Специален доклад - european parliament · 2013-06-07 · ДИРЕКТНИТЕ...

ISSN

183

1-09

74

ЕВРОПЕЙСКАСМЕТНА ПАЛАТА

2012

BG

Спец

иале

н до

клад

№ 1

1

ДИРЕКТНИТЕ ПОМОЩИ ЗА КРАВИ С БОЗАЕЩИ ТЕЛЕТА, ОВЦЕ МАЙКИ И КОЗИ МАЙКИ ПРИ ЧАСТИЧНОТО ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА СЕП

ДИРЕКТНИТЕ ПОМОЩИ ЗА КРАВИ С БОЗАЕЩИ ТЕЛЕТА, ОВЦЕ МАЙКИ И КОЗИ МАЙКИ ПРИ ЧАСТИЧНОТО ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА СЕП

Специален доклад № 11 2012

(съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС)

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПА ЛАТА12, rue Alcide De Gasperi1615 LuxembourgLUXEMBOURG

Тел.: +352 4398-1Факс: +352 4398-46410Ел. поща: [email protected]Интернет страница: http://eca.europa.eu

Специален докла № 11 2012

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет(http://europa.eu).

В края на изданието ще намерите библиографско каре.Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2012 г.

ISBN 978-92-9237-731-1doi:10.2865/15959

© Европейски съюз, 2012Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника.

Printed in Luxembourg

http://eca.europa.eu

Специален доклад № 11/12 – Директните помощи за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки при частичното прилагане на разпоредбите за СЕП

3

СЪДЪРЖАНИЕ

Точки

РЕЧНИКНАТЕРМИНИТЕ

I—VII ОБОБЩЕНИЕ

1—10 ВЪВЕДЕНИЕ

1—2 СЕКТОРИТЕНАГОВЕЖДОТО,ТЕЛЕШКОТОИ ОВЧЕТО/КОЗЕТОМЕСОВ ЕС

3—9 ДИРЕКТНИПОМОЩИНАЕСЗАСЕКТОРИТЕНАГОВЕЖДОТОИ НАОВЧЕТО/КОЗЕТОМЕСО

10 ЗАКОНОДАТЕЛНИПРЕДЛОЖЕНИЯЗАОСПСЛЕД2013г.

11—14 ОБХВАТИ ПОДХОДНАОДИТА

11—12 ОБХВАТНАОДИТА

13—14 ПОДХОДНАОДИТА

15—53 КОНСТАТАЦИИ

15—21 НАСОЧВАНЕНАСХЕМИТЕКЪМНАЙ‑ПОДХОДЯЩИТЕРЕГИОНИВ ДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ

16—17 ПО‑ГОЛЯМАТАЧАСТОТСРЕДСТВАТАНЕСЪОТВЕТСТВАТНАПОДХОДЯЩИРАЗПОРЕДБИЗАНАСОЧВАНЕ

18—21 ЦЕЛЕВИТЕКОМПОНЕНТИНАСХЕМИТЕСАОГРАНИЧЕНИИЛИСАВ ПРОЦЕСНАИЗЧЕЗВАНЕ

22—41 ЕФЕКТИВНОСТНАСХЕМИТЕДАПОДДЪРЖАТОПРЕДЕЛЕНОПРОИЗВОДСТВОИ ПОТОЗИНАЧИНДАПРЕДОТВРАТЯВАТОТРИЦАТЕЛНИСОЦИАЛНИ,ИКОНОМИЧЕСКИИ ЕКОЛОГИЧНИПОСЛЕДСТВИЯ

24—28 НЕСЪЩЕСТВУВАТУБЕДИТЕЛНИДОКАЗАТЕЛСТВА,ЧЕОДИТИРАНИТЕСХЕМИВЛИЯЯТСЪЩЕСТВЕНОНАИЗМЕНЕНИЕТОНАБРОЯНАЖИВОТНИТЕ

29—30 ТЕЗИТЕНДЕНЦИИЗАБРОЯНАЖИВОТНИТЕСАПОВЛИЯНИГЛАВНООТВЪНШНИИЛИКОНТЕКСТУАЛНИФАКТОРИ,СПЕЦИФИЧНИЗАВСЯКАОТДЕЛНАДЪРЖАВАЧЛЕНКА

31—32 ПРЕМИИТЕНАГЛАВАДОБИТЪК,КОИТОНЕСАОБВЪРЗАНИС ДРУГИУСЛОВИЯ,НЕОСИГУРЯВАТИНИЦИАТИВИЗАПОВИШАВАНЕНАКОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

33—40 ЛИПСВАТЯВНИРАЗЛИКИВ ДРУГИТЕОБЩИТЕНДЕНЦИИМЕЖДУДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ,КОИТОПРИЛАГАТНАПЪЛНОИЛИЧАСТИЧНОСЕП

41 ОТДЕЛЯНЕТОНАПРЕМИИТЕОТПРОИЗВОДСТВОТОЕ ПОВЛИЯЛООТРИЦАТЕЛНОНАЖИВОТНОВЪДСТВОТОВ УЯЗВИМИТЕРЕГИОНИ


4

42—53 СИСТЕМИТЕЗАМОНИТОРИНГИ ОЦЕНКАНАКОМИСИЯТАИ НАДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ

43—49 НЕДОСТАТЪЧЕНМОНИТОРИНГНАИЗПЪЛНЕНИЕТОНАНИВОДЪРЖАВИЧЛЕНКИ

50—53 ИЗВЪРШВАНАТАОТКОМИСИЯТАОЦЕНКАНАВЪЗДЕЙСТВИЕТОНАСХЕМИТЕЕ ВЪЗПРЕПЯТСТВАНАОТНЯКОИНЕДОСТАТЪЦИ

54—64 ЗАКЛЮЧЕНИЯИ ПРЕПОРЪКИ

ПРИЛОЖЕНИЕI — ПРЕГЛЕДНАПРЕКИТЕПЛАЩАНИЯ,ОБВЪРЗАНИС ПРОИЗВОДСТВОТО,ЗАКРАВИС БОЗАЕЩИТЕЛЕТАИ ОВЦЕ‑МАЙКИИ КОЗИ‑МАЙКИВ ДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ,ПРИЛАГАЩИСЕП

ПРИЛОЖЕНИЕII — ЖИВОТНОВЪДСТВОИ ПРОИЗВОДСТВОНАМЕСО(1995—2010г.)

ПРИЛОЖЕНИЕIII — СРЕДЕНБРОЙЖИВОТНИНАЗЕМЕДЕЛСКОСТОПАНСТВО

ОТГОВОРИНАКОМИСИЯТА


5

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

ГД„Земеделиеи развитиенаселскитерайони“ : Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“.

Говеждои телешкомесо: Месото на говеда на възраст под една година се нарича телешко, а месото на оста-налите говеда се нарича говеждо.

Допустимизаподпомаганеовцеи кози : „Овцa майкa“ означава всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година, а „коза майка“ означава всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година. Следователно премиите за овце майки и кози майки се изплащат само за женски овце и кози.

ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз.

Евратом: Европейска общност за атомна енергия.

Евростат : Статистическата служба на Европейския съюз, натоварена със задачата да осигурява за ЕС статисти-чески данни на европейско ниво, които правят възможни сравнения между държавите и регионите.

Кравис бозаещителета: Това са крави от порода за производство на месо или родени от кръстоска с порода за производство на месо и принадлежащи към стадо, предназначено за отглеждане на телета за производство на месо. Млякото на тези крави е предназначено единствено за телетата им.

Необлагодетелстванирайони: Необлагодетелстваните райони са тези, в които земеделското производство или дейности са затруднени поради неблагоприятни природни условия.

Преживнoживотнo: Животно с повече от един стомах, което гълта храна, а после я връща обратно, за да про-дължи да я дъвче.

СЕП: Схема за единно плащане.

SBCS: Шотландска схема за подпомагане на говедата.

SEC: Генерален секретариат — вътрешни документи на Комисията.

7


I.След реформата на ОСП през 2003 г. помощта за земеделието, която преди това е била отпускана под формата на директни помощи, обвързани с опреде-лено производство на земеделски продукти (така наречената помощ „обвързана с производството“), вече не се изплаща във връзка с производството (т.е. отделя се) след въвеждането на СЕП — Схемата за единно плащане.

II.С цел обаче да се ограничат потенциалните отрица-телни последствия от едно незабавно преминаване към пълно отделяне за определени сектори и реги-они са предвидени изключения. По-специално става въпрос да се запази земеделското производство в някои уязвими региони и да се осигурят еколо-гични ползи чрез поддържането на специфично земеделско производство. Държавите членки могат да продължат да прилагат предишните схеми за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки чрез възможността, наречена „Частично прилагане на СЕП“ и други специфични мерки, обвързани с производството (известни като член 69 и член 68). Законодателните предложения на Комисията за ОСП до 2020 г.1 дават възможност на държавите членки да отпускат доброволно подпомагане, обвързано с производството.

III.Палатата си постави за цел да отговори на следните въпроси:

Директните помощи за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки при частично прилагане на СЕП:

а) Насочени ли са към най-подходящите региони в държавите членки?

б) Ефективно ли поддържат определено производ-ство, като по този начин предотвратяват отри-цателни социални, икономически и екологични последствия?

в) Подложени ли са на добър мониторинг и оценка от страна на Комисията и държавите членки?

1 COM(2011) 625 окончателен/2 от 19 октомври 2011 г.

ОБОБЩЕНИЕ


8

IV.Палатата зак лючи, че така както са планирани, одитираните схеми не са насочени към регионите и земеделските райони, в които ще са най-полезни, и поради това тяхното отражение е по-слабо.

V.Палатата не откри безспорни доказателства, че оди-тираните схеми по принцип са по-ефективен инстру-мент от необвързаната с производството помощ, допълнена от други мерки, финансирани от ЕС или на национално ниво, за поддържане на производ-ството, като по този начин правят устойчива иконо-мическата дейност в региони с малко икономически възможности и създават икономически ползи.

VI.Освен това налице са слабости при мониторинга на ключови показатели за изпълнението и при оценката на крайното социално и екологично въздействие на схемите от страна на Комисията и държавите членки, както и липса на координация с други мерки с подобни цели.

ОБОБЩЕНИЕ

VII.В случай, че Съветът и Европейският парламент при-емат предложението на Комисията да се продъл-жат след 2013 г. доброволните помощи, обвързани с производството, Палатата препоръчва Комисията:

а) да добави изискване за насоченост на схемите за директни помощи, обвързани с производ-ството за тези сектори;

б) да разясни с ъвмес тно с държавите членки най-актуалните видове земеделски дейности за поддържане на производството, като по този на-чин разреши свързаните с това социални, ико-номически и екологични въпроси;

в) да определи изискванията за мониторинг и оч-акваните от държавите членки разпоредби, как-то и да въведе постоянна рамка за мониторинг, която да посочва всички директни помощи, из-платени за подпомагане на животинския сектор в държавите членки;

г) да направи съвместно с държавите членки под-робна оценка на въздействието на свързаните със секторите различни схеми за подпомагане, с цел да насърчи по-добра конкурентоспосо-бност на стопанствата.

9


2 Земеделието в Европейския съюз — Статистическа и икономическа информация за 2010 г., Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.

3 Като цяло две трети от произвежданото говеждо месо в ЕС идва по пряк или косвен начин от млекодайни стада — сектор, който не влиза в обхвата на настоящия одит.

4 Източник: Евростат.

5 Вж. Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (OВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 21), съображение 12, което гласи, че „[…] е уместно да се позволи на държавите членки да установят връзка между чувствителните зони или местности и производството на крави с бозаещи телета, така че да се осигури поддържането на такова производство специално в областите, където няма друга алтернатива“. Относно овчето/козето месо, Преамбюлът на Регламент (ЕО) № 2529/2001 на Съвета от 19 декември 2001 година относно общата организация на пазара на овче и козе месо (OВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 3), съображение 11 гласи, че: „Следва да се изгради връзка между чувствителните райони или населени места и производството на овце и кози, така че да се гарантира запазването на едно такова производство, по-специално в райони, където то е важно за местната икономика“.

6 Регламент (ЕО) № 1254/1999 определя ставките на премиите за сектора на говеждото месо. Регламент (ЕО) № 2529/2001 определя преките плащания за сектора на овчето/козето месо.

7 На базата на брой животни.

ВЪВЕДЕНИЕ

СЕКТОРИТЕНАГОВЕЖДОТО,ТЕЛЕШКОТОИ ОВЧЕТО/КОЗЕТОМЕСОВ ЕС

1. Секторите на говеждото, телешкото и овчето/козето месо (нарича-ни по-нататък „сектори на говеждото и овчето/козето месо“) са от изключително значение за земеделието на ЕС. Европейският съюз е третият най-голям производител на говеждо и телешко месо в света, с приблизително 8 милиона тона заклани говеда, които представля-ват почти 12 % от световното производство на говеждо месо2. Една трета от говеждото месо, произвеждано в ЕС3, е директен продукт на специализирани производители на говеждо месо, които отглеждат крави с бозаещи телета, които раждат и отхранват телета. Стадата от крави с бозаещи телета по принцип се хранят при екстензивен режим, а техните телета, след като бъдат отбити, директно се продават за заколение или на други специализирани производители, които уго-яват говеда при по-интензивна производствена система преди да ги заколят. Според най-нови данни, броят на кравите с бозаещи телета в ЕС се е стабилизирал на приблизително 12,4 милиона в периода 2000—2010 г.4

2. Производството в сектора на овчето/козето месо, което през послед-ните години се стабилизира на малко над 1 милиона тона, през 2009 г. спадна на 804 000 тона. Броят на животните в ЕС възлиза на около 81 милиона овце, което представлява спад спрямо 2008 г., когато броят им е бил 91 милиона, а козите са били 13 милиона.

ДИРЕКТНИПОМОЩИНАЕСЗАСЕКТОРИТЕНАГОВЕЖДОТОИ НАОВЧЕТО/КОЗЕТОМЕСО

3. В миналото земеделските производители в секторите на говеждото и на овчето/козето месо са били подпомагани в рамките на различни схеми за директни помощи на ЕС. Основната цел на подкрепата за тези сектори е да се поддържапроизводството , „специално в об-ластите където няма друга алтернатива“ и когато това производство „е особено важно за местната икономика“5. За да бъдат допустими за директните помощи на ЕС, земеделските производители трябва да имат права за получаване на премия (индивидуални квоти), които представляват количествено измерими ограничения за всяка дър-жава членка и са разпределяни на земеделските производители при подаване на заявление за това.

4. Директните помощи за земеделските производители в тези сектори включват, наред с другото, основна премия и допълнителна премия6 за крави с бозаещи телета и овце майки и кози майки. Това са премии въз основата на глава добитък7, които са планирани да поддържат броя на продуктивните животни, които ще родят потомство (телета или агнета), които на свой ред ще осигурят суровина за прерабо-твателната промишленост (специализирани лица, които отглеждат животни за угояване, или кланици).


10

5. Реформата на ОСП от 2003 г. въведе понятието „отделяне от произ-водството“8 (т.е. премахване на връзката между изплащането на суб-сидия и изискването за специфично производство) при плащанията в областта на земеделието и нова схема на директно подпомагане от ЕС — Схемата за единно плащане (СЕП). В случаите, когато държавите членки са преценявали, че с преминаването към СЕП съществува риск от смущение на земеделските пазари или изоставяне на производ-ството, те са разполагали с възможността по изключение да запазят част от директните помощи в някои сектори9 в съществуващия им вид, т.е. частично прилагане на СЕП10.

6. Осем държави членки решиха да запазят директните помощи при частичното прилагане на СЕП за крави с бозаещи телета и/или овце майки и кози майки (вж. таблица 1). Беше разрешено премиите за крави с бозаещи телета да останат изцяло обвързани, което означава, че те могат да продължат да се изплащат както преди реформата. За премиите за овце майки и кози майки обвързване на 50 % с производ-ството означава, че само половината от годишните финансови пакети, на разположение в системата през 2001 г., могат да продължат да съществуват като плащания, обвързани с производството11 (различни от тези за най-отдалечените региони12, при които съществува 100 % обвързване с производството).

8 Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (OВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1).

9 В това число и секторите на говеждото и на овчето/козето месо.

10 Схемата за единно плащане влезе в действие на 1 януари 2005 г. Държавите членки могат по избор да прилагат СЕП след преходен период (който приключва на 31 декември 2005 г. или 31 декември 2006 г.), когато това е оправдано въз основа на специални земеделски условия. Правното основание за възможността за частично прилагане на СЕП са членове 64—68 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

11 Останалата част от средните суми, изплащани на земеделски производители през референтен период (обикновено 2000—2002 г.), са включени в изчислението на СЕП според опцията за изчисляване на избраните от всяка държава членка права за получаване на премия.

