ЕньовденЕньовден

Празник на умиращото и раждащото се

слънце

Автор: Росица МилеваАвтор: Росица Милева

Посвещавам на двете си дъщериПосвещавам на двете си дъщери - - чародейкичародейки Яна Яна и Ралица, открили способността да носят радост и Ралица, открили способността да носят радост и надеждаи надежда на хората: едната с име, означаващо на хората: едната с име, означаващо река, посветила се на изкуството на лекаря, река, посветила се на изкуството на лекаря, другата с име на цвете и съзвездие, носеща в другата с име на цвете и съзвездие, носеща в сърцето си магията на музиката.сърцето си магията на музиката.

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни

всяка година.

Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

Денят се нарича още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Познат е още като Яневден, Иванден, Ивъндън, Иван бильобер или Драгийка.

На 24 юни църквата чества денят на На 24 юни църквата чества денят на

рождението на Йоан Кръстител.рождението на Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтечаили Предтеча, се ражда , се ражда няколко години преди Иисус няколко години преди Иисус Христос, за да прокара пътя Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв юдейския народ. Той пръв започва покръстването на започва покръстването на юдеите във водите на река юдеите във водите на река Йордан.Йордан.

Християнският празникХристиянският празник

Народните вярванияНародните вярвания

В народните схващания Еньовден бележи В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „св.Еньо започва да средата на лятото. В този ден „св.Еньо започва да кърпи кожухчето си”, а  Слънцето  става по-рано от кърпи кожухчето си”, а  Слънцето  става по-рано от всякога.всякога.

В ранни зори небесното светило се обръща В ранни зори небесното светило се обръща три пъти и започва вихрен танц. То „трепти“, три пъти и започва вихрен танц. То „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през „играе“ и който види това, ще бъде здрав през цялата година.цялата година.

Сетне, уморено от играта, се къпе в реките и Сетне, уморено от играта, се къпе в реките и езерата. То седи на небето по-дълго, къпе се в жива езерата. То седи на небето по-дълго, къпе се в жива вода и така, осветено и огнено, се обръща на вода и така, осветено и огнено, се обръща на другата страна. Оттогава  дните започват да стават другата страна. Оттогава  дните започват да стават по-къси, а нощите – да нарастват. по-къси, а нощите – да нарастват.

За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път.

Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Слънцето лудее в танцСлънцето лудее в танц

В нощта срещу В нощта срещу празникапразника

Нощта срещу празника се смята за времето, в което се разрушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят, когато действат различни свръхестествени същества - самодиви, вампири, паднали от небето змейове. Нощта срещу Еньовден до изгрева се мисли за благоприятна за различни заклинания.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Скритото имане

От прастари времена е вярването, че нощта преди Еньовден е най-подходяща и за гадания. Сънищата тогава са пророчески, а небето се отваря за магии. Билките са най-целебни, водата има животворна сила, цветята ухаят най-силно.

Сънищата са пророчески

Точно преди изгрев-слънце цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести.

Особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

Силата на водата

Звездите

• На Еньовден небесните светила полудяват. В полунощ срещу празника небето се отваря и стават чудеса. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Според поверието в тази нощ магическите създания се влюбват в

хора: змейовете - в девойки, а

самодивите - в юнаци. Особено привлекателна

за тях е музиката на овчарския кавал. Но

тези страсти са пагубни за простосмъртните.

Народът вярва, че на Еньовден първи обират лековитата роса ранобудните магьосници и вещици. На 24 юни те стават по първи петли. Злите старици се развихрят, защото денят е най-удачен за правене черна магия. На Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания от традиционния репертоар на тъмните сили.

По първи петли

В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки

придобиват най-голяма лечебна сила, която

изчезва с изгрева му.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки, лечители и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина - за всички болести и за "болестта без име".

С тревите и цветята, набрани С тревите и цветята, набрани на празника, се увива голям на празника, се увива голям еньовски венец, през който се еньовски венец, през който се провират всички за здраве. провират всички за здраве.

Той също се запазва и се използва за лекуване. С билките от него според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Еньовският венец

Традиции

На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването. В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.

За Еньовден е характерно За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „грабенето“ (краденето) и

„маменето“ на плодородието от „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка.нивите и добитъка.

Жени баятелки или Жени баятелки или магьосници отиват на магьосници отиват на чужда нива, събличат се чужда нива, събличат се голи и извършват голи и извършват различни ритуали. различни ритуали. Тогава стръковете на Тогава стръковете на нивата им се покланят. нивата им се покланят. Прав остава само един Прав остава само един стрък и това е царят на стрък и това е царят на нивата. Тогава нивата. Тогава магьосницата го откъсва магьосницата го откъсва и го носи на своята нива и го носи на своята нива или на нивата на този, или на нивата на този, който е поръчал който е поръчал „краденето“. Вярва се, „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и че с царя тръгва и плодородието на нивата. плодородието на нивата.

