ВЛАДИМИР ПОПОВ

ИСТОРИЯНА СТАРИЯ СВЯТ

1ДРЕВЕН ИЗТОК

Ф Владимир Попов, ветор, 2004Ф Борислав Ангелов, компютърен дизайн на корицата, 2004 Иза адакиве я багар“С Издателство "Абагар", Велико Търново, 2004 аш ”

15ВМ 954-427-606-8 ВелиКо Търново, 2004

Невъзможно е да се изучава история чрез учебник иликаквото и да е учебно помагало. Такъв подход е допустим самоза придобиване на основни исторически познания. Универ-ситетското обучение е наложило от много време лекционнияпринцип, чрез който тематично се характеризират епохи, процесии явления при определена фактологическа основа. Академичнитепринципи налагат да се отчитат общоприетите в науката оценки,проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси. Желателно е дасе знае и личното отношение на автора към разглежданите проб-леми. Тази особеност и използването на едни или други научниметодики поражда често интерпретационни различия, които по-край всичко друго съдействат за придобиване на умение да серазбере по-оптимално историческата действителност.

При изучаването на историята се използват различни под-ходи, системи и методи. Обикновено у нас най-често се възприе-ма историята да се дели на обща и българска. Чрез общата исто-рия се изучава културно-историческото развитие на целия поз-нат свят. Историята на стария свят (наричана и стара история) еосновна научна дисциплина при изучаването на т.нар. обща ис-тория. Предмет на историята на стария свят е изучаването нанай-рано обособилите се по време общества и държави и техни-те културни постижения.

Хранологическите граници на историята на стария святса изключително широки. Тяхното начало до голяма степен е ус-ловно и се свързва твърде тясно в едно или друго време с къс-ните праисторически епохи. Началото на изучаването на отдел-ните народи, общества, държави и култури е различно и е разпо-ложено във времето между Ми | хил. пр. н.е., ав някои случаи ипо-късно. За крайна граница на историята на стария свят обик-новено се приема падането на Западната римска империя през476 г., след което започнал друг съществен период в историятана света, който е обект на изучаване чрез други научни дисцип-лини. В отделни случаи някои университетски преподаватели сеотклоняват от общоприетите научни принципи и въвеждат своиправила, като включват последните столетия на римската импе-рия в Средновековната обща история и в историята на Византия.

Историята на стария свят се проучва чрез различни източ-ници, наричани обикновено извори. Най-съществено значениеимат писмените извори, които са изключително многообразниПо характер и съдържание. Те са дело на отделните народи ведно или друго времеи са написани на различни езици с различниписмености. Голяма част от древните писмености са разчетени,

което е допринесло и за изучаването на древните езици. Понас-ТОящем има все още и някои неразчетени писмени системи инепроучени достатъчно езици - например линейното писмо “А”.Важно значение имат и археологическите проучвания.

Историята на стария свят се разделя обикновено на триосновни дяла според естеството на културно-историческите про-цеси в хронологически и териториален обхват, както и споредцялостното състояние и значение на общественото, държавнотои културното развитие: древен Изток, древна Гърция и древенРим. Проблемът за историческото развитие на отделни страни инароди в съседство с трите основни древни цивилизационки 06-щности е обект главно на научни изследвания и не се изучава вобщия курс по история на стария свят. Отделни проблеми се изу-чават чрез други исторически дисциплини като тракология у нас,чрез магистърски програми, различни курсове и висши семинарив университетското обучение по история.

Настоящото изложение представлява допълнен осъвре-менен вариант на лекции по история на древния Изток, четениот автора в продължение на много години във Великотърновскияуниверситет “Св.Св. Кирили Методий”, в Софийския университет“Св. Климент Охридски”, в Пловдивския университет ПатриархЕвтимий" и другаде както като отделна учебна дисциплина, такаи в дисциплината “История на стария свят”. В текста са взетипод внимание общоприетите в научната литература оценки,проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси.

Велико Търново, 2004 г. авторът

|. УВОД

Древен Изток е термин с широко научно съдържание. На-именованието "Изток е от гръко-римски произход. За древнитекласически народи то имало предимно географско значение, тъйкато по отношение на Гърция и Рим страните от този район сенамирали по посока на изгрева на слънцето. Без да се степену-ват по важност, съвременните характеристики на термина "дре-вен Изток" следва да се възприемат в няколко насоки.

Ако се приеме буквално античната традиция, терминът"древен Изток "има определено географско съдържание. Той сеотнася за историческото развитие на много народи, живели встрани, разположени на изток от Гърция и Рим. Едновременно стова, терминът "дравен Изток" има значение и като хронологи-чески етап в общоисторическия процес. Чрез него се обхващатнай-старите цивилизации, които хронологически и духовно пред-хождали гръко-римския свят.

От друга страна, чрез понятието "древен Изток" се осмис-

ля определена степен на качествено ниво на развитие на древ-ните цивилизации. Степенното различие се отнася преди всичкодо нивотс на обществено развитие, държавност, културно-истори-чески постижения и ред други особености, съпоставени с т. нар.античен гръко-римски свят.

Древният изток се отнася за обширни територии в пре-делите на два континента - Азия и Африка. В този смисъл науч-ната литература налага две възприятия. От една страна, под Из-ток най-често се разбират прилежащите на Източното Средизем-номорие територии от Африка и Предна Азия. От друга страна,границите на този свят се възприемат в доста по-широки изме-рения - на север до 42 северна ширина, на юг до зоната на тропи-ка на Рака, а от изток до запад от Тихия до Атлантическия океан(ако се вземе предвид финикийско-картагенската експанзия доГибралтар и Пиренейския полуостров). При този подход общест-вата от Индия и Китай и ред други общества от Средна Азия с

7

типологическо сходство на развитие се определят като древ-ноизточни.

Както и да се възприема в териториален план, древноиз-точният свят не заемал целия този географски ареал. Той обхва-щал предимно поречията на големите реки и някои други райс-ни, където имало по-благоприятни условия за живот.

В Североизточна Африка най-рано възникнала египет-ската цивилизация по долното и средното поречие на река Нил.Та обхванала също и територията на съвременните държави Ли-бия, Судан, Етиопия, Сомалия, Тунис и др. Друг подобен само-стоятелно обособен културно-исторически район било източно-средиземноморското крайбрежие, където се намирали древни-те страни Сирия, Финикия, Палестина, Юдея и др. В пределитена тези страни в различно време възникнали и се развили мно-жество малки и по-големи обществени и раннодържавни ор-ганизации, отличаващи се със значителни културни постижения.

Друга, много важна географска зона, където се развилиранноцивилизационни процеси, била Месопотамия (или ощеМеждуречие, Двуречие), разположена в поречията на дветеголеми предноазиатски реки Тигър и Ефрат. За няколко хилядигодини в Месопотамия се обособили множество общества идържави с високи културни постижения. Цялостното състояниена общественото развитие, на държавния живот и културата вМесопотамия е наложило този район да се определя в научнаталитература като един от най-големите ранни центрове в истори-ческото развитие на познатия свят.

Мала Азия се разглежда на фона на древноизточната ис-тория най-често като самостоятелно обособен район. От другастрана в научната литература се срещат и твърдения, че общест-вата и културата на малоазийските народи, колкото и да билисамобитни, не могат да се разглеждат изолирано от общите кул-турно-исторически процеси в източносредиземноморските стра-ни ив Месопотамия.

Подобно определение може да се даде и за страните, раз-положени на изток от Месопотамия. В Елам, на Иранското платои другаде възникнали и се обособили в ранно време множествообщества идържави, като около средата на | хил. пр. н.е. Персия

8

обхванала териториално целия познат древноизточен свят.Средноазиатските страни и земите от Кавказко-Каспийскиярайон са обект по-скоро само на научни изследвания и не серазглеждат в университетските програми у нас.

Като древноизточни се определят в науката и големитеранни цивилизации по поречията на реките Инд и Ганг в Индия ив някои райони на Китай, независимо че общите им типологи-чески особености са твърде различни в сравнение с източносре-диземноморския регион. Тези страни също не са предмет наизучаване в общия курс по история на стария свят.

Възникването и развитието на най-ранните общества икултури в тези географски райони се обяснява до голяма степенс влиянието на природо-географските условия върху истори-ческия процес. Взаимодействието на древните общества с кон-кретната географска обстановка имало изключително важно зна-чение по онова време.

В научната литература се срещат твърдения, че влияние-то на природо-георафската среда върху дадено древно обществобило обратно пропорционално на нивото на техническия уровен,т.е. колкото по-слабо било развитието на техническата въоръ-

женост на хората, толкова по-силно влияела върху обществото

географската среда, и обратно.

Географските и природните условия на страните от древ-ния Изток били твърде многообразни и различни. Една от най-съществените особености е съчетаването на големи плодородниречни долини с планински масиви или пустинни и полупустинниобласти. В равнините по поречията на големите реки имало из-ключително благоприятни условия за развитие на земеделие.Обработваемите площи се напоявали и наторявали по естественпът при ежегодното разливане на реките.

Особено благоприятни условия имало в големите равнинии долини край реките Нил в Североизточна Африка, Тигър и Ефратв Месопотамия, Инд и Ганг в Индия, Хуанхъ в Китай и др. Многодобрите условия за земеделие по тези места позволявали да сепроизвеждат големи количества земеделска продукция (поня-кога и до две реколти) при сравнително ниското рутинно със-тояние на земеделската техника по онова време.

Населението в тези райони започнало твърде рано да из-ползва допълнително напояване чрез различни иригационнисъоръжения (водоеми, канали и др.), което довело до увеличава-не на производствените ефективи. В страните с големи речнидолини твърде рано (още в някои от късните т. нар. праистори-чески епохи) се развило земеделието - първоначално мотично,а след това и плужно.

Появата и развитието на земеделието се приемат обик-новено като една от най-важните предпоставки за възникванетона първите цивилизации в Изтока. С ранното земеделие и него-вото развитие във времето се свързва традиционно и научнотообяснение за възникването на първите земеделски общини иеволюцията им във времето като ранни форми на обществен идържавен живот.

Географските и природните условия благоприятствали раз-витието и на животновъдството. Началните занимания с живот-новъдство се отнасят също към последните праисторически епо-хи. Постепенно животновъдството се развило и утвърдило катоедин от основните стопански отрасли. Древните хора от страни-те на Изтока използвали и различните природни богатства и су-ровини - камък, който се използвал в строителството, в изкуст-вата и другаде, минерални руди, от които добивали различни ме-тали и получавали метални сплави, глина, дърво и много други.

Географските и природните условия давали възможностпо онова време множество хора да се изхранват и съществуватизвън заниманията със земеделие и животновъдство чрез из-ползване на богатствата на живата природа - лов, риболов и др.Водните басейни на реките, езерата и крайбрежните води наморетата били използвани за транспорт с различни плавателнисъдове, за риболов и др.

Историята на древния Изток обхваща изключително про-дължителен период от време. В общия ход на развитието на чо-вешкото общество отделни племена и народи достигнали в раз-лично време едно или друго ниво на организация и културни пос-тижения. Ето защо, началото на историята на древния Изток не еначало на историята на племената и народите от посочените ге-ографски райони, а определен етап от тяхното цялостно исто-

19

рическо развитие. Отделянето на тези качествени нива на раз-

витие е до голяма степен условно и се отнася за различно времев рамките на късните праисторически епохи от |М до | хил. пр. н.е.

Крайната граница на историята на древноизточния святсъщо има до голяма степен условен характер. Тя се свързва свремето на завоеванията на Александър 1! Македонски в по-следните десетилетия на ГМ в. пр. н.е. и настъпилите след тованови качествени изменения в културно-историческото развитие,свързани с обособяването на характеристика за друга отделнаепоха - епсхата на елинизма. Тази граница не се отнася за 06-ществата и държавите например в Китай, Индия, някои райони

“от Средна Азия и др., където културно-историческото развитие

се осъществило с други особености.

Историята на древния Изток се проучва на основата наголям по обем и многообразен по характер изворов материал.„Древноизточните извори са открити главно при археологическипроучвания. В отделни случаи са намерени цели архиви,например при Мари (по средното течение на р. Ефрат вМесопотамия), при Тел ел-Амарна в Египет, архивът на аси-рийския цар Ашурбанипал и други, които имат важно значение.

Много паметници са известни както от археологическиразкопки, така и от други находки. Писмените паметници са обектна различни по характер научни изследвания, предмет на голямагрупа науки - история, археслогия, езикознание и др. с мно-жеството специфични научни клонови области.

Общоприето е изворите за историята на древния Изтокда се разделят традиционно на три основни вида:

1) писмени паметници на езиците на народите от древнияИзток;

2) археологически паметници;

3) писмени паметници на гръцки и латински език, дело натръко-римската антична историография.

Най-важно научно значение от всички извори за истори-Ята на древния Изток имат местните писмените източници. Те са

написани чрез различни писмености на отделните езици намногобройните народи от онова време. Използвани са различни

1

писмени системи - пиктографско писмо (от гр. “пиктос” - картинаи "графо” - пиша), йероглифна, клинописна и други писмености.

Основните писмености с най-широко разпространениеи продължителна употреба са разчетени в общи линии още презХХ ив началните десетилетия на ХХ в. Разчитането на писме-ностите е дало възможност да се проучат езиците на народитеот Изтака с основните си характеристики и особености - синтак-сис, морфология, лексика и др. Научните изследвания на писме-ните системи и езиците на народите от древния Изток продъл-жават с различен успех до наши дни.

Прието е древноизточните писмени паметници да се де-лят на два основни вида - документални и разказни (наративни),независимо, че по различни приети белези те могат да се под-разделят и на много други категории. Документалните писменипаметници са изключително многообразни по вид, форма, ха-рактер и съдържание.

Сред откритите документи най-много по количество (приб-лизително няколко милиона глинени плочки, запазени сравни-телно добре или дошли до нас във вид на отделни фрагменти) сат. нар. делови документи. Те са многообразни по характер, от-насят се за различно време при отделните страни и съдържатразнообразни сведения. Най-често това са административни ичастни документи - документи от и до дворцовите канцеларии,кореспонденция на владетели, донесения и отчети до тях, раз-лични писма на длъжностни и частни лица, кадастри, данъчнидокументи от различно естество, частно-правни договори за по-купко-продажвби, за заеми, за аренда и др.

Важно значение за изучаване на общественото устрой-ство, стопанския живот, развитието на правното дело и на многодруги въпроси имат и намерени законодателни паметници, отна-сящи се за различни епохи в Месопотамия и Мала Азия.

Науката разполага и с голямо количество разказни (нара-тивни) документи. Те също са многообразни по вид, характер исъдържание. Като своеобразна отделна група могат да бъдатобособени различните царски надписи за отделни събития (глав-но военни), автобиографични текстове за царе и велможи, свое-образни хроники и др.

12

Особено важно значение за изучаване на политическатаистория имат текстовете, които представляват летописно излс-жение на събития при управлението на отделни владетели в раз-личните страни. Летописни писмени паметници са намерени заегипетската история, за отделни периоди от историята на ЮжнаМесопотамия, за Асирия и др.

Голямо количество текстове съдържат литературни про-изведения. Съответствието им със съвременните жанрови ка-тегории е условно и най-често се определят като повести, митове,сказания и др. Много голямо количество текстове са от рели-гиозно естество и разкриват характерните особености на ре-лигиозния живот и мирогледа по онова време. В други текстовеима сведения за различни научни знания.

Множеството писмени произведения, документи и тексто-ве се отнасят неравномерно за отделните епохи и отразяват доголяма степен еднообразно застъпваните въпроси. В много слу-чаи те не винаги са достатъчни за проучването както на отделни-те епохи, периоди и етапи от историята на древния Изток, така ина различните въпроси, които представляват научен интерес.Независимо от това, тяхното научно значение е огромно.

От средата на ХХ в. в страните от древния Изток се про-веждат системни археологически разкопки на различни обекти.Те са дело на много поколения учени и специалисти от различнистрани. Първите сериозни археологически проучвания са извър-шени от френски, немски, английски и др. учени. Впоследствиеархеологическите проучвания на древния Изток са резултат отмножество експедиции от различни страни, включително и отместни археолози и специалисти от страните на териториите надревния Изток. Направени са много открития и на нови, неизвест-ни до ХК в. древни цивилизации в Изтока, като хетската и др.

В резултат на археологическите разкопки са открити ипроучени градове и строителни комплекси, дворци, храмове идр. Намерени са огромно количество предмети и оръдия на тру-да, произведения на изкуствата, битови предмети и украшения идр. Откритите веществени паметници и произведения на изкуст-вата са важни източници за изучаване на историята и културатаот онова време.

13

Обособена група извори за историята на древния Изтокпредставляват писмените съчинения на гръцки и римски авторипри развитието на гръко-римската историческа традиция. В ре-дица съчинения на древните антични автори са намерили мястомножество изложения на историята на древноизточните странии на отделни въпроси както исторически, така и по география,етнография, религия и др., които представлявали интерес за то-гавашните читатели.

Някои от древните гръко-римски автори като Херодот, идр. пътували в източните страни и можели да се запознаят намясто в една или друга степен с миналото и културата на древно-източния свят. Важно значение като извори за древния Изтокимат съчиненията на Херодот, който посетил Египет и Вавилон,Страбон, Диодор Сцилийски, Плутарх, Манетон, Берос и др.

Хронологията на събитията от историята на древния Изтоке един от най-сложните и спорни научни въпроси. Главната причи-на за това е липсата на системи за летоброене, които могат даулеснят съвременните историци при уточняването на последова-телността, синхронизма и конкретното датиране на отделнитесъбития и факти. В някои от древноизточните страни са изпол-звани принципи и системи за летоброене, които имат твърдеусловен характер и дават непълни познания, главно за последо-вателността на отделни събития при управлението на едни илидруги владетели.

Сред запазения огромен по количество писмен изворовматериал има множество сведения за уточняване на хроноло-гията, които са проучвани внимателно в науката от края на ХХ в.до последно време. От тези документи особено значение иматт. нар. царски списъци, каквито са намерени за отделни древно-източни държави, многобройни текстове от различно естество иза различни епохи от отделните държави, които съдържат хроно-логически сведения, някои по-късни исторически съчинения, от-насящи се за страните ст древния Изток на автори от елинис-тическата епоха, като Берос, Манетон и др.

Хронологията на събитията от историята на древния Изтоке установена сравнително задоволително засега в резултат надългогодишни научни изследвания, продължили повече от около

14

120 години. Използвани са множество документи и текстове от

различно естество. Някои въпроси са проучвани с помощта надруги науки - астрономия (чрез отбелязаните астрономическиявления), физика и химия (с радиоактивни изотопи), и др.

Така например документите, намерени при разкопките вЕшнунаи Мари в Месопотамия позволяват да се установи фактът,че царят на Ешнуна Ибалпел, царят на Мари Зимрилим, царят наСтаровавилонското царство Хамурапи, царят на Ларса Римсини царят на Асирия Шамшиадад | били съвременници.

Подобна съпоставка на синхронизъм се разкрива и от до-кументите, открити при разкопките в Тел ел-Амарна в Египет. Спо-ред египетските документи фараонът Аменхотеп |М - Ехнатон билсъвременник на царя на Митани Тусхрата, на царя на хетите Шу-пилулиума !, на царя на Средновавилонското царство Бурнабу-риаш и на асирийския цар Ашурубалит |.

От подобно естество има и много други документи - на-пример мирният договор, сключен след битката при Кадеш привойната между Египет и Хетската държава между египетския фа-раон Рамзес || и хетския цар Хатушил Ш, асирийски надписи,според които асирийският цар Синахериб царувал 600 годинипреди Тукулти-Нинурта |, и др.

За основа на научното възстановяване на хронологиятана събитията в древния Изток е използвана елинистическата ди-настия на Селевкидите. От началото на установяването на властна Селевк | в Месопотамия през 311 г. пр. н.е. най-напред назадвъв времето до 747 г. пр. н.е. е възстановен списъкът на царетеот Нововавилонското царство.

Сред многобройните писмени източници от Месопотамияе запазен и списък на асирийски царе, който освен имената ипродължителността на управление по години съдържа и сведе-Ния за някои астрономически явления. Установено е например,че слънчевото затъмнение, отбелязано на 10-ата година от царува-нето на Ашурдан 11, е станало на 15. М. 763 г. пр. н.е. В резултатна тази и други особености списъкът на асирийските царе едатиран с относително добра точност от 911 до 648 г. пр. н.е.Отбелязаните в текстовете астрономически явления саизползвани и при други датировки.

15

Чрез съпоставяне на данните от всички източници е уста-новено съответствието между голяма част от династиите и вла-детелите на големите древноизточни държави, като Египет, Аси-рия, отделните вавилонски царства, хетската държава и др. Хро-нологията на царуването на отделните владетели и датировкатана събития и факти е възстановена сравнително задоволителноназад във времето до ХУ в. пр. н.е. с някои различия в отделнислучаи до около 10-15 години, както и с някои празнини и не-точности.

Източниците и сведенията в тях за епохите преди ХУ в.пр. н.е. не са винаги ясни и сигурни, поради което и устано-вяването на хронологията за това време е значително по-трудноие довело до все още много нерешени въпроси. В научнаталитература от края на ХХ в. досега се срещат три хипотези захронологическа последователност на управлението на из-вестните владетели и отделните събития. Всяка от трите хипоте-зи се основава на различни аргументи, свързани със синхро-низма и паралелите на отделните царе и династии.

Трите хипотези се отличават съществено по датиранетона отделните събития. За тяхна основа се приема времето науправление на вавилонския цар Хамурапи, шести представителна Първа Аморейска (Вавилонска) династия отт. нар. Старовави-лонско царство. Първоначално се използваше т. нар. “дълга”хронология, според която Хамурапи царувал от 1848 до 1806 г.пр. н.е.

Несъответствията и големите разминавания при син-хронизма на събитията наложиха корекции, довели до въвежда-нето в употреба нат. нар. “къса” хронология, която практическиизтегли в по-близко време към нас датирането на отделните съ-бития. Според тази хронология Хамурапи управлявал от 1728 до1686 г. пр. н.е.

Научните изледвания показаха, че итази хипотеза за хро-нология на събитията в древния Изток не е точна. В резултат напродължителна научна дискусия през десетилетията след Вто-рата световна война се наложи съществена корекция и се въз-приет. нар. “средна" хронология. Според тази хронология Хаму-рапи управлявал Старовавилонското царство от 1792 до 1750 г.

16

пр. н.е. Понастоящем “средната” хронология е възприета повсе-

местно в науката. В отделните изследвания в научната литерату-ра се срещат несъществени различия, свързани с конкретни до-пълнителни проучвания по различни въпроси.

Протекла в продължение на около 4 000 години, история-та на древния Изток се отличава с изключително голямо много-образие на периоди, процеси, форми и особености на развитие.За това време се появили и развили десетки общества и държа-ви. Някои от тях съществували твърде кратко, а други - по-дълго,като достигнали до значителен разцвет.

Отделните древноизточни народи и държави се развивалив различно време и при различни условия в протежение на хи-лядолетията пр. н.е., поради което се характеризират с многоконкретни и специфични особености. Наред с това, в историчес-кото развитие на древния Изток се наблюдават и много общичерти и особености, валидни в една или друга степен за всичкиобщества и държави.

Обикновено се приема, че поради тази причина история-та на древния Изток не може да бъде обект на точна периоди-зация, тъй като при голямото многообразие в културно-истори-ческото развитие не винаги могат да се отделят качествено сво-вобразни степени и периоди на развитие със значимост за целиядревен Изток като цяло. Използваните в литературата схеми напериодизация не са винаги общоприети. Те имат преди всичкоусловен характер, според белезите, които са основа на един илидруг научен подход.

Научните изследвания в общата проблематика на древнияИзток са свързани с обособяването на отделен научен клон, на-речен древна ориенталистика. Древната ориенталистика е свър-зана с широк кръг проблеми, предмет на множество отделни нау-Ки като история, езикознание, археология, право и др.

Основните центрове за научни изследвания и заниманияс древна ориенталистика са приоритетно в университетите и вголемите световни музеи на страни като Франция, Германия,Великобритания, Русия, САЩ, Италия и др. Древната ориента-листика е развита и в много други от европейските страни и встраните, разположени днес върху територията на древния Изток,като Египет, Турция, Ирак, Иран, Сирия и др.

2 Древен маток. 17

През последните десетилетия се осъществяват научниизследвания в областта на древната ориенталистика и у нас вРепублика България. Български ориенталисти учиха и специали-зираха в различни страни. Не малка група работи известно времев Центъра за древни езици и култури, докато съществуваше вСофийския университет “Св. Климент Охридски". Понастоящемв някои университети и научни институции и звена има специ-алисти в различни области на древната ориенталистика.

П. ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

1. УВОД

Египетската цивилизация се смята обикновено за най-древната или една от най-древните в историята на човечеството.Тя се появила и просъществувала в продължение на няколко хи-лядолетия пр. н.е. С големите промени на цялостната картина накултурно-историческия процес в последните столетия на | хил.пр. н.е. Египет постепенно загубил възможностите си за само-стоятелно съществуване и развитие и попаднал последователнов политическите конфигурации на различни други крупни древниформации - на Персия, на елинистическите монархии, на Рим, апо-късно и на други държави от времето на ранното среднове-ковие.

Познанията, постиженията и споменът за древния Египетв по-късните човешки поколения постепенно били забравени.Останали в употреба само знанията от Библията, които макар инепълни, столетия наред били единствени за хората от сред-новековието и епохата на ранния ренесанс. Египетската цивили-зация е открита практически до голяма степен случайно в резул-тат на военните кампании на Наполеон Бонапарт в Египет.

Началото на египтологията като наука за древния Египете поставено в действителност от френския учен Жан-ФрансоаШамполион (1790 - 1832 г.), който пръв разчел древноегипетскатаписмена система и положил началото на изучаването на езика,историята и културата на тази древна страна. От времето на Шам-полисн до наши дни египтологията е отбелязала огромен напре-Дък, като са извършени множество различни по характер научниизследвания, в резултат на които познанията на съвременнатанаука за тази древна цивилизация са значителни. НезависимоОт това, много научни въпроси все още нямат задоволителни ре-

19

шения, главно поради липса на достатъчно по количество и на-деждни по характер източници, и по други причини.

Географски и природни условия. Древната египетскацивилизация възникнала и се обособила по голяма част от поре-чието на река Нил в Североизточна Африка. Отговорът на въпросазащо точно по тези места, е сложен и несигурен в много отно-шения. Още в древността “бащата на историята” Херодот твърди,че Египет бил дар на реката Нил и обикновено често се смята, чевъзприел това твърдение при посещението си в Египет катохилядолетно местно обяснение.

От различни по характер писмени източници е известно,Че древните египтяни разбирали много добре възможността зацялото си съществуване с условията, които реката и долинатаоколо нея осигурявали. Поради тази причина река Нил билаобожествявана в различни форми в рамките на широките картинина политеистичните религиозни вярвания и представи.

Река Нил протича в Африка в протежение приблизителнооколо 5 600 км. Североизточната част на Африка от т. нар. първипраг до устието на реката е плодородна долина, дълга около 700км и широка средно от 20 до 50 км, която представлява по съ-щество основната част от територията на древния Египет.Протежението на реката в тази част било приблизително около1 300 км. В географско отношение Египет се дели на Долен иГорен. Долен Египет е в северния край на долината по долнототечение на реката. Той е наречен от древните гърци Делта, тъйкато на това място реката се разклонява на няколко големиръкава, преди да се влее в Средиземно море, и образува форматана гръцката буква "делта“ (изписвана обикновено като три-ъгълник). Най-пълноводен бил североизточният ръкав.

Голяма част от Делтата представлявала заблатени места,не винаги удобни за живеене и селскостопанска дейност. В тезирайони по-развито било животновъдството. Горен Египет се смятанай-често от първия праг на юг по протежение на долината насевер. Двете части на Египет били твърде различни в природо-географско отношение. По цялата територия на долината на Нилв Египет имало изключително благоприятни условия за развитиена поливно земеделие. Тази особеност се приема като един от

20

най-съществените фактори за ранната поява и развитие на древ-

"ната египетска цивилизация.

Територията на юг от първия праг на реката се нарича задревността най-често Нубия. Долна Нубия е между първия ивтория праг, а Горна е на юг от втория праг. По-далечните тери-тории между четвъртия и шестия праг на реката обикновено сеНаричат Куш. В различно време египетската държава разши-рявала границите си далеч на юг, запад и изток в Африка и в

"различни други посоки по източното крайбрежие на Средиземно

море до Северна Месопотамия.

Река Нил се образува от два основни ръкава. Бели Нилизвира от района на екваториална Африка и носи на север голе-ми количества растителна тиня. Сини Нил извира от Абисински-те планини и неговите води съдържат различни минерали. Дветереки Бели и Сини Нил се събират в една около сегашната столицана Судан Хартум. Сезонното топене на снеговете по Абисинскитепланини и дъждовете в тропическите области обуславят еже-

"годното рязко увеличаване на водите на Нили разливането им

по широки територии извън коритото на реката.Началото на прииждането на тези води и разливът започ-

"вало около средата на месец юли. Разливът достигал най-големи

размери през август-септември. Смята се, че за онова време

“нивото на водата се повишавало с около 14 м за южните

територии и с около 10 м за северната част около Делтата нареката. Към средата на октомври започвал отливът. Околосредата на ноември Нивото на водата се възстановявало внормалните граници на коритото на реката. За това време зале-

тите с вода земи били обилно напоени и наторени с растителна

и минерална тиня, което правело почвата изключително плодо-родна.

Климатът на Египет бил твърде съществен фактор за жи-вота и развитието на страната. Още от древността е известно

определението, че заедно с Нил слънцето царувало в Египет.Египет бил единствената древноизточна страна, чиито териториидостигали на юг до зоната на северния тропик, което се отра-Зявало на цялостната климатична обстановка. Климатът на юг вт. нар. Горен Египет представлявал непрекъснато лято със силна

21

дневна суха топлина и по-хладни нощи. Климатът в Делтата билпо-различен. Под влиянието на Средиземно море той бил по-влажен, мек и по-прохладен. Дъждовете в Египет били твърдередки, което принудило населението рано да започне да използ-ва напояването от реката чрез канали и различни напоителнисъоръжения.

Географските условия били съществен фактор при исто-рическите условия от онова време и за пътищата и възможнос-тите за движение и съобщения. Долината на река Нил е обграде-нас няколко пустини -- на североизток Синайската, на изток Араб-ската и на запад Сахара, наричана често най-вече в севернатаси част и Либийска. Делтата на река Нил е отделена от Азия спровлак, дълъг около 120 км. На юг от него по Червено море по-край залива Акаба се формирал естествен гът през Синайскияполуостров към Мъртво море и от там към Палестина и Сирия.

На Синайския полуостров били открити и разработенимедни рудници. На север от столицата Тива, където Арабскатапустиня била най-тясна (около 100 км), се формирал естественпът към Червено море, Арабския полуостров и Месопотамия. Тойпреминавал от Коптос по коритото на пресъхналата много по-рано река Вади Хамамат до Косеир. Естествени пътища имало ина север към Средиземно море, на юг по реката към Нубия натериториите на съвременните държави Абисиния и Судан, има-ло пътища и из пустините и др.

Картината на природните условия на древния Египет седопълвала естествено и от наличието на няколко големи оазиса,които имали съществено значение за развитието на живота потеритории, отдалечени от земите, разположени непосредственокрай долината на Нил. Територията на древния Египет била харак-терна с наличието на богата флора и фауна, типични за африкан-ската действителност по тези географски ширини. Важнозначение имало наличието на някои минерали, строителен камък,скъпоценни камъни (главно на юг към Нубия), глина и др., коитодревните египтяни използвали умело, макар и с цената наогромен труд.

Проблемът за населението на древен Египет е сложен ине може да се смята за окончателно изяснен в научно отноше-

22

ние. Обикновено се приема, че древните египтяни, както и много

други древноизточни народи, се образували от смесването наредица различни древни етноси и племена. Тези процеси протек-ли твърде рано и корените им се отнасят далеч назад в различнитепраисторически епохи.

Главните етноси, които били в основата на древния еги-петски народ, се приемат за автохтонни за Северна и ИзточнаАфрика. Чрез антропологически методи е доказана близостта сплемената от тропическата част на Източна Африка. Доказана еблизостта и с етносите от други райони на Северна Африка.Теоретически в литературата се приема и наличието на остатъциотт.нар. медитерански (средиземноморски) етнически енклави.За по-късните епохи са налице и семитски примеси и др.

В научната литература са представяни различни опити имодели за изясняване на етническата картина на древноегипет-ското население. Среща се теория за "арийско-азиатски произ-ход", която обикновено се смята за ненапълно доказана и не сеприема от специалистите. Според друга теория населението вЮжен (Горен) Египет било от "африкански тип", в останалитерайони било смес от тази група и семити, дошли по различнипътища от Арабия и страната Пунт (по югозападното крайбре-жие на Червено море) или от Азия по крайбрежието наСредиземно море и Делтата.

За района на Делтата се приема наличието на по-другонаселение, определяно с множество различни термини. Насе-лението и езикът в древния Египет се определят много често внаучната литература според отделни изследователи като при-надлежащи към т. нар. хамитска група, а според други авториимали семито-хамитски характер.

Избори. Историческата наука разполага с много и раз-лични по характер източници за историята на древния Египет.Прието е те да се делят на три основни категории: 1) древноеги-петски писмени текстове, 2) археологически паметници и 3) пис-мени сведения на антични автори от гръко-римско време.

Основно значение за проучването на всички въпроси,свързани с древния Египет, имат сведенията, които се съдържатв оригиналните писмени египетски документи. Тези източници

23

са многообразни по характер и се отнасят за различни епохи ипроблеми, Както и при другите древни страни, голяма част отсътвореното по онова време не се е запазило по различни при-чини. До наши дни е достигнала сравнително малка част от съз-дадените писмени текстове и документи. Сведенията, с които на-уката разполага, осветляват неравномерно и недостатъчно кактоотделни важни за науката проблеми, така и състоянието презразличните епохи. Най-значителната част от запазените до днесписмени източници са открити при археологически проучвания,извършвани с различна интензивност от втората половина наХК в. до настоящия момент.

От времето на древния Египет не е намерен нито единписмен текст, който да представлява обзор на историята на стра-ната от типа на тези, които са създали древногръцките и римски-те историци. Няма и основания да се смята, че е имало опити втази насока, които не са запазени. Първият преглед на историятана Египет е сътворен едва през т. нар. елинистическа епоха, итона старогръцки език от жреца Манетон за нуждите на политика-та на династията на Птолемеите. Разказът на Манетон обхващалисторията на Египет от най-древните епохи до времето на Пто-пемевите. От него са запазени само отделни откъси.

Най-ранни от писмените паметници са надписите отт. нар.архаична епоха. Те са записани върху относително трайни ма-териали, които се запазват във времето, ако не са разрушенимеханично - аспидни плочи, керамика, слонова кост, по стенитена гробниците и др. Надписите от архаичната епоха отразяватобикновено военните победи на ранните фараони, а по-късно ина техни военачалници. Сред тези текстове като типов примернай-често се приема победният надпис на фараона Нармер (илиМенес) от | династия. Този надпис е запазен върху голяма аспид-на плоча заедно с изображения на военните действия.

По-голямата част от надписите от архаичната епоха съ-държат малко исторически сведения. Някои от тях представля-ват интерес, тъй като съдържат титли на различни административ-ни и военни лица и отразяват развитието на управленческатаадминистрация. В надписите от по-късните епохи има по-подробни сведения - военни действия, изброяване на завоюваниградове, страни, народи и др.

24

нат

Много голямо значение сред запазените текстове иматлетописите на някои от фараоните. Най-древният летопис е извес-тен от т. нар. Палермски камък. В този летопис, който се отнасякъм епохата на Старото царство, са изброени имената на фара-оните до У династия с кратки бележки за събитията от тяхнотоцаруване и др. От епохата на Новото царство са запазенилетописи на фараоните Тутмос Ш (ХУМ династия) и Рамзес | (ХХдинастия). Летописът на Тутмос |! е известен от стените на хра-ма на бог Амон в столицата Тива. В него са изброени военнитедействия и победите на фараона по години с кратки характе- ристики.

От подобно естество са и откъсите от летописа на фарао-на Рамзес 1, запазени по стените на храмовете на бог Амон в"Абу-Симбел и другаде. Друг подобен документ е царският папи-

рус от Торино, където се срещат имената на фараоните до ХМдинастия. Този папирус е силно фрагментиран и на много местатекстът е повреден и не се чете.( Важно значение имат писмените документи, свързани сдворцовите канцеларии на фараоните - разпореждания на фа-раоните, донесения до тях, кореспонденция с длъжностни лицаи дипломатическа кореспонденция с други владетели от съседнии по-далечни страни и др. Особено важно значени имат докумен-тите, открити в архива при селището Тел ел-Амарна през 1887 г.Дворцовият архив съдържа голямо количество важни и интерес-ни политически документи - дипломатическа кореспонденция,Мирни договори, различни други писма и донесения и др. В тозиархив е намерен договорът с хетския цар Хатушил след биткатапри Кадеш. Писмени документи от военно-политическо естествоса намерени и извън пределите на Египет в Сирия, Палестина,на Синайския полуостров в Нубия и другаде.

Друга категория писмени паметници са текстовете, коитоОтразяват мирновременната дейност на фараоните като строи-Телство на дворци, храмове, пирамиди и др. Намерени са и голя-МО количество текстове, коита представляват стопански, юри-дически и др. документи, данъчни списъци, кадастри, частни до-Говори др. Запазени са и не малко частни писма.

Важно значение като исторически извори имат литера-

25

+ 7

турно-повествователните текстове и произведения. Те са изклю-чително специфични и своеобразни в жанрово отношение. Мно-го от тези текстове трудно могат да се датират за време на съз-даване, тъй като многократно са били преписвани в школите записари в храмовете. Някои съчинения са запазени в различникопия, написани и редактирани в неизвестно време, отдалеченоот момента на създаването на първоначалния текст.

Древноегипетските литературни текстове и съчинения ня-мат заглавия, поставени от авторите им, които обикновено същоса най-често неизвестни. Ползваните в съвременната научна ли-тература заглавия на тези произведения са условни и могат дасе срещат в различни разновидности, както и в разночетения наимената на главните персонажи. Например: поучение, сказание,повест, разказ, пътуване, приключения ит.н. за (на) (съответнотоиме на персонажа).

Към най-рано обособилите се в самостоятелен жанр сеотнасят т. нар. автобиографии. Тези текстове били създадени ка-то посмъртна възхвала на починали велможи и били записанипо стените на гробниците им. По-късно текстовете се превърналив специфични литературни повествования. Наричат се автобио-графии, тъй като текстът се води от името на покойника. В ползва-ната у нас литература са известни автобиографиите на велможисимена, произнасяни като Уна, Мечен, Хуфхор от епохата на Ста-рото царство, Рехмир и Яхмос от епохата на Новото царство, набенихасанските и сиутските номарси и др.

Автобиографиите разкриват различни страни от история-та и живота в Египет по онова време. Така например автобио-графията на велможата Рехмир отразява важни особености откартината на административния живот и ролята на висшитедържавни чиновници и управленческия апарат. Автобиографиятана началника на гребците (командващ флотилията по Нил) Яхмоссъдържа интересни данни за войната с хиксосите и за другисъбития от началото на ХУ династия.

Друг, рано обособен отделен жанр представляват т. нар.поучения. Те са по същество нравствено-дидактически и възпи-тателни текстове със съвети най-често за младите поколения натогавашната служебна и друга аристокрация за тяхното издига-

26

не и преуспяване. В отделните текстове често се срещат съветис груб практицизъм.

Сред най-известните от тях е "Поучение на Ахтой, син наДуауф към сина си Пиопи". Текстът е дошъл до нас от “ученичес-ко" копие от някоя школа за писари и времето на създаването натова съчинение не може да се установи с приблизителна точ-ност, а само с относителна - епохата на Средното царство. Тозидокумент отразява живота на различни слоеве от египетскотонаселение и разкрива картината на острото социално раз-споение.

Голяма известност в ползваната често у нас литератураимат също "Поучение на Хераклеополския цар". Този документотразява най-общо обстановката в Египет по времето междуСтарото и Средното царство и разкрива редица страни от 06-ществените отношения и държавния живот. "Поучение на Ипусер"и "Поучение на Неферти" отразяват обстановката в Египет непос-редствено след края на Средното царство и главно въстаниетопрез 1750 г. пр. н.е.

Освен автобиографии и поучения са запазени и съчинения,които се определят по отчетливо като белетристични. Сред тяхособена известност има т.нар. "Повест (разказ, приключение ит.н.) на Синухет (Синухе и т.н.)". Мнозина автори определят съ-чинението като своеобразна повест, в основата на която билиистински събития, доукрасени вероятно впоследствие с различ-ни литературни прийоми. Налице е и съществена прилика с ав-тобиографиите от тази и по-ранните епохи. Смята се, че съчине-нието отразява обстановката в началото на ХП династия наСредното царство.

До наши дни са достигнали голямо количество религиоз-ни текстове, документи и произведения от различно естество.През ранните епохи преобладават текстовете главно по стенитена пирамидите, по гробниците и другаде. Постепенно билиСъздадени и своеобразни религиозни сборници и съчинения.Сред тях особено важно значение имат т. нар. “Текстове напирамидите”, "Книга на мъртвите“, дошла до нас в много копия

От различно време, и др.

Срещат се голямо количество химни на богове и фарао-

27

ни, заупокойни, магически и други текстове. Те съдържат важнии интересни сведения за характера и развитието на религиозни-те вярвания и религиозния живот в Египет, включително и док-тринни идеи, които представляват опит за теологически картинина египетската религиозна система.

Сведенията на писмените източници се допълват в многоотношения от паметниците на материалната култура и произве-денията на изкуството. За около 150 години чрез археологичес-ки проучвания са открити огромно количество паметници отразлично естество. Проучени са много пирамиди, гробници, ос-танки от градове, дворци, храмове, жилища и др. Намерени саразлични предмети и произведения на изкуството, които се съх-раняват в големите музеи по света.

В гробниците от всички епохи има богат гробен инвентар,поставен от близките на покойниците: статуи и статуетки, укра-шения, оръжия, съдове, предмети от битово и друго естество идр., направени от различни материали -- злато, сребро, бронз,мед и др. метали, слонова кост, камък, керамика, тъкани и др.Тези находки разкриват и развитието на занаятите и достигнати-те художествени умения на древните египтяни. Сред разкрититепогребални съоръжения най-голяма известност има гробницатана фараона Тутанхамен (ХУШ династия на Новото царство).

На повърхността на земята в Египет се намират в различ-но състояние останки от цели строително-архитектурни комплек-си и отделни сгради от различно естество, като храмове и др.Най-съществени сред тях са храмовете при Карнак, Абу-Симбели др. Заедно с тях са проучени и различни други обекти. Среднай-важните открития е разкриването на град Ахетатон, ново-построена модерна столица за фараона Аменхотеп М - Ехнатонот ХМ! династия на Новото царство по време на неговите рели-гиозни реформи. Проучена е и Тива, столица на Египет по времена Средното и Новото царство.

