СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ ОК “ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА” ГРАД ПЕРНИК

Сурвакарите при Общински комплекс “Дворец на културата” се представят в сборна група – деца, моми и ергени. Те се явяват за първи път на Международния фестивал на маскарадните игри “сурва”. Групите представят старинни обичаи от края на 18-ти и началото на 19-ти век. Ръководител на групата е Тодор тодоровДетската група представя местния обичай “Сурва”, който се играе за здраве на 14-ти януари.Вторият обичай се нарича “Ладуване” /Топене на пръстени/. Изпълнява се на Нова година само от моми и девойки и е колективно гъдаене за женитба. Скришом от ергените момите се събират при кладенеца. В бяло котле донасят мълчана вода и в нея всяка мома пуска пръстен или китка и го оставят под овощно дърво през нощта. По това дали водата е замръзнала се гъдае за здраве през годината. На сутринта китките се изваждат и се наричат за женитба и късмет.Обичаят “Откраднатата невеста” се изпълнява само от ергени. Водач на групата е най-скоро оженилият се от момците, който има мъжка рожба. В ръцете си носи балтия /секира/ и затова се нарича балтаджия. Участват още : невеста, младоженец, доктор, мечка и рогачи. Обичаят се изпълнява на 13-ти срещу 14-ти януари.

1

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ХРИСТО БОТЕВ”, КВАРТАЛ “ВЪРБА”, ГРАД РАДОМИР,

ОБЩИНА РАДОМИР, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от град Радомир, кв.”Върба” съществува от преди 30 години. Преди две години е възстановена след прекъсване от около 15 години. Освен звънчарите има сватбарска група, циганска група и оркестранти. Маскарадните костюми са изработени от защити нарязани ленти. На главите си сурвакарите носят ликове. Подготовката за празника започва няколко месеца по-рано. Участиците изработват своите ликове за празника. Тежестта на звънците, които сурвакарите носят около кръста си понякога надвишава 50 килограма. В полунощ на 13- ти срещу 14- ти януари в центъра на квартала се пали огън, около който играят сурвакарите. Рано на 14- ти януари – Сурва - групата тръгва да обхожда домовете. Основната идея е пожелание за здраве, плодородие и благоденствие във всеки дом. Вярва се, че със звъна на звънците сурвакарите прогонват злото и отварят път на доброто. Сурвакарската група от кв.”Върба” е награждавана с плакет, парични награди и грамоти от Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник.Участва в Общински карнавал на кукерите и сурвакарите “Ковачевци”2006/2007; Празника на художествената самодейност “Рила пее и танцува”; Първи международен фестивал на маскарадните игри- град Радомир, Международен карнавал “Прочка”2007- град Прилеп- Македония.

2

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИНАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “Г.БЕНКОВСКИ”,

СЕЛО ГОРНА ВАСИЛИЦА, ОБЛАСТ СОФИЯ

Жителите на село Горна Василица са ревностни пазители на обредната предпролетна маскарадна традиция. Звънците, които кукерите използват се пазят само за Кукерски празници.Участниците - момци и млади мъже слагат маски, направени от овчи и кози кожи, които изобразяват различни змейове, животни, страшилища. Чрез разнообразни символични и обредно-магически действия те пожелават здраве на стопаните, плодородие на нивя и градини, благополучие в дома. Традиционен също е обичаят “Простени поклади”. Започва се с взимането на прошка. По-младите отиват при по-старите, децата при родителите, младоженците при кумовете, носи се баница и вино, целуват ръка и казват “Прощавай!” Отговорът е “Господ да прощава!”

3

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ОБНОВА”, СЕЛО ГАБАРЕВО, ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ,

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

От кога водят началото си тези темпераментни веселби никои не знае. Традицията се предава от баща на син и така от незапомнени времена.Още не събудила се природата от своя зимен сън, животворните сокове едва са се раздвижили и ето кукерите със своята игра възвестяват новия живот който се заражда. Темпераментни са техните танци, които се играят под звука на медните хлопатари и сладкогласни звуци.Кукерската група е сформиран през 1964 г. Участвала е в местни тържества, общински, окръжни и национални и международни фестивали на маскарадни игри и е носител на грамоти и медали.

4

СУРВАКАРСКА ГРУПА “ГЛАГОРЕЦ” ПРИ НЧ “НАПРЕДЪК”, СЕЛО СТЕФАНОВО,

ОБЩИНА РАДОМИР, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Стефаново се основава през 1962 година. В групата участват младежи и мъже с различен социален статус. В групата има сватбари и звънчари. Сурвакарската група излиза рано сутринта на 14- ти януари и обхожда цялото село и пожелава здраве и берекет. След като приключи обиколката на селото всички се събират на площада, където се заиграва така нареченото сурвакарско хоро, в което групата от звънчари по свой начин гони злите духове от селото.Сурвакарската група от Стефаново участва за втори път в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Има също така две участия на фестивала в град Раковски. Носител е на грамоти и парични награди.

5

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ЛЪЧ”, СЕЛО РАДИБОШ, ОБЩИНА РАДОМИР,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Радибош съществува от незапомнени времена. По стара традиция сурвакарите тръгват да обхождат домовете от малките часове на 14 януари Сурва когато по стария календар се отбелязва Новата година. Подготовката за празника започва няколко месеца по-рано. На главите си сурвакарите носят ликове, изработени от животински кожи и пера на домашни птици. Някои от тях достигат до три метра височина. На кръста си сурвакарите носят окачени на колани звънци и хлопатари, някои тежки повече от 50 килограма. Групата изпълнява обичая “Сурвакарска сватба”. Основната идея е да се предизвика и осигури плодородие, да има благоденствие във всяка къща през годината. Сурвакарите се приемат с радост във всяка къща. Групата има участия във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри “Сурва” в град Перник. Участва в ежегодните общински сурвакарски празници в град Радомир, с.Ковачевци, в празниците, провеждани в град Кюстендил, Челопеч и Раковски.

6

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “АСЕН ЙОСИФОВ” – СЕЛО ГАБРОВНИЦА,

ОБЛАСТ МОНТАНА

Сурвакарската група представя обичая “Камила”. Този обичай се изпълнява на Васильовден. Маскираните участници – камилари представят различни персонажи – водач, тартор, лекар, поп, сурвакари-звънчари и музиканти.Участниците посещават всеки дом и пожелават здраве и берекет в къщата, а стопаните ги даряват с плодове, орехи и вино.Обичаят “Камила” съществува от 1926 г. Групата е участвала във всички фестивали в Перник. От участията в град Перник има спечелени около 6 грамоти и няколко парични награди.Има участия и в Копривщица.

7

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, СЕЛО ВИТАНОВЦИ, ОБЩИНА

ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Витановци е създадена през 1973 година и представя характерните за регион “Граово” зимни /сурвакарски/ маскарадни игри и обичаи, които са свързани с празничния новогодишен календарен цикъл от Коледа до Водици /Богоявление/. Ръководител на групата е Първан Максимов. В момента групата наброява 70 участника. Участниците сурвакари в групата са само мъже /ергени или млади женени мъже/. Всички женски персонажи включени в зимния маскараден обичай “Сурвакарска сватба”- /булка, свекърва, етърви, циганска група се изпълняват само от мъже.През 2006 година на ХVІ Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”2006- град Перник групата за първи път взе участие и остави добри впечатления от участието си в такъв род фестивали.С голям успех сурвакарската група се представи и през 2006 година в с.Радуил, Самоковско, в Международния фолклорен фестивал “Боб-фест”. На групата е присъдено първо място, грамота и златен медал. През същата година групата от село Витановци участва в Пролетния маскараден празник “Прочка”, в село Горна Василица, община Костенец, където печели Първа награда. През 2007 година групата взима участие в кв.Момин проход, където получава първа награда. През 2008 година взимат участие в Общинския празник в град Брезник.

8

МАСКАРАДНА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “НИКОЛА ВАПЦАРОВ”, СЕЛО ВАСИЛ ЛЕВСКИ,

ОБЩИНА КАРЛОВО, ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Красиви са Левченските старци (кукери). Романтика и митично тайнство крие танцът на старците. Стъпките – бавни, отмерени и тежки, разтърсват мегдана. Хлопките запяват песен, която замайва душите и гали слуха. Човек не може да не бъде запленен от тяхната красота.Неизменно преди старците на мегдана излизат дяволите. Те стъпват бавно и удрят ритмично и отмерено черните връшници. Старците излизат и пропъждат с песента на своите хлопки дяволите.На мегдана излиза орач впрегнал в дървено рало два вола и символично заорават нивата. След него сеяч пръска зърното от дървен шиник. С отмерени стъпки крачи и нарича – “...колкото зърна, толкоз класа на таз нива, да се люшнат класове като море”...Обредите, които извършват кукерите са тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини.

9

ГРУПА “ КУКЕРИ” ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”, СЕЛО ПОБЕДА,

ОБЩИНА “ТУНДЖА”, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Един празник, който е жив до ден днешен е “Кукеров ден”. Този празник води началото си от античността. По време на турското робство турците са давали право на българите един ден в годината да са свободни, да правят каквото с искат без действията им да бъдат наказуеми от закона. В този ден всеки може да се маскира така, че никой да не го познае и да участвува в кукерският празник. Началото на кукерските игри в село Победа е поставено през 1966г. от Васил Марков. Числеността на кукерската група ива варира от 40 до 100 участника. Групата е носител на много златни медали, награди от Копривщица, Дълбоки, Симитлии, Черниче, Бояново, Перник, София, Ямбол и др. Групата “Кукери” при читалище село Победа е участвала в снимките на над 10 филма по БНТ и БТВ. Групата представя обичая:“ЗАОРАВАНЕ, ЗАСЯВАНЕ И РАЖДАНЕ.”

10

БАБУГЕРСКА ГРУПА ЗА СТАНЧИНАРСКИ И РУСАЛИЙСКИ ИГРИ

ОТ КВАРТАЛ ВИЗДОЛ, ГРАД ПЕТРИЧ

Новогодишното станчинарско маскиране е обичай, характерен за кв. Виздол, докато русалийските игри са донесени от големите бежански вълни, залели Петрич и района след 1913г. като негови носители са българите – преселници от Кукушко, Гевгелийско и Енидже Вардарско. С течение на времето двата обичая са си въздействали взаимно и днес те са неразделна част от обредната система на населението на Петрич и района, като в града русалийските игри се смесват със станчинарското шествие и представлява единен маскараден празник – “Сурва”.Парите, предметите и другите неща, които станчинари и русалии събират при своите посещения в къщи, се даряват на черква, както и на – най бедните.Днес новогодишните маскирания и русалийските игри са претърпели промените на времето, като са допуснали елементи, нетипични за обреда, но въпреки това те си остават единствената жива връзка между поколенията и българския национален дух.