12 Регионите, които са част от държавата членка, разположени извън Европа, и са изцяло част от ЕС. Съществуват девет такива региона — шест френски, два португалски и един испански.

13 Испания, Франция и Словения отделят от производството премията за овце майки и кози майки през календарната 2010 г., а Дания — през календарната 2012 г.

ТАБЛИЦА1

ДЪРЖАВИЧЛЕНКИ,КОИТОПОДДЪРЖАТОБВЪРЗАНИС ПРОИЗВОДСТВОТОПРЕМИИТЕЗАКРАВИС БОЗАЕЩИТЕЛЕТА,ОВЦЕМАЙКИИ КОЗИМАЙКИ13

Държава членка Сектор Сума на премията

Авс трия, Белгия Премия за крави с боза-ещи телета

ο 200 евро на крава с бозаещи телета; до 50 евро допълнителна премия

ο 10,50 евро на овца майка; 3,50 евро допъл-нителна премия; и 8,40 евро на коза майка1

Дания, Финландия, Словения

Премия за овце майки и кози майки

Франция, Португалия, Испания

Премии за крави с бозаещи телета и овце майки и кози майки

1 Освен в случаите, когато броят на бенефициентите намалява съществено след отделяне от производството, като така позволява увеличаване на процента на помощта на земеделски производител.


11

7. През 2008 г. в контекста на средносрочния преглед на ОСП, известен като „Проверка на състоянието“, Комисията препоръча14 да се про-дължи насоченото избирателно отделяне от производството, поради изложените в каре 1 аргументи.

8. Така с влизането в сила на законодателството от 2009 г.15 в резултат на „Проверката на състоянието“ е въведено допълнително отделяне на директните помощи от производството в секторите на месопро-изводство16. Премиите за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки обаче не са изменени, тъй като държавите членки, които през 2003 г. са избрали частично да прилагат СЕП, отново получават позво-ление да продължат с тази възможност, като се набляга по-специално върху разпределянето на средствата според регионалните нужди17. Освен това възможността да се осигури подпомагане за двата сектора е разширена посредством две мерки, свързани с определени видове обработване на земята и земеделски дейности (вж. каре 2).

14 COM(2008) 306 окончателен от 20 май 2008 г.

15 Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16), в сила от януари 2009 г.

16 В сектора на говеждото месо премията за клане и специалната премия за мъжки животни трябва да бъдат отделени от производството най-късно до 1 януари 2012 г.

KAPE1

АРГУМЕНТИ,ПРЕДСТАВЕНИОТКОМИСИЯТА,ЗАПРОДЪЛЖАВАНЕНАЧАСТИЧНОТОПРИЛАГАНЕНАСЕПВ ОДИТИРАНИТЕСЕКТОРИ

[.. .] степента на настоящите реформи и интеграцията на повече сектори в СЕП намаляват акту-алността на помощите, отчасти обвързани с производството, и често пречат на земеделските производители да постигнат по-голяма конкурентоспособност и пазарна ориентация. Освен това при нерентабилните сектори земеделските производители са в много по-лошо положение от земеделските производители с пълно отделяне от производството, които получават по-малки по размер плащания18. В допълнение земеделските производители, които все още получават помощи, обвързани с производството, попадат едновременно в обвързаната и в необвързаната с произ-водството система, като това още повече допринася за сложността на ситуацията и за администра-тивните разходи без никакви ползи за доходите им. Поради гореспоменатите причини би било желателно да се премине изцяло към пълно отделяне от производството. […] В някои специфични случаи обаче е важно да се поддържа някакво минимално ниво на земеделско производство, за да се запази устойчива икономическата дейност в регионите с малко икономически алтернативи, да се осигурят достатъчно доставки на суровини за преработвателната промишленост, или да се създадат подобрения за околната среда.

18 Този аргумент вече беше изтъкнат по време на дискусията на Съвета, проведена преди реформата от 2003 г. Вж. Реформа на ОСП: Обяснителна бележка DS 222/03 на Съвета, Люксембург, 18 юни 2003 г.

17 Съображение 34 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 73/2009: „[…] по отношение на сектора на кравите с бозаещи телета и на овчето и козето месо, запазването на минимално равнище на селскостопанската продукция може все още да е необходимо за селското стопанство в определени райони, по-специално там, където земеделските стопани нямат достъп до икономически алтернативи […]“.


12

KAPE2

ДВЕМЕРКИ,ВЪВЕДЕНИЧРЕЗРЕГЛАМЕНТАОТ2009г.

Член 63 от Регламент (ЕО) № 73/2009: Чрез дерогация държавите членки могат да използват сред-ства, които преди са били помощи, обвързани с производството, за да учредят права на плащане или да повишат стойността на правата на плащане въз основа на видовете селскостопански дей-ности, които не са задължително свързани с предишни помощи, обвързани с производството.

Член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 позволява компенсационни мерки в секторите на млякото и млечните продукти, на говеждото и телешкото, овчето и козето месо, и в сектора на ориза в ико-номически уязвими или чувствителни от гледна точка на екологията области, или в същите сек-тори — за икономически уязвими видове селскостопански дейности. Държавите членки могат да запазят 10 % от своя национален таван, за да създадат за земеделието в тези сектори специфични схеми за помощи, обвързани с производството. Тази опция замени и разшири възможностите за предоставяне на помощи, обвързани с производството, които съществуваха преди в разпоредбите на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

9. Настоящата тенденция в държавите членки, които използват опцията за частично прилагане на СЕП за тези схеми, е към интегриране на премиите в СЕП. Това означава, че земеделските производители, ко-ито преди са получавали плащания по одитираните схеми, сега имат право да получават плащания по СЕП, без да е необходимо да отглеж-дат животни. Премията за овце майки и кози майки вече е отделена от производството или се планира да бъде отделена в повечето от държавите членки, а Франция е отделила частично от производство-то премията за крави с бозаещи телета от 2010 г. В резултат на това годишните суми по частично прилаганите мерки спаднаха от повече от 2 милиарда евро през 2006 г. (годината, през която всички държави членки преминават към СЕП) на малко повече от 1 милиард евро през 2011 г. (вж. таблица 2).

ЗАКОНОДАТЕЛНИПРЕДЛОЖЕНИЯЗАОСПСЛЕД2013г.

10. Комисията прие законодателни предложения за ОСП след 2013 г. , като освен другото определя нови правила за директни плащания на земеделските производители по схемите за подпомагане в рамките на ОСП19. В съответствие с член 38, параграф 2 от това предложение „обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на сектори или на региони от държава членка, в които специфични видове селскостопански практики или специфични селскостопански сектори претърпяват определени трудности и са особено важни по икономически и/или социални и/или екологични причини“. Следова-телно в секторите на говеждото и на овчето/козето месо, все още ще бъдат позволени доброволни помощи, обвързани с производството, като по този начин се запази възможността за отпускане на директни помощи като в одитираните схеми.

19 Предложение на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика — COM(2011) 625 окончателен/2 от 19 октомври 2011 г. В дял IV, глава 1 се описват възможностите за доброволна схема за обвързано с производството подпомагане, което може да бъде отпуснато на определени сектори, в това число секторите на овчето и козето месо, както и на говеждото и телешкото месо, до 5 % от годишните национални тавани с възможност за надвишаване на този размер в определени случаи.

13


ТАБЛИЦА2

РАЗВИТИЕНАБЮДЖЕТАЗАОДИТИРАНИТЕСХЕМИ

Премия Бюджетни креди-

ти за 2011 г. Бюджетни креди-

ти за 2010 г. Оборот за 2009 г. Оборот за 2006 г.

Премия за крави с бозаещи телета 952 000 000 1 162 000 000 1 153 141 941 1 257 884 680

Допълнителна премия за крави с бозаещи телета

51 000 000 52 000 000 51 723 556 62 112 145

Междинен сбор (a) 1 003 000 000 1 214 000 000 1 204 865 497 1 319 996 825

За овце майки и кози майки 22 000 000 258 000 000 232 868 953 691 666 492

Допълнителна за овце майки и кози майки

7 000 000 78 000 000 72 391 238 215 169 838

Допълнителни пла-щания в сектора на овцете и козите

- - - -

Междинен сбор (б) 29 000 000 336 000 000 305 260 191 906 836 330

ОБЩО [ (a) + (б) ] 1 032 000 000 1 550 000 000 1 510 125 688 2 226 833 155

(в евро)

14


ОБХВАТНАОДИТА

11. Одитът провери схемите за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки. Той обхваща период, започващ малко предиприлагането на реформата от 2003 г. (т.е. 2005 г.) и приключващ в края на2010 г.

12. Общият въпрос на одита беше следният: Директните помощи за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки при частично прилагане на СЕП:

а) Насочени ли са към най-подходящите региони в държавите членки?

б) Ефективно ли поддържат определено производство, като по този начин избягват отрицателни социални, икономически и еколо-гични последствия?

в) Подложени ли са на добър мониторинг и оценка от страна на Комисията и държавите членки?

ПОДХОДНАОДИТА

13. Одитът беше проведен, като се извършиха одитни посещения на Ко-мисията (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“) и на четири20 държави членки, които поддържат схемите, а в две други държави членки21 развитието в тези сектори беше оценено посредством доку-ментни проверки. Освен това в две държави членки, които използват пълно прилагане на СЕП22 бяха направени проучвателни посещения с цел да се сравни развитието на секторите на говеждото и на овчето/козето месо в държавите членки, които не поддържат одитираните схеми.

14. Одитните доказателства бяха събрани чрез:

a) Преглед на процедурите за мониторинг на Комисията, както и на документите относно подготвителната дейност за законодател-ни предложения в двата сектора, включително оценки и други проучвания.

б) Срещи със съответната национална администрация, както и съ-беседвания с представители на земеделските производители за двата сектора.

в) Проверка на качеството на анализа и на подкрепящите доказател-ства в държавите членки по отношение на подходящия характер на премиите за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки при поддържането23 на някакво минимално ниво на земеделско производство в земеделската икономика в определени региони и по-специално в региони, където земеделските производители нямат достъп до други икономически алтернативи.

20 Белгия, Испания, Франция и Португалия.

21 Австрия и Финландия. Не беше извършена специфична одитна дейност по отношение на Словения, която отдели помощта от производството през 2010 г., или на Дания, която взе решение да запази премията за овце майки и кози майки само до 2012 г.

22 Ирландия и Обединеното кралство (Англия и Шотландия).

23 Понятието „поддръжка“е определено въз основа на тенденциите, които са установени преди и след въвеждането на СЕП.

ОБХВАТ И ПОДХОД НА ОДИТА

15


г) Посещения на място на няколко крайни бенефициенти с цел об-съждане на ситуацията на техните земеделски стопанства и вли-янието на схемите върху техните производствени решения.

д) Анализ на минали тенденции относно производството, както и на социалните и екологичните последствия в одитираните държави членки, както и сравнение с държави членки, прила-гащи изцяло СЕП, заедно със специфични национални мерки или мерки на ЕС за насочване на секторите.

е) Преглед и анализ на свързани с темата проучвания и статисти-чески данни.

16


НАСОЧВАНЕНАСХЕМИТЕКЪМНАЙ‑ПОДХОДЯЩИТЕРЕГИОНИВ ДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ

15. Оправдателната причина за запазването на одитираните схеми, е че в регионите със затруднения и в уязвимите сектори като секторите на говеждото и на овчето/козето месо, добре насочените мерки мо-гат да намалят риска от прекратяване на производството и всички следващи отрицателни социални, икономически и екологични по-следствия. Одитът провери дали Комисията и държавите членки са анализирали и определили най-подходящите региони в държавите членки, т.е. уязвимите региони и земеделски области в рамките на тяхната територия, в които едно изоставяне на производството би имало неблагоприятно въздействие, както и дали моделът на схемите е подходящ за животновъдите.

ПО‑ГОЛЯМАТАЧАСТОТСРЕДСТВАТАНЕСЪОТВЕТСТВАТНАПОДХОДЯЩИРАЗПОРЕДБИЗАНАСОЧВАНЕ

16. До известна степен насочването на средствата вече присъства им-плицитно поради естеството на тези схеми и подпомаганата от тях земеделска дейност, тоест, земеделска дейност, която по принцип се извършва чрез екстензивна паша на животните върху земя, която не е подходяща за земеделско производство. Без ясни и достатъчни разпоредби за насочване обаче, е възможно директните помощи да не успеят да подпомагат други по-интензивни животновъдни методи.

17. Комисията не включи регионалното изискване в правилата за прила-гане за схемите, които специално насочват помощта там, където тя ще бъде най-ефективна. Следователно, при настоящия начин на прилага-не на помощта, ефектът от нея е отслабен понеже тя се разпределя на територията на всичките държави членки. Условията за допустимост за основните24 премии за крави с бозаещи телета и овце майки, които представляват над 90 % от бюджетните средства за двата одитирани сектора, не насочват специално помощта към уязвими региони на държава членка.

24 Например премиите за крави с бозаещи телета и овце майки, описани в член 111, параграф 1 и в член 101, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

КОНСТАТАЦИИ

17


ЦЕЛЕВИТЕКОМПОНЕНТИНАСХЕМИТЕСАОГРАНИЧЕНИИЛИСАВ ПРОЦЕСНАИЗЧЕЗВАНЕ

18. В настоящите схеми има някои компоненти, които са специално на-сочени, по-точно това са основната премия за кози майки, допълни-телната премия за овце майки и кози майки и допълнителната премия за крави с бозаещи телета. Тези компоненти обаче не са достатъчно фокусирани върху земеделските региони или са с ограничена финан-сова стойност. Освен това те са в процес на интегриране в СЕП.

19. Условията за допустимост за основната премия за кози майки25 насоч-ват директните помощи към земеделски производители в специфични региони, в които производството отговаря на определени критерии. Държавите членки със значителни на брой кози обаче са решили да интегрират напълно премията за кози майки в СЕП, като по този начин намаляват потенциала за насочване на помощта (вж. каре 3).

20. Допълнителната премия за овце майки и кози майки е насочена към определени региони и специфични земеделски практики26. Тя е планирана по такъв начин, че да бъде изплащана само на земе-делски производители в райони, където производството на овце и кози представлява традиционна дейност или допринася значител-но за икономиката на селския район. Тази премия обаче, която през 2006 г. възлиза на 215 милиона евро, е на път да изчезне, тъй като съществува тенденция тя да се интегрира напълно в СЕП27. Всъщност за календарната 2010 г. само Португалия и Финландия са запазили обвързаността на тази премия с производството.

25 Както постановява член 101, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

26 Член 102 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

27 Както изискват разпоредбите — отделяне от производството на 50 % от първата година на прилагане на СЕП; пълно отделяне от производството на помощта за тези сектори във Франция и Испания от 2010 г. нататък.

KAPE3

ДЪРЖАВИЧЛЕНКИПРЕКРАТЯВАТИЗПОЛЗВАНЕТОНАЦЕЛЕВИКОМПОНЕНТИОТОДИТНИТЕСХЕМИ

Франция, която е с популация от кози от над 1,3 милиона (които възлизат на 10 % от козите в ЕС), реши да интегрира напълно премията за кози майки в СЕП от 2006 г., а премията за овце майки от 2010 г. Испания, в която се намират 22 % от всички кози в ЕС, също отделя изцяло премиите от производството от 2010 г. нататък. Най-големият производител на кози в ЕС — Гърция (прибли-зително 38 % от общата популация кози) — реши да интегрира напълно премията за кози майки в СЕП при нейното въвеждане.

18


28 Например региони по цел „Сближаване“, които се използват при разпределянето на структурните фондове на ЕС, отговарящи на NUTS (обща класификация на териториалните единици за статистически цели) ниво 2, където БВП на глава е по-малко от 75 % от общия БВП на ЕС-25.

29 SEC(2008) 1885 от 20 май 2008 г., стр. 50.

30 Които гласят, че Комисията одобрява посредством акт за изпълнение решенията на държавите членки (например тези, споменати в член 39, параграф 3, или при необходимост, в член 39, параграф 4, буква a) от законодателните предложения за ОСП след 2013 г.), които представят една от тези нужди в съответния регион или сектор.

31 Австрия, Белгия, Франция, Португалия и Испания.

32 Ирландия и Обединеното кралство.

21. Допълнителната премия за крави с бозаещи телета включва също така разпоредба за насочване чрез връзката си с регионите по цел „Сбли-жаване“28. Не е задължително обаче тези региони да представляват земеделски региони, в които отглеждането на крави с бозаещи телета може пряко да бъде свързано с определени социални и екологични отражения. През 2010 г. допълнителната премия за крави с бозаещи телета възлиза на 51 милиона евро (спаднала от 62,1 милиона евро през 2006 г.), което представлява 5 % от общия размер на одитирани-те схеми. В приложение I са представени подробно сумите по мерки и по държави членки.