За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

““Радо ле, магьоснице ле! Радо ле, магьоснице ле! Ново е гърне купила,Ново е гърне купила,Турнала й билки да вариТурнала й билки да вариВарила и наричала:Варила и наричала:Омано, омай ми либе!Омано, омай ми либе!Въртиго, завърти либе!”Въртиго, завърти либе!”Пустата дюлюлянката,Пустата дюлюлянката,Дюлюлянко, задели либеДюлюлянко, задели либеот пътя, от кръстопътя.от пътя, от кръстопътя.При мене либе да дойдеПри мене либе да дойдеДвамата да се земиме.”Двамата да се земиме.”

Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

МагиитеМагиите

ЛадуванетоЛадуването

Срещу Еньовден всяка мома увива китка. В някои райони на България правят толкова китки, колкото са членовете на семейството. Момите се събират в една “честита” къща /всички в дома са живи и здрави/. Донася се от извора или реката “мълчана вода”. Тя се оставя на керемидите “да види звездите”. В нея се слагат китките с пръстените.

На заранта момите се събират пак и На заранта момите се събират пак и избират “Еньовата буля”.избират “Еньовата буля”.

Булята е момиченце Булята е момиченце — изтърсак — изтърсак (последно на (последно на майка). Обличат го майка). Обличат го като булка, слагат като булка, слагат му и накити, но му и накити, но булото е червено. булото е червено. Четири моми Четири моми грабват булята и я грабват булята и я разнасят из селото. разнасят из селото.

Като обикалят, момите пеят. Когато Като обикалят, момите пеят. Когато стигнат до кладенец, спират и играят “на стигнат до кладенец, спират и играят “на хоро”. После се връщат в къщи, сядат в хоро”. После се връщат в къщи, сядат в кръг на двора, донасят медника с китките кръг на двора, донасят медника с китките и Еньовата буля с вързани очи започва да и Еньовата буля с вързани очи започва да ги вади и нарича.ги вади и нарича.

Наричанията са най-разнообразни, шеговити, в стила на гатанката.

Гривни звекат под възглаве, бръкни, булке, извади пръстен. /златар/

Жълта дуля недозряла,търси място где да падне. /стар ерген/

Одрана крава през село реве, извади, момне, маламен пръстен. /гайдар/

Пет на нива, пет на лозе и петнайсет просо жънат. /момък от голямо семейство/

И така се пеят множество прокоби за богатство и И така се пеят множество прокоби за богатство и бедност, за щастие и нещастие в женитбата. След бедност, за щастие и нещастие в женитбата. След това момите се гощават и играят на хоро.това момите се гощават и играят на хоро.

В Русия, Белорусия и Украйна празникът се нарича В Русия, Белорусия и Украйна празникът се нарича Иван Купала.Иван Купала.

През нощта срещу празника не се спи, защото ходят магьосници и самодиви. Девойките пускат в реката венци със свещи и пръстени и също гадаят кога и за кого ще се омъжат.

На този празник вярващите прескачат На този празник вярващите прескачат

огньове и се къпят в реката. Те огньове и се къпят в реката. Те смятат, че така ще се прочистят от смятат, че така ще се прочистят от

греховете си и ще се радват на добро греховете си и ще се радват на добро здраве.здраве.

Според акад. Михаил Арнаудов трябва Според акад. Михаил Арнаудов трябва да търсим корените на Еньовден още да търсим корените на Еньовден още от дохристиянските обреди, свързани с от дохристиянските обреди, свързани с богинята богинята Fors FortunaFors Fortuna и нейния и нейния знаменит оракул в Древния Рим.знаменит оракул в Древния Рим.

Подобни обичаи има и при гърците. Подобни обичаи има и при гърците. Някои учени смятат, че българите са Някои учени смятат, че българите са заели празника от тях през ХІІ век.заели празника от тях през ХІІ век.

Но навсякъде ритуалите са свързани Но навсякъде ритуалите са свързани със слънцето, огъня, водата и билките.със слънцето, огъня, водата и билките.

Корените на празника

  Еньовден е най-дългият ден в Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Човек е прозрения и равносметка. Човек е част от Вселената и като всичко в част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на този свят е подвластен на космическите закони. Както космическите закони. Както Слънцето спира на този ден в небето, Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. какъв път да продължи по-нататък.

На Еньовден, най-виталния На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до енергия да извървим пътя до края на годината.края на годината.

Росица МилеваРосица МилеваСОУ “Трайко Симеонов”СОУ “Трайко Симеонов”

гр. Шуменгр. Шумен