4.5. ЕДИНСТВО НА НЕОКОНСЕРВАТИЗМА И ИНТЕГРАЦИЯТА (ОСНОВНИ ПОЛИТИКИ НА ЕС) .................................................................................................................................... 37 4.6. НОВИЯТ МИРОГЛЕД, ПРИОРИТИЗИРАЩ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПОДХОД КЪМ

ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА ................................................................................................................... 41 ГЛАВА ПЕТА .................................................................................................................................................... 43 РАЗРАБОТВАНЕ НА НОВ МЕХАНИЗЪМ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НОВИ ИНСТИТУЦИИ НА

ГЛОБАЛНО РАВНИЩЕ ................................................................................................................................... 43 5.1. КРИЗИ И УПРАВЛЯВАЩИ ИНСТИТУЦИИ .................................................................................... 43 5.2. НАУЧНИТЕ ИЗМАМИ И ИЛЮЗИИ НА БУРЖОАЗНИЯ ЕЛИТ ...................................................... 44 5.3. ДЕМОКРАТИЧЕН ИКОНОМИЧЕСКИ МЕТОД ЗА УПРАВЛЕНИЕ.......................................... 45

5.3.1. Новият управленски механизъм се изправя пред глобалните проблеми .................................. 47 5.3.2. Наднационалното предприятие и глобализираният пазар .................................................. 50

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Списък с публикации

Списък с приноси към настоящата разработка

6

СЪКРАЩЕНИЯ

ИО Икономическа общност

ЕИО Европейска икономическа общност

ИПС Икономически и паричен съюз

ЕС Европейски съюз

ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции

Г-4 Групата на четирите

Г-7 Групата на седемте

Г-8 Групата на осемте

Г-12 Групата на дванадесетте

СКК2008 Световна криза на капитализма от 2008г.

БВП Брутен вътрешен продукт

СИК2008 Световна икономическа криза от 2008г.

СИКК Световна икономическа криза на капитализма

СФКК Световна финансова криза на капитализма

БНД Брутен национален доход

ЗАХ Заключителния акт от Хелзинки

МБВР Международна банка за възстановяване и развитие

МВФ Международен валутен фонд

НАФТА Северноамериканското споразумение за свободна търговия

НЕП Нова икономическа политика

НПО Неправителствена организация

НСР Нов световен ред

ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие

ОССЕ Организация за сигурност и сътрудничество в Европа

ДМК Държавно-монополен капитализъм

НМК Наднационален монополен капитал

ННК Наднационална компания (корпорация)

НМКо Наднационална монополна корпорация

НТП Научно-технически прогрес

НТР Научно-техническа революция

ТК Транснационален капитал

ДДПС Договор за добросъседство и приятелско сътрудничество

ТПТИ Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции

ТП Трансатлантическо партньорство

ООН Организация на обединените нации

САЩ Съединени американски щати

СССР Съюз на съветските социалистически републики

СБ Световната банка

СТО Световна търговска организация

ПСВ Първа световна война

ВСВ Втора световна война

7

ВЪВЕДЕНИЕ

Обект и предмет на това изследване

В съвременната научна литература по тези въпроси господства мнението, че пазарният

механизъм не работи, (Щиглиц, Е., Дж., 2012, Кейнс М., Дж., 1930, Кругман, П., 1999, Буканан, М., Дж., 1979, Кайнеман, Д., 2002, Бегг, Д., и други 2000, Бил Нордхаус и Пол

Ромър, 2018). Наред с останалото, този проблем е свързан с глобализацията на икономиката.

Проблемът на системата за управление и контрол на глобалната икономика, който се проявява в двете икономически системи, придобива централно значение и в определена

степен се е превърнал във въпрос на глобалната политическа икономия. Естеството на този

проблем касае, просмуква се и влияе на цялата социално-икономическа структура и това изследване касае най-важните части от тази структура. Тези части са държавите,

международните институции и механизмите, които играят важна роля в системата за

управление н контрол на глобалната икономика, както и по отношение на икономическите теории, предмет на това изследване.

Нуждата от това изследване

Мотивите, които ме подтикнаха да избера тази тема се коренят в моята академична

кариера като лектор, моите изследвания в областта на икономиката и следдипломната ми

работа в областта на бизнес администрацията, както и в моите експертни знания и опит в областта на изучаването на системата за управление и контрол на глобалната икономика,

които ми помогнаха да вникна в недостатъците и проблемите, съществуващи в глобалната

икономика.

Релевантност и своевременност на това изследване

Темата на това изследване заема едно от първите места сред съвременните глобални проблеми, тъй като тя обхваща, наред с останалото: глобалните проблеми на кризите,

миграцията, екологичните проблеми, регионалните конфликти, санкциите, налагани от

великите сили на другите по-малки държави, националния суверенитет и бъдещето на националната държава и как тези въпроси влияят на цялостното представяне на глобалната

икономика. Тази проблематика е в сърцевината на световната политическа икономия, която

от своя страна е свързана с регулатиорната уредба на глобалната икономика.

Хипотеза

Изправени сме пред преход от националната държава и от еволюция чрез вътрешните

пазари към глобализация и поява на наднационални предприятия. През последните десетилетия, икономическите регулаторни механизми, лансирани от икономическите

теории, се оказват неефективни и особено в условията на глобализирана икономика.

Хипотеза: Предвид проблемите, създадени от глобализацията, съществуващите

регулаторни механизми не са в състояние да регулират успешно капиталовите пазари и

пазарите на труда; системите за управление и контрол са повлияни от процеса на

глобализация и възникват нови тенденции, поради което съществува нужда да се създадат

нови институции, за да се регулира глобалната икономика.

Въпрос: Достатъчни ли са съществуващите институции, например, ООН, МВФ, Световната банка и др., за да се регулират капиталовите пазари, пазарите на труда,

управлението и контрола на икономиката и влияят ли те или не на системите за управление

и контрол на икономиката. Какви са тенденциите в системата за управление и контрол? Какви са тенденциите и взаимовръзките между управлението на икономиката и решенията,

предлагани за регулиране на икономиката в условията на обединение на глобалния пазар?

Цели и задачи на това изследване

В центъра на анализа са международните институции, регионалните съюзи,

международните споразумения и договори, които се сключват след особено повратни

8

събития, и по-конкретно кризи и войни, за да се установи взаимовръзката между

икономическото представяне при системата за управление и контрол на икономиката и решенията, предлагани от гореизброените институции. Продължаващият анализ има

намерението да докаже, илюстрира тези взаимовръзки и тяхното влияние на национално и

международно ниво. Задача на това изследване е да се предостави доказателствен материал за това, че взаимоотношенията на глобално ниво потвърждават различните посоки на

влияние и да се изчисли неговото значение за глобализираната икономика. Националната

държава си остава в центъра на анализа и основните икономически показатели като БВП, инвестиции, потребление, преки чуждестранни инвестиции, производство, външен дълг,

развитие, ниво на безработица и т.н., ще бъдат използвани, за да се илюстрират ефектите на

икономическите промени. Качествен анализ ще покаже взаимовръзката между икономическите промени и държавния суверенитет при съществуващите международни

институции, регионални съюзи и релевантните споразумения или договори.

Методи на изследването

Изследването, като предоставя конструктивна критика или като дава различен поглед и

възприятие на социално-икономическите факти, си проправя път напред към

глобализираната реалност. Научно-изследователският подход използва количествени и качествени методи. Количествените методи са използвани в подкрепа на качествения анализ,

а не обратното. Ще бъде извършено качествено изследване, за да се изведат принципи и

процедури, както и методи и механизми, които да са в състояние или не да бъдат приложени към системите за управление и контрол с цел регулиране на глобалната икономика.

Количественият анализ на гореизброените показатели и качественият анализ,

използвайки съответните индуктивни, дедуктивни и продуктивни методи, са в състояние да осигурят приблизителни изчислителни оценки и прогнози за характеристиките на

глобализираната икономика, що се касае до системите за управление и контрол.

Извършеният от автора анализ на количествените данни, е по-широк от представеното в настоящия труд и не променя съществено крайните заключения.

Главни източници на помощ – метод на събиране на информация - автори

Важният принос на марксическата мисъл, изместена от идеологически и догматични

предразсъдъци, е предварително условие за да разберем съвременната реалност в световен

мащаб и нейните перспективи. Оценката на богатия материал се основаваше на метеорологическата линия на методи за количествено и качествено оценяване и на

модерната западна англо-саксонска икономическа мисъл. Приносът на класическата мисъл

беше много важен за настоящия труд. По-конкретно Рикардо и теорията на стойността допринесоха много за анализа. Трудовете на Кейнс, Щиглиц, и по-специално неговия

принос в изучаване на неравенството, Кругман и неговия принос в изучаването на

световната икономика, Буканан и неговата теория за обществения избор, Борнстейн и неговия принос в изучаване на сравнителните икономически системи и Склер (и неговата

статия и визуалния материал към неговите лекции относно транснационалната

капиталистическа класа). Най-сетне, два основни източника за ценна помощ са трудовете на Нтускос П. относно еволюцията на системите за управление и геостратегия и Кондилис П. и

неговата философска космическа теория за глобализирания свят.

9

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЗОР НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ВИДОВЕ И ФОРМИ

НА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА

1.1. ДИАЛЕКТИКА НА ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА В РАЗБИРАНЕТО

НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА Естественото управление, регулиращо икономическия механизъм в продължение на

векове, беше реално явление, дефинирало на базата на това, което е признато като „по-висше“, вечно и уникално, изначални принципи, наложени от трансцеденталния

субективизъм. Централното правителство регулираше икономиката, като подсилваше

държавната бюрокрация. Този метод на физическо управление, в който се преплитат

реалност и идеология, е една ненаучна система за управление, формираща поносим

механизъм за запазване на статуквото и законната власт. Производствените сили

задвижиха колелото на промяна в правилата и прехода към нова форма на политическо управление и нова форма на управление на икономиката. Като вътрешна взаимовръзка,

развитието на техниката и пристигането на машините породиха нужда от капитал в

производствения процес. Важността на управленската сфера нарасна с развитието на производствените сили в

тандем с универсалните икономически закони. Научното управление започна от научното

управление на производството и се разви с капиталистическия метод на производство и

регулиране на производствения процес. Сложността на икономическите отношения,

съпътстващите ги структурни промени, огромният растеж на производствените сили и

невъзможността те да бъдат оползотворени чрез традиционното естествено управление,

доведоха до въвеждането на икономикса като академична дисциплина.

Човечеството извървя пътя от тоталния деспотизъм до представителната система на

управление, до балансираното функциониране на свободния пазар и до механизма на

предприятия, частна собственост на индивиди. Точно в този момент, връзката между

едноличната собственост и частната собственост отслабна, позволявайки на законите на

капитализма да господстват, с концентрация по скалата на частния монопол, възстановяване

на управлението на нивото на концентрацията, в рамките на държавния контрол и

придвижване към държавно-монополен капитализъм.

С разрастването на публичния сектор на икономиката, нуждата от концентрирано

социално управление нараства, а социализацията на труда също изисква съответни форми на

социално управление. Засилиха се предпоставките за научно управление и за преход към планово управление със съответното управление от един единствен център, като то

временно бе поето в ръцете на наднационалния капитал, което допринесе до съответното

управление на научно-техническия прогрес, с важни иновации, основани на планирането. Това планиране не се осъществява в Над-националната монополна корпорация, което би

било исторически легитимен и прогресивен процес, а като обект на усвояване на резултатите

от производството, то се разграничава от държавата.

1.2. ОБЩОВАЛИДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ И УПРАВЛЕНИЕ 1.2.1. Концентрация и централизация

Концентрацията е прогресивно движение на капитала и тя е подчинена на основните

закони на капиталистическата система и е последователно изразена в нейните различни

етапи. Кризите водят малките предприятия до фалит; тяхното имущество се изкупува от по-силните икономически предприятия, заедно с техния пазарен дял, което засилва

концентрацията. Тези два фактора, концентрацията и кризите, действат заедно при

конкретните обстоятелства на свободна конкуренция. Ръководенето на икономиката преминава в ръцете на международни организации, а тенденцията към концентрация

10

ознаменува създаването на Транснационален капитал. Промените са съществени и те се

управляват от наднационалния капитал, което изисква да бъде взето предвид международното измерение. На промяната в системата за управление на икономиката

съответства промяна в политическото управление. Всемогъщите монополни предприятия

се нуждаят от съответно развитие на техниката и са в състояние да си осигурят такова от фалирали или погълнати предприятия и от буржоазни предприемачи, които стават

мениджъри или специализиран бизнес персонал.

Производството на стоки и частната собственост оставят празнини в производството и на пазара, които не могат успешно да бъдат покрити от предприятията. Тези празнини касаят

производството на стоки, суровини, труда, използването на техники и технологии и

способността за по-нататъшно разширение на дейността на всяко едно предприятие в нови пазари: ще наречем тези празнини „Стратегически празници в развитието“. Попълването

на тези празнини се постига чрез централизация, която изцяло се преплита с концентрацията

и се изразява като обединение на капитала чрез тактиката на сливания и поглъщания на предприятия. Централизацията, също както концентрацията, е форма на движение на

капитала, като и двете са пряко свързани със социализацията на производството и социалния

прогрес. Централизацията за разлика от концентрацията е контрапродуктивна и води до стагнация.

1.2.2 Съвместни предприятия и социално разделение на труда

Съвместното предприятие се развива успоредно с засилването на концентрацията на капитала и основно благодарение на промяната в нагласите към международното

сътрудничество. Двойнствена взаимоотношение се създава между съвместното предприятие

и концентрацията на капитала, тъй като последната придвижва съвместното предприятие от индивидуално частно предприятие към сътрудничество между монополи, като именно

съвместното предприятие като явление допринася за създаването на монополи. Това

двойствено взаимоотношение задвижва цялата система в една посока към социализация на производството и към създаване на общ глобален капитал. Към днешна дата, няма никакъв

индекс, който да показва, че концентрацията капитала ще достигне до определена точка, на

която ще спре. Централизацията на капитала, постоянно нарастваща скокообразно, намалява броя на частно притежаваните предприятия и възможността за сътрудничество или за

формиране на съвместно предприятие.

Разделението на труда следва развитието на производствените сили и на обществото

като цяло. То увеличава производителността на труда на ниво предприятие, държава и

глобална икономика. Наднационалното предприятие включва и двата вида разделение на

труда: простото разделение на труда, което означава концентрация на средствата за

производство в един собственик и социалното разделение на труда с разпръснатост на

производството чрез един същ собственик, но на различни места, в различни държави и при

различни условия на производство. Производствените сили и капиталът текат в една и съща

посока, увеличавайки социалното разделение на труда в полза на държавите, в които е

инвестиран капитал, дори това да не са непременно икономически мощни държави. Това

движение е органично свързано с развитието на научно-техническия прогрес и научно-

техническото естество на производството, което се явява все по-засилващо се явление в

съвременната епоха.

Автономията се основава на икономическите закони на международното разделение на

труда, консорциумите, събирането и централизацията на производството и капитала в

глобален мащаб. Нейното съдържание се състои в способността на конкретната държава да произвежда въз основа на вътрешните ресурси и да прибягва до международно разделение

на труда при равноправни, взаимноизгодни условия, със зачитане на националната

независимост.

11

1.3 ЕВОЛЮЦИЯ НА НАУКАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО: КОНКУРЕНТНИ

ПОДХОДИ 1.3.1. Капитализъм и методи на управление: Неокласически икономикс, Кейнсиански

икономикс, Неокласически синтез

Неокласически икономикс. Неокласическият икономикс съсредоточава своето

внимание върху разпределението на ограничените ресурси за различни нужди,

отдалечавайки се от теорията за стойността на Рикардо, която е свързана със заплатите. Така

основния неокласически пример се трансформира в статичен такъв и основният въпрос е

намирането на ниво на равновесие, което се определя от факторите, налични към определен

момент във времето. Външно, контролът върху икономиката прима формата на свободна

конкуренция с намеса и регулации от страна на държавата за запазване на стабилността на

икономическата система. Методологическото асимилиране на всички предмети бе насочено

към асимилиране на социалния контрол в монополния контрол и това даде възможност да

се придаде на контрола ново съдържание. Когато вътрешната връзка между управлението и

контрола бъде прекъсната, контролът и концентрацията преминават на по-високо ниво с

централизирани методи на управление и ръководство. Концентрацията и централизацията на

производство водят до нестабилност в управлението на икономиката, с търсене на участие,

институционални гаранции, ново социално отношение и ново качество.

Кейнсиански икономикс. Доминацията на Кейнсианството доведе до създаването, в

основата и практиката на управлението, на държавна намеса и до нейния специален

компонент – социалната държава. Така теорията се явява пречка пред глобализираната

икономика и може да се използва единствено и само дотолкова, доколкото тя не вреди на

интересите на наднационалното предприятие. Завръщането на частната инициатива и на

пазарния механизъм са само една преходна и неустойчива практика, тъй като тя

представлява връщане назад към времето, когато капитализмът беше във възход; освен това,

това връщане назад във времето не следва закона на по-големия, който господства днес.

Неокласически синтез (Нов класически икономикс). Икономическият растеж промени

организационната структура на предприятията и социалните отношения. В този контекст, в

началото на 1970-те години, възникна необходимостта да бъде намерена нова теория, която,

на първо и най-важно място, да осигури елементите на транснационалния капитал,

необходими, за да се освободи от исканията и претенциите на националната държава, и най-

вече от нейното отслабване като доминираща институция в икономическата активност,

позиция, приписана й от Кейнсианството. Фактът, че икономическите теории променят

начина на възприемане на икономическата реалност е в съзвучие с факта, че светът се

променя в качествено отношение. Очевидната неспособност на двете основни течения на

Кейнсианството и неокласицизма да дадат решение на въпроса за управлението на

икономиката беше последваната от неспособността на неокласическия синтез да даде

надеждно решение, основано на пазарния механизъм и свободната конкуренция, тъй като

монополите надделяват в съвременната глобализирана икономика.

Ефектите на акционерното дружество и на монопола върху управлението. Първата

социализация на икономиката започва в акционерното дружество, при което личният

капитал се променя в посока социален капитал. Дълбокият исторически смисъл на

публичното акционерно дружество е в неговия произход като продукт на кризите. Продукт

на кризите са прогресивните исторически творения, като публичното акционерно дружество

е в основата на ефективното отделяне на собствеността от управлението на дружествата.

Този факт означава, че платената работна ръка в контекста на предприятието придобива две

от характеристиките на буржоазията, изкуството да управляваш и приспособяване към

нуждите на капиталистическата система, трансформирайки управлението в капитал, чрез

бонусите и възнагражденията в акции на дружеството в допълнение към основната заплата.

Управлението се движи в същите очертания, преминавайки върху харизматични лидери,

групи със специални интереси, местни власти и НПО, които изцяло поемат ролята на

12

държавата; това обаче е само временно, тъй като в крайна сметка управлението преминава в

ръцете на самите предприятия. Логиката на това разделение включва диалектиката на историческото движение на капиталистическата система, която е изправена пред научно-

техническия прогрес и се нуждае от съответната материално-техническа база, която тя

намира в лицето на работническата класа, доказвайки, че буржоазията и частната инициатива са ненужни като управители на материално-техническата база. Отношението

между управлението на предприятията и държавата променя естеството на ключовите

участници в диалога и той се променя от капиталистическото отношение „собственик-държава“ в отношение „управител-държава“. Акционерното дружество е по-прогресивно

от индивидуалната капиталистическа собственост, монополът е по-прогресивен от

акционерното дружество, едромащабното производство е по-прогресивно от дребното производство и империализмът е по-прогресивен от комерсиалния капитализъм.

1.3.2. Социализъм и нови форми на управление

Промяната, която социализмът доведе в производствените отношения, е свързана с промени в областта на управлението, което придобива все по-голямо значение и следва

развитието на производствените сили. Управленската сфера, като специален цикъл от

производствените отношения, преодолява пречките на капиталистическото присвояване и, като черта на социалното усвояване на ресурсите, се трансформира в социално управление.

Нуждата от рационална организация се изразява в развитието на научни похвати за

управление. И при двете социално-икономически системи, науката придобива все по-нарастващ престиж и се превръща в рационален, качествен акт, особено в сферата на

управлението.

Социалното разделение на труда, съвместното предприятие и концентрацията на труда

се развиха паралелно в производствените сили и те се изразяват чрез качествени промени в

практиката на обновяване на науката като социална институция за оползотворяването на

производствените сили. Науката беше включена като неразривна част в икономическите

дела, поради нуждата рационалната им организация да реши икономическия проблем и тя

придоби цел, задача и директно участие, особено в сферата на управлението.

Планът „Гелро“ и неговата логика. Логиката на плана „Гелро“ лежи в сърцевината на

реалния социализъм и е неразривно свързана с неговата стабилизацията и по-нататъшно

развитие. За да продължи да съществува реалния социализъм, бе необходимо той да се

подчинява на универсалните икономически закони на концентрацията на капитала,

социалното разделение на труда и съвместното предприятие. Това би могло да се постигне

единствено и само чрез ускорено развитие на производствените сили, за да бъдат те

доведени до нивото на производствени отношения, които вече са придобили формата на

социална собственост и чието социално усвояване вече е напреднало. От теоретична гледна

точка, това е фундаментът на планирането като метод за икономическо управление.

