БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ПО...

Главен редактор Доц. д-р Маргарита Бакрачева

Зам. главен редактор Проф. дпсн Татяна Янчева

Редакционна колегия Проф. дпсн Сава Джонев Проф. дпсн Пламен Калчев Доц. д-р Павлина Петкова Доц. д-р Росица Георгиева Проф. дпсн Снежана Илиева Доц. д-р Никола Атанасов Проф. д-р Румяна Божинова Доц. д-р Игнат Петров

Адрес на редакцията: София 1606 ул. Люлин планина №14 [email protected]

Предпечатна подготовка и печат: Продуцентски център ЛМ Плюс ЕООД

ISSN 0861 - 7813

БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ПО ПСИХОЛОГИЯ

ИЗДАНИЕ

НА ДРУЖЕСТВОТО

НА ПСИХОЛОЗИТЕ

В БЪЛГАРИЯ

Интернет-страница на списанието: http://BJoP.wordpress.com

Брой 1-4, 2018

СЪДЪРЖАНИЕ 45 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ПО ПСИХОЛОГИЯ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ ИМА ДЪЛГА И ДОСТОЙНА ИСТОРИЯ ................................................................................. 5 В. Василев

БЕЛЕЖКИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ГЕРОНТОЛОГИЧНИТЕ И ПСИХОГЕРОНТОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ....................................... 25 И. Петров

ПРОФЕСИОНАЛНИ МОДЕЛИ, РОЛИ И ФУНКЦИИ НА ПРАКТИЧЕСКИТЕ ПСИХОЛОЗИ В ОБРАЗОВАНИЕТО: ЕВОЛЮЦИЯ, ОСНОВНИ ДИЛЕМИ И ПРЕДСТОЯЩИ ЗАДАЧИ ПО СВЕТА И У НАС .................................................................. 49 П. Рандев ЮБИЛЕЙ

ПРОФЕСОР ЛЮБЕН ДЕСЕВ НА 80 ГОДИНИ ...................................................................... 83 И. Пеев СТАТИИ

АНАЛИЗ СУБЪЕКТИВНОЙ ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ЖИЗНИ ЛИЦ С ОСОБЫМИ ОБРАЗОВАТЕЛЬНЫМИ ПОТРЕБНОСТЯМИ (НА ПРИМЕРЕ ПАТОЛОГИИ ГОЛОСОВОГО АППАРАТА) И ЗДОРОВЫХ ЛЮДЕЙ ....... 89 Р. Барабанов

ВЯРА И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЖИВОТА: РЕЛИГИОЗНОСТТА КАТО ФАКТОР ... 111 Д. Цветков

ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ВЪЗПРИЕТОТО РОДИТЕЛСКО ОТНОШЕНИЕ И ПСИХО-ЛОГИЧЕСКОТО ПРИСПОСОБЯВАНЕ ПРИ БЪЛГАРИ В РАННА ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ ....... 123 Н. Колчева

ОЩЕ ЗА ОПЕРАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА КОНСТРУКТА ВРЕМЕВА ПЕРСПЕКТИВА ................................................................ 147 М. Проданов

АРГУМЕНТИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ПРОГРАМИ ПО СТРЕС-МЕНИДЖМЪНТ В МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ ...... 165 Т. Базан, С. Танчева

ПРОТИВОРЕЧИЯ НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС СЪС СОЦИАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И РЕШЕНИЯ ................................... 183 Л. Георгиев

ВЪТРЕШНОГРУПОВА ДИНАМИКА, МЕЖДУГРУПОВИ ОТНОШЕНИЯ И АВТЕНТИЧНОСТ В ОРГАНИЗАЦИОНЕН И СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ: КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ................................................. 197 П. Димитров, Н. Матеева

Съдържание 3

ПОДХОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ТАЛАНТИ В ОРГАНИЗАЦИИТЕ ........ 227 В. Найденова

ТРЕВОЖНОСТ, УСТОЙЧИВОСТ НА СТРЕС И БЪРНАУТ СИНДРОМ ПРИ АКУШЕРКИ С РАЗЛИЧЕН ТРУДОВ СТАЖ ................. 241 Д. Илиева

ХРАНЕНЕ, СПОРТ, АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ: СВЪРЗАНИ С ВЪНШНИЯ ВИД ПОВЕДЕНИЯ ПРИ МЪЖЕ ВЪВ ВЪЗНИКВАЩА ЗРЕЛОСТ ........................................... 265 А. Александрова-Караманова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОБЛЕМА БЕЗПЛОДИЕ (ВЪРХУ ПРИМЕР ОТ НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА СОЦИАЛНА И ПСИХОЛОГИЧЕСКА АДАПТАЦИЯ НА ДВОЙКИ С РЕПРОДУКТИВНИ НАРУШЕНИЯ НА ФОНДАЦИЯ „ИСКАМ БЕБЕ”) ... 289 А. Маджарова

ПРОУЧВАНЕ НА ПОТРЕБНОСТТА ОТ СПЕЦИФИЧНА ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ПОМОЩ ПРИ РАЗЛИЧНИ ХОМЕОПАТИЧНИ КОНСТИТУЦИОНАЛНИ ТИПОВЕ ....... 319 С. Михалкова

ПОСТОПЕРАТИВНИ ПСИХИЧНИ СЪСТОЯНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТКИ С ДИАГНОСТИКА КАРЦИНОМ НА ГЪРДАТА ............................ 335 Е. Анзова

ВРЪЗКИ МЕЖДУ АЛЕКСИТИМИЯ И ПСИХОПАТИЯ ПРИ ИНДИВИДИ СЪС ЗАВИСИМОСТ ОТ РАЗЛИЧЕН ТИП ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА................ 359 Е. Пседерска, К. Бозгунов, Д. Неделчев, Г. Василев, Ж. Василева

КОГНИТИВНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ HIV- ПОЗИТИВНИ ВЪЗРАСТНИ: ТЕЖЕСТ И ЧЕСТОТА ..................................... 381 В. Георгиева, Р. Масалджиева, М. Стойчева, П. Атанасова, М. Семерджиева

ПОЗИТИВНАЯ ДИНАМИЧЕСКАЯ ПСИХОТЕРАПИЯ – МЕТОД, РАЗВИВАЮЩИЙ ТРАДИЦИИ ПЕТЕРБУРГСКОЙ ШКОЛЫ ПСИХОТЕРАПИИ ....... 403 В. Слабинский

КЪМ РАЗБИРАНЕТО И КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА: НОВИ МОМЕНТИ .............................................. 429 Л. А. Кларк, Б. Кътберт, Р. Люис-Фернандес, У. Нероу, Д. Рийд, П. Димитров, К. Гешева, С. Бойкова, Ж. Радева

