РЕАЛНИЯТ СВЯТ ДА ВЛЕЗЕ В АУДИТОРИЯТА

акад. Иван Попчев

THE REAL WORLD TO ENTER INTO THE

AUDITORIUM

akad. Ivan Pochev

Abstract: Shortly is presented the International Student Call for Pluralism in

Economics. Regarding this, the attention on dead ideas that still walk among us is bring back

as well as one of the basic product of to day’s divided society – inequality that endangers our

future.

Key words: real world, pluralism in economics, dead ideas, inequality

Увод. Част от реалния свят.

Когато времената са добри, всички са като Пепеляшка

на бала.Тя знае, че в полунощ всичко ще се превърне в

тикви и мишки, но за момента е толкова забавно –

танците са страхотни, момчетата изглеждат

чудесно и питиетата идват точно навреме, а по

стените няма часовници. Това се случва с капитализма.

Забавляваме се докато балона се надува, и си мислим,

че ще се измъкнем пет минути преди полунощ. Само че

на стената няма часовник.

(Warren Buffett)

Към тази образна и достъпна фигура на капитализма може като

кратко отклонение да се маркира, че Уорън Бъфет е най-успешният

инвеститор на нашето време. От офиса си в Омаха, Небразка, без дори да

ползва компютър, той е с инвеститорски победи, които далеч надхвърлят

резултатите на колегите му на Уолстрийт или където и да било другаде.

Инвестиционните решения на Бъфет увеличават стойността си с 29

процента годишно, което води до създаването на инвестиционната

компания “Бъркшър Хатауей”, която е осмата по големина в света и се

оценява на 44 милиарда долара. Тази компания има три фирми за мрежов

маркетинг и според него това е най-добрата инвестиция, която е правил

някога. Бъфет се нарича Мъдрецът от Омаха и за 2011 г. и 2012 г. е третият

най-богат човек.

Сам Уорън Бъфет пише, че “Богатството ми се дължи на

комбинацията от факта, че живея в Америка, някои щастливи гени и

сложната лихва.” [6].

Реалният свят, определен като Пепеляшка има още много имена.

Един кратък списък включва такава поредица като: дигитално общество,

финансов капитализъм, постиндустриално общество, информационен

капитализъм, мрежово общество, кризисно общество [11], общество на

прекариата (несигурен пролетариат) [12], рисково общество, общество, в

което мъртвите идеи още бродят сред нас [5], общество на неравенството

[15], общество на възхода на капитализма на бедствията [3], общество на

знанието [7, 8, 10] и т.н. В социалните мрежи се дискутират и нови

характеристики на съвременното общество като: икономика на

споделянето (sharing economy), икономика на съвместната употреба

(collaborative consumption), икономика на равнопоставени (peer-to-peer,

P2P), икономика на on-line доверие и лична on-line репутация.

В една публикация на автора от 2010 г. “Турболентност, решения и

афоризми” съвременният свят се определя като свят на турболентността

2

[10]. В тази публикация целта бе подчинена на изискването за нови модели

и системи за вземане на решения, за нова парадигма на управлението.

Тъкмо това изискване е в основата на желанието ми сега да се напишат

тези редове като непретенциозно изложение за индуктиране

непротиворечиви мнения.

Всъщност доминиращото предизвикателство за тези редове е преди

всичко международният апел на студентите, който започва с твърдението:

It is not only the world economy that is crisis. The teaching of economics is

in crisis too, and this crisis has consequences for beyond the university walls

[18].

Това предизвикателство има резонанс към анализа на

икономическите теории и стари, и нови хетеродоксилни [2]. Това от една

страна, а от друга страна за да се търсят решения в необятния реален свят

вниманието на много учени се концентрира върху цената на неравенството

и как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни [15]. Липсват

съдържателни и възможно приложими отговори. Веригата е само: анализ –

констатация – традиционни пожелания. Почти като постулат е

твърдението: В днешния реален свят да заложиш на сигурното – това е

скъпо струващ риск.

Търсенето на нови реални решения, на нова парадигма на

управлението трябва да е в дневния ред на изследователи, анализатори,

мениджъри, законодатели, а защо не и на търсещи студенти и докторанти с

нетрадиционно мислене. Нещо повече. Моята надежда е новите решения за

реалния свят да бъдат генерирани предимно от млади хора.