Същността на плана „Гелро“ е в доминацията на обществото над индивидите, в цялостна

хармония с естествената география, технология и техника, които бяха принудени да се

подчинят на социалната геометрия.

Пет-годишните планове. Планирането се основава на възгледа, че икономическият

растеж не зависи от свободния избор и от индивидуалната дейност, а от участието в

съвместно усилие. То се явява изражение на колективната организация на социална

формация и на начина на интерпретиране на желанието за постигане на последователни

обективни цели, заложени във времето. Това е контекстът на пет-годишните планове,

прилагани на практика в СССР от 1928 г. до 1955 г. Те се явяват върховно изражение на

планирането, основано на аксиоматични позиции, и включват общи посоки, срокове и

средства за развитие. Пет-годишните планове са онова средство, за което се счита, че е в

състояние да направлява производствените сили в посока на възходящо развитие.

15-годишни планове, проекти. 15-годишпните планове свързват краткосрочното с дългосрочното планиране и формират основата на икономическите решения в условията на

сложно съзвездие от цели и средства. Целта на дългосрочният план зависи от

13

икономическата политика и от посоката, в която се планира да бъде насочена икономиката.

Един обзор на глобалната политика, обаче, ще осветли външните отражения на вътрешните отношения, които повлияха на степента на несигурност в планирането на дългосрочни

проекти, както в социалистическа Русия, така и в другата основна социално-икономическа

система на капитализма. Биполярният модел задвижи процес на осмоза на предимствата на двете системи: капитализмът бе принуден да стимулира този процес в зависимост от

обстоятелствата. Що се касае до социалистическите държави, дългосрочното планиране бе

по-тясно обвързано с усвояването на научно-техническия прогрес и с нараснал темп на научно-изследователска дейност в областта на новите технологии.

1.3.3. Промени в управленската сфера: явлението „бюрокрация“

Бюрокрацията е нужна, за да прикрие несъвършенствата на свободния пазар, но от друга страна тя подсилва тенденцията към нерационално управление на ресурсите. Тя причинява

триене в сферата на управлението и контрола на икономиката, доколкото нейното вътрешно

присъщо желание за власт е неуправляемо. Социализмът е заимствал бюрократичната организация от капитализма, за да създаде свръхголям държавен механизъм.

Бюрократичната организация при социализма се различава от тази при капитализма, както

във формата, така и в съдържанието си. Бюрокрацията е свързана с управлението на икономиката чрез публичната администрация. При социализма, намерението е

бюрократичната организация да регулира движението на капитала и труда, за да се постигне

широко развитие на производствените сили.

1.4 ЕВОЛЮЦИЯ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА

ПРИ КАПИТАЛИЗМА И НЕЙНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ Производството и управлението формират единно цяло. Те функционират като

диалектическо единство и не може да се мисли за тях поотделно, освен чрез прибягването до

научна абстракция, за да се изучава производството и управлението поотделно.

Управлението зависи от производствените отношения, които играят динамична роля в развитието и насърчаването на производствените сили. Производствените сили, на свои ред,

стимулират развитието на икономическото управление и по подразбиране са свързани с

начина на държавно управление. Понякога производствените отношения действат като спирачка, пречейки на развитието на производствените сили и отслабвайки ги.

Управлението се развива в съответствие със социалното устройство и с формата на

производствените отношения, които еволюират исторически при всяка социално-икономическа система, както вътрешно, така и външно.

Социално възпроизводство също се развива при всяка една от социално-икономическите

системи, но то не е хомогенно при всяка форма на историческо устройство на обществото.

Нито един от типовете не съществува сам по себе си, различните елементи съществува

съвместно. Сферата на икономическото развитие по аналогичен начин съдържа всички

елементи от примитивното управление до научното обоснованото управление. Развитието

на производството, труда, производствените сили и икономиката се реализира под формата,

която им бъде придадена от всяка една от социално-икономическите системи и от

реализацията на съответстващи системи за управление на икономиката.

Индивидуална собственост и конкурентни методи. Движението на капитала е бавно

на нивото на малкото предприятие. Нарасналото търсене, надхвърлящо възможностите на

производствените сили, е довело до използването на природните сили в производството,

индустриализацията и стимулирането на разделението на труда. Едрото промишлено

производство трансформира конкуренцията в международна и глобална конкуренция.

Свободната конкуренция е най-пълната и развита капиталистическа форма на управление,

факт, илюстриран от неуспеха на различните теории и управленски тенденции, които са се

появили след това, да се справят с вътрешно присъщите кризи на капиталистическата

система. Изкуството на управлението се разви с прехода към едра промишленост, тъй като в

хода на своето развитие производствените сили се нуждаят от нови форми на управление.

14

Фундаменталната промяна в сферата на икономическото управление настъпва при

капитализма, при който полето на участие е разширено както на нивото на предприятието,

така и на нивото на държавата. Историческа инерция запазва конкуренцията по време на

етапа на монополите; монополите обаче вече са излезли извън тесните граници на

националната държава и са станали толкова големи и мощни, че законите на свободния

пазар не могат да ги удържат. Свободната конкуренция временно заема мястото на все още

безформения предмет на глобалното социално управление.

Бюджетиране-програмистко естество. Развитието на голямото промишлено

предприятие и преходът от комерсиален към монополистичен капитализъм дадоха тласък на

развитието на научните управленски методи. Държавният сектор се разви ускорено едва

след войната, както и научните управленски методи, както като форма, така и като

съдържание. Социализацията и интернационализацията на производствените сили и

развитието на съвременния държавно-монополен капитализъм наложи нуждата от

концентрирано и планирано управление. Бюджетирането бе оформено от нуждата да се

предначертае хода на икономиката и то демонстрира определени икономически отношения,

свързани с политиката. В зависимост от намерението на политическата власт да постигне

определени цели, бюджетирането се измества от обикновен икономически принцип на

разпределение на оскъдните ресурси и се превръща във фактор на втора природа, като

координиращ фактор на спонтанното функциониране на пазара. Тази нужда се подсилва от

монопола, който ограничава свободния пазар и неговото спонтанно регулиране.

Държавна намеса. Държавното участие в икономиката се подсилва от държавно-монополния капитализъм и държавата се превръща в субект на икономиката в органична

връзка с монополите. Основната реакция на безизходицата на кризата от 1929 г. и

последвалата война беше създаването на теоретичните основи на държавната намеса за спасяване на системата, което намери своето изражение в Кейнсианството. Неговото

практическо приложение е смесеното публично-частно предприятие, държавно-

монополното предприятие, органичната връзка между държава и частен капитал. Държавно-монополните предприятия са развили материално-техническа база и изискват управленски

методи на високо ниво за оползотворяване на технологията, което от своя страна изисква

добре обучена работна ръка. Държавната намеса и участие в икономиката засилва концентрацията и централизацията на капитала и производството и оползотворява научно-

техническия прогрес. Общовалидните икономически закони са спазени, тъй като

концентрацията и централизацията на капитала и производството се засилват със съвместното участие на държавата и частния капитал. Преплитането на държавата и частния

сектор е прогресивно движение, увеличаващо важността на управлението на икономиката и

въвеждащо елементи на планиране, подсилвани при държавно-монополния капитализъм, било то чрез програмистки договори или споразумения, или чрез планиране в рамките на

държавно-монополните предприятия. Това винаги ще води до стремеж към подходящ

управленски механизъм, роля която над-националният капитал е поверил на международните институции и геостратегията. Новата форма на наднационално дружество

поражда противоречие между нарасналата социализация и съответния управленски

механизъм. Наднационалното предприятие създава преходната форма за преминаване към социална

собственост. Това е нова форма на социализация в контекста на наднационалния капитал. Важният елемент, който социализмът носи със себе си, са новите научно обосновани форми

на икономическо управление: социалното управление и планирането.

1.5. СОЦИАЛИЗМЪТ И ЕВОЛЮИРАЩАТА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА

ИКОНОМИКАТА Всяка една социално-икономическа система наследява основите, на които се базира,

от предходната; тя наследява също така всички устойчиви и полезни характеристики на старата система. Социализмът главно наследи капитализма като формирование, важна и

15

сложна част от реалността. Социалистическата динамика създава форми на социализация в

сферите, както на производството, така и на собствеността, като също така въвежда най-висшата форма на икономическо управление – планирането. Планирането формира основата

на системата за икономическо управление при социализма и то е свързано с нарастващата

важност на субективния фактор в управленската сфера. Замяната на индивидуалния интерес от социалния интерес води до смяна на пазарните механизми с намеса в икономиката, която,

за да бъде ефективна, трябва да прибегне до науката, т.е. до пълно и цялостно разработване

на научни методи за управление. Системата за икономически управление също така включва системата за икономическо

регулиране и институционалната организационна рамка. При системата за икономическо

регулиране, освен централното планиране, допълваща роля играе автоматичното регулиране на пазара. Планирането и непрякото регулиране на предприятията формират два

икономически механизма, прилагани в съчетание с реалния социализъм, с цел постигане на

перфектната комбинация. Перфектната комбинация на двете представлява всъщност демократично управление на икономиката.

Неконвенционални методи – Нова икономическа политика. След Октомврийската

революция, нямаше никаква теория за изграждането на социализма, основана на предишен опит и неговото практическо приложение. Единствената възможност за управление и

разпределение на ограничените икономически сили беше силната централизация въз основа

на работната ръка. Новата икономическа политика се опита да се справи с проблемите на икономиката. Новата икономическа политика е преходната връзка между една социално-

икономическа система и следващата такава. Тя се основава на принципа, че социално-

икономическите системи не са взаимно изолирани вселени, а че те временно съществуват съвместно и че новата система се подкрепя от и се ражда в рамките на старата. От

икономическа гледна точка и от гледна точка на релевантната основа, Новата икономическа

политика, теоретично аргументирана от обективни закони, е преходния мост, водещ от старата икономика и нейните оцелели елементи към Модерната епоха. Основният елемент

на Новата икономическа политика е нейното нарастващо значение в глобалната система,

измествайки частно-монополна форма на производство, като индикатор на узряването на историческите събития и на съществуването на напредничав реализъм в глобалната

политическа система.

Обосновката на жизнеността на Новата икономическа политика дойде постфактум и сега се изразява чрез китайската практика и в контекста на меката конкуренция между държавата

и индивида, съдържайки оптимизма, необходим за създаване на условия за преход към по-

висш социално-икономически строй.

1.6. ПРЕХОДНИ ФОРМИ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА

ИКОНОМИКАТА Всички системи за икономическо управление до днешна дата страдат от някакви

дефекти, т.е. не са перфектни. Налице е еволюция в системите за икономическо управление

от естествени такива към научни такива, като най-висшата форма на научно управление е

планирането. Планирането обаче не може да съществува като независима управленска система, както показаха неговото практическо приложение и опита на социалистическите

държави. На нивото на глобалната интеграция, се появяват нови форми на интеграция, които

ускоряват напредъка към глобализация. С появата на реалния социализъм, капитализмът се сдоби с „партньор“ в социално-икономическите дела.

Системите за управление на икономиката еволюират при същите обстоятелства с

осмозата на двете системи, което води до системи за управление на икономиката, които

съдържат елементи и от двете системи, не само в рамките на отделните държави, а също и на

международно ниво. ЕС е най-типичният пример, съдържащ елементи на управление и от

двете системи, като Кейнсианството и Неокласицизмът и елементи на планиране присъстват

в европейските директиви, което представлява развита форма на капиталистическо

планиране в международен мащаб. Така, всички функции, които възникват в рамките на ЕС,

16

са преходни, като европейската интеграция е моделът на регионалната интеграция и

тенденцията към дезинтеграция представлява пречка пред глобализацията. Същото важи и за

други регионални съюзи, както и за институциите, възникващи през целия този период от

време; добър пример е Г-4, който се разшири до Г-7, Г-8 и най-накрая глобалната криза

изведе на преден план по-демократичния Г-20, в съответствие с обективната неизбежност на

демократизацията на международните институции.

Смесена икономика и система за управление на икономиката. Търговските отношения, които съжителстват и при двете системи, формират връзката между тях.

Неокласическите теории се основават на хипотезата, че пазарът е основният елемент на

процеса на развитие. Историческият опит обаче представлява предизвикателство и пред двата аспекта, с възникването на проблеми в условията на свободна пазарна икономика и със

съществуването на търговски отношения при социализма. Производствените сили се явяват

връзки между различните начини на производство и като такива те са връзки между двете

системи, макар че са свързани с различни производствени отношения. Така, глобалното

сътрудничество се разширява в сферата на производството, със създаването на смесени предприятия между капиталистическите и социалистическите държави и особено след 1970-

те години.

В глобализираната икономика, производствените сили оперират като едно цяло, придавайки обективна основа на глобалното сътрудничество между противостоящите си

социално-икономически системи. Смесените предприятия като цяло образуват мрежа,

независимо от това дали те поделят икономически отношения, което разширява полето за развитие на производствените сили, нещо, което е съвместимо с движението на човешкия

род към глобализация. Първият глобален механизъм, реагиращ на глобализиращата

икономика, е съсредоточен върху ООН. Съществуват и други глобални институции, които играят своята роля, заедно с ООН, в управлението на икономиката през преходния период;

това са МВФ, СТО и Световната банка. Тези институции са създадени в условията на

капитализма, но тяхната природа отговаря на преходната същност на модерната епоха и напредъка на икономиката към глобализация.

Логика на интернационализацията. Интернационализацията се случва въз основа на

равенство или неравенство в зависимост от възможността тези отношения да съществуват и от възможността за правоприлагане. Интернационализацията прехвърля производствените

сили на международно ниво, глобализира ги и засилва тяхната социализация.

Интернационализацията е продукт на размиването на националното в международно, докато глобализацията визира главно интеграцията на националните икономики в глобална

икономика, отприщвайки процес на „заличаване“ на националните граници. Интеграцията

означава спояването на две части, за да бъде съставено ново единство, което по този начин води до разпад на частите, от които цялото и създадено. Развитието на научно-техническия

прогрес, широката социализация и интернационализация на производствените сили водят

все повече и повече към планирано централизирано управление. Узряване (една държава, две системи). Всичко гореизложено намира своето

практическо приложение в Китай днес, в принципа на държавно устройство „Една държава,

две системи“. Модернизацията на Китай доказа, че пропастта между форма и съдържание не може да съществува вечно. Китайската икономика е нова версия на Новата икономическа

политика, в нейната най-развита форма. Тя е реалистична, тъй като се съвместява с

глобализацията, в която всички устойчиви елементи на капитализма и на пост-капиталистическите системи се обединяват. Тя също така е съвместима с прехода на

модерната епоха, като функционира успешно и е динамична в своите резултати в този

период, за разлика от слабостта на чисто капиталистическите управленски методи. Китай е създал взаимовръзката между двете системи и е възстановил единството като

социална необходимост. В този контекст, се развива мрежа от смесени предприятия,

отворена към международно сътрудничество и също така практически приложена в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Тази мрежа се състои в преоткриването на

Пътя на коприната, заедно с основните принципи на „мир и сътрудничество, отвореност и

17

включване, взаимно учене и взаимни ползи“. Принципите на китайската инициатива, които

са съзвучни с естеството на ООН, също така повдигат въпросите на сътрудничество на глобално ниво. Ясно е, че в контекста на промените към демократично управление се

лансират промени, които ще отговорят на нуждите на производствените сили в глобалната

икономика. В съответствие с това, стимулирането на гладко свързване на икономиките на

предприятията и държавите с различни социално-икономически системи и на вътре-

секторното свързване към икономиката, доведе до качествена промяна в методите за управление на икономиката. Основната линия на това сътрудничество възприе глобални

размери, стимулирайки практическото сътрудничество и укрепвайки комуникацията с

всички държави, склонни да засилят многополюсната глобализация.

ГЛАВА ВТОРА

МОДЕРНАТА ЕПОХА: МОНОПОЛ И УПРАВЛЕНИЕ

2.1. НОВОТО ЯВЛЕНИЕ: МОНОПОЛЪТ Движението към глобализация започва вътре в самите държави и вътре в двете основни

социално-икономически системи, с промяна в производствените отношения. Основният проблем беше разпада на регулаторната система, постигнат от монополите в глобалната

капиталистическа икономика. Този проблем и световната икономическа криза на системата

през периода 1929-1933 доведе до компромиса между неокласическата школа и Кейнсианството, довел до приемането на държавната намеса в сферата на икономическото

управление.

Монополът даде възможност за изход в организацията на системата със заменяне на

свободната конкуренция като средство за пазарно управление. Механизмът за регулиране на

икономиката също така изисква съответния контрол, съответния монополен контрол,

колониален и нео-колониален, който заменя държавния контрол и следователно прибягва до бюрократичен контрол. Създават се също така нови форми на ръководство на нивото на

наднационалния монопол и на нивото на наднационалния контрол. Историческото движение

напред доведе до раждането на външен, наднационален контрол. При класическите подходи към тази проблематика, империализмът е представен като предварително условие за

управление на глобалното движение на частния капитал.

При това движение, взаимовръзката между капитала и държавата се разкъсва. Настоящото изследване стигна до заключението, че отношението между капитала и

държавата се е трансформирало от вътрешно във външно. Геополитиката се заема да реши

сложността на глобалната икономика чрез геополитическо регулиране, задавайки условията за интернационализация на икономиката чрез контрола на икономически слабите области и

чрез трансфера на капитал и труд там, където нуждата от тях е най-голяма. Последното не е непременно в противоречие със законите на глобалната икономика; в него се състоят

условията, при които се извършва този трансфер, които водят до нарастващо неравенство

между държавите и регионите в полза на монополите. При тези условия, резултатите се разкриват в глобалната сфера и избягват държавния контрол, облагодетелствайки частната

страна на смесените монополи.

Планирането се разширява на регионално ниво, както например в ЕС, където управлението на икономиката става чрез директиви, програми и икономическо планиране.

Тези промени обаче бяха краткосрочни, продължавайки само до края на 20-ти век, когато

старите и нови суперсили силно се възпротивиха на преследването на еднополюсно ръководство, което породи нова нужда от многополюсно глобално ръководство.

2.2. ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ПРОМЕНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО Революцията в Русия беше резултат на социално-икономическата еволюция и поради

това беше неизбежна. Събитията, които последваха до ден днешен не заличават основния

18

факт, че социализмът направи своя дебют като социално-икономическа система, също така

както историческата еволюция не се заличава от грешките и пропуските на лица или групи от лица, участващи в социално-икономическите дела. Субектът на съзнателното

икономическо управление също се промени: сега това беше главно държавата. Тази промяна

бе осъществена и в двете социално-икономически системи: при социализма като практическа реализация на идването и изграждането на социализма, а при капитализма –

веднага след трансформирането му в държавно-монополен капитализъм. За първи път в

човешката история, субект на икономическото управление стана държавата и това бе съпътствано от държавно управление.

2.2.1. Контрол на пролетариата. Планиране

Октомврийската революция създаде нови условия за целия свят и по-конкретно относно трансформацията и изкореняването на международното капиталистическо разделение на

труда. Бяха създадени два нови вида международно разделение на труда, два вида системи

за управление на икономиката и два вида контрол: социалистически и капиталистически. Монополът на глобалното капиталистическо общество беше разбит, въвеждайки на сцената

качествени промени в системата за управление на икономиката, с утвърждаването на

планирането в областта на социалистическите производствени отношения. Развитието на движения на работниците доведоха до появата на контрол на пролетариата в

капиталистическите държави. Развитието на производствените сили и на промишлеността

също допринесоха за налагането на методи за централизирано управление. Успоредно с монопола, производствените сили също се развиха и по законите на концентрацията и

социалното разделение на труда, натискът за социален и пролетарски контрол се засили.

При тези условия беше необходим по-специализиран и ефективен контрол и това беше постигнато благодарение на материално-техническата база на държавно-монополния

капитализъм, което доведе до създаването на нов механизъм за управление на икономиката,

включвайки държавната бюрокрация и бизнес мениджърите. Държавно-монополният капитализъм също така е в състояние да обеди бизнес контрола с държавния контрол.

Възходящата тенденция към пролетарски контрол беше неизбежна и участието на

движенията на работниците в контрола се основава на обективната способност на пролетариата да упражнява контрол. Всеки пролетарски контрол, обаче, беше ограничен до

управленската сфера, а не се разпростираше върху сферата на собствеността и

разпределението. В историческата свързаност на двете системи чрез производствените сили и създаваните

от тях връзки, механизмът на управление преминава от едната система към другата.

Характерна черта на еволюцията на контрола е неговата органична разлика при социализма, независимо от неговата историческа свързаност с капиталистическия контрол. Тази разлика

възниква от качествената промяна в производствените отношения. Така, на контрола се

гледа като на качествено нова ситуация, а не като на просто продължение на дейността от

едната система в другата. Пряко убедително доказателство за важността на пролетарския

контрол се дава от развитието на планирането при двете системи, макар в различни степени

и с различно естество, показвайки значимостта на социалните печалби. Трябва най-общо да се отбележи, по отношение на еволюцията на двете форми на контрол, че той се движи в

съответствие с посоката на икономическото управление и че специфична особеност на

преходния период е, че системата за управление и контрол на икономиката съдържа елементи и от двете социално-икономически системи.

2.2.2. Първата конфронтация на старата и новата икономика

Установяването на социализъм в Русия също създаде свое собствено пространство, разделяйки глобалната икономика на капиталистическа и социалистическа сфера.