На много места са запазени останки от тяхната украса -стенописи, фрески, скулптури, релефи и др. Проучени са и стро-ителните обичаи и достижения на древните египтяни. Изследва-ни са и останки от военно-строителни съоръжения като крепости,укрепления и др.

28

Хилядолетното историческо и културно развитие на древ-

ния Египет предизвикало интереса и вниманието по-късно на ан-тичните историци от гръко-римския свят. Много от тях посетилиЕгипет и се запознали на място с неговата история и с различнидостижения, обичаи и други особености, които отразили в съчи-ненията си.

Най-голямо значение от античните извори има трудът наХеродот (485/4-431/25 г. пр. н.е.)., който посетил Египет и сеинформирал за всичко, което представлявало интерес за него.Херодот посветил на Египет втора книга от написаната от негоистория, която имала за цел да разкрие Гръко-персийските войнии в тази връзка обхванала практически историята на целия то-гавашен познат свят, включен в пределите на хегемонията наПерсия или имащ една или друга връзка с древна Гърция.

Херодот описва подробно условията по долината на Нили дава сведения за стопанския живот и поливното земеделие.Той отразил сравнително пълно обществения живот, бита и оби-

"чаите на древните египтяни. Авторът разказал и за много страни

от културата на Егилет, като строителство на пирамиди, худо-жествени и различни духовни постижения и др. Херодот изтък-нал влиянието на египетската култура върху гръцката. Отделилголямо внимание на религията и отбелязал огромната роля нажречеството. Твърде подробно са описани различни обреди,Обичаи, празници, мистерии и култове. Херодот отразил и многоВъпроси от политическата и военната история.

Много от сведенията на Херодот се потвърждават и отдруги източници, но се срещат и неточности. В някои случаи ка-то достоверни са предадени събития, които имат легендаренхарактер, свързани са с предания и литературно-митологическитрактовки, чиято истина е неприемлива. В труда на Херодот имаи грешки от хронологическо естество.

Особено важно значение за изучаването на историята наДревния Египет има и трудът на Манетон (М- в. пр. н.е.). Мане-ТОН живял и творил в началото на елинистическата епоха, когатовече Египет се намирал под силното влияние на ред процеси,Обусловени от гръко-македонските завоевания на Александър |!Македонски. Благодарение на жреческия си сан Манетон имал

29

достъп до много от храмовите архиви и библиотеки и успял дасъбере голямо количество важни и точни сведения. Той направилопит да състави цялостна история на древния Египет.

Трудът на Манетон не е запазен в пълен вид до наши дни.Оцелели са само някои извлечения, направени от по-късни ав-тори като Йосиф Флавий (| в. пр. н.е.) и Евсевий (М в, пр. н.е.).Запазен е и кратък конспект на труда на Манетон, който съдър-жа списък на египетските фараони, обединени в 30 династии скратки бележки за историческите събития и хронологията на ца-руването им.

Сведения за историята на Египет се съдържат и в трудана друг античен автор Диодор Сицилийски. Както и Херодот, Дио-дор също посетил Египет, но нямал възможност да събере точнии важни сведения за обширния си труд "Историческа библиоте-ка“. Въпреки това, трудът на Диодор има важно значение, тъйкато съдържа заемки от други по-ранни автори, чиито Произве-дения не са запазени.

Диодор дава интересни сведения за природните условия.Той разказва за опита на фараона Нехо (ХХУ! династия) да свър-же Нил с Червено море. Голямо внимание е отделено на ад-министративно-управленческия живот, законодателството и намного други въпроси, най-вече от т. нар. предперсийска епоха иот времето на персийското владичество в Египет. В труда на Ди-одор са отразени и много други въпроси - животът на насе-лението, робството, златните мини в Нубия, стопанският живот иживотът в други области и др. Диодор дава висока оценка надревноегипетската култура и изтъква влиянието й върху целияантичен свят.

Важно значение като извор за древния Египет има ис-торико-географският труд на Страбон (64 г. пр. н.е.-19 г). Све-денията на Страбон се отнасят главно до природата и населени-ето на страната, описание на разливите на Нил, стопанския жи-вот и др. Страбон изтъква ролята на иригационните системи заразвитието на земеделието и отделя голямо внимание на Фа-юмския оазис. В съчинението на Страбон има важни сведения иза древноегипетската култура.

От по-късните антични автори е известен трактатът на

30

Плутарх "За Изида и Озирис“, където е описан най-известният вдревния Египет мит за божествените сили на природата, оли-цетворявани чрез двойката богове Изида и Озирис.

Хронология и периодизация. Хронологията на древно-египетската история, както и на другите древноизточни и антич-ни държави, е установявана по много причини трудно и продъл-жително в протежение на много десетилетия през ХХ и ХХ в. Вдревния Египет нямало постоянна система на летоброене, покоято да се документират събития в писмените текстове. Лето-броенето се водело практически по годините на царуването наотделните фараони.

Липсата на единна система за летоброене не попречилада се развие египетски календар, който почивал на астрономи-чески наблюдения и познания. Египетската гражданска годинаимала 365 дни. Тя изоставала на всеки 4 години от астрономи-ческата с 1 ден, като разликата се изравнявала отново след 1460години. Тази особеност била известна на образованите среди вхрамовете, но не бил въведен принцип за корекция. В такивамоменти изгревът на Сириус съвпадал на географската ширинана Мемфис със слънцестоянето. Има запазени писмени сведенияза празнуването на този астрономически момент.

Запазени са и различни други сведения по отбелязаникалендарни данни, които също са позволили да се уточнят редицаособености на древноегипетската хронология. Срещат се и све-дения, които отразяват астрономически явления, чието времесе установява днес със съвременни научни принципи. За уточня-ване на египетската хронология са използвани и различни другиданни за синхронизъм на събития, отразени в различнидокументи, включително и от други страни. Чрез използванетона всички възможни древноегипетски писмени източници,сведенията на Манетон и други антични източници и чрезразлични научни методи и подходи хронологията на историятана древния Египет е възстановена сравнително задоволителноза някои периоди от време и по-слабо за други.

В основата на периодизацията на древноегипетската ис-тория се използва трудът на Манетон. Според не малко автори,периодизацията на историята на Египет, която се използва в съв-

з1

ременната историческа литература, е условна в много отношения.Манетон разделил всички фараони, на които установил именатаи последователността на царуване в 30 династии.

В по-широк план в съвременната литература се срещатоще 3 други династии. Обикновено се смята, че ХХУ!! династиябила на Ахеменидите, които завладяли Египет. Като персийскасе смята и ХХХ! династия, тъй като след едно не много продължи-телно прекъсване персите установили стново властта си в Египет.След това са прибавени още две династии - една от времето назавоеванието на Египет от Александър |! Македонски и управле-нието му при неговите малолетни наследници и династията наПтолемеите от времето на елинизма.

Манетон установил 30-те египетски династии не по кръв-нородствен признак, както е съвременното разбиране в тозисмисъл, а по свои принципи - териториални, по местности и гра-дове, от които произхождали, по периоди и т.н. Целият списъкна фараоните бил разделен на 3 условни десетици (гр. декади) -първа от | до Х1, втора от ХЕ до ХХ и трета от ХХ до ХХХ. Попериодизацията на Манетон германският египтолог от ХХ в.Лепсиус разделил египетската история на 3 царства: Старо,Средно и Ново. На тази основа египетската история се пери-одизира понастоящем в литературата най-често по следнияначин:

1) Додинастичен период. Той обхваща времето предиформирането на първите династии, т.е. времето преди възниква-нето на държавен живот и образуването на египетската държа-ва. Този период не се изучава в университетската програма постара история. Същността на процесите за онова време са в 06-сега на праисторията на Египет, тъй като по същество са прякосвързани с т. нар. праисторически епохи.

2) Архаичен период. Този период обхваща време от няколкостолетия в края на Ми началото на хил. пр. н.е., когато в Египетзапочнали и напреднали държавно-образувателни процеси.Прието е да се смята обикновено, че това било времето на въз-никването и обособяването на отделните номи, но страната всеоще не била обединена в единна и централизирана държавнаорганизация.

32

--

ривиера сн

3) Старо царство. То обхваща времето на първото обе-динение на Египет в единна държавна организация, управлява-на от фараоните от Ш до М династия.

4) Първи междинен период - епоха на разпадане на еги-петската държава на отделни номи. Това време съвпада с управ-лението на фараони от МП до Х династии.

5) Средно царство. Средното царство е време на второпоредно обединение на всички египетски номи в единна центра-лизирана държавна организация, управлявана от фараоните отЖиХ! династия.

6) Втори междинен пвриод. През това време Египет пре-станал да бъде единна държава, Като самостоятелна държавасъществували само част от южните територии, чиито номи билиобединени около столицата Тива. В северните райони на Делта-та и прилежащите й области се установилит. нар. хиксоси, дошлиот североизток от Азия, които образували своя държава за около150 години. Този период обхваща времето на управлението нафараоните от ХШ до ХМ! династия, като тези от ХУ и ХМ! се водятобикновено като хиксоски, свързани с държавата на хиксосите.

7) Ново царство. Новото царство се образувало след про-гонването на хиксосите от територията на страната и нейнотоново обединение в единна централизирана държавна органи-зация. То обхваща управлението на фараоните от ХМ до ХХдинастия.

8) Късен Египет. Той обхваща времето след разпаданетона Новото царство до завладяването на Египет от древна Персияпрез 526 г. пр. н.е. Независимо, че персийската власт отслабналаи била отхвърлена за известно време, обикновено се приема, чедо гръко-македонското завоевание Египет загубил самосто-ятелното си съществуване и бил последователно под властта надруги политически формации и сили, като през 30г. пр. н.е. влязълв пределите на римската държава.

З Древен Изток 33

2. ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ

Възникване на египетската държава. Съвременнитезнания за най-ранните форми на организиран и държавен животв Египет са непълни поради липса на достатъчно сигурни източ-ници. Приема се, че те се появяват и развиват в последните сто-летия на т. нар. додинастичен период през втората половина наМ хил. пр. н.е. Естеството на природо-географските условияналожило населението по долината на Нил да осъзнае твърдерано необходимостта от организиран начин на живот. Прокопа-ването и поддържането на примитивните напоителни съоръжения,без които земеделието и животът по онова време били прак-тически невъзможни, довели до необходимостта от обединяванена усилията на много хора.

Селищата и прилежащите им територии се обособили катосвоеобразни общини (наричани обикновено водоземлени), средчиито функции първостепенно значение имало осигуряването навода за напояване. Група съседни общини се приобщавали посте-пенно на тази основа в по-голямо единство и така възникналималки териториални обединения, които гърците нарекли номи. Вдодинастичния период в Египет се оформили 42 нома. Номите вЕгипет се приемат като най-ранни форми на държавен живот.

От дълбока древност в Египет нямало единство между югаи севера и страната се деляла на две самостоятелно обособении различни в много отношения области - Южен (Горен) и Севе-рен (Долен) Египет. Това деление довело и до противопоставянена номите. В края на додинастичния и в началото на архаичнияпериод започнало оформянето на по-големи обединения на номиот отделните територии. Формите и пътищата на тези обедине-ния били твърде различни. Те се съпровождали с постоянни ипродължителни военни конфликти.

Някои от тези обединения просъществували кратко време,а други се запазили по-дълго. Постепенно се образували обе-динения, които обхващали целите райони на Южен или Северен

34

ч

ае ите аи ОА, Сус. Чи сиви.

Пенис

Египет. Техните ръководители носят в малкото запазени надпи-си и текстове от онова време гръмките претенциозни титли"Владетел на Горен (съответно Долен) Египет“ или на "Дветестрани" след успешни войни с другите територии и налагане нахегемония върху част от тях. Архаичният период бил време наобособяване и развитие на малки и по-големи номовиобединения. През тази епоха започнали и процесите наобединяване на всички номи и територии по долината на Нил.

Обединяването на номите и превръщанито на Египет вединна държава с централизирано управление е познато слабопоради липса на необходимите източници. То се извършило въввреме, което не може да се датира с приблизителна точност,поради което начална дата на египетската държава е твърдеусловно понятие. Обикновено се приема, че обединението наЕгипет и образуването на единна египетска държава сеосъществило през последните две столетия на М хил. пр. н.е. Влитературата се срещат дати в широки граници от 3 200 до 3 000г. пр. н.е.

Херодот и Диодор съобщават, че пръв обединил двете час-ти на Египет Менес. Манетан също съобщава, че Менес бил осно-вател на | династия и с него започва историята на египетскатадържава. Има предположения, че преди това обединение ималодруго, което не било трайно. Началото на списъка на фараонитев древния летопис от т. нар. Палермски камък е повредено иимето на първия фараон остава неизвестно.

В някои от ранните текстове, отнасящи се за тази епоха,името на Менес се споменава редом с името на фараон Нармери много изследователи предполагат, че двете имена са на еднолице, а други не приемат това предположение. Четенето на еги-петските имена в литературата се среща в различни форми -Нармер, Нермер, Менес, Мене, Мина. (В литературата имаголямо многообразие на разночетене на египетските имена нафараони, лични и други имена 8 намерените и проучени текстовепо много причини - главно разночетения според възприетипринципи 8 различните научни школи, наложени корекции,Варианти според отделни текстове и др.). Според египетскатаисторическа традиция, приета и от античните гърци, Нармер (или

35

Менес) основал в началото на Делтата и град-столица, нареченв някои от текстовете "Бялата стена", известен по-късно с иметоМемфис.

Египетската държава била първоначално примитивен съ-юз на номи и родово-племенни етноси. Обединението на Севе-рен (Долен) и Южен (Горен) Египет поставило началото на дуа-листичния характер на държавата. Различията между двететеритории и противопоставянето им в една или друга степен про-дължили през следващите исторически епохи. Тези противоре-чия се обуславяли от много причини, сред които важна роля има-ли различията на етническа и религиозна основа и др., водещидо традиционен сепаратизъм и съпротива срещу централнатавласт.

Обединението на обширни територии с многообразно на-селение в единна държава се оказало важен фактор за по-ната-тъшното културно-историческо развитие в този район. Властта иуправленческите институции се формирали бавно в продълже-ние на дълги периоди от време. Сведенията за тези процеси сатвърде оскъдни. Фараоните от първите две династии имали заглавна задача поддържането и укрепването на създаденото тери-ториално обединение.

Ранната история на египетската държава е изпълнена спродължителни и остри борби. Важна роля в тези борби играелиръководителите на северните номи, Те използвали често катосъюзници някои либийски и азиатски племена. В края на управ-лениета на | династия обединената египетска държава отслабна-ла в резултат на продължителните сепарастични борби.

Много въпроси от политическата история от онова времеостават неизвестни. Редица данни дават сснование да се приема,че югът наложил хегемония. Според Манетон първите две динас-тии били по произход от град Тинис, разположен в Горен (Южен)Египет. На тази основа се приема, че основната историческа ро-ля на фараоните от | династия било преодоляването на проти-воречията между юга и севера и възстановяването на единство-то на обединената египетска държава. Това станало вероятно сцената на твърде много убити противници от севера, за коетоспоменават някои от текстовете от онова време. При първите

36

а С

рабат ЕО рН он е

две династии в Египет се оформили и първоначалните управ-

ленчески структури и функции, свързани пряко с властта и сила-та на тогавашните фараони.

Старо царство. Укрепването на обединението на 06-ширните номи и територии в Египет при !! династия създало пос-тепенно предпоставки за превръщането на страната в централи-зирана монархическа държава. Този процес завършил отчетли-во при управлението на фараоните от края на ! и началото на |!династия. С управлението на | династия се сложило началотона т.нар. Старо царство. То просъществувало около 4 столетия -приблизително от 2780 до 2400 г. пр. н.е.

Първият период от историята на Старото царство при уп-равлението на фараоните от и М династия се определя обикно-вено като време на военно-политическо могъщество и превръ-щане на страната в централизирана източна деспотия със силнамонархична власт. Властта на фараоните при Ми М! династия от-слабнала и започнал упадък на египетската държава, коятопостепенно се децентрализирала. Сепарастичните тенденции сезасилили и след М династия страната се разпаднала на отделниобласти и номи, управлявани от самостоятелни владетели и уп-равници.

Политическата история на Старото царство се отличавас две главни особености - непрекъснати войни със съседнитестрани и народи и оформяне и развитие на управленческатавласт.

Египет по време на Ши М династия. Според някои из-следователи отделянето на | династия по труда на Манетон еусловно, тъй като е свързано с процесите на завършването нацентрализацията на управлението на страната и властта нафараоните. Хронологията на историята на Египет от времето наСтарото царство не е проучена и установена окончателно.Срещат се все още твърде много неуточнени датировки и мно-гообразни хипотетични предположения. Различните изследо-ватели приемат, че |! династия управлявала Египет от 55 до 68години. Хронологическото разположение на династията във вре-мето е обикновено между началото на ХХУШ и средата на ХХУ!в. пр. н.а.

37

Началото на |! династия се свързва с името на Небка, закогото няма сигурни сведения. Той бил наследен от брат си Джо-сер. Двамата били синове на последния фараон от |! династия.Като начало на управление на династията се приема най-честовремето 2778-2723 г. пр. н.е. Джосер управлявал приблизително20 години около средата на ХХУ! в. пр. н.е.

Военно-завоевателната политика на Египет към съседни-те страни и народи започнала още по време на фараоните отпървите две династи от архаичната епоха, наричана също и времена Ранно царство. Джосер продължил тази линия и водил активназавоевателна дейност. Той воювал в Нубия и се предполага, чебил първият египетски фараон, проникнал до праговете на Нил,вероятно чак до втория, който се намирал в Нубия.

Приема се, че Джосер сложил началото на доктрина запо-голямо военно внимание на юг към Нубия, отколкото в другитепосоки. Той определил за пръв път южната граница на странатакрай първия праг на река Нил. От онова време този район останалтрадиционна граница между Египет и Нубия.

Военната политика на юг към Нубия останала постояннапочти през цялата позната история на Египет от следващите епо-хи. Вероятно тя се спределяла от интересите на Египет и естест-вото на условията в съседните страни. Джосер воювал и в Си-найския полуостров, който бил източник на медни руди и другиприродни суровини. Съпротивата в Синай била практически мно-го слаба и египтяните нямали сериозни промлеми за хегемониятаси по тези места.

С Джосер се свързва и укрепването на столицата и 060-собяването на висша управленческа длъжност като пръв по-мощник на фараона, наподобяваща своеобразен “пръв минис-тър" и интерпретирана различно в литературата.

На Джосер принадлежи първата построена голяма пира-мида в Египет - при Сакара, стъпаловидна на 6 етажа със страни125 х 115 метра и с височина първоначално 61 метра, апонастоящем около 57 метра. Има предположение, че пирами-дата била започната от брат му Небка. Тя е и първата пирамида,изградена от каменни блокове. За разлика от почти всичкиследващи пирамиди, които били гробници само на едно лице от

38

владетелите в Египет, пирамидата на Джосер била семейнагробница. В нея са намерени 11 погребални камери и погребе-ния на почти всичките му жени и деца. Погребалната камера насамия фараон не била в пирамидата, а много под нея на дълбо-чина около 27-28 метра.

Историята на |! династия е сравнително малко познатапоради липса на източници. Знаят се имената на останалите фа-расни, макар че в някои случаи се считат за несигурни - Сехемет,Хаба, Хуни.

Отделянето на ГМ династия от |! е условно. За основателна (М династия се приема фараонът Снофру (Снефру), който билстраничен син на последния фараон ст |! династия Хуни. Снофруполучил властта поради смъртта на престолонаследника и бракс дъщерята на фараона. Вътрешните династични бракове на де-ца на фараоните, родени от различни майки, станали от времетона Старото царство принцип за наследяване на царската властпри много от следващите династии в Египет.

Хронологията на |М династия също е предмет на твърдемного неизяснени въпроси. Продължителността на нейнотоуправление се приема от 110 до 160 години във времето най-честоот 2723-0563 г. пр. н.е. Срещат се и дати до 2575-2465 г. пр. н.е.

В летописа от Палермския къмък за Снофру е отразено,че воювал успешно в Нубия и Либия. Други източници посочватвоенно проникване на Снофру в Синайския полуостров, с коетосе сложило началото на трайно владеенето на тази територия отЕгипет. На барелеф по скалите в дефилето на река Вади-Магха-ра Снофру е изобразен в тържествена поза на победител инаречен в надписите "победител на чуждите страни".

В текстовете от онова време се споменава, че при война-та на Снофру на юг в Нубия били пленени около 7? 000 нубийци ибили отведени като плячка около 200 000 глави добитък, като тазицифра вероятно е силно преувеличена. Резултатите от войната сЛибия били "по-скромни” - около 1 100 пленници и различен бройстада животни.

Не е известно със сигурност колко време Снофру е уп-равлявал Египет. В литературата се срещат предположения за

24, 29, 35 години и др. Той е първият египетски владетел, който е

39

известен и с три пирамиди, разположени край Медум и Дахшур,разположен на около 45 км на север от Медум и на юг от Мем-фис край Сакара. Пирамидата при Медум била продължение назапочната от баща му Хуни, а тези при Дахшур били негово дело.

Край скалите при Вади-Магхара е запазен победен релефи на фараона Хуфу, син на Снофру, наречен ст древногръцкитеисторици Хеопс. Сведения за конкретните особености на управ-лението на Хуфу практически няма. Приема се, че царувал около23 години в началото на ХХУ! в. пр. н.е. С неговото име се свърз-ва най-голямата пирамида в Египет, строителството на която еописано от Херодот.

Редът на фараоните от тази династия не е много сигуренспоред наличните източници. Не се знае точно какво е било по-литическото наследяване на Хуфу. Приема се, че Дидуфра билвтори син на Хуфу и вероятно узурпирал властта. Дидуфра билубит от Хафра (Хефрен), който се приема като друг ст по-млади-те синове на Хуфу.

Последователността на фараоните по списъка от Мане-тон и по други данни не е сигурна. Отделни изследователи прие-мат по едни данни след Хафра фараоните Менкаура и Шепсес-каф, докато според други сведения след Хафра царували Дже-дефхор, Бауфра и тогава идвал редът на Менкаура и Шепсескаф,като много често се издига и тезата за едновременното управ-ление на някои от тези фараони по ред причини, включително ипоради борба за власт. Името на Менкаура е известно по Ма-нетон и според гръко-римската историческа традиция като Мик-рен или Микерин.

Египетската държава укрепнала много при управлениетона фараоните от | и |М династия. Фараоните, аристокрациятаоколо тях и висшите жречески слоеве се обогатили от постоян-ните успешни завоевателни войни, както и за сметка на населе-нието в страната. По гробниците от тази епоха има множествотекстове и изображения, които отразяват нарастващата иконо-мическа мощ на фараоните и аристокрацията.

Властта на фараоните нараснала значително при М ди-настия и по времето на Хуфу очевидно стигнала най-голяма силаза периода на Старото царство. Могъществото на фараоните от

40

4

сен раге свити

МУ династия продължило няколко десетилетия, Обикновено се при-ема, че външен израз на състоянието на държавата като центра-лизирана източна деспотия и на могъществото на личната властна фараоните са пирамидите, останали от времето на Ши Мдинастия край Сакара и Гизе близо до столицата Мемфис.

Египет по Време на Уи И династия. Според гръцките ис-торици Херодот и Диодор фараоните от |М династия угнетявалинарода със строителството на пирамидите, поради което той въс-танал. С тези събития се свързва идването на власт на фарао-ните отУ династия. Обикновено се приема, че висшето жречествона бог Ра, чиито култ бил изключително голям вече по онова вре-ме, използвало създалата се обстановка и завзело властта.

Пета династия угравлявала страната около 140 години,между 2563-2413 г. пр. н.е. Срещат се и много други датировки,като например 2465-2326 г. пр. н.е., или дори се определя вре-метраене от 157 години от 2504 до 2347 г. пр. н.е. и др.

Основател на У династия бил фараонът Усер(а?)каф, койтосе приема за син на първожреца на бог Ра. Новият фараон билобявен за син на самия бог Ра. С този акт в историята на древнияЕгипет започнала политика на пряко обожествяване на фара-оните, обявявани за синове на различни богове.

Фараоните от У династия продължили и засилили военно-завоевателната политика на Египет към съседните страни. Крайскалите на Вади-Магхара има запазени релефи, които изобра-зяват военните победи на фараона Сахура, приемник наУсеркаф,в Синайския полуостров. Сахура воювал и срещу Либия. За вой-ни срещу Синай и Либия на по-късните фараони от тази династияНеусера, Менкаухор, Джедкара и др. свидетелстват различниизточници.

Последен фараон от М династия бил Унис, който царувалоколо 20 години. За него и за много от фараоните от тази динас-тия няма запазени сигурни сведения. При строежа на неговатапирамида започнали да изписват по вътрешните стени на гроб-

ната камера многообразни религиозни текстове, известни по-настоящем като “Текстове на (ост) пирамидите”. Тази практикапродължила и при следващите фараони от М! династия. Много оттези текстове били пренасяни и интерпретирани и в гробницитена аристокрацията от онова време.

41

Не е известно по какви причини и как е станала смянатана УсМ! династия. Най-често се приема, че тази династия билана власт около 160 години от около 2423 до 2263 г. пр. н.е., но сесрещат и твърдения за 130, 170 години и други дати, разположе-ни от 2347 до 2155 г. пр. н.е.

фараоните от У! династия продължили същата военно-за-воввателна политика. Дейността на някои от фараоните от тазидинастия е отразена в много източници - различни текстове, ав-тобиографии на велможи, изображения с надписи край Вади-Магхара и др. Сведения за първите фарасни ст тази династияТети и Усеркара практически липсват. Фараонът Пепи (Пиопи) |!воювал в Синай, Палестина и в Нубия, където проникнал до вто-рия праг на река Нил. При неговия приемник Меренра ! севернатачаст на Нубия била присъединена към египетската държава. Следнего фараонът Пепи (Пиопи) |! отново воювал в Нубия. Този фа-раон организирал търговска експедиция далеч на юг в странатаПунт. Освен с войни, фараоните ст М! династия са известни и сголямото строителство на храмове на различни богове по целияЕгипет.

В края на управлението на Пепи (Пиопи) |! започнал упа-дъкът на египетската държава от времето на Старото царство.При следващите фараони в края на тази династия Меренра Ницарица Нейтикерт (известна и като Нитакрис) централната властотслабнала, засилили се противоречията в страната и стреме-жите за обособяване на отделни територии. Фарасните загуби-ли властта и контрола над отделни области и държавата се раз-паднала на по-малки организационно-управленчески общности.С това състояние се сложил край на Старото царство и в исто-рията на Египет започнал т. нар. първи междинен период.

По време на Старото царство Египет се превърнал в сил-наи добре уредена държава. При управлението на Ни |М динас-тия египетските фараони станали вече пълни собственици навсичко в пределите на държавата, както на природните и сто-панските ресурси, така и господари над хората, като разполага-ли с техния живот, труд и др. Постепенно бил изграден държав-ноадминистративен апарат, чрез който се управлявала цялатастрана. Висшите длъжности около формиращото се т. нар. цен-

42

“+

еи ит

касае сваат

РИ аи

„Зу

зо:

а вен.

трално управление се заемали от родовите среди около фарао-на. Централното и местното управление наложили създаванетона огромен по количество административен апарат от лица сразлични длъжности и функции - различни сановници, писари,надзиратели и много други.

Средно царство. След като съществувала около пет сто-летия, силната египетска държава започнала да се разпада ивластта на фараоните отслабнала. Децентрализацията на власт-та и разпадането на обединението на номите по територията надревния Египет в една държава продължили няколко столетия.Тези процеси се отразили чеблагоприятно върху много страниот живота по онова време.

Липсата на единна и силна централна власт довела доневъзможност да се поддържа в ред наличието на единна системаза напояване на обработваемите земи и да се регулират го-дишните разливи на река Нил. Не било възможно и по-нататъш-но прокопаване на големи напоителни съоръжения за задо-воляване на нуждите на териториите, които били по-отдалечениот реката поради острите противоречия както между отделнитеноми, така и между отделните големи средища и центрове поместа.

Това обстоятелство имало тежки последици за египетско-то общество -- една значителна част от бедните и средните масибила обречена на лишения и гладуване. Наред с това намалели ивъзможностите за обогатяване на египетската аристокрация. По-литическата раздробеност на страната не можела да осигуряваприток на роби и различни други материални блага по пътя навоенното ограбване на съседните народи.

По време на т. нар. междинен период при разпадналатасе египетска държава отделните номи се намирали в различноположение. Някои от тях просъществували в относителна ста-билност и наложили хегемонията си над съседни територии, катоСъздали по-малки обединения. Номите нямали възможност даорганизират военни експедиции към съседните страни и най-чес-то воювали помежду си. Това още повече влошавало икономичес-ките им устои, тьи като те взаимно се разорявали.

Създалата се обстановка в Египет налагала разпокъса-

43

ността на страната да се преодолее. Необходимостта от възста-новяване на единството на страната се налагало от острите нуж-ди на стопанския живот, от проблемите с осигуряването на необ-ходимите условия за живот на населението и възможности занатрулване на повече блага от отделните съсловия на египетско-то общество.

Според Манетон МП династия обхващала 70 фараона остМемфис, които царували 70 дни. Следващата МП! династия сеопределя също като Мемфиска. Тя била съставена от 27 фарао-на, които царували 146 години. Тези твърдения не могат да сеприемат като достоверни.

През ХХП в. пр. н.е. се появила тенденцията към ново ця-лостно обединение на страната в единна държава. Най-силнообособените области в Египет започнали политика на обедине-ние. Създалата се нова политическа обстановка била пряко свър-зана и с традиционното противопоставяне на двете основни те-ритории на страната - Долен и Горен Египет. Център на обеди-нителните тенденции в Долен Египет бил град Хераклеополис,който бил разположен в края на долината преди началото наДелтата на реката, а на юг- град Тива. Двата града се намиралина важно стратегическо местоположение и успели да създадатзначителни обединения на съседните номи и територии.

Пръв започнал борбата за обединение на целия Египетград Хераклеополис. Неговите управници, които провеждали та-зи политика, се определят като фараони от т. нар. Хи Х Херак-леополска династия. При фараона Хети |! (или |М) Хераклеопо-лис обединил твърде много от териториите на север и започналпродължителна и тежка борба с Тива.

Хераклеополските фараони не успели да обединят целияЕгипет и постепенно Тива започнала да получава превес в тазидейност. Тиванските управници събрали много поддръжници исъюзници от юга на страната. Според някои документи многоголямо значение имала поддръжката им от владетелите на градКоптос.

Към 2165 г. пр. н.е. номархът на Тива Иниотеф успял пос-тепенно да обедини юга на страната и като използвал богатитересурси на Нубия, се насочил на север. С името на Иниотеф се

44

свързва началото на Х! Тиванска династия, макар, че според ня-кои сведения в началото на династията стоял легендарен фара-он Ментухотеп, но данните в тази насока не са сигурни.

За окончателен обединител на Египет отново в една ця-лостна държава, управлявана от един владетел, се приема прак-тически Ментухотеп | (2060 - 2015 г. пр. н.е.), четвърти предста-вител на Х! Тиванска династия. Ментухотеп | се смята създателна т. нар. Средно египетско царство.

Средното царство просъществувало около три столетия.Това време се определя обикновено като по-висок етап в общо-то историческо развитие на древния Египет. От тази епоха сазапазени множество текстове и различни материални предметии произведения на изкуствата. Наличните извори разкриват уве-личените технически възможности на тогавашното население --средства за производство, земеделска техника, инструменти имного други вещи.

Обединението на страната дало силен тласък на развитие-

то на земеделието. Извършени били големи по мащаби за онова

И:

. време дейности, свързани с напояването, като нови канали и др.

Създадено било огромно водохранилище при Фаюмския оазис,съединено с река Нил с дълъг канал, като движението на водатасе регулирала според нуждите в двете посоки. Прогресът в 3е-меделието бил свързан и с появата на нов тип по-големи стопанст-ва с използване на роби като работна ръка.

Значителен напредък се осъществил и при заниманията сживотновъдство и с други стопански дейности. През тази епохаегиптяните започнали да произвеждат стъкло. Те усъвършенства-лии разширили заниманията с добиване на метали, с металооб-работване, с обработване на дърво и камък, с производство натъкани, керамика и с много други занаяти. Разширил се и тър-говският обмен.

Египтяните търгували със съседните страни като Нубия,Сирия, Финикия и др. откъдето внасяли дърво, кожи, роби, суро-Вини и др., а изнасяли различни занятчийски и други произве-

дения. Някои археологически находки доказват контакти и с из-точносредиземноморските центрове от онова време като 0-вКрит идр. В района на Фаюм са намерени гръцки вази от т. нар.

45

тип "камарес", а на о-в Крит са открити египетски предмети.

През епохата на Средното царство били осъществени ши-роки строителни дейности. В Тива бил издигнат голям храм набог Амон. Храмове били построени и на много други места - срав-нително добре запазен храм от онова време се намира край се-гашното селище Дейр ел-Бахри. Дворецът на фараона СенусертШ при Хавара намерил отзвук в гръцките легенди и предания.

В началото на Средното царство вътрешнополитическатаобстановка в страната била изключително сложна и несигурназа фараоните от Х! Тиванска династия. По всяка вероятност пър-вите фараоните имали много противници и провеждали по-литиката си с големи усилия. В един надпис от времето на Мен-тухотеп | се посочва, че той оковал в окови водачите на дветестрани. Различните източници от онова време са твърде оскъд-ни и ненадеждни, поради което събитията от времето на Х! динас-тия са малко известни.

След Ментухотеп | в Египет за около 15 години царувалиМентухотеп Пи Ш, след което властта на Х! династия била пре-кратена. Основната дейност на фараоните от тази династия би-по възстановяването на единната египетска държава и поставя-нето на ново начало на централизация на властта.

Няма достатъчно източници за осветляване на обстоя-телствата при прехода на властта от Х! към ХП династия. В науч-ната литература се срещат различни предположения. Мнозинаизследователи смятат, че вероятно е бил извършен преврат ивластта била поета от други среди. Като известно основание затова обикновено се приема анализът на тронните имена на фа-раоните от двете династии.

При Ментухотепите теофорно се среща името на бог Мон-ту, почитан като основен в новата столица Тива и градовете крайнея. В името на първия фараон от новата ХИ династия Аменем-хет, срещано при още няколко фараона, се използва теофорноимето на бог Амон, който започнал постепенно да се налага катоосновно почитано божество в Тива и в целия Египет от оновавреме. Очевидно е, че двете династии били свързани с различни

жречески среди, а заедно с тях и с различни аристократическипрослойки.

46

чрез"

Потр итрвиавие Ат Заре 1 пагаВии:

т

Мнозина изследователи приемат също основателя на ХИТиванска династия Аменемхет ! (2000 - 1970 г. пр. н.е.) и като "пръвминистър" при последните Ментухотепи, който извършил превратили завзел властта при вероятна липса на наследници или узур-пирал властта при други обстоятелства. В “Пророчество на Не-ферти" са запазени сведения за тези събития, които разкриватборбата на Аменемхет | за власт с други съперници като някойси Сегерсенти и др.

Политиката на Аменемхет | била насочена предимно къмзаздравяване на единството на страната и нейното управление.Той се занимавал главно с вътрешнополитически въпроси порадивсе още острите противоречия между върхушката на жреческитеи аристократическите среди след обединението на страната. Зада завземе властта, вероятно се опирал на някои среди от т.нар. провинциална по отношение на Тива аристокрация.

Едновременно с това Аменемхет | предприел енергичнидействия за ограничаване на властта на номарсите, която биланараснала значително в предходния период поради естествотона политическата обстановка и липсата на силна централна власт.Освен това фараонът отделил внимание и на много други въпросикато определяне на границите между номите, променяни в пред-ходния период при борбите между тях. На много места водилтежка борба и сменял номовата и провинциалната админстра-ция с оглед да отстрани противниците си и да постави доверении верни лица.

При управлението на Аменемхет | започнало усвояванетона района на Фаюмския оазис, който се намирал на запад от

поречието на Нил и бил свързан с реката с голям канал. Изди-гането и развитието на Фаюмския район било свързано с подоб-ряване на иригационните връзки, развитие на земеделието и го-ляма строителна дейност по тези места. Развитието на Фаюмския

оазис станало от този момент основна грижа и на следващитефараони от ХП династия.

В тази връзка дори Аменемхет | пренесъл столицата си отТива по тези места, откъдето по-лесно можел да управлява стра-ната. Мястото на тази столица, наречена Ити-Тауи, не е намере-но досега. Знае се, че била разположена на около 30 км южно от

47

Мемфис. При ХП династия Тива се превърнала предимно в ре-лигиозна столица. Аменемхет | отделил внимание и на укрепва-не на границите на Египет. Той възстановил постепенно и воен-нозавоевателната политика на Египет от предходните епохи къмНубия, Финикия и Сирия.

При царуването на Аменемхет | е известно, че започналоналагането на култа на бог Амон. В Тива бил издигнат голям храмна Амон, в който била поставена статуя на фараона от розовасуански гранит. Много голямо значение получил и култът къмбог Себек, почитан зооморфно ката крокодил, тъй като този култбил много тясно свързан с района около Фаюмския оазис, Аме-немкхет | реставрирал и големия храм на бог Пта в Мемфис. Оттози фараон е останало и поучение към неговия син Сенусерт,чиито текст съдържа важни сведения за много въпроси от дей-ствителността в Египет по онова време.

Управлението на Аменемхет | било прекратено от заговор.Заговорниците успели само да убият фараона, но не се задържа-ли на власт. Преди това на двадесетата година от царуването сиАменемкет | обявил сина си Сенусерт за съфараон и управлявалзаедно с него. Сенусерт бил по време на заговора с войски налибийската граница и с тяхна помощ отстранил заговорниците изапазил властта си като фараон. Аменемхет | бил погребан споредустановената традиция от времето на Старото царство в пира-мида. Тя има квадратна основа със страни около 105 метра ивисочина около 15 метра.

Сенусерт Г (1970 -1936 г. пр. н.е.) продължил успешноукрепването на египетската държава. Той успял да ликвидирапротиворечията и сепаратистичните тенденции в страната. Ре-дица документи показват, че имал абсолютна власт в целия Еги-пет. Положил много усилия за стопанското укрепване настраната. При неговото управление напреднало усвояването на

териториите около Фаюмския оазис. Някои текстове показват,че фараонът се стремял да снабдява страната с полезниизкопаеми и различни минерални ресурси.

Укрепването на египетската държава дало възможност наСенусерт | да започне активна военно-завоевателна политика.Вниманието на фараона било насочено най-напред на юг към

48

ДИР и е ус оодеттавие спа фечефетритнт

«1

со

Фч..

а гстуифа патй:

+. фест

териториите, наричани Нубия, Куш и др. Египетските войски дос-тигнали до третия праг на Ния и завладели златните рудници.Походът на фараона е описан в автобиографията на един от южни-те номарси и в други документи. Впоследствие фараонът предпри-ел и други военни действия на юг. Политиката на юг довела допромяна на административната структура и управлението наЮжен Египет. Запазени са сведения за войни на Сенусерт | ивСинай.

Външната политика на Сенусерт | е засвидетелствана и сактивна дипломатическа дейност. Египетската държава поддър-жала връзки контакти с много страни от Предния Изтоки разви-вала също и постоянна търговия с различни стоки. По онова вре-ме било сложено начало на активни търговски връзки със стра-ните от Източното Средиземноморие, като остров Крит, някоидруги острови и вероятно територии от Мала Азия.

Известное е, че в началото на царуването си Сенусерт |преустроил храма на бог Ра-Атум и възстановил соларните кул-тове в древния религиозен център от времето на Старото царствоХелиополис. По-късно фараонът поставил в Хелиополис два ог-ромни обелиска от гранит. Единият от тях е запазен на това мястозаразена | определил приживе сина си Аменемхет за съ-фараон и осигурил приемствеността на властта, Пирамидата нафараона е построена край тази на баща му Аменемкет | и е сил-

азрушена.та ро еве 1 (1936 - 1902 г. пр. н.е.) поел египетската дър-жава в състояние на голям стопански и политически разцвет.Той управлявал около три десетилетия без войни, тъй като Египетимал много силни политически позиции в съседните страни и

особено в Сирия, Финикия и Палестина. Спокойна била иобстановката с Нубия.

При Аменемхет |! са засвидетелствани големи търговскии други контакти с много градове от тези страни, а през тях и срайони на Северна Месопотамия. Засвидетелствани са и кон-такти с остров Крит. В Египет е намерена т. нар. минойска кера-

мика. Известно е също, че при управлението на Аменемкет |! Еги-пет станал примамлива територия за проникване по пътя на емиг-

4 Древен Изток 49

рацията на много лица от различни страни на Предна Азия.

Според Манетон Аменемхет | бил убит при дворцов заго-вор. Известна е пирамидата на този фараон, изградена от ка-менни блокове в Дахшур, недалеч от пирамидата на фараонаСнофру от М династия. ;

Приемник на Аменемкет || бил синът му Сенусерт П (1902 --1887 г. пр. н.е.). За царуването на Сенусерт |! няма запазени мно-го писмени сведения, Известно е, че управлението му също биломирен период в историята на Египет. Фараонът бил зает предим-но с вътрешни работи. Продължило усвояването на района наФаюмския оазис, което практически било главната дейност вполитиката на фараоните от ХП династия. Сенусерт |! нямал опо-зиция сред провинциалната аристакрация и поддържал добриотношения с управителите на номи.

Погребалната пирамидата на Сенусерт |! се намира крайселището Ел-Лахун. Тя е висока около 15 метра и представлявамного по-малко строително съоръжение в сравнение с пирами-дите от времето на Старото царство. Проучвана е археологичес-ки от Флиндерс Петри. Близо до нея е разкрито и селището нанейните строители с твърде много запазени предмети и различенинвентар (т. нар. Хотеп-Сенусерт - “Сенусерт е доволен", а по-настоящем Кахун).

Приемник на Сенусерт бил Сенусерт 1 (1887 - 1850 г. пр.н.е.). При неговото управление засилването на египетскатадържава достигнало най-висска степен за времето на Среднотоцарство. Най-напред фараонът предприел действия за укрепванена личната си власт и за ограничаване на властта на номоватааристокрация.

Управлението на Египет било преструктурирано. Страна-та била разделена на три района - север, югит. нар. “Глава наюг" в най-южната част на страната около 0-в Елефантина иприсъединените земи от Нубия. Управлението на трите районабило поверено на съвет от старейшини, подчинени на първияпомощник на фараона, т. нар. негов пръв министър.