11

БАБУГЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НИКОЛА ВАПЦАРОВ”,

ГРАД БЛАГОЕВГРАД – ТРЕТИ КВАРТАЛ

Групата е създадена през 1960г.Представя обичаи, свързани със зимните маскарадни игри и други традиционни за региона ритуали и обреди.Досега групата е участвала на всички проведени в град Перник фестивали на маскарадните игри.Получавала е златен медал за детска група през 1981г., сребърен през 2005г. бронзов медал, награда за маскараден костюм.Групата има участия във фестивалите на маскарадните игри в град Разлог и град Ямбол.Традиционен участник в коледните и новогодишни тържества на община Благоевград.

12

БАБУГЕРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ПОЛЕНА, ОБЩИНА СИМИТЛИ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Групата от с. Полена ще се представи с обичая Васильовден. Сурвакарите излизат на 1 януари в ранни зори, облечени в кожи и носии. Те обикалят и посещават всеки дом. Домакините ги посрещат като ги даряват с плодове, питка, всеки, според възможностите си.Сурвакарите играят хора, като по този начин гонят злите духове и почистват дома.Групата има две първи места и едно второ от участието в Международния Фестивал в Птуй, Република Словения през 2001г.

13

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ ГРАД ЗЕМЕН, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от град Земен е възобновена през 1965 година. Участниците в групата носят маски и ликове, изработени от естествени материали: кожи, рога, криле на домашни птици, дърво. На кръста си носят тежки звънци и хлопки. Групата представя обичая “Сурвакарска сватба”Участвала е в провежданите в Перник фестивали на маскарадните игри.Носител е на много награди.

14

КУКЕРСКА ГРУПА – “ДЕРВИШИ” ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”,

СЕЛО ЛЕСИЧОВО, ПАЗАРДЖИШКА ОБЛАСТ

Дервишите от с. Лесичово са традиция, която съществува от незапомнени времена. В кукерската група влизат кукери певци.Кукерската група се състои само от мъже и момчета облечени в кози кожи.Певческата група изпълнява традиционни народни песни. “Дервишовден” се провежда в края на февруари и началото на март всяка година на Сирни заговезни. Празникът завършва със запалването на факли от слама, които символизират настъпващите слънчеви дни и плодородието на новата година.През годините дервишите са участвали в кукерските фестивали в Попинци, Пазарджик, Варна, Септември, Перник, на които са били отличавани с награди.Неповторимият дервишки костюм може да се види в Етнографските музеи в София, Пазарджик, Япония, Германия.

15

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПРОСВЕТА”, ГРАД СТРАЛДЖА, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Групата е създадена през 1962 г. В нея участват 25 мъже и различен брой малки деца. Пресъздава типичния за странджанския край кукерски обичай на заораване и засяване и благословия на булката. Ръководител на групата е Тончо ТончевГрупата има успешно участия и във фестивалите на кукерите в Павел баня, Калипетрово, Войника, Маломир, Пъдарево, Камен. Жъне небивал успех и при участието си в 9-тия младежки фестивал в София, както и при откриването на НДК, през 1981г. Канена е многократно за участие в прояви в различни български курорти.Като град с традиции в поддържане на кукерските игри от няколко години Стралджа провежда общински кукерски фестивал, в който участват групи както от селищата на общината, така и от съседните общини.

16

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – КВ. СУШИЦА, ГРАД КАРЛОВО,

ОБЩИНА КАРЛОВО, ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Кукерите на Сушица, наричани още “старци” съществуват от незапомнени времена. Кукерите предшестват започващата през пролетта земеделска работа. Те играят от Месопустна неделя до Сиропустна неделя в понеделник, сряда, петък и неделя.Съществуват две формации:Белогащи – с бели дрехи и звънци на кръста:Баджаци – с кози кожи и хлопки на кръста.Формациите играят в две редици. Те стъпват в ритъм и по време на игата образуват различни фигури.Съществува и група на Боримечката с черешовото топче, пресъздаващи моменти от Априлското въстание. Групата е лауреат на редица отличия и грамоти от много кукерски и сурвакарски и фестивали в страната.

17

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ХРИСТО БОТЕВ”, СЕЛО ГОРНИ ДОМЛЯН, ОБЩИНА КАРЛОВО,

ОБЛАСТ ПРОВДИВ

Най-атрактивната част от Сирница са кукерските игри, водещи началото си от езически обичаи. Те се изпълняват от мъже, предимно ергени. В карловския край кукерите са известни като “старци” и “джамали”, а самия празник носи името “старчов ден”. По традиция на този ден мъжете се обличат в кози и овчи кожи, по които окачват хлопки, маскират се, нахлупват високи островърхи шапки – “кауци”, и се събират за да прогонят злите духове с ритуални танци, и да донесат плодородие с обреда “заораване и засяване”. Старческите игри започват рано, още преди разсъмване. Старците се събират на групи по махали и обикалят по къщите. Даряват ги “старчови” яйца и брашно, които се изнасят в сито, за да е сита годината. След като минат по всички къщи старците се събират на мегдана, където се извършва “заораване и засяване”: един старец наречен орач запряга две “плашилки” или две “юди” със зооморфни маски и “заорават”. Засяват житото и боба, косят сено, пръскат лозето и обръщат изораното. На мегдана старците играят старчово хоро – скачат високо, за да растат посевите. Раздрънкват силно хлопките , за да прогонят злите духове. След разтуряне на хорото “старците” се бият, докато се пусне кръв, защото ако на старчов ден не се пролее кръв през годината вино няма да има. На мегдана се запалват големи обредни огньове.

18

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ЗОРА”, СЕЛО ТЪРНИЧАНЕ, ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ,

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Кукерската група е основана през 1950 година. Организира се организира една седмица преди Сирни заговезни. На Сирни заговезни се провежда древният обичай “Дудуна”. Тогава се разпределят ролите на “дервишите”, “булката”, “кончето”, “циганина и циганката”, “орачите и сеячката”. Тази традиция се предава от баща на син и от дядо на внуче. Затова десетилетия вече не стихват хлопките и звънците на този тъй древен и с нетърпение очакван ден.Кукерската група е участвала многократно в различни регионални, национални и международни фестивали, като с доброто си представяне е спечелила не една и две награди.Няма по-желан и по-нетърпеливо чакан празник в Търничане от “Дудуна”

19

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПРОБУДА”,

СЕЛО МОГИЛА, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Кукерската група от с. Могила представя ритуала заораване, засяване и вършитба.Кукерите се събират на Сирни Заговезни, като влизат във всяка къща и пожелават на стопаните здраве и плодородие. Със звъна на хлопките се прогонват злите духове.Всички кукери се обличат в женски носии, като по този начин се слива мъжкото и женското начало.Групата е лауреат на 12-ти Международен Фестивал на Международните Игри, през 1998г.Носител на три поредни награди на Карнавал на виното – 1999г., 2000г. и 2001 г. В град Ямбол.Носител е на Първа награда от 30-ти Международен планински карнавал гр. Буковина, Полша, 2002г.

20

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА”,

СЕЛО КАЛЧЕВО, ОБЩИНА ТУНДЖА, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Обреда, който извършват кукерите от село Калчево, Ямболско, е тясно свързан с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини.Обичаят се извършва обикновено в края на зимата и седмица преди сирни заговезни. Поверието твърди, че злините и болестите, натрупани през зимата, се изгонват чрез страшните маски-гугли на кукерите и с оглушителния звън на хлопките им.„Годеникът” заорава, засява и заедно с другарите си – кукерите, обира реколтата. Чрез търкулването на шиника се гадае за годината – дали ще са пълни хамбарите с жито. Накрая се ражда и кукерче, което е символ на кръговрата на живота, продължената традиция и пробуждането на природата за нов живот.Благословията, която кукерите произнасят, е за пълни хамбари, за сита година и голям берекет.През 2006 година маскарадната група е участвала във фестивалите в гр. Ямбол, гр. Стара Загора и село Калипетрожо, Силистренска област, като завоюваха призови места с представения от тях обичай.Групата има присъдена първа категория, със специален диплом и регистрация в българската секция при международната организация по фолклор /IOF/.

21

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ХРИСТО БОТЕВ”,

СЕЛО ДЪБЕНЕ, ОБЩИНА КАРЛОВО, ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Празнуването на обичая “Старчовден” в с. Дъбене датира от незапомнени времена, това е един от най-големите и уважавани празници в селото.Празника се провежда в дните – понеделник, сряда, петък и неделя, през велики пости, между сиропусна и месопусна задушница.Още в ранни зори група от старци облечени с обърнати кожуси, големи тъпани, лопати, сопи и много други предмети обикалят из селото и оповестяват началото на обичая. По обед започват да се играят мегдански хора. По вечеря те се събират на едно място и това е мегдана, тук става голямото селско хоро и около него играят старците. Те също могат да се хванат на хорото.На този ден се обличат, като четници от Ботевата чета, разиграват се различни ритуали и обреди.Кулминацията на празника е излизането на “старците” с лопките на мегдана. Отначало те обикалят и играят около хорото, след което се втурват разкъсват го и така настъпва всеобщото веселие.

