isbn 978-954-01-3853-4...Усвоените в 10. клас знания и умения ще се...

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Ценка Часовникарова • Даниела Симеоновска Мира Славова • Ренета Петкова

Ценка Часовникарова

Даниела Симеоновска

Мира Славова

Ренета Петкова

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

ISBN 978-954-01-3853-4

Цена 9,00 лв.

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

по биология и здравно образование

за 10. клас

Ценка Часовникарова •Даниела Симеоновска Мира Славова •Ренета Петкова

ПРОСВЕТАСофия

© Ценка Георгиева Часовникарова, Даниела Маринова Симеоновска, Мира Славова Славова, Ренета Иванова Петкова, 2019 г.

© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн и на корицата, 2019 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–3853–4

Книгата е предназначена за учителите по биология и здравно образование, препо-даващи учебното съдържание за 10. клас по новата учебна програма (утвърдена със Заповед РД 09-30/11.01.2018 г. на министъра на образованието и науката).

Книгата е ценно методическо помагало – пръв помощник на учителя при планиране и организиране на учебно-познавателната дейност. Съдържа:

• кратко представяне на учебния комплект по биология и здравно образование за 10. клас на издателство „Просвета“;

• обобщено представяне на биологичното учебно съдържание за 10. клас;• методически насоки и примерни разработки на уроци от различен вид;• тестове за входящ и изходящ контрол и отговори на задачите в тях;• примерно годишно тематично разпределение;• новата учебна програма.

3

СЪДЪРЖАНИЕ

I. УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС / 4

II. УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В 10. КЛАС / 5

III. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ УРОЦИ / 9

Тема 3. Монохибридно кръстосване. Закони на Мендел (урок за нови знания) / 9

Тема 4. Монохибридно кръстосване (лабораторен експеримент) / 10

Тема 5. Монохибридно кръстосване (упражнение) / 11

Тема 20. Размножаване при животните и човека (преговор) / 11

Тема 27. Популация (урок за нови знания) / 12

Тема 30. Отчитане на плътността на растителен вид (полеви експеримент) / 13

Тема 39. Закономерности при взаимодействието на организмите с факторите на средата (урок за нови знания) / 14

Тема 46. Опазване на околната среда (семинар) / 15

Тема 56. Основни насоки и пътища на еволюционния процес (урок за нови знания) / 16

Тема 59. Произход и развитие на човека (семинар) / 17

Тема 63. Палеонтологични доказателства за еволюцията (лабораторно упражнение) / 18

Тема 64. Биоразнообразието – резултат от еволюцията (учебна екскурзия) / 19

IV. ТЕСТОВЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ / 21

Тестове за входящ контрол / 21

Тестове за изходящ контрол / 25

Отговори на тестовете / 32

V. ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС / 35

VI. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА) / 52

4

I. УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС

Учебният комплект по биология и здравно образование за 10. клас на издателство „Просвета“ включва:Учебник (печатен);Електронен учебник;Книга за учителя.Комплектът е разработен изцяло по новата учебна програма по биология и здравно

образование за 10. клас, влизаща в сила от учебната 2019 – 2020 година. Учебникът включва:66 методически разработки, от които:

• 43 за нови знания;• 6 за преговор и обобщение;• 4 за упражнения; • 1 лабораторно упражнение; • 1 лабораторен експеримент;• 4 полеви експеримента;• 1 учебна екскурзия;• 3 семинара;• 3 за самооценка и самоконтрол.

Приложения, свързани с учебното съдържание:• Геохронологична таблица;• Речник на новите понятия;• Отговори на задачите за самооценка и самоконтрол.

Методическите единици са разработени в контекста на здравословния начин на жи-вот и устойчивото развитие, като са изпълнени всички изисквания на учебната програма. Особено място заемат интегралният, дейностният, компетентностният, изследователски-ят и еволюционният подход. Принципът научност и достоверност е приложен от позици-ята на съвременните постижения на биологичните науки.

В учебника присъстват следните рубрики:• „Най-важното“ – съдържа в обобщен и синтезиран вид основните нови знания;• „Проверете и приложете наученото“ – предлага разнообразни въпроси и задачи,

например за творческо приложение на знанията и уменията, с използване на ин-тернет, свързани с актуални проблеми, за здравословния начин на живот и устой-чивото развитие и др.;

• „И още...“ – добавя кратка, но важна или любопитна информация към основното съдържание.

Учебникът е богато илюстриран, което ще подпомогне усвояването на новите знания и умения, а също и формирането на ключовите компетентности, съгласно учебната програма.

Електронният учебник осигурява използването на интерактивни методи и орга-низирането на разнообразни дейности на учениците. Съдържа множество интерактивни задачи, видеофилми, галерии и др. Дизайнът улеснява използването му, като ориентира учениците към новите знания и умения, към най-важното, а също и към интересни факти, свързани с учебното съдържание, идеи за самостоятелни наблюдения и др. Електронният учебник е незаменимо средство за формиране у учениците на мотивация към учебна дей-ност и траен интерес към биологичната наука.

5

II. УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В 10. КЛАС

Основната задача на предмета биология и здравно образование в 10. клас е обобщаването на биологичните знания и умения, тъй като в този клас приключва задължителната общообразователна подготовка на учениците. На основата на обобщените знания и умения се надграждат и нови от областта на генетиката, клетъчната биология, екологията и еволюционната теория.

Усвоените в 10. клас знания и умения ще се разширяват и задълбочават в профилираната подготовка в 11. и 12. клас.

Основната цел на учебното съдържание по биология и здравно образование в 10. клас е изграждане на цялостна представа за йерархичните равнища на организация на живата материя.