DEEP STRUCTURE OF THE HUMAN AFFECTIONAL SYSTEM:INTRODUCTION TO INTERPERSONAL ACCEPTANCE–REJECTION THEORY ПРЕПЕЧАТ ОТ JOURNAL OF FAMILY THEORY AND REVIEW СЪС СПЕЦИАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ НА АВТОРА ........ 459 R. P. Rohner СЪОБЩЕНИЯ

БЪЛГАРСКОТО БАЛИНТОВО ОБЩЕСТВО ..................................................................... 475 В. Христова, П. Димитров, К. Гешева

ОСНОВНИ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ В ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА ........................................... 481 И. Кирякова

Българско списание по психология, 2018, бр.1-4 4

БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ ПРИ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА НА АВИАЦИОНЕН ПЕРСОНАЛ В ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ ..................................... 487 Е. Пенчева, Д. Георгиева

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ В ДИНАМИКАТА НА ЕМОЦИОНАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЛИЦА, НА КОИТО ПРЕДСТОИ ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ...................................... 493 А. Рашева, Д. Щетински

ПСИХОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ТЯХНАТА СИМПТОМАТИКА ............ 501 А. Рашева

ФЕНОМЕНЪТ ПСИХОТРАВМАТИЗАЦИЯ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ И ПРОФИЛАКТИКА НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ ....................... 509 О. Защиринская

АДАПТИРАНЕТО НА ДЕЦАТА ПРИ ПОСТЪПВАНЕТО ИМ В РЕЗИДЕНТНА СРЕДА .. 513 Е. Иванова НАГРАДЕНИ ЕСЕТА ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС ЗА СТУДЕНТИ

„КАКВО МЕ НАКАРА ДА СЕ ОРИЕНТИРАМ КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА?“ .................... 519 К. Чернева

ЗАЩО И КАК ИСКАМ ДА СТАНА ПРОФЕСИОНАЛЕН ПСИХОЛОГ? (КАКВО МЕ НАКАРА ДА СЕ ОРИЕНТИРАМ КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА?) .................... 523 Г. Праматарова

КАКВО МЕ НАКАРА ДА СЕ ОРИЕНТИРАМ КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА? ....................... 527 С. Орешкова

ЗАЩО И КАК ИСКАМ ДА СТАНА ПРОФЕСИОНАЛЕН ПСИХОЛОГ ........................ 533 И. Димитрова РЕЦЕНЗИИ

РЕЦЕНЗИЯ НА КНИГАТА “РАБОТА С ДЕЦА С АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ” НА Ф. И У ПЕТЕРМАН ................................................... 545 П. Стоянова

НЕСЪЗНАВАНИТЕ АНАЛОГИИ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА ПИЕШ СИЛНО КАФЕ ...... 553 В. Димитров СЕКЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО

ЕКИП НА БЪЛГАРСКАТА АДАПТАЦИЯ НА НАРЪЧНИКА НА VELSOFT, USA: НАРЪЧНИК ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА СЕКСУАЛНОТО НАСИЛИЕ НА РАБОТНОТО МЯСТО...................................................................................................... 555

ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР ......................................................................................................... 567

БЕЛЕЖКА ЗА КОРЕКЦИЯ ОТ АВТОРИ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ В БРОЙ ОТ 2014 Г. ......... 590

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ ИМА ДЪЛГА И ДОСТОЙНА ИСТОРИЯ

Веселин Василев Резюме: В статията се проследяват няколко от първите стъпки (епизоди) на възникването и развитието на родната академична психологическа традиция. Някои от представените факти са добре известни на нашата психологическа общност, други – не толкова, но авторът счита, че все още има редица „неосветени“ и недооценени епизоди в историята на българската психология. Споделя ce мнението, че е назрял моментът българските психолози да обединят усилията си за подготовката на цялостно представяне на историята на българската психологическа традиция: отначало може би в несистематизиран вид, съставена от отделни фрагменти и предварителна форма. А това да послужи като основа за по-сетнешно систематизиране и обединяване в цялостна, добре организирана и сравнително пълна История на българската психология (психологическа наука и практика).

THE BULGARIAN PSYCHOLOGICAL TRADITION HAS A LONG AND DIGNIFIED HISTORY

Veselin Vasilev Abstract. The article follows a few of the first steps (episodes) of the emergence and development of our native academic psychological tradition. Some of the facts presented are well known to our psychological community, others not so much, but the author believes that there are still a number of "unlit” and unappreciated episodes in the history of Bulgarian psychology. He shares the view that it is time for the Bulgarian psychologists to join forces in the preparation of a comprehensive presentation of the history of the Bulgarian psychological tradition: at first perhaps in a non-systemic form consisting of separate fragments and a pre-form. This should serve as a basis for further systematization and integration into a comprehensive, well-organized and comparatively complete History of Bulgarian Psychology (psychological science and practice).

Пролог 45 годишният юбилей на списанието на Дружеството на

психолозите в България е много подходящ повод да си припомним някои факти и събития от българската национална психологическа традиция. Тази традиция – може би неочаквано дори за мнозина психолози у нас – има и твърде дълга, и много достойна история. Историята на българската психологическа мисъл все още не е напълно изучена, нито пълно и системно описана, което остава важна задача за българските психолози, а нейното изпълнение не следва да се отлага.


В настоящата статия ще споделя както някои интересни данни за първите стъпки на психологическото познание у нас: това са стъпки, напомнящи научни и дори академични прояви, свързани и съотнесени по някакъв начин със световната психологическа традиция и история, а не са прояви на обобщен житейски и народо-психологически опит. Също така ще споделя и размисли с програмен характер за възможните и необходими стъпки в подготовката на все още ненаписаната пълна и цялостна история на психологическата наука и практика в България.