1. Плурализъм в икономикса

Над 65 асоциации на студенти по икономика от повече от 30

държави вярват, че е време да се преразгледа преподаването на

3

икономическата теория. Тази вяра формира международен апел на

студентите за плурализъм в икономикса (an international student call for

pluralism in economics) [18].

Накратко в призива на студентите се казва:

• Време е да се преразгледа преподаването на икономикс и ние

сме неудовлетворени от драматичното свиване на учебните

програми;

• Това отсъствие на интелектуално разнообразие не само

задържа образованието и изследванията, то ограничава нашата

способност да се борим с многоразмерните предизвикателства

на 21-ви век – от финансовата стабилност до хранителната

сигурност и измененията на климата. Реалният свят трябва да

се върне в класната стая.

• Като единни без отчитане на границите между държавите ние

апелираме за смяна на курса без да твърдим, че има перфектен

отговор, но без съмнение студентите ще спечелят от излагане

на различни перспективи и идеи. Плурализмът не само ще

помогне да се обогати преподаването и изследванията и ще се

даде нов живот на дисциплината. Нещо повече, плурализмът

носи надеждата да доведе обратно икономиката в служба на

обществото.

• Три форми на плурализъм трябва да бъдат в същността на

учебните програми: теоретична, методологична и

интердисциплинарна;

• Теоретичният плурализъм подчертава надеждата от

разширяване на научните школи, представяни в учебните

програми. Ние не възразяваме срещу конкретни икономически

традиции, ние не избираме страна, а сме за насърчаване на

4

интелектуален изобилен дебат и изучаване на критични

контрастни идеи. Икономиксът често се представя като единна

съвкупност от знания, разбира се доминиращата традиция има

вътрешни вариации.

• Пълно и изчерпателно обучение по икономикс трябва да

стимулира балансираното излагане на различни теоретични

перспективи от обикновените научни школи на

неокласическите базирани подходи, до голяма степен

изключените класически, пост-кейнсиански, институционални,

екологически, феминистки, марксистки и австрийски традиции

между другите. Болшинството студенти от икономическите

специалности завършват без да срещат такива различни

перспективи в класните стаи.

• Много важно е сърцевината на учебните програми да включва

курсове, които осигуряват контекстно и благоприятно

рефлексивно мислене в икономикса и нейните методи като се

включва философия на икономикса и теорията на знанието.

Теориите не могат да бъдат независимо разбрани от

историческия контекст, в който те са били формулирани, на

студентите трябва систематично да се излага историята на

икономическата мисъл и класическата литература по

икономикс, а също така и по икономическа история. Сега

такива курсове или не съществуват или са маргинализирани в

края на икономическите програми.

• Методологичният плурализъм набляга на необходимостта от

разширяване на сферата от инструменти, използвани от

икономиката за търсене на отговори на икономическите

въпроси. Ясно е, че математиката и статистиката са критични

за нашите дисциплини. Но често студентите се обучават да

5

овладяват количествените методи без дори да дискутират ако и

защо те трябва да бъдат използвани. Избраните

предположения и приложимостта на резултатите, също има

важни аспекти на икономиката, които не могат да бъдат

разбрани използвайки изключително количествени методи:

солидното икономическо изследване изисква тези

количествени методи да се допълнят от методи използвани от

други социални науки. Например, разбирането на

институциите и културата може да бъде съществено подобрено

ако на качествения анализ бе отделено повече внимание в

икономическите програми. Въпреки това, много студенти по

икономика никога не изучават качествени методи.

Икономическото образование трябва да включва

интердисциплинарни подходи и да позволява на студентите да

се ангажират с други социални и хуманитарни науки.

• Икономиксът е социална наука: комплексните икономически

явления могат рядко да бъдат разбрани ако се представят във

вакуум, отдалечени от техния социологичен, политически и

исторически контекст.

