ВЛАДИМИР ПОПОВ

ИСТОРИЯНА СТАРИЯ СВЯТ1 ДРЕВЕНИЗТОК

ВЛАДИМИР ПОПОВ

ИСТОРИЯ

НА СТАРИЯ СВЯТ

1ДРЕВЕНИЗТОК

Ф Владимир Попов, автор, 2004

Ф Борислав Ангелов, компютърен дизайн на корицата, 2004

Ф Издателство "Абагар", Велико Търново, 2004 Издателство „Абагар“

15ВМ 954-427-606-8 ВелиКо Търново, 2004

Историята на стария свят се разделя обикновено на три

основни дяла според естеството на културно-историческите про-

цеси в хронологически и териториален обхват, както и според

цялостното състояние и значение на общественото, държавнсто

и културното развитие: древен Изток, древна Гърция и древен

Рим. Проблемът за историческото развитие на отделни страни и

народи в съседствос трите основни древни цивилизационни 06-

щности в обект главно на научни изследвания и не са изучавав

общия курс по история на стария свят, Отделни проблеми се изу-

чават чрез други исторически дисциплиникато тракология у нас,

чрез магистърски програми, различни курсове и висши семинари

в университетското обученив по история.

Настоящота изложение представлява допълнен осъвре-

менен вариант на лекции по история на древния Изток, четени

отавтора в продължение на много години във Великотърновския.

университет “Св.Св. Кирил и Методий”, в Софийския университет

“Св. Климент Охридски", в Пловдивския университет “Патриарх

Евтимий" и другаде както като отделна. учебна дисциплика,така

ив дисциплината “История на стария свят“. В текста са взети

под внимание общоприетите в научната литература оценки,

проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси.

Велико Търново, 2004г. автарът

|. УВОД

Древен Изток е термин с широко научно съдържание. На-именованието "Изток" е от гръко-римски произход. За древните

класически народи то имало предимно географско значение,тъй:като по отношение на Гърция и Рим страните ст тази район се

намирали по посока на изгревана слънцето. Без да се степену-ват по важност, съвременните характеристики на термина "дре-вен Изток" следва да се възприемат в няколко насоки.

Ако се приеме буквално античната традиция, терминът"древен Изток “има определено географско съдържание.Той се

отнася за историческото развитие на много народи, живели встрани, разположенинаизтокот Гърция и Рим. Едновременно с

това, терминът "древен Изток" има значение и като хронологи-чески етап в общоисторическия процес. Чрез него се обхващат

вай-старите цивилизации,които хронологическии духовно пред-хождали гръко-римскиясвят.

От друга страна, чрез понятието "древен Изток" се осмис-пя определена степен на качествено ниво на развитиена древ-нита цивилизации. Степенното различиесе отнася преди всичкодо нивото на обществено развитие, държавност, културно-истори-Чески постижения и ред други особености, съпоставени с т. нар.

внтичен гръко-римски свят.Древният изток се отнася за. обширни територии в пре:

делите на два континента - Азия и Африка. В този смисъл науч-нета литература налага две възприятия. От една страна,под Из-ток най-често се разбират прилежащите на Източното Средизем-

номорие територии от Африка и Предна Азия. От друга страна,границитена този свят се възприемат в доста по-широки изме-рения-на север до 42 северна ширина,на югдо зоната на тропи-ка на Рака,а от изток до запад от Тихия до Атлантическия океан(ако се вземо предвид финикийско-картагенската експанзия до:Гибралтар и Пиренейския полуостров). При този подход общест-вата от Индия и Китай и ред други общества от Средна Азия с

7

Невъзможно е да се изучава история чрез учебник или.каквото ида е учебно помагало. Таков подход е допустим семза придобиване на основни исторически познания, Универ-ситетскота обучание е наложило от миого време лекцианнияпринцип, чрез който тещатично се характеризират епок, процеси.иявления при определена факологическа основа. Академичнитпринципи налагат да св отчитат общоприетите в науката оценки,проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси. Желатаяно е дасе знав иличното отношенченаавторакъм разглежданите проб-теми. Тази особеност и използването на едни или други научниметодики поражда често интерпретационниразличия. които покрай всичко друго съдействат за припобиване на умечиеда свразбере по-олтимално историческата действителност.

При изучаввието ка исторнята св използват различни под-|. ходи. системи и методи. Обикновено у нас нажместо св възприо-ма историята па се дели ив общаи българска. Чрез общата исто:рия се изучавв. културна-историческото развитие на цалия поз-Нат свят. Историята на стария свят (наричана и стара история) восновна «вучна дисциплина при изучаването на тнар. обща ис:тория, Предмет на историята на стария свят в изучаването нанайграно обособилите са по времо общества и държави и техни:та културни постижения.

Хронопогическите граници на историята на стария свят.см изключително ширски. Тяхното начало до голямастепене ус-Ловно и сесвързва твърде тясно в едно или друго времес къо-нате праисторически епохи. Началото на изучаването на отдол-ите народи, общества, държавии култури е различно и вразпо-ловко във времето между Ми хил. пр. н.е. а в КякОи случаи ипо-къснс. За крайна граница на историята на старисвят абикновено со приема падането на Западната римска империя през476 с. сгед което започнал друг съществен период в историятана света, който в обект на изучаване чрез други научни дисципедини.В стдолни случаи някои университетски преподаватели сестклоняват ат общопривтите научки принципи и въвеждат свойпревула. като включватпоследните столетия на римската импе-рия в Средновековната обща история и в историята на Византия

Историята на стария свят со проучва чрез различни източ-ници, наричеки обикновена извори. Най-същестовно значение:имат писмените извори, който са изключително многообранипо характер и съдържание. Те са дело на отдепните народи аедно илидрио време и са написани на различни езицис разпичниПисмансоти, Голяма част от древните писмакости са развтени,което с гопринесло и за изучаването на древните взици. Понас-Тоящем пий. вов още и някои нераочетени писменисистеми инепроучени достатъчно езици - например линейното писмо "А".Важно знаценис имат и архволсичаските проучвания,

типолагическо скодстяона. резвитв се опроденят като древ.нолаточни.

Както ида се възприеме в територивлен плам,древкоиз-точният свят не заемал целия този географски врвал. Той обква-щал предимно поречията ка големите реки и някои други райо.ки, където имало по-благоприягниусловия за живот,

8 Североизточна Африка Най-рано възникнала египет:ската цивилизация. по долното и среднста поречиена река Нил.Тя бивдиала също и територията на съвременните държави Ли-бия. Судан, Етиопия, Сомалия, Тунис и др. Друг подобви само-стотепно обособен културио-исторически район ала източно.средизамноморското крайбрежие, където се намирали древни-тв страни Сирия, Фичикия, Палестина. Юпея и др, В пределитена тези страни в различно време възникнали и св рвзвили мно-жество малкии по-големи обществени и ранкодържавни ор-гакизации. отличеващи се със значителни куттурни постижония..

Друга. много важна гвографска зона. където се развилиранноцивилизационнипроцеси, била Месопотамия (или ощеМеждуречие. Двуречие), разположенав порочията на дветегопами предноазиатски реки Тигър и Ефрат. За няколко хилядигодини в Месопотамия се обособали множество общества идържавис високи културни постижения. Цялостното състояниена общаствоното развитие. На държавния живот и културата вМесопстаия в наложило този район да се определя в научнаталитература като един от найчспемите ранни центрове в истори:ческсто развитие на познатия свят,

мала Азия со разглежда на фона На древисизточиатаис-тория най-често като самостоятелно обособен район. Ст друга.страна в каучната питература се срещат И твърдения, Че общест-вата и кутурата на маловаийскита народи, колкото и да били.самобитни, не могат Да се разглелцат изолирано оп общите куптурно-исторически процеси в източносредиземноморските стра-нии в Месопотамия,

Подобно опредвление може да се даде Изастраните, раз:положени на изток от Месолатамия. В Елам.на Иранското платои другеде ъзникнали и се обособилив ранно времемножество:общества идържави, като около средата на | хил. пр. н.в. Персия

8

обхванала териториално цолия познат древнсизточен свят.Срадноазивтските страни и звмито ат Кавказко-Каспийскиярайон ся обект по-скоро само на научни изследвания и ке 06разглеждат в университетските програнм у нас.

Като превноизточни се определят в науката и големитеранни цивилизации по поречията на реките Инд и Ганг в Индия ив някои райони на Китай, независимо че общита ин типологи-чески особености са твърде различни в сравнение с каточносре-дизенноморскирегион. Тези страни също не са предмет наизучаванс в общия курс по история на стария свят.

Възникването и развитието ка най-ранните общества икултури в тези географски райони со обяснява до голяма стеленс влиянието на природонесграфските усповия върху истори:ческия процес. Взаимодействието на дроните общества с кон-крегната географска обстановка имало изключително важнозна-чение по онова време.

В научната литературасе срещат твърдения, че влияние:тона природоворафската среда върху дадено древно общество.било обратно пропорционалнока нивото на техническия уровен,тв.колкото по-слабо било резаитиета на техническата въоръ.Жженост на хората, толкова по-силно влияела върху обществото.географската среда, и обратно.

Геограбоките и природните условия на страните ст древ.ния Изток били твърде многообонзни и различни.Една от най-същественитв особености в съчетаването на голоми плодородни.речни долини с планински масизи или пустинин и полупустинни.абласти. В равнините по поречията на голомито роки имвло из-ключително благоприятни условия за развитие на земодслив.Обработваемите площи са напоявалии наторявали по естествен.Път при ожегодното разпиване на реките.

Особено благоприятни условия имало з големите равниниидолини край реките Нил в СевероизточнаАфрикаТигър и Ефратв Месопотамия, Инд и Генг в Индия, Хувнзъ в Китай и др. Много.Добрите условия за зомеделио по тези места позвопявали да 005Произвеждат големи количества зомедалска продукция (ионя:кога и до две рекопти) при сравнително ниското рутинно със-Тоянив ня зомеделската техника по окова време.

Населениетов тези райони започнала твърде рано да из-

ползва допълнително напояване чрез различни иригационнисъоръжения(водоеми, канали и др.), което довепо до увеличава-не на производствените ефективи. В страните с големи речни

допини твърде рано (още в някои от късните т. нар. праистори-чески епохи) се развило земеделието - първаначално мотично,

а спедтова и плужно.Появата и развитието на земеделието се приемат обик-

новено като една от най-важните предпоставки за възникванетона първите цивилизации в Изтока. С ранното земеделие и него-

вото развитие във времето се свързва традиционно и научнотаобяснение за възникването на първите земеделски общини и

еволюцията им във времето като ранни форми на обществен и

държавен живот.Географските и природните условия благоприятствали раз-

витието и на животновъдството. Началните занимания с живот-новъдство се отнасят също към последните праисторически епо-хи. Постепенно животновъдството се развило и утвърдило като:адин от основните стопански страсли. Древните хора от страни-

те на Изтока използвали и различните природни богатстваи су:ровини - камък, който се използвал в строителството,в изкуст-зата и другаде, минерални руди, от които добивали различни ме-тали и получавали метални сплави,глина, дърво и мнаго други.

Географските и природните усповия давали възможностпо онова време множество хора да се изхранват и съществуватизвън заниманията със земеделие и животновъдство чрез из-ползване на богатствата на живата природа- лов, риболови др.Вопните басейни на реките. езерата и крайбрежните води на.моретата били използвани за транспортс различни плавателнисъдове, за риболов и др.

Историята на древния Изток обхваща изключитепно про-

дължителен период от времв. В общия ход на развитието на чо-вешкото общество отделни племена и народи достигнали в ра3-

лична време едко или друго ниво на организация и културни пос-тижения. Ето защо, началото на историята на древния Изток не е

начало на историята на племената и народите от посоченитеге-ографски райони, а определен етап от тяхното цяпостно исто-

0

рическо развитие. Отделянето на тези качествени нивана раз-витие е до голяма степен усповно и се отнася за различно времеврамките на късните праисторически епохи от Мдо | хип. пр. н.в.

Крайната граница на историята на древнфизточния свят.също има до голяма степен уславен характер. Тя се свързва свремето на завоеванията на Александър Македонски в по-следните десетилетия на |М в. пр. н.в. и настъпилите след тованови качествени измененияв културно-историческото развитие,свързани с обособяването на характеристика за друга отделна.

впоха - епохата на елинизма. Тази граница не се отнася за 06-ществата и държавите например в Китай, Индия, някои районигот Средна Азия и др., където културно-историческото развитие.се осъществилос други особености.

Историята на древния Изток се проучва на основата наГолям по обем и многообразен по характер изваров материал.Древноизточните извориса открити главно при археологическипроучвания. В отделни случаи са намерени цели архиви,„например при Мари (по средното течение на р. Ефрат вМесопотамия), при Тел вл-Амарна в Египет, архивът на аси-Йуийския цар Ашурбанипал други, които имат важно значение.

Много паметници са известни както от археологическиразкопки, така и от други находки. Писмените паметнициса обект.на различни по характер научни изследвания,предметнаголямагрупа науки - история, археология, езикознание и др. с мно-Жестесто специфични научни клонови области.

Общоприето е изворите за историята на древния Изток

да св разделят традиционнона три основни вида:1) писмени паметници на езиците на народите от древния

Изток;

2) археологически паметници;3) писмени паметници на гръцкии латински език, дело на.

гръко-римската антична историография.Най-важно научно значение ст всички извориза истори-

Ята на древния Изток имат местните писмените източници,Те са.Налисани чрез различни писмености на отделните езици наМногобройните народи от онова време. Използвани са различни

а

пеомени систвии - пиктографско мамо (от гр. "пиктас” - картинаи графа” - пиша), йарогпифна, кпинописнаи други писмености.

Основните писмености с найчшироко разпространение.и продължителна употреба са разчетени в общи пунии още презХК ив качалите десетилетия на ХХ в, Разчитането ка писме:ностите е дало възможност да се проучат езиците на народите.стИзтока с основнита си характеристики и особености - синтак-сис, морфология,лексика и др. Научните изспеднания на писме-ните системи н езиците на народите от древния Изток продел-жават с различен успех до наши дни.

Прието е дзовноизточните писмени пакетници да е де-пят на два основнивища - документални и разказни (наративни),независимо, чо по различни приети белези те могат да се под-разделят и на много други категории. Документалните пиоменипаметнициса изключително многообразни по вид, форма, ха-рактор и съдържание.

Сред откритите документи най-инаго по количество (рриб-лизитепно няколко милиона глинена плочки,запазени сравни“.Телно добре или дошли до нас във вид наотделни фрагменти)са.т.нар. делови документи, Те са нноксобрезни по характер, от:нвсят се за различно вроме при отделите страни и съдържетразнообразни сведения. Най-често това. са адиинистративни ичастна документи - документи от и до дворцовите канцеларии,кореспонденция на владотели, понесония и отчети до тях, рез-лични писма на слъжностни и частни лица, кадастри, данъчнидокументи ат разаично встоство, частко-правми договори за по-кулко-продажби, за завми, за аренда И др.

Важно значениоза изучаване на общественото устрой.ство, стопанския хивот, развитието на правното дело и на многодруги въпроси имат и намерени законодателнипаметници, отна-сящи се за различни впохи в Месопотамия и Мала Азня.

Науката разпопага ис голямо копичество разказни нара-тиани) документи Те също са многообразни па виц, карактер исъдържание. Като своеобразна отделна група могат да бъдат.обособени различните царски надписи за отделни събития (глав-ко вовини), ветобиографички текстова за царе и велнкажи, овов-оврвзни хроники и пр.

те

„Особено важно значение за изучаване на политическата.история имат текстовете, ксито представляват летописко изло-жение на събития при управлекието настделнивладетелин р63-„дичниге страни, Летописниписмени паметнициса намерени 3.сгипетската история, за отделни периоди отисторията на Южна„Месопотамия, за Асирия и др.

Голямо количество текстове съдържат литературни гре-изведения. Състветствието им Със съоременните жанрови ка-тегории условнои най-често се определят като повести, митове,сказания и др. Много голяна количество текстове са от релй-гиозно естество и разкриват характернитеособености на ре-пигиозния живот и мирогледа по онова време. В други текстоввима сведения за различни научни знания.

Мкожоството писмена произведения, документи и иякото-е се откасят неравномерно за отделните епохи и стразяват доголяма стопен йнообразно застъпванито въпроси. В много слу-аи те не винаги са достатъчни за проучването както на отделни-тювпохи, пеоиоди и етапи от историята на древния Изток. така ина различнита въпроси, коато представляват нвучен. интерес.Независимо от това, тяхиско научно значоние з огромно.

„От средата на ХЖ в. в страните от древния Изток се про-веждат систомни аркоолстически разкопки на различниобекти.Те са дело ка много поколения учени и специалисти от различнистрани. Първите серисзни азхеопогически проучевния са извър:шани от френски, немски, английски и др. учени. Впоследствиевруеопагическита проучвания на древния Изток са. резултат отмножество експедиции от различни страни, включително н отместни археолози и специалисти от страните на териториите на.древния Изпак. Направени са много откритияи на нови, неизввст-нидо Хв. дровни цивилизации а Изтока, като хетската и др.

В резултат на археаногическите разкопки са открити и.проучени градовв и строителни комплекси, дворци, храмове идр. Намерени са огромно количество предаети и оръдия натру-да, произведения наизкуствата, блтови предмети и украшения идр. Откритите веществени паметници и произведения на изкуст:вата са важни източници за изучаване на историята и културата.от онова време.

1

„Обосокона грипа извориза историята на древния Изтокпредставляватписмените съчинения на гръцка и римски зеторипри развиткето ка гаъко-ринската историческа тводиция. В ре-дица съчиненияна провните антични автори са намерили мястамножество изпоженияна историята на древноизточните страниина отделни въпроси както исторически, кака и ло география,етнография, репигия и др. които представлявали интерес за то-гавешните читатоли.

Некои от древните гръко-римскиавтори като Херодот, идр. пътували в източните страни и можели да св заповнаят наиясто в една ипи друса степен с миналото и Културата Ка древно“източния сеят. Важна значвниа като извориза древния Изток.имат съчинанията на Хородст, който посетил Епипет и Вавипан,„Страбон, Днопар Сцилийски, Плугарх, Манетон, Берсс и др.

„Хронопотуята на събитиятв от исхорията на дравния Изтокеединст най спожнито испорни научни въпроси. Главната причи:наза това в липсата на системи за летоброено, които могат да.улеснят съвременните историци при угачияванато на последотапнестта,синхронизма и конкретното датиране на отделнитесъбития и факти. В някои ат дровнаизгочните страни са изпол-звани принципи и систвми за летоброене, които имат твърде:условен характер и дават непълни познания, гпавно за последваталността на отделни събития при управлението на едни ии.други владетели.

Сред запазения огроменпо количества писмен изворов.матаривл има множество сводения за уточняване на хроноло-гията, комго са проучяани вниматепна в наукага от края на ХХв.до последно време. От тези документи особено значение иматт. нар. царски списъци, каквита са намерениза отделни дрено-източни държави, многобройнитекстове сг различно естество и.заразлични опоки г отдолнито държави,които съдържат хроно-погичеоки савдения, някои по-късни исторически съчинения, ст:насяши се за страните от превния Изток На ввтори от слинис-тическага епоха, ката Бврос, Манетон И др.

„Хронопогията на събитията ст историята кадревния Изток.вустановена сравнително заповопителна засега в резултат на.пългогодишни научни изслеавания, продължили повече ст скала.

щ

120 години, Изпопавакиса множество документи текстове стрезлично встества. Някои въпроси св проучвднис помощта на.други науки - астрономия (ърез отбелязаните астрономическивления), фезмка и химия (с вадиоактивни изотопи), и др.

Така например документите, намерени при разкопкитевЕшнука имври в Месопотетлмй позволяват да сеустанави фактът,чецарят на Ешнуна Ибалпел, царят на Мари Зимрилим, царят на.Ствровавилонското царстоо Хамурапи, царят на Ларса Римсин.ицарят на Асирна Шамшнадад | били съвременници.

Пеопобна съпоставка на синхронизъм 06 разкрива стдо-кументите, открити при разкопките в Тел еп-Амариа в Египет. Спо-ред егилетскнто документи фараснът Аменхотеп М.- Екнатон бил.съвременник на царя на Митани Тускрета, нацаря Ка хетите Шу.Палугиуна|, ка царя ча Средновавилонското царство Бурнабу.ривш и на асирийския цар Ашурубалиг

„Ст падобка встество има и многа други дскументи - наеприцер ммрният договор, сключен след баткота при Кадеш привойната можду Египет и Хетската държава между вгипатския фа:рвон Рамзес П и хетския цар Хатушил 11, аскрийски нацписи,според които аоирийският цар Синахериб цярувап 960 години.преди Тукулти-Никурта . и др.

За оскова на нвучното възстановявана ка хронопогията.На събитията в дрвания Изток в използвана олинистическатади:настия на Сепевкиците. От качалото на установяването навпаст.на Селевк | в Месопотамия прев 311 г. пр. наз. най-напред назадвъв времето цо 747 г. пр. 1.9. о пъзстанавен списъкът на царете.ат Нововавилонокста царство.

Сред многобройнита писмони източнаци ог Месопотамияа запазен и списък на асирийски царв, който освен имената и.продължителностна управление по години съдържа и сваде:кия за кякол астрокомичаски явления, Установено в например.чеспънчевото затъмнение, отбелязано на 0-ата година от царуза:нето на Ашурдан ПЦ, о станало на 15. М1. 763 г. пр. ка. В резутат.на тази и друга особаноств списъкът на асирийските царе 6.Датиранс относително добра точност ат 811 до 648г. пр. н.в.Отбелязаните в текстовете астрононически яолония са.ивползвани и при други датировки.

15

Чраз съоставяна на данни от всички източници устанавяно съответствието между голяма чест ог династиите и опадепелите на големите древноизточнв държан, като Есллет, Асй-рип, стделките вавипонски царства, хетеката дърнава и др. Хою-нологията на царуването на отделните впадетеги и датрсаата.на събития и фикги е вьастановена сравнително задовопително.назад пъв времето до ХМ в. Пр. Н.6. с някаа различия в отдепнислучаи до окопо 10:15 гопини, както и с някои празнини и не:течности.

Източниците и оводенията в тях за. епоките преди ХУ/ в.пр. н.о. не 08, винаги ясни # скгурни. поради което и устано-вяването на хронологията за това време е значително по-трудив.«е довело до все още многа нерешени въпроси. 6 научната.атература от крея на КОС в. досега се срещат три кипотези закромопотическа последователност ня управлението на из-востните впадетали и стдепните съВития. Всяка отг трите хипоте-зи. се основава На различни аргументи, свързани съо синхро-низма и паралогите на отделните царе и династии.

Трите хипотези се отличават съществено по датиранеточа отдепнито събития. За тяхна сенова са приема праиато кауправлекиа на навилонския цар Хамурапи, шести продотавител.на Първа Аморейска (Вавилонска) династия от. нар. Старовеви.лонско царство. Първоначалко се използваше т. нар. "дълга"хронология, според която Хамурапи царувал от 1846 до 1806 г.па.не.

Несъответствията и големите разминавания при син.хронизиа на събитията наложиха корекции,довели до въвежда.нето в употреба нат. нар. "Къса" хронология, която практическиизтегли в по-близко време към Нас датирането на отделните съ:бития. Според лази хронология Хамурапи управлявал от 1728 до1688г. пр. на.

Научнатв изпедвания показаха, чо итван хипотеза за хро-копопкя ка събитията в дроения Изток нее точна, В везултат на.продължителинаучна дискусия през десетилегията след Вто-рата овотоянавойна се наложи съществана корекция И сввъз.приет. Нар. "средна" хронология. Споредтази хронология Хаму.рапи управпявал Старсвавилонокото царство ст 1792 до 1750 г.

тв

пр. .в. Пенастоящем "средната" хроналогия в възприета повюв-местна в науката, В отделните изследвания в научната питература се срещат несъществани разинчия, свързанис конкретни до-пълнитепни проучвания по различни въпроси.

Протекла в продължение на скало 4 000 години, история:та на древния Изток се стличавяа с изключително гапямо мнокс:авразне на периоди, процеси, форми и особености ка развитие.За това времесе Появили и разоили десатки общества и държа:Ви. Някои от тях съществузали твърде кратко, а други - по-дълго,като достигнала до значителен разцвет.

„Отделните девнсизточни народи и държави се развивалиа различно време и при различни успавия о протежение на хи:лядолетита пр. н.е. поради ковто 8 характеризират с много.конкретни и специфични особенасти. Наредс товав историчес-кото развитие на древния Изток св наблюдават и много общичерти и осованости, валидни в адна или друга степен За сичкиобщества и държави.

Обикновено са привия, че поради тази причина история.та на древния Изток не може да бъдв обект на точна периоди:Зация. тъй като при голямота многообразиев кулурно-истори-ческото развитие не винаги могат да се отделят качествено 050вобразни степени и периоди а развитив със значимост за целия.древен Изток като цяло. Изпалаваните в питоретурата схеми на.периодизация не 0. винаги общопрмети. Те имат преди всичкоУсповен характер. според белезите, конто оя основа на сдин или.друг научан подход.

Научните изследвания в общата проблематика ня древния.Ияток са свързанис обособяването На отделон научен клок, на.рецен дреена ориенгалистика. Древната ориенталистика в свъзана с широк кръг проблеми, препиетна множества отделнина!(Ка като история, езикознание, археология, право и др.

Основнута Центровеза научни изследвания и заниманияс древна ориенталистикаса прибритетьов университетите иГопомите состовии музви на страни като Франция. Германия,Великобритания, Русия. САЩ, Италия и др. Древната ориента.„лястика г ралаиа и в много други от европейските стрени истраните, разположени днес върхутеркторията на древния Изток,«вто Египет, Турция, Ирак, Иран, Сирия И др.

2 Древен жак. ”

През последните десетилетия се осъществяват научниизследвания в областта. на, древната ориенталистика и у нас вРепублика България. Български ориенталисти учихд и специали-зираха п различнистрани. Не малка група работа известно времев Центъра за древни езици и култури, докато същестаузаше8Софийския унизврситет “Св. Климент Охридски”. Понастоящем.а някаи университети и научни институциии звена има специ.алиста в различни областина древната ориенталистика.

твтв;

П. ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

1.увод

Египетската цивилизация се смята обикновено за най:дровнатв или вдна от най-презнита вусторията на човечеството.Тясе появила и просъществувала в продължение На няконка хи-дядопетия пр. нз. Сголемите проиени на цялостната картина каултурно-историчаския процес в последните столетия на ! хил.пр. не. Епипет постепеннозагубкл възможностита си за само:«товтелно съществуване и развитие и попаднал последователнавпопитицескита конфигурация на различни другв крупни древниБюрмации - на Персия, на олинистическита монархии. на Рин. апонкъско и на други държави от времето на ранната срепнове-ковив

Познанията, постижвнията и споманът за древния Египатв по-късните човешки поколения постепенно яли забравени."Останали в употреба само знанията от Библията, които макар инепълни, столетия наред били единствениза. хората ст средновекопието и впохата на ранния ренесанс. Египетската цивили-Защея в стритпрактически до голяма степен случайно а резулТат кавоенните компанина Наполеон Бонапарт в Египет

Началато на вгитопогията като наука за древния Египетв постазено о действителност от френския учен Жанфрансой.Швмполион (1760 - 1832г.). който пръв разчеп дренновгипетаката.писмена система и попожил началото на изучаването на взика,Ксторията и културата на тази древна страна От времето На Шам.волисн до наша дни егмятопогивта в отбелязапа огромен напре-Дък, като са извършени множество различни по хврактер научниизследвания, в резултат НА които познанията на съвременнатаНаука за тази дровна цивилизация са значителни. Независимосттзва, много Каучни въпроси все сще нямат задоволителни ро

те

вения, главно поради липов на достатъчно па количество и недодни по характр източници, и по друпричини.

Гедерафски и природни условия. Древната египетска.цизилазация възникнала се обособила по голяма част ст поре-«ието нарокаНип в Североизточна Африка. Отоворът На въпросазащо точно по тези места, е спожен и несигурен в много отно-шония. Още древността "бащата на историята" Херодот твърди.ча Египет бил дар на реката Нил и обикновеночестосе смята,чевъзприел това твърдение при посещението си в Египет катазилядолетно местно скяснение.

От различнипо характер писмени източници 9 известно,че дравните египтяни разбирали много добре възможиостта за.цялето си. съществуване с условията, които реката и долинатааколо нея осигурявали. Поради тази причина. река. Нал била.обожествяванав различни формив рамките на шмооките картиника полигоистичнито религиозни вярвания и продстави.

Река Нел протича в Африка в протежекие приблизително:около5 600 км. Североизточнатачаст на Африкаот т. нар. първи.праг до устието на раката е плодородна долина, дълга около 209ки и широка срейко ст 20 до 50 км, която представлява по съ.щество основната част от територията на древния Египет.Протежанието на реката в тази част било приблизително около»1,300 км. В географско отнашениеЕгипет се дели Ка Долен иГорен. Долен Египет с в соверния край на долината по долнато:течение на реката. Той в наречен от древните гърци Делта, тъйкато на тава място реката се разклонява. на. няколко големиръкава, преди да се влее в Срегиземно мора, и образува формата.на гръцката буква "делта" (изписвана, обикновено ката три-згълнид). Най-лъпноводен бил сеовроизточният ръкав.

Голямачаст от Делтата представлявалазаблатени места,ме винаги удобни за живоене и селскостопанска дейност. В тези:райони по-развито било животновъдствато. Горен Египет се смята.най-често от първия праг ня юг по протежение на долината касевер. Двето части на Египет били таърде различни в природо“географско отношение. По цялата торитория на долината на Нилв Египет имапо изклочително благоприятни условия за развитиеза полионо зомодопио. Тази особенаст се приема като един ст

2

най-съществените фактори за ранната появаи развитие на древ-ната егилетска цивилизация.

Териториятана юг ат първия праг на реката се наричаза.дрванаста най-често Нубия. Долна Нубия е между първия ивтория праг, а Горна с на юг от втория праг. По палечните тери-Тории между четвъртия и шестия праг на реката обикновена сенаричат Куш. В различно време вгилетската държава разши.ряввла границите си палач На юг, запад и изток з Африка ивВазлачни други посоки по източното крайбрежие на Средиземноморе до СевернаМесопотакия.

Рака Нил се образува ст два основни ръкава. Боли Нилизанра от районана екваториалнаАфрика и носи насевер голв.им количества растителна тиня. Сини Нип извира от Абисински:те планинии неговите води съдържат различни минерали. Дветереки Бели и Сини Нил со събират а одна около сегашната столицача Судан Хартуи. Сезонното топено на снеговете по Абисинскитепланини и дъждовете в тропическите области обуславят сже-Тоднота вязко увеличаване на водите на Нил и разливането им.по шерокитеритории извън коритото на реката.

Началато на прииждането на тези води и разливът започ-ВАЛО Около средета на меоешноли. Разливът постигал най-големи.размери през авгусъсептември. Смята 06, че за онова временивото на водата се повишавало с около 14 м за южнитетеритории и с скойо 10 м за северната част окопоДоятата нареката. Към средата. на октомери започвал отливът. Околосредата. на ноември нивато на водата се възстановявало внариалните граници на коритото на рекатя. За това време залатъпа с вода земи били обилно напоони и наторени с растителна:минерална тиня, кото правело почвата изключително плоо:Бощна.

Климатът не Египет бил твърде съществен фактор за жи:вста и развитието на страната. Още от дровносттав известно.Вбределанието, че заедно с Нил слънието царувало в Египет.Египет бил единственвта древноизточна страна.чинто тариториидостигали на юг до зоната на северния тропик, ковта с отра-Заввло на цялостната климатична обстановка. Климатът на огвт.нар. Герен Егилег представлявал непрекъснато лято Съо силна.

21

дневкасуха топликаи по-хладни нощи. Климатът в Делтата билпо-различен. Под влиянието на Средиземно море той бил по-влажен, мек и по-прохладен. Дъждовете в Египет били твърдередки,което принудило населението рано да започнеда използ-ва напояването от реката чрез канали и различни напоителнисъоръжения.

Географските условия били съществен фактор при исто-рическите условия от онова време и за пътищата и възможнос-тите за движение и съобщения. Долината на река Нил е обграде-на с няколко пустини - на североизток Синайската,на изток Араб-ската и на запад Сахара, наричана често най-вече в севернатаси част и Либийска. Делгата на река Нал е отделена от Азия спровлак, дълъг около 120 км. На юг от него по Червено море по-край залива Акаба се формирал естествен път през Синайския.полуостров към Мъртво море и от там към Палестина и Сирия.

На Синайския полуостров били открити и разработенимедни рудници. На север от столицата Тива, където Арабскатапустиня била. най-тясна (около 100 км), св формирал естественпът към Червено море, Арабския полуостров и Месопотамия. Тойпреминавал от Коптос по коритота на пресъхнапата много по-рано рака Вади Хамамат до Косеир. Естествени пътища имало и

на север към Средиземно море, на юг по реката към Нубия катериториите на съвремекните държави Абисиния и Судан, има-

ло пътища и из пустините и др.Картината на природните условия На древния Египет се

допьлвала естествено и от наличието на няколко големиоазиса,които имали съществеко значение за развитието на живота по-терктории, отдалечениот земите, разположени непосредственокрай долината на Нил. Територията на дравния Египет била харак-терна с наличието набсгата флора фауна,типичниза африкан-ската действитепност по тези географски ширини. Важноаначение имало наличието на някои минерали, строигелен камък,скъпоценни камъни (главно на юг към Нубия), глина и др., кситодревните египтяни използвали умело, макар и с цената наогромен труд.

Проблемът за населението на древен Египет е сложен ине може да се смята за окончателно изяснен в научно отноше-

22

ние. Обикновено се приема, че дравните египтяни,както и многодруга древноизточни народи, се образували от смесванета на.редица различни древни етноси и племена. Тези процеси протек-литвърде рено и корените им се отнасят далеч назад в различнитепраисторически епохи.

Главките етноси, които били в основата на древния еги-петски народ, ве приемат за явтахтанни за Северна и ИзточнаАфрика. Чрез внтрапологически методие доказана близостта сплемената от тропическата част на Източна Африка. Доказана еблизостта и с етносите от други райони на Северна Африка.Теоретическив литературата се приема и наличието на остатъциот т.нар. медитерански (средиземноморски) етнически енклави.

За по-късните епохи са налице и семитски примесии др.В научната литература са представяни различни опити и

модели за изясняванена етническата картина на древноегипет-ското население. Срещасе теория за “арийско-азиатски произ-.

ход", която обикновеносе смята за ненапълно доказанаи не сеприема от специалистите. Според друга теория населението вЮжен (Горен) Египет било от "африкански тип“, в останалите.райони било смес от тази група и семити, дошли по различнипътища от Арабия и страната Пунт (по югозападното крайбре-жие на Червено море) или от Азия по крайбрежието наСредиземно мсре и Делтата.

За района на Делтата се приема наличието на по-другонаселение, определяно с множество различни термини. Насе-лението и езикът в древния Египет се определят много честа внаучната литература според стделни изследователи като при-надлежащи към т. нар. хамитска група, а според други авториимали семито-хамитски характер.

ИзВери. Историческата наука разполага с много и раз-лични по характер източници за историята на древния Египет.Прието е те да се делят на три основникатегории:1) древноеги-петски писменитекстове, 2) архаопогически паметници и 3)пис-мени сведения на антични автори от гръко-римско време.

Оснсвно значение за проучването на всички въпроси,свързани с древния Египет, имат сведенията,ксито се съдържатв оригиналните писмени египетски документи. Тези източници

23

са многообразнипо характер и се отнасят за различни епохи ипроблеми. Както и при другите древни страни, голяма част огсътвореното по онова времене св е запазило по различнипри-чини. До наши дни е достигнала сравнително малка част от съз-дадените писменитекстове и документи. Сведенията,с които на-уката разполага,осветляват неравномернои недостатъчнокактоотделни важни за науката проблеми, така и състоянието презразличните епохи. Най-якачителната частот запазенитедо днесписмени източнициса открити при археологически проучвания,извършвани с различна интензивнест от втората половина на.ХК в. до настояшия момент.

От времето на древния Египет не в намерен нито единписмен текст, който да представлява обзор на историята на стра-ната от типа на тези, които са създели древногръцките и римски-те историци. Няма и основания да се смята, че в имало опити втази насока, който не са запазани. Първият преглед на истариятана Египет е сътвозен едвапрезт.нар. елинистическа епоха,итона старогръцкиезик ст жреца Манетон за нуждите на политика-та на династията ча Птолемеите. Разказът на Манетон обхващалисторията на Египет ат най-древните епохи до времето на Пто-лемеите. От него са запазени само отделни откъсн.

Найеранни от писмените паметници са надписите отт. нар.архаична епоха. Те са записани върху стноситепно трайни ма-териали, които се запазват във времето, ако не са разрушенимеханично - аспудни плочи,керамика, слонова кост, по стенитена гробниците и пр. Надписите от архаичната епоха стразяватобикковено всенните победи на ранните фарасни,а по-късно ина техни военачалници. Сред тези текстсве като типов пример.най-често се приема победният надпис на фараона Нармер (илиМенес) от ! династия. Този надписе запазен върху голяма аспид-на плоча заедно с изображения на военните действия.

По-голямата част от надписите от архаичната епоха съ-пържап малко исторически сведения. Някои ст тяк представля.ват интерес, тъй като съдържаттитли на различни администратие-ни и военни лица и отразяват развитието на управленческатаадминистрация. В надписите от по-късните епохи има по-подробни сведения - военни действия, изброяване на завоюваниградове, страни, народи и др.

24

Много голямо значение сред запазените такстове иматлетописите на някаи от фараоните. Най-древният летопис

е

извес-тен от т. нар. Палермски камък.В този летопис,който са отнасякъм епохата на Старото царство, са изброени имената на фара-оните до У династия с кратки бележки за събитията от тяхнотоцаруване и др. От епохата на Новото царство са запазенипетаписи на фараоните Тутмос И (ХМ!династия) и Рамзес 1 0ЯХдинастия). Петописът на Тутмос !! е известен от стените ка хра-ма на бог Амон в столицата Тива. В него са изброени военнитедействия и победите на фараона по години с кратки характе-

ки.От подобно естествоса и откъсите от летописа на фарао-

На Рамзес !, запазени по стените на храмовете на бог Амон вЖбу-Симбел и другаде. Друг подобен документе царският пали-рус от Торино, където се срещат имената на фараоните до ХМ„Винастия. Този папирус е силно фрагментирани на много места.текстът е повреден и не се чете.

Важно значение имаг писмените документи, свързани сдворцовите канцеларии на фараоните - разпореждания на фе-раоните, данесения до тях, кореспонденция с длъжностни лица#дипломатическа кореспонденцияс други владетели от съседни#по-далечни страни и др. Особено важнозначени имат докумен-Тите, открити в архива при селището Теп ел-Амарнапрез 188?г.Дворцовият архив съдържа голямо количество важнии интерес-Ва политически документи - дипломатическа кореспонденция,мирнидсговори, различни други писма и донесения и др. В този“ в намерен договорът с хетския цар Хатушил !! след битката.При Кадеш. Писмени документи от военно-попитическо естествоса намерени и извън пределите на Египет а Сирия, Палестина,На Синайския полуостров в Нубия и другаде.

Друга категория писмени паметнициса текстовете,които:Стразяват мирновременната дейност на фараоните като строи-Телство на дворци,храмове, пирамиди др. Намерениса и голя-#О количество текстове, колто представляват стопански, юри-Дическии др. документи, данъчни списъци,кадастри, частни до-Рювори др. Запазени са и не малко частни писма.

Важно значение като исторически извори имат питера-

4

турно-повествователните текстово ипроизвадения. Тосса изклю-чително специфични и своеобразни в жанрово отношения. Мно-тост тези текстове трудно могат да се датират за време на съд:даване, тъй като инсгокрагно са били преписвани в школите записари в крамовсто. Някои съчинекия Са запазениа резличникопия, налисани и редактирани в неизвестно време, отдалеченаот момента на създаването на първоначалния текст

Древновгипетските литературни текстова и съчинения ня-мат заглавия, поставени от ааторите им, които обикновено същоса най-често неизвестни. Полаваните в съвременната научна ли:тература заглавия на този произведания са условни и могат дасе срещат в различни разновидности, както и в разночетения наимената на главните порсонажи, Напримог: поучение, сказание,повест, разказ, пътукяне, приключенияит.н. за (на) (съответнотоимена персонажа).

Към найрано обособилите се в самостоятелен жанр соотнасят т.нар. автобиографии. Тезитекстовебили създаденикв:то посмъртна възхвала На починали велможи и бели записанипо стените нагробницито из. По-късно текстовете се превърналив специфични Литературни повествования. Наричат се автобио-трафии, тъй като текстът се води ст инето на покойника. В ползве-ната у нас питература са извостни аетобиографиито на вопможисимена, произнасяни катоУна, Мечен, Хуфхор ст епохата ка Ста-рото царство, Рахиир и Яхмас от епохата на Новота царство, кавенихасанските и сиутоките номарси и др.

Автобитрафиите разкриват различни страни от история:Тви живата в Егиет по онова време. Така например автобио:графията на волможата Рехмир отразява важни особености аткартината на. административния живот и ролята на висшитедържавни чиновници и управленческия аларат. Автобиографиятана чечалника на гребците (командващ флотилията по Кил) Яхмюссъдържа интересни данни за, войната с хиксосите и за другисъбития от Началото На ХУЙ династия.

Друг, рано обособен стдепен жанр представляват т. нар.поучения. Те са по същество нравственодидактически И възпитателни текстове със съвети най-често за младите поколения натогавашната служебна и друга вристокрацип за тяхното издига:

26

но и прауспяване.В отделните текстове често св срещат съветисгруб практицизъи.

Сред най-известните от тях е "Поучение на Атой, син на„Дувуф към синаси Пиопиг. Текстът в дошъл да нас ст ученичес-Ко" копие от няков шкопа за писари времето на създаването катова съчинение на може да св устекови с приблизителна точ-ост, асамо с относителна- епохата на Средното царство. Тозидокумент страдява живота на различнисловвв от сгипетскотонаселониеи разкрива картината ка астрото социално раз-словнио.

Голяма известност в ползваната често у нас литератураимвт също "Поучение на Хараклеополския цар“, Този документотразява най-общо обстановката в Египет по времето междуСтарото и Средното царство и разкрива редица страни от 06-Щественито отношония и държавния живст. "Поучение на Ипусер"и Поучение на Нафертк“ стразават обстановката в Египет непос.репствеко след края на Сроднсто царства и главно въстаниетопрез 1750 г. пр. в.

Осен автобиографии и поучения са запазениисъчинения,които св определят по отчотлива кето Белетристични. Сред тяхОсобена известност има т.нар. Повест (разказ, приключение итаи) на Синухет (Сичуке и т.н 7. Мнозина автори Определят съЧинвнието като свособразна повест, в основата на която билиИстински събития, доукрасени вероятно впоследствиес разпич:ня литературни прийоми. Налице в и съществнаприлика с 86тобиографинте от тази и по-ранните епоми, Смята св, че съчине-Вито стразява обстановката в началото на ХП динвстия наСрадесто царство.

До наши дни са достигнали голямо количества репигиоз-ни текстове, докуненти и произведения от различноестество,През ранните впохи преобладават Текстовето главно по стенитеНа пирамидите, по гробницитеи другаде. Постопонно билиСъздадени и саоеобраани религиозни сборници и съчиненияред тяк особено важно значение имат т. нвр. "Текстове на.Пирамидите", “Книга на мъртвите, дошла по нас в много колия.ст различно време, и др.

Срещит св голямо количество химни на богове и фарао-

2?

ни, заупокойни, иагически и други текстове, Те съдържат важни.изнгересни сведения за характера и развитието на религиозни:те вярвания и релипкозния живог в Египет. оклочително и док:трикни идси,които представляват опит за твологически картини.на вгипетоката рвлотиозна система.

Сведенията на писмените източници се допълват много.стномония от паметниците на мвтериалнага култура и произве-денията на изкуството. За окапо 153 години чрез археопогичес-ки проучвания са. открити огромно Количество паметници отразлнчно естество. Проучени са мнаго пирамиди, гробници, 06-танки от градове, дворци, храмове, жилища и др. Намерени са.различни предмети и произведения на макуството, които се въ.раняват в големите музеи по света.