22

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ЧУДОМИР”,

СЕЛО ТУРИЯ, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Маскарадът е вестител на плодородието и тези игри са символ на любовта и зачатието, на събуждащата се за нов живот природа.“Старците”, облечени в тесни бричове, с бели навуща, с козеняви върви, шарени елечета облечени на голо. На кръста е дюзена – наниз от хлопки и тучове, скачени на здрав кожен колан, които звънят ритмично в такт със стъпката на кукера и пеят своята старинна мелодия. В ръката си “старецът” държи дървена сабя “Калъчка”, която грациозно размахва в страни.Освен “старците”, кукерското шествие включва и групата на “циганите” – символ на злото. Начело на катуна е “циганката” – предрешен мъж, които носи голяма парцалена кукла – “Султанка”. Заедно с катуна върви и “камиларят”, които води “камилата”.Кукерската група ще представи:Приемане на млад “старец” в групата на кукеритеПосрещане на “старците” в дома на стопанинРитуал на “циганското” семейство“старците” прогонват злото

23

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “АСЕН ЗЛАТАРОВ”,

СЕЛО ПЕЩЕРА, ОБЩИНА ЗЕМЕН, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Пещера според преданията съществува от незапомнени времена. Единственото й прекъсване е по време на войната през 1944 година. Възобновена е през 1951 година. Сурвакарските игри се правят на 13 срещу 14 януари- Василовден по стар стил, за прогонване на злите сили и пробуждането на земята за нов живот. Сурвакарите обхождат селото, гонят злите духове, пожелават здраве и берекет на стопаните. Те от своя страна ги даряват с пари, ракия, баница, вариво и пача. В групата участват болюбашия, невеста, младоженя, байрактар, поп, мечкар с мечка и преличниците със страховитите маски и ликове на главите и големите звонци около кръста. Костюмите са направени от разноцветни ленти- в зелено, червено, синьо, жълто. Групата представя обичая “Посрещане на сурваскари и тъкмеж”.Сурвакарската група от село Пещера участвала на фестивалите в град Перник, Ковачевци, Радомир, Земен, Момин проход. Носител е на грамоти, статуетки и парични награди. През 2006 година на Международния “Боб фест” в село Радуил, Самоковско групата от село Пещера печели златния медал. На фестивала “Софийска пролет” през 2007 година групата печели плакет. През 1993 година част от сурвакарската група участва в предаването “С бъклица и дрян” по БНТ. На 13 януари 2006 година БНТ снима пещерските сурвакари в предеването “Етно”. На Нова година и на 20- ти януари групата участва в предаването “От българско-по българско” по ТВ СКАТ.

24

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “БЛАГОЙ ГЕБРЕВ”,

СЕЛО ДРУГАН, ОБЩИНА РАДОМИР, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Друган съществува от древни времена в землището на селото. Сурвакарите се събират рано сутринта на 14 януари и до късния следобяд обхождат всички къщи за здраве и плодородна година. Стопаните ги посрещат и ги даряват с пари, плодове и хранителни продукти. . През месец май 2007 година взема участие във Великденския фолклорен фестивал в село Кунино, община Роман и е високо оценена. За първи път участва в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник .

25

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ВЕДРИНА”,

СЕЛО ЛОБОШ, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група е съществувала още през турско робство. Групата се състои от болюбашия, сватбарска група - невеста, младоженец, поп и група на звънчарите. Групата се съпровожда от музиканти. Сурвакарите носят ликове, направени от дървени коруби и украсени с пера на домашни птици и рога на животни. Маскарадните костюмите са изработени от нарязани разноцветни ленти. Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.

26

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПРОБУДА”,

СЕЛО ДРАГИЧЕВО, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група в село Драгичево е млада формация, която съществува към читалището. Създадена е през 2002 година. Взима участие в тържеството, посветено на 80 години от създаване на читалището в село Драгичево през месец декември 2002 година. През 2004 и 2006 година участва в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Всяка година на 13 и 14 януари сурвакарите обхождат цялото село. Облечени са в маскарадни костюми от кожи или зашити разноцветни ресни, а на главите си носят маски от кожи и рога на животни, крила и пера от птици. На кръста им са закачени звънци. Групата на звънчарите се придружава от сватбарска група - булка и младоженец, девер, байрактар, свекър, свекърва, кум и кумица, поп, циганин, мечка, мечкар и други. Групата ще представи зимния маскараден обичай “Сурвакарска сватба”.

27

БАБУГЕРСКА ГРУПА ГРАД РАЗЛОГ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Празникът “ Нова година” в Разлог се отбелязва с участие на сурвакари, хоро с моми и ергени, под звуците на тъпани и зурни, придружени от мечкар с мечки и смешници. На този ден хората се стремят да дадат нещо от себе си и на другите. Отправят се пожелания, наричания и благословии.Участниците изпълняват ритуал при който се прави кръг, в средата на който застава старейшината с житен сноб в ръце, облечен в празничен костюм при подаден от него знак първият чауш размахва волска опашка, след този знак всички чауши подскачат три пъти на място, а Старейшината издига високо над главата си житен сноб за здраве и берекет.Момите и ергените са сборна група от 6 – те квартала на Разлог. Начело на хорото е първият ергенин със своята избранница, а след тях се редят другите младежи, като се спазва йерархията по старшинство, на когото е ред да се жени е по – близо до първия ергенин, а самият той би могъл да е само сгоден.Сурвакарската група е сборна от първенците на квартали, костюмите им са от кози кожи, а на главите си поставят специални чучулки украсени от рога от коза или козел. Украсата на чучулката определя мястото на чауша в йерархията на празничното хоро. Изпълняват ритуал със стари езически традиции, като със звъна на чановете и тумбелеците и със страховитите си кожи прогонват злите духове.

28

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”, СЕЛО КЛИМЕНТ, ОБЩИНА КАРЛОВО,

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Кукерите представят обичая “Старчов ден”.От Месни до Сирни Заговезни старците обикалят из селото за прогонване на злите духове и нечистите сили. Със силния звън на хлопките те възвестяват радостта от настъпващата пролет и започване на работата на полето.Преобладаващи цветове в костюмите са бяло и червено, като пожелание за здраве и дълголетие. Маската им е украсена с цветя, които предвещават богата реколта от маслодайни рози. Обичаят е свързан с трудовата дейност на хората.Групата е редовен участник във фестивалите на гр. Перник, гр. Раковски, гр. Ямбол, гр. Ст. Загора, с. Широка Лъка, а през 2002 взима участие и в международния фестивал в гр. Нови Тарг – Полша.

29

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПРОСВЕТА”, СЕЛО ГАБРА, ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН,

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Групата представя обичая “Джамал”

С. Габра е разположено в малка котловина между Лозенската планина и Ихтиманска Средна гора.Първите сведения за селото датират от ноември 1576г.В село Габра обичаят “Джамал” датира от 1919г., като първите разигравания са били под ръководството на собственика на “Чукурово”.През последните 30-35 години групапа за народни обичаи ежегодно възстановява в селото обичая “Джамал” на Йордановден.Обичани и чакани гости във всеки габренски дом са участниците в обичая, които от ранни зори обикалят селото. Традиция е и народното веселие, което те организират на площада, след което отново продължават да гонят “злите сили” с пожелания за здраве и берекет.

30

КУКЕРСКИ КЛУБ “ЗЛАТНО РУНО”, СЕЛО ЧЕЛОПЕЧ, ОБЛАСТ СОФИЯ

Обичан тачен и предаван от поколение на поколение е презникът Сирни заговезни е с. Челопеч. Той носи в себе си много традиционно челопешко, средногорско звучене, в което днешните млади хора се вписват блестящо. Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни – празник, с който се поставя началото на най – продължителния пост през годината.Маскирани ергени и млади мъже са участници в този обичай. Кукерите са облечени в кози или овчи кожи с космите навън и зооморфни маски.

Основен момент в кукерските игри е “ОБРЕДНОТО ЗАОРАВАНЕ И ЗАСЯВАНЕ”. Извършва се на селския мегдан преди залез слънце. Впряга се в дървено рало кукер и изорават три бразди в кръг, засяват и благославят. В това време кукерите играят и скачат високо. Колкото по – високи са техните отскоци, толкова по – богата ще бъде реколтата.

31

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”,

СЕЛО КОВАЧЕВЦИ, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Ковачевци съществува още от древни времена. Групата представя обичая “Посрещане на сурвакари в дома на стопанина”. Вечерта на 14 януари Василовден сурвакарите посещават всички домове в селото, стопаните ги посрещат и черпят, а звънчарите дрънкат, за да прогонят злите духове от дома. Болюбашията благославя семейството за здраве, берекет и дълголетие. Сурвакарите носят различни по големина и тежест звънци, маскарадните костюми са направени от разноцветни ленти. Маските са изработени от кожа, а ликовете са с различна големина и украсени с птичи пера. Сурвакарската група е носител на много отличия. През 1985 година групата печели златен медал от Фестивала в град Перник. През 2006 година получава парична награда от ВМРО- град Перник. Носител е на голям брой плакети и грамоти от различни фестивали на маскарадните игри в страната..

32

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОБУДА”, КВАРТАЛ “ЛЪДЖА” , ГРАД ИВАЙЛОВГРАД,

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Кукерската група от квартал “Лъджа” към читалище “Пробуда” – Ивайловград е единственият по рода си на територията на Хасковския регион. Целият ритуал, начинът на обличане на кукерите и всеки един елемент от този ритуал носят в себе си традицията, предавана от поколение на поколение.За изготвянето на кукерските маски се използват кози кожи животински рога, пера, вълна. Всеки участник сам приготвя своята маска и обреден костюм, като това определя нейната уникалност, друга особеност е, че никой не участва повече от един път с една и съща маска, а това дава възможност кукерската група всеки път да изглежда “различна”.Облеклото на кукерите се състои от традиционни носии – потури, елек , везана риза, пояс, бели навои, привързани на кръст с черни сурвакари и цървули от свинска кожа. Костюмът на всеки участник се допълва от дървена сабя – изписана и украсена с различни символи.Група играе “Кукерско хоро”, специфично с това че се играе на дясно.Кукерите от квартал “Лъджа” са участници в многобройни фестивали и празници, а пред пернишка публика се явяват за десети пореден път. Носители са на множество колективни и индивидуални награди.

33

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ЛАЗО СТОЯНОВ”, СЕЛО КОСАЧА, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Косача съществува от незепомнени времена. Групата наброява около 50 участника. Характерно за празника Сурва в селото е, че на 13- ти срещу 14- ти януари на площада се пали буен ритуален огън, около който сурвакарите играят. След това тръгват на обиколка из селото. През цялата нощ стопаните очакват групата. Къщите са осветени, стопаните са приготвили характерните зимни обредни ястия - вариво и пихтия, баница и греяна косачка ракия. Във всяка къща болюбашията честити новата година, попа благославя за здраве и благоденствие, а звънчарите прогонват злите духове.Групата е участвала в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник през 1980, 1985, 1990, 1996и 2006 година. Носител е на сребърен медал за детска група през 1990 година. Участва в различни фестивали в страната. Взима участие в ІХ- ия Национален фестивал на българското народно творчество в Копривщица 2005. Участва в Общинския фестивал “Долината на маските” в село Ковачевци през 2005 и 2006 година.