• Имплементирането на такива форми на плурализъм могат да

включват:

o наемане на инструктори и изследователи, които могат да

внесат теоретично и методологично разнообразие в

програмите по икономика;

o създаване на текстове и други педагогически

инструменти, необходими за поддържане на

предложените плуралистични курсове;

o формализация на сътрудничеството между социалните и

хуманитарни департаменти или създаване на специални

6

департаменти, които биха могли да се грижат за

интердисциплинарните програми, хармонизирайки

икономикса и другите участници;

• Промяната ще бъде трудна – това винаги е така. Но това вече

става. Всъщност студентите от цял свят започнаха промяната

стъпка по стъпка, организирахме работни групи, семинари,

конференции, анализирахме текущите програми и съставихме

алтернативни програми, започнахме да се обучаваме сами и

други на нови курсове, които ние бихме искали да изучаване.

Ние създадохме университетски групи и национални и

международни мрежи.

• Промяната трябва да дойде от много места. Сега ние Ви каним

– студенти, икономисти и не икономисти да се присъедините

към нас и да създадем критична маса необходима за

промяната.

• Плурализмът в обучението по икономикс е важно за

здравословен публичен дебат. Това е същината на

демокрацията.

Накратко това е същността на международния апел на студентите за

плурализъм в икономикса. Тази същност не се нуждае от коментар, а

поставя много въпроси пред образованието.

Образованието е извън рамките на това изложение, но с оглед на

дискусиите, следващите седем реплики биха били полезни и за нашата

система за висшето образование, от което едва ли не по дефиниция няма

доволни.

Първа реплика: Администраторите са поели контрола над

училищата и университетите, като налагат един “бизнес модел”, който се

приравнява с пазарните отношения. И въпреки, че стандартите са паднали

7

неимоверно, лидерът в тази глобална “индустрия” е САЩ. Идеята е да се

борави с различни стоки, наречени “дипломи” и “завършили студенти”.

Университетите се стремят да се конкурират не по показатели за по-добър

начин на преподаване, ами чрез предлагане на “луксозни оферти”,

включващи хубави общежития, разкошни спортни и танцувални бази,

изграждане на академични “звезди” в различни области извън

образователната система [13].

Втора реплика: Международните финансови институции като

Световната банка настояват за премахване на “неподходящите учебни

програми”, които не засягат икономически въпроси… икономика трябва да

се изучава още в началното училище” [13].

Трета реплика: “В Далас на децата във втори клас се изплащат по 2

щ.д. за всяка прочетена книга… във Вашингтон, окръг Колумбия на децата

в средните класове се заплащат суми за добро поведение и присъствие в

час [13].

Четвърта реплика: “… две най-красноречиви статистики… на

Института за икономическа политика:

• По-малко вероятно е бедните деца с академични успехи да

завършат колеж, отколкото по-богатите деца, които са се

представяли по-зле в училище.

• Ако все пак завършат колеж, децата на бедните се справят по-

зле от децата на богатите с нисък академичен успех.” [15]

Пета реплика: “Но средният американец получава едно средно ниво

на образование – и по математика, ключът към успеха в много области на

съвременния живот, образованието е под средното ниво. Това е по-точно

обратното в Китай, Корея, Финландия, …, където учениците се представят

значително над средното ниво на всички изпити (четене и математика)”

[15].

8

Шеста реплика: PISA на организацията за икономическо

сътрудничество и развитие класира българските 15-годишни на 47 място

по математика от общо 65, а Швейцария на 9-то, Финландия на 12-то,

Австрия – 18-то, Великобритания – 26-то.

Седма реплика: “Шокиран бях до каква степен университетът

изобщо не те подготвя за истинския свят – не можах да повярвам, че

следва модела на началното училище и гимназията: програмира те какво да

мислиш, вместо да те учи как да мислиш.

Висшето образование продължава да свързва ученето с наизуставяне

на факти, което за мен е най-маловажният елемент. Ключовите атрибути

на обучението в новата икономика ще бъдат: любопитство, дисциплина,

проницателност, противоположно мислене” [1].

Когато студентите поставят въпроса за отсъствие на интелектуално

разнообразие и невъзможност да се борят с предизвикателствата от

финансовата стабилност до хранителната сигурност и измененията на

климата, трябва да се започне с идеите от последните тридесет години,

които вече се определят като мъртви.

2. Мъртвите идеи

Постулат на Фъргюсън: Криза е, когато не може да си

кажеш: “Да забравим това”.

