yoga na sania

8/18/2019 Yoga Na Sania

1/97

ТИБЕТСКА ЙОГА НА СЪНОВИДЕНИЯТА И СЪНЯТензин Уангял Римпоче

Йога на съня като основна практика за постигане на осъзнатост

Превод от английски Виделина Димитро

Тензин Уангял Римпоче е лама от традицията Бон, основател и директор на институт

"Лигминча", в който стотици ученици изучават и практикуват ученията на Бон. Той е преминал пълни

курс на традиционното тиетско оучение и има най!високата научна степен ! гее.

#редставените в книгата практики за алансиране на петте елемента водят началото си от най

древната тиетска традиция Бон, както и от $зогчен и Тантра. Те са предназначени да ъдаприлагани, а не само интелектуално разрани. %ко реално не практикуваме тези упра&нения, а сам

четем как се изпълняват те, все едно прите&аваме лекарството и говорим за него, вместо да г

приемем и да се излекуваме.'пита( се да вкл)ча преди всичко упра&нения, които могат да се прилагат в е&едневието. *е

нео(одимо да излизаме в отпуск или да отменяме други анга&именти, за да ги прилагаме. +лементит

са всичко, което съествува, така че с тя( мо&ем да раотим винаги, по всяко време, където и да с

намираме, с каквото и да се занимаваме.-лед като прочетете книгата, изерете под(одяите и потрените за вас практики. %ко ст

твърде разпилян, развивайте сила на ума, като усилвате елемента емя у сее си. %ко ви липсв

чувствителност, развивайте у сее си елемента /ъзду( посредством упра&ненията, 0окусирани вър(&изнената енергия 1прана2. %ко се трево&ите твърде много, намалете свойствата на елемента /ъзду

и култивирайте у сее си емята и /одата. %ко прекалено се гневите, отстранете 'гъня

култивирайте /одата ! и така нататък в този ду(. %з съм дълоко уеден, че ако повече (ора изучават тези древни учения, как и кога да ги използват

те е подорят &ивота си, е надмогнат олестите и пречките, е укрепят здравето и личната с

сила, е увеличат лагосъстоянието си и е оогатят своя ду(овен &ивот.

СЪДЪРЖАНИЕ

БЛАГОДАРНО!"##ПР$ДГОВОР#В!%ПЛ$Н"$##& #ърва част

ПР"РОДА!А НА %НОВ"Д$Н"'!А(# ъновиденията и реалността#####)# *ак се пора+дат пре+ивяванията##,# $нергийното тяло## О-о-.ение/ как се пора+дат съновиденията##0# О-рази от 1!антра на майката2### /тора част

В"ДОВ$ %НОВ"Д$Н"' " !$3Н"!$ ПР"ЛО4$Н"'(# !рите вида съновидения######)# Прило+ения на съновиденията# ,# Откриване на практиката 56о### Двете нива на практиката##Трета част

ПРА*!"*А!А В ЙОГА!А НА %НОВ"Д$Н"'!А(# Видения7 действия7 съновидения7 смърт##)# Пре-иваване в покой/ 8ине####,# 9етирите основополага.и практики## Подготовка за но.та##########


2/97

0# Главната практика####:# Осъзнатостта###;# Препятствията######?# Някои прости практики(@# О-единение################3етвърта част %Н'!(# ънят и заспиването##)# !рите вида сън#######,# Практиката на съня и практиката на съновиденията### #ета част

ПРА*!"*А!А В ЙОГА!А НА %Н'(# Дакини алгйе Д=далма############)# Подготвителната практика##,# Практиката на съня###### !игле##############0# Напредъкът######:# Препятствията#######;# Поддър+а.ите практики###


3/97

Роден съм малко след като родителите ми из-ягали от ок=пирания от китайHите !и-ет# Временат-я>а те+ки и те ме прати>а в >ристиянски пансион с наде+дата7 5е там .е се гри+ат за мен# Ба.а ми -е8-=дистки лама5, а майка ми E последователка на -онM# Не се мина много време и -а.а ми по5ина# Послмайка ми се омъ+и повторно за -онски лама# 4еланието на двамата -е8е да отрасна в традиHиите своята к=лт=ра7 затова7 когато навър8и> десет години7 постъпи> в главния -онски манастир в Доланд+"ндия7 и прие> мона8ески сан#

лед като известно време +ивя> в манастира7 ЛоEп6он Nглавен наставникO ангйе !ендзин Римпо5позна в мен преро+дение на *>JнгтJл Римпо5е7 -еле+ит =5ен7 преподавател7 писател и =5ител пмедитаHия# *>JнгтJл Римпо5е се прославил като голям астролог7 а в Bападен !и-ет и еверна "ндиякато =кротител на зли д=>ове# Fнозина го търсели като ле5ител с маги5ески спосо-ности# $дин покровителите м= -ил владетелят на кня+ество 3има5ал в еверна "ндия# *нязът и неговата съпр=г-или -ездетни и се о-ърнали към *>JнгтJл Римпо5е с мол-ата да ги излек=ва# " той ги излек=ваВир->ард=р E синът7 който им се родил и когото те отгледали E днес е министърEпредседател на .ат3има5ал Праде8#

Бя> на тринайсет години7 когато основният ми =5ител Лоп6он ангйе !ендзин E той прите+ава8огромни знания и -е8е достигнал високи нива на осъзнатост E ре8и да предаде едно от найEва+ните найEезотери5ни =5ения в -он/ приемствената линия на Великото съвър8енство 1дзогчен52 в =стнатрадиHия от Kанг K=нг 1анг унг нян г)MO# Fакар 5е -я> о.е малък7 -а.а ми посети Лоп6он Римпо5и го помоли да ме доп=сне да =5аствам в занятията7 които .я>а да се прове+дат всеки ден в продъл+енина три години# Лоп6он лJ-езно се съгласи7 но отправи към мен7 както и към др=гите -ъде.и =5ениHмол-а да м= разка+ем съновиденията си от но.та преди на5алото на занятията7 за да определи на8атготовност#

Някои не помне>а съновиденията си7 а това показва8е7 5е има препятствия# Лоп6он ги застави дзапо5нат съответните пре5иства.и практики и отло+и на5алото на занятията7 докато накрая вси5пол=5и>ме съновидения# ъни.ата на др=ги =5ениHи -я>а възприети като знак7 5е тря-ва да извър8аопределени практики7 за да се подготвят да приемат =5енията E например практики7 които =крепва>връзката им с пазителитеM в -он#

Аз сън=ва> авто-=с7 който о-икаля8е дома на моя =5ител7 макар 5е там няма8е път# В моесъновидение вода5 -е8е моят приятел7 а аз седя> до него и подава> -илет на всеки7 който се ка5ва8еавто-=са# Билетите представлява>а пар5енHа >артия7 на които -е8е написана ти-етската -=ква А# !ова сл=5и през втората или през третата година от моето о-=5ение в Доланд+и7 когато -я> на тринайс

години и о.е не знае>7 5е А е символ от голямо зна5ение в =5ението дзог5ен# Наставникът ми не кани.о за моето съновидение# !акъв м= -е8е под>одът7 рядко коментира8е до-рите пости+ения7 но аз -я.астлив7 за.ото ми разре8и да посе.авам занятията#

В д=>овните традиHии на !и-ет =5ителят 5есто използва съновиденията на своите =5ениHи по тона5ин7 за да определи дали =5еникът е готов да пол=5и едно или др=го =5ение# Fина доста време7 предда запо5на да из=5авам йогата на съновиденията и да прилагам нейните практики7 но тази сл=5ка съ-=димен интерес към съни.ата# Бя> =дивен колко високо са Hенени те в ти-етската к=лт=ра и в религията -опорази ме съ.о Gактът7 5е свидетелствата на подсъзнанието 5есто са поEзна5ими от свидетелствата7 коитсъзнава.ият =м е в състояние да даде#