34

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ХРИСТО БОТЕВ”,СЕЛО КОПАНИЦА, ОБЩИНА РАДОМИР,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група представя характерното за селото “Ходене по Сурова”. Всяка година на 14 януари в ранни зори сурвакарите- шумни и страховити тръгват из селото да гонят злото и да пожелават здраве и берекет. Навсякъде са посрещани с радост и богато дарувани. Сурвакарската група от село Копаница съществува от началото на 50- те години на 20 век. Най-възрастният участник е Петко Темелков, който е на 80 години. Групата участва много пъти на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Носител е на награди от изданията му през 1996 и 2000 година. През 1995 година сурвакарите от Копаница печелят първа награда от Националния събор в Копривщица, а през 2004 и 2005 година получават награди за маски и обредно маскарадно облекло и за оригинално представяне на Международния фестивал “Кукове” в град Раковски. В читалището е сформирана детската сурвакарска група, която се изявява самостоятелна от 2002 година. Същата година още печели награда за детска сурвакарска група на Международния фестивал на маскарадните игри в Перник. През 2003 година печели първа награда на Националния детски фестивал за традиционен фолклор “Слънце иде” в село Дрен, а през 2004 и 2006 година отново е призьор на фестивала в Перник.

35

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ДЕБЕЛЕЦ”, СЕЛО САДОВИК, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

По предания на възрастни хора от село Садовик, групата на т.нар. “сировичкаре” съществува още от времето на турско робство. Този ритуал се предава и запазва от поколение на поколение още от прадедите ни и се спазва и почита до днешните му наследници. Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.Групата участва във втория национален фестивал на сурвакарските и кукерските игри през 1967 година в град Перник и се класира на първо място. Получава и индивидуална награда. През същата година групата получава покана за участие в откриването на Варненско лято. Тя е единствената група, която представя Пернишка област тогава. Започва снимането на филма “Сурвакари”, в който групата взима участие. През 1968 година групата отново печели първо място на фестивала в град Перник. През 1974 година печели първа награда и златен медал, както и две индивидуални награди. Поканена е да участва в заснемането на филма “Римски мост”. През 1977 година сурвакарите от село Садовик печелят сребърен медал и индивидуални награди. През 1978 година групата участва в снимането на филма “При източниците на човечността” по поръчка на ЮНЕСКО. През 1980 година получава бронзов медал на фестивала в град Перник. През 1996 година детската сурвакарска група печели първо място на фестивала.

36

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ДЕБЕЛЕЦ”, СЕЛО СОПИЦА, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Сопица съществува от повече от 60 години. Традицията се предава от поколение на поколение- от дядовци и бащи- на синове и внуци. Подготовката за Сурва се прави месец по-рано. По традиция Сурова в село Сопица винаги се е празнувала на 14 януари. Предната вечер всички участници се събират в центъра на селото, дрънкат и палят ритуални огньове. Маските в групата се изработват от дърво, кожи и рога, а дрехите са от овчи кожи.Сурвакарската група от село Сопица е участвала във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Получавала е награди за добро представяне и за хубави маски и костюми: през 1998 година - награда за оригинално преставяне; награда за маски и костюми през 2000 година; награда за цялостно представяне на младежка група през 2006 година.Групата участва в Общински прегледи, в традиционния събор в Момин проход през 2002 година. Печели грамоти и сувенири от фестивала в град Костенец “Поклади-2002”, както и наградата за най-малък участник за Димитър Николаев Димитров.

37

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОСВЕТА”,СЕЛО БАНИЩЕ, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група представя зимния обичай “Сурва”, който се изпълнява на 14 януари (Нова година- Василов ден по стар стил).Обичаят е съхранен от древни времена. Основна идея в обредните действия е прогонването на “нечистите сили”, които през този период идват от света на мъртвите и могат да навредят на човека. В традиционните вярвания играта на маскираните е ритуален благослов за здраве, плодородие, благоденствие и добруване. Сурвакарската група от с.Банище съхранява древните обичаи и обреди като се стреми да ги запази в най-автентичния им вид. Групата има множество изяви в станата и чужбина. Участвала е във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник и е носител на много награди, в това число и Голямата награда на фестивала. С успех се е представяла на международни карнавали в Латвия, Република Македония и Словения.

38

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОБУДА”,СЕЛО НОЕВЦИ, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Ноевци съществува от много отдавна, традицията се предава от поколение на поколение. Сурва се празнува всяка година на 14 януари.В сурвакарската група на село Ноевци участват деца и възрастни - предимно мъже. Броят на участниците е около 100 човека. Маските и ликовете се изработват от самите участници като подготовката започва най-малко месец по-рано. Маските наподобяват животни, дяволи, змейове. Ликовете имат дървена конструкция, облепени са с плат , пера и крила от птици. Групата на звънчарите се ръководи от болюбашия. Играта на сурвакарите има за цел да изгони злите духове и болести от домовете.Сурвакарската група от село Ноевци взема участие във всички маскарадни фестивали, провеждани в град Перник, в прегледи на маскарадните игри във Варна, Копривщица, Брезник. Канена е в Историческия музей в град София. Носител е на много награди: златен медал от Копривщица; сребърен медал от ІХ Международен фестивал в Перник през 1990 година; първа награда от ХІІІ Международен фестивал през 2000 година; кристалната купа на ФЕКГ от ХІV Международен фестивал; първа награда за детска група през 2000 година; награда за цялостно представяне и артистичност на сурвакарската група през 2006 година.

39

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “СВЕТЛИНА”,СЕЛО ЕЛОВ ДОЛ, ОБЩИНА ЗЕМЕН,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

По стара традиция от незапомнени времена в село Елов дол се празнува Сурва - на 13-ти срещу 14-ти януари. Сурвакарската група обхожда цялото село, за да прогони злите духове. За този празник домакините приготвят традиционните зимни ястия - вариво, баница. Маскарадните костюми се изработват от разноцветни ленти, а на главите си сурвакарите слагат маски и ликове.Групата участва редовно във фестивала в град Перник. Носител е на много награди и грамоти.Групата от село Елов дол има много участия на фестивали в страната - в София, Брезник, Карлово, Момин проход, Сушица, Раковски, откъдето получава различни колективни и индивидуални награди. Получава първата награда от І- ят Международен фестивал в град Копривщица. Сурвакарската група от село Елов дол има и международни участия - на международни фестивали във Франция и Република Македония, Гърция.

40

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ”,

СЕЛО СИРИЩНИК, ОБЩИНА РАДОМИР,ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Сирищник същаствува от незапомнени времена. Представя ритуала Сурва. Групата се състои от 50 човека. Болюбашия на групата е Иван Иванов. Освен звънчарите има и сватбарска група - булка и младоженец, поп, мечка и мечкар, свекър, свекърва, съпровождани от музиканти. Участват и живи животни. Групата е многократен участник в Международния фестивал на маскарадните игри “Сурва” в град Перник. Носител на различни награди. Групата получава първо място за костюм на мечка и награда за детско участие, както и колективна награда за добро представяне на групата. Взима участие в много празници и фестивали, провеждани в страната: в град Копривщица, град Брезник, Ковачевци.

41

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НАУКА”,СЕЛО ЧЕРНА ГОРА, ОБЩИНА ПЕРНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

По данни на възрастни хора сурвакарската група от село Черна гора съществува от много отдавна. Участник е в почти всички фестивали, провеждани в град Перник. Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.На шестото издание на фестивала в град Перник през 1977 година, групата печели бронзов медал за маски. През 1988 г. получава трето място и индивидуални награди. През 1996 г. печели първата награда. Групата е канена за участие в новогодишните програми в градовете Перник, Ботевград, Благоевград. Участва в традиционния преглед на маскарадните игри в град Брезник, от където печели ІІІ – то място и индивидуални награди. Сурвакарската група от село Черна гора взема участие в международните фестивали “Три мери ” в Република Македония и Дания. Седемдесет и двама участника от сурвакарската група участват в снимките на филма “Козият рог” през 1971 година.

42

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НАДЕЖДА”,СЕЛО ДИВЛЯ, ОБЩИНА ЗЕМЕН, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Дивля е съставена предимно от млади хора. Традициите в село Дивля са от незапомнени времена.На 13 срещу 14- ти януари, с настъпването на мрака в селото излизат сурвакарите. На площада на селото се пали ритуален огън, около който те играят. След това групата тръгва на обиколка по къщите. През цялата нощ стопаните очакват сурвакарите. Къщите са осветени, приготвени са традиционните за празника ястия . Сурвакарите пожелават здраве, щастие, плодородие и спокоен живот на стопаните. Дивлянските лици са получавали високи оценки и международни признания. Един от тези ликове, наречен “Сурвакар от Дивля” се съхранява в световноизвестния Музей на маските в град Бенш - Белгия. Оценен е като една от най-хубавите карнавални маски в света. Групата е участвала в различни фестивали и прегледи в страната, както и в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. На неговото ХІV – то издание през 2002 година, на групата е присъдена индивидуална награда за маска. През 2004 година групата получава награда и диплом за маска и костюм.

43

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОБУДА”,СЕЛО КОШАРЕВО, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Кошарево съществува от повече от сто години. Участвала е във всичките издания на Маскарадните костюми на участниците в групата са изработени от червени ленти, а ликове, които имат дървена конструкция, са украсени с пера и крила на домашни птици. Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник и пет пъти е била национален първенец. Получавала е много грамоти, дипломи, статуетки и парични награди, индивидуални награди за маска и костюм.През 1975 година групата участва в Международния фестивал на нациите в град Нанси- Франция. Това е първото излизане на наша маскарадна група в чужбина. Групата има множество изяви в страната- в град София, Раковски, Стара Загора, Ковачевци, Брезник и други.Девизът на групата за настоящето издание на фестивала е “Сега или никога”.

44

27 ЯНУАРИ 2008

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОСВЕТА”, СЕЛО ЧАРГАН, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Кукерски игри в с. Чарган имат богата традиция. Те се организират между Сирни и Месни заговезни /м. Февруари/, когато започва събуждането на природата и подготовката за ново оплождане и раждане на ново начало и нов живот.Играе се, за да бъдат изгонени злите духове, затова се влиза във всяка къща. Пожелава се много здраве и берекет на семейството.Заораване и засяване е друг момент от ритуала. Той символизира пробуждащата се природа и готовността за ново оплождане и раждане на повече блага и берекет.Основни персонажи в обичая: кукери, кукерска булка, годеник, мечка, мечкадар, магаре, волове, стопани. Всички участници са младежи и мъже.