Сенусерт | предприел действия за укрепване на многострани от живота в Египет по онова време. При неговото управ-ление продължило усвояването и развитието на района около

50

Фаюмския оазис. Фараонът насърчавал търговските връзки иобмена на стоки между нубийското население и египтяните наюжните части на страната,е ша на Сенусерт Ш била извършена широка строи-телна дейност. Тя имала военен характер на юг и граждански ирелигиозен вътре в страната. В южните райони на Египет билипостроени редица военни укрепления, които служели като базаза военните прониквания към Нубия и за отбрана при нахлуванена нубийските племена в Египет. В столицата Ити-Тауи, в нейносъседство, в Тива и в други градове били извършени различнийности.еи от Карнак Сенусерт Ш издигнал голям храм надревното тиванско божество в този район Монту. Твърде истроежи били свързани и с култа към Амон, който нараствал Епридобил общоегипетски характер. Понастоящем са намеренразлични статуи на фараона, които по онова време били разпо-много места в страната.ра укрепил Да и решил основните си вътрешно-политически задачи, Сенусерт ! предприел активна завоевател-на дейност. Войните на Сенусерт |! били най-големи по мащабии значение за целия период на Средното царство. Фараонът 60-дил 4 войни на юг в Нубия и завладял земите до втория праг наНил. Известно е, че воювал успешно и на североизток в Па-аа а И бил погребан в най-голямата пирамида, по-строена в основния некропол на Средното царство край Дахшур.Тази пирамида е твърде разрушена понастоящем и ограбвана вминалото. Проучвана е от Жак дьо Морган в края на ХХ век.Установено е, че страната й в основата била около 107 метра.Царуването на Аменемкет |! и 850 - 1800 г. пр. н.е.) се от-личавало с вътрешно и външно спокойствие след успешните про-дължителни войни на баща му. Освен това е известно, че тойуспешно ликвидирал в началото на управлението си опозициятама на някои от номарсите.1 па елени съдействала за голям подем в страната.Селското стопанство достигнало до значителен напредьк. ПриАменемхет 1! завършило усвояването на района на Фаюмския

51

оазис. По тези места били извършени многообхватни дейностипо пресушаване на терени, строеж на канали и различни другистроителни работи. Там бил издигнат и храм-дворец на местнотобожество Себек, олицетворявано обикновено зооморфно катокракодил.

На много места в страната също било извършено голямостроителство. От това време са известни практически и основ-ните културни постижения в областта на строителството,изкуствата, литературата и др. Аменемхет | построил двепирамиди - в Дахшур и в Хавара.

Източно от пирамидата в Хавара бил построен според еги-петската погребална традиция заупокоен храм на Аменемкет |.Това съоръжение било изключително мащабно и оригинално ивпечатлипо много от античните историци и писатели, като е при-ето за едно от седемте чудеса на древния свят. То е описано отХеродот, Страбон и от други автори и е наречено Лабиринт. Сгра-дата имала три хиляди помещения поравно в подземен и надзе-мен етаж. Проучена е археологически най-напред от флиндерсПетри през 1888-1889. Установено е, че била разположена на 72декара площ. Близо до пирамидата и Лабиринта били разпо-ложени големите статуи на фараона.

Дванадесета Тиванска династия завършила с царуванетона Аменемхет М (1800-1792 г. пр. н.е.) ина неговата дъщеря Себек-неферура (1792 - 1785 г. пр, н.е.). За Аменемхет Ми Себекнеферураняма запазени сигурни сведения,

По време на ХП династия властта на фараоните отново сезасилила и достигнала неограничени размери. През Среднотоцарство Египет бил силна държава с голяма роля в Сввероиз-точна Африка и в района на Източното Средиземноморие.

Египетските фараони извършили големи завоевания къмНубия и други съседни на Египет райони. Едновременно с товате поддържали и активни приятелски и търговски връзки с малки-те и по-големи държавни формации в Палестина, Сирия иФиникия. Укрепването и засилването на египетската държавабило свързано и с широка строителна дейност. Тя имала

предимно военен характер на юг и изток и граждански и религи-озен вътре в страната.

52

Липсата на надеждни източници за онова време не поз-волява да се изясни обстановката в Египет при прехода към уп-равлението на следващата Х! династия и дейността на нейнитепърви фараони. След Х династия централизацията и властта нафарасните отслабнала. Средното царство се разпаднало и за-почнал т. нар. втори междинен период, който продължил около 2столетия. Съществена роля за разпадането на Средното царствоимали и някои други обстоятелства. Към ХП! династия споредМанетон и други източници се отнасят 50 фараона, а към ХМ - 72,което не може да се приме като исторически достоверно.

Около 1750 г. пр. н.е. в страната избухнало голямо въс-тание на недоволни бедни и гладни маси от населението. Обста-новката на вътрешни сътресения и размирици продължила око-ло 4 години и довела до още по-голямо отслабване на властта инейните институции. Скоро след тези събития за Египет се поя-вила нова и неочаквана външнополитическа опасност. От се-вероизток започнали да нахлуват и да се заселват в севернатачаст на страната в района на Делтата многобройни племена.Етническият им произход и характер се свързват най-често сномадските народи от Палестина. Името хиксоси се обясняваобикновено с египетски термини за водачите на тези номадско-пастирски народи.

Мнозина изследователи приемат, че сред разноплемен-ните мигриращи в Египет маси преобладавали главно предноази-атски етноси, сред които имало семити и други народи. В на-учната литература се налага най-често и становището, че "хик-сосите" се намирали на относително по-ниска степен на културноразвитие в сравнение с египтяните.

Нахлуване на "хиксосите" и завладяването на севернитечасти на страната било сравнително продължителен по времепериод от около няколко десетилетия през ХУ!! в. пр. н.е. "Хик-сосите" успели да се настанят и да се укрепят трайно в райснана Делтата на Нил и близките области главно поради голяматавътрешна слабост на разпадащата се египетска държава, коятов много отношения била вече в процес на раздробяване и обосо-бяване на по-малки или по-големи автономни територии.

Постепенно "хиксосите" създали собствена държавна ор-

53

ганизация с център гр. Аварис в източната част на Делтата. Сто-лицата на "хиксосите" Аварис се приема както като новооснованград около 1730 г. пр. н.е., така и като пригоден за столица дре-вен египетски град по онова време.

Египетската и античната историческа традиция отнасятуправлението на "хиксосите" като време на ХУ и ХУ! династия.Уподобяването на "хиксоските" владетели на фарасни по египетс-ка традиция е твърде условно от съвременна научна гледна точка.Известни са със сигурност имената само на 5 “хиксоски" царе.

Ново царство. Господството на “хиксосите” в Египетпродължило около 150 години. През това време то предизвиква-ло различно отношение и реакция от останалите територии и дър-жавни формации в Египет. Египетското население в района наДелтата било изцяло поробено в пределите на създадената хик-соска държава. Областите в северната част на долината на рекаНил били в една или друга степен в зависимост и под хегемони-ята на хиксосите,

Самостоятелно продължило съществуването само на юж-ните територии. Около Тива имало държавно обединение на гру-па номи, което се смята като продължител на египетската дър-жавна традиция. Част от другите южни номи, които били отно-сително самостоятелни, гравитирали около Тива, макар че прилипсата на силна държавна власт често имало и различни похарактер и изява противоречия.

Политическите тенденции за проговане на хиксосите и завъзстановяването отново на цялостта и единството на странатасе засилили в Египет към началото на ХМ! в. пр. н.е. Последнитефараони от ХУП Тиванска династия предприели активна полити-ка на борба с хиксосите и освобождаване на Египет. Известно е,че един от фараоните на ХУН Тиванска династия Секененра доризагинал по време на тези войни.

Борбата с хиксосите се активизирала особено много повреме на управлението на Камесу, който бил последният фараонот ХУП династия. Очевидно силите на малката Тиванска държаване били достатъчни и Камесу се опитал да намери подкрепа средотносително самостоятелните номи и области и да води борба с

хиксосите със съвместни усилия и с по-големи ресурси.

54

зовета:

Действията на Камесу и началото на борбата срещу гос-подството на хиксосите са отразени в различни писмени доку-менти и източници от по-късните епохи. Египетските войски на-влезли в пределите на хиксоската държава и обсадили столица-та Аварис. Камесу не можал да превземе Аварис. Най-често сесрещат обяснения като предположения, че хиксоската диплома-ция раздвижила нубийските племена, които били многовековниегипетски врагове, и така отклонила част от египетските военнисили на юги намалила удара срещу хиксосите.

Камесу не успял да ликвидира държавата на хиксосите.Борбата продължил брат му Яхмос, който го наследил като фа-раон. Яхмос успял да превземе около 1580 г. пр. н.е. Аварис следтригодишна обсада и да прогони хиксосите вън от териториятана Делтата и от останалите области на Египет. Военните дейст-вия на Яхмос и много други събития от онова време са описаниподробно в добре запазената автобиография на един от висшитевелможи на фараона, който носел същото име Яхмос. Ед-новременно с прогонването на хиксосите и ликвидирането натяхната държава Яхмос наложил властта си над почти всичкиегипетски области.

Яхмос | се приема за основател на ХУ! Тиванска династия,с която започва т.нар. Ново царство в Египет след прогонванетона хиксосите и възстановяването на единната централизиранаегипетска държава. Датировката на ХУ1 династия също е предметна различни дискусии. Най-често като начало на династията ивъзстановяването на египетската държава като Ново царство сеприема 1580 г. пр. н.е.

Периодът на Новото царство бил твърде продължителенв сравнение с предходните състояния на обединена египетскадържава като Старо и Средно царство. Той просъществувал око-ло 5 столетия, през което време държавата се управлявала от 3династии - ХУШ, ХХ и ХХ.

По време на Новото царство Египет достигнал най-висо-ка степен в цялостното си културно-историческо развитие. Сто-панските възможности и достиженията във всички области на

занимания и дейности от онова време на древността (като зе-меделие, животновъдство, занаяти, търговия и др.) били най-го-

55

леми и най-значителни. В страната навлезли и стоково-парични-те отношения, което довело до съществени промени в стопан-ския живот и в стопанските отношения.

От тази епоха са запазени голямо количество писмениизточници, сред които и множество литературни, религиозно-ми-тологически и други произведения. На това време принадлежати мнозинството от останките от различни строителни съоръже-ния (главно храмове), открити гробници, различни произведенияна изкуствата и др.

Египет се превърнал по времето на Новото царство в го-ляма и силна държава, която за дълго имала първостепенна ро-ля в държавно-политическия живот в този район на света. Еги-петските фараони имали силна лична власт. Те водили постоян-ни и продължителни войни, като ограбвали съседните народи инатрупали в страната грамадни количества богатства и матери-ални блага, много роби и др.

Египет по Време на ХИШ династия. Фараоните от ХУШдинастия управлявали Египет от 1580 до 1314 г. пр. н.е. Яхмос |царувал в Египет от 1580 до 1557 г. пр. н.е. Той възстановил един-ната египетска държава и предприел успешни мерки за нейнотоукрепване и териториално разширяване. Яхмос ! положил нача-лото на активна политика на завоевания и териториално раз-ширение на Египет. Той водил 3 военни кампании в Нубия и про-никнал в зоната между втория и третия праг на р. Нил. В края нацаруването си водил още една война на североизток във Фи-никия, където изглежда отстранил опасността от прогоненитехиксоси и техните съюзници.

Яхмос | бил наследен от Аменхотеп | (1557 - 1530 г. пр.н.е.). Аменхотеп | воювал в Нубия в района на Вади Халпа междувтория и третия праг на р. Нил. Той предприел успешни военнидействия в страните на североизток и достигнал до бреговете нар. Ефрат, като присъединил към Египет територии от силната поонова време северномесопотамска държава Митани. За тази дей-ност на Аменхотеп | няма запазени писмени и други източници.Известно е, че неговият приемник наследил държава до р. ЕФ-рат, които граници при Яхмос | не били достигани.

56

||

Приемник на Аменхотеп | бил Тутмос ! (1530 - 1520 г. пр. рв.

н.е.). Той продължил завоевателната политика на предшестве-ниците си и проникнал далеч на юг в Нубия до зоната на третияпраг на р. Нил. По-късно достигнал през Палестина и Сирия доСеверозападна Месопотамия, където нанесъл нов удар на Мита-ни и укрепил египетските териториални владения до западниябряг на р. Ефрат. Тутмос | положил началото на активна имащабна строителна дейност в Египет. По негово времезапочвало преустройството на храма на главното божество вТива Амон (т. нар. Карнакски храм) в голям монументаленкаменен архитектурностроителен комплекс. Започналостроителство и на други храмове.

Тутмос 11 (1520 - 1505 г. пр. н.е.) продължил същата полити-ка. Той имал за цел по-скоро да съхрани завладените от пред-шествениците му обширни територии и потушил няколко бунта вНубия и Сирия с необичайна дори за онова време жестокост.Избухването на бунтове и проявата на съпротива в завладенитеземи било резултат от невъзможността на египетската админис-трация да укрепи здраво в управленческо, стопанско и в другоотношение народите от тези земи към египетската държава.

Тутмос |, както и много други фараони от тази династия,нямал синове и определил за свой приемник Тутмос !. Към вре-мето на ХМ! династия продължила древната египетска традицияцарската власт да се предава по кръвен път по майчина линия.Според този принцип носител на царската власт била Хатшеп-сут, родена като дъщеря на Тутмос | и съпруга на починалия фа-раон Тутмос |.

След смъртта на Тутмос |! Египет се управлявал практи-чески от двама владетели, но Хатшепсут установила превес. Тяпоела цялата власт и до голяма степен изолирала от управлени-ето Тутмос Ш. Хатшепсут приела титула фараон и станала главнотовластващо лице в страната, като управлявала самостоятелноЕгипет около 21 години.

Според някои сведения Хатшепсут оженила Тутмос |! засобствената си дъщеря и по такъв начин направила номинира-

ния ст Тутмос И наследник на властта законен наследник. Приналичието на поетата власт от Хатшепсут Тутмос | имал по-скоросамо номинална, но не и реална власт.

57

Промяната в управлението на Египет, която била свогоб-разен дворцов преврат, е обект на голямо внимание в научнитеизследвания и в литературата и се обяснява по различни начини.Характерът на наличните източници е довел до многообразнитези, като най-често промяната се свързва с помощта и подкрепа-та на първожреца и висшето тиванско жречество на Амон, илиобратно - на средните слоеве от населението, а висшето жре-чество поддържало Тутмос Ш ит. н.

Хатшепсут не могла да отстрани напълно Тутмос Ш отвластта, което показва че макар и изолиран, фараонът имал силнаподкрепа, най-вероятно от висшите слоеве на тиванските и еги-петските среди. По време на царуването на Хатшепсут настъпилтраен мир, но без военно присъствие египетската власт и влия-ние в Палестина, Сирия, в Северозападна Месопотамия и в ня-кои области на Нубия бързо отслабвали и египетската държавазагубила тези територии.

Отпадналите територии възстановили самостоятелност-та си и само някои от тях формално се водели като подчинени наЕгипет. С много от тези страни Египет поддържал дипломатичес-ки отношения.

Хатшепсут осъществила голям поход край Червено моредо т. нар. страна Пунт в източната част на Африка. Този походбил под формата на традиционната за Египет военна кампания,но имал предимно търговски резултати и последици. С името наХатшепсут се свързва и построяването на голям храм край Дейрел-Бахри, който се приема като един от шедьоврите на египет-ското храмово строителство. Запазените останки от храма саобект и днес на голям научен и туристически интерес.

Хатшепсут починала през 1484 г. пр. н.е. и Тутмос | полу-чил реално властта в Египет на 21-та година от официалното сицаруване. Според други сведения и научни тези по време на 21или 22 година от царуването си Хатшепсут била свалена от властчрез преврат и убита или прогонена. Тутмос |! станал едноличенвладетел на Египет с помощтта на върховния жрец на АмонМенхеперра-Сенеб и висшия велможа Рехмир.

Първата дейност на фараона била да отстрани цялата ад-министрация и приближени лица на Хатшепсут и да ги замени с

58

уд тен

Часа ристъни Валериан ЕЕ 29.

други. По заповед на фараона името на Хатшепсут било заличе-но от документи и монументи. Като укрепил властта си, фарао-нът насочил вниманието си към възстановяване на загубенитеот Египет територии и практически подновил военно-завоевател-ната политика на предшестващите го фараони от тази династия.

Главна причина за възобновяването на завоевателнатаполитика на Египет бил стремежът към заграбване на богатстваи роби от съседните страни. Разширяването на египетските владе-ния на североизток откривало възможности и пътища за различниконтакти с народите от Месопотамия и Мала Азия. Чрез войнитеи по търговски път се осигурявали възможности за натрупванена различни богатства. Тутмос | получил силна подкрепа от вис-шите слоеве на жречеството и на египетската върхушка, коитобили заинтересовани от тази политика.

Тутмос Ш се насочил първоначално на североизток къмстраните от Източното Средиземноморие. Той осъществил пос-ледователно 17 военни кампании в Палестина и Сирия и успялда ликвидира съпротивата на тези страни и да ги присъедини дозападния бряг на р. Ефрат отново към египетската държава.

Дейността на фараона е отразена в т.нар. "Анали на Тут-мос |", чиито текст е запазен по стените на храма на бог Амон вТива (т. нар. Карнакски храм). Особено подробно е описан пър-вият военен поход на фараона, осъществен през 22-та година отцаруването му (1483 г. пр. н.е.) По-нататък в текста на летописаса отразени най-важните събития от царуването на този фараон.

При първия поход на Тутмос | били разбити обединенитесили на палестинските и сирийските държавни формирования,които изградили коалиция начело с владетелите на градоветеКадеш и Мегидо. Главната битка стнала край град Мегидо (неда-леч на север от съвр. Ерусалим), където египетските войски спе-челипи голяма победа.

През следващите години Тутмос Ш постигнал много другивоенни успехи и постепенно превзел градовете и малките дър-жави във Финикия, Сирия и Ливан. Последният сблъсък на Тут-мос Ш бил със силната държава Митани. Край Кархемиш войскитена Митани били разбити и към 1464 г. пр. н.е. Египет отново зав-

зел териториите до западния бряг на р. Ефрат и наложил вли-

59

янието си върху съседните области на Северозападна Месопо-тамия.

Египетската мощ била призната от почти всички държавиот този район на света по онова време. Завладените и подчине-НИ територии не били напълно окупирани и управлявани прякоот египетската администрация. Тутмос | използвал често практи-куваната по онова време в древноизточния свят форма на по-литическа зависимост. Фараонът оставял подчинените градовеи малки държавни структури в управление на собствените имдотогавашни владетели или в отделни случаи поставял такива.

Тези управници управлявали практически вече от иметона египетския фараон, плащали данък, но имали голяма само-стоятелност. Синовете им били отвеждани като заложници в Еги-пет, където били подлагани на египетско възпитание и след вре-ме връщани за владетели-управници, като подготвени пригоднилица за египетската политика, Тази практика била успешна изЗ-вестно време, но по-късно отново се появили тенденции и опитиза откъсване от египетски контрол и за пълна независимост отЕгипет. При Тутмос и при другите фараони често се налагалоегипетската власт да се поддържа с военни кампании.

Последният етап на завоевателната дейност на Тутмос Шбила насочена към Нубия. Фараонът предприел няколко военникампании и проникнал успешно до земите около четвъртия прагнар. Нил вт. нар. страна Напата на територията на съвр. Судан.В края на царуването на Тутмос |! египетската държава се про-стирала от западния бряг на р. Ефрат до четвъртия праг на р.Нил, чието разстояние било около 2 800 км. Това териториалноразширение на Египет при Тутмос Ш не било достигано никогакакто по-рано, така и през следващите епохи.

Тутмос Ш бил наследен от сина си Аменхотеп |! (1450-1425г. пр. н.е.). Аменхотеп | сближил двата враждуващи лагера отвисшите среди на аристокрацията, свързани с управлението наХатшепсут и Тутмос |. Той запазил положението на висшите вел-можи, действащи при Тутмос 1, и издигнал голяма част от принад-лежащите към кръга на Хатшепсут, които били изолирани по вре-мето на Тутмос И. Имената на мнозина от тях са известни потекстове и монументи.

60

Царуването на Аменхотеп |! се характеризира с продълже-ние на външната политика на предшестващите го фараони от та-зи династия. Аменхотеп |! осъществил няколко военни кампаниина севераизток и достигнал до поречието на река Ефрат. В на-учната литература се срещат обяснения, че след смъртта на Тут-мос Ш някои области в Палестина и Сирия направили опит даотхвърлят египетската власт и Аменхотеп |! потушил бунтовете,както и че тези военни действия били продължение на политика-та на завоевания и ограбване на страните около ИзточнотоСредиземноморие и Северозападна Месопотамия. Писменитеизточници отразяват за първите два похода голямо количествопленници, включително знатни лица и техните семейства, и за-грабени материални блага. Аменхотеп |! укрепил трайно и еги-петската власт в Нубия след завоеванията на Тутмос |.

По време на царуването на Аменхотеп |! политическатаобстановка на североизток от Египет в Предна Азия се промени-ла значително. Силната държава Митани в Северозападна Ме-сопотамия, с която Египет воювал от няколко десетилетия и откоято отнел територии до западния бряг на река Ефрат, от-слабнала. В тази част на Месопотамия се появила нова полити-ческа и всенна сила. Царете на хетската държава от Мала Азиязапочнали да проникват често с войски в Северозападна Ме-сопотамия и в Северна Сирия. Налагането на хетското военно-политическо влияние по тези места създало сериозни опасенияза Египет.

Аменхотеп |! нямал синове и негов приемник бил ТутмосМ (1425 - 1408 г. пр. н.е.). Обстоятелствата около поемането навластта от Тутмос М не са сигурни. Предполага се, че новиятфараон дошъл на власт в законна форма, вероятно по подобиена първите фараони от тази династия. Срещат се ипредположения, че Тутмос |М дошъл на власт с помощта нависшата военна аристокрация и средите, които били привър-Женици на Тутмос .

Тутмос |М водил една война в Нубия и друга в Азия, закоито сведенията са сравнително оскъдни. По време на него-вото царуване политическата обстановка в Предна Азияпродължавала да се променя бързо. Хетите прониквали непре-

61

къснато в Северозападна Месопотамия ив Северна Сирия и всепо-често се настанявали трайно по тези места с големи военнисили.

Попаднала под непрекъснатите военни удари на хетите,държавата Митани потърсила помощ от Египет. Двете страни пре-минали от враждебни към приятелски отношения, които били га-рантирани с династични бракове и по различни други начини.Тутмос М се оженил за митанийска принцеса, от който брак серодил следващият фараон в Египет Аменхотеп |.

Царуването на Аменхотеп (1408 - 1372 г. пр. н.е.) биломирен период в историята на Египет за разлика от политикатана предходните фараони от ХМ! династия. Аменхотеп Ш воювалсамо веднъж в Нубия, където вероятно потушил бунт по тези местаили по други причини. Хетската държава засилила военния на-тиск срещу Митани, която потърсила помощ от Египет. Хетитеизползвали недоволството срещу Египет в Сирия и поддържаликоалиция на местните владетели и управници, насочена срещуЕгилет. Отношенията между Египет и хетската държава бързо севлошили и довели до обстановка на неизбежна война.

Аменхотеп |! провеждал умела външна политика и не бър-зал с война срещу хетите. Той обърнал по-голямо внимание навътрешната политика. По негово време в Египет били построениграндиозни архитектурни постройки. Най-значителни сред тяхбили храмове в Тива, украсени богато с колони, скулптури и др.

Редица изследователи смятат, че при Аменхотеп 1! нас-тъпила промяна на външната политика на Египет. Мирната дей-ност на Аменхотеп |! се обяснява с изтощаването на живите силина страната. В тази връзка се среща и тезата, че фараоните следАменхотеп |! били принудени да поддържат политическото влия-ние на Египет в Предна Азия вече не толкова с военна сила, кол-кото с дипломация и злато.

Приемник на Аменхотеп | бил синът му Аменхотеп М -Ехнатон (1372 - 1354 г. пр. н.е.). Продължителните завоевателни

войни и грабителската политика в чужди и завладени териториипри предходните фараони от ХУ! династия довели до натруп-ването в Египет на много богатства, материални ценности, робии др. Те се разпределяли неравномерно и обогатили неимовер-но много само малка група от върхушката на египетското 06-

62

|ак6|с#

!

щество. За около две столетия най-много богатства се натрупалив храмовете и главно във висшето жречеството на бог Амон вТива. ;

Тиванското жречество на бог Амон било тясно свързанос властта на фараоните, управлението на страната и външнатавоенно-завоевателна политика. Тази връзка имала и силно изя-вен религиозно-идеологически характер. Постепенно жречест-вото На бог Амон се превърнало не само в най-богатата и силнаикономически групировка във върхушката на египетското 06-щество, но ив най-силен политически фактор в Египет.

Аменхотеп М бил първият фараон от ХУШ династия, койтоосъзнал, че жречеството на бог Амон в Тива определяло и ръко-водело управлението и политиката на страната. Макари всичкода се осъществявало от името на фараоните, те били практичес-ки зависими от тиванското жречество на бог Амон. Аменхотеп |Мрешил да промени тази система, като прекъсне или намали сил-ната роля на тиванското жречество и възстанови напълно едно-личната власт на фараона и единодържавието в страната,

Същността на борбата на Аменхотеп |М срещу тиванскотожречество на бог Амон намерила израз в голяма религиозна ре-форма, която фараонът осъществил. Реформата на фараона има-ла за цел да замени древната традиционна форма на многобожиес нов култ към единен слънчев бог. По този начин реформатабила насочена срещу култа към бог Амон и неговото жречество.

Аменхотеп |М използвал неравнопоставеността на отдел-ните жречески среди и противоречията между висшетожречество на бог Амон в Тива и провинциалното жречество на

другите египетски богове. Фараонът потърсил първоначалноподкрепата на жреческите среди от Северен Египет, къдетоглавно в Хелиополис и Мемфис от дълбока древност доминираликултовете към единно слънчево божество.

Аменхотеп МУ приел една от синкретичните форми на един-но слънчево божество от Хелиополис Ра-Хорахте (бог Ра синкре-тизиран в едно с бог Хор като бог на двата хоризонта, т.е. изток-запад). Аменхотеп М се обявил за първожрец на Ра-Хорахте инаредил да започне строителството на огромен храм на това 60-жество в столицата Тива, който от времето на Х! династия от

63

Средното царство била главното средище на култа към бог Амонв Египет, Това бил първият етап от реформата на Аменхотеп |М.

Дейността на фараона предизвикала недоволство и опо--зиция от страна на тиванското жречество на бог Амон. Съпро-тивата на жречеството на бог Амон дала повод на Аменхотеп Мда предприеме по-твърда политика. Той забранил култа на Амони цялата система на многобожие. Името на бог Амон и на другиегипетски богове били заличени от монументи, надписи и др.

С тази дейност на фараона започнал вторият етап на ре-лигиозната реформа. Аменхотеп |М се отказал от култа към Ра-Хорахте и издигнал като основен за цялата страна култът къмбог Атон, който също бил древен северноегипетски култ. Атонбил един от вариантите на единен и върховен слънчев бог. Амен-хотеп М променил естествена и собствено си име със забранатана култа към бог Амон и приел ново име - Ехнатон (Блясък наАтон).

Силните позиции на жречеството на бог Амон в Тива нало-жили фараонът да премести столицата си. По негова заповедбил изграден за по-малко от 3 години нов, модерен за времетоси и добре устроен град, наречен Ахетатон (Хоризонт на Атон),разположен по средата между Тива и Мемфис, където билапреместена столицата.

Успехът на реформата и борбата на Аменхотеп М-Ехнатонс тиванското жречество на бог Амон били изключително труднаи сложна дейност. Ехнатон заменил постепенно цялата сиуправленска администрация. Дворцовата аристокрация, коятотрадиционно заемала ръководни длъжности и имала голямоучастие в управлението на страната, била свързана с жречество-то на бог Амон, поради което била отстранена от властта.

На нейно място и по нивата на управленската админис-трация по-надолу Аменхотеп |М- Ехнатон поставил нови лица, най-вероятно от средите на средните слоеве на египетското общест-во. Новата администрация заела ръководно място не по силатана произхода и правата, които той налагал, а по волята на фара-она. Съдбата и положението на тези лица зависели от тяхнатаслужба към фараона. С помощтта на тази нова администрацияАменхотеп М-Ехнатон разпространил култа към бог Атон в цяла-та страна.

64

вс. 4

+4

Жречеството на бог Амон и неговата тиванска върхушкаоказали активна съпротива на реформата на фараона Аменхо-теп М-Ехнатон. Тези среди били тясно свързани както със столич-ната, така и с провинциалната върхушка на египетското общест-во. Те имали и традиционно силно влияние и сред другите по-нисши слоеве от египетското население. Недоволството на тезисреди и борбата им срещу фараона имали различни изяви. Обра-Зувани били заговори срещу Аменхотеп |М-Ехнатон, при един откоито бил направен опит за убийство на фараона.

Религиозната реформа на Аменхотеп |М-Ехнатон не даланапълно искания от фараона резултат. Мощта на тиванското жре-чество на бог Амон и върхушката на египетското общество билиобуздани до известна степен само докато фараонът бил жив иуправлявал страната. Приемниците на Аменхотеп |М-Ехнатон не

„ могли да запазят постиженията на реформата и да продължат

същата религиозна и вътрешна политика.Реформата на Аменхотеп |М-Ехнатон има обективно-ис-

торически много голямо значение, Тя се приема като един от

най-интересните периоди от египетската история. Реформатапредставлява не само епизод от историята на египетската рели-

„ Гия и опит за налагане на монотеизъм, но и разкрива важни въ-

проси от системата на развитието на държавния живот, на еги-петската монархия и на личната власт на фараона.

Цялостната религиозна реформа на фараона АменхотепМ-Ехнатон е предизвикала продължителен голям интерес в на-

„ учните изследвания. Реформата е отразена в богата по коли-

чество и съдържание научна литература с множество различниобяснения и тези.

Много изследователи приемат, че реформата на Аменхо-теп |М-Ехнатон имала и много други цели и задачи, Включванетона обширни територии с множество племена и народи в пре-делите на египетската държава и външната политика на Египетналагали търсенето на по-разбираем и възприемлив религиозенмодел. Религията по онава време имала важна роля като идео-Логия и форма на културно влияние.

Култът към единен слънчев бог бил по-понятен и прием-лив за множеството разноезични и разноплеменни маси в

5 Древен Изток 65

сравнение с култовете към традиционните древноегипетскибогове, които изглеждали по-абстрактно и неясно за хората отонова време - например култът към бог Амон бил свързан съссложни теологично-доктринни представи, които не били всъответствие с типологията на религиозното мислене и представина другите съседни племена и народи.

При управлението на Аменхотеп М-Ехнатон във външно-политическо отношение имало относително спокойствие. Фара-онът бил зает приоритетно изцяло с реформата и с вътрешно-политическите проблеми. При създалата се обстановка в стра-ната фараонът не водил войни, но и не отделил внимание къмполитическите и военни проблеми, които налагала обстановка-та в египетските източносредиземноморски владения.

Причините за тази политика на Аменхотеп М-Ехнатон неса съвсем ясно проучени. Вероятно е те да са обуславяни от ня-колко обстоятелства като: 1) поради обстановката в странатаАменхотеп М-Ехнатон не е имал възможност за активна външнаи военна дейност, 2) именно поради обстановката в страната нее искал да рискува с военни действия, тъй като военните кампа-нии неотменно е трябвало да се осъществят с тези среди, с коитофараонът водел остра и тежка борба, и 3) подценил е военно-политическото положение, което е най-малко вероятно.

Отслабването на египетското военно присъствие в Сириябило използвано от хетите и те унищожили държавата Митани.Хетите стигнали до Северна Сирия и завладяли няколко среди-ща, които били във владение и зависимост от Египет. На ,юг отСирия в Палестина избухнали няколко бунта срещу Египет.

По подобие на първите фараони от ХУП! династия Амен-хотеп М - Ехнатон също нямал синове от първата си съпруга Не-фертити. Той определил за свой приемник съпруга на една отдъщерите си. След смъртта на Аменхотеп |М-Ехнатон новият фа-раон а известен под името Семенкара (предполагаемо 1354 -1350 г. пр. н.е.). Смята се, че Семенкара и съпругата му се вър-нали към култа на Амон и вероятно това е една от причините затвърде краткото му царуване и за ранната му смърт.

Негов приемник станал друг зет на Аменхотеп М-Ехна-тон, известен с името Тутанхатон (предполагаемо 1350 - 1341 г.

66

фест са

„ пр. н.е.), Произходът на този фараон не е установен със сигур-

ност. Има известни основания да се приема, че бил внук на Амен-хотеп и зет на Аменхотеп |М-Ехнатон. Той бил женен за дъще-рята на Аменхотеп М-Ехнатон Анхесенпаатон, наречена по-късноАнхесенамон. Фараонът бил твърде млад, на около 9 години.Смята се също, че бил под влиянието на един от висшите велмо-жи и военни Ай, номиниран по-късно за негов съфараон и нас-ледил го след ранната му смърт.

През първите 3 години от царуването на Тутанхатон управ-лението на страната се осъществявало от вдовицата на Амен-хотеп |М-Ехнатон Нефертити, която се стремяла да запази ре-

“ формата и да продължи същата политика. След около 3 години

неизвестно по какви причини младият фараон се преместил встарата столица Тива и променил името си от Тутанхатон на Ту-танхамон, което е свидетелство, че преминал подобно на Се-менкара към култа на Амон. Вероятно младият фараон е бил при-нуден да утвърди тази политика под диктат на Ай и средите око-ло него.

Обикновено се приема, че именно по време на управ-лението на Тутанхамон религиозната реформа на Аменхотеп |М-Ехнатон била отменена и култът към Амон бил възстановен поднатиска на тиванското жречество. Настъпила реставрация и наВсички стари култове, засегнати с реформата на Аменхотеп |М-Ехнатон. След като извършил тези дейности, Тутанхамон същопочинал неочаквано на около години след 9-годишно царуване.

Гробницата на фараона Тутанхамон е сред най-големитеархеологически открития за историята на древния Египет. Тя енамерена през 1922 г. от Хауард Картър и лорд Кърнарвон а6-солютно непокътната. В нея били поставени огромно количествопредмети, вещи, украшения, останки от дрехи и материали отразлично естество. Намерените находки отразяват нивото наразвитието на художествените занаяти в Египет от онова време,което се смята за апогей в културната история на страната и сенарича често в литературата Амарнски период по името на Телел-Амарна, където е открита столицата на Аменхотеп М- Ехнатон

Ахетатон.

Приемник на Тутанхамон станал Ай (предполагаемо 1341--

67

1337 г. пр. н.е.) поради брак с вдовицата му. При царуването наАй главна роля в управлението на страната имал Хоремхеб, койтобил един от висшите военни лица. Смята се, че именно с неговапомощ Ай станал фараон. След смъртта на Ай Хоремхеб взелвластта, макар, че нямал права на престола, вероятно с помощтана жречеството на Амон.

Манетон поставя Хоремхеб като последен представителна ХМ! Тиванска династия (предполагаемо 1337 - 1314 г. пр. н.е.).В действителност Хоремхеб не принадлежал към тази династия,нито кръвно-родствено, нито по линия на брак и други връзки иоснования. Поради тази причина Хоремхеб често се определя влитературата и като основател на новата Х!Х династия, към коятопринадлежали следващите фараони. За Хоремхеб се знае, чепроизхождал от фамилия на номарси, т.е. от върхушката на про-винциалната аристокрация. Той направил бърза военна карие-ра, като при Аменхотеп |М-Ехнатон бил началник на стрелците(род войска по основа време), а при Тутанхамон и Ай бил главноко-мандващ. Макар и да бил тясно свързан с последните предста-вители на ХУШ династия, след като станал фараон, той подложилфамилиите и близките им на преследване и гонение.

При Хоремхеб настъпила пълна реставрация на старитепорядки и били отменени всички изменения, свързани с рефор-мата на Аменхотеп М - Ехнатон. По негова заповед жителите наАкетатон били преселени, а градът бил разрушен и засипан спясък. Името на Ехнатон и на неговия бог Атон било заличено отвсички документи и монументи. Във външно-политическо отно-шение Хоремхеб не предприел никакви действия. Независимоот това той реорганизирал и заздравил армията,

Египет по време на ХХ династия. Хоремхеб определилприживе за свой приемник един от приближените му висшивоенни, който станал фараон под името Рамзес 1 (1314 - 1312 г.пр. н.е.). Рамзес | произлизал от фамилия на военни и достигналдо същите титли, кавито имал и Хоремхевб, преди да стане фараон.Рамзес | поверил властта на сина си Сети като съфараон. Сети |управлявал самостоятелно Египет от 1312 до 1298 г. пр. н.е.

По време на царуването на Сети | била подновена военно-завоевателната политика на Египет на североизток, която била

68

прекъсната за продължително време с обстановката при Амен-хотеп |М-Ехнатон и при неговите наследници, когато приори-тетните проблеми били вътре в страната, свързани с провеж-дането на реформата и нейната отмяна.

Сети | успял да възстанови до голяма степен позициите ивлиянието на Египет в земите на североизток до Сирия. По него-во време Египет отново се превърнал в голяма военно-полити-ческа сила в този район, но резултатите от времето на Тутмосне били достигнати. Египет имал вече твърде много проблеми вПалестина и Сирия, където под влияние на хетите се поддържа-ли силни антиегипетски настроения и се формирали коалиции отместните владетели, които вдигали чести бунтове.

При Сети |! за Египет се появила нова опасност. Спокойна-та от времето на Старото царство западна граница с Либия стана-ла източник на чести конфликти и заплаха за война, поради нахлу-вания на древните либийци към египетските територии. Сети | неуспял да отдели достатъчно внимание на опасността от Либия.Хетите започнали активно военно проникване в Сирия, която поонова време била практически подчинена египетска територия.Сети | успял да спечели една победа над хетите, но тяхното нас-

. тъпление продължило и те се установили до един от основните

центрове на централната част на Сирия гр. Кадеш, разпложенна река Оронт.

Сети | бил наследен от сина си Рамзес | (1298 - 1232 г. пр.н.е.), който поел властта твърде млад. Съперничеството с хетитеза господство в Северна Сирия и стремежът на Египет да въз-станови позициите си по тези места довели до нова война.

На петата година от царуването си Рамзес |! предприелголяма военна кампания срещу хетите в Северна Сирия. Спореднякои източници египетската войска наброявала около 50 000души. Сблъсъкът с хетите станал непосредствено край град Ка-Деш. Хетите заблудили египтяните, че напускат с бягство града.Египетското командване решило незабавно да овладее свобод-ния град, който представлявал силна за онова време крепост. Тодопуснало тактическа грешка, като разделило египетската войс-Ка на 4 самостоятелни и откъснати един от друг отряда. Хетските

войски се завърнали внезапно, обградили авангардния египетскиотряд чрез изненадващ маньовър и го разбили.

69

В такава обстановка последователно на бойното поле при-стигнали следващите два отряда от египетските войски, коитосъщо били разбити. Фараонът Рамзес | и около 300 души билиобкръжени и обречени на гибел или плен. Хетите се заблудили,че това е целият египетски състав, и не забелязали пристиганетона последния ариергарден отряд. Този отряд не бил достатъченда обърне сражението. Той успял само да пробие с изненадахетския обръч, да проникне до обградения фараон и да го изтеглис малка част от оцелелите край него. С бърз ход остатъците отегипетските войски се насочили на юг далеч от хетите.

След връщането на Рамзес |! в Египет битката при Кадешбила представена като нова крупна победа на младия фараон.Била написана поема, която възхвалявала победата на РамзесН, чийто текст е запазен и се свъзва с авторството на жрецаПентаура.

След войната с хетите Рамзес потушил и бунтове в Си-рия, като запазил египетската власт по тези места. Скоро следтова в политическата обстановка на Предна Азия настъпилиотново съществени промени. Все по-осезаемо нараствала сила-та на древната асирийска държава, разположена в Северсизточ-на Месопотамия. Военното проникване на Асирия към Северо-западна Месопотамия и Северна Сирия станало реална заплахаи за хетите, и за египтяните. Появата на нов съперник довела доуреждане на отношенията и противоречията между египтяни ихети. Запазен е мирният договор между Рамзес | и хетския царХатушил 1, сключен след битката при Кадеш. Подобряването наотношенията с хетите било закрепено и с династически брак.Рамзес |! се оженил за хетска принцеса.

Името на Рамзес |! се среща и на някои по-ранни мону-менти, което предполага, че този фараон е присвоил за собстве-на прослава произведения на предшествениците си. Рамзес |!царувал сравнително твърде дълго в Египет, през което времемного от преките му наследници починали. Приема се, че билнаследен ст тринадесетия си по възраст син Мернептах (1232 -1212г. пр. н.е.). Мернептах воювал успешно с Либия. Той воювали на североизток, но данните за тази му дейност са твърде не-достатъчни.

70

По време на царуването на Мернептах за Египет се поя-вила нова опасност. От север през морето в района Делтата нар. Нил проникнали първите вълни от т. нар. "морски народи". Еги-петските войски успели да отблъснат тази опасност в битка чакпри Мемфис на юг.

Проблемът с т. нар. “морски народи" е един от най-значи-мите и актуални в научно отношение, който все още няма напълнозадоволително научно решение. В последните столетия на || хил.пр. н.е. в източносредиземноморския басейн и прилежащите муголеми територии на древния Изток настъпили съществени раз-мествания и движения на етнически маси. Тези миграционнипроцеси засегнали много страни и народи и довели до същест-вени промени в цялостното културно-историческо развитие потези места.

Липсата на достатъчно писмени източници за тези проце-си не позволява изясняването както на конкретните етноси в от-делните случаи, така и на много други важни въпроси, Приемасе обикновено, че разместваните етнически масиви често билисмесени от множество племена, включително понякога и от

. разнороден състав. Мнозина изследователи са на мнение, че

миграциите от тази епоха били тясно свързани и с етногенеза иразселването на индоевропейските народи. С тези процеси обик-новено се свързва и неочакваното унищожаване на хетскатадържава. Наименованието "морски народи“ е събирателно и епрактически само научен термин.

За Египет е известно според местните източници, че средпроникналите по тези места племенни маси се среща и име, отъж-дествявано от езиковедите с т. нар. "данайци". Тези етноси сапознати в литературата и като “ахейци" за юга на Балканскияполуостров. В египетските писмени документи са засвидетел-ствани няколко прониквания на "морски народи", които в отдел-ни случаи се задържали и твърде продължително в северните мутеритории. Освен при Мернептах, “морски народи“ в Египет сазасвидетелствани и по времето на фарасна Рамзес |! от същатаХХ династия.

След Мернептах започнал упадък на египетската държа-ва от епохата на т. нар. Ново царство. Следващите фараони от

?

ХХ династия Сети |, Аменмес, Мернептах | идр. не са свързанисъс съществени събития в запазените източници. Честите нах-лувания на индоевропейски и други племена и постепенното инепрекъснато отслабване на централната власт обусловилиначалото на процесите на разпадането на египетската държава.Отслабването на Египет било използвано и от либийскитеплемена, които започнали да нахлуват постоянно по долинатана река Нил.