лед о-=5ението E а то продъл+и три години и вклJ5ва8е много от8елни8ества7 през които медит ра> сам и заедно с моите съ=5ениHи E постъпи> в мона8еската 8кола по диалектика# О-икновено са нео

>одими от девет до тринайсет години7 за да се завър8и програмата на о-=5ение7 покрива.а вси5ктрадиHионни на=ки# "з=5ава>ме о-и5айните академи5ни предмети/ граматика7 санскрит7 поезиастрология и изо-разително изк=ствоI но редом с тя> ни преподава>а и нео-и5айни дисHиплинепистемология7 космология7 сутра5, тантра5 и дзог5ен# През годините на о-=5ение в манастира пол=5имного =5ения и знания за съновиденията7 найEва+ните от които се опират на текстове от традиHията KанK=нг нян гJ7 на 1!антра на майката2 и на книгите на Kардза Римпо5е#

A5е> се до-ре и .ом навър8и> деветнайсет години7 ми предло+и>а да преподавам# " аз приеНякъде по това време написа> и издадо> кратко +ивотоописание а Великия Kенра- Fи-о5е7 основателна религията -он# ПоEкъсно стана> директор на 8колата по диалектиEа и в продъл+ение на 5етири годинизпълнява> тази дъ+ност7 отдаден всеHяло на +еланието си да прео-раз=вам и да разра-отя 8колата# Пр(? степента гее E найEвисоката в рамките на ти-етското манастирско о-разование#

$


4/97

През (?


5/97


6/97

о-разите7 породени от =ма7 сяка8 те са реални7 не -ива да о5акваме7 5е .е се осво-одим в състояниетслед смъртта# О-ърнете се към пре+ивяванията си в съновиденията и .е раз-ерете как .е проте5е ва8асмърт# О-ърнете се към пре+ивяванията си в съня и .е откриете дали сте про-=дени наистина#

"ОД'ОДЪТ КЪ( У)ЕНИЯТАНайEправилният под>од при пол=5аването на =стни и писмени д=>овни =5ения мо+е да се определ

така/ 1л=8ай7 =мозаклJ5авай и пре+ивявай#2 др=ги д=ми7 вниквайте в казаното с =ма7 правезаклJ5ения какво се има предвид и ги прилагайте в практиката# Ако под>одите към из=5аването нпрактиките по този на5ин7 проHесът на о-=5ение .е -ъде непрекъснат и продъл+ителен7 но ако спрете днивото на разсъдъка7 това мо+е да се превърне в препятствие за практиката#

До-рият =5еник7 който сл=8а и пол=5ава наставления7 е като стена7 намазана с лепило/ >върлятреви и те мигом залепват# Ло8ият напомня с=>а стена/ каквото и да запра.а8 по нея7 вси5ко се плъзгапада на пода# Веднъ+ след като са пол=5ени7 =5енията не -ива да се г=-ят или да се използват на>алосA5еникът е длъ+ен да ги запази в =ма си и да ра-оти с тя># A5енията7 в които не е вникнато с раз-иранса като треви7 >върлени по с=>а стена/ те падат на пода и потъват в за-рава#

тигането до заклJ5ение за вло+еното в =5енията зна5ение е съ.о като да вклJ5и8 осветлениетотъмна стая/ скритото изведнъ+ става явно# При това пре+ивяване отделните пар5енHа в мозайката наместват и картината изпл=ва пред нас в своята Hялост# !о се разли5ава от 5исто =мозрително раз-иране по това7 5е в сл=5ая знаем7 а не просто сме 5=ли7 5е не.о е такова# Например ако някой ни ка+5е в стаята има +ълта и 5ервена възглавни5ка7 ние осъзнаваме този Gакт 5рез своя разсъдък7 но ако влезев стаята7 когато тя е тъмна7 не мо+ем да определим коя възглавни5ка коя е# AмозаклJ5енията относнзна5ението са като светване на лампа/ тогава осъзнаваме непосредствено коя възглавни5ка е 5ервенатакоя E +ълтата# A5ението ве5е не е не.о7 което мо+ем само да повтаряме7 а 5аст от самите нас#

Повелята да 1прилагате в практиката2 озна5ава да превърнете раз-раното 5рез =ма E онова7 което спол=5или7 о-мислили и осмислили R в непосредствено пре+ивяване# !ози проHес е сравним с опитване нсолта на вк=с# Bа солта мо+е да се говори много7 мо+ете да на=5ите >ими5еския й състав и т# н#7 но .=сетите какво е тя само ако я опитате# Подо-но =се.ане не мо+е да се възприеме по разсъдъ5ен път7 нитпък да се предаде с д=ми# Ако се опитаме да го о-ясним на някого7 който не познава вк=са на солта7 тоняма да раз-ере какво то5но сме изпитали# Но ако разговаряме с 5овек7 който е пре+ивявал тако=се.ане7 и двамата .е знаем какво имаме предвид# ъ.ото е с =5енията# $то как тря-ва да се из=5ават тсл=8айте ги или 5етете за тя>7 разсъ+давайте вър>= тя>7 правете =мозаклJ5ения за тя>ното зна5ение

откривайте зна5ението 5рез непосредствени пре+ивявания#!и-етHите излагат новите ко+и на слънHе и ги натриват с масло7 за да станат поEмеки# A5еникът

като новата ко+а E гр=- и неподатлив на о-ра-отка7 с тесногръди възгледи и закостенели раз-ираниA5ението 1д(арма52 е маслото72 което втриваме в ко+ата с помо.та на практиката7 а слънHетонепосредственото пре+ивяване# лед като прило+и и двете7 =5еникът става мек и податлив# Fаслото-а5е съ.о се съ>ранява в ко+ени тор-и# Ако го дър+им в тор-ата няколко години7 ко+ата става твъркато дърво и няма да омекне пак7 колкото и ново масло да до-авяме# 9овекът7 прекарал дълги годинииз=5аване на =5енията7 в =мствени занимания и малко практи5ески пре+ивявания7 е като втвърденако+а# A5енията са спосо-ни да омекотят твърдата ко+а на незнанието и о-=словеността7 но кога=5еникът ги тр=па в =ма си7 -ез да ги натрива с практика и -ез да ги грее на топлината непосредствените пре+ивявания7 има опасност да развие закостенялост на раз-иранията# !огава дор

новите =5ения няма да го 1омекотят27 няма да проникнат през загр=-ялата м= ко+а и да го променя!ря-ва да -ъдем внимателни и да не тр=паме =5енията единствено като =мозрителни раз-ирания7 коитмогат да се превърнат в пре5ка за постигането на познание# A5енията не са =мни мисли7 та да ги колекHонираме7 а път7 който тря-ва да се следва#

"ЪРВА )АСТ*"РИРОДАТА НА СЪНОВИДЕНИЯТА

+


7/97

Тендзин Уангял Ринпоче

, СЪНОВИДЕНИЯТА И РЕА!НОСТТАВси5ки сън=ваме7 независимо дали помним съни.ата си# ън=ваме като деHа и продъл+аваме

сън=ваме до сетния си ден# Всяка но. влизаме в непознат свят# Възмо+но е да ни се стори7 5е сме с