Епизод 1-ви: Неочакваната находка Едно инцидентно посещение на музея на Христо Ботев в родния

му град Калофер ни подари щастливия шанс да открием изключително интересна находка: в колекцията от „Книги и учебници, преведени и наредени от даскал Ботьо Петков“ сe открояваше малка книжка със заглавие „Психология или Душесловие за учение на децата. Преведена от греческият на български език“, издание второ, в Смирна (днешния град Измир – бел.м., В.В.) в типографията на А. Дамянов. 1851 г.“

В този факт или артефакт годината на изданието (при това – второ!) направо смайва: към 1851 г. великите германски учени – „предкласици“ на психологията – Ернст Вебер, Густав Фехнер, Йохан Мюлер и Херман фон Хелмхолц едва са полагали основите на науката за душата, която малцина още са наричали „Психология“, класиците-систематизатори на психологията Вилхелм Вунд и Уилям Джеймс са били още младеж и дете, а единствените известни книги, имащи в заглавието си думата „Психология“, са „Учебник по психология“ (1816 г.) и „Психологията като наука“ (1824 г.) на Йохан Хербарт, но тяхното влияние остава някак неопределено, защото десетилетия наред не са били последвани от подобни трудове – известната книга на Хербърт Спенсър „Принципи на психологията“ излиза чак през 1855 г. (по: Саугстад, 2008). А.В. Петровский и М.Г. Ярошевский пък сочат, че първите книги, имащи в заглавието си „психология“, са „Рационална психология“ (1732 г.) и „Емпирична психология“ (1734 г.) на немския философ Християн Волф (Петровский, Ярошевский, 1994, с. 29). Няма да се намесваме в спора на световните историци на психологията за първите образци на психологически книги, по-важното за нас е, че сред тях има книга, издадена на български език.

Знаменитата експериментална лаборатория на В. Вунд, която психолозите приеха за начало на научната психология, се появява десетилетия по-късно – през 1879 г. в Лайпциг (вж: Мавродиев, 2015;

В. Василев: Българската национална психологическа традиция… 7

Саугстад, 2008; Шулц, Шулц, 2006). А ето че много по-рано от тези емблематични за световната психология събития, в градчето Калофер българските деца са държали в ръцете си книжка със заглавие „Психология или Душесловие“ и са изучавали от нея знания за душевния живот на човека.

Когато няколко дни по-късно посетих Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив и в отдела за старопечатни книги ми подадоха малка книжка във формат 17 см и с обем 57 страници, вълнението ми се смеси с още по-голямо смайване – оказа се, че първото издание е от 1844 година (вижте фиг. 1); а в поробена България книгата по психология е намерила своите любознателни читатели – малки и големи – и се е радвала на такъв интерес, че първото издание се е изчерпало и се е появила нужда от ново, само след седем години. По време, когато в останалия широк цивилизован свят думата „психология“ е била известна на съвсем малко хора, когато с изучаването на душевния живот на човека са се занимавали отделни, особено извисени хора, Калоферските ученици са изучавали целенасочено душата на човека и са осъзнавали това като занимание с психология. Нека за миг осмислим този исторически факт и си дадем сметка на какво културна традиция сме наследници.

Фигура 1. Корица, издание 1844 г.


Когато опитахме да проследим съдбата на книжката (в това дело ми помагаха младият психолог Боян Василев и моят дипломант, гръцкият студент по психология Сократис Гюсмис), тръгнахме по първите следи: книгата е преведена от гръцки език, а нейният автор е американският учен Томас-Хопкинс Галаудет. Твърде интересна личност, роден през 1787 г. във Филаделфия, завършил духовна семинария и университета в Йейл (педагогика и право), специализирал в Англия и Франция по проблемите на обучението на глухонемите деца, Галаудет е автор на десетина книги за деца, едната от които ни интересува особено - The Childʼs Book on the Soul: Part first. By rev. T. H. Gallaudet. New York: Hartford: Published by Cooke and Co, 1832. (Вижте втората илюстрация-корица – фиг. 2). Веднага се вижда, че в оригиналното американско издание отсъства думата „психология“: тя се появява като прибавена в заглавието на гръцкия превод, направен шест години по-късно – през 1838 година; и в това няма нищо необяснимо – думата „психология“ са я измислили (съчетали от две гръцки думи) и са я използвали много по-рано гърците.

Фигура 2. Книга за детската душа


Гръцкият превод и издание са осъществени през 1838 г. в Атина (вижте корицата на това издание – фиг. 3), като инициатор на това дело е Просветното дружество в Гърция, създадено две години по-рано. То е най-старата образователна организация в Гърция, поставила си като основна задача да осигури качествено образование на гръцките деца – важна и трудна задача, след тежката освободителна борба на гръцкия народ. Сред многобройните народополезни стъпки на дейците на дружеството е бил и преводът на книгата на Т.-Х. Галаудет. Може уверено да се твърди, че книгата, назована при превода й „Психология или Душесловие за учение на децата“, преведена и издадена отначало в Гърция през 1838 г., а след това и в България през 1844 г. (вж: Психология или Душесловие..., 1844), се оказва една от първите книги в историята на човешката култура и на световната психология, която решава както образователни, така и приложно-психологически – в случая възпитателни задачи. Възможно, дори много вероятно е да се окаже първата книга в света, която целенасочено (осъзнато) е издадена и приложена като учебник по психология за деца-ученици. А нейният български превод естествено заема позицията на втората в света.

Фигура 3. Издание на гръцки


Ето колко важно се оказва мястото на Балканите (на балканските страни Гърция и България) в процеса на появата, осъзнаването и прилагането в практиката на психологическите знания изобщо в човешката история и култура!

Напълно разбираемо е, че в книга, написана в първата половина на 19-ти век, не можем да очакваме психологически знания и наука от висока проба (по съвременните критерии), а само някаква систематизация и обобщение на житейските познания за душевния живот. В малката книжка (българският превод е във формат 17 см и с обем от 57 страници) са представени 12 диалози, в които майка въвежда детето си – момченце на 5 години – в познанието за света и за човека, учи го да разграничава живите твари от неживите предмети (и досега това е любима тема за американските психолози, която се откроява и в съвременните им учебници – бел. м., В. В.), да разграничава качествата на природните предмети – твърдост, форма, цвят, тегло и др. – от характеристиките и проявите на живите същества и от душевния живот на човека. Интересно, с примери, се привлича вниманието върху актовете на регулация на постъпките – как мислите и волята на човека подготвят и насочват съзнателните му действия. Човешката душа се представя като автономна, нетелесна, безсмъртна и тя позволява на човека да мисли и да действа по своя воля, както и да познава кое е добро и кое – зло. Във времената, когато германските учени – предшественици („предкласици“) на психологията, се опитват да обяснят (да изведат) психиката с физиологични причини и механизми, американският автор Т.-Х. Галаудет стои на позиция, която днес наричаме „психофизически паралелизъм“ – признава се, че телесните и душевни явления са съществено различни и относително автономни. Обяснението на всичко това се свързва с делото на едно всесилно същество (невеществената сила), прилично на човека, но безкрайно по-голямо, което е сътворило и тялото, и душата на човека, това е Господ Всесилен, пред когото всеки човек ще се изправи след смъртта си, за да си получи заслуженото, според добрите или лоши дела, които е правил на този свят. Нали не се учудвате, че Психологията или Душесловието в книга, написана през 1832 година, е неразривно свързана с вероучението.