Договорът от Версай повлия на хода на икономическото развитие в Европа и целия

свят. Неговите въздействия все още са очевидни и днес. Мирният договор не е края на

войната, а нейното продължение и това започва още от първата геостратегическа цел, която

си постави единствената икономическа суперсила, която все още не бе взела своя полагащ се дял въз основа на своите икономически възможности. Обединена Европа, при която е налице

19

силна спойка и която продължава по пътя на своето собствено развитие в стабилна глобална

гео-икономическа среда, не стори път на новите суперсили да претендират за дела, отговарящ на тяхната икономическа мощ. Ето защо Европа трябваше да бъде разтърсвана и

беше разтърсвана изцяло чрез Великобритания (като САЩ стоеше встрани). Предвид това

състояние на нещата, бяха направени опити на Конференцията в Генуа да бъдат възстановени международните отношения. Тази конференция обаче имаше голям

обединителен дълг: да сближи два нови свята. В Генуа социализмът и капитализмът

започнаха да се опознават взаимно и да съществуват съвместно. Новите нужди на глобалната икономика сега доведоха до различен вид промяна в социално-икономическата

сфера. Историческата важност на Конференцията от Генуа се състои в радикалната промяна

в глобалните дела, представяйки политико-идеологическото измерение на социализма на първата среща на двете противостоящи си социално-икономически системи, използвайки

държавната и социалната дипломация и реорганизирайки системата на международните

отношения. В Генуа старата икономика се изправи лице в лица с новата: противостоенето между

буржоазията и социалистическата дипломация се проектира в отношението между

капитализма и социализма, т.е. в базата на глобалното управление. Това подчертано

глобално ръководство, основано на зачитане на националния суверенитет и на принципа на

самоопределението на народите, поражда сложността на глобалното управление и се

подчертава като елемент на съпротивата срещу еднополюсната глобализация, изпробвана на

границата на 21-ви век. Красноречива черта на субективното отношение към

икономическите закони е тяхното заменяне и допълване от субективните методи на

управление, които са някъде по средата между капиталистическите и социалистическите

методи, премествайки се от единия строй към с другия и служейки на геостратегията на

капитала до ден днешен. Обратно, принципите на истинската глобализация, зачитането на

суверенитета на народите и служенето на общите интереси, демокрацията и приятелството

се елементи на многополюсната глобализация. 1На Конференцията от Генуа може да се

гледа като на предвестник на реалната глобализация, формулиращ условията на равенство,

зачитане на националния суверенитет и самоопределение на народите.

Конфронтацията на двете социално-икономически системи намери отдушник в

германско-руското споразумение/Договора на Рапалло, в който се лансира идеята за

сътрудничество между социализма и капитализма и който представлява първият акт в

посока глобално управление. Това е още едно доказателство, че в условията на глобални

икономически дела, икономическата реалност тържествува над всеки конфликт, бил той

политически, идеологически или друг. Всяко сътрудничество се основава на основните

икономически закони, които са универсални и неотменими. Отношението между

капитализма и социализма формира основата на глобалното управление по дефиниция,

демократично по съдържание, исторически развиващо се, фундаментално прогресивно, тъй

като социализмът участва в него, факт, който е очевиден в структурата и на двете системи.

Тази позиция е изразена днес в реалността на Китай: една държава, две системи.

Това е основата на понятието за солидарност, което обаче не може да изпълни своя

потенциал, когато се изразява чрез преследването на еднополюсна глобализация. Това

ограничава понятието за универсалност, потвърждава принципа на преследване на

индивидуалните интереси и кристализира от практиките на империалистическата система.

Позицията на Съветска Русия обаче, на срещата в Рапалло, е една исторически заредена със

смисъл позиция, която се появява в качеството на основополагащи принципи на

многополюсната глобализация, такава, каквато тя се появява в началото на 21-ви век.

1 Тези принципи са включени в декларациите на ООН след 1945 г. в решенията на

Конференцията от Хелзинки през 1975 ги и са включени в Междудържавните договори на

Европейските общности през 1957 г.

20

Управление на глобалните дела чрез ембарго или изключване. Засилването на

конкуренцията от страна на капитализма започна с блокадата на социализма, премина към

логиката на пряката намеса и удържане и през 1970-те години достигна нивото на споделен

капиталистически и социалистически суверенитет над света. След 1989 г. и установяването

на Новия световен ред, тя се завърна под формата на новата геостратегически линия на

САЩ „да възстановим статуса на САЩ в света“. Пречка пред тази стратегическа линия беше

засилването на позициите на Русия и възхода на Китай и превръщането му в първостепенна

икономическа сила през второто десетилетие на 21-ви век. Биполярното глобално

управление на Студената война загуби популярност, като впоследствие отстъпи място на

многополюсни тенденции с възхода на други суперсили, давайки им правото да преследват

своите собствени цели в глобалните дела.

Логика и явление „ембарго“. Икономически условия се постигат единствено и само чрез

подходяща политическа подготовка. Геостратегията има два елемента: геополитика и

геоикономика, като геополитиката е на първо място, оформяйки условията на контрол,

следвана от геоикономиката. Явлението „ембарго“ изглежда като средство за оказване на

политически натиск, но в същност то е чисто икономически инструмент, насочен към

налагане на икономически условия на твоя опонент и поставящ го в по-лоша позиция от

преди. Тези атаки са изражения на геополитически компонент, докато на геоикономическо

ниво геостратегията се изразява чрез продължителни случаи на ембарго в наши дни.

Явлението „ембарго“ е смъртоносен удар по логиката на рационалния капитализъм, чиято

историческа мисия е обединяването на пазарите и предаването им в интегрирана форма на

следващата социално-икономическа система. Разбира се, то също така е в конфликт с

рационалния капитализъм на свободния пазар.

При новите подходи, диалектическата реакция бе изразена чрез натиска, упражняван от

старото върху новото, естествена реакция, произтичаща от консерватизма и изразена като

нео-консерватизъм. Монополният капитал налага ембаргото, докато сътресенията са

почувствани от държавите, които са призовани да участват в тази политика, увеличавайки

дълга, които в крайна сметка обременява данъкоплатците, т.е. платения труд. Що се отнася

до политиката на ембарго, тя се преценя като „неефективна и ненадеждна“. По същество тя

се явява част от плана на мощните държави срещу слабите и развиващи се държави.

Манипулацията на социализма. Предотвратяване на социалистическата

индустриализация. През целия период от 1917 г. до подписването на Заключителния акт от

Хелзинки, САЩ отказаха да признаят и приемат съвместното съществуване на двете

социално-икономически системи, а субективната позиция на капитализма към социализма

през по-голямата част от 20-ти век доведе до разрушаване на глобалния пазар. Ембаргото

срещу Русия, империалистическата намеса и опита да бъде предотвратена руската

индустриализация, заедно с руския отговор с Договора от Рапалло и Новата икономическа

политика, са икономическите условия, в които се изразява геостратегията на Запада и

стратегическия отговор на Русия. И в двата случая става дума за методи на управление на

икономиката: геостратегията игнорира базисните икономически закони, макар че ги ползва,

когато те служат на нейните по-широки интереси.

Неутрализацията на реалния капитализъм се превърна в сърцевината на геостратегията

на Запада, направлявайки глобалната икономика през цялото време след началото на

конфронтацията. От другата страна на уравнението обаче, предложенията на социализма водят в посока на глобално сътрудничество, разоръжаване, дипломация и мирно съвместно

съществуване. Това са основите, на които може да бъде изграден метод на икономическо

управление, използвайки методи, подчиняващи се на универсалните икономически закони. Нашата теза се потвърждава чрез силните резултати в движението към сфера на управление

на икономиката от класическите научни методи към геостратегията. Геостратегията беше

проекция на вътрешната политика на глобалната сцена, като нейната основна цел беше глобалната икономическа доминация на САЩ. Геостратегията (агресивна стратегия) беше

21

разработена въз основа на тази логика, предопределяйки глобалния стремеж на Америка да

консолидира тази власт и да постигне икономическо превъзходство на американския капитал.

2.3. СИСТЕМА НА ПОЛИТИЧЕСКО И ИКОНОМИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ Политическото управление на икономиката е свързано с участие на намеса на

държавата.

Нарастване на активността на държавата. Участието на държавата в икономиката се движи от развитието на предприемаческата дейност в капиталистическите държави, в

областта на високо-технологичните предприятия, при които се изисква голямо количество

предварително внесен капитал, докато в същото време тези инвестиции бързо остаряват морално, поради бързото развитие на технологията.

Участието на държавни предприятия също беше резултат от държавната намеса за

спасяване или поглъщане на части от предприятия от държавно-монополни предприятия във времена на кризи и/или развитие, в две посоки. Първата посока беше резултат от

спасяването частни предприятия, които бяха погълнати от държавни предприятия и най-вече

от монополния капитал. Втората посока е тясно свързана с първата и е резултат на централизацията на малки и средни предприятия от страна на държавно-монополни

предприятия в чувствителни отрасли на икономиката или в области, където е необходима

технологична модернизация на предприятията. Участието на държавата в икономиката и по-конкретно нейното пряко ангажиране с

учредяването на предприятия или с управлението на икономиката е следствие от развитието

на производствените сили. Държавата се намесва в капиталистическото възпроизводство като регулатор на икономическата дейност, осигурявайки капиталистическото

възпроизводство. Така, държавата поема управлението на икономиката, което е свързано с

политическата необходимост от създаване на монополни предприятия, опериращи в

областта на управлението като коригиращ механизъм.

Политическото управление зависи от степента на участие на държавата в икономиката

и в сферата на управлението. При капитализма, политическото управление основно е резултат от слабостта на неокласическите методи за управление на икономиката. Държавата

поема контрол чрез контрола върху труда в предприятията, докато управлението на бизнеса се осъществява съвместно от капиталистическите предприемачи и държавата. Това е

аргументацията за изграждане на социализъм в държава, в която съществуването на смесени

предприятия е необходимост в организацията на производството и е компонент на смесената икономика. Стойността на политическото управление се изразява в повишаване на

активността на държавата в резултат от социалистическите производствени отношения при

социализма и в специални случаи при капитализма, в конкретни отрасли на икономиката и тогава, когато участие е нужно за функционирането на капиталистическото

възпроизводство. Успешното възпроизводство на капитала зависи от натрупването, а

натрупването зависи от съществуването на големи предприятия. Държавата трябва да се намесва в икономиката, когато пазарният механизъм не може да

гарантира капиталистическото възпроизводство. Концентрацията и централизацията на

капитала е по-лесно постижима на националните пазари, но тогава, когато това трябва да бъде осъществено на международните пазари, то се натъква на пречки от страна на

национални и международни предприятия и други държави. Така, успехът на

интернационализацията на капитала е свързан с националната мощ, т.е. с политическите и икономически условия.

Кейнсианската намеса в икономиката цели да разреши проблемите на капитализма чрез

признаването на неуспеха на свободния пазар в интернационализацията на икономиката. Това служи точно за сериозна корекция на дефицита, който съществува до този момент, и за

възстановяване на важната корелация между глобалното материално русло и механизма за

управление на икономиката. Това също така се явява особено важна стъпка към реабилитация

22

и правилно функциониране на закона за съответствие на производствените отношения на

нивото на производствените сили, които са в значителна степен надраснати и глобализирани. Глобалният натиск създаде нови икономически отношения и бяха развити нови

регионални икономически формации, въз основа на ресурсите, производствените сили и

научните течения. Социална система за управление – Социален контрол – Социално управление.

Установяването на силите и тенденциите на днешната глобална икономика и очертаването

на перспективите, към което се стреми настоящото изследване, ни води до заключението, че условието и резултатът под формата на механизъм за управление и неговата клетка са

наднационалното дружество, социалното икономическо управление, социалното

политическо управление и социалния контрол. Това не означава, че тези три елемента непременно трябва да присъстват, за да може да функционира механизмът за икономическо

управление и наднационалната компания. Напротив, тенденциите в сферата на

икономическото управление, политическото управление и контрола водят към социализация на тези сфери. Икономическото управление не е независима променлива, следвайки всички

други променливи и най-вече собствеността и производствените сили. Движението на

капитала показва общото движение на собствеността, докато трансформираното движение на капитала показва общото движение на собствеността и трансформацията на капитала в

социален капитал. Преходът от частно капиталистическа собственост към акционерното

дружество и от свободната конкуренция към монопол и наднационални компании илюстрира движението на другите променливи в системата. Това е показател за развитието

на производствените сили и тяхната динамика, които ни тласкат напред към съответстващи

промени във всички променливи в системата. Другите променливи в система също се развиват успоредно с това, следвайки универсалните икономически закони. Развитието на

производствените сили изисква съответстващо развитие на методите за управление на

икономиката. Социалното участие в тази сфера напредва в тандем с икономическото

управление. Вследствие на това, всяка форма на икономическо управление е свързана

с целта, на която тя служи. В този смисъл, най-висшият интерес в сферата на

икономическото управление е социалният интерес. При всяка историческа форма на управление, участието в сферата на икономическото управление се разширява количествено

и качествено, така че можем да кажем, че при социалното икономическо управление

участието на субективния фактор, което определя и целта, се разраства. Социалното икономическо управление е детерминиран процес, който се случва и при двете социално-

икономически системи. Всяко движение към социално икономическо управление и при

двете системи обаче е ограничено и фрагментирано, тъй като социалното икономическо управление не може да се осъществи по интегриран начин в цялата глобална икономика.

Социалното икономическо управление придобива различно съдържание при

наднационалната корпорация под държавен контрол, където върху него се въздейства,

както от капитала като функция, така и от капитала като собственост. Държавният

контрол означава, че продукта на производството е свързан със социалния интерес, както

той е дефиниран по-горе, като държавата не се явява собственик на тези корпорации. При тези обстоятелства, наднационалната корпорация се превръща в територия за развитие на

социалното икономическо управление и тя е съвместима с развитието и оползотворяването

на производствените сили в глобализираната икономика.

ГЛАВА ТРЕТА

ПОЛИТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ В МОДЕРНАТА ЕПОХА

3.1. ДИАЛЕКТИКА НА КАПИТАЛИЗМА И СОЦИАЛИЗМА. ОСНОВЕН

КОНФЛИКТ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА С идването на реалния социализъм, нарасна сложността на глобалните социално-

икономически дела. Политиката се поставя пред икономиката. Това се случи при социализма

23

с цел да се изгради социалистическата държава и да се съхрани икономическата мощ, а при

капитализма – чрез влиянието на икономиката (на предприятията) върху държавата. Конфликтите в рамките на капиталистическата система си остават в нея, като възникват и

нови конфликти между двете системи.

Основна теоретическа и практическа иновация настъпва в сферата на контрола и

регулирането при капиталистическата и социалистическата системи. Контролът постепенно

преминава от индивидуалния собственик към държавата, местното самоуправление и, на

прелома на трето хилядолетие, към над-националната компания и НПО. Така, функцията на

контрол в контекста на външния контрол може да надхвърли своята функция в рамките на

държавата, отчасти благодарение на размера на монополните предприятия в

империалистическия етап на капитализма и отчасти благодарение на независимата

динамика, развила се от икономическия фактор зад граница.

Основната посока - социализъм. Появата на реален социализъм е резултат на една

война, която се превърна в причината за съвместното съществуване на двете противостоящи

си социално-икономически системи, а от там и в два вида производство. Основна черта на

комерсиалното производство се състои в специалните резерви, което то съдържа, които

играят ролята на преходни периоди, задоволявайки условията и изискванията на прехода от

една форма на социално устройство към следващата. Законът на стойността беше

допълнително разширен при държавно-монополния капитализъм, където търговските

отношения започнаха да се движат в противоположни посоки. Появата на еднополюсния

модел обаче доведе до геостратегическо регулиране на икономиката и до замяна на закона

на стойността със закона на принадената стойност в рамките на националните икономики, до

неговото нарушаване и деформиране в глобален мащаб и по-специално до система на

неравнопоставен обмен във всичките му форми – колониализъм, неоколониализъм и

зависимост – както и до едновременното прилагане и на двата закона като единна система за

извличане на принадена стойност и на стойност в капиталистическата част от света.

Законът на стойността има легитимно приложение по отношение на социализма

непосредствено редом до планирането, както и в производствените отношения, където

последният не е пряко приложим. Двете системи се ограничени в диалектическо

взаимоотношение, първоначално основано на конфликт, а по-късно на сътрудничество,

главно с оглед на устойчивите прогресивни елементи на капитализма и на натрупания опит

на капитализма.

Един универсален подход изисква нова методологическа и особено политическа

позиция, концентрирана в сферата на глобалната политическа икономия; нов количествен и

качествен поглед върху политическо-икономическия напредък в глобалния живот.

Глобалните променливи се променят, като социализма преодолява фазата, през която

неговите влияния са чисто теоретически. Вместо това, той се интегрира в глобалната

система на нивото на социално-икономическата практика и я променя радикално. Тъй като

капитализма по този начин „реши“ амбивалентността между напредъка и реда, той

едновременно с това „реши“ проблема със своята фиксираност като вечна социално-

икономическа система. Така беше създаден светът на автономната капиталистическа

икономика, целяща еднополюсност в глобалната икономическа сфера. Еднополюсността

обаче формира част от системата от конфликти, уравновесявана от отговора на социализма.

Под натиска на тези развития, управляващата класа, в смисъл на наднационалната

капиталистическа класа, обсъждаше възможността за държавна намеса, не само на нивото на

предприятията, но и във всички клонове на икономиката. Така, еднополюсността се

позиционира в система от конфликти и е изправена лице в лица с противоположните сили на

многополюсната глобализация. Тенденцията на глобалното развитие след зигзагите през

периода принуди еднополюсността да прибегне до институцията/механизма на Г-20, със

съответните отстъпки и с декларация от страна на организацията, че няма алтернатива на

международното сътрудничество, потвърждавайки както невъзможността за връщане към

24

протекционизма, така и скока напред към глобализация, към темпото на която капитализмът

вече не може да се придържа, с изключение на поведението му на пазарите. Тъй като кризата

на империализма тръгна от вътрешността на капиталистическата система, тя създаде

отдушник и нова глобална територия, от която капитализмът днес се явява единствената

част. Обединеното капиталистическо пространство беше разделено във вътрешен смисъл,

както и глобалното пространство, което съвпадаше с него.

Естество и природа на Модерната епоха. Големите промени на 20-ти и 21-ви век

формират част от системата на конфликти, която движи света, като Основния конфликт на

модерната епоха се явява координиращия конфликт. Позиционирането на социализма на

единия полюс на Основния конфликт на модерната епоха активира противоположни сили,

които, макар че съществуваха и с по-ранна дата, бяха ограничени от условията на всяка една

епоха. Социализмът провъзгласи своето идентифициране с глобалния социален напредък,

реформите и мирното глобално развитие. Цялата глобална система следва прогресивното

движение на тези детерминизма със своите отговарящи на това институционални изражения,

които възникват поради кризите на капитализма, в точките на съприкосновение от

конфронтацията между двете системи. Основната теза на настоящото изследване е, че

развитието и оцеляването на света е функция на оцеляването и на двете негови основни

части: социализма и капитализма. Съвместното съществуване на двете системи създава

диалектическа връзка между тях, която постоянно се разширява и намира своето

практическо приложение в сътрудничеството и конфликта между двете.

Социално-икономическият терен се оформя от три основни групи фактори. Първата

група е свързана с необходимостта от придаване на форма на това пространство. Факторите

са в конфликт с онези сили, които се стремят към оцеляването на капитализма чрез

изчерпване на природните ресурси. Втората група е свързана с обективните възможности за

придаване на форма на това пространство, водени от научно-техническата революция и

научно-техническия прогрес. Третата група съдържа онези фактори, които са склонни и

способни да съчетаят тази необходимост с конкретните възможности и да задвижат

трансформацията на тяхната диалектическа връзка в една глобална реалност. Това са

факторите на глобалната политика с универсални характеристики, осъзнаване, в което е

обобщен целия натрупан исторически опит на съзидание, което касае всички страни и се

основава на тяхното мирно съвместно съществуване. Амбивалентните движения разкриват

дестабилизацията и надигането на преходния период и своята собствена неспособност да

схванат и осъзнаят силите, които движат света. Тези сили укрепнаха през последните

десетилетия на 20-ти век и намериха диалектическо изражение като конфликт и

сътрудничество, съвместно съществуване и единство между двете социално-икономически

системи.

От тези действия, за първи път в духа на глобалното сътрудничество и мирно съвместно

съществуване, се появиха условия за глобално регулиране и контрол, редом с новите методи за управление на глобалната икономика, наравно с геостратегическото управление. Тези

условия узряват и еволюират в своята динамика в тенденции с практическо приложение в

големи проекти на сътрудничество и в намирането на решения на Световната криза на капитализма от 2008 г. чрез нови институции.

3.2 ДЪРЖАВАТА И ИКОНОМИКАТА - ПЛАНИРАНЕ Нарастващата роля на държавата в икономика е свързана с намалялото влияние на

свободната конкуренция и на стремежа към постигането на краткосрочни интереси. Колкото

по-високо е нивото на държавното участие в икономиката, толкова повече държавата прибягва до методите на планиране и толкова по-дългосрочно става това планиране.