45

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НАПРЕД”, ГРАД ПАВЕЛ БАНЯ, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Векове наред в края на зимата кукерските игри са привличали интереса на млади и стари. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на времето, игрите са достигнали и до наши дни. В Павел баня празника се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича “Карнавалът”, а кукерите – “старци”. Месеци преди празника в семействата на кукерите цари скрито за чуждите очи оживление. Всеки “старец” си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя наречена “калъчка”, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската.По време на “Карнавалът” към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като “булка”, “младоженец”, “девер”, “камила”, “камилар”, “доктор”, “поп”, “циганин” и “циганка”, която носи парцалено дете притежаващо магическа сила за здраве и плодородие.Кукерската група наброява над сто участника – деца и възрастни и е носител на множество златни медали и отличия от фестивали и фолклорни прояви в страната.

46

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “СЪЗНАНИЕ”,СЕЛО ВЕСЕЛИНОВО, ОБЛАСТ ШУМЕН

Кукеруването в с. Веселиново се провежда с благопожелание за здраве и плодородие в определен ден от годината – деня след Заговезни.На главите си кукерите носят дълги конусовидни козешки гугли, лицата им са начернени със сажди. На гърба си поставят сламени възглавници, защото по време на кукерската игра те се бият с дървени саби. Върху раменете си обличат тъкана веселинова фуста. На кръста си кукерите закачат чанове (траки). Краката им са обути в калцуни и цървули. С очернените си лица и дрънкането на траките с помощта на дървените саби, те плашат злите сили.Кукерите се предвождат от булка – момък облечен в женски дрехи, държащ в ръката си хурка. Заедно с кукерската група вървят каракука, охраняваща булката, поп и магаре.

Всяка година в с. Веселино, кукерите начернят лицата си , нахлузват козешките гугли и тръгват из улиците на селото. Някой ще каже, че този толкова стар обичай сигурно ни е омръзнал. Не , не ни е омръзнал. Притегателната му сила се крие в колектива, в задружната радост, в тайнството и романтиката. Всичко е толкова странно и вълнуващо и вероятно всеки усеща онази вътрешна сила, която крепи обичая от поколение на поколение, от век на век.

47

МАСКАРАДНА ГРУПА „АРАПИ” ПРИ ЧИТАЛИЩЕ “ПРОСВЕТА”,

КВАРТАЛ “МАКАК”, ГРАД ШУМЕН

Група „Арапи” представя привнесения от Западна България сурвакарски обичай арапи, който се играе всяка година на 1 януари в Шуменския квартал Макак. Вече 80 години в ранни зори, непосредствено след новогодишната нощ, арапите тръгват от улица на улица и от къща на къща.Групата е съставена от млади хора: свещеник, младоженец и младоженка, лекар, мечкар с мече и циганка, които благославят дома и стопаните. Арапите облечени в кожени дрехи, с маски и звън на хлопки, траки и звънци, пъдят злите духове от сърцата, домовете и стопанствата на хората.Група „Арапи” има отличия от международни и национални фестивали. Редовен участник е в Шуменския карнавал на плодородието.

48

СБОРНА МАСКАРАДНА ГРУПА ОТ СЕЛАТА АЛЕКСАНДРОВО, ОСЕТЕНОВО И МАНОЛОВО,

ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Кукерското сдружение на трите села е създадено през 1995 година. Представя се ритуалът, който се изпълнява на “Сирни заговезни”. Кукерските игри се отличават със самобитност,символизират пролетното слънчево равноденствие и началото но новата стопанска година, езическата представа за цикличното умиране и възкресение на природата. Изгонването на злото от домовете и пожелания за здраве и берекет. В облика на кукерите се съчетават антропоморфни черти, човешко лице и гръб от козя кожа. Сборната група в този си вид е лауреат на много награди от цялата страна: гр. Перник, гр. Раковски, гр. Ямбол, гр. Габрово, с. Турия, гр. Сливен, с. Блатец, гр. Стара Загора, кв. Сушица – Карлово.

49

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НАПРЕДЪК”,СЕЛО КАБИЛЕ, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Групата представя обичай “Кукери”.От различни страни рано сутринта кукерите се събират в центъра на селото, където става краденето на кукерската булка. Кукерите се разделят на групи и тръгват из селото, като играят за здраве, берекет и прогонване на злите духове. Домакините ги даряват с пари, вино и др. След като обходят всички домове, те се връщат в центъра на селото, където става заораването и засяването на кукерската нива. След заораването и засяването, булката благославя за здраве и берекет. Накрая всички заиграват кукерско хоро.Групата се е изявявала на всички общински и регионални кукерски празници, както и на съборите “Балкан фолк”, Копривщица, и на фестивалите в Ямбол, Стара Загора. Групата е участвала в международни фестивали на маскарадните игри в: Стражица, Чехословакия, Рен – Франция, Закопанье - Полша

50

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “БЕЗСМЪРТИЕ” СЕЛО ЛЕСНОВО, ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН,

ОБЛАСТ СОФИЯ

Зимните маскарадни игри и обреди в с. Лесново се играят от незапомнени времена, от как съществува селото. “Деведжиите”, както ги наричат в селото играят на Ивановден и Йордановден. Те представят обичаят “Сватба” . Песронажите са: булка, младоженец, девери, музиканти. Домакините ги даряват с вино и пари. Около тях скачат малки момчета и мъже облечени в мечи кожи и дрънкат със звънци.

51

СУРВАКАРСКА ГРУПА “СТАНЧИНАРИ” , КВАРТАЛ “КАЗАРМИТЕ”, ГРАД ПЕТРИЧ,

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Групата се състои от млади и талантливи участници, който две поредни години показват майсторство на пирински танци, станчинарски игри и традиций в град Петрич.Групата за първи път участва в МФМИ гр. Перник. Тази година на станчинарските игри в кв. Казармите се класира на второ място и с пиринсли дух грабва сърцата на петричани.

52

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”,СЕЛО ИЗВОР, ОБЩИНА РАДОМИР,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Извор е една млада група. През 2002 година в местното читалище се изработват първите маски за групата. В момента в сурвакарската група участват деца и младежи от 6 до 18 годишна възраст. В групата има звънчари, болюбашия, сватбарска група - булка, младоженец, свекър, свекърва, кумове, поп, циганин с мечка, циганки. Групата представя зимния обичай “Сурвакарска сватба”.През 2004 и 2005 година групата от село Извор взима участие в Общинския сурвакарски празник в град Радимир. През 2006 година участва в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник и печели награда за цялостно представяне на детска група. През същата година групата участва в ХІ Фолклорен фестивал на маскарадните и кукерски игри в село Попинци. Там е наградена с грамота за принос в опазването на самобитните български традиции. На Първия международен фестивал на маскарадните игри, бозата и баницата в град Радомир- 2007 година, групата печели специалната награда. На 14 февруари 2007 година, групата участва в Балкански празник на любовта и виното в град Видин. На 14 февруари взима участие на Международния фестивал на кукерските и маскарадните игри “Кукове” в град Раковски и е отличена със специална награда за атрактивност и артистичност.

53

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ТЕОФИЛ БЕЙКОВ”, СЕЛО КАЛУГЕРОВО, ОБЩИНА ЛЕСИЧЕВО,

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Групата е сформирана през 70- години на миналия век. До тогава джумаите в Калугерово изпълнявали своите ритуали на групи и неорганизирано – индивидуално, но винаги в синхрон с народния обичай “Сирни Заговезни”. Този празник е известен още като Джумаловден, а кукерите като “джумали”. Те играят в началото на пролетта, когато стопаните излизат в полето, за да започне новата селскостопанска година. Те са въплатили в себе си надеждата на българина за здраве и берекет. Действията им са свързани с пожелания за богата реколта.Техният ритуал символизира натежалите от зърно класове, а когато те паднат на земята - тежка и богата ще бъде жътвата. Когато джумал влезе в дома ти злините и лошотиите ще избягат от звъна на бакърите.Взимат участие на големи областни, републикански и международни фестивали на кукерските и маскарадни игри гр. Перник, гр. Раковски и др.

54

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “Д-Р ПЕТЪР БЕРОН”СЕЛО ВИНОГРАДЕЦ, ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ,

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

От стари времена на Сирни заговезни кукери са изпълвали улиците и мегдана на с. Виноградец. Най-често срещаните обредни лица в групата са: булка, харачари – събирачи на данък и кукери.Кукерите облечени в кози кожи вече 10 – 12 г. носят маски наподобяващи животинско зловещо изражение, въоражени със сабя. Важен елемент са различните по брой, големина и звучност звънци. Някои са облечени в местната женска носия.Групата ще представи основния поминък на с. Виноградец: лозарството и винарството и традициониия празник Трифон Зарезан, с който са се славели десетилетия наред. Ще бъдат пресъздадени: зарязване на лозето, обработка на гроздето и актуалните в днешно време: данъчни проверки, акцизи, митнически проверки. Всяка година пред стотици гости и жители на селото кукерите показват своите ритуали, най-хубавите маски, най-мелодичните звънци и най-малките кукери, у които любовта към този празник се предава от бащи на синове и от дядовци на внуци.

55

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ КВАРТАЛ “ПОЛЯНИТЕ”, ГРАД ПЕТРИЧ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Групата съществува повече от 30 години. Тя наброява повече от 150 човека предимно млади хора. характерното за нея е, че спазва обичаите и традициите характерни за град Петрич, участват различни персонажи /русалий, моми, бабугери, арапи, баба и дедо, мечка и мечкар, болен здрав носи, пепелаш / и др. Русалиите играят русалииски танци характерни само за петричкия район, а бабугерите са с своите маски и голям брои звънци прогонват лишото и духовете на конкурса в гр. Петрич, който по традиция се провежда на 01 януари групата на кв. Поляните заема едно от първите места, а тази година е победител в надпреварата в последните няколко години групата получава покана за участие в кукерски и маскарадни игри в други градове във страната.

56

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ИЗГРЕВ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Основния обичай, който групата представя е сватба от нашия край в началото на миналия век.Напред вървят булката и младоженеца, които отиват при своите родители да се представят, че вече са се оженили, след тях е попа, който ги е венчава, след това са приятели и близки на младоженците, които са извили кръшно хоро под звуците на зурнаджийски оркестър, инструмента, който е бил най-популярен в нашия регион по това време.Неизменна част от групата са и старците, които със своите маски с измъчени физиономии, представят тежкия живот и бит на хората от нашия регион през това време.Суровакарската група на с.Изгрев, община Благоевград, област Благоевград е създадена още през 20-те години на миналия век.В началото групата се е състояла само от мъже, които обикаляли къщите от село за здраве и берекет през годината.С течение на времето групата се разраства и развива, като в нея се включват както жени, така и деца.Най – престижните ни участия са като във Вашия уважаван фестивал, чийто участници сме неизменно от 15 години насам, така и в маскарадния фестивал в гр. Струмица, Република Македония през 2001г. 2003, 2005г.