Знанията за психиката са представени в общо 110 психологически понятия и теми. Комбинацията между структуралистки и контент-анализ, която приложихме, дава следната обобщена картина на психологическото съдържание на книгата, представено в следната


таблица (Василев, Василев, 2014, c. 124). Напълно разбираемо е, че в книгата напълно отсъстват понятия и теми, които днес свързваме с личността на човека и нейните различни характеристики – това е любима проблематика за по-късните и за съвременните психолози.

Таблица 1. Психологически понятия и теми в книгата Теми Брой %

1. Усещания 9 8 % 2. Възприятия 6 5 % 3. Представи / Въображение 3 3 % 4. Памет 4 4 % 5. Мислене 10 9 % 6. Реч / Говорене 5 5 % 7. Разграничаване на живи същества от неживи предмети 12 11 % 8. Разликата между тяло и душа 10 9 % 9. Разлика между човешка душа и животинска психика 7 6 % 10. Душата като автономно и безсмъртно явление; воля 17 16 % 11. Добро и зло, морални въпроси 6 5 % 12. Емоции 2 2 % 13. Бог, Отец, Създател 3 3 % 14. Възпитателни цели, задачи и проблеми 8 7 % 15. Естественонаучни въпроси 8 7 %

Общо 110 100 %

Любознателните читатели-психолози могат да се запознаят с пълния текст на тази удивителна книжка – в сайта на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ тя до неотдавна беше достъпна в дигиталната библиотека (раздел старопечатни български книги).

Епизод 2-ри: България втора в света ... В учебника „Методика на обучението по история“ на проф.

Румяна Кушева (Кушева, 2000) преди години почти случайно открих два варианта на най-ранните учебни планове за гимназиите в Княжество България. Единият е от 1882 година – можем да предполагаме, че това е първият основополагащ учебен документ за гимназиалното образование в новоосвободеното ни Отечество; да коментираме годината – само три-четири години след Освобождението и ... само три години след основаването на Вундовската психологическа лаборатория. В учебния план (виж факсимилето на фиг. 4) сред 12-те други предмети, на 7-ма


позиция е учебният предмет Психология, предвиден за изучаване в ХІ клас с хорариум 2 часа седмично. В учебния план на вече обединена България, осем години по-късно – през 1890 година – отново фигурира предмета Психология, изучаван в Х клас по 1 час седмично.

Фигура 4. Учебен план

Вече много години не мога да си простя допуснатата тогава грешна преценка: въпреки, че добре познавам присъщата на историците отговорност и придирчивост в боравенето с документи и тяхното цитиране, се усъмних в коректността на данните от учебника на Р. Кушева (колебаейки се, дълго отлагах да се срещна с нея, до ненавременната й кончина, и пропуснах да се убедя, че е привела документите след като се е запознала „де визу“ с автентичните им образци). Моите съображения, „сметки“ и съмнения бяха следните: към 1882 г. неколцината българи, които веднага след Освобождението са следвали в Лайпцигския университет и са написали и защитили


докторските си тези-дисертации под непосредственото научно ръководство на знаменития В. Вунд (за това ще говорим в следващия епизод), пренасяйки в България немската академична психологическа традиция, са били все още невръстни младежи – Иван Шишманов е бил 20 годишен, Никола Бобчев и Цветан Радославов – 19 годишни, Кръстю Кръстев – 16 годишен, а Никола Алексиев – 5 годишен. Иван Шишманов е станал министър на Просветата на България чак през 1903 г. Така че ако предположим, че появата на предмета Психология в учебния план на новоосвободеното княжество следва от тази „германска връзка“, хронологичните факти не се съгласуват.

Предполагам, че внимателният читател вече е съобразил: всъщност в Българското гимназиално образование учебният предмет Психология се е появил не като резултат на немското влияние, а на гръцкото, и по този начин България се оказва втората страна в историята на световното образование, в която се е изучавал предмета Психология. Историците на педагогиката сочат, че при първите си стъпки образованието в новоосвободена България се е организирало по модела на съседна Гърция. И поради това данните на проф. Р. Кушева изглеждат напълно правдоподобни, а на нас ни остава само да издирим въпросния автентичен документ – учебният план от 1882 г. – за да обявим уверено и високо, че в България гимназистите са изучавали психология преди своите връстници и от Германия, и всички други европейски страни, и несъмнено много преди своите връстници от целия останал свят.

Епизод 3-ти: Значимата следа на нашите сънародници-предшественици На много любознателни и културни съвременни българи е добре

известно, че някои от строителите на модерната следосвобожденска култура в България са възпитаници на Лайпцигския университет и са били непосредствени ученици (докторанти и последователи) на великия германски учен, наричан „баща на експерименталната психология“ – Вилхелм Вунд. В своите учебници по психология за средните училища (Джалдети, Василев, Стаматов, 1992, с. 12, 16; Василев, Стаматов, 2001, с. 12, 14) се постарахме да запознаем стотици хиляди български ученици с техните имена. Нека да ги споменем отново заедно с кратко привеждане на тематиката на техните докторски дисертации („докторски тези“ – по тогавашната академична терминология); можем да приемем, че това са едни от първите млади специалисти в световната история, написали и


защитили дисертационни творби в областта на новопоявилата се психологическа наука. И с известна доза неудобство трябва да признаем, че може би за пръв път открои този исторически и културен феномен и систематизира фактите по него немският учен (тогава още млад) Кристфрид Тьогел; основно по данните от неговата публикация ще припомним следващите факти (вж: Тьогел, 1984, с. 327-330).

Пръв сред българите, защитили дисертацията си под ръководството на Вилхелм Вунд, е Никола Бобчев (1863-1938), а темата е: „Учението за чувствата в най-важните му проявления от Кант до наше време“ (N. Bobchev. Die Gefühlslehre in ihren hauptsächlichsten Gestaltungen von Kant bis auf unsere Zeit. Halle, 1888). Кр. Тьогел цитира работата по нейната публикация в Хале през 1888 г.; можем само да гадаем, дали самата процедура по защитата на докторската теза не се е състояла и по-рано.