Връзката между капитала и държавата става външна, което означава, че държавата и

капиталът са две отделни явления, намиращи се в диалектическа връзка. С интернационализацията на пазарите, капитализмът преодолява националните граници и се

развива в глобалното пространство. Днес капиталът е „наднационален“ и независим от

25

държавата на произход и той може да се сблъска с националните производствени

отношения. Международното движение на капитала може да включва международни институции, с които наднационалният капитал се намира в диалектическа връзка и които

легитимират това движение.

Отношението между държавата и икономическото управление е независимо от отношението между капитала и държавата, независимо от това дали последното е вътрешно

или външно. Това обяснява развитието на монополния капитализъм и неговото

преобразуване в държавно-монополен капитализъм. Държавата е в състояние да замени свободната и монополна конкуренция с планови методи на икономическо управление,

зависещи от развитието на производствените сили. Ако държавата притежава средствата за

производство, тя се превръща в основен субект на икономическата дейност, заедно с всеки друг инструмент на първична или вторична власт, без да се влияе от вътрешната или

външната взаимовръзка между държавата и капитала.

При социализма, държавата влиза в епицентъра на икономиката, като голяма част от функциите на държавната собственост се упражняват в рамките на предприятията.

Държавата оформя и развива основните стратегически функции като се съобразява със

сферата на икономическото управление; с други думи, тя играе централна икономическа роля в стратегически смисъл, без да забранява бизнес формата на държавното предприятие.

Това е една от причините, поради която търговските отношения продължават да

съществуват в социалистическата икономика. Държавното участие в икономиката при социализма е най-висшето възможно такова в условията на двете социално-икономически

системи. Остава да се разреши проблема на геостратегията и геостратегическото планиране,

което се явява форма на икономическо управление. Ако формата е точката, в която разкриваме нейната най-дълбока тайна, остава да се установи същността и съдържанието на

геостратегията.

3.2.1. Динамика на планирането при капитализма и социализма

Планирането е най-висшата известна форма на научно- икономическо управление на

социално-икономическите хипотези. Планирането не се ограничава в тесните национални

граници, тъй като то е международно, а всъщност и силно наднационално, тъй като може да бъде използвано във всяка наднационална организация, институция или формирование. То е

подходящо и широко използвано в регионалните съюзи, така например в ЕС. Плановото

икономическо управление е неизбежен процес и то е разработено при социализма като закон на социалистическата система, докато капиталистическата система прибягва до планирането

по необходимост, но само по ограничен и приблизителен начин. То се използва в развитието

на научно-техническия прогрес. Това е индикация, че капиталистическата система си дава сметка за нивото на развитие на производствените сили и за експлоатацията на

постиженията на научно-техническия прогрес. В сферата на съприкосновение на двете

системи, то придобива специални характеристики в проекти за дългосрочно сътрудничество

и в мега проекти между капиталистически и социалистически държави.

При капитализма, то има конкретна цел и ограничения и съдържа елементи на

противоречие и несигурност, тъй като оперира паралелно с други управленски методи на

неокласицизма или на Кейнсианството и по-рядко на неокласическия синтез. При

капитализма, планирането се ограничава до програмни договори, програмни споразумения и

директиви до държавните предприятия, то не е обвързващо за частните предприятия, освен в

определени случаи и е по-скоро насочващо и препоръчително. Така, и двете системи имат

управленски механизми и управленска система със същата форма, но с различно

съдържание.

Годишен бюджет. Най-важната функция на бюджета е регулирането на разширеното

възпроизводство и при двете системи. Наднационалният капитал прониква в националните

икономики чрез бюджетите и стимулите за бизнес развитие. И при двете системи, бюджетът

се използва за разпределяне на ресурсите за регионално развитие. Мобилността на работната

ръка може да бъде повлияна чрез бюджета, чрез разпределението на ресурсите и

26

регионалното развитие. На етапа на монопола, геоикономиката включва изготвянето на

бюджети от частните предприятия, които просто се ратифицират от националните

парламенти. Това е много лесно в ЕС, със задължителното включване на директиви,

изготвени от частни предприятия. В крайния етап, частните предприятия се заемат с

разписването на най-важната част от или дори на целия бюджет. При социализма, напротив,

бюджетът е механизъм за контрол и социализация в управленската сфера и пряко условие за

планирането.

Инвестиционен бюджет – той се явява специален случай. Той е свързан пряко с

участие на правителството в развитието на предприятията, и особено когато става дума за

създаването на големи предприятия, тъй като развитието е свързано с обективния

икономически закон на концентрация на капитала. Създаването на големи предприятия,

неизбежен резултат от икономическите закони на концентрация и централизация, е изцяло

свързано с други два икономически закона на социалното разделение на труда и

партньорството, които са свързани с широкомащабно производство и създаване на

корпорации (Бучхолц, Р. А., 1989, стр.97). Когато бюджетният излишък и общите публични

разходи са по-големи от отписания капитал, фискалната политики поддържа

възпроизводство.

Държавно регулиране. Ролята на държавата става по-активна при плановото управление

на икономиката чрез пряко участие в бизнес дейностите при държавно-монополния капитализъм или като регулатор на икономиката чрез държавната намеса. Смесените

предприятия се създават с държавно участие в монополните предприятия. Във всеки един от

тези два случая, темпът на държавно участие засилва социализацията на производството и социалното разделение на труда. Наднационалните монополи също са участвали в процеса

чрез колониализма, в развитието на държави, към които беше изнасян капитал. Доколкото то

служеше на интересите на капитала, държавното регулиране допринесе за ускореното

проявление на икономическите закони. Държавното регулиране ускорява процесите на

развитието на всички нива на икономиката, като държавите производителки на петрол

служат за пример на развиващите се държави, докато програмите за икономическо развитие, под различни имена, в държавите-членки на ЕС се явяват съответстващия на това пример за

по-развитите държави.

3.2.2. Предварителни условия, принципи и посоки на планиране

Динамичното унаследяване на едната система от другата съдържа управленски елементи

и за двете, но тяхното съдържание е съвместимо с природата на социалната система, чиято

съответна динамика е възходяща. Социално-икономическите системи са взаимосвързани от икономическите закони, най-важният от който е законът за стойността, най-старият

икономически закон (Мууя, М. Маня, 2016). Търговски взаимоотношения съществуват при

всички социално-икономически системи и формират връзката между тях. При капитализма,

законът за стойността е базисният регулаторен механизъм на пазара, докато при социализма

той действа редом с централното регулиране и играе важна роля. Така, и двете системи

притежават управленски механизми и управленска система със същата форма, но с различно съдържание.

Предварителни условия за планиране. Производителните сили и производствените

отношения са диалектически свързани едни с други и със сферата на икономическото управление, което означава, че развитието на едно от тях е свързано с развитието и на

другите. Така, планирането предполага социализация на производителните сили, производствените отношения и управлението. Социализацията на производствените

отношения се проявява чрез държавното участие в икономиката, докато социализацията на

управление се проявява чрез планирането. Методите на управление са развити от свободната и монополната конкуренция и, в тяхната висша капиталистическа форма, от държавно-

монополното планиране. Основен въпрос на планирането е включването в него на

политически или институционален субект. На глобално ниво няма никакъв планов икономически управленски субект. Съществуващите международни институции са

27

механизми на ориентировъчно, а не на планово управление, но съществуват институции, в

които има елементи на планиране. Принципи и посоки на планиране. Планирането означава оценка на бъдещето и

създаване на прогнози. Прогнозите са основен елемент на планирането. Планът е бъдеща

картина, която изкристализира динамично и постепенно и в която събитията стават с все по-неясни очертания, колкото по-далеч в бъдещето са те. Хенри Файол пише: „Никой не

оспорва полезността на един план за действие […]. Докато малко хора биха спорили с това,

че един план за действие е незаменим за успеха на една организация, изборът на конкретен план за реализация може да бъде изключително труден“. На държавно ниво, планирането

като система за икономическо управление действа паралелно с автоматичните икономически

процеси, формирайки икономически механизъм. При централно планираната икономика, всеки един план служи за коригиране на недостатъците на предходния такъв, като

тенденцията е към симетрия. Набор от принципи би могъл да формира основата на

тотализираща планирана глобална икономика. Тези принципи функционират като система и се явяват тенденция на глобалното икономическо управление, а също и обективни

детерминизми на глобалното развитие, подходящи за използване на дългосрочното

планиране.

3.2.3. Ограничения на планирането: сравнение на двете системи

Капиталистическата система е против плановия метод по принцип, поради което

планирането при нея си остава тясно и само ориентировъчно. Това е една от причините, поради която възгледите за контрол на развитието на нивото на глобализираната икономика

са несъвместими с конкретните условия на разширено възпроизводство, които дефинират

капиталистическата система днес. Това означава, че в условията на разширено възпроизводство, системата е принудена да расте динамично без да застива в неподвижност

и без да спира напредъка. В името на тази цел, се избират конкретни политики, заедно със

стратегия, която в случая с капиталистическата система се превръща в геостратегия за осигуряване на подходящо развитие.

Независимо от това се изготвят и реализират на практика планове, водещи до

неравномерно развитие, ръст на неравенството и преразпределение на капитала в полза на субектите, които имат власт над геостратегическото регулиране на икономиката.

Икономическата дейност преминава в ръцете на наднационалните монополни дружества,

във вреда на националните производствени отношения; в икономически слабите държави, съществуват ограничения върху сферите на обръщението и търговията, което води до нулев

ръст в тези държави. В този случай, цялата икономика се дерегулира в полза на разширеното

производство. Логика на нулевия растеж и дерегулацията. Съвременният свят е в ужасно

икономическо състояние. Капиталът и по-конкретно финансовият капитал упорито отказва

да поеме на плещите си последиците от кризата или да помогне за спирането на тези

последици. Това води до нулев растеж в много държави, който се интерпретира от

капиталистическата система като „контролиран растеж“, „ограничен растеж“, „дългово

регулиране на слабите държави“ и „нулев растеж“. Всички тези тълкувания допринасят за създаването на Новия политически ред, като неоконсерватизмът се явява неговата

идеология. Капиталистическите печалби не се инвестираха, превръщайки се вместо това в

„стагниращ капитал“, появи се „криза на инвестициите“, а инфлацията не успя да намали безработицата, превръщайки се в стагфлация. В същото време, смущенията в механизъма за

извличане на стойност и намаляващия процент на рентабилност се приписваха като вина на

работната ръка и повишаващите се заплати. Това е една идеалистична гледна точка, приемаща легитимността на постоянната рентабилност; с други думи, капиталът е в правото

си да преследва печалбата дори, когато това се сблъсква с обективните икономически

закони.

Това доведе до неспособност да бъде съставена стратегия въз основа на икономическите

закони: единственият изход беше да се изработи геостратегия, геостратегията на

еднополюсния модел, която превзе регулирането на икономиката от 1970-те година насам.

28

Тук ще акцентираме върху двете основни посоки. Първата посока е възстановяването на

предприемачите в сферата на властта, с пряко управление на тази сфера, докато втората

посока е геостратегическото регулиране на икономиката чрез възстановяване и връщане към

пазарния механизъм. Тези промени са с глобални измерения, избягвайки ограниченията на

националната държава, тъй като както властта, така и икономиката, в контекста на

глобализацията, са свързани с група от субекти и включват не само класически форми, но

също така и нови институционални и други форми на глобално влияние.

Процесът на зачеркване на науката (изчислявай, не мисли). Политиката и

икономиката са диалектически свързани и тяхната научна взаимовръзка е политическата

икономия. Това означава, че икономическите резултати зависят от прилагането на научни

знания, позволяващо да се оползотворят икономическите закони. Качеството на резултатите

зависи от точно тези икономически закони и от оползотворяването на научните знания.

Ограничавайки се до повърхностен обзор, ние наблюдаваме, че те постоянно се

модифицират и класифицират в различни категории от средата на 1970-те години насам,

лансирайки идеологически тези като „суверенен излишък“, „реформи“, „завръщане на

държавата“, „ново политическо участие“ и „глобално управление“, като всички те са

изражение на същата неконсервативна идеология. И в този случай, съществуват проблеми,

касаещи заплатите на работната ръка, както и по-широки проблеми, касаещи националните

държави и техният статут в глобалните дела.

Прогнозиране (социализъм – капитализъм). Светът показа, че не може да бъде

управляват от еднополюсно формирование, тъй като са му нужни развитие на

производителните сили и хармонизация на управлението на това ниво. Преследването на целта за еднополюсно управление се оказа основано на крайни и насилствени методи, в

основата на които са сили, които пречат на или забавят развитието на производителните

сили. Геостратегията като метод на икономическо управление се класифицира в същата

научна категория. Светът, а следователно и глобализираната икономика, изискват научни

управленски методи, а „натискът за социална държава и по-справедливо разпределение на

материалните и културни стоки […] се явява искане за последователна социална реализация на типично законово равенство“2 сред индивидите и националните държави в Модерната

епоха. Светът не може да се движи напред без такава уредба и е научно доказано, че

натискът в тази посока идва от социализма, като принцип и теза на тази

система.

3.3. НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й

ВЪРХУ КАПИТАЛИЗМА И УПРАВЛЕНИЕТО Мощното влияние на НТР извършва революция в сферата на управление и при двете

социално-икономически системи. В социалистическата система, материално-техническата

база оформя основата за използване на производителните сили чрез създаване на научно-

технически ресурси, съчетаването на използването на тези ресурси между социалистическите и капиталистическите страни и натрупването на научно-технически опит

в световен мащаб, нещо, което се случва при капитализма, но в тесни граници, поради неравномерния характер на натрупване на опит от НТП в отделните държави. НТР има

динамичен характер, както при капитализма, така и при социализма, като промените са

видими във всички сфери на социално-икономическия живот и в сферата на управлението. Именно този конфликт между производствените отношения и влиянието на НТП насочва

капиталистическите производствени отношения от свободния пазар към държавната намеса

и ДМК. При капитализма това е настъпателно движение и управлението също се насочва от неплановото управление на пазара, което няма как да контролира и управлява достиженията

на НТС, към държавно-монополното планово управление.

2 Кондилис, П., 1992. „Планетарна политика след Студената война. Атина: Издание

Темелио, стр. 140.

29

3.3.1. От реформи и трансформация към посткапитализъм

И така, НТР е свързана и с двете социално-икономически системи, с различни взаимодействия при всеки от тях. Предложени са много теории за предефиниране на ролята

на науката по отношение на формата на образованието и знанието, в опит да се опише

постиндустриалното, посткапиталистическото общество, при което значителните промени в естеството на труда биха довели до „ново общество“, в което науката, знанието и

образованието ще са важни фактори за прекрачване отвъд капиталистическата система.

Насочването на редица държави към социализацията на НТП и на резултатите от НТР води към държавно-монополна собственост под формата на национализация. Участието на

резултатите от НТР е в ограничени размери при капиталистическата система. Трудът остава

субект на средствата за производство и се развива за изпълнение на конкретен тип работа, докато работната сила остава обект на управление. При условията на ДМК, при който имаме

широк или неизбежно разширяващ се публичен сектор, демократичният контрол става все

по-независим и съставлява важна политико-икономическа категория на управлението на икономиката и обществото като цяло. В този случай, обектът на управление се разширява и

клони към установяването на планов характер.

Тези държави повишават нивото си на участие в международното разделение на труда и засилват своите позиции в управлението на глобалната икономика. Това повишава

усвояването на национално ниво на постиженията на НТР и намалява тяхното усвояване от

наднационалните структури. Ето защо, от 1970 година нататък се наблюдава опит на капиталистическите държави да отслабят държавния сектор в икономиката и държавната

власт в две посоки. Първата включва преотстъпване на държавните отговорности на

наднационални институции и инструменти (такива като ЕС, наднационалните компании и др.), докато втората включва укрепване на местното самоуправление и съответстващо

отслабване на централното държавно управление в рамките на националната държава.

Преход към по-прецизно разработена апологетика на капитализма. Следвоенният механизъм на управление на икономиката се асоциира с проблематиката, свързана с

мисленето на двете школи и се изразява в съответните течения - Неокласицизъм и

Кейнсианство. Междувременно регулаторният механизъм на ДМК също се оказва неефективен, неспособен да отговори на изискванията на антицикличната корективна намеса

за стабилизиране на икономиката. Поради тази причина, методите за икономическо

управление са заместени от геостратегията с геополитически и геоикономически елементи. Този етап се състои в преход към по-прецизно разработена апологетика на капитализма, към

разкрасяване на неговата трансформация и пряката му защита и по-специално, в добавка

към дневния ред на политическата практика - заместване на реалния социализъм от реформаторския капитализъм.

Разкрасяването на тази трансформация на капитализма се базира на съответстващото

разкрасяване на Кейнсианския възглед като метод за управление на капиталистическата

икономика.

Все пак, като реформистка практика, той се ограничава в рамките на системата. В

ранните седемдесет години на двадесети век Кейнсианският модел се счита за достигнал своя исторически предел и възраждането на системата се нуждае от нови жертви; това се

обобщава в понятието дерегулиран капитализъм. Междувременно, от ранните тридесет

години на двадесети век и по-специално след войната, реформаторският капитализъм, ДМК, е масово изнасян в подвластните на империализма страни, където се установява и

където, по обективни причини, ДМК приема формата на дуална икономика. В полето на

реалния социализъм обаче, ДМК се промотира или като алтернатива на реалния социализъм или като по-висок алтернативен модел, като процес на сближаване между двете социално-

икономически системи и като процес на реформи, хвърлящ мост към трето направление по

пътя на социализма.

В последната четвърт на двадесети век, реформаторският капитализъм е заместен от

битката за установяване на Нов световен ред (НСР). В неговия първи етап се отменя постигнатото от глобалното движение на трудещите в капиталистическите страни,

30

движението за национално освобождение, реалният социализъм и глобалното движение за

мир. По-конкретно, линията на дерегулирания капитализъм включва процесите на приватизация, пазарната икономика и глобалната експанзия на пазарите, зачеркната е

историческата практика на самата социална демокрация, която вече се счита за нерелевантна

за по-нататъшното развитие на системата. Частният наднационален капитал държи всички лостове за управление в свои ръце. Тези явления се наблюдават навсякъде, по-конкретно в

Европа, където разграждането на социалната държава заедно с дерегулирането се

придружават от разграждането на нациите като цяло и тяхната интеграция в Европейския съюз. Глобалната икономика търпи обезценяване на управленските връзки и в по-

разширения смисъл за човечеството – световна криза на капитализма, която е и криза на

управлението.

3.3.2. Адаптиране на буржоазната теория и политики – Сближаването на двете системи и

неоконсерватизмът

Водещите закони, движещи глобалната икономика, произхождат и са задействани първоначално в капиталистическата система, откакто тя е доминираща система и основа на

глобализацията при преминаването на капитализма в империалистическия му стадий.

Социалистическите страни, от друга страна, в съревнованието си със Запада, се нуждаят от сътрудничество и от продуктите на НТП, който е международен по своята същност и

съдържа универсалните икономически закони и цикличното движение, основаващо се на

теорията за стойността. Следователно намеренията стават факт: в търсене на печалбата капиталистическите страни влизат в сътрудничество и демократизират това сътрудничество.

Всяка от системите счита, че е в състояние да направи всичко и да преодолее пречките

по пътя на икономическия растеж. Тези виждания се опровергават и динамичните елементи придобиват второстепенен характер в контекста на съвременната действителност.

Действителността извежда напред неспособността и на двете системи, на реалния

социализъм и на капитализма, да съществуват поотделно: основните икономически закони на всяка от системите не действат изолирано. Универсалните закони могат да се прилагат и

за двете икономически системи и тези системи могат да функционират на тяхна основа, но

само за кратко. В дългосрочен план, универсалните икономически закони са в основата на тенденцията към глобализация и обединяване на пазарите. Тенденцията към глобализация

доказва неизбежната необходимост на двете системи да съществуват заедно, като използват

устойчивите елементи на всяка от тях. Разбирането на този топ приоритет изтласква назад отживялото виждане, че ще надделее

едната или другата система. Всички данни от научните анализи сочат, че развитието на НТР

крие огромни резерви, както за капитализма, така и при социализма. Това се отразява в добрия баланс между двете суперсили, институционализиран от НТР.

Появата на неоконсерватизма е свързана с фундаментални събития, които вече

упражняват своето действие по глобалните въпроси, като основните са спада в нивата на

печалбата, водещ до логичен нулев ръст и теорията за съзидателното разрушение,

редуцирането на излишъка от абсолютен до относителен и накрая – поставянето под въпрос

на капиталистическата мощ и военностратегическия баланс. Тази структура се опира на два стълба, геостратегията и програмните принципи на Трилатералната комисия, единни по

своята същност, ясно разкриващи крайните си цели. Това е въпрос на политически реализъм,

с отчетливо реалистично регулиране на съществуващите условия и практическите способности за спазване на статуквото, без да се определят срокове, в отговор на

агресивния реализъм. Натискът отвън върху капиталистическата система среща

диалектическия му еквивалент вътре в него. Външният натиск се изразява в засилващата се позиция на социализма в света, а вътрешният натиск – в спада на нивата на печалбата,

непрекъснатите кризи на системата и трансформацията на излишъка в добавена стойност.