За мъртвите идеи, а според някои и зомбирани идеи, започна твърде

концентрирано да се пише след кризата от 2008 г. [5]. Не малко

изследователи като отбелязват добре познатата теория на Адам Смит

намират, че отклоненията от тази теория не могат да бъдат формулирани

само чрез нейното минимално модифициране. Нещо повече. Някои идеи,

макар и доказано погрешни и опасни са трудни за убиване. Характерно е

9

следното твърдение на Джон Мейнард Кейнс в неговия класически труд от

1936 г. “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”.

“Идеите на икономистите и политическите

философи, били те правилни или погрешни са много по-

голяма сила, отколкото по принцип се смята. В

действителност светът се управлява от нещо съвсем

друго. Практичните мъже, които смятат, че не се

поддават на каквото и да е интелектуално влияние,

обикновено робуват на някой покоен икономист.”

Една кратка систематизация [5] на зомбираните и зомбиращи пет

идеи, които докараха глобалната финансова система до ръба на пропастта

са:

• голямото спокойствие: идеята, че периодът започнал през 1985

г., се характеризира с безпрецедентна макроикономическа

стабилност;

• хипотезата за ефективните пазари: идеята, че цените,

генерирани от финансовите пазари, представляват възможно

най-добрата оценка на стойността на всяка инвестиция;

• динамичното стохастично общо равновесие: идеята, че

макроикономическият анализ не бива да се занимава със

съвкупни показатели като търговския баланс или нивата на

дълга, а да се базира най-вече на икономическите модели на

индивидуалното поведение;

• теорията на процеждането: идеята, че политиката

облагодетелства заможните, в крайна сметка ще помогне и на

всички останали членове на обществото;

• приватизацията: идеята, че всяка функция, поета сега от

държавата, ще бъде изпълнявана по-добре от частни фирми;

10

При разкриване на смисъла на зомби идеите на зомби икономикса се

приема [5], че се използва определението на Д. Кейнс “animal spirits” като

“духове”, които според вуду религиозната практика са “зомби”, т.е. дух

дал живот на мъртвец, съживяващ чрез магия мъртво тяло. В съвременното

разбиране зомбиран човек е този, който извършва работата си механично,

без собствена воля, без смисъл.

Общият коментар на горните зомбирани пет идеи [5] е че:

• хипотезата за ефективните пазари и динамичното стохастично

общо равновесие са в сферата на математизираната

икономическа теория, а приватизацията е политически

постулат, извлечен от тези абстрактни идеи;

• голямото спокойствие и процеждането са просто клишета,

които претендират, че обясняват начина, по който

функционира икономиката.

Петте идеи изброени по-горе носят различни имена: тачъризъм,

рейгъномика, икономически рационализъм, Вашингтонски консенсус,

неолиберализъм или пазарен либерализъм.

В посоката на нюанси към същността могат да се посочат два

примера:

• За Маргарет Тачър с вярата и идеите на пазарния либерализъм

свидетелстват две фрази: “Който иска да се връща – една дама

не връща назад” и “Няма алтернатива” (често съкращавано на

TINA – There in No Alternative”) [5].

• За Роналд Рейгън често се изтъква следното негово изказване:

“Правителствената гледна точка за икономиката може да се

сведе до няколко кратки правила: облагай с данък всичко,

което мърда, ако продължава да мърда го подложи на

регулации, а ако спре да мърда го субсидирай.” [2].

11

Истинският провал на хипотезата на процеждането е неравенството в

обществото, за което може да се отдели повече време.

3. Неравенството

... но в днешна Америка гордото твърдение

“справедливост за всеки” е подменено с по-скромното

твърдение “справедливост за онези, които могат да си

я позволят”. А броят на хората, които могат да си я

позволят тази справедливост, бързо намалява.

Джоузеф Стиглиц (2012)

Изследователите на равенството и неравенството много често

започват с приетата през 1776 г. Декларация на независимостта, според

която всички хора са равни. Независимо, че почти след два века се приема

законодателството за гражданските права в САЩ, а равенството, както се

вижда, предстои. Числата са категорични – “десетте процента най-богати

хора на планетата притежават 85 процента от богатството на света, докато

други 50 на сто от хората притежават само 1 процент от него” [2].