Началото на ХХ династия било поставено от фараона Сет-нах (1200-1998 г. пр. н.е.). Той царувал около 2 години, но успялда заздрави централната власт и да възстанови реда в държавата.Тази политика била продължена и от сина му Рамзес | (1198 -1167 г. пр. н.е.). Рамзес |! реорганизирал и заздравил войската.Привлякъл големи контингенти чуждестранни наемници, главноот Либия и с тяхна помощ воювал с "морските народи", срещукоито постигнал успех,

Управлението на Рамзес | било последният период навоенна сила на египетската държава. В края на царуването муобстановката в Египет се изострила твърде много, В странатаизбухнали бунтове и въстания. Рамзес | бил убит при заговор,вероятно с участие на твърде приближени до него родствениции други лица.

След Рамзес | упадъкът на Египет продължил постепен-нои по време на следващите фараони от ХХ династия, които носятобикновено името Рамзес и династията се нарича “Рамесиди”.Централната власт отслабнала значително и се нарушила сис-темата на управлението на страната. Често избухвали бунтове иразмирици, които били потушавани с големи жестокости.

Късен Египет. След края на ХМ! династия ролята изначението на жречеството в цялостния живот на Египет се уве-личили още повече. В края на ХХ династия Херихор, който билвисш военен велможа, провъзгласен за първожрец на бог Амонот фараона Рамзес Х!, заграбил държавната власт и се обявилза фараон. След като Херихор станал фараон, истинският фараонРамзес Х! изчезнал при неясни обстоятелства и годината насмъртта му е неизвестна. Херихор поделил властта и управление-то на страната с друг висш военен велможа. Египет бил разде-

72

лен на две части: на юг управлявал Херихор, а на север - Смендес.След смъртта на Херихор Смендес основал новата ХХ! династия,наречена в литературата "жреческа", която управлявала страна-та от 1085 до 950 г. пр. н.е.

От времето на ХХ! династия ролята на либийските наем-ници и военачалници във войската и в управлението на страната. се засилила твърде много. Постепенно либийците завладели|. властта ис тях се свързва следващата ХХ династия, фараонитеот която управлявали Египет от 950 до 730 г. пр. н.е. Основател на. тази династия бил Шешонк |. Той е известен от различни източ-ници, включително и от Библията, с войната в Палестина и пре-вземането на Ерусалим, където по онова време царувал Ровоам.Като либийски се определят и следващите 2 династии.

Отслабването на египетската държава довело до управ-. ление на страната и от етиолска династия. След ХХ династия еги-

петските държавни формации загубили напълно властта и кон-“ трола в Нубия, Куш и над другите територии на юг. Постепеннопо тези места се формирали различни държавни структури. Око-ло 730 г. пр. н.е. царството в Куш се засилило значително. Един"от неговите владетели Пи (известен и като Пианхи) се възполз-вал около 715 г. пр. н.е. от вътрешната обстановка в Египет иовладял властта в страната. От това време започнал т. нар. пе-риод на ХХМ Етиопска династия, която управлявала Египет дооколо 664 г. пр. н.в.р Последният фараон от тази династия Тахарка трябвалода води тежки войни с нахлуващите в Египет войски на Асирия.“ Тахарка претърпял поражение през 671 г. пр. н.е. от асирийскияцар Асархадон. Няколко години по-късно асирийският цар Ашур-банипал проникнал на юг до Тива и ограбил града.

С тези събития завършило управлението на ХХУ Етиопска„ династия. Асирия не могла да установи военна хегемония в Египет.„След оттеглянето на асирийските войски властта преминала вномарсите от град Саис в Северен Египет. Те се водят като фа-Раони от т. нар. ХХУ| Саиска династия (664 - 625 г. пр. н.в.).

През 525 г. пр. н.е. Египет бил завладян от персите, с кои-То се свързва ХХУП династия. Персийската власт отслабнала за

Кратко и Египет бил отново самостоятелна държава до голяма

73

степен по време на ХХУ!! династия, която също била саиска.Следващите две династии нямали никаво съществено значениеи Египет отново попаднал изцяло под властта на персите, чиетоуправление се води като ХХХ! династия.

След унищожаването на персийската държава от Алек-сандър |! Македонски Египет попаднал вече в сферата на другидържавнополитически конфигурации. С Александър |! и неговитеприемници се свързва ХХХИ династия, а управлението насъздадената елинистическа държава от Птолемей до Клеопатрасе води в литературата като време на ХХХ! династия, след коетопрез 30 г. пр. н.е. Египет бил завладян от Рим и превърнат впровинция.

3. СТОПАНСКИ, ОБЩЕСТВЕН И ДЪРЖАВЕН ЖИВОТ

Египетските градове. Основна организационна фор-ма на живот в Египет била общината, наричана най-често в лите-ратурата с определенията териториална, водоземлена, селска идр. Общината се обособила и утвърдила в предходните епохи. Тязапазила архаичния си характер през следващите историческиепохи и била свързана с множество функции. Главна причина запоявата и съществуването на общината и за запазване на първо-началните й форми на организация били функциите, свързани споливното земеделие. В общините чрез едни или други колек-тивни органи, а впоследствие и чрез различни административнилица се решавали широк кръг въпроси на стопанския живот, проб-леми на собственост и владение, семейно право, съдебнидела и др.

В тясна връзка с общините се сбособили и развили древ-ноегипетските градове. Общината представлявала практическисистема от група селища, обединени по икономически интересии обстоятелства около едно средище. Този център се определяпървоначално като градски, независимо че все още нямал 06-лика на понятието град от по-късните исторически епохи.

Селищните системи на определена по-малка или по-голя-ма територия се обединили с течение на времето в по-голямо

74

териториално единство по същите причини. Естествено било ед-но от средищата-центрове на общините да се превърне в центърина по-широкото териториална обединение, което в литературатасе нарича с термина ном от времето на гръцката историография.

В Египет възникнали и се обособили още през додинас-тичния период 42 нома и те останали толкова и през следващитеепохи - 20 за Долен (Северен) и22 за Горен (Южен Египет). Наредс това се запазило и постоянното традиционно деление настраната на Северен (Долен) и Южен (Горен) Египет. Градоветев Египет били разположени главно по крайбрежията на река Нил.

За няколко хиляди години Египет имал практически двеоснавни столици - Мемфис и Тива. През отделни периоди ст вре-ме като столици при едни или други обстоятелства се използвалии други градове като Абидос, Ити-Тауи, Ахетатон при царуването

на Аменхотеп |М-Ехнатон и др.

Сред другите центрове на номи и големи средища, пре-раснали в значими за онова време древноегипетски градове, по-„изявено значение имали няколко десетки градове, които наме-„ рили отражение в писмените източници и различните монументи„и паметници. Те имали различна роля и съдба в историята на„ египетската държава през отделните епохи. Някои от тях се пре-върнали в крупни за онова време центрове в цялостния дър-жавнополитически, културен и религиозен живот, докато други

“ имали периферно значение в провинциалната обстановка на

египетската държава.

Имената на древноегипетските градове се срещат в на-учната литература с много голямо разнообразие. Не се изпол-зват строго определени принципи, поради което някои от тях сенаричат с древните им имена, адаптирани в съвременни право-

„ писни форми и произношения. Много градове се наричат с име-

ната, които са известни от гръцката историческа традиция или сИмената на съвременните градове и селища, разположени натяхно място или в близост до тях, като в двата случая размина-ването с истинските наименования е голямо. Сведенията за от-„ делните градове са твърде недостатъчни.

В най-южната част на Египет били разположени градоветеЕдфу, Нехен, Нехеб, Та-Сни (съвр. Есне) и др. На север от Та-

75

Сни, приблизително в централната част на Южен Египет, близоедин до друг били разположени 4 града: Хермонт, Тива, Медамуди Тод.

Тива е наименование, дадено от древногръцките истори-ци на столицата на Египет от времето на Средното и Новото цар-ство, както ив по-късни периоди. В египетските текстове за Тивасе срещат различни имена - “Южен град” и др. Градът бил раз-положен на двата бряга на река Нил. Основното градско среди-ще било на източния бряг, където днес се намират известнитеКарнак и Луксор. В тази част на града се намирали и резиденци-ите на отделните фараони, които естествено били различни замногото столетия. На западния бряг се намирала т. нар. "Долинана царете и цариците". Там били изградени множество погре-бални съоръжения и гробници на фараони, висши велможи ивърхушката на египетската аристокрация. В този район имало изаупокойни храмове.

Важен град непосредствено на север от Тива бил Коптос.Не много далеч от Коптос по течението на реката се намиралТентюра (Дендера). Още по на север по течението на реката назападния бряг били разположени близо един до друг Абидос иТинис. В същата последователност се намирали още два града:Панополис (гр.Град на Пан") и Антеополис (гр. "Град на Антей",егип. Тебу). На север от тях бил Ликополис (гр. "Вълчи град", съвр.Асиут). По-далеч на север бил разположен град Шмун, наричанот гърците Хермополис (гр. "Град на Хермес"). По-надолу по те-чението на реката се намирал Нинсу, известен обикновено с гръц-кото си име Хераклеополис (гр. "Град на Херакъл”).

С Хераклеополис свършвала долината и започвала Дел-тата на река Нил. В нейното начало в южната част на западниябряг на реката бил разположен град Мемфис, недалеч от съвр.Кайро. Името Мемфис е от по-късно време. Градът имал приегиптяните много други имена, които означавали: “Везните надвете страни", “Бялата Стена”, " Душата на бог Пта", "Живот надвете страни” и др. Този град станал първа столица на Египет повреме на Старото царство. Мемфис останал в протежение наоколо три хиляди години един от най-големите и важни градовев Египет, административен, културен и религиозен център.

76

В Делтата на река Нил били разположени твърде многоградове: Иуну (гр. Хелиополис, - "Град на слънцето"), Исеум, Бу-сирис, Саис, Танис, Бубастис, Бехдет, Буто и много други.Главният град при Фаюмския оазис бил Шедит.

Египетската държава. Египетската държава се опре-деля често в литературата като типична древноизточна деспотия.Та представлява по същество монархия, при която върховнатавласт била на фараоните. По онова време нямало никакви гле-менти на законова уредба на държавата. Според съотношение-то на силите в страната отделните фараони имали една или другапо сила власт и решавали всички въпроси от държавно значениеобикновено изцяло самостоятелно. Практикуваните понякога съ-вети, съставени от лица от дворцовата аристокрация, заемащиразлични длъжности по волята на фараона, нямали същественозначение за вземане на решения в управлението на страната.

Редица особености от държавния живот и управлениетона страната се разкриват от най-различни документи от отдел-ните епохи като например т. нар. "Поучение на Рехмир" и многодруги текстове. В периодите на централизация на държавата повреме на трите царства властта на фараоните нараствала твър-

де много и не се ограничавала по никакъв начин. Закони и правен

порядък дълго време не съществували. Съдебното дело серазвило постепенно. То било основано най-напред по-скоро натрадиция и на други особености, чрез които се осъществявалаволята на управленските среди от висшите слоеве на египетскотообщество. Закони в Египет се появили в по-късните епохи.Цялата власт в страна в съвременните разбирания катоизпълнителна, съдебна, военна, религиозна и т.н. била в ръцетена фараоните. Египетските царе-фараони били собственици нацялата държава с всички нейни природни и стопански ресурси.Те се разпореждали по своя воля и с хората в страната. Всичкидействия в страната и извън нея се извършвали от името нафараоните. При липсата на закони, разпоредбите и преценкитена фараоните или на администрацията от различните нива има-ли единствено съществено значение.Пропагандно-идеологически се налагала идеята, че власт-та и личността на фараоните имали свръхестествен характер и

?7

били обожествявани. Постепенно фараоните се обявявали за си-нове на боговете.

Тронните имена на фараоните били съставени от пет части,Първата давала името на фараона като въплъщение на бог Хор,втората - като въплъщение на богините-владетелки на Северени Южен Египет, третата отново била свързана с бог Хор, катофараонът се представял като “златен Хор", четвъртата била само-то лично име на фараона, а петата обикновено посочвала син накой бог се явява фараонът.

От времето на Старото царство египетските фараони билисвързани с изключително богата и ефектна ритуална символика.Те носели различни корони. Горният (Южен) Египет имал бялакорона, а короната на Северен Египет била червена. Имало исвоеобразна "двойна" корона, която символизирала обедине-нието на страната. Най-често короните били във формата наслънчев диск, като при това положение се свързвали с боговетеАтум, Ра, Амон и др. Соколът на короната бил символ на юга настраната, докато змията (главно във вид на кобра) символизира-ла Северен (Долен) Египет. Фараоните носели и специални скип-три и други ритуални и символични атрибути и др.

В обстановка на силно развит религиозен живот и нискообразователно и интелектуално състояние на огромните маси отнаселението по този начин се обяснявала властта на фараонитеи се ограничавали евентуални съпротивителни действия срещутях. Идеологията на обоготворяване на фараоните и на тяхнатавласт била прокарвана организирано чрез множество тържест-вени религиозни церемонии, ритуали и празници.

Фараоните действали и решавали самостоятелно, но напрактика се нуждаели от помощници, които подбирали от висшитепрослойки на аристокрацията. Най-близките до фараона по-мощници формирали т. нар. централна администрация. Тя се ръ-ководела практически от най-довереното лице на всеки фараон.Длъжността на първия помощник на фараоните може да се упо-доби условно на своеобразен "пръв министър". Древноегипетско-то наименование на тази длъжност се използва по-рядко в лите-ратурата поради сложностите във фонетичната адаптация присъвременните езици. В по-старата литература са използвани и

78

неудачни и несполучливи модернизми като "везир" и др.

Функциите на тези високопоставени длъжностни лица прифараоните били твърде многообразни. Те не били регламентира-ни по никакъв начин и зависели от фараоните и конкретната 06-становка във всяко време, тъй като рязко разделение на дейнос-тите в административното управление не съществувало. Споредзапазени писмени документи такова длъжностно лице се занима-вало с функции и дейности на градоначалник на столицата, съдияна голямата порта на двореца, началник на тайните на фараона,командващ войската, управител на юга и севера на страната,управител на дома на златото и среброто (т.е. финансите) и др.

Тези лица се подпомагали от голям брой чиновници и пи-сари от различни рангове и нива. Централната администрацияпри фараоните и в управлението на отделните номи била тясносвързана и с формираната по онова време жреческа аристо-кратична върхушка.

По времето на Старото царство Египет се превърнал всилно централизирана държава. Въпреки това дуалистичният ха-рактер на обединения в една държава Египет не бил ликвидирани традиционното деление и противопоставяне между севера июга се запазило. Обособените от предходните периоди номи сезапазили и продължили да съществуват като основни админис-тративно-управленчески области.

Управлението на номите било по време на трите царствапод контрола на фарасните. Те назначавали първоначално тех-ните управители, които в литературата се приемат като номарси(от гр. "ном" - област, окръг и "архо" - управлявам). Номарситеосъществявали организацията на управлението на номите и наз-начавали управители на отделните градове и селища, админис-трацията от чиновници, писари, надзиратели и други лица. Почтивсички фараони от времето на Старото царство се разпореж-дали неограничено във всеки от номите.

По-късно през следващите епохи в номите се обособиламестна номова аристокрация, чиято роля и положение в държа-вата се увеличавали все повече и постепенно довели до относи-телна обособеност и самостоятелност от централната власт. Те-зи особености имали различен характер и изява през отделните

79

епохи и зависели от много фактори, включително и от центра-лизацията и силата на централната власт.

Важна роля в организацията на египетската държава има-ла войската. Тя служела за завоевателни войни в други страни иза отбрана от външни нападения, което се случвало твърде рядков египетската история. Едновременно с това египетската войскаимала функции и на вътрешнополитическа сила, която пазелавластта на фараоните и цялата административно-управленческасистема.

Египетската войска била първоначално само от средитена местното население. Постепенно в нейния състав започналида се използват различни други етноси. С течение на времетоизползвали все повече наемници. През Новото царство наемни-ците били от различни африкански етноси (негри, либийци и др.)и от народите от Сирия, Финикия, Палестина, от Месопотамия,от страната на хетите, отт. нар. "морски народи" и др. Понякогавъв войската се използвали и част от военнопленниците от пре-дишни военни действия.

Военното дело по онова време все още не било органи-зирано във висока степен независимо от честите войни. Посто-янна войска имало малко и тя била преди всичко лична гвардияна фараоните, придружаваща ги навсякъде. Имало и континген-ти пехота, набрана от либийски и нубийски стрелци. По време навойна се осъществявала мобилизация на свободно население.Всеки ном предоставял определен такъв наборен контингент.

Пехотата била разделена според въоръжението на стрел-ци, бойци с копия и др. По-късно египетската войска се подраз-деляла на различни тактически части, по-големите от които дос-тигали до около 5 000 бойци от различните видове и носели име-на на най-известните египетски богове. Войската се подготвялав мирно време чрез различни занимания, сред които най-важнозначение имали своеобразна строева подготовка, упражненияпо ръкопашен бой, умения за дълги походи до мястото на сраже-нията и др.

Висшата военна власт принадлежала на фараона. Най-често той командвал войските по време на война. В отделнислучаи войската се командвала и от първия министър. Военните

80

контингенти имали свои собствени кадрови командири, които втекстовете се посочват примерно като “началник на пехотата","началник на стрелците" и т.н. Отделните военни тактически еди-ници и структури имали също свои командири.

Подготовката и воденето на войни било свързано в Египетс няколко дейности, на които фараонът и висшата администра-ция държели твърде много и чрез които се постигало особенообществено признание - мобилизация и раздаване на оръжие,водене на бой в открито сражение, обсада и превземане на укре-пени обекти и тържествено церемониално победно завръщане.Загубите не били твърде обект на обществено отношение и ре-

акция.

Стопански живот. В началото на Старото царство Еги-лет достигнал високо за времето си стопанско и обществено раз-витие. Основата на стопанския живот били земеделието и ско-товъдството. През архаичния период в Египет започнало из-граждане и поддържане на сравнително широка мрежа от напойи-телни канали. Използването на напояване дало тласък на раз-витието на земеделието и увеличаване на произвежданата про-дукция. През следващите епохи напоителното дело се разраст-

“ валои било основна грижа както на централната, така и на мест-

ната администрация. Основният труд при тази дейност се осъ-ществявал чрез различни задължения на свободното населениев общините, като наред с това се използвал и трудът на робите.

Скотовъдството било широко разпространено стопанскозанимание в района на Делтата и в другите области. По оновавреме древните египтяни усвоили различни занаяти, главно 06-работка на камък, направа на тъкани, грънчарство, обработка надърво и др. Те използвали и медта като метал. Развили се дей-ности като строителство, леярство, ковачество и др. В някои оттекстовете от онова време се споменава за търговски връзки иобмен. Сцени за такива дейности има и в изображения по сте-ните на гробници от тази епоха.

Времето след разпадането на Старото царство се отра-зило неблагоприятно на стопанския живот. Децентрализациятана властта и разпокъсаността на страната на отделни номи и

области, между които често имало противоречия и борби, довели

6 Древен Изток в1

до много последици. Нямало институции, сили и средства да сеподдържа широка напоителна мрежа от канали и да се прокопа-ват нови. Рязко намалели възможностите за стопанска дейности продукция в земеделието и скотовъдството. Борбите между от-делни номи и области били свързани с ограбване на населениетоот отделни територии. Намалели възможностите и за заниманиясъс занаяти.

Обединяването на всички египетски области отново вединна централизирана държава през епохата на т. нар. Средноцарство дало тласък на цялостния стопански живот, който за та-зи епоха отбелязал значителен напредък в сравнение с времетона Старото царство. По време на Средното царство били извър-шени широкомащабни дейности за създаване на голяма напои-телна мрежа. Прокопани били множество нови канали.

Най-голямо значение имало създаването на огромно заонова време водохранилище край т. нар. Фаюмски оазис, свър-зано с река Нил с дълъг канал. С умелото регулиране наразливите, с напояването и отводняването на земеделскитеплощи се увеличили възможностите за повече селскостопанскапродукция. Усвоени били и нови обработваеми площи. Подобриласе до голяма степен и земеделската техника, която обаче билавсе още твърде примитивна за възможностите на онова време.

Напредъкът в животновъдството бил свързан предимно сувеличаване на броя на отглежданите животни. Много по-висо-ки достижения в сравнение със Старото царство имало и призанаятите. Разширили се способностите и уменията на египтянитеда се занимават с металодобив и металообработване. Увеличенои подобрено било производството на много оръдия на труда иинструменти от различно естество.

По време на Старото царство в Египет парична система ипарично дело все още нямало развити. Ролята на пари се изпъл-нявала чрез употреба на благородни метали като злато, среброи Др. посредством практикуваните системи за мерки и теглилкидобитък идр. През следващите епохи се засилила ролята на бла.городните метали като паричен еквивалент на базата на общо-разпространените системи на мерки и теглилки.

С течение на времето се увеличило многообразието в за-

в2

наятчийските дейности. Широко разпространение имало, кактои в предходните епохи, обработването на камък. То достигнало

висок разцвет с използването на новите режещи оръдия и инстру-

менти от онова време. Новостите в използваните технически

средства повлияли твърде благоприятно и на много други зана-

ятчийски дейности като дървообработване, тъкачество, грънчар-

ство, строителство, занимания в областта на изкуствата и др.

Обединението на страната и териториалното разширениена египетската държава след успешната завоевателна дейностна фараоните от ХП династия се отразили благоприятно и на тър-говския обмен не само вътре в Египет, но главно със съседнитенароди. Организирани били множество експедиции за търговияи обмен в Палестина, Финикия, Сирия, Нубия, към Червено море,където се осъществявали контакти с други далечни народи. Имапредположения, че егилтяните достигали често и до Месопотамия.

Египетски предмети от тази епоха са открити на многоместа при археологически проучвания и при други обстоятелства.Такива находки има повсеместно в останките от древните гра-дове на Палестина, Сирия, Финикия, на 0-в Кипър и на другиместа. Египтяните внасяли различни по естество и вид стоки ипредмети. Източниците показват, че внасяли най-често дървенматериал, който липсвал в страната, минерали, кожи, сол, благо-родни и други метали, роби и много други.

Формите на стопанския живот не са достатъчно проученипо липса на източници и по други причини. През Средното цар-ство, както и в предходните епохи, очевидно голямо разпрос-транение имали царските и храмовите стопанства. Систематана едри стопанства на аристокрацията от времето на Старотоцарство продължила да съществува, но настъпили и промени.Мащабите на тези стопанства не били вероятно вече толковакрупни и се появили множество по-дребни стопанства,

От епохата на Новото царство има запазени много пове-че източници за разкриването на картината на стопанските дей-ности - текстове, литературни произведения, множество изоб-

ражения с различни картини за отделни стопански занимания идр. Те показват, че развитието на стопанския живот и достиже-нията в отделните области били значително по-големи.

83

Основна стопанска дейност продължавало да бъде земе-делието. Неговата главна роля се определяла от цялостния ком-плекс обстоятелства, свързани с характера и облика на древно-египетската цивилизация, възникнала като речна земеделскацивилизация по долината на река Нил. Естеството на природо-географските условия, разливите на река Нил, обилното продъл-жително напояване и наторяване на почвата, използването наширока мрежа от канали за напояване и много други конкретниза онова време местни обстоятелства съдействали за про-изводството на богата реколта. Всичко това обаче забавяло раз-витието и усъвършенстването на земеделската техника.

През епохата на Новото царство настъпили промени, Из-менил се видът и характерът на някои оръдия за производство вземеделието. Сърповете, с които се извършвала жетвата, ималивече метални остриета и това подобрило режещите им възмож-кости. Египтяните започнали да използват нов тип плуг, а ралотостанало с по-дълга ръкохватка. Променил се и начинът на впря-гане на едрия рогат добитък, който се използвал при обработка-та на почвата. Хомотът на животните се поставял вече не на ро-гата, а на врата. Като теглителна сила освен едър рогат добитъксе използвали и други животни, а много често и хора, главно сувеличаването на броя на робите и използването им в стопан-ския живот.

Основни земеделски култури били пшеницата и ечемикът.Отглеждани били и множество овощарски и градинарски култури,технически култури за тъкани като лен и др. Познато и развитобило и лозарството.

Важно значение в живота на египтяните продължавалода има животновъдството. Животните били едно от стойностнитематериални блага както в ежедневието, така и като белег за бо-гатство. Животните се използвали и като налог за централнатавласт. В много текстове са изброени видове и брой животни,притежавани от високопоставени персонажи в египетскто 06-щество. Източниците за развитието на животновъдството са не-

достатъчни и имат често специфичен характер - например изоб-

разителните изкуства и др., които разкриват видовете и породитеживотни.

84

Развитието на животновъдството през епохата на Новотоцарство имало главно количествен характер. По онова време вЕгипет се разпространили и нови породи домашни животни, ве-роятно пренесени от другите страни с развитието на военно-завоевателната и грабителска политика на египетската държа-ва. Вживотновъдството имало голямо многообразие. Отглеждалисе няколко вида едър рогат добитък, овце от различни породи,свине, птици и др. През времето на Новото царство в Египет раз-пространение имали вече в по-голяма степен конете и мулетата.Конете се използвали не толкова за стопански, колкото за воен-ни цели.

Обикновено се смята, че живатните в преобладаващатаси част били собственост на едрите храмови стопанства и сто-панствата на египетската аристократична върхушка. В по-редкислучаи и в по-малки количества животни притежавали и многоот свободните лица от различните обществени групи.

Значителен напредък през епохата на Новото царство от-белязали и занаятите. Те се развили като широко разпростране-на дейност, практикувана от множество хора с висока за основавреме квалификация. Появили се и крупни занаятчийски рабо-тилници, които били главно в храмовите стопанства. Увеличилосе и многообразието на самите професионални дейности. в“Поучението на Ахтой" са отразени голям брой занаятчийскипрофесии. Както ив предишните епохи, най-широко разпростра-нение имали заниманията с обработка на камък, строителство-то, дървообработването, тъкачеството, производство на съдовеот глина и др. В тъкачеството се използвали два вида станове -хоризонтален и вертикален. Тъканите от лен или от друга мате-рия били с високо качество.

Продължило усъвършенстването на металодобива и 06-работката на метали, както и получаването на различни сплави.Увеличило се майсторството в леярството и ковачеството. Ши-роко развитие достигнали художествените занаяти и изработ-ването на ювелирни произведения от злато, сребро, слонова кост,и др. От тази епоха са запазени множество предмети, коитонезависимо от прякото си предназначение се отличават и свисокохудожествена изработка.

85

Многообразието на занаятчийските произведения и тех-ният количествен ръст били резултат от цялостното обща сто-панско развитие на египетското общество през епохата на Но-вото царство. От времето на ХУ1 династия металните оръдия натруда и оръжия започнали да се разпространяват повсеместнов страната и постепенно измествали използваните до тозимомент каменни оръдия и оръжия. Бронзът навлязъл широко вцялостния живот на страната, тъй като изготвените от бронзоръдия и оръжия били значително по-ефективни от каменните имедните, които се използвали дълго време преди това.

През епохата на Новото царство в Египет се разпростра-нило и желязото, което дало нови, още по-големи възможностиза изготвяне на различни произведения с широка употреба. Егип-тяните внасяли желязо главно от Мала Азия чрез пряка иликосвена търговия с хетите.

Важна роля в стопанския живот на Египет от времето наСредното царство имало развитието на стоково-паричните отно-шения. При липсата все още на пари ролята на паричен еквива-лент и мярка на стойност се осъществявала по различен начинпри обмена на стоките, най-вече с използването на мерно-тег-ловни величини на бронз, сребро, злато и други метали. На тазиоснова в протежение на стотици години в Египет се развивалаактивна търговска дейност както вътре в страната, така и чрезразлични експедиции с народи от съседни и по-далечни страни.

Египетското общество. Египетското общество пред-ставлявало пъстра картина от множество социални слоеве. Заняколко хиляди години настъпили промени, но общата типологияна обществената организация останала до голяма степен анало-гична на другите древноизточни общества от онова време. Потези въпроси няма единни научни оценки и постановки.

Различните източници показват, че още по времето на Ста-рото царство египетското общество било вече силно разслоенона отделни класи и обществени групи. При утвърждаването натериториалната водоземлена община ролята на родовите отно-шения намаляла и постепенно загубила общественото си зна-чение.

Появата и засилването на имущественото и обществено-

86

то неравенство обособили нова т. нар. аристократична върхуш-

ка, която имала основно значение в характера на общественотоустройство, в обществените отношения и в стопанския живот. с

“ нея било свързано и развитието на административно-управ-

ленческия апарат на страната, най-вече с по-високите и средни

| функции в централната и в местната номова администрация и

управление. От тези среди произлизали и висшите представителина развиващата се жреческа прослойка.

| Обособилата се по времето на Старото царство върхуш-ка била по същество имуществена аристокрация. Основите на

“нейната икономическа мощ били свързани с различни обсто-

ятелства. Тя имала важна роля в развитието на местната иконо-мика - земеделие, животновъдство и др. Нейните представителиобикновено се разглеждат както като крупни собственици, такаи като лица, забогатели по други вътрешноикономически причи-ни - експлоатация на друг труд, лихварство, ползване на ре-сурсите на храмовите стопанства, и др. В тези среди оставали изначителна част от заграбените по време на военнозавоевател-ните дейности богатства и различни ресурси, както и материал-ните блага от грабителската политика в завладените области.Картината на останалите обществени групи и съсловиябила твърде многообразна. Научните познания в тази насока неса много категорични поради липса на източници и изследвания.

“ Египетско население може да се приема като състоящо се на

имуществена основа от средни и бедни слоеве и социални низи-

“ни, свързани с различни стопански и други дейности. Към тези

среди принадлежали нисши чиновници, лица от по-нисшите жре-чески категории, общинници, занаятчии, свободно и зависимонаселение от царските и храмавите стопанства и др.

От времето на Старото царство има запазени много из-

точници, които свидетелстват за развитието на робството в Еги-пет. Неговото начало се отнася към додинастическия период. Повреме на Старото царството броят на робите се увеличавал врезултат на честите войни, както и чрез вътрешни източници -например кабала и др. Трудът на робите започнал да се използ-ва широко в тежките сфери на трудовата дейност - строител-ство на пирамиди и други съоръжения, в прокопаването на на-

87

поителните канали, и другаде в дейности, организирани от дър-жавата, а така също и в храмовите и частните стопанства. В ця-лостната обща картина на стопанския живот в Египет робскияттруд, макар и широко прилаган в различни области и дейности,не заменил напълно труда на свободните египетски произво-дители, намиращи се главно в селските общини.

Обособената по времето на Старото царство общественаорганизация запазила основния си характер и продължиларазвитието си с някои промени и през следващите историческиепохи. В края на Средното царство в Египет настъпили същест-вени обществени промени, свързани предимно с разоряванетои обедняването на голяма част от свободните общинници, Растя-щите обществени противоречия и недоволство довели до сти-хийни реакции. Около 1750 г. пр. н.е. обществените противоре-чия се изразили в голямо въстание. Писмените източници по-казват, че то било по-скоро бунт на недоволни и гладни хора,отколкото организирано движение с определени идеи и цели.Въстанието продължило около 4 години и довело до силно от-слабване на централната и местна власт, като бунтуващите сеограбвали богатите и присвоявали техните блага.

4. КУЛТУРА

Културата е била обект на различно отношение при от-депните методични и доктринни схеми в историческата наука презпоследните две столетия. В по-старата литература много честокултурата е отделяна от историческия процес и е разглежданакато негова функция, развиваща се пост фактум по отношениена определени предпоставки, причини, процеси ит. н.

Много голямо е разнообразието и на определенията напонятието култура, както в историческата, така и в литературатав по-широк кръг хуманитарни научни направления. Без да севлиза в спор за научното основание на това голямо многооб-разие, днес може да се приема обикновено, че древните култури"не започват", както се твърдеше по-рано, в спределени хроноло-

88

гически моменти, а са неотменна съществена част на цялостнияисторически процес. Според естеството и степента на преките икосвени извори научните познания са различни и позволяват да

се приемат едни или други схеми на периодизация и класифи-кация.

Културата на древния Египет е предмет на огромен инте-рес през последните две столетия. Чрез археологически разкоп-ки и по други начини са открити огромно количество източници,които свидетелстват за културното развитие през отделнипериоди от време в едно или в друго направление. Направени саи голям брой научни изследвания от най-различно естество, коитоосветляват много научни въпроси.

Като една от най-древните писмени култури в историятана човечеството, културата на древния Египет не се поддава наопити за точни определения и терминологически характеристи-ки. Според източниците, с които науката разполага, се знае, чеписмеността възникнала приблизително през последните сто-

„ летия на М хил. пр. н.е. През най-ранните периоди общото кул-

турно развитие било бавно в резултат на затвореността на древ-ноегипетския свят. По-късно връзките с други страни от древ-ноизточния свят се разширили и били достигнати големите ре-зултати в отделните направления и изяви, които са известни доднес.

Религия. Религията в древния свят и в Египет имала из-ключително важна роля за цяластния облик на развитието накултурата. Тя била единственият фактор за определянето на ми-рогледа на древния човек и отношението му към заобикалящияго свят, към себеподобните му и към самия него. За религията вЕгипет има изключително много писмени източници и археоло-гически материали от различно естество. Чрез тях се проследя-ва развитието на религиозното мислене от най-ранните епохидо края на съществуването на древноегипетската цивилизация.

Египетското религиозно мислене от края на късните пра-исторически епохи и времето на образуването и развитието наегипетската държава се отличавало с изключително голямо мно-гообразие. Основната характеристика на най-древните известниформи на религиозно мислене в Египет се определя от фетишиз-

89

ма и тотемизма. Фетишизмът в древния Египет бил свързан отмного древни праисторически времена със система на почит нареално възприемани чрез сетивата предмети и явления, като на-дарени със свръхестествени сили и сбособности.

Много учени приемат фетишизма и тотемизма като най-рано известни форми на религия, срещащи се при всички древ-ни народи. Различията в историческата наука се определят стприемането или отричането на тотемизма като проява или катовариант на фетишизма. Най-често чрез тотемизъм се означавасистема на почитане на животни, смятани за прародители илиза основатели на началото на родови и други колективи от хораи други.

Фетишизираното обоготворяване на предмети и явленияи на животни от заобикалящия човека реален свят определя на-чалото на възникването на древноегипетската религиозна сис-тема на племенните и селищни общности в долината на река Нил.За разлика от много други древни народи, при които фетишиз-мът и тотемизмът изчезнали рано в културно-историческаторазвитие, в Египет те се запазили дълго и имали съществено зна-чение за цялостната характеристика на древноегипетската ре-лигия до римско време.

Отличителна особеност на ранните религиозни древно-египетски вярвания били възникването и развитието на различ-ни култове. Значителна част от култовете представлявали свое-образна почит към отделни конкретни животни, което според едниучени имало пряка връзка с тотемизма, а според други - нямало.

Култовете и почитта към животни били силно утвърденоявление по всички територии на страната. По-късно, когатопочитаната абстрактна природна сила започнала да придобивапо-конкретизиран персонифициран божествен образ, той билпряко свързан със съответното култово животно, което станалонегово олицетворение. Така най-ранните появили се идеи забожества и представите за тях и техните образи били прякосвързани с отделни животни. Например бог Хор се представялкато сокол, Озирис, Амон и Хнум като овни, Апис (Хапис) катотелец, Сет като змия, Тот като ибис, Себек като крокодил и т.н.Приетите като образи животни били типични представители напозната фауна.

90

Свързването на най-ранната представа за конкретизира-„ на божествена сила с образа на животно се нарича с древно-гръцкия термин зооморфизъм. Култовете към животните, коитостанали първообрази на отделни местни божества, както и къмживотни, свързани с по-общи божествени представи, продължи-ли съществуването си в Египет до късни исторически епохи. Из-вестни са системите на почит към различни бикове (Апис в гр.Мемфис, Мневис в гр. Хераклвополис, Бухис и др.), отделни пти-ци (сокол, ибис и др.), котка, куче, крокодил и много други.Сред другите култове, чието развитие започнало твърдерано и успоредно с култа към животните, най-съществено значе-ние за египетската религиозна система имали култът към при-родата, конкретизиран по различен начин и свързан с различниизяви. Този култ бил свързан често пъти с представите за "“све-щена земя", "богиня-майка" и др. С вегетативните сили на при-родата отрано били свързани определени земеделски култове,които по-късно се олицетворили с култовете към Озирис, Изида,както и с някои други божества. Сред всички ранни култове вЕгипет особено значение имало развитието на множество поформа и особености слънчеви (соларни) култове, най-вече вДолен (Северен) Египет, а така също и в останалите територии.Благодатната роля на река Нил и нейните води за разви-тието на земеделието и осигуряването на живота довели същодо нейното ранно обожествяване, свързано с различни идеи иформи в едно или друго време и място. Много важно значение„имал и култът към мъртвите. С него били свързани религиозниритуали и церемонии при изпращането на мъртвите в отвъдниясвят, в който египтяните вярвали. Обособяването на царската

власт наложило и култове към фараоните.

Развитието на религиозните идеи в по-късните историчес-Ки епохи на древността довело, макар и бавно, до съществениизменения на религиозните представи. Те били резултат същоот развитието на обществената организация и нарастването наролята на обособяващите се високопоставени слоеве на 06-ществото. Отделният високопоставен персонаж от реалния животбил по-силен и по-страшен фактор от абстрактната представа заОтделното божество. Така постепенно божеството започнало да

91

се възприема и с идеите за човекоподобна сила. Появила сесмесената престава на древните египтяни за божествата - тялона животно с глава на човек или обратно. В този смисъл еискулптурата на сфинкса пред пирамидата на фараона Хафра отМ династия на Старото царство.

Представата за божеството в смесена форма- зооморфнои антропоморфно е своеобразен втори етап в развитието наидеята за божеството в историята на древните религиознисистеми. Следващият по-висш етап е антропоморфният, при койтоидеята за божеството е изцяло в човекоподобен вид - както епри древногръцката и римската митология, разпъването наХристос на кръст като човек според християнството и т.н. Раз-витието на идеята за антропоморфизация на божеството в Еги-пет не се утвърдила напълно и не изместила до край зооморф-ната представа.

Смесената форма на представа за божествени и свръх-естествени сили не е определено само древноегипетска, неза-висимо, че най-добре се проследява на фона на древноегипет-ската история на религията. Смесената форма отразява прак-тически начин на религиозно мислене, валиден за целия регионна източносредиземноморския цивилизационен ареал и приле-жащите му области.

Например в древногръцката митология са запазени по-древни субстратни материали за кентаври (коне-човеци), хар-пии (жени-птици) и др. Въпреки дългия християнски и мохаме-дански период в древната митологична езическа традиция наБалканите са запазени други подобни представи, които отразяватхилядолетни идеи за смесени форми на свръхестествени сили --русалки, змейове и др. ст различните приказки на митологичнаоснова.

Наличните източници показват че във всеки регион ицентрално селище на отделните общини в Египет от най-дълбокадревност се оформял определен конкретен местен култ, койтоимал специфични особености и около който постепенно въз-никнала идеята за отделно конкретно божество. Култовете наотделните селища и общини се наричат обикновено местни, тъйкато по същества се отнасяли само до определена общност итеритория и не били все още приети за почит в целия Египет.

92

С обединението на отделните територии в единна египет-ска държава всички центрове влезли в една обществена и дър-жавна система със своите местни религиозни представи и мест-ни култове. Тези обстоятелства определили политеистичния ха-рактер на древноегипетската религиозна система, при която сезапазили представите за множество божества с различен мес-

. тен произход, като някои от тях постепенно започнали да се по-

читат и универсализирано из целия Египет.

С големите промени в организацията на обществото и раз-витието на държавата по времето на Старото царство настъпилисъществени изменения и в египетската религиозна система. Всепо-рязко се обособявали култовете към местните божества вотделните големи общини и номови територии, като тези на во-

дещите центрове взели превес по налагане и разпространение.

Религиозният живот се оформил от дълбока древност ка-то система от различни култове, почитането на които се осъ-ществявало по различни начини, най-често чрез богослужения вхрамовете, празници, процесии, ритуали, мистерии и др. Главнотомясто за осъществяването на култа към едно божество бил

„ храмът. Почти за всички божества в Египет имало големи и по-

малки храмове в отделните градове и различните населени мес-та. Около всяко божество имало по-голям или по-малък жречес-ки кръг в зависимост от разпространението и ролята на съ-ответния култ в страната. Ролята, влиянието и богатството наотделните жречески кръгове в Египет била също твърде различна.

От времето на Средното царство и особено през Новотоцарство най-многобрайно и с най-висока роля в цялостния жи-вот на Египет било жречеството на Амон. След него се нарежда-

„ ли жреческите среди на другите божества, чиито култове имали

разпространение в големи райони от египетската държава катона Ра, на Пта и др.

Главният или върховният жрец, т. нар. първожрец, на вся-

ко божество се назначавал обикновено от фараона. В жреческитесреди имало ярко изградена силна йерархична структура наположение и подчиненост на отделните жреци. Естествено билона първожреца да се подчиняват всички жреци на това божество,но не и на други. След първожреца следвал кръг от високо-

93

поставени жреци, назначавани от фараона или от първожреца,номинирани с рангове като "втори", “трети" и т.н. След тях ималопо-нисък кръг жреци, също разделени йерархично на "първи","втори" и т.н. Най-многобройно било т. нар. нисше жречество,към което принадпежали широк кръг лица, занимаващи се несамо с култовите проблеми, но и с поддържащата дейност вхрамовете и в стопанствата им.

В храмовете се осъществявало обикновено ежедневнобогослужение от жреците без участие на външни лица от населе-нието. Религиозните ритуали били от най-различно естество.Всеки храм имал свой облик на култови дейности и практическиопределял своите религиозни празненства и церемонии. В тяхвземало участие населението, което почитало съответнотобожество.

При т.нар. процесии често пъти статуята на основнотобожество била изнасяна от храма и "разхождана" по различниместа и дори в други селища. Докато богът "пътувал", се извърш-вали съответно различни религиозни дейности. Една от основ-ните форми на почти всеки египетски култ били т. нар. мистерии.Те представлявали своеобразни представления по предва-рително определен сценарен ред и се разигравали в храмоветеили край тях. В мистериите вземали участие като "актьори" саможреците, но от определени периоди се срещат сведения и заистински актьори.

Друга, неотменна специфична част на всички египетскикултове било жертвоприношението. Обикновено в жертва набожеството при определени церемонии и ритуали се принасялиразлични животни (бикове, кози, гъски и др), плодове и расти-телни храни и продукти.

От времето на Новото царство се разширила твърде мно-го практиката на оракулите към храмове и светилища на раз-личните божества. Тази дейност се приемала като своеобразнаформа на общуване на отделен човек с божеството. Човекът мо-жел и поставял съответно различни въпроси, но божеството ес-тествено отговаряло само “ако иска".

Развитието на египетската религия се отличавало с появаи развитие на доктринни теологични идеи и стремеж те да се

94

наложат и разпространят чрез умело и ефективно оформяне за

. по-лесно и широко възприемане. Налагането на тези тенденциидовело до превръщането на местния бог в централна не само зарегиона фигура и сила, но и божествена сила с универсални кос-мически функции, свързани с космогонията, космологията, ге-неалогията на боговете и т.н.

С основните божествени фигури се групирали други 60-гове в определена йерархична система. Тези групи богове стана-ли герои на отделни митологически разкази. Те формирали пъс-трата и сложна картина на египетския пантеон, в който отделни-

. те божества имали различно място и различна роля според кул-

та към тях в отделните градски и други средища.