Слабостите на икономическата система показват, че същината на неокласицизма,

монетаризмът, е поле за справяне с неспособността за справяне чрез задоволителна

икономическа теория. Капитализмът демонстрира още веднъж своята приспособимост и

31

реализъм, като замества икономическата теория, неспособна да осигури оцеляването на

системата, с геостратегията. Геостратегията съдържа елементи на планиране, но разполага с предимството, че не е

продукт на социализма, а точно обратното. Геостратегията е гъвкав метод за управление,

който няма нищо общо с тромавия консерватизъм, обусловен от необходимостта за контрол на социално-политическите събития и в по-широк смисъл – на икономиката и въпреки това,

резултатът е връщане на консерватизма под формата на неоконсерватизъм. Геостратегията

регулира движението на трудещите се първо на територията на капиталистическия свят и бившите колонии и едва след това в развиващите се страни.

Тя търси резерви за наемен труд в социалистическото пространство, тъй като в

капиталистическото пространство има дефицити свързани с наемния труд, не по отношение броя на наетите, а по отношение на споразуменията и законите в полза на трудещите се.

Тези закони и споразумения трансформират абсолютния излишък в относителна величина и

добавена стойност. Това налага повишение за възстановяване на баланса между проблематиката в системата и създаденото чрез развитието на НТП ново благосъстояние.

Геостратегията регулира също така движението на капитала. В чисто капиталистическите

страни геостратегическата регулация се сблъсква с работническите движения и искания, а отвън територията се контролира чрез глобални събития. Тези събития са възстановяването

на националния суверенитет и укрепването на стремежа към национална независимост,

както и придобития дял на регионално ниво. Това води до пренасочване на капитал, неговото насищане с ново съдържание, чийто приоритет е оцеляването на капитала.

Резултатът е завръщане на инвестициите в развитите страни, където капиталът е на

безопасно място, преминаването към ново поведение, базирано на финансовия сектор и на високотехнологичния сектор. Наднационалният капитал с цялата си уредба се превръща в

ядро на икономическия живот и атакува работната ръка и националното предприемачество,

същностна характеристика на капитализма, там където той мигрира, за да извлече абсолютна принадена стойност. Това той прави чрез партньорство с национални и държавни

предприятия и международни институции СТО, ТП, ТПТИ, МВФ, ОИСР, Г-7 и Световната

банка.

На теоретическо равнище политическата икономия бива заместена от геостратегията на

наднационалния капитал. От счетоводна гледна точка, системата е доведена до изчерпване, националната собственост е с намалена стойност, дължаща се на спада в стойността на

наемния труд. Националната независимост става обект на залог, чрез теглене на средства от

международните валутни пазари за покриване на намалелите активи. Геостратегическото управление на икономиката създава проблеми в цялата глобална икономическа система.

Тези проблеми са оттеглянето на малките предприятия, безработицата, съкращения на

доброволен принцип, експроприацията на частна собственост и данъчния колапс, които водят до преструктуриране на публичния сектор, бюджетни дефицити и окончателното

унищожаване на националната държава. На държавно равнище, безработицата се комбинира с деиндустриализация, преструктуриране на икономиката и неравномерно развитие.

Публичният сектор бива разграден и бюджетът влиза в дефицит. Обезценяването на

работната сила води от разширяване към обикновено възпроизводство. Чрез отхвърляне на старото общество, капитализмът се трансформира от прогресивна сила в човешкото

историческо развитие в точно обратното, в консерватизъм и стагнация. Това е най-висшата

изява на неоконсерватизма. Геостратегическото регулиране засяга и територията на социализма, където се наблюдава опит за запълването на тези загуби.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИНТЕГРАЦИЯ И СБЛИЖАВАНЕ

Глобализацията е дълбок и многостранен процес и в нейния контекст се очертават две отделни, органично свързани конкретни страни, разграждане и премахване на еднополюсния

32

модел, макар същността да е диалектическото единство на отиващото си и на идващото, на

количествените и качествените промени, на отхвърлянето и заместването, на отхвърляне на отхвърленото и основния закон на натрупване на капитала, водещ към нова система.

4.1. ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА Интернационализацията се установява на база равенство или неравенство. По същество

тя въплъщава или правилата на империалистическия суверенитет или демократичните

правила на националния суверенитет. Глобализацията се отнася преди всичко до интеграцията на националните икономики в

глобалната икономика и задействане на процес на „заличаване“ на националните граници, а

интернационализацията е продукт, произтичащ от разтваряне на националното в интернационалното. Интеграция означава сливане на две части за получаване на ново цяло,

в резултат на разграждането на двете части, от които е създадено. Това, разбира се, се отнася

до формата, докато процесът по отношение на съдържанието бива различен. Капиталът става интернационален и се инвестира извън националните граници, следователно се установява

интернационализация на капитала. Социализмът укрепва прогресивната същност на

интернационализацията, като кара съперничещите си социално-икономически системи да следват съответния прогресивен ход. Прогресивният ход на интернационализацията не

престава дори в ерата на Студената война между двата социално-икономически строя.

Асиметричен растеж. В глобалната сфера, капитал, работна сила, НТП се движат в органично единство помежду си. Движението на всичките три фактора не става

автоматично, то не винаги достига еднакъв мащаб и не винаги е балансирано. Работната

сила има нужда от капитал за своето развитие, а капиталът има нужда от продуктите на НТП, следователно всеки разнобой в движението на трите фактора има за резултат тяхното

комбиниране на по-ниско ниво на растеж. При капитализма първи е износът на стоки,

следван от износа на работна сила. На свой ред се изнася капитал в търсене на работна сила.

Натрупването на капитал не винаги съответства на равнището на работната сила и това

създава дисбаланси, водещи до асиметричен растеж на отделните икономики на държавите,

в които се изнася. Тази асиметрия се отразява на икономическото развитие на вносителите на капитал в сравнение със страните, в които капиталът се инвестира. Регулирането на това

движение става по линия на геостратегията, което е реакция в опит за решаване на въпроса с дерегулацията и нулевия ръст. Това е точното значение на доктрината за дерегулация на

капитализма, като част от гео-икономическата линия на геостратегията от седемдесетте

години на двадесети век, изразена в реформи и структурни промени. В този случай, идеологическата, политическата и организационната геостратегия в сбит вид е тази на

експанзията на Атлантизма или на Трицентризма и последващата нейна трансформация в

Нов световен ред (НСР) и еднополюсен модел. Социалистическа интернационализация и симетрия. Капиталът, трудът и НТП са

разпространени между равноправни и равностойни държави на принципа на взаимодействие

и солидарност. Печалбата на наднационалния капитал намалява и се разпределя между държавите. В преходния период, системата за управление на икономиката се поверява на

институционален механизъм на принципа на широкото участие. Глобалната система за

управление става многополюсна. Съществуват два начина за движение към общия пазар и глобализацията и много начини

за управление: 1) Разграждане на националната държава от наднационалния капитал.

Капиталът и работната сила се прехвърлят в глобалната икономика. (2) Засилване на националната държава с укрепване на суверенитета. Има два начина на преминаване към

глобално ръководство: (i) Дезинтеграция на националната държава в контекста на

еднополюсна глобализация, наднационален контрол и наднационално ръководство. (ii) Демократична глобализация, засилване на националните държави до тяхното крайно и

окончателно оттегляне в глобализираната икономика чрез процедури, аналогични на тези на

тяхното конституиране.

33

Международните и наднационалните институции повишават своя престиж чрез

регулиране на икономиката. Такъв пример за институции днес са ООН и Г-20. Те създават единство между държавите с качествено модернизиране на техните икономики.

Възприемането на международното сътрудничество се промени радикално при

демократичната глобализация с основен елемент признаване на и задължително съобразяване с избора на националните държави като водещ елемент на демократичното

управление. Националният процес се прехвърли последователно към международно

признатите институции по универсално признати правила. Това е преход от демокрация на ниво национална държава към глобалното демократично общество.

4.2. СЪЩНОСТ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И

ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ Интеграцията е от полза за националните държави дотолкова, доколкото

икономическото равнище на държавите е сходно; в противен случай, по-силните

икономически държави стават субект на управлението, докато слабите се превръщат в обект на експлоатация. Глобализацията е отворен процес, в който се проявяват икономическите и

политическите измерения на националното, интернационалното и наднационалното,

глобалното. Асиметричното развитие на капиталистическата система също е характеристика на глобализацията, доколкото капитализмът е доминиращата система по пътя към

глобализацията. Неоконсерватизмът неудържимо тласка към изключително управление при

глобализация на „несправедлив“ принцип. Усвояването на НТП в процеса на производство е възможно единствено при съответстващо усвояване на квалифицираната работна сила със

съответстващо нарастване на заплащането. Вследствие, това нарастване става причина за

криза в собствеността на отделния капиталист и единствено монополният капитал е в състояние да му устои, като не предвиди нарастване на заплащането и по този начин

разгради отделното предприятие, увеличи дела на наемния труд и промени трудовите

отношения чрез пазарно-интеграционни споразумения. Чрез тези споразумения той може да запази ниското ниво на заплащане и да усвои НТП чрез съответната експлоатация на

квалифицираната работна сила. В изследване на Международната организация на труда

(МОТ) се посочва, че ниското ниво на заплащане датира от почти един век. Особености на империалистическата интеграция. Империалистическата интеграция

се установява след петдесетте години и в късните шестдесет години на двадесети век на база

следните особености: (i) Икономически слабите държави се превръщат в получатели на

чужди инвестиции, което изисква създаването на съответната национална инфраструктура.

Националните икономики прибягват до външни заеми за изграждане на тази инфраструктура

– „период на виртуално сближаване“. Външният дълг расте и неговото изплащане се

затруднява поради това, че излишъкът, създаден от местната работна сила се изнася пряко с

печалба в полза на наднационалния капитал – „период на ефекта на реалното сближаване“.

Националният дълг се разраства и се прехвърля върху трудещите се. (ii) Използването на

вече прилаган метод от времето на империализма е непромененият инструмент за

управление на проблемите, свързани с процеса на интеграция. В рамките на тази стратегия

се използват съществуващите институции на регионално (ЕС, НАФТА) или глобално

равнище (МВФ, СБ, ОИСР и др.). (iii) Интеграцията се установява на базата на принципа за

допълване на икономиките. Тази стратегия разчита на икономики, които допълват

производството с използване на „паритетния“ принцип, който индиректно се заобикаля. (iv)

Принципът на икономическа независимост е прогресивно явление, при условие обаче, че

действат и принципите на икономическо съответствие и паритет.

ЕС е несъвършена форма на интеграция, с ниски икономически показатели и значителни

недостатъци на механизмите и поради това, от определена гледна точка, се превръща в

пречка за глобализацията. Това обаче не отрича теоретичните и практически постижения на

ЕС, който е най-значимата форма на регионална интеграция към днешна дата. Тази

теоретична позиция се подкрепя от решаващи фактори. Един от тези фактори е неуспешният

34

опит на някои държави да развият своя производствен потенциал, базиран икономически на

реалната икономика, т.е. ръст на техните производителни сили. При тези обстоятелства,

голям брой страни не са в състояние да следват пътя на глобалната интеграция и в резултат

на това тази глобална икономика остава отворен модел, който не може да се затвори в

икономическия смисъл на понятието. Наднационалният капитал нарушава националния

суверенитет и независимост и лишава от възможността за планово развитие

капиталистическите страни, насочени към глобалната интеграция. Това създава система от

противоречия при разбирането, че няма заместител на националната държава, поглъщането

на държави от регионалната интеграция и глобалната интеграция, противоречие между

очакваното укрепване на страните с интегративни процеси и тяхното разграждане в полза на

наднационалния капитал. Това бележи и процеса на преход към регионалните интеграции,

при който слабите национални държави биват поглъщани и разграждани.

Логика на националния нихилизъм. Динамиката във взаимоотношенията на

националната държава и регионалните и международните съюзи от една страна отслабва

националната държава, а от друга страна, укрепва, макар и временно, регионалните съюзи.

Създават се всички условия за национален нихилизъм и се засилва приоритетът за

глобализация за сметка на по-малките форми на институционална организация. Извършва се

динамично преместване, което накрая води до поглъщане на националните държави от

регионалния тип съюзи като ЕС или НАФТА. Противопоставянето на националната държава

срещу наднационалния капитал кара последния да действа от позиция на силата и да

укрепва, в резултат на което се проявява националният нихилизъм. Следователно

националната държава се лишава от всички жизнеспособни характеристики при глобалната

дезинтеграция чрез подчиняването си на транснационални инструменти.

Тристранната геостратегия на капитализма. Конфликт между европеизма и

атлантизма. Европеизмът и Атлантизмът като изява на конфликта между Кейнсианството

и неолиберализма. Това оформя част от вътрешно-империалистическия конфликт, привнесен

от атлантизма от седемдесетте години нататък със съответстващата му геостратегия на

атлантическия капитал. Въз основа на наднационалния монопол се създават три центъра на

капитализма: САЩ, Европа без Източна Европа и Япония (трицентризъм). Европейското

упорство за създаване на политически съюз (ЕС) води до изграждане на собствена динамика

и предотвратява възможността от съвместна трицентриска геостратегия. Икономическата

организация на базата на трицентризма засилва усвояването на НТП и това е прогресивно

явление, тъй като засилва международното разпределение на труда, международната

специализация и производителност на труда.

4.3. КАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ Универсалното измерение на явленията предопределя необходимостта от универсален

подход към тях. Многополюсната глобализация е базирана на мирно съвместно

съществуване, при което всички субекти могат непрекъснато да се свързват на принципа на

равенството и паритета. Светът се движи напред чрез съвместно съществуване,

конфронтация и сътрудничество на двете противоположни социално-икономически системи.

На тази основа се формира и методът за управление на икономиката на всички нива,

национална държава, регионални съюзи и глобализирана икономика.

Заедно с глобалния подход се очертава тенденция за преодоляване разделението на

световния пазар. Капиталът се движи, търсейки възможности за инвестиране и пласиране, а

държавите съответно се състезават помежду си за привличане на капитал. Понастоящем

границите са тези на света и движението на капитала не е обект на географски ограничения.

Основната тенденция е преувеличената роля и престиж на механизмите,

международните институции и тяхното признаване спрямо институциите на националните

държави. Това означава, че създаващото се глобално общество е и обществото, подчиняващо

се на всепризнатите правила за съвместно съществуване. Това е тенденцията за преход от

35

държавата към глобалното общество, която не следва правила, институционализирани от

самото начало от всички субекти, а придвижването от националното към глобалното става

съгласно тези правила. Следователно това поражда различни проекции на бъдещата форма

на глобализираната икономика и на обществото като цяло. Двете преобладаващи тенденции

по отношение на глобализацията са капиталистическата и социалистическата глобализация,

изпълнени със съответното съдържание в зависимост от двете социално-икономически

системи.

Проблемите на глобалната икономика са големи и се третират по различен начин от

всяка от системите. При капитализма, по-голяма част от тях се решават чрез пазарния

механизъм, който обаче е поставен под въпрос от самата система, след като не успява да

разреши проблемите и бива допълнен чрез намеса било на базата на Кейнсианство, било на

базата на планирането. Намесата в икономиката се нуждае от съответния механизъм и

институционални гаранции и се налага да се търси решение чрез съществуващите

международни институции. Никоя от съществуващите институции поотделно не е създадена

за да даде решенията или да е с потенциал да се превърне в механизъм за управление на

икономиката. Следователно има несъответствие между изискванията на глобализираната

икономика и наличен механизъм за нейното регулиране.

Макар на практика социализмът да не се радва на универсално приемане и признание,

той повлиява теоретически и научно за интегрирането на държавите в глобалното общество

чрез усилване позицията на държавите да изискват интеграция на равноправна основа и на

базата на собствените си интереси в глобалното общество.

Най-значимия факт обаче е този, че и при двете системи става ясно, че укрепването на

взаимоотношенията на глобално ниво е диалектическо надмогване на националните

производствени отношения, които губят стойност и се пренасят в световен мащаб, отвъд

тесните географски граници, придобивайки ново качество.

Глобализацията не може да се извърши в тесните граници на капитализма, чийто

исторически потенциал на социално-икономическа система е надхвърлен в процеса на глобализацията. Не може и да се допълва понастоящем в контекста на социализма, при

положение че последният не господства политически, а се движи исторически на „зиг-заг“.

Въпреки това, историческият развой не може да чака оттеглянето или доминирането на едната или другата от системите, дори на нивото на теоретически конфликт, който във всеки

случай, в преходния период се превръща в напразно усилие. Тенденцията към глобализация

следователно е нестабилна и се спъва както от ежедневната практика, така и, в по-голяма степен, от институционализацията на институционалната рамка и създаването на

институционална регулация на глобалната уредба.

4.4. ИНТЕГРАЦИОННИ МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ Особена тежест и значимост трябва да се отдаде на процеса за интеграция на

автентичните исторически общности, на методите и практиките на управление. Оценката на

тенденциите и перспективите трябва да се извършва, като се има предвид, че се прави опит

за оттегляне на националната държава от диалектическо единство на националния и наднационалния елемент и тяхното развитие в контекста на интеграционните процеси.

Интеграция (Логиката на тръста, при разпад на държавата). Версията на

капиталистическата интернационализация и еднозначната глобализация е противоречив процес, но едновременно с това той е детерминистки и прогресивен и допринася за

изковаване на законите на глобалното развитие, като например създаването на ЕИО-ЕО-ЕС.

Европейският съюз е рожба на експанзионистичния метод на развитие чрез разширяване вместо задълбочаване. Процесът на обединение на държавите-членки от периферията на

съюза е непрекъснат и продължава до постигане на пълна икономическа и политическа

интеграция. Разширяването, вместо задълбочаване, насърчава поддържането на малкия бизнес като процент от предприятията в целия ЕС. Малкият бизнес функционира като

спомагателен за големите предприятия. Основният двигател за процеса на приватизация на

36

бизнеси и държавна собственост при по-слабите държави, в контекста на разширяването, е

наднационалният капитал или капитала с произход от по-силните държави. Всичко, изтъкнато по-горе служи за ограничаване на развитието, което става зависимо от

наднационалния капитал. Тъй като формата на наднационалния капитал е тръстова, то и

икономиките на тези държави се превръщат в тръст. Това е методологически валидно при опит за изграждане на икономическа основа, но практиката остава незавършена, тъй като

оставя без отговор въпроса за политиките. Следователно моделът остава от отворен тип,

като ограничава възможността за социално въздействие върху формирането и процеса на сближаването, а от там и на интеграцията. Още повече, че дори икономическата база на

сближаването остава незавършена предвид критериите за сближаване а) ценова стабилност

б) публичен дефицит в) публичен дълг г) обменен курс и д) лихвен процент. Това означава също, че се прави опит за сближаване на икономиките на държавите-членки на ЕС по-скоро

в сферата на обръщението, отколкото в сферата на производството. Социално-

икономическата рамка, в която се прави опит за европейска интеграция, се основава на принципа на частната капиталистическа собственост, докато икономическите критерии на

сближаването се предопределят от режима на държавно-монополния капитализъм. Това

създава двойствено противоречие, което се отразява и на системата за икономическо управление, като се има предвид, че ДМК отговаря на възгледите на Кейнсианската школа, а

частната капиталистическа собственост отговаря на възгледите на неокласицизма, докато

сближаването отговаря на планиране, както става видно от критериите за сближаване, които не са икономически дадености, а цели на сближаването.

Наложено е наднационално управление със засилване ролята на пазарните сили и

превръщане на неокласицизма в система за управление. По този начин, наднационалният

характер става обратим, балансиращ колебливо между неокласическата школа и

Кейнсианството и служи за вътрешен скок на движението на капитала, като се ограничават

центробежните тенденции с международна активност. В тази рамка, през целия дълъг

процес на европейската интеграция, методите за икономическо управление се проявяват

като динамично явление. Следователно се следва глобалното развитие, като методите за

управление се развиват подобаващо.

Предприятия Заети лица Оборот

Брой на предприятията, заети лица и оборот, дял на независимите

предприятия от всички предприятия с по-малко от 250 заети лица

Държави, участващи през 2016 г. в проекта за свързани микроданни

Дания; Норвегия; Швеция; Естония; Латвия; Румъния; Финландия; Италия; България; Хърватска; Португалия ; Нидерландия

37

Като причина за слабостите на управлението се счита планирането. Има две

сближавания, теоретично и реално, които могат да се обобщят по следния начин: (i) ЕС се

конституира чрез същия процес като националната държава, на икономическа основа, (ii)

Той става на основата на ДМК, като едновременно разгражда националната държава. (iii)

Той разгражда националните буржоазии, като прехвърля тяхната собственост на

наднационално ниво и ги замества с наднационална капиталистическа класа (iv) Той

разрушава националните производствени отношения и ги трансформира в наднационални

производствени отношения с наднационално управление и се прибягва до планиране. (v)

Планирането се използва като метод за икономическо управление заедно с Кейнсианството

(по отношение на критериите) и неокласицизма. (vi) Той се създава чрез политическо

решение „отгоре надолу“, като първо се конституира политическият субект. (vii)

Първоначално той е с федерални характеристики. (viii) Политическият субект предполага

планирана отговорност за всички останали създадени структури: ИПС, ЕИО, ЕИП, ЕС.

Като се изключат противоречията при сближаването на икономиките на държавите-

членки, европейската интеграция и самия ЕС, това е най-напредналата форма на капиталистическа интеграция. По-нататъшният ход на събитията зависи от обединената

икономическа база, върху която е изграден Европейският съюз. Това е индикатор за

неговото бъдещо развитие и единствена перспектива за политически съюз. Рухването на тази основа би означавало рухване на самия ЕС.