ЕФЕКТИВНОСТНАСХЕМИТЕДАПОДДЪРЖАТОПРЕДЕЛЕНОПРОИЗВОДСТВОИ ПОТОЗИНАЧИНДАПРЕДОТВРАТЯВАТОТРИЦАТЕЛНИСОЦИАЛНИ,ИКОНОМИЧЕСКИИ ЕКОЛОГИЧНИПОСЛЕДСТВИЯ

22. Схемите са предназначени да поддържат определено ниво на специфично производство в уязвими региони, като по този начин предотвратяват отрицателните социални, икономически и еколо-гични последствия от планираното преструктуриране, поради от-деляне от производството29. Тези цели остават актуални в законо-дателните предложения на Комисията за рамката на ОСП в периода 2014—2020 г.30

23. Вследствие на това по време на одита беше проверено провери дали тенденциите в двата сектора в одитираните държави членки се раз-личават съществено от тези в държавите членки, които изцяло са интегрирали премиите в СЕП, както и дали някое от тези различия може да се дължи на одитираните схеми.

НЕСЪЩЕСТВУВАТУБЕДИТЕЛНИДОКАЗАТЕЛСТВА,ЧЕОДИТИРАНИТЕСХЕМИВЛИЯЯТСЪЩЕСТВЕНОНАИЗМЕНЕНИЕТОНАБРОЯНАЖИВОТНИТЕ

24. Като цяло броят на кравите с бозаещи телета в държавите членки, които прилагат частично СЕП, малко се е увеличил31 (+ 2 %) в периода 2005—2010 г., а е намалял с 6 % в държавите членки, които използват помощи, необвързани с производството32. Влиянието на премиите за крави с бозаещи телета обаче не става явно от общите тенденции за кравите с бозаещи телета в отделни държави членки.

19


25. Например във Франция — държава членка, която прилага частично СЕП, и в която се отглеждат приблизително 32 % от общия брой крави с бозаещи телета, техният брой намалява в периода 2001—2004 г.; от 2004 г. обаче, броят на кравите с бозаещи телета започва да нараства, а от 2008 г. нататък е сравнително стабилен (вж. графика 1). Спадът в периода 2001—2004 г. става въпреки наличието на премии за крави с бозаещи телета и други директни помощи за говедовъдния сектор.

26. За разлика от това, в Германия — държава членка, която изцяло е от-делила одитираните схеми от производството и в която се отглеждат приблизително 6 % от общия брой крави с бозаещи телета — преми-нава през тенденция на спад в периода 2000—2004 г., когато преми-ите за крави с бозаещи телета все още се прилагат. След този период броят на кравите с бозаещи телета се стабилизира/намалява с бавни темпове, дори и след цялостното прилагане на СЕП.

ГРАФИКА1

ТЕНДЕНЦИИЗАКРАВИТЕС БОЗАЕЩИТЕЛЕТАВЪВФРАНЦИЯИ ГЕРМАНИЯПРЕЗПЕРИОДА2000—2010г.

2000 г.

Настоящо развитие на броя на кравитес бозаещи телета — Франция (2000—2010 г.)

1 00

0 гла

ви

2001 г. 2002 г. 2004 г. 2005 г.2006 г. 2007 г. 2008 г.2003 г. 2009 г. 2010 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2004 г. 2005 г.2006 г. 2007 г. 2008 г.2003 г. 2009 г. 2010 г.3 850

3 900

3 950

4 0004 050

4 100

4 150

4 200

4 250

Настоящо развитие на броя на кравитес бозаещи телета — Германия (2000—2010 г.)

1 000

глав

и

640660680700720740760780800820840

Източник: Въз основа на данни на Евростат.

20


ГРАФИКА2

ТЕНДЕНЦИИВ БРОЯНАОВЦЕТЕМАЙКИИ КОЗИТЕМАЙКИПРИОБВЪРЗАНИТЕИ НЕОБВЪРЗАНИТЕС ПРОИЗВОДСТВОТОДЪРЖАВИЧЛЕНКИПРЕЗПЕРИОДА2000—2010г.

Източник: Въз основа на данни на Евростат.

27. Броят на овцете, който от дълго време намалява, не показва същест-вена промяна на тази тенденция в държавите членки, които от 2005 г. нататък прилагат изцяло или частично СЕП. Този спад е толкова силно изразен, че премиите от одитираните схеми, на разположение още от 90-те години, не са успели да го променят (вж. графика 2). Броят на козите остава стабилен в държавите членки, които изцяло или частично прилагат СЕП.

28. Освен това фактът, че четири33 от шестте държави членки, които са задържали опцията за обвързване с производството на 50 % по от-ношение на премиите за овце майки и кози майки, са решили да ги интегрират изцяло в СЕП и вместо това да използват за тези сектори помощ по член 68, показва, че тези премии не са били счетени за напълно ефективни (вж. каре 4).

ТЕЗИТЕНДЕНЦИИЗАБРОЯНАЖИВОТНИТЕСАПОВЛИЯНИГЛАВНООТВЪНШНИИЛИКОНТЕКСТУАЛНИФАКТОРИ,СПЕЦИФИЧНИЗАВСЯКАОТДЕЛНАДЪРЖАВАЧЛЕНКА

29. Липсата на стабилна връзка между премиите за животни и броя на животните предполага, че съществени външни и контекстуални фактори, специфични за всяка отделна държава членка, упражняват значително влияние върху нарастването на броя на животните. Тези фактори включват възможностите за използване на земята, пазарните условия, степента на конкуренция от трети страни, както и вкусовете на консуматорите.

33 Дания, Испания, Франция и Словения.

Тенденции за индексите на овцете и козите (2000=100)

70

80

90

100

110

120

2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Държави членки с помощи,обвързани с производството

Държави членки с помощи,отделени от производството

EC-15

21


34 Доклад за оценка на Комисията (2010 г.): „Оценка на пазарните последици на частичното отделяне от производството“, стр. 147—150. Министерство на земеделието на Испания: „Анализ на възможното отделяне от производството на премиите за говеда (премия за крави с бозаещи телета и премията за кланици)“.

30. Тези външни и контекстуални фактори имат такова силно цялостно въздействие, че одитираните схеми загубват своето влияние, когато факторите са положителни, или не могат да променят ситуацията, когато факторите са отрицателни. Тази теория се подкрепя от ана-лиза на Палатата на дългосрочните тенденции за броя на животните в отделните държави членки (вж. каре 5) , както и от оценките на Комисията и от други проучвания34.

KAPE4

ПРИМЕРЗАИНТЕГРИРАНЕНАСХЕМИТЕЗАОВЦЕМАЙКИИ КОЗИМАЙКИВ СЕПИ ОСИГУРЯВАНЕНАДОПЪЛНИТЕЛНОСПЕЦИФИЧНОПОДПОМАГАНЕЗАСЕКТОРАНАОВЦЕТЕИ КОЗИТЕ

От 2010 г. въз основа на технически и икономически критерии за подбор Франция е отделила напълно от производството премиите за овце и е установила по-добре съсредоточена и насо-чена специфична схема за подпомагане, която да замести схемата за овце майки и кози майки при частичното прилагане на СЕП. Това е направено в рамките на член 68, параграф 1, буква б) и в комбинация с помощ по СЕП (т.е. общи плащания в допълнение към СЕП на стойност прибли-зително 135 милиона евро през 2010 г.).

Един от ефектите от тези промени на политиката върху бенефициентите се демонстрира от следния пример: земеделски производител в Оверн, който отглежда овце в земеделско стопанство, намира-що се на повече от 1 000 метра надморска височина, където другите икономически алтернативи са ограничени, получава увеличение на помощта с 15 000 евро в периода 2006 г. (частично отделяне от производството: 50 % от премията за овце майки) — 2010 г. (пълно отделяне от производството на премиите и специфичната помощ по член 63 и член 68). Производството на земеделския произ-водител обаче остава постоянно през този период, като варира от 612 до 653 овце.

KAPE5

ПРИМЕРЗАСИЛНООТРАЖЕНИЕНАВЪНШНИФАКТОРИВЪРХУЖИВОТНОВЪДСТВОТО

В Португалия — държава членка, която частично прилага СЕП, съществуват положителни тенден-ции за броя на крави с бозаещи телета, благодарение на програма за превръщане на обработва-емата земя в пасища през 1994 г. с цел да се насърчи животновъдството, както и благодарение на разпределянето на допълнителни 90 000 права за плащане на животни, които увеличават нацио-налната квота за крави с бозаещи телета.

22


35 Преглед на състоянието на ОСП — Оценка на въздействието, бележка № 3, стр. 3.

ПРЕМИИТЕНАГЛАВАДОБИТЪК,КОИТОНЕСАОБВЪРЗАНИС ДРУГИУСЛОВИЯ,НЕОСИГУРЯВАТИНИЦИАТИВИЗАПОВИШАВАНЕНАКОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

31. Запазването на помощите, обвързани с производството, е преход-на мярка за подпомагане на земеделските производители в уязвими области, но според Комисията то няма за цел да компрометира ця-лостното насочване на реформата към отделяне от производство-то и по-силно пазарно ориентиране на производителите. Схема за подпомагане, която изплаща премии на глава добитък без други спе-цифични условия обаче не осигурява пряк стимул за земеделските производители да подобрят своята конкурентоспособност.

32. За разлика от това, обвързването на плащанията на глава добитък с подобрения на качеството, така както е практиката в някои дър-жави членки (като например Ирландия и Обединеното кралство в Шотландия), притежава потенциал да бъде по-ефективна мярка за подпомагане, която да насърчава поддържането на производството и желаната засилена пазарна ориентация. Подобен подход би раз-решил също така фундаменталния проблем, подчертан от оценката на въздействието, извършена в контекста на „Проверката на състоя-нието“ на ОСП“, и по-точно, фактът, че помощите, отчасти обвързани с производството, често пречат на земеделските производители да постигнат по-силна конкурентоспособност и пазарна ориентация. Освен това в случая на нерентабилните сектори земеделските про-изводители са в по-лошо положение от земеделските производители в ситуация на пълно отделяне от производството, които получават по-малки плащания35.

ЛИПСВАТЯВНИРАЗЛИКИВ ДРУГИТЕОБЩИТЕНДЕНЦИИМЕЖДУДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ,КОИТОПРИЛАГАТНАПЪЛНОИЛИЧАСТИЧНОСЕП

33. Удължаването на прилагането на одитираните схеми има също така за цел да намали отрицателните социални, икономически и екологични последствия на преструктурирането, които се дължат на отделянето от производството, т.е. пълното прилагане на СЕП в тези сектори. С цел да помогне да се определи степента на подобни отрицателни последици от отделянето от производството, по време на одита беше направено сравнение между тенденциите при съответните косвени показатели (производство на месо, брой на бенефициентите и на жи-вотните на земеделско стопанство, и земя за постоянни пасища) за държави членки, които прилагат пълно отделяне от производството и други, които прилагат частично СЕП.

23


ЛИПСВАСЪЩЕСТВЕНАРАЗЛИКАВ ТЕНДЕНЦИИТЕЗАПРОИЗВОДСТВОНАМЕСОМЕЖДУДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ,КОИТОИЗПОЛЗВАТОДИТИРАНИТЕСХЕМИ,И ТЕЗИ,КОИТОНЕГИИЗПОЛЗВАТ

34. Одитът не установи наличие на съществена разлика в тенденциите за производство на месо между държавите членки, които използват одитираните схеми, обвързани с производството (т.е. както преди реформата) и тези, които изцяло са интегрирали тези премии в СЕП (вж. приложение II за тенденции в производството на месо). Едва една трета от производството на говеждо месо в ЕС е пряко свързано с крави с бозаещи телета, въпреки това тези тенденции са показател-ни за факта, че отделянето от производството на одитираните схеми не е оказало съществено отражение върху производството на месо.

35. Тези тенденции отново са силно повлияни от външни и контексту-ални фактори, в това число настоящото преструктуриране на ниво земеделски стопанства (например изключване на неустойчивите сто-панства, по-голяма концентрация на глава добитък в стопанствата) и на индустриално ниво (например навлизането на пазара на вериги супермаркети директно като клиенти, сливане на кланици, и т.н.).

36. Като пример за контекстуални фактори съществуват доказателства, че организацията на хранително-вкусовата производствена верига сил-но засяга преработвателната промишленост. Например в Португалия, където 75 % от земеделските стопанства се класифицират като „много малки“, националните органи отбелязват, че недостатъчните възмож-ности за преговаряне на дребните и териториално разпокъсаните земеделски производители по отношение на доставчиците и клиен-тите, е фактор, който ограничава производителността на сектора. Това се подчертава от факта, че кланиците в Португалия осигуряват само услугата клане на животните, вместо да заемат по-централно място в маркетинга на месо. За разлика от това, в Обединеното крал-ство след пълното прилагане на СЕП националните органи отбеляз-ват промяна към подобряване на производителността на животните и конкурентоспособността на земеделските стопанства и полагане на усилия за разширяване на пазарния дял и резултатите на живот-новъдите чрез кооперации.

24


ГРАФИКА3

ПРОИЗВОДСТВОНАМЕСО:СРАВНЕНИЕМЕЖДУДЪРЖАВИЧЛЕНКИ,КОИТОИЗПОЛЗВАТПРЕМИИИ ДЪРЖАВИЧЛЕНКИ,КОИТОНЕИЗПОЛЗВАТПРЕМИИ

Обвързани Отделени-20 %

-15 %

-10 %

-5 %

0 %

5 %

10 %

15 %

20 %

Различия в производството на говеждо месо(2009 г. в сравнение със средната стойност за периода 2003—2005 г.)

-50 %

-40 %

-30 %

-20 %

-10 %

0 %

10 %

Различия в производството на овче и козе месо(2009 г. в сравнение със средната стойност за периода 2003 —2005 г.)

Обвързани Отделени

БелгияГермания

Ирландия

Испания

Франция

ИталияНидерландия

Австрия

Португалия

Обединеното кралство

БелгияИрландия

Гърция

Испания

Франция

Австрия

Португалия


Източник: Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Статистически годишник 2010 г., Таблица Б.10.

25


36 Сезонно преместване на стада животни от едно място на друго.

37 Например чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, който гласи, че държавите членки гарантират, че земя, която е била заета от постоянни пасища през 2003 г., продължава да се поддържа като заета от постоянни пасища.

ПРИЛИКИВ ОПРЕДЕЛЕНИАКТУАЛНИСОЦИАЛНИИ ЕКОЛОГИЧНИТЕНДЕНЦИИНАТЕРИТОРИЯТАНАВСИЧКИДЪРЖАВИЧЛЕНКИ

37. В одитираните държави членки, в съответствие с общата тенденция в земеделието, се наблюдава цялостен спад на броя на бенефициен-тите по отношение на помощите за крави с бозаещи телета и овце майки и кози майки, като по-малко конкурентоспособните земеделски производители напускат сектора. Този спад може да има отрицателни последствия, като например намаляване на заетостта в земеделските стопанства, икономически последствия за селските общности, както и отрицателни последствия за околната среда. Тези потенциални от-ражения обаче са предотвратени до голяма степен от общата тенден-ция в ЕС за увеличаване на броя на поддържаните от земеделските стопанства животни (вж. приложение III), като по-конкурентоспо-собни земеделски производители поемат част от производствените фактори на тези, които напускат сектора, с цел да повишат своята конкурентоспособност и рентабилност чрез реализиране на иконо-мии от мащаба.

38. Спазването на минимални изисквания за производство като тези, кои-то са насърчавани от одитираните схеми, могат да бъдат от значение при осигуряването на ползи за околната среда като намаляване на риска от пожари и увеличаване на биоразнообразието. Например Комисията вече е определила някои видове земеделски дейности като екстензивните пасищни системи, воденето на животните на паша и изкарването им на лятна паша36, които са свързани със социални и екологични отражения.

39. Други инструменти за политика на ЕС обаче, като агроекологичните мерки или мерките за необлагодетелстваните райони или дори нор-мативните изисквания на ЕС37, се използват по подобен и допълващ начин. Тези мерки също така са свързани с предвидените екологични отражения на одитираните схеми. Поради това не става ясно до каква степен одитираните схеми, когато се прилагат на цялата територия на държавите членки, допринасят да се избегнат отрицателните еко-логични последствия. Това е подкрепено от факта, че в посетените държави членки, в които се прилагат помощи, отделени от производ-ството, липсват доказателства за широко разпространени екологични проблеми, причинени от изоставяне на земята след отделянето от производството при одитираните схеми.

40. Освен това земите, използвани за постоянни пасища от преживни жи-вотни (вж. таблица 3), които могат да се използват като екологичен показател, са останали стабилни или не са се влошили прекалено на територията на ЕС, без значение дали е решено одитираните схеми да бъдат отделени от производството или да останат обвързани с него.

26


Декларирана площ на постоянни пасища (1 000 хектара)

ЕС - 15 2006 г. 2009 г.Промяна в проценти (2009 г. в сравнение

с 2006 г.)