В гробниците ст всички епохи имабогат гробен инвентар,поставен ат близните на покойниците: статуи и статуатки, укра-шония, оръкия, съдове, предмети ст битово и друга сстество идр. направени от различни материали - злето, сребро, бронз,мед, н др. метали, спонова кост, камък, керамика, тъкаки и др.Тези находки разкриват и развитиетона занадтите и достигнати:то худажветвани укения на древните вгигтяви. Срод разкрититепогребални съоръкания найтоляма извостност ин гробницата.на фараона Тутанхамон (КИНдинастия на Невота царство).

Наповъркносттана земята в Египет 09 намират а раалич-но състояние останки ст цели стройтелко-архитектурни комплексоп и ощелни сгради от различно естество, като храмове и до.Найсъцествени срватяк са храмоветв при Карнак, Абу.Симбел.и др. Заедно стяк са проучени и различни други обекти. Среднай-важните открития о разкривансто на град Австетон, ноно-построена модерна столица за фараона Аменхотеп М- Ехнатон.от ХУИдинастия на Навато царство по време ня неговите рели-глозни раформи. Проучана а и Тива,столица ка Египет по време.ка Среднто и Новото царство.

На много места са запазени сстанки от тяхната украсвстенописи, фрески, скулптури, репефии др. Проучени саи стро-ителнита обичан и достижения на древните вгигтяни. Изспедва-нисаиостанкиот военно-строителни съоръжения като крепости,укрепления и др.2в

Хипядолетната нсторичаско и културно развитие на древ-нияЕгипет предизвикало интереса и инанакието по-късно на ан:тичните историци ат гръко-римския свят. Много от тяк посетилиЕгипет и со запознали на място с неговата история и с разпнчнидостикания, обичаи и други особености, «онто отразилив съчи.ненкята си.

Найголяцо значение ст античните извори има трудът наХвродот (486/4-414/26 г. пр. не). койта пасетил Египет и сеинформирал за всичко, кото представлявало интерес за него.“Херодот посветил На Египет втора книга от написаната от нето.„жетория, която имала за ол да разкрие Гръжо-персийските войнии в тази връзка обхванала практически историнта на целия то-пивашен познат Свят, аклочен в пределите на хегемонията наПароня или имаш една или пруга оръзка с древна Гърция.Херопат описва подробно условията по долината на Нели давасведения а стопанския живот и попивното земоделне.Той отразил сравнително пълно обществения живот, бита и оби:Чашите на дрояните египтяни. Авторът разказал и за много странист кутувата на Египет, като строителство На пирамиди, кудо:зкаствани и различни дукзвни постижения и др. Хороот изтък.Кал влиянието на египотската култура върху гръцката. ОтделипТОЯЯНО внимание на религията и отбвгвзал строината роля наЖрочвствота. Твърдо подробно св. списани различниобреди,ббичвм, празници. мистерии и култов. Херодот отразия и мног,Бмтроси от политическата и восината история.

Мнсхо от сведенията На Херодет се потвърждават н отДруги източници, но се срещат и ноточности. В някой случаи ка.76 достовврни са. предадени събития, които имет пегондаренХврактер, свързани са с предания и питературно-митолоически"рактовки, чиято истика в неприемлива. В труда наХеродот имагрешки от хронологическоестество

Особено важно значенив за изучаването на историята наЗрвания Египет има итрудът на Манетон (М- По. пр.н.е. Мане:Ти Живял И творил з накалото На елинистическата епоха, когатофеса Еег се намирал под силното влияние ча ред процеси,Вбусповени от гръко-македонскитезавоования на Александър Нсгонски. Бпагодарение на жраческия пи сан Манетон имал

29

достъп до много от храмовите архиви и библиотеки и успял да

събере голямо количество важни и точни сведения. Тси направил

опит да състави цялостна истерия на древния Египет.Трудът на Манетан не в запазен в пълен вид до наши дни.

Оцелели са само някои извлечения, направени от по-късни ав-тори като Йосиф Флавий (в. пр. н.в.) и Евсевий (М в. пр. н.в.)Запазен е и кратък конспект на труда на Манетон, който съдър-

жа списък на египетските фараони, обединени в 30 династии скратки бележки за историческите събития и хронологията на ца-.

руването им.Сведения за историята на Египет се съдържат и в труда

на друг античен автор Диодор Сицилийски. Както и Херодот, Дио-

дор също посетил Египет, но нямал възможност да събере точни.

и ьежни сведения за обширния си труд "Историческа библиоте-ка“. Въпреки това, трудът на Диодор има важно значение, тъй

като съдържа заемки от други по-ранни автори, чиито произве-дения не са запазени.

Диодор дава интарасни сведенияза природните условия.

Той разказва за опита на фараока Нехо (ХХ! династия)да свър-

же Нил с Червено море. Голямо внимание е отделвно на ад-

министративно-управленческия живот, законодателството и намного други въпроси, най-вече от т. нар. предперсийска епоха иот времето ка персийското владичествов Египет. В труда на Ди-одор са стразени и много други въпроси - животът на насе-лвнието, робството, златните мини в Нубия, стопанският животиживотът в други области и др. Диодор дава висока оценка на.

древноегипетската култура и изтъкна влиянието й върху целияантичен свят.

Важно значение като извор за древния Египет има ис-торико-гвографският труд на Страбон (64 г. пр. н.е.-19 ). Све-денията на Страбон се отнасят главно до природата и населени:

вто на страната. описание на разливите на Нил. стопанския жи-вот и др. Страбон изтъква ролята на иригационните системиза

развитието на земеделието и отделя голямо внимакие на Фа-юмския оазис. В съчанението на Страбон има важни сведения и

за дравноегипетската култура.От по-късните антични аетори е известен трактатът на

30

Плутарх "За Изида и Озирис", където в описан най-известният вдревния Егапет мит за божествените сили на природата, оли-цетворявани чрез двойката богове Изида и Озирис.

Храноловия и периодизация. Хрокологията на древно-вгипетската история, както и на другите древноизточнии антич-ни държави, е устаковявана по много причини трудно и продъл-житепко в протежение на много десетилетия през ХХ и ХХ а. Вдревния Египет нямало постоянна система на летоброене, покоято да се документират събития в писмените текстове. Лето-броенето се водело практически по годините на царуването наотделните фараони.

Липсата на единна системаза. летоброене не попречила.да се развие египетски календар, който почивал на встрономи-чески наблюдения и познания. Египетската гражданска годинаимала 365 дни. Тя изоставала на всеки 4 години от астрономи-ческата с 1 ден, като разликата се изравнявала отново след 1460години. Тази особеност била известна на образованите: средивхрамовете, но не бил въведен принцип за корекция. В такивамоменти изгревът на Сириус съвпадал на географската ширинана Мемфиасъс слънцестоянета. Има запазени писмени сведенияза празнуването на този астрономически момент.

Запазени са и различни други сведения по отбелязаникалендарни данни, които също са позволилида се уточнят редицаособености на дравноегипетската хронология. Срещат се и све-дения, които отразяват астрономически яеления, чието време.ев установява днас със съвременни научни принципи.За уточня-ване на египетската хронолсгия са използвани и различни другиданни за синхронизъм на събития, отразени в различнидокументи, включителнои от други страни. Чрез използванетона всички възможни древноегипетски писмени източници,сведенията на Манетон и други антични източници и чрезразлични научни методи и подходи хронслогията на историятана древния Египет е възстановена сравнително задоволителноза някои периоди от време и по-слабо за други.

В основата на периодизацията на древноегипетскатаис-тория се използва трудът на Манетон. Според не малка автори,периодизацията на историята на Егилет, която се използвав съв-

з1

ромонната историчвска питература, вусловна в много отношения.Менетон разделил всички фераони, Ка които установил имената.и последаваталността на царуване в 30 династии.

по-широк план в съвременната литература се срещатщо 3 други диндотиу. Обикновено са пята.че КМ! династиябнма на Ахоменидите,които завладяли Египет. Като персийскасесията и ХОдинастия, тъйкато слод едно на много продължи.телно прекъсване перситеустановили Отново властта сив Егилет.След това са прибавени още две династии - еднаст времето ка.завоеванието на Етилет ст Александър ! Макодонски и управло-нито му при ноговите малолетни каследници и династията на.Птолемеите от времето на елинизма.

манатон устансвил З0-е сгипетски династии не по кръв:нородствен признак, както е съвбежонното разбиране в тозисмисъл. по свои принципи - териториални,по местности игра:дове, от който произхождали, по периоди и т.н. Целият списъкна фаргоните бил разделов ка Зусловни деовтици (гр. декади)първа. от ( до Ж, втора ат ХМ до ХХ и трета от ХХ до 04. Попариоцизацията на. Манетон германският вгиптолог от ХОК вЛеясиус разделил египетската история на 3 царства: Старо.Средно и Ново. На тази основа сгипетоката история се пери-одизира понастоящем в пигературата кай-често по следниякачи

1) Додинаспичон пвриоф. Той обхваща времето предиФормирането напървите династии, г.в. времето преди възниквв-«ето на държавен живот и образуванато на сгипетката държа.ва. Този период не со изучава в университетската програма постера истори. Същносттана процеситеаа онова време саввсега на праисторнята на Епипот, тъй каго по същество са прякосвързанист. нар. прасторически епохи.

2) Дохасченлвреюд. Този пермодсвхващевреме от няколко:столетия в края ив М и начапсто на.хил. пр. не. когато вЕгилетзапочнали и напреднали държаено-образувателни прочеси.Прието о да со смята обикновено. четова било времето на въз-никването и обособяването на отдалните комк, но страната сеоще на бита обединена в единна и шонтрализирана държави.организация

з2

З) Стара царство. То обхваща времето на първото 069-диноние ча Египет в единнадържавна организация, управляваа от фараонитест до М династия.

4) Първи междинен перцоа - впоха на разпадане на еги-петската държавана отдолни номи. Това време съвпада с управ.лението нафарвоки от М! до Х династии.

5) Срвана царство. Средисто царство е време на вгоро.поредно обединение на всички агипетски номи в единив центра:лмзпрана държавна организация,управлявана от фврааните ат.ЖиЖИдинастия,

6) Втори междинен пвридр;. През това времо Египет пра:станал Да бъде сдинна държава. Като самостоятелна държава.съществували само част от юокните територии, чиито номи биляобединени аколо столицатаТива, В созернита райони на Делтатаи прилежащите И области св установилит. кар. хиксоси, дошлиотсввероматак ст Азия, които образувели своя държава за сколо-150 години. Този период обхваша вренетона управлението Нафараоните от ХП до ХИ! династия, като тези от ХУ и ХМсе водятобикновено като хиксоски, свърчани с държаввта На хиксосите.

7) Ново царство, Новото царствосвобразувало следпро-гонването на хиксоснте ст територията на страната. и нейнотсново обединениев единна ценгрализирана държазна органи.зация. То обхваща управлението на фарвоните от ХУЛИда ХХдинастия.

8) Кен Еаият. Тойобхваща времето слвд разпаданетона Новото царстводо завладявенето на Египет от древнаПерсия.През 526 г. пр.н.о. Независимо, че порсийската власт отспабнала.и бипа отхвърлена за известно време, обикновено со приема, чедо гръко-македонокото завоевание Египет загубил самксто-Ятелното си съществуване и бил последователно под властта надрум политически формации и сили, като през З0г. пр. н.е. влязълв пределите ка римскатадържава.

ЗДуввен Иеток за

2. ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ

Възникване на египетската държава. Съвременнитезнания за най-ранните формина арганизирани държавен живот.в Египет са непълни поради липса на достатъчно сигурни източ-ници. Приема се, чете се появяват и развиват в последните сто-летия на т. нар. додинастичен период през втората половина наТу хил. пр. н.в. Естеството на природо-географските условияналожило населението по долината ча Нил да осъзнае твърдерано необходимосттаот организиран начин ка живот. Прокопа-ването и поддържането на примитивните напоителни съоръжения,без които земеделието и животът по онова време били прак-тически невъзможни, довели до необходимостта от обединяванена усилията на много хора.

Селищата и прилежащите им териториисе обособиликато

своеобразни общини (наричани обикновено водоземлени), сред

чиито функции първостепенно значение имало осигуряването на.

зода за напояване. Група съседни общинисе приобщавалипосте-

пенко на тази основа а по-голямо единство и така възникналималки териториални обединения,които гърците нарекли номи. В

додинастичния период в Египет се оформили 42 нома. Намите вЕгилет се приемат като най-ранни фарми на държавеч живот.

От дълбока древност в Египет нямало единство между юга.и севера и страната се деляла на две самостоятелно обособени

и различни в много отношения области - Южен (Горен) и Севе-рен (Долен) Египет. Това деление довело и до противопоставянена номите. В края на додинастичнияи в началото на архаичнияпериод започнало оформянето на по-големи обединения на номиот отделните теритарии. Формите и пътищата на тези обедине-ния били твърде различни. Те се съпровождали с постоянни и

продължителни военни конфликти.Някоиот тези обединения прасъществували кратко време,

а други се запазили по-дълго. Постепенно се образували 06бе-

динения, които обхващали целите райони ка Южен или Северен

34

---

Египет. Техните ръководители носят в малкото запазени надпи-си и текстове от онова време гръмките претенциозни титли"Владетел на Горен (съответно Долен) Египет или на "Дветестрани" след успешни войни с другите териториии налагане нахегемония върху част от тях. Архаичният период бил време наобособяване и развитие на малки и по-големи номовиобединения. През тази епоха започнали и процеситекаобединяване ка всички номии територии по долината на Нил.

Обединяването на номите и превръщанито на Египет вединна държавас централизирано управление в познато спабопоради липса на необходимите източници. То се извършило въввреме, което не може да со датира с приблизителна точност,поради което начална дата на египетската държава е твърдеусловно понятиа. Обикновено се приема, че обединението наЕгипет и образуването на адинна египетска държава сеосъществило през последните две столетия на М хип.пр. н.е. Влитературата се срещат дати в широки границиот 3 200 до 3000г. пр. не. ,

Херодот и Диодор съобщават, че пръв обединил двета час-ти на Египет Менес. Манетон също съобщава,че Менесбил осно-вател на | династия и с него започва историята на египетската.държава. Има предпопожения,че преди това обединение ималадруго, което не било трайнс. Началотона списъка на фараоните:в древния летопис от т. нар. Палермски камък е повредена иимето на първия фараон остава неизвестно.

В някоиот ранните текстове, отнасящисе за тази епока,името на Менес се споменава редом с името на фараон Нармери много изследователи предполагат, че двете имена са на еднолице,а други не приемат това предположение. Четенето на вги-петските имена в литературата се среща в различни форми -Нармвр, Нермер, Менес, Мене, Мина. (8 литературата имагалямо многообразие на разночетене на вгипетските имена нафараони, лочни и други имена 8 намерените и проучени пекставв:по много причини - главна разночетения спаред възприетипринципи 8 различните научни школи, наложени корекции,Варианти според отделни текстове и др.). Според египетскатаисторическа традиция,приета и от античнитегърци, Нармер (или

35

Менес) основал в началото на Двлтата и градстолица, кареченвнякаи ат такстовете "Бялата стена”, изевстен по-късно с Името.Монфис.

Египетоката държава била първоначално примитивен съ-юз ка номи и родозо-племанни стноси. Обединението на Севе-рен (Долен) и Южен (Горан) Елипет поставило началото на дув-листичния характер на държаватв. Различията между двететеритории ипротивопоставянсто им една ипи друга степен про-дъпжили през сладващите исторически епохи. Тези противаре-чия св обуславяли от мнаго причини, сред които важна роляимли различията на етническа и ролигиозна. оснава и дрводещи.до традиционен сепаратизъм и Съпротива срещу централнатавласт.

Обединениетона обшнрни територии с многообразно на-сапаниа в вдинна държана се оказало ваен фактор за по-ната-Тъшота кутурно-историнеско развитие втози район. Властта иуправпенческите институции со формирали бавно в прорълже-мис на дълги периоди от прав. Сведенията за тези процеса саТвърде оскъдни. Фарвоните ст първите два династии имали за.главна задача подлържаното иукрелването на създаденототери-ториалнс обединение.

Ранната история на. отипотскага държава в изпълнена спродължители и дстри борби. Важна рогя в тези борби играели.ръководителите ня северните номи. Те използвали часто катасъваници накои пибийски и азиатски племена. В край на управ-лението на династия обединената египетска държава стславия-па в резултат на продължитенитсвпарастчни борби.

Много вълрюси от политическата история ст онова времеостават ноизвастни, Роцица данни дават основаниеда се присив,ча юпя наложил хегенония. Опорад Манатон първите два динас“тии били по произход стград Тинис, разположен в Горен (Южен)Египет, На тази сскова се приема, че основната историческа ротя на фараоните ог 1 династия било преодоляването на прот.варечята мюждукка и совера и възстановяването на единство-тона обединената египетска държава. Това стакала вороятна с.цената на твърдв многа убити противници от севера, за коатоспоменаодт някдн ст текетбвете ст бнова. према. При първите

за

две династии в Египет со оформили и първоначалните управ-ленчески структури и функции, свързани пряко с властта и сила.та на тогавашните фараони.

Старо царегтйо. Укрепването На обединението на 06-ширнате Нокм и територии в Елалот при И династия създала пос.тепеннопрадпоставки за превръщането на страната в цонтрали-зарака мокврхическа държава. Този процес завършил отчети:во при управлението на фараоните от края на Ки нечапото на Мдинастия. С управлението на П! династия се сложило началото:натнар. Старо царства. То прасъщестнувало около столетия -приблизително ст 2780 до 2400 Г. пр. на.

Първият период ст историята на Старото царство при уп-равлението на фараоните ат Ши М династия се определя обикно-веко като време на вовнно-политическо могъщество и превръ.щанена страната в централизиранаизточна деспстия със силна.монаркична власт. Властта на фараоните при У и М династия от-слабнала. и започнал упадък на египетската държава, ковтапостепснно се децентрелизипела. Сепарастичните тенденциисезасилили и след М династия страната 0 разпаднала на атделниобласти И номи, управлявани ст самостоятвлни владетели и уп-равници.

Политическатаистория на Старото царство 06 отличааа.с даглавни особености - нопрекъснати зоннисъс съседнитестрани и народи и оформяне и развитие на управпенчвската.власт.

Евилепо по време на Ши Пи династия. Според някои из:следователи отделянето Ка. Шдинастия по труда на Манетон в„условно,тъй като е свързано с процесите на завършезнетонаЦентрапизацията: на управлението на. стрената и властта на.фарзоните. Хронологиятака историята На Египет от времето на.Старото царство кв в проучена и установана окончателно.Срешатсе всв още твърде много неутачнени датировки и многосбразни хипотетични предположения, Различните изследо-ватели приомат, че Шдинастия управлявела Египет сг55 до 68.Години, Хронологическото разположениена династията във вре-мето е обикновено между началото на ХМ!и средата на ХХ9. пр. н.й.

зо

Началото на Шдинастия се свързва о името на Небка, за.когото няма сигурни сзедоия. Той бил наследен от бет си Джо-сер. Двамата били синово на паслсдния фараон от Й династия.Като начало науправление на династията се приема най-честовремето 2778-2723 г. гр. не. Джосвр утравляпал приблизително20 години около средата на ХХв. пр. Не.

Военно-завователната политака на Египет към съсодни-те страни и нароци започнала още по време ка фараоните стпървито два династи г аакаичната впоха, идвииама също изрещанаРанко царство. Джосвр продължилтази линия и водил активназапоавателна дейност. Той воювал в Нубия и се прадполага, чабил първият египетски фарвон, прониккал до праговете на Нил,авроягно чак до втория, който се намирал в Нубия

Присма со, чо Джосер сложил наналато на доктрика запогопямо зоенео внимание ка ог към Нубия, откопкото вдрумтепосоки. Той определил за пръв път южната «раница на страната.«рай първия праг нарюка Нил. Отснова време този район останалтрагицнонна граница между Египет и Нубия

Военната политика на юг към Нубия останала постоянна.почти през иялага посната история на Египет ат следващите епо-хи. Вероятно тя се опродапала от интересите на Египет и стаст.всто на условията о бъсодните страни. Джасер воювал ив Оя-найския полусстрав. <оито бия източник на модни руди и дручаприродни суровини. Съпротивата в Синай била практически кно-госпаба мегагтяните чямали сериозни проклеми за хегемониятасо тези места.

С Джосер се свързваи укрепването на столицатаи 066-собяването на висна управленческа длъжност като пръв по-мошник на фараона, наподобяваща своворазен пръв минис-тъв" нинтерпрепирана резличко в литературата.

На Джосор принадлежи първата построена голяма гмра-мида вЕгмпет- при Факара, стъпаловидна ка стажа със стране126 х 115 метра и. с височина първоначално 61 метра, апонастоящем около 57 мета. Има предположенив, че парами.дата бита Започната от рат му Небка. Тя ви първата пирамида,изградена ст Камени Слокове. За разлика от почти всичкиследващи пираиици, които били гробници само на едНО лице от

за

владетелите в Египет. пирамидата на Джасербила семейна.гробница. В нея са намерани 11 погребални камери и гогребе-ний на почти воичките ку жони деца. Погребалната камера на.самия фараон не била в пиракмдата, а много пад нея на дълбо:чина окопа 27-28 метра

Историята ка.династия е сравнително малко позната.порвда пипса на източници. Знаят се имената ка останалита Фа.раони. иакарче в някои стучакс считатза несигурни Сехенки.Хава, Хунн.

„Отделянато на М династия от Ш е устовна. За основатела!Мдинастия се приема Фараонът Снабру (Онсфру), който билстраниченсин ка последния фараон ст 1! династия Хуни.Снофруполучил власта поради смърттана престолонаследника и брак.сдъщерта на фараона. Вътрешнито династични бракоов На пс-ца на фараоните, родени ат различни найкд,станала ат времето.ча Старото царство принцип за наследяване на царската власт:при много от следващите династиив Египет

Хранопогията Ка М династия също е продмет ка таърдемного наиаяснени въвраси. Продъпжитапността на нойнатоуправлвииесприемат 1Ощо 169 години въз времето най-честоагатав.2ква г. пр. но. Сроцат со и цати до 2575-2466 г. Пр. н.с

В патогиса от Палернския къмък за Снойру е отразено.че воювал успешно в Нубия и Либия. Други източници посочват.военно прониквана на Снофру а Синайския лолуостро,с кодто.се сложило началото натрайно владеенето ка пази територия атЕгипет. На барелеф по скалите в деилето на река Вади“ Мега“ра Снофру с изобразен в тържествена псза на победител и.наречен в надписите победител нд чуждите страни"

Блекстовете от онова време се споменава, че при пойната на Снобру на юг в Нубия били пленена окола 000 нубийцибали стводени като плячка около 200 000 глави добитък, катотази.цифра ввроятно е силно преузеичена. Резутатите отвойнатас.Либия били “по-скрамни” около 1 100 пленняции различом райстада животни.

Нас изовстно със сигурност колко ореме Скафру е усравлявал Египет. В лтератувета со срещат предположения За.2л, 26. 36 години и др. Той е първият втипетсси владетел. който е.

за

мавестен н три пирамипи, разположени крей Медум # Дахшур,разположен на около 48 км на сеовр от Модум и на юг от Мом.фис край Сакара. Пирамидата при Медум бла пропължение казапочната от баща му Хуни, атези при Дахшур бали нагаво цело.

Край скалите при Вади-Магжврае запазен побапен релефв на фараана Хуфу. син на Снофру, наречен ст довенсгръцкитеисторици Хвапс. Сведения за конкретните особенасти ка управ.панието на Хуфу практически нама. Приема се, че царувал около23 години в началото на ХХУПв. пр. Н.. С наговото имв св свърз-ва найголямата пирамида в Египет, строителството на която6описано от Жвродот.

Редът на фараоните ст тази динестия не е много сигуренспорад наличните източници. Не се знае точно какво в било по-литеческото наследяване на Хифу. Приема се, че Дидуфра билвтори син На Хуфу и вероятно узурпирал властта. Дидуфра билубит от Хафра (ефрен), който со приема като щоуг от почилади:та синове на Хуф.

Последователността на фараонита по списъкаот Мане.тон и по други данни не е сиурва. Отделни изследователи прив-изт по впни даннислед Хафра фараоните Менквура и Шапсоскаф, докато според други свецения спец Хафов. царували Джедефхор, Бауфраитогава идвал редът На Менкаурв и Шеловскад.като ммого часто се издига и тезага. за едновременното управпенио на някои аг този фараски по ред причини, включително ипорвди борба за зпаст. Името на Менкзура в известно по Ма-натон и според гръко:римската историческа традиция като Мик.рен или Микерин.

Египетската държава укрепнала много при управлениеточа фарвовите от Ш и ММ династия. Фароните, аристокрацията.окопо тях и висшите Жреческислоеве се обогвтили от постоян.ките успешна завоевателни войни, както и за сметка на населс:нието в страната. По гробниците от тази впоха има множество.текстове и изображения, които отразяват нарастващата иконо-ммчвска иощ на фараоните и аристокрацията.

Власттана фарваните нараснала значително при Г ди.настияи по времето на Хуфу очевидно стигнала най-голяма сила.за периода на Старото цдрство. Могъществсто на фараоните ст

ю

Мдинастия продължило някопко десетилетия. Обикновена се привиа, че въндон израз на състоянието на държавата като цонтра-лизирана източна деспстия и на могъществото на личната власт.на фараоните са. пирамидите, останали от времето на Ши Мдинастия край Сакара и Гизо близа ло столицата Моцфис

Евитет по бреме ка /и И династия. Според гръцките ио-Аорици Херорст и Диодер фараоните ст М/ династия угнетявалинарода със строителствсто ка пиремидите, поради което той въс-танал. С таз събития са спързва ндваното на власт на фара:нитеотудинастия. Обикновено ов приема, че висшето жречествсна вог Ра, чинта култ бил изключителна голям воча ск ононд време, използвало създалата се обстаковка и завзело властта.

Пета династия угравлявела страната около 140 години,между 2563-2413 г. пр. н.е, Срещат се и много други датироски,като например 2465-2826 т. пр. Н.6., или дори 08 определя вре-истраено ат 157 години от 2504 до 2347 г. пр. н.с. идр.

Основател на династия билфараснът Усерца?!каф), койтосе приема За син на първожфреца на бог Ра, Новият фараон бялобявен за синна самия богРа. Стозн кт в историята на древнияЕтипет започнала политика на преко обожестаяване на ара:оните, обявязани за синово на различни бсгове.

Фвраоните от У династия продължили и засилили военно-завоевателната попитика на Египет към съседните страни, Крайскалите на Вади-Магкара има запазени релефи. които изобра:зяват военните победи Ка фараона Сахура, приемник на Усеркав,в Синайския полуостров. Сахура воквал и срещу Либия.За вой:ни срещу Синайи Пибияна по-късните фараони оттазкдинастия.Неусера, Менкаухор, Джепкара и др. свидетелстват различниизточници.

Последен фараон от М династия вил Унис, койта царузалокола 20 години. За него и за много от фараоните от тази динас-тия няма запазенисигурни сведения. При стросжана неговатапирамида започнали даизписват по вътрешните стени на гроб-ната камера: многообразни религиозни текстове, известни по-настоящем като “Текстове на (ст) пирамидите". Гази практикапродължила ипри следващите фераони от У! динвотия, Много оттези текстовебили пренасяни и интераретирани й о гробницитенааристокрацията от онова време.

да

Не з известно па какзи причини и как а станала смяната.на УсМдинастия. Най-често се приема,че тази династия билака власт около 169 години от окопо 2423 до 2263 г. пр. н.е., но сесрещат и твърденияза 130,170 години и други дати, резположе-ни от 2347 до 2155г. пр. н.в.

Фараоните ст И династия продължили същата военно-за-

воевателна политика. Дейността на някои от фараоните от тазидинастия в отразена з много източници - различни текстове, ав“тобиографии на велможи, изображения с надписи край Вади-Магхара и др. Сведения за първите оараони от тази династия.

Тети и Усеркара практически липсват. Фараскът Пепи (Пиопи)!всювал в Синай, Палестина и в Нубия, където проникнал до ато-

рия прагна река Нил. При неговия приемник Меренра | севернатачастна Нубия била присъединенакъм египетската държава. Следнего фараонът Пепи (Пиопи) ! атново воювал в Нубия. Този фа-раон организирал търговска експедиция далеч на юг в странатаПунг. Ссвен с войни, фараоните от 1 династия са известни и сголямото строителство на храмове на различни богове по целияЕгипет.

В края на управлението на Пепи (Пиопи) И започнал упа-дъкът на египетската държава ст времето на Старотс царство.

При следващите фараонив края на тази династия Меренра Пицарица Нейтикерт(известна и като Нитокрис) централната властотслабнала, засилили се противоречията в страната и стреме-жите за обособяване на отделнитеритории. Фараоните загуби-ли властта и контрола над отделни области и държавата се раз-паднала на по-малки организационно-управленчески общности,С това състояние се сложил край на Старото царствс и в исто-

рията на Египет започнал т. нар. първи междинен период.По време на Старото царство Египет се превърнал в сил-

наи добре уредена държава. При управлението на Ни М динас-тия египетските фараони станали вече пълни собственици навсичко в пределите на държавата, както на природните и сто-панските ресурси, така и господаринад хората,ката разполага-ли с техния живот, труд и др. Постепенно бил изграден държав-ноадминистративен апарат, чрез койго се управлявала цялатастрана. Висшите длъжнасти сксло формиращото се т. нар, цен-

42

трално управлениесе завмали ст родовите среди скспо фарао-на. Централнста и местното управление наложили създаванетона сгромен по копичество административен апарат от лица сразлични длъжности и функции - различни сановници, писари,надзиратели и много други.

Средно царство. След като съществувала около пет сто-летия, силната египетска държава започнала да се разпада ивластта на фараоните стслабнала. Децентрализацията навласт-

та и разпадането на обединението на номите по територията на

древния Египет в една държава продължили няколко столетия.

Тези процеси са отразили чеблагоприятно върху много страни

ат живота по онова време.Липсата на единна и силна централна власт довела до

невъзможност да се поддържав ред наличието на единна системаза напояване на сбработвавмите земи и да се регулират го-дишните разливи на река Нил. Не било възможно и по-нататъш-

но прокопаване на големи напоителни съоръжения за задо-воляване на нуждите на териториите, които били по-отдалечениот реката поради острите противоречия както между отделнитеноми, така и между отделните големи средища и центрове поместа.

Това обстоятелство имало тежки последициза египетско-то общество - една значителначаст от бедните и средните масибила обречена на лишения и гладуване. Наред с това намалели ивъзможностите за обогатяване на египетската аристокрация.По-литическата раздробеностна страната не можела да осигуряваприток на роби и различни други материални блага по пътя навоенното ограбване на съседните народи.

По време на т. нар. междинен период при разпадналатасе египетска държава отделните номи се намирали в различноположение. Някои от тях просъществували в относителна ста-билност и наложили хегемониятаси над съседнитеритории, катасъздапи по-малки обединения. Номите нямали възможност даорганизират военни експедиции към съседните странии най-чес-то воювали помежду си. Това сще повече влошавало икокомичес-ките им устои, тъй като те взвимно се разорявали.

Създалата се обстановка з Египет налагала разпокъса-

ра

настана страната да се преодолее. Необходикосттаст възста:ховявана на единството на страната се налагало от острите муздика стопанския кивот, от пробломито с осигуряването нанеой-хобимита условия за живот ка населението и възможности заиатрутвана на повече блага ст стдолнито съсловия на вгипетске-тв обивство.

Според Манетон МП династия обхващала 70 фараока отМашфис, които црували То днн. Следващата МИ династиясвопредадя също като Мемфиска. Та Бита съставена от 27 фарана. който царували 146 години. Тези твърдания не могат пасвпривнат като посковерни.

През 001 в, пр. ав. с появила тенденцета към нава цялостно обединение На страната в единнадържава. Най-силно.обособенито обпасти в Егилвт започнали папитика на обединв-нав.Създалата сенова политическа обстановка била пряка свър:зана ис традицисннота проткаопоставяне на двете основни те-ргорни на страната - Долен и Горен Египет, Център на оведи“напелнате тенденции в Долен Емипет бил град Хораклеотолис,което бил разпогоен в края на полината преди начапото каДентата на реката, ана юг- град ива. Двата града се намиралина важно стратееичаско местополонение и успели да създадатзиачиодии ободинония на съседните неми к територии.

Пръа започнал борбата за обадиненна на целия Елтет«рад Хоракластолис. Неговито управници, конто проаожлдли та:зи попитика,се определят като фараони ст г. нар. Ки Х Херак.леополска дикастия. При фараона Хети М филе ММ) Жераклаопо-пис оббаннил лвърве много от териториите насевери започналпродъпжителнаи тежка борба с Тива.

Хораклоопопските фараони на успепи да обецинят целняЕгидет и пастопонно Тива започнала да получава превис с тазидейност. Тиванските управници събрали много поддръжници исъюзници от киа на страната. Според някои документ мкогсголямо значоние имала поддръката и от владетепите чаградКогтес.

(Към 2185. пр. ке. номаркит на ТизаИниотаф услял пос:тепенно да обедини юга на страната и като използвалбогатитервсурси на Нуби, се Насочил на савер. С името на Иниотеф се

ми

„свързпа началото на Х! Тивансиа династия, макар, иаспоред на:кои сведения в началато на династията стоял пегендарен фара"съ Ментукотеп, но данните 5 гв2и часока не са снгурни.

За окончателен обединител на Египет отново в едка ипкстна държава,управлявана о” един влапетел. се приема прак-тически Ментухстег | (2080 - И г. пр. н.в), четвърти предста-зител на Х1 Тиванска династия. Ментукотеп се смята създател.нат. нар. Средно вгилетско царство.

Средното царство проенцвствувапо около три столетая,Това време со определя обикновено «ато по-висок етап в общо-Те историческо развития на древния Египет. От тази впока сазапазени множество текстоне и различни маторидлни предмети.„израизведония на изкуствата.Наличните извори разкриват узе-паченито технически възможности на тогавашното населени-срайства за проазвойстао, земеделска техника, инструменти.много доуги вещи

Обединението на страната дело силенпясък на развититона земедвгие“о. Извършени били голени го мащабиза скова:врецко пайности,свърдани с напояването, ката нови канали и др.„Създадено било сгромно водсзранипищо при Факумекия оазис,съединено с река Нил с дълъг канал, като движението на водята.св регулирапаспоред нуждите в двете посоки. Прогресът в 36-меделието бил овъраан ис появата на нав тип по-голени стоиянст:вас изполаване ка роби като саботнаръка.

Значителен напрепъксеосъществил и при заниманията сЖивотновъдство

и

сдруги стопански дейности, През тази епоха.вътпуните запокнали да произвеждат стъкло. Та усъвършенствалан разширили заниманията сцобиване наметали,с металооб-ребстване.с обработване на дърно и камък, с производствс натъкани, карамика и с много дсуги занаяти. Разширил се и тър-говският обмен.

Египтяниче търгували със съседните страни като Нубия,Сирия, Финикия идр. откъдето виясали лъпао, кожи. роби. суро-вини и до. а изкасяли разянчни закятчийскв и други произве-Дения. Някои аркоологичеси находки доказват контакти и с из:Точносредиземнонорските це-трове от окока нреме ката 0-вКрит ипр. В района на Факом са намерени гръцки вази отт. кар.

в

тип "камарес", а на о-в Крит са открити египетски предмети.През епохата на Средното царство били осъществени ши-

роки строителни дейности. В Тива бил издигнат голям храм наБог Амон, Храмове били построении на многа други места -- срав-нително добре запазен храм от онава време се намира край се-гашното селище Дейр ел-Бахри. Дворецът на фараона СенусертШ при Хавара намерил отзвук в гръцките легенди и прадания.

В началото на Средното царство вътрешнополитическатаобстановка в страната била изключително сложнаи несигурназа фараоните от Х! Тиванска династия. По всяка вероятностпър-вите фараоните имали много протизници и провеждали по-литиката си с големи усилия. В един надпис ст времето на Мен-тукотеп | се посочва, че той сковал в окови водачите на двете.страни. Различните източници ог онова време са твърде оскъд-ни и ненадеждни, поради ксето събитията от времето на Х! динас-тия са малко известни.

След Ментухотеп | в Египет За около 15 години царувалиМентухотеп Пи Ш, след което властта на Х! династия била пре-кратена. Основната дейност на фараоните от тази династия би-ло възстановяването на единната агипетска държаваи поставя-нето на ново начало на централизация на властта.

Няма достатъчно източници за осветляване на обстоя-телствата при прехода на властта от Х! към ХИдинастия, В науч-ната литература се срещат различни предположения. Мнозинаизследователи смятат, че вероятно е бил извършен греврат ивластта била поета от други среди. Като известно основаниезатова обикковено се приема анализътна тронните именака фа-раоните ст двете династии

При Ментухотепите теофорно се среща името на бог Мон-ту, почитан като основен в новата столица Тива и градовете край.нея, В името на първия фараон от новата ХИдинастия Аменем-хет. срещано при още няколко фараона, се използва теофорноимето на бог Амон, който започнал постепеннода се налага катоосновно пачитано божество в Тива и в целия Египет от оноваВреме. Очевидное, че двете династии били свързани с различнижречески среди,а заеднос тях и с различни аристократическипрослойки.

46

Мнозина изследователи приемат съща основателя на ХИТиванска династия Аменамхат142000 - 1970 г. пр. н.в.) и като "пръв.

министър“ при последните Ментухстепи, който извършил превратили завзеп властта при вероятна липса на наследници или узур-пирал властта при други обстоятелства. В “Пророчество ка Не-

ферти" са запазени снедения за тези събития, които разкриват

борбата на Аменемхет |! за впаст с други съперници като някой

си Сегерсечти и др.Политиката на Аменемхет | била насочена предимно към

заздравяване на единството на страната и нейкото управление.Той се занимавал главно с вътрешкополитически въпроси поради

все още острите противоречия между въскушката на жреческитеи аристократическите среди след обединението на страната.За:

да завземе властта, вероятна се опирап на някои среди от т.нар. провинциална по отношение на Тива аристокрация.

Едновременно с това Аменемхет | предприел енергични

действия за ограничаване на властта на ноиарсите, която била

нараснала значително в предходния период поради встествотона политическата обстановка и пипсата на силна централна власт.Освен това фараонътотделил вниманиеи на много други зъпрасикато определяне на границите между номите, променяни в пред-ходния период при борбите между тях. На много места водил

тежка борба и сменял номовата и провинциалната админстра-ция с оглед да отстрани противниците си и да постави доверении верни пица.

При управлениета на Амонемхет | започнало усвояванетона района на Фаюмския оазис, който се намирал на запад от

поречието на Нип и Бил свързанс реката с голям канал. Изди-

гането и развитието на Фаюмския район било свързанос подоб-

ряване на иригационните връзки, развитие на земеделиетои го-пяма строителна дейност потези места. Развитието на Фаюмския.

азис станало от този момент основна грижа и на спедващите:фараони от ХП династия.

В тази връзка дори Аменемхет ! пренесъл столицата си от

Тива по тези места, откъдето по-лесно можел да управлява стра-ната. Мястото на тази столица, наречена Ити-Тауи, не а намвре-но досега. Знае се, че била разположена на околс 30 км южно от

8?

Меифио. При Идиндотия Тива св превърнала продимно в ро-лимезнв стопаца. Амандмет ! отдел вниманив и Наукрегва-на на границите на Епилет. Той възстановил постопонно и вон.нозавоввателната опитика на Египет от предходните похи към.Нубия. Финикия и СирияПра царуването наАмоношхет е известно, че започнатоналаането ка кула на бог Амон. В Тива бил издигнат голям храмна Амон. в който била поставена статуя на фараона ат рогов.зоуанска гранит. Много голямо значенив получил и култа къмбог Сеск, почитан зооморско като крокодит,тъй катоназакултбил место тясно свързан с райзка около Фаомскияопис. Амв.

немхет | реставрирал и големия крем на бог Пта в Мемфис.От1ази фараон в останала и поучвнив към ноговия син Свнусврт,чиито токст съдърна важни озедения за много въпроси ог дей-ствитолноста в Египет по онова време.Управлението наАненемкет! било прократено ат заговор.Заговорнищтеусели самода убиятфараона, по не се задърма.ли на власт. Преди това на двадесетатагодина ст царуването си.Аменаниет 1обявил сина си Сануоерт за съфараов пупрелявалзавдно с него. Сеннсерт бил по вовиа на заговара с войска на.лябинската граница и С тяхна помощ отстранил заговорниците изалвзил вмастаси като фараон. Аменамвет! бил погребан според,усъановената тралнция ст аремето на. Старото царство а пиремида. Тя има коадратна основа Със страни около 105 мотиапзисочина кого 19 метра.

Сенусерг | (1970 -1836 г. пр. н.в) продължил успешноукрепването На втипетската държава, Тай Успял да пекоилира.противоречията и сепаратистичнито тенденции в страната. Ре-аяца документи показват, че имал абсолютнавласт в цалия Ел.пет. Попожел много усилия за стопанското укрепвана настраната, При неговото управленио напроднало усвояването наТериториите окопо Фаюмския оазис. Някои текстово поквават,че фврконът се стромял да снабдявастраната с полезни.иакогавии и разгиапа минерални ресурси„Укрепвансто на египетската пърмава дало възможност наСепусврт | да започне активна военно-завоввателна политика.вниманието ка фараона ило насочено наймапрей на юг къма

териториите, каричани Нубия, Куши др. Елипетските войски дос-Туналя до третия праг На Нилта запладапн златните РупнициПоходът на фараона вописан автобиографията на един от кожни.теномарсии в дзугидскументи. Впоследствие фарвонът предпри-влидрум воаннидействияка кг. Политиката на юг довела пспромяна на, админиетративната. структураи управнението наЮжен Елалет. Запезани са соодания за войни На Свнусерт (ив

СИНАЕИНАТА опитна на Санусери| заовидетанстиияисактивна дипломатическа дейност. Египетската държава подпър-„жалвръзки и контакти синогострени от Предния Изгоки раавнвала също и постаянна търговия с различни стокм. По онона вре-ме било спожона начало на активни търговски воъзки със стра:Чита ст Източното Средиземноморие, като остров Крит, някокдели острови и вероятно територии от Мала Азия

Хаосетаб вече в иасалато а ааранета ба Сенусар!проустроил храма ка бог РагАтум и възстановил соларните кул-това в древния релипиоавн цантър от врешето на Старсто царствоХвпиапелис. По-късно фараовът поставил в Хвлиаполис два ог-вомня оббниска от гранит. Елиният ст тях запазон на това място.досега

Свнуоарт определил приживесина си Аменемиет за съфараон И сбигурил привистооността на властта. Пирамидата на.враона е постровна крвя тази на баща му Аменемкот Ги е сил-ко разрушена.оре ековвет (638 -1В02г. пр. .е) повп епеетста др„жава в състояние на голям стопански и политически разцветТовуправлявал коло три дасатипстия без войни,тъй като Егапетимал много силни попитически позиции в съоедиите страни иособена в Сирин. Финикия и Палестина. Спокайна. била. и.обстаноската с Нубия

При Аменаихот ! са засвидетелствани големи търговски:и други контакти с мкого градовест тези страни, а през тяхис.райони на Северна Месопотамия. ЗасвидетелстваниСа и Кон-Такти с остров Крит. В Египет е намеренат. нар. минойска керв-чеика. Известно също, ча при управлението на Аменемхет! Еги-петстанап примаилива територия за проникнанепо пътя наемиг.

древян ток в

рацията на много лица от различни страни на Предна Азия.Според Манетон Аменемхет бил убит при дворцов заго-

вор. Известна е пирамидата на този фараон, изградена от ка-менни блокове в Дахшур, недалеч от пирамидата на. фараснаСнофру ат М династия.

Приемник на Аменемкет бил синът му Сенусерт!(1902 --1887 г. пр. н.в.). За царуването на Сенусерт И няма запазени мно-го писмени сведения, Известное, че управлението му съща биломирен период

в

историятана Египет. Фараонът Бил зает предим-но с вътрешни работи. Продължило усвояването на района наФаюмския ойзис, което практически било главната. дейност вполитиката на фараоните от ХИдинастия, Сенусерт П нямал опо-зиция сред провинциалната аристокрация и поддържал. добриотношения с управителите на номи.

Погребалната пирамидата на Сенусерт И се намира крайсвпището Ел-Пахун, Тя в висока около 15 метра и представлява.много по-малко строително съоръжение а сравнение с пирами-дите ст времето на Старото царство. Проучвана в археологичес-ки от Флиндерс Петри. Близо до нея в разкрито и селището нанейните строитепи с твърде много запазени предметии различенинвентар(т. нар. Хотеп-Сенусерт- “Сенусерт е доволен“, а по-настоящем Кахун) р

Приемник на Сенусерт П бил Сенусерт Ш (1867

-

1850. пр.н.е.). При неговото управление засилването на египетскатадържава достигнало най-висока степенза времето на Средното.царства. Най-напред фараанът предприелдействия за. укрепванана личната си власт и за ограничаване на власттана номоватааристокрация.