Известният български учен и авторитетен културен деец проф. д-р Иван Шишманов (1862-1928) година по-късно, значи през 1889 г. – защитава своята дисертация на тема: „Изследвания върху чувствителността на перцептивното възприемане на интервали“ (I. Schischmanov. Untersuchungen über die Emfindlichkeit des Intervalisinns. Philosophische Studien 5, 1889, 558-600). Кр. Тьогел подчертава, че българинът Шишманов е едва третият чужденец-докторант, чиято докторска работа е публикувана в списанието на вундовската лаборатория „Философски студии“. Преди него са само станалите по-късно световно известни психолози, американецът Кетъл (Джеймс МакКин Кетъл, 1860 – 1944, който пръв призовал американските си колеги да се занимават с приложна психология, самият той я упражнявал като бизнес, и въвел психологическите инструменти и някои статистически процедури в масовата практика – бел. м., В.В.) и руснакът Ланге (Николай Н. Ланге, 1858 - 1921, счита се, че той е създал първата в Русия психологическа лаборатория – в Одеса през 1896 г. – бел. м., В.В.). Ето сред каква компания се намира по научното си ниво и по хронологичната позиция на своята ранна изява един от първите български психолози. Целокупното дело на И. Шишманов е добре известно и тук можем да го пропуснем.

Още една година по-късно, следователно през 1890 г. – друг известен българин – проф. д-р Кръстьо Кръстев (1866 – 1919) защитава докторската си дисертация на тема: „Метафизическото понятие за душата на Лотце“ (K. Krestev. Lotzes metaphysischer Seelenbegriff. Halle


1890). Дотук всички данни са по Кр. Тьогел (цит. съч., с. 328); но други източници сочат други, по-различни данни: според биографа на Кр. Кръстев – Любомир Стаматов – „След като на 28. VІІ. 1888 г. защитава докторската си дисертация на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“ при проф. Вунд, младият вече „доктор по философия“ К. Кръстев се завръща в България (Стаматов, 1987, с. 32). И още: „През лятото на същата 1888 г., само няколко седмици след завръщането си, д-р Кръстев е назначен за директор на Казанлъшкото педагогическо училище ... В края на месец август д-р Кръстев пристига в Казанлък...“ (пак там, с. 33). Проф. П. Александров също посочва 1888 като година на защита на дисертацията му (Александров, 2005, с. 74; Александров, 2012, с. 162). Защо се отклонявам към тези битово-биографични данни и подробности? Защото те потвърждават предположението ми, че българите са защитили всъщност своите „докторски тези“ поне година-две преди тяхното публикуване, но годината на публикуването им е следата, по която Кр. Тьогел ги датира (за д-р Кръстев разликата се оказа цели две години). А това пък какво значение има? Има, и то съвсем не маловажно: та това са още първите години след създаването на Вундовата лаборатория и от разрастването на неговата (и на неговите ученици) изследователска практика в новопоявилата се психологическа наука. Можем да гадаем по колко дисертации по психология са се защитавали в Лайпцигския университет и във Вундовата лаборатория годишно, но с всяка година по-рано защитената дисертация я издига с доста места по-напред в своеобразната световна класация по заслуги в утвърждаването на световната психологическа изследователска традиция. Ако на някой читател този критерий му изглежда прекалено формален или някак „спортно-състезателен“, нека да прояви малко търпение. Съвсем скоро ще споменем и качествено-съдържателният критерий.

Следващият, четвърти българин, защитил дисертация под ръководството на Вунд, е забележителният културен деец Цветан Радославов (1863 – 1931). Aвторът на вълнуващата патриотична песен „Горда Стара планина“ или „Мила Родино“ – нашия национален химн, е защитил дисертация на тема „Паметта за пространствените дистанции за зрителния орган“ (Z. Radoslavov. Das Gedächtnis für räumliche Distanzen des Gesichtssinns. Philosophische Studien 15, 1900, 318-452; в превод на самия Радославов: „Издирвания върху запаметяването на пространствени отстоявания на полезрението“). Кр. Тьогел подчертава, че дисертационният труд на Радославов представлява най-обширната


експериментална работа, проведена в Лайпцигската лаборатория по онова време – броят на опитите надхвърлял цифрата 17 000 (Тьогел, цит. съч., с. 329). Поради това основателно през юни 1899 г. му е присъдена със специална похвала научната степен „Доктор по философия и магистър по изящните изкуства“, а цялата дисертационна работа е публикувана в ХV том на вундовското списание „Философски студии“ през следващата 1900 година. Чрез виртуалния научен архив на „Макс Планк институт по история на науката“ дисертацията на Цв. Радославов е достъпна. (Преди три години разказвах тези факти на моите студенти и само след две седмици първокурсничката Иглика Георгиева ме уведоми, че е открила пълния текст на съчинение със същото заглавие, подписана от Цв. Радославов-Хаджи-Денков; дисертацията на знаменития ни сънародник е на наше разположение, остава ние, съвременните психолози да изпълним елементарния си патриотичен си дълг – да я преведем, издадем и направим достъпна за всеки заинтересован читател. Повярвайте – от пръв поглед работата е наистина впечатляваща: по оформлението си тя изглежда като емпирично психологическо изследване, изпълнено от съвременнен психолог).

Петият, последен български психолог, защитил дисертация в Лайпциг под ръководството на В. Вунд, е Никола Алексиев (1877 – 1912). Той е ориентирал последващата си професионална кариера изцяло към психологията – гимназиален учител, асистент и доцент в Софийския университет, освен преподавател е бил активен изследовател-емпиричен психолог, активно е участвал в създаването на първата не само в нашата страна, но и в целия регион (Югоизточна Европа) експериментална психологическа лаборатория (това е темата на следващия епизод). Дисертацията му е на тема „Време на реакция при астрономическите наблюдения“ (N. Aleksiev. Reaktionszeiten bei Durchgansbeobachtungen. Philosophische Studien 16, 1900, 1-60). (Отново следва да предположим, че публикуваната през 1900 година дисертация е била защитена поне година по-рано). Следва да се отбележи, че Н. Алексиев е поддържал делови връзки със своя знаменит учител и няколко години по-късно – през 1907 г. – във вундовското списание е била публикувана обширната му студия „Основните форми на чувствата“ (N. Aleksiev. Die Grundformen der Gefühle. Psychologische Studien 3, 1907, 156-271), а самият В. Вунд в нарочно писмо до Н. Алексиев се е интересувал от подготовката на студията, тъй като нейното съдържание е подкрепяло собствената теория на Вунд за чувствата (по: Тьогел, 1984, с. 329).


В личен разговор с Кристфрид Тьогел го попитах дали е възможно да се намерят в библиотеката на Лайпцигския университет всички тези дисертации, за да се преведат на български и се издадат в специален том, за да намери нашата заслужена национална и професионална гордост своя подходящ и достоен израз. Немският колега ме погледна учудено и отговори: „Какъв Лайпцигски университет, каква библиотека? Там всичко е било разрушено от бомбите през Втората световна война“. А на моя следващ въпрос – как тогава ги е прегледал и описал в своята статия, той отговори: „Всичко съм намерил тук, в София, когато бях в България преди няколко десетилетия“.