57

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ГАБРОВ ДОЛ, ОБЩИНА ЗЕМЕН, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Габров дол съществува от незнайни времена. Ликовете се изработват и украсяват с пера. Дрехите са направени от ленти. Освен звънчари в групата има поп, доктор, мечка, музиканти на тъпан, акордеон, тарамбука, кавал и дайре. Сурвакарската група от село Габров дол участва в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник още от неговото създаване. На VІІ – то издание на фестивала през 1980 година групата става носител на златен медал. През 1984 и 1988 година получава второ място, през 2004 година- печели наградата на Община Перник, а през 2006- наградата на Област Перник. Печелила е награди за най-хубава маска. Групата взима участие и в други фестивали в страната: в град Брезник, Ковачевци, Костенец, Сушица, Карлово, Копривщица, Момин проход, Раковски, Виноградец, Разлог, Кюстендил и други. От тези свои участия получава различни награди: седем първи места, грамоти и парични награди. През 2004 година групата от Габров дол има участие в Тайван, от където получава за своето участие парична награда, плакети и грамоти.Сурвакари от групата на Габров дол взимат участие в заснемането на филма “Конникът”, в град Плевен през 1963 година.

58

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ЧЕПИНО, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Чепино съществува повече от два века. Празникът Сурва се провежда традиционно на 13 срещу 14- ти януари. Подготовката за него започва още от есента с направата на страховитите ликове. Ръководител на групата е Станой Александров. Най-възрастният участник е 80 годишния Страхил Петров, а най-младият е Ивайло Владимиров- на 5 години. Сурвакарската група представя зимния традиционен обичай “Сурва”. Групата е участвала в ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, ХІV и ХV международни фестивали на маскарадните игри в град Перник. С успех се е представяла в традиционния маскараден събор “Да си отида злото- добро да дойде”, провеждан в курортния център в Момин проход, град Костенец през 2003, 2004 и 2005 година. Участва в Общинския традиционен празник в село Ковачевци. Групата е носител на множество грамоти и дипломи. През 2004 година Българската Национална телевизия снима и излъчва филм за традиционните зимни сурвакарски игри в село Чепино.

59

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО СВЕТЛЯ, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Светля е една от най-популярните сурвакарски групи в България. Съществува от незапомнени времена. Групата се състои от 150 участника. Освен звънчарите участва и сватбарска група - булка и младоженец, дяволи, поп, доктор, свекър, свекърва. Групата е съпровождана от музиканти.На 13 срещу 14 януари сурвакарите се събират на площада, откъдето тръгват на обиколка по къщите в селото, за да прогонят злите духове и да донесат в тях здраве и щастие. Начело на групата е болюбашията. В тази нощ болюбашията е кметът на селото. Той е най-почитаният и уважаван човек. Сурвакарите носят маски и лици, направени от птичи пера и крила. Цветовете на костюмите са символични със своите цветове: червеното- символ на плодовитостта и живота, бялото- символ на светлината, черното – цвета на земята, зеленото- символ на обновяващата се природа и жълтото- символ на слънцето. Сурвакарите от село Светля печелят престижни европейски награди; групата е лауреат на ХІV и ХVІ Международен фестивал на маскарадните игри в град Перник, удостаена е с почетния знак на ФЕКГ. Индивидуални награди в групата печелят Мирко Миков за най-хубава маска и Костадин Кирилов- за най-малък участник. Групата има много участия на фестивали и празници в страната: във Варненско лято през 1976 година, в Раковски, Ямбол, Разлог, Сливен, Габрово, Търговище, Момин проход и други. Групата печели първо място във Варненско лято, в Габрово награда за “най-шумна група”, в село Блатец – за “най-колективна група”, първо място в град Раковски и много други. Групата има участия и в чужбина: в Гърция, Дания и Македония.

60

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “НИКОЛА ВАПЦАРОВ”,

КВАРТАЛ “СТРУМСКО”, ГРАД БЛАГОЕВГРАД

Сурвакарската група на кв. Струмско е създадена след заселването на района от околните села. В миналото квартала е известен с провеждането на сурвакарските шествия в Благоевград и региона.Групата има участия в гр. Благоевград, гр. Симитли, гр. Разлог, гр. Момин проход и гр. Преник. Присъждани са им награди и грамоти. С последното участие в гр. Перник са получили награда за най – малък участник.Сега те представят обичая “Сватба”, с характерните от бита типажи поп, попадийка, чорбаджия, старци и бабугери. Съпровожда ги и фолклорна група.

61

БАБУГЕРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО КРУПНИК, ОБЩИНА СИМИТЛИ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Основно групата е съставена от бабугери и старци, като маските в повечето случаи са изработени от самите участници.Представяният от тях обичай е “Сурва в Крупник”.Участвали са в Общински прегледи, на фестивал в гр. варна, редовен участник на МФМИ “Сурва” в гр. Перник.Има множество колективни и индивидуални награди за участията си до сега в гр. Перник. Носител е на І място от изданието “Пирин пее”.Групата се състои от момичета, мъже, и младежи.

62

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ЯРДЖИЛОВЦИ, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

На 13 януари вечерта със запалването на факлите и сурвакарския огън се оповестява началото на сурвакарския празник, който се провежда на 14 януари /Васильовден/.Традицията е жива, тъй като тя се предава от поколение на поколение. Вярата в доброто- това е религията на нашето село, това е нашата Сурова.В началото на ХІХ век се обособяват двете сурвакарски групи на Долната и Горната махала. На самия празник Сурва двете групи на Долната и Горната махала се срещат в центъра на селото и се надиграват. Цялото село- и мало и голямо присъства и съпреживява празника. Това спомага традицията не само да е жива, но и да се предава във вековете. На първия Национален фестивал на сурвакарите и кукерите в град Перник, групата от село Ярджиловци печели първия си златен медал. Отличното представяне на следващите национални фестивали й носят много награди: сребърен медал от ІІ и ІІІ национален фестивал; бронзов медал на VІ национален фестивали златен медал на VІІІ и ХІІ национален фестивал. На ХІІІ фестивал й е присъдено званието “Най-добре представяща се сурвакарска група”. На ХVІ Международен фестивал получава голямата награда на фестивала, златен медал и парична награда. Сурвакарите от село Ярджиловци имат много участия и в чужбина: в Полша, Франция, Германия, Португалия, Гърция, Македония, Сърбия. Сурвакарската група участва в снимките на едни от най-добрите български филми: “Железният светилник”, “Иконостасът”, “Козият рог”, “Татул”, “Малки тайни”, “И когато маските замълчат”.

63

КУКЕРСКА ГРУПА ОТ ГРАД РАКОВСКИ,ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

„Заговезни” е последния голям празник на зимата. Този празник дава началото на Великденските пости. Прекъсват се и сватбите и другите весели ритуали. Празникът “Заговезни” е наричан още от местните хора „Прощални заговезни” – всички роднини си прощават като по – младите отиват у по- старите, синове и дъщери у родителите. На трапезата се сервира само сирене, мляко, яйца, риба и всякакви други безместни ястия. След посрещане на дъщери и зетьове, започва обичаят „Хамкане на халва”. Характерен е с писъка и уменията на малките деца с ръце зад гърба да хванат халвата с уста. Като си поначукат зъбите и носовете, развързват халвата и стопанина изгаря конеца, за да изгорят злините по него.Най – характерно за този празник са „маскарите” – устройвани от млади и здрави мъже, нагласени с чудни облекла, за да приканят стопаните на полето. Едни се обличат като баба, други като млади невести, трети като мечка и мечкар. Всеки вярва, че щом дойдат маскарите е дошло време за пробуждането на земята. Хората ще тръгнат по лозя, ниви и градини – ще се посреща пролетта. А щом дойдат и играят маскарите, накичени с големи хлопки и накити, в тая къща ще се прогони злото, ще има по – богата реколта, ще са пълни хамбарите с жито.Маскарите – кукове символизират гонитбата на злите духове в къщата и плодородие през новата стопанска година. Благодарение на кукерския колектив при чиналище „Св. Св. Кирил и Методий”, Община Раковски е член на Федерацията на европейските карнавални градове.

64

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ ГРАД БАНСКО, ОБЩИНА БАНСКО, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Групата от град Банско, която ще вземе участие в тазгодишното издание на Международния фестивал на маскарадните игри гр. Перник, се състои от 40 участника, които ще представят обичая “Сурва”, новогодишни наричания, бански песни и хора. “Сурва” е най-веселия празник на града. Рано сутринта, в първия ден на Новата година, момчета и момичета се събират по махали с приготвени “сурвиски” /дрянови пръчки/торбички или чанти. Те тръгват шумно и весело по къщите в своята махала. Домакинята на дома изнася малко ръж или пшеница в решето и поръсва три пъти по двора, докато децата я сурвакат. Тя им подава колачета, ябълки и орехи.

65

СУРВАКАРСКА ГРУПА “ЗЛАТНА ФЕЯ” ОТ ГРАД ПЕТРИЧ, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Група “Зл. Фея” е създадена през 1989 година. Групата представя местните народни обичаи и традиции. Всяка година учасва в Новогодишните станчинарски и сурвакарски игри в гр. Петрич. Групата е участвала в международните фестивали “Пирин пее” – гр. Благоевград, маскарадните игри в гр. Раковски и МФМИ в гр. Перник.Групата е получавала за своите представяния златни медали и престижни награди.Участниците се маскират като: русалки, араби, станчинари, петрички бабугери, мечка с мечкар, папелаш и редица други персонажи, представящи народните танци, обичаи и традиции на региона.

66

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ДЖЕРМАН, ОБЩИНА ДУПНИЦА, ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Групата е създадена през 1960 година, те участват всяка година на Новогодишните и Коледни празници в селото и общината. Запомнящи се изяви на групата са на Националният събор в гр. Копривщица, участия на МФМИ гр. Перник и др.Ще представи ритуала “Разораване и сеитба”. Този ритуал се прави във връзка с есенната оран и сеитба. Семето се освещава от поп с молитва за плодородие на нивите.Нивата се изорава и засява. Сурвакарите играят върху зърното, за да го утъпкат да не го изнесат пилците и гризачите и прогонят всякакви зли духове.