Управлението на Египет било преструктурирано, Страна-та била раздепена на три района - север, юг ит. нар. “Глава на.юс в най-южната част на страната оксло о-в Елефантина иприсъвдинвните земи от Нубия. Управлението на трите районабило поверено на съвет от старейшини, подчинени на. първияпомощник ка фарвока,т. нар. негов пръв министър.

Сенусерт Н1 предприел действия за укрепване на много.страниат живота в Египет по онова време. При неговото управ-ленив продължило усвояването и развитието на райсна около

50

Фаюмския оазис. Фараонът насърчавал търговските връзки и

обмена на стоки между нубийското население и египтяните на

границата и в южните части ка страната.По време на Сенусерт била извършена широка строи-

телка дейност. Тя имала военен характер на юг и граждански ирелигиозен вътре в страната. В южните райони на Египет били

построени редица военни укрепления. които служели като база

за вденнита прониквания към Нубия и за отбрана при нахлуванека нубийските племена в Египет. В столицата Ити-Тауи. в нейно

съседство, в Тива и в други градове били извършени разликни

строителни дейности.Недалеч от Карнак Сенусерт Шиздигнал голям храм на

древното тиванско божество в този район Манту. Твърде много:

строежи били свързани и с култа към Амон, който нараствал ипридобил общоегипетски характер. Понастоящем са намерени

различнистатуи на фараона, които по онова време. били разпо-

ложени на мнато места в страната.Каго укрепил властта си и решил основните си вътрешна“

политическизадачи, Сенусерт предприел активна завоевател-

на дейност. Войните на Сенусерт |били най-големи по мащебии значениеза целия период на Средното царство. Фараонът во-

дил 4 войни на юг в Нубия и завладял земите до втория праг на

Нип. Известно е, че воювал успешно и на североизток в Па-

лестина.Сенусерт Ш бил погребан в най-голямата пирамида, 10-

строена в основния некропоп на Средното царство край Дахшур.Тази пирамидае твърде разрушена понастоящем и ограбвана в

миналото. Проучвана е от Жак дьо Морган в края на ХХ век.

Установеное, че страната й в осковата била около 107 метра.

Царуването на Аменемхет 1(1860 - 1800 г. пр. н.в.) се от-

личавала с вътрешно и външно спокойствиеследуспешните про-дължителни войни на баща му. Освен това в изввстно, че тойуспешно ликвидирал в началото на управлението си опозициятаи сепаратизма на някои от номарсите.

Тази обстановка съдействалаза голям подем в страната.

Селскато стопанство достигнало до значителен напредък. При

Аменемхет Ш завършило усвояването на района на Фаюмския

51

озаис. По този места били извършени многообхватни дейностипо пресушавача на терени, строеж ка каналии различни другистроителни работи. Там бид издигнати храмдворец На местното:божество Себек, олицетворявано обикновено зооморфна «ата.крокодил.

На много места в страната също било извършено голямо:строителство. Ог това време са известни практически и оснав-ните куптурнапостижения в областта. на строителството,изкуставта, литературата и по. Аменемхат Н1 постасил две.пирамиди -в Дакшур и в Хавара.

Източно от пирамицата в Хавара бил построен споредеги-пвтоката погребална трагиция заупокоенхрам на Аменемхет 1.Това съоръжечиебило изключително мащабно и оригинално и.впечатлило много ст античните историци и писетели, като в при-втс за едно от свдемта чудеса На древния свят. То в описано от.Хередот, Страбон иот другавтори и в наречено Лабиринт. Сгра-дата имала гри хиляди помещения псраено 6 подземен и надае-мен стая. Проученав арсологически нви-напред от Флинсерс.Пегри през 1889-1889, Установено в, че била разположена на 72декара площ. Близо по гирамидата и Пабиринта билиразпо:помени голенте статуи ка фараона.

ДванадосетаТиванска динаотл одоършина с царувакето:надменсмкет Г(1800-1792. пр. н.в.) и нанеговата дъщеря Себек.недерура (1782- 1785г. пр.нав), За Аменемхет Ми Себекнафорура.“яна запазени сигурни сведвния.

По вреце на ХИ панастия впастга на фарасните отново сезасилила и достигнапа неограниченразмери. През Средьота.царство Египегбил силна държавас гопямя. роля а Североиз.точна Африка ив района ка Източното Средиземноморие.

Египетсопе фараони извършипи големи завоевания къмНубия и други съседни ка Египет райони. Едновременнос това.те годдържалии активни приятелски / търговски връзки с малки.те а по-големи държавни формации в Палестина,Сирия иФиникия. Укрелванвто и засилването на египетската държавабиго свързано и с широка строитеина дейност. тя ималапредимно военен характер на юг и изгок и граждански и репнги-озен вътре в страната.

ве

Липсата на надеждни източници за снова време не поз-волява да се изясни обстаковката Египетпри прехода към уп:равлението на следващата ХИ династия и дейността На кейнитепърви фараони, След Х1 династия централизацията и властта на.фарасните отслабнала. Срепното царство св разпеднапо и започналт. кар. втори междинен период,който продължил около2столетия. Съществена роля за разпадането на Средното царстаа.имали и някои други обстоятелства. Към ХЯ! династия според.Манатони други източници св отнасят 0фараока, в към ХМ/- 72,което +в може да се приме като исторически достоверно.

Окопо 1760 г. пр. н.в. в страната избухнало голямо въс-тание ча недоволна белни и гладни маси ат насепението. Обстанооката на вътрешни сътресения и размарици продължила око-по 4 години и довеладо още то-голямо стслабване ка властта инейните институции. Скоро след тези събития за Египет св по:вила ноза и неочаквана външнополитическа опасност. От 06:вероизток започнали па нахлуват и да се заселват в севернатдчаст Ка страната в района на Делтата многобройни племена.Етническият им гроизход и карактер се свързват най-често сномадските народи от Палестина. Името киксоси се обясняваобикновено с египетски термики за водачите на тези Номадско-пастирски народи.

Мнозина ивследователи приемат че сред разноплемен:ните мигриращи вЕгипет маси преобладавали главно преднювзи.згски етноси, срвд които имало семити и други народи, В на-учнатлечература се налага май-често я становището, че "хинс.сосите"со намирали на отиосятелнопо-наска степенна културно:развитие в сравнение с египсяните.

Нвхлувана на "хиксосите" и завледяването на северните:чести иа страната бипо спянатепно пролъпмитепен по праме.период ст около няколко десетилетия през ХМП в. пр. нъв. "Хик.сосите" успелида се настанят и да се укрепят трайко в района.на Дептата на Нил и близките области таено поради гопямата.вътрешна спабос: на разпадащата со египетска държава, коятовмного отношения била вечев процеснз раздробяване и обосо-вяване на по-малки или по-големи автономни територии.

Постепенно "уиксосите" създали собственадържавна ор-

в

ганизация с център гр. Аварис в източната част на Делтата. Сто-лицата на "хиксосите" Аварис се приема както като новооснованград около 1730г. пр. н.в., така и като пригоден за столицадре-вен египетски град пс онова време.

Египетската и античната историческа традиция отнасятуправлението на "хиксосите" като време на ХУ и ХУ1 династия.Уподобяванетона "хиксоските"вледетели на фараонипо египетс-ка традиция е твърде условноот съвременнанаучна гледнаточка,Известни са със сигурност имената семо на 5 "хиксоски"царе.

Ново царство. Господството на "хиксосите" в Египетпродължило около 160 години. През това време то предизвиква-по различно отношение и реакцияот останалите територии и дър-жавни формации в Египет. Египетското население з района наДелтата било изцяло поробено в пределите на създадената хик-соска държава. Областите в северната част на долината на река.Нил били в една или пруга степен в зазисимост и под хегемони-ята на хиксосите.

Самостоятелнс продължило съществуването само на юж-ните територии. Около Тива имало държавно обединениенагру-па номи, което се смята като продължител на египетската дър-жавна традиция. Част от другите южни номи, които били отно-сително самостоятелни, гравитирали около Тива, макар че прилипсата на силна държавна власт често имало и различни похарактер и изява противоречия.

Политическите тенденцииза праговане на хиксосите и завъзстановяването отново на цялостта и единството на страната.се засилили в Египет към началото на ХМв.пр. н.в. Последнитефараони ст ХМ!Тиванска династия предприели активна полити-ка на борба с хиксосите и освобождаване на Египет. Известное,че вдин от фарасните на ХУ!Тиванскадинастия. Секененра доризагинал по време на тези войни.

Борбата с хиксосите се активизирала особено много повреме на управлението на Камесу, който бил последният фараонот ХМдинастия. Очевидно силите ка малката Тиванска държава.не били достатъчни и Камесу се опитал ца намери. подкрепа средотносително самостоятелните номи и области и да води борба схиксосите със съвместни усилия и с по-големи ресурси.

54

Действията на Камесу и началсто на борбата срещу гос-подството на хиксосите са отразени в различни писмени доку-менти и източнициот по-късните епохи. Египетските войски на-влезли в пределите на хиксоската държава и обсадили столица-

та Аварис. Камесу не можал да превземе Аварис. Най-често се

срещат обяснения като предположения,че хиксоската диплома-

ция раздвижила нубийските племена. които били многовековниегипетски воагове, и така отклонила част от египетските военнисили на ки и камалила удара срещу хиксосите.

Камвсу не успял да ликвидира държавата на хиксосите.

Борбата продължил брат му Яхмос, който го наследил като фа-

расн. Яхмос успял да превземе окопо 1580г. пр. н.е. Аварис следтригодишна обсада и да прогони хиксосите вън от териториятана Делтата и от останалите области на Египет. Военните дейст-вия на Якмос и много други събития ст онова време са описаниподробно в добре запазената автобиографияна един от висшите

велможи на фараона, който носел същото име Яхмос. Ед-

новременно с прогонването на хиксосите и ликвидирането натяхната държава Яхмос наложил властта си над почти всичкиегипетски области.

Яхмас | се приемаза основател на ХМ! Тиванска династия,с която започва т.нар. Ново царство в Египет след прогонването

на хиксосите и възстановяването на единната централизирана.египетска държава. Датировката на ХМдинастия също е предмет

на различни дискусии. Най-често като начало на династията ивъзстансвязането на египетската държава като Ново царство се.

Приема1580 г. пр. н.е.Периодът на Новото царство бил твърде продължителен

в сравнение с предходните състояния ка обединена египетска

държава като Старо и Средно царства. Той просъществувал око-

ло 5 столетия, през което време държавата се управлявала от 3династии - Ху, ХХ и ХХ.

По време на Новото царство Египет достигнал най-висо-ка степен в цялостното си културко-историческо развитие.Сто-

панските възможности и достиженията във всички области назанимания и дейности от онова време на древността (като за-

меделие, животновъдство, занаяти, търговия и др.) били най-го-

85

леми и най-зкацителни. З страната навлезли и стоково-парични-ке отношения, косто дозепо до съществени промени в стопан-ски живот и в стопанскито отношения.

„От тачи апоха са запазени голямо количество писмани.източници, сред които имножество литературни, релииозно-ии:Тологачески и друга произведения. На това враме прикадлекат.и мнозинството ат останките от различни строителни съоръже.ния (тавко храмове). открити гробници,различни произведенияна изкуствата и до.

Египет се превърнал по времето на Новото царство в го-ляма и силна държава, поята за пъпго имала първостепенна 20-ляв държавно-политическия живот в този райснна. света. ги:петските фараони имали силна лична власт. Те водили постовнни и продължителни войни, като ограбвали съседнита народа инатрупали в страната грамадни количества богатства и матери-алим блага, много роби и др.

велет по бремв ка ХИТ динасплав. Фараоните ст ХАНдинастия управлявали Епапет ст 1560 До 1314 г. пр. н.8.Якмкоцарувал в Египет от 1580 до 1887 г. пр. Н.о. Той възстановил еден:ната египетска държава и предяриея успешни змврки за. нейното.укрегванс и тариториалчо пазширяване. Яхмос | положил нача-Лого на. активна политика на завоевания и ториториална раз-ширение ка Еганят Тсй водил 3 военникавтании в Нубия « про.никнал в зоната между втория и третия праг на р. Нил. В края на.царуването си водил още една война, на сезераизток във Фи-ниКиЯ, където изглежда отстранил опасността ст прогоненитехаксоси и техните съюзници.

Яхмос 1 бил насладен ст Аменхотви | (1567 - 1580 г. пр.н.е), Аменхотеп | воювал в Нубия в района на Вади Халпа междувтория и трелия праг на р. Нил. Той предприел успошнивоаннидействияв страните на оевероизтоки достигнал до бреговете нар. Ефрат, като присъединил към Египет територии ат силката по.анова време северномесопотанска държаваМитани, За тази дай.ност ка Аменхотеп | няма запазени писмени и други източници.Известно

е,

чо неговият приемник наслодил държава до р. Еф-рат, които границипри Яхмос| ие били достигани,

Присмник на Аменхотеп 1 бил Тутмес 1 (1530 - 1620 г. по.

вв

н.в). Той продължил завоевателната политика. на. предшестве:миците см и промикнал далеч на ки в Нубин що зокака на преияпраг на р. Нил. По-късчо достигнал през Палестина и Сирия доСеверозападна Месопотамия, където нанесъл нов упар на Митани и укрепил египетските териториални владения до западниябряг на. р. Ефрат. Тутмос | положил начвлото на активна имащабна строителна дейност в Египет. По негово времсзапочвало преустройството на храма на главното божество вТива Амон (т. нар. Карнажски храм) в голям монументеленкамвнен архитектурностроителен комплекс. Започналсстрсителство и ка друхрамове.

Тутмос (1520 - 1505 г. пр. н.е) продължил същата полити-ка. Той имал за цел по-скоро да съхрани завладените от пзед-шесвениците му обширни територии и потунил няколко бунта вНубия и Сирия с необичайна: дори за онова време жестокост.Иабукванета на бунтове и проввата масътротива в зазпадонито.земи било резуптат ст 4евъзможността на египетската адмичис-трация да укрепи здраво в управлекчвско, стопанско и в дзугоотисшвние народите ст гези земи към египетската държава.

Тутмас П, както и много други фараони от тязи династия,нямал синове и определял за свой привнник Тутмос1. Към зре-мето на Ху!дикастия продължиладревната египетска традиция.царската власт да се гредава по кръвен път по майчина ланияСпоред този принцип чосител на царската власт била Хатиепсут. родена като дъщеря на Тутмас | и съпруга ка починалияфа:раон Тутмос 1.

След снъртта на Тутмос П Египет зе управлявал пражтически от двама владетали. но Хатщепсут установила превес. Тяпаега цялата вляст и до голямстепен изопирала ст управлени.вто Тутмос Ш. Хатшелсуг приела титупа евяон и станала главнотовпастващо лице в страната, като управлявала самостоятелноЕгипет около 2! години.

Спорец Някоисведения Хатшессу оженила Тутмос! засобствената си дъщеря и по такъв начин направила номинире-ния зт Тутмос П наследник на властта законен наследник. ПриНналучиста на постата власт от ХатшепсутТутмосямал по-скоро:семо номиналка, но не и рвална власт.

за

Промяната в управлениетона Египет, която била свовоб-разен дворцов преврат, е обект на голямо вниманиев научните:изследвания и литературата и се обяснява по различни начини.Характерът на наличните източници е довел до многообразнитези, като най-често промяната се свързва с помощтаи подкрепа-та на първожреца и висшето тиванско жречество на Амон,илиобратно - на средните словвв от населението, а висшата жре-чество поддържало Тутмос Ш ит. н.

Хатшепсут не могла да отстрани напълно Тутмос Нотвластта, което показва че макар и изолиран, фараонът имал силнаподкрепа, най-вероятно ст висшите слоеве на тиванскитеи еги-петските среди. По време на царуването на Хатшепсут настъпил

траен мир, но без военно присъствие египетската власт и влия-нив в Палестина, Сирия, в Северозападна Месопотамия и в ня-кои области на Нубия бързо отслабвали и египетската държава

загубила тези теритсрии.Отпадналите теритсрии възстановили самостоятелкост-

таси и само някоиот тях формално се водели като подчинени наЕгипет. С много от тези страни Египет поддържал дипломатичес-ки отношения.

Хатшепсут осъществила голям поход край Червено море.до т. нар. страна Пунт в източната част на Африка. Този походбил под формата на традициенната за Египет военна кампания,

но имал предимно търговски резултати и последици. С името наХатшепоут се свързва и построяванетона голям храм край Дейрвл-Бахри, който се приема като един от шедьоврите на египет-ското храмово строителство. Запазените останки от храма саобект и диес на голям научен и туристически интерес.

Хатшепсут починала през 1484 г. пр. н.е. и Тутмос! полу-чил рвапно властта в Египет на 21-та година ст официалното сицаруване. Според други сведенияи научни тези по време на 21или 22 годинаот царуването си Хатшепсут била свалена от властчрез преврат и убита ипи прогонена.Тутмос И станал едноличенвладетел на Египет с помащтта на върховния жрец на АмонМенхеперра-Сенеб и висшия велможа Рехмир.

Първата дейност на фараонабила да отстрани цялата ад-министрация и приближенилица на Хатшепсут и да ги замени с

58

други. По заповед на фарасна името на Хатшепсут било заличе-но от документи и монументи. Като укрепил властта си, фарво-нът насочил вниманието си към възстановяване на загубените.от Египет територии и практически подковипваенно-зазоевател-ната политика на предшестващите го фарасниот тази династия.

Главна причина за възобновяването на завоевателнатаполитика на Египет бил стремежът към заграбване на богатства.роби от съседните страни. Разширяването на египетските владе-ния на североизток откривало възможности и пътища за различниконтакти с народите от Месопотамия и Мела Азия. Чрез войнитеи по търговски път се осигурявали възможности за натрупванена различни богатства.Тутмос | получил силна подкрепа ст вис-шите слоеве на жречеството и на египетската върхушка, коитобили заинтересованиот тази политика.

Тутмос Ш се насочил първоначално ка североизток къмстраните от Източното Средиземноморие. Той осъществил пос-ледователно 17 военни кампании в Палестина и Сирия и успял.да ликвидира съпротиватана тези странии да ги присъедини до:западния бряг на р. Ефрат отновокъм египетската държава.

Дейността на фараона е отразена в т.нар. "Анали на Тут-мос Ш, чииго текст е запазен по стените на храма на бог АмонвТива(т. нар. Карнакски храм). Особено подробно в описан пър-вият военен поход на фараска, осъщественпрез 22-та година отцаруването му (1483г. пр. н.е.) По-нататък в текста на летописаса отразени най-важните събитияот царуванетона този фараон.

При първия поход на Тутмос 1били разбити обединенитесили на палестинските и сирийските държавни формирования,които изградили коалиция начело с владетелите на градоветеКадеш и Мегидо.Главнатабитка стнала край град Мегидо (неда-леч на север от съвр. Ерусалим), където египетските войскиспе-челили голяма победа.

През следващитегодини Тутмос Ш постигнал много другивоенни успехи и постепенно превзел градовете и малките дър-жави във Финикия, Сирия и Ливан. Последният сблъсък на Тут-мос билсъс силната държава Митаки. Край Кархемиш войскитена Митани били разбити и към 1464 г. пр. н.е. Египет отново зав-зел териториите до западния бряг на р. Ефрат и наложил вли-

59

Знието си въру съседните области на Северозападна Месопо-тамия,

Егапетссата мощ била призната от почти всички държавиаттози район ка света по онова време. Завладените и попчине-на територии ке били напълно скупирани и управлявани пряко:степипетоката администрация. Тутмос 1 използвал честа пракзи-куваната по онова време в дрееноизточния свят форма на по-литическаздвисимост. Фараснът оставял подчинените градовеи малки държавни структури в управление на собствените им.дохосавашни владетапи или в отделниспучапоставял такива.

Тези угравници управлявали практически вечв от иметона египетския фарасн, плащали данък, но Имали голяма свмо-стотолнаст. Спновете им били ствеждани като залокници а Еги-пот, където биги подлаганина отипотско възпитание и след вре-ме връщани за владетелиуправници, като подготвени пригодни.лица за египотската политика. Тази практика била успешна из.веслно времв, чо по-късно отново се появили тенденции и опитиЗа откъсване ст египетска контрол и За пълна кезввисимаст отЕгипет, При Тугмес: Ши при другите фвраони често се налагалосигетската власт да св поццържа с ковнни камаанли.

Последният етап на завсевателната дейност на Тутмос Шбита насочена към Нубия. Фврвокът предприел наколко военникампания и праникнал успешно до замите около четвъртия прагнар. Нилат. кар. страна Напата ка територнята на съвр. Судан.В края На царуването на Тутмос Ш египетската пържава св про-стирала от западния бряг на р. Ефрат до четвъртипраг нар.Нил, чието разстояние било окола 2 800 км. Тава териториалкоразилрение ка Египет при Тутмос Ш не бала достигано никогакакто по-рано, така и през следващите впохи.

Тутмос!бил наследен от сина си Аменхотеп И(1450-1425г. пр. н.е). Аменхотеп 1 сближил двата враждуващи лагера отвисшите среди на аристокрацията, свързани п управлението наХапшепсуг и Тутмос Ш. Тай запазил положението ка висшите вел-можи, действащи при Тутос Ш, инадненал согяма иаст от прикад:лежащите към кръга на Хатшепсут, които били изолирани по вре:мето на Тутиес М. Имената на мнозина от тях са известни 00:текстове и момуиенти.

Царуването на Аменхотеп Исе характеризира о продълие-нив на външнага политика на предшоствашите го фараони ст та-зи династия. Аменхотеп И осъществил няколко военникампаниина североизток и достигнал до поречието на река Ефрат. В научната литература св срещат облокения, чеслед снъртта на Тут-мос Ш някоиобласти в Палестина и Сирия направили опит даотивърлят египетската власт и Аменхотеп И потушил бунтовете.както иче тези военни цействия вила продълженио на попитикв-Та на завоевания и аграбване на страните окого Източисто.Средиземноморив и Северозападна Месопотамия. Писнеките.източници отразяват за първите цаа похода голямо количестно.пленници, включително зкатиилица. и технита семейства. и за:грабани материалниблага. Аменхотеп И укрепил трайно и вги-петската власт в Нубия след завоваанинта на Тутнос

По време на царузането на Аменхотоп П политическата.обстанавкана оввероизтокот Египетз Предна Азия се промени.ла значително. Силната държява Митани в Северозападна Ме:сопотамия, с която Египет воювал ст няколко десетилетия и от.която отнел "вригории до западния бряг ка гека Ефрат, от.слабнала.В тази част на Месопотамия се появила нава полити-Ческа и военна сила. Царете на хотската държава от Мала Азиязапочнали да. проникват често с нойски в Соверозападна Ме-водотмия и в Северна Сирия. Налагането на хетското военнс-политическо влияние по тези места създало сериозни опасенияза Егпег.

Аменхотеп П нямал синове и негав приемник бил Тутмос.ММ (1425 - 1408 г. пр. н.е. Обстоятелствата около поемането навластта от Тутмос М не са сигурни. Предлолага 08, че навияг.фараон дошъл на. власт в законна формя, вероятно по подобие:На първите фараони от тази династия. Срещат се ипредположения, че Тутмос |М дошъп на власт с помошта на.зисшата ооенна аристокрация и средите, които били привър-женици ка Тутмос Ш.

Тутмос |М водил вана война в Нубих и друа в Азия, за.които сведенията са сравнително оскъдни. По време на наго-вото царуване политическата обстановка в Предна Азия.продължавала пасе променя бързо. Хотите прониквали непре-

а

къснато е Северозападна Масопотамия и в Северна Сирия и всепо-често се настанявапи трайно по тази места с големи военнисили

Попаднала под непрекъснатите военни удари на хетите,

държавата Митани потърсила помощ от Египет. Двете страни пре-

минали от враждебникъм приятелски отношения,които били га-

рантирани с династични бракове и по различни други начини.

Тутмос М се оженип за митанийска принцеса,от който брак се

родил следващият фараон в Египет Аменхотеп |.Царунането на Аменхотеп Ш (1408 - 1372 г. пр. н.е.) било

мирен период в историята на Египет за разлика от политиката

на предходните фараони от ХУШдинастия. Аменхотеп воювалсамо веднъж в Нубия, където вероятно потушил бунт потези места.

или по други причини. Хетската държава засилила военния на-тиск срещу Митани, която потърсила помощ от Египет. Хетите.

използвали недовогството срещу Египет в Сирия и поддържали

коалиция на местните владетели и управници, насочена срещуЕгипет. Отношенията между Египет и хетската държава бързо се

влошмли и довели до обстановка на неизбежна война.Аменхотеп провеждал умела външна политика и не бър-

зал с война срещу хетите. Той обърнал по-голямо внимание на.вътрешната политика. По негово време в Египет били построени

грандиозни архитектурни постройки. Най-значителни сред тяхбили храмове в Тива, украсени богато с колони, скулптури и др.

Редица изследователи смятаг, че при Аменхотеп Ш нас-

тъпила промяна на външната политика на Египет. Мирната дей-ност на Аменхотеп|се обяснявас изтощаването на живите сили

на страната.В тази връзка се срещаи тезата, че фараонитеслед.

Аменхотеп И били принудени да поддържат политическото влия-

ние на Египет в Предна Азия вече не толкова с военна сила, кол-

кото с дипломацияи зпато.Приемник на Аменхотеп Ш бил синът му Аменхотеп М -

Ехнатон(1372 - 1354 г. пр. н.е). Продължителните завоевателнивойни и грабителската политика в чужди и завладени територии

при предходните фараани от ХМШ династия довели до натруп-

ването в Египет на мното богатства, материални ценности, робиидр. Те се разпределяли неравномерна и обогатили неимовер-

но много само малка група от въркушката на египетското 06-

в2

катса

!

щество. За около две столетия най-много богатства се натрупалив храмовете и главно във висшето жречествсто на бог Амон вТива.

Тиванското жречество на бог Амон било тясно свързанос властта на фараоните, управлението на страната и външнатавоенно-завоеватолна политика. Тази връзка имала и силно изя-вен религисзно-идеологически характер. Постепенно жречест-вото на бог Амон се превърнало не само в най-богатата и силнаикономически групировка във върхушката на египетското 06-щество, но и в най-силен политически фактор в Египет.

Аменхстеп М бил първият фараон от ХМдинастия, койтоосъзнал, че жречеството на бог Амон в Тива определягои ръко-.водела управлението и политиката на страната. Макар и всичко:да се осъществявалоот името на фарааните, те били практичес-ки зависими от тиванското жречествона бог Амон, Аменхотеп ГМ.решил да променитази система,като прекъсне или намали сил-ната роля на тиванското жречество и възстанови напълно едно-личната власт на фараона и единодържавието в страната.

Същността на борбата на Аменхотеп М срещу тиванското:жречествона бог Амон намерила изразв голяма религиознаре-форма,която фараокът осъществил. Реформата на фараона има-ла за цеп да замени древната традиционна форма на многобожие:с нов култ «ъм единен слънчев бог. По този начин реформатабила насочена срещу култа към бог Аман и неговото жречество.

Аменхотеп М използвал неравнопоставеносттана отдеп-ните жречески среди и противоречията между висшетожречество на бог Амон в Тива и провинциалното жречество на.другите египетски богове. Фараонът потърсил първоначалноПодкрепата на жреческите среди от Северен Египет, къдетоглавнов Хелиополис и Мемфис от дълбока древкост доминиралиКултовете към единно слънчево божество.

Амекхотег!М приел една от синкретичните форминаедин-но слънчево божество от Хелиополис Ра-Хорахте (бог Ра синкре-тизиранв едко с бог Хор като бог на двата хоризанта, т.е. изток-Запад). Аменхотеп М се обявил за първожрец на Ра-Харахте иНаредил да започне строителството на огромен храм на това6о-жество в столицата Тива, която от времето на ХП династия от

ва

Средното царство била главното средище на култа къв: богАмон» Випег. Това билпървият отал от роформата на Аменхотап М..

Дейността на фараонапредизвикала недоволство и ойо-зиция от страна на тиванскато жрачество на бог Амон. Сълро-Тмвата На Жремеството На бог Амон дала повод на Аменхотепда предприеме потвърда политика. Той забранил култа на Амени цялата система на иногобожив. Името на бог Амон и на доугиегипетски богове били заличени от монументи,надписи и др.

С тази пойност на варасна започнал оторият втап на снлигнозната реформа. Азввнхотеп | са отказал от кула към Ра-Хорахте я издигнал като основен за цялата страна култът къмбог Атон, който също бип древен седврновгилетски култ. Атонбил един ст вариантите на единен и върховен слънчев бог. Аман.жатоп М промвнилвстветвена и собствено си име със забраната.на култакъм бог Аисии приел новоиме - Екчатон (Блясък на.Атон).

„Свлните позиции на жречеството на бог Амонв Тива нало-„хипи фаряанът да премести столицата си. Па негова заповедбал. изграден за по-малко от 3 години но, модерен за времетосии добрв устросн град, наречен Ахетатон (Коризонт на Атон)разположен по средата между Тива и Мемфис, където билапреместена столицата.Ре епекетна реформата и борбата на Аиенхотеп Мавянатон

с тмввнското жречество на бог Амон били изклкочително трудна.я сложна дейност. Ехнатон заменил постепенно цялата сиуправленска. администрация. Дворцовата аристокрация, коятотрадиционнозаемала. ръководни длъжности и имала голямоучастио пуправланиета на страната, била свързана с жречествсто на бос Амон, поради което била отстранена от властта.

На найно място и по ниватв. ка управленската бдминис.трация по-надолу Аменхотеп Г: Екнвлон поставип нови лица. най-вероятно от средите на средните слоевв на египетското общест.во. Новата адиннистрация завла ръководно място не по силата.на произхода и правата, които той налагал, а по волята на фвра:она. Съдбага и положанието на тези лица зависели от тяхната.службакъм фервона. С помощта на тази нова вдминистрацияАмонкотев 1/-Ехнатон разпространил култа към бог Атон в цяла:та страна.ва

Жренеството на. бог Амон и неговата иванска върхушкаоказали активна съпротивана рсформата на фарасна Аменхо-зап МЕкнатон. Тези среди били тякно свързани какта със столич.ната, така и с правинциалката върхушка на египетското общест90. Те ниали и традиционно силно елиякив и сред другите по-КИСШИ сЛодве от египетското население, Недоволството натезисреди и борбата им срещу фараона имали различни изяви. Обра-зувани били заговори срешу Аменхотеп ГУАЕхнатон, при дин откоито бил направен опит за убийство на фвраона

Религиозната реформа ка Аменхотеп М.Ехнатонне даланапълно искания от фараона резултат. Мощта натива нокото Жре-чествс на бог Амон и въркушката на египетското общество били.обудпани ло известна ствпан само докато фврвонъл бил жив иуправлявал страната, Приемниците на Аменхотеп МЕхкатон НаМосли да загааят постиженията на реформата и да продължатъщата религлозка и вътрешна политика.

Реформата на Аменхотеп ГУ-Ехнатон има. обективноис-торически много голямо зкачение. Та се приемакато един отНай-интереоните периоци от египетската история. Раформата.Представлява не само впизод от историпта на египетската Белипя н опит за налагана На монотеизъм, но и разкрива азжни пъ.преси от системата на развитието На държавния живат, на еги:петската мокархия и на личнатавласт на фараона.

Цалоотнета религиозна рефориана фараона. Аменхотеп(МАЕхнатен о предизвикала продълкителен голям интерес в на-умните изслелвания. Реформата е отразака з богата по коли.чество и съдържанио научна литература с множества различниобяснения и тези.

Много изследователи приемат, ча реформата ка Аканхо-Тел М-Ехнатон имала и много друм цели и задач. Включването.на обширни територии с множество племсиа и народи в пре-делите на илетската държева и външната политика на Египет.налагали търсенето ка по-разбирзам и възпривилив религиозен.модел, Религията по онова време имала важна ропя като идво-Логия и форма ка куптурно влияние,

Куптът към единен слънчев бог бил по-лонятен и приви-лив за множествота разноезичнии разкоплеменни маси а.Драва Изгок. 5

сравнение с култовете към традиционните древноегипетскибогове, коиго изглеждали по-абстрактно и неясно за хората от

онова време - например култът към бог Амон бил свързан съссложни таологично-доктринни представи, които не били в

съответствие с типологията на религиозното мислене и представина другите съседни племена и народи.

При управлението на Аменхотеп ГМ-Ехнатон във външно-

политическо отношение имало относително спокойствие. Фара-

онът бил зает приоритетно изцяпо с реформата и с вътрешно-

политическите проблеми. При създалата се обстановка в стра-

ната фараонът не водил войни, но и не отделил внимание към

политическите и военни проблеми, които калагала сбстановка-та в египетските източносредиземноморски владения.

Причините за тази политика на Аменлогеп М-Ехнатон неса съвсем ясно проучени. Вероятное те да са обуспавяни от ня-

колко обстоятелства като: 1) поради обстановката в страната

Аменхотеп М-Ехнатон не е имал възможност за активна външна

и военна дейност,2) именно поради обстановката в страната не

е искал да рискува с военни действия, тъй като военните кампа-нии неотменна е трязвалода се осъм.ествят с тези среди, с коитафараснът водел остра и тежка борба, и 3) подценил е военно-политическото положение, което е най-малко вероятно.

Отслабването на египетското военно присъствие в Сириябило използваноот хетите и те унищожили държавата Митани.Хетите стигнали до Северна Сирия и завладяли няколко среди-

ща,които били във владение и зависимост от Египет. На дог стСирия в Палестина избухнали няколко бунта срещу Египет.

По подобие на първите фараони ст ХМШдинастия Амен-

хотап М.- Ехнатон също нямал синовеот първатаси съпруга Не-фертити. Той определил за свой призмник съпруга на една от

дъщерите си. След смъртта на Аменхотеп М-Ехнатон новият фа-

раон о известен под името Семенкара (предполагаемо 1354 --1350 г. пр. н.е.). Смята се, че Семенкара и съпругата му се вър-

нали към култа на Амон и вероятко "ова е една ст причините затвърде краткото му царуване и за ранната му смърт.

Негов приемник станал друг зет на Аменхотеп М-Ехна-тон, известен с името Тутанхатон (предполагаемо 1350 - 1341г.

66 ин

пр. н.е.). Произходът на този фараон не е установен със сигур-ност. Има известни основания да се приема, че бил внук на Амен-хотеп Ши зет на Аменхотеп М-Ехнатон. Той бил женен за дъще-рята на Аменхотеп, У-Ехнатон Анхесенпаатон, нареченапо-късноАнхесенамон. Фараснът бил твърде млад, на около 9 години.Смята се също, че бил под впиянието на един ст висшите вепмо-жи и военни Ай, номиниран по-късно за негов съфареон и нас-лвдил го след ранната му смърт.

През първите 3 години от царуването на Тутанхатон управ-лението на страната се осъществявало ст вдовицата на Амен-хотеп У-Ехнатон Нефертити, която се стремяла да запазире-формата и да продължи същата политика, След около 3 годининеизвестно по какви причини младият фараон се преместил встарата стопица Тива и променил името сиот Тутанхатон на Ту-танхамон, което в свидетелство, че преминал подобно на Се-менкара към култа на Амон. Вероятно младият фараон е бил при-нуден да утвърди тази политика под диктат на Ай и средите око-по него.

Обикновена се приема, че именно по време на упряв-лението на Тутанкамон религиозната реформа на Аменхотеп 1М-Ехнатон била отменена и култът към Амон бил възстановен поднатиска на тиванското жречество. Настъпила реставрация и навсички стари култове, засегнати с реформата на Аменхотеп |М-Ехнатон. След като извършил тези дейности, Тутанхамон същопочинал несчакванона около18 години след Фгодишно царуване.

Гробницата на фараона Тутанхамон е сред най-големитеархеологически открития за историята на древния Египет. Та еНамерена през 1922 г. от Хауард Картър и лорд Кърнарвонз6-солютно непокътната. В нея били поставени огромно количество:Предмет, вещи, украшения, останки ст дрехи и материали отразлично естество. Намерените находки отразяват нивото наразвитието на хуцожествените занаяти в Египет от онова време,ковто се смята за апогей в културната история на страната и сенарича често в литературата Амарнски период по името на Телеп-Амарна,където е открита столицата на Аменхотеп |М- Ехнатон.Ахетатон.

Приемник на Тутанхамонстанал АЙ (предполагаемо 1341--

67

1887 г. пр. н.е.) поради брак с вдовицата му. При царуването наАйглавна роля в управлението на страната имал Хореихеб,който:

бил единот висшите военнилица. Смята са, че именно с негова

помощ Ай станал фараон. След смъртта на Ай Хоремхеб взел

властта, макар, че нямал права на престола, вероятнос помощтана жречеството на Амон.

Манетон поставя Хоремкеб като последен представител

на ХМТиванскадинастия (предполагаемо #337 - 187е г. пр. н.в.).В действителност Хоремхеб не принадлежал към тази династия,

нито кръвно-родстввно, нито по линия на брак и други връзки иоснования. Поради тази причина Хоремхеб често се определя в

литературата и като основател на новатаХ!Х династия, към която

принадлежали следващите фараони. За Хоремхеб се знае, че

произхождал от фамилия на номарси,т.е. от въркушкатв на про-винциалната аристокрация. Той напоавил бърза военна карие-ра, като при Аменхотеп М.Ехнатон бил началник на стрелците(род войска по онова време), а при Тутанхаман и Ай бил главноко-

мандващ. Макар и да бил тясно свързан с последните предста-

вители на ХУПдинастия, след като станал фарасн, той подложил

фамилиите и близките им на преследване и ганение.При Хоремхеб настъпила пълна реставрация на старите

порядки и били отмененивсички изменения, свързани с рефор-

мата на Аменхотеп М - Ехнатон. По негова заповед жителите наАхетатон били преселени, а градът бил разрушен и засипан с

пясък, Името на Ехнатон и на неговия бог Атон било заличено от

всички документи и монументи. Във външно-политическо отно-шение Хоремхеб не предприел никакви действия. Независимооттова той реорганизирал и заздравил армията.

Егилет по време на ХХ династия. Хоремхеб определил

приживе за свой гриемник един от приближените му висши

военни, който станзл фараон под името Рамзес | (1314 - 1312 г.пр. н.е.). Рамзес | произлизал от фамилия на военни и достигналдо същите титли, кавито имал и Хоремхев,преди да стане фараон.

Рамзес| поверил властта на сина си Сети като съфараон. Сети|управлявал самостоятелно Египет от 1312 до 1298 г. пр. н.е.

По време на царуването на Сети | била подновена военно-завоевателната политика на Египет на североизток, която била

68

птррелче

оедичвнвавечс:

г8

прекъсната за продъпжитеяно време с обстановката при Амен-хотеп М-Ехнатон и при неговите наследници, когато приори-тетните проблеми били вътре в страната,свързани с провеж-дането на реформата и нейната отмяна.

Сети | успял да възстанови до голяма степен позициите и.влиянието на Египет в земите на североизток до Сирия. По него-во време Египет отново се превърнал в голяма военно-полити-ческа сила в този район, но резултатите от времето на Тутмос Шне били достигнати. Египет имал вече твърде много проблеми вПалестина и Сирия, където под влияние на хетите се поддържа-ли силни антиегипетски настроения и с формирали коалиции отместните владетели, които вдигали чести бунтове.

При Сети !за Египет се появила нова опасност. Спокойна-та от времето на Старото царство западна граница с Либия стана:ла източник на чести конфликтии заплаха за война, поради кахлу-вания на древните либийци към египетските територии. Сети | не.успял да отдели достатъчно внимание на опасността ст Либия.Хетите започнали активно военно проникване в Сирия, която поонова време била практически подчиненаегипетска територия.Сети | успял да спечели една победа над хетите, но тяхното нас-тъпление продължилои те се установили до един от основнитецентрове на централната част на Сирия гр. Кадеш, разпложенна река Оронт.

Сети | бил наследен от сина си Рамзес| (1298 - 1232 г. пр.н.е.), който поеп власттатвърде млад. Съперничествотос хетитеЗа господство в Северна Сирия и стремежът на Египет да въз-станови позициите си по тези места довели до нова война.

На петата година от царуването си Рамзес 1 предприелголяма военна кампания срещухетите в Северна Сирия. СпоредНякои източници египетската войска наброявала около 50 000Души. Сблъсъкът с хетите станал непосредствено край град Ка-деш. Хетите заблудили египтяните, че напускат с бягство града.Египетското командване решило незабавно да. овладее свабод-ния град. който представлявал силназа онава време крепост.То:допуснало тактическа грешка,като разделила египетската войс-ка на 4 самостоятелни и откъснати единот друг отряда. Хетскитевойски се завърнали внезапно. обградили авангарднияегипетскаотряд чрез изненадващ маньовър и го разбили.

69

В такава обстановка последователно на бойното поле при-стигнали следващите два стряда от египетските войски, коитосъщо били разбити, Фараснът Рамзес | и около 300 цуши били.обкръжении обречени на гибел или плен. Хетите се заблудили,че това е цепият египетскисъстав,и не забелязали пристиганетона последния ариергарден отряд. Този отряд не бил достатъченда обърне сражението. Той успял само да пробив с изненада.хетския обръч, да проникнедо обградения фараони даго изтеглис малка част от оцелелите край него. С бърз ход остатъците от

египетските войски се насочили на кг далеч от хетите.След връщането на Рамзес |! е Египет битката при Кадеш

била представена като нова крупна победа на младия фараон.

Била написана поема, която възхвалявала победата на Рамзес.1, чийто текст е запазен и се свъзва с авторството ка жрецаПентаура.

След войната с хетите Рамзес 1 потушил и бунтове в Си-рия, като запазил египетската власт по тези места. Скоро следтова в политическата обстановка на Предна Азия настъпилиотново съществени промени. Все по-осезаемо нараствала сила-тана древната асирийска държава, разположена в Североизточ-на Месопотамия. Военното проникване на Асирия към Северо-западна Месопотамия и Северна Сирия станало реална заплаха

и захетите, и за египтяните. Появата на нов съперник довелв доуреждане на отношенията и противоречията между египтяни ихети. Запазен е мирният договор между Рамзес и хетския царХатушил Ш, сключен следбитката при Кадеш. Подобряването наотношенията с хетите било закрепено и с династически брак.

Рамзес | се оженил за хетска принцеса.

Името на Рамзес |! се сраща и на някои по-ранни мону-

менти, което предполага,че този фараон е присвоилза собстве-

на прослава произавдения на предшествениците си. Рамзес 1!царувал сравнително твърде дълго е Египет, през което времемного от преките му наследници починали. Приемасе, че билнаследен ст тринадесетия си по възраст син Мернептах (1232 -1212г. пр. н.е.). Мернептах воювал успешно с Либия.Тай воювали на североизток, но данните за тази му дейност са твърде не-достатъчни.

70

з

По време на царуването на Марнептах за Египетсе поя-вила нова опасност. От север през морето в района Делтатана.р. Нил проникнали първите зълни отт. нар. "морски народи".Еги-петските войски успели да отблъснаттази опасност в битка чакпри Мемфис на юг.

Проблемътс т. нар. "морски народи“в един от най-значи-мите и актувлнив научно откошение, който все още няма напълнозадоволително научно решение. В последните столетия на хил.пр. н.в. в източносредиземноморскиябасейн и прилежащитему.големи територии на древния Изток настъпили съществени раз-мествания и движения на втнически маси. Тези миграционнипроцеси засегнали много страни и народи и довели до същест-вени промени в цялосткото културно-историческа развитие потези места

Липсата на достатъчно писмени източнициза тези проце-.си не позвслява изясняването както на конкретните етноси вот-депните случаи, така и на многа други важни въпроси: Приемасе обикновено, че разместваните етнически масиви често билисмесени ст множество племена, включително понякога и отразнороден състав. Мнозина изследователи са на мнение, чемиграциите от тази епоха били тясно свързании с втногенезаиразселването на индоевропейските народи. С тези процеси обик-новено се свързва и неочакваното унищожаване на хетскатадържава. Наименованието "морски народи" е събирателно и епрактически само научен термин.