Белгия1 459 458 - 0,2 %

Дания 225 215 - 4,4 %

Испания1 5 695 6 001 5,4 %

Франция1 8 103 8 106 0 %

Авс трия 1 437 1 397 - 2,8 %

Португалия1 1 037 1 124 8,4 %

Финландия 22 19 - 15,1 %

A) Междинни сборове (Дър-жави членки с частично прилагане на СЕП)

16 978 17 320 2,0 %

Германия 4 925 4 798 - 2,6 %

Ирландия 4 264 4 233 - 0,7 %

Гърция 2 740 2 719 - 0,8 %

Италия 2 303 2 325 1 %

Люксембург 66 65 - 1,7 %

Нидерландия 813 832 2,4 %

Швеция 800 713 - 11 %

Обединеното кралс тво 9 919 9 796 - 1,2 %

Б) Междинни сборове (Държави членки с пълно прилагане на СЕП)

25 830 25 481 - 1,4 %

1 Държава членка, посетена на място.

Белгия, Испания, Франция, Португалия и Австрия с премии за крави с бозаещи телета и Дания и Финландия само с премии за овце майки и кози майки.

Португалия: вж. Каре 5 за причините за увеличението.

Източник: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.

ОБЩРАЗМЕРНАЗЕМИТЕ,ДЕКЛАРИРАНИКАТОПОСТОЯННИПАСИЩА

ТАБЛИЦА3

27


38 COM(2008) 306 окончателен.

39 За подробен анализ на рисковете за околната среда, които могат да бъдат преодолени чрез овцевъдство и козевъдство, вж. Доклад за оценка на Комисията, (2007 г.) Проучване на екологичните последствия от овцевъдството и козевъдството и от системата за премии за овце и кози (Study on environmental consequences of Sheep and Goat farming and of the Sheep and Goat premium system), стр. 48—64.

ОТДЕЛЯНЕТОНАПРЕМИИТЕОТПРОИЗВОДСТВОТОЕ ПОВЛИЯЛООТРИЦАТЕЛНОНАЖИВОТНОВЪДСТВОТОВ УЯЗВИМИТЕРЕГИОНИ

41. Въпреки че съществуват случаи, в които използването на схемите изглежда добре обосновано, опитът с отделянето на помощи от про-изводството показва, че по принцип, както е отбелязано и от Ко-мисията38, това не води до драстични промени в производствената структура на ниво ЕС. Одитът на Палатата установи, че в определени региони на държавите членки, например планинските райони или региони, в които няма много добри възможности за земеделски дей-ности, съществува реален риск39 от изоставяне на животновъдство-то. Това вече е факт в някои държави членки, така както е предста-вено в каре 6 . В тези области поради слабите почви или лошите климатични условия и ниската рентабилност липсата на специфични производствени изисквания води до намаляване на производството на преживни животни, което от своя страна може да има социални и икономически последствия.

28


KAPE6

ИЗОСТАВЯНЕНАПРОИЗВОДСТВОТО,СВЪРЗАНОС ОТДЕЛЯНЕТОНАПОМОЩТАОТПРОИЗВОДСТВОТОВ УЯЗВИМИТЕРЕГИОНИ

В Шотландия, в която се намира голяма част от нископродуктивните земи40 и поради това произ-водствените възможности са ограничени до отглеждане на преживни животни, изхранвани при екстензивна пасищна система, е настъпил силен спад на броя на бенефициентите след въвежда-нето на СЕП. Шотландските органи посочват, че причина за част от това изоставяне е, че по-въз-растните или по-малко ефективни земеделски производители се отказват от земеделието и дават земите си под аренда. Фактът, че се наблюдава силен спад на броя животни, поддържани след въвеждането на СЕП, е повод за загриженост за околната среда, особено в района на по-необлаго-детелстваните области с хълмове и острови или в уязвимия северозападен регион на Шотландия. Според информация от шотландските органи, от момента на въвеждане на единни плащания на стопанство, нараства спада на броя на овцете — спад от 14,4 % за последните пет години. Броят на говедата също намалява със 7,5 % в периода 2005—2009 г., въпреки че през последната година се наблюдава леко увеличение от 0,8 %.

Друг пример за риска от изоставяне на производството в трудни области е Португалия, където голяма част от земеделските земи се намират в необлагодетелствани райони. По-голямата част от овцете в Португалия се развъждат в райони с природни недостатъци или в отдалечени райони без икономически приложими алтернативи. През 2009 г. голяма част (53 %) от общия размер премии за овце майки се изплащат на бенефициенти в регион Alentejo, който е класифициран като необ-лагодетелстван. След 50 % отделяне от производството на премиите за овце майки и кози майки, анализ на тенденциите установи, че се наблюдава рязък спад на бенефициентите за овце и кози в този регион, за разлика от други, което показва, че рискът от изоставяне на производството поради отделяне на помощите от производството е по-голям в необлагодетелстваните райони, в които алтернативите са ограничени.

40 Според доклада на Шотландия за качеството на месото — Значението на животновъдството за шотландската икономика (The importance of livestock production to the Scottish economy), базиран на класификация на възможностите за използване на почвата за земеделски цели на изследователския институт за използване на земята „Macaulay“, едва 6 % от земята на Шотландия е класифицирана като земя над средно качество и поради това подходяща за обработваеми култури. Вследствие на това, съществува силна зависимост от отглеждане на преживни животни, което отразява възможностите за използването на земята в Шотландия и ограничените алтернативи за производство на тази земя. Според класификацията на Европейската комисия за определяне на необлагодетелствани райони, почти 85 % от земеделската земя в Шотландия се определя като необлагодетелствана и преобладаващата на нея земеделска дейност е производството на преживни животни, с повече от 90 % овце майки за разплод и 82 % от кравите от този регион.

29


41 Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1), член 27, гласи, че: „Бюджетните кредити се използват при спазване на принципа на добро финансово управление и по-специално при спазване на принципите за икономичност, ефикасност и ефективност“. Освен това той гласи, че „за всички области на дейност, обхванати от бюджета, се набелязват цели, които са конкретни, измерими, достижими, актуални и планирани със срокове. Осъществяването на тези цели се проследява чрез показатели за постигнатото […]“.

42 Вж. точка 7, каре 1: „минимално ниво на земеделско производство, за да се […] осигурят достатъчно доставки на суровини за преработвателната промишленост, […]“.

СИСТЕМИТЕЗАМОНИТОРИНГИ ОЦЕНКАНАКОМИСИЯТАИ НАДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ

42. Комисията и държавите членки следва да въведат подходящи инстру-менти за управление, като добре действащи рамки за управление на изпълнението, за да наблюдават редовно предварително определени показатели за изпълнението и да извършват оценка на социалните, икономическите и екологичните последствия от схемите41. Освен това необходимо е двете схеми добре да бъдат координирани с други схе-ми за подпомагане на тези сектори.

НЕДОСТАТЪЧЕНМОНИТОРИНГНАИЗПЪЛНЕНИЕТОНАНИВОДЪРЖАВИЧЛЕНКИ

43. По принцип всяка от одитираните държави членки има на разположе-ние подробна информация относно секторите на животновъдството и положението на земеделието в различните земеделски региони на нейната територия. Тази информация обаче е разпръсната в различ-ни отдели на различни нива или в различни агенции, които събират подобна информация за свои собствени цели.

44. Тъй като не съществува правно изискване относно мерките за мони-торинг, повечето от посетените държави членки не използват система за мониторинг, която да свързва резултатите от одитираните схеми за подпомагане на животновъдството със специфични крайни резул-тати, нито са определили специфични показатели за изпълнение за одитираните схеми.

45. Въпреки изложените причини за запазване на частичното прилагане на мерките по СЕП чрез одитираните схеми за подпомагане42, Коми-сията не изясни какво има предвид под „производство“ (например брой на земеделските стопанства, бенефициенти, отглеждани живот-ни, и др.) или „доставка на суровини за преработвателната промишле-ност“ (например телета или агнета, живо кланично тегло, тонове месо, и др.) и как тези два компонента биха позволили да се вземат предвид предвидените социални, икономически и екологични последици.

30


46. Вследствие на това тези термини не са дефинирани по един и същи начин в различните държави членки, прилагащи одитираните схеми, и не са свързани с представените пред бюджетните органи и Коми-сията нужди в подкрепа на запазването на схемите. Напротив, държа-вите членки тълкуват по много различен начин възможните цели на схемите и различните приблизителни алтернативи на тези термини (т.е. оперативни цели), които могат да бъдат използвани за монито-ринг на тяхната ефективност (вж. каре 7). Подобни тълкувания обаче не винаги представляват подходящи43 показатели за изпълнение от-носно целите, които двете схеми се предполага да постигнат, както и относно възможността на Комисията да извършва мониторинг на ниво ЕС.

ЛИПСВА ЦЯЛОСТЕН ПОДХОД ЗА РАЗЛИЧНИТЕ МЕРКИ, ЧИЙТО ПРЕДВИДЕНОВЪЗДЕЙСТВИЕЕ СХОДНОС ТОВАНАОДИТИРАНИТЕСХЕМИ

47. При извършване на своя мониторинг Комисията среща допълнителна трудност, а именно липсата на инструмент, който би показал глобал-ната/холистичната цел на помощите, които се предоставят на сектора на животновъдството от различни източници и които си взаимодейст-ват. Такива помощи се предоставят в рамките на Стълб I и Стълб II на ОСП44, както и от националните фондове. Въпреки че тази информа-ция съществува на различни нива в рамките на Комисията, тя не се събира и подлага на мониторинг систематично и изчерпателно.

43 Показателите за изпълнението трябва да бъдат значими, приемливи, правдоподобни, лесни и стабилни (RACER).

44 Стълб I включва мерки за подкрепа на пазара и директни помощи, в това число и СЕП, за производителите в ЕС. Стълб II обхваща мерките за развитие на селските райони, насочени към подпомагане на селските общности за развитие и диверсификация.

KAPE7

РАЗЛИЧНИИНТЕРПРЕТАЦИИНАПОКАЗАТЕЛИТЕЗАИЗПЪЛНЕНИЕВ ДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ

Франция: Според заинтересованите страни, „производството“ може да бъде следено според броя на те-летата или на тоновете телешко месо, които са изнесени, вместо само по броя на отглежданите крави с бозаещи телета. „Доставка на суровини за преработвателната промишленост“ могат да бъдат килограмите живо кланично тегло на говеждо, телешко и агнешко месо. За сектора на козите тълкуването на заинтере-сованите страни като мярка за доставка за преработвателната промишленост се използва козето мляко, произведено и доставено на промишлеността за производство на сирене.

Белгия: Приема се, че „производство“ съответства на броя на породата крави „Blanc‑Bleu Belge“. Производ-ството на говеждо месо се определя от термина „production indigene brute (PIB)“ (брутно местно производ-ство), което се измерва в тонове кланично тегло. То се изчислява, като се взема предвид броят на закланите животни в Белгия плюс изнесените живи животни минус внесените живи животни.

Испания : Националните органи определят „производството“ като комбинация от общия брой животни, броя на земеделските стопанства и количеството произведено месо. Като „доставка на суровини за прера-ботвателната промишленост“ се използват труповете на животните, отгледани на местна територия плюс внесените животни за угояване.

31


48. Например секторите на животновъдството извличат съществени ползи от фондовете по Стълб II — развитие на селските райони — и по-специално от агроекологичните мерки45, а интервюираните за-интересовани страни (националните органи и асоциациите —пред-ставители на земеделските производители) са съгласни относно допълващия характер на тази помощ. Освен това производствените решения на стопаните на крави с бозаещи телета и овце и кози са повлияни съществено от други инструменти на политика на Стълб I (например условията за кръстосано спазване на СЕП46, мерките по член 68, и др.) или мерки, финансирани на национално ниво (за при-мери вж. каре 8).

49. Посетените бенефициенти не правят разлика между отделните ком-поненти на помощта, която получават. Вместо това, при вземането на производствени решения за тях е от значение общия размер на сума-та, която получават, а не самата отделна схема като такава (вж. каре 9). Поради това съществува възможност за двойно финансиране47 чрез съществуващите различни схеми с подобни цели, което би могло да бъде избегнато, ако Комисията разгледа глобално различните налич-ни схеми за земеделските производители и тяхното отражение.

45 Вж. също, Европейска комисия (2010) Оценка на мерките, засягащи секторите, които са получавали или получават директно подпомагане — Раздел 1: Хоризонтални въпроси: „Оценка на въздействието върху пазара на частичното отделяне от производството, стр. 66.

46 Тези условия за кръстосано спазване включват опазване на земята в добро земеделско и екологично състояние и спазване на законоустановените изисквания за управление.

47 Използваният от Комисията термин „двойно финансиране“ се отнася до плащания, извършени по две или повече схеми с цел постигане на една и съща цел.

KAPE8

ПРИМЕРИЗАСХЕМИЗАПОДПОМАГАНЕВ ОДИТИРАНИТЕСЕКТОРИС ПОДОБНИЦЕЛИ

Ирландия : Схемазахуманноотношениекъмживотнитезаотглежданетоими зазаписваненаинформациязаживотнис бозаещималки (помощи, обвързани с производството, известни също като схема за хуманно отношение към крави с бозаещи телета). Схема, финансирана на национално ниво с одо-брението на Комисията48, която понастоящем изплаща премии от 40 евро на глава добитък (приблизително 92,5 милиона евро) за подобряване на отношението към животните и качеството на специалните крави с бозаещи телета. Схема за ливадно овцевъдство (помощи, отделени от производството, които използват разпоредбите по член 68). Това е схема на базата на площ, финансирана от неизползвани бюджетни кредити по СЕП, свързана с гъстотата на отглеждане на овцете, с различен процент за земеделските производители от равнинните и от хълмистите части, който се равнява на 10 евро на овца (приблизително 54 милиона евро за тригодишния период на действие).

Обединенокралство(Шотландия): Шотландскасхемазаподпомаганенаговедата (SBCS) (помощи, обвързани с производството, финансирани по разпоредбите от член 69, а после и член 68). Тя осигурява директни помощи за специализирани производители на говеждо месо от мъжки и женски телета, които представляват минимум 75 % от отглежданите телета за говеждо месо и са поне на 30 дни (119 200 000 евро в периода 2010—2013 г. или приблизително 18—19 милиона английски лири в годишни плащания).

48 Например в съответствие с член 88, параграф 3 от ДФЕС и с Насоките на Европейската комисия за държавна помощ в земеделието.

32


2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.

Развитие на годишните земеделски субсидии на земеделския стопанин Х

23 576 евро 25 281 евро 15 129 евро 18 949 евро 25 992 евро 12 574 евро

38 %

63 %

50 %

37 %

75 %

20 %

19 %

42 %

33 %

13 % 1 %22 %

1 %

35 %

15 %

27 %21 %

15 %19 %

12 %5 % 9 % 7 % 5 % 6 %

10 %

Премии, отделени отпроизводството (СЕП)Извънредна финансова помощза болестта син език

Основна премия за овце и кози Допълнителна премия за овце и кози

Агроекологична схема (Стълб II) Мерки за необлагодетелстванитерайони (Стълб II)

KAPE9

ПРИМЕРЗАКОМБИНАЦИЯОТРАЗЛИЧНИСХЕМИЗАПОДПОМАГАНЕ,КОИТОПОСТИГАТСХОДНИЦЕЛИ

Бенефициентът се намира в необлагодетелстван район в една от одитираните държави членки и е бил посетен на място. Основната икономическа дейност на земеделския производител се състои в от-глеждането на агнета, които продава за угояване на други земеделски производители или направо за клане. Производството на агнета е развито от поддържането на 400 овце майки, които пасат в за-градена площ в рамките на земите на земеделския производител на, приблизително 250 ха. Според земеделския производител протеиновите култури и зърнените култури, произведени на територията на земеделското стопанство, се използват предимно за фураж на животните. През 2009 г. земеделският производител прехвърля половината си дейност на своя син (прехвърляне на 200 овце).

Анализ на относителния принос на различните схеми показва от колко малко финансово значение е премията за овце при вземането на производственото решение от земеделския производител. Същевременно мерките за необлагодетелстваните райони и агроекологичните мерки имат подобни цели като одитираните схеми по отношение на регионалното насочване и въздействието за окол-ната среда и допринасят в много по-голяма степен за общия доход от субсидии на земеделския производител. Освен това изискванията за кръстосано спазване за премиите по СЕП в това земе-делско стопанство щяха да бъдат спазени най-ефективно от пасищни животни като овцете, и така земеделският производител би поддържал пасищни животни, дори и при липсата на специфично производствено изискване, наложено от схемата за овце майки.