Общоизвестна истина е, че около 10% от населението на планетата

живее с по 1 щ. д. на ден, а почти половината от човечеството – 3.5

милиарда души преживяват с по-малко от 2.5 щ.д. дневно. Тази редица от

тъжни числа може да се продължи с 1.1 милиард души, които страдат от

недостиг на вода, 2.6 милиарда не разполагат с елементарни санитарни

условия за живот, а 1.6 милиарда пък не ползват електричество [2]. Тази

числа са само груб контур на неравенството. Нещо повече, според [17]

най-стъписващото е, че 95% от растежа на доходите в САЩ между 2010 г.

и 2012 г. се пада на най-горния 1% и от тук категоричният извод:

неравенството не е случайност, а същностна черта, “естествено”

12

състояние на капитализма, която може да се коригира само с намесата на

държавата. Основният закон за неравенството според Т. Пикети, е че

когато възвръщаемостта на капитала е по-висока от растежа на БВП,

тогава доходът от капитала расте по-бързо от трудовото възнаграждение

[17].

След кризата от 2008 г. се доказа по безспорен начин, че глобалната

икономическа система е нестабилна, а следователно и неефективна. Със

силата на аксиома може да се напише: неравенството ражда

нестабилност, а нестабилността ускорява нарастването на

неравенството.

Но още по-убедително след 2008 г. може да бъде изведеното

твърдение, че финансовата система по дефиниция е изначално

несправедлива и е извън нормите на честната игра, а тогава алчността

е по-голяма от инстинкта за самосъхранение.

Почти безкритично цялата глобална икономическа система

оправдава и признава всякаква печалба. Ръстът във финансовия сектор,

като дял от националния доход е допринесъл за увеличеното неравенство –

както за богатството, създадено на върха, така и за бедността на дъното.

При разглеждане на финансовия капитализъм, финансовият ливеридж

проявява тенденция да доминира над капитала, а финансовите пазари да

доминират на традиционната индустриална и селскостопанска икономика.

Диагнозата на нарастващата несигурност на съвременното общество

е: богатите стават по-богати и по-малобройни, а бедните все по-бедни и

по-многобройни, а т.н. средна класа – незабележима. И проблемът е не да

няма богати хора, а да няма бедни хора.

Безусловно, тъй като се приема, че работната заплата е основният

източник на доход, то високата безработица и ниските заплати е най-

важният източник на неравенството. Данните за САЩ за 2011 г. показват

следното: “намиращите се най-високо в социалната прослойка – 0.1-ят

13

процент, получаваха за ден и половина онова, което 90% от най-долните

слоеве получаваха за година, а най-богатите 20% получаваха доход след

облагане с данъци по-висок от този, който 80-те процента на дъното общо

получаваха. ... През последните три десетилетия възнагражденията на

хората с ниски доходи (90-те процента на дъното) са нараснали само с

около 15%, докато при единия процент на върха този ръст е почти 150%, а

при 0.1-ия процент то е 300 процента” [15].

Но неравенството е не само при богатството и доходите, а и при

много други показатели, които се включват в стандарта на живота като

сигурност, здравеопазване, образование и др. Показателно е, че бедните в

Америка имат продължителност на живота, която е почти 10% по-ниска

отколкото тази на хората на върха [15]. Неравенството се проявява и като

причина и като следствие от разрушаване на социалното единство,

социалното разбирателство и загубата на чувството за идентичност. Нещо

повече, макроикономическите модели не отдават голямо значение на

неравенството, а от там и като следствие върху разделението.

Неравенството не само се случва, то се създава тъй като реалните

пазарни сили съдействат за неравенството, а държавната политика

формира пазарните сили и конструира безупречно функционираща

фабрика за неравенства.

Класическата икономическа теория “оправдава” неравенството на

индивидуалното богатство с индивидуалния принос в общественото благо

на всеки за обществото. Това от една страна. От друга страна

неравенството е и стимул за образование, труд, инвестиране и т.н.

Безусловно има немалко примери за хора по върха, които са гении в

бизнеса. Например Стив Джобс беше 110 в световната класация на Форбс,

а Марк Зукърбърг беше 52-ри, но винаги се отбелязва, че тези “гении”

стъпиха на раменете на Тим Бърнърс – Лий – създателят на световната

Web мрежа, който никога не влезе в класациите на Форбс, тъй като

14

предостави своята идея безплатно, което ускори развитието на Интернет.