За Египот о известно според местните източници, че средпрониккалите по тези места племенни масисв среща и име,отъж-дествяванс ст езиковедитес т. нар. "данайци". Тези етноси сапознати в литературата и като "ахайци" за юга на Балканскияполуостров. В египетските писмени документи са засвидетел-ствани няколко прониквания на "морски народи“, които в отдел-ни спучаи се задържалии твърде продължитепно в ссвсрните мутеритории. Освен при Мернептах, "морски народи" в Египет са.засвидетелствани и по времето на фараона Рамзес Мот същатаХХ династия.

Слец Мернептах започнал упадък на згипетската държа-ва от епохата на т. нар. Ново царство. Следващите фараони от.

п

ХЖдивастия Сети П, Аменмес, Морнегтах 1 идр. не св свързанисъс същественисъбития в запазените източници. Честите наж-пувания на индоверопейски и други племена и постепенното инепрекъснато отслабване на централната власт обусловилиначалото на процесите на разпадането на вгипетската държава.Стспабването на, Египет било изпалзвано и от либийскитеплемена, които започнали да нахлуват постоянно по долинатача река Нил,

Началото на династия било поставено от фараона Сет.нах (1200-1968 г. пр. н.в). Той царувал окопо 2 години, но успялда заздрави централната власт ида възстанови реа вдържавата.Тази политика била продължена и от сина му Рамаес Ш (1198 --1167 г. пр. н.с). Рамзес Ш реорганизирап и заздравил войската.Привлякъп големи контингенти чуждестранни навмници, главнаат Либия и с тяхна помощ воювал с "морските народи“, срещукоито постигнал успех.

Управпанието на. Рамчес Ш било последният период на.военна сипа на египетската държава. В края на царуването муабстановката в Египет се изострила твърде мяого, В странатаизбухнали бунтово и въстания. Рамзас 1бил убиг при заговор.вероятно с участие на твърда приближени до него родствениции други лица.

След Рамзес 1! упадъкът на Египет продължил постепенноипо времена следващите фараонистХХдинастия, които носятобикновено името Рамзес и династията се нарича "Рамесици”.Центрелната власт отслабнала значително и св Нарушипа сис-темата на управлението на страната. Често избухвали бунтовеиразиирици, които били потушаванис голевда жестокости.

Късен Евипет. След края на ХУШ династия ролята н.значаниото ка крочаството в ияпостния живот на Египет се уве-личили още пореча. В краяна ХХ династия Херихор, който билвисш военен зелможв, провъзгласен за първожрец на бог Амонст фарвонаРанзес Х, заграбил държавната власт и се обявилзафараон. След като Хорикор станал фараон, истинскиятфараонРамаес Х! изчезнал при неясни обстоятелства и годината на.смъртта му неизвастна. Хврихор поделил властта и управление:То на страната с Друг висш военен велможа. Египет бил разде-

”

пен на две части" нд юг управлявал Херихор, а на север - Смендес.Спед смъртта на Херихор Смендес основал новата ХХдинастия,Наречана в литературата жреноска”, която управлявала страна:Таст 1086 до 050 г. пр. на.

От времето НаХХ1 династия ролята на либийските иавм.ници изоеначалници въз ойсквта и в управлението настраната.се засилитатвърде много. Постепенна пибийците завладеливластта истях ав свързва сподоащата ХХНпинастия, фараонитеат която управлявали Египет ст 550 по 7301. пр. п.с. Основател натези династия бип Шошюнк |. Той в известен от различни източ-Ници, вхлочителна и ат Бибтиятв, с пайната в Палестина и пре-вземането наЕрусалим, където по онова времо иарузал Ровоан.Като либийски се определят и следващите 2 динвотим.„Отолабванет на египетската дъркава довело до управ-лена ка страната ит етиопска династия, Слел ЖК династия ети.

Петските държавни формации загубили напълно властта и коне.твола в Нубия, Куш « над другите територии на юг. Постепевна.потезя места се Фармирали радлични държавни струаури. Око-ло 730 г. пр. н.е. царството в Куш се засилило значително. Единат неговите владетели Пи (известев и као Пиании) св възпола:вал окото 715 г. пр. н.в. ат вътрешната сбстановка в Етитет новладял дласттав страната. Ог това време започнал г. нар. пе-рмод на ХХу Етиопска династия, която управлявала Египет дооколо 864 г.пр. а

Последният фараон от тази династия Тахвока трябвала:Да води тежки войни с нахлуващите в Епитт войски на Асирия.Тахарка претърпял поражение през в7! г. пр. кв. отасирийскияцар Асархадон. Няколко гобини по късно асирийския цар Ашур:банипал проникнал ка ок до Тива и сграбил греда.

Стези събития завършило управлението на ХКУ Етиолска.династия. Асириямотадаустанови военнаиегемония в Егпет.Сува опеглянето ка асирийските войски властта преминала в.Намарсите отград Саис а Свверен Египет. Те се водят като да-ресни ст г. ар. ХИ Саиска династия (64 -- 625 г. пр. не).През 526 г. пр. но. Егютет бил завладян от порсите. С кан-Та се свързва ХИП династия. Парсийоката власт отслабналазакратко и Египет бия стнозо самостоятелнадържава до голяма

7

степен по време ка ХХМН династия, коята също била саиска.Спедващите две династии нямали никаво същественозначаниви Египет стновс попаднал изцяло под властта на персита,читоуправление се води като ХХдинастия,

След унащожаването на персийската държава от Алек.сандър 11 Македонски Египет попаднал вече в сферата на другипържаенопопитически конфигурации.С Александъри неговитеприемници се свързва ХХЖП династия, а управланисто на.създадената елинистическа държава сп Птолемей до Клеопатраовводи в литерагурата като време на ХОдинастия, спед коетопрез 30 г. пр. н.е. Египет бил завладян от Рим и превъркат впровинция.

3. СТОПАНСКИ, ОБЩЕСТВЕН И ДЪРЖАВЕН ЖИВОТ.

Ееилетскоте гейове.Основна. организационна фор-ма на живот в Египет била общината, наричана най-често влите-ратурата с определенията територивпия, велоявипеня, селска ипр. Общината се обособипа и утвърдила о предкодните епохи. Тазапазипа аркаиннияси характер през следващите исторически.епохи я бипа свързана с множество фучкции.Гтавна причина запоявата и съществуването на общиматаи за запазване ка пърес-началните й форим на организация била функциите, свързани спопианото зомедепио. В общинитечрез едни или други колвк.тивни оркани, а впоследствие и чрез различни административнилица се решавлиимрок кръг въпроси на стопанския живот, прюб-леми на собственост и владение, семейно право, съдебнидела идр,

тясна връзка с общините се обособили и разнили драв-ноегипелските градове. Общината предстазпянала практическисистема от група селища, обединени по икономически интереси.и обстоятелства окопа вдно средище. Този център со определяпървоначанно като градски, независимо че вооще нямал 06-лика на понятието град ст по-късните исторически епоки.

Селишните системи на опродолвна по-малка или по-голя-ма територия се обедннили с течение На времето в по-голямо:

та

+и.

Ма

териториална единство по същита причини, Естествено било вд-но от средищатачценгрове на общините да се превърне в център.ина по-широкото ториториапна обединение, коета в литературата.св нарича с термика нам ст аренетс на гръцката историография.В Египот възникнали и се обособили ощепрез додинас-тичния пвриод 42 нома и тв останалитолкова и през следващитеепохи -20за Долен (Северен и22за Горан(Южен Егилст). Наред

с това се запазилои постоянното традиционно делениенастраната ка Северен (Дапан) и Южен (Гарен) Египет. Градоветев Египет били разпаложвни славна по крайбрежията ка рока Кип.За няколко хепяди години Египет имал практически певоснопчи столици - Мемфис и Тива. През отдегни пернодиот вре-

ме като стопици при едни или други обстоятелства со използвалии друга градове като Вбипос, Ити-Тауи, Ахетатон при царуванетона АнкнхотепЕхнатон и др.

Сред другите центраое на номи и големи средища, про-расналив значими за оковавремедрапновгипетски градове, по-изявено значение инаги няколко десетки градове. които намерили стражение в писмените изтсчници и рязпиините мокументии паметници. Те имали различна ропл и съдва в историята на.египетската държава през стделните епохи. Някои оттях св пре-върнали в крипни за окова време цангрове в цялостния дър-жавнополитичаски, културен и религиозен живот, цокато другиимаги периферно чначениев провинцияпиата обстановка ва.египетската държава.

Имената на доееноегипетските градовесв срещат в на-Учната гитература с много Голямо разнообразие. Не се изпод-зват строго определени принципи, поради което някои ст тях св.Наричат с дреените им имона, адаптирани в съвременни право-писни форми и произношения. Мноко гредове се наричат с еине-ната, които св известни ог гръцкага историческа традиция ипи сУманата на. съвременните гредове и селища, рааположанинатяхноюясто или в близост до тях, като в даета спучет размина.Ването с истинските наименования в голямо. Сведениятаза ст.делнитеградово са твърде недостатъчни.

В найчажната част ка Египет билиразположени градоветеЕлфу. Нехен, Ноеб,Та-Ски (съвр. Есне) и др. На север ст Та.

75

Сни, приблизитолно в централната част на Южен Египет, близоединдо друг били разположени4 града: Хермент, Тива, Медамуд

и Тод.Тива е наименование. дадено от древногръцките истори-

ци на столицата на Егилет от времето на Средното и Навото цар-ство, както ив по-късни периоди, В египетските текстове за Тива

се срещат различни имена - “Южен град" и др. Градът бил раз-положен на двата бряга на река Нил. Основното градско среди-.

ще било на източния бряг, където днес се намират известните:

Карнак и Луксор. В тази част на града се намирали и резиденци-

ите на отделните фараони, които естествено били различни за

многото столетия. На западния бряг се намиралат. нар. "Долина

ка царете и шариците“. Там били изградени множество погре-бални съоръжения и гробници на фараони, висши велможи и

върхушкатана египетската аристокрация. В този райсн имало и

заупокойни храмове.Важен град непосредственона север от Тива бил Коптос.

Не много далеч от Коптос по течението на реката се намиралТентора (Дендера). Още по на север по течението на реката на

западния бряг били разположени близо един до друг Абидос и

Тимис. В същата поснедователнест св намирали още два града:Панополис(гр.Град на Пан“) и Антеополис (гр. Град на Антей,вгип. Тебу), На север от тях бил Ликополис(гр. "Вълчи град",съвр.Асиуп). По-далеч на север бил разположен град Шмун. наричанот гърците Хермополис(гр. "рад на Хермес"), По-налолу по те-

чението на реката се намирал Нинсу, известен обикновенос гръц-кото си име Хераклеополис(гр. Град на Херакъл.

С Хераклеопопис свършвала долината и започвала Деп-.

тата на река Нил. В нейното начало в южната част на западниябряг на реката бил разположен град Мемфис, недалеч от съвр.Кайро. Името Мемфис е ст по-късно време. Градът имал приегиптяните много други имена, които означавали: “Везните надвете страни", “Бялата Стена”, " Душата на бог Пта”, "Живот на.

двете страни" и др. Този град станал първа столица на Египет повреме на Старото царство. Мемфис останал в протежение наоколо три хиляди години един от най-големите и важни градовев Египет, административен, културви и религиозен цечтър.

76

пикбрецуепррреег3оРр(

паритетнА

чечаса

На

В Делтата на река Нип били разположени твърде много»градове: Иуну (гр. Хелиополис, - "Град на слънцето”, Исоум,Бу-сирис, Саис, Танис, Бубастис, Бехдет, Буто и много други.Главният град при Фаюмския азис бил Шедит.

Египетската държава. Египетската държава се опре-деля често в литературатакато типична древноизточка деспотия.Тя представлява по същество монархия, при която върховнатавласт била на фараоните. По онова време нямало никакви еле-менти на законова уредба на държавата. Спаред съотношение-то на силите в страната отделните фараони имали една или другапо сила власт и решавали всички въпроси отдържавно значениеобикновено изцяло самостоятелно. Практикуваните понякога съ-

вети, съставени от лица от дворцовата аристокрация, заемащиразлични длъжности по волята на фараона, нямали същественозначение за вавманв на решения в управлението на страната.

Редица особености от държавния живот и управлението

на страната се разкриват ст най-различни документи от отдел-ните епохи като например т. нар. "Поучение на Рехмир" и много.други текстове. В периодите на централизация на държавата повреме на трите царства властта на фарааните нараствалатвър-де много ине се ограничавала по никакъв начин. Закони и правен.

порядък дълго време ке съществували. Съдебното дело свразвило постепенно. То било основано най-напред по-скоро на

Традиция и ка други особености, чрез които се осъщестаявалаволята на управленските среди от висшите слоеве на египетскотообщество. Закони в Египет се появили в по-късните епохи.

Цялата власт в страка в съвременните разбирания като

изпълнителна, съдебна, военка, репигиознаи т.н. била в ръцетена фараоните. Египетските царе-фараони били собственици на.цялата държава с всички нейни природни и стопански ресурсиТе се разпореждали по своя всля и с хората в страната. Всички.

действия в страната и извън нея се извършвали от името наФарасните. При липсата на закони, разпоредбите и преценкитена фараоните или на администрацията от различните нива има-ди вдинствено съществена значение

Пролагандно-идеологическисе налагала идеята,че власт-та и личността на фараоните имали свръхестествен карактар и

?

били обожествявани. Постепенно фараонитесо обявявализа си-нове на боговете.

Тронните имена на фараоните били съставени отпет части.Първата давала името на фараона като въплъщение на бог Хор,втората - като въплъщение на бопиниге-владетелки на Северени Южен Египет, третата отново била свързана с бог Хср, катофараонътсе представял като “златен Хор", четвъртата била само-то лично име на фараона,а петата обикновено посочваласинна.кой бог се явява фараонът.

От времето на Старото царство египетските фараони били.свързани с изключителнобогата и ефектна ритуална символика.Те носели различни корани. Горният (Южен) Египет имал бялакорона, а короната на Северен Египет била червена. Имало исвоеобразна "двойна" корона, която символизирала обедине-нието на страната. Най-често короните били във формата наслънчев диск, като при това положение се свързвалис боговетеАтум, Ра, Амон и др. Соколът на короната бил символ на юга на.страната, докато змията (главно въввид на кобра) символизира-ла Северен (Долен) Египет. Фараоните носели и специалнискил-три и други ритуални и символични атрибути и др.

В обстановкана силно разеит религиозен живот и нискоабразователно и интепектуално състояние на огромните масиотнаселението по този начинсе обяснявала властта на фараоните.и се ограничавали евентуални съпротивителни действия срещутях. Идвологията на обоготворяване на фараоните и на тяхнатавласт била прокарвана организирано чрез множество тържест-веки религиозни церемонии, ритуали и празници,

Фараоните действали и решавали самостоятелно,но капрактика се нуждаели от помощници,които подбирали сг висшитепрослойки на аристокрацията. Най-близките до фараона по-мощници формирали <. нар. централна администрация.Тя се ръ-ководела практически ст най-довереното лице ка всеки фараон.Длъжността на първия помощник на фараоните може да се упо-доби условно на своеобразен "пръв министър". Древноегипетско-.то найменаваниена тази длъжностсе използва по-рядкоа лита-ратурата поради сложностите във фонетичната адаптация присъвременните взици. В по-старата литература са използвани и

78

диаре

нн"-р

се

неудачни и несполучливи модернизми като "везир"и др.Функциите ка твзи високопоставени длъжностни лица при

фвраоните били твърде многообразни.Те не били регламентира-ни по никакъв начин и зависели ог фараоните и конкретната06-становка във всяко време,тъй като рязко разделение на дейнос-тите в адмичистративното управление не съществувало. Според.

запазени писмени документи такова длъжностно лице се занима-вало с функции и дейности на градоначалникна столицата, съдияна голямата порта на двореца, началникна тайните на фарасна,командващ войската, управител на юга и севера на страната,управител на дома на зпатогс и среброто (т.е. Финансите) и др.

Тези лица се подпомагали от голям брой чиновниции пи-сари ст различни рангове и нина. Централната администрация

при фараоните и в управлението на отделните номи била тясно

свързана и с формираната по онова време жреческа аристо-

кратична върхушка,По времето на Старото царство Египет се превърнал в

силно централизирана държава. Въпреки това дуалистичниятха-рактер на обединения в една държава Египет не бил ликвидирани традиционното депение и противопоставяне между севера июга се запазило. Обособените от предходните периоди номи се.

запазили и продължили да съществуват като основни админис-тративно-управленчески области.

Управлението на номите било по време на трите царства

под контрола на фараоните. Те назначавапи първоначално тех-

ните управители,които в питературата се приемат като номарси(от гр. "ном" - област, окръг и "арко“ - управлявам). Номарсите.осъществявали организацията на управлението на номите и наз-начавали управители на, отделните градове и селища, админис-трацията от чиновници, писари, надзиратепии други пица. Почти

зсички фарасни от времето на Старото царство се разпореж-дали неограниченовъв вовки от номите.

По-късно през следващите епохи в номите се обособиламестна номава аристокрация,чиято роля и положение в държа-вата се увепичавапивсе повече и постепеннодовепидо относи-телна обособеност и самостоятелностот централната власт. Те-зи особености имали различен характер и изява през отделните

79

епохи и зависели от многа фактори, включително и ст центра-лизацията и силата на централната власт.

Важна роля в срганизациятана египетската държава има-ла войската,Тя служела за завоевателни войнив други страни иза отбрана от външни нападения, което се случвалотвърде рядков египетската история. Едновременнос това египетската войскаимала функции и на вътрешнополитическа сипа, която пазелавластта на фараоните и цялата административно-управленческасистема.

Египетската вайска била първоначално само от средитена местното население. Постепенно в нейния състав започналида се използват различни други етноси. С течение на времетоизползвали все повече наемници. През Навото царство наемни-ците били ат различни африкански етноси (негри, пибийци и др.)и ст народите ст Сирия, Финикия, Палестина, ст Месопотамия.от страната на хетите, от т. нар. “морски наради"и др. Понякога.във войската се изпопзвали и част от военнопленниците от пре-дишни военни действия.

Военното депо по снова време все още не било органи-зирано във висока степен независимоот честите войни. Посто-янна войска имало малко и тя била преди всичко личка гвардияна фараоните, придружаваща ги навсякъде. Имало и континген-ти пехота, набрана от либийски и нубийски стрелци, По време навойна се осъществявала мобилизация на свободно население.Всеки ном предоставял определен такъв наборен контингент.

Пекотата била разделена според въоръжениетс на стрел-ци, бойци с копия и др. По-късно егилетската войска се подраз-деляла на различнитактически части, по-големите от които дос-тигали до около 5 000 бойци от различните видове и носели име-.на на най-известните египетски богове. Войската се подготвялав мирно време чрез различни занимания, сред които най-важназначение имали своеобразна строева подготовка, упражненияпо ръкопашен бой, умения за дълги походи до мястото на сраже-нията и др.

Висшата военна власт принадлежала на фараона. Най-често той командвал войските по време ка война. В отделни.случаи войската се командвала и от първия министър. Военните:

во

контингенти имали свои собствени кадрови командири. които втекстовете се посочват примерно като "началник на пехотата","началникна стрелците"и т.н. Отделните военни тактически еди-

ници и структури имали също свои командири.Подготовката и водакато на войни било свързанов Египет

с няколко дейности, на кокто фараонът и висшата администра-ция държели твърде многа и чрез които се пастигало особена“обществено признаниа - мобилизация и раздаване на оръжие.

водене на бой в открито сражение,обсада и превземане на укре-

пени обекти и тържаствено церемониално победно завръщане.

Загубите не били твърде обект на обществено отнашение и ра-

акция.Стапански живот. В началото на Старото царство Еги-

пет достигнал високо за времето си стопанско и общественораз-витие. Основата на стопанския живот били земеделието и ско-

товъдството. През архаичния период в Египет започнало из-

граждане и поддържанена сравнително широка мрежаот напси-телни канали. Използването на напояване дало тласък на раз-витието на земеделието и узеличаване на произвежданата про-дукция. През следващите епохи напоителнато дело се разраст-

“ вало ибило основна грижа както на централната, така и на мест-

ната администрация. Основният труд при тази дейкост се осъ-ществявал чрез различни задължения на свабодното население

в общините, като наред с това се използвал и трудът на робите.Скоговъдството било ширско разпространено стопанско:

занимание в района на Делтата и в другите обнасти. По оновавреме древните египтяни усвоили различни занаяти,главно06-работка на камък, направана тъкани,грънчарство, обработка на

дърво и др. Те използвали и медта като метал. Развили се дей-

ности като строителстно, пеярство, ковачество и др. В някои от

текстовете от онова време се споменава за търговски връзки иобмен. Сцени за такива дейности има и 6 изображения по сте-ните на гробнициот тази епоха.

Времето след разпадането на Старото царство се огра-

зило неблагоприятно на стопанския живот. Децентрализациятана властта и разпокъсаността на. страната на отделни коми Иобласти, между които честоимало противоречия и борби, довели

6 Древен Изок. 81

до много последици. Нямало институции,сили и средства да сеподдържа широка напоитепна мрежа ст канали и да се прокопа-ват нови. Рязко намапепи възможностите за стопанска дейности продукция в земедепието и скотавъдството. Борбите между от-делни номи и области били свързани с ограбванена населението:от отделни територии. Намалвли възможностите и за заниманиясъс занаяти.

Обединяването на всички египетски области отново в.ецинна централизирана държава през епохата на т. нар. Средноцарство дало тласък на цялостния стопански живот, койго за та-зи епоха отбелязал Значителен напредък в сравнениес времетона Старото царство. По време на Среднотоцарства белиизвър-шени ширскомащабни дейности за създаване на голяма напои-телна мрежа. Прокопани били множество нови канали.

Най-голямо значение имало създаването на огромно заонова време водохрачилище крайт. нар. Фаюмскиоазис, свър-зано с река Нил с дълъг канал. С умелото регулиране наразливите, с напояването и отводняването на замеделскитеплощи се увеличили възможностита за повече селскостопанскапродукция. Уовоенибили и нови обрабстваеми площи, подобрила.се до голяма степен и земеделската техника,която обаче била:все ощетвърде примитивна за възможностите на онова време.

Напредъкът а животновъдството бил свързан предимносувеличаване на броя ча отглежданите животни. Многа по-висо-ки достижения в сравнение със Старото царство имело и призанаятите. Разшарилисе способностита и умениятанаегиптянитеда сезанимават с металодобив и металсобработване,Узеличенои подобрено било производството на много дръдия на труда иинструменти от различно естество.

По време на Старото царство в Египет паричнасистема ипарично депо все още нямало развити. Ролята на пари се изпъл-нявала чрез употреба на благородни метали като зпато, среброи др. посредством практикуванитесистеми за мерки и теглилки,добитък и др. През следващите епохисе засилила. рдлята на бла:городните метали като паричен еквивалент на Базата ча общо-разпространените системи на мерки и теглилки,

С течениена времето се увеличило многообразието

н

за-

82

мечетаепиченИМИРИИИРи

РЪЦЕКот

наятчийските дейности. Ширака разпространение имало. кактои в предходните епохи, обработването на камък. То достигнало:

висок разцват с използването на новите режещи оръдия и инстру-менти от онова време. Новостите в използваните техническивредства повлияли твърде благоприятно и на много други зана-ятчийски дейности като дървообработване, тъкачество, грънчар-

ство, строитепство. занимания в областта на изкуствата и др.

Обегинението на страната и териториалното разширение:

на вгипетската държава след успешната завоевателна дейностна фарааните от ХВ династия се отразили благоприятнои на тър-

тавския обмен не само вътре в Египет, но главно със съседните:

народи. Организирани били мкожество експедиции за търговия

и обмен в Палестина, Финикия, Сирия, Нубия, към Червено море,

където се осъществявали контакти с други далечни народи. Имапредположения, че египтяните достигали често и до Месопотамия.

Египетски предмети от тази епоха са открити ка многоместа при археологически проучвания и при други обстоятелства.Такива находки има павсеместко а останките от древните гра-дове на Палестина, Сирия, Финикия, на о-з Кипър и на други

места. Егигтяните внасяли разпични по естество и вид стоки ипредмети. Източниците показват, че внасяли най-често дървен

материал,който липсвал в страната, минерали, кожи, сол, блего-

родни и други метали, роби и много други.

Формите на стопанския животне са достатъчно проучени

по липса на източници и по други причини. През Средното цар-

ство, какта и в предходните епохи, очевидно голямо разпрос-транение имали царските и храмовите стопанства. Системата:

на едри стопанства на аристокрацията от времето на Старотоцарство продължила да съществува. но настъпили и промени.Мащабите на тези стопанства не били вероятно вече толкова

крупни и се появили множество по-дребни стопанства.

От епохата на Новото царство има запазени много пове-че изтачнци за разкриването на картинатана стопанските дей-ности - текстов, литературни произведения, множество из06-

ражения с различни картини за стделни стопански занимания идр. Та показват, че развитието на стопанския живот и достиже-нията в стделните области били значително по-големи,

83

„Основна стопанска дойност продължавало дабеда зоме.депието. Неговата главна роля се опредвляпа от ияпостния ком-плокс обстоятелства, свързани с характера и облика на дравно-египетскатв. цивидизация, възникнала като речна земеделска.цивилизация по доликата на река Нил. Естеството на природо-географските успания, разливите на река Нил, обилното продъл.жително напояванви наторяване на почвата, изполаването на.широка мрежа от какали за напояванеи мноа други конкретниза онова време местни обстоятепства съдействали за про-изводствота на богата реколта. Всичко това обаче забввялараз-витието и усъвършенстването на. земеделската техника.

През впохата на Новото царство настъпили промени, Из-менип се видът и характерът на някои оръдия за производство в.земеделието. Сърповете, с които се извършвала жетват,имали.вече металниостриета и това подобрило режещите пан възможс.ности. Египтяните започнали да използват нов типлуг, з ралотостаналос по-дълга ръкохватка. Променил се и начинът на варя-тане на едрия рогат добитък, който се използвал при обработка-та на почвятя. Хомотът наживотните се поставял вече не на. ро-гата, а На врата. Като теглителна сила осаен едър рогат добитък.св използвали и други животни, а многа често и хора, главно с.увеличаването Ка броя на робита и използването им в стопан:ския живот.

Основни земеделски култури били пшеницата и счемикът.„Оттеждани били и множество овощарски и градинарски култури,технически културиза тъкани като лен и др. Познато и развитобило и лозарството.

Важно значение а живота. на египтяните продължавалодамма животнолълствато. Животните били едно от стойностните.материални блога както в ежедневието, тама и като белес за бо-гагство. Животните св използвали и като налог за цантралната.власт. В много текстове са изброени видовеи брой животни.притежавани ат високопоставени персонажи в гипетскто 06.щество. Източницитеза развитието на животновъдството св не-достатъчни и имат често специфичен характер - например изоб-разителните изкуства др.които разкриват видовете и породите.животни,

ва

Разеитието на кивотновъдството през епохата ка Новотоцерство имало главно колучествен характер. По онова вромеЕгипет саразпространии и нови породи домашни животни,8е-роятко пракасени от другита страни с развитието на военно.Завоввателната и грабителска политика на египетоката дърма-ва. Вивотновъдството имало голямо многообрази. Отглеждалисо някопко вида едър богат добитък, овце ст различни породи,свине, птици идр. През времето на Ковато царотво в Египет раз:пространение имали вече в потолямастепен конете и мулетата.Конств св използвали не толкова за стопански, копкото за воен:ни цели.

Обикновено се смята. че животнита в преобладаващатаси част били собственост ка едрите храмови стопанства и сто-панствата на египетската аристократична върхушка. В по-родкислучат и в погмалки количества животни притежавали и много.ат свободните пица ат различните обществени групи.

Значителен напредък прюз епохата на Новото царство ст-велязали и заналтита. Тесе развили като широко разпростране-ка лейност, практикуванот множество хора с зисска за новавреме квалификация. Появили се и крупни зандятчийски рево-тилници, които били гпавно в храмовите стопанства. Увеличило:се и мкогаовразивто на самите професионални дейности. В“Поучението на Акгой" са отразени голям брой занаятчийскипрофесии. Както и в предишните впохи, найцироко разпростра-Ненко имали заниманията с обработкана камък, строителство.то, първообравотването, тъкачеството, производство на съловв.ст глина и др. В тъкачествота се използвали два вида станодс:хоризонтален и вертикапан. Тъканито от пен или от друга мате-рия билм с високо качества.

Продълхило усъвърщенстването Ка метапопобива и 06-работата на метали, както и получаването на различни сплави.Уваличилоса зависторствато в леярството и ковачеството. Ши.Боко развитие доститнали художествените занаяти и изрвбст.ваното на юволирни произзедения от Злато, сребро, слоновакост,и до. Ст тази впоха са запазени множество предмети. коитоназависимо от прякота си предназначение 6 отличават и свисскохудожествена изработка

36

Многообразието на занаятчийските произведения и тех.ният копичествен ръст били резултат ст цялостното общо сто-панско развитие на египетското общество през епохата на Но-вото царство. От времето на ХМдинастия металните оръдия на.труда и оръжия започнали да се разпространяват повсеместно:в страната и постепенно измествали използваните: до тозимомент каменни оръдия и оръжия. Бронзът навлязъл широко вцялостния живот на страната, тъй като изготвените от бронзоръдия и оръжия били значително по-ефективни от каменните имедните, които се използвали дълго зреме преди това.

През епохата на Новото царство в Египет се разпростра-нило и желязото, което дало нови, още по-големи възможностиза изготвянена различни произведения с широка употреба, Егип-тяните внасяли желязо главно ст Мала Азия чрез пряка иликосвена търговия с хетите.

Важка роля в стопанския живот на Египет от времето наСредното царство имало развитиетона стоково-паричните отно-шения. При липсата зсе още на пари ролята ка паричен вквива-лент и мярка на стойност се осъществявала по различен начинпри обмена на стоките, най-вече с използването ка мерчо-тег-ловни величини на бронз,сребро, злато и други метали. На тазиоснова в протежение на стотици годани в Егилет се развивалаактивна търговска дейнаст както вътре в страната, така и чрезразлични експедицин с народи от съседнии по-далечнистрани.

Евипетското общество. Египетското общества пред-ставлявало пъстра картина ст множество социални слоеве. Заняколко хиляди години настъпили промени, но общата типологияна обществената организацияостаналадо голямастепен анало-гична на другите древноизточни общества от онова време. Потези въпроси няма единни научни оценки и постановки.

Различните източници показват, че сще по времето на Ста-рото царство египетското общество бало вече силна разслоенона отделни класи и обществени групи. При утвърждаванета натериториалната водсзамлена община ролята ча родовите отно-шения намаляла и постепенно загубила общественото си зна-чение.

Появата и засилването на имущественото и обществено-

в6

ли

ЧЕРЕН

саесе

слач

рарн

евие

ерит

то неравенство обособилинават. нар. аристократична върхуш-ка, която имала основно значение в карактера на общественотоустройство, в обществените отношенияи в стопанския живот. С.

нея било свързана и развитието на административно-управ-ленческия аларат на страната,най-вече с по-високите и среднифункции в центрапката и в местната номова администрация иуправлениа. От тези среди праизпизали и висшите прелставителина развивацата се жреческа прослойка.

Обособилата се по времето на Старото царство върхуше.

ка била по същество имуществена аристокрация. Основите на

нейната икономическа мощ били свързани с различни обсто-

ятелства. Тя имала важна роля в развитието на местната иконо-мика- земеделие, животновъдство и др. Нейните представители

обикновено се разглеждат както като крупни собственици,така

икато лица, забогатели по други вътрешноикономически причи-Ни - експлоатация на друг труд, пихварство, ползване на ре-сурсите на храмовите стопанства,и др. В тези среди оставали и

значителна част от заграбените по време на ваеннозавоенател-ните дейкости богатства и различни ресурси, както и материал-

ните блага от грабителската политика в завладените области.Картината на останалите обществени групи и съсповия

била твърде многообразна. Научните познания в тази насока неса много категорични поради липса на източници и изследвания.Египетско население може да се приема като състоящо се на

имуществена основа ст средни и бедни слоеве и социални низи-ни, свързани с различни стопански и други дейности. Към тезисреди принадлежали нисши чиновници, лицаот по-нисшите жре-чески категории, общинници, занаятчии, свободно и зависимо

населениеат царските и храмовите стопанстваи др.От воемета на Старото царство има запазени много изЗ-

точници, които свидетелстват за развитието на робството в Еги-пет. Неговото начало се отнася към додикастическия период.По.време на Старото царството броят на робите се увепичавал врезултат на честите войни, както и чрез вътрешни изтачници -например кабапа и пр. Трудът на робите започнал да се използ-

ва широко в тежките сфери на трудовата двйнсст - строител-ства на пирамиди и други съоръжения, в прокопаването на на-

87

поителните канали, и другаде в дейности, организирани от дър-жавата, а така също ла храмовите и частните стопанства. В ця-лостната обща картина на стопанския живот в Египет робскияттруд, макар и широко прилаган в различни области и дейности,не заменил напълно труда на свободните египетски произво-дители, намиращисе главна в селските общини,

Обособената по времето на Старото царство обществена.организация запазила оснсвния си характер и продължиларазвитието си с някол промении през следващите историческиепохи. В края на Средното царство в Египет настъпили същест-вени обществени промени, свързани предимно с разоряванетои обедняването на голяма част от свободните общинници. Растя-щите обществени противоречия и недоволство довели до сти-хийни реакции, Около 1750 г. пр. н.е. обществените поотиворе-чия се изразили в голямо въстание. Писмените източници по-казват, че то било по-скоро бунт на недоволни и гладни хора,отколкото организирано движение с определени идви и цели,Въстанието продължило около 4 години и довело до силно от-слабване на централната и местна вяаст, като бунтуващите сеаграбвяли богатите и присвоявали техните блага.

4. КУЛТУРА

Куптурата в била обект на различно стношенив при от-депните методичниидоктриннисхеми висторическата наука презпоследните две стопетия. В по-старата литература много честокултурата е отделяна от историческия процес и е разглежданакато негова функция, развиваща се пост фактум по отношениена спределени предпоставки, причини. процесиит. н.

Много голяма е разнообразието и на определенията. напонятието култура,както в историческата, така и в литературата.в по-ширск кръг хумакитарни научни направления. Без да севлиза в спор за научното основание на това голямо многооб-рази, днес може да се приема обикновено,че древните куптури"не започват”. както се твърдеше по-рано, в определенихроноло-

8зв

гачески моменти,а са неотменна същественачаст на цялостнияисторически процес. Според естеството и степента на преките и

косвени извори научнита познанияса различни и позволяватдасе приемат едни или други схеми на пвриодизация и класифи-кация.

Културата на древния Египет е предмет ка огромен инте-рас през последните две столетия. Чрез аркеологически разкоп-ки и по други начини са открити огромно количество източници,които свидетелстват за културното развитие през отдепнипериоди от време в една или в друго направление. Направени са.

иголям бройнаучни изследванияот най-различноестество,коитоосветляват много научни въпроси.

Като една от най-древните писмени култури в историята.на човечеството, културата на древния Египет не се поддава наопити за точни определекия и терминслагически характеристи-ки. Според източниците,с ксито науката разполага,се знав, чеписмеността възникнала приблизително през последните сто-летия на М хил. пр. н.е. През най-ранните периоди общото кул-

турно развитиебило бавно в резултат на затвореносттана древ-ноегипетския саят. По-късно връзките с други страни от древ-ноизточния свят са разширили и били достигнати големите ре-зултати в отделните направленияи изяви,които са известни доднес.

Религия, Ралигията в древния свят и в Египет имала из-ключително важна. роля за цяпостния облик ка развитието какултурата. Тя била единственият фактор за определянето на ни-рогледа на древния човек и отношението му към заобикалящияго свят, към себеподобните му и към самия него. За религията вЕгипет има кзключително много писмени източници и архесло-гически материалиот различно естество. Чрез тях се проследя-ва развитието на религиозното мислене от най-ранните епскидо края на съществуването на древкоегипетската цивилизация.

Египетсксто религиозно мислене от края на късните пра-исторически епохи и времето на образуването и развитието наегипетската държавасе отличавало с изключително голямо мно-гообразие. Основната характеристика на най-древните известниформи на религиозно мислене в Египетсе определя ст фетишиз-

89

маи тотемизма. Фетяшизмът в дреания Египет бил свързан отмного древни праисторически временв със система на почит нареално възприеманичрез сетивата, предмети и явления, като на-дарени със свръхвстествени сили и сбособности.

Много учени приемат фетишизма и тотемизма като най-рано известни форми на религия, срещащисе при всички древ-ни народи. Различията в историческата наука се определят отприемането или отричането на тотемизма като проява или катовариант на фетишизма. Най-често чрез тотемизъм се означавасистема на почитане на животни, смятани за прародители илиза основатели на началото на родови и други колективи от хораи други.

Фетишизираното обоготворязане на предмети и явления.и на животни от заобикалящиячовека реаленсвят определя на-чалото на възникването на древноегипетската религиозна сис-тема на племенните и сепищни общности в долинатана река Нил.За разлика от много други древни народи, при които фетишиз-мът и тотемизмът изчезнали рано в културко-историческоторазвитие,в Египет те се запазили дълго и имали същественозна-чение за цялостната характеристика на древноегипетската ре-лигия до римско време.

Отличителна особвност на ранните религиозни древна-вгипетски вярвания били възникването и развитмето на различ-ни култове. Значителначаст от култовете представлявали сеое-.образна почит към стделни конкретни животни,което според едниучени имало пряка връзка с тотемизна,а според други - нямало.

Култовете и почитга към животни били силно утвърденоявяение по всички територии на страната. По-късно, когатопочитаната абстрактна природна сила започнала да придобивапо-конкретизиран персонифициран божествен образ. той бил

пряко свързан със съответното култово животно, което станалонегово олицетворение. Така най-ранните появили се идем забожества и представите за тях и техните образи били прякосвързани с отдепни животни. Например бог Хор се представялкато сакол, Озирис Амон и Хнум като авни, Апис (Хапис) катотегец, Сет като Змия, Тот като ибис. Себек като крокодил и т.н.Приетите като образи животни били типични представители на.позната фауна.

90

артритсеира

асе

Свързването“нанай-ранната представаза конкретизира-на божествена сила с образа на животно се нарича с древно-гръцкия термин зооморфизъм. Куптовете към животните, коитостанали първаобрази на отделни местни божества, както и къмживотни, свързани с по-общи божествени представи. продължи:

ли съществуването си в Египет до късни исторически епохи.Из-вестни са системите на почит към различни бикове (Апис в гр.Мемфис, Мневис в гр. Хераклеополис, Бухис и др.), отделни пти-ци (сокол, ибис и др.), котка, куче, крокодил и много други.

Сред другите култове, чието развитие започнало твърдерано иуспоредно с култа към животните, най-съществено значе-ние за египетската религиозна система имали култът към при-родата, конкретизиран по различен начин и свързан с различниизяви. Този култ бил свързан честа пъти с представите за "све-щена замя", "богиня-майка" и др. С вегетативните сили на при-

родата отрано били свързани определени земеделски култове,които по-късно се олицетворили с култовете към Озирис,Изида,както и с някои други божества, Сред всички ранни куптове в

Египет особено значение имало развитието на множество поформа и особености слънчеви (соларни) култове, най-вече вДолен (Северен) Египет, а така също и в останалите територии.

Благодатната роля на река Нип и нейните води за разви-тието на земеделието и осигуряването на живата довели същадо нейното ранно обожествяване,свързано с различни идеи и

форми в едно ипи друго време и място. Много важно значение.имал и култът към мъртвите. С него били свързани религиозниритуали и церемонии при изпращането на мъртвите в отвъдниясвят, в който египтяните вярвали. Обособяването на царската

власт наложило и култове към фараоните.Развитието на религиозните идеи в по-късните историчес-

ки епохи на древността довело, макар и баено, до съществениизманения на ролигиозните представи. Те били резултат същост развитието на обществената организация и карастването наролята на обособяващите се високопоставени слоеве на 06-Ществото. Отделният високопоставен персонаж от реалния животбил по-силен и по-страшен фактор отабстрактната представаза.стделното божество. Така постепенно божествсто започкалода.

3

се възприема и с идеите за чавекоподобна сила. Появипа сесмесената престава на древните египтяни за божествата - тялока животно с глава на човек или обратно. В този смисъл в искулптурата на сфинкса пред пирамидата на фараска Хафра отТу династия на Старото царство.

Представатаза божеството в смесена форма -зооморфнои антроломорфно е своеобразен вгори етап в развитието наидеята за божеството в историята на древните религиознисистеми. Следващият по-висш етап е антропоморфният,при койтоидеята за божестасто е изцяло в човекоподобен виц - както епри древногръцката и римската митология, разпъването наХристос на кръст като човек според християнствотс и т.н. Раз-

витиета на идеята за антропоморфизация на божеството в Еги-пет на се утвърдила напълно и не изместила до край зооморф-ната представа.

Смесената форма на представа за божествени и свръх-встествени сили не в определвно само древногипетска, неза-висимо, че най-добре се проследява на фона на древноегипет-ската история на религията. Смесената форма отразява прак-тически начин ка религиозно мислене, валиден за целия регионна източнасредиземноморския цивилизационен ареал и приле-жащите му области.

Например в древногръцката митология са запазени по-древни субстратни материали за кентаври (коне-човеци), хар-пии (жени-птици) и др. Въпреки дъпгия християнски и мохаме-дански период в древната митологична езическа традиция наБалканитеса запазени други подобни представи,които отразяватхиледопетни идеи за смесени форми на свръхестественисили--русалки, змейове идр. от разпичните приказки на митологичнаоснова.

Наличните източници показват че във всеки регион ицентрално селище на отделните общани в Египетот най-дълбокадревност се оформял определен конкретен местен култ, койтоимал специфични особенасти и около който постепенно въз-никнала идеята за отделно канкретно божество. Култовете наотделните селища и общинисе наричат обикновено местни, тъйкато па същество се отнасяли само до определена общнаст итеритория и не били все още приети за почит в цепия Египет.

92

||

съм

С обединението на отделните територии в единна египет-ска държава всички центрове влезли в вдна обществена и дър-жанна система със своите местни религиозни представи и мест-ни култове. Тези обстоятелства определили политеистичнияха-рактер на дровноегилетската религиознасистема, при коята сезапазили представите за множество божества с различен мес-тен произход,като някои от тях постепеннозапочналида се по-читат и универсализирано из целия Егилет.

С голамите промени ворганизацията на обществотои раз-витиетс на държавата по времето на Старото царство настъпилисъществени измененияи в египетската религиозна система. Всепо-рязко се обособявали култавете към местните божества вотделните големи общини и комови територии, като тези на в0-дещите центрове взели превес по налагане и разпространение.

Религисзният живот се оформил от дълбока древностка-то система от различни култове, почитането на които се осъ-ществявало по различниначини, най-често чрез богослужениявхрамовете, празници, процесии, ритуали,мистерии и др. Главнотомясто за осъществяването на култа към едно божество билхрамът. Почти за всички божества в Египет имало големи и по-малки храмове в отдепните градове и различните населени мес-та. Около всяко божество имало по-голям или по-мапък жречес-ки кръг в зависимост от разпространениета и ролята на съ-ответния купт в страната. Ролята, влиянието и богатството наотделните жречески кръговев Египет била също твърде различна.

От зромото на Средното царство и особено през Новота:царство Най-многобройнои с най-висока ропя в цялостния жи-вот на Египет било жречеството на Амон. След него се нарежда-ли жреческите среди на другите божества,чиито култове ималиразпространениев големи райони от египетската държава катона Ра, на Пта и др.

Главният или върховният жроц,т. нар. първожрец, на пся-ко божество се назначавап обикнавенаот фараона. В жреческите.среди имало ярко изградена силна йерархична структура наположение к подчиненостна отделните жреци. Естествено билона първожрецада се подчиняват всички жреци на това божество,но не и на пруги. След първожреца следвал кръг от висско-

33

поставени жреци, назначавани от фараона или от първожреца,номинирани с рангове като "втори", трети“ ит.н. След тях ималопо-нисък кръг жреци, съща разделени йерархично на "първи","втори" и т.н. Най-многобройно било т. нар. нисше жречество,към което принадлежали широк кръг лица, занимаващи се несамо с култовите проблеми, ко и с поддържащата дейност вхрамовете и в стопанствата им.

В храмовете се осъществявало обикновено ежедневнобогослужение от жреците без участие на външнилица от населе-

нието. Религиозните ритуали били от най-различно естество.Всеки храм имал свой облик на култови дейности и практическиопределял своите религиозни празненства и церемании. В тяхвземало участие населението, ковто почитапо съответнотобожество.