33


ИЗВЪРШВАНАТАОТКОМИСИЯТАОЦЕНКАНАВЪЗДЕЙСТВИЕТОНАСХЕМИТЕЕ ВЪЗПРЕПЯТСТВАНАОТНЯКОИНЕДОСТАТЪЦИ

НАСТОЯЩАТА РЕФОРМА НА КОМИСИЯТА НЕ Е ПОДКРЕПЕНА ОТ ОЦЕНКА НАПРОВЕРКАТАНАСЪСТОЯНИЕТООТ2008Г.

50. Комисията възложи няколко проучвания с цел оценка на двата секто-ра, които също така се отнасят до одитираните схеми и въздействието на различните мерки за подпомагане на двата сектора. Тези оценки и оценката на въздействието са основни инструменти на Комисията за изучаване на въздействията на дадена политика и за създаване на осведомено мнение при изготвянето на съответните законодателни предложения49.

51. Оценките в контекста на бързите реформи, каквито в момента текат (Реформата на ОСП от 2003 г., последвана от „Проверката на състояни-ето“ на ОСП от 2008 г., последвана от Реформата на ОСП след 2013 г.) обаче, трябва да се основават на анализ на предишни периоди, който може вече да не е напълно актуален и/или тези реформи да са извър-шени прекалено късно, за да са в състояние да бъдат от достатъчна полза за Комисията.

52. Например по отношение на двата одитирани сектора и схеми на ме-сото наличните оценки50 по време на разработката на предложенията на Комисията за ОСП след 2013 г. разглеждат само ситуацията, свър-зана с решенията на реформата от 2003 г.51, но не и тези след 2008 г. Държавите членки обаче вече са прилагали разпоредбите, които са резултат от „Проверката на състоянието“ на ОСП. С тях се въвеждат подобрения и нови инструменти, за да могат държавите членки52 да се справят с потенциални смущения в одитираните сектори, поради отделянето от производството. Същото важи и за оценката на мерки-те по ОСП за сектора на овцете и козите, която е публикувана през ноември 2011 г.53

49 Законодателни предложения относно реформата на ОСП след 2013 г.

50 Оценка на директните помощи в сектора на говеждото и телешкото месо, октомври 2010 г. и Оценка на пазарните последици от частичното отделяне от производството, октомври 2010 г.

51 Тоест, включвайки мерки по чл. 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

52 Вж. например новия чл. 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, който замества предишния чл. 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 и новите възможности, предложени чрез чл. 63 от същия регламент.

53 Оценка на мерките по ОСП за сектора на овцете и козите — ноември 2011 г.

34


53. В резултат на това Съветът и Парламентът са призовани понастоящем да вземат решения относно нова реформа, без напълно да са оценили въздействието на Реформите на ОСП от 2008 г., които въвеждат важни изменения относно възможностите за предоставяне на специфична помощ54.

54 Например доклада от 2010 г., озаглавен „Оценка на въздействието върху пазара на частичното отделяне от производството“ (Оценка на мерките, засягащи секторите, които са получавали или получават директно подпомагане — Раздел 1: Хоризонтални въпроси, стр. 2) гласи, че неговата цел е да анализира въздействието от помощите, които са изцяло или частично обвързани с производството — така, както са определени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 — се правят на пазара, в общата ситуация на пълно отделяне от производството. По подобен начин, публикуваният през 2010 г. доклад, озаглавен „Оценка на директните помощи в сектора на говеждото и телешкото месо“ се фокусира върху периода 2005—2007 г. и не включва последствията от правните разпоредби, въведени от Регламент (ЕО) № 73/2009.

35


ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

54. Палатата не откри безспорни доказателства, че при възможността за частично прилагане на СЕП схемите за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки са по принцип по-ефективен инструмент, отколко-то отделените от производството помощи, които са свързани с мерки, финансирани на национално и на европейско ниво, по отношение на поддържането на производството, и в последствие за поддържане на икономическа дейност в региони с малко икономически алтернативи и предоставяне на ползи за околната среда.

55. Някои държави членки са достигнали до заключението, че планира-ното въздействие на схемите ще бъде по-добре постигнато при пъл-ното отделяне на премиите от производството, заедно с координиран подход за използване на фондове от Стълб I и Стълб II за подпомагане на сектори в уязвими области или за специфични цели. Съответно се наблюдава разрастваща се тенденция да се влеят одитираните схеми за подпомагане от СЕП и да се разчита на алтернативни инструменти за предпазване на уязвимите сектори.

56. Комисията излезе с предложение да бъде позволено и след 2013 г. запазването по желание на помощите, обвързани с производството, в определени сектори, в това число и в одитираните сектори. До настоящия момент нито Съветът, нито Европейският парламент са реагирали официално на предложението на Комисията. В посочените по-долу препоръки се предлагат подробни промени, които законо-дателните органи могат да включат в случай на реформа на схемите, при приемане на предложението на Комисията.

КЪМ НАЙ‑ПОДХОДЯЩИТЕ РЕГИОНИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ЛИ СА НАСОЧЕНИСХЕМИТЕЗАКРАВИС БОЗАЕЩИТЕЛЕТА,ОВЦЕМАЙКИИ КОЗИМАЙКИ?

57. На държавите членки се позволява да запазят схемите за крави с боза-ещи телета, овце майки и кози майки поради производствени рискове в определени сектори и региони. Одитът заключи, че повечето от средствата в рамките на одитираните схеми са на разположение на цялата територия на държавите членки. Поради това, въпреки фоку-сирането на законодателния орган върху уязвимите региони схеми-те, така, както са проектирани, не се фокусират върху тези региони и области, където местното производство е от жизнено значение за икономиката и околната среда, и където не съществуват други алтернативи. Поради това въздействието на схемите е намалено от липсата на насочване (точки 15—17).

58. Единствените насочени мерки, предвидени в подпомагането за двата сектора, са допълнителните премии, там, където са приложими, и ко-ито могат да бъдат изплащани само на земеделски производители, които се намират в определени области. Те обаче са от ограничено финансово значение и/или са в процес на отделяне от производство-то (точки 18—21).

36


Комисията следва да добави изискване за насоченост на схемите за директни помощи, обвързани с производството. По-точно, прави-лата за прилагане на Комисията следва да изискват от държавите членки да определят чрез обоснован избор земеделските области, в които премиите за животни, обвързани с производството, могат да имат очевидно благотворно въздействие, и в които липсват ре-ални алтернативи.

ПРЕПОРЪКА1

ЕФЕКТИВНИЛИСАСХЕМИТЕЗАКРАВИС БОЗАЕЩИТЕЛЕТА,ОВЦЕМАЙКИИ КОЗИМАЙКИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО, КАТО ПОТОЗИ НАЧИН ПРЕДОТВРАТЯВАТ ОТРИЦАТЕЛНИ СОЦИАЛНИ, ИКОНОМИЧЕСКИИ ЕКОЛОГИЧНИПОСЛЕДСТВИЯ?

59. Сравнението между държавите членки, които напълно са отделили помощите от производството, и държавите членки, които са запазили одитираните схеми за подпомагане, не дава окончателни доказател-ства в полза на общата ефективност на последните при запазване на производството (точки 22—28).

60. Въздействието на външни и контекстуални фактори върху секторите е по-силно от въздействието на самите схеми (точки 29и 30). Същест-вуват обаче доказателства, че в уязвимите региони отделянето на премиите от производството е довело до намаляване на производ-ството от животновъдството (точка 41).

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да изясни най-важните видове специфични земеделски дейности (например екстензивни пасищни системи, извеждане на животните на паша, и др.), за да поддържа земеделското производство и да запази ико-номическата дейност в регионите с малко икономически алтерна-тиви, и да създаде ползи за околната среда.

За да се увеличи до максимум ефективността на помощта от ЕС за одитираните сектори, тази помощ следва да се фокусира върху зе-меделските производители и специфичните земеделски дейности в необлагодетелстваните региони, които са изправени пред еколо-гични, социални и икономически рискове.

ПРЕПОРЪКА2

37


61. Производствените решения на животновъдите на крави с бозаещи телета и овце и кози са засегнати от множеството различни мерки за подпомагане, които са на тяхно разположение от различни източни-ци. Доколкото схемите за помощи, обвързани с производството, се считат за необходими, е вероятно те да имат по-силно въздействие, ако бъдат насочени по-точно към конкурентоспособността на земе-делските стопанства (точки 31—32).

62. Не съществуват явни разлики между държавите членки, които използ-ват пълно или частично прилагане на СЕП, в тенденциите, свързани със социални, икономически и екологични аспекти като производ-ството на месо, броя на бенефициентите и животните, и областите на постоянни пасища (точки 24—28 и 33—40).

ПОДЛОЖЕНИЛИСАНАДОБЪР МОНИТОРИНГИ ОЦЕНКАОТСТРАНАНАКОМИСИЯТАИ ДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИСХЕМИТЕЗАКРАВИС БОЗАЕЩИТЕЛЕТА,ОВЦЕМАЙКИИ КОЗИМАЙКИ?

63. В повечето посетени държави членки мониторингът на показателите за изпълнение е недостатъчен поради липсата на ad hoc система за мониторинг на изпълнението за измерване на резултатите от одити-раните схеми, както и поради различните тълкувания на всяка дър-жава членка на термините „производство“ и „доставка на суровини за преработвателната промишленост“ (точки 43—46). Допълнително за-труднение на мониторинга от страна на Комисията представлява лип-сата на подходящ инструмент, който да покаже глобалната цел на по-мощите, които се предоставят от различни източници (точки 47—49).

64. Системата на Комисията за мониторинг на въздействието на одитира-ните схеми е възпрепятствана от липсата на актуални оценки поради бързия характер на реформите на ОСП, които не винаги позволяват точни количествени оценки навреме, както и от липсата на инстру-мент за мониторинг, който да прави глобален преглед на помощите за животновъдния сектор, които се предлагат от различни източници (точки 42 и 50—53).

38


Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да напра-ви изчерпателна оценка на въздействията на различните схеми за подпомагане и при необходимост да оцени въздействието на алтер-нативни мерки за подобряване на качеството на производството и конкурентоспособността, например като насърчи подобряване на стадата.

ПРЕПОРЪКА4

Комисията следва да определи изискванията за мониторинг и раз-поредбите, очаквани от държавите членки за схемите за подпо-магане, свързани с ъс сек торите на животновъдс твото, и да ги вк лючи в правно изискване, като например ак т за изпълнение, който да изисква от държавите членки да използват подходящи показатели за изпълнението и актуални данни, които да са добре свързани с предвидените резултати от схемите за подпомагане на животновъдството.

Комисията следва да приложи постоянна рамка за мониторинг, ко-ято да посочва всички директни помощи, изплатени за подпомага-не на секторите на животновъдството в държавите членки, в това число и националните помощи и помощите по Стълб II, като събира и наблюдава подробно информация на територията на всички дър-жави на ЕС. По този начин Комисията ще може да вземе предвид цялостното въздействие на различните видове схеми, насочени към секторите на животновъдството, и да открие сред тях потенциални взаимодействия, с цел да избегне двойното финансиране от инстру-менти за подпомагане с подобни цели.

ПРЕПОРЪКА3

39


Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Ioannis SARMAS — член на Сметната палата, на заседанието му в Люксембург от 20 юни 2012 г.

За Сметната палата

Vítor Manuel da SILVA CALDEIRAПредседател

40


ПРИЛОЖЕНИЕI

ПРЕГЛЕДНАПРЕКИТЕПЛАЩАНИЯ,ОБВЪРЗАНИСПРОИЗВОДСТВОТО,ЗАКРАВИСБОЗАЕЩИТЕЛЕТАИОВЦЕМАЙКИИКОЗИМАЙКИВДЪРЖАВИТЕЧЛЕНКИ,ПРИЛАГАЩИСЕП

Държава членка

Овце майки и кози майки

Начална година

Крави с бозае-щи телета


Таван на ЕС за 2005 г. Таван на ЕС за 2010 г.Бюджет,

разпределен по член 68 за периода

2010—2013 г.1

Описание на специфичното подпомагане по член 681Овце майки и кози майки Крави с бозаещи телета Овце майки и кози майки Крави с бозаещи телета

Основен Допълнителен Основен Допълнителен Основен Допълнителен Основен Допълнителен

Белгия Отделени от производството 2005 г. Обвързани с

производството N/A N/A 77 565 000 19 389 000 N/A N/A 77 565 000 19 389 000 29 978 880

ο За по-добро качество (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii) ο Премия за ливади - животновъдство (член 68, параграф 1, буква б) ο Специфична подкрепа за култури за затревяване ο Опазване на породата Piétrain в свиневъдния сектор

Дания 2012 г. Отделени от производството 2005 г. 855 000 N/A N/A N/A 855 000 N/A N/A N/A 111 820 000

ο Агроекологични мерки (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Многогодишни енергийни култури (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Многогодишни екологични плодни дървета и ягодоплодни храсти (член 68, параграф 1,

буква a), подточка i) ο Производство на многогодишни енергийни култури (член 68, параграф 1, буква a),

подточка i) ο Специфична подкрепа за производство на месо (член 68, параграф 1, буква б)

Германия Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 4 000 000 ο Премия за ливади в млечния сектор (член 68, параграф 1, буква б)

Ирландия Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 143 800 000

ο Схема за ливадно овцевъдство (член 68, параграф 1, буква б) ο Ефективност на ливадното млекопроизводство (член 68, параграф 1, буква б) ο Опазване на животновъдството в област Burren (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Схема на ЕС за хуманно отношение към кравите с бозаещи телета (член 68, параграф 1,

буква a), подточка iv)

Гърция Отделени от производството 2006 г. Отделени от

производството 2006 г. 180 300 000 63 200 000 25 700 000 3 100 000 N/A N/A N/A N/A 323 600 000

ο Подобряване качеството на маслиновото масло, твърдата пшеница (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Производители от необлагодетелствани райони в секторите на производство на месо (юници, крави с бозаещи телета, овце и кози) (член 68, параграф 1, буква б)

ο Преструктуриращи програми в необлагодетелстваните планински райони (член 68, параграф 1, буква в)

Испания 2010 г. Обвързани с производството 366 997 000 111 589 000 279 830 000 28 937 000 N/A N/A 261 153 000 26 000 000 992 653 540

ο Национална програма за качествени бобови култури ο Програма за качество на тютюна ο Сеитбиооборот без напояване ο Помощ за овцевъдите и козевъдите в рамките на схемите за качество ο Помощ за качествени млечни продукти ο Помощ за овцевъдите и козевъдите ο Помощ за млекопроизводителите в необлагодетелствани райони ο Производство на говеждо месо с официално признато качество ο Уязвимост на кравите с бозаещи телета ο Подпомагане за повишаване на качеството на захарното цвекло ο Подпомагане за повишаване на качеството на памука ο Сектор на ядките ο Подпомагане за повишаване на качеството на млякото и млечните продукти ο Подпомагане за млечния сектор в уязвими /чувствителни области ο подпомагане за сектора на козите в необлагодетелствани райони ο Подпомагане за сектора на овцете в уязвими райони ο Мерки по предишен член 69 (говеждо, памук, захар, мляко)

Франция 2010 г.

25 % отделени от производ-ството през

2010 г.

133 716 000 40 208 000 734 908 000 1 137 000 N/A N/A 525 622 000 N/A 1 874 400 000

ο Допълнителна помощ за протеинови култури (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Помощ за качеството на твърдата пшеница (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii) ο За поддържане на биологично земеделие (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Помощ за преминаване към биологично земеделие (член 68) ο Диверсификация на сеитбооборота (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Помощ за телета на крави с бозаещи телета и за биологично отглеждани телета;

помощ за овцевъдите и козевъдите; помощ за млекопроизводителите в планински райони (член 68, параграф 1, буква б)

ο Застраховане на реколтата (член 68, параграф 1, буква г)

41







Таван на ЕС за 2005 г. Таван на ЕС за 2010 г.Бюджет,

разпределен по член 68 за периода

2010—2013 г.1



Белгия Отделени от производството 2005 г. Обвързани с

производството N/A N/A 77 565 000 19 389 000 N/A N/A 77 565 000 19 389 000 29 978 880

ο За по-добро качество (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii) ο Премия за ливади - животновъдство (член 68, параграф 1, буква б) ο Специфична подкрепа за култури за затревяване ο Опазване на породата Piétrain в свиневъдния сектор

Дания 2012 г. Отделени от производството 2005 г. 855 000 N/A N/A N/A 855 000 N/A N/A N/A 111 820 000

ο Агроекологични мерки (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Многогодишни енергийни култури (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Многогодишни екологични плодни дървета и ягодоплодни храсти (член 68, параграф 1,

буква a), подточка i) ο Производство на многогодишни енергийни култури (член 68, параграф 1, буква a),

подточка i) ο Специфична подкрепа за производство на месо (член 68, параграф 1, буква б)

Германия Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 4 000 000 ο Премия за ливади в млечния сектор (член 68, параграф 1, буква б)

Ирландия Отделени от производството 2005 г. Отделени от


ο Схема за ливадно овцевъдство (член 68, параграф 1, буква б) ο Ефективност на ливадното млекопроизводство (член 68, параграф 1, буква б) ο Опазване на животновъдството в област Burren (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Схема на ЕС за хуманно отношение към кравите с бозаещи телета (член 68, параграф 1,

буква a), подточка iv)

Гърция Отделени от производството 2006 г. Отделени от

производството 2006 г. 180 300 000 63 200 000 25 700 000 3 100 000 N/A N/A N/A N/A 323 600 000

ο Подобряване качеството на маслиновото масло, твърдата пшеница (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Производители от необлагодетелствани райони в секторите на производство на месо (юници, крави с бозаещи телета, овце и кози) (член 68, параграф 1, буква б)

ο Преструктуриращи програми в необлагодетелстваните планински райони (член 68, параграф 1, буква в)

Испания 2010 г. Обвързани с производството 366 997 000 111 589 000 279 830 000 28 937 000 N/A N/A 261 153 000 26 000 000 992 653 540

ο Национална програма за качествени бобови култури ο Програма за качество на тютюна ο Сеитбиооборот без напояване ο Помощ за овцевъдите и козевъдите в рамките на схемите за качество ο Помощ за качествени млечни продукти ο Помощ за овцевъдите и козевъдите ο Помощ за млекопроизводителите в необлагодетелствани райони ο Производство на говеждо месо с официално признато качество ο Уязвимост на кравите с бозаещи телета ο Подпомагане за повишаване на качеството на захарното цвекло ο Подпомагане за повишаване на качеството на памука ο Сектор на ядките ο Подпомагане за повишаване на качеството на млякото и млечните продукти ο Подпомагане за млечния сектор в уязвими /чувствителни области ο подпомагане за сектора на козите в необлагодетелствани райони ο Подпомагане за сектора на овцете в уязвими райони ο Мерки по предишен член 69 (говеждо, памук, захар, мляко)

Франция 2010 г.