От времето на Старото царство в Египет се формиралимножество религиозни учения, които приели облик и характерна различни теологични доктрини. Египетските религиозни тек-„Стове представят религиозните теологии в непълен вид. Всеки

текст съдържа съществени отличия, поради което трудно се при-ема наличието на основен вариант с еволюционни или други из-мемения. В теологичните разсъждения се откриват чисто фи-лософски познания, които по онова време все още не били от-делени самостоятелно и се свързвали изцяло с религията.

Приема се, че най-ранната теологична доктрина била съз-дадена в гр. Хелиополис и се свързвала в основния си вид съсслънчевото (соларното) божество Ра, Тя е отразена сравнител-но най-добре вт. нар. "Текстове от пирамидите", които са рели-гиозен писмен паметник от втората половина на Старото царст-„во. В ранните египетски текстове се срещат и други трактовки иверсии. Името "Хелиополис" е древногръцко и означава "Град наСлънцето". Градът е известен в Библията под името "Он", ачетенето на египетското му произношение е най-близо до "Иу-ну. Останките му са разположени в Долен (Северен) Египет вначалото на Делтата на река Нил, недалеч от съвременния Кай-ро. Някои изследователи приемат, че е бил първият център нанай-ранното държавно обединение в Египет, предшестващо

“ т. нар. Старо царство от времето на |! династия.

Първата египетска теологична доктрина била смесица отмножество древни култове. Тя трябвало да даде обяснение на

95

различни въпроси като сътворението на света, генеалогията набоговете, йерархичния ред на небето и земята, повторяемите сепроцеси в природата и много др. Основният първоначален пос-тулат на тази теология приема във философски смисъл ду-алистичното начало на света.

В теологичен план тази доктрина приема бог Атум катопървосъздаден, неръкотворен, извечен, изначален, само-създаден от първичния космически хаос Нун. В същото времеАтум се превърнал в Ра или породил Ра. Отъждествяването наАтум и Ра в едно и също дуалистично божество Атум-Рапредставлява синкретично смесване на най-древното земно(хтонично) божество Атум в Хелиополис със слънчевото (соларно)божество Ра.

В различните текстуални версии на хелиополската те-ологична доктрина основни творци на света (т. нар. демиурзи)били съответно Атум, а така също и синкретичният Атум-Ра и са-мо Ра. Творението (битието) на света е представено най-общокато разделяне на светлината от тъмнината и материализацияна мисълта на бога-творец Ра. Еволюцията на материята, коятопреминава от състояние на хаос в определена форма, е свързанас генеалогия на съответни богове.

Атум е отъждествен и с Хепри и като Атум-Хепри оли-цетворявал първоначалния възникнал къс земя, появил се следоттеглянето на водата от наводнението. Тази картина била алю-зия в космически план по модела на реалния живот в долинатана р. Нил при периодичните нейни разливи. Тя се среща катоосновен принцип за сътворението по-късно и в теологичните мо-дели на много други древноегипетски градове.

Първоначално Ра (а според други версии Атум-Ра) съз-дал основните елементи на света, които според хелиополскитежреци били четири. Създадената първа двойка богове олицет-ворявала и първите основни елементи на света - въздухът катопространство между небето и земята, без който животът е не-възможен (бог Шу), и огънят - неговата съпруга (богиня Тефнут).Шуи Тефнут създали друга, втора двойка богове, свързана с другидва елемента на света: бог Геб - земята, и богиня Нут - небето.Геб и Нут създали двойките божества Озирис - Изида и Сет -Нефтида.

96

| Озирис и Изида били сред най-важните богове в древ-

ноегипетската религиозна система. Първоначално те били почи-тани като богове на растителността и вегетативните сили на при-родата и с тях били свързани земеделски култове в различниформи. Още от времето на Старото царство Озирис бил почитанкато олицетворяващ доброто в света (животът, плодородието,позанието и т.н.). Озирис бил и главното египетско божество,почитано като покровител на мъртвите и владетел на отвъдния( по-добрия” в сравнение със земния) свят на мъртвите.

За разлика от него Сет бил възприеман в пантеона като“ бог на злото (смъртта, неправдата, безплодието и др.). Въвфилософски смисъл Озирис и Сет били свързани в диалектическоединство и в борба като противоположности - на света нямалодобро без зло, и обратно, ив различно време надделявало еднотоили другото.| Така основното хелиополско божество във формите Атум,Атум-Ра и др. се приема като творец на света и около него сагрупирани 4 божествени двойки. Всички тези 9 божества съста-"вят т. нар. хелиополска "девятка". Боговете от тази "девятка" наРа били велики богове на фона на множеството други божества,почитани в отделните общини и територии в Египет.

Всяко създадено живо същество по волята на бога-творецсъдържало в себе си материална частица кет, духовна частицаот самия бог-творец ка и от индивидуалното съчетание на тезидве частици се пораждала конкретната душа на живото същест-вот. нар. ба. След смъртта на живото същество неговото ба из-чезвало, ка се връщало при бога-творец, а кеп като материалначаст била тленна и се погребвала и т.н.

Хелиополската теологична доктрина съдържала опреде-лено и твърде много силни за онова време идеологически пос-

ановки. Фараонът в Египет се представял като най-великото тво-рение на бога-създадетел Ра, като негов абсолютен световенШедьовър в цялостната му творческа дейност като демиург. Втози смисъл фараснът не трябвало да се съди за действията сина земята от земните хора, а на небето от съда на боговете,Ръководен от богинята на справедливостта Маат.| Идеологическа постановка било и твърдението, че всич-

:

? Древен Изток 97

ки богове от "девятката" на Ра последователно царували на зе-мята и че те именно били първите царе на земята. След боговетена земята царували полубогове и чак след тях фараоните. Спо-ред хелиополската теология египетските фараони се считали ка-то продължители и потомци на боговете от хелиополската де-вятка".

Друга религиозна теологическа доктрина била създаденав град Мемфис. Някои изследователи определят Мемфис катосвоеобразен втори религиозен център в Египет след Хелиопо-лис, който бил по-древен град и по-напреднал в развитието наразлични религиозни дейности. 1

Мемфиската теологична докрина е отразена най-добре вт. нар. "Паметник на мемфиската теология". Текстът на този пис-мен паметник е от късно време, но се смята, че религиознататеория е създадена под непосредственото влияние на хелио-полската доктрина през втората половина на Старото царство,когато градът вече бил столица на обединената държава. Притакава обстановка било естествено местният мемфиски бог дасе прослави в общоегипетски измерения. Според мемфискататеологична доктрина бог Пта (също и Птах) се представял катовърховно божество, създател (демиург) на космическата вселе-на, на останалите богове и на реалния свят.

Пта създал реалния свят чрез творческо слово. Този прин-цип е възприет и използван многократно за различни теологич-нии философски цели в по-късни исторически времена. С него есвързано понятието "логос" в древногръцките философски уче-ния, създаването на света от бог в християнската религия спо-ред Библията ("Битие") и др.

Между мемфиската и хелиополската теологична доктри-на има твърде много сходни постановки, приемани най-често влитературата като влияние от хелиополската доктрина. Пта сеотъждествява обикновено с хелиополския Атум от една страна,а от друга - се приема като негов създател. Около бог Пта катовселенски бог-създател (демиург) са групирани още богове, коитоформират отново "девятка" по подобие на хелиополската док-трина, като всички имена не са известни. .

Култът към Пта се разпространил постепенно в целия Еги-

98

пет. През следващите епохи този култ бил почитан независимо

“от представите за първобогове в отделните градски и терито-

риални общности. С много от тези други богове Пта бил син-кретично отъждествяван, например с Нун, Атум, Ра, Амон, Ози-риси др. В различни времена бил почитан често като бог на исти-ната, покровител на занаятите и т.н.

Много важно значение в културно-политическата история

“ на Египет имало възникването и разпространението на тиванска-

та теологична доктрина. В нейната основа стоял бог Амон, чийтокулт станал приоритетен в протежение на много столетия по вре-мето на Средното и Новото царство, както и в периодите междутях и в по-късно време.

Приема се, че култът към бог Монту имал основно значе-ние в Тива до Х! династия, Името на бог Монту се среща теофор-но и втронните наименования на трима фараони от Х! династия,с чиито имена се свързва възстановяването на обединената един-на египетска държава - Ментухотеп (“Монту е доволен”) 1, Пи Ш.

Култът към бог Амон също бил разпространен в Тива, но

. получил приоритетно значение с идването на власт на ХИ динас-„ тия. В научната литература се срещат предположения, че смяна-

та на династиите била резултат от вътрешен преврат. Новата ХИдинастия се облегнала като политическа опора на местното жре-чество на Амон в противовес на жречеството на Монту, коетовероятно било свързано с фараоните от Х! династия.

Така или иначе, в Египет станала съществена промяна,която се отразила и на религиозната политика. Фараоните от ХИдинастия се отказали да използват теофорно в тронните си наи-

„ менования името на бог Монту, като вместо него приели това на

Амон -т. нар. Аменемкети (името се среща и като Аменемхат иозначава “Начело с Амон”). С възстановяването на целостта надържавата, увеличаването на властта на фараоните от ХП динас-

тия и преход отново към силна завоевателна политика се създа-

. ли условия за постепенното налагане на култа към бог Амон като

Общодържавен. От времето на ХП династия започнало налагане-то и на тиванската теологична доктрина.

Тиванската теологична доктрина представлявала опит посъщество да се уподоби бог Амон със северноегипетския сола-

99

рен бог Ра, чиито култ придобил постепенно широко разпрос-транение в целия Египет. Естествено било Тива като столица дазаеме и централно място в тази теологична доктрина, и то катоестествен център на сътворението на света, т.е. като "първиченхълм", "първата земя, която излязла от водата при сътворениетона света" ит.н. По подобие на Ра Амон се превърнал в създателна целия свят и на останалите богове.

Притова отъждествяване се появила и версията за Амон-Ра, която е несполучлив синкретичен опит с определени рели-гиозни цели. За разлика от соларния облик на Ра и на хтоничнияму вариант с Атум, Амон бил представян като вездесъщ невидимбог, бог на въздуха и вятъра, на диханието и т.н. Около него билигрупирани също 8 други божества, които заедно формиралит. нар.Карнакска (по името на храма на Амон в Карнак) "девятка“. Видеологически вариант Амон се разглеждал не само катопокровител и вдъхновител на политиката на фараоните, но честои като техен баща.

Теологични доктрини възникнали в едно или друго времеив различни други египетски градове, центрове на отделни ра-йони и територии. Те били свързани помежду си в резултат кактона единния характер на египетската религиозна система, така ина взаимовлиянието, на което били подложени при различни 06-стоятелства във времето.

Всички теологии приемали идеята за сътворението насвета от извечен първичен космически океан от хаос, олицет-ворен от бог Нун, в който хаос се самозараждал богът-творец(демиург) на света, с едно или друго име в отделните доктрини.Друга типологична особеност на египетските теологични доктриние, че представят сътворението на света като поява на хълм (суша)от водното (космическо) пространство и че този процес имал зацентър един или друг град според съответната доктрина.

Политеистичният характер на египетската религиознасистема определя египетския пантеон като съставен от мно-жество други богове, освен споменатите по-горе Атум, Ра, Пта иАмон и свързаните с тях богове. Много от боговете в египетскияпантеон се почитали като местни в отделни центрове и се въз-приемали в тези места като универсални космически божества,

100

създали света. Едновременно с това, в други населени местакултът към тях имал друг характер. Те били там по-скоро оли-цетворение на определени природни сили и имали една или дру-га роля в пантеона, сравнени с приоритетните за тези местабожествени сили.

Сред най-широко почитаните египетски божества бил ибог Хор. Хор бил почитан обикновено като соларна божество вотделните места в различни образи и варианти (т. нар. хипостази).Хор бил и покровител на египетските фараони, като се приемалза техен родоначалник. В почти всяко тронно име на фараон фигу-

“ рирало и името на бог Хор.

Проблемът за бог Хор в пантеона на древноегипетскатарелигиозна система е свързан с твърде много неясни и непро-учени въпроси от различно естество поради липса на наобхо-димите източници. Така например няма сигурни доказателстваза произхода му. Според някои основания Хор се свързва с Долен(Северен) Египет, а според с други -- той бил южнсегипетскобожество.

Хор в хипостаза Хор Старши се среща в митологичнитеразкази каго син на богинята Нуг, брат на Озирис и на други отпървоначалните боговете ит. н., като член на различните девятки

. и оссморки на главните богове, сътворители на света като Атум-

Ра, Пта и др., като спътник на Ра и Тот и в други варианти. Спо-ред много други версии основният хипостаз на Хор се приемал

“като син на Озирис и Изида. Смята се, че този вариант е сравни-

телно късен и бил резултат от развитието на култа към Озирис иИзида.

Широко почитан бил и бог Тот, който се приемал като богна луната и с него се свързвали покровителствата на интелек-туалните занимания -- писмеността, отделните науки, времето иДр. Бог на луната бил и Ях. Общоегипетско разпространение имали култът към богинята Хатор (Хатхор), която често се свързвала сХор.

От многото други богове, често срещани в документи имонументи са имената на Анубис (свързван с култа към мъртви-те), Мин (С култа към плодородието), Себек (отъждествяван обик-новено зооморфно като крокодил и свързван със силите на плодо-

Ищ

родието), Маат - богиня на справедливостта, Сет - бог на злотои много други. Други почитани божества в Египет били Хапи,отъждествяван с река Нил, богинята Хатор, свързвана с различнипредстави, бог Хнум и др.

Религията се разпространила и сред съседните на Египетнароди, а така също и сред народите, които попаднали подегипетската военно-политическа хегемония.

Писменост и литература. Писмеността в древния Еги-пет възникнала в дълбока древност, преди обединението настраната в единна териториална държавна организация. Най-ранните писмени знаци в Египет са известни от втората полови-на на Мхил. пр. н.е. Древноегипетската писменост има изключи-телно оригинален характер, който се обуславя от специфичнитеусловия на живот и на културно-историческите процеси по доли-ната на река Нил. Много специалисти приемат, че силно въздей-ствие върху естеството и развитието на писмеността оказалифлората и фауната. Използването и развитието на писменосттаимало огромно значение в цялостното културноисторическоразвитие на древноегипетското общество и държава,

За около четири хиляди години в древния Египет се раз-вили няколко писмени системи. Най-напред възникнало т. нар.пиктографско писмо, при което всеки знак представлявал ри-сунка и означавал определено конкретна понятие или дори ми-съл. От пиктографската писмена система произлязло т. нар.пероглифно писмо. Отделните знаци при него били по-опростении стилизирани рисунки, които често имали дори абстрактнозначение. Йероглифното писмо било в употреба твърде дълговреме. По-късно се появило и т. нар. йератично писмо, коетонай-общо представлявало система от опростени знаци за по-бързо писане. Най-късно се появило и било използвано в Египетт. нар. демотично писмо. При него отделните знаци имали доголяма степен стойност на фонеми и букви, но до въвеждане иизползване на азбука все още не се достигнало.

Използваните в Египет писмени системи били твърдесложни и впечатляващи с формата на знаците. Наред с това тебили много неудобни по същество, тъй като не можели да пре-дадат точното съответствие на човешкото мислене и разговор-

102

„ ния език. Поради тази причина много от текстовете (особено по-

ранните) подлежат не толкова на буквален прочит, колкото наинтерпретация на записаните мисли и идеи. Древноегипетскитеписмености не познавали строги правила. Пишело се върху раз-лични материали - камък, керамика, по стените на храмове, гроб-

нициите.н., върху пергамент и др.

Писмеността се намирала почти изцяло в ръцете на жре-ческите слоеве във всички периоди от съществуването на древ-ния Египет. Жреците не допускали с писмото да се занимаватсреди, които не били близки до тях. Освен това, сложността написмото била голяма пречка за неговото разпространение и из-ползване.

От далечното минало на древния Египет до наши дни садостигнали голям брой текстове и писмени паметници и про-изведения от различно естество, Значителна част от тях се от-насят към древноегипетската литература. Естеството и

характерът на древноегипетската литература, както и

литературите на най-древните общества и държави, са твърдеспецифични и различни в сравнение с по-късните историческиепохи и съвремието. Освен спецификата на жанрове, сюжети иидеи, важна отличителна особеност била тясната връзка на древ-ноегипетската литература с религията, която оказала огромна

„ влияние във всички възможни области и изяви.

Обикновено се приема, че устното творчество и традици-ите на епоса стоят в основата на появата и развитието на древ-ноегипетската литература. С развитието на писмеността се съз-дала възможност част от сюжетите и идеите в устното творчествода се записват, което довело до появата на най-ранните писме-ни паметници в обсега на т. нар. литература. На тази основа сеобособили и специфичните древноегипетски литературни жан-рове, които били повлияни от устното творчество и от епоса поотношение на сюжети, митологични разкази, приказки и др.

Голяма част от запазените писмени произведения и па-метници са копия от различни епохи. Поради тази причина из-вестните от тях произведения не могат да се датират с точност и

ред въпроси от хронолията и развитието на древноегипетскаталитературна традиция остават неясни.

103

През епохата на Старото царство се обособили и първи-те специфични египетски литературни жанрове-- автобиографиитеи поученията. Тези произведения представлявали по съществопосмъртни биографични текстове, Наричат се автобиографии, тъйкато разказът в тях се води от името на покойника. Целта имбила до голяма степен ритуално-магическа. Те трябвало да въз-хвалят качествата и жизнената дейност на починалите високо-поставени персонажи (приоритетно от висшите слоеве на еги-петското общество) пред боговете и да им осигурят по този начинтяхното внимание и грижи в отвъдния свят.

Автобиографичният жанр в египетската литература про-дължил развитието си и през следващите епохи. До наши дни сазапазени множество автобиографии на различни велможи - наУна от времето на Старото царство, на Яхмос от Новото царствои др.

Поученията били по същество нравствено-дидактическипроизведения. Те съдържали конкретни практически предписа-ния и съвети към лица от висшите споеве на египетската арис-токрация по пътя на тяхното служебно издигане. Тези текстовесе отличават с груб практицизъм. Сред най-ранните от тях саизвестни поученията на Кагемни и Птахотеп. От по-късно времее Поучението на Ахтой, син на Дуауф към сина му Пиопи, Товапроизведение дава сравнително пълна и точна картина на тру-довите дейности и различните професии в реалния живот. В "По-учение на Ипусер" е отразено голямото въстание в Египет следкрая на Средното царство през 1750 г. пр. н.е. Това въстание сеописва и в "Пророчество на Неферти", като под формата на

пророчество на древен пророк са разказани минали събития.Запазени са и много други текстове на поучения.

Към древноегипетската литература се отнасят и голямоколичество други писмени произведения, които трудно могат дасе определят в конкретни жанрови характеристики. Много от тезипроизведения представляват по характер повествователнисъчинения с различна сюжетна и друга характеристика.

Някои от писмените съчинения могат да се определят мно-го условно като повести. Като такова произведение може да бъдеприета например "Повестта за красноречивия селянин". Главният

104

“ Герой според сюжета бил жертва на произвол и не намерил ни-къде справедливост, докато не достигнал до фараона, с чиятонамеса всичко завършило благополучно.

Това съчинение било сътворено очевидно към края на

Старото царство или във времето непосредствено след негово-то разпадане. В обстановка на отслабване на централната царскавласт се оказало целесъобразно в литературата да се използваабразът на справедпивия фараон. Започнало напагането наидеята, че неуредиците и злините в реалния живот нямали нищообщо с централната власт и установената система в страната, а“ били плод на действията на отделни конкретни лица.Много от т. нар. повести или други повествователни ли-“ тературни произведения били тясно свързани по форма с авто-биографичния жанр, от който възприели твърде много елементи„ като личното повествование и др. Един от типичните примери втази насока е произведението, известно като "Повест (или раз-каз) за Синухет"“. Това съчинение е известно и с други наиме-нования (например в българската литература като "Синухеегиптянина"). До наши дни са дошли множество копия, сътворени„ предполагаемо в школите за писари в храмовете и служещи заразвлечения и поучения на определени обществени среди.

Основният текст на т. нар. Повест за Синухет е запазенна два папируса, като освен това има намерени много други фраг-менти на различни места - школи за писари към храмовете, постените на някои гробници, в текстове от своеобразни за оноваВреме частни архиви и колекции и др. В това произведение саСтразени сцени от реалния живот и бита, както в древния ЕгипетПо време на Средното царство, така и в съседните страни наПалестина и южната част на Финикия.

В многообразието на жанровата характеристика на еги-петските литературни произведения някси съчинения трудно мо-гат да се определят с една или друга точност. От подобно естест-Во е например т. нар. "Пътуване на Уну-Амон в Сирия", което есходно с автобиографичния жанр. То представлява и своеобразенпътепис на фона на пътуването до Сирия на главния герой катоЖжрец за изпълнение на храмова поръчка.

През епохата на Новото царство в литературата започ-

105

нало да се отделя по-голямо внимание на военните сцени и наописанието на чуждите страни. С налагането на продължителнаи успешна завоевателна политика се стигало често и до тен-денциозни преувеличения.

Показателна в това отношение ет. нар. "Кадешка поема",известна също и като "Епос на Пентаура" по името на нейнияавтор. В най-пълен вариант това произведение е запазено напапирус, но по същество основният текст е изсечен по стенитена храмовете в Карнак, Луксор, Рамесеум и Абу Симбел, като езапазен в различно състояние.

В сюжета на това произведение военните действия схетите са предадени преувеличено и едностранно като голямвоенен египетски успех, което противоречи с текста на мирниядоговор след войната.

От почти всички епохи са запазени и множество приказки.Те третират различни въпроси от реалния живот и отношениятамежду хората в египетското общество. Много често на преденплан са извеждани проблеми на конфликта между стари и мла-ди, отношенията в семействата, разпадането на големите патри-архални семейства, различни страни от установените за оновавреме ценности в отношенията между хората и т.н.

Религиозната литература в древния Египет може да се оп-редели като самостоятелен раздел с голямо жанрово много-образие. Много голям е и броят на запазените писмени съчи-нения и текстове от различно естество. Най-рано през епохатана Старото царство започнала да се развива религиозна лите-ратура главно със заупокоен характер. От това естество сат. нар."Текстове на пирамидите". Те се определят много често вдостъпната масова литература като най-древен религиозно-ли-тературен паметник в Египет. Смята се, че те били резултат отобичай мъртвият фараон да се погребва освен с други дарове исъс заупокойни литературни текстове, чието предназначениебило да му осигурят благополучие в задгробния живот.

Първите записи на подобни текстове са известни по сте-ните на вътрешните помещения на пирамидата на последния фа-раон от М династия Унас. Практиката продължила и при фарао-ните от следващата М! династия на Старото царство,

106

"Текстове на пирамидите" представляват сбор от мно-

| жество религиозни текстове от различно време и различно ес-

тество, събрани чрез опит за единна редакция. Много от тексто-вете са по-ранни по произход, понякога до около 400 години. За-писани са обикновено в зелено, който цвят се приемал катосимвол на доброто и на живота.

Съдържанието и характерът на текстовете и проблемитев сборника са в пряка връзка с развитието на египетските рели-гиозни вярвания, представите за отделните божествени сили,множество космогонични и теологични идеи, включително и съз-

“ дадената в гр. Хелиополис първа слънчева теологична доктрина

и мн. др. Художественото и поетическо оформяне на “Текстовена пирамидите" е твърде многообразно за онова историческовреме. Многа често се използват като художествени средстваалитерацията, паралелизмът на частите, подборът на думи със

сходно или еднакво фанетическо произношение ит,н. Използвани“ са и вметнати части,

Отслабването на централната царска власт след разпа-дането на Старото царство засилили ролята на някои среди отместната аристокрация. В този смисъл се приема че практиката,свързана с "Текстове на пирамидите", които се отнасяли само иизключително за благополучието на мъртвите фараони, се про-

„ менила. Появил се нов комплекс от заупокойно-магически тек-

стове, които обслужвали вече местната аристокрация в номове-те. Тези текстове са открити записани по стенети на каменнитеи дървени саркофази и гробове на мъртви персонажи с различ-но положение във високите среди на египетското общество отвремето на Средното царство и са известни като "Текстове насаркофазите“.

От края на Средното и от времето на прехода към Новотоцарство религиозно-магическата литература започнала да засягавсе повече лица от различни слоеве на обществото. С на-

. влизането на папируса в по-масова употреба се стигнало до

промяна на практиката при погребения ритуално-магическитетекстове вместо да се изписват по стени и саркофази да се на-

писват на папирусни свитъци. Тези текстови комплекси се нари-; чат "Книги на мъртвите”. Обобщеното събрано съдържание на тези

107

текстове под името "Книга на мъртвите" дава основен облик засмесения характер на това религиозно-литературно съчинениеот времето на Новото царство.

Без съмнение, че в "Книга на мъртвите” има твърде многозаемки от по-ранните съчинения от това естество като "Текстовена пирамидите", "Текстове на саркофазите" идр. Текстът на "Книгана мъртвите" е достигнал до наши дни в десетки варианти от пре-писи, направени в различни епохи и носещи съответно множест-во редакционни и други изменения. (Един от вариантите е пре-веден и на български език).

Към по-късно време се отнасят и други произведения-например" Книга на кравата". Текстът на този сборник е извес-тен главно ст скалните гробници на фараоните от ХХ династияот ХМ в. пр. н.е., разположени в т. нар. "Долината на царете"край столицата Тива. Известни са текстовете и на много другирелигиозно-литературни съчинения от различно време и естество,като "Книга адмаут", "Книга на деня", "Книга на нощта" и многодруги.

Силно развитие получила и религиозната лирика. От вре-мето на религиозната реформа на фараона Аменхотеп |М- Ехнатонот ХУ!! династия на Новото царство е известен химн в чест наприетия от фараона бог Атон. В този химн силно е идеализиранасветлата част на деня като триумф на животворящия слънчевдиск Атон. Неговото господство на небето, когато той озарявацелия свят, осигурява доброто на света. Рязко противопоставенана светлината е тъмнината, която е плод на други сили иолицетворява злото, Има запазени химни и в чест на Амон и надруги божества.

Твърде многообразна била религиозно-митологичнаталитература. В различно състояние са запазени множество ми-тологични разкази, свързани сюжетно с едни или други божест-ва, представяни като универсални космически сили и творци навселената. Религиозно-митологичните текстове се отличават сизключителна сложност на идеи, композиции, форми, художест-вени средства и др.

Главните персонажи в митовете се представят последо-вателно в различни променящи се ст едно състояние в друго

108

форми и образи. Древните гръци възприели вероятно тази идея,тъй като подобни принципи в литературата от по-късно време саизвестни с техния термин метаморфоза. Обикновено се смята,че текстът на много от митовете се възпроизвеждал от жрецитепо време на религиозни церемонии и ритуали и така се въз-действало по-ефективно върху слушателите.

С развитието и разпространението на Хелиополската тео-логична доктрина бог Ра станал основен персонаж в множествомитове. Тясно свързан с тази доктрина е митът за Ра, който во-дел непрекъсната космическа борба със силите на хаоса, мракаи злото. Според този мит създаденият от Ра свят в космическия

„ хаос и тъмнина не бил абсолютно траен и сигурен, поради което

този бог трябвало да води борба за неговото запазване. Презденя Ра господствал в космоса и плувал по небето, като чрезсветлината осигурявал живота и трайността на създадения отнего свят. Вечер Ра достигал западния хоризонт, с което неговиятдневен път свършвал и той слизал в подземния свят, който небил негово владение, а царство на хаоса и мрака. В това подзем-но царство Ра, подпомаган всяка нощ от свитата от близките мубогове и други сили, водел тежка борба със силите на мрака (ка-

“ то великия змей Апопи и др.) и побеждавайки ги, изгрявал отно-

во сутрин на източния хоризонт.

От "Книга на кравата" е известен т. нар. "Мит за изтребва-не на хората". Като създал всичко като бог-творец, включителнои хората, Ра царувал постоянно в небесния и земния свят. С те-чение на времето неблагодарните хора започнали да не се съоб-разяват с бог Ра и да замислят различни дела срещу него. Ра сепосъветвал с боговете от неговата група и решил да накаже хо-рата на земята. Изпратил срещу тях богинята Сехмет, коятообикновено съществувала в представите на египтяните в 300-морфния си хипостаз като лъвица. Сехмет толкова се увлякла визтребването на хората на земята, че се създала опасност чо-вечеството да изчезне. Ра се смилил над хората, упоили лъвица:та Сехмет с червена течност по подобие на кръв и така прекра-тили нейните изтребващи действия срещу хората.

Макар и върховен и бог-творец в представите според

хелиополската теологична доктрина, Ра бил обект в митовете и

109

на действия на други богове срещу него, включително напримери на богове от неговата група (“девятка") като Изида. Изида съз-дала опасната змия кобра, която ухапала Ра и му донесла стра-дания, срещу които нямало лек. Според този мит Изида искалада принуди Ра да разкрие божествената тайна около самия него.

Особено голяма известност и разпространение получилмитът за Озирис. Достигнал е до нас в различни варианти. Отра-зен бил в отделен трактат и от древногръцкия автор Плутарх.Митът бил свързан по същество с идеята за по-добър живот. Тябила представена като борба на доброто срещу злото, коятоборба при победа на доброто трябвало да даде на човека вечнияживот. Годишното подновяване на природата и промяната нарастителността при годишните сезони предизвиквали от многодълбока древност огромен интерес и почит към силите, които гиосъществявали.

Тези процеси изглеждали и се приемали от тогавашниячовек като редуване на жива и мъртва растителна природа. Стечение на времето постепенно се стигнало до идеята, че проце-сите са валидни освен за растителността, и за хората. Оформи-ли се представи и вярвания, че човек възкръсва след смъртта вдруг свят, ръководен от бога на умиращата и възкръсващаприрода Озирис. Надеждата, че този свят бил по-добър, довеладо представата за Озирис като бог на доброто.

Сет, който бил брат на Озирис и бог на злото във всич-ките му представи, се противопоставил на това. В пряка борба сОзирис той надделял и унищожил доброто в земния и в отвъдниясвят. Тъй като Озирис бил бог на умиращата и възкръсващаприрода, за да не може да възкръсне, бил разсечен на части отСет и разпръснат по различни места на света.

Съпругата на Озирис Изида, техният син Хор, както иНефтида, която била сестра на Изида и съпруга на Сет, успели спомощта на бог Тот да открият и съберат разпръснатите части оттялото на Озирис, след което той възкръснал и доброто отновосе появило в реалния и в отвъдния свят. Хор прогонил Сет в да-лечни страни и в по-късните епохи Сет се почитал като бог начуждите страни и народи. В тази връзка завоевателните войнина египтяните срещу тях се представят в писмени и други до-

110

„ кументи и монументи като борба на доброто срещу злото, тъй

като чуждите народи били покровителствани от бога на злото.

Строителство и изкуства. За няколко хиляди годинидревните египтяни достигнали до голям напредък в областта настроителството и ахитектурата. Египетското строителство и архи-тектурата имали подчертано религиозен характер през всичкиепохи. Построени били много пирамиди, гробници, храмове и др.До наши дни са оцелели останки в различно състояние на многоот тях. Религиозното строителство се отличавало с постояненстремеж към масивна монументалност, докато обектите на граж-данското строителство, включително дворци, жилища и др. билиглавно от леки строителни материали, поради което не са сесъхранили толкова дълго във времето.

Строителството на пирамиди било типично главно за вре-мето на Старото царство и на Средното царство, когато билапостроена и най-късната известна пирамида. Пирамидата билапо замисъл вечна гробница на мъртвия фараон и по форма сим-волизирала абсолютизма на монархическата власт и страти-

“ фикацията на общественото разслоение.

В научнопопулярната литература се срещат различниобяснения за формата, характера и ролята на пирамидите.Спорвд някои изследователи те имали т. нар. “ефект на

“ мумификация”, ако били ориентирани по посоките на света, като

силата на този ефект била най-голяма на около 1/3 от Височинатана пирамидата. Материалът, от който била направенапирамидата, нямал значение за този ефект. Той се свеждал най-общо до продължително запазване на поставени материалнисъставки, заточване на остриета и др.

Пирамиди се строили в Египет главно по времето на Ста-рото царство и в по-малка степен през Средното царство. Тазипрактика продължила с намалени изяви до около ХМ! в. пр. н.е.Строежът на пирамидите по принцип е слабо отразен в различниписмени източници. Най-често се използва описанието наХеродот, който предава разказа на египетските жреци за строежа

. на пирамидата на фараона Хуфу (Хеопс). Пирамидата била

изградена в продължение на 20 години с труда на мобилизиранипо за 3 месеца по 100 000 души от населението на страната.

111

Смята се, че най-ранната от големите пирамиди била нафараона Джосер от 1 династия, построена край Сакара стъпа-ловидно на 6 етажа с обща височина около 57 метра, ФараонътСнофру от М династия построил три пирамиди, като все още несе знае с абсолютна научна сигурност с каква цел. Едната от тяхпри Медум била продължение на започната от баща му Хуни,докато тези при Дахшур били построени по негово искане.

Най-забележителни били пирамидите на фараоните Хуфу,Хафра и Менкаура от М династия, построени край Гиза. Най-голяма била пирамидата на Хуфу. Нейната височина е 146 м, адължината на основата на страната й е 230 м. Смята се, че еизградена от около 2 милиона каменни блока с приблизителнатежина на всеки около 2.5 тона. Близка по размери до нея билапирамидата на Хафра, а значително по-малка била тази на Мен-каура. Пред пирамидата на фараона Хафра бил изграден и го-лемият скулптурен паметник нат. нар. сфинкс- грамадна каменнастатуя на лъв с човешка глава, предполагаемо отразяваща образана самия фараон.

В погребалните камери на пирамидите на Хуфу, Хафра иМенкаура край Гиза са намерени само празни гробнични каме-ри. По стените на помещенията не са намерени никакви надписи,изображения и други гробнични материали. За разлика от тях постените на вътрешните гробнични помещения на пирамидите нафараоните от следващите Уи МУ! династия на Старото царство санамерени много текстове. Те са със заупокойно-магическо съ-държание и са наречени "Текстове на пирамидите".

Пирамидите не били самостоятелни погребални съоръ-жения. Те били по-скоро част от погребални комплекси, наре-чени със собствени имена, тъй като с всяка пирамида бил свър-зан отделен храм. Специално назначени жреци извършвали втози храм заупокойни служби за погребания в пирамидата фа-раон.

Край пирамидите били построени и множество по-малкипо види форма погребални съоръжения на членове на царскитесемейства и на висшата дворцова аристокрация. Тези гробнич-ни съоръжения носят за времето на Старото царство името мас-таби (съвр. арабско - "пейка).

на

: Мастабите представлявали обикновено голяма тухлена"надстройка, под която се намирало погребението на съответно-"то високопоставено аристократично лице. Погребението било“обик-новено в саркофаг, в погребална камера, разположена във"вертикална шахта, дълбока понякога над 30 м. Дълбоко в шахта-“та освен погребална камера имало и други помещения, в които

“ поставяли различни изображения и гробнични дарове, които днес

представляват интерес като произведения на изкуствата. Чрезтях и чрез поставените текстове близките се стремели да осигу-рят на мъртвите сигурност и благаполучие в отвъдния свят.

През Средното и Новото царство настъпили значителнипромени в погребалните обичаи. Строежът на мастаби практи-чески бил преустановен. Използвали се друг тип гробници--скални и др. По техните стени продължавали да изписват мно-жество картини с различна тематика.

Древните египтяни постигнали най-забележителни творе-Ния в областта на строителството и архитектурата при строежана храмове. Храмовото строителство се разраснало най-вече при

“ ХуШи ХК династии на Новото царство.

Характерна особеност на всички храмове според запа-зените останки от времето на Новото царство било изгражда-нето им във формата на голяма правоъгълна сграда, обкръженас високи стени и свързана с подстъп до нея чрез една или повече

. алеи, украсени със сфинксове и различни други скулптури. Обща-та планировка на храмовете наподобявала от времето на Сред-

ното царство жилищната архитектура, тъй като храмът се считалпреди всичко жилище на божеството.

На лицевата страна на храма се намирал входът, койтопредставлявал обособена врата между високи монументалникупи, завършващи с корнизи. След входа се намирал двор, за0-биколен с колони. Следвал портик и голяма колонна зала, крайкоято имало и група от други зали. В дъното на храма имало от-ново няколко помещения за молитви. В най-голямото от тях сенамирала статуята на основното за храма божество, а другитебили библиотеки или служели за различни други цели.

В Египет били издигнати в различно време огромни мону-ментални храмове. При последните фараони от Х! династия бил

в Древен Изток 113

построен голям храмов комплекс в южната част на страната, из-вестен като храм на Ментухотепите. Първите фараони от ХИдинастия на Средното царство построили в източната част наТива светилище на бог Амон, Фараоните от ХМ! династия наНовото царство започнали да преустрояват това светилище наАмон в голям храмов комплекс, както ида строят други храмове,чиито развалини и останки се намират днес край Карнаки Луксор.

Храмът в Карнак е най-голямото и най-впечатляващотохрамово съоръжение в Египет. По време на Новото царство тойсе превърнал в главния официален храм в страната въпрекидействащия политеизъм. Храмът бил строен от много поколенияразлични строители, скулптори, художници и др. Почти всичкифараони от ХУШ и ХХ, аиот други по-късни династии се зани-мавали с дострояване и промени на някои страни от този хра-мов комплекс чак до времето на елинистическата епоха.

Размерите на храмовия комплекс в Карнак били изклю-чително големи. Главните му пилони на входа били високи около43 мив дебелина достигали до около 15 м. Голямата зала на тозихрам имала площ от около 5 000 кв. м, атаванът над нея се крепялна 134 колони, разположени в 16 реда.

Храмът на бог Амон в Карнак имал изключително важнозначение не само като най-голямото религиозно светилище нанай-почитания бог в Египет. Този храм имал и голямо културно-историческо значение. На неговите стени в отделните зали поповърхнината на фризове, колони и другаде са записани многотекстове и различни художествени произведения. От това мястоса известни т, нар. "Анали на Тутмос |", "Кадешката поема" забитката на Рамзес |! с хетите, различни посветителни надписи,химни за богове и много др. В Храма имало събрани от многостолетия огромно количество статуи и статуетки от различно ес-тество, както и много други посветителни материали и дарове.

Тясно свързан с Карнакския храмов комплекс на Амонбил и Луксорският храмов комплекс. Той бил посветен на ти-ванската троица (г. нар. триада) богове - Амон, съпругата му Мути синът му Хонсу. Този храм бил практически вторият по големинаи значение в столицата Тива, Храмът бил разположен южно отКарнакския и свързан с него с голяма алея със сфинксове от

114

двете й страни. Смята се, че началото на си ициЛуксорския храм започнало сравнително късно, към края надинастия по времето на Аменхотеп |.

По времето на ХУШ династия в Тива били построени и рихрамови сгради и съоръжения, посветени освен на култа към Амон(включително и в синкретичната му форма Амон-Ра) и членоветена неговото "семейство", също и на други богове, главно на Мон-

„ ту, като исконен древен тивански бог, на Озирис, на Пта и др. С

Ху династия е свързано и строителството на големия попупе-

щерен храм на царица Хатшепсут в южната част на страната (край; Й -Бахри).

ре аа За комплекси на Амон били построени ипри

ХХ династия в Абу-Симбел. Известни храмове са тези в Меди-нет-Абу, в Нубия и другаде. Те се свързват както с Амон, така исъс синкретичните форми на Ра-Хорахте и др. Столичните тиван-

: ски храмове превъзхождали всички други по големина, архи-

атства и др.тектурно оформяне, украса, бог :Разцветът на строителството в древния Египет и постиже

“ нията в различните конкретни области могат да се проследят в

задоволителен вид на фона на разкопките на новопостроената.столица на страната Ахетатон (Хоризонт на Атон") по време Ирелигиозната реформа на фараона Аменхотеп М-Ехнатонот ХУ

династия, открита край Тел ел-Амарна. От останалите градовене е запазено почти нищо, с изключение на споменатите и някои

други храмови останки.

Ахетатон бил построен изцяло съобразно изискванията ипознанията на времето. Приема се, че бил най-модерният и уре-ден за онова време град, макар че практически съществувал твър-де кратко време, тъй като след отмяната на реформата па

напуснат и разрушен набързо при настъпилата реставрация н

е порядки.ра та бил разположен на десния бряг на реката прната част на долината на Нил, на около 300 км южно от Кайро.добре планираната централна част на града се намирали наминахрамов комплекс на Атон (храм, жилища на жреците, складовдр.), дворецът на фараона, официални учреждения и Др.Основната и най-важна сграда в града бил не дворецът, а глав

115

ният храм, наречен "Дом на Атон в Ахетатон“. Както и всички дру-ги храмове по онова време и този бил ориентиран от запад наизток и обкръжен от стена с врати между пилони. За разлика отдругите храмове, зад пилоните тук нямало колонни дворове изали, нито помещения за молитви и разполагане на статуи набожеството. Обрядите на култа към Атон се извършвали в откри-тите дворове на храма.

Главните особености на тази строително-архитектурнауредба били до голяма степен повторени и при строителствотона по-малкия по размери дворец на храма - т. нар. "Дворец наАтон в Ахетатон". Стените и колоните на двете строителни съо-ръжения били покрити с многобройни цветни релефи и стенопи-си. Естеството на религиозните ритуали в този храм на Атон ос-тават неизвестни в общи линии до наши дни. В тази насока влитературата са налице различни предположения,

В Ахетатон били построени и някои дворци. Главният оттях бил разположен успоредно край Нил и се състоял от няколкочасти (крила или отделения), Западната част покрай реката билаофициалната част на двореца на фараона Ехнатон. Източнатачаст била по-скоро жилищна и край нея имало отделно дворцовосветилище на Атон, Входовете на всички части на двореца билиот север. Официалните помещения, съставени главно от колоннизали за приеми и пиршества, се намирали в началните части следвходовете, а по-навътре се намирали лични и други помещения.

Почти всички стени на двореца в Ахетатон били покритисъс стенописи, фрески и различни рисунки, като до наши дни езапазена много малка част от тях, Изображенията имали за целда прославят фараона Ехнатон и неговия бог-покровител Атон.Пред парадния вход на официалната част на двореца на фарао-на имало голям двор с множество статуи на Ехнатон и др. Дво-рецът изобилствал с множество зали с различно предназначение.

Намерени са останки на дворцов комплекс ив севернатаи визточната част на града. В тези дворци има запазени различ-ни находки с особено важно значение. Сред тях особен интереспредставляват стенописите и другите произведения на худо-

жествените изкуства. От различни текстове е известно строител-ството и на други храмове и съоръжения, които не са запазени и

116

чиито останки не са намерени до наши дни. Не са открити и ни-какви следи от някои известни светилища.