При т.нар. процесии често пъти статуята на основнотобожество била изнасяна от храма и "разхождана" по различни

места и дори в други сепища. Докато богът "пътувал", в извърш-вали съответно различни религиозни дейности. Една от основ-ните форми на почти всеки египетски култ били т. нар. мистерии.Те представлявали свовобразни представления по предва-рително спределен сценарен ред и се разигравали в храмоветеили край тях. В мистериите вземали участиекато "актьори"саможреците, но от определени периоди се срещат сведения и заистински актьори

Друга, неотменна специфична част на всички египетскикултова бипо жертвоприношението. Обикновено в жертва набожеството при определени церемонии и ритуали се принасяли

различни животни (бикове, кози, гъски и др), плодове и расти-

телни храни и продукти.От времето на Новото царство се разширила твърде мно-

го практиката на оракулите към храмове и светилища на раз-личните божества. Тази дейност се гриемала като своеобразнаформа на общуване на отделен човек с божеството. Човекът мо-жел и поставял съответно различни въпроси, но божеството ес-тествено отговаряло само "ако иска“.

Развитието на египетската религия се отличавало с появаи развитие на доктринни теологични идеи и стремеж те да се

94

пееб

ууаи

ент:

-поунететети

таве

аи,итар

наложат и разпрастранят чрез умело и ефективно оформяне запо-лесно и широко възприемане. Налагането на тези тенденциидовело до прааръщането на местниябог в централна не само зарагиока фигура и сила,но и божествена сила универсалникос-мически функции, свързани с космогонията, космологията, ге-нвалогията на боговете и т.н.

С основните божествени фигури се групирали други 60-гове в определена йерархична система.Тезигрупи богове стана-ли гврси на отделни митологически разкази. Те формирали пъс-трата и сложна картинана египетския пантеон,в кайто отделни-те божества имали различно място и различна роля според кул-та към тях в отделните градски и пруги средища.

От времето на Старото царство в Египет се формиралимножество религиозни учения, който приели облик и характерна различни теологични доктрини. Егапетските религиознитек-стове представят репигиозните теологии в непълен вид. Всеки

„ текст съдържа съществени огличия, поради кавто трудно се при-ама наличието на основен вариант с еволюционни или други из“мемения. В теологичните разсъждения се откриват чисто фи-дософски познания, коите по онава врема все още не били от-делени самостоятелно и се свързвали Изцяло с религията.

Приема се, че най-ранната теологичнадоктринабиласъз-дадена в гр. Хепиополис и се свързвала в основния си вид със.слънчевото (соларното) божество Ра. Тя в отразена сравнител-Но най-добрев т. нар, “Текстове от пирамидите“, които са рели-гиозен писмен паметник от втората полавина на Староте царст:во. В ранните египетски такстове се срещат и други трактовки иверсии. Името "Хелисполис" е древногръцко и означава Град на.Слънцето". Градът е известен в Библията под името "Ок", ачетенето на египетското му произношение е най-близо до "Иу-ну. Останките му са разположени в Долен (Северен) Египет вначалото на Делтата на река Нил. недалеч от съвременния Кай-ро. Някои изследователи приемат, че е бил първият център нанай-ранното държавно обединение в Египет, предшестващот. нар. Старо царства от времето на | династия.

Първата египетска теологична доктрина била смесицаотмножество древни култове. Тя трябвало да даде обяснение на

95

различни въпроси като сътворението на света, генеалогията набоговете, йврархичния ред на небетс и замята, павторяемите сепроцеси в природата и много др. Осчовният първоначален пос-тулат на тази теология приема въз философски смисъл ду-алистичното началона света.

В теологичен план тази доктрина приема бог Атум катапървосъздаден, неръкотворен, извечен, изначален, само-създаден ст първичния космически хаос Нуп. В същото времсАтум се превърнал в Ра или породил Ра. Отъждествяването наАтум и Ра в едно и също дуалистично божество Атум-Ра.представлява синкретично смесване на най-древкото земно(ктонична) божествоАтум в Хелиополиссъс слънчевото(соларно)божества Ра.

В различните текстуапни версии на хепиополската те-ологична доктрина основни творци на света(г. нар. демиурзи)

били съответно Атум, а така също и синкретичният Атум-Ра и са-мо Ра. Творението (битието) на света е представено най-общокато разделяне на светлината от тъмнината и материализацияна мисълта на бога-творец Ра. Еволюцията на материята, коятопреминаваотсъстояниена каос в определена форна, е свързанас генеалогия на съответнибогове.

Атум в отъждествен и с Хепри и като Атум-Хепри оли-цетворявал първоначалния възникнал къс земя, появил се следоттеглянето на водага от наводнението. Тази картина била алю-зия в космически план по модела на реалния живот в долинатана р. Нил при периодичните нейни разпиви. Тя се среща като.оснавен принципза сътворението по-къснои в теологичните мо-дели на многа други древноегипетски градове.

Първоначално Ра (а според други версии Атум-Ра) съз-дал основните елементи на света, които според хелнополските.жреци били четири. Създадената първа двойка богове олицет-ворявала и първите основни епементи на света - въздухът катопространство между небета и земята, бва който животът 6 не-възможен(бог Шу), и огънят -- неговата съпруга (богиня Тефнут)ШуТефнут създалидруга, втора двойка богове, свързана с други.два елемента на света: бог Геб - земята, и Богиня Нут -- небето.Геб и Нут създали двойките божества Озирис - Изида и Сет -Нефтида.

96

тебзе

чбитрииене

Озирис и Изида били сред най-важните богове в древ-ноегипетската религиозна система. Първоначалноте били почи-таникато богове на раститеяността и вегетативните сили на при-родата и с тях били свързани земеделски култове в различниформи. Още от времетока Старото царство Озирис бил почитанкато олицетворяващ доброто в света (животът, плодородието,позанието

и

т.н.). Озирис бил и главното египетско божество,почитано каго покровител на мъртвите и владетеп на отвъднияСпо-добрия”в сравнение със земния) свят на мъртвите.

За разлика от него Сет бил възприеманв пантесна като:бог на злото (смъртта, неправдата, безплодието и др.). Въвфилософскисмисъл Озирис и Сет били свързани в диалектическоединство и в борба като противоположности - на света нямалодобро без ало, и обратно, ив различно време надделявало еднстоили другото.

Така основното хелиополско божество във формитеАтум,Атум-Ра и др. се приема като творец на света и около него сагрупирани 4 божествени двойки. Всички тези 9 божествасъста-вят т. нар. хелиополска "девятка". Боговете от тази "девятка" наРа били велики богове на фона на множеството други божества,почитани в отдепните общинии територии в Египет.

Всякс създадено живо същество по волята на бога-творецсъдържало в себе си материалначастица кегт, духовна частица.от самия богтворецка и от индивидуалното съчетание на тезиДве частици се пораждала конкретната душа на живото същест-ват. нар. ба. След смъртта на живото същество ноговото ба из-Чезвало,ка се връщало при бога-творец,а кет като материалначаст била тленна и се погребвала и т.н.

Хелисполската теологична доктрина съдържала опреде-пено и твърде много силни за онова време идеологически пос-тановки. Фараонът з Египет се представял като най-великототво-Юение на бога-създадетеп Ра, като негов абсолютен световенШедьовър в цялостната му творческа дейност като демиург. ВТози смисъп фараонът не трябвало да се съди за действията сиНа земята от земните хора, а на небето от съда на боговете,ръководен9богинята на справедпивостта Мавт.

Идеогогичаска постановка било и твърдението, че всич-

? Древен Изтак 97

ки богове от "девятката" на Ра последователно царувалина зе-мята и че те именно били първите царена земята. След боговете

на земята царували полубогове и чак спед тях фараоните. Спо-

ред келиополската таслогия египетските фараонисе считалика-то продължители и потомци на богозате от хелиополската “де-вятка".

Друга религиозна теологическа доктринабиласъздадена

в град Мемфис. Някои изследователи определят Мемфис катосвоеобразен втори религиозен център в Египет след Хелиопо-

лис, който бил по-древен град и по-напреднал в развитието на

различни религиозни дейности. 1

Мемфиската теологична докрина е отразена най-добре в

т. нар. "Паметник на мемфискататеология", Текстът на тази пис-мен паметник е от къско време, но се смята, че репигиознататеория е създадена под непосредственото влияние на хелио-полската доктрина през втората половина на Старото царство,

когато градът вече Бил столица на обвдинената държава. Притакава обстановка било естествено месткият мемфиски бог дасе прослави в общовгипетски измерения. Според немфискататвологична доктрина бог Пта (също и Птах) се представял катовърховно божество, създател (демиург) на космическата всела-на,на останалите богове и на реалния свят.

Пт създал рвалния свят чрез творческо слово. Този прин-цип е възприет и използван многократно за различни теспогич-нии философскицепив по-късни истарически времена.С него есвързано понятието "логос" в древногръцките философски уче-ния, създаването на света от бог в християнската религия спо-ред Библията (Битие) и др.

Между мемфиската и хелисполската теологична доктри-

на има твърде много сходни постановки, приемани най-често влитературата като влияние от хелиополската доктрина. Пта се

отъкдествява обикновенос хелиополския Атум от една страна.аот друга - се приема като негов създател. Сколо бог Пта като

вселенски бог-създател (демиург) са групирани ощебогове, които

Формират стново "девятка" по подобие на хелиополската док-трина, като всички имена не са известни,

Култът към Пта се разпространил постепенно в целия Еги-

98

пет. През следващите епохи този култ бил почитан независимо:от представите за първобогове в отделните градски и терито-риални общности. С мкого от тези други богове Пта бил син-кретично отъждествяван, например с Нун,Атум, Ра, Амон, Ози-рисидр. В различнивременабил почитанчесто ката бог на исти-ната, покровител на занаятите и т.н,

Много важнозначениев културно-политическата истарил.на Евипет имало възникването и разпространениетона тиванска-та теопогична доктрина.В нейната основа стоял бог Амон,чийто:купт станал приоритетен в протежение на много столетия па вре-мето на Средното и Новото царство, както и в периодите междутях и в по-късно време.

Приемасе, че култът към бог Монту имал основнозначе-Ние в Тива до Х! династия. Имеко на бог Монту се среща твофор-но ив троннате наименования на трима фараониот Х) династия,счиито имена се свързва възстановяването на обединената един-

„| ка египетска държава- Ментухотеп (“Монту 8 доволен”)1, ПийКултът към бог Амон също бил разпространенв Тива, но

„получил приоритетно значение с идването на власт ка ХИ динас-тия. В научната литература се срещат предположения,че смяна:та на династиите била резултатот вътрешен преврат. Новата ХПдинастия се облагнала като политическаопара на местното жре-

“ чество на Амон в противовес на жречеството на Монту, коетовероятно било свързано с фараоните от Х! династия,

Така или иначе, в Египет станала съществена промяна,която се отразила и на религлозната политика. Фардоните от ХПдинастия се отказали да изпопзват теофорнов тронните си най-менования името на бог Монту, като вместо него приелитова наАмон - т. нар. Аменемхети(името се среща и като Аменемхат иозначава “Начело с Амон"). С възстановявакато на целостта на.държавата, уваличаването на властта на фараонитеот ХНдинас-тия и преход отново към силна завоеватепна политикасе създа-

| пи условия за постепенното налагане на култа към бог Аман като:| общодържавен. От времето на ХП династия започнало налагане-

то и на тиванската теологична доктрина.Тиванската теологичнадоктринапредставлявала опит по

същество да се уподоби бог Амон със северноегипетския сола-писна

к

99

вен бог Ра, щяло кут припобил пастеленна, имрако разпросТраненио в цолия Егилаг. Естествено било Тива като столица да.зааме м централно място в тази теологична доктрина, и то катосскествен център на сътворението на света, а. като тървиченхълхг, първата зен, която излязла ат водата при сътворениетона свотаитн. По содобн ва. Ра Амон се превърнал в създателна цалия свят ина останалите богове.

Притова стъндоствяване се появи и версията за Амон:а, която е несполучлив синкротичен опит с определени рели-снознцепи. Заразлика ст соларния облик на Ра и на хгоничния.му варизит Аум, Аон бил продставян като ьездесъщ новидимбег, ог па бъздуча я вятъра, на диканието атчн, Около него били."рупиранисъщоб друм божества,коитозведно формиралит. арКарнакска (па името на храиа на Амон в Карнак) девятка”. Видеологически вариант Амон се разглеждал не само катопокровител и вдъхновител Каполитиката на фараоните, но честоката тати Ваня

Теопогични поктрини зъзникнали ведно или пруовремеив различни други египетски градова, центрове на отделнира-зони итериторпи. Та Били свързани помежду св резумат кактона вдинния харвитер на египетоквта ролигознасистаа, така ива взвимовлиянисто, ка ковта били подложени при радлички о6-соятелства въз оремето.

Всички теологки приомали идеята за сътворението насаота от извочсн първичен космически окван от хаос, опицет.ворен ст бог Еуч, с който ха0с се оамозареждал богъг-творец(кенниусг) на света,с едно ии дпуго име в атделните доктрини.„Дехийологинна.особеностна египетските теолсгинки доктрини.

ча представят сътворението на света като появана хълм (суши)стводкото(косиччаско) пространство иче този процес ичал зацентър епин ии друг град според съответната доктрина.

Пелитенстичният хавактор на египетската регчгиоанесистама аправоля огипетския пантеон кзго съставен от мно”зжествс друм сгове, освен споменатите гооре Атум. ба, ПтамАман и свързаните ск богава. Много от оковете а египетовия.пантеон се почитали като местнив отделни центрове исе въз.попемаля в тези места като униаорсални космически божества

зо

т

алено

варала свота. Елнояреманне г тевд, е дауги населени мостакутът към тях имап друг кврактер Те бели там по-скоро оли:цетворениена определени природми сили и имали ванд или дон:та роля в пантеона, сравнени с приоритетнито за тваместа.божествени сили.

„Сзед найнширско почитаните опапстски божества бил ибог Хор. Хор бил почитан обикновено като соларно божество ватавлните местав разлиини образа и варианти 1. нар. хипостази.Хор бил а покровител на впипотските фараони, като се приемал.за техен зодоначагник. В почти всякотромно име на фараон фиг.рирало и имего набог Хор.

Пзобломът за бог Хор в панкеона на древноегипетсквтарелигиозна система е свързан с твърде много неяснии непро-ученк нъроси от разпично естество поради писа на необко-дивите източници. Така например нема. сигурни доказаталстваза произхода ву. Според няхои основания Хорсе свързвас Долен.(Овверен) Египет. з според с лруга- тъй Вап ииоегиветенанбожество.

Хор в. кипостаза Хор Старшн се среща в митологинните.разкази Като синна богинята Нуг. брат на Озирис и на други стПървоначалните всговетв ит, н. като член на различните девятка.и осмарки ка главните богове, сътворитали. на света като Атун-Ра, Гла и др. като спътник на Ра и Тот и в другварианти. Спо-ред мноо други версии основният кипостаз на Хор се приемалКато синнаОзирис и Изида. Смятасо.чо този вариант е сравни:Телно късен и. бил резуттат от развитието на култа към ОзирисиИзица.

Ширако пачитая бил и бог Тот. койпо се цриевави Кано бонна луната и С него се свързвали пскровитойствата на инпелек.Туалните занимания -писиеността, стпелните науки, времетои.др. Бог на луната бил ийк. Общоотипетско разпространенио имел.Ипуттът към боппаттаЗатор (ККоР, кота често е свързвалас-оо.

„От многото друм батове, често срещани в документи а.Монуменгсв имеката на Акубис (свързван с култа къва мъртви:тв). Мин(с купта към плодородието) Себек(отъждествяван обян-новенозоморфно като крокодил и сзързвансъс силите наплодо-

зо

родието), Маат - богиня на справедливостта, Сет-- бог на зпотои много други, Други почитани божества в Египет били Хапи,отъждествяванс река Нил, богинята Хатор, свързванас различнипредстави, бог Хнум и др.

Религията се разпространила и сред съседните на Египет.

народи, а така също и сред народите, които поладнали подегипетската военно-политическа хегемония.

Писменост и литература. Писменосттав древния Еги-пет възникнала в дълбока древност, преди обединението на

страната в единна териториална държавна организация. Най-ранните писмени знаци в Египет са известни от втората полови-на на Мхил. пр. н.е: Древноегипетската писменост има изключи-телно оригиналенхарактер, който се обуславя от специфичнитеусловия на живот и на културно-историческите процеси по доли-ната на река Нил. Много специалисти приемат, че силно въздей-

ствие върху естеството и развитието на писмеността оказалифпората и фауната. Използването и развитиетс на писмеността.имало огромно значение в цялостното културноистарическаразвитие на древноегипетското общество и държава.

За около четири хиляди години в древния Егилегсе раз-вили няколко писмени системи. Най-напред възникналот. нар.пиктографско писмо, при което всеки знак представлявал ри-сунка и означавал спределено конкретно понятие или дори ми-съл. От пиктаграфската писмена система произлязлот. нар.йероглифно писмо. Отделните знаци при нега били по-опростении стилизирани рисунки, които често имали дори абстрактнозначение. Йероглифното писмо било в употреба твърде дълговреме. По-късно се появило и т. нар. двратично писмо, коетонай-общо представлявало система от апростени знаци за по-бързо писане. Най-късно се появило и Било използвано в Египетт. нар. демотично писмо. При нега отделните знаци имали доголяма стопен стойност на фонеми и букви, но до въвеждане иизползване на азбука все оща не се достигнало.

Използваните в Египет писмени системи били твърде.

сложни и впечатпяващи с формата на знаците. Наред с това те.били много неудобни по същество, тъй като не можели да пре-дадат точното съответствие на човешкото мислене и разговор-

102

ния език. Поради тази причина много от текстовете (особено по-ранните) подлежат не толкова на буквален прочит, колкото наинтерпретация на записаните мислии идви. Древноегипетските:писмености не познавали строги правила. Пишело се върху раз-лични материали - камък, керамика, по стените на храмове, гроб-ници и т.н., върху пергаменги др.

Писмеността се намирала почти изцяло в ръцете на жре-ческите слсеве във всички периоди ст съществуването на древ-ния Египет. Жреците не дапускали с писмото да се занимаватсреди, които не били близкидо тях. Освен това, сложността на.писмото била голяма пречка за неговото разпространение и из-ползване.

От дапечното минало на древния Египет до наши дни садостигнали голям брой текстове и писмени паметници и про-изведения ст различно естество. Значителна частот тях се от-насят към древноегипетската литература. Естествсто ихарактерът на древноегипетската литература, както ипитературите на най-древниге общества и държави, са твърдеспецифични и различнив сравнение с по-късните историческиепохи и съвремието. Освен спецификата на жанраве, сюжети иидеи,важна отличителка особеностбилатясната връзкана древ-ноегипетската литература с религията, която оказала огромновлияние във всички възможни области и изяви.

Обикновено се приема,че устното творчества и традици-ите на епоса стоят в основага на появата и развитието на древ-ноегипетаката литература. С развитието на писмеността се съз-дала възможностчаст от сюжетитеи идеите вустното творчествода се записват, ксето довело до появата на най-ранните писме-ни паметници в обсега на т. нар. литература. На тази основа се0басабили и специфичните древноегипетски литературни жан-рове, които били повлияни от устното тварчество и от епоса поотнощение ка сюжети, митопогични разкази, приказки и др,

Голяма част ст запазените писмени произведенияи па-метници са копия от различни епохи. Поради тази причина из-вестните от тях произведенияне могат да се датиратс точност иред въпроси ст хранолията и развитието на древкоегипетската.литературна традиция остават неясни.

108

През оповата на Старста царство се обособили и първи:то спецяфични египетски литературни жанров аптобиографиитепоученията. Този произвебення прадставлявали по същвствопесмъдтни биографични текстове. Наричат се антобисграфии, тъйкато Разказът в тях се вощи от името на покойника. Цепта имбила ЕО голИмВ степен ритуалномагическа. Те трябвало да въз-Хвалеткачествата и жизнанатадейност на починалите високо.поставсни персонджки (приоритетно от висшите слосва на ги:детското общества) пред бсговете ида ни осигурят потози начинтякеото внимание и грежи в Ствъдния свят.

„Аслобиографичният жанр В вгипотската дитерятура про:дъчжил развитието си ипрез опедващито епохи. До нашиядик саЗапазони шножество авобиографии ка различни вагможи - наУма атвремето на Старато царство, на Якмос от Новото царствоиар.

Поученнята били по същество нравственодипактическипроведения. То съдържали конкротни практически предписа:мия я сьавти към ляца от висшите слоеве на агипетската арис-хскрашия по пътя на тненото спужебно издигне. Тези текстовесе стаичават с га/2 практицизьъм. Сред Най ранните от тях саизаестни поученията На Кагоини и Птакстап. От по-късна орено.е Порижеието ка Ахтой, син на Дуауф към сина му Пиоги. Товапроизведение пава сравнително пълна и точна картинана тру.довите дейности иразпичните професии в рвалеия живот. В. По-учение на Игусер" в отразено голямото въстаниез Египет следкрая на Средното царствопрез 1750 г. пр. къ. Това въстание санописва и в "Пророчество на Неферти, като под форизта капророчество на древен пророк са разказани цинаписъбития.Запазени саи много други тенстове на поучения.

Към древновгипетеката литература 09 отиасят и голямоколичество друпя писмени произведения, които трудно мегат дасе определят а конкреткижанрови карактаристини. Много ат тазипроизнедения продставляват по характер попествавателнисъличения с различна сюжетна и друга характеристика.

Няконат писмените съчинения могат да оо опрейегят мно:гоусловнотата повасти.Като такова произевдение момв ди бъдеприета например Повосттаза красноречивия овлянин“. Главният

та

терон според сюжета бил жертва на произвол и не навория ни-къде справедливост, доката на дротигнал до фарвона, с чиято.намеса всичко завършоблагопопучнс.Това съчинение било сътворено очевидно към края на.„Старато царство или нъв вромето непосредствено след негово:

торозпацане. В обстановка на отслабазкно на централната царска.влпст са оказала целесъобразно в питервтурага двсв излопзеа.образът на справедливия фараон. Започнало налеганвто на.идеята, ча неуредицитеи злините в ревлния живот нямали нищо.Общо с централната власт и установенатасистема в страната, 3Бала плод на действията на ствяни комеретни леда.

Мкоко от т. нар. повасти или друга павествоватални ли.Торагурни произведения били тясно свързани по формас вто:Биюграфичния жанр, от който възприели твърде много елементи.като личното повествование и др. Един ст типичните примери в.таги Насока е произвецениета. известно като "Повест (или раз.каз) за Сануавт. Това съчинение а известно и с друм наиме:нования (например в българската литература като "Синуквввлуттнина”). Донашиднисадошли множество колия, сътворенипредполагасмо в школите за писари в храмовете и служещи за.развлечения и поучения на опредопени обществени среди.„Основният такот на т. нар. Поввст За Синукет с запазення два пагируса,като ссван това има намерени много други фраг.менти на различни места - школи за писаркъм крамовето,понстените на някой гравници, о текстове от своеобразниза онова.време частни зркиви и колекции и др. В това произвепениеса.отразени сцена ог реалния живот и бита, както в древния Египатпо време на Средното царство, такд. и в съседните страни на.Палестина и южната чест на Финикия.

В многообразието на жанровата характеристика на вги-Патскито литоратурнипроизведения някои съчинсния трудно мю-вт да се Определят с една или друга точност. От подобно встест.Во а напримерт. кар. Пътуване на УнуАмон в Сари“, което в

„ сходнос автобиографични жанр. То представлява исвовобразен.Пътелис на фона на пътуването до Сирия на главния герой катажрец за изпълненио на храмова поръчка.

3 През впоката ня Новсто царства в лторатурета започ-

отнет

птнттитететрчитиееоло

ттаа

16

мала да се стделя по-голямо вниманиена военните сцени и на.- описанието на чуждите страни. С напагането на продължителнаи успвиона завоевателна политика се стигало често и до енденциознипреувепичения.

Показателна втова отношение ет. нар. "Кадешка поома",известна. също и като "Епос на Пектаура"по името на нейнияавтор. В най-пълен нармант това произведениее запазено на.папирус, но по същество основнияттекст е изсечен по стенитена храмовете и Карнак, Пуксор, Рамесеум и Абу Симбел, като взапаен в различно състояние.

В сюжета на това произвеценис поенните действия схетите са предадени проугопичена и едностванно като голямвоенен египетски успех,което противоречи с текста на мирниядоговор спед войната.

„Отпочти всички опохи са запазени и множество приказки.Те третират различни въпроси ст реалния живот и отношенията.чежду хората в египетското общество. Много често на преден.план са извеждани проблеми на конфликта между стари и мла:ди, отнашенията в сомойствага, разпадането на големите патри:архални семейства, различни страни от установените за онова.време ценностив стношенията между зората ит.

Религиозната питература в дравния Египет можеда се опредепи като савостоятелен раздел с голямо жанрово много.образие. Много голям в и броят на запазените писмени съчинения и текстове от различно встестно. Най-рано праз ложатана Старото царство започналада се развива ралигиоана лите-ратура главно със заупокоен характер. От това естество сат. нар.“Текставе на пирамидите". Те се определят много често вдостъпната масова питература като найгдревен религиозно-тературен паметник в Египет. Смятасе, че те били резултат ст.обичаи мъртвият фараан да се погребваосвен с други царове исъс заупокойни литературнитекстове, чието прадназначение.било да му осигурят бпагополучие в задгробния живот.

Първите записи на подобни текставе са известни по сте:ните на вътрешните помещения на пирамицата на последния фарвон отУдинастия Унас. Практиката продължила и при фарао-ните ст следващата Мдинастия на Старото царство.

лов.

|

"Такстове на пирмидите” представляват сбор от мно-Жество религиознитекстове от различно време и различна вс:зество, събрани чрез опит за вцинна редакция. Много ат тексто.вате са по-ранни по произход, понякога до окопо 400 години. За.писанис, обикновено в зепоно, който цвят со приомал катасимвол на доброто и на живста.

Съдържанието и характерът натекстовете и проблемитевсборкика са в пряка връзка с Развитието на сгипетоките рели:гмозни варвания. представите за отделните божествени сили.множество космогонични и теологични идеи, вклскитално исъз:дадената в гр. Хелиспопис първа слънчева твопсгична доктрина.им. др. Художественото и поетическо оформяне на Текстовеча пирамидитее твърде многосбразно за онова историческограм. Много често св използват като художествени средстваалитерацията, пвралелизнът на частите, подборът на думи съсскспно или еднакво фонетическо произнашенив итн, Използваниса и вметнати части.

Отелабванато на централната царска власт след разпа-дането на Старото царство засиляли ролята на някои среди стМестната аристокрация. Втози смисъл се приемаче практиката,свъравка с Текстово на пирамидите"коита се отнасяли само иизключителноза благополучието на мъртвите фарадни, со пронменипа. Появил се нов комплекс от заугоконочматически ток.стонв, които оболужвали вече местната аристокрация в номове-те. Тези текстове са открити записани по стенети на каменните.ндърваки саркофази и гробове на мъртви персонажи с разпич-но положение във високите среди на египетското общество ст.времето на Средното царство и са известни като "Текстове насаркофазите”.

Открвя на Средното и ст времето ка прехода към Новотоцарство релегиюзно-магическата литература звпочнапа да засягавсе повече пица от различни слоеве на обществото, С на-влизането на папируса в по-масоваупотреба се стигнало допромяна. на практиката при погребения ритувлно-макическитетекстове вместо да се изписват по стени и саркофази ца со на-писват на папируски свитъци. Тези текстави «омплекси се нари:чат Книги на мъртвите“. Обобщеното събрано съдържание натези.

пот

лекставе под името "Книга на мъртвите" дава основен облик за.смесения характер на топа рапигнозно-питаратурносъчинениеот времето на Новото царство.

Без съмнение,ча "Книга на мъртвите" има твърде много.завики от по ранните съчинения от това естество като "Текстоввнапирамидите”, Текстове на оеркофезите"и др. Текстътна Книгана мъртвита" достигнал до нашдни в десетки варианти от пре-писи, направени в различни впохи носещи състветно множест.ва редакционни и други изменения. (Един ст вариантите в пре.веден и набългарски ввик).

Към по-късновреме со отнасят и друга произведениямапризар ” Книга на кравата". Текстът на тази сборник е извес:тен главно от скалните гробници на фарвските от ХХ династияст ХМв. пр. ив., разположени вт. нар. "Долината на царете”край столмцета Тива. Известни са текстовете и нА много друмрелигисана-литературнисъчинениястразличновреме и естество,като "Книга адиауг, "Книга на деня“,"Книга На нощта" и многодрум.

„Силно развитие получила и репигиозната лирика. От вре-мето на религиозната реформа на фараона Аменхотеп М- Ехнатонот ХМШдинастия на Ковато царство е известен Химн в чест наприетия от фарвонабаг Атон. В този химн силно е идевлизиранасввилата чист на деня като триумф на животворящия слъчввдиск Атон. Неговото господство на небето, когато той озарявя.целия овят. осигурява доброто на света. Рязко претивопосеанена.ка светлината е тъмнината, която е плод ка други сили иолицетворява Злото. Има запазени хини И в чест на Амон # Надрум божества.

Твърда многообрезна била религиозно-митологичнатапитеретурв. В различносъстояниеса запазени множествоме-тологични разкази, свързани сюжетно с дни или други божест.ва, представяни като универсални космически сили и творци навселената. Религлозночмитологичните текстове се отличаватсизкночителна спожност наидей,композиции,форми, художест.вани средства и др.

Главните персонажи в митовете се представят поспвд:вателнов различни променящи се ст едно състояние в друго

198

форми и образи. Древнято гръци възприели вероятно тази идол,Тълкато подобни принципи в литературата отпо-късно врене саизвестни с техния термин матанорфозв. Обикнооено се смята,ча такстът на ного от митовета се възпроизвождал ст жрецитепо врене на. религиозни церемонии и ритуали и така се въз.действало по-кфективно върху слушаталите.

С развитието иразпространението ка Хепиополеката тео“Лопечна дактрна ваг Ра станал основен персона в множество.митове. Тяско свързан с тази доктрина е митът за Ра, който во-Дел непрекъсната космическа борба със сипито на хаоса, мракаи злото, Според този мит създаденият ст Ра ОвяЯт в космическияхаос итъмкина не бил абсолютно траен и сигурен, поради коетатези бог трябвало да води борба за неговото запазване. Презденя Ра гооподствал с Коомоса и плувал по небето, като чревсветлината осигурявал живота и трайността на създадения от.него свят. Вечер Ра достигал запеднияхоризонт, сета неговият.дневен път свършвал и “ой слзал в подземния свят, който небил негово владение, 3 царство ид хаоса и мрака, Втоза подземе«о царство Ра, подповаган всяка нощ от свитата от близките мубогове и црии сили, водел тежка борба със силите ка мрака (като валикия змей Апопи и др.) и побеждавайки гл, изгрявал отно-ва сутрин на източния хоризонт

от"Кника на кравета" в известен. нар. Мит за мзтребве:не на хората" Като създал всичко като бог-творец, склгючитепнаи хората, Ра изрувал постоянов небесния и земния свят. С течение на времето небдаподарняте хора започнали да не се съобвезяват с бог Ра и да замислят различни дела срешу него. Ра спосъветвал с боговото от неговата група и рещил да накаже х0-рата ка земята. Изпратил срещу тях богинята Овхиет, която.обикновено същеступапа в представите на сгитгянете е 300морфния си хипастаз като пъвица. Секмет толкова св узлякла визтробванета на хората на земята, «е се създала опасност чо-вечествато да езчазне. Ра ре смилил над хората, упоипи пъвица.та Секиет с червема течност по подобие на «рьз и така прекра-тили нейните изпребващи дайствия срешу хората.

Мекар и върховени богтворец в представите спаредХепиополската теологична доктрина. Ра Вил обект в митовете и

10

кацейслвия на други богове совщу него, включително капримерива богова ст неговата група Глевятка") ката Изида. Изида съз-дала опасната зни кобра, кото ухалола Ра и му донесла стре:дания, срещу които нямало лек. Според този мит Изида искаладалринуди Ра да разкрие божествената тайна сколосамия него.

Особено голяма известност м разпрастранение голучия,ииътза Озарис. Достигнал е ца нас в различни варианти. Отра-зан бил в отделен трактат и аг дрваногръцкия автор Плугарк,Мигъг бил свързанпо същестзо с идеята за по-добър живот. Тябита представена ката борба на доброто срешу злото, коятоборба при победа ка доброто трябвапо да даде на човека вечнияживот. Годишното подновяване на прирогата м промяната нарастителността при годишните сезони продизвиквали от многодъгбока древност огроменингерес и почит към силите, кзито гаовъцествявалу.

Тези процеси изплюждали и се приемали ст тогавашниячовек нато редучаня ка лива и мърлев растителна природа. Стеченианя времето постепенно се стигнало до идеяга, чепроце:сите св валидни освенза растителността, и за кората. Оформи-ли ое представии вярвания, че човек възкрьовв слод смъртта вдруг свят, ръководен от бога на умирашата и възкрсващаприропа Озирис. Налезжпятв, че тази скат Кал по-добър, дсваладо представата за Озирис като бог на добрато.

Сет. който бил брат на Озирис и бог на Злото във всич:ките му представи, сепротивопоставия катова. В пряка борбас„Оатрис той надцелял и унищокил доброто вземнияв отвъдниясвят. Тъй като Озирис бил бог на умирацата и съзкръсваща.прироца,за да не може да възкръсне, бяп разсечен ка части стСет и разпръснаг по различни местана света.

Съпругата на Озирис Изила. технят син Хоо, както иНвотида, която била сестра на Изида и съпруга ка Сет, успени спомощта на бог Тат да открият и съберат разпръснатите части отпиото на Озирис. след което тай възкрьснани доброто зтнаво:се гоявило в реалния и в отвъдния свят. Хор прогонил Сет в да-почна страни и з по-къските епохи Сет св почитал като бг начуждите страни н народи. В тази връзка зааобоателните войнина згиптаните срешу тяк св представят в писмени и дрии до-ло

кутенци и момумениякако борба ка дждроно срещу поп, айкато чундитнароди били покровитепстваки ст бога не зпото.

Строителство и изкуства. За няколко Хиляди годинидревните егигтяни достигналидо голям напредък в областта на.страитегствсто и ахитектурата. Егапетското строителство и архи.Зектурата имали подчартано репигиозен характер повз всичкипохи. Пзстроени билмного пирамиди, гробници, храмове идр.До нашилнисаоцелели останни в различно състояние на многоог тях. Болигисанато строиголство св отличавало с пастоянекстрамож към масивна монументалност, докато обекгитена грахданскста строителство, аключително дворци, жилища др. балиглавно ст леки строителни материали, поради коетоне са сесъхранили толкова дьтговъв времеко.

Строителството на пирамидь била типично славно за вре-мета на Старсто царство и на Средното царство, когато Билапостроена и най-късната известна пирамида. Пирамидата билапо замисъл вечна гробница на мъртвия фараони по форма сии-вопизирапа абсолетизиа кв манврхическата власт и страти.Фикацията на обществената разслсение.

В научнопопулярната литература се срещат разломниобяснения за формате, характера и роляте не пирамидете:Спорео някои изсларователи те инали т. нар. "абат наМумшфикащая", ако били ориентирани по посокитена света, катосилата капози вфекттбила на:-оляна ка около 173 оптвисочжатана пирамудата. Маториаква, спп който иа напраданапирашифата, яшал ачачвнив за тази ефект. Той зе сбеждал над:абщо с продължитенко запазване ка поставечи натвриалнисъставс, заточнана на дстриета и др.

пирамиди се строипи Египет главно по времето на Станвото царство и в по-малкастепен през Средното царства. Тазипрактика продължила с нашалени изяви до около ХМв. пр. не.„Строснат на пирамидате по принцит слабо отрезен в различниписмени източници. Найчесто се използва. описанието каХеродот който предава разказа на египетските Жрециза строежа.ка пирамидата на фараона Хуфу (Квопе). Пирамидата биламаграпена в продъпжениека 20 гоцинис труда на мобилизиранипо за З месеца по 100 00 души от населението на страната

ли

Смята се, че найървнната от големите пирежиди била на.фараона Джосерст Ш династия, построена край Сакара стъпа-повадко ка 6 етажа о обща височинеоколо57 метра. ФараонътСнофру отМликастия построия три пирамиди, като всо още несе знае с абсолютна научна сигурност с каква Цел, Елкатаогтяхпри Медиа бияпродължениена започнатаот баща му Хуни,покато тези при Декшур били пастравнипо негово искан

Най-хабелехителни бали плрамидито на фараонита ХуфуХафра и Менкаура от / династия, постровии край Гиза. Най.голяма била пирамидата на Хуфу. Нейната височина с 146 м, апъпжиката на основата на страната # в 230 м. Смята се, че гизградена ог окопа 2 милиона квменни блока с приблизителнатожина на всеки около 2.5 тона. Близка по ралмери до нея Вилапирамидата на Хафра, з знечително позмалка била тази на Мен.каура. Пред пирамупата на фараона Хафра бил изграден и го-ламият скунптурен паметник нат. нар. сфкикс: грамадна каменна.стаунна авсъсввшка панатрдиуасвно стржзнвацяобесина самкя фараон,

В погребалните камери на пиракидите на Хуфу, Хафра и.Менкауга край Газа са камеренисамо празни гробнични камери. По стенете на памощовекта не са намореки никакви недлиси.изображеньн и други гробнични материали, За радликаот тях лсстеките ка вътрешните гробнична помещения на пирамидите нафараоните ст спедвашитеи Мдинастия на Старото царства санамеренл ичного текотове. Те са със заупокойнсчмагическо съндържание и са наречени "Текотове на пиранидите.

Пирамидите не била самостоятелни погребални сьоръженая. Те били по-скоро част от погребални комплекси, наре-чани със собствани иненд,тъй като с всяка пирамида бип свър-зан атпелон храм. Спецналко назначени жреци извършвали втози храм звупокойни служби за погробания в пирамидата фе-раон,

Край пирамидите били постреени и множество почмалкиповиди форма погребалисъоръжения на членове на царските.семействаи на висшата Дворцоча аристакрация. Този гробнич.ня съоръжения носят за времето на Старото царство името мастеби (съвр. арабско - палка”),

ма

Мастебилв представлявали обикновено голвма тухленанадстройка. под която се намирало гогребениета на съответно:те ансокопаставено дристократичко пица. Погребението Валообикновено в саркофаг. в погребална канера, разположена въвпортикапназиахта, пълбска понякога над 30 м. Дътбоко в шдкта-тагоавен погребална камера имало и други помещения, в КоитоПоставяли различни изображения игробвични дярове,контоднеспрадставпяват интерес като произведсния на изкуствата. ЧрезЯки чрез постанените токстова близките се стремели да осипу.рят на мъртанта снгурнаст и бпагосслучие в отвъдния свят.

През Сродното а Новото царство настъпили значитейниромани в погпобалиите обичан, Строеът на мастави практи-“ски бел преустакотан, Използвали св друг тип гробнициакапни и др. По Токните стени продътжаввли да изписват имкествокартини с резпична тенстика.

Доевнито сгиттани постигнали най-Забележителни тъоре-ния в обпаста На стреителсасто и архитектурата при стровжаматрамовв. Хоавовсто строителсто св разраснало Най-веча пиУапи и династии НаНовото царство

Характерна особеност на всички храмове според заги-зането оспими ат времето ка Невота ивастао било изгражданео пи Зъо Форната на гопяща правоъгълна страда, обкръжена.високи стани свързана сподстътдо нея чрез една или повече.ален, укрвовни със офиинсове и разгични дсуги свулетура. Обща:та планироока на хрзмавета маподобяввла ст времето на Соед:него царства хилишата вркитектурд, тъй като хранът св италпреди вскамо килице набожеството. .

На пицевата страка на храма с« намирал подът, който|гропставтявал обасобака врата между внсоки монументалникули, завъраваши 0 корнизи. Слод входа се намирал двор, 330-„биколан с колони. Следивт портик и голяма колонка зала. крайманго ичато ипрупа от друм зали. В пънсто на храна иналост-спо няколко пемащения за аволмтал. В нажтопявото от як се

намирала статута наоснаанато за храма божество, а другитевили библистаки ити служели за разлечни драги цепи.

В Египет бипи издигнати вразлично рома огромни мону:ментални кранове. При послегужте фараони ст Хдинастия бил

в дровенИнск из

построен голям храмов комплекс а южната част на страната, из:вестен като храм на Ментухотвлите. Първите фараони ст ХИпинастия на Средното царство построили в източната част наТива. состилище на бог Амон. Фарвоните ст ХУП) династия ня.Новото царство започнали да преустрояват това светилище на-Амон вголямхрамов кокплекс, както И да строят други храмове,чиито раззалини и останки се намират днес крайКарнаки Луксор.„Храмът в Карнак в най-галямото и на/-впечатляващото:храмаво съоръжениев Епипет. По вроме на Новота царство тайсе превърнал в главния официален храм в страната въпрекидействащия политеизъзт. Храмът бил строен от много поколонияразлични строители, скулптори, художници и др. Почти всичкифараонист ХИПи ХЖ. ай ст други по-късни династии се зань.мазали с дастрояванв и промени на някси стрени от тази хра-мов комплекс чак до времето на епинистическатаепоха.Размерите на. храмовия комплекс в Карнак бели изклю-читепно големи. Главните му пилони на вкода били високи около.Змив дебопина достигали до около 15 м. Гояямата зала на тозиХрам имала площ от скопо 5 009 ка. м, а таванът кад нея се крепял.на 134 колони, разположени в 16 реда.Храмът На бог Амон в Карнак имал изключително важназначение не само като най-голямото репигиозно светилище нанай-почитания бог в Египет. Този крам имал и голяма културно-историческо значоние. На неговите стенг в отделните зали лоповърхнината на фризове, калови и другаде са записани много.такатове и различни художествени произведения. Ст това мястоси известни г. нар. "Анали на Тутмос г, Кадешката поема забитката наРамзес И с хетите, различни посветителни надписи,химниза богове и много др. В Храма имяла събрани от много.столетия отрамно Количествостатуи и статуткиат резлично #с-тество, както и много дсуги посветителни натвриапи и дарове.Тясно свързан с Карнакския храмов комплекс на Амон.вил и Луксорският храмов комплекс. Той бил посветен на ти-ванската тролца(г. нар. триада) богове - Амон, съпругата му Му.синътмуХоноу. Този храм бил практически втория!по големина.и значения в столицата Тива. Храмът бийризположен бжно от.Карнакския а свързанс него с голяма алеясъс сфинксое ст

4

раненитеаицаСрарланиДимасниривоодниДегапраеваровоеарараааа„ротаБериеаееоДатарооратшаЦдреакакпинреааа,ЖК династия в Абу-Симбел. Известни кралюве са тези в Меди-ДаоааанинБетапаракЦаосеавеатвозииеанса с одеиа,ДеснасапиеаиаминиеВеИденириярелигиозната рефермана фараонаАменхатеп МУ -Екнатон отХУШ

пинастия, открита край Теп вл-Амарка. От останалите радаве:аиабатевеансониВер стътарснВАДАРАНАзарарепонесеренориВеттнасаераиеиБаодагаисаретииаВаЕМАСрааестаБаераалигаторисураБеаталарестотпадаварпараноя

15

ният храм. наречен "Дом на Атон в Ахетатон“, Както всички друга храмове по онова време и тов Бил ориентиран от залад наизток и бкръжен от стана с врати между пилсни. За радлмка от.другите краве, зад пилоните тук нямало колонни дворове изали, нито помещения за молитви и резполаганв на статуи ча.божеството. Обрядите на култа към Атон са извършвали воткри.Тит лесровена храма.Главните особенасти на гзи строително-архитектурнаУродба били до голяма стопенповторени и пр строителството.на по-малкия по размери двор. на храма -- т. нар. "Дворвц на.„Атан в Акетаток“. Стенита и колските ка двете строителни със-пъкения Вели покрити с многобрайни цестни релефи и станогиси. Естеството ка религиозните Битузли в този храм На Атан ос.тават невзввстни в общи линии цо каши пни. В тази наскка в.питвратувата са налице различни предположения.В Анетатон били построени и НЯКОИ ДВОрци. Главният от.тяк бил Еазлоложен успоредна край Нали ве състоял ст «в колко.части (крила или отделения). Запедната част покрай реката била.официалната част ка двореца ка фараона Ехнатон. Източнатачаст била по<жоро "килищна и край нея имало стдепно досоцова.сввтилице на Атон, Входовете на всички части на ворсца билиотсоввр Официалните помещения, съставени главно сп кспоннизали за приеми ипиршества, се намирали в началните части след.входовете, в по-навътре се намирали лнчни и други пожоцщечия,Пост всички стени на ввсроца о Акетатон били покрити,със стенописи, фиески и различни рисунки, като да нашидни азапазена много малка част ог тяк Изображанията имали за целда прасхавят фарвонаЕхнатон и неговия бос-покровител Атон.Пред парадния акод ка официвлната част на двореца на дара:на имапк голям двор с множество статуи ка. Ехнатон др Лео.рецът зобилствал с множество зали с рвзлично препназнацение.Намерени са останки надворцоо Комплекс и в севеонатаив източната част на града. В тези дворци имзапазени резлич.ни находки с особено валсно значение. Срад тях асобен ингерас.представляват стенописите й другите произведения нахудо.жистоснице изкуства. От различнитекстове е известно стрсиел.ството и в други храмоне исъоръжения, кото не са запазене

тв

ШераалтИраВерансадитосстасанеяВеерапавеакдетВистатаеластааааеко одокаииея пистеетол а сенитДоракодалеесевианосасаащШасирияарада„Древните вгиптяни постикнали високи достижения и в 06-ДиасотнетаъсИсвпеелиаааВаспаваинБореаператВааренасегааеараратан,рутервеереаооарроераВасеваартернниннареапероВИИкапси на

ците и храмовете ат времето на Старсто цврство били богато.заагораВаспалеиааБоабрадатаВаскаВианраеератиенаааракапаерапатиВиаСИаааСвоитеит

„Скулптурите били многоцветни, като телата на мъжете Били оц.остенив тъмнокафявочервоно, а на женито - в Жъпто. Косите:винаги били в черно. Дрехите На всички скулатури. както и навсички други изображения били главна бепи. Сред статучте оттази епака като оветбвни шедьоври се приемат т. нар. "Седнал.по турски писар", статуята на "Архитектът Хемиун" и др.В начелото на Средната царство скулпторите се стреме:ли да наподобяват производенията от предишните епохи. Мо-кументалните скулптури но били обект на толкова галяма внима-нив колкото през времето на Старото царство. В скулптурата се.появили портретни тенденции, но до гопеми успехи втази абласт

не св достигнало. Едни от най-характерните скулптурни про-изведения ст времето на Средното царство са две грандиозвмседящи статуи-колоси на Аменемкет Ш. Заедно с пиедесталитете Били високи ского18 м.