4.5. ЕДИНСТВО НА НЕОКОНСЕРВАТИЗМА И ИНТЕГРАЦИЯТА (ОСНОВНИ

ПОЛИТИКИ НА ЕС) Капиталът се прегрупира “зад стените”, поради рисковите зони за инвестиции, с

национализация на предприятията и нестабилна среда, създадена от самата система. При

това прегрупиране се прехвърля капитал от различни зони към силните капиталистически

страни (индикатор ПЧИ).

38

ПЧИ (милиарди US $)

Държава 1980 1990 1995 2000 2005 2008 2009 2015 2017

АВСТРАЛИЯ 1,87 8,11 12,03 14,89 -25,09 45,16 28,68 37,42 48,75

КАНАДА 5,81 7,58 9,32 68,31 25,55 70,12 20,93 61,64 27,53

КИТАЙ 3,49 35,85 42,10 104,11 171,53 131,06 242,49 168,22

ГЕРМАНИЯ 0,34 3,00 11,99 247,99 59,86 30,93 56,67 54,12 77,98

ЕВРОПЕЙСКИ

СЪЮЗ 19,95 90,40 120,65 709,13 965,76 1 077,11 445,20 630,59 633,67

ФРАНЦИЯ 3,28 13,18 23,74 41,38 85,18 68,00 18,38 43,92 50,95

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 10,12 33,50 21,73 164,13 252,65 253,45 14,55 58,45 46,62

ЯПОНИЯ 0,28 1,78 0,39 10,69 5,46 24,62 12,23 5,25 18,84

САЩ 16,93 48,49 57,80 350,07 138,33 332,73 153,79 506,16 348,67

СВЕТА 51,46 196,31 319,90 1 460,99 1 543,15 2 451,07 1 364,52 2 408,67 1 862,73 Източник: Международен валутен фонд, База данни от платежните баланси, допълнени с данни от Конференцията

за търговия и развитие на Обединените нации и официални национални източници.

Трудът, заедно с капитала се пренася в Европа, където има капиталов излишък. Следователно се оформя регионален съюз, обект на Трилатералната геостратегия на наднационалния капитал: той е здрава опора на капиталистическата система

и подходящо поле за експерименталното прилагане на целите на неоконсерватизма

39

БВП на глава от населението – За всички страни в света

БВП на глава от населението (1990 Международен US $) 1929 1950 1960 1970 1980 1990 1995 2000 2005 2006

Общо 29

Западна Европа

4

.

И

з

т

о

ч

н

и

к

:

И

с

т

о

р

и

ч

е

с

к

а

с

т

а

т

и

с

т

и

к

а

4.578 6.896 10.195 13.197 15.965 16.962 19.262 20.614 21.176

САЩ 6.899 9.561 11.328 15.030 18.577 23.201 24.603 28.449 30.458 31.049

Общо Западните

разклонения 6.673 9.268 10.961 14.560 18.060 22.345 23.674 27.354 29.378 29.938

Общо 7 Източно-

европейски държави 1.942 2.111 3.070 4.315 5.786 5.440 4.982 5.930 7.204 7.632

Бивша Югославия 5.720 3.620 4.657 5.609 5.893 Бивша Чехословакия 8.513 7.956 8.833 10.756 11.505 Общо Бивш СССР 1.386 2.841 3.945 5.575 6.427 6.890 4.025 4.454 6.264 6.766 Общо 8 Латиноаме-

рикански държави 2.053 2.696 3.387 4.309 5.894 5.465 5.969 6.431 6.789 7.053

Общо 15

Латиноамерикански

държави

1.750 2.054 2.601 3.428 3.292 3.379 3.557 3.878 4.041

Общо

Латинска Америка 2.503 3.129 3.990 5.440 5.072 5.495 5.898 6.242 6.485 Китай 562 448 662 778 1.061 1.871 2.863 3.421 5.578 6.048

Общо 16

Източноазиатски

държави

668 959 1.421 1.868 2.707 3.380 3.771 4.960 5.266

Общо 29

Източноазиатски

държави

702 857 989 1.196 1.339 1.305 1.502 1.934 2.044

Общо 15

Западноазиатски 1.776 2.492 3.998 5.393 4.863 5.230 5.691 6.380 6.603

Общо Азия 717 1.027 1.531 2.032 2.784 3.409 3.799 4.921 5.212

Общо Африка 890 1.063 1.355 1.538 1.449 1.364 1.475 1.643 1.710

Общо за света 2.113 2.775 3.736 4.521 5.162 5.452 6.053 6.995 7.275

Източник: Историческа статистика за световната икономика: (Copyright Angus Maddison)

40

Неоконсервативният механизъм на европейската интеграция е системен и включва

подсистеми от мерки и комбинация от фактори: (1) Тези, произтичащи от остарели методи,

доказали своята неефективност от една страна и които са били приложени при различни

условия и фактори, които не са валидни вече. Това моделиране е представено чрез

критериите за икономическо сближаване (цени, бюджети, дефицити, паритети, лихвени

проценти), които са прилагани при изграждането на ЕС и оформят измерението на

европейската интеграция. (2) Дългът на страните-членки на ЕС расте през последните

десетилетия под формата на международно преразпределение на подкрепата за финансовия

капитал, което бе дискредитирано във връзка с критерия за нисък лихвен процент. За да

компенсира загубите, финансовият капитал се насочи към слабите икономики, с цел

покриване на разликата между реалните финансови резултати и тези, изисквани от

критериите за сближаване, което се отрази с увеличаване на дълга на тези държави. Това

поведение и неговото историческо развитие се дължи на неоконсервативната линия за

ограничаване на държавното участие в икономическата дейност на база на критерия за

държавния дълг (3) Трудът бе обезценен и обособяването на националния дълг доведе до

ограничаване на държавните инвестиции в бюджетите на държавите-членки.

Дискредитираната производителна сила – трудът – понижи стойността на производството за

наднационалния капитал чрез намаляване в цената на дела на променливия капитал

дотолкова, доколкото беше необходимо за справяне с кризата (4) Сближаването се реализира

по-скоро в сферата на обращението, отколкото в сферата на производството. Производството

се локализира в икономически силните страни от ЕС, докато по-слабите бяха

деиндустриализирани. Спирането на индустриализацията и деиндустриализацията на някои

страни от ЕС се сблъска с най-важното задължение на капитализма, индустриализацията на

държавите във връзка със закона за социално развитие. (5) Неравномерното развитие на

страните-членки доведе до неравномерно въвеждане на новите техники и технологии в

цялата европейска икономика. Производствените сили не бяха напълно оползотворени, част

от тях останаха инертни и бяха дискредитирани. Дискредитирането на производителните

сили означава обезценяването им и обезценяването на труда по-конкретно. (6) Капиталът се

акумулира в икономически силните държави, а трудът продължи да следва свободното

движение. Оползотворяването на постиженията на НТР изисква значителен размер

предплатени средства, което означава, че оползотворяването надхвърля възможностите на

частното капиталистическо предприятие и наднационалния монопол, като двигател на НТР

започна да се нуждае от евтини пари, които се осигуриха чрез сваляне на лихвения процент,

както е постановено в критериите за сближаване. Съгласно теорията за търсенето и

предлагането, търсенето предопределя цената на влагания ресурс. В условията на

повишеното търсене на труд, геостратезите предложиха повишено предлагане чрез

форсирана миграция с изместване кривата на предлагане на труда при запазване цената на

работната сила на същото или на по-ниско равнище. Това обаче се явява намеса отвън в

теорията за свободния пазар чрез разрушаване на производителните сили на държавите и

принуждаване на незаетата или мигрираща работната сила да търси капитала. В

действителност, икономическата теория като цяло бе игнорирана, с надеждата, че

краткосрочните резултати от неоконсервативната политика на наднационалния капитал няма

да имат дългосрочно въздействие върху самия наднационален капитал. Брексит е пример за

този процес и поради още една причина: еднополюсният модел беше атакуван и се потърси

ускоряване на глобалната интеграция, преди силните опоненти (Русия, Китай) и останалите

регионални полюси (Индия, Южна Америка, Южна Африка и др.) да са укрепнали още

повече. Това означава, че ЕС се явява средство за глобализация и глобално управление, не

като равноправен партньор, а като обект на управление и контрол от наднационалния

капитал. Следователно, когато Атлантизмът рухне, ЕС ще остане последната му фанатична

опора (без да знае защо), преди и той да рухне по пътя към многополюсната глобализация

или „социалната глобализация“. Тази посока има не само икономически, но и политически

41

последствия и достига границата на срив на самата политическа система в нейния висш

неоконсервативен смисъл.

Национален суверенитет и интеграция. Производствените отношения съществуват

съвместно на три нива: национално и регионално (тип ЕС) и това на глобализацията, като

съществуват заедно и функционират като система. Интеграцията, основана на принципа на

сближаване на икономиките се премахва и националното се поглъща от наднационалното по

прибързан и неконтролиран начин, чрез отслабване на националния суверенитет.

На този етап, принципът на наднационалното се въвежда като заместител на същността

и фундаменталния елемент на международните отношения, преди да завърши своя цикъл и

да изиграе своята роля и исторически закономерно да се оттегли. Упадъкът на

етнократичния елемент води до ограничаване на националния суверенитет, отмиране на

обективното за сметка на субективното. Всичко това означава опит за балансиране на

многостепенните форми на организация на една плоскост без задълбочаване и до

нарушаването и внезапното разкриване на неравностойното обединяване на света под

всемогъщото ръководство на обединяващия субект.

Що се отнася до последния въпрос, еднополюсността е изключителния двигател на универсалните процеси, в съответствие с широкоразпространеното традиционно

етноцентрично разбиране за случващото се в съвременния свят. Без да се приема, че

проектите на наднационалния капитал се основават на идеологии и с убеждението, че геостратегията на наднационалния капитал е (относително?) наясно относно развиващите се

процеси в съвременния свят, претенциите на еднополюсното глобално управление стоят на

реална основа, поради факта, че капитализмът е социално-икономическата система, която надделява по пътя към глобализацията. Този факт обосновава стремежа на наднационалния

капитал към еднополюсно глобално управление, към ЕС като единствена икономическа

сила, стремяща се към европейска интеграция, към геостратегическо управление на

икономиката считано за способно да развие производителните сили в глобалната икономика

и към твърдението, че временното надмощие на неоконсерватизма е социален прогрес.

4.6. НОВИЯТ МИРОГЛЕД, ПРИОРИТИЗИРАЩ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПОДХОД

КЪМ ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА Ново политическо мислене. Днешната променлива ситуация и процесът на

преодоляване на местните ограничения са толкова отчетливи, че даже малките политически единици, националните държави, губят своята динамика; и не само това, дори

международните или регионалните съюзи се загубват в мрежата на политико-

икономическите отношения на универсализма. НТР ускори процесите на участие в глобалната система с цел оползотворяване от

отделните икономики в контекста на глобализацията на продуктите на технологията.

Държавите започнаха да стават по-взаимозависими и убедени в необходимостта от

сътрудничество, разбирайки, че то обслужва общите интереси на всички държави. Този

реализъм започна да се пренася в практиката чрез коопериране в икономическия сектор.

Всяка от социално-икономическите системи навлезе в пространството на другата и между

опонентите от близкото минало се зародиха нови пазари. Социалното съзнание и новата

икономическа практика, свързани с универсалисткия подход, формираха качествено и

количествено нов процес. Количествено, тъй като сега събитията се развиват в глобален

обхват, а качествено, тъй като се придобиват глобални характеристики, породени от

обединеното движение на човечеството. Това което е важно обаче, е, че измеренията на

съвременната мисъл и практики са универсални. Очевидно е, че сега движението става в

много по-широк обхват и мащаб в сравнение с миналото и това трябва да се облече в теория

и методология, способни да отчетат мащаба на събитията и да се справят с глобалното

разграждане без ограничения във времето и пространството.Това бе целта на “Новото

политическо мислене” базирано на “Новия възглед”, което може би е последното

кулминационно проявление на Съветския съюз, обединяващо и обобщаващо целия натрупан

42

историко-социално-икономически опит на националните държави. Обединението на

държавите и постигнатата хомогенност е първото модернизиращо въздействие на

социалната глобализация.

Новият мироглед. С рухването на реалния социализъм, капитализмът също се оголи,

тъй като не можеше да вини своя доскорошен опонент за глобалните проблеми, свързани с

неговата собствена слабост. С други думи, днешният капитализъм не е в състояние да дава

каквито и да е гаранции, нито да поема своята отговорност за универсалната криза на

човечеството и икономическата дейност, особено сега, когато тя толкова се усложни. От

друга страна социализмът не може да изпълни тези задължения в преходния период. Това

означава, че има два вида интеграция по пътя към глобалната интеграция: капиталистическа

и социалистическа. Глобалното развитие изисква универсални решения. В този смисъл,

решителността придобива глобално измерение, съответстващо на глобалното измерение на

ерата и на посоката на теорията и на науката. Научното валидиране на новия мироглед

отразява неговата сложност; колкото по-сложна е настъпващата действителност, толкова по-

обхватен става смисъла на научното й овладяване и расте необходимостта от действия,

базирани на нова теория.

За предпочитане е използването на универсалисткия подход, който да включва класово-

базирания подход. Следователно и тук, в случая с Нов възглед, при положение, че полето на

действие на политическите субекти стана целият свят, структурата на приоритетите при

социално-икономическите процеси също следва да се промени, като универсалните

приоритети вземат превес над ограничените национални, местни и регионални приоритети.

В този смисъл, практиката на политическите субекти се върти около няколко теми и се

повтаря с едни и същи мотиви в различните варианти, търсейки обогатяване с „нови“

понятия за да отговори на политическата икономия, изтеглена от стереотипите на миналото

с помощта на властовите средства, с които разполага принципно отиващата си държава.

Разликата между сляпото следване на глобалното развитие и глобализацията, основаваща се

на обективни закони, е елемент на сблъсъка между енергията на субектите с обективните

закони и зависи от динамиката на тяхното взаимодействие. Балансът на глобалното развитие

произлиза от универсалния поглед върху този процес от глобалната гледна точка и от

анализа на явленията в световен мащаб.

Приоритизиране на политическия подход към глобалната икономика. Новото

политическо мислене възниква във връзка с проблемите, чиито условия и срокове за

разрешаване бяха назрели. Това означава преди всичко, че тези универсални проблеми са

обективни, свързани са с историческото развитие на човечеството и имат политически и

икономически измерения.

Участието на държавите в наднационални съюзи, като ЕС или Евразийския съюз, не

трябва да се оценяват абстрактно, а с разбиране за начина, по който те разширяват своята

база, което ще рече, че все повече страни получават възможност да упражняват своите права

или да отправят своите искания по отношение на международното разделение на труда. С

други думи, партньорството и сътрудничеството водят до универсализация и до уреждане на

универсалния конфликт. Обединяването на разградения свят е в интерес на всички,

предоставяйки на глобалния пазар липсващата му частица от доскорошния опонент – било

то от страна на социализма за капитализма или от страна на капитализма за социализма – и е

от взаимен интерес за капиталистическата и за социалистическата част на света. Това се

дължи на развитието на производителните сили в глобализираната икономика и

производствените отношения, които остават затворени в отделните държави и все още се

разглеждат от класово-базирана гледна точка. Това е качествено и количествено нов възглед

в областта на политическата наука, органично свързан първо с детерминисткия процес на

взаимозависимост между всички държави и с отслабването при същия процес, което ги

превръща от субект в обект на управление; второ – с трансформацията на отношенията

държава-капитал от вътрешни във външни. Тази позиция на политиките като обект на

43

глобалните процеси е диалектически свързана с горното и тези диалектически отношения

стават приоритет на тяхното управление.

ГЛАВА ПЕТА

РАЗРАБОТВАНЕ НА НОВ МЕХАНИЗЪМ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НОВИ

ИНСТИТУЦИИ НА ГЛОБАЛНО РАВНИЩЕ

5.1. КРИЗИ И УПРАВЛЯВАЩИ ИНСТИТУЦИИ Опитът от кризите показва, че към днешна дата кризите не са разрешени нито в сферата

на обращението, нито във финансовата сфера, при положение, че кризата се проявява и в

двете сфери. Решаването на кризата се базира на съответен механизъм, който да решава

кризата в сферата на реалната икономика, в сферата на производството. Всяка криза се

случва тогава, когато механизмът на системата спира да реагира на нейното управление.

Независимо от това, всяка криза от своя страна също създава нови механизми за справяне с

нея. Колкото по-сложна е кризата, толкова по сложен е механизма за справяне с нея.

Пазарният механизъм не се справи с овладяването на кризата от 1929 г.,

интернационализацията и глобализацията на икономиката показаха, че Кейнсианството и

държавната намеса не бяха ефективен метод за овладяване на кризата от 1974-75 г.

Кризисният механизъм от 1974-75 г. за първи път бе свързан с геостратегията и

наднационалния капитал, както на геоикономическо равнище, чрез даването на привилегии

на наднационалния капитал, така и на геополитическо равнище, чрез функциониране на

механизма на кризата от 1974 г. с нови параметри. Кризата от 2008 г. бе най-

продължителната и респективно нейните измерения и въздействие върху механизма за

социално възпроизводство бяха големи. Тази криза бе също така комплексна, проявяваща се

като криза на глобалната икономика, при която динамиката на отделните национални

икономики отслабваше, т.е., на първо място кризата не можеше да бъде решена на

национално ниво. Приема се за аксиома, че системата в криза рухва едва след като е

изчерпала всичките си резерви за оцеляване. Историческият опит показа, че всеки

новосъздаден механизъм е по-прогресивен от стария и по-широкообхватен по отношение на

участието, следователно измеренията му са адекватни на измеренията на експанзията на

глобалната икономика. Механизмът, който се открои във връзка със СФКК2008 бе на Г-20.

Ефективността на Г-20, показателна като динамика, може да бъде оценена чрез факта, че

този механизъм се задейства незабавно за справяне със СФКК 2008, задача, надхвърляща

възможностите на традиционните механизми, МВФ, МБВР и други, които понастоящем Г-20

е надхвърлил. Г-20 въвежда ново качество в глобалната система. В случая с глобалната

икономика, необходимостта бе отклонена към стремеж за нов механизъм за икономическо

управление, който да е съвместим с условията на настоящия век.

Засилване на субективния фактор в Управлението. Интересът на икономистите-класици бе насочен към икономическия растеж и разпределението на стоките, базирано на

стойността. Маржиналната „революция“ се характеризира на първо място с изчезване на

интереса към икономическия растеж и фокусиране на интереса на научната мисъл върху разпределението на наличните ресурси. Икономиксът се трансформира по-скоро в наука за

изчисляване, отколкото за избор и проблемът се трансформира във въпрос за максимална

работа при ограничения. Разбира се, това остана далеч от изучаването на вътрешните структури, на които се крепи системата и вътрешното и външно сродство на явленията,

което направи невъзможно обяснението на явленията на всяко едно ниво, местно регионално

или глобално. Ключовият фактор за трансформацията на политическата икономика в „икономикс“ бе заместването на обективната теория, преди всичко на теорията за

стойността, със субективната теория, въз основа на която се твърди, че всички стойности са

индивидуални, следователно субективни. Икономическата научна мисъл се опита да отдели икономиката от факторите, свързани с ръководството и властта и от социалните отношения

44

между хората. Това доведе до отделянето на микроикономиката като теория на

рационалните индивидуални избори от макроикономиката, което се отрази в промяна на името на икономическата наука от политическа икономия на „икономикс“. В тази връзка се

засили ролята на субективното управление, което намери изражение в укрепване на

позициите на геостратегията като метод за управление на икономиката и засили субективния фактор в сферата на управление.

5.2. НАУЧНИТЕ ИЗМАМИ И ИЛЮЗИИ НА БУРЖОАЗНИЯ ЕЛИТ В опита си да се установи като универсална система, еднополюсният модел подкопава

научните основи, като ги подчинява в услуга на геостратегията и на поощряваното в

световен мащаб научно развенчаване. Икономиката и социалната криза осветяват тези факти, както и конкуренцията на наднационалната класа със съответните национални класи,

временното сътрудничество за несправедлива експроприация на националните

производствени отношения. Националните производствени отношения и свързаните с тях производителни сили попаднаха под контрола на наднационалния капитал.

Прогресивният капитализъм отхвърля старите принципи като спирачки на развитието,

дължащи се на тях, в края на пътя. За консерваторите времето и вечността се сливат, т.е. времето не може да даде нещо, което не е съществувало първо. (Кондилис, П., 2015, сс. 169-

170). Това сливане на времето и отделянето на икономиката от политиката цели да не се

подлага на контрол независимото развитие на капиталистическата икономика и на буржоазията, какъвто контрол на практика се упражнява при държавата и науката. Под

властта на икономиката социалните отношения се обезличават, те зависят единствено от

безличната икономика и взаимозависимостите между хората вече нямат пряк характер, а се проявяват непряко чрез посредничеството на икономиката. Тези явления имат за

последствие загуба на социалните връзки между отделните индивиди и песимистично

възприемане на управляващата класа като социална криза.