При продължителните археологически разкопки на града„са открити и много улици и жилищни домове от различно естест-во. Значителна част от тези находки се отнасят за по-високо-поставените в обществено отношение персонажи, което рисувакартината на живота на дворцовата аристокрация и средите,свързани с властта на фараона. Някои от тези жилища, като на-пример на първия министър на фараона, били от около 900 км. м,а други били също по няколкостотин кв. м, което показва мощтаи възможностите на дворцовата аристокрация по онова време.

Древните египтяни постигнали високи достижения ив 06-

ластта на различните изкуства. Специфична особеност за Еги-

„ пет е, че за няколко хиляди години изкуствата останали винагитясно свързани с религията и с религиозния мироглед, с обредите

„ исрелигиозната митология. Друга специфична особеност, несре-

щана в древните страни от гръко-римския свят, била връзката на

“ почти всички произведения на изобразителните изкуства с

писмото, като всяко от тези произведения било снабдено с голямо

количество текст.

В по-ранните периоди по времето на Старото царствоизкуството било свързано проблемно най-вече с култа към мърт-вите, с различните форми на заупокойни култове и с религиоз-но-митологичните идеи и представи в тази насока.

Най-съществено значение от това ранно време имали поя-вата и разпространението на скулптурата (монументална и мал-ка пластика) и релефа. Скулптурата се свързвала пряко и твърдетясно със строителството и архитектурата. Гробниците, пирами-дите и храмовете от времето на Старото царство били богатоснабдени с различни скулптурни произведения. Те имали под-чертано изразена фронталност и стремеж към определени реа-

листични тенденции. На лице бил и стремеж към психологичнаизразителност и индивидуалност на изобразяваните персонажи.

От твърде ранно време се налагали и определени шабло-ни и принципи на изобразяване, чиито обяснения не винаги саизяснени до наши дни. Така например позата в ранните скулпту-ри била почти винаги една и съща - неподвижна и леко скована.

117

Скулптурите били многоцветни, като телата на мъжете били оцветени в тъмнокафяво-червено, а на жените - в жълто. Коситевинаги били в черно. Дрехите на всички скулптури, както и навсички други изображения били главно бели. Сред статуите оттази епоха като световни шедьоври се приемат т. нар. "Седналпо турски писар", статуята на “Архитектът Хемиун" и др.

В началото на Средното царство скулпторите се стреме-ли да наподобяват произведенията от предишните епохи. Мо-нументалните скулптури не били обект на толкова голямо внима-ние колкото през времето на Старото царство. В скулптурата сепоявили портретни тенденции, но до големи успехи в тази областне се достигнало. Едни от най-характерните скулптурни про-изведения от времето на Средното царство са две грандиозниседящи статуи-колоси на Аменемхет |. Заедно с пиедесталитете били високи около 18 м.

Тенденцията към портретност в скулптурата продължилаи през Новото царство. От това време са известни твърде многопроизведения, сред които в съпоставка с предходните епохи сеотличават две големи статуи колоси на фараона Аменхотеп И,високи около 21 м.

Скулптурата достигнала най-високи постижения презНовото царство по време на т. нар. Амарнски период при рели-гиозната реформа на Аменхотеп |М-Ехнатон. Творческите ре-зултати в областта на портретната скулптура били несъмнено мно-го големи. Скулптурите се отличавали с успешна обрисовка напсихологичната индивидуалност на съответните изобразявани ли-ца. Значителен напредък бил достигнат и в техническо отношение.Моделировката на линията станала по-фина, започнали да из-ползват светлосянка и др.

От времето на Новото царство са запазени също твърдемного скулптурни произведения. При разкопките на Ахетатон приТел ел-Амарна е намерен скулптурен бюст на съпругата на Амен-хотеп |М-Ехнатон царица Нефертити. Изящната изработка на ед-но ст намерените копия го определя като шедьовър на плас-тичните изкуства за цялата история на древния Египет. Пор-третният бюст на Нефертити се намира в Берлинския музей.

От времето на Новото царство има запазени множество

118

"различни скулптурни произведения, с каквито храмовете били„твърде богато снабдени. Множество скулптури на фараони, алеи

от сфинксове и други украсявали подходите към големите храмо-ве. От по-късно време са намерени и много други произведения.

Особено внимание в областта на изобразителните изкуст-ва и специално на скулптурата заслужава практиката в Египетда се изграждат т. нар. обелиски. Обелискът представлява ви-сок четиристенен каменен стълб (игловидна колона) със заостренпирамидален връх. Повърхността на обелиска се покривала сЙероглифни текстове. Появата му в областта на изкуствата сенаблюдава по-осезаемо от времето на У династия на Старотоцарство. По замисъл обелиските били изграждани и възприемани

. като символи на слънцето и обикновено били свързани с архи-тектурнато оформяне на ранните т. нар. слънчеви храмове, коий-

то практически не са се запазили. Обикновено те се поставяливътре в храмовете, поради което имали и различни размери. Ня-кои от тях били високи над 30 м.

Изграждането на обелиски продължило и през следващитеепохи в Египет. От времето на Средното царство има запазениняколко величествени обелиска. От времето на Новото царствоизвестни обелиски се свързват с имената на царица Хатшепсут,фараоните Тутмос |, Тутмос Ши др.

Развитието на релефа и стенописа започнало главно презвтората половина на Старото царство. Произведенията в тазинасока били твърде редки в предходните периоди. Релефът и сте-нописът били тясно свързани като принципен подход в областтана изкуствата - принципът на изобразяване на фигурите и ком-позициите бил почти еднакъв, като различни били средствата заизобразяване.

Релефите и стенописите се отличавали с много голяма сю-жетна пъстрота. Те продължили да бъдат основни занимания вукрасата на различни строително-архитектурни комплекси, съ-оръжения и отделни сгради и помещения и през следващите епохиот историята на страната.

От времето на Старото царство релефите и стенописите

били свързани с някои специфични принципи на изобразяване,които практически не претърпели промени и се запазили в про-

119

дължение на цялата история на Египет за около три хиляди годи-ни. Единият от тях е наречен "принцип на плоскостенна изобра-жение", тъй като египетският художник не познавал и не практи-кувал перспективата за разположените в пространството фигу-ри. Той ги отразявал по етажи по принципа, че поставените най-долу в композицията фигури следвало да се възприемат като най-близо намиращи се до зрителя, и обратна - разположените най-горе били с идеята за най-далечно местоположение.

Друг принцип, който останал парадоксално дисхармо-нично изглеждащ с природата на хората, е тяхното разположе-ние в композициите на релефите и стенописите в различни фи-зически размери според положението на съответните лица в 06-ществото и в държавата, както и в целия свят, ако се отнася забожества. Така високопоставен персонаж като цар, висш санов-ник и др. се изобразявал ръстово многократно в по-едър план стсъответно друго лице с по-ниско положение, независимо, че всич-ки изобразявани персонажи били на една равнина и на едномясто в пространството,

Още по-странен за съвременния зрител изглежда третиятпринцил. Древноегипетският творец изобразявал на релефите ина стенописите човешките фигури по начин, който бил в пълнанесъвместимост и противоречие с анатомията и анатомичнитевъзможности на тялото. Главата на всяка фигура била изобразе-на в профил, окото във фас, гръдният кош във фас, тазът в ра-курс и краката отново в профил.

Това изображение на човешкото тяло е обект на споровеи дискусии, То не било резултат в никакъв случай от своеобраз-но виждане на действителността от творците или от определенитворчески школи. Този принцип отразявал нормите на строгоустановен канон, чиито особености все още не са известни.

Релефните и стенописните творби през следващите епо-хина Средното и Новото царство продължили да бъдат в основатана масово използваните украси на храмове, дворци, гробници идр. През Средното царство линията в скулптурния релеф стана-па малко по-сурова, а самият релеф по-изпъкнал. Произведени-ята от тази епоха отстъпвали до голяма степен на тези от време-то на Старото царство. През Новото царство живописта полу-

120

чила по-голямо разпространение и изместила до известна сте-пен релефа. Върховите постижения в областта на живописта ирелефа били, както и при всички други дейности и занимания,във времето нат. нар. Амарнска епоха.

Многообразието в областта на изобразителните изкуства. и художествените занаяти било характерно явление за цялата. история на древния Египет. То се проследява най-забележимо вмного голямата сюжетна пъстрота при изобразяването на раз-лични сцени и идеи при релефите и във всички сфери на живо-„ писта. Много от сюжетните идеи и сцени били пряко свързани сежедневния живот на стделните среди от египетското общество.“Твърде често са представяни и картини ст природата и околния„ пейзаж, от ежедневието в дадени места. Освен хора, обект наизкуствата били многобройни и различни животни, цветя, рас-“тения и др.

Научни знания. За няколко хиляди години в Египет билидостигнати значителни достижения и в областта на различнитенаучни знания. Важна роля в това отношение играели своеоб-. разните училища в големите храмове. Заниманията с научнадейност и достиженията в тази област били преди всичко моно-пол на жреческите слоаве, поради което и науката и научнитезнания и открития имали силно изразен религиозен характер."Познанията в отделните области не били систематизирани иобособени в отделни области и дялове със съответни имена, както„по-късно направили древните гърци и дали наименованията на"Отделните науки.

Особено високо развитие в Египет достигнала матема-„ тиката. Необходимостта и нуждите на населението да се про-“копават и поддържат канали за напояване, точно да се измер-ват, изчисляват и оразмеряват обработваемите площи на осво-бодените от разливите на Нил земеделски терени дали тласъкна развитието на аритметиката, геометрията и планиметрията, а„ така също и на различни действия и функции, свързани с другиклонове на математиката. Бързото развитие на математически-те познания се сбуславяло и от предприетите от времето наСтарсто царство големи по мащаби строителни дейности намонументални пирамиди-гробници, мастаби, храмове и све-тилища, жилищни и други постройки и др.

121

За математическите познания и умения съдим както покосвени данни според останките на успешно изградените и под-държани по онова време съоръжения, така и по преки данни.Намерени са текстове на математически документи, от които севижда развитието на десетична система за измерване, както ипрактика на използване на мерки и теглилки с определени изра-жения.

Запазени са и документи, които свидетелстват за позна-ване на определени математически действия и функции. Древнитеегиптяни можели с твърде голяма точност да изчисляват дължинаи лице на кръг. Те познавали т. нар. числа р в измерение на 3.16,което очевидно било взето от древните гърци и достигнало презтях до съвременните европейски и други народи. Според някоитекстове лицето на кръга се изчислявало посредством лицетона квадрат със страни 8/9 от диаметъра на кръга и др.

Познати и практикувани били и твърде много други мате-матически действия като измерване на площи, обеми на различ-ни тела, включително на пирамиди и пресечени пирамиди и др.Древните египтяни боравегли с дроби, със степенуване, с извли-чане на корени, с аритметични и геометрични прогресии, с уме-нието да се построяват сложни геометрични фигури и много др.

Значително развита била и астрономията. Египтяните поз-навали движението на небесните тела. Приели и практиката дагрупират част от небесните тела във фигури, които днес нарича-ме съзвездия. От дълбока древност в Египет съществувал и сво-еобразен календар на астрономическа основа.

Календарът в древния Египет бил пряко свързан съсслънцето и често се нарича и слънчев. Календарната нова годинабила в пряка връзка с появата на Сириус в утринното небе, коетосъвпадало с началото на разлива на река Нил на 19 юли по съ-временната календарна система.

Наред с календара ималс и система за мерене на време-то чрез свовобразни слънчеви, водни и други часовници. По-знанията за небесните тела довели до групирането им в отделниконфигурации, наричани най-често по името на животни, на коитобили уподобявани по условна прилика, например телец, крокодили др. По разположението и движението на небесните тела презнощта се отчитало също и времето.

122

Египетската календарна година имала 12 месеца по 30 дни,"след което прибавяли още 5 празнични дни. По такъв начингодината имала 365 дни и практически изоставала сттропическата астрономическа година на всеки четири години с1 ден, като след 1460 години настъпвало отново изравняване на„ календарната и тропическата астрономическа година. Тазиособеност била позната още по онова време, но не билакоригирана. Това станало по-късно с въвеждането на т. нар.високосна година чрез прибавяне на всеки четири години на един„ден към месец февруари. С познанията по астрономия и с„“ календара древните египтяни следели разливите и оттичанетона река Нил.Твърде големи били и познанията в областта на природ-„ ните науки, главно земеделие, животновъдство, познанията за„ заобикалящия египтяните растителен и животински свят, геог-„ рафски познания покрай постоянните и многобройни военни по-ходи на юг в Африка и на север и североизток в Палестина, Си-"рия и Финикия и земите до Северозападна Месопотамия. Срав-“нително непознато за древните египтяни оставало Средиземно„море. Морските плавания не били типичти за древните египтяни,„ така както се практикували от народите във Финикия, Палести-на и Сирия. Познания се наблюдават и в областта на физиката,свързани с обработката на минерали, метали, сплави и др.Древните египтяни натрупали твърде много познания и вобластта на медицината. Те познавали чавешкато тяло и прак-„ тикували лечението на отделни заболявания по много начини --както успешно с билки и други, така и неуспешно със заклинания(например при ухапване от змии) и др. Запазени са и някои тек-стове в различни писмени документи с медицинско съдържание.Сред тях по-известна значение имат т. нар. “Папирус наХерст", в който има описание на болести по костите и"предписания за лекуване. Различни болести и предписания залечение са описани в “Папирус на Еберс”. Други документиописват различни болести, ката сърдечни (в т. нар. “Книга насърцето"), на очите (в “Книга на очните болести”) и др.Философските познания били тясно свързани с различ-

Ните религиозни учения. Древните възприели твърде много еги-

123

петски принципи и обяснения във философията, която се 060-собила в древна Гърция като самостоятелен клон на познания вкрая на архаичната епоха през М! в. пр. н.е. Първата философскашкола в древна Гърция на Талес Милетски (наречена йонийска,натурфилософска, на стихийните материалисти ит.н.) възприелапринципа, че светът е изграден от четири основни елемента поподобие с четирите елемента в хелиополската теологична док-трина. Четирите елемента били различни съответно за ТалесМилетски, Анаксимандър и Анаксимен.

Дълго време и другите древногръцки философи приемалипринципа, за основни елементи в строежа на света, които ес-тествено били различни според едни или други философски шко-ли. Това многообразие в древна Гърция приключило с приема-нето само на един основен елемент (но пак елемент в първо-началния египетски смисъл) в устройството на света-въвеж-дането на учението за атома като най-малка неделима частицаот Демокрит.

124

Ш. ДРЕВНА МЕСОПОТАМИЯ

1. УВОД

Една от най-ранните цивилизации в историята на чове-чеството възникнала в югозападната част на Азия. Този районсе обозначава в литературата и като Предна Азия, а древнитеГърци го нарекли Месопотамия (Междуречие). Често се използва

„ инаименованието Двуречие. Имената Месопотамия, Междуре-чие и Двуречие се определят от поречията и прилежащите райони

на двете реки Тигър и Ефрат и имат както географско, така икултурно-историческо значение, свързано с изучаването настария свят.

Историята на Месопотамия се свързва с времето от ско-

„ло средата на М до последните столетия на | хил. пр. н.е. Ком-„ плексното научно изследване и изучаване на всички въпроси от

древното минало на Месопотамия (например: история, архе-

ология, езикознание, култура и др.) е обект на асириологията(също и асирология) като специфичен дял на древната ориен-

„ талистика. Основните научни знания в тази насока са резултат

от многобройни и различни по характер изследвания, осъщест-вени през втората половина на ХХ и първата половина на ХХ в.Изследванията след Втората световна война са относително по-

. ограничени и практически само допълват и доизясняват отделни

научни въпроси.

Географски и природни условия. Месопотамия се про-стира от Иранското плато на изток до Сирия и до пустинята, на-ричана Сирийска или Арабска на Арабския полуостров на за-пад. На север Месопотамия граничи с големия планински масив,съставен от различни планини (Тавър, Арменски и др.), а на югдостига до Персийския залив.

Тази обширна територия се характеризира с различни ге-ографски и природни условия. Южната част на Месопотамияпредставлява обширна равнина с плодородна почва и възмож-

125

ности за земеделие и иригацианни съоръжения. Северната частсе отличава с хълмисти и ниско и средно високи планинскиместности.

Различен е и климатът на отделните райони. Южна Месо-потамия се дели на две големи области - Шумер на юг и Акад насевер приблизително до мястото, където двете реки се прибли-жават. В Южна Месопотамия има големи летни горещини, а преззимата валежите са от дъжд. В Северна Месопотамия има пове-че дъждовни периоди и студени снежни зими.

Отличителна особеност на природо-географските условияна Месопотамия за древността било ежегодното разливане надвете реки по подобие на р. Нил в Египет. Река Тигър извира назапад от езерото Ван вт. нар. Арменски планини. Течението нареката е най-общо в югоизточна посока и събира водите намножество други реки (Горен и Долен Заб и др.) и различнипланински потоци. Дължината на реката е около 2 000 км.

Река Ефрат извира приблизително в същия район на Ар-менските планини, непосредствено на север от езерото Ван. Внай-горното си течение тя се състои от два основни ръкава исъщо събира водите на други реки и потоци. Ефрат тече в горно-то си поречие на запад, след което променя посоката си на югина югоизтак. Общата дължина на реката е около 2 800 км.

В средните и долните си поречия двете реки текат приб-лизително успоредно една на друга, като се доближават най-много до около 30 км и се вливат в Персийския залив. Най-честосе смята, че най-долните поречия и устията на реките в Персий-ския залив са се променили днес в сравнение с времето, когатовъзникнала и се развила древномесопотамската цивилизация.Обикновено се приема, че Тигър и Ефрат имали в древността вюжната си част други корита и се вливали отделно в Персийскиязалив.

Двете реки имат днес общ ръкав (т. нар. Шат ел - Араб) исе вливат заедно. Срещат се геологически и други тези, коитодопускат, че бреговата ивица на Персийския залив се е проме-нила и сушата е настъпила към морето чрез огромните наносиза няколко хиляди години или по други причини. Значително сапроменени и коритата на двете реки. Древните градове Сипар,

126

"Киш, Нипур, Урук и Ларса били разположени на Ефрат, аднес се"намират на изток от реката, която се е придвижила на запад."Коритото на река Тигър се е придвижило обратно на изток.

Разливът на двете реки се обуславял от зимните и про-летни валежи в планинските райони на вододайните зони. Раз-ливът на Тигър започвал през втората половина на месец март иприключвал през месец юни. Разливът на Ефрат поради по-голямата дължина на реката в планинските местности се“осъществявал от месец април до месец септември.

Специфичните климатични особености, разливите на ре-ките и липсата на валежи през продължителните летни периоди“ довели твърде рано до необходимостта древните обитатели на“южната част на Месопотамия да изграждат иригационни съоръ-жения от канали и други за отводняване на заблатените мест-"ности и за напояване на обработваемата почва. По този начинте произвеждали годишно две зърнени реколти. Тереннитеусловия в северната част на Месопотамия не позволявалистроежи и използване на иригационни съоръжения и населениетопо тези места разчитало само на дъждовете, които не били"рядкост.

Месопотамия се отличавала в древността с богата нис-костеблена растителност и палмови дървета и била обитавана"от множество различни диви животни. Страната била бедна наминерални и други ресурси като метали, камък, дървесина застроителни цели и др. Най-голямо било изобилието на глина крайдвете реки, която била широко използвана от населението в" различни области. Липсващите ресурси били набавяни отсъседните области, главно на изток и югоизток в страната Елам“и на северозапад към Сирия.

Население. В продължение на няколко хиляди години вдревността Месопотамия се отличавала с голяма етническа пъс-трота. По тези места се появили и живели в едно или друго времедесетки племена и етнически общности. Най-общо се приема, чепрез ранните праисторически епохи Месопотамия не била за-селена. За началото на заселването на този район има широкинаучни дискусии и многобройни тези. Анализът на археоло-гическите материали показва, че през епохата на неолита Ме-

127

сопотамия вече била заселена, като началото на този процес сеотнася в широки граници от няколко хилядолетия.

Основната етническа характеристика на Месопотамияпрез последните четири хилядолетия пр. н.е. се определя от двеобщности - шумери и акади. Проблемът за произхода и засел-ването на шумерите в Месопотамия все още няма окончателноутвърдено и прието научно решение. Най-често преобладават исе приемат тезите, че шумерите произхождали от районите наизток от Южна Месопотамия и се заселили според различнитеизследователи между |Х и У хил. пр. н.е. Шумерите се смятат занай-старото известно население на Месопотамия. Изследвани-ята на костните материали при археологическите разкопки, ана-лизът на изображенията им в паметниците на изкуствата и другиданни определят антропологическата им характеристика катохора със среден ръст, кръгли черепи и сравнително широки очниябълки.

Акадите се отличавали съществено по антропологически-те си данни. Те били по-високи, с продълговати черепи, сравни-телно по-издължен нос и с други особености. Акадите се прие-мат изцяло като ранносемитско население, съставено от различ-ни племенни и етнически общности, появили се последователночрез различни миграционни вълни в Месопотамия от Сирийско-Месопотамските степи и Арабския полуостров и заселили голе-ми райони от Акад на юг до Северна Месопотамия.

В различно време най-често от изток през Иранското пла-то, както и от други места, в Месопотамия прониквали другиплеменни и етнически общности. Някои от тях доминирали заизвестно време, но бавно и постепенно били асимилирани отостаналото основно население и загубвали самостоятелния сиоблик. В Северна Месопотамия нахлули и отделни енклави отиндоевропейски произход. Те оставили продължителна следа ииграли важна роля в държавно-политическите и културни процесинай-вече на фона на историята на северномесопотамскатадържава Митани.

През | хил. пр. н.е. различията между отделните етноси вМесопотамия изчезнали окончателно. Населението, формираноот смесването на отделните общности, придобила относително

128

нен облик с единен език, бит и обичаи. То е известно най-често със събирателното наименование халдеи по името на една“от племенните семитски общности.Извори. Изворите за историята на древна Месопотамия,“които са запазени до наши дни от отделните исторически епохи,са от различно естество. В резултат на много обстоятелства и„ причини при голямата разлика във времето се е запазила само„ относително малка част от богатото творчество на древните на-"роди на писмени и веществени произведения.( Съвременните научни знания са резултат от продължи-“ тепни изследвания чрез археологически експедиции и труда наазлични учени от много страни. Сегашното научно наследствое обект на различни тълкувания и категоризации. В по-старата"литература традиционно най-често се приемаше, че Библията и"произведенията на античните автори са от една категория илигрупа, а други такива раздели представляват местните писменипроизведения и произведенията на материалната култура.

По-ширако приемлива в научно отношение е следнатакласификация: 1) Основни извори с най-голяма точност и с най-голямо значение са преди всичко местните писмени произве-" дения. Те са написани чрез широко използваната в целия месо-потамски свят и в голяма част от съседни области клинописнаписменост на различните езици на отделните народи в едно илидруго историческо време в протежение на целия ход на истори-ята на Месопотамия. 2) Важно значение имат и произведениятана материалната култура. Те обаче дават приоритетно само кос-вени, ане преки сведения за характера и естеството на културно-историческите процеси във времето. 3) Произведенията на ан-тичните автори, главно от гръцки произход, представляват отдел-

„ на категория източници, тъй като дават не толкова преки, а от-„ разени по-късни сведения за историята и културата на месо-потамските народи.

Библията не съдържа практически сериозни научни сведе-„ ния, които да се използват като надеждни извори, а по-скороОтделни рефракции и реминисценции за събития, запазени вдревноеврейската традиция и преосмислени идеологически с“ развитието на християнството.

9 Древен Изток 129

Всички опити за научни класификации имат обаче усло-вен характер, тъй като знанията за отделните исторически епохисе основават на различни по характер източници. Поради липсана писменост най-ранните исторически епохи се изучават изцялосамо на основа на археологическите материали. Като относител-но начало на изучаването на културно-историческите процеси вМесопотамия се приема времето в края на т.нар. мезолит отархеологическата класификация на праисторическите епохи. Вкрая на мезолита през МП! хил. пр. н.е, в Месопотамия езасвидетелствано по археологически път развитие на произ-водяща икономика - примитивно земеделие и скотовъдство приуседнал начин на живот.

Сравнително добре е проучена и епохата на неолита, койтоза Месопотамия продължил най-общо във времето от М до Ухил. пр. н.е. и се характеризира с т.нар. археологически културиДжарма (УМ! - М! хил. пр. н.е.), Хасуна (М! хил. пр. н.е.), Тел-Халаф(У хил. пр. н.е.) идр.

Времето от последните столетия на МУ хил. пр. н.е. до на-чалото на Ш хил. пр. н.е. се отнася към неолитната и енеолитна-та епоха. Те се характеризират с естеството на находките пот. нар. археологически култури Ериду, Ел-Обеид, Урук и Джем-дет-Насър и др. Първите писмени произведения са засвиде-телствани по археологически път с материалите от културата Уруки се отнасят към края на М хил. пр. н.е. От следващитеисторически епохи са намерени вече много по-голям бройписмени текстове, документи и съчинения от различно естество.

Дешифрирането на клинописните текстове и изучаванетона древните езици на Месопотамия е резултат от продължител-ни изследвания на учени от много страни - най-напред главно отВеликобритания, Франция, Германия, а по-късно и от САЩ и др.Първоначалното разчитане на клинописните текстове се свързвас името на Георг Фридрих Гротефенд от Гьотинген (Германия) вначалото на ХК в.

Съществен принос за дешифрирането на клинописнотописмо впоследствие имат и много други учени като Хенри Рау-линсон, Едуард Хинкс, Фокс Талбот и Джордж Смит от Велико-британия, Ж. Оперт от Франция, Фридрих Делич от Германия и

130

др. Най-късно е проучен езикът на хетите от Мала Азия - презървата половина на ХХ в. Допълнителни проучвания на

Е Писмените паметници на народите от Месопотамия се де-„ лят най-общо на две основни категории: документални и повест-вователни. Документалните източни представляват реални дело-"ви документи, които отразяват сравнително точно отделни съби-тия, факти и различни данни. Те са твърде разностранни по харак-тери се свеждат най-често обикновено до летописни списъци нацаре, кореспонденции от и до дворцови канцеларии, разнороднипо характер писма и донесения като информации и отчети на"длъжностни лица, едикти и различни разпореждания на отделнитевладетели, кадастри и други документи с данъчно и стопанскозначение, частно-правни документи (договори за покупко-про-д ажби, за заемане на пари и вещи, за залози, завещания и др.)и много други.г Сред документалните исторически текстове с много важ-„ но научно значение може да се отделит. нар. “Шумерски царскисписък“. От него са запазени множество копия, които са значи-„телно фрагментирани. Смята се, че основният текст е създаден"по времето на т. нар. “Трета династия на град Ур” в края на Ш„хил. пр. н.е. Запазени са документални исторически текстове,които в литературата се определят като хроники - “Династичес-„ ка хроника”, “Хроника на ранните царе” и “Хроника на Вайднер”.Голямо количество документи се определят като дипломатически.Те представляват кореспонденция между отделни царе, мирнидоговори и др.

Към категорията на документалните източници се отнасят| и законите, открити в различно запазено състояние от края нашумерския период до много по-късно време. От | хил. пр. н.е. са

открити няколко фрагмента от шумерски закони. В относителнопо-запазен вид от онова време сат. нар. Закони на Ур-Наму, наЛипит-Ищар и Законите от град Ешнуна.

Особено важно значение като исторически извор имат

“ Законите на старовавилонския цар Хамурапи (1792 - 1750 г.

пр.н.е.), които са относително почти изцяло запазени и са пред-мет на различни научни изследвания в протежение на целия ХХ в.

131

Законите на Хамурапи разкриват важни страни ст общественотои стопанското устройство на Старовавилонското царство, кактои ред други въпроси от реалния живот по онова време - се-мейство, частна собственост, частноправни отношения, робствоидр.

Намерени са и много таблици от т. нар. Средноасирийскизакони, които са сходни със законите от Южна Месопотамия, ноотразяват конкретните различия за асирийското общество презпоследните столетия на |! хил. пр. н.е. Закони има открити и нахетите от Мала Азия от времето на втората половина на ! хил.пр. н.е. и др.

Повествователните произведения са от различно времеи естество. Много от тях са запазени до наши дни във фрагмен-тирано състояние на отделните копия и с много увреждания натекста (лакуни). Обикновено се приема, че т. нар. литературно-повествователни произведения са по-късни копия на шумеро-акадски произведения от времето на Ш хил. пр. н.е. Сред тяхпреобладават митологически текстове и съчинения, записанипредания на епоса на отделните народи, различни своеобразнисборници, конкретни съчинения с религиозно-митологически илиритуални сюжети, поеми и разкази за действия и подвизи набогове, царе и отделни герои и съчинения с много други различнисюжети. Много от тези текстове са с религиозно съдържание ислужат за изучаването на религиозните вярвания.

В резултат на археологическите разкопки през ХХ и ХХ в.са намерени не само множество текстове, но и произведения,които се отнасят към друга категория източници, тъй като не съ-държат текст и не отразяват пряко, а косвено отделни страни накултурно-историческото минало. Техният брой е огромен и неподлежи на точна и пряка класификация. Различните скулптури,релефи, стенописи, фрески и други художествени предмети саосновен източник за изучаването на изкуствата. Тъй като главни-те сюжети и идеи в много от тях са тясно свързани с религията,те служат и за нейнсто проучване.

При разкопките са намерени останките на цели градове(някои от тях, като Вавилон например, са разположени на площприблизително от около 10 000 дка) и селища, дворци, храмове,

132

жилищни сгради и др., които разкриват достиженията в област-на строителството. Мнозинството от намерените при разкопки"предмети от различно естество разкриват много други страни отбита на населението, културните и техническите му познания идостижения. Организацията на производството в областта на„ земеделието се изучава не само от текстовете със стопанско

значение, но и чрез изследване на намерените оръдия на труда.Намерените при разкопки през ХХ и началните десети-

и-вече в националните музеи на страните, които са предприе-проучванията. В Лувъра в Париж има текстове и монументипочти всички области и епохи на древния Изток. Изключител-„но много находки от различно естество има в Бритиш музеум вЛондон. В сравнение с Лувъра Бритиш музеум е по-богат с аси-

ранните епохи. В Берлинския музей се съхраняват големи и"значителни колекции от писмени документи от разкопки в Ашуририя), Урук, Вавилон и Варка в Месопотамия, в столицата на“Хетите Хатушаш край турското село Боазкьой и много други.Музеят във Филаделфия в САЩ притежава хиляди документи от“Урук в Месопотамия. гТъй като много от териториите на Месопотамия през ХХ в."са били в пределите на турската империя, в музеите в Истанбули Анкара са събрани също много голямо количество писмени и"веществени паметници. Богати на находки са и музеите в редицастрани, разположени на териториите на древна Месопотамия и"прилежащите области като Ирак, Сирия, Ливан, Иран и др. Пис-

“мени и материални паметници има и в Ермитажа в Санкт Пе-тербург и в московския музей на изобразителните изкуства.Като извори за Месопотамия и т. нар. Близък Изток сеизползват и произведенията на някои автори от класическата„ гръко-римска древност. Сред тях главно са съчиненията на Хе-"родот, Страбон, Диодор Сицилийски, Берос и др. Трудовете на„античните автори засягат проблемите на древния Изток главно в"изолирани случаи по различни поводи. Те не са обстойни изложе-ния, а разкриват по-скоро само определени кръгове въпроси.Познанията не винаги са твърде сигурни. Някои от авторите като

133

Херодот, Страбон и други пътували по тези места и имали и прекивпечатления, но за миналото на отделните страни и народите,които живеели там, писали по косвени сведения на жреци иразкази на лица от по-късно време.

Хронология. Установяването на точната хронология наисторията на древна Месопотамия е било трудна научна задачапрез ХХ и ХХ в. Няколко хиляди години в Месопотамия нямалоустановена и общоприета дата на летоброене. В отделните стра-ни имало практика да се води летоброене от определени съби-тия до други, след което летоброенето започвало отначало. Заприблизително две столетия са постигнати много същественинаучни резултати по установяването на хронологията наисторията на Месопотамия и на целия древен Изток, като са из-ползвани различни методи.

Документалният материал на много места е дал въз-можност за установяване на едковременност на отделни съби-тия. Писмените материали, намерени при разкопките в Ешнунаи Мари, а така също и в Тел ел-Амарна в Египет показват катосъвременници владетели от различни страни.

Много документи съдържат данни от различно друго ес-тество за хронологията на историята на Месопотамия. Срещатсе и документи, които отразяват астрономически явления, коитоднес могат да се установят във времето с абсолютна точност. Впомощ на изучаването на месопотамската хронология са из-ползвани и технически средства, като радиоактивни изотопи идр. Въпрекитова, много въпроси от хронологията нямат още окон-чателно решение поради липса на данни и са отнесени условновъв времето с приблизителност най-много до около 10-15 години,което не е толкова съществено.

2. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ДО НАЧАЛОТОНА П хил. пр. н.е.Най-ранното историческо развитие на населението наМесопотамия се проследява главно по археологически път.

Науката разполага с повече сведения едва за края на |М хил. пр.

134

н.е., когато се появяват и първите писмени текстове. Ранната„ история на Месопотамия до края на |М хил. пр. н.е. се свързваизцяло с три енеолитни археологически култури - Ел-Обеид, Уруки Джемдет Насър.Чрез тези три култури се проследява развитието на посе-лищния живот в Месопотамия, заниманията със земеделие, поя-„ вата на занаяти като обработка на естествени природни матери-„али (камък и др.), керамика, добив на метали и обработката им(главно мед и бронз като сплав) и др. Трите археологически кул-тури се свързват с утвърждаването и обществено-историческо-то и културното развитие на шумерския свят в южната част на"Месопотамия. Периодът Ел-Обеид приключил най-общо до към„ средата, периодът Урук се отнасял за средата, а периодът Джем-дет Насър обхващал втората половина на |М хил, пр. н.е.: Към края на Ми началото на |! хил. пр. н.е. южната частна Месопотамия била покрита с гъста мрежа от селища, някоиот които се утвърдили вече като естествени средища в общите"наложителни дейности по прокопаването и поддържането на ири-гационните съоръжения, необходими за земеделието. Те се пре-Връщали и в центрове на цялостния организационен живот нагрупа селища в осъществяването на единни мащабни дейностиза осигуряване на природните ресурси за производство и за ко-лективна защита. С течение на времето получили значението наградски центрове, в които покрай всичко друго било съсредо-точено вече и управлението на възникващото териториално се-лищно единство. Там се осъществявали потребностите от общирелигиозни култове и дейности, различни стопански форми наобщуване и др.

Тези формации представлявали по същество обединениена няколко водоземлени селищни общини около един център отградски тип. Това обединение се извършвало на основата натвърде много икономически, обществени, религиозни, военни,етнокултурни и други потребности. Поради тази причина не рядко„в научната литература се приемат като градове-държави. Някоиавтори ги наричат патесиати, а други не приемат това наимено-вание.

,

Възникването и укрепването на териториални единства

135

около един своеобразен градски център на принципа на селищнисистеми от тип териториална община станало разпространеноявление към края на М хил. пр. н.е. не само в Шумер, но ивсъседните области на Акад в Южна Месопотамия. Смята се, ченай-рано, още през М-М хил. пр. н.е., възникнал град Ериду, кой-то се намирал в Южна Месопотамия, недалеч от крайбрежиетона Персийския залив. През У хил. пр. н.е. градът вече се офор-мил като раннодържавно териториално единство,

Хронологически за втори самостоятелно обособен град вМесопотамия, превърнал се през |М хил. пр. н.е. в териториалнаобществено-държавна формация, се смята т. нар. “Градът на ра-ботника на метал", разположен също в Южна Месопотамия. ПрезМ хил. пр. н.е. се обособили и градовете Ларса, Ларак, Сипар,Шурупак и др. Към края на Ми в началото на || хил. пр. н.е. катопо-значими териториални и селищни единства се наложили ве-че градовете Ур, Урук, Лагаш, Ларса, Нипур, Акад, Киш, Ума, Ла-рак и др.

Властта и управлението в тези териториални формациисе съсредоточили отрано в ръцете на местната родова аристокра-ция, която с бързото разпадане на родовите отношения се пре-връщала постепенно в имуществена аристокрация. Много важнаособеност било обстоятелството, че първите длъжности за уп-равлението били свързани с развиващите се религиозни култо-ве и вярвания. Поради тази причина още при възникването сигражданските и религиозните длъжности съвпадали. Лицето, ко-ето стояло начело, носело жреческата длъжност патеси.

Наред с патесия се появили и други длъжности около въз-никналите естествени функции в управленческия живот. Такававажна длъжност била нат. нар. нубанда, който практически билвторият по важност човек в страната и се занимавал с центра-лизацията на управлението на териториалното единство, с всич-ки дейности около напоителните съоръжения, с хазната, със съ-дебното и военното дела и др. Функциите и дейността на нубан-да в много от ранномесопотамските градове-държави са засви-детелствани в различни текстове.

Икономическа основа на тези раннодържавни формациибила земята. Първоначално земята се считала държавна соб-

136

„ ственост и с нея се разпореждали централната власт и селищнитеобщини. Основното население се състояла от т. нар. общинници,„ които били и главните производители на материални блага вобластта на земеделието и скотовъдството. Общинниците по-лучавали от общината земя по вътрешнообщинните принципи итрадиции. Общината осигурявала на членовете си също и правона ползване на вода за напояване и защита на общоустанове-ните права и интереси.

Общинниците били задължени в общината с определен

комплекс дейности, свързани най-вече с прокопаването и под- държането на напоителните канали и съоръжения, а така също ис много други дейности, имащи главно трудов характер, както исвързани с отбраната и сигурността на гражданския колектив. В"полза на развиващата и утвърждаваща се централна власт били"насочени и определени плащания и налози.За тази епоха са засвидетелствани появата и развитието"на робството. Броят на робите бил все още твърде малък и те"били частично използвани в стопанските дейности, главно в сто-“панствата на храмовете и на развиващата се царска институция.Най-ранният период от историята на Месопотамия, койтов общи линии съвпаднал с времето на М хил. пр. н.е., се нарича"Обикновено преддинастичен, додинастичен и т.н. Познанията за"онова време са твърде малко, главно поради липса на писмени“източници. Месопотамската историческа традиция свързваграницата между този период и следващите епохи с преданиетоза грандиозен потоп, който унищожил цветущите градове от онова

време.

Следващият, т. нар. династичен период, започнал. с из-дигането на град Киш по време на | династия в началото на Ш“хил. пр. н.е. Периодът се нарича обикновено династичен (също идревен), тъй като отразява вече историческото развитие на ран-ните месопотамски държавни формации на основата на срав-нително добро засвидетелстване на тези процеси с писмениизвори. Този период бил свързан и с издигането и хегемониятана отделните градове-държави и на династиите, които били навласт.

Историческото развитие на Месопотамия от онова време

137

се характеризира с непрекъснати военни конфликти между от-делните градове-държави (патесиати). Някои от градовете ус-пявали да наложат при тези войни хегемония над други. Така,главно чрез военна сила, се образували временни обединенияна няколко патесиата около един център.

Тези процеси и особености били обусловени от остритенужди на отделните общества от повече земя, материални бла-га, роби и др., които не можели да бъдат получени посредствомтехните икономически възможности. От друга страна, поната-тъшното развитие на земеделието и увеличаването на произ-водството изисквали разширяването на напоителните системи,което налагало обединението на няколко съседни латесиата, зада се осигури вода чрез канали и до земите, разположени по-далеч от реките.

Киш. В края на М хил. пр. н.е. най-значително развитие вМесопотамия достигнал град Киш при управлението на неговата| династия. Градът се намирал в централната част на Акад и билразположен на брега на река Ефрат. Смята се, че по онова вре-ме разселването на семитите из Месопотамия било приключилов най-общи линии и населението на град Киш било смесено отшумери и семити.

Най-ранните писмени исторически сведения в Месопо-тамия не се отличават със сигурност и точност. Стремежът да сеотразят събития в миналото на едни или други градове възник-нал по-късно. Дълго време липсвали записи, а така също и ус-тната традиция прекъснала и не запазила спомените за минало-то. При такава обстановка твърде много неща за историческотоминало на отделните градове били изкуствено смесвани въввремето като факти, спомени, традиция, митологизация и др. Втози смисъл не трябва да се приема нито за достоверно, нито застранно твърдението в запазените ранни писмени източници, че1 династия в Киш, съставена от 32 царе, царувала 24 510 години,което е абсолютно невъзможнно като реално историческо време.

Имената на царете от | династия в град Киш не са сигурникато исторически лица. Тези имена не се срещат в монументи ив писмени документи. Някои от тях са имена на животни катоКуче, Агне, Скорпион, Орел и т.н., което е далечна рефракция за

138

раннния тотемизъм в Месопотамия. Киш успял за известно време"да обедини Акад и част от Шумер, но това обединение не било„ трайно. С издигането на Киш са свързани и първите сведения завойни срещу областта Елам в югозападната част на Иран.

Урук. След Киш се издигнал Урук, който успял да наложи“властта си над голяма част от Месопотамия. Градът се намирал"на мястото на днешното селище Варка в Южна Месопотамия." Проучван е археологически и се знае, че бил разположен върху„ голямо пространство, като точните му граници не са установениокончателно. За Урук има запазени и много писмени сведения вг различни митически, ритуални, магически и други текстове.

Писмената историческа традиция на Месопотамия свърз-ва с Урук царуването на 5 династии. Историческите текстове заранния Урук също не се отличават с точност и сигурност. Първа-та династия на Урук е представена чрез 12 царе, властвали 2 310години, което както и при Киш, е изключително силно преуве-личено и невъзможно. Някои от тях, като Лугалбанда и Думуци„ са определяни в текстовете дори като богове. Другите царе катоГилгамеш и др. са митологизирани и с тях се отразяват различни" реминисценции от ранната история на Месопотамия. Силно ми-тологизирана в месопотамската традиция и в писмените из-точници еи ! династия на Урук.

В научната литература има и тези, че царуването на ди-“ настиите на Киш на север и на Урук на юг не било последовател-но, а успоредно и от него време се оформил традиционният дуа-

лизъм в политическо и в културно отношение на Шумер и Акад.Тази постановка не се приема с абсолютна сигурност. Тя проти-„“воречи на твърде много източници и факти. Известно е напри-„ мер, че месопотамската историческа традиция обяснява смяна-та и последователността на градовете, които установявали хеге-“ мония само с военна сила.Разделението и дуализмът в Месопотамия на Шумер иАкад били обособени не само на възможно едновременноиздигане на две ранни държави на семити и шумери. Те се обус-лавяли от много фактори, пряко свързани с етническата и кул-турната основа на шумери и семити. Известно е от многоизточници, че това деление било характерно за Месопотамия в

139

продължение на близо две хилядолетия и се запазило доизграждането на големите монархии-империи от |! хил. пр. н.е. ислед това, които променили и етническата характеристика нанаселението в Месопотамия.

Ур. Краят на хегемонията на Урук в Месопотамия е обяс-нен в писмената историческа традиция на Месопотамия със стан-дартната текстова формула “Урук бе победен с войска. Царство-то премина в Ур”. Издигането на Ур се отнася според наличнитеписмени документи към средата на ХХХ в. (приблизително към 2950 г. пр. н.е.).