Тенденцията към портретноств скулптурета продължилаипрвз Новото царство. От така врениосв известни твърде мнкго.произаецения, сред които в съпоставкас предходните епоми се.отличават две годеми статуи колоси на фарасна Аменкстоп 1,високи около 21 м.

„Скунтурата достигнала най-високи постижения презНовото царство по време ка т. нар. Амернски период при рели-пиозната рафорив на Аменхотеп ГУ.Ехнатон. Творческите ре-зултати в областтана портретната скулптура били несъмнекомного големи. Скулетурите се отличавалис упашна обрисовка канпсяхопогичната индивидуалност Касъответните изовразяванили-ца. Значителен напродъкбилдостигнат и втехническо отнсищние,Мапелировката ма панията станала по-чфича, започнали да из-ползват светлосйнка и др.

„От времето на Ноаста царстваса запязени същотвърде.много скулптурни произведения. При разкопките на Ахетатон прм.Тел вл-Амарна в намерен скулптурен бюст на съпругата на Амен-хотеп ВРЕкнатон царица Нефертити. Изящната изработка на сщ-ко ст намерените копия го определя като шедьовър на плаг-тичните изкуства за цялата история ка дреения Египет. Пар-третният бюст на Нефертити се намира в Берпинския «узей.„От времето на Новато царство има запазеки множества.

лв

различни скулптурни произоедения, с каквито храмбоне биТвърде богато снебленя Множоствоскулптури на фардски, алви.атсфинксове ицругиукрасявали подходите към голвките храмспе. От по-късно време са намеронии мнаго друпроизведения.

Особена внимание в обпастга на изобразитепните изкуст.вви специално на скултупета заслужепапрактиката в Елипетда св изгражлят т. нар. обелиск. Оболискът представлява вя-сок четиристенен каменен стълб(игповидна копана) със заострен.пиоамидален връх. Повърхността на обелиска се покриваласероглифна текстова. Появата му в областта на изкуствата се.наблюпава по-ссезавмо ст времето ка У династия на СтаротоЦарство. По замисъл обелиските бгим изграждани и възприеманикето сиувопи ка слънцето и обикновено бяли свързани с арки

| текурното оформяна на ранните т. нар. слънчави храмове, конта практически не са се запазили. Обикновено те се поставяливътре в храмовете, поради което имали и различии размери. Ня-колат тяк били високи над 0 м.

Изграждането на обслиски продължило и през следващитеепохи в Емпет. От времето на Среднсто царство ища запалениняколко величествени обелиска. От времето на Новото царствоизпестни обелискисе свързват с имената на царица Хатшепсут,фараоните Тутмес 1, Тутвос Ши др.

Раавитието на репофа иствнописа започкало лавнопрезвторага поовинана Старото царство. Произведенията п тазинасока Били твърде редка в праджанитепериоди. Релефът и сте-ногисът бигм ясна свързани като принципен поднодв областтана изкуствата - принципът на изобразявана на фигурите и ком:позициите бил почти еднакъв. като различни били средствата заизобразяване.

Релвфите истенописите се отличавалис много голяма 00-Жетна пъстрота. Те продължилида, бъдат основни занимания в.украсата на различни строителноаркитектурни комплекси, съ-оръкения и стдепнистредии понбщения и през следващите впоки.ат историятана страната.

„От времетона Старсто царство релефите и стонописитебили свързачи с някои специфична принципи на изобразяване,които практически не претърпели промени и се заавзили в про:

ие

дължение на цялата история на Египет заокопо три киляди годи:Ни. Единият ст гях е нарочен "принцип на плоскостекна изобраЖение", тъй като египетският кувожник не поаназал ине практи.кувал перспективата за разпапожените пространството фиу.ри. Той ги отразявал по етажи по принцепа, че поставените най-долувкомпозицията фигури следвало да св възпривиат като найблизо намиращи св до зритепя,и обратно- разположените най-торв били с ищеята за надделечно местоположение.

Друг принцип, кота останал парадоксално дисхармо-ни«но изглеждащс природата на хората,

в

тяхното разположе.ние в композицинте на релафите и стенописите в различни фи-зическа размери според положението на съответните лица в.06-ществото и в държевата, както и в целия свят, вко се отнася за.божестаа. Такв високопоставен пероонажс като Цар, иош санов-някидр. св изобразявал ръстово многократно в по-едър план от.съответно друго лице с по-ниско положение, незаписино,че всин-ки изобразявани персонажи били на една равнина и на синияето в пространството.

„Още по-странен за съвременния зритеп изглежда третиятпринцип. Древноегипетскияттворец изобразявел нарелефитеи.на стенаписита човешките фигури по начин, койта бил в пълна.носъвместимаст и противоречие с анатомията и знатомичеите.възможности ни тялото. Главата на всяка фигурабила изоброзе-на в профил, окото във ас, пръдният кош във фас, тазът в ра.курс и краката отново в профил,

Това изображение на човешкототяпо е обект на споровв.дискусии. То не било резултат в Никакьа случай сл ововобраз-во видана ка действителната от творците или ст определени.творчески школи. Този принцип стразявал кормите на строгоустановен канон, чиито особености все оща не са известни.

Релефните и стенописнита творби прюз следващите епо-хика Орецното и Навото царство продължили да бъдат в основата.на масово изпозванита укреси на храмове, дворци, гробници идо. През Средното царство пинията в скулптурния релеф стана.ла мелко по-сурова, а самият рапеф по-изпъжнал. Произведени.ята ст тазепоха стстъпвали до голяма степен на тези от време:то на Старато царство. През Новото царство Живеписта полу.

120

1

чапа по-гопямо разпространение и изместила до известна сте-пен репофа. Върковите постижения в областта ка живописта и.рапофа били, както и при всички други дойности и занимания,Във времето на т. нар. Анарнока епока.

многообразието в областта на изобразителните изкуства.м художествените зандяти била характерно явлоние за цялвта.история на превния Египет. То св прослогява най-забележимов.много голяматасюжетна пъстрота при изобразяването на разЛичнисцени и идеи при репефите и пъа всички сфери на живо:паста. Много отсюжетните удеи и сцени Били пряко свързани секедневния живот наотделнита сраци от египетското общество.Твърде честа са пролставяни и картини ст природата и околнияпейзаж,ст екедиевието в дадени места. Освон хора, обект наинкуствата бали многоБройни и различни животни, цветя,рас-тения и др.

Научни знанив. За няколко хиляди годичи в Египет били.достигната значителни достижения и в областтана различнитенаучни знания. Важнароля в това стношоние играели свовоб-разните училище в гопените храмове. Заниманията с научна.дейност и достиженията в тази област били преди всичко моно.Пол на жреческите слоеве, поради което и наукдтв и научните:знанияи открития имали силноизразен религиозен характер.Познанията в отдопните области не били систематизирани иБбособена в отделни областии дялове със съответни имена, кактапо-късна направили древните гърци и дали наименованията наотделните науки.

Особена висока развитна в Егнпет достигнала матема-тиката. Нвобкодимостта и нуждите на населението да св про:копавяг и поддържат канали за капояванв, точно Да 08 измер-вит. изчисляват и оразмеряаат обреботвдемите площи на 0сво-бодените от разливите на Нил земеделски терени дали тласък.ня развитието На аритметиката, гебмнвтрията и планиметрията,така съща и на различни действия и функцим, свързани с другклонове на математиката. Бързото развитиена матанвтически-те позкания св обуслакнио И от предприетите от времето на.Старото царство големи по мащаби строителни дейности На.монументални пирамиди гробници, мастаби, храмове и све.Ликиша, жилищна и други постройкии др.

та

За математическите познания и умения съдим както покосвени данни според останките на успешна изградените и под-държани по онова време съоръжения,така и по преки данни.Намерени са текстове на математически документи,от които се

вижда развитието на десетична система за измерване, както ипрактика, на използване на мерки и теглилки с определени изра-жения.

Запазени са и документи, които свидетелстват за позна-ване на определени математическидействия и функции. Древнитеегиптяни можелис твърде голяматочност да изчисляват дължинаи лице накръг. Те познавали т. нар. число р в измерениена3.16,коего очевидно била взето от древните гърци и достигнало презтях до съвременните европейски и други народи. Според някоитекстове лицето на кръга се изчислявало посредством лицетона квадрат сьс страни 6/9 ст диаметъра на кръга и др.

Познати и практикувани били и твърде много други мате-

матически действия като измерваке на площи, обеми на различ-ни тела, включително на пирамиди и пресечени пирамидии др.Древните египтяни боравепис дроби,със степенуване,с изели-чане на корени, с аритметични и геометрични прогресии, с уме-нието да се построяват сложни геометрични фигури и мното др.

Значително развита била и астрономията. Егигтяните поз-навали движениетона небесните тепа. Приели и практиката дагрупират част от небесните тепа във фигури, които днес нарича-ме съзвездия. От дьлбска древност а Египет съществувал и сво-

еобразен календар на астрономическа основа.Календарът в древния Египет бил пряко свързан със

спънцето и често се нарича и слънчев. Календарната нова годинабига в пряка връзкас появата на Сириус в угринното небе,коетосъвпадало с началсто на разлива на река Нил на 19 юли по съ-временната календарнасистема.

Наред с календара имало и система за меренг на време-то чрез своеобразни слънчеви, водни и други часовници. По-знанията за небесните тела довепидо групирането им в отделниконфигурации, наричани най-често по името на животни,на коита

били уподобяванипо условна прилика, например тепец,крокодилидр. По разположението и движението на небесните тела презнощтасе отчитало също и времето.

122

Египетската календарнагодина имала 1? месеца по 30 дни,след което прибавяли още 5 празнични дни. По такъв начингодината имала 365 дни и практически изоставала оттропическата астрономическа година на всеки четири години с1 ден. като след 1460 години настъпвалюо отново изравняваненакалендарната и тропическата астрономическа година. Тазиособеност била позната още по онова време, но не била

„ коригирана. Това станало по-късно с въвеждането на т. нар.високосна година чрез прибавяне на всеки четири години на единден към месец февруари. С познанията по астрономия и скалендара древните египтяни следепи разпивите и сттичанетона река Нил,

Твърде големи били и познанията в областта на природ-ните науки, главно земеделие, животновъдство, познанията зазаобикаляшия египтяните растителен и животински свят, геог-рафски познания покрай постоянните и многобройни военни по-ходи на юг в Африка и на север и североизток в Паластина, Си--рия и Финикияи земите до Северозападна Месопотамия. Срав-нитепно негознато за древните египтяни оставало Средиземноморе. Морските плавания не били типичти за древните египтяни,така както се практикували от народите във Финикия, Палести.Ка и Сирия. Познания се наблюдават и в областта на физиката,свързани с обработката на минерали, метали, сплави и др.

Древните египтяни натрупали твърде много познания ивобластта на медицината. Те познавали човешкототяло и прак-тикували лечението на отделни заболявания по много начини --както успешнос билки и други,така и неуспешно със заклинания(напримерпри ухапване от змии) и др. Запазени са и някси тек-стове в различни писмени документи с медицинско съдържание.

Средтях по-известно значение имат т. нар. “Папирус наХерст", в който има описание на болести по костите ипредписания за лскувана. Различни Болести и предписания залечение са описани в “Папирус на Еберс". Други документиаписват различни болести, като сърдечни (в т. нар. "Книга насърцето”), на очите (в “Книга на очните болести") и др.

Филссофските познания били тясно свързани с различ-ните религиозни учения. Древните възприели твърде много еги-

123

петски принципи и обяснения във фипософията, Която се 0бо-собила в древна Гърция като самостоятелен клан на позиания в.краянаархаичната опоха през М1в. пр.н.6. Първата философска.„школа а презна Гърция на Тапес Милетски (наречена йснийскв,натурфипософска, ка стикийните материалисти итн) възприела.принципа, че светът в изграден от четири основни еломента по:подобивс четирита впвмента в халиополската теологична док.Трина. Четирите елемента били различни съответно за ТалесМапетски, Анаксимандъри Анаксимен.

Дътго времв и другите древногръцки философи приемалипринципа, за основии пементи в строежа на света, които 60:тествено били различни спаредедни или други философски ко“ги. Това многаобразив в древна Гърция приклюнило с приеме:нето само на един основен елемент (но пак елемент в първо.качалния египетски смисъл) в устройството на света-въвенсцакепо на учението за атома като найиапка недепима частица.от Демокрит.

таа

Ш. ДРЕВНА МЕСОПОТАМИЯ

1. уводЕднаст кабранните цивилизации в историята на чов:| чеството възникналя в югозападната част на Азия. Този район| свабознацава а потературата и като Предна Азий, а преените.Тьрциго Нарекли Месопотамия (Междурочво), Често се азползваи наиманованието Дзурсчио. Имената Месопотамия, Междуре-ие иДвуречив св определят от поречията и реклелащите райаниХа двета раки Тигър и Ебраг и имат както гвографоко, та лпутгурно-историческа значение, спързако с изучаването наскариясвят.Исторкята ка Месопотамия се свърза с времето ат скс-Ло средата на М до последните столетия на | кал. пр. на. Ком.

плаксното научно изследванаи изучаввкв на всички въпроси ст.древното минало ка Месопотамия (Например: история, врхе.Ология. вавкознанне, култура и да) е авект на аоириоловията(Също и асиоакозид) като споциричен дял на древната срмен.Чалистика. Основнито научни знания в тази Насока ва резутатог мнагобрайни и Различни по марактер изслесивния. асъщест:вани през втората пойоснна на ХОК и първата половина на ХХв.Изоядванията след Втората светорна война са относително по-ограничени практически санко допълват и Доизясняват отделнинауча въпроси.

Гвографски и природни увлавия. Месокотания сепро:стира от Иранското плато на изток що Сирия и до пустинята, на-ричана Сирийска или Арабска на Арабския полуостров на за.|. пад. На север Маоолстаиня гроничис големия плагински масив,Съставен аг различни планини (Тавър, Арменски и др). а на (осдостигадо Персийския залив.Тази обиирнаторапория св арактеризира с резличните:ографоки и природни Условия. Южната част на Месопотамияпредставлява обширно равнина с пподородна почва и възиожс

125

ности за земеделие и иригационни съоръжения. Северната частсе отличава с хълмисти и ниско и средно високи планинскиместности.

Различен еи климатът на отделните райони. Южна Месо-потамиясе дели на две големи области - Шумер на юг и Акад насевер приблизително до мястото, където двете реки се прибли-жават. В Южна Месопотамия има големи летни горещини, апреззимата валежите са от дъжд. В Северна Месопотамияимапове-че дъждовни периоди и студени снежни зими.

Отличителна особеност на природо-географските условия.на Месопотамия за древността било ежегодното разливане на

двете реки по подобие на р. Нил в Египет. Река Тигър извира на.

запад от езерото Ван в т. нар. Арменски планини. Течението нареката в най-общо в югоизточна посока и събира водите намножество други реки (Горен и Долен Заб и др.) и различнипланински потоци. Дължината на реката е около 2 000 км.

Река Ефрат извира приблизително в същия район на Ар-менските планини, непосредствено на севвр от езерото Ван. Внайтгоркото си течение тя се състои ст два основни ръкава исъщо събира водите на други реки и потоци. Ефраттече в горно-то си поречие на запад, след което пооменя посоката си на югина югоизток. Общата дължина на реката е скопо 2 800 км.

В средните и долните си поречия двете реки текат приб-пизително успоредно една на друга, като се доближават най-много до около30 км и се вливат в Персийския залив. Най-честосе смята, че най-допните поречия и устията на реките в Персий-ския заливса се променили днес в соавнение с времето,когатовъзникнала и се развила древномесопстамската цивилизация.Обикновено се приема, че Тигър и Ефрат имали в древността вюжната си част друга коритаи се вливали отдепно в Персийскиязалив.

Двата реки имат днес общ ръкав(г. нар. Шат еп - Араб) исе вливат заедно. Срещат се геологически и други "ези, коитодопускат, че бреговата ивица на Персийския залия се е проме-

нила и сушата е настъпила към морето чрез огромните наносиза няколко хиляди годики или по други причини, Значително сапроменени И коритата на двете реки. Древните градове Сипар,

126

Киш, Нипур,Уруки Ларса били разположени ка Ефрат, а днес сенамират ка изток от реката. коята се е придвижила на запад.Коритото на река Тигър се е придвижило обратно на изток.

Разливът на двете реки се обуславял от зимните и про-детни валежи в планинските райони на вододайните зони. Раз-ливът на Тигър започвал през втората половина на месец март иприключвал през месец юни. Разливът на Ефрат поради по-голямата дължина на реката в планинските местности сеосъществявал от месец април до месец септември.

Специфичните климатични особенасти, разливите на ре-жите и липсата ка валежи през продължителните летни периодидовели твърде рано до необходимостта древните обитатепи каюжната част на Месопотамия да изграждат иригациснни съоръ-жения от качали и други за отводняване на заблатените мест-“ности и за напояване на обработваемата почва. По този начин.те произвеждали годишно две зърнени реколти. Тереннитеусловия в северната част на Месопотамия не позволявалистроежи и използване на иригационни съсръжения и населениетопо тези места разчитало само ка дъждовете, които не билирядкост.

Месопотамия се отличавала в древността с богата нис-костеблена растителност и палмови дървета и била обитаванаот множество различни диви животни. Страната била бвдна каминерални и други ресурси като метали, камък, дървесина застроителни цепи др. Най-голямо било изобилиетс на глина крайдвете реки, която била широко използвана от населението вразлични области. Липсващите ресурси били набавяни отсъседните области,главно на изток и югоизток в страната Епамина северозапад към Сирия.

Насвление. В продължение на няколко хиляди години вдревността Месопотамиясе отличавалас голяма етническа пъс-трота. Потези места се появили и живелив едно или друго времедесетки племена и етнически общности. Най-общо се приема,чепрез ранните праисторически епохи Месопотамия не била за-селена. За началото на заселването на този район има ширскинаучни дискусии и многобройни тези. Анализът на археоло-гическите материали показва, че през епохата на нволита Ме-

127

сопатамия вечебила заселена, като наналото на гози процес е.отчася в широки граници от ияколка хилядолетие.

Овновнета стническа харектористика на Месепотанияпрез последнито чатири хиляделвтия пр. н.в. се определя от дае.общности -- шумери и акади. Проблемът за произхода и засел-ването на шумерите в Месспотамия зов Още няма скончателно:утвърдено и приета научко решение. Най-често грвобладават и.се приемат тезите, че шумерите произхождали от районите на.изпок от Южна Месопотамия и се заселили според различните.изслепователи между ЕК и хил. пр. н.е, Шумерите со смятат за.чайестарото известно населениена Месопотамия. Изследвани-зта на костните материалигри аржеолагическита разкапки, ана:пизът ка изображенията им з паметниците на изкуствата и други.данки определят антропологическата им характеристика като.хора смс среденръст, кръглкчерепи и срванително широки очнивбълки.

Акадитесе отличаваги съществено по антропологически:таси данни. Та билипоизисока,с продълговати черепи, оравки-телно по-издължен нос и с други особености. Акадите се прие-мат изцяло кето рецибовмитоко ноаопонио, съставено ст ралина племенни и етнически общности, появили се последователночрез различни миграционни вълни в Месопотамия ст Сирийско-Месоготанските степи и Арабския полуостров и заселили голе-мия райони от Акад На юг до Северна Месопстамия.

Вразлично време най-честоот изток през Иранското пла:то, както и от други моста, в Месопотания прсниквалв другиплеменки и етнически общнести. Някой от тях доминиралиЗа.извастно време, на бавно и постепенно били азимилирани атостаналото осноено Население и загубвали самостоятелния си.облик. В Свверна Месопотамия нахлули и стделни енклавист.индодвропейски произкод, То оставипи продължитепнаследа и.играпиважнароля вдържавнополитическите и кутурки процесинай-вече на. фана на историята на севернонесопотдскатадържава Митани.

През хил. пр. н.е. радпичията между отделните етноси вМесоготвния изчезнали окончателно. Нассленисто. формираност смесването на отделните обиности, припядила относитапна

тв

ШеарениратанмашаСаренирананраератаВратаШотаанрадатсазелИнантидеааЩ.срообрата„садонаВрпереаВаталепанесиаИВатараеаданениеа

сотесаатаЩеотгенедоропеннетсеснаснеБириеслиеаттрасаиВатаеоекатепетаетаеаеиеШариленанияВаИринараИрааенодасиаееерериетоБасррсиеравизианизасиаиЗДеквен Изток 129

Всички опити за научни класификации имат обаче усло-вен характер, тъй като знанията за стделните исторически епохисе оснанават на различни по характер източници. Псради липсанаписменостнай-ранните исторически епохисе изучават изцялосамо на основа на археологическите материали. Катс относител-

но начало на изучаването на културно-историческите процесивМесопотамия се приема времето в края на т.нар. мезолит стархеологическата класификация на праисторическите епохи. В

края на мезолита през МП хил. пр. н.е. в Месопотамия е

засвидетелствано по археологически път развитие на произ-водяща икономика - примитивно земеделие и скотовъдство приуседнал начин на живот.

Сравнителнодобре е проучена и епохатана неолита,койтоза Месопотамия продължил наи-общо във времето от МН до Мхил. пр. н.е. и се характеризирас т.нар. археологически културиДжармо(И! --Мхил. пр. н.е), Хасуна (М! хил. пр. н..), Тел-Халаф(Ухил. пр. не.) идр.

Времето от последните столетия на У хил.пр. н.в. до на.

чалото на |! хил. пр. н.в. се отнася към неолитната и енеолитна-та епоха. Те се характеризиратс естеството на находките пот. нар. аркеологически култури Ериду, Ел-Обвид, Угук и Джем.дет-Насър и др. Първите писмени произведения са засвиде-телствани по археологически път с материалите от културата Урук.

и се стнасят към края на М хил. пр. н.е. От спедващитеисторически епохи са намерени зече много по-голям бройписмени текстове, документи и съчинения от различно естество.

Дешифрирането на клинописчите текстове и изучаванетона древните езици ча Месопотамия е резултат от продължител-.

ни изследванияна учениат много страни - най-напред главно отВеликобритания, Франция, Германия,а по-късно и от САЩ и др.

Първоначалното разчитане на клинописните текстове се свързвас името на Георг Фридрих Гретефенд от Гьотинген (Германия) вначалото на ХХ в.

Съществен принос за дешифрирането на клинописнотописмо впоследствие имат и много други учени като Хенри Рау-

линсон, Едуард Хинкс, Фокс Талбот и Джордж Смит от Велико-

британия, Ж. Опер” от Франция, Фридрих Делич от Германия и

130.

- Най-късно е проучен езикът на хетите от Мала Азия - презпървата половина на ХХ в. Допълнителни проучвания на"клинописа и езиците на Месопотамия се осъществяватдо нашм

и.р Писмените паметници на народите от Месопотамияседе-лят най-общо на две основни категории: документални и повест-вователни. Документалните източни представляватреални дело-

„ ви документи, които отразяват сравнителноточно стделни съби-"тия, факти и различни данни.Те са твърде разностраннипо харак-„Тери се свеждат най-често обикновено до летописни списъци чацаре, коресгонденции от идо дворцови канцеларии, разнороднипо характер писма и донесения като информации и отчети надлъжностни вица, едиктии различни разпорежданияна отделните.владетепи, кадастри и други документи с данъчно и стопанскозначение, частно-правни документи (договори за покупко-про-дажби, за заемане на пари и вещи,за залози, завещанияи др.)и много други.

Спед документалнитеисторически текстове с много важ-.но научкозначение можеда се отделит. нар. "Шумерски царскиСписък“. От него са запазени множествокопия, ксито са значи-телно фрагментирани. Смятасе, че основнияттекст е създадек.по времето на т. нар. “Трета династия на град Ур" в края нахил. пр. н.е. Запазени са документални исторически текстове,Които в литературата се опредепят като хроники - "Династичес-ка хроника", “Хроника ка ранните царе" и “Хроника на Вайднар”Гопямо количество документи се определят като дипломатически.Те представляват кореспонденция между отделни царе, мирнидоговори и др.

Към категорията на документалните източници се отнасяти законите, открити в различно запазено състояние от края нашумерския перисддо много по-късно време. Отхил. пр. н.е. саоткрити няколко фрагмента от шумерски закони. В относителна:по-залазен вид от основа времеса т. нар. Закони на Ур-Наму, наЛипит-Ищар и Законите от град Ешнуна.

Особено важно значение като исторически извор иматЗаканите на старовавилонския цар Хамурапи (1792.

-

1760 г.пр.н.е), които са относително почти изцяло запазении са пред-мет на различни научни изследвания в прстежениена целия ХХв.

1зг

Законите на Ханурапи разкриват важни страни ст общественотоистопанското устронство на Старовавилонското царство, кактои ред други въпроси от реалния живот го нова вроя - со.мейстоо, частна собственост, частноправни стношения, робствоидр.

Намерени си много таблици тт. нар. Средноасирияскизакони, която са сходни със законите от Южна Месогстация, Ностразяват канкрагните разпиния за асирийското обществопрезпоследните сталатия на И хал. пр. н.в. Закони има сткрити и нахетите ст Мала Азия от времето на втората половина на Н кил.пр. на. ядр.

Повествонателните произведения са от резличко времеи естество, Много ст тях са запазени до наши дни пъл фрагмен:тирано състояние на стдепнита копия и с. много увреждания на.текста (лакуни). Обикновено се приена, чо т. кар. литературно:повествователни произведения св по-късни когия на шумеро-акадски произведения от времето Ка 1 хил. пр. н.в. Сред тякпреобладават митологичвски текставе и. съчинения, записанипредания наепоса на отделните народи, различни свовобразкисборници, конкрони съчинения с рвлигиюзно-митологически илиритувлни сюжети, поеми и разкази за действия и подвизи набогово, ара истделни герой съчннания с много други различнисюжети. Много ст тези текстове са. с религиозно сълържанивислучат за изучаването на репигисаните вярвания.

Врезуптат ка археологическите разкопки през ЮЖи ХХв.са намерени несамо множество текстове, но и производкния,които се отнасят към друта кагагория източници, тъй като не съдържат текст не стразяват прякоа Косвено отдолни страни ка„кртурно-историческото минвло. Техния брой в стромен и непедлежи на точна и пряка класификация. Различните скулптури.релефи, стенописи, фрески и други художествени предмети саоснавен източник за изучаването на изкуствата. Тъйкато славни:те сюмети и идеи 8 многа от тях а тясно свързани с релугетате служат и за нейнсто проучване

При разкспките са намерени останкита на цели градове(някои оттяк, като Вавилон например, са: рвзположени на площприблизителио ст сколо 10 000 дка) и селища, дворци, храново.

1за

жилищни стради И др, които разкриват достиженията в областна строителството. Мнозинството от намерените при разкопки

предмсти ат различно естество разкриват много друглстранв атбита а населението, куптурните и техническите му лозникия и.достижения. Организацията на промзводствето а областтаназемедепието се. изучаза Но само от текотовеге със стапанско.Значение, но ичрез изследване На наморените оръдия ка труда.

Намерените при разкопки през ХО и начаявите десети:| детия на ХХ в. писиени и материални паметници се съкраняватнай-веие 5 Национаянита музеи на страните, контса прадирио-ли проучванията. В Лувъра в Париж има токстовв и монументи.ст постивсички области и впсхи ка дреания Изток. Изклкочитепно много находки от различно естество има в Бритиш музеум вПендон. В сравнение с Лувъра Бритиш музеум е по-богат с аси:рийски монументи н находки и по-беденна материали от най-ранцита епохи. В Берлинския вузей се съхраняват голем изначителни колекцяист писмени докумение отразкопки п Ашур(Всирия!, Урук, Ваяклани Варка в Месопотамия, в стогицатана.хетита Хатушаш край турското сало Боаакьой и много доуг.Музеят въз Фкладелфия в САЩ притожаве хилАщи цокументи от.Урук в Месопотамия,

Тъйкато много от териториите наМебопоталия през ХХ в.Ба били в пределите на турската империя, в музеите в Истанбули Анкара. са събрани съща много гогяо количество писмени иВешествеки паметници. Богати на находки са и мучеите в ропицастрани, разположени на териториите на дреена Месопоталкя и.(прилежащите области като Ирак. Сирия, Ливан,Ирен и др. ПисМена и матврилни паметнициимаи в Ермитажа е Санкт Пе-лврбург и: я московския музей на изобразителните изкуства.

Като извори за Месопотамия и г. нар. Близък Изток сеизползват и произведенията на някои автори от класическата.Тръко римска дрескост. Срод тях гпвено св съчиненията ка Хе.одат, Страбон. Диопор Сицилайоки. Бероо и др. Труповете ня.Уантичните автори засягат проблемите на древния Изток главновизолирани случаи по резлични поводи. Тано са обстойчк изложен.нит.а разкриват поскоро сано определени кръгове въпроси.Познанията не винаги са твърдо сигурни. Някои ог авторите като»

ла

Херодот, Страбон и други пътували по тези места и имали и преки.

впечатления, но за миналото на отделните страни и народите,които живеели там, писали по косвени сведения на жреци иразкази на лица от по-късно време.

Хронология. Установяването на точната хронология на

историята на древна Месопотамия в бипо трудна научна задача

през ХХ и ХХ в. Ня«олко хиляди години в Месопотамия нямало

установена и общоприета дата на летоброене.В отделните стра-

ни имало практика да се води летоброене от апредгленисъби-

тия до други, след което летоброенето започвало отначало. За.

приблизителна две столетия са постигнати много същественинаучни резултати по установяването на хронопогията наисторията на Месопотамияи на целия древен Изток, като са из-

ползвани различни методи.Документалният материал на много места е дал въз-

можност за установяване на едновременнаст на отделни съби-тия. Писмените материали, намерени при разкопките в Ешнуна.

и Мари,а така също и в Тел ел-Амарна в Египет показват като

съвременници владетели от различни страни.много документи съдържат данни ат различко друго ес-

тество за хронологията на историята на Месопотания. Срещат

се и документи, които отразяват астрономически явления, коитоднес могат да се установят във времето с абсолютна точност. Впомощ на изучаването на месопотамската хронология са из-ползвани и технически средства, като радиоактивни изотопи идр. Въпреки това, много въпроси от хронопогията нямат още скон-чателно решение поради липса на даннии са отнесени усповнсвъз времето с приблизителност най-много до около 10-15 години,което не в толкова съществено.

2. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ДО НАЧАЛОТОНА хил. пр. н.е.

Най-ранното историческо развитие на населението наМесопотамия се проследява главно по археологически път.Науката разполага повече сведения едваза края на М хил. пр.

134

н.в., когато се появяват и първите писмени текстове, Ранната.история на Месопотамия до края на М хил. пр. н.в. се свързваизцяло с три енволитни археологическикултури -- Еп-Обейд,Уруки Джемдет Насър.

Чрез тези три култури св проследява развитието на посе-лищния живот в Месопотамия, заниманията със Земеделие, поя-вата на занаяти като обработка на естествени природни матери-дли (камък и др.), керамика, добив на метали и обработката им

| (главно мед и бронз като сплав)и др. Трите археологическикул-тури се свързват с утвърждаването и обществено-историческо-то и културното развитие на шумерския свят в южната част наМесопотамия. Периодът ЕпОбвид приключил най-общо до къмсредата. пезиодът Урук се отнасял за средата, а периодът Джам-дет Насър обкващал втората половина на (М хип. пр. н.е.

Към края на М и началото на Ш хил. пр, н.е. южната частна Месопотамия била покрита с гъста мрежа от селища, някоиот които се утвърдили вече като естествени средища в общитеналожителни дейности по прокопаването и поддържането на ири-гационните съоръжения, необходими за земеделието. Те се пре-връщели и в центрове на цнлостния организационен живот нагрупа селища в осъществяването на единни мащабни дейностиза осигуряване на природните ресурси за производство и за ко-лективназащита. С течение на врамето получили значението на.градски центрове, в които покрай всичко друго било съсредо-точено вече и управлението на възникващото териториалносе-лищно единство. Там се осъществявали потребностите от общи.религиозни култове и дейности, различни стопански форми на.общуване и др.

Тези формации представлявали по същество обединение; на няколко зодоземлени селищни общини около едик център отГрадски тиг. Това обединение се извършвало на основата натвърде много икономически, обществени, религиозни, военни,втнокултурнии други потребности. Поради тази причина не рядков научната литература се приематкато градове-държави. Някоиавтори ги наричат патесиати, а други не приемат това наимеко-вание.

Възникването и укрепванета на териториални единства

135

окопо адин сповобразенградски център НА принципа населищнисистеми о1 пян териториална община стакало Разпространено»явление Към края На М жил. пр. ма. не само в Шумер, но ив.съседните области ка Акад в Южна Месопотамия, Смята св, че.най-рано, още през -З/ хил. пр. н.с. въоникнал град Ериду, кой-то се намирал в Ожна Месопотамия, недален от крайбрежието:на Персийокия залив, През Уил. пр. не. градут вечес офор-мия «ато раннодържавно територизлно единство.

Хренологически за втори самостоятолно обособон град вМесопотамия, превърнал се преа М хал. пр. н.в. в териториалнаабществекодържавна формация, сесмятат. нар. Градът на работеика на метатг разпопожен също в Южна Месотепамня. През»Мхил. пр. не. св збособали и градовете Парса. Йарак, Силар.Шурутак и др. Къи край на ив назапото на 1 Хал. пр. 8. катопаъзначици ториториални селищни вдинства са наложили ве:чаградовате Ур, Урук. Лагаш, Парса, Нипур. Акад, Киш. Ума, Ле-ракидр.

Власттаи управленивто в тези териториални формацеисесърецоточили отрано в ръцете наместната родова аристокра:ция. която с бързото разпадекв На родовите откошения се пре:връщаяо постойснно о имищостосна аристокрация. Много важна.особеност било обстолтвлствета, че първите длъмности За ут-равлението били озъозани с резвивящите се релитиозни куто-ве и вярвания. Поради тази причина още при възникването сл.гражданските и релнгисзните длъкности съападалм. Пицета,кнвто стояло начело, носело жреческата плъжнастпетеси

Наред опатесиясе появили други длъжности около възнаналито оствствони функции з управленческия живот. Такававана длъкност бипа на т. нар. нубанда,който практически биявтарият по важност човек в стряната и се занииавап с Центрапизацията на управлението ка територналнсто единство. свсич.кидрйности сколо налоителните съоръжения, с хазната, със съгдебното п военнато дела и др. Функциитеи дейността на нубан-дявиного от ранномесопотамските грецодо-пържави са засои:датепствани р различни текстове.

Икономическа оскопа на тези раннодържяени формациибилаземята. Първаначалкоземята се считала пържавна с06:

18

ственост ис неяса разпорождалицентралната влвоте селищнитеобщини. Осковнато населенив со състсЯло сп г. нар. общинници,конто бели и главните произаоцитсли на мотериални благаобласта на земедепието и скотовъдството. Общинчщите па.тучавали от общината земя по вътреиоовшинните принципиирациции. Общината осигураала на членовете си Също и право.на ползвано на воца за напояване и защига на общоустанове:ите права пунтереси.

„Общинниците били задължени в общината с определенкомплекс дейности, свързани най-вечес прскапаванато и оц.дърнането на напомтелните канали исъорънения,атака съща «с много други дейности,имащи главно трудов характер, кактои.вързанис отбраната и сигурността на гражданския колектав. Впола наразвиващата и утвърдаваща се централнавласт били.насочени и олрецелени плащания и калози,

Затази впоха са засвидсполстваки появата и развитато-на робството. Бронт на робите бил все още твърде малък табела частично изполавани встопанскитедойности, ставнов стопанстнана нд храмовете на развиващатасв царска институция.

Най-ранният период ат историята на Месопотамия,коте:в общи линии съзпеднал с времето ка М Хил. пр. н.в. се нарина.обикновено праддинастичен, додинастиен та. Поананията за.оесва времо са твърде малко, главна поради липса на писмениизточеици. Месопотамската историческа традиция свързва.Праницата между тави период и следващитеепсхи с проданието:за грандиозен потоп, който унищожил цветушитеградовв ет онова.време.

Следващият. т. нар. династичен период, завючвал с и.дисането на грап Киш по времо на Г династия в началото на МХаг. пр. не. Периодът се нарича обикновено династичен (също лДревен), тъй като отразява вече историческото резвитие каран.ните месогтамски държани формации ка ооноввта на срав-нително добро засидотелстванена тези процеси с писмениизвори. Този период бил свързан и о кадинетои хогомониятана отволнит срацоведърмава и надякастнит, които били навласт

Историческото разактие на Месопотвния ат онова време

Авг.

се характеризира с непрекъснати военни конфликти между от-делните градове-държави (патесиати). Някои от градовете ус-пявали да наложат при тези войни хегемония над доути. Така,главно чрез вовнна сила, се образували временни абединенияна няколко патесиата около един център.

Тези процеси и особености били обусловениот остритенужди на отдепните общества ст повече земя, материапни бла-га, роби и др., които не можели да бъдат получени посредствомтехните икономически възможнасти. От друга страна, поната-тъшното развитие на земеделието и увеличаването на произ-водствота изисквали разширяването на напоителните системи,което напагало обединението на няколко съседни патесиата, зада се осигури вода чрез канали и до земите. разположени по-далеч от реките.

Киш. В края на М хил. пр. н.е. най-значително развитие в.

Месопотамия достигнал град Киш при управлениетока неговата.династия. Градът се намирал в централната част на Акад и бип

разположен на брега на река Ефрат. Смята се, че по снова вре-ме разселването на семитите из Месопотамия било приключилов най-общи линии и населението На град Киш било смесено стшумери и семити.

Най-ранните писмени исторически сведения в Месопо-тамия несе отличават със сигурности точност. Стремежътда се.отразят събития в миналото на едни или други градове възник-нал по-късно. Дълго време пипсвали записи, а така също и ус-тната традиция прекъсналаи не запазила споменитеза микало-то. При такава обстановка твърде много неща за историческотоминало на отделните градове били изкуствено смесвани въввремето ката факти, спомени, традиция, митологизация и др. Втози смисъл не трябвада се приема нито за достоверно,нито застранно твърдението в запазените ранни писмениизточници,ч6:1 династия в Киш, съставенаот 32 царе, царувала 24 510 години,което е абсолютно невъзможннокатореално историческо време.

Имената на царетеот | династия в град Киш неса сигурникато исторически лица.Тези имена не се срещат в монументи ив писмени документи. Някои от тях са имена на животни катоКуче, Агне, Скорпион, Орел ит.н.. което е далечна рефракцияза.

138

ранния тотемизъм в Месопатамия. Киш успял за известно орсме.да обедини Акад и част от Шумер, но това обединение не билотрайна. С издигането на Киш са свързании първитесведения завойни срещу областта Елам в югозападната част на Иран.

Урук. След Киш се издигнал Урук, който успял да наложивластта си кад голяма част от Месопотамия, Градът се намирапна мястото на днешнота селище Варка в Южна Месопотамия.Проучван е археологически се знае.че бил разположен върхуголямо пространство,като точните му граници не са установениокончателно. За Урук има запазени и много писмени сведения вразлични митически, ритуални, магически и други текстове.

Писмената историческа традиция на Месопотамия свърз-ва с Урук царуването на 5 династии. Историческите текстове заранния Урук също не се отличават с точности сигурност. Първа-та династия на Урук е представеначрез12 царе, властнали 2310години, което както и при Киш, е изключително силно преуве-личено и невъзможно. Някои от тях, като Пугалбанда и Думуциса определяни в текстоветедорикато богове. Другите царе катоГилгамеш др. са митслогизирани и стях се отразяват различниреминисценции от ранната истария на Месопотамия, Силно ми-Тологизирана в месспотамската традиция и в писмените из-точници е и! династия на Урук.

В научната питературя има и тези, че царуването на ди-„ настиите на Киш на севар и на Урук на югне било последовател:Но. а успореднои от него време се оформип традиционниятдуа-лизъм в политическо и в културно стнашение на Шумер и Акад.Тази постановка не се приема с абсолютнасигурност. Тя проти-воречи на твърде много източниции факти. Известно е напри-мер, че месопотамската историческа традиция обяснява смяна-та и последователносттана градовете,които установявали хеге-мония само с всенна сила.

Разделението и дуалнзмът в Месопотамия на Шумер иАкад били обособени ке само ка възможно едковроменкоиздигаке на две ранни държави на семити и шумери.Те се обус-лавяли от много фактори. пряко свързани с етническата и кул-турната основа на шумери и семити. Известно е от многоизточници,че това депение било характерно за Месопотамия в

139

продължение на близо две хилядолетия и се запвзало до.изграждането наголоните монархимчимперии от И кий. пр. н.в. и.след тва, които променипи и етническата характвристика на.насолението в Месопотамия,

Ур. Краят на хегемонията на Урук в Месопотамия е сбяс-нен впиомената историческа традиция на Мосопстамия със стан:цартната текстова формула "Урук бо победенс вайска. Царство.то аренинав Ур“. Издигането на Ур се отчвся според нагичнитеписмени документи към срерата на Х20К в. (приблизителна към 2860г. пр. Н.).

Зр бий разположен в Шумер в Южна Месопотавия пър-ваначално върху територия с фарма ка правоъгълнкк с размери1000 х 620 м. Архвопагическите проучвания на града разкриват.поселищен живот на това мяста оща праз. Мхип. пр. н.е. и про-спедяват развитието вяр до къ края на ХХ! в. пр. н.в. Градът серазраскал постепенко и към средата на Ш хил. пр. нае. бил с.твърде увеличениразмери, с богати и бедникварталис разлиннаапостройки, включително и масивни, с прави улици и св оглича-вал с много други особености.

Писмените източници и археологическите проучавния по-казват, че по окова време Ур достигнал галямо стопанско раз-витие, «лавно о селското стопанство, матапургията. търговията и.ред дрим дейнести. От тази епоха започнало по-голяно раз-пространение на използването ча бронза. Ур установил търгов-ска връзки не самос градовета от цяла Месопатамия, но и с.градове от Сирия, Епам, и др. Напице са и някои основания да се.приема. че Ур търгувап пори ис Индия и Ариения.

