САМОКОНТРОЛ И РЕГУЛИРАНЕ НА ЕМОЦИИТЕ

Aмигдала

Амигдала представлява набор от

ядра в мозъка, разположени в тясно

сътрудничество помежду си.

Амигдалата е част от лимбичната

система, която е отговорна за

регулиране на емоциите.

Амигдалата най-често се свърза с

емоциите като страх и тревожност.

Свързва се и с чувството на

удоволствие, в отрицателен смисъл

т.е. на агресия. Амигдалата реагира

в отговор на неприятни гледки,

усещания и миризми.

Състояния като гняв, отбягване и определени защити, се активират, благодарение на

амигдала. Тя също така е отговорна и за задействането на наследствените признаци

на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността,

аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите и

шизофренията.

Правени са изследвания с маймуни, ненавършили шест месеца с повредена

амигдала. В последващото си развитие те са показали лоша социална адаптация. И

причината тук не е само в емоционалната проява на страх, но и във възможността да

предугаждаш, и да разпознаваш тази емоция у другите. Тази увреда се свързва с

развитието на аутизма и социалната слепота. Както става ясно, амигдала играе

огромна роля в изява на такива важни емоции като страх, гняв, агресия, но и като

център, който помага за бързо разпознаване на тези емоции у другите. По този начин, тя

е отговорна за реализацията на социалната активност у хората.

Заетостта, работата върху не-емоционални умствени задачи

потиска амигдала – ето защо чрез заетостта и работата

можем да контролираме негативните емоции.

Democrit.com. разкриват, че хора с рядка генетична мутация,

известна като синдром на Уилямс, чиито мозъци работят

абнормно в социални ситуации, имат странно и неадекватно

поведение.

Учените сравнили мозъците на хора, страдащи от синдрома на Уилямс, с тези на

здрави доброволци. Целта била да се разкрият мрежите и участъците в мозъка,

управляващи социалното поведение, и на тази база да се установи дали има разлика

във функционирането им при двете групи.

Оказало се, че на хората със синдром на Уилямс им липсвали 21 гени в хромозом 7 -

дефицит, който затормозявал реакциите им на социални ситуации. Учените отдавна

подозирали, че подобно поведение може да е свързано с дефекти в начина на

преработване на информацията в амигдала - структура, разположена дълбоко в

мозъка и за която вече се знае, че играе важна роля в управлението на социалното

поведение на човека. Хора с увредена амигдала често демонстрират недостиг на

социални умения и способности.

У нормалните доброволци учените установили наличие на сложна невронна мрежа,

посредством която амигдала била контролирана. У страдащите от синдрома на

Уилямс, напротив, тази мрежа била разрушена.

Самоконтрол

Орбито-челната кора, намираща се най-отпред в челния дял, пренасочва

нецелесъобразните, импулсивни реакции в полза на социалното поведение.

Изследване в NeuroImage, показва, че егоистите

и хората с нереалистично високо мнение за

себе си имат по-ниска активност в тази зона.

Колкото по-точна е самооценката, толкова по-

активен е предният дял на мозъка.

Участниците в проучването отговаряли на

въпроси, които изискват сравнение между

личните качества и тези на околните. Мозъчната

им дейност в това време била наблюдавана на

скенер.

Според специалистите откритието може да помогне за подобряване на разбирането

на мозъчните функции при възрастни, зависими или депресирани хора, което е важно

за правилното лечение.

Челен (фронтален) дял на мозъчната кора

Челният дял е една от най-интригуващите и в същото време една от най-сложните

области на човешкия мозък. Смята се, че той е седалището на разума и висшите

интелектуални способности. Посочен е пример от миналото с каменоделец, който е

претърпял инцидент по време на работа. Железен лост е преминал през бузата и

излезнал от горната част на неговия череп.

След успешното заздравяване на дупката рабоникът живял още 12 години.

Първоначално се бил върнал на работа, но вдействителност не бил вече същия човек.

Ако преди е бил забавен, добър към всички, разговорлив и сериозен, то след

инцидента станал безразличен, невъздържан, неучтив. Като цяло паметта и уменията

му в работата са си останали същите, не е загубил способностите си и все пак

наистина не бил същия. Скоро след това спрял да се труди и решил да изкарва

прехраната си по панаири, показвайки раните си. Смъртта му настъпила при доста

неясни обстоятелства, които наложили да се направи аутопсия. Изследването на

мозъка му показало, че значителна част от челните дялове на двете полукълба или била

увредена или напълно унищожена. Това не засегнало разума, а личността-просто се

превърнал в друг човек. След описанието на този случай били изследвани много хора с

увреждания на префронталните области на кората. Било установено, че се

наблюдават промени в настроениято, поява на нови интереси, грубо отношение към

хора, дори към близки, просташки шеги и тн.

Активността в някои болкови центрове не намалява при облекчаване на болката с

плацебо. Следователно плацебо не блокира сетивните пътища на болката от кожата

до мозъка, но мозъкът интерпретира тези сигнали по различен начин като естествени

болкоуспокояващи вещества. При хората, получили облекчение на болката от

плацебо, е наблюдавано силна активация на областта, отговорна за когнитивния

контрол – префронталната кора. Повече "Активната съставка" на плацебо е

собственият ни мозък.