Ур бил разположен в Шумер в Южна Месопотамия пър-воначално върху територия с форма на правоъгълник с размери1000 х 600 м. Археологическите проучвания на града разкриватпоселищен живот на това място още през М хил. пр. н.е. и про-следяват развитието му до към края на ХХ! в. пр. н.е. Градът серазраснал постепенно и към средата на | хил. пр. н.е. бил ствърде увеличени размери, с богати и бедни квартали с различ-ни постройки, включително и масивни, с прави улици и се отлича-вал с много други особености.

Писмените източници и археологическите проучвания по-казват, че по онова време Ур достигнал голямо стопанско раз-витие, главно в селското стопанство, металургията, търговията иред други дейности. От тази епоха започнало по-голямо раз-пространение на използването на бронза, Ур установил търгов-ски връзки не само с градовете от цяла Месопотамия, но и сградове от Сирия, Елам, идр. Налице са и някои основания да сеприема, че Ур търгувал дори и с Индия и Армения.

Първата династия на Ур е представена в писмените из-точници по-реално за разлика от династиите на Киш и Урук.Царските листи посочват, че в Ур царували 4 царе в продължениена 171 години, което е допустимо за възприемане за разлика отсилно преувеличените цифри в по-ранната история на Месопо-тамия. Царете на Ур не са обожествени и митологизирани. Име-ната на двама от тях се срещат на монументи, което е доказа-телство, че са реални исторически лица. В надпис от онова вре-ме се посочва, че един храм бил построен от Аанипада, син наМешанипада, които имена са и първите в царските списъци. Ца-

140

рете на Ур разполагали вече с твърде значителна сила и въз-

„ можности в сравнение с царете както от предходните епохи, та-"ка иот другите градове на Месопотамия по онова време.

В по-старата научна литература бе издигната теза, че наоснова на анализа на костния материал се виждат значителниетнически разлики в Ур. Погребенията на обикновеното насе-ление в некропола на Ур свързват антропологически това на-селение с шумерите. Царските погребения са с други антро-пологически характеристики и те са обяснявани с ранна миг-рационна вълна на индоевропейските народи, която достигнала"до Шумер и наложила по тези места превеса на нов народ-гос-подар. Подобни твърдения не са абсолютно доказани и приетинапълно в съвременната наука.

Хегемонията на Ур по време на | династия продължила в

"Месопотамия около два века. Много въпроси от политическата и"военната история на Ур от онова време не са известни поради“липса на писмени източници. Не са известни задоволително и

отношенията на Ур с останалите градове и страни от Месопота-мия и съседните области извън търговските връзки. Приема се,че Ур оказал силно влияние на останалия месопотамски свят внеговото по-нататъшно културно-историческо развитие.

В последния период от господството на Ур в Шумер ивАкад се обособили, развили и издигнали много нови общест-венодържавни формации. Много от тях и някои от по-старитеградове постепенно отхвърлили властта на царете на Ур и ста-нали независими. Дълго време тези градове-държави водилиборба помежду си за надмощие и взаимно се покорявали за по-

“ Кратко или по-продължително време.

През този период по средното поречие на Ефрат в Месо-потамия се издигнала държавата Мари. Отделни градове-държа-

„ви като Адаб и др. достигнали надмощие в Елам. Политическото

надмощие в Шумер и в Акад се редувало дълго време. В ЮжнаМесопотамия отново значително се издигнали Киш и Урук повреме на техните следващи династии.

Лагаш. Непосредствено с падането на | династия и с краяна хегемонията на Ур започнало издигането на шумерския градЛагаш (на шум. Ширпурла). Лагаш е разположен краи сегашното

141

сепище Тел Ло и еедин от най-добре проучените археологическиградове в Южна Месопотамия. При разкопките са намерениогромни количества най-различни материали и паметници -- сто-тици статуи, стели, барелефи, различни предмети, съдове и ук-рашения, хиляди глинени плочки с текстове, много от които саиздадени и разчетени. Находките дават твърде добри сведенияза историята на града почти до края на | хил. пр. н.е. Източницист много други градове в Месопотамия потвърждават сведени-ята в текстовете от град Лагаш.

Лагаш се издигнал около средата на хил. пр. н.е. Него-вите царе предприели активна политика на обединение на те-риториите и градовете-държави от Шумер и Акад около Лагаш, скоето започнала хегемонията на този град в Месопотамия. На-чалото на издигането на Лагаш се свързва обикновено с цару-ването на Ур-Нанше. Той се приема според някои от писменитеизточници и за основател на | лагашка династия, макар, че спо-ред някои данни има основания и за други твърдения. Ур-Наншеи царете на Лагаш след него, както и значителна част от съвре-менните им владетели в Месопотамия носели вече нова титла“лугал”, чието етимологическо и друго обяснение и възприеманебило по-близко до понятието “цар”, отколкото по-старата титла“патеси”.

Ур-Нанше, Ур-Нина, Акургал и другите ранни владетелина Лагаш се занимавали освен с обединение на Месопотамия ис активна строителна дейност на храмове, укрепления, прокопа-ване на канали за напояване, издигане на много статуи по раз-пични поводи и др. Царете на Лагаш установили и търговскивръзки с много други градове и с близки и далечни страни.

Държавата Лагаш достигнала най-голямо военно-поли-тическо издигане и най-голяма хегемония в Месопотамия прицаруването на Еанатум. С името на Еанатум е свързана ит. нар.“Стела на ястребите" - голям каменен монумент (прибл. 2х 2.15 м)с релефни изображения и текст, който отразява военно-за-воевателната дейност на Еанатум и на Лагаш в Месопотамия.Съхранява се в Лувъра. В текста на монумента е отбелязано, чеЕанатум надделял над всичките си врагове и противници вМесопотамия, избил 3 600 души от град Ума, подчинил Ур, Урук,

142

(иш, Ларса, Мари, Елам и др. В края на царуването си Еанатумрпял и някси неуспехи, главно в борба с град Киш.Забепежителен представител на ! пагашка династия бил иемена, койта продължил военната политика на Еанатум. Ен-ена успял да задържи политическото и военното господствоЛагаш в Месопотамия. Главният конфликт бил с град Ума катоъперничество за хегемония над Месопотамия. Той воювал ус-шно и срещу еламитите, които нахлули в Месопотамия.С името на Ентемена се свързва също известен монумент,о представлява каменен конус с много текст. В него е от-разена борбата с Ума и победата на Ентемена. Ентемена поста-зил за цар на Ума един жрец от Лагаш и задължил града да муплаща значителен данък. С името на Ентемена е свързан и друг

ерена голяма статуя на този цар от диорит.Спед Ентемена започнал упадъкът на Лагаш. Властта нацарете от | династия на Лагаш отслабнала и за няколко десе-тилетия надмощие в управлението на града взели жреците на"бог Нингирсу. Управлението на жреците в Лагаш бележирактически падането на управлението на | династия на Лагаш ия на хегемонията на този град в Месопотамия. При последнитевладетели на града, които отново се титулували със старата титла„"патеси" приблизително към края на ХХУ в. пр. н.е. властта"преминала чрез преврат в ръцете на конкурентен владетел,"известен като Урукагина (също и с други произношения на име-То му според различни изследователски школи).Идването на власт и управлението на Урукагина се прие-"ма като реакция на голяма част от свободното население на во-"доземлените общини срещу властта на жречеството на Нингир-

су. Урукагина царувал няколко години и предприел мерки и из-вършил реформи, насочени срещу жречеството. Те били свърза-"ни с ограничаването на произвола на жреците в страната и на-„ маляване на плащанията 07 страна на населението за различнитерелигиозни служби и дейности.С реформите на Урукагина била намалена значително ро-„ лята на жречеството в Лагаш. Реформите забранили и конфис-„ кацията от страна на военните на земи и различни имущества,

143

като при подобни нужди царят въвеп задължително заплащанекато обезщетение. С реформите били въведени и граждански за-кони, които осигурявали собствеността, уреждали някои въпро-си на съдебното дело и др.

Ума и Урук. Урукагина не успял да завърши реформатор-ската си дейност в Лагаш. Борбата му с жречеството довела доотслабване на страната, което се използвало от вечния съпер-ник на Лагаш град Ума. Царят на Ума Лугалзагиси нахлул в Ла-гаш, превзел и разрушил града и сложил край на управлениетона Урукагина. В запазен текст от една глинена плоча се казва, че

„хората на Ума подложиха на огън и кръв храмовете и палати-те, отнесоха среброто и скъпоценните камъни, разрушиха ста-туите, отнесоха зърното...” От този момент градът загубил задъл-го самостоятелното си значение и ролята си в Месопотамия, ка-то изпадал в зависимост от по-силните издигащи се градове поснова време.

Краят на хегемонията на Лагаш довел до съществена про-мяна на политическата обстановка в Месопотамия. Лугалзагисипокорил след Лагаш и други градове от Шумер като Нипур, Ур,Урук, Ларса и др. Той местел и последователно цетровете науправление от Ума в Урук, в редица други градове и накрая отновов Ума. Управлението на Лугалзагиси в Урук се свързва ст, нар. |!династия на Урук. Лугалзагиси успял да наложи властта си надШумер и изградил силна за онова време вовнизирана държава.Градовете от Акад останали извън хегемонията на Лугалзагиси.В текстовете от онова време не се споменава за нито един градот Акад да е бил подчинен на Лугалзагиси.

Акад (Агаде). Шумеро-Акадско царство. Обединениетона Шумер в единна формация просъществувало около две де-сетилетия докато царувал Лугалзагиси. Краят на Шумерскотоцарство на царете от |! династия на Урук и Лугалзагиси се прие-мат обикновено в традиционната литература като край нат. нар.архаичен период в Месопотамия.

Продължителните борби между шумери и семити от Акадза надмощие в Южна Месопотамия довели по онова време дорязка промяна в съотношението на силите. През ХХМ в. пр. н.е.се стигнало до значителен възход на семитските градове от Акад,

144

много от които се наложили като силни държавни формации. Средтях особено високо развитие достигнали Киш, едноименният градАкад (срещан и във формата Агаде) и др.

Постепенно в обстановка на остри борби между Шумер иАкад, към средата на ХХМ в. пр. н.е. град Акад (Агаде) успял да сеналожи последователно над целия Акад, а след това и над Шумер.С издигането и налагането на хегемонията на град Акад в ЮжнаМесопотамия се сложило началото и на първото силно изявенообединение на Шумер и Акад в една държава, известна най-честопод името Шумеро-Акадска.

Формирането и издигането на Шумеро-Акадското царствозапочнало при Саргон | (2316 - 2261 г. пр. н.е.), който бил осно-вател и на т.нар. династия на Саргонидите, управлявала тазидържава около 200 години до края на съществуването и. Сведе-нията за произхода на Саргон | и за ранната история на Шумеро-Акадското царство са твърде недостатъчни. Запазените до нашидни текстове съдържат предимно легендарен и несигурен исто-рически материал. Така например, за произхода на Сарген | сапредадени легенди, които обясняват идването му на власт с на-месата на богинята Ищар, която била богиня-покровител на Акад.В други текстове произходът на Саргон | се подчертава като нес-вързан с традиционните принципи на приемане и наследяванена царската власт, тъй като бил незаконородено дете.

Състоянието на текстовия изворов материал дава ос-нования Саргон | да се приема обикновено най-често като узур-патор на властта в Акад. Завземането на властта от Саргон |! ста-нало при неизвестни обстоятелства, очевидно сигурно с помощтана жречеството на богиня Ищар. В този смисъл жречеството наИщар било най-вероятно и политическата опора на властта наСаргон |. С подобни обяснения се приема и името на Саргон,което е гръцка версия на семитското Шарру-кин “Истински цар",тъй като най-вероятно не е бил истински и след евентуален прев-рат е използвал тази идеологическа трактовка с приетото трон-но име.

В исторически план обикновено се приема, че издиганетона град Акад в областта Акад и налагането на неговата хегемо-

ния над Шумер по времето на Саргон | и неговите приемници

10 Древен Изток 145

било резултат от реакцията на Акад срещу Шумер, който държалдо този момент хегемонията в Южна Месопотамия. Царуванетона Саргон | било време на образуване, вътрешно укрепване ивъншно-политическо издигане на Шумеро-Акадското царство,което първоначално било само Акадско.

Вътрешнополитическата обстановка в Шумеро-Акадско-то царство се отличавала с укрепване на стопанския живот иразширяване на напоителното дело. Висок за онова време ръстдостигнали занаятите, търговията и стоково-паричните отноше-ния, които били свързани с въведената от семитите десетичнасистема на мерки и теглилки. Към времето на издигането на Шу-меро-Акадското царство среброто все повече започнало да сеналага в цяла Месопотамия като мярка на стойност и париченеквивалент.

Вътрешното укрепване на страната довело до затихванена обществените противоречия и създало условия властта да из-гради военни сили от нов тип, с които да предприеме политикана обединение на Шумер към Акад и завоевания в другите областина Месопотамия. Саргон | формирал за пръв път в историята наМесопотамия постоянна редовна професионална войска от око-ло 5 400 войни. Те били на пълна издръжка на двореца за разли-ка от мобилизираните по време на война контингенти от свободниселяни-общинници от райсните на земеделските общини.

След като укрепил властта си в град Акад (Агаде), Саргон| предприел широкомащабна завоевателна дейност, която про-дължила до края на царуването му. Първоначално той подчинилголемия семитски град Киш, който представлявал реална кон-курентна заплаха за хегемонията в областта Акад. Саргон | за-пазил автономията на града и се обявил на свой реди за цар наКиш, с което предотвратил както политическата съпротива наместната аристокрация, така и на града-държава в цяло. Подчи-няването на Киш осигурило на Саргон | цялостен контрол надвсички градове-държави в областта Акад.

Най-напред Саргон | насочил завоеванията си на юг къмШумер. Политическата хегемония над целия Шумер по онова вре-ме била на царя на Урук Лугалзагиси, Започналата борба междуСаргон | и Лугалзагиси била практически борба за власт над ця-ла Южна Месопотамия.

146

Първоначално успехът бил на страната на Лугалзагиси,йто бил подкрепян от около 50 градове-държави от Шумер. Следродължителни борби надделял Саргон 1. Той успял да разбие

ст битките Лугалзагиси бил пленен и пренесен в жертва на богЕнлил в град Нипур, който бил своеобразен религиозен центърна Южна Месопотамия.Саргон | успял да сломи съпротивата на всички шумерски„ градове иги подчинил напълно, след като ги ограбил и опустошил„жестоко. С подчиняването на Шумер Саргон | достигнал до край-"брежието на Персийския залив. Според запазени текстове Сар-гон | измил сръжието си в морето при Персийския залив в знакна победа и приел нова титла “Цар на страната”. В текстовете се„отбелязва също и гръмкото твърдение, че бил цар, на когото богал врагове.ш“ Бе оарабанаа на Шумер дало възможност на Саргон | дасе насочи към страната Елам, разположена непосредствено на"югоизток от Южна Месопотамия. Обикновено се приема, че този"военен поход не бил резултат от заплаха или съперничество по„онова време. По-скоро той бил опит да се осигури пълно господ-“ство в Южна Месопотамия и съседните страни и да се предот-врати каквато и да е възможност за посегателства срещу държа-" вата на Саргон !. Саргон | завладял твърде лесно почти всички"градове на Елам. Той сложил ръка и на широка част от южнотокрайбрежие на тази част от азиатския континент и обхванал кон-трола на морските пътища за Арабия и Индия.

След като подчинил юга, Саргон | се насочил към Север-на и Североизточна Месопотамия. Той завладял земите на се-вер от Акад в средната част на Месопотамия, а след тях и стра-ната Субарту (Шубарту), която била мястото, където се формиралаасирийската държава. С тези завоевания Саргон | станал първи-ят владетел, който завладял и наложил властта си над основни-на цяла Месопотамия.р рад на оребиадя след Месопотамия станали земитена северозапад около източното крайбрежие на Средиземноморе. Саргон! предприел няколко военни кампании по тези мес-та и завладял голяма част от сирийското крайбрежие. В някои

147

източници се посочва, че неговите войски достигнали до т. нар.Кедрови гори и до Сребърната планина. Зад тези имена обикно-вено се приемат Ливанските възвишения, а според някои из-следователи името Сребърна планина се отнася за планинатаТавър, която е граница между Мала Азия и Предна Азия.

След продължителните и успешни завоевания на Саргон!цяла Месопотамия и много територии от съседните области по-паднали под властта на Шумеро-Акадското царство. Основана-та от Саргон | държава била разширена за кратко време от Еламна изток на северозапад до Сирия и крайбрежието на Финикияна Средиземно море. Една от най-важните последици от тезиграндиозни за онова време завоевания било заграбването наосновната част от природните богатства и използването на чо-вешките ресурси в Предна Азия. Осъществен бил от страна науправляващата династия и контрол над всички търговски пътища,както по суша между отделните области, така и по море покрайбрежията на Елам в Персийския залив и на страните околоИзточното Средиземноморие.

Достигнатата хегемония на Шумеро-Акадското царство вПредна Азия и на установената силна царска власт била изра-зена с приемането от Саргон | на титлата “Цар на четирите частина света". Оттози момент нататък твърде много източни владете-ли приемали при различни поводи тази претенциозна владетел-ска титулатура за прокламация с едни или други основания наустановена военно-политическа власт. Властта на Саргон | билаувековечена и прославена вероятно и чрез много произведенияна изкуствата. До наши дни е съхранен релефен монумент, накойто Саргон | е изобразен седнал, като втекста е посочено “Сар-гон, истински цар”.

Саргон | царувал твърде продължително време и воденитеот него войни изтощили живите сили на основната част наакадското население, което формирало войската му. Завладенитестрани и народи не се подчинявали бързо и лесно. Господствотона Шумеро-Акадското царство се поддържало на много местаглавно само с военна сила. По ред причини, като разликата междустепента на развитие на отделните племенни и етнически 06-щности, икономически, религиозни и много други, не се създали

148

условия всички тези народи по отделните територии и области"да се слеят в единен обществено-държавен организъм. Обеди-нението на Шумеро-Акадското царство запазило наложения си-лов облик, което създало много предпоставки за различна съп-" ротива и сепаратизъм.

Към края на царуването на Саргон | на много места в 06-ширната му държава започнали да избухват различни бунтове и“въстания. Някои от тях като в Шумер, Елам и другаде били 0со-“ бено големи. Те били потушени с големи усилия.

Неизвестно поради каква причина, приемник на Саргон |станал Римуш (2260 -? г. пр. н.е.), един от по-малките му синове.Първата дейност на Римуш била да потуши въстанията с голямажестокост. В текстове от град Нипур се посочва за големи загу-би на въстаниците от Шумер, хиляди от които били избити. Следвъстанието в Шумер Римуш потушил и въстанието в Елам. Побе-„ дите над въстаналите народи от Шумер и Елам послужили наРимуш да си присвои титлите “Цар на Киш и Акад”, "Победител игосподар на Елам" и др.

Римуш възстановил властта и управлението върху терито- риите от Персийския залив до бреговете на Източното Среди-земноморие, но не успял да умиротвори всички народи по тезиместа. Той царувал сравнително кратко време и станал жертвана дворцов заговор, за който в текстовете се казва, че бил "въс- тание на слугите в дома му". Приема се, че начело на заговорастоял изолираният от властта неизвестно по какви причини по-голям негов брат Манищусу. След като Римуш потушил въстания-та и бунтовете и взел самостоятелно властта, от правата запрестола в качеството си на по-голям син на починалия Саргон |се възползвал Манищусу. Той изолирал на свой ред чрез прев-рат по-малкия си брат от властта.

Манищусу (?- 2237 г. пр. н.е.) продължил външната по-литика на предходните двама царе на Шумеро-Акадскота цар-“ ство. Царуването му било сравнително мирен период. Манищусуводил само една война с Елам, която страна продължавала да

не признава властта на Шумеро-Акадското царство. В продълже-ние на няколко военни кампании Манищусу успял да сломи съп-ротивата на Елам и да покори тази страна отново.

149

Манищусу направил твърде много във вътрешнополити-ческо отношение за укрепването на обширното Шумеро-Акад-ско царства. Той се стремял да привлече на своя страна влия-телните жречески и аристократически среди на многобройнитеградове от Шумер, Акад, Елам и от другите завладени области.От отделни текстове е известно, че Манищусу направил големидарения в полза на жреците и храмовете в Шумер и Елам.

Управлението на Манищусу се отличавало и със свое-образна поземлена политика. В текста на един голям обелиск отдиорит от онава време се съобщава, че царят заселил различнипредставители на акадската и шумерската аристокрация, нажречество и на чиновници в огромните по размери царски по-землени фондове в териториите на Киш и на много други градо-ве от Акад по паречието на река Тигър. Чрез тази дейност Ма-нищусу се стремял вероятно да изглади острите и традиционниот столетия противоречия и конфликти между Шумер и Акад и дасближи около себе си висшите слоеве на шумерските и акадски-те аристократически среди и управленческата върхушка.

Приемник на Манищусу бил синът му Нарамсин (2236 -2200 г. пр. н.е.). При управлението на Нарамсин Шумеро-Акад-ското царство достигнало до най-големия си разцвет и външнотериториално разширение. Съгласно неписаните правила надревноизточната традиция при смяна на владетелите избухвалибунтове и въстания на подчинените народи от завладените предитова територии.

Началото на царуването на Нарамсин било съпътствано ствърде много бунтове и въстания, които той успял да потуши. Ед-но от тях станало дори на територията на Акад, която била осно-ва на обединената Шумеро-Акадска държава. В запазенитетекстове от онова време се съобщава, че Нарамсин разбил припотушаването на различни бунтове и въстания в началото на ца-руването си 9 войски и трима царе. Редица изследователи отново време допускат, че това били главно царете и войските наразбунтувалите се градове Урук, Ума и Нипур от Шумер.

След като потушил бунтовете и въстанията и укрепилвластта си, Нарамсин предприел широка завоевателна дейност.Неговите действия били по замисъл продължение на завоевани-

150

ята на Саргон | и до известна степен и на неговите приемници.Началото на завоевателните действия на Нарамсин било на-„“ сочено към областта Елам, която не се примирила с подчинено-то си положение на Саргонидите от Шумеро-Акадското царство."Нарамсин подчинил отново Елам и съседните му области, катосе разправил жестоко с бунтуващото се население. Отношения-та между Шумеро-Акадското царство и Елам били уредени съсспециален договор, чието еламско копие е запазено до нашидни.

| Вторият етап на завоевателната дейност на Нарамсин би-ла насочена по горното течение на река Тигър на север по земи-те, които по-късно станали основа на асирийската държава. Тази"дейност на Нарамсин е отразена на голяма базалтова плоча снадписи и изображение на царя, намерена в източните части наМала Азия. г

Третият етап на завоевателната дейност на Нарамсин бил„свързан с проникването директно на запад към Арабската пус-“тиня. Поради специфичността на терените, тези територии обик-новено не били обект на чести завоевателни действия на по-ранните месопотамски владетели. Утвърждаването на влади-“чеството на известна част от Арабския полуостров имало важ-но значение за Шумеро-Акадското царство. С владвенето на тези“територии било свързано откриването и използването на новитърговски пътища и контакти с непознати до тогава за Месопо-тамия народи. От тези райони се доставяли за Месопотамия“скални блокове от черен диорит за статуи, за съдове и за раз-лични други нужди.

Следващата посока на завоеванията на Нарамсин билана северозапад къмт. нар. страна Амуру и към Сирия и Финикия.Анализът на някои писмени сведения дава основания да се смя-тя, че Нарамсин установил през финикийския град Бибъл и през„ Папестина контакти с египтяните от тези страни, които били пре-

„ден пост на египетската военно-политическа хегемония. Скорослед това били установени търговски контакти и с египетскитетеритории по долното течение на река Нил.

Завоеванията на Нарамсин довели бързо и до остри съ-„ противителни реакции на завладените страни и народи. Запазени

151

са сведения, че Нарамсин успял да разбие силна коалиция сре-щу него от 17 царе с около 90 000 войници. Писмените текстове втози смисъл не са много точни и сигурни. Предполага се, че тазикоалиция била образувана в южните части на Шумеро-Акадскатадържава извън пределите на Шумер по крайбрежието наПерсийския залив или в земите около тези области.

Вътрешно-политическата дейност на Нарамсин не е многоизвестна поради липса на писмени източници. Обикновено сеприема, че успешната продължителна завоевателна дейност наНарамсин затвърдила военно-политическата хегемония и власт-та на Шумеро-Акадското царство в Месопотамия и в съседнитеземи на Предна Азия. Много важно свидетелство за нарастна-лата мощ на тази държава и на засиления й авторитет било при-емането на нова титулатура на царя - “могъщ бог на Акад, цар начетирите части на света".

Приемник на Нарамсин бил Шарганишари (2200 -- 2176 г.пр. н.е.), който се счита за последен представител на династиятана Саргонидите. Шарганишари водил дълги упорити борби зазапазване на целостта на държавата. Той успял да потушиняколко бунта и въстания, но внезапно за Шумеро-Акадскотоцарство се появила нова неочаквана военна опасност. От изтоккъм Месопотамия започнали да нахлуват огромни мигриращимаси от планински и други племена, известни под името гутеи.Мощното до тогава Шумеро-Акадско царство не могло да устоина натиска на тези племенни маси. След продължителна и упоритаборба гутеите взели превес и в обстановка на отслабване нацарската власт след дворцови заговори, смутове и други бун-тове в страната ликвидирали Шумеро-Акадската държава на Сар-гонидите.

Гутеите завоювали бързо и ограбили цяла Месопотамия.Много градове и селища били разрушени и унищожени. Шумер иАкад не пострадали еднакво. Шумер и главно градовете от най-южните му територии пострадали сравнително по-малко от на-шествието на гутеите. Гутеите били на по-ниската степен на 06-ществено-икономическо и политическо развитие в сравнение снародите от Месопотамия и не създали държавно-политическиформации с по-изявен и траен характер.

152

Градовете от южната част на Шумер се възползвали от“ създалата се обстановка и постепенно възстановили самосто-ятелността си. Някои шумерски градове се издигнали бързо и сеналожили над останалите главно с развитие и разширение натърговско-икономическите си контакти и връзки с други градове

и страни.; Сред тези градове се отличил Лагаш. Неговото издиганестанало при патеси Гудеа (около 2130 - 2123 г. пр. н.е. ), койтоизглежда бил зависим от царя на гутеите. При управлението наГудеа Лагаш укрепнал вътрешно и установил широки и активнитърговски връзки с много градове от Месопотамия и съседнитеобласти. Патеси Гудеа е известен и като голям строител. Принеговото управление в Лагаш били издигнати много храмове. На-мерени са и няколко каменни статуи на патеси Гудеа, които сесъхраняват в Лувъра в Париж.

Господството на гутеите в Месопотамия продължило око-ло 125 години. Краят на хегемонията на гутеите не минал безкръвопролитни борби. В ликвидирането на владичеството на гу-теите много голяма роля изиграл шумерският град Урук. Ос-танките от гутеите в Месопотамия били асимилирани постепен-"но от шумерското и от акадското население.

Ур при Ш династия. Царете на град Урук не успели да сеналожат в Месопотамия. Неизвестно по какви причини и как следликвидирането на гутейската хегемония най-голямо издигане ивласт над останалите градове достигнал град Ур по време на уп-равлението на царете от неговата |! династия. Царете от | ди-настия на град Ур сложили началото на силно Шумерско царст-во. Държавата на |! династия на Ур не просъществувала дълго,но тя била апогеят на цялостното културно-историческо разви-тие на шумерите в Месопотамия. Шумерските достижения отонова време залегнали в основата на обществено-икономи-ческия, политическия и културния живот в Месопотамия презСледващите столетия и хилядолетия.

Сведенията за историята на Шумерското царство на |!!!династия на град Ур са от различно естество в многобройни тек-стове от онова време. Като се възползвали от слабостта на ца-рете на Урук и от липсата на силна военно-политическа кон-

153

куренция в южната част на Месопотамия след края на гутейска-та власт, първите царе от |! династия на Ур предприели полити-ка на обединение на градовете от Шумер под своя власт. Така сесложило началото на силно Шумерско царство. Постепенно ца-рете на Ур завладели и значителна част от останалата ЮжнаМесопотамия.

Първият цар на Ур от ! династия бил Ур-Наму (2112(7) -2094 г. пр. н.е.). Той успял да наложи властта си над голяма частот южномесопотамските градове и приел претенциозната титла“цар на горната страна", т.е. на Акад, което практически означа-вало, че хегемонията на Ур се наложила и над Акад.

Приемник на Ур-Наму бил Шулги (2093 -- 2046 г. пр. н.е.).По време на царуването на Шулги Шумерското царство на Урдостигнало до най-голямата си военно-политическа мощ и за-почнал културно-политическият разцвет на Шумер. След на-лагането на властта на Ур в Южна Месопотамия Шулги предпри-еп политика на териториално разширение. Най-напред той за-почнал войни срещу източните планински племена и народи,които представлявали заплаха за шумерската държава. Шулгипровел 9 военни кампании и отстранил източната опасност, катозавоювал и Елам, в която страна оставил свой наместник.

Спедващият етап на военно-завоевателната дейност наШулги бил свързан със завладяването на територии на север исевероизток в Средна и в Северна Месопотамия. Шумерскитезавоевания достигнали до страната Субарту (Шубарту) по сред-ното и горното течение на река Тигър. Завоевателната дейностна Шулги приключила в Северозападна Месопотамия и терито-риите около нея. Шулги сложил ръка на голяма част от Сирия идостигнал границите на Мала Азия.

Следващите имена на царете от | династия на Ур са обектна научни уточнявания. Те имат и семитски съставки, което по-казва нарасналата роля на семитите и процеса на сливането надвете народностни групи към края на | хил. пр. н.е. Приемник наШулги бил синът му Бурсин (2045 - 2037 г. пр. н.е.), известен спореднякои източници и като Амарсин. Бурсин не успял да се наложикато силен владетел и цялостната му управленческа политика идейност били под контрола на местната аристокрация.

154

Бурсин бил наследен от брат си Шусин (2036 - 2028 г. пр.н.е.) вероятно след преврат или при неизяснени обстоятелства.Той водил активна политика. В някои текстове се посочва, че“опустошил съседните страни”. При неговото управление всенно-политическата обстановка в Месопотамия рязко се променила.Големи племенни групи от семитски произход, наречени амореи,започнали миграционно проникване от северозапад в Месо-потамия.

Аморвите били номадско-скотовъдни народи, занимава-щи се преимуществено с отглеждане на овце. В Месопотамиябили наемани и като войни. Отделните племенни групи не пред-ставлявали обединена етническа маса с единна организация.Много често дори те враждували помежду си по различни при-чини.

Нахлуването на амореите в Месопотамия се засилилотвърде много по времето на управлението на Шусин. В писмениизточници се посочва, че в първите години от царуването си (око-ло 2033 г. пр. н.е.) Шусин построил на северозапад голяма стена,„дълга около 200 км, наречена “Стена на запад“, а така също и"Стена на бога Амуру”. Тя трябвало да послужи като преграда занахлуванията на амореите в Месопотамия.

Последният известен представител на |! династия на Урбил Ибисин (2027 - 2003 г. пр. н.е.). Сведенията за неговото ца- руване са твърде малко и не са сигурни. Според някои от тях тойбил син на Шусин. Известно е, че Ибисин царувал в обстановкана непрекъснати успешни нахлувания на амореите от северо-запад, атака също и на еламитите от изток. Пътищата на аморей-ските разселвания из Месопотамия били твърде различни. Ня-кои от тях обхванали и териториите източно от Тигър. Често пъти. амореите преминавали от там на юг и достигали до югоизточна-та част на Шумер, където не ги очаквали и не срещали съпротива.Това създавало твърде много затруднения на шумерските и акад-„ските градове. Аморейската инвазия в Месопотамия се съпът-„ствала ис наемане на аморейски войни на служба в отделните„ Държавни формации, което се оказало твърде рисково и неси-гурно за тогавашната власт.

Ибисин водил тежки войни с еламитите на югоизток. Той

155

не успял да отстрани опасността и от север. Амореите се укре-пили постепенно по средното поречие на река Ефрат и създалисилната държава с център град Мари. По-късно амореи и еламитисе съюзили, разбили Ибисин и го пленили, като превзели и Ур.Победата на обединените сили на амореи и еламити сложилакрай на държавата на |! династия на град Ур в Месопотамияприблизително към 2003 г. пр. н.е. Скоро след това Ур станалсъставна част на оформилата се нова държава Исин, ръководенапо онова време от Ишбиера.

След края на държавата на |! династия на Ур амореитезавладели напълно цяла Месопотамия. На нейната територия сеоформили различни аморейски държавни формации, от коитопо-съществено и изявено положение имали три царства - Марив Средна Месопотамия и Исин в Южна Месопотамия, които непросъществували дълго време. Основните територии на Месо-потамия били обект на претенциите и на другите водещи амо-рейски сили. В южната част на Месопотамия важна роля ималии еламитите, които се установили в Ларса и формирали силнадържава за известно време.

Исин. Издигането на Исин започнало по времето наИшбиера (2017 - 1985 г. пр. н.е.), който разбил последния цар наУр Ибисин и завзел града. Постепенно Исин наложил хегемониянад цяла Южна Месопотамия и по време на царете Идиндаган(1974 - 1954 г. пр. н.е.) и Ишмедаган (1954 - 1935 г. пр. н.е.) достиг-нал разцвет. Властта на Исин продължила около столетие.

Един от последните известни царе на Исин от династиятана Ишбиера бил Липитищар (1934-1924 г. пр. н.е.). От него са ос-танали фрагменти от закони със запазени над 40 параграфа, коитопринадлежат към законодателните сборници в Месопотамия,предшестващи времето на вавилонския цар Хамурапи. Приемникна Липитищар станал Урнинурта (1924 - 1896 г. пр. н.е), който небил негов родственик, с което династията на Исин се прекратила,но по традиция и следващите царе на Исин до началото на ХМ!!!в. пр. н.е. се водят към т. нар. | династия на Исин.

Ларса. Издигането на Ларса се отнася практически къмпоследния период от хегемонията на Исин в Южна Месопотамия.При Ишмедаган и при Липитищар Исин започнал да изпитва се-

156

озни затруднения от амореите. В първите години от царуване-то на Липитищар един от военните командири-наемници от аморе-„ ите Гунгунум завзел властта в град Ларса. По-късно след смъртта"на Липитищар Гунгунум се обявил за цар на Шумер и Акад (1932 --1906 г. пр. н.е.).

Конфликтът между Исин и Ларса в борбата за хегемониянад Южна Месопотамия бил неизбежен и се изразил най-ярконепосредствено в края на ХХ ив началото на ХХ в. пр. н.е. Презпървата половина на ХХв. пр. н.е. Исин и Ларса преминали презразлични отношения. Ларса се наложила отново като първосте-пенна сила в Южна Месопотамия при управлението на Римсин(1822 - 1763 г. пр. н.е.).

й Римсин осъществил пълен контрол над южната част наМесопотамия до Персийския залив и до териториите на Елам. В

ачалото на ХМ! в. пр. н.е. Римсин успял да превземе и Исин иунищожил тази държава.

На север от Ларса останали няколко малки държави, ко-ос нямали сили да се противопоставят. Сред тях по-същественароля имали Мари, Вавилон, Ешнуна и др. Дълго време вави-лонските царе били съюзници или поддържали добри отношенияс Римсин. Ларса съществувала като силна държавна формацияМесопотамия до около средата на ХУ!! в. пр. н.е., когато билаликвидирана от старовавилонския цар Хамурапи.

3. СТАРОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО

Образуването, ранната история и началото на издиганетона Старовавилонското царство съвпадало по време с най-голя-“мото издигане на царството Ларса и хегемонията на тази държа-"вав Южна Месопотамия. В началото на ХХ в. пр. н.е. аморейскитеВоенно-племенни образувания се настанили трайно почти въвички части на Месопотамия и създали свои държавни орга-зации с центрове в различни градове.

Една от ариергардните аморейски групи успяла да сенастани в малкия северноакадски град Вавилон, който не пред-ставлявал интерес за другите аморейски сили и през 1894 г. пр.

157

н.е. образували малка държава, известна като Старовавилонс-ко царство. Основател на Старовавилонското царство бил Су-муабум (или Шумуабум) (1894 - 1881 г. пр. н.е.), който се смята иза първи цар на т. нар. Първа Вавилонска или Аморейска ди-настия.

Първите 4 царе от Първа Вавилонска династия не игралипочти никаква роля при наличието на силна власт на царете наЛарса в Южна Месопотамия. Приемникът на Сумуабум Сумула-ел (1881 - 1845 г. пр. н.е.) водил борба с царете на съседнитеаморейски формации в Акад като Киш, Сипар и др. Той строилукрепления, прокопавал канали и заздравил основите на Старо-вавилонското царство, което обхващало и старите акадски гра-дове Борсипа, Дилбат и др.

С упадането на Ларса и на Исин петият цар от Първа Ва-вилонска династия Синмубалит (1812 - 1793 г. пр. н.е. ) положилначалото на издигането на Вавилон на преден план в политичес-кия живот на Месопотамия. Синмубалит бил съюзник на Римсини взел участие в борбата за ликвидирането на Исин в Месопо-тамия.

Приемник на Синмубалит бил Хамурапи (1792 - 1750 г. пр.н.е.) Хамурапи превърнал Старовавилонското царство в силнадържава, която наложила пълна военно-политическа хегемониянад цяла Месопотамия и голяма част от съседните области и те-ритории. С Хамурапи се свързват апогеят и разцветът на Ста-ровавилонско царство като държавно-политическа формация вМесопотамия и в Предна Азия.

Хамурапи започнал царуването си, като продължил по-литиката на баща си Синмубалит като съюзник на Римсин. Най-напред Хамурапи укрепил властта си и след това започнал ак-тивна грандиозна военно-завоевателна политика. Осъществя-ването на завоевателна политика и налагането на хегемония вМесопотамия било свързано с противопоставяне на Ларса, коя-то при дългото царуване на Римсин била безусловно признатаза първостепенна формация в Южна Месопотамия. Хамурапи на-рушил съюза с Римсин и започнал война, която продължила спроменлив успех повече от две десетилетия.

Едновременно с това Хамурапи започнал политика на зав-

158

ладяване на териториите на останалите северноакадски и другимесопотамски формации. Той разбил войските на Ешнуна и ней-ните съюзни и поддържащи я градове от Акад и от Елам. Презпървата половина от царуването си Хамурапи стигнал и до тери-ториите на формиращата се староасирийска държава. С аси-рийския цар Шамшиадад бил сключен договор, който практическипризнавал хегемонията, авторитета и претенциите на Хамурапи„в Месопотамия.

Хамурапи подчинил Елам и след продължителни борбиуспял да преодолее съпротивата на Римсин. Около 1762 г. пр.н.е. той разгромил и Ларса и завладял цялата южна част на Ме-сопотамия до Персийския залив и до Елам. Скоро след това за-вършило завладяването и на Средна Месопотамия с разгрома„ на държавите Ешнуна и Мари, чиито цар Зимрилим дълго времебил в съюзни отношения с Хамурапи. Към края на царуването сив средата на ХУШ в. пр. н.е. Хамурапи завлядял почти цялататеритория на Месопотамия и я присъединил към Старовави-"лонското царство. Старовавилонското царство станало единст-вена основна държавна формация в Месопотамия.

Приемник на Хамурапи бил синът му Самсуилуна (1749 --1712 г. пр. н.е.). Самсуилуна продължил политиката на Хамурапина укрепване на Старовавилонското царство. Във вътрешнопо-литическо отношение действията на Самсуилуна били насочени"към укрепването на единството на обширните територии на Ме-сопотамия, населени с разнородно население. Частноправнитедокументи от онова време свидетелстват за активни търговски и„парични действия на различни слоеве от населението на Ме-„ сопотамия. Прекратяването на военните действия и обединениетона страната съдействало за активизирането на стопанския живот,"свързан ис прокопаването и поддържането на широка мрежа отканали и други иригационни съоръжения за напояване.Укрепването на Старовавилонското царство чрез опитаза създаване на единство на стопанска, народностна, управлен-ска и други основи не протекло много успешно. Управлението наСамсуилуна не преминало спокойно във вътрешнополитическоотношение. Южните територии оказали активна съпротива,обусловена от дългата традиционна раздепеност на Шумер и

159

Акад. Почти всички градове от Шумер се разбунтували и оспориливластта на Самсуилуна и на цялото Старовавилонско царство вМесопотамия. Начело на това движение застанал Римсин |, кой-то в някои текстове се посочва като цар на Ур. Водеща роля въввъстанието на южномесопотамските градове имали Ур, Ларса,Урук, Исин и др.

Самсуилуна разбил въстанието с големи усилия и въз-становил властта си над Южна Месопотамия. В някои източницисе посочва, че разгромът на разбунтувалите се южномесопо-тамски градове бил свързан с големи опустошения на тези те-ритории, което се отразило пагубно на цялостния стопански, 06-ществен и културен живот по тези места за твърде дълго време.

По-късно, най-южните части на Шумер около приморски-те територии се разбунтували отново, разбили войските на Сам-суилуна и успели да се отделят около 1722 г. пр. н.е. от Старо-вавилонското царство в малка държава. Тя просъществувалаоколо 2 столетия и била управлявана от т. нар. Приморска ди-настия, за първи владетел на която се приема Илиман.

Управлението на Самсуилуна било свързано и с многопроблеми от външнополитическо естество. В началото на ца-руването му обстановката в Месопотамия рязко се променипа.От изток започнало миграционна проникване на големи масипланински скотовъдни племена от района на планината Загър,наречени касити. Проникването на каситите, които имали твърдедобра военна организация и използвали конете за бойни цели,заплашвало Старовавилснското царство с откъсване на многотеритории от Месопотамия.

Първото нахлуване на каситите в Месопотамия станалона деветата година от царуването на Самсуилуна - 1740г. пр. н.е.Самсуипуна бил принуден да води тежка борба с каситите, коятопървоначално довела до спиране на тяхното нахлуване вМесопотамия, но каситската опасност останала.

Постепенно каситите се установили в средната част наМесопотамия и формирали своя държава, разположена по сред-ното поречие на река Ефрат - т. нар. Ханейско царство илидържана Хана. Каситската държава обхванала земите не-посредствено на север от град Мари. Нейни центрове били гра-

160

довете Хана, а по-късно и Терка по река Ефрат. Тази държававключила и територията по долното течение на река Хабур катоприток на Ефрат.

Приемник на Самсуилуна бил Абиешу (1711 - 1684 г. пр.н.е.). Писмените сведения за управлението на Абиешу и следва-„щия старовавилонски цар Амидитана са малко и неточни. Натре-“тата година от царуването си през 1708 г. пр. н.е. Абиешу водилтежка воина с проникващите в Месопотамия касити. По-късно и"Амидитана (1683 - 1647 г. пр. н.е.) воювал 2 пъти стях. Амидитанапотушил и бунт в страната и водил война с Приморското царство.управлението на Абиешу и Амидитана започва отслабването ичалото на кризата на Старовавилонското царство като основ-а държавно-политическа формация в Месопотамия.

