comenius project 2013 let’s be artists in mathematics От ... · Един ден това...

От

Ан Томпърт

Ню Йорк 1990

Let’s be artists in mathematics

Comenius project 2013

ЦДГ "Синчец", България

Дядо Танг и малката Су били седнали в задният двор под

прасковеното дърво. Те се забавлявали правейки един на друг

различни фигури с техният танграм.

-Нека да измислим приказка за феи-лисици- Чу и Ву Линг-

предложила малката Су. Тогава дядо Танг направил фигура на

лисица със своите седем фигури от танграма.


После направил втора лисица

със седемте фигури

от танрама на малката Су.

Тя запляскала с ръца от радост.


Въпреки че Чу И Ву Линг били най- добри приятелки,

те виниги се състезавали по между си.

Един ден това съперничество сложило край на тяхното приятелство.

Те стояли под своето любимо върбово дърво,

близо до реката, и разговаряли за техните магически способности.


-Аз мога да се превърна в заек бърз като светлината-

хвалела се Ву Линг- обзалагам се- ти не можеш това.

- Мога- казала Чу.

-Не можеш- заяждала се Ву Линг- между другото, действието е по-

силно от думите- казала тя и се превърнала в заек.


И преди Ву Линг да мигне, Чу се превърнала от лисица в куче.

Сега, когато Чу се била превърнала в куче, тя не само приличала на него,

но и се държала като такова- тя показала своите зъби и замахнала със

своята опашка. Ву Линг започнала да трепери и да мърда своя нос и уши.

-Не е зле- казала Чу, поглаждайки мустаците си- но виж какво по-добре

ще направя аз.


-Обичам зайците- изръмжала Чу- и смятам да те излапам!

Кучето се приближавало все по-близо и по-близо. Очите на Ву Линг

ставали все по-големи и все по-големи. Била толкова изплашена,

че не можела да мръдне от мястото си.

Но когато си помислила: „Мога да се спася само ако скоча горе на

върбата”.

Едно нейно духване накарало опашката и да се издължи, а ушите и

да се смалят. Ву Линг се превърнала в катерица.


Ву Линг подскочила на върбата и се покатерила на високото.

Тя си казала: „ Чу сигурно ще се превърне в котка, за да скочи след

мен на дървото. Но тя никога няма да ме хване, защото аз ще

скачам от дърво на дърво и тя няма да може да ме последва”

Разбира се, Чу си мислела да се

превърне в котка, но се досетила,

че точно това очаквала от нея Ву Линг.

-Какво да направя, за да я

изненадам?- мислела и мислела Чу

-Сетих се! Ще се спусна към нея от

небето.

Тя се превърнала в ястреб.


Чу кръжала в небето гледайки къде се е скрила на върбата Ву Линг.

В това време тя се спуснала под дървото оглеждайки се за Чу.

-Пи! Пи! Пи!- изкрещяла Чу, виждайки катеричката долу на земята.

Ву Линг потреперала.Заостреният клюн на Чу бил толкова страшен!

-Ако живеех в черупка Чу нямаше да може да ме нарани- помислила си тя.

Чу протегнала своите нокти, за да хване Ву Линг, но тя се гмурнала в

реката под върбата и нейните глава, опашка и крака станали

зелени и тя се превърнала в костенурка.


Ву Линг се качила на мъхест камък в средата на реката, мислейки че

се е спасила, защото изглеждала като част от камъка.

В това време Чу обикаляла наоколо търсейки Ву Линг.

Изведнъж, тя съзряла костенурката и се спуснала надолу, за да я сграбчи.

Но тъкмо стигнала до костенурката и тя се плъзнала във водата.

-Последвай ме, ако можеш- изкрещяла Ву Линг.

-Не се притеснявай- отвърнала Чу, спускайки се във водата след Ву Линг.

Нейното тяло пораснало и се поокрило с люспи. Тя ударила във водата

със своята огромна опашка, щракнала със страшните си челюсти,

защото тя се превърнала в крокодил.