съ.ите или 5е сме съвсем др=ги# В съни.ата си сре.аме познати и непознати7 +иви и =мрели# Летиви+даме съ.ества7 които не прили5ат на >ора7 изпитваме -ла+енство7 смеем се7 пла5ем7 =+асяваме свъздигаме се или се прео-разяваме# Въпреки това о-ръ.аме малко внимание на тези нео-икновенпре+ивявания# Fнозина на Bапад пристъпват към =5енията с представи за съновиденията7 заимствани пси>ологиятаI а поEкъсно7 след като се =влекат и ре8ат да използват съня в д=>овния си +ивоо-икновено се насо5ват главно към съдър+анието и зна5ението на съновиденията# Рядко изследват самаприрода на сън=ването# Но когато това се сл=5и7 изследването води до тайнствените проHеси7 които ле+в основата на Hялото съ.еств=ване7 а не само на на8ия +ивот насън# Първата стъпка в практиката нсъновиденията е съвсем проста/ осъзнаване на огромните възмо+ности7 които съновиденията разкривпред д=>овното път=ване# О-икновено се смята7 5е съновидението е 1нереално2 в противополо+ност н1реалния2 +ивот в -=дно състояние# Всъ.ност няма ни.о поEреално от съновидението# !ова твърден

до-ива смисъл едва след като раз-ерем7 5е о-икновеният +ивот в -=дно състояние е съ.о тъй нереалекато съня# !огава става ясно7 5е йогата на съновиденията о->ва.а вси5ки пре+ивявания E както съни.апрез но.та7 така и съни.ата наяве#

#, КАК СЕ "ОРАЖДАТ "РЕЖИВЯВАНИЯТА

НЕ-НАНИЕТОВси5ки на8и пре+ивявания7 в това 5исло и съновиденията7 произти5ат от незнание# На Bапад то

твърдение -=ди из=мление7 затова нека първо изясним какво озна5ава незнание 1маригпа52. В ти-етскатрадиHия се разграни5ават два вида незнание/ вродено и о-=словено от к=лт=рата# Вроденото незнаниеосновата на самсара и отли5ителна 5ерта на о-икновените Gорми на +ивот# !о е незнанието за на8а

истинна съ.ност и за истинната съ.ност на света и води до оплитане в мре+ата от за-л=ди на раздвоени=м# Двойствеността придава реалност на опозиHиите и ди>отомиите# !я разделя непрекъснатото единствна опита на това и онова7 на правилно и погре8но7 на те- и мен# Въз основа на тези =мозрителн разделения ние развиваме предпо5итания7 които се проявяват като привли5ане и от-лъскване7 и тео-и5айни реакHии до голяма степен съставляват онова7 което отъ+дествяваме с Аза# 4елаем това7 а ноноваI вярваме в това7 а не в оноваI =ва+аваме това и презираме онова# !ърсим =доволствията7 =до-стват-огатството и славата7 опитваме се да из-егнем -олката7 -едността7 срама и не=до-ствата# 4елаем тезне.а за се-е си и за >ората7 които о-и5аме7 но не ни е гри+а за останалите# тремим се към др=готпре+ивяване7 а не към това7 през което преминаваме7 или пък искаме да задър+им пре+ивяването и предотвратим неиз-е+ните промени7 които .е доведат до неговото прекратяване#

.


8/97

"ма и втори вид незнание7 о-=словено от к=лт=рата# Bа него говорим7 когато +еланията не+еланията се =твърдят в к=лт=рната традиHия и влязат в Hенностната система# "нд=истите в "ндинапример вярват7 5е е ло8о да се яде теле8ко месо7 свинско о-а5е E мо+е# FJсJлманите вярват7 5е нямни.о нередно в това да яде8 гове+до7 но за-раняват свинското# !и-етHите ядат и едното7 и др=гото# *ойправQ "нд=истите смятат7 5е инд=истите са прави7 мJсJлманите E 5е мJсJлманите са прави7 а ти-етHиE 5е ти-етHите са прави# Разли5ните =-е+дения се пора+дат от предразсъдъHи и поверия7 които са 5аст к=лт=рната традиHия7 а не от изна5алната мъдрост#

Др=г пример са споровете във GилосоGията# "ма много GилосоGски системи7 които се разли5аваединствено в разногласията си по дре-ни детайли# Първона5ално Hелта на те>ните =5ения е -ила ддоведат до мъдрост7 но истината е7 5е те пора+дат незнание7 тъй като последователите им се придър+към двойствени раз-ирания за реалността# !ова е неиз-е+но за всяка =мозрителна система7 за.ото =мъкойто -орави с понятия7 е сам по се-е си проявление на незнанието#

Незнанието7 о-=словено от к=лт=рата7 се развива и съ>ранява в традиHиите# !о се просм=ква въвсеки о-и5ай7 възглед7 система от Hенности и съвк=пност от знания# Bа отделните >ора7 както и к=лт=рите в Hялост тези предпо5итания са дотам основополага.и7 5е се приемат за здрав раз=м ил-о+ествен закон# "зраствайки7 ние се привързваме към разли5ни вярвания7 към определена полити5еспартия7 традиHия в медиHината7 религия и с>ва.ане как тря-ва да е =строен светът# Bавър8ваме основн=5или.е7 гимназия7 а мо+е -и и коле+7 и в известен смисъл всяка диплома е награда за това7 5е смпостигнали о.е поE=сло+нено незнание# О-разованието =крепва на8ия навик да гледаме на света прпризма# Възмо+но е да станем ве.и в някой погре8ен възглед7 да се издигнем в своята си о-ласт и да о-ърнем към др=ги познава5и# Понякога това се сл=5ва и във GилосоGията7 когато из=5аваме сло+нинтелект=ални системи и превръ.аме =ма в средство за задъл-о5ено изследване# Но докато не преодолеевроденото незнание7 развиваме само придо-ит предразсъдък7 а не изна5ална мъдрост#

Привързваме се към найEдре-ните не.а/ към една или др=га марка сап=н7 към тип при5еска# В педър ма.а- създаваме религии7 полити5ески системи7 GилосоGски и пси>ологи5ески =5ения7 на=ки# Нникой не се ра+да с =-е+дението7 5е е ло8о да се яде гове+до или свинско месо7 5е една GилосоGссистема е правилна7 а др=га E погре8на или пък 5е тази религия е истинна7 а онази E лъ+лива# !ези не.се на=5ават# Верността към определени Hенности е плод на незнанието7 о-=словено от к=лт=рата7 склонността да развиваме ограни5ени възгледи се дъл+и на двойствеността7 която е проявление вроденото незнание#

!ова не е -еда# Просто не.ата стоят така# На8ите привързаности могат да доведат до война7 но те с

проявяват и като полезни те>ники и разли5ни =мения7 носе.и -лага на света# Докато не постигнепросветление7 ние =5астваме в двойствеността и в това няма ни.о ло8о# На ти-етски има една поговорк1*ато +ивее8 в тялото на магаре7 радвай се на тревата#2 др=ги д=ми7 тря-ва да Hеним този +ивот и дм= се радваме7 за.ото той е смислен и Hенен и за.ото е на8ият +ивот#

Ако сме невнимателни7 има опасност =5енията да посл=+ат за =крепване на незнанието# Някой мо+да ви ка+е7 5е не е >=-аво да за.итавате на=5на степен или 5е е вредно да спазвате >ранителнограни5ения7 но въпросът изо-.о не е в това# Fо+е съ.о да ви ка+е7 5е незнанието е ло8о не.оо-икновеният +ивот E за-л=да7 произти5а.а от самсара# Незнанието о-а5е е само помра5аване съзнанието# Да се 5=вства8 привързан към своето незнание или от-лъснат от него е все съ.ата стара игрна двойствеността7 но този път разиграна в полето на незнанието# ами мо+ете да се =-едите колкдъл-око във вси5ко е проникнала двойствеността# Дори =5енията са прин=дени да -оравят с нея E напр