Според А. Петровски и М. Ярошевски „историците са пресметнали, че школуване при В. Вунд са преминали 136 германци, 14 американци, 10 англичани, 6 поляци, 3 руснаци и 2 французи. Възпитаниците на „бащата на психологията“ са съставлявали първото поколение подготвени психолози-експериментатори“ (Петровский, Ярошевский, 1994, с. 93). Авторите не уточняват кой е пресметнал и съобщил, каква е била школовката – дали стандартно обучение, инцидентни контакти или тясно сътрудничество при подготовката на докторска теза. За нас по-важното е друго – за доказаните петима българи-докторанти на Вунд не се споменава (погледнете и преценете на каква позиция би била нашата страна в тази своеобразна световна класация).

Ако ние не съобщим на света, кой друг да го направи? Оставям тази тема без коментар и с неловкото чувство за неизпълнения дълг, който ние, съвременните български психолози имаме към нашите предшественици-сънародници, оставили достойна диря в изграждането на темелите на световната психологическа наука.

Епизод 4-ти: Българската психологическа лаборатория – сред първите в света Учителят на няколко поколения български психолози – чл.-кор.

проф. Генчо Пирьов описва подробно и точно създаването на лабораторията по психология в България в статия, която започва с фразата „Една от най-старите и първата в България психологическа лаборатория е основана преди 80 години в Софийския университет“ (Пирьов, 1984, с. 321). Тук очевидно липсва в изричен текст уточнението „една от най-старите в света“, но без никакво колебание следва да осмисляме посланието в тази фраза тъкмо по този начин.


Психологическата лаборатория в СУ е знаменателен научен и културен факт в нашата история, който – макар и добре известен – остава някак недооценен, защото оценката му като че ли не е съотнесена с историческия и културния му контекст.

Ето основните факти, които представя проф. Г. Пирьов (той е абсолютно достоверен източник, тъй като е свидетел на голяма част от тези факти и е работил в сътрудничество с хората, които са създавали българската лаборатория по психология):

• Инициатор за създаването на лабораторията е Петър Нойков (1866-1921), който е завършил образованието си в Лайпцигския университет, където под ръководството на В. Вунд се е занимавал в неговата лаборатория (Пирьов, 1984, с. 321; също: Пирьов, 1988, с. 32 и сл.);

• „Наскоро след хабилитирането си (уч. 1903-1904 г.) П. Нойков привлича като свой сътрудник друг възпитаник на Лайпцигския университет – Цветан Радославов като командирован преподавател, който да завежда психологическата лаборатория и да води практическите занятия. Без да има оставен документ за датата на учредяването на лабораторията, трябва да приемем с достатъчно основание, че именно 1904 г. трябва да се смята като година на това събитие“ (Пирьов, 1984, с. 321; подч. от мен – В.В.). ... „Като активен съучастник на това дело трябва да се смята и Никола Алексиев, ... през 1904 г. той е бил доброволен асистент на П. Нойков, а през 1906 г. е бил командирован в университета“ (пак там);

• Тези трима възпитаници на Лайпцигския университет, респективно на Вунд, са първите учредители и работници в Софийската лаборатория, макар че главен отговорник е бил П. Нойков, който единствен от тях е имал щатна длъжност в университета. Тъй като Цв. Радославов е бил твърде кратко време там, а Н. Алексиев е останал като редовен асистент и като доцент, несъмнено той е допринесъл най-много за началното обзавеждане на лабораторията (пак там);

• Началното обзавеждане с апаратура от учредителите на лабораторията и по-късните членове на катедрата е било с пособията, използвани в Лайпциг и в тогавашната фирма „Цимерман“. Значителна част от тези апарати (кимографи и


техните принадлежности, тахистоскопа на Вунд, серия пособия за изследване на усещанията, на времето на реакция и др.) и досега се намират в лабораторията като музейни предмети, макар че някои от тях могат и сега да се използват за някои изследвания (пак там).

Към написаното от професора – учител на няколко поколения български психолози, мога да прибавя и своите „свидетелски показания“ на очевидец. По време на нашето следване (около 1968-71 г.) в специализацията по психология, която беше първата форма на придобиване на професионално образование в тази наука, нашият тогавашен асистент Цани Цанев ни е водил да разгледаме музейната сбирка от лабораторни прибори на първата експериментална лаборатория по психология. В огромното таванско помещение над Геолого-географския факултет на СУ, сред палеонтологическите сбирки от кости и части от скелети на огромни древни животни, на две-три маси беше разположена сбирката от прибори, апарати и уреди за психологически изследвания.

Къде е нашата лаборатория в своеобразната световна класация по хронология и приоритетност?

Ще изброим – неизбежно непълно и фрагментарно – поредица от психологически лаборатории, които претендират, че са едни от първите в историята на нашата наука; така ще опишем, поне приблизително, историческия контекст и ситуация, в които се появява българската експериментална психологическа лаборатория през 1904 г. в Софийския университет:

• През 1879 г. в Лайпцигския университет Вилхелм Вунд създава лаборатория по психология – признават я за първата в света всички психолози и я считат за своеобразен акт-символ на възникването на самата психология като наука в съвременния смисъл;

• Лабораторията, създадена от Уилям Джеймс в Харвард може би още през 1875 г. не се ползва със знаковия статус на първа в света: дори американските историци я представят като „две стаи, съоръжени с прибори и пособия за демонстрационни занятия със студентите“; а след излизането на епохалния му труд „Принципите на психологията“ през 1890 г. У. Джеймс


загубил интерес към заниманията и към самата лаборатория и я преотстъпва на Хуго Мюнстерберг (Шулц, Шулц, 2006, с. 185);

• Гренвил Стенли Хол основава първата американска експериментална лаборатория по психология в Университета Джон Хопкинс – Балтимор през 1883 г. (по: Герриг, Зимбардо, 2004, с. 38; Boring, 1960) ;

• Франсис Галтон създава през 1884 г. в Лондон (във връзка с Международното здравно изложение) Антропометрична лаборатория; за шестте години на съществуването й в нея са изследвани над 9000 души (Шулц, Шулц, 2006, с. 164);

• През 1885 г. в Казан възниква първата лаборатория в Русия, създадена от В. М. Бехтерев, ученик на Вунд. През 1890 г. (по други данни – през 1896 г.) е създадена лабораторията в Одеса от Н. Н. Ланге, също докторант на Вунд;