Баланс на научната мисъл в двете системи, оптимизъм – песимизъм. Вълната от

недоверие и технологичен песимизъм се разраства в ниските и средни слоеве и в принципно

не монополната икономика. Краен израз на песимистичната идеология е идеологията за края и отражението на също така крайните, разрушителни процеси върху социално-

икономическата сцена. Най-силно въздействие оказва преследването от страна на монополисткия елит на и сравнителното примирение на немонополистките сили с логиката и

„идеологията на малкото“, синоним на глобалния спад на доходите, икономиите,

безперспективния романтизъм с тенденция към идеализация и примирение с дребномащабното производство. Глобализацията се доминира от закона за голямото, което е

обективно технологично реабилитирано от развитието на производителните сили. Това, в

периода на преход от малкото към голямото, се отразява в социално-политическото отчитане и подпомагане от държавата на малките и средните предприятия и на безработните, както и

на развиващите се държави от развитите. Проявленията на краен израз на песимизъм са

следните: (а) Краят на историята е историята на общественото производство, краят на растежа на производителните сили. (б) Краят на труда; означава край на общественото

производство. (в) Краят на идеологията: Идеологията преповтаря социалните практики,

следователно краят на едното означава и край на другото. (г) Фобията от огромните промени, които се случват, обективно предизвиква предубеждения и суеверия, синоним на

които принципно е „идеологията на края“.

Под общия натиск на обективните закони се заражда оптимизъм тогава, когато съзряват условия за справяне с херметизацията в националните граници, на база на критериите за

растеж на производителните сили и промяна в производствените отношения.

Противопоставянето на социализма и капитализма се проявява, наред с останалото, и в различието в мненията и отношението към перспективите на глобализацията. В преходния

период, търсенето на сътрудничество е с исторически характер и не трябва да се

възпрепятства от идеологиите на двете противоборстващи системи. Това означава нова идеология, всеобща идеология, способна да завладее съзнанието на всички, да привлече

45

участието и сътрудничеството на всеки за намиране на решение на универсалните проблеми,

което би било невъзможно без такова участие и сътрудничество.

5.3. ДЕМОКРАТИЧЕН ИКОНОМИЧЕСКИ МЕТОД ЗА УПРАВЛЕНИЕ Настоящата разработка разглежда глобалната икономика в нейната диалектическа

взаимовръзка с глобалната политика и геостратегията в нейната диалектическа връзка с

нейният носител и същина – монополът. Анализът стигна до заключението, че в глобалната

икономика настъпват нови значими качествени структурни промени. Изправен пред въпроса на оцеляването, наднационалният капитал демонстрира елементи на рационалност и

реализъм, подлага на дискусия намесата на държавата (Г-20: Реформа на финансовия сектор)

не само на ниво предприятие, но и по браншове на икономиката и участва в споразумения, неизгодни за самия него (Долар, МВФ) в контекста на Г-20.

Глобалната асиметрия и липсата на глобален ред и на сили, осигуряващи глобална

кохерентност, правят институционалната уредба на глобалното ръководство и икономическото управление изключително трудни. „Би било теоретично възможно и

ортодоксално от етична гледна точка да се натовари за повсеместно прилагане на този водещ

принцип световна организация, в чиято рамка големите и малките държави да участват в споразумението помежду си в преследването на тази цел ” (Кондилис, П., 1992, p. 51)

Горният преглед и по-конкретно задълбоченият анализ на предприятието, инвестирането и

свързаните с това икономически и политически климат, сочат, че създаването на механизъм за глобално управление и контрол имат надеждна обективна основа.

Тази надеждност се дължи на факта, че в контекста на кризата на еднополюсния модел и

на капиталистическата собственост, при които частната собственост върху средствата за

производство е в сериозен колапс, устройството на прехода във форма, съвместима с новата

глобална ситуация, става чрез важен, сложен и глобален механизъм на управление, изграден

от съвременните институции на ООН, ДДПС и Г-20. (i) Това, по-точно казано, е сериозна

корекция на съвременния дефицит и възстановяване на критичното равновесие между

глобалните материални въпроси и методите им за управление, съдбоносна стъпка към

възстановяване и прилагане на закона за съответствие на развитието на производителните

сили с производствените отношения, които са вече изключително свръхразвити и

глобализирани. (ii) Това беше демонстрирано от анализа на икономическата сигурност,

глобалното сътрудничество, конфликта между двете социално-икономически системи и

проблемите, произтичащи от еднополюсния модел. (iii) То бе демонстрирано също и от

неспособността на една от социално-икономическите системи да упражнява балансирано

глобално ръководство в ерата на прехода. (iv) То се доказва и от целия предишен социално-

исторически опит, особено натрупания през последните 150 години, както статичен - за

конкретните исторически събития, така и, преди всичко, за динамичното им развитие във

времето. (v) Освен това се наблюдава потвърждение на организационно-институционално

равнище, станало очевидно през измерението и авторитета на институциите, занимаващи се

с глобалните въпроси, международни, регионални органи, били те познати, като ООН или

нови, като Г-20.

Последните, ООН и Г-20, са с особена тежест, авторитет и перспектива, тъй като и двете

са плод на големи кризи. Горният анализ подготвя пътя за новата подредба, устроена в

движение от сложния механизъм на ООН- ДДПС - Г-20 като нов метод, способен да

формира контролния механизъм на глобалното икономическо управление и едновременно с

това да намери решение за оцеляването на капитализма в частност и на човечеството като

цяло. Анализът се занимава с предприятието като ядро на икономическия живот в

съвременното общество. Реалистично равнопоставено са представени елементите на двете

страни, изразяващи се в два противоположни типа предприемачество, капиталистическо и

социалистическо. В глобализираната икономика се очертават два типа предприятие

(анализирани в § 5.3.2).

46

Развитие и тенденции при системата на управление и контролния механизъм

Система на управление/

Управление на икономиката Движещи сили Контрол на икономиката

Ненаучно управление на икономиката Физически върховен орган

Икономическо развитие -

техника

Изпреварваща конкуренция Несъвършен пазарен механизъм

Производителни сили - капитал

Научно управление -

Съвършена конкуренция

Свободен пазарен механизъм –

Държавни инструменти Капитал – Научно-

технически прогрес

Свободна пазарна конкуренция Разделение на собственост от

управление

Свободен пазарен механизъм–

Държавни инструменти

Капитал – Криза – Научно-технически прогрес

Монополна конкуренция Монополен капитал Производствени отношения –

Капитал – Криза - ПСВ

Регулация на монополите – споразумения- договори –

Първична държавна намеса

Контрол на монополите – Първична държавна намеса –

Пролетариат (социализъм

Капитал – ВСВ – (Производствени отношения)

Регулация на държавния

монопол- Институционална

Държавните институции

(капитализъм) – Пролетариатът чрез държавните институции

(социализъм)

Глобализация – Баланс на силите – Кризи –

Еднополюсен модел –

Наднационална капиталистическа класа

Геостратегия Наднационални институции

Геополитически –

Геоикономически (тенденция)

Наднационал

ни институции

Преходно

Кризи – Външен скок

(държавен капитал) – Съвместно съществуване на

двете системи -(*Качествен

подход към управлението на кризите)

Наднационални

институции (тенденция)

Обществено

управление (тенденция)

Международни институции

Обществен

контрол (тенденция)

Качественият подход е резултат от необходимостта от регулация, но също така представлява

сила на нова форма на управление

47

5.3.1. Новият управленски механизъм се изправя пред глобалните проблеми

Според анализа на настоящата разработка, новият метод за управление може да реагира

на регулацията на глобалната икономика през преходния период, с отчитане на

характеристиките на този период. За да го направи в контекста на политическата икономия,

новият метод за икономическо управление трябва да е в контраст с глобалните проблеми.

ООН- ДДПС - Г-20 е диалектическата половина на кризисната система (ООН и Г-20 се

раждат от кризи), основните проблеми на глобалната икономика и придружаващите ги

предизвикателства се натрупват постепенно в последните десетилетия. Механизмът е

свързан, като субективен фактор и субект с процеса на регулиране и управление на

глобалната икономика, по закона за необходимото съответствие между развитието на

производствените сили и производствените отношения в световен мащаб. Това се дължи на

факта, че Г-20 участва с повече от 80% в БВП и почти всички държави имат пряк или непряк

достъп до него, чрез свързване на производителните сили с производствените отношения

дори и на държавно ниво. ООН- ДДПС - Г-20 регулира конфликта между капитализма и

социализма, като свързва двете системи с глобалните проблеми. Този въпрос е свързан с

разграждането на глобалната икономика и нейното обединяване.

Тези пояснения са свързани с новото знание, предоставено от разработката, с фокус

върху конкретната връзка между механизъм и предизвикателство. За целта са коментирани

два ключови, диалектически свързани въпроса: (1) Първият е свързан с основното третиране

от механизма ООН- ДДПС - Г-20 на съвременните глобални въпроси, съответстващите им

проблеми и предизвикателства. Тя показва, че то се движи в рамката на възгледите на

диалектическия материализъм, както като сложно единство, така и като отделни части. (2)

Вторият въпрос също се съсредоточава върху връзката на механизма ООН- ДДПС - Г-20 и

предизвикателствата по въпросите на Новата ера като цяло. Светът е преобразен и тази

трансформация е универсална, доколкото засяга глобалното общество и всичките му

аспекти, то е противоположност и ново качество, революционна промяна. В тази

революционна рамка се регулира цялата система от конфликти, движеща съвременния

свят. В тази революция, както и в много други, очевидно важи законът на глобалната

политика: колкото по-голяма е постигнатата промяна, толкова по широко участие и роля на

обществото в нея се изисква. Новият управленски механизъм отговаря на горното търсене и

се изправя за решаване на системата на конфликти като цяло и на всеки един по отделно: По

отношение на екологичния конфликт - чрез консенсуса на световната общност да даде своя

принос за плащане цената за неговото уреждане, независимо на коя от страните е вината, на

база на принципа на Новата политическа мисъл, че това се явява инвестиция в развитието.

По отношение на основния конфликт между двете социалноикономически системи – чрез

заместването на фактора сила-мощ от категорията интерес-полза. Относно вътрешния

империалистически конфликт и логичните неоколониални загуби - чрез мирно съвместно

съществуване. И накрая, относно конфликта между националния суверенитет и разпада на

националните държави – чрез незаменимостта на международното сътрудничество,

нарастващата откъсване между понятията независимост и автономия, промяната в

съдържанието на двойката народен суверенитет и самоопределяне. Наред с конфликтите се

наблюдава, тръгвайки от социална основа, раздробена на индивиди, динамичното

формиране на политика отдолу-нагоре. Безпрецедентно събитие за човечеството е, че

политиката отгоре надолу се развива в същата посока с принципно демонстрираната от

механизма ООН- ДДПС - Г-20 коригираща, направляваща и координираща цел, при

безпрецедентно единство на власт и интереси в света, в рамките на което се позиционира

наднационалният монополен капитал, който дава своя принос в същата посока. Това сочи, че

нещата се движат в посока на интернационализация, основно глобализация, отразявайки

повече или по-малко адекватно нейната форма.

48

Новият механизъм на управление се конфронтира с еднополюсния модел.

Регулацията на глобалните въпроси от механизма ООН- ДДПС - Г-20 очевидно включва

наложителна и постоянна конфронтация с еднополюсния модел. Наднационалната

капиталистическа класа предлага геостратегията като механизъм за икономическа

регулация, причинявайки изкривяване и катаклизми в плавното движение на капитала и

труда на глобалния пазар, с разрушаване на производствените сили и заплаха за системата

човек-природа. За да запази транснационалните инвестиции и тяхната независимост от

държавата, наднационалния капитал, макар да ползва държавни средства, прави обрат към

държавата. СТО, Г-4, Г-7, Г-8 са създадени за тази цел. Тези институции, а освен тях и МВФ

и Световната банка, имат пръст във водачеството на неоконсервативното предприемачество:

виртуалната икономика, наднационалните компании с висока доходност – офшорки,

недвижими имоти, Енрон – с креативните счетоводни практики и т.н. Неоконсерватизмът

обаче обърква реалната икономика, разстройва нейната уредба и разрушава икономиките на

отделните държави. Ситуацията тук е такава, че наднационалната капиталистическа класа,

застанала в центъра на социалноикономическия живот, нанася щети и потенциално засилва

рисковете, било със своето присъствие или със своето отсъствие. Този еднозначен извод

изисква, по-специално от механизма ООН- ДДПС - Г-20, регулацията на глобалната

икономика да се основава на разбирането на това и да се справя с проявата на тези

детерминистки положения в практическото приложение, както досега.

Конфронтацията на механизма ООН - ДДПС - Г-20 се развива на три полета: (1) Първото

поле е това на самия еднополюсен модел, чиято регулация се обосновава със следните два

мотива. Първият е, че дискредитирането на капитализма не само не допринася за

историческото развитие, но в действителност се отклонява от него. Засега, ООН – ДДПС -

Г- 20 е в състояние да замества еднополюсния модел и механизмите за обществено

възпроизводство, включително Новия световен ред (НСР). Вторият мотив се занимава със

заемките от неоконсерватизма и традицията, когато динамиката им се използва за целите на

прекия конфликт и геоикономическото регулиране на икономиката. (2) Второто поле е това

на контакт и връзка между двете системи. Компонентите на механизма ООН – ДДПС - Г- 20

са: Двете социално-икономически системи, капитализма и социализма, определящата роля

на производителните сили, принципите на приятелство, мирното съвместно съществуване,

правото на вземане на решение без ограничение и световната солидарност. Първата мисия е

класическа, касаеща стабилния преход от старото към новото общество, докато втората е

налагане на абсолютно задължителното условие трансформацията да се извършва по мирен

начин. (3) Третото поле е това на единството на теорията и практиката, с преминаване към

ново качество в държавната практика след събитията от 1989 г. и до днешни дни. Новият

механизъм води до конфронтация на капитализма и социализма в основна сфера на живота,

а именно икономиката и на основната й сцена - политическата икономия. Механизмът

ООН – ДДПС - Г- 20 демонстрира, че засяга и тези норми, показател за глобалния му

реалистичен подход.

Нов качествен подход за справяне с икономическите проблеми на глобалната

икономика. Документът на Г-20 от срещата на върха в Лондон от 2009 г. не споменава

СИК2008 и съпътстващите я проблеми, но се фокусира върху глобалната сигурност в

широкия смисъл на това понятие. С други думи, справянето със световната икономическа

криза от 2008 г. (СИК2008) не се случва по традиционния начин, в контекста на

геоикономиката, а във основа на Програма за обща и пълна сигурност, с един от основните

й компоненти - икономическата сигурност. Икономическата сигурност засяга въпроса за

инвестирането в глобалната икономика и стои в основата на структурна реформа насочена

срещу неоконсервативното развитите, съсредоточена в интелигентно предприемачество,

военната промишленост и виртуалната икономика. Икономическата сигурност се занимава и

с проблемите на предприемачеството, развитието и всички свързани с това възникнали

проблеми, като полето за инвестиции чрез креативни счетоводни практики тип Енрон,

49

офшорните компании, НПОтата, задънената улица на данъчния рай, в който долари, евро и

други валути се изпират и стагнират. Следователно икономическата сигурност засяга

регулацията на капитала. Преговорите относно екологичната сигурност касаят кризата в

околната среда, като параметър на СИК2008. Екологичното измерение на безопасността или

регулациите свързани с околната среда предполагат универсален (ИКАО Околна среда,

Схема за търговия с емисии) подход, който е установен като такъв в хода на глобалния

публичен дискурс през първите пет години на седемдесетте години на двайсети век във

връзка със световната икономическа криза на капитализма 1974-75 г. За да бъдем точни,

проблемът с околната среда произтича от факта, че еднополюсният модел, в името на

печалбата, разрушава двата източника на обществено богатство, човекът и природата.

Опазването на общественото богатство и на системата човек-природа е чрез регулиране и

рационално разработване и използване на оскъдните ресурси. Военно-политическата

сигурност засяга регулацията на процесите и преди всичко процесът на ядрено

разоръжаване, който бе подновен на въпросната среща на върха на Г-20. Системата човек-

природа не може повече да противостои на въздействието на производствените сили и по-

специално на разрушителните военни сили. Хуманитарната сигурност засяга регулацията

на движението на труда. Остава отворен и въпроса относно мерките, програмите,

политиките, пакетите финансова помощ и т.н. предназначени за справяне с хуманитарната

сигурност, когато като тяхната отправна точка е намаляване на безработицата, но

едновременно с това се разглежда заплахата за системата от нарастването на безработицата

и миграционната вълна. Задълбочаващото се участие на Г-20 по въпросите на глобалната

сигурност е най-важния елемент от горното историческо творение, както за оттегляне на

еднополюсния модел и НСР, така и за иновациите в сферата на управление, с набавянето на

необходимите елементи за създаването на управляващ механизъм за контрол на глобалната

икономика.

Новите въпроси, които се пораждат сега са, че за първи път, боравенето с

икономическите проблеми не става по традиционен начин, не се предлагат икономически

политики за коригиране на количествените показатели, т.е. монетарна политика, данъци,

увеличаване или намаляване на производството, инвестиции, консумация, паричен пазар и

др. На тяхно място се предлагат нови качествени мерки за регулиране на икономиката на

база глобална сигурност. Следователно, за общата оценка на глобалните икономически

резултати е необходимо определянето на някои критерии за оценка на резултатите от

предприетите действия. Критериите, предложени в тази разработка, са комбинация от

общоприетите, изменени от глобализираната икономика и новите, които се извеждат от

предходния анализ. Общоприетите включват, между другото, следните3: (1) Равнище на

производството (редактирано: за глобалната икономика.) (2) Процент на ръста на

производството (редактирано: за глобалната икономика.) (3) Стабилност (на производството,

заетостта, цените.) (4) Икономическа сигурност на индивида (сигурност на дохода и/или

заетостта. - Редактирано: на ниво национална държава.) (5) Справедливост (с включване и на

двете: “приемливо” ниво на неравенство на доходите и богатството, равенство на

възможностите. – Редактирано: на глобално равнище.)

Новите критерии са следните: (1) изравняване на ПЧИ (процента на ПЧИ, който е

различен за развитите и развиващите се държави, се предполага че ще се уеднакви при осигуряване сигурност за инвестициите.) (2) Процент на индустриализация, (процентът

трябва да е с тенденция към средния за света за всяка една държава.) (3) Процент на

интегрираната в бизнеса Корпоративна социална отговорност при корпоративните операции. (4) Брой на страните под ембарго или с наложени санкции (намаляващ). (5) Процентно

намаляване на емисиите (обект на по-нататъшно разглеждане и/или ревизиране и

разработване).

3 Борщайн, М., 1979, Сравнителен икономикс, Хоумууд (Илинойс) : Ричард Д. Ървин, Инк, стр. 12.

50

5.3.2. Наднационалното предприятие и глобализираният пазар

В съвременната действителност се очертава важният въпрос за водещото предприятие в

глобализираната икономика. Първият тип предприемачество касае планирането и

партньорството в сферата на капиталистическото предприятие. Правилото да преобладава “великото”, в съчетание с основните икономически закони, води на бял свят

Наднационалната монополна корпорация (НМКo).

Тази структура вече съществува в диалектическа зависимост с Наднационалния капитал

(ННК) и Наднационалната капиталистическа класа (ННКК). Каналите, по които се

разпростира тяхната власт в сложната глобализирана система са същите като тези, ползвани

от великите сили за разпростиране на тяхната политическа власт (МВФ, Световната банка,

НАТО, ЕС и др.). Следователно може да се твърди, че НМКо е в диалектическо единство и

със силните държави, като това важи и за двете социално-икономически системи,

капитализма и социализма. Ролята на държавата ограничава навлизането на силите на

глобалната икономика и единствената организация, която може да играе ролята на първи

измежду равни е НМКо, краен механизъм на наднационалната система за контрол на потока

от енергия и ресурси и за предопределяне на движението на стоки и услуги чрез

контролирани цени и мониторинг на производителните сили и научния персонал.

“Новото глобализирано” предприятие трябва да е с измерения, които са пряко

пропорционални на предизвикателствата, свързани с измеренията на обединения световен

пазар. Именно динамиката на икономиката на свободния пазар е тази, която доведе до

мултинационалните компании и от там, доведе до създаването на нов наднационален елит,

институционализиран в Наднационалната монополна корпорация. Тази форма на

организация е съвместима с институционалното управление на икономиката и развиващите

се тенденции в сферата на управление, едновременно с геостратегическо и обществено

управление. Схемата показва организационните връзки при институционалният мениджмънт

на икономиката и ръководството чрез Наднационалната монополна корпорация (НМКо).

Новата наднационална корпорация под контрола на държавата. Създаването на

наднационалната монополна корпорация е обективен процес на легитимиране на

историческото развитие и е необходимата организация за ръководене на организационната

структура на предприемачеството в контекста на глобализираната икономика. Въпросът,

който се появява в случая е, кой върху кого упражнява контрол, НМКо върху държавата или

обратно. Една от основните причини за създаването на институциите е контролът

ВЪНШНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА И

НАДНАЦИОНАЛНИТЕ КОРПОРАЦИИ

Национални

държави

НМКо

Национални

институции

Икономическа

политика

51

осъществяван от тях върху производителните сили и когато контролът на институциите се

прехвърли на наднационалния капитал, то той съответно става контрольор на

производителните сили. Институциите биват контролирани от тези държави, респективно

Наднационален капитал, които са в тясно партньорство и използват слабите партньори за

свое прикритие. При тези обстоятелства е детерминистки невъзможно за международните

институции да отговорят на потребностите на съвременната Световна Политическа

Икономия и следователно възможностите на Наднационалната монополна корпорация са

ограничени. Резултатът до тук е неуспех на системата за управление да разреши проблемите,

възникващи от необходимостта за поддържане на хегемонията на САЩ и установяването на

модел на развитие на промишлените потребители в развитите страни и чрез тази хегемония –

установяване на надмощие на Наднационалната монополна корпорация. В тази връзка, в

Евразия се създават нови форми и системи на управление на икономиката, а нови методи за

контрол с използване на бюджета в компании, сдружения, държави и институции са с

тенденция за създаване или се прилагат.