мер като насър5ават привързаност към до-родетелите и отказ от недо-родетелите E и да използвNпарадоксалноSO присъ.ата за незнанието двойственост7 за да преодолеят съ.ото незнание# До каквпрониHателно раз-иране тря-ва да стигнем и колко лесно мо+ем да се о-ъркамеS $то за.о е нео->одимд=>овна практика и нейната Hел са непосредствените пре+ивявания7 а не развиването на но=мозрителни системи7 които -и>ме отстоявали и разра-отвали о.е пове5е# Ако погледнете на не.ата поEвисока перспектива7 разли5ията ме+д= тя> запо5ват да из5езват# От перспективата на нераздвоенамъдрост няма ва+но и нева+но#

ДЕЙСТВИЯТА И ТЕ'НИТЕ РЕ-У!ТАТИ* КАР(А И КАР(И)НИТЕ С!ЕДИ*=лт=рата7 в която +ивеем7 ни о-=славя7 но където и да отидем7 ние носим в се-е си семената на та

о-=словеност# Вси5ко7 което ни трево+и7 е вътре в =ма# 3върляме вината за сполетялото ни не.асти

/


9/97

вър>= средата7 вър>= сит=аHията и вярваме7 5е променим ли о-стоятелствата7 .е намерим .астие# Нсит=аHията7 в която сме се озовали7 е само втори5на при5ина за на8ето страдание# Първи5натавроденото незнание и произти5а.ото от него +елание не.ата да се стекат по Др=г на5ин#

Ре8аваме да из-егнем стреса в големия град7 като отидем край -рега на океана или в планината# "лпък заменяме самотата и тр=дния +ивот на село с вълненията на големия град# Промяната мо+е да -ъдприятна7 за.ото втори5ните при5ини се променят и ние изпитваме доволство# Но не задълго# *оренът на8ето недоволство се пренася заедно с нас в новия ни дом и от него израстват нови не=довлетвореникоро отново запо5ваме да се мятаме ме+д= стра>а и наде+дата#

В др=ги сл=5аи си мислим7 5е стига да има>ме малко пове5е пари7 поEдо-ър др=гар в +ивота7 пкрасиво тяло7 поE>=-ава ра-ота или поEдо-ро о-разование7 .я>ме да -ъдем .астливи# Но сами знаем7 5това не е вярно# Богатите съ.о страдат7 новият съпр=г или съпр=га ни разо5ароват в някакво отно8енитялото остарява7 новата ра-ота става -езинтересна и т# н# Докато смятаме7 5е при5ината за на8ине.астия е във вън8ния свят7 задоволяваме +еланията си временно# " тъй като не раз-ираме товветровете на +еланията ни под>върлят насам и натам7 а на нас ни е все поEтр=дно на намерим покой=довлетворение# Направлявани от карма7 непрекъснато сеем семена за -ъде.а карми5на +ътва# Подо-нповедение не само ни отклонява от д=>овния път7 но и ни пре5и да намерим =довлетворение и .астие въвсекидневния +ивот#

Докато се отъ+дествяваме с привързаностите на не=стой5ивия =м7 ние под>ранваме отриHателнемоHии7 породени от разрива ме+д= това7 което сме7 и това7 което искаме да -ъдем# Действиятизвър8ени под влиянието на тези емоHии E а такива са по5ти вси5ки на8и действия в о-икновения +ивоE оставят карми5ни следи#

7арма5 озна5ава 1действие2# *арми5ните следи са рез=лтатите от тези действия E те се съ>раняватна8ето съзнание и оказват влияние вър>= -ъде.ето# Донякъде карми5ните следи могат да се про=меят прсъпоставка с тъй наре5ените на Bапад нагласи7 скрити в подсъзнанието# !е са предразполо+ения7 моделна вътре8но и вън8но поведение7 вкоренени реакHии7 приви5ни с>ва.ания# Определят какемоHионалната ни реакHия във вси5ки сит=аHии и интелект=алните ни раз-ирания7 така и типи5ните нас емоHионални навиHи и интелект=ална закостенялост# Пора+дат и о-=славят всяко действие7 с коетотвръ.аме на всяко пре+ивяване в на8ия опит#

$то един пример за дейността на карми5ните следи в поEо-о-.ен план7 но съ.ият ме>анизъм ра-оти на найEнео-озримите и скрити дъл-око нива на опита/ 5овек израства в дом7 където 5есто из-=>всвади# ПоEкъсно7 мо+е -и трийсет или 5етирийсет години поEкъсно7 след като отдавна е нап=снал родна

къ.а7 той върви по =лиHата и минава покрай дом7 5иито о-итатели се препират# ъ.ата но. сън=ва7 5е скара с +ена си# На с=тринта се съ-=+да огор5ен и затворен в се-е си# 4ена м= за-елязва това и реагира ннеговото настроение7 но той само се раздразва о.е пове5е#

!ази последователност от пре+ивявания дава представа какво са карми5ните следи# В детството с5овекът е реагирал на свадите в своя дом със стра>7 гняв и о-ида# Aсе.ал е отвра.ение7 което е напълнестествена реакHия7 но то е оставило следа в съзнанието м=# Години поEкъсно 5овекът минава покрай др=дом и 5=ва караниHи/ това е втори5ното =словие7 което въз-=+да старата карми5на следа7 и съ.ата но. се проявява в съновидение#

В своя сън 5овекът реагира на дразнението с гняв и о-ида# Подо-но поведение се определя окарми5ните следи7 натр=пани в съзнанието м= от детството и навярно заздравявани неведнъ+ в негови+ивот# *огато +ена м= в съня E о-раз7 построен изHяло от =ма на спя.ия E го предизвиква7 негова

реакHия е отвра.ение7 съ.о както в детските години# Пре+ивяното насън отвра.ение е ново действикоето създава ново семе# *огато се съ-=+да7 5овекът е потиснат от отриHателни емоHии7 плод преди8ни кармиI 5=вства се затворен и от5=+ден от +ена си# Не.ата се =сло+няват о.е пове5е7 след каття реагира съгласно со-ствените си карми5но предопределени приви5ни нагласи# тава из-=>лива7 на сво ред се затваря в се-е си7 запо5ва да се извинява или да м= =га+да7 но във вси5ки сл=5аи 5овекът п реагира негативно и така посява о.е едно карми5но семе#

Всяка реакHия във всяка една сит=аHия E вън8на или вътре8на7 в -=дно или в сън=ва.о състояниекоято се дъл+и на привли5ане и от-лъскване7 оставя следа в съзнанието# " тъй като карма определ реакHиите7 реакHиите посяват нови карми5ни семена7 а те от своя страна определят нови реакHии и т# $то как се =мно+ава карма# !ова е колелото на самсара7 -езкрайният Hикъл от действия и ответндействия#

0


10/97

!ози пример онагледява карма на пси>ологи5еско ниво7 но истината е7 5е тя определя всяизмерение на съ.еств=ването# Fоделира както емоHионалните и пси>и5еските явления в +ивота н5овека7 така и на5ина7 по който възприемаме и тълк=ваме съ.еств=ването7 G=нкHионирането на организми при5инноEследствения ме>анизъм7 дви+е. вън8ния свят# Всеки аспект на опита7 -ил той зна5им илмалова+ен7 се =правлява от карма#

*арми5ните следи7 оставени в съзнанието7 са като семената# " съ.о като семената те се проявявсамо при определени =словия# *акто семето покълва и израства7 когато влагата7 светлината7 >ранителниве.ества и температ=рата се съ5етаят в то5но определено съотно8ение7 така и карми5ните следи спроявяват7 .ом настъпи то5но определена сит=аHия# $лементите на сит=аHията7 които спомагат проявяването на карма7 се нари5ат втори5ни при5ини и =словия#