• През деветото и последното десетилетия на ХІХ в. се появяват редица лаборатории, за някои от които не се знае дали оставят значителна следа в развитието на психологията: през 1886 г. в Копенхаген; през 1888 г. в Токио; през 1889 г. в Рим; през 1890 г. в Торонто; през 1891 г. в Кеймбридж и в Женева; през 1894 г. в Грац, Австрия;

• Докторантът на Вунд и инициатор на разгръщането на американската приложна психология Джеймс МакКин Кетъл създава лаборатория в университета в Пенсилвания през 1887 г.; година по-късно се появяват лаборатории в университетите в Уинскънсин и Индиана (Boring, 1960);

• Между 1893 и 1900 г. (според Р. Гериг и Ф. Зимбардо през 1892 г.) Едуард Титчнър създава своята лаборатория в Корнелския университет в САЩ, която е предназначена за експериментални изследвания (Шулц, Шулц, 2006, с. 129; Герриг, Зимбардо, 2004, с. 38);

• През 1895 г. в Медицинския факултет на Московския университет е основана психологическа лаборатория; шест години преди това С.С. Корсаков е подготвял оборудването й, а неин пръв директор-основател е бил Ардалион А. Токарски, специализирал за кратко при В. Вунд (Выдающиеся психологи Москвы, 2007, с. 57-58);


• През 1896 г., две години след като става професор във Вюрцбургския университет Освалд Кюлпе основава там психологическа лаборатория, „която скоро започва да съперничи на Вундовата по значение“ (Шулц, Шулц, 2006, с. 123);

• През 1894 г. Карл Щумпф получава високо цененото място на професор в Берлинския университет. Там „развива първата си лаборатория в три малки стаи в този голям и важен институт“ (Шулц, Шулц, 2006, с. 122).

Тези две лаборатории не са сред най-ранните в исторически план, но са сред най-ефективните по своята продукция: в лабораторията на О. Кюлпе се „ражда“ престижната Вюрцбургска психологическа школа, а в лабораторията на К. Щумпф израстват двама от революционерите в психологията – гещалтпсихолозите Курт Кофка и Волфганг Кьолер;

• Следвайки примера на Вунд, при когото е специализирал, руският психолог Георгий И. Челпанов създава Московския психологически институт, замислена да бъде точно копие на вундовския; като лаборатория той функционира от 1912 г., а като внушителен институт – от 1914 г. (Никандров, 2003; Выдающиеся психологи ..., с. 80). Многократно съм го посещавал и мога да гарантирам за неговата внушителност – и като грамадна сграда, и като многоброен и качествен кадрови състав, и като внушително равнище на създаваната психологическа продукция.

Към края на ХІХ век има общо 48 психологически лаборатории в света (по неуточнени данни от интернет), а в началото на ХХ век в САЩ са съществували повече от 40 (според: Герриг, Зимбардо, 2004, с. 39, които се позовават на: Hilgard, 1986).

Ето така изглежда сглобената от отделни данни-фрагменти картина на състоянието на експерименталната психология по света към началото на ХХ век, очертана чрез съществуващите по онова време психологически лаборатории. Когато преценяваме достойното място в тази картина на първата българска психологическа лаборатория, появила се още през 1904 г., само 25 години след вундовската, следва да отчетем и обстоятелството, че говорим за събития от края на ХІХ и самото начало на ХІХ век, когато обменът на научна и всякаква друга информация, на културни и др. образци, не е бил така бърз и интензивен, лесен и удобен, както в наши дни.


Епилог Нека в епилога да направим своеобразна рекапитулация на

годишнините и юбилеите, които можем да пресметнем към настоящата 2018 година – по повод скромната, но достойна 45-годишнина на първото общобългарско научно психологическо списание. Преди това са: 174-та годишнина от излизането на първата българска книга по психология (и също 167-та годишнина от нейното второ издание) – към времето на отпечатването си тя е била една от първите в света; книгата е всъщност с функцията на учебник по психология за малките български ученици, отново един от първите (може би втори!) в света! Преди това е 130-та годишнина от защитаването на първата психологическа дисертация от български учен – ученик на най-видния учител на първото поколение психолози! А още преди това е 136-та годишнина от появата на официален държавен образователен документ (учебен план), който регламентира изучаването на учебния предмет психология от българските ученици-гимназисти; и отново сме сред първите в света в това отношение!

Дори само тези факти от ранната българска академична психологическа традиция убедително свидетелстват, че България има своето особено и достойно място в световната психологическа история, че ние сме сред страните, участвали в осъществяването на първите стъпки при възникването, разпространението и развитието на психологическите знания и на новопоявилата се научна, академична психология.

* * *

Идеята-замисъл, която споделям с колегите тук е, че е време да обединим силите на всички, които имат интерес и познания за най-различни епизоди, събития, периоди, аспекти и личности от историята на българската психологическа традиция и да създадем една подготвителна творба – най-добре във формата на сборник, който да съдържа всички важни и интересни факти от историята на психологията в България. Могат да се обобщят и по-големи фрагменти от тази история – историята на психологическата традиция по региони, институции и водещи центрове на нашата наука, развитието на отделните области на психологията (обща и теоретична психология, възрастова и детска, педагогическа, социална, спортна и др.) в нашата страна, ролята и делото на изтъкнатите личности в тези области, както и други аспекти. Дружеството на психолозите в България заедно с академичните


центрове (университети и институт) би следвало да организират това дело; в него трябва да бъдат откроени и запазени всички значими факти и постижения на българската психологическа традиция, пък дори в ненапълно систематизиран вид. А върху тази основа вече след време ще може да бъде създадена пълна и систематизирана, организирана – и хронологично, и тематично – Историята на българската психология. Сегашното и бъдещите поколения български психолози, както и цялата наша научна и културна общественост я заслужават.

ЛИТЕРАТУРА: 1. Александров, П. (2005). История на психологията (част първа). Варна:

„ПСИДО“ЕООД. 2. Александров, П. (2012). История на интроспективната психология. Варна: ВСУ

„Черноризец Храбър“. 3. Аршинков, Ст. (2002). „Мила Родино“. Цветан Радославов Хаджиденков. С.: Акад.

Изд. „Проф. Марин Дринов“. 4. Василев, В., Р. Стаматов (2001). Психология за 9.клас. Задължителна подготовка.

С.:Анубис. 5. Василев, В., Б. Василев (2015). Първата книга по психология в България – през 1844

година? – Сб. „Приложна психология и социална практика“, ХІV международна научна конференция. Варна, УИ ВСУ „Черноризец Храбър”, с. 120 - 129.

6. Выдающиеся психологи Москвы (2007). (Под ред. В.В. Рубцова, М.Г. Ярошевского, изд. 2-ое). М.: ПИРАО, МГППУ.