; Амидитана бил наследен от Амисадука (1648 - 1626 г. пр.н.е.) . Запазен е прокламационен текст, наречен също и Едикт наисадука, оповесетен в началото на царуването му. От текста евидно, че царят обърнал по-голямо внимание на вътрешните проб-леми. От наличните текстове, даващи сведения за онази епоха,е вижда, че границите на Старовавилонското царство били зна-чително стеснени в сравнение с времето на Хамурапи и Сам-

уилуна.

Приморското царство на юг се разширявало постепенноъс завладяване на шумерски градове и територии като Ур, Ла-Гаш и др. Старовавилонското царство достигало на север приб-пизително до зоната на северните части на Акад и Средна Месо-отамия, като областите по на север били загубени. Значителначаст от тях били вече под контрола на каситите.

Приемник на Амисадука бил Самсудитана (1625 - 1595 г.пр. н.е.). Неговото царуване било свързано със засилване на упа-ька на Старовавилонското царство. През 1595 г. пр. н.е, хетскиятр Муршил | нахлул неочаквано от Мала Азия в Месопотамия.летското проникване било военна кампания за грабеж, а не заладяване на територии. Слабото Старовавилонско царствое било готово за война и Муршил | превзел и ограбил Вавилон."5 хетските текстове, свързани с дейността на Муршил |, се опис-Ват събитията в Месопотамия и се посочва взетата плячка от

И Древен Изток 161

Успехът на хетите и превземането и ограбването наВавилон довели практически до унищожаването на Старовави-лонското царство.

4. СРЕДНОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО

С падането на Старовавилонското царство политическатаобстановка в Месопотамия се променила твърде съществено. Впродължение на няколко десетилетия през ХМ! в. пр. н.е. нямалоизявена държавна структура, която да наложи своя власт и ред.Страната била обект на набези и разграбвания от отделни вре-менни военни образувания. Борба за доминиране водели главнокаситите, приморските царе от юг и царете на някои от градове-те, с помощта на наемници от каситските среди. Постепенно ка-ситите взели превес и се установили трайно в цяла Месопотамия.Те образували своя държава с център Вавилон, наречена Ка-ситско царство, което се приема обикновено като Средновави-лонско царство, управлявано от т. нар. Втора Каситска династия.

Връзката и приемствеността между Старовавилонскотои Средновавилонското царство била единствено само от гледнаточка на продължаване на традициите и развитието на дър-жавността в Месопотамия и използването на град Вавилон катостолица. Старовавилонското царство било изцяло формация наамореите-семити, които установили власт и над другите месо-потамски народи.

За разлика от амореите каситите били номадско-ското-въдскиге племена от района на планината Загър (Загрос) и сенамирали значително на по-ниско ниво на културно-историческоразвитие. Тази особеност се отразила твърде съществено на ця-лостната културно-историческа реалност при доминирането накаситите в Месопотамия.

Тяхното повсеместно установяване в Месопотамия билосъпроводено с масово избиване на голяма част от заваренотонаселение, разрушаване на градове и селища и опустошаванена цели райони в една или друга степен за продължително вре-ме. По онова време Вавилон вече имал позицията на най-разви-

162

„ тият и значим град в Месопотамия и естествено било всеки, кой-„ то установял хегемония, да го използва като свой център.Изворите за Средновавилонското каситско царство са„значително по-малко и по-неточни отколкото за други периодиот историята на Месопотамия. Писмените източници са недос-„ татъчни и са от различно естество. Сред тях са налице и царски"списъци на каситските царе с отбелязване на броя на годините"на тяхното царуване, т. нар. “Синхронна история", в която са от-„белязани войните и мирните договори на каситите с асирийски-те царе идр., но и тези източници не са пълни и точни.

| Началото на Средновавилонското каситско царство не мо-же да се конкретизира с абсолютна точност. Недостатъчно сапроучени и въпросите около ранната история на каситската дър-жава. В различни източници като най-ранно име на каситски цар"се споменава Гандаш, чието царуване се отнася евентуално къмсредата на ХУШ в. пр. н.е. На няколко от ранните каситски царесе знаят само имената, но за тяхната дейност няма запазени

сведения.

Обикновено се приема, че първият известен със сигур-ност каситски цар, който управлявал във Вавилон, бил Агум |."Времето на управлението на Агум |! не е установено точно -она се около 1595 - 1571 г. пр. н.е. Смята се, че си Н бил

делите на неговата държава се намирали част от земите на Сред-Месопотамия.

Южна Месопотамия била под властта на т. нар. Примор-ско царство, а северозападната част на Месопотамия била 06-хваната от фармиращата се държава Митани, Вероятно към товаВреме Митани успяла да завладее и Хана, която била един отранните каситски центрове и давала името на Ханейското цар-

: След Агум | като известен цар на Вавилон се смята Бурна-6 риаш | (към 1510 г. пр. н.е.). За него се знае, че сключил миренДоговор с град Ашур, който бил център на все още твърде малка"Държавна формация, стояща в основата на обособилата се по-"Късно асирийска държава. Мапко сведения са налице и заКаштилиаш |, приемник на Бурнибуриаш 1. Неговият брат Улам-

163

буриаш завладял Приморското царство към средата на ХУ в.пр. н.е. и присъединил земиге на Южна Месопотамия към ка-ситската държава. След смъртта на брат си станал цар (около1450 г. пр. н.е.) и продължил управлението на каситската динас-тия във Вавилон. От времето на Уламбуриаш каситските царе сеопределяли в транните титулатури като царе на Вавилон, царена Шумер и Акад, царе на Кар-Дуниаш (Южна Месопотамия) ит.н.

Към началото на ХМ в. пр. н.е. каситската държава ук-репнала и се превърнала в силна политическа формация в Ме-сопотамия. Нейният възход се осъществил по време на цару-ването на Куригалзу 1, Кадашман-Елил, Бурнабуриаш |! (1363 -1335 г. пр. н.е.) и други владетели. Към средата на столетието сеосъществил и забележителен икономически напредък.

В такава обстановка в каситската държава се стигналодо династични борби и смяна на владетели, като в тези процесисе намесила укрепващата асирийска държава. След смъртта наБурнабуриаш 1 новият вавилонски цар Караиндаш |! станал зетна асирийския цар Ашурубалит 1. До този момент от дълго времеасирийската държава се водела макар и формално зависима ствавилонската каситска държава. Династичният брак довел допромяна на това положение и поставил практически вавилонскияцар в зависимост от тъста му в Асирия Ашурубалит |.

Промяната срещнала активна съпротива във Вавилон.Приемникът на Караиндаш | синът му Кадашманхарвбе || бил убитпри заговор и властта поел Назибугаш. Тези събития дали осно-вания на Ашурубалит | да се намеси още по-активно в работитена вавилонската държава. Асирийският цар нахлул с войска,свалил заговорника Назибугаш и поставил на вавилонския прес-тол малолетния си правнук Куригалзу И (1333 - 1312 г. пр. н.е.).През последните десетилетия на ХМ в. пр. н.е. каситската дър-жава установила мир с Асирия и насочила военното си проник-ване към страната Елам, която била завладяна за известно вре-ме при царуването на Куригалзу |.

Към началото на ХИП! в. пр. н.е. политическата обстановкав Месопотамия и в земите нат. нар. Предна Азия започнала дасе променя съществено. В североизточната част на Месопота-

164

мия Асирия се превърнала в значителна военно-политическа си-ла. Асирийската военна експанзия се разпростряла във всичкипосоки и заплашвала пряко Вавилони каситската държава. Юго-източната част на Месопотамия била под контрола и ударите насилната по онова време еламска държава. Контролът на те-риториите на северозапад бил на Митани, която през целия ХШ!в. пр. н.е. била подложена на военни удари от различни странии започнала да запада значително. Претенции към североза-падната част на Месопотамия започнала да проявява и силнатахетска държава от Мала Азия. В тази част на Месопотамия всеоще традиционно силни позиции имала и египетската държава.

През ХП! в. пр. н.е. стслабнал натискът и на аморейскитесемитски племена от запад, но на тяхно място се появила новаопасност. Чергарско-скотовъдските племена на арамеите за-почнали да нахлуват системно в Месопотамия да ограбват зна-чителни територии. Военното проникване на арамеите билотвърде силно и още от самото си начало не срещало сериозен

“отпор в Месопотамия. При такава обстановка междудържавни-

те отношения се отличавали с различни изяви и тенденции. На-правен бил опит да се изгради политически съюз между Египет,държавата на хетите и каситската държава, насочен срещуАсирия, който не се осъществил.

По-продължителни останали добрите отношения накаситската държава с държавата на хетите. Каситският цар

"Кадашман Тургу (1285 - 1268 г. пр. н.е.) сключил през първите

десетилетия на ХШ в. пр. н.е. договор за приятелство и военнапомощ с хетския цар Хатушил |. Този договор не помогнал нанеговия приемник Кадашманелил |! (1267 - 1253 г. пр. н.е.), койтозагубил войната с асирийския цар Салманасар |.

Към края на Х! в. пр. н.е. каситското царство западналозначително. При управлението на Каштилиаш Ш (1230 - 1223 г.пр. н.е.) страната била нападната от еламитите от югоизток, коитоограбили Вавилон и други градове и селища. Непосредственослед тях каситската държава била нападната около 1225 г. пр.

н.е. от асирийския цар Тукултининурта 1, който превзел Вавилони ограбил цялата страна. Вавилонският цар Каштилиаш 1! билпленен и отведен в Асирия.

165

След тези събития каситската държава загубила ролятаси на политически фактор в Месопотамия. Към средата на ХП в.асирийският цар Ашурдан | нанесъл нов пореден удар на ка-ситската държава. Непосредствено след него около 1158 г. пр.н.е. в каситската държава нахлули еламитите. Те не срещналипочти никаква съпротива и завладели и ограбили Вавилон и многодруги градове и селища.

По време на царуването на Елилнадинахи (1159 - 1157/5 г.пр. н.е.) каситската държава престанала да съществува прак-тически и нейните територии попаднали във владение на различ-ни формации в Месопотамия. Били направени и няколко опитаза възстановяване на целостта на държавата. Значителен успехбил постигнат по време на управлението на Навуходоносор !(1126-1105 г. пр. н.е.), който бил владетел от т. нар. Втора ди-настия на Исин, установила се на власт в Южна Месопотамия отсредата на ХИ до към края на Х! в. пр. н.е.

Недостигът на писмени източници и състоянието на на-личните, както и ред други причини, свързани с научна актуал-ност и интереси в съвременната историческа наука за древнияИзток, са обусловили сравнително неизследвания напълно ха-рактер на обществения, стопанския и културния живот в т. нар.средновавилонска държава по време на каситския период.Развитието на обществения и стопанския живот се приема катопродължение на традициите, установени в старовавилонскияпериод. Общественото разслоение следвало очевидно типоло-гическата характеристика за месопотамските общества от оно-ва време.

Малко е известно за особеностите около високопоста-вените слоеве на обществото, свързани с различните съсловия"на родова, служаща, жреческа, военна и друга аристокрация.Наличните източници разкриват засилването на лихварството иразслояването на значителна част от нисшите слоеве на сво-бодното население, което попадало в кабално робство.

Силното разслоение на низините на тогавашното общест-во довело до съответна реакция на бягства на значителен бройхора от местата, където живеели, притиснени от различни фак-тори, най-често икономически, (дългове и заплаха за дългово

166

робство), насилие и ограбване от страна на високопоставени сили

в обществото, институции (храмове и др) и по други причини.: Към тези маси бегълци от средата на свободните ит. нар.зависими хора от селищата-общини и от царските и храмовитестопанства в Месопотамия се присъединявали и роби и различ-ни други лица. Тези лица, наречени в текстовете “хапиру“, фор-мирали значителен по големина обществен слой и заживели воформени от тях общности. Не рядко те представлявали запла-„ ха в отделни райсни из цяла Месопотамия.

Специфична особеност в обществено отношение билоформирането и утвърждаването на своеобразно военносъсловие. То се състояло от войни, подпомагани от държавата сресурси за съществуване срещу военно задължение. Сред тяхособено значение имали лицата, които воювали на бойни„ колесници. Те получавали от държавата колесниците, конете и„ цялото друго военно оборудване. Тези лица формирали и “най-модерните" за онова време военни сили.

В областга на стопанския живот значително нарасналистоково-паричните отношения в сравнение с предходната ста-ровавилонска епоха. Преобладавали т. нар. царски и храмови„стопанства. Индивидуалните дребни стопанства съществували впределите на т. нар. водоземлени общини, но не били масово„явление през тази епоха. От времето на каситската държава се„срещат много документи - т. нар. "кудуру", които представляват"разпореждания за даряване на храни, земи и други ценности.Тези текстове разкриват облика на стопанския и обществен жи-“вот чрез материални осигуровки от страна на властта срещу"служба на различни лица по онова време.

5. МИТАНИ

В протежение на няколко хилядолетия северозападната"част на Месопотамия била по същество голяма контактна зона,

„ където в едно или друго време се настанявали и последователно"се смесвали различни етноси и племена. Голяма част от тях при-"Надлежали към т. нар. семитска група. През ХМ! в. пр. н. е. по

167

тези места се установили и някои етнически енклави от т. нар.индоевропейски (индоарийски) произход.

Основният етнически облик на населението на Северо-западна и на част от Северна Месопотамия през първата поло-вина на хил. пр. н.е. се определял от т. нар. хурити. Проблемътза хуритите (произход, ранна история, език и др.) е обект на съв-ременната наука главно з десетилетията след Втората световнавойна, но изследванията в тази насока не са завършени.

Най-често се приема, че хуритите били планински племе-на от района на големия Арменски планински масив и че голямачаст от тях живеели в района на езерото Урмия. Те се преселилиот планинските области бавно по мирен път в почти всички тери-тории на Северна Месопотамия.

В епохата след Старовавилонското царство в североза-падната част на Месопотамия се формирала държавата Митани.В текстовете от Южна Месопотамия тя била наречена Ханигал-бат, а египтяните я наричали Нахарина. През втората половинана Ху! и в началото на ХМ! в. пр. н. е. в Северна и СеверозападнаМесопотамия се формирали множество малки държави сред ра-йоните със семитско и хуритско население. Те били последо-вателно обединени в протежение на ХМ! в. пр. н.е. в единнадържава, известна под името Митани. Процесът на обединение-то на множеството малки държави и възникването на Митани неса отразени в задоволителна форма в наличните източници.

Анализът на езиковия материал от документите от оновавреме, открити в различни райони на Месопотамия и в съседни-те страни (ономастика, антропоними и др.), показва преобла-даване на имена на царе, на богове, и други термини, определя-ни като индоевропейски - Артадама (< Този, чийто дом е божиятзакон), Тусхрата (Този, който има великолепна колесница) идр. На тази основа се приема, че обединението на държаватаМитани и нейното ръководство се осъществявало от индоев-ропейската аристокрация по тези места, Писмените документиот по-късно време, открити в архива при Тел ел-Амарна, показ-ват постепенно налагането на превес на лични имена в Митаниот хуритски произход.

Историята на Митани е малко позната поради липса на

168

източници. Не се знае със сигурност с името на кой владетел сесвързва образуването на държавата. Според някои източницитова бил Шутарна |, а според други - Кирта, царувал сколо 1580--1670 г. пр. н.е., като Шутарна бил негов син. Малко сведения имаза дейността на първите четири царе (Кирта, Шутарна 1, Паратар-на и Парсадатар) от средата на ХУ! и началото на ХУ в. пр. н.в.

По време на царуването на Паратарна Митани разшири-ла териториите си и наложила хегемония над земите на СевернаСирия до река Оронт и част от Финикия. Тези райони запазвалисамоуправлението си и не били присъединени административнокъм митанийската държава. Парсадатар разширил хегемониятана Митани в района на Източното Средиземноморие до Палес-тина.

Укрепването и централизацията на властта на митаний-ските царе и военно-политическият апогей на Митани били дос-тигнати по време на царуването на Саусадатар (син на Парса-датар) около средата на ХУ в. пр. н.е. Саусадатар разширил Ми-тани на изток и североизток, като завладял град Ашур и земитеот тази част на Месопотамия. Той продължил установената от

|. по-рано политика да не присъединява тези земи и запазвайки

самоуправлението им, да ги включва чрез договори и други фор-ми в сферата на митанийската хегемония в този район.Проникването на митанийското военно и политическовлияние в страните около Източното Средиземноморие като Си-рия, Финикия, Палестина и други довело до неизбежен конфликтна Митани с Египет, който имал по тези места традиционни про-дължителни военно-политически и други интереси. Двете стра-ни воювали по време на няколко поколения владетели. При тезиконфликти Египет успял по времето на фараона Аменхотеп | отХУШ династия да завладее земите до западния бряг на Ефрат.Египетското владение на тези земи било затвърдено от Тутмос 1и от продължителните войни на Тутмос |. В останалите периодимитанийските царе успявали да отвоюват за отделни периоди ствреме тези територии от Египет и да ги присъединяват отновокъм Митани, но в много отношения земите на Сирия и Финикиябили по-скоро под египетска отколкото под митанийска власт.С появата и разрастването на хетското ваенно-полити-

169

ческо проникване от Мала Азия към Северозападна Месопо-тамия, а от там и към Северна Сирия и Финикия, Митани попад-нала под ударите на нов противник. След продължителните вой-ни с Египет и с други страни и след появата на хетската военназаплаха митанийската държава загубила политическата хеге-мония в Северна Месопотамия и Северна Сирия и достигналадо криза.

Промяната на политическата обстановка довела до сбли-жаване на Митани и Египет срещу хетите като общ враг. Воен-нополитическият съюзът на Митани с Египет по време на цару-ването на Артадама |! и Шутарна |! в края на ХУ и в началото наХМв. пр. н.е. бил закрепен с династични бракове. Митанийскатадържава била стабилизирана за известно време при царуванетона Тусхрата през първата половина на ХМ в. пр. н.е. Запазена еи кореспонденцията на Тусхрата с египетския царски двор.

Хетското военно проникване в северната част на Месо-потамия се засилило по време на управлението на хетския царШупилулиума |. Първоначално Тусхрата отблъснал нахлуванетона хетските войски на Шупилулиума |, но впоследствие станалипромени. Хетският цар настъпил срещу Митани и Тусхрата билтвърде затруднен да отстоява хетската заплаха. По-късно Тус-храта бил убит при дворцов заговор и при създалата се обста-новка Шупилулиума нанесъл силен удар на Митани около 1360 г.пр. н.е., като превзел и столицата Вашугани, след което странатане могла да се възстанови.

Властта преминала последователно в двама владетели:Артадама Пи Шутарна !!. Първоначално Шупилулиума | подкрепилна митанийския престол Артадама |, а Шутарна |, който се при-ема като негов син, потърсил поддръжка от страна на Асирия.Законният наследник на митанийския престол, синът на Тусхра-та Шативаса, избягал при ШупилулиумаВ хетската столица Шати-васа станал зет на Шупилулиума и с негова помощ бил върнаткато цар на Митани. След тези събития Митани практически ста-нала зависима от хетите държава. Постепенно тя загубила изия-по политическата си роля в Месопотамия.

От края на ХМ и в първата половина на ХИ! в. пр. н.е. повреме на царуването на Шативаса и на Шатуара |! Митани била

170

подложена на няколко военни удара на асирийските царе. Аси-рийският цар Ададнирари | успял дори да превземе и да ограбистолицата Вашугани и много други митанийски градове, като про-никнал далеч на запад до Сирия. През първата половина на ХШ!в. пр. н. е. митанийски територии на запад до Кархемиш завою-вал и асирийският цар Салманасар |, който също ограбил сто-пицата и много други градове. Скоро след това около средата наХШв. пр. н.е. Митани била завладяна от Асирия.

Много въпроси от историята на Митани, от общественотои стопанско развитие, културни достижения и др. остават неиз-вестни поради липса на писмени източници. До наши дни не еоткрито и мястото на столицата на Митани Вашугани, чието про-учване може да даде отговор на много научни проблеми. Извест-ное, че градът бил разположени на река Хабур, приток на Ефрат.

Едновременно с Митани в северната част на Месопотамияи прилежащите области на древния Изток се формирали и съ-ществували продължително време още няколко по-малки по те-ритория държавни формации на хуритите като Арапха, разпо-

“ ложено по горното поречие на река Адем, приток на река Тигър

от Изток. Като хуритска се приема и малката държавица Нузи(също и Нуци), която няма съществена роля в политическата ис-тория по онова време. Хуритска била и държавата Кизватна,разположена в югоизточната част на Мала Азия, която твърдерано попаднала в сферата на хетската хегемония. След падане-то на Митани под властта на Асирия Арапха и другите формациизагубили напълно самостоятелната си роля и също били включе-ни в пределите на асирийските завоевания.

6. НОВОВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО

След края на каситската държава властта на еламититевъв Вавилон не продължила дълго време. Един от царете на Исинот времето на т. нар. Втора династия Навуходоносор 1 (1126 -

„1105 г. пр. н.е.) се установил във Вавилон и нанесъл тежко по-

ражение на еламитите. След Навуходоносор | вавилонската дър-жава продължила да съществува, но постепенно властта в нея

171

преминала във владетели, които произхождали от племената нахалдеите.

Халдеите принадлежали към групата на семитите и по оно-ва време живеели в южните и югозападни области наМесопотамия. През |Х в. пр. н.е. халдеите се възползвали отполитическата обстановка и завладели Вавилон и голяма частот Южна Месопотамия. От онова време държавата с център градВавилон се приема като халдейски Вавилон или халдейскоцарство, което сравнено с предходните периоди било т. нар.Нововавилонска държава (царство).

От втората половина на УП в. пр. н.е. Вавилон и халдей-ската държава станали обект на завоевания от Асирия. Отделниасирийски царе успявали да завладеят Вавилон като Тиглатпа-ласар Ш през 729 г. пр. н.е., Саргон |! през 710 г. пр. н.е., Сина-хериб през 689 г. пр. н.е., който дори разрушил града и др. Многоот асирийските царе се обявявали и за царе на Вавилон. Вотделни периоди Вавилонската държава, която била поставенапод пълна зависимост от Асирия, успявала да се възползва отполитическата обстановка и възстановявала за малко или за по-дълго време самостоятелността си.

През УП в. пр. н.е. във Вавилон избухнали дори няколкоголеми въстания срещу асирийската власт. При едно от тях во-дачът на въстанието Набопаласар станал цар на вавилонскатадържава (626 - 605 г. пр. н.е.) и основал нова династия във Ва-вилон - т. нар. Нововавилонска династия.

Набопаласар се съюзил с мидийския цар Киаксар и през612-606г. пр. н.е. двете страни нанесли няколко силни пораженияна Асирия, които довели до ликвидирането на тази държава вМесопотамия. Почти всички асирийски територии в Месопотамияпреминали в състава на Нововавилонската държава.

В края на царуването на Набопаласар нововавилонскатадържава завладяла напълно земите на Сирия, Финикия и Па-лестина до египетската граница. Приемник на Набопаласарстанал синът му Навуходоносор | (605 - 562 г. пр. н.е.). Дълготоцаруване на Навуходоносор !! преминало в сложна и напрегнатаобстановка. Вавилонският цар се опитал да продължи завое-ванията си към Египет, но претърпял неуспех.

172

Скоро след това египетската дипломация настроила ня-кои от подчинените владетели в Палестина и Сирия срещуНововавилонската държава. При потушаването на тези бунтовевавилонската войска превзела и Ерусалим, като много отжителите му били избити или пленени. През 595 - 594 г. пр. н.е.избухнали бунтове и вълнения във Вавилон. След тяхното по-тушаване Навуходоносор |! направил в град Вавилон нови голе-

"ми укрепителни строежи и съоръжения.

След смъртта на Навуходоносор |! в нововавилонскатадържава започнал период на размирици и честа смяна на вла-детели. За няколко години на нововавилонския престол се смени-ли трима царе. През 556 г. пр. н.е. цар на нововавилонската дър-жава станал Набонид (556 - 539 г. пр. н.е.).

Обикновено се приема, че Набонид бил от арамейски про-изход. Той се опитал да обедини арамейските племена, коитозапочнали да се установяват в Месопотамия от МП в. пр. н.е.Набонид укрепил позициите си в североизточните области на

“ Месопотамия и постигнал успех в утвърждаването на властта на

нововавилонската държава в Сирия и страните около Източно-то Средиземноморие.

Към средата на М! в. пр. н.е. се изградил съюз на големитедревноизточни държави срещу издигащата се Персия. Пер-сийският цар Кир !! завладял неочаквано Лидия през 546 г. пр.н.е. През 339 г. пр. н.е. Кир |! завладял и нововавилонскотоцарство, след което цялата територия на Месопотамия влязла всъстава на разрастващата се персийска държава.

7. КУЛТУРА

Религия. За няколко хиляди години в Месопотамия не сеустановила единна религия. Религиозният живот се отличавал сразпространяването и практикуването на различни религиознисистеми. Те са имали по места твърде много общи, но и различниособености. Както при всички други древни религии, и в Ме-сопотамия най-ранните вярвания водели началото си от пър-

вобитния фетишизъм и обожествяването на природата. Между

173

религиозните системи и религиозните вярвания на народите отШумер и Акад имало твърде съществени различия.

Шумерска религия. Шумерската религиозна система билав основата си политеистична. Основните божества олицетво-рявали главните сили на природата. Древните шумери почиталидва вида божества - космически (или универсални) и местни,като много често по места и в различно време функциите на ед-ните и на другите се преплитали.

Светът представлявал според основната идея на шумер-ската религиозна концепция един ред, установен от ансамбъл отзакони, наложени от боговете. Космогонията на шумерите прие-мала божието слово като творческо начало на света. Боговетеговорели и божията дума ставала реален факт и се матери-ализирала при установяването на битието на света.

За да осигурят изградения свят и наложения от тях ред,боговете установили закони и едни от тях ръководели различни-те космически сили, а други - земния организъм, т.е. градове,държави, животът на хората и т.н. Основното предназначениена хората на земята било да осъществяват волята на боговете.

Най-високите функции в шумерския пантеон се осъщест-вявали от божества, които ръководели най-значителните косми-чески сили. Начело на йерархията в пантеона като най-велик отвсички богове бил Ану. Той олицетворявал силите на небето игосподствал над всичко видимо. Бог на пространството междунебето и земята бил Енлил. Той бил господар на атмосферата ина атмосферните явления като вятър, буря, дъжд и др. Земятабила владение на бог Енки. Тези трима богове били най-големи-те в космическото пространство и образувалит. нар. космическатриада (тройка). :

Освен космическа, в шумерския пантеон имало и другатриада от богове, съставена ст астрални (звездни) богове, чиятосветлина управлявала движението на земния живот. Това билибогът на луната Нана и неговите деца - богът на слънцето Уту ибогинята Инана, която се свързвала със звездата (т.е. планетата)Венера.

Сведенията от най-ранните епохи показват, че религи-озните вярвания и представите на шумерите за боговете били

174

антропоморфни. Запазени са твърде слаби следи, най-вече в из-куството, от зооморфни представи, които очевидно са изчезна-ли твърде рано. Шумерските богове се разглеждали като чове-коподобни същества. Те имали пол, семейства, обличали се,хранели се по подобие на хората на земята. Освен това боговетесе влюбвали помежду си, обичали се или се мразели и враж-дували. Тази представа породила по-късно в обратен вариантрелигиозната идея, че боговете ( съответно бог при монотеиз-тичните религии) сътворили хората по свой образ и подобие.

От времето на културно-политическия разцвет на Шумерпри държавата на |! династия на град Ур е известна шумерскататеология, която дава представа за организацията и йерархиятана боговете в шумерския пантеон. Според тази теологична док-трина, която отразява космогоничните и теогоничните предста-ви на шумерите, Ану бил първият бог, самосъздал се в косми-ческото пространство и създател на следващите поколения 60-гове. Бог Енлил и богиня Нинлил били родители на бога на лунатаНана. Бог Нана и богиня Нингал били родители на бога на слън-цето Уту и на богинята Инана ит. н.

Сред останалите шумерски божества по-голямо разпрос-транение и известност имали Адапа, свързван с митовете. засмъртността на човека; Нингирсу, бог на шумерския град Лагаш;Нинмах, известна в текстовете и като Нинхурсаг, почитана катобогиня-майка; богиня Ки, участвала в създаването на света игенеалогията на боговете; бог Нинурта, почитан като бог на ура-ганните ветрове, на войната, на лова; бог Думуци (Тамуз) катопастир на небесните стада и др.

Освен в богове, древните шумери вярвали и в други пер-сонажи със свръхестествени сили, като духове, демони и др. Ня-кои от тях били добри и покровителствали човешките дела, ноповечето били зли сили. Те действали нощно време и създавалина хората различни неприятности.

Религиозният живот в Шумер се изразявал в организа-цията и осъществяването на комплексен култ към боговете. Тойпредставлявал по същество сбор от множество култове къмотделните божества. Религиозният живот се ръководел от мно-гобройна жреческа прослойка, сред която имало установена

175

строга йерархия. Ролята на жречеството в цялостния живот вШумер и в Месопотамия била много голяма.

Акадска религия. Културно-историческите връзки междушумери и семити били силно изразени и в областта на семит-ските вярвания и в религиозния живот. В пантеона на семитскитенароди в Акад в Старовавилонското царство и другаде намериламясто шумерската космическа триада. Шумерските имена набоговете били заменени със семитски - Енлил бил заменен сБел, а Енки се срещал обикновено под името Еа. В семитскияпантеон влязла и астралната триада, като в нея всички боговебили вече семитски - луната Син, слънцето Шамаш и Венера катоИщар. Богинята Ищар променила до голяма степен функциитеси според семитския вариант на астралната триада, като отбожество на плодородието придобила много повече и по-големифункции.

Друго семитизирано шумерско божество бил бог Адад,известен в Шумер с името Ишкур. Той се приемал като бог надъжда, на разливите на реките, на водата и на водните сили, коитодават плодородие и поддържат живота. Голяма известност имали бог Амуру, който се смятал, че е божество на западните страни,от които произхождали семитите. Разпространение получил икултът към шумерския бог Нинурта. Като бог на войната той сепочитал повече в Асирия, където се среща теофорно в троннитеимена на асирийските царе (например Тукулти-Нинурта).

При семитите от Акад бил разпространен и шумерскиятбог Нингирсу. Неговите атрибути били смесвани често с тези набог Нинурта и двете божества не винаги се различавали васпределени периоди и обстоятелства. Почитан бил и бог Тамуз.Сред останалите божества по-голямо разпространение ималикултовете към Нергал, който също имал шумерски корени и сесвързвал с подземния свят, Набу, син на бог Мардук, и др.

С идването си в Месопотамия семитите от различнитеетнически групи носели в съзнанието си представите за техни,чисто семитски божества. Някои от тях били забравени посте-пенно, докато други останали трайно в новия пантеон. Многоголямо значение във Вавилон придобил местният семитски богМардук, който първоначално имал функции само на бог-покро-

176

вител на Вавилон и на неговите ранни владетели. По време науправлението на Първа вавилонска династия Мардук започналда се разглежда като син на Бел и култът към него станал държа-вен. Постепенно Мардук придобил значение на върховен бог впантеона на Вавилон, бог-създател и т.н.

Много широко разпространение в цяла Месопотамия по-„ лучили и някои други култове с по-специфично значение. Сред„тях най-голямо значение имал култът към царете, които почтинавсякъде били сбоготворявани.

Сред многото религиозни митове най-важни били митовете" за сътворението на света и на хората, които отразявали шумер-„ската космогония. Според този мит първоначално съществувалвечен първичен океан. Постепенно в неговите недра се появила„ планина, състояща се от самозараждащите се небе (бог Ану) иземя (богинята Ки), които били слети в едно цяло. От тях бил ро-ден богът на атмосферата Енлил, който след това станал създа-"тел на реалния свят - растения, животни и др.| Твърде своеобразен бил и шумерският мит за сътворе-нието на хората. Според него хората били създадени, за да хра-нят боговете, от което личи, че автори на тази идея били жреците.

Репигията на Шумер и Акад оказала силно влияние на ре-лигиозните вярвания на народите от Месопотамия и другитестрани от древния Изток. В някои отношения месопотамскатарелигия оказала влияние и на гръцкия религиозен живот.Народите на Шумер и Акад достигнали за няколко хиляди годинивисоки културни постижения, които имат огромно историческозначение. Културата на Шумер и Акад станала достояние на цяла"Месопотамия, а по-късно оказала влияние и на културноторазвитие на съседните на Месопотамия народи. Културнитепостижения в Месопотамия повлияли чрез антична Гърция и Рими на европейската култура.

Писменост. Писмеността в Месопотамия възникналапрез |М хил. пр. н.е. Първоначално тя имала пиктографски харак-„ тер. По-късно голяма част от отделните знаци приели значение“ на срички и писмеността получила сричков характер с употребана отделни знаци само за гласните звуци. От пиктографскотописмо водят началото си и идеограмите, които били знаци за

12 Древен Изток 177

цели понятия, и хетерограмите - сложни съставни думи с различ-но значение. Към края на |М хил. пр. н.е. в Шумер се оформилот. нар. клинописно писмо, тъй като отделните гласни звуци, сричкии понятия и думи се изписвали с три вида клиновидни знаци -хоризонтален, вертикален и тъп клин.

Клинописното писмо се разпространило и еволюиралопри акадите и другите семитски народи в Месопотамия. Постепен-но то било възприето и от почти всички близки и някои по-далеч-ни народи, като еламити, хети, финикийци, перси и др. Развити-ето и измененията на клинописното писмо не достигнали до аз-бука до времето на завладяването на древния Изток от Алек-сандър |! Македонски.

Основен материал за писане в Месопотамия била глина-та. Пишело се на редове, обикновено групирани в колони върхутънки глинени плочки с различна големина, които след това сеизсушавали и изпичали за по-голямо удобство и трайност. Презотделните епохи са написани с клинописно писмо на шумерски,акадски, вавилонски, асирийски, еламски и други езици стотицихиляди писмени документи и произведения от най-различноестество, които имат огромно културно-историческо значение.

Литература. Литературното творчество в Месопотамияводи началото си от дълбока древност. До наши дни са се запа-зили сравнително малко песни, приказки, пословици и други про-изведения, създадени от народите на Шумер и Акад през раз-личните епохи.

Най-ранните форми на шумерската литература били свър-зани с развитието на устното народно творчество, което стра-зявало обичаите от далечното минало, а така също и изменени-ята, които настъпвали в живота. По-късно, през | хил. пр. н.е.,се появили и първите литературни произведения. Почти всичкиизвестни литературни произведения са дошли до нас в по-късникопия от времето на П хил. пр. н.е., поради което точното имхронологическо определяне е възможно само в много редкислучаи.

От най-ранно време много широка известност получилиразличните митологични разкази, които били отражение на шу-мерската космогония. Сред най-разпространените били митове-

178

те със сюжети за сътворението на света, на хората, различнитеоткрития на боговете, световния потоп, поемата за смъртта ивъзкресяването на богинята на плодородието Инана, подвизитена различни земни герои и др.

Митът за сътворението на света отразил много от 00-новните моменти в шумерската религия. Според този мит светътбил сътворен от бог Енлил, който бил баща и на други поколениябогове като богът на луната Нана и др. Твърде своеобразен били митът за сътворението на хората, които били създадени от 60-гиня Нинмах. Тя направила от глина и одухотворила 6 прототипахора, които имали различно обществено предопределение. Спо-ред основната идея на този мит хората били създадени, за да

„ хранят боговете.

Най-много поетични произведения били посветени на

“ централната фигура в шумерския епос - героят Гилгамеш. През

ранните епохи получили разпространение и някои други жанровекато елегии и др. Широко разпространен жанр били и химните вчест на отделни божества и други подобни съчинения, които билиедновременно както литературни, така и религиозни по характер.Срещат се диалози, нравствено-етични поучения и много другитекстове с различен характер и предназначение.

Шумерските митологични произведения били оформени

„по строга система обикновено в поетични форми като поеми или

по друг начин. Те били кратки по обем и се предполага, че сепеели по време на религиозни процесии, церемонии и различни

„ други тържества. Съществуват научни мнения, че литературната

традиция в Шумер довела до развитието на две тенденции наутвърждаване на митологичен и на героичен епос според сюже-тите и темите, които били поставени на внимание.

Приемници на шумерската литература били акадите и

„ другите семитски народи. Те не възприели механично шумерското“ наследство, а творчески го смесили с оригиналната устна

семитска традиция. Много ст шумерските произведения билипреработени от семитите и получили нова композиционна струк-тура. Изменили се и сюжетите поради промяна на историческа-та действителност. Най-съществените промени били осъществениот семитите-амореи през старовавилонския период.

179

В най-голяма степен през старовавилонския период билпреработен митът за сътворението на света. Главна роля в неговместо шумерския бог Енлил имал вече богът-покровител наВавилон Мардук. Според старовавилонската версия Мардукстанал върховен бог, като победил чудовището Тиамат, след коетосъздал небето, земята, животните, хората и др.

През старовавилонския период била създадена и поема-та за слизането на богинята Ищар в подземния свят по мотивина шумерската митологична поема за богинята Инана, като основ-ната идея била силно променена. Новата редакция на поематаотразявала вече по същество тържеството на патриархалнотосемейство при семитите.

Значително бил изменен и митът за древния шумерски ге-рой Гилгамеш. От различните многобройни шумерски митическипесни, предания, легенди и др. била сътворена цялостна поема.На преден план в нея били поставени проблемите за смисъла наживота и предназначението на хората.

През |-| хил. пр. н.е. били сътворени множество басни,пословици и сентенции, които се отнасяли до различни въпросина морала по онова време. Много богата и разнообразна билалириката, която се отличавала с постоянство на образите исравненията. Изключително разпространена била и религиознаталитература, от която са запазени твърде много произведения,Средтях преобладават химни, молитви и различни други текстове.

Литературното творчество на народите от Шумер и Акадоказало огромно влияние на много други народи. Някои сюжетии мотиви преминали в литературата на древногръцкия свят - таканапример в митологичните подвизи на Херакъл (Херкулес) иматвърде много близки мотиви от епоса за Гилгамеш. Близки идеисе срещат и в други древногръцки митове, легенди и различнидруги произведения - например митовете за Прометей, Деметраи Персефона и др. Литературното наследство на Месопотамиянамерило разпространение в една или друга степен в Рим и принародите от Европа и другаде.

Строителство и изобразителни изкуства. Писмении други източници свидетелстват за интензивно и широко стро-ителство на народите от Месопотамия през различните епохи.

180

“ Постепенно били изградени много градове с различни постройки

като дворци, храмове, жилища и други съобразно възприетитепо онова време принципи за строителство и благоустройство.Почти навсякъде имало и силни укрепителни съоръжения. Замного от тях се съди само по описания и по оскъдните данни отархеологическите разкопки. Така например древногръцкиятисторик Херодот описва сравнително добре Вавилон от времетоедва на Ув. пр. н.е.

Огромният културно-исторически принос на древните

“ месопотамски народи в областта на строителството е свързан с

откриването на тухлата като основен строителен елемент. Ти-

. пично строително съоръжение през ранните епохи била стъпа-

. ловидната храмова кула (т. нар. зиккурат). Липсата на камък, за

разлика от Египет, и на дърво научила шумерите и акадите дастроят с тухли големи дворци, храмове, крепостни стени, жилищаи различни други постройки. Строителните умения и достиженияв тази насока намерили отражение и в преданието за т. нар.Вавилонска кула, като един от най-големите строежи в история-та на древния Изток.

Постиженията в областта на изкуствата имали много-образен характер. Много широко развитие получил скулптурниятрелеф. Релефните изображения по стени, стели и другаде били

. свързани с разкази в отделни картини на определени сюжети.

Релефите в шумерския период били сравнително по-груби инямали портретни тенденции. Фигурите били изобразяваниспоред общественото положение на съответните лица. Творцитепо онова време нямали умението да отразяват разположениетов пространството. Както и в египетското изкуство, и в месопо-тамския релеф се използвали канони, като главата се предава-ла в профил, а тялото във фас.

От най-ранните епохи започнало развитието и на скулп-турата. Релефите и скулптурите в шумерския период имали многообщи черти. Техният стил се оличава с наситени с напрежениеобрази на големи ранени животни, митични същества катокрилати бикове, богове с дълги сресани бради, най-често вредици, царе и бойци със здрави тела и т. н. Релефите искулптурите били наситени и с текстове.

181

Изкуствата в Месопотамия достигнали най-високипостижения през т. нар. старовавилонски период. Старите тра-диции на Шумер и Акад били продължени, но настъпили и някоисъществени промени. Авторите на различните произведениязапочнали да се стремят да предават по-точно и по-изразноизобразяваните обекти. Човекът в изкуството излязъл по-от-четливо на преден план, като преувеличената сила, характерназа по-ранните епохи, не се подчертавала. Освен това изкуствотобило свързано по-силно с определена тържественост и цере-мониалност.

Научни знания. За няколко хиляди години в Месопотамиясе появили и развили научни знания в редица области на чо-вешкото познание. Те били тясно свързани с религиозния миро-глед на хората, с религиозния живот и с религиозните теологич-ни доктрини.

Възникването на научните знания било резултат до голя-ма степен от развитието на абстрактното мислене на хората поонова време и наблюденията на природата в продължение намного поколения хора. Обикновено се приема, че най-рано за-почнало развитието на математиката по отношение на елемен-тарната алгебра и геометрия поради специфичните нужди с раз-витието на стопанския живот. Математиката имала значителнароля в живота на Месопотамия. С нейна помощ се създавалииригационни съоръжения, прокопавали се канали, изчислявалисе площи, създавали се построики и др. Поради широкото сипрактическо приложение математиката се оказала до голямастепен свободна от влиянието на религиозните представи. Тазиособеност ускорила нейното по-високо развитие.

В Месопотамия били създадени няколко системи засмятане, като десетична в Шумер и шестдесетична при семититеи във Вавилон. Шестдесетичната система (1-6-12-60) оказаласилно влияние на много други древни народи, от които се запа-зила до наши дни. По тази система се води времето в целия съв-ременен свят - часовете са 2 по 12 в денонощие, имат по 60минути, съответно всяка минута има 60 секунди, месеците същоса 12 ит.н. Много предмети се комплектуват по месопотамскипринцип по би 12 (в т.нар. дузини и т.н.). Мерните системи в

182

някои страни все още са близки до древните месопотамски

о принципи.

Много широко развитие получила и астрономията. Тя би-ла тясно свързана с нуждите на поливното дело и на земеделието.В Месопотамия била създадена и първата астрономическа кар-

„ та на небесните тела. За разлика от математиката, астрономията

била свързана много тясно с религията. От тази връзка се 06б0-собила и развила астрологията като разбиране за влиянието и

. ролята на небесните тела върху земния организъм и живота на

. хората, Месопотамските астрономически познания били въз-приети от древните гърци и развити на по-висока степен.

Древните народи от Месопотамия имали твърде широкиконкретни познания в редица други области като медицина, поз-нания за природата, които стоят в основата на природните нау-

. ки, като зоология, ботаника и др. В редица писмени документи и

произведения се срещат и елементи на философски обяснения иразсъждения.

183