Полезно е да се мисли за карма като за при5инноEследствен проHес E това води до осъзнаването7 5из-орът7 направен от нас в ответ на всяка сит=аHия7 вън8на или вътре8на7 има последствия# Веднъ+ .о раз-ерем7 5е карми5ната следа е семе7 което пора+да нови карми5но предопределени действия7 -и>ммогли да се възползваме от това раз-иране и вместо да тр=паме негативни влияния7 да създадпод>одя.и =словия7 които -и>а променили на8ия +ивот в поло+ителна насока# "ли7 ако знаем камо+ем да заставим емоHиите да се осво-одят с пора+дането си# В този сл=5ай не се създава нова карма#

ОТРИ1АТЕ!НА КАР(А*огато реагираме на дадена сит=аHия с отриHателна емоHия7 оставената в съзнанието следа =зрява

повлиява отриHателно на др=га +итейска сит=аHия# Например ако някой ни е ядосан и ние на свой ред мотвърнем с гняв7 оставяме следа7 а тя =вели5ава вероятността = нас отново да се надигне гняв# Не.пове5е7 поEголяма става вероятността да попаднем във втори5ни сит=аHии7 които .е спосо-ствиздигането на на8ия приви5ен гняв# !ова се осъзнава лесно7 ако 5есто сме изпитвали гняв или апознаваме такъв 5овек# Гневливите >ора непрекъснато попадат в сит=аHии7 които оправдават те>ния гняпри негневливите това се сл=5ва поEрядко# Вън8ните о-стоятелства са с>одни7 но разли5ните карми5нпредразполо+ения създават разли5ни с=-ективни светове#

Ако емоHията е изразена -=рно7 тя мо+е да породи паг=-ни рез=лтати и реакHии# Понякога гневъводи до с-иване или др=г тип р=8ително поведение# Възмо+но е да пострадат >ора7 Gизи5ески илемоHионално# ъ.ото ва+и не само за гнева# Ако се даде воля на стра>а7 това мо+е да при5ини голястрес за 5овека7 който го пре+ивява7 да го от5=+ди от др=гите и т# н# Не е тр=дно да се раз-ере7 5е така снатр=пват отриHателни следи7 които влияят отриHателно на -ъде.ето#

*ато потискаме емоHиите си7 пак оставяме отриHателна следа# Потискането е проявление от-лъскването# Настъпва7 когато дър+им не.о вътре в се-е си7 залостваме го зад вратата и го заклJ5вамтам7 скриваме някаква 5аст от пре+ивяванията си на тъмно7 където те 5акат7 под>ранвани от омразпод>одя.ата втори5на при5ина7 за да излязат навън# !ези емоHии могат да се проявят по разли5ни на5инНапример ако потискаме завистта си към др=ги >ора7 накрая тя мо+е да се прояви в емоHионален из-лиили да си проли5и в с=ровата ни преHенка за >ора7 на които тайно зави+даме7 дори да отри5аме таззавист пред се-е си# Подо-ни преHенки са действия7 основани на от-лъскване7 и съ.о пора+дотриHателни карми5ни семена#

"О!ОЖИТЕ!НА КАР(АВместо да се поддаваме на негативни реакHии E като позволяваме на карми5ните нагласи

ръководят на8ето поведение или като ги потискаме7 E -и>ме могли да спрем за миг7 да се вгледаме в се-си и да из-ерем противоотровата на отриHателната емоHия# Ако някой ни е ядосан и = нас се надигне гняпротивоотровата е състрадание# Възмо+но е отна5ало да имаме =се.ането7 5е постъпваме неестественонасила7 но .ом осъзнаем7 5е 5овекът7 който ни ядосва7 е игра5ка в ръHете на со-ствената си о-=словеноси .ом си дадем сметка7 5е страда от стесняване на съзнанието7 тъй като е в плен на отриHателната скарма7 ние се изпълваме със състрадание и запо5ваме да от>върляме негативните реакHии# !апрекрояваме своето -ъде.е поло+ително#

!ова ново ответно действие пак се основава на +еланията E в сл=5ая на стреме+а към до-родетел7 пкой или д=>овно израстване7 E но оставя поло+ителна карми5на следаI посели сме семето нсъстраданието# ледва.ия път7 когато се с-лъскаме с гнева7 вероятността да м= отвърнем със състрадание малко поEголяма7 а подо-на реакHия е поEприятна и показва поEголяма 8ирота от тесногръдието на гне

2


11/97

в самоза.ита# !ака =пра+няването на до-ро все пове5е ни при=5ава да реагираме на света по др=г на5инв един момент откриваме7 5е се с-лъскваме7 примерно7 с поEмалко гняв извън и вътре в се-е си# Ак=порстваме в тази практика7 накрая състраданието запо5ва да се пора+да естествено и -ез всякакв=силия# Въоръ+ени с раз-ирането за карма7 мо+ем да при=5им =мовете си да използват вси5кпре+ивявания7 дори найEсъкровените и найEне=ловими ме5ти7 за да -ъдат в помо. на на8ата д=>овнпрактика#

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА Е(О1ИИТЕНайEдо-рата реакHия по отно8ение на отриHателната емоHия е да й позволим да се самоосво-од

като останем в състояние на нераздвоена осъзнатост7 отърсени от вси5ки привързаности# Ако =спеем днаправим това7 емоHията минава през нас като птиHа на не-ето/ от нея не остават никакви следи# !я пора+да7 но после се разтваря от само се-е си в п=стота#

В този сл=5ай карми5ното семе се проявява E под Gормата на емоHия7 мисъл7 Gизи5еско =се.ане илвътре8ен имп=лс към определен тип поведение7 E но тъй като не м= отговаряме с +елание или не+еланине се създава семе за -ъде.а карма# Всеки път7 когато7 постигнали осъзнатост7 позволяваме на завистта дсе породи и разтвори7 -ез да ставаме нейна +ертва или да се опитваме да я потиснем7 отсла-ва карми5нани нагласа да проявяваме завист# Липсва действие7 което да я заздрави# !ака осво-о+даването на емоHиипрерязва карма в самия й корен# Все едно горим карми5ните семена7 преди да им се =даде да наплодянови -еди#

Fо+е -и .е попитате за.о е поEдо-ре да осво-о+даваме емоHиите7 вместо да създавамполо+ителна карма# Отговорът е7 5е действието на вси5ки карми5ни следи е насо5ено към това да нограни5ат7 да ни сведат до конкретна самоли5ност# А Hелта на пътя е пълно осво-о+дение от всяко-=словеност# !ова съвсем не озна5ава7 5е .ом се осво-оди7 5овек г=-и поло+ителни ка5ества касъстраданието# Напротив# Но след като ве5е не го дви+ат карми5ните нагласи7 той ви+да сит=аHиите ясни реагира в тя> естествено и правилно7 вместо да се л=та в една или др=га посока# Относителнотсъстрадание7 породено от поло+ителните карми5ни нагласи7 е >=-аво не.о7 но о.е поE>=-аво а-солJтното състрадание7 което възниква -ез =силия и несъвър8енства = осво-одения от карми5нао-=словеност# !о е поE8ироко и поEвсео->ватно7 поEполезно и осво-одено от за-л=дите на двойственостт

Въпреки 5е осво-о+даването на емоHиите е найEдо-рата реакHия7 тя е тр=днопости+има7 когапрактиката не е достатъ5но напреднала и =стой5ива# Но независимо от нейното ниво всеки -и могъл ре8и да спре за миг7 .ом =сети7 5е = него се надига емоHия7 да я анализира в се-е си и да из-ере възмо+н