67

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОБУДА”, СЕЛО ЖАБОКРЪТ, ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

На всяка Нова година сурвакарски групи посещават домовете на стопаните от селото. Като им пожелават здраве, дълголетие, щастие и плодородие през Новата година. Сурвакарите прогонват злото и злите духове от всеки дом.Групата представя обичая “Сватба”, в която участват булка, младоженец, стопанин и стопанка, шафери, сватове, поп, циганин, доктор, мечка и мечкар и музиканти.Те са постоянни учасници във фестивалите в гр. Кюстендил, гр. Перник, гр. Панагюрище, гр. Габрово, гр. Раковски, с. Широка Лъка.

68

КУКЕРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО БОЯНОВО, ОБЛАСТ ЯМБОЛ

На народния обичай “Кукери” с. Бояново общ. Елхово обл. ЯмболНародния обичай “Кукери’ съществува в с. Бояново от незапомнени времена със своята емоционалност и самобитност той е предизвикал голям интерес у жителите на селото, а по – късно на много фестивали на маскарадните игри в страната и чужбина.Обичая “Кукери” се е превърнал в голям празник.Провежда се в неделята преди велики заговезни.сутрин към 7 часа всички кукери се обличат в специална иниформа и излиза по улиците. Събират се по групи и избират един за ходжия, който ще ги ръководи през целия ден също и един, който провъзгласяват за “БУЛКА” и го обличат в женска носия. Така кукерите обикалят през целия ден селото.Късно след обяд кукерите се събират на площада за да довършат своята игра.Накрая ралото и хомота се изправят сред площада хаджията се качва да произнася различни пожелания за берекет и плодородна година.С кукерско хоро завършва и самия празник на площада.

69

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОСВЕТА”, СЕЛО БЕГУНОВЦИ, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Бегуновци е създадена и съществува от 1920 година. Наброява около 50 човека. Маските и ликовете се изработват от коруби, кожи, рога, пера и други естествени материали, които правят образите страшни. Маскарадните костюмите се изработват от бели и червени ленти. Сурвакарите носят дървени саби, със завързани на тях червени ленти. Сватбарската група включва булка, младоженец, свекър, свекърва, байрактар, циганки и мечки, съпровождани от музиканти. Има също музиканти на тъпан и кемене. Празнуването на Сурва започва още от вечерта на 13 януари и продължава до вечерта на 14 - ти. На 13 – ти вечерта на площада в селото се пали огън, звънчарите играят сурвакарско хоро и очакват среща с други групи от съседни села. На 14- януари рано сутринта групата се събира на площада и тръгва да обикаля къщите. Сурвакарската група от село Бегуновци има участия в общински и международни фестивали. Носител е на награда за най-добре изработена маска през 1980 година от Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. Носител е на парични награди, плакети и грамоти за цялостно представяне.

70

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ ГРАД РАДОМИР, КВАРТАЛ “ТРАКИЯ”, ОБЩИНА РАДОМИР,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Ромската сурвакарска група от град Радомир е създадена преди повече от 30 години. Един от първите ръководители на групата е Симчо Василев Челебиев. За първи път сурвакарската група участва в традиционния Общински празник на сурвакарските игри в град Радомир през 2004 година. От тогава е редовен участник в празника . Печели интереса на публиката и е награждавана от журито за представянето на обичая “Василица”. През 2007 година групата взима участие в Първия Международен фестивал на маскарадните игри, баницата и бозата в Радомир. Ръководител на групата е Светослав Симчов Василев.

71

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “СЕЛСКА ПРОБУДА”,

ОТ СЕЛО РАКИЛОВЦИ, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Ракиловци съществува от много години. Няма точни данни за създаването на сурвакарската група, но сурвакарите обикалят селата от незапомнени времена. Маскарадните облекла на сурвакарите са изработени от кожи, украсяват се с цветни пискюли от прежда. Маските се изработват от дърво, рога и кожи на животни. Сурва е един от най-обичаните празници в селото. Сурвакарите обикалят всички къщи от вечерта на 13 януари до раннята сутрин на 14- ти, за да прогонят всичко лошо, да има здраве и берекет през годината. Сурвакарската група от село Ракиловци е участник във всички местни, общински и областни сурвакарски празници. Носител е на много призови награди.

72

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ ГРАД ПЕРНИК, КВАРТАЛ“БЕЛА ВОДА”, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

В днешния си вид сурвакарската група от град Перник, квартал “Бела вода” съществува от 1964 година. Представя обичая “Сурвакарска сватба”. Маските в групата са така наречените “зевала”- зооморфни маски с много глави или с една глава и много усти. Сурвакарите са облечени в кожи. На кръста си носят големи звънци. В групата участват предимно млади мъже, но има и цели родове, в които традицията се предава от поколение на поколение. Групата се състои от около 90 човека. Най-малкият участник е на 3 години, а най-възрастният- на 80. Сурвакарската група от “Бела вода” е носител на бронзов медал от Фестивала на маскарадните игри в град Перник през 1974 година, сребърен медал от 1977 година, златен- от 1980. Носител е на голямата награда на ФЕКГ през 2000 година, на ХІІІ Международен фестивал. Печели индивидуални награди на VІ- то, ІХ- то, Х- то и ХІІ- то издание на фестивала. Групата получава награда за цялостно представяне от ХV Международен фестивал в Перник, награда за младежка и детска формация от ХVІ Международен фестивал през 2006 година. Участва във фестивала “Варненско лято” през 1973,1980 и 1993 година. Групата има много участия в чуждестранни фестивали: в карнавала “Курентоване”`96 в град Птуй- Словения, във фестивала “Мамутонес” на о. Сардиния- Италия, 2003 г., в Прилепския фестивал в Република Македония, в Международния фолклорен фестивал в Литва, 2007 г.Сурвакарската група от “Бела вода” има участие в заснемането на българския игрален филм “Козият рог”.

73

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ИВО ВОЙВОДА”,СЕЛО ДОЛНА СЕКИРНА, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Първото организирано участие на групата на фестивал е през 1971 година в Четвъртия Окръжен фестивал в град Перник. Участва в шествието в град София при откриването на Зимния дворец, участва в град Своге, има последователни участия на фестивала в град Перник от неговото четвърто до шестнадесетото му издание. Взима участие в гр.Момин проход, в град Брезник, общинския фестивал в Ковачевци. Участвала е на фестивали в градовете Раковски и Ямбол. През изтеклите години, групата става носител на пет златни и два сребърни медала, многобройни грамоти, купи, статуетки, предметни и парични награди. В сурвакарската група на село Долна Секирна участват мъже и деца. Маскарадните костюми са направени от зашити нарязани тънки ивици парцали. Една част от участниците са облечени в кожени дрехи, обърнати с кожата навън. Ликовете са с различна големина- от един до пет метра и имат по две лица. Прави се скеле от тънки летви във форма, избрана от самия сурвакар и отгоре се облепва грижливо с естествени, различно оцветени и симетрично разположени птичи пера, с криле от кокошки и други. Неизменим атрибут са звънците- различни по брой и звучност, достигащи понякога до 40 килограма и повече. Основните лица в групата са: болюбашата, невеста, девер, поп, доктор и други. Останала е традицията сурвакарската група да играе в центъра на селото около огъня, да обикаля съседните села, да посещава къщите в селото и отправя пожелания за здраве и добра година. След като обиколи всички къщи, групата се събира отново в центъра на селото и всички се веселят.

74

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “МИЛАН ВАСИЛЕВ”,СЕЛО ВЕЛКОВЦИ, ОБЩИНА БРЕЗНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Велковци съществува от много години. Сурвакарските игри в миналото са се провеждали на Нова година- Василов ден, по стар стил, а днес на 14- ти януари. Сурвакарската група излиза и играе, за да прогони лошото и болестите и да има здраве и берекет през новата годита.Сватбарската група се състои от невеста, младоженя, поп, клисар, мечка, мечкар, цигани, умиткар, болюбашия и група на звънчарите. Представят зимния обичай “Сурвакарска сватба”.Групата взима участие в общински и национални фестивали и празници. Получава второ и трето място, съответно през 1988 и 1989 година, на Граовския сурвакарски празник в град Брезник. На ІХ национален фестивал в град Перник е наградена с бронзов медал, а от ХІІІ Международен фестивал на маскарадните игри в Перник, през 2000 година печели награда за персонаж и за най-малък участник. На ХV Международен фестивал в Перник през 2004 година, печели Кристалната купа на ФЕКГ.

75

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ОТЕЦ ПАИСИЙ”, СЕЛО КРАЛЕВ ДОЛ, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ

ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Кралев дол съществува от древни времена. В групата освен мечкарите има сватбарска група - жених, невеста, кум, свекър, свекърва, мечка, мечкар, поп, цигани и музиканти. Мечкарите са ръководени от болюбашия. Тяхното облекло е от кожи. Маските се изработват от рога и овчи кожи. Сурвакарите носят звънци и хлопатари, различни по големина и звук. В групата има и музиканти.Групата от село Кралев дол е носител на множество награди от местни , общински и международни фестивали: Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник, Маскарадния фестивал в град Ямбол, фестивала в град Ковачевци.Участия в чужбина групата има в град Струмица- Македония, град Босилеград- Сърбия и други.

76

КУКЕРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “БОРИС БЕРОВ”, СЕЛО ТЪЖА, ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Денят на кукерите и сурвакарите в с. Тъжа се нарича “Старчешка булка”. Главни герои в този празничен ден са “старците” . Представя се една старообредна сватба.Обичаят се извършва през пролетта, когато се усеща вече полъхът на събуждащата се природа.На тази церемония сватбарите идват на площада на селото с музика. Пред сватбеното шествие играят шaферите. На площада булката (мъж, облечен в женски дрехи) повежда хорото. В това време “старците” нахлуват в хорото за кратко, оттеглят се и след време се връщат и открадват булката, като играят около нея и я заставят да целува ръка на всеки старец. След това идват сватбарите вземат булката и всички заедно – сватбари и старци заиграват лудо хоро.