7. Герриг, Р., Ф. Зимбардо (2004). Психология и жизнь (превод по 16-то изд. в САЩ). Санкт-Петербург: ПИТЕР.

8. Джалдети, А., В. Василев, Р. Стаматов (1992). Психология. Учебник за СОУ. С.: Просвета.

9. Кушева, Р. (2000). Методика на обучението по история. С.: Парадигма. 10. Мавродиев, Ст. (2015). История на психологията. Бл-град: УИ „Неофит Рилски“. 11. Никандров, В.В. (2003). Экспериментальная психология. Учебное пособие. Санкт

Петербург: Изд. „Речь“. 12. Няголова, М. (2012). Принос към историята на психологията в България (От

Освобождението до 1912 година). – Psychological Thought, vol. 5, №1. Благоевград с. 2 – 22.

13. Стаматов, Л. (1987). Д-р К. Кръстев. Личност и критическа съдба. С.:Наука и изкуство.

14. Тьогел, Кр. (1984). Последователи в България на психологическата школа на Вунд. – Сп. Психология, бр. 5, 327-330.

15. Петровский, А.В., М.Г. Ярошевский (1994). История психологии. М.:МГГУ. 16. Пирьов, Г. (1984). За осемдесетгодишнината на психологическата лаборатория на

Софийския университет. – Сп. Психология, бр. 5, 324-327. 17. Пирьов, Г. (1988). Студент и преподавател в Университета. – Спомени за Софийския

университет. Том първи. С.: Унив. изд. „Климент Охридски“. 18. Психология или Душесловие за учение на децата. Преведена от греческият на

бoлгарският язик. В Смирна, В типографии А. Дамианова, 1844.


19. Саугстад, П. (2008). История психологии. От истоков до наших дней (пер. с норвежского). Самара: Бахрах-М.

20. Шулц, Д., С. Шулц (2006). История на модерната психология. С.: Наука и изкуство. 21. Boring, E.G. (1960). A History of Experimental Psychology (2nd Ed). Englewood-Cliffs:

Prentice Hall. 22. Koch, S. (ed.) (1963). Psychology: A study of a science. New York: McGraw-Hill.

Проф. Веселин Василев, дпсн, ПУ Паисий Хилендарски

БЕЛЕЖКИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ГЕРОНТОЛОГИЧНИТЕ И ПСИХОГЕРОНТОЛОГИЧНИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. I. Игнат Петров

Тази публикация е посветена на 50 годишнината на Дружеството по психология в България, както и на 55 годишнината от основаването на българския Център по геронтология и гериатрия (ЦГГ- многопрофилен институт, включващ Секция по психология и психопатология на стареенето, където започнаха организираните геронтологични и психогеронтологични изследвания в страната). Разказът ни тръгва от геронтологията и отива към нейния важен клон психогеронтологията или психологията и психо-патологията на стареенето. Статията се състои от две органично свързани последователни части.

1. Кълнове на българската геронтология в първата половина на 20 век. В началото и до средата на 20 век малко български учени са били

привлечени от проблемите на стареенето. Това са: Стамен Григоров, Асен Златаров, Методий Попов. Те са изучавали стареенето от биологична както и от философска (Асен Златаров) гледна точка. Бихме прибавили и изследователите на дълголетието Владимир Партъчев и Живко Ламбрев.

Микробиологът д-р Стамен Григоров (1878-1945) се вписва в една от първите значими научни теории за стареенето: теорията на Мечников. Григоров открива в 1905 два от причинителите на ферментацията на българското кисело мляко. По онова време Григоров е асистент на професор Leon Massol в Женева и работи в неговата микробиологична лаборатория. (www.obekti.bg/nauka/stamen-grigorov-razgada-taynata-na-kiseloto-mlyako). Massol оценява високо откритието и свързва Григоров с големия биолог Илья Мечников (1845-1916), който вече работи упорито върху проблемите на стареенето и дълголетието. Гениален изследовател, Мечников е родоначалник и визионер в няколко области. Сред тях са научната геронтология, фагоцитозата, клетъчният имунитет, пробиотиците. Мечников вгражда откритието на Григоров в своята теория за стареенето. Интересите на Мечников към стареенето кристализират около 1898 год., когато сам той има здравни проблеми. Въз основа на опита си на микробиолог, той предполага че причините за

http://www.obekti.bg/nauka/stamen-grigorov-razgada-taynata-na-kiseloto-mlyakohttp://www.obekti.bg/nauka/stamen-grigorov-razgada-taynata-na-kiseloto-mlyako


неговото влошено здраве, както и за остаряването като цяло, се крият в хронично отравяне на организма от обменните продукти на някои от чревните бактерии.. Балансът на храносмилането може да стане чрез консумацията на храни, осигуряващи развитието на полезната чревна флора. В връзка с това, Мечников обръща по-сериозно внимание на киселото мляко – продукт, известен още от дълбока древност. Междувременно Мечников поръчва на френското министерство на здравеопазването справка за дълголетието в различни страни. Той забелязва високия процент столетници в България и хипотетично го свързва с консумацията на българско кисело мляко. През 1901 година Мечников представя свой доклад, насочен основно към значението на микробите, намиращи се в дебелото черво. Именно част от тях водят, според него, до продължително и хронично отравяне на организма и до неговото изтощение. Клетките трябва да бъдат стимулирани за да възвърнат жизнеността си и да се въздейства на вредните микроби. "Чревната флора е главната причина за краткия ни живот" пише Мечников и провежда експерименти с остаряването на кожните, мускулните и костните клетки, които „стават лесна мишена" за макрофагите на организма. Борейки се с микробите, макрофагите улавят и здравите жизнени клетки, което също допринася за остаряването. Според Мечников остаряването е болестно състояние и ако вредната, според него, чревна флора бъде трансформирана в полезна, както и ако не се допуска вредното действие на други фактори (алкохолизъм, инфекциозни болести), водещи до допълнително изтощение, то резултатите биха били невероятни. Руският учен твърдо вярва че човек има потенциал да се бори с дисхармонията в своя организъм. През 1903 г. Иля Мечников публикува своите трудове върху биологията на човека – живота, стареенето и смъртта. „Нашата старост е болест, която трябва да се лекува както всяка друга“, твърди той (Metchnikoff, 1903) и полага усилия да намери ефикасен лек за нея. Откритието на Стамен Григоров е подкрепа за теорията на Мечников. Междувременно в авторитетното научно списание Revue medicale de la Suisse romande, бр. 10 от 1905 г., се появява публикацията

БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ПО...

Documents