25 % отделени от производ-ството през

2010 г.

133 716 000 40 208 000 734 908 000 1 137 000 N/A N/A 525 622 000 N/A 1 874 400 000

ο Допълнителна помощ за протеинови култури (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Помощ за качеството на твърдата пшеница (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii) ο За поддържане на биологично земеделие (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Помощ за преминаване към биологично земеделие (член 68) ο Диверсификация на сеитбооборота (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Помощ за телета на крави с бозаещи телета и за биологично отглеждани телета;

помощ за овцевъдите и козевъдите; помощ за млекопроизводителите в планински райони (член 68, параграф 1, буква б)

ο Застраховане на реколтата (член 68, параграф 1, буква г)


42



1 Източник: ГД на Европейската комисия „Земеделие и развитие на селските райони“, Отдел D1 „Прилагане на специфичното подпомага-не“ (член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009). Предварителни данни, предоставени от държавите членки, и все още подлежащи на промени. DS/2010/03 актуализиран на 5.9.2011 г.






Таван на ЕС за 2005 г. Таван на ЕС за 2010 г.Бюджет, разпре-

делен по член 68 за периода 2010—2013 г.1



Италия Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 1 277 100 000

ο Подобряване на качеството (говеждо и телешко месо; овче и козе месо; маслиново масло; млечни продукти; тютюн; захар; цветарски продукти) (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Сеитбооборот (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Застрахователни плащания за реколта, животни и растения (член 68, па-

раграф 1, буква г)

Люксембург Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A ο N/A

Малта Отделени от производството 2007 г. Отделени от

производството 2007 г. 53 000 18 000 26 000 3 000 N/A N/A N/A N/A N/A ο N/A

Нидерлания Отделени от производството 2006 г. Отделени от

производството 2006 г. 13 800 000 300 000 10 900 000 N/A N/A N/A N/A N/A 120 585 000

ο За транспортиране по вода (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Хуманно отношение към животните (член 68, параграф 1, буква a), под-

точка iv) ο Електронна система за идентификация и регистрация на овце (член 68,

параграф 1, буква б) ο Метеорологична застраховка (член 68, параграф 1, буква г)

Австрия Отделени от производството 2005 г. Обвързани с

производството N/A N/A 70 578 000 99 000 N/A N/A 70 578 000 99 000 51 600 000 ο Премия за млечни крави (член 68, параграф 1, буква б)

Португалия Обвързани с производството

Обвързани с производството 21 892 000 7 184 000 79 031 000 9 503 000 21 892 000 7 184 000 78 695 000 9 462 000 133 044 000

ο Екстензивна система за отглеждане на автохтонни породи говеда, овце, кози) (член 68, параграф 1, буква a), подточка i)

ο Подобряване на качеството на земеделските продукти (култури и животни) (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Агроекологични мерки за опазване на националното маслиново богатство и подкрепа за интензивното стопанисване на пасищата (член 68, параграф 1, буква a), подточка v)

ο За икономически уязвими видове земеделие в секторите на млякото и ов-цевъдството (член 68, параграф 1, буква б)

Словения 2010 г. Отделени от производството 2007 г. 520 000 178 000 5 183 000 626 000 N/A N/A N/A N/A 49 514 200

ο За екстензивно отглеждане на женски говеда и плащания за млечни про-дукти на земеделски стопани в планински райони и на стръмни хълмове (член 68, параграф 1, буква б)

ο Опазване на животновъдството в земедеслки стопанства с постоянни па-сища (Член 68, параграф 1, буква в)

Финландия Обвързани с производството

Отделени от производството 2006 г. 1 200 000 400 000 9 300 000 600 000 600 000 200 000 N/A N/A 194 804 200

ο Подпомагане за производството на говеждо и телешко месо и премия за млечни крави (Член 68, параграф 1, буква б)

ο Мерки по предишен член 69 (обработваеми култури) (член 72, параграф 3)

Швеция Отделени от производството 2005 г. Отделени от


ο Подобряване на качеството (всички сектори)(член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Подобряване на маркетинга (всички сектори) (член 68, параграф 1, буква a), подточка iii)

ο Мерки по предишен член 69 (качество/маркетинг във всички сектори)


Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 119 200 000 ο Шотландска схема за говеждо месо (член 68, параграф 1, буква б) ο Мерки по предишен член 69 (сектор за производство на говеждо месо

в Шотландия)

ОБЩО 719 333 000 223 077 000 1 293 021 000 63 394 000 23 347 000 7 384 000 1 013 613 000 54 950 000 5 439 967 820

43







Таван на ЕС за 2005 г. Таван на ЕС за 2010 г.Бюджет, разпре-

делен по член 68 за периода 2010—2013 г.1



Италия Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 1 277 100 000

ο Подобряване на качеството (говеждо и телешко месо; овче и козе месо; маслиново масло; млечни продукти; тютюн; захар; цветарски продукти) (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Сеитбооборот (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) ο Застрахователни плащания за реколта, животни и растения (член 68, па-

раграф 1, буква г)

Люксембург Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A ο N/A

Малта Отделени от производството 2007 г. Отделени от

производството 2007 г. 53 000 18 000 26 000 3 000 N/A N/A N/A N/A N/A ο N/A

Нидерлания Отделени от производството 2006 г. Отделени от

производството 2006 г. 13 800 000 300 000 10 900 000 N/A N/A N/A N/A N/A 120 585 000

ο За транспортиране по вода (член 68, параграф 1, буква a), подточка i) ο Хуманно отношение към животните (член 68, параграф 1, буква a), под-

точка iv) ο Електронна система за идентификация и регистрация на овце (член 68,

параграф 1, буква б) ο Метеорологична застраховка (член 68, параграф 1, буква г)

Австрия Отделени от производството 2005 г. Обвързани с

производството N/A N/A 70 578 000 99 000 N/A N/A 70 578 000 99 000 51 600 000 ο Премия за млечни крави (член 68, параграф 1, буква б)

Португалия Обвързани с производството

Обвързани с производството 21 892 000 7 184 000 79 031 000 9 503 000 21 892 000 7 184 000 78 695 000 9 462 000 133 044 000

ο Екстензивна система за отглеждане на автохтонни породи говеда, овце, кози) (член 68, параграф 1, буква a), подточка i)

ο Подобряване на качеството на земеделските продукти (култури и животни) (член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Агроекологични мерки за опазване на националното маслиново богатство и подкрепа за интензивното стопанисване на пасищата (член 68, параграф 1, буква a), подточка v)

ο За икономически уязвими видове земеделие в секторите на млякото и ов-цевъдството (член 68, параграф 1, буква б)

Словения 2010 г. Отделени от производството 2007 г. 520 000 178 000 5 183 000 626 000 N/A N/A N/A N/A 49 514 200

ο За екстензивно отглеждане на женски говеда и плащания за млечни про-дукти на земеделски стопани в планински райони и на стръмни хълмове (член 68, параграф 1, буква б)

ο Опазване на животновъдството в земедеслки стопанства с постоянни па-сища (Член 68, параграф 1, буква в)

Финландия Обвързани с производството

Отделени от производството 2006 г. 1 200 000 400 000 9 300 000 600 000 600 000 200 000 N/A N/A 194 804 200

ο Подпомагане за производството на говеждо и телешко месо и премия за млечни крави (Член 68, параграф 1, буква б)

ο Мерки по предишен член 69 (обработваеми култури) (член 72, параграф 3)

Швеция Отделени от производството 2005 г. Отделени от


ο Подобряване на качеството (всички сектори)(член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

ο Подобряване на маркетинга (всички сектори) (член 68, параграф 1, буква a), подточка iii)

ο Мерки по предишен член 69 (качество/маркетинг във всички сектори)


Отделени от производството 2005 г. Отделени от

производството 2005 г. N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A N/A 119 200 000 ο Шотландска схема за говеждо месо (член 68, параграф 1, буква б) ο Мерки по предишен член 69 (сектор за производство на говеждо месо

в Шотландия)

ОБЩО 719 333 000 223 077 000 1 293 021 000 63 394 000 23 347 000 7 384 000 1 013 613 000 54 950 000 5 439 967 820


44


ПРИЛОЖЕНИЕII

ЖИВОТНОВЪДСТВОИ ПРОИЗВОДСТВОНАМЕСО(1995—2010г.)

Мле

чни к

рави

Брой на добитъка в ЕС - 27, 1995—2010 г. (1 000 000 глави) Брой на добитъка в ЕС - 27, 1995—2010 г. (1 000 000 глави)

Крав

и с б

озае

щи

теле

та

Овце

Кози

Възр

астн

и гов

еда

Теле

та и

млад

и гов

еда

Овце

Кози

20

22

24

26

28

10

11

12

13

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Млечни крави Крави с бозаещи телета

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 20106 000

6 200

6 400

6 600

6 800

7 000

7 200

7 400

7 600

200

400

600

800

1 000

1 200

200

400

600

800

1 000

1 200

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

16

14

12

10

8

6

4

2

120

100

80

60

40

20

Овце Кози

Възрастни говеда Телета и млади говеда

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

100

90

80

70

60

50

40

30

20

10

Производство на говеждо месо в ЕС през периода 1995—2010 г. (1 000 в CWT1) Производство на овче и козе месо в ЕС през приода 1995-2010 г. (1 000 в CWT1)

КозиОвце

1 CWT = Еквивалент кланично тегло.

Източник: Евростат.

Забележка: До 2004 г. данните относно производството на месо се отнасят до ЕС-15.

45


ПРИЛОЖЕНИЕIII

СРЕДЕНБРОЙЖИВОТНИНАЗЕМЕДЕЛСКОСТОПАНСТВО

EC-15

EC-12

EC-27

2000 2003 2005 2007 2000 2003 2005 2007 2000 2003 2005 20070

20

40

60

80

100

120

140

160

180 Крави с бозаещителета Овце майки Кози майки

Източник: Евростат (Изследване на структурата на земеделските стопанства).

46


РЕЗЮМЕ

ІV.Въпреки факта, че плащанията се предоставят за цялата тери-тория на държавата членка, в действителност те са концентри-рани в регионите, където преобладават тези видове селскосто-панска дейност и са имплицитно насочени към регионите без жизнеспособни икономически възможности.

V.Няколко анализа и оценки доказват значението на обвърза-ните с производството плащания и на необходимостта те да се запазят в сектора на кравите с бозаещи телета, овцете майки и козите майки. И по-конкретно:

— Последните оценки на въздействието1 изтъкват икономическата необходимост да се запази обвързаното с производството подпо-магане в някои сектори и за някои региони на Европа. И по-спе-циално, в анализа се прави сравнение на маржа на оперативните разходи с обвързани плащания и без тях и се разглежда конкрет-ната държава членка, видовете производствени системи и видо-вете райони (необлагодетелствани райони, планински необлаго-детелствани райони, райони, който не са необлагодетелствани), за да се направи оценка на въздействието.

— Обобщението на оценките, анализиращи въздействието на мерките по ОСП върху околната среда, прилагани в различни сектори2, показа положително въздействие върху околна-та среда на някои от обвързаните с производството мерки, по-специално премиите за крави с бозаещи телета, които, наред с други положителни въздействия, спомогнаха за за-пазване на екстензивното земеделие и за избягване на интен-зификацията в някои региони.

— В оценката на директните помощи в сектора на говеждото и те-лешкото месо3 се препоръча в чувствителните региони да се запазят под някаква форма обвързаните с производството помощи, по-специално за крави с бозаещи телета, тъй като тези помощи спомагат за запазване на стадата от крави с бо-заещи телета и могат да забавят спада на заетостта в сектора на животновъдството в чувствителните региони.

— Аналогично в оценката на мерките по ОСП за овцевъдния и ко-зевъдния сектор4 се препоръчва конкретно обвързано с произ-водството подпомагане за отглеждането на овце и кози, за да се запази селскостопанската дейност в конкретни уязвими региони.

1 Вж. бележка 3 на приложение В към Оценка на въздействието на прегледа на състоянието (SEC (2008) 1885 от 20 май 2008 г.) и приложение 3Д към Оценка на въздействието на ОСП след 2013 г. (SEC (2011) 1153 окончателен/2 от 20 октомври 2011 г.).

2 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/environment-summary/index_fr.htm

3 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/directaidbeef/exec_sum_en.pdf

4 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/sheep-goat/executive_summary_en.pdf

ОТГОВОРИ НА КОМИСИЯТА

VI.Комисията редовно прави оценка на въздействието от подпомагането по ОСП като цяло и на схемите за говеждо и овче месо. По отношение на доходите и заетостта (соци-ално въздействие) от горепосочените оценки и анализи добре проличава, че приходът от тези животновъдни сектори много зависи от обвързаните с производството помощи и че от гледна точка на околната среда премахва-нето на условието за обвързаност на помощите със сигур-ност ще доведе или до интензификация на стадата, или до изоставяне на животновъдните дейности, което в по-чувст-вителните региони ще доведе до загуба на работни места и дори до изоставяне на селскостопанското производство. Макар горепосочените оценки и анализи да са насочени към изследване на въздействието на директните помощи, другите мерки за намеса (като например агроекологич-ните плащания или плащанията за необлагодетелстваните райони) също са взети под внимание в тях.

Освен това съответните разпоредби в приложимото зако-нодателство имат за цел или да гарантират спазването на бюджетните тавани, фиксирани от Комисията за одитира-ните схеми5, проследяване дали е осъществено въвежда-нето на схемите от държавите членки6 или наблюдение на проверките, извършвани от държавите членки съгласно правилата на ИСАК (интегрираната система за администри-ране и контрол)7.

VII.a)В рамките на реформата на ОСП към 2020 г. Комисията предложи8 държавите членки да могат да отпускат обвър-зано с производството подпомагане за сектори или реги-они при определени условия. Комисията ще уточни как ще се прилагат изискванията.

5 Член 64, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

6 Вж. съобщения в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 795/2004.

7 Уведомленията, посочени в член 76 от Регламент (ЕО) № 796/2004.

8 Член 38 от предложението за преки плащания (COM (2011) 625 окончателен/2 от 19 октомври 2011 г.).

47



VII.б)Законодателят е преценил, че тези понятия могат да бъдат определени по-добре на национално равнище. Набелязва-нето на типовете селскостопанско производство, към които да е насочено подпомагането, е предоставено на държа-вите членки, за да се вземе предвид реалното състояние на съответния сектор или регион на тяхна територия.

Независимо от това, в рамките на реформата на ОСП към 2020 г.9 Комисията ще бъде оправомощена да приема деле-гирани актове относно условията за доброволно предос-тавяне на обвързано с производството подпомагане, както и правила за последователност с други мерки на Съюза и за натрупването на помощи.

VII.в)Комисията има цялостен поглед върху ситуацията в целия ЕС по отношение на различните мерки за обвързано с про-изводството подпомагане, прилагани в секторите на живот-новъдството. Държавите членки имат задължението пери-одично да уведомяват Комисията за броя на животните и сумите, изплащани за обвързаните с производството пла-щания за кравите с бозаещи телета10, овцете майки и козите майки, и за обвързаните с производството плащания по член 6811, както и за допълнителните национални директни плащания, извършвани в държавите членки, които се при-съединиха през 2004 и 2007 г. Що се отнася до социалното, икономическото и екологичното въздействие на схемите, Комисията счита, че то е обект по-скоро на оценка, откол-кото на наблюдение.

