17 1 ФЕВРУАРИ 2012 СРЯДА 11. ÈÑÒÎÐÈß ЖЪЛТИЯТ …

Post on 18-Nov-2021

14 Views

Category:

Documents

0 Downloads

Preview:

Click to see full reader

TRANSCRIPT

11. ÈÑÒÎÐÈß приложение КИТАЙ днес17 ЗЕМЯ 1 ФЕВРУАРИ 2012 СРЯДА

Хуанди -жълтият родоначал-ник, жълтият господар, жълти-ят император в древнокитайс-ката митология е герой. Нари-чат го още - блестящ владетел,височайши управник. Приемане като олицитворение на маги-ческите сили на земята, оттуки връзката с жълтия цвят нальоса. Култът към Хуанди пър-воначално е възникнал у родаЧън, където Хуанди е почитанкато драконоподобното божест-во на гръмотевицата. В раз-лични описания Хуанди имачерти, сродяващи го с дракон,като един от основните тотемина китайските предци. Приемасе, че Хуанди е от рода Гунсун.Собственото му име е Сян юан(от сян - колесница, и юан -процеп на кола, каруца). Можеби това име е заради един отподвизите на Хуанди - изобре-тяването на колесницата. Илипък виждането на някои изс-ледователи за връзка с астрал-ните представи за Хуанди катоза съзвездие, наподобяващо го-ляма колесница. Според пре-данието, Хуанди е бил заченатот лъчите на мълния. Още сраждането си проговорил. Билмного висок на бой - повечеот 9 чи - около 3 м. Видът мубил драконов, със слънчев рог,с четири очи, с четири лица.Четириочието и четирилицетому би могло да се тълкува икато модел на четиримодулниямодел на света характерни задревнокитайската митология.Същевременно с това четири-те очи на Хуанди навеждат наизначалния шамански харак-тер на този образ. Според пред-ставите от 6 в.пр.н.е. Хуанди еедин от петте бога владеещистраните в света - божествотона центъра, фактически вър-ховно небесно божество.

ИзобретателНа Жълтия император от-

дават изобретяването на брад-вата, чутурата (хаванче за стри-ване), лъка и стрелите, рокля-та и обувките. Той научил хо-рата да леят камбани и жерт-вени триножници, да прокопа-ват кладенци, да си майсторяткаруци и лодки, някои музи-кални инструменти. Твърди се,че той е направил чудесен ба-рабан от кожата на бога нагръмотевиците.С неговото име се свързва

продължаването на започна-тото от Шън нун определянелечебните свойства на расте-нията и началото на лечител-ството и медицината като на-уки. „Канонът на Жълтияимператор за вътрешността“(„Хуанди нъй цзин“) е най-древният китайски теоретичентрактат по медицина. Под фор-мата на диалози между Хуан-ди, митичният китайски им-ператор, един от родоначал-ниците на китайската нация,и негови видни лекари, в трак-тата са формулирани предста-вите за строежа и функциони-рането на човешкия органи-зъм. Споменаването на някоиот тях създава усещане за съв-ремие и актуалност като цир-кулация на енергията, вторич-

ЖЪЛТИЯТИМПЕРАТОР

Хуанди се слави като

мъдър управникнаследник на Шън нуну ивластвал между 2698 и 2598 г.пр.н.е. С него като с първиреален владетел започват „Ис-торически записки“ на СимаЦян. Според някои легендиХуанди живял 300 години. Вкрая на живота му на земятаса се появили еднорогъг (ци-лин) и фениксът (фънхуан) -знак за мъдрото управление.Когато наближил краят надните му, събрал мед от пла-нината Цзиншан и излял три-ножник. А когато завършилзапочнатото, от небето се спус-нал дракон. Хуанди се хваналза неговите мустаци, яхналго и полетял в небето. Спо-ред даоистките версии, Хуан-ди постигнал дао, станал без-смъртен и се извисил. Него-вите сподвижници стрелялипо дракона с лъкове, мислей-ки че ще го принудят да сеспусне, но безуспешно. Прие-ма се че той е погребан впланината Чяошан в провин-ция Шаанси. Но според дао-истките традиции, погребаниса само неговите дрехи насмъртен. В средните вековедаоистите почитали Хуандикато един от основоположни-ците на своето учение задно сЛаодзъ. Народът почитал Ху-анди като божество на плане-тата Земя, богът покровител,според едни - на шивачите,според други - на архитекти-те, както и един от боговетена медицината, заедно с Фу-си Шън нун.Китайските древ-ни предания изразяват голя-мо преклонение пред Хуандии затова следващите поколе-ния се наричат потомците наЖълтия император. В паметна Хуанди и Йенди са пост-роили мавзолей в провинцияШаанси. Всяка пролет, китай-ци от цял свят се стичат тукза да се поклонят на праро-дителите на китайската на-ция.

Людмила СЛАВЧЕВА

ните съдове, органичните теч-ности, мускули, форма и раз-мери на костите, кръвта, чувс-твата, произходът и развити-ето на болестите и др.Според преданията, спод-

вижниците на Хуанди - Цан-дзе и Жун Чън създават еди-ният йероглифската писменост,другият - календара. Някои из-точници го определят като пи-онер в осмислянето и отделя-нето на женските от мъжкитедрехи. От там насетне той есъздавал дрехи за точно опре-делени хора според пол и сан.Отначало копринените бубибили диви. Хората не знаеликакво да правят с тях, докатожената на божествения майс-тор Лейцзу, също толкова изоб-ретателна като него, не нау-чила китайците да добиват оттях нишки и да тъкат копри-нени тъкани. Съпругът пръвизмайсторил беседка, а съп-

ругата му - подвижната бесед-ка, позната като чадър.Хуанди никога не седял на

едно място. Прочиствал пла-нинските склонове за посеви,прокарвал пътища.Лейцзу, старшата му жена,

му родила двама сина - СюанСяо и Чан И. От различнижени Хуанди имал общо 25деца, 14 от които дали начало-то на нови родословия.Извън митологията - Ху-

анди бил вожд на едно отнай-силните племена в сред-ната част на басейна на Ху-анхъ, в Централнокитайска-та равнина. През патриарха-та много племена се засели-ли в този район. Суровитеусловия, не уплашили засел-ниците, защото мястото билоподходящо за земеделие. Още4-5 в. пр.н.е. в Китай вече сеотглеждал ориз. Хората за-почнали да развъждат и жи-

вотни.Друго голямо племе от този

район било предвождано отвладетеля Йенди. След дългомитарстване и войни, двете пле-мена се обединили с вече обо-собени националности от из-точната част на древен Китай- Й и с националностите Ли иМяо от юга. След това се офор-мила и началната китайска на-ционалност.Император Хуанди поло-

жил големи усилия да създадевисоконравствени отношениямежду хората си. Той израбо-тил първият морален кодекс.Обучил и повишил боеспо-собността на армията си. Такав 56 битки успял да победиостаналите племена и власт-вал над цялата територия. Спе-челил си уважението на всич-ки племена и бил признат заобщ вожд.В историческата традиция

top related