Разбира се, милиардери не станаха Алън Тюринг, А. Айнщайн,

откривателите на лазера, транзистора, откривателите на мистериите на

ДНК [15].

Неравенството се отразява отрицателно на икономическия растеж,

ефективността, върху икономическото и социално поведение. Нещо

повече. Неравенството лишава от съдържание демокрацията.

Пол Кругман в “Олигархията, американски стил” отбелязва:

“Крайната концентрация на доход е несъвместима с реалната демокрация.

Може ли някой сериозно да отрече, че политическата ни система е

развратена от влиянието на големите пари и че развращаването се засилва,

тъй като богатството на едно малцинство расте все повече.” [15].

Формално, неравенството може да се разгледа тристранно:

• да ограничим излишъците на върха;

• да усилим средната класа;

• да подпомогнем хората на дъното.

БВП на глава от населението, както и други измерители на дохода не

са адекватни мерки на благосъстоянието, не показват какво се случва с

мнозинството хора в обществото. Може да се счита, че БВП показва само

колко добре функционира икономиката, влияе положително върху нашите

възприятия, относително добър сравнителен измерител е за различни

държави, но не показва какво се случва със стандарта на живот.

Често като измерител на неравенството се използва Джини

коефициент (Gini coefficient) [5, 15]. Джини коефициентът е равен на нула,

ако няма неравенство, ако целият доход отиде при хората на върха, то

Джини коефициентът би бил равен на единица, т.е. имаме перфектно

неравенство. Според някои средни данни, обществата с ниско неравенство

имат Джини коефициент около 0.3 и по-нисък (Германия и скандинавските

15

страни), а с коефициент 0.5 и нагоре, т.е. с голямо неравенство са страни от

Южна Африка и Латинска Америка. [5, 15]

Интерес представляват различни идеи и дискусии, например в Г-20,

ОСИР и отделни държави, за промяна на измерителите на икономическите

резултати, но това е друг проблем.

Едно твърдение обяснява, че неравенството е продукт на

абстрактните пазарни сили. Пазарите се моделират от законите,

регулациите и институциите. В моделирането основно участват държавата,

обществените и социални системи, норми и институции.

Неравенството се влияе явно или неявно и от дискриминацията по

пол, религия, възраст, етнос, страна, географска област и т.н. върху такава

дискриминация въздействието на пазарните сили може да не е съществено.

Както се отбеляза, пазарните сили се моделират от законите,

регулациите и институциите или в крайна сметка от политиката.

Следователно, макар само теоретично погледнато, могат да се накарат

пазарите да работят по-добре, т.е. да се създадат повече равенство на

шансовете.

Дж. Стиглиц [15] в този смисъл формира програма за икономическа

и политическа реформа, която би стимулирала едновременно

повишаването на икономическата ефективност, справедливостта и

шансовете. Тази разгърната програма е твърде обща, предполага едва ли не

консенсус на всички обществени и социални норми, институции и

системи. Такъв консенсус в обозрим хоризонт е невъзможен.

Тъкмо Дж. Стиглиц, които определи цената на неравенството, което

в днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. На въпроса: има

ли надежда? Дава следния отговор: “програмата за политическа и

икономическа реформа предполага, че докато пазарните сили играят

известна роля при създаването на настоящето неравенство, в крайна сметка

те се формират от политиката. Ние можем да оформим тези пазарни сили

16

по нови начини, които да стимулират равенството. ...Ние никога няма да

създадем система, при която да има пълно равенство на шансовете, но

поне можем да създадем повече равенство на шансовете. ... Днес

надеждата едва блещука.” [15]

Като се отдава значимото на Джоузеф Е. Стиглиц за пълния и

убедителен научен анализ на “цената на неравенството”, кратко може да се

маркира, че той е автор на много книги, носител на Нобелова награда по

икономикс за 2001 г., председател на Съвета на икономическите съветници

на президента Бил Клинтън, главен икономист на Световната банка,

преподавател в Колумбийския университет.

Нобеловият лауреат по икономика за 2008 г. Пол Кругман пише

“Джоузеф Стиглиц е безумно добър икономист.”

Без да се внася безперспективност, неуправляемост и

непознаваемост трябва да се маркира, че освен неравенството, обществото

няма консенсусни решения за кризите, при това не само финансови,

енергийни, суровинни, екологични, политически и религиозни, но и за

сивата икономика, корупцията и може би да спрем само до тук за да не

ситнем до очакваната световна хиперинфлация.