Когато става въпрос за процеса на вземане на решение за предстоящата реформа, Комисията основава своите предложения на оценка на въздействието, която черпи информация от редица източници, количествени анализи, качествена и количествена информация от литературата и обществени допитвания12. Докладите за оценка са такъв източник на информация.

Що се отнася до ситуацията в бъдеще, в предложението на Комисията за ОСП към 2020 г. се предвижда установяване на обща рамка за наблюдение и оценка с оглед измерва-нето на постигнатите резултати по Общата селскостопанска политика, включително мерките по първия и втория стълб.

9 Член 38 от предложението за преки плащания (COM (2011) 625 окончателен/2 от 19 октомври 2011 г.).

10 Регламент 1121/2009 г., член 4.

11 Регламент 1120/2009 на Комисията, член 51, параграф 3, буква в).

12 Виж точка 1.3 от оценката на въздействието на Общата селскостопанска политика към 2020 г., SEC (2011) 1153 окончателен/2 от 20 октомври 2011 г.

VII.г)Комисията редовно извършва оценка на всички прилагани в рамките на ОСП схеми за подпомагане. Това се отнася и за директните плащания, прилагани в сектора на говеждото и телешкото месо, както и в този на овчето и козето месо. Проучените от ретроспективните оценки елементи зависят от целите на политиките, поставени от законодателя.

Също така в предложението на Комисията за ОСП към 2020 г. се предвиж да рамк а за наблюдение и оценк а в сътрудничество с държавите членки.

ВЪВЕДЕНИЕ

4.За крави с бозаещи телета „основната“ премия е на 100 % финансирана от ЕС, а националната допълнителна премия е национално финансирана или съфинансирана по ЕФГЗ при определени условия, докато и основната, и допълни-телната премия за овцете и козите са на 100 % финансирани от ЕС.

Точка8и каре2Общ отговор Двете мерки, посочени от Сметната палата, са различни по своя характер. Член 63 от Регламент (ЕО) № 73/2009 действително не е постоянна мярка за директно подпомагане като член 68 от същия регламент, тъй като той представлява еднократно решение, което държавата членка взема, когато се включват съответните суми в схемата за единно плащане с оглед на прехвърлянето на определени суми от един сектор към друг. Освен това според член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 в рамките на ограничението от 10 %, посочено в наблюденията на Сметната палата, на държавите членки се разрешава да използват само до 3,5 % от националните си тавани за финансиране на обвързано с производството подпомагане и по-специално в разглеж-даните два сектора.


48


10.След широко обществено допитване и след направената подробна оценка на въздействието Комисията прие пред-ложения за ОСП към 2020 г.13, в които в дял IV, глава 1 се предвижда възможност за предоставяне на доброволно обвързано с производството подпомагане. Крайното реше-ние за отпускане на обвързано с производството подпома-гане като одитираните схеми зависи от решението на дър-жавите членки, които имат свободата да изберат един или няколко конкретни сектора от допустимите за подпомагане сектори/производства и да разработят схемите, които искат да реализират. Според предложението14 Комисията ще бъде оправомощена да приема делегирани актове относно усло-вията за предоставяне на такова доброволно обвързано с производството подпомагане, както и правила за после-дователност с други мерки на Съюза и за натрупването на помощи.

КОНСТАТАЦИИ

Точки15и 16.Общ отговор. Отглеждането на крави с бозаещи телета и овцевъдството и козевъдството като цяло преобладават в региони без жизнеспособни земеделски икономически възможности. В резултат на това при този вид обвързано с производството подпомагане има заложена предпоставка за известно насочване на средства, включително и на реги-онално равнище.

В съображение 34 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се посочва, че запазването на минимално равнище на производство може да бъде необходимо за селското стопанство в опре-делени региони и по-специално там, където не съществуват икономически алтернативи.

Поради това, въпреки че плащанията се отпускат на цялата територия на държавата членка, на практика те се концен-трират в регионите, където преобладават тези селскосто-пански дейности.

13 COM (2011) 625 окончателен/2 от 19 октомври 2011 г.

14 Вж. бележка под линия 30 на Сметната палата.

16.Комисията е съгласна, че насочването на средства се пре-допределя от естеството на схемите.

Основната цел на обвързаната с производството помощ за крави с бозаещи телета и премиите за овце майки и кози майки е поддържането на минимално равнище на произ-водство в тези сектори и/или региони, които са изправени пред трудности. Така премиите са насочени точно към тези животновъди и с една от тези обвързани с производството помощи е възможно да бъде подпомогнато стопанство с по-интензивно животновъдство, която помощ обаче не противоречи на целите на премията. По правило обаче, поради традиционните местоположения на това производ-ство, този риск е минимален.

17.Въпреки факта, че плащанията се предоставят за цялата територия на държавата членка, в действителност те са концентрирани в регионите, където тези видове селско-стопанска дейност са преобладаващи и са имплицитно насочени към регионите без жизнеспособни икономически възможности.

Общотговорпоточки18—21.В рамките на по-общата тенденция за отделяне на помо-щите от производството частично обвързаното с про-изводството подпомагане беше счетено за необходимо в някои конкретни случаи, при които е важно постигането на минимално равнище на селскостопанска продукция, за да се запази стопанската дейност, напр. в региони с малко икономически възможности. Запазването обаче на тези обвързани с производството плащания предполага админи-стративни разходи за органите в държавите членки. Поради това някои държави членки са предпочели да интегрират тези схеми за обвързано с производството подпомагане в схемата за единно плащане (СЕП), тъй като според тях равнището на разрешеното обвързано с производството плащане (50 %) не е достатъчно, за да оправдае съществу-ването на две успоредни системи за управление и контрол.

49



Каре3Премията за кози беше интегрирана в СЕП, тъй като Фран-ция, Испания и Гърция счетоха, че позволеното ограничено равнище на обвързаното с производството плащане (50 %) не е достатъчен стимул, за да се запазят две успоредни административни системи за управление и контрол на рав-нище държава членка.

Същата логика важи и за премията за овци майки, тъй като максималното равнище на обвързаното с производството подпомагане е еднакво и в двата случая, т.е. до 50 % в съот-ветствие с член 67 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

24.Вж. общия отговор по точки 18—21.

В оценката на директните помощи в сектора на говеждото и телешкото месо15 се препоръча в чувствителните реги-они под някаква форма да се запазят обвързаните помощи, по-специално за крави с бозаещи телета, тъй като те спо-магат за запазване на стадата от крави с бозаещи телета и могат да забавят спада на заетостта в сектора на животно-въдството в чувствителните региони.

25–27.общотговорОбща тенденция към намаляване на стадата добитък в ЕС съществува, но положението е доста сложно.

По отношение на овцете/козите стадата намаляха в пове-чето държави членки, но не и в Гърция, Румъния, Финлан-дия и Дания. За производството на говеждо месо ситуаци-ята е умерено сложна — там има по-нисък спад отколкото в стадата на млекодайните животни. По отношение на стадата с крави с бозаещи телета положението в Испания, Франция и Португалия беше по-скоро стабилно през раз-глеждания период. За разлика от тях, много от малките държави членки производителки, особено в Централна и Източна Европа, докладват за спад в нетното производ-ство на говеждо месо.

28.В оценката на мерките по ОСП за овцевъдния и козевъдния сектор16 се препоръчва конкретно обвързано с производ-ството подпомагане за животновъдния сектор на овцете и козите, за да се запази селскостопанската дейност в кон-кретни уязвими региони.

15 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/directaidbeef/

exec_sum_en.pdf


Освен това по отношение на четирите държави членки, посочени от Сметната палата, премиите за овце и кози са били интегрирани в СЕП, тъй като те са счели, че ограни-ченото равнище (50 %) на обвързаното с производството плащане не е достатъчно, за да оправдае съществуването на две успоредни системи за управление и контрол.

Каре4вж. отговора по точка 28.

Комисията счита , че целите на одитираните схеми са постигнати.

Във връзка с дадения пример фактът, че броят на животните в стадото е останал почти без промяна, е в съответствие с целта за запазване на производството в тази област.

Точки29–30.общотговорКомисията признава, че върху производството влияят външни и контекстуални фактори. Някои анализи показват обаче17, че тези премии са допринесли за запазването на производството в сектора в някои чувствителни региони и са смекчили последиците от тези външни фактори.

Въпреки че динамиката на сектора на говеждото месо се повлиява от външни фактори, по отношение на кравите с бозаещи телета обвързаната с производството премия изглежда е подпомогнала сектора18. По отношение на сек-тора на козевъдството запазването на обвързаното с про-изводството подпомагане е забавило регреса в сектора, повлиян от намаляването на консумацията и спада на цените на пазара.

Целта на частичното отделяне на помощите от производ-ството не е да се формулира точно равнище на производ-ство, което трябва да се постигне, а да се запази минимално равнище на селскостопанската продукция, за да се под-държа икономическата дейност в региони с малко иконо-мически възможности.

17 Вж. доклада за оценка на пазарното въздействие на частичното

преустановяване на обвързването на помощите с производството,

м. октомври 2010 г.

18 Вж. доклада за оценка на пазарното въздействие на частичното преустановяване на обвързването на помощите с производството, м. октомври 2010 г.


50


31.Комисията потвърждава, че като цяло ориентацията към отделяне от производството не е пострадала от запазва-нето на някои от обвързаните с производството помощи: частта на директните помощи, които са отделени от про-изводството, представлява 85,3 % от общите директни помощи през календарната 2009 г. в сравнение с очакван процент на отделяне от производството от около 93,6 % през календарната 2013 г.

Комисията желае също така да подчертае, че подобрява-нето на конкурентоспособността на селскостопанските производители, които получават одитираните обвързани с производството помощи, не е първостепенна цел на одитираните схеми и се осигурява по-успешно чрез други инструменти на ОСП (напр. инвестиционни мерки за раз-витие на селските райони). Обвързаните с производството помощи имат за цел да запазят минимална производствена дейност в региони, в които отделянето на помощите от про-изводството може да доведе до изоставяне на производ-ството и до съответните последици за заетостта, околната среда (минималната селскостопанска дейност в чувствител-ните области е от съществено значение например за биоло-гичното разнообразие, ландшафта).

Вж. също отговора по точка 17.

32.Вж. отговора по точка 31

Комисията отбелязва, че в същата точка, цитирана от Смет-ната палата, в оценката на въздействието на „Проверката на състоянието“ на ОСП“ се подчертава, че: „В някои кон‑кретни с лучаи осиг ур яването на минима лно равнище на селскостопанска продукция е важно, за да се поддържа икономическата дейност в региони с малко икономически възможности, за да се осигурят необходимите доставки на суровини за преработвателната промишленост или да се създадат ползи за околната среда.“

Освен това заключенията от раздела „Частично обвързано с производството подпомагане“ (стр. 44) ясно посочват, че: „Фактите от анализа сочат, че целенасоченото селек‑тивно отделяне от производството, при което се запазва о б в ъ р з а н а т а с п р о и з в о д с т в о т о п о м о щ в се к т о р и т е с екстензивно производство на месо от животните (говеда и овце), ще увеличи в максимална степен ползите от пъл‑ното отделяне от производството в сектора на растени‑евъдството, като в същото време се запази цялостното положително социално и екологично въздействие на обвър‑заното с производството подпомагане в уязвимите реги‑они с висока екологична стойност.“

34.Вж. също общия отговор по точки 29 — 30.

35.Тенденцията за концентрацията, отбелязана от Сметната палата, е резултат от дългосрочното структурно приспосо-бяване на селскостопанския сектор. Въз основа на данни от Евростат за повечето държави членки и за ЕС-27 като цяло може да се потвърди тенденцията за концентрация по отношение на броя на кравите с бозаещи телета, овцете и козите на един производител.

37.Социалното въздействие на частичното прилагане на схемата за единно плащане, например върху заетостта или жизнеността на селските райони, ще проличи едва в по-дългосрочен план.

Дали обаче това намаление е свързано с избора на система за подпомагане (обвързана с производството или отделена от производството) или не, е трудно да се каже.

Оценката на въздействието на реформата в „Проверката на състоянието“ на ОСП“ и реформата в ОСП към 2020 г. показа, че намаляването на броя на животновъдните сто-панства ще бъде значително, макар и в различна степен, в зависимост от държавата членка в случаите на пълно отделяне от производството.

39.Тъй като целите на ОСП са многобройни и инструментите по ОСП и техните комбинации спомагат за постигането на тези цели по различни начини, понякога действително е трудно да се направи разграничение на пръв поглед между въздействието върху една и съща цел, постигнато от един или друг инструмент. Това е ролята на анализа и оцен-ката на инструментите по ОСП, които прави Комисията.

Например обобщението на оценките, с които се прави ана-лиз на въздействието върху околната среда на мерките по ОСП, прилагани в различните сектори19, показва, че някои от обвързаните с производството мерки имат подчертано положително въздействие върху околната среда, по-спе-циално премията за крави с бозаещи телета, която наред с останалите си форми на положително въздействие, спо-могна за запазване на екстензивното земеделие.

Като цяло различните инструменти по ОСП, посочени в бележките на Сметната палата, не се използват непре-менно в едни и същи региони, а държавите членки имат свободата да решават кои инструменти са най-подходящи при изпълнението на зададените цели.

19 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/environment-summary/

index_fr.htm

51



41.Значението на тези схеми е доказано в няколко анализа и оценки. (вж. параграф V ).

Каре6Решението да продължи прилагането на схемата за обвър-зано с производството подпомагане за преживни животни в рамките на частичното прилагане на схемата за единно плащане (СЕП) е решение, което взема държавата членка.

Решението на Обединеното кралство — Шотландия да про-дължи да предоставя обвързано с производството под-помагане в сектора на говеждото месо първо съгласно член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. , а след това по член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, е частично свързано с контекста, за който се говори в констатациите на Сметната палата.

42.Вж. отговора по параграф VII г).

Точки43—44.общотговорКомисията редовно прави оценка на въздействията от схемите за подпомагане по ОСП като цяло и схемите за говеждо и овче месо в частност. (вж. отговора по параграф V по-горе за цитирания анализ и оценка). По отношение на доходите и заетостта (социално въздействие) от горепосо-чените оценки и анализи проличава добре, че приходът от тези животновъдни сектори много зависи от обвързаните с производството помощи и че от гледна точка на окол-ната среда отделянето от производството със сигурност ще доведе до изоставяне на животновъдните дейности, което в по-чувствителните региони ще доведе до загуба на работни места и дори до изоставяне на селскостопан-ското производство. Макар горепосочените оценки и ана-лизи да са насочени към изследване на въздействието на директните помощи, другите мерки за намеса (като напри-мер агроекологични плащания или плащания за необлаго-детелстваните райони) също са взети под внимание в тези оценки.

Освен това наблюдението на схемите е гарантирано от съответните разпоредби в приложимото законодателство, които имат за цел например осигуряване на спазването на бюджетните тавани, фиксирани от Комисията за одити-раните схеми20, проследяване дали е осъществено въвеж-дането на схемите от държавите членки21, наблюдение на проверките, извършвани от държавите членки съгласно правилата на ИСАК (интегрираната система за администри-ране и контрол)22.

20 Член 64, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

21 Вж. съобщения в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 795/2004.

22 Уведомленията, посочени в член 76 от Регламент (ЕО) № 796/2004.

45.Вж. отговора по параграф VII б).

46.Вж. отговора по параграф VII б).

Каре7вж. отговора по параграф VII б).

47.В предложението на Комисията за ОСП към 2020 г. се пред-вижда установяване на обща рамка за наблюдение и оценка с оглед измерването на постигнатите резултати по Общата селскостопанска политика, включително мерките по първия и втория стълб.

49.Комисията счита, че рискът от двойно финансиране е нама-лен, тъй като държавите членки гарантират, че селско-стопанският производител може да получи подпомагане за дадена дейност само по една мярка за подпомагане (член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1120/2009). Сле-дователно уведомлението на държавите членки относно конкретното подпомагане включва по-специално описание на всички съществуващи мерки, прилагани съгласно схеми на Общността за подпомагане или съгласно мерки, финан-сирани с държавни помощи, в същата област или в същия сектор като конкретната мярка за подпомагане и, ако е подходящо, разграничението помежду им (част А, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 1120/2009). Тази информация се проучва от Комисията по време на оценката на уведомлението без оглед на потенциалното одобрение на мерките, предмет на уведомлението. Тази процедура за избягване на двойното финансиране на една и съща дей-ност обаче не пречи да се използват други инструменти (т.е . схеми за подпомагане) с оглед на постигането на подобна цел.

Каре9вж. отговора по точка 39.