найEправилното действие# Вси5ки сме спосо-ни да се на=5им как да притъпяваме силата на имп=лса7 нкарми5ните навиHи# Fо+ем съ.о да прило+им разсъдъ5ен трик7 като си напомняме7 5е пре+ивяванатамомента емоHия е само с-ъдване на преди8ни карми5ни следи# !огава навярно в поEмалка степен .отъ+дествяваме се-е си с емоHиите или с гледните то5ки и .е съ=меем да се из-авим от позиHията нсамоот-рана# *олкото пове5е се раз>ла-ва възелът на емоHиите7 толкова поEсла-о =се.аме своясамоли5ност и граниHите й се раз8иряват# Възмо+но е да из-ерем поEполо+ителна реакHия и да посеесемената на поло+ителна карма# Но и в този сл=5ай ва+ното е да го направим7 -ез да потискаме емоHиит*огато пора+даме състрадание7 тря-ва да се отп=скаме7 а не да потискаме строго гнева в се-е сопитвайки се да мислим до-ро#

Pелта на д=>овното път=ване е не само да донесе -лага в дале5ното -ъде.е или в следва.ия +иво*ато се =5им да реагираме поEполо+ително на +итейските сит=аHии7 ние променяме карми5ните следи

развиваме ка5ества7 които внасят поло+ителни промени в този +ивот# Dом осъзнаем поEясно7 5е всяпре+ивяване7 -ез зна5ение колко незна5ителено и съкровено7 си има следствие7 мо+ем да се възползвамот това раз-иране и да променим своя +ивот и своите съни.а#

"О(РА)ЕНОТО СЪ-НАНИЕ*арми5ните следи остават = нас като пси>и5ески отломки от действия7 извър8ени под влиянието н

привли5ане и от-лъскване# !е помра5ават съзнанието и се съ>раняват в неговата основа7 която на ти-етскезик се нари5а к)ни наме5. Bа нея се говори като за вместили.е7 но всъ.ност тя е равнозна5на нсамото помра5аване/ когато съзнанието не е помра5ено7 няма и кJн8и нам8е# *Jн8и нам8е непредмет или място7 а динами5на стр=кт=ра7 която ле+и в основата на всяко двойствено пре+ивяване# !ясъ.о тъй неве.ествена като натр=паните навиHи и съ.о тъй силна като навиHите7 които придават смисъ


12/97

на езика7 превръ.ат Gормите в о-екти7 а съ.еств=ването E в не.о зна5имо7 подвластно на =правление раз-иране#

О-икновено кJн8и нам8е се описва 5рез метаGората на склада или >ранили.ето7 което не мо+е се разр=8и# Fо+ем да си представим7 5е там се съ>раняват модели или с>еми# *Jн8и нам8еграматиката на пре+ивяванията7 която в поEголяма или поEмалка степен се влияе от всяко действиизвър8ено от нас на вътре8но и вън8но ниво7 Gизи5ески и мисловно# Докато в 5ове8кото съзнансъ.еств=ват приви5ни нагласи7 съ.еств=ва и кJн8и нам8е# 9овек =мира и тялото м= се разпада7 нкJн8и нам8е не из5езва# *арми5ните следи се запазват в съзнанието7 докато то се пре5исти от тя># Dосе из5исти напълно7 кJн8и нам8е престава да съ.еств=ва7 а 5овекът става Б=да#

3456И)НИТЕ С!ЕДИ И СЪНОВИДЕНИЯТАВси5ки пре+ивявания в самсара се моделират от карми5ните следи# Настроенията7 мислит

емоHиите7 мисловните о-рази7 възприятията7 инстинктивните реакHии7 1здравият раз=м2 и дори 5=вствоза самоли5ност E вси5ки те се =правляват от дейността на карма# Да ре5ем7 5е се съ-=+дате потиснатBак=свате7 на пръв поглед вси5ко е наред7 но =се.ате някаква потиснатост и не мо+ете да си о-яснитоткъде иде тя# В този сл=5ай казваме7 5е карма назрява# При5ините и =словията са се съ5етали така7 5е спроявяват в депресия# "ма стотиHи при5ини7 поради които е възмо+но да изпитвате депресия то5но тас=трин7 и тя мо+е да се прояви по -ез-рой на5ини# Възмо+но е съ.о да се прояви през но.та катсъновидение#

В съни.ата карми5ните следи се проявяват в съзнанието осво-одени от оковите на разсъ+дава.=м7 който 5есто ни кара да от>върлим някое 5=вство или мимолетен мисловен о-раз# !ози проHес мо+е дсе о-ясни по следния на5ин/ през деня съзнанието озарява сетивата и ние възприемаме света7 изтъкавайкот своите сетивни и пси>и5ески възприятия смислена Hялост# През но.та то нап=ска сетивата и си по5ивв своята основа# Ако с помо.та на практиката сме =спели да постигнем силно присъствие прпре+ивяването на п=стата и сияйна природа на =ма7 .е осъзнаем тази 5иста и ясна осъзнатост и .пре-иваваме в нея# Но при пове5ето от нас съзнанието озарява само помра5ената основа7 карми5нитследи7 и те се проявяват като съновидения#

*арми5ните следи са подо-ни на GотограGии7 които правим на всяко свое пре+ивяване# Всяпроизти5а.а от привли5ане или от-лъскване реакHия на всяко едно пре+ивяване E на спомени7 5=вствсетивни възприятия или мисли E е като .ракване на снимка# В тъмната стаи5ка на съня ние проявявамGилма# *ои то5но о-рази .е се появят тази но. зависи от втори5ните =словия7 с които сме се с-лъсквал

напоследък# Някои о-рази или следи са прогорени дъл-око в нас от силни реакHии7 докато др=ги рез=лтат от повър>ностни пре+ивявания и оставят само сла- отпе5атък# ъзнанието7 като лъ5 про+ектор7 озарява въз-=дените следи и те се проявяват в съновиденията под Gормата на о-разипре+ивявания# Ние ги навързваме като кадри от кинолента Nза.ото така ра-оти на8ата пси>ика7 когаосмисля не.атаO и рез=лтатът е разказ7 построен от о-=словени нагласи и приви5ни самоли5ности7 илсъновидение#

ъ.ият проHес проти5а постоянно7 когато сме в -=дно състояние7 и съставлява онова7 коео-икновено нари5аме 1+итейски опит2# Fе>анизмите м= се раз-ират поEлесно в съновиденията7 за.оттогава мо+ем да ги на-лJдаваме извън ограни5енията на материалния свят и разсъ+дава.ото съзнаниПрез деня7 макар и вприм5ени в съ.ия проHес на сънотворство7 ние пренасяме тази вътре8на дейност н=ма вър>= света и смятаме7 5е пре+ивяванията ни са 1реални2 и вън8ни спрямо со-ственото ни съзнание

!ова раз-иране за карма се използва в йогата на съновиденията7 за да накараме =ма да реагира пдр=г на5ин на пре+ивяванията и да създаде нови карми5ни следи7 които пора+дат съновидения7 издига.д=>овната практика на поEвисоко ниво# !=к не става д=ма за прин=да7 нито пък за съзнание7 което сналага над подсъзнанието и го под5инява# Йогата на съновиденията се опира на =вели5ената осъзнатостна инт=иHията7 които ни позволяват да правим правилния из-ор в своя +ивот# Раз-ирането за динами5натстр=кт=ра на пре+ивяванията и за последиHите от на8ите действия води до осъзнаване7 5е всяпре+ивяване7 независимо от своя >арактер7 дава до-ра възмо+ност за д=>овна практика#

Йогата на съновиденията предоставя съ.о метод7 5рез който да прегорим семената на -ъде.а кармо.е докато сън=ваме# Ако в съня си пре-иваваме в състояние на осъзнатост7 ние позволяваме карми5ните следи да се осво-одят със самото си пора+дане и те престават да се проявяват в на8ия +ивкато негативни състояния# ъ.о както при +ивота в -=дно състояние това е възмо+но само ако съ=меем