Първата династия на Ур о продстасона а пиомоните източници по-рвално за разлика от династиите на Киш я Урук.Царските листи посочат, чев Урцарували 4 царе в продължениена 178 години, коета е допустимо за възприемане за разпека отселно преуволичените цифри в по-ранната история на Месопо-теми. Царете на Уг. на са обожествени и митопогизирани. Име:натана двама от тяк се срещат на мснумектм,което е доказа:телство. че са реални историческилица. В надпис ст онова оре.ма се госочва, ча един крана бил построен от Аанипадаски наМешанипада, които именвса и първитев царските списъци. Це-

таа

рете ка Ур разпапагали ваче с твърде значителна сила и въз-можности в сраоненив с царета както от предходните поки,та-ка мог другите градоев на Месопотамияпо онова време.

Вас-отарата научна литеоатура 69 издигнататва, че наоснова на анализа на костния натериел се виждат значитепни.впнически разлики в Ур. Погробенията ка. обикновеното касе-лекке в некрапопана Ур свързват антропологически това на-соление с шумврите. Царските погребения са с други ангро-пологквски характеристики и те са обясняваки с ранка миг.рационна въгна на индоевропейските народи, която достигнала.до Шумарии напозига по теди места превася ня нов нарянуеде,подар. Подобни твърдения не са абсолютнадоказани и приетинагълно в съвременката наука.

Хегемонията наУр по време на | династия продълкилавМесопотамия около цва века. Много въпроси ст политическата и:военнатаистория на Ур ст онова време не са известни поради.липса ка писмени изтачници. Не са известни задоволителко иотношенията на Ур с останалите градове и страни ат Месопюта-мия и съседните области извън търгавскига връзки. Приемасо,че Ур оказан сипно влияжив на останалия месопстамски свят в.неговсто по-нататъшно културнсисторическо развитио.

8 посподния период от господството на Ур в Шумер ив„Акад св обособили,развили и издигнали многа кови общест-венодъркавни формации. Много от тяк и някои от по-старите.градове пюствиенноотхвърлиги властта нацарете ка Ур и ста-Кали независини. Дълго време тези градовегдържава водили.борба гомежду си за надмощив и взаимна се покорявалаза по-кратко «пи по-пролъпнитална вроме.

През този париод го средното поречие на Ефрат в Месо-потамиясе издигнала държавата Мари. Отделни градоведържав като Адаб и др. досиигнали надмощие в Епам. Политическотонадмоцив в Шумер и в Акад се редувалодълго време. Б Южна.Месопстация стнава значителко се издигнали Киш и Урук павреме на техните следващи династии.

Лаеацш. Непссрепствено с падането на 1 династия «с края.на хегемонията ка Ур започнало издигането ка шумерския град.Лагаш (ка шум. ширпурла|. Пагвш е разположен крмй омиамкото:

за

селище Тел По и еединот най-добре проучените археалагическиградове в Южна Месопотамия. При разкопките са намерениогромни количества най-различни материали и паметници- сто-таци статуи,стели, барелефи, различни предмети, съдове и ук-рашения, хиляди глинени плочки с текстове, много от които саиздадени и разчетени. Находките дават твърде добри сведенияза историята на града почти до края на И хил.пр. н.е. Източнициот много други градове в Месопотамия потвърждават сведени-ята в текстовете от град Лагаш.

Лагаш се издигнал около средата на |! хил. пр. н.е. Него-вите царе предприели активна политика на сбединание на те-риториите и градовете-държави ст Шумер и Акад окопо Лагаш,скоето започнала хе-емонията на този град в Месопотамия. На-чалото на издигането на Лагаш се снързва обикновено с цару-ването на Ур-Нанше. Той се приема според някои ст писмените:източниции за оснавател на | лагашка династия, макар,че спо-ред някои данни има основания и за други твърдения. Ур-Наншеи царете на Лагаш спед него,както и значителна част от съвре-менните им владетели в Месопотамия носели вече нова титла“лугал“, чието етималогическо и друго обяснениеи възприеманебило по-близко до понятието “цар“, отколкото по-старата титла“патеси”.

Ур-Нанше, Ур-Нина, Акургал и другите ранни владетелина Лагаш се занимавалиосвен с обединение на Месопотамияис активна строителна дейност на храмове, укрепления, прокопа-ване на канали за напояване, издигне на много статуи по раз-лични поводи и др. Царете на Лакаш установили и търговскивръзки с много други градове и с близки и далечни страни.

Държавата Лагаш достигнала най-голямо военно-поли-тическо издигане и най-голяма хегемония в Месопотамия прицзрувакето на Еанатум. С името на Езнатум е свързанаит. нар.“Стела на ястребите"- голям каменен монумент(прибл. 2 х 2.16 м)с релефни изображения и текст, който отразява зоенно-за-воевателната дейност на Евнатум и на Лагаш в Месопотамия.Съхранявасе в Лувъра. В текста на монумента е отбелязано, чеЕанатум надделял над всичките си врагове и противници вМесопотамия,избил 3 600 души от град Ума, подчинил Ур, Урук,

142

. Ларса, Мари, Елам и др. В края на царузането си Еанатум.рпял и някои неуспехи,главна е борба с град КишЗабележителен представител на лагашкадинастия бил и

Ентемена, който продължил военната политика на Еанатум. Ен-ана успял да задържи политическото и военното господство

"на Лагаш в Месопотамия. Главният конфликт бил с град Ума като:съперничество за хегемония над Месопотамия. Той воювал ус-

пешно и срещу вламитите,които нахлули в Месопотамия.С името на Ектеменасе свързва също известен монумент,

ксйто представлява каменен конус с много текст. В него е от-разена борбата с Ума и победата на Ентемена. Ентемена поста-

"вил за цар на Ума един жрец от Лагаш и задължил града да муаща значителен данък. С името на Ентемена а свързан и другметник на културата ст Месопотамия.В един храм в град Ур е

намеренаголямастатуя на този цар от диорит.След Ентемена започнал упадъкът на Лагаш. Властта на

царете от ! династия на Лагаш отслабнала и за няколко десе-талетия надмощие в управлението на града взели жреците наБог Нингирсу. Управлението на жреците в Лагаш бележипрактически падането на управлението на | династия на Лагаш иКрая на хегемониятанатози град в Месопотамия. При последнитевладетели на града, които отново сетитулувалисъс старататитла:патеси" приблизително към края на ХХУ в. пр. н.е. властареминала чрез преврат в ръцете на конкурентен впадетеп,

известен като Урукагика (също и с други произношения ка име-то му според различни изследователски школи)

Идвачето на власт и управлението на Урукагина се прие-ма като реакция на голяма част от свободното население на во-

доземлените общини срещу властта на жречеството на Нингир-

су. Урукагина царувал няколко години и предприел мерки и из-Вършил рефарми, насочени срещу жречеството. Те били свърза-

ни с ограничаването на произвола на жрецитев страната и на-мапяване наплащаниятаот странана населението за различнитерелигиозни служби и дейности.

С реформите на Урукагина била намалена значителноро-лята на жречеството з Лагаш. Реформите забранили и конфис-кацията от страна на военните на земи и различни имущества,

143

като при подобни нужди царят въвеп задължителнозаплащане.като обезщетение. С реформите билм въведени м граждански за:кони, които осигурявали собствеността. уреждали някои въпро-сина съдебнато дело и др.

Ума и Урук. Урукагина не успял да завърши реформатор-оката си дейност в Лагаш. Борбата мус жречеството довела донстелабване на страната, което се изполавало от вечния съпер-ник на Лагаш град Ума. Царят На Ума Пугалзагиси нахлул в Ла.Таш, превзел и разрушил града и сложил край ня управлениетонаурукагина, В запазен текст от вдна глинена плоча се казва, че".-хоротана Миа тодложиха на огън и кръв храмовете и палати:тв. отнвсока среброто и скъпоценнито камъни, резрушика сттумте, стнесохв зърното..." Оттози номент градът залубил задъл-го-самостоятейното си значениеи ролята си в Месопотамия,кта изпадал в зависимаст от по-сипнита иадигащи ое градове по.анава време,

Краят на хегемонията на Лагаш довая до съществена про-мяка на политическата обстановка в Месопотамия, Луалзагисипокорил след Пагаш и други прадове от Шумер като Нигур, Уо,Урук, Ларся и др. Той местел и последоватейно цетровете на.упревленив ст Умав Урук, в редица други градове инакояя стнововУма. Упраоланиото на Лугалзагиси в Урук св свързва ст. нар. Шдинастия на Урук. Пугалавгисн усеяя да наложи власта си над.Шумер и изградил силназа онова ареме военизирана държава.Гравовета от Акад останали извън хегемонията. ка Пугалзвгиси.В токставете от оновавреме не ов споменава за нито един градот Акад да е бил подчинен на Лугалзагиси.

„дкад (Агар). Шумлорс-Акадско царство. Обединенистона Шумер в единна формация просъществувало окопо дав де.сетилвтия цокато царувал Лугалзагиси. Крвяг на ШумерскотоЦарство на царете от Ш династия на Урук и Пугалзагиси се прие-матабикновечо в традиционната литература като край на т. #6.архаичен пвриоп в Месопстамия,

Пропъпжитолиите борби междушумери и семити от Акад.за кадноцие в ЮжнаМесолатяния довели по снава. време дарязка промяна в съотношението на силита. През КМ в. пр. Не.се станалодо значителен възход на семитските гредова ат Акад,

ма

взеого от който се наложили като силни пържавниформации Оред.тякособено висока развитие достигнали Киш, едгоименният град.Акап (срещан и Във формата Агале) иде.

Постепенно в обстановка на остри борби между Шумер и„Акад към средата на ХЮМ в. пр. н.в. град Акал (Агаде) успял да св.наложи поспедоватепна кад целия Акад, а спедтоваи Над Шумер.С издигането и напагането На хогомониятана гред Акад в Южна.Месопотамия св спожило началото и на първото силно изявенаобвдинение на Шумер и Акад вднадържава, известна най-честапод името Шумвро-дкапска.

Формирането ииздигакето на Шумврочдкадското царстоо:започнало при Саргон | 0318 - 2261 г. пр. н.е), койтобил осна-вател и на т.нар. династия на Саргонидите,управиявалатазипържава окойо 200 одини до края на съществуването й.Сасдо-нията за произхода на Саргок | иза рвината история на Шумеро-Акалското царство са твърце недостатъчни, Запазените до нашидни текстове съдържат предимно пегендарен и несигурен исто-рически материел. Така например, за произкода на Сарток | сапредадени пегзкли, които обясняват наването му на власт с на-месета на богинята Ищар, който била богиняпокровител на Акад.В други текстове произходът на Сарген

|

свподчортава като нес.вързан. с традиционнито принцилкна приемане и наследяванена царската впяст, тъй като бил незаконородено дете.

Състовнивто ка текстовия изворав матвриал дава 0с-нования Саргон | да са приема обикновено най-често като узур-патор на властта в Акад, Завземането на влестта ок Саргон ста.калопри неизвестни обелойтеяства, очевидна сигурно с помощана жречеството на богиня Ищар. В този смисъл жречеството наИщар било ка/-вараятно и политическатаопора на властта наСаргон |. С подобни обяонания се приема и името на Саргон,косто е гръцка версия на оемитското Шарру-кин "Истински цар”,тъйкато назороятно на е бип истински м след звентуален преврат в изпогавал тази идеологическа грактопка с приетото трон.но зме.

Висторически план обикновано св привия, чв издигането:на град Акад в обпастта Акад и налагането на неговата кегемо-кая над Шумер по времеко на Саргон 1 и неговите приемници.

Тодрецен Исто ма

бипо резултаг от реакцията на Акад срещу Шумер, който държалдо тови момент хегемонията в Южна Месапстамия. Царуването.на Саргон ! било време на образуване,вътрешно укрепване ивъннко-пепитичаско издигане ча Шумвро“Акадсвото царство.което първоначално биго само Акадско.Вътрешнополитическата обстановка в ШунеронАкадско.то царство се отличавала с укрепваненд, стопанския Живот иразширяване на напоителнато дело. Висок за онова време ръстдостигнали занаятие, търговията и стоково-паричните отноще-ния. които били свързанис въведената ог семитиге десетична.система на мерки и теглилки. Към времето на издигането на Шумеро"Аквдскотоцарствосреброто все повече започнало да сенапага в цяла Месспотамия като мярка на стойност и паричен.еквивалент.Бълрешното укрелванв ка сиранага довеладо затихване.каобшествените противоречия и създало условия властта да из-гради военни сили от нов тип, с коита да предприеме политиканаобсдинение на Шучар къмАкад и завоевания в другите областииа Месопотамия. Сарган| формирал за гръв път в историята на.Месолатамия постояина редовнапрофесионална войска ст око.ло 5400 вайни. То били на пълнаиздръжка на двореца за разли:каст мобилизираните по време на войнаконтингенти ат свободни.селени-общинници страйоните на звмедейските общини.След като укрепил властта си в гред Акад 4Агаде), Сареон.| предприег озирокомашабназавоеватогна дейност, коятс про-дъляилидо крал на царуването му, Първоначална тои подчинипголемия сенитски град Киш, който представлявал реална кон:курентна заплаха за хегемонията в областтаАкад. Саргон! за-пазия автономията на града и се обявил на свой реди за цар На.Киш, с ковто предотврати както политическата съпротива намвстната аристокрация, така и на градапържава в цяло. Подчи:няването ня Киш осигурило на Саргон | целостанконтрол надвсички градове-държави в областта АкадНай-напред Саргон | насочил завоввенията си на ког към.Шумер. Политическата хегемония над целия Шумер по онова вро-ме била на царя на Урук Луалзагиси. Започналата борба между„Саргон! и Путелзагисн била практически борба за власт над я“ла Южна Месопотамия.

1ав

Първоначално успехът бил на. страната. На Лугелзагиси,то бил подкрепян ог окопа 50 градове-държави ст Шумер. След.

гължитепни борби нацделял Саргон |. Тай успял да разбиесъюза на шумерските градове скало Пугалзвгиси и Урук. Приедна.„ст битките Пугалзагиси бил пленен и пренесен н жертвака богЕнлил в град Нипур, който бил свовобразен религиозен център.„на Южна Месопотамия.

Сарган !успял па сломи съпротивата ка всички шумерскиградове и ги подчинил нагъпно след като ги ограбия иопусташилжестоко. С подчиняването на Шумер Саргон | достигнал до крайВрекието на Персииския залив. Спорец запазени текстове Сар-тон 1 измил оръжието си в морето при Персийския залив

я

знакна победа и приел нова гитла “Цар на страната". В текстовете св.атбелязва сърни гръмксто тнърдение, че бил цар. па когото босЕнпил на давал врагове.

Завладяването на Шумер дало възможност на Сарген 1 да.се насоче към страната Елам, разположена непосредствено накгоизток от ЮжнаМесоготамия. Обикновенс се приема, чо тозивоенен покод не бил резултат от заплаха или съперничество поонова време. По-скоро той бия апит да се осигури пълна господ-тво в Южна Месопставияи съседните страни и да са предст-врати каквато ида е възможност за посегателства срещу държа:вата на Саргон |. Саргон ! завладятвърде лесна почти всички

„ градове на Елам. Той сложил ръка и на широка част ат южнотокрайбрежие натадичвотат азиатския континент и обхванал конзрола на морските пътища за Арабия и Индия.

След като подчинил юга. Саргон | се насочил към Северка и Североизточна Месопотамия. Той завладял земите на с6-вер ат Акад о средната част на Месопотамия, а олед тяк стра-ната Суварту (Шубаргу), която била мястото, къдета са формирала:асирийската държава. Стези завоевания Саргон | станал първи-ят владетел. който завладял и наложил властта си надосковни-Те територии на цяла Месопотамия.

Обект на заваевачия след Месопотамия станали Замите:ка сенерозапад около източнато крайбрежие на Средиземно.море. Саргон! предлриел няколко апенни кампании потези мес-таи завладялголяма част ст сирийскота крайбрежие, В някои.

та

източници се посочва, че неговите войски достигнали дот. нар.Кедрови гори и до Сребърнага планина. Зад тези имена сбикно.вако се приемат Лизанските възоишения, а. според някои из:следователи името Сребърна планина. се отняся за планинатаТавър, която е граница между Мала Азия и Прада Азия.Спед продъллителните иуспешни завоевания на Саргон!

цяла Месопатания и много теритария ст съседните области по-паднали под властта на ШумерочАкадското иврство. Оснавана.твот Саргон държава била разширена аа кратко време от Еламнв изток ка северозапад до Сирия и крайбрежието на Фикикияка Средизвио море, Една от набноажните посладици от тезаграндиозни за онова време завоевания било запрабването на.осовката част от природните богатства и използването на чо:зешкита ресурси в Предна Азия. Осъществен бил от страна на.управпяващата династия и контрол надвсичкитърговски пътища,както по суша между отдвлните области, така и по море по.краибремнта на Елам в Парсийския залив и настракито около:Източнста Средиздиноморив.

Достигнатата хегемония на Шумеро-Акадокото царство вПредна Азия и на устанавендте силна царска власт билвизра-зона с приемането ат Саргон натитпата "Цар на четирите части.«аовота".Оттази момент нататък твърде многоизточни владете.ли приемали при разлвчки поводи тази претонциозна владетел.ска титулатура за прокламация с едни ипи други основания наустановена военнопопитическа влест. Властта ка Саргон 1 била.Увековечека и прославен вароятно и чрез много произведенияна изкуответа. До наши дни е съхранен релефен мопумент, накойто Саргон! в изобразен седнал, катоатекств е посочено "Свр-Тон, истински цар“.

Сарган царувал твърде продължително време и водените.от него войни изтощипа живите сили на. основната част назкадското население, което форнирало войската:ау. Завладените.страни и нарови не се подчиняваги бързо и песно, Гоаподството.на Шуиеро-Акадсксто царство се поддържала ня много месташавкосама с вовна сила, ПО ред причини. като разликата между.степента на развитие нд отделните пломонни и етнически 06.щности, кксномически, релисисани и много пруси, неаа създалима

условия всички тези народи по отделните територии и области(а се спелт в единен абществвиодържавен организъм. Обеди-нениото на Шумеро-Акадскато царства запазило наложения силов облик. което създало многпредпоставки за редлична съл:ротива и сепаретизъм.

Към края на царуването на Саргон | ка много места в06-шината му държава започнала да избухват различни бунтова ивъстания. Някои ст тик като в Шумер, Елам и другаде били осо-Боно големи, Те билипотушенис галеми усилия.

Неялаестно пораци каква поичина, приемник на Саргон!станал Римуш (2060--?г. пр. н.е), един от по-малките мусинове.Първата дейност На Римуш била да потуои въстанията с голямажестокост. В такстова ст град Нипур се посочна за големи загу.би на въстаниците ат Шумер, хиляди ст които били избити. Следвъстанието в Шумер Римуш потушил и въстанието в Елак. Побв.дате над въстаналито народи от Шумер и Елам послужили ндРовауи да си присвон титлите "Цар на Киш н Акад", "Победител итосподар на Елам" и пр.

Римуш възстановкл властта иуправлението върхутерито:римте ст Персинския залие до бреговете на Източното бредн-Земноморие, но не успял да умиротвори всички нароши по тезиместа. Той царувал сравнително кратко време и станал жертвана дворира заговор, за който в текстовете се казва,че бил "въс-твние на спугито о дома му. Приема св, че начело на заговорастоял изолиранияг ст влестта неизвестно по квкви причинапо:топям негов брат Манищусу. След като Римуш погушил въстания:Та и бунтовете и взел самостоятелно властта, от правата запрестола в качеството си на по-голям син на починалия Саргон!се възползвал Манишусу. Той изолирал на свой ред чоез прев-ват по-малкия си брат атвластта.

Манишусу (2- 2257 г. пр. н.е) продължил външната по-литика на прецходните двама, царе на ШумврогАкадското цар-ство. Царуването му бяло сравнително мирен период, Манащусуводип сама една война с Елам, която сграна продължавала дане признава властта ка Шумеро-Акадското царство. В продъле-ние на няколко воини кампании Манищусу успл да сломи съпротивата на Елам и да покори тази страна отисо,

19

Манишусу направил твърде много във вътрешнополити:ческо отношение за укрепванот на обимрното ШумероАква.ско царство. Той се стремял да привлече на своя страна влия.тепните Жречески и зристократически среди на многобройните.градове ог Шумер, Акад, Елам и от другито завладени области.От атепни текстове в известно, че Манинусу направил големидарения в полза на жреците и храмовете в Шуиер и Еган.

Управлението на. Манищусу со атяичавало и със Соое:обрезна поземлена политика. Втекста каедин голями обелиск атдиорит от онова промо се съобщава, че царят заселил различнипрецставители на акадската и шумерската аристокрация, нажречество и на чиновници в сгромните по размери царски понземпени фондове в териториите на Ким и на много други градо-в ог Акад по поречиета на рока Тигър. Чрез тази дейност Ма.чищусу св стремялвероятно да изглади острите и традиционниатстолетия противоречия и конфликти между Шумар и Акади па.сближи акопо собо си висшите слоене на шумерските и акадски:те зристократически среди и управленческата върхушка.

Приемнина Манищусу бил синът му Нерамсин (22362200 г. пр. но). При управпенивто ка Нарамсин Шумеро-Акад:ското царство достигналодо найтолемия си разцвет и външнотериториално разширение. Съгласно написаните правила «адревноизточната тредиция при смяна на владетелите избухвалябунтове въстания на подчинените народи от завладените предитова територии.

Началото на царуването на Нарамсин било съпътствано ствърде много бунтове и въстания, коита той успял да потуши. Едно ст тях станало дора ка територията на Акад, която била осна-ва на обединената Шумеро-Вкадска държава. В запазенитетекстове от онова време се съобщава, че Нарамсин разбил припотушаването на различни бунтове и пъстанияв начапсто на цд.руването си 9 войски и трима царе. Редица изопедователи стново време допускат, че това били гпавно царете и войските на.разбунтувалите св градове Урук, Уна и Нипур от Шумар.

Спед. като потушил бунтаветв и въстанията и укрепилвластта си, Нарамоин предприел широка завоевателна дейност.Неговите действия били по замисъл продължениена завпезана:

150

ята на Сартанти до известна степен и ка неговите приемници.Началото на завооватолните действия на Нарамсин било на-сочено към областта Елам,която не се приирила с подчинено:то си голожение на Саргонидите ст Шумеро Акадскета царство.Нарамсин подченип отново Елам и съседните му области, като.се разправип жестоко с бунтувамото се население. Отношения:"та между Шумеро-Акадското царства и Елам били уредени съсспециалан договор, чивто елвмско копие а запазено до нашидни.

Вторият етап на завоевателната дейност на Нарамсин би:па насочена. по горното течение на река Тигър насевер гю земита, коита по-ньсно станали основа на асирийската държава. Тазидейнсст на Нарамсине отразена на голяма Базаптаваплача снадписи и изображение на царя, намерена в източните части ка.Мала Ази.

Третият етап на завоевателната дейност на Нарамсин билсвързан с проникването директна ча запед към Арабската пус-тиня, Поради специфичността ча терените, тези територии обик-новена не били обект на чести завовватолндействия на по-ранните месопотамски впадетели. Утвърждаването на влади-Чеството на известна част от Арабския полуоотров имала важ-нозначекие за Шумеро-Акадското царство. С аладевнето натези.територкибило свързано сткривакета и използванета на новитърговски пътища и контакти с непознати до тогава за Месопо-Ламия кароди. От тези райони се доставяли за Месопатамия.скалнибпокаве от черен диоритза статуи, за съдове и за различни други нужди.

Следващата посока на завоованията ка Нарамснн била:на северозапад към т. нар. страна Амуру към Сирия и Финикия.Анализът На някои пиомени спедениядана основания да се смя-тя, че Нарамсин установилпрез финикийския град Бибъл и презПалестинаконтакти с египтяните от тези страни, които били прв-ден пост на огилетскатавоенно-политическа хегемония. Скороспед това била установони търговски кочтакти и с. египетските.Територии по долното течение на река Нил

Завоеваниятана Нарамсин довелбързо и до астри съгпротивителни реакции ка завладените странии чароди. Запазени

1

са оподония, че Наременн устян да резби силка кодгицит сре-„шумего от 1? царе с коло 6000 войници. Гисмените тасстове втозя смисълне са много точна и сикурни. Предполага св,че тазакоалиция била образувана в колите част на Шуро-Маожета.държаваизвън пределите ка Шумер го крайброжиетона.Персийския залив или в збиите около тези обпястиВътрешнополитическата дойност на Нарамсин нее многоизвестна поради липса на пнюмени източници. Обикновено сеприема, че успвшината продължситетна завоавателна дейност на.Нарамсин затвърдила военнс-политическага хагвиония и власт.тана Шумеро Жадскато царство в Месопотамия и в съсеонитеземи на Прецна Азия. Многа важно свидетолстас за нарасна:тата нощ Натай пържевв и на засиления авторитет бидо при-екането на нова титупатура нацаря "могъщ бог на Акад, цар нв.чегирито части на света“,

Приоиник на Нарамсин бип Шарганищари (2200 - 2176 г.прън.в.), който со считаза последен предетввител на днастиятана Свргонидите. Шаргакишвон водил дъли упорит борби зазалазване на целостта на държавата. Той успял да потушиняколко бунта и въстания, но внезапио за Шуморо-Акадехстошцоства ст появила нова неочаквана военна опвснесг. От изток.кък Месопотамия започнали да нахлувет отромна мигиращимвси ст планински и други племена, известни под името гутеи,Мошкото до тагава Шуморо«кадско царство но могло да устоинанатиска на тези алеменниниси. Слодпродължителна иупоритаборба. гуеите взели превес и в обстановка на. отслабвано на.царската сласт слод пворидви заговори, смутове други бук.тове встранага ликвидирали ШумероАкадскатадърмавана Сар-тонидите:

Гугвите завокодали бързо и ограбили цяла Месоготамия.Много градове и свлиша билиразрушени иунищожони. Шумер и„Мад не пострасапи еднакво. Шумер и славно градовете от най:„сжните му торигории пострадали орскачителио 0 малко от на-ишестнивто на гутеите. Гутвите Били! на по-нискатастелен на 06-ществено-икономеческои политическо развитие в сравнение снаоодите ст Маоапотания и не създали пържевнополиическиформации с почоаон и траен характер.

а

Градовете от южнета част на Шумео се нъзиодамани огсъздалата се обстановка и постегонно възстановили самасто-ятелнестаси. Някои пумерски градова се издигкали бързои сеналожила над останалите главно с развитие и разширениена.търгонскоиканомическите си контакти л връзки с друти градовеи страни,

Сред тези грапове св отличил Пагаш. Неговсто издигане.станало при патесиГудва около 2:30 -- 2125 г. пр. #.8.), койтоизглежда бил зависти ат царя на гутеите. При управлението наГудваЛагаш укрепнал вътрешнои устаковил швроки и актияна.търговска връзки с мото градове ст Месовстамия и съсакитеобласти. Патеси Гудев о изавстен я ката гопям строитеп. При.неговотоуправление в Лагаш били издукнати много храмове, На-мерени са. и няколко каменни статуи на: патеси Гудев, конто св.съхраняват в Лувъра в Париж.

Гесподството на гутвите в Месопотания продължила ако:Ло 128 години. Краят но хегемонията. ка гутеите на миналбеакръвопралитни борби. В ликвидирането на владичеството на г.твита мнаго гояма. роля изиграл шумерският град Урук. Ос.танките от гутвите н Месопатакия били асимилирани постепен:но ат шуиерското и ст акадското население,

Ур при Иаокастия.Царете каградУрукна успели да са:наложаг а Месопотамия. Неизвестнс по кокан прачини и как след,ликвидирането на. гутейската кегемония найегопянко издитане ивласт нацостакалите градоведостигнал град Ур по време на уг-равлекието на царетв ат неговата 1!династия. Царетв ст Ш де-настия на гред Ур спожили началото ка силно Шумерско царст:во. Държавата на И династия на Ур не просъществуваладълг,Но тя бига апогеят на цялостното културно- историческо разан.пие ка шумерите в Месопотамия. Шумерскита постижения огонова време залегнапи в основата на обществеко-икономи-ческия, голитическияи кумурния живот в Месопотамия през.сподващито стопотия и хилядолатия,

Сведенията. за историяга на Шумерсксто царство надинастияна град Ур саст различно зстество в многобройни тенстове от онава време. Като се възползвали ст слабостта не Ца-ретв на Урук и от липсата На. силна военнополитическа кон.

1

кувенция в южната част на Месопотамия след краяна гутейска-та власт. първите ивре от М династия на Ур предпривли политикана ободиненив ка традовете от Шумер под саоя власт. Така сесложипо началото на силно Шумерско царство. Пастепемна ца-вете на Ур заолацоли и значителна част от останалата ЮжнаМесопотамия

Първият царна Ур от ПИ династия бил Уренану (2112) -2094 г. пр. н.в). Тойуспял па наложи впасттаси над голяма частст юкномесопотамските градовв и приел претенциознета тиха"Цар на горната страна", т.8. ка Акад, което практически ознана-вала,че хегемонията на Ур се наложила и над Акап.

Приемник на Ур-Наму бил Шулги (2098 - 2046 г. пр. н.в).По време на царуването на Шулги Шумерското царство наУр.достигнало до найтолямата си военно-политическа мощ и за-почнал културно-политическият разцвет на Шумер. След на:пагането на властта на Ур в Южна Месопотамия Шулги предпри.ел политика на територизлко разширение. Най-напред той Започнал войни срещу източните планински племена и нроди.който представлявали заплеха за шумераката държава. Шутги.провел 9 военни кампании и отстракил източната опасност, катозавоювал и Епам, вкоято страна оставил свой наместник.

Следващият етап на военно-завоватепната двйност на.Шудги бил свързан със завладяването на територии на север и.североизток в Средна и в Северна Месопотамия. Шумерскитезавоеваниядостигали до страната Субарту (Шубарту) по сред:кото и горното течание ка река Тигър. Завоевателната цейносна Шуми приключила в Северозападна Месопотамия и герито-риите около нея. Шулгсложил ръка на гапяма част ст Сирия лдостигнал границите на Мала Азия.

„Следващите имена на царете отдинастия наУр са обект.на научни уточнявания. Те имат и семитскисъставки, Което п0-казва нараснагата роля на семитито и процеса на сливането сдвата народностни "Рупи към края на Ш хип. пр. н.в. Привмникна.Шулгибалсинътму Бурсин(2045-2037г. пр.н.е). известен спореднякои източници е като Акарсин. Бурсин не успял да со Налокл.като силен владетет и цяпоствата ну управленческа полигикадейност били под контрола на местната аристокрация.

154

Бурсин бил наследен ст брат си Шусив (2096. - 2028 г. пр.н.е.) вероятко след преярат ели при нвизяснем обстовтенстна.Той водил. активна политика. В някои текстове се посочва, че.“опустошил съседните страни". При неговото управление асенно-политическата обстанавкав Месопотамия рязко се праменала.Гопвъун племеннигрупи ог семитски произход,наречени амореи.Започкапи миграционно проникване от севврозапад в Месо-потамия.

„Аморвита или номалскокотовъдни нероди. занимава.щи се преимущественос опглежданвна соо. В МесопотамияБипа кавмани и като войни. Отделните племенни групи не пред:ставлявали обединена етническа маса с единна организация.Много честа дори то враждували помежду си по различни при-

Нахлуването на амореите в Месопотамиясе засилилотвърле инсго по времето на управлението на Шусин. В писмеки.източници се посочва, че в първите години отцаруването си (ско-ло 203 г. пр. н.е.) Шусин постосия на северозапад голяма стена,дълга около 200 км, нарвчена "Стена на Запад”, а така съшо и“Стена на бота Амуру“. Тя трябвало да поспухи като преграда занахлуванията на аморвите в Месопотамия.

Посладният известен представител на |! династия ка УрБил Ибисин (2027 2008 г. пр. н.е). Савденията за ноговото ца-руване са твърда малко и не са сигурни. Според някои от тях ТОЙ.бил син на Шусин. Известно в,че Ибисин цазувал в обстановка.на непрекъснати успешна нахлувания на амореите ст север“Запад, атака също ина еламитите слизток. Пътищата на аморей:ските пазселвания из Месопотаняия били твърде различни. Ня-Кои сттях обхванали и териториите източноат Тигър. Често пътиаморвите преминавали от там на юг и достигали до юкоизтачна-Тачаст на Шумер, където неги очаквали нв срещали съпротива.Това създавала твърде икного затруднения на шумерските и акад.ските градове. Аморейската инвазия о Месопотамия св съпът.Ствала ис наемане на аморейски войни на служба в отделнитедържавни формации,кето се оказалотвърде рисково и неси-турна за тогавашната впаст.

Ибисин водил тежки войнас елажитете на югоизток. Той

166

неуспял па отстрани апасносттв и ст север. Аморенте се укре-пиди постепеннопа средното порачив на река Ефрат и създапи.силната държава с иентъртрад Мари. По-късна амареи и еламити.со смозипм, разбили Ибисин и га пленипи, като прейздпа и Ур.Победата ка обединените сили на змореи и епамити стожила.край на държавата на Шданастия на град Ур в Месопставия.приблизително към 2008 г. пр. на. Скоро след това Ур станал.съставна частна оформилата со нова държава Исин, ръководена.по скова време от Йшбиера.

Слод края на държавата на 1! династия ка Ур аморсите:завлацели Напълно па Месопотамия, На нейната териториясв.оформипи различни зморейски държавни формации, от които.посъщественаи издвеко положенио имали три царства - Мари.в Средна Месопотамия и Исин в Южна Месопотамия, Които но.паосъщаствували дълго преме. Оендаките територии на Мосо-потамия били обект на претенциите и на другите водещи змо-войски сили. В южната част на Месопотамия важна реля ималии вламититв, които се установигив Парсв и формиралисипкадържава за известно време,

Исин. Издигането На Исин започнало по времето на.Ишбаора (2017-1935 г. пр. н.е., който разбил паследния цар паУа Ибисики завзел града. Пастапенио Исин наложил хагемония.над ияла Южна Месопотамия и по врема не царете Идиндаган(974-- 1954 г. пр. н.е) иЙшнедаган (1954 1938 г. пр. н.в.достиг.нап разивет. Власпа на Исин продължилв около столетие.

Енан от зобледните известни царе на Исин от династията.нашбиерабил Лапитишар (1934-1924 г. пр. н.е.. От него са 0с-тенади фрагменти от закани съо запазени над 40 параграфа, конгопринадлежат към законодателните сборници в Месопотамия.прещиестващи времето на вавилонския цар Хамурапи. Приеникча Липитишар станап Урнивурта (1828 -- 1898 г. пр. н.о), който небил негов ровственик, което династията ка Исин се прекрвгапа.по па традиция и сгедващите цар на Исин до начапото ка ХИ

пр. н.в. со водят Кем т. нар, династия на Исин.Ларса. Изнинанего на Ларса. со отнася практниески «вм.

последкия пвриоп агхесенонията на Исин в Южна Месопотамия.При Ишчедаган и па Пипитищар Исин започнел да изпита се-

за

риозни затрудкения отамсреите. Впървите години от царуване:То на Липитищарединот ваанните командири наемнициотаноре-ите Гунгунум завзел властта вград Парса. По-късно спедомъртана Липитишар Гунгунум св обявил за цар на Шумер и Акад (1882 -1808 г. пр. нед.

Конфликтът между Исин и Ларс в борбата за хегешюния.над ЮжнаМесопотамия бил неизбежен и се изразил най-ярко.Ннепосредствако в края на Си в началатона Кв. пр. н.е. ПрезПърката половина на ХФЖа. пр. н.е. Исин и Ларса преминалипрез:„различни отношения. Ларса се наложила стиово като първосте:Пена сага в ЮжнаМесопотамия при управлението на Ринсин.(1822 - 1763 г. пр.не)

Рмслн осъществил пълен контрап над южната част в.Месопотамия що Персийския запив и до териториите на Елам. В.Началото ка ХИПв. пр. ка. Римсин успял да превземе и Исин иунищожил тази държава.

На север ст Ларса останали някопко ивлки държави,ко-ито нямали сипи да се противаюстават.Срадтях

о-

съществена.Воля имали Мари, Вавипон, Ешнуна и др. Дълго време вави:Лонските царе били съюзници или поддържали добри стношения.сРимсин. Лара съществувала като силка държавнаформация.в Месопотамия до около средата на ХИ! в. пр. н.е. когато билаликвидирана ат старовавигансния цар Хамураги.

3. СТАРОВАВИЛОНСКОЦАРСТВО

„Образуването, ранната истерия и началото на издигането:На Ствровавипанскато изрство съвпадапо ск време с найгаля.мото изоигане нацарството Парса и хегемонията на тази държа.вав Южна Месоготания. В началото на ХоКа. по. е. еморейскитеаранчо-племечки образувания се настанипи трайно пости във.всички часта на Месапстамия и създали свои държавни орга-изации а центрояе в различни градове.

Една от вривргарднито аморейски групи успяла да се.Настани в малкия северкоакадски град Вавилон. който не пред:Ставлявал интврес за другите аморойски синя и през 1804 г. пр.

1

«в. образували мапка държева, известна като таровавилоно-ко царство. Основател на Ствровавилонското царство ил Сумуабум (или Шуиуабуч) (1898 - 1881 г. пр. н.е.) койтосо сята иЗа първи цер нат. нар. Първа Вавилонска илАморейска диенастия

Първите 4 церв от Първа Вавилонска династия но игралапочти някакварапа при наличието на сина власт на царете наЛарса в Южна Месопотамия. Присмникът на Оумувбум Сумула-от (681 - 1845 г. по. #.6.) водил борба с царете на съседните.аморейскл формации в Аквд като Киш, Сипар и др. Той строиукрепления, прокогавал канапи и заздравил основито на Старсзарилонското иарство, каето обхаащало и старите кадски ра:дове Борсипа. Дилбази др.Сутадането на Ларса и на Исин петият цар от Първа Ва-зилонсна династия Оинмубалит (1812 - 1788 г. пр. н.с.) положилначалото на издигането на Вавилон на преден план в попитичес-кияживот на Месопотамия. Синмубалит бия съозник на Риисинв взел участив в борбета за пиквидирането На Исин в МесопоТая.

Правиник на Синмубелит бил Хамурапи (1762-- 1750 г. прн.в) Хамурапи превърнаи Ствровавилонскато царстоо о силна.държава, която наложила пълна военнополитическа кегомониянад чяла Мосопстамия а голяма част ст съовднита области «теритерии. С Хамураписв свързват впогеят и рвзцветът На Старовапилонско царство като държаанополитическа формация вМесопотамия и в Предна Азия.

Хамурапи започнал царуването си, като прлължал попитиката на баща си Синиубалит като съюаник на Римсин. Найнапред Хамурвли укрепил властта си и след това започнал вкливна грандиоана военно завоевателна политика. Осъществя:ването на завоаетелка политика и налагането на хегемония 6Месопотамия било свързано с противопоставяне на Ларса, коя-то пра дългото царуване на Римсин била безусловна признатазапървостепенна форнация в Южна Месопотамия. Хамурапи на-руцил съюзас Рнсин и загочнал война. която продъпжипаспроменлив успех повеча ат две десетилетия.

Едновременно стова Хамурапи звпоннал политика а ас158

падянанв ка териториите на останалите северновкадски и други.месопотамски формации. Тойразбил вайските на Ешнуна и ной-ните съозкии поддържащи я градове от Акад и от Елам. През.първата половина ст царуването си Хамурапи стигнал и до тери-зариите ка формиращатасе староасирийска държава. С аси.рийския цар Шамшиацадбил сключен договор, който практически.признавал хегемонията, авторитета и протонциита на Хамурапи.в Месопотамия,

Ханурапподчинил Елям. и след продължителни борби.успял да преодолее съпротивата на Римсин. Около 1762 г. пр.не. той разгромип и Ларса и завладял цялата южна част на Ме-сопотамия да Персийскиязалив и до Елам. Скоро след това за:вършияа завладяването и на. Средна Месопотамияс разгрома.на държавите Ешнуна и Мари,чиито цар Зирмялимдълго време.бел в събзни отношенияс Хамурапи. Към края на царуванетосив средата. На ХМ!в. пр. н.е. Хамурапи завлядал почти цялататеритория на Месопотамия и я присъединил към Старовави.понското царство. Старовавилюнското царство станало единст-вена осковна държавна формация в Месопотамия.

Приемник. на Хамурапи бил синът му Самсунпуна(1748 --Я712 г. пр. н.е.. Самсуилуна продължил политиката на Хамурапи.на укрепване на Старовавилонското царство, Въз вътрешносо-

| питическо отношениедействията на Самсуилука били насочени.към укрепването на единството на обширните територии на Ме-сопстания. населенис разнороднонаселение. ЧастноправнитеДокументи ст онова време свидетепстват за активни търговски и.парични действия на различни слоеве от населението на Ме:сопотамия. Прекратяването на военните двйствияи обединениста.Ка страната съдействапо за активизирането на стопанския живот,свързан с прокопаването и полдържанета ка шипака моежа 05.канали и други ирагационни съоръжания за напояване.

Укрепването на Старовавилонското царство чрез опита.За създаванена одинство на стопанска, кародностна, упоавлен-

/

скаидрии сснови на протокло много успешно. Управлението на.Семсуилуна ке поеминало спокойно във вътрешнополитическо.отношение. Южните територии оказали вктизна съпротива,обусповена. от дъната традиционна разделеност на Шумер и

169

Акад. Позги воички гоадово отШумерсе разбунтували и оспоралавластта на Свмсудунаи ка цялото Старовавилонско царство вМесопотамия. Начело натова движение застанал Римсин И, кой:тов иякди текстова св посочвя ката цар на Ур. Водеща рая въввъстанисто на южномеоопспамските градове имвли Ур. Ласа.Урук Исин и др.

Семсуиуна развап въстанието с големи усилия и въз.станавил властта си над Южна Месопетамия. В Някои Източницисе посоча, че разгвомът на разбунтупялите ся омнамесолотамска градове бил свързанс големи опустошения на тези те-риторий, ковто св стразило пагубно на цялостния стопански, 06-„ществан и културенживот по тези места за твърще дълго вренс.

По-кьсно, найножните части на Шумер около приморски:тотеритории се разбунтували стнопо, разбила войските на виесрипуна и успели Да се апделят окола 1722 г. пр. не. ст Старовавипонскота царство в малка държава. Тя просъществувала.около 2 столетия и била управлявана от т. нар. Приморсжаданаетия, запърви владетел на която се приема Илиан.

Управлението на Самсунлукабило свързано и с многопроблеми ст външкопапитическа оствство. В. началото ка царуването му обстановката в Месопотамия рязко се променила.Ст изток започнало 1икрациокно проникввнв на големи масиплананески скотовъдни племена от района на планината Затър.наречена часати. Проникването на каситите, които имали твърде.добра военна организация и използваги конете за бойницег.заглашвапо Старовавилонокато царство с опоъсваня на мноолвряпории от Месопотамия

Първсто нахлуване ка каситте в Месопотамня станалонадеветата година п царуването на Самсунлуна- 1740г.пр. на.Самсунлуна бил принуден да води тежка борба с касетите, КОЯТОпървоначално довела до спиране на тяхото наклуване вМесопотамия, Но каситската опасност остакала.

Пастепенно каситите св установили в средната чест наМесопотамия и фориирали овой държава, разположена по сред.ното сордчие на. река Ефрат - Т. нар. Ханейска царство или.държава Хана. Каситската държава обхванала замите не.посроцствено на север от град Мари. Неини центрове бали гре

169

довете Хана, а по-късно и Терка па рака Едрат. Тази държававкпочинаи територията по долнсто течение ча река Хабур като.приток на Ефрат.

Пристлник на. Самсуилуна бил Абиешу 711 - 1884 г. пр.н.е). Писмените свещения за управлението на Абиешу е следва.шия старовавилокски царАмидитака са малко и неточни. На тре:-тата година от царуването си през 1708 г. пр.н.е. Абиешу водилтежка войнас проникващите и Месопотамия касити. По-късно и.Амицитака(1683 - 1647 г. пр. н.в. воювал 2 пъти стях. Амидитяна.

ил и бунта страната и водил война с Приморското царство.„Сугравлението на Абиешу и Амипитака започва стспабването ичалата на кризета на Ствровавилонското царство ката основ.държавнополитическа формация в Месоголаия

Амидитаа бил наследен от Амисадука (1646 - 1626 г. пр.це.). Запазен е прокпамациокви текст, наречен също и Едикт на.исалусд, аповесотен началото на царуването му. От текстано, че царят обърнал по-голямо зниманио кавътрешвите проб-

ми. ОТ наличните текстове. даващи сведения за оназа епоха.вижда. чеграниците на Старовавилонското царство бали зна.Чиелчо стеснани в сравнение с времето ка Хамурапи и Сам

уча.Приморскста царствона югса разширявалопостепенно:

със завлацлване на шумерски градове (и територии като Ур, Ла:и Др. Ствровавилонското шарство цастигало ча север приб-ително по зоната на северните части на Акад и Средна Моса-мия, като областите пд «в север били загубени. Значителна:

ст от тях били вече под контрола ка «аситите,Привъник на Амисадука бил Самсудитана (1625 - 1596 г.