Държавите членки имат известна гъвкавост между добро-волни схеми при вземането на решение относно това коя схема или комбинация от схеми най-добре ще сработи предвид предизвикателствата на конкретните сектори или региони. Наличието на различни инструменти, които съв-местно допринасят за постигането на различните цели по ОСП, се разглежда като положително от Комисията и спо-мага за постигането на повече рентабилност в отношението стойност—цена.


52


52.За оценка на сектора на месопроизводството е необхо-димо време, за да проличи въздействието на съответната политика, тъй като има закъснение (обикновено от няколко години) между решението на селскостопанския произво-дител какво да произвежда и резултата от това решение. Примерът, посочен от Сметната палата, е подходяща илюс-трация за това: прилагането в държавите членки на мерките по член 6823 е започнало чак през 2010 г. Следователно извършването на оценка на този етап би било прибързано.

За да се намери подходящо решение за това вътрешно заложено ограничение, оценката на пазарното въздейст-вие на частичното отделяне от производството24 (извър-шена през 2010 г.) включи и симулация на ситуация с пълно отделяне на преките помощи както в сектора на говеждото и телешкото месо, така и в сектора на овчето и козето месо, като така се показа какви ще са възможните резултати от пълното отделяне от производството, приложено за тези сектори.

Освен това оценката на въздействието на ОСП към 2020 г. включва конкретни анализи, подкрепени от последните налични данни за потискането на обвързаното с производ-ството подпомагане за говеждо, овче и козе месо25.

53.Когато става въпрос за процеса на вземане на решение за предстоящата реформа, Комисията основава своите предложения на оценка на въздействието, която черпи информация от редица източници, количествени анализи, качествена и количествена информация от литературата и обществени допитвания26. Докладите за оценка са такъв източник на информация.

23 Член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (който заменя член 69 от

Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета).

24 Доклад за оценка на пазарното въздействие на отделянето на производството, м. октомври 2010 г.

25 Вж. подприложение 3Д на доклада за оценката на въздействието. (SEC(2011) 1153 окончателен/2 от 20 октомври 2011 г.).


ЗАКЛЮЧЕНИЯИ ПРЕПОРЪКИ

54.Няколко анализа и оценки показват значението на обвър-заните с производството плащания и на необходимостта те да се запазят в сектора на кравите с бозаещи телета, овцете майки и козите майки. И по-конкретно:

— Последните оценки на въздействието27 посочват икономи-ческата необходимост да се запази обвързаното с производ-ството подпомагане в някои сектори и за някои региони на Европа. В анализа по-специално се прави сравнение на мар-жа на оперативните разходи с обвързани плащания и без тях и се разглежда конкретната държава членка, видовете про-изводствени системи и видове райони (необлагодетелствани райони, планински необлагодетелствани райони, райони, който не са необлагодетелствани), за да се направи оценка на въздействието.

— Обобщението на оценките, анализиращи въздействието на мерките по ОСП върху околната среда, прилагани в раз-личните сектори28, показа положително въздействие върху околната среда на някои от обвързаните с производството мерки, по-специално премиите за крави с бозаещи телета, които, наред с други положителни въздействия, спомогнаха за запазване на екстензивното земеделие и избягването на интензификацията в някои региони.

— В оценката на преките помощи в сектора на говеждото и те-лешкото месо29 се препоръчва запазване в чувствителните ре-гиони под някаква форма на обвързаните с производството помощи, по-специално за крави с бозаещи телета, тъй като те спомагат за запазване на стадото от крави с бозаещи телета и могат да забавят спада в заетостта в сектора на животновъд-ството в чувствителните региони.

— Аналогично в оценката на мерките по ОСП за овцевъдния и козевъдния сектор30 се препоръчва конкретна обвързана с производството подкрепа за овцевъдството и козевъдството, за да се запази селскостопанската дейност в конкретни уяз-вими региони.

27 Вж. бележка 3 на приложение 3 на Оценката на въздействието на прегледа

на състоянието и приложение 3Д оценка на въздействието на ОСП след

2013 г. (SEC (2011 г.) 1153 окончателен/2 от 20 октомври 2011 г.).

28 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/environment-summary/index_fr.htm

29 Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/directaidbeef/exec_sum_en.pdf


53



55.Решението за частично прилагане на схемата за единно плащане31 беше оставено на държавите членки, за да им се даде възможност да улеснят преминаването от режимите на плащане, валидни в предишния период, към новата схема за единно плащане в сектори, в които подобен преход може да засегне някои видове селскостопанска дейност. Реше-нието за отпускане на обвързана с производството помощ е взето от държавите членки въз основа на анализ, извър-шен на национално равнище, на евентуалното отрицателно въздействие на незабавното изпълнение на СЕП в разглеж-даните сектори. „Разрастващата се тенденция“, за която Сметната палата споменава, е резултат от възможностите за отделяне на помощите от производството, които предлага законодателството, или в началото на СЕП, или по-късно в рамките на решенията по „прегледа на състоянието“.

Съществуват няколко инструмента по ОСП, които позволя-ват подкрепа за уязвимите сектори и/или региони, и дър-жавите членки могат да решат кой инструмент най-добре отговаря на конкретните нужди на секторите и/или реги-оните. Обвързаните с производството помощи по стълб 1 за овце, кози и за крави с бозаещи телета са от съществено значение в някои региони за запазване на стадата, тъй като оперативните разходи на тези сектори може не винаги да се покриват от производството и така в случай на пълно отделяне на помощите от производството съществува голям риск селскостопанските производители да преустановят производството си.

56.В рамките на реформата на ОСП към 2020 г. и след задъл-бочена оценка на въздействията спрямо целите на ОСП Комисията предложи32 държавите членки да могат да пре-доставят обвързано с производството подпомагане на сел-скостопанските производители за ограничен брой сектори или производства и да финансират тази подкрепа, като използват до определен процент годишния си национален таван. Обвързано с производството подпомагане може да се предоставя за сектори или региони, в които конкретни видове селскостопанска дейност или конкретни селскосто-пански сектори имат трудности, а са особено важни по ико-номически и/или социални и/или екологични съображения. Подпомагането се предоставя до степента, необходима за създаване на стимул за запазване на настоящите равнища на производство, в рамките на определените количествени ограничения.

31 Член 64 от Регламент (EО) № 1782/2003.

32 Член 38 от законодателно предложение относно директните плащания, COM (2011) 625/3 от 12.10.2011 г.

57.Въпреки факта, че плащанията се предоставят за цялата тери-тория на държавата членка, в действителност те са концен-трирани в регионите, където тези видове селскостопанска дейност са преобладаващи и са имплицитно насочени към регионите без жизнеспособни икономически възможности.

Значението на тези схеми се доказва от няколко анализа и оценки. (вж. параграф V, точки 18 — 21 и точка 54).

58.Тъй като допълнителните премии, за които говори Сметната палата, са платени в допълнение към „основните“ премии, решението на държавите членки да включат тези помощи в СЕП е приложимо както спрямо „основната“ премия, така и към допълнителните премии и следователно е взето неза-висимо от свързаното с тях насочване на средствата.

Препоръка1В рамките на реформата на ОСП към 2020 г. Комисията предложи33 държавите членки да могат да отпускат обвър-зано с производството подпомагане за сектори или реги-они при определени условия. Комисията ще уточни как ще се прилагат изискванията.

60.Комисията признава, че върху производството влияят външни и контекстуални фактори. Някои анализи показват обаче34, че тези премии са допринесли за запазването на производството в сектора в някои чувствителни региони и са смекчили последиците от тези външни фактори.

Въпреки че динамиката на сектора на говеждото месо се повли-ява от външни фактори, по отношение на кравите с бозаещи телета обвързаната с производството премия изглежда е подпо-могнала сектора35. По отношение на сектора на козевъдството запазването на обвързаната с производството подкрепа е заба-вила регреса в сектора, който е повлиян от намаляването на консумацията и спада на цените на пазара.

Целта на частичното отделяне на помощите от производ-ството не е да се формулира точно равнище на производ-ство, което трябва да се постигне, а да се запази минимално равнище на селскостопанската продукция, за да се под-държа икономическата дейност в региони с малко иконо-мически възможности.

33 Член 38 от предложението за директни плащания (COM (2011) 625

окончателен/2 от 19 октомври 2011 г.).

34 Вж. доклад за оценка на въздействието върху пазара на частичното отделяне на помощите от производството, м. октомври 2010 г.

35 Вж. доклад за оценка на въздействието върху пазара на частичното отделяне на помощите от производството, м. октомври 2010 г.


54


Препоръка2Законодателят е преценил, че тези понятия могат да бъдат определени по-добре на национално равнище. Набелязва-нето на типовете селскостопанско производство, към които да е насочена помощта, е предоставено на държавите членки, за да се вземе предвид реалното състояние на съответния сектор или регион на тяхна територия.

Независимо от това в рамките на реформата на ОСП към 2020 г.36 Комисията ще бъде оправомощена да приема делеги-рани актове относно условията за доброволно предоставяне на обвързано с производството подпомагане, както и правила за последователност с други мерки на Съюза и за натрупва-нето на помощи.

61.Както е посочено в отговорите по точки 29 и 30, въпреки че решенията на селскостопанските производители дейст-вително се повлияват от схемата за обвързано с производ-ството подпомагане, влияние имат и други външни фактори. Основната цел на обвързаното с производството подпомагане е запазването на някои видове производство, като няма друга налична схема на ЕС, която да има такова влияние като обвър-заните с производството плащания.

62.Сред основните държавите членки — производителки на говеждо месо, се наблюдават непоследователни тенденции. Например Ирландия, Обединеното кралство и Португалия са докладвали по-неравномерни тенденции за доставка на говеждо месо в сравнение с Белгия, Германия, Франция, Ита-лия и Испания.

Намалението на броя на стадата от млекодайни животни като цяло се забелязва повече в страните с по-голям дял на мле-кодайните крави като Германия, Италия и др. Изключения от тази тенденция се констатират в Полша, Обединеното крал-ство и Ирландия.

Освен това по отношение на кравите с бозаещи телета обвър-заната с производството премия изглежда е подпомогнала сектора.

По отношение на сектора на козевъдството запазването на обвързаното с производството подпомагане е забавило регреса в сектора, който е повлиян от намаляването на кон-сумацията и спада на цените на пазара (вж. „Оценка на въз-действието на пазара на частичното отделяне на помощите от производството“, октомври 2010 г.).

Вж. също общия отговор по точки 29 — 30.

36 Член 38 от предложението за директни плащания (COM (2011) 625 окончателен/2 от 19 октомври 2011 г.).

Точки63–64.общотговорЗаконодателят е преценил, че тези понятия могат да бъдат определени по-добре на национално равнище (вж. отго-вора на препоръка 2).

Комисията има цялостен поглед върху ситуацията в целия ЕС по отношение на различните мерки за обвързано с про-изводството подпомагане, прилагано в секторите на живот-новъдството. Държавите членки имат задължението пери-одично да уведомяват Комисията за броя на животните и сумите, изплащани за обвързаните с производството пла-щания за кравите с бозаещи телета, овцете майки и козите майки, и за обвързаните с производството плащания по член 68, както и за допълнителните национални директни плащания (ДНДП), извършвани в държавите членки, които се присъединиха през 2004 и 2007 г. Що се отнася до соци-алното, икономическото и екологичното въздействие на схемите, Комисията счита, че то е предмет по-скоро на оценка, отколкото на наблюдение.

Когато става въпрос за процеса на вземане на решение за предстоящата реформа, Комисията основава своите предложения на оценка на въздействието, която черпи информация от редица източници, количествени анализи, качествена и количествена информация от литературата и обществени допитвания37. Докладите за оценка са такъв източник на информация.

Що се отнася до бъдещето в предложението на Комисията за ОСП към 2020 г. се предвижда установяване на обща рамка за наблюдение и оценка с оглед измерването на постигнатите резултати по Общата селскостопанска поли-тика, включително мерките по първия и втория стълб.


55



Препоръка3В предложението на Комисията за ОСП към 2020 г. се пред-вижда установяване на обща рамка за наблюдение и оценка с оглед измерването на постигнатите резултати по Общата селскостопанска политика, включително мерките по първия и втория стълб.

Комисията счита, че рискът от двойно финансиране е нама-лен, тъй като държавите членки гарантират, че селско-стопанският производител може да получи подпомагане за дадена дейност само по една мярка за подпомагане (член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1120/2009). Сле-дователно уведомлението на държавите членки относно конкретното подпомагане включва по-специално описа-ние на всички съществуващи мерки, приложени съгласно други схеми на Общността за подпомагане или съгласно мерки, финансирани с държавни помощи, в същата област или в същия сектор като мярката за конкретното под-помагане и ако е подходящо, разграничението помежду им (част А, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 1120/2009). Тази информация се проучва от Комисията по време на оценката на уведомлението без оглед на потенци-алното одобрение на мерките, предмет на уведомлението. Тази процедура за избягване на двойното финансиране на една и съща дейност не пречи обаче да се използват други инструменти (т.е. схеми за подпомагане) с оглед на постига-нето на подобна цел.

Препоръка4Комисията редовно извършва оценка на всички прилагани схеми за подпомагане в рамките на ОСП. Това се отнася и за директните плащания, прилагани в сектора на говеждото и телешкото месо, както и този на овчето и козето месо. Проучените от ретроспективните оценки елементи зависят от целите на политиките, поставени от законодателя.

Също така в предложението на Комисията за ОСП към 2020 г. се предвиж да рамк а за наблюдение и оценк а в сътрудничество с държавите членки.

Европейска сметна палата

Специалендоклад№ 11/2012Директнитепомощизакравис бозаещителета,овцемайкии козимайкипричастичнотоприлаганенаразпоредбитезаСЕП

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз

2012 г. — 55 стр. — 21 × 29,7 см

ISBN 978-92-9237-731-1doi:10.2865/15959

КАКДАСЕСДОБИЕМС ПУБЛИКАЦИИТЕНАЕC?

Безплатнипубликации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);

• от представителствата или делегациите на Европейския съюз. Можете да получите координатите им, като посетите следния адрес: http://ec.europa.eu или като изпратите факс на следния номер: +352 2929-42758.

Платенипубликации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).

Платениабонаменти(напримергодишнитеизданиянасериитенаОфициален вестник на Европейския съюз,СборникасъдебнапрактиканаСъданаЕвропейскиясъюз):

• чрез някой от търговските представители на Службата за публикации на Европейския съюз (http://publications.europa.eu/others/agents/index_bg.htm).

QJ-A

B-12-010-B

G-C

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА

РЕФОРМАТА НА ОСП ОТ 2003 Г. ПРЕМАХНА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИЗПЛАЩАНЕТО НА СУБСИДИЯ

И ИЗИСКВАНЕТО ЗА СПЕЦИФИЧНО ПРОИЗВОДСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ВЪВЕДЕ

НОВА СХЕМА НА ДИРЕКТНО ПОДПОМАГАНЕ ОТ ЕС, НЕОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО — СХЕ-

МАТА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ (СЕП). В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ СА ПРЕЦЕНЯВАЛИ,

ЧЕ С ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ СЕП СЪЩЕСТВУВА РИСК ОТ СМУЩЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПАЗАРИ

ИЛИ ИЗОСТАВЯНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ТЕ СА РАЗПОЛАГАЛИ С ВЪЗМОЖНОСТТА ПО ИЗКЛЮ-

ЧЕНИЕ ДА ЗАПАЗЯТ ЧАСТ ОТ ДИРЕКТНИТЕ ПОМОЩИ В НЯКОИ СЕКТОРИ В СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ИМ

ВИД. ТАКЪВ Е ПО-СПЕЦИАЛНО СЛУЧАЯТ С ПРЕМИИТЕ ЗА КРАВИ С БОЗАЕЩИ ТЕЛЕТА И/ИЛИ ОВЦЕ

МАЙКИ И КОЗИ МАЙКИ.

НАСТОЯЩИЯТ СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД ПРЕДСТАВЯ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОДИТА НА ПАЛАТАТА НА ТЕЗИ

ПРЕМИИ, ЧИЯТО ЦЕЛ Е ДА ОПРЕДЕЛИ ДО КАКВА СТЕПЕН ДИРЕКТНИТЕ ПОМОЩИ ЗА КРАВИ С БОЗА-

ЕЩИ ТЕЛЕТА, ОВЦЕ МАЙКИ И КОЗИ МАЙКИ СА НАСОЧЕНИ КЪМ НАЙ-ПОДХОДЯЩИТЕ РЕГИОНИ

В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЕФЕКТИВНИ ПРИ ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО,

КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ИЗБЯГВАТ ОТРИЦАТЕЛНИ СОЦИАЛНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И ЕКОЛОГИЧНИ

ПОСЛЕДСТВИЯ.

Специален доклад - european parliament · 2013-06-07 · ДИРЕКТНИТЕ...

Documents