#


13/97

останем в неразвоената осъзнатост ригпа5, ясната светлина на =ма# Ако не ни е по силите да го направи-и>ме могли да развием = се-е си такива нагласи7 5е дори в съновиденията да из-ираме поло+ителното од=>овна гледна то5ка поведение E до момента7 в който преодолеем напълно предпо5итанията двойствеността#

Накрая7 след като из5истим и сетната помра5ена 5астиHа от своето съзнание7 ве5е няма да има никинолента7 нито скрити карми5ни влияния7 които придават Hвят и Gорма на светлината7 изпълнила на8есъзнание# !ъй като карми5ните следи са корените на съновиденията7 когато из5езнат напълно7 остава сам5истата светлина на осъзнатостта/ няма никакъв Gилм7 никакъв разказ7 нито сън=ва.7 нито съновиденисамо лъ5истата изна5ална природа7 която е а-солJтна реалност# $то за.о просветлението е краят съновиденията и се нари5а 1про-=+дане2#

7ЕСТТЕ СВЯТА НА 1ИК!И)НОТО СЪ8ЕСТВУВАНЕъгласно =5енията има 8ест свята 1лока52 на Hикли5ното съ.еств=ванеM7 в които вси5ки съ.ест

+ивеят в за-л=да# !ова са световете на -оговете7 на пол=E-оговете7 на >ората7 на +ивотните7 на гладнид=>ове и на съ.ествата от ада# В основата си световете представляват 8ест измерения на съзнаниет8ест измерения на възмо+ното пре+ивяване# !е се проявяват = всекиго от нас като 8ест отриHателнемоHии/ гняв7 +а+да7 незнание7 ревност7 гордост и приятна разсеяност# NПриятната разсеяност емоHионално състояние7 в което останалите пет емоHии са представени в еднаква степен и =равновесяват >армони5но#O Kестте свята са не само категории на емоHионалния опит7 но и действителнсветове7 в които се ра+дат действителни съ.ества E тъй както ние се ра+даме в света на >ората7 а лъвът ра+да в света на +ивотните#

Всеки свят мо+е да се представи като контин==м от пре+ивявания# ветът на ада например простира от вътре8ните емоHионални пре+ивявания на гняв и омраза до поведен5ески прояви катс-ивания и войни7 които се коренят в гнева7 а съ.о до инстит=Hии7 пред=-е+дения и предразсъдъHосновани на омразата Nармии7 расова омраза и нетърпимостO7 и до свят7 в който +ивеят съ.ества# В свояHялост това измерение на опита E от ли5ната емоHия до конкретния свят E се нари5а 1ад2#

Подо-но на съновиденията7 световете са проявления на карми5ните следи7 но в сл=5ая карми5ниследи са колективни7 а не индивид=ални# !ъй като карма е колективна7 о-итателите на всеки свят имас>одни пре+ивявания в една споделена среда E тъй както ние имаме с>одни пре+ивявания с др=гите >ор*олективната карма пора+да тела7 =се.ания и =мствени спосо-ности7 които позволяват представителите от един свят да =5астват в о-.и аспекти и категории на опита и правят невъзмо+ни др

вид пре+ивявания# *=5етата например 5=ват недоловими за 5ове8кото =>о 8=мове7 а >ората използвезика по на5ин7 който е немислим за к=5етата#

ветовете изгле+дат ясни и ве.ествени7 както ни се ви+да на8ият свят7 но всъ.ност са смътни катсъновиденията и нематериални# !е се припокриват един с др=г7 а ние сме свързани с всеки един от тяНосим = се-е си семената на прера+дането в др=ги светове и когато пре+ивяваме разли5ни емоHии7 прио-.аваме към ка5ествата и страданията7 присъ.и за тя># Ако например ни завладее егоHентри5нгордост или зла завист7 зна5и изпитваме пре+ивяване7 >арактерно за света на пол=-оговете#

В природата на някои >ора прео-ладават ка5ества от едно измерение/ на +ивотните7 на гладнид=>ове7 на -оговете или на пол=-оговете# !ези ка5ества се открояват като основни 5ерти на >арактерамогат да се познаят по говора7 по>одката и взаимоотно8енията на тези >ора с околните# Навярно иматпознати7 които като 5е ли все не =спяват да се измъкнат от света на гладните д=>ове/ постигнатото нико

не е достатъ5но7 те са винаги гладни за пове5е E искат пове5е от своите приятели7 от средата и от св+ивот7 E но не могат да намерят насита# "ли пък знаете някой7 който напомня съ.ество от ада/ гневли+есток7 яростен и неспокоен# О-икновено о-а5е в 5ове8кия нрав са съ5етани 5ерти от вси5ки измерения

*огато измеренията на съзнанието се проявят в емоHиите7 става о5евидно7 5е те са =ниверсалнНапример всяка к=лт=ра познава ревността# Вън8ният о-лик на ревността мо+е да -ъде разли5ен7 тъкато емоHионалният израз е средство за о-.=ване7 език на +естовете7 о-=словен както от -иологията7 таи от к=лт=рата7 а к=лт=рата създава променливи# В -он и -=дизма тази =ниверсалност се о-яснява съотнася с реалността на световете#

Kестте отриHателни емоHии не са из5ерпателен /писък на емоHиите# Безсмислено е да =м=ваме в косвят се вписва стра>ът и в кой E тъгата# тра>ът мо+е се появи във всеки един от тя>7 а съ.ото ва+и за тгата7 гнева7 ревността и лJ-овта# Въпреки 5е отриHателните емоHии са емоHионални пре+ивявани

$


14/97

>арактерни и за нас7 и за световете7 те са съ.о така клJ5ови д=ми7 които разкриват Hяло едно измерениот опита E контини=м7 простира. се от ли5ния емоHионален опит до конкретния свят# Всяко от теизмерения о->ва.а 8ирок диапазон от възмо+ности7 който вклJ5ва найEзазли5ни емоHионалнпре+ивявания#

Kестте ка5ества на съзнанието се нари5ат 1пъти.а27 за.ото водят нанякъде/ те ни отве+дат дмястото7 където .е се преродим7 както и сред разли5ни светове на пре+ивявания в този +ивот# *оганякой се отъ+дестви с една от отриHателните емоHии или пък попадне в нейния капан7 настъпват то5нопределени рез=лтати# !акова е действието на карма# Например7 за да се родим >ора7 в преди8ните с+ивоти тря-ва да сме спазвали строго правилата на нравствеността# Дори в о-.оприетата к=лт=ра товнамира израз в на-лJдението7 5е докато = някого не съзреят лJ-ов и загри+еност за -ли+ните7 той не1истински 5овек2#

Ако +ивеем +ивот7 който се >арактеризира с отриHателни емоHии като омраза и гняв7 постигаме др= рез=лтат/ прера+даме се в ада# Прера+дането на някое съ.ество в ада настъпва както -=квално7 такапси>ологи5ески# *огато някой прио-.и се-е си към измерението на омразата7 това пора+пре+ивявания7 които нари5аме 1адови2 дори в този +ивот#

!ова съвсем не озна5ава7 5е >ората се опитват да из-егнат подо-ни пре+ивявания# Понякога карма нтласка толкова силно към някое измерение на опита7 5е отриHателната емоHия запо5ва да ни притеглBамислете се за вси5ки 1развле5ения27 изпълнени с омраза7 =-ийства и войни# Възмо+но е да развиесла-ост към тя># *азваме/ 1Войната е ад27 но при все това мнозина от нас ги привли5а войната#

В някои сл=5аи к=лт=рата съ.о определя на8ето предразполо+ение към едно или др=го измерениНапример в о-.ество7 където яростният воин е смятан за герой7 мо+ем да приемем такава насока н развитие# !ова е пример за споменатото TUEгоре незнание7 о-=словено от к=лт=рата#