77

КУКЕРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ВРЕСОВО, ОБЩИНА РУЕН, ОБЛАСТ БУРГАС

Обичаят “Кукери” в с. Вресово съществува от незапомнени времена. Играе се всяка година в първият празничен ден месец март, като предвестник на пролетта, за здраве, щастие, за късмет, пропъждане на злите духове и голям берекет през годината. В деня на празника кукерите се събират, наклаждат огън и играят докато се разсъмне. След това се разделят на групи и обхождат всички къщи в селото. Най-вълнуващ момент в обичая е появяването на кукерския “цар”, който произнася своята благословия и пожелания към кукерите, местните хора и гостите на селото. След това “царят’ извършва традиционното засяване и заораване с дървено рало теглено от кукерите. Обичаят завършва с кукерско хоро, на което се залавя младо и старо.Кукерите от с. Вресово са носители на много златни отличия от фолклорни фестивали и имат участия в страната и чужбина/.

78

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ХРИСТО БОТЕВ”,СЕЛО ЛЮЛИН, ОБЩИНА ПЕРНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Люлин е съществувала винаги. Тя датира още от създаването на селото, а такива документи съществуват още от далечната 1453 година. В днешни дни желание за обичая има винаги. В сегашния си вид групата е съставена предимно от младежи и деца. Групата се състои от около 40 участника. Освен звънчари, в групата има болюбашия, поп, сватбарска група - невеста, младоженец, кум, кумица, циганета, баба, дядо и музиканти.Маските представляват големи ликове с пера от птици и кожи от домашни животни. Ликовете са високи до 3-4 метра. Костюмите се правят от ленти в два-три цвята - обикновено- бяло, зелено, червено или пъстри.За първи път сурвакарската група от село Люлин участва в Международния фестивал на маскарадните игри през 1970 година. През 1977 печели индивидуална и парична награда, а през 1980 година- грамота и парична награда. Групата има участия и в страната: в село Чипровци през 1980 година, през 2006 година- в град Раковски, откъдето получава грамота и парична награда. През 2006 година групата е включена в откриването на Песенния фестивал в село Радуил, Самоковско и печели медала “Златна фасулица”.

79

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “МЕТОДИ АНДОНОВ”,

СЕЛО КАЛИЩЕ, ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Според разказите на възрастни хора сурвакарската група от село Калище съществува от “незапомнени времена”, винаги я е имало. Всяка година в навечерието на 13 януари на площада в селото се пали огън. Групата играе на площада. След това тръгва на обиколка из селото, за да прогони злите духове от къщите. Подготовката за празника започва месеци по-рано с изработката на нови и поправката на старите ликове и маскарадни костюми, направени от бели ленти. От събраните по Сурва средства, сурвакарите закупуват звънци и други консумативи за поправка на ликовете и костюмите.Празникът в село Калище завършва около обяд на 14 януари на гаровия площад, където се устройват сурвакарски срещи с групите от близките села. Групата от село Калище редовно участва на Фестивала на маскарадните игри в град Перник. Носител е на много парични награди, дипломи, грамоти и индивидуални награди. През 1998 година като най-малък участник е награден Елвис Симеонов, който е бил на 2 години и 10 месеца. През същата година групата печели Диплом за орогинално представяне в ХІІ Международен фестивал в град Перник, а Светослав Цветков получава диплом за оригинално представяне. На ХІІІ Международен фестивал през 2000 година групата печели награда за детска група. През 2000 година на Общинския преглед на Художествената самодейност в село Ковачевци, сурвакарската група от село Калище печели първо място.

80

СУРВАКАРСКА ГРУПАПРИ НЧ “ДИМИТЪР ПОЛЯНОВ”,

СЕЛО РАСНИК, ОБЩИНА ПЕРНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

От незапомнени времена на Василовден- 14 януари в село Расник играят сурвакарите, наричани “сурваскаре”и “мечкаре”. Характерни за тях са страшните животински маски, изработени от кожи и рога на животни. Различни по направа, структура и композиция маските изобразяват нереални, фантастични образи. Вярва се, че сурвакарите имат силата да гонят духовете и злотворните твари, за да възтържествува доброто в душите и сърцата на хората и новото начало, да има берекет и да е спорна годината. Неизменна част от маскарадното облекло на сурвакарите са различните по големина и звук звънци и хлопатари. Сурвакарската група от село Расник е участвала във всички маскарадни фестивали в град Перник. През 1999 година групата печели сребърен медал. Носител е и на много парични награди. Групата е участвала в международни карнавали в град Риека- Хърватска, град Ютц - Франция. Има много участия във фестивали на маскарадните игрив страната: в село Камен, Сливенско, град Ямбол, град Благоевград, град Раковски.

81

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ХРИСТО БОТЕВ”,СЕЛО СЕЛИЩЕН ДОЛ, ОБЩИНА ПЕРНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Селищен дол е създадена още през 1931 година. Състои се от 45 души като няма възрастова граница. Характерно за маските в групата е, че се правят от естествени матриали, а костюмите са от кожи. Сурвакарите играят за да прогонят злите духове от домовете, да донесат здраве, радост и щастие на хората и да бъде плодородна годината. По традиция групата играе във всяка къща в селото на Сурва.Групата участва във всичките издания на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник и е носител на много награди през годините: бронзов медал през 1977 година, сребърен медал през 1980, златен медал и сребърен за детска група през 1985 година, както и много други индивидуални и парични награди. Индивидуални награди печелят Светозар Михайлов- за най-хубава маска, Виолет Виолетов- за най-малък участник, Антон Атанасов- за най-малък участник и най-хубава маска. През 1987 година групата от Селищен дол взима участие в Зимния фолклорен фестивал в град Живец- Полша. През 1997 година участва в Международния фестивал в Мари Бор- Словения.

82

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “П.К.ЯВОРОВ”, СЕЛО МЕЩИЦА, ОБЩИНА ПЕРНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Мещица изпълнява обичая “Посрещане на сурвакари”. Този обичай се извършва на празника Сурва – на 14 януари, когато групата посещава всяка къща в селото.Звънчарите носят маски, изработени от криле и пера на домашни птици, прикрепени върху големи дървени конструкции. Тези маски се наричат ликове и се изработват от самите участници. Правят се страшни, за да прогонят злите духове и нечистите сили и за да е плодородна и здрава годината. Детската група в Мещица е създадена през 2007 година. В групата участват деца от 3 до 14 години. Участието в ХVІІ Международен фестивал на маскарадните игри в град Перник е тяхната първа изява. Сурвакарската група от село Мещица е участвала във всички фестивали на маскарадните игри, провеждани в град Перник. Участвала е в Карнавала на плодородието в град Шумен, в Международния фестивал “Кукове” в град Раковски, в Кукерския фестивал в село Попинци, Международния фестивал “Поклади” в Момин проход, “Сурва” в град Брезник и други. Носители са на дипломи, грамоти, парични и предметни награди. Не веднъж са печелили първа награда. Групата е имала и участия в чужбина: в Хърватска- 2001 година, Швейцария- 2003, в Испания- през 2005 и в град Прилеп- Македония през 2007 година.

83

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ЧИЧО СТОЯН”, СЕЛО ДИВОТИНО, ОБЩИНА ПЕРНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Дивотино съществува от 1950 година. Основните персонажи в нея са сватбарската група - булка, младоженя, свекър, свекърва, поп, снаха, байрактар, мечка и мечкар, циганска група, народен оркестър и група на звънчарите. Групата от село Дивотино се е представяла с голям успех на общински, регионални, национални и международни фолклорни фестивали и карнавали на маскарадните игри и обичаи в България и чужбина. Групата е носител на редица награди и отличия. На Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник, през 2006 година печели първа награда на областния управител. През 2003 и 2005 година печели първа награда на фестивала в град Раковски, през 2004 година- втора награда, а през 2006 година- трета награда. Носител е на първата награда през 2007 година в град Разлог. Участва също на фестивалите в град Банско и град Ямбол.Групата от село Дивотино има и участия в чужбина: в Срумички карнавал- Република Македония през 2002 година и през 2005 година в VІ Международен фестивал на зимните обичаи в град Даугавпилс- Латвия.

84

СУРВАКАРСКА ГРУПА ПРИ НЧ “ПРОСВЕТА”, ГРАД БАТАНОВЦИ, ОБЩИНА ПЕРНИК,

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от гр. Батановци съществува от много отдавна. Направените изследвания говорят за съществуването й още през 1917 година. Освен звънчарите в групата има болюбашия, сватбарска група - невеста, младоженец, циганка, поп, свекър, свекърва. Маскарадните костюми са изработени от овчи кожи. Групата представя характерната за региона “Сурвакарска сватба”. Сурвакарската група от град Батановци е носител на множество награди от местни и чуждестранни фестивали. Групата е участвала във всички издания на Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. През 1974 година печели бронзов медал и грамота в него, през 1982г. получава златен медал за маска. На Х- я фестивал в град Перник , 1993 г., печели първата награда. На ХІІ фестивал през 1998 г. – награда за детска група, първа награда за детска група през 2000 година. Носител е на два златни медала през 1986 година от Копривщица- за маски и костюми. Участва в откриването на зимните световни студентски игри. Има също така участия в чуждестранни фестивали: в Международния фолклорен фестивал в град Палермо- Италия, в град Птуй- Словения, в Париж- Франция, в град Олборг- Дания и град Будва- Черна гора.

85

СУРВАКАРСКА ГРУПА ОТ СЕЛО ГИГИНЦИ, ОБЩИНА БРЕЗНИК, ОБЛАСТ ПЕРНИК

Сурвакарската група от село Гигинци датира още от преди 1840 година. На 14- ти януари в ранни зори участниците по традиция се събират на площада. Под ръководството на болюбашията шествието тръгва по къщите. Къщата, в която има починал през годината се подминава. Двора на къщите се оглася от звъна на хлопатари и звънци, за да бъдат изгонени злите сили от дома на семейството, в което дълбоко всички вярват.Групата на сурвакарите от село Гигинци поддържа, съхранява и популяризира маскарадната обредност в региона. Взима участие във всички фестивали в град Перник и Брезник с многообразието на маски и лици, чието изработване започва месеци преди самия празник. С красивите и пищни сурвакарски маски, с топли сърца и широко отворени души, излъчващи огромна енергия и доброта сурвакарите от село Гигинци са участвали в Националния фестивал в град Копривщица, в предновогодишни тържества в град София и Перник.Групата от село Гигинци е носител на ІІІ място и бронзов медал на маскарадния фестивал в град Перник през 1980 година; златен медал като индивидуална награда за маска през 1985 година; награда за детската група от ХІІІ фестивал през 2000 година.

86