Ву Линг обикаляла в кръг и се спускала все по-надолу и

по-надолу към дъното на реката.

Чу, която я следвала, я удряла силно с опашката си.

Стигайки до дъното, тя сграбчила заострената зъбата муцуна на Ву Линг.

-Ето, хванах те!- измучала през стиснатите си зъби Чу.

-Не, не си ме хванала- изкрещяла Ву Линг, ставайки все по-малка

и по-малка, променяйки цвета си от зелено в златно.

Тя се превърнала в златна рибка и изплувала между стиснатите зъби на крокодила.


Ву Линг се скрила в корените на папура. Чу завъртяла водата,

нападайки Ву Линг. Изгубвайки я от очи, започнала да се върти насам –

натам докато не я открила отново.

Ву Линг знаела, че Чу няма да се откаже докато не я открие.

-Трябва да отлетя от тук- помислила си тя.

Започнала да кряска, защото се превърнала в гъска.

-Па! Па! Па!- изкрещяла Ву Линг и отлетяла в небето.


Крясъците на Ву Линг изпълнили въздуха и ято гъски разперили крила,

за да я последват.

Чу наблюдавала небето докато крясъците постепенно заглъхнали.

Нейната ярост постепенно намаляла.

-Защо, защо играем тази игра?- проплакала Чу- аз никога няма да

видя отново Ву Линг.

Тя затворила очи и заплувала към дъното на реката. Докосвайки

дъното и хрумнала идея- тя изскочила от водата като гъска и отлетяла

след Ву Линг. Открила я на малък остров,

където ятото гъски било кацнало.

Решила , че ако не може да хване

Ву Линг, може да се нахрани с някоя

от гъските. Стигнала до острова,

но в този момент гъските

пляснали с крила и отлетели.


Миг по-късно Чу полетяла след Ву Линг и гъските.

Те били далеко и тя не можела да ги чуе или види добре,

но тя не позволявала това да я обезкуражи. Постепенно ги достигала.

Всеки мах на крилата я доближавал до ятото,крясъците ставали все по-

силни.

Чу се намерила рамо до рамо до Ву Линг.

-Уморена съм от нашата глупава игра- изкрещяла тя- хайде да се

върнем при нашето дърво.

Преди да успее да отговори Ву Линг, нещо ударило дясното крило на

Чу. Тя започнала да пропада. Бил я уцелил един ловец. Ву Линг полетяла

близо до Чу помагайки и със своите крила. Така те долетели до края на

една гора. Ловецът тръгнал към тях.

-Отлитай, спаси се!- извикала Чу.

- Не мога да те оставя!

С мощен рев Ву Линг се превърнала

в лъв.

Ловецът вдигнал лъкът си към него.

Ву Линг скочила и потъркала носа

си в неговата ръка. Изплашил се

ловецът и избягал.


Ву Линг и Чу се превърнали отново в лисици и се върнали в

бърлогата на Чу ,където Ву Линг се погрижила за нейната рана.

-Играли ли са след това тази игра?-попитала малката Су.

-Много пъти-казал дядо и- но вече били много внимателни.


-Тази приказка беше много интересна.

Хайде да измислим още една.- предложила малката Су.

Дядото подредил нейните 7 парчета от танграма.

-Може ли приказката да бъде за един мъж?-попитала малката Су

-Може- отговорил дядото- той бил много стар и много уморен и

искал да си почине за известно време.

-И той ли е дядо като теб?

-Да.

Малката Су подредила

парченцата от своя танграм.


-Това малко момиченце ли е?- попитал дядо

и.

- Да, също като мен. Тя ще стои и ще си

почива близо до дядо си.

- Това ще го направи много доволен-

отговорил дядото- какво ще правим сега

малка Су?

-Ще стоим и ще си почиваме заедно докато

мама ни повика за вечеря.


крайinterpret by Valentina

comenius project 2013 let’s be artists in mathematics От ... · Един ден това...

Documents