Едва ли би подействало много успокоително определението от

средата на XIX век на историка Томас Карлайл за икономиката като

“тъмна наука” [2].

А съвсем неубедително, а защо не и крайно може да се прочете в

написаното от Ранди Гейдж: “Погрешното управление на държавните

бюджети и социални програми, затриват богатството, вредят на всички, но

най-вече на бедните, като проправят пропаст между класите. Доста

вероятно е следващият Хитлер да не е расист, а демагог, който

подклажда народа да свали или дори да избие богатите.

17

А има толкова много измъчени хора без права, но с мислене на

жертви, на които нещо им се полага, които лесно ще се подведат по

подобна прокламация. …

Правителствата – дори най-добронамерените сред тях – са изконно

корумпирани и неправилно управляват. Те не създават просперитет, а го

разпиляват или му пречат. В най-добрия случай могат да създават среда, в

която свободното предприемачество да се развива – защото само

свободното предприемачество може да създава истинско богатство.

Чувствайте се предупредени: предстои сериозен икономически хаос,

породен от неуспешните опити на правителствата да управляват

икономиките. Хората, които разчитат на държавата за своите пенсии ще

пострадат, но тези, които се ориентират добре в ситуацията, ще разполагат

с повече възможности от всякога да натрупат своето богатство” [1].

Ранди Гейдж е световен експерт по Мрежовия маркетинг, гуру на

просперитета.

4. Очаквани стъпки

Категорично може да се констатира, че обществото търси решения

на проблемите от реалния свят, който е с все по-нарастваща сложност,

неуправляемост и несправедливост. Трудно е да се обхванат и изброят

немалкото широко обявявани международни, европейски, национални,

регионални, неправителствени, партийни, корпоративни, изследователски,

инженерингови, иновационни и т.н. програми и проекти срещу бедността,

безработицата, корупцията, неграмотността, антисоциализацията и други

недъзи на обществото. Резултатите са много често скромни, рядко се

коментират или плахо се споменават само като начало.

Това от една страна.

18

От друга страна анализатори и учени – изследователи са

организатори по целия свят на много конференции, симпозиуми,

уъркшопи, програмни групи, семинари, колоквиуми и т.н. в търсене на

нови идеи и решения.

Ограниченият обем не дава възможност за анализ и систематизация

на всички нови идеи и решения.

Част от тези идеи например са в новия подход, в който се включват

икономиката, която разглежда икономическите процеси през

загрижеността за екологията; поведенческата икономика, която отчита

взаимосвързаността между вземането на икономически решения и

психологията; невроикономиката, която обвързва икономиката,

психологията и неврологията; феминистка икономика, която гледа на

икономиката от позицията на жените [2]. Този списък на хетеродоксните

идеи се основава най-общо на отричане на хипотетичната фигура на

рационалния агент, който взема своите решения възоснова само на

максималната полза за него. Неговите хетеродоксни (отклоняващи се от

общоприетото) теоретични школи считат, че отделните индивиди в

действията си се ръководят и от настроенията и от обстоятелствата, а не

само от своя резултат. С други думи необходим е нов поглед върху

функционирането на хората като субекти на икономическите отношения, а

това са например хетеродоксните идеи [2].

Втория подход това са идеите на тези, които показаха кризата и

зомби икономикса. Тези идеи се фокусират върху постигането на:

• повече реализъм за сметка на по-малко строгост;

• повече равнопоставеност за сметка на по-малко ефективност;

• повече скромност за сметка на по-малко високомерие.

Като кратък коментар на тези идеи се предлагат следните мотиви:

“доминиращият акцент върху математиката и логическата строгост

19

придава на икономическата теория вътрешна съгласуваност, която липсва

при останалите социални науки. Няма голяма полза, обаче да грешиш по

вътрешно съгласуван начин. Теорията трябва да изостави безкрайно

рационалните, далновидни и асоциални субекти, чиито решения са били

основен предмет на нейните анализи през последните десетилетия. Остава

необходимостта да се абстрахираме от объркващата комплексност на

човешките процедури за вземане на решения, фокусирайки се върху

ключовите фактори в тях. От друга страна, факторите, които имат

отношение към макроикономическите анализи на световните пазари, може

да не съвпадат с онези, които имат отношение към пазара на труда или

анализа на макроикономическите показатели. Трите десетилетия, в които

пазарните либерали прокарваха политика, основана на идеята за

ефективността и на тезата за ефективността на финансовите пазари, не

подобриха особено икономическите показатели, но доведоха до драстично

нарастване на неравенството...” [5].