р.н.. Неговото царуване било свързано със засилване наупа-«ка на Старававилонското царства. През 1465г. пр. н.в. хетскиятр мувшил нахлул нвочакрано от Мела Азия в Месоготамия.ското проникнанабило военнакампания за гробож,а не за.ладяване на територия. Спавото Старовввилонско царствобило гстсво за вака и Муршил превзел и ограбил Вавилон.хетскито текстове, свързани с дейността на Муршил!, се опис“събитита а Месопотамия и се посочва, взетата плячка сткия цар.

Дроезн Илок Над

Успехът ка хетите и преаземането и ограбването наВавилон довели практически до унищожаванета на Старовави-понското царство.

4. СРЕДНОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО:

„С падането на Старовавилонското царство политическатаобстановка в Месопотамия се променила твърде съществено. Впродължение на няколко десаталстия пред ХИ8.пр. нае. нямало»изявена държавна структура, която да наложи своя власт м ред:Страната била обект на набези и разграбвания ст отделни вре-мамни военни образувания Борба за доминираневодели главно.каситите, приморските царе ст юг и царетена мякои от градове-то, с помощта на чаомници от каситските среди. Постепенно ка-ситите ваели превес и се установили трайнав цяла Месопотамия.Те образували своя държавас център Вавилан, наречена Ка“оитско царство. което пе приема обикновено като Средновави.понска царство, упраолявано ст т. нар. Втора Каситска династия.

Връзката и присметаеиастта. можду СтаровавилонскотоиСредновавилонското царствобипа единствено само ст гледна.точка на продължаване на традициите и развитието на държавчостта в Месопотамия и използването на град Вавилон катостолица. Старовавипонското царство била изцяло формация каамореите-сомити, които установили власт и над другите месо-потамски народи.

Заразлика от аморсите каоитите били номадско-ското.вьдските племена от районана планината Загър (Загрос) и секимирали значително напо-ниско ниво на културно-историческоразвитие. Тази особеност се отразила твърде съществено на ця-лостчата кутурно-историческа реалност при домикираивтонакаситите в Месопотамия.

Тяхното повсеместнаустновязене в Месопотамия билосъпроводено с масово избиване ка голяма част от завареното.население, ризрушвване на градове и селища и опустошавекс:нацели райони в една ипи друга степен за продължително вре-ме. По онова всеме Вавилон веч имал позицията ка кайеразву:

1вг

тият значим гред в Месопотамия и зстествено било всеки, кой-то устанонял хегемония, да го изпопзва като свой център,

изворите за Средновавилонското каситско царство са.значителнопо-мапко и по-неточни отколкото за други периоди.ст историята ка Месогютамия. Писмените източници сакедос-тъчни и са от различно естество. Сред тях са налице царски

списъци на каситските царе с стбепяззанв на броя на годините:на тяхното царуване,т. нар. "Синхранна история”, в която са от:Беляани войните и мирните договори на каситите с асирийски.ле цареи др., но и тези изтачнаци не са пълия и точни.

Началото на Средковавилснското каситеко царства не мо:дасе конкретизирас абсолютнаточност. Недостатъчно са.

проучени и въпросите около ранната история на каситеката дър-за. В различни източницикато найеранна имека каситски цар:

се спсмекава Гендаш, чивто царуванесе огнасв евентуалнокъм.пата на ХМИв. пр. н.е. На няколко от ранните каситски царезнаят само имеката, но за тяхната дейнаст няма запазени

ведения.Обикновено се приема, че първият известен със сиур-

Ност каситоки цар, кайта управлявал във Одвилом, бил Аум И.Времето на управлението на Агум И не е установено точна -риема се скопо 1596 - 1571 г. пр. н.е. Смята се. че Агум 1 билстомък на каситски владетели от Ханейското Царство. В пре-пита ча неговата държава се намирали частот земите на Сред.Месопотамия.

Юмнв Месопотамия балагод властта на т. нар. Примор-«а царство, 0 северозападната част на Месопотамия била 06-

хваната ог формиращата се държава Митани. Вероятно «ъм това.ие Митани успяла да завладее л Хана. която била один ст

ранните каситски цантрова и давала името «а Ханейскота цар-сто

СледАум като известен цар на Вавилонсе смята Бурна-букаш (към 1510 г. пр. н.е). За него се знае, ча сключил мирен.Договор С град Ашур.койтобил център на вое още твърде иалкаДържавна фармация, стояща в основата на обособилата се па-късно асирниска държава. Малко сведения са налицеи за.Каштипиаш П, приемник на Еурнибуриаш |. Неговият брат Улам.

1ез

буриаш завпадял Приморскато царстао къш средата на ХУ в.Пр.н.е, и присъединил земите на Южна Месопатамия към ка:ситската държава. Спад смъртта набрат си станал цар (околс1460 г. пр. .) и продължил управлението ка каситската динас-тия във Вавигон. От времето на Уламбуриаш каситските царе сеапредаляпив тронните титулятури капо царе ки Вавилон, царена Шумер и Акад. иаре на КарДунивш (Южна Месопотавмя) ит.н.

Къп началсто на ХМ в, пр. н.е. каситеката държава ус.репнала и св правърнале в силнаполитическа формация с Месопотамия. Нейният възхоц се осъществил па време на. цару-ването на Куригалау |, Кадашман-Елил, Бурнабурлаш 1 (1363 --13а8 г. пр. н.в) и други впадотели. Към средата на столетието се.осъществил и забележителен икономически напредък.

В такава обстановка в каситската държава се стигналодо династични борби и смяна на владатели, като втези процесисе манесила укоепващата асирийска държава. След смъртта на.Бурнабуриаш Нновият вавилонски цар Караинда станал зетна асирийския цар Ашурубалит |. До този момент от Дълга времеасирийската държава ос содела макар и формална зависима ст.вапиланската каситока държава. Династичният брак давел допромяна на тсва положение и поставил практически вавияонския.цар в зависниост от тъста ну в Асирия Ашурувалиг |

Промуката срешнала. активка съпротива във Вавилон.Приемникъгна Карвиндаш 1 синът ну/Кадашманхазбе П бил убитпри заговор н властта поеп Назибугаш. Тези събития дали осно:вания на Ашурубалиг | да се намеси още по-зктивчо в работите.на вавилонската държава. Асирийският цар нахлул с войска.свалил заговорника Назибугаш и поставилна вавупонския престол малолетния си правнук Курмгалзу (1338 - 1312 г. пр. пе).През последните десетилетия на Х./ в. пр. Не. каситската дър-жава установила мир с Асирия и касочила вовннсто си проник.ване към странатаЕлам, коята билазавладяна за известно вре.ча при царупаната на Купигалау 1.

Към началото на ХИ! в. пр. н.в. политическата обстановказ Месопотамия и земите нат. кар. Предна Азия започналада.ов промени съществено. В североизточнатачаст на Месапота:

тва

мия Асирия св превърналаз значителна апенно-политическа си-па. Асирйската военнаекспанзиясв разпрестряла въз всичкипосоки и заплашввиа пряко Вавилон и каситокатадържава. Юга.източната част на Месопотамия бала под контропа и ударите на.силната по оноза време сламска държава. Контропът нате-риториите ка сввврозвиид. билна Митани, коята поез иолия Хи.в. пр. нее. била подпоженана, военни удари от овзлични странии започнала да запада значателна. Протокции към северозападната част на Месопотамия започнала да проявява и силната.хегска държава от Мала Азия. В тази част на Месопотавиявсе.оше традиционно сини позиции имала и египетската държава.

През ХИ в. пр. нав. стслабнал Натискът и на аморвйските:семитски племена от запад, на на тяхно мото се появила нова.опасност. Чаргарско-скотовъпските племена на арамвита 38почнали да наклуваг системно в Месопотамия и да сграбвагана-чителни територии. Военното проникввне на. арамеите билозвърде силно и още от самста си начало не срещало сериозен.„сттор з Месопотамия. При такава обстановка междудържданите отнощения се отличавали с различни изяви и тенденции. На-празен бил обит да со изградиполитически слава между Египет,Държавата на хотитои каситската държапа, насочен срещу„Асирия, койта на св осъществил.

Пе-предължителни останали добрите сткошения накасиската държава с държавата. на. хетите. Каситският царКврашман Тургу (1296- 1266 г. пр. н.6.) сключил проз първитедвоеталелия на ЖШв. пр. н.с. договор за приятелство и ваенна.помощ с кетския цар Хагушил Ш. Този договорне помогнал нв.неговия приекник Кадашманелия | (1267- 1263 г. пр. н.в), който.загубал войната с асирийския цар Селманасар|

Към края на ХИ в. пр. ко. каситското царство западналазначително. При управлението на Каштилкаш | (1230- 1225 г.пр. на) страната била нападната си епамитите от югокаток. койта.ограбили Вавипен и други граповеи селища. Негооредственаспеп тях касу-ската държава била няпалнета бкдва 1276 г прн.е. от асирийския цар Тукуптининурта 1, който превел Вавилон.и ограбил цялата страна. Вавилонският цар Кашлилма 11 бил.Пленен и отведен о Асирия.

1вв

След тези събития каситската държава загубила ролята.си на политически фактор в Месопотамия. Към средатана ХП в.асирийският цар Ашурдан | нанесъл нов пореден удар на ка-

ситската държава. Непосредствено след него около 1158 г. пр.н.е. в каситската държава нахлули еламитите. Те не срещналипочти никаква съпротива и завладели ограбили Вавилон и много

други градове и селища.По време на царуването на Елилнадинахи (1198 - 1157/9г.

пр. н.е.) каситската държава престанала да съществува прак-

тически и нейните тезитории попаднали във владениена различ-ни формации в Месопотамия. Били направени и няколко опита.

за възстановяване на целостта на държавата. Значителен успех.бил постигнат по време на управлението на Навуходоносор |

(1126-1106г. пр. н.е). който бип владетелот 1. нар. Втора ди-настия на Исин, установила се на власт в Южна Месопотамияот

средата на ХИ до към края на Х!в. пр. н.е.Недостигът на писмени източници и състоянието на на-

личните, както и ред други причини, свързани с научна актуал-ност и интереси в съвременната историческа наука за древнияИзтак, са обусловили сравнително неизследвания напъпно ха-рактер на обществения,стопанския и културния животв т. нар.средновавилонска държава по време на каситския период.Развитиета на обществения и стопанския живот се приема катопродължение на традициите, установени в старовавилонскияпериод. Общественото разслоение следвало очевидна типоло-тическата характеристика за месопстамските общества ст сно-ва време.

Малко е известно за особеностите около висскопоста-вените слоеве на обществото, свързани с различните съсловияна родова, слукаща, жреческа, военка и друга аристокрация.Наличните източници разкриват засилването на лихварството и

разслояването на значителна част от нисшите слоеве на сво-бодното население,което попадало в кабално робство.

Силното разслоение нанизините на тогавашното общест-во довело до съответна реакция на бягства на значителен бройхора от местата, където живеели, притиснени от разпични фак-тори, най-често иксномически, (дългове и заплаха за дългово

166

робство), насилие и ограбванеотстрана на високопоставени силив обществото, институции (храмове и др) и по други причини.

Към тези маси бегълци от средата ка свободнитеит. нар.зависими хора. от сепищатагобщинии от царските и храмовитестопанства в Месопотамия се присъединявали и роби и различ-ни други лица. Тези лица, наречени в текстовете "халиру”, фор-мирали значителен по големина обществен слой и заживели воформени ст тях общности. Не рядко те представлявали запла-ха в стделни райони из цяла Месопотамия.

Специфична особеност в обществено отношение билоформирането и утвърждаването на свовобразно военнасъсловие. То се състояло от войни, подломагани от държавата сресурси за съществуване срещу военно задължение. Сред тяхособено значение имали лицата, които воювали на бойниколесници. Те получавали от държавата копесниците, конете ицяпото друго военно оборудване. Тези лица формирали и “най-.

| модерните"за онова време военни сили.В областта на стопанския живот значитепно нараснали

стоково-паричните отношения в сравнение с предходната ста-ровасилонска споха. Преобпадавалит. нар. царски и храмовистопанства. Индивидуалните дребни стопанства съществувалив.пределите на т. нар. водоземпени общини, но не били масовоявление през тази епоха. От времето на каситската държава сесрещат много документи -т. нар. "кудуру". които представляватразпореждания за даряване на храни, земи и други ценности.ези текстове разкриват облика на стопанския и обществен жи-

(вот чрез материални осигуровки от страна на властта срещу"служба на различни лица по онава време.

5. МИТАНИ

В протежение на няколко хилядолетия северозападната.гчаст на Месопотамия била по същества голяма контактка зона,Където в едо или друго време се кастанявали и последователносе смесвали различни етноси и племена.Голямачаст от тях при-надлежали към т. нар. семигска група. През ХМ! в. пр. н. е. по

167

тези места ое установили и някои етнически енклавиот т. нар.индоеврапейски (андоарийски) произход,

Основният етническиоблик ка населението на Северо-западна и начаст ст Северна Месопотамия през първата поло-вана на Й хил. пр. н.в. се определял от т. нар. хурита. Проблемътза хуритите Произход, ранна история, език и др.) в обект на съв.ременната наука главно в десетилетиятяспод Втората световна.война, но изследванията в тази насока неса завършени.

Най-често се приема, ча хуритите били планински племе-настрайона на големия Арменски планински масив и че голямачаст от тях мивеелив района на езврато Урмия. Те св преселилиот планинските области бавно по мирен път в почти всички тери.тории ка Овверна Месопотамия.

В епокага след Старовавилонсксто царствов сввероза:падната част на Месопотамия се формирала държавата Митани.В текстовете от Южна Месопатавмя тя биланаречена Ханигал-бат, ааагиптянито я наричали Нахарина. През втората половинанау! ив началото ка ХМ! в. пр. н.е. в Северна и Северозападна.Месопотамия се формирали множество малки държави сред ра:донитесъс. семитска и хуритско население. Та. били последо.вателно обединени в протежение На ХМ! в. пр. н.е. в одинна,държава, изоестнапод инето Митани. Працесът На обедикакив-то на множеството малхи държави и възникаането на Митани неса стразени а задовопителна форма в наличните източници.

Анализът на езиковия материал ат документите ст онава.време, открити в различнирайони на Масопотания и в съседни:те страни (ономастика, антропоними и др.), показва преобла-даване на имена на царе, на богове, и други термини, определя-никата индоевропейски - Артедама(«Този, чайта дом е божиятчакан). Тусхрата(>Този, който има вепиколепна колесница) идр. На тази основа се приема, че обединението на държаватаМитани и найната ръководство се осъществявало от индоев-ропейската аристокрация по тези места. Писмените документи.от по-късно време, открити в архива при Тал вл-Амарка, показ“ват постепенно налагането на превес на лични имена в Митани.от хуритски произход.

Историята на Митани е малко поанага поради. лигса на

тва

източници, Не се зкае ъс сигурнаст с името на кой впедетел сесвърава образуването на държавата. Според някои източницитова бил Шутарна |. а според други Кирта, царувал около 1580--1670 г. пр. н.в. като Шутарна бил негов син. Малко сведения имазадойността на първитечетири царе (Кирта, Шугарка. Паратар.на и Парсадатар) ст срецата на ХИ и началото на ХУ в. пр. на

По време на царуването на Паратарна Митани разшири:латвриториитеси и наложила хетеманиянад земите на СевернаСирия до река Оронти част от Финикия. Тези райони запазвалиовмоуправленкета си и не били присъединани административнокъмитанийската държана. Пврсадатар разширил хегемонията.на Митани в района на Източното Средиземнокюрие до Палос-

Укрепването и централизацията на властта на итаний:ските царе и военно-политическият апогей на Митани били дю.тигната па време на царуването на Сауседатар (син на Парсадатар) около средата на ХУ в. пр. н.е. Сауадагар разширип Ми.тани на изток и сенероизток, като завладял град Ашур и земитест тази частНа Месопотамия. Той продължил установената стпо-рано политика да не присъвдиняватозиземи и запазвайкисамоуправлението им, ца ги оключва чрез договори и други фор-ми а сферата на митанийската хогемония в този район.

Праникяднето на, матанийското военно и политическовлиянио в страните около Източната Средиземномориекато Си-рия, Финикия, Палестина и други довелодо нвизбежен конфликтна Митани с Епилег, който имел по тези места традиционнипро-дължителни военно"политическии дрии интереси. Двате стра-ни воювали по време а. няколко поколения владетели. При тезиконфликти Египет успял по вренато на фараоне Аменхотеп | стХУН! династия да завладео земите по западния бряг на Ефрат.Егалетското владение качтези земи било затвърдоно от Тутмос |пат процължителните вайни ка Тутмос 11. В останалите периоди.митанииските царе успявали да ствоковат за отделни пориоди атвремо тези торитарииат Египет и да ги присъединяват отновоКъм БАитани, но в много отношения земита на Сирия и Финикия.били по-скоропод египетска отколкото под митанийска власт.

С появата и разрастването Ка хетскота военнополити

160

ческо проникване от Мала Азия към Северозападна Месапо-такия, а от там и Към Соворна Сирия и Финикия, Митани попад-ала под ударитена нов противник. Спед продължителните вой:ис Египет ис други страни и след появата на хетскатавоенна.заплаха митанийската държава загубвла политическата каге:мония в Северна Меоопотамия и Севорна Сирия. и достигналадо криза.

Промяната на попитическата обстановка довеладо сбли-жаване на Митани и Египет срещу хетите ката общ враг. Воен.наполитическият съозът на Митани с Еппет по време на цар:ването на Артадама и Шутарна 1 в края на ХУ ив началото наХоув. пр. н.о. бил закрепен с династични бракове, Митаннйската.държава била стабилизираназа известно време при царуването.на Тускрата през първата половина на ХМ. пр. н.е. Запазенаси короспонденцията на Тусхрата с египетския царски даор.

Хетското военно проникване в соверката част ка. Месо:потамия се засалилопо време на управлението на хетския царШупилулиуна|. Първоначално Тускрата отблъснал нахлуванетона хетските войски ка Шупипулиума |, но впоследствиестаналипромени. Хетският цар настъпил срещу Митани и Тусхрата Билтвърде затрудненда отстоява хотоката. заплаха. По-късно Тус-храта бил убит при дворцов заговор и при създалата се обста-ковка Шупилулиума нанесъл силенудар На Митани около 1360 г.пр.не.като превзел и столицата Вашугани. споцкосто странатанешотдада се възстанови

Властта преминала поспедоватепно в дваша владетели:Артадамаи Шугарка 1. Първоначално Шутипулауша подкрепилна интанийския престол Артадама И, а Шутаона 1, който се при-ема като неговсин, потърсил поддръжка от страка ка Асирия.Законният наследник на митанийския престой, синът На Тусхра.лашативаса, избясал при ШупилулиумаВ жетоката столица Шати»васа стакап зет на Шупипулиума и с негова помощ бал върнаткато цар на Митани. След тези събития Митани практически ста-нала записика ст хетите държава. Постепеннотя загубила изия-ло политическата си роля в Месонстамия.

От края на ХМ в първата половина на Х! в пр. н:6. повреме на царуването на Шативаса и На Шатудра Митанибила.

то

Подлоона на няколко военниудара на асирийскитецара. Аси:рийският цар Ацаднирари успял дори да провасмеи да ограбисталицата Вешлиани и мноо други метакийски градове, като про-никнал далеч назапад до Сирия. През първата половина «а ХИе. пр. н. в. иитакийски територии на запал до Кархоиш завсто-вал и асирииекият цар Салманасар|. който също огравил сто-пицата и много други градове. Скоро спед това скопо средата на.Хив. пр. е.Митани била завладяна от Асирия.

Мкого въпроси от историята ка Митани, от общественотои стопанско развити, културни дастижания и др. остават низ.вестни поради питка на писмени източници. До ваше дни не воткрито И мястото кастолицата на Митани Ввиутани, чието срсучване маже да даде отговор на много научни проблеми. Извест:нов. чаградът бил разположени на река Хабур, приток на Ефрат.

Елновремекно с Митвни в севврната част на Мосопотамия.я прилежащите области на дровнив Изток се формирали и съ.щестоували продъпноително време още няколко по-малки по те-ремария държавни формации на куритите като Аралха. разпо-пожено во горното поречие ка река Аден, приток на река Тигърот Изток, Като хуритска са приема и малката държавица Нузи(също и Нуци), която няма съществсна ройя е политическата ис-Тория по окова време. Хуриска била и държавата Кизватиа,разположена в сгоизточната част на Мала Азия, която твърдерано попапнала в сферата на хетската хогемания. След падане:то на Митани под властта на Асирия Арапка и пругите формациизагубили напълна самостоятелната си ропя и също бали включ.на в предегите на асирийските завоввания.

6. НОВОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО.

След края на каситската държава оластта на епамитите:във Вавилон не прадължила дълго време. Единот царете “а Исин.ат времето кат. нар. Втора династия Навуходоносар 1 (1126 --1106 г. пр. н.е.) се установил нъв Вавилони нанесъл тежко по-режение на еламитите. След Навуходоносор !вавилонската дър-ана. продъпжила да същестува, но постепенно властта а нея.

та

преминала във влапетели, кото произкождали ст племеката ка.хазденте.

Халавите принадлежали към групитана семитите по оно-ва време живеели в южните и югозападни облести на.Месопотамия. През Ко. пр. н.е. калдеита ов възползвали огполитичовката обстановка и завладели Вавилон и голямачаст.отЮжна Месопотамия. От онввв промо държавата с център град.Вавилон се привма като хапдейски Вапилон или Хагдейско.Царство. което сравнено с предходните периоди било т. кар.Невовавилонска държава(царство).

Ог вторага половина ка УП!в. пр. на. Вавилон и халдей-оката държава станали обекта зароввания от Асирия. Отделни.асярийски царе успявали да завладеятВавилон като Тислатпа-лагар | през 729 г. пр. но. Саргон И през 710 г. пр. на, Сина”хеоибпрез вв г. пр. н.е. който дори разрусмлгреда и др. Много.ат асирийските царе се обувявали и за царе на Вакялон. Вотделни периоди Навилонската държава, коята сила поставена.под пълна зависимаст от Асирия, успявала да се възползва ст.политическата обстановка и възстановявалаза малко или за по-дълго вренв самостоятелностси.

Проз У! в. пр. н.о, във Вавипонизбукнапи дори няколкогелеми въстания срощу асирнаската власт. При една от тях во:дечьт на въстанаета Набопаласар станал цар на вавилонокатапържава 4626 - 605 с. пр. н.е и основал нова династия във Ванвитон --т. ивр. Нововавилонска династия.

Набопаласар се съюзил с мидийския цар Киаксар и през:012-606г. пр. н.в. ддете страну нанеспи няколко силни поражения.на Асирия, които давели до пиквидирането На тази държавав.Мвсоготавия. Почти всички асяривскитареторин в Месопотамия.преминали в съставана Нововавилонската пържава.

Вкрая на царуването на Небопаласар нововавилонската.пърквва завладяла напълноземите на, Сирия, Финикия и Па-пестина да египетската грачица, Приемник ка Навопаласар.станал синът му Навуходоносор|! (606 - 662 с. пр. н.в). Дългото:царуванена Навуходоносор П преминало всложна и налретната.обстановка. Вавилонският цар се опитал да продължи завов-ванията си към Египет, на претърпял неуспех.

тт

скоро слод тава спипатската дипломация настроипа ня-кои от годчинените владетели в Палестина и Сирия срещуНововавлланската лъсжава. При потушаването на тези бунтовававилонската войска превзепа и Ерусалим,като много ат.житепите му били избити или пленени. През 895 - 594 г. пр. на.иабукнаги бунтове и вълнения във Вавияон. След тяъмото 06:Тушаване Навукодоносор 1 направил а град Вавулон новя гопе-мл укрепителни стровки и съоръжения.

След сиъртта на Навуходоносор Ив нововавилонската.държава започнал период на реамарици и честа смяна на вла-детели. За няколкогодинчина новововипонския престол сосмвш-питрима царе. През 556 г. пр. и. цар на нововавапонската дър-жава станел Набонид 556 - 539 г. пр. н.е).

Обакновеко сеприсма,че Набонид бип от арамейски про-изход. Той се опитал па ободини арамейските пламена, кото:Започнали да се установяват в Месопотамия от МИв. пр. на.Набонид укрепия позициите си в северанзточнита области на.Месопотамия и постигнал успех в утвърждаването «а власттана.нововавалонската държава в Сирия и страните окого Източна-То Средиземноморие.

Към средата наМ1в. пр. н.в. свизградил съов не големитвАпеандизтонан пърокави срищу издигната се Паргмя Перссийският цар Кнр П завладял неочаквано Лидив прег 546 г. пр.н.е. През 329 г. пр. не. Кир 1 завладял и нововавилонскота:царство, слеп което цялата територия на Месопстамиявлязлав.състава ча разрастващата се персийска държава,

7.КУЛТУРА.

Религия. За няколко хиляди години в Месопотамия не сеустановила вдинна репигия. Религисзният живот се отличавал свесзпросринянанела и оракикунанета на ресни религии.системи. Те са имали по места твърде много общи, ко и различни.особености. Както при всички други древнирелигии, из Ме“сопстамия най-ранните вярвания водали началото си ст пър-вобитния фетишизни и обожествяването на природата. Между

13

религиозните системи и религиозните вярвания на народите отШумер и Акад имало твърде съществени различия.

шумерска религия. Шумерската религиознасистема била.в основата си политеистична. Осноаните божества олицетво-рявали главните сили на природата. Древните шумери почитали.

два вида божества - космически (или универсални) и местни,като много често по места и в различно време функимите на ед-ните и на другите се преплитали.

Светът представлявал според основната идея на шумер-ската религиозна концепцияединред, установен от ансамбъл отзакони, наложени от боговете. Космоганията на шумерите прие-мала божието сповс като творческо начало насвета. Боговетеговорели и божията дума ставала реален факт и се матери-ализирала при установяването на битието на света.

За да осигурят изградения свят и наложенияот тях ред,баговете установили закони и едни от тях ръководели различни-те космически сили,а други - земния организъм,т.в. градове,държави, животът на хората и т.н, Основното предназначениена хората на земята било да осъществяват волята на боговете.

Най-високите функции в шумерския пантесн се осъщест-вявали от божества,които ръководели най-значителните косми-чески сили. Начело на йерархиятав пантеона като най-велик от:всички богове бил Ану. Той олицетворявал силите на небета игосподствал над всичко видимо. Бог на пространството между.небето и земята бил Енлил. Той бил господар на атмосферата ина атмосферните явпения като вятър, буря, дъжд и др. Земята.била владение на бог Енки. Тези трима богове били най-големи-те вкосмическото пространство и образувалит. нар, космическатривда (тройка).

Освен космическа, в шумерския пантеон имало и другатриада от богове, съставена от астрални(звездни)богове, чиятосветлина управлявала движението на земния живот. Това билибогат на луната Нана и неговите деца - богът на слънцето Уту ибогинята Инана,която се свързвала със звездата(т.е. планетата)Венара.

Сведенията ст най-ранните епохи показват, че религи-озните вярвания и представите на шумерите за богавете били

174 антрапомарфни. Запазени са твърде слаби следи,най-вече виз-куството, от зооморфни представи, ксито очевидно са изчезна-ли твърде рано. Шумерските богове се разглеждали ката чове-коподобни същества. Те имали пол, семейства. обличалисе,хранепи се по подобие на хората на земята. Освен това баговетесе влюбвали помежду си, обичали се или се мразепи и враж-дували. Тази представа породила по-късно в обратен вариант

религиозната идея, че боговете ( съответна бог при монотеиз-тичните религии) сътворилихората по свай образ и подобие.

От времето на културно-политическия разцвет на Шумер

при държавата на Ш династия на град Ур е известна шумерската

теология, която дава представа за организацията и йерархията.на боговете в шумарския пантеон. Според тази теологична док-

трина, която отразява космогоничните и теогоничните предста-ви на шумерите, Ану бил първият бог, самосъздал се в косми-

ческото пространство и създател на следващите поколения6о-гове. Бог Енлил и богиня Нинлил бипи радителина бога на луната.

Нана. Бог Нана и богиня Нингая били родители на бога на слън-

цето Уту и ка богинята Инанаит.н.Сред останалите шумерски божества по-голямо разпрос-

транение и известнаст имали Адапа, свързван с митовете засмъртността на човека; Нингирсу, бог на шумерския град Пагаш;Нинмах, известна в текстовете и като Нинхурсаг, почитана като

богиня-майка; богиня Ки, участвала в създаването на света и

генеалсгията на боговете; бог Нинурта, почитан като бог на ура-

ганните ветрове, на войната, на лова; бог Думуци (Тамуз) катопастир на небесните стадаи др.

Освен в богове, древните шумери вярвали и в други пер-

сонажи със свръхестественисили,като духове, демони и др. Ня-кси от тях били добри и покровителствали човешките дела, но

повечето били зли сили. Те действали нощно време и създавалина хората различни неприятности.

Религлозният живот в Шумер се изразявал в организа-

цията и осъществяването на комплексен култ към боговете, Тойпредставлявал по същество сбор от множества култове към

отделните божества. Репигиозният живот се ръководел от мно-

гобродна жреческа прослойка, сред която имало установена

175

строга йвраркин. Ролята на тръчеснялто в цяпоктния вот вШумор и в Месопотамия била мнсго голяма.

„Акааска оелизия. Културно-историческите връзки междуиуиори и семити били сипно изразени и в областта на семит:ските вярвания ив религлозкия живот. В пантеонана семитскитенеаропи вАкад в Старовавилонскота царства и другале манврипа:място шумерската космическа триада. Шумерските ицена на.ваговете бипи заменани със семитски - Енлил бил замененсБел, я Енки се срещал обикновено под инето Ба. В семитския.пантеон впязла и астралната трмада,ката в нея всички богове.бели вече семитски - пуната Син, слънцето Шанаш и Венеракато.Ицар. Багинята Ищар променила др голяма степен фучкцинте.си според семитския вариант на астрапната триада, кето отвакества ка плодородието придобала мнсно повече и поголеми.функции.

Друга семитизирано шумерско божества бил баг Адад,известен в Шумерс името Ишкур. Той съ приемен капо би на.дъкда, на разливите на реките, на водата и ка водните сили, коитодавап плодородие и поддържат Живота. Голямаизвестност имали бог Амуру,който се смятал, че е сжествона западнитестрани.от които произкождали оемитите. Разпрастранвиие получил и.„сстът към шумерския бог Ненурта. Като 6ос на войната тай пе.почиталповече в Асирия, къдста св среща теофорно в тронните.имена на гоирийските царе (например Тукулти-Нинурта)

При семитите от Акад бил разпросранени шуизрскиятбог Нингирсу. Неговито атрибуги били смесваничесто стези анбог Нинурта и двете божества. не винаги св различавали в.определени перлоди и обстоятелства, Почитан бил и бог Тамуз.Срец останалито божества готоляно разпространение имали.куптавете към Нергал, който също имал шумерски корени и се.свързвал с подземния свят, Набу, син на бог Мардук, и др.

С идването си в Месопотамия семитите ст различнитеотнически групи насепи в съзнанието си представите за. 1екни.чисто семитски божества. Някам от тях бели забравени пост.пенно, докато груги останали трайно в Новия пантеон. Много:пиямо значение въз Вавилон придобил местният семитски бог.Мардук, който първоначално имал функции сано на боглакрс

16

Визел на Вжмнион и на ненимине рачни владетели. По време кауправлението на Първа вавилонска династия Мардук започналда се разглежда като син на Бел и култът към нека станал държа:вен. Постепенно Мардук придобия зканение навърховенбогвпантеонака Вавилон,баг-създатал и Т.Н.

Мъсго имрска разпространение в цяла Месолстамия по-пучипа и някой други култаве с по-опецифично значснис. Средтях найчопямозкачониа имал кулът към царете, която почти."навсякъде били обоготворявани.

Савд многото репигиозн митою най-ваини или митоветеза сътворението насета и на хората. които стразявали шумер-ската космогания. Според тази мит пьрвсначапа същоствувал.вечен първичан оксан Постапенна в неговите нелра се появила.планина. състояща се ог самозаракдащите се небе (вас Ану и.Земя (бсгнята Ки). които бипислети в едно цяла. От тях бип роден богът на атмосферата Енлил, който след тава станалсъзда-зел на уваикин сви растения, тизотни и др.

Твърде своеобразенбил и шумерският мит за сътпара-нието на хорета. Според него хората били създадени, за ца хра-ят боговете. от което пичи, че автори на тази идея били жреците.

Ралигията на Пунер и Акад оказала силко влияния на р8-лигиолните вярвания на нароците от Месопотамия и цоутитестрани от древния Изток. В някои огношенип месопотамскасарелигия скалапа влияние и ча гръцкия религиозен ват.Народите на Шумер иАкад достигнали за няколко хиляди содини.високи културни постижения. които имат опрюмна истаричесиа:значениз. Културата ка Шумер и Акад станала постояние ка цяла.Месопотаия, а по-късно оказала влияние и на културното:развитие на. съседните на Месопотания народи. Културните:постижения в Месопогамия повлияли чрез антична Гърция и Рим.и наоврапеската култура.

Писманавт. Писнеността в Месопотамия възникнала:през А/зял. Пр... Първоначално я имала пиктсграфски хавек.Тер. По-съсно голяма част ст стпваните знаци приели значениена срички и пнсменестаполучила гричкоа жаравтер с употрева.на стдепни знаци само за гласните зауци. От пиктографсксто:писмо водят началота си и илеограмите,които били зкаци 18.

Та Древен Изок #7

цепи понятия, и хетерограмите - сложни съставни думи с различ:.но значение. Към края на ГУ хил.пр.н.е. в Шумер се оформилот. нар. клинописно писмо, тъй като отделните гласни звуци, сричкии понятия и думи се изписвали с три вида клиновидчи знаци -хоризонтален, вертикален и тъл клин.

Клинописното писмо се разпространило и еволюиралопри акадите другите семитски народи в Месопотамия. Постепен-ното било възприето и от почти всички близки и някои по-далече.ни народи, като еламити,хети, финикийци, перси и др. Развити-ето и измененията на клинописното писмо не достигнали до 83-бука до времето на завладяването на древния Изток от Алек-

сандър Ш Македонски.Основен материал за писане з Месопотамия била глина-

та. Пишело се на редове, обикновеногрупиранив колони върху.тънки глинени плочки с разпична големина, които след това сеизсушавали и изпичали за по-голямо удобство и трайност. Презстделните епохи са каписани с клинаписно писмо на шумерски,акадски, вавилонски, асирийски, еламскии други езици стотицихиляди писмени документи и произведения от най-различкоестество, които имат огромно културно-историческо значение.

Литература. Литературното творчество в Месопотамия.води началото си от дълбока древност. До наши дниса се запа-зили сравнително малко песни, приказки,пословиции други про-изведения, създадени от народите ка Шумер и Акад през раз-пичните епохи.

Най-ранните форми на шумерската литературабили свър-зани с развитието на устното народно творчество, което отра-зявапо обичаите от далечното минало, а така също и изменени:ята, които настълвали в живота. По-късно, през 1 хип. пр. н.е.,се гоявили и първите литературни произведения. Почти всичкиизвестни литературни произведения са дошли до нас в по-късникопия от времето на П хил. пр. н.е., поради което точното имхронопогическо определяне е възможно само в много редкислучаи.

От най-ранно време много широка известност попучилиразличните митологични разкази, които били отражение на шу-мерската космогония. Сред най-разпространените били митове-

178 те със сюжети за сътворениета на света.на хората, различнитеоткрития на боговете, световния потоп, поемата за смъртта ивъзкресявачето на богинята на плодородието Инана, подвизитена различни земни герсии др.

Митът за сътворението на света отразил много от ос-новните моменти в шумерската религия. Според този мит светътбил сътворен ст бог Енлил. който бил баща ина други поколениябогове ката ботът на луната Нана и др. Твърде свсеобразен били митът за сътворението на хората, които били създадениот 60-.

ганя Нинмак. Тя направилаот глина и одухотворила 6 прототипа.хора, които имали различно обществено предопределение. Спо-

ред основната идея ка този мит хората били създадени, за дахранят богавете.

Най-много поетични произведения били посветени кацентралната фигура в шумерския епос - героят Гилгамеш. Презранните епохи получили разпространениеи някои другижанровекато елегиии др. Широко разпространен жанр били и химните вчест на отдеяни божества и други подобнисъчинения,които билиедковременно както литературни,така и репипиозни по характер.Срещат се циалози, нравствено-етични поучения и много другитекстове с различен характер и предназначение.

Шумерските митологични произведения били оформенипо строга системаобикновенов поетични формикато поеми илипо друг начин. Те били кратки по обем и се предполага, че сепеелипо време на религиозни процесии, церемониии различкидруги тържества. Съществуват научни мнения, че литературнататрадиция в Шумер довела до развитието на две тенденции наутвърждаване на митопогичени на героичен епос според сюже-тите и темите, които били поставени на внимание.

Приемници на шумерската литература били акадите и

другите семитски народи.Тене възприели механично шумерското-

наследство, а творчески го смесили с оригиналната устнасемитска традиция. Много от шумерските произведения били

преработени от семитите и получили нова композиционнаструк“тура. Изменияи се и сюжетите поради промяна ка историческа-та дейстаителност. Най-съществените промени били осъществени

от семитите-амореи през старсвавилонския период.

176

В найголяма степен през старовавипокскиз период билпреработон ннтът за сътворението на света. Главна роля в нетоямсто шумерски ог Енлил имал вече богътпскровител на.Вавилон Мерпук. Спарад старсвавияоиската зарсия Маддуч.станал върховен бог, като победил чудовището Тиамет, след коета.създал небето, Земята. животните, хората И др.

През старовавипонския период била създадена и поема:таза спизането ка бсганята Ищар в подземния спят по звотиви.нашумврокате митологична поема за богинята Инана, като основ.ната идея била силно променена. Новата редакцит напоемата.стразявала веце по същество тържеството ка патриархвлнеотоосмейство при семитите.

Значително бил изменен и митът за древния шумерски ге:ройГилгамеш. От различните многобройна шумерски витическипесни, предания, легенди и др. билв сътворенацялостна поема.На преден план в нея 6нли поставени проблемите засмисълана.живата и предназначението на хората.

През ПН! хил. пр. Не. били сътворени множество басни,пословици и сентенции, кото со отнасяли до розгични въпроси.на морала по онова времо. Много богата и разнообразна била.лириката, коятосо отличавалас постоянство не. обрадите и.вравненията. Изключитепноразпространена била ирепигиоанатапепоратура, 0. кото са запазани твърде много произведения.Средтяк преобладавахимни, молитвииразлечни други текстов.

Питературното творчество на народите от Шумер и Акадоказало огронно влайние ка много доути народи. Някои сюметиа мотиви преминали в литературата на древногръцкия свят-- така.например о митологичните подвизи на Херакъл (керкулес) има.твърце мнста близки мотиви от епоюв за Гилгамеш. Близки ида.се срещат и в Дсуги древногръцки митове, легендии различнидруги произведения-- капример митодете за Прометей, Деметра.и Персефона и др. Литературната наследство на Масопоташиянамерило разпространеуио и вдна ипи друга стпен в Рим и при.рародите оп Европа и дру ще.

Строителство и изобразителни изкуства. Писиснидруги наточници свидетелстват за интензивно и широко стро-ителство на народите ат Месопотамия през различните епохи.160

Постепенно били изградени много градове с различнипюстройки.като дворци, храмова, мипища и друли сьобразнс възприетапо онава вреие принципи за сгронтенство и благоустройство.Почга навсякъде имало и силни укоепителни съпръжения. За.екбив от тях пасър сяма по впмсякия и по оскъдните панки стархеологическите разкопки. Такнапример превногръшкиятисторик Херодот описва сравнитапно пюбре Вавилон от времетоедва Ка Ув. по. не.

Огромчият куптурнонисторически принос на древнитемосопатанскн народи в областта на строиталетвото о свързан +аткряването на туклата. като ссковен строителен елемент. Ти-пично строително съаръанна през ранвоте ваохи била стъла-повидната храмова кула(1. ар. зиккурат). Липсата на камък. заразлика ст Епмет, и на дърво научила шумерите и акадите дастрояг стухлигодами дворци, храмове, крепостни стека, живищаи различни друси постройки. Строителните умения пдостеженияв тази насока намерили отражение и в предакието за т. нар»Вавилонска кута, като спин от най-големите строеки в история.та на древния Изток.

Постикенията в областтана изкуствата имели многоБеривен характери Много кирсно пвзвятиеталуеваскиттуренятрегед. Рапедните изображения по стени, степи и другаде били.свързани с разкази в одепни картинина определани сюжети.Реледите в иукерския период бели сравкително погруби инамали портзатни тондончии. Фигурита бипи изобразявани.според общвстаеното положение на съответните ляця. Твориятепо анова врене нямал умението да стрезлват разпопожениетоа пространството. Както и в огияетското изкуства, и а месойо-хезкскил релеф се използвали канани. като гпавата св првдавнла в профил. а тялото във фас.

„От найранеите епоки започнало развитието и на скулг-турата. Репефите искулптурит в шумерския периодимала «кного.общи черта. Тахният стАл се оличавас Каситени с капрежениеоврази на гопеми раноки ливотни, митични същества катокрилате бнкдов. боговес дълги сресани бради, най-често вредици, царз и бойци със здрави тела и т. н. Релефите искултусито сила наситени и с текстове.

тва

Изкуствата в Месопотамия достигнали най-високипостижения през т. нар. старовавилонски период. Старите тра-диции на Шумер и Акад били продължени, но настъпили и кякоисъществени промени. Авторите на различните произведениязапочнали да се стремят да предават по-точно и по-изразнаизобразяваните обекти, Човекът в изкуството излязъл по-от-четливо на преден глан, като преувеличената сила. характерназа по-ранните епохи,не се подчертавала. Освен това изкуствотобило свързано по-силно с определена тържественост и цере-мониалност.

Научни знания. За няколкохилядигодини в Месопотамиясе появили и развили научни знания в редица области на чо-вешкото познание. Те били тясно свързани с религиозния миро-глед на. хората, с религиозния живот и с репигиозните теолотич-ни доктрини.

Възникването на научните знаниябило резултат до голя-мастепен от развитието на абстрактното мисленена хората по:онова време и наблюденията на природата в продължение намного поколения хора. Обикновено се приема,че най-рано за-почнало развигието на математиката по отношение на влемен-тарната алгебра и геометрия поради специфичните нуждис раз-витието на стопанския живот. Математиката имала значителна.роля в живота на Месопотамия. С нейна помощ се създавалииригационни съоръжения, прокопавали се канали, изчиспявалисе площи, създавали се постройки и др. Поради широкото сипрактическо приложение математиката се оказала до голямастепен свободна от злиянието ка религиозните представи. Тазиособеност ускарила нейното по-високо развитие.

В Месопотамия били създадени няколко системи засмятаке, като десетична в Шумер и шестдесетичнапри семититеи във Вавилон. Шестдесетичната система (1-6-12-60) оказаласилно влияние на много други древни народи,от които се запа-зила до наши дни. По тази система се води времето в целия съв-ременен свят - часовете са 2 по 12 в денонощие, имат по 60минути, съответно всяка минута има 60 секунди, месеците същоса 12 итн. Много поедмети се комплектуват по месопотамскипринцип по би 12 (в т.нар. дузини и т.н). Мерните системи в

182

някои страни все още са близки до древните месопотамскипринципи.

Много широко развитие получила и астрономията. Тя би-ла тясно свързанас нуждите на поливното дело ина земедепието.В Месопотамия била създаденаи първата астрономическа кар-та на небесните тела. За разлика ст математиката, астрономиятабила свързана много тясне с ролигията. От тази връзка се 060-собила и развила астрологията като разбиране за влиянието и

ролята на небесните тела върху земния организъм и живота нахората. Месопотамските астрономически познания били въз-

приети от древните гърци и развити на по-висока степен.Древните народи от Месопотамия имали твърде широки

конкретни познания в редица други абласти като медицина,поз-нания за природата, които стоят в основата на природните нау-км,като зоология, ботаника и др. В редица писмени документиипроизведения се срещат и елементи на философски обяснения и

разсъждения.