Историческата икономическа практика, на база многобройните нива на икономическо

развитие, оформи три отчетливи плоскости: вътрешен и външен контрол на съвместните

държавни и частни предприятия, контрол на държавно равнище и контрол на равнище

международни институции, като всички изброени преди това са били подчинени на

организацията на държавното управление на икономиката, както в местен, така и в

глобален мащаб. Механизмът ООН - ДДПС - Г-20 е в състояние да управлява световната

икономика и трябва да се установи неговото диалектическо съответствие на ниво

предприятие. Това е практическото приложение на тази работа, с отразяване

решаващата роля на държавата през периода на прехода, с предаване на всички нейни

витални елементи и едновременно виталните елементи на двете социално-

икономически системи, социализма и капитализма, на глобализирания свят. Горната

схема показва организационните връзки при управление на националните държави на меж-

дународните институции и чрез институционалното управление, глобалното ръководство

упражнявано от националните държави, в качеството им на равноправни членове в

управлението на Наднационалната корпорация (ННК) под контрола на държавата.

Следователно, при изготвянето на новите проекти, публични и частни, със създаването на

този вид компании, върху енергийните източници и производството се постига съвместен

контрол съвместно от страни, принадлежащи към различни икономически системи (Русия – САЩ, Русия – Китай и др.) Накратко, този систематичен и последователен подход открива

практическия и многостепенен партньор в лицето на Наднационалната корпорация (ННК)

под контрола на държавата за обоснован в най-общ икономически план. Това е

Национални

държави

Икономическа

политика

Международни

институции

Корпорации

ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА И

КОРПОРАЦИИТЕ

52

исторически необходим механизъм (предприятие и държава), който да служи на обществото

в периода на прехода.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Системата за управление се движи в съответствие с развитието на икономиката.

Постепенното развитие на икономиката, от прости форми на организация до по-сложни,

засяга системата за управление по същия начин. Това движение е обект на икономически закони, произтичащи от капиталистическия натиск в търсене на вътрешни и външни

източници на развитие. Нашият анализ разкрива съществуването на движещи сили, които

водят до нова форма на управление. То започва от ненаучно управление на икономиката и се развива благодарение на силите, които го водят до нова форма. Когато формата на системата

за управление се променя, нейното съдържание и същност не се променят непременно. Тези

движещи сили, според тяхната важност са: производителните сили и икономическото

развитие, техниката и научно-техническият прогрес и натрупването на капитал. Важни

фактори са също кризите на икономическата система и войните, които макар и да са

деривати, имат особено значение при оформянето на формата и вида на системата за управление. Движещите сили действат в комбинация, в зависимост от текущите

обстоятелства. Производствените отношения са специална категория, тъй като те действат,

като променят формата, но също така и съдържанието и/или същността на всяка система за управление. Тенденцията е към колективно и социално управление и възходът на

субективния фактор в управлението е научната отправна точка в областта на управлението.

Ситуацията стана по-сложна с глобализацията на пазарите и с необходимостта от

съвместно съществуване на две различни социално-икономически системи. Икономическите

теории обаче са адекватни, обяснявайки развитието на системата за управление и контрола

на икономиката до 1970-те години. Анализирайки класическите, кейнсианската и новите

класически икономически теории в съответствие със системата за управление, стигнахме до

заключението, че тези теории се опитват да обяснят пост фактум тенденциите в системите за

управление, като предполагат за всяка от тях различна система за управление на

икономиката, подчинена на текущата управленческа система. Институциите биват въведени

в сферата на управлението и след появата им, те играят важна роля в регулирането на

икономиката. Според еволюцията на икономиката видът на предприятието се променя към

по-висша форма. Така монополът поема контрола над икономиката, защото развитието на

производителните сили изисква нова форма на предприемачество и монополната

конкуренция регулира икономиката. Ситуацията се промени с по-нататъшното

икономическо развитие и необходимостта от преразпределение на пазарите между

монополите. Продължителният икономически растеж в капиталистическите икономики

доведе до движение на капитали от националното към международното пространство.

Развитието на производителните сили и изостаналите производствени отношения имаха

двоен ефект: промяната в същността на кризите и в регулациятата на държавния монопол

Съвместното съществуване на капитализма и социализма доведе до два различни вида

производство. Връзката между двете се основава на търговското производство, което служи

в преходни периоди. Търговските отношения регулират икономиката, което показва, че

световната икономика не може да бъде премахната, тъй като производителните сили се

развиват. Конфликтът между двете системи може да изглежда че е на политическото ниво,

но той е резултат от икономическото развитие, което следва неговия курс. Този курс на

икономическо развитие е съвместим с предишния анализ, налагащ се от общите

икономически закони. Институционалното регулиране на икономиката нараства с

нарастването на конфликтът между двете системи. В контекста на новите институции

социализмът носи свой собствен детерминизъм, свързан с икономическите закони. Тази

тенденция не е нищо повече от формирането на нова универсална система. Търговските

отношения и институции са обединяващите връзки на глобалната икономика. Събитията от

1989 г. доказват, че е илюзия обединението на пазарите вследствие на премахване на

53

политическите пречки. Причините са икономични и в този курс се движи светът. Затова

управлението на икономиката се движи от икономическото развитие и нейният вид и форма

и особено нейното съдържание се оформят от общите икономически закони.

Цялата глобална система следва прогресивното движение с неговите съответни

институционални изрази, които възникват от кризите на капитализма, при най-горещите

точки на конфронтация между двете системи. С появата на наднационален капитал, ролята

на държавата още повече отслабва при контрола на капитала над държавата. Усилията са

насочени към придобиване на контрол върху институциите на национално и международно

ниво, които са икономически регулиращи механизми.

Ходът на развитието не е гладък и стремежът към глобално управление създава пречки

и разделя обществото и икономиката на части. Такъв е случаят с еднополярността,

възникнала след разпадането на Съветския съюз. При еднополярността един нов тип

управление създаде геостратегическото регулиране на икономиката.

Геостратегията е съвместима с еволюцията на системата на управление, защото нейният

първи приоритет е да регулира движението на капитали и работна сила. Разликата тук е във

философията зад тези цели, която е неоконсервативна и е в съответствие с преследването на

униполярно глобално управление. Това е управленчески метод, който се опитва да съчетае

дефицита при капитализма и неговото проявление чрез „комдоминион“, „нулев растеж“,

„дерегулация“ и „съзидателно разрушение“. Що се отнася до труда, целта е обезценяването

на работната сила и връщането в етапа на принадената стойност, чрез безопасното движение

на капитали в „безопасни” развити икономики и принудителната миграция, която следва

движението на капитали. Всички тези мерки са съвместими с нашето заключение относно

управленческата сфера и институционалното регулиране на икономиката. Развитието на

производителните сили и на капитала срещнаха съпротива в индивидуалната частна

собственост, което означава, че всяко ниво на икономическо развитие има подходящ

съизмерим тип начинание. На предприемаческо ниво наднационалният капитал става ядрото

на икономическия живот и атакува частното и националното монополно предприемачество,

ядрото на капитализма

Придвижвайки анализа напред, по-близо до реалността на глобалния свят, изследвахме тенденциите в системата на управление и контрол на икономиката. Резултатите от този

анализ са съвместими с предишните заключения, с очакваните черти и особености, добавени

от глобализацията. Капиталистическият подход към глобализацията на пазарите се осъществява чрез междинна фаза - тези на регионалните съюзи ЕС, NAFTA (наследено от

USMCA), TPP и други, които са временно непълни (Трансатлантическия съюз и TIPP). Това е частична интеграция, етап преди обединението на световния пазар. Целта е да се

премахнат междудържавните системи и да се наложат транснационални мрежи и

наднационалното управление на икономиката, които обслужват наднационалния капитал и

неговата представителна, наднационална корпорация, без съпротивата на националните

държави. Опозицията между национална държава и наднационален капитал поставя

последните в позиция на власт и я укрепва, което води до национален нихилизъм. Регулирането на икономиката чрез институции и системата на управление обхваща

неокласическата, кейнсианската икономика и планираните методи на управление. Предмет

на регулиране сега е държавата, а не физическите лица и / или частните предприятия, които се контролират само на по-ниско ниво от държавите. На по-високо ниво, стои геостратегия,

но не в пряка връзка с регионалните асоциации. Регионалните асоциации се движат в същия

курс с геостратегическото регулиране, но идват в контраст с крайната геостратегическа цел, която е разпадането на същите регионални асоциации в последния етап на глобализацията.

Това показва нестабилността на ЕС и NAFTA. Това е процесът на униполярна глобализация,

обобщен по следния начин: Частично интегриране в регионалната асоциация и виртуална

конвергенция на държавите. Разтваряне на националните държави и окончателно топене на

световния пазар, състоящ се от отделни и независими индивиди, търсещи свой собствен

интерес.

54

Когато имаме симетрия, националната държава засилва суверенитета си, съдържанието

на движението на капитали и на работната сила се променя и тези промени се основават на използването на обективно тестваната форма на планиране. Вторият начин е свързан с

демократичната глобализация, укрепването на националните държави, до тяхното пълно и

окончателно оттегляне в глобализираната икономика, чрез процедури, аналогични на тези на тяхната конституция. Международните или наднационалните институции увеличават

престижа си с участието на повечето държави в тях, увеличава се демократичното им

функциониране и се засилва възходящият курс на нацията, докато националният суверенитет и независимостта нарастват. Такива случаи на институции днес са ООН и Г-20.

Вторият случай е универсалната интеграция на едно ниво между държавите, но не и хората.

Управлението на икономиката се упражнява от международни институции, а националните държави запазват националния си суверенитет, както се изразява в Договора за

добросъседство и приятелско сътрудничество (между Русия и Китай) –по-долу като ДДПС

Анализът показва, че тенденциите в сферата на управлението остават същите в глобализираната икономика и са насочени към институционално регулиране на

икономиката. Геостратегията остава подсистема в регулирането на икономиката, но

същевремено води до частична глобална интеграция и асиметрия. Асиметричното развитие на капиталистическата система също е характеристика на глобализацията, тъй като

капитализмът е доминиращата система по пътя към глобализацията.

В заключителната част на нашия анализ изследвахме кризите и техните механизми за управление. В тази посока стигнахме до заключението, че всяка криза се случва именно по

тази причина, защото механизмът на системата престава да реагира на неговото управление.

Така че всяка криза създава нов механизъм, който влиза на мястото на стария. Поради анализираните причини заключаваме, че практиките за управление на кризи, които идват от

миналото, са неефективни като метод за управление на нововъзникващите кризи. По този

начин механизмите, създадени от предишни кризи, не са достатъчни за управлението на Световната финансова криза на капитализма от 2008 г. Важно заключение е, че кризисните

механизми създават вътрешни и външни клапи за облекчаване на кризата, за намаляване на

въздействието върху частното капиталистическо предприятие и националните държави, които не са обект на регулиране в глобализираната икономика, тъй като те „са заменени” от

наднационално монополно предприятие и регионални асоциации, които от своя страна

регулират капиталовите и трудовите пазари Анализът на двете социално-икономически системи също показва, че нито едната от тях

не може да управлява глобализираната икономика, налагайки в нея своите собствени

правила. Изучаването на събитията от социално-историческата еволюция на света ни води до заключението, че новата глобализирана реалност ще се основава предимно на нейните

две преобладаващи отделни части. И това е независимо от колапса на капитализма или на

действителния социализъм, тъй като този колапс може да се случи на всяка от системите. В

този дух глобалната система за управление ще съдържа елементи и характеристики от двете

системи.

Институция, която се появява във връзка със Световната финансова криза на капитализма от 2008 г., е тази на Г20. Придвижвайки напред анализа, като разгледахме

другите съществуващи икономически институции, споменати в настоящото проучване,

стигнахме до заключението, че подреждането на прехода към форми, съвместими с новата глобална ситуация, е предмет на голям, сложен и глобален механизъм за управление,

състоящ се от съвременните институции ООН-ДДПС-Г20.

Атестирайки механизма на ООН-ДДПС-Г20, ние потвърждаваме, че той е единственият способен механизъм за регулиране на световната икономика. На първо място това е преди

всичко създание на капитализма и това е съвместимо с факта, че капитализмът като

доминираща система води глобалното общество към глобализацията. Съвместим с нашия

анализ е фактът, че ООН-ДДПС-Г20 се състои от механизъм за управление, който следва

тенденциите в сферата на управлението и че този механизъм създава движещи сили. Той съдържа всички предишни творения, защото включва три вида производствени отношения,

55

имайки в основата си националната държава като субект на управлението, съживявайки

своята роля в глобалните дела, запазвайки всичките си жизнени елементи. И най-важният резултат от окончателния анализ е, че той е проява на закона за необходимото съответствие

на развитието на производителните сили с производствените отношения в глобален мащаб,

свързващ производителните сили с производствените отношения, дори на държавно ниво. Той обединява глобалната икономика и следователно световните пазари, защото е връзката

между капитализма и социализма. И накрая, той съдържа всички глобални интереси,

включително тези на геостратегиите, които се сблъскват с униполарността по най-еквивалентен начин, за да сведат до минимум възможните проблеми, възникващи от

неговото съществуване и от отсъствието му от глобалните въпроси.

И накрая, ООН-ДДПС-Г20 въвежда качествен нов подход в сферата на управлението,

като добавя качествени насоки във връзка с количествените мерки. Механизмът подхожда

към проблемите на глобализираната икономика чрез глобалната сигурност по отношение на

икономическата сигурност, която е пряко свързана с въпроса за инвестициите. Това е

регулирането на сигурното движение на капитали в глобалната икономика. Друг проблем е

екологичната сигурност, свързана със запазването на социалното богатство и системата

човек-природа, която е свързана с регулирането и рационалното развитие и използване на

оскъдните ресурси при универсален подход. Хуманитарната сигурност обхваща програмите,

политиките, пакетите за финансова помощ и т.н., отнасящи се до работната сила,

намаляването на безработицата и балансирането на миграцията. По този начин

хуманитарната дейност се свързва с регулирането на движението на труда. Следователно

ООН-ДДПС-Г20 регулира производителните сили от една страна, а от друга – съизмерва

производствените отношения с равнището на производителните сили. Това е единственият

възможен икономически механизъм, който обединява управлението с производствената

сфера. Механизмът ООН-ДДПС-Г20, съставен от три основни институции, е в състояние да

регулира глобалната икономика, ако трите институции създадат единен механизъм,

добавяйки нови качествени характеристики в сферата на управлението.

Затова отричаме една част от нашата хипотеза, че „предвид проблемите, създадени от

глобализацията, съществуващите регулаторни механизми не са в състояние да регулират

капиталовите и трудовите пазари”.

Анализът води до заключението, че диалектичният двойник на регулиращия механизъм,

на ниво предприятие, е наднационалната корпорация под държавен контрол, обоснована към

общото ниво на икономиката.

Тенденциите в сферата на управлението са към социалното управление, ако се

осъществи „социална” и / или многополюсна глобализация. Това съответно зависи от типа

на глобалното управление, а именно многополюсното управление. Другата тенденция е към

геостратегическото регулиране на икономиката. В този случай ООН-ДДПС-Г20 не трябва

да работи като механизъм, но институциите, които го съставят, ще оперират отделно и

тяхната роля ще допълва геостратегията. По този начин правителството във втория случай

би било еднополюсно от биполярно. Антагонизмът между двете тенденции създава търкания

в икономическото развитие.

Затова подкрепяме частта от нашата хипотеза, свързана с тенденциите в системата на

управление, защото системата на управление и контролът на икономиката са засегнати от

процеса на глобализация и се създават нови тенденции.

Настоящата разработка силно подкрепя въпроса за "социалната глобализация", която

вече се среща в двете социално-икономически системи, при условията и ограниченията,

наложени от преследването на власт. Социалната глобализация е свързана със социалното

управление, социалния контрол и социалното ръководство в глобалната икономика и е

тенденция на системата на управление, водена от сили, произтичащи от самия процес на

глобализация.

56

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Личният принос в това изследване е даден в статии, свързани с темата. Тези статии са:

Kypriotelis, E., (2018) Trends in the Balkans and Eurasia Under

Globalization: Geostrategic Analysis. In: Karasavvoglou A., Goić S.,

Polychronidou P., Delias P. (eds) Economy, Finance and Business in South-

eastern and Central Europe. Springer Proceedings in Business and Economics.

Springer, Cham, DOI https://doi.org/10.1007/978-3-319-70377-0_4;

Kypriotelis, E., (2017) Migration and International Division of Labor,

KnE Social Sciences, 2017, DOI: 10.18502/kss.v1i2.664 [Online] Available at:

http://knepublishing.com/index.php/Kne-Social/article/view/664/2015;

Kypriotelis, E., (2017) Global Cooperation, Mixed Economy and

Unconventional Management Methods, 9th

International Conference, The

Economies of Balkan and Eastern Europe Countries in the changed World,

EBEEC 2017, Piraeus-Athens, Greece, April 28-30, 2017, Published in

conference proceedings.;

Kypriotelis, E., (2017) Transition from National to Global Economy

and the Dissolution of Nation-States, 9th

International Conference, The

Economies of Balkan and Eastern Europe Countries in the changed World,

EBEEC 2017, Piraeus-Athens, Greece, April 28-30, 2017, Published in

conference proceedings.;

Kypriotelis, E., (2016) Second Cold War and Universal Economic

Cooperation, 2nd

International Conference of Development & Economy,

Thessaloniki, Greece, 9-12 June 2016, Conference proceedings, pp 147-163;

Kypriotelis, E., (2016) TTIP and TPP – Consolidation and Division of

Global Market, 2nd

International Conference of Development & Economy,

Thessaloniki, Greece, 9-12 June 2016, Conference proceedings, pp 147-163;

Kypriotelis, E., (2016) Migration and the Consolidation of the Global

Markets, International Conference: Refuges from the Perspective of

International Migration Issues, 26 May 2016, Nisantasi University, Istanbul,

Turkey;

Kypriotelis, E., (2015) The Institutions Developed in the EU-Eurasia

and the role of Balkan Countries – Geopolitical and Geo-Economic Analysis,

International Scientific Events, Economy & Business, Elenite, Bulgaria, 1-5

September 2015 [Online] Available at: http://www.scientific-

publications.net/en/article/1000865/ ;

Kypriotelis, E., (2015) Reorientation of the World Economy and the

Unique Case of SE Europe, paper first presented at ICODECON, 2-4 October

2015, Kalamata Greece, Advances in Management & Applied Economics, vol.

6, no. 2, 2016, 97-128 ISSN: 1792-7552 Scienpress Ltd, 2016,

http://www.scienpress.com/Upload/AMAE/Vol%206_2_7.pdf .

57

НАУЧНИ ПРИНОСИ

ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ:

а. Към социално управление, ако се осъществи „социална” и / или

многополюсна глобализация. Това съответно зависи от типа на

глобалното управление, а именно многополюсното управление. (§§

1.1, 1.4, § 2.3).

б. Към геостратегическото регулиране на икономиката. (§ 1.3.2, §§

2.2.2, 2.3, § 4.5, § 5.1).

в. Към институционално регулиране на икономиката чрез

наднационални институции. (§§ 4.1, 4.2, 4.4) НОВИ ЗНАНИЯ ЗА:

а. Формирането на нов универсален механизъм, който регулира

глобалната икономика. (§ 5.3.1)

б. Видът на предприемачеството, който е съвместим с глобализацията и

може да бъде предмет на глобалната система на управлението. (§ 2.3,

§ 5.3.2) ОБОГАТЯВАНЕ / РАЗВИТИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЗНАНИЯ В

СВЕТОВНАТА, ГРЪЦКА И БЪЛГАРСКА НАУКА:

а. Обогатяване на съществуващите знания, за превръщането на

вътрешната връзка между капитала и държавата във външна. (§ 2.1,

§ 3.2)

б. Обогатяване на съществуващите знания за неоконсерватизма.

(§ 1.3.1, § 2.2.2, § 3.3.2, §§ 4.3, 4.4, 4.5, § 5.2)

в. Обогатяване на съществуващите знания, относно осмозата на

двете социално-икономически системи в системата на управление

на икономиката. (§ 1.6)

г. Развитие на съществуващите знания за еволюцията на

Транснационалната капиталистическа класа към Наднационалната

капиталистическа класа и нейния принос за еднополярното

управление. (§ 4.4, §§ 5.3, 5.3.1)

д. Развитие на съществуващите знания на производствените

отношения между държавите, а не между индивидите. (§ 5.3)

е. Развитие на съществуващите знания за оценката на глобалните

икономически резултати, предлагане на нови качествени критерии,

съчетани с общоприетите количествени такива. (§ 5.3.1)