Може би ползотворни да са бъдещите решения, свързани и със

съчетание или допълване на тези подходи, които не могат да изключват

дигитална буря на безжичните технологии, видеоформатите, социалните

мрежи, cloud computing, Internet of things [11], Internet of everything, Big

Data, Big Dimensionality, проекта SyNAPSE (DARPA) и всичко около нас и

далеч от нас с Wi-Fi връзка.

Трябва да влязат в аудиториите и други подходи към реалния свят.

Ограничения няма, нито в рационалността, нито в аудиториите, които

чакат плурализма и неговите последици в служба на обществото.

За сега няма многообещаващи и успокоителни модели, алгоритми и

практики, които да се следват. Все пак да повторим отново Дж. Стиглиц:

Днес надеждата едва блещука.

Faciant meliora potentis.

20

Литература

1. Гейдж, Р. Рискът: новата сигурност – правилата са се променили.

Анхира ЕООД. С., 2013, 126.

2. Конаган, Д., Д. Смит. Книгата за парите или как функционира светът

на финансите. Книгомания, С., 2014, 256.

3. Клайн, Н. Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на

бедствията. (превод от англ. език). Издателство “Изток – Запад”. С.,

2011, 693.

4. Кругман, П. Завръщането на икономиката на депресията и кризата от

2008 г. (превод от англ. език). Издателство “Изток – Запад”. С., 2009.

5. Куигин, Д. Зомби икономикс. Мъртвите идеи още бродят сред нас.

(превод от англ. език). Издателство “Изток – Запад”. С., 2013, 312.

6. Оракулът каза. Уорън Бъфет за инвестирането, успеха и уроците на

живота. (превод от англ. език), ОБСИДИАН, С., 2013, 157.

7. Попчев, И. Икономика на знанието – образование и съвремие. В:

Сборник доклади от научна конференция с международно участие,

том III. Бургас, 2008, 10 – 17.

8. Попчев, И. Науката, образованието и времето. В: Сборник с доклади

от юбилейна научна конференция с международно участие, част II.

Смолян, 2007, 9-18.

9. Попчев, И. Рискът в новата парадигма. В: Мениджмънт и лидерство

(под ред. на доц. д-р Д. Панайотов). Издателство на Нов български

университет. София, 2008, 115 – 135.

10. Попчев, И. Турболентност, решения и афоризми. – Списание на

БАН, CXXIII, бр. 6, 2010, 85 – 89.

21

11. Попчев, И. Internet of Things и рискове. В: Сборник научни трудове

MATTEX 2012. Университетско издателство “Епископ Константин

преславски”. Шумен, 2012, i-viii.

12. Рубин, Н., М. Стивън. Кризисна икономика. О сновен курс за

бъдещето на финансите. (превод от англ. език), ИК “Труд и право”.

С., 2013, 396.

13. Стенинг, Г. Прекаратът – новата опасна класа. (превод от англ. език),

Издателство “ИнфоДАР”. С., 2003, 518.

14. Стиглиц, Д. Свободно падане. Америка, свободните пазари, кризата

и виновните за нея. (превод от англ. език), Издателство “ИнфоДАР”.

С., 2011, 518.

15. Стиглиц, Д. Цената на неравенството. Как днешното разделено

общество застрашава бъдещето ни. (превод от англ. език),

Издателство “Изток-Запад”. С., 2014, 241.

16. Bailey, I.D., J.M. Borwein, M. Lopez de Prado, Q. Jim Zhu. Pseudo –

Mathematics and Financial Charlatanism: The Backtest Overfitting on

Out-of-Sample Performance. – Notices, vol. 61, No. 5, May 2014, 458-

471.

17. Piketty, Th. Capital in the Twenty-first Century, N.Y., 2014.

18. http://www.isipe.net (open letter) An International Student Call for

Pluralism in Economics.

22