Fо+е -и 8естте свята изгле+дат нереални за >ората на Bапад7 но те>ни проявления могат да открият в на8ите пре+ивявания7 в на8ите съни.а и +ивот наяве7 както и в +ивота на >ората около наПонякога например се 5=встваме изг=-ени# Bнаем как .е проте5е денят7 но зна5ението на на8ите действини =-ягва# мисълът е из5езнал E не за.ото сме постигнали осво-о+дение7 а за.ото ни липсва раз-иранън=ваме7 5е сме затънали в кал7 5е сме попаднали на тъмно място или на =лиHа -ез знаHи# тигаме дстая7 която няма из>од7 или пък не знаем в коя посока да тръгнем# Подо-но =се.ане мо+е да -ъдпроявление на незнанието7 >арактерно за света на +ивотните# N!ова незнание не е съ.ото като вроденот!о е притъпеност на сетивата7 липса на разсъдък#O

До света на -оговете се докосваме7 когато пре+ивяваме приятна разсеяност и се насла+даваме н

мъгляви периоди на =доволствие и .астие# !е приклJ5ват немин=емо# Ала докато траят7 на8аосъзнатост е свита# Оставаме някак на повър>ността и из-ягваме да се взираме дъл-око в сит=аHияткакто и да си даваме сметка за страданията около нас# 3=-аво е7 5е се радваме на приятни периоди+ивота си7 но ако не се занимаваме с практика7 ако не се стараем да се осво-одим от стеснява.итепогре8ни представи за Аза7 накрая из+ивяваме периода на наслада и попадаме неподготвени в о.е пзатр=днено поло+ение7 в което има опасност да се изг=-им в някакъв род страдание# В края на някопразненство или на много приятен ден 5есто =се.аме покр=са и потиснатост7 .ом се при-ерем = дома# след по5ивните дни7 минали в .астие7 се 5=встваме разо5аровани7 когато се връ.аме на ра-ота#

Вси5ки имаме периоди7 в които пре+ивяваме разли5ните светове/ .астието7 присъ.о за света н-оговете7 мо+е -и когато сме на по5ивка или сме излезли на раз>одка с приятелиI -олката7 породена о+а+дата7 когато видим не.о и по5=встваме7 5е тря-ва на всяка Hена да го прите+авамеI срамът о

наранената гордостI пристъпите на завистI адските мъки на гор5ивината и омразатаI притъпеносттао-ъркването от незнанието# 9есто се дви+им с лекота от едно пре+ивяване към др=го# Вси5ки познавам.астливото настроение7 свързвано със света на -оговете/ слънHето грее7 >ората изгле+дат красиви7 ние 5=встваме до-ре# После идват ло8и новини или приятел ни казва не.о7 което ни наранява# "зведнъсветът ни се стр=ва променен# ме>ът зазв=5ава някак празно7 не-ето е ст=дено и сяка8 не>ае7 ве5е нмислим7 5е сме привлекателни7 нито пък се радваме на се-е си# менили сме измерението на своитпре+ивявания и светът като 5е ли се е променил заедно с нас# По съ.ия на5ин о-итателите на др=гисветове са постоянно свързани с вси5ки светове/ и котката7 и пол=-огът могат да изпитват гняв7 зависемоHионален глад и т# н#

*огато сън=ваме7 пак пре+ивяваме 8естте свята# Kестте отриHателни емоHии моделират 5=встватасъдър+анието на съновиденията по съ.ия на5ин7 по който определят >арактера на пре+ивяванията пр

%


15/97

деня# Fногоо-разието на съни.ата е -езкрайно7 но вси5ки карми5ни съновидения са свързани с едно о8естте измерения или с няколко от тя>#

ледва кратко описание на 8естте свята# В традиHията световете са представени като местасъ.ества7 които ги о-итават# "ма осемнайсет ада например7 девет ст=дени и девет горе.и# Вси5келементи в традиHионните описания са натоварени с определено зна5ение7 но т=к .е се спра само вър>пре+ивяванията7 присъ.и за на8ето настоя.е7 за този +ивот# Връзката с всяко измерение пре+ивяванията се осъ.ествява енергийно7 5рез енергиен Hентър 1чакра52 в тялото# ПоEдол= е посо5енкъде то5но се намират 5акрите# !е са ва+ни в много практики и играят ва+на роля в йогата на съновиденията#

СВЕТЪТ НА АДАГневът е основната емоHия в света на ада# *огато се проявят карми5ните следи на гнева7 той им

мно+ество възмо+ни изра+ения E отвра.ение7 напре+ение7 възм=.ение7 крити5ност7 свадливост +естокост#

Разр=>ата по време на война до голяма степен се дъл+и на гняв и много >ора =мират всеки дезаради гнева# Въпреки това гневът никога не разре8ава про-лемите# Dом ни о-земе гняв7 г=-им контролсамоо-ладание# *огато сме в плен на омраза7 +естокост и гняв или ставаме тя>на +ертва7 ние прио-.аваме към света на ада#

СВЯТ ОСНОВНА Е(О1ИЯ )АКРА

Богове NДевиO Приятна разсеяност !еме

Пол=-огове NАс=риO Bавист Гърло

3ора Ревност ърHе

4ивотни Незнание Пъп

Гладни д=>овеNПретаO

4а+да Полови органи

Ад Омраза Долната 5аст на >одилата

$нергийният Hентър на гнева се намира в долната 5аст на >одилата# Противоотровата е 5иснео-=словена лJ-ов7 която се пора+да от нео-=словения Аз#

поред традиHията светът на ада е съставен от девет ст=дени и от девет горе.и ада# ъ.естваткоито го о-итават7 страдат неизмеримо7 измъ5вани до смърт и връ.а.и се мигновено към +ивота E отнови отново#

СВЕТЪТ НА Г!АДНИТЕ ДУ'ОВЕ4а+дата е основната емоHия в света на гладните д=>ове 1прета2. !я се пора+да като =се.ане

крайно остра н=+да7 която не мо+е да -ъде задоволена# Опитът да =толим +а+дата е като да пием солевода7 когато сме +адни# Bавладени от +а+дата7 търсим насита навън вместо вътре в се-е си и така никоне =спяваме да запълним п=стотата7 от която +елаем да из-ягаме# Всъ.ност =се.аме глад да опознае

истинната си съ.ност#4а+дата се свързва със секс=алното +елание7 а нейният енергиен Hентър в тялото е 5акрат разполо+ена зад половите органи# Dедростта7 готовността да дадем на др=гите онова7 от което те имн=+да7 развързва изтегнатия възел на +а+дата#

В традиHията д=>овете прета са представени като съ.ества с огромни7 гладни стомаси и малки =сти гърла# Някои о-итават с=>и земи7 където стотиHи години не е имало и помен от вода# Др=ги намират >рна и вода7 но .ом погълнат дори >ап5иHа през тесните си =сти7 >раната се възпламенява в стомасите имим при5инява голяма -олка# "ма много видове страдания7 които се дъл+ат на прета7 но вси5ките рез=лтат от стиснатост и опъл5ване сре.= .едростта на др=гите#

СВЕТЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

&


16/97

Незнанието е коренът на емоHиите в света на +ивотните# !о се пре+ивява като 5=вство за о-ъркванпритъпеност на сетивата7 не=вереност или нераз-иране# Fнозина =се.ат мрак и пе5ал7 5ийто изто5никтова незнание# !е 5=встват потре-ност7 но не знаят какво искат и какво да направят7 за да намерия=довлетворение# На Bапад 5есто се смята7 5е ак�

yoga na sania

Documents