Водещите идеи са:• Йерархична организация на живата материя;• Взаимовръзки и зависимости в природата (на организмово и надорганизмово

равнище);• Устойчиво развитие;• Естествен произход и развитие на живота и на човека на Земята.Учебното съдържание по биология и здравно образование в 10. клас се изучава с

хорариум 72 часа годишно. Съгласно учебната програма то включва три основни теми, обособени в учебника като раздели:

1. Многоклетъчен организъм (с два подраздела: Наследственост и изменчивост; Размножаване, растеж и индивидуално развитие);

2. Биосфера (с два подраздела: Популация, биоценоза, екосистема; Екологични фактори);

3. Биологична еволюция (с три подраздела: Произход и развитие на живата мате-рия; Произход и еволюция на човека; Доказателства за биологичната еволюция).

При разработването на учебното съдържание авторите на учебника си бяха поставили следните изисквания:

• да бъде написан на ясен и достъпен език;• информацията да е балансирана по обем и добре илюстрирана с цел максимална

визуализация на изучаваните структури и процеси; • да има логическа подреденост и връзка между частите както в рамките на една

тема, така и между отделните теми в съответния подраздел, а също и между ос-новните раздели;

• да са представени съвременните научни знания и постижения в съответната об-ласт;

• да се предоставят възможности за развитие на изследователския интерес и въоб-ражението на учениците.

Основният текст съдържа дефиниции на всички понятия от учебната програма, както и на допълнителните нови термини. За да се откроят, те са изписани в по-тясна колона и графично са отделени с вертикална линия. С това се цели насочване на вниманието на учениците към съдържателните акценти в съответната тема.

Дефинициите на понятията са събрани на едно място – в Приложение 2. Речник на новите понятия в края на учебника.

6

Разделът „Многоклетъчен организъм“ включва учебно знание от две основни области на биологичното познание – генетика и ембриология.

В подраздела „Наследственост и изменчивост“ е представен съвременен прочит на класическата генетика, който обхваща развитието на генетичните знания в тяхната историческа и логическа последователност – от Грегор Мендел до наши дни. Представени са основни генетични знания и обобщения от опитите на Мендел, хромозомната теория, учението за мутациите. Обяснено е значението на гените като материални носители на наследствената информация. Разгледани са основните типове взаимодействия (алелни и неалелни) между продуктите на генното действие. Обяснени са различните видове изменчивост – фенотипна (модификационна) и генотипна (рекомбинативна и мутационна).

Особено внимание е отделено на генетиката на човека. Представени са методи за генетични изследвания на човека с акцент върху родословния анализ – построяване и разчитане на родословни дървета. Разгледани са начините на унаследяване на много от нормалните белези при човека. В контекста на здравното образование са описани редица генетични аномалии и болести. Разгледани са хромозомните механизми при унаследяване на пола при човека и свързаното с пола унаследяване.

Чрез подраздела „Размножаване, растеж и индивидуално развитие“ се надграждат знанията и уменията на учениците в тази област, усвоени през предходните учебни години. Новото знание е разработено на цитологична основа. То се отнася главно до гаметогенезата (сперматогенеза и овогенеза), устройството на гаметите, оплождането и зародишното развитие.

В края на раздела „Многоклетъчен организъм“ усвоените знания и умения се проверяват чрез урок за самоконтрол и самооценка.

Разделът „Биосфера“ включва знания и умения за взаимоотношенията между организмите и средата, разпределението и динамиката на популациите, екологията на съобществата, енергетиката на екосистемите, биомите, опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

В подраздела „Популация, биоценоза, екосистема“ се въвеждат предметът на екологията, нейните подразделения и значимост в съвременния свят. Учебното знание е структурирано съобразно равнищата на организация на макросистемата.

Представени са структурата и динамиката на популациите. От голямо значение е разбирането за пространственото разпределение на популациите в ареала на вида. Във връзка с това е представено тяхното йерархично подреждане, като е използвана съвременната им класификация. Термините „локална популация“ и „метапопулация“ са илюстрирани с примери и графики. С примери и илюстрации са въведени познания за възрастовата и половата структура на популацията, разпределението на индивидите в местообитанието (пространствената структура) и различните социални групи, в състава на които се осъществяват различни социални взаимодействия, служещи за основа на етологичната структура на популацията. Изяснени са понятията „численост“ и „плътност“ като основни количествени показатели за състоянието на популацията и са дадени примери. Динамиката на популациите е обяснена чрез четирите основни демографски процеса – раждаемост, смъртност, емиграция и имиграция. За затвърждаване на знанията за численост и плътност е разработен полеви експеримент. Чрез него учениците имат възможност да се запознаят с начини, по които се процедира за набавянето на теренни данни и оценка на съответните количествени показатели.

Акцентирано е върху структурата, разнообразието и динамиката на биоценозите (природните съобщества). Въведени са понятията „биотоп“ и „биоценоза“ и са илюстри-рани с примери и графики. Последователно са разгледани начините на разпределение на организмите в пространството – вертикално и хоризонтално, и техните хранителни връз-

7

ки, видово разнообразие, както и последователната смяна на едни съобщества с други. Подробно са обяснени междувидовите популационни взаимоотношения и са подкрепени с примери. Въведено е понятието „екологична ниша“. За практическо приложение на усвоените знания са разработени два полеви експеримента. Единият от тях е свързан с определяне на доминантния вид, вертикалната и хоризонталната структура на избрана биоценоза, хранителни вериги и мрежи в екосистемата. Вторият се отнася до видовото разнообразие в биоценозата и позволява учениците да усвоят знания и умения за негова-та оценка чрез използване на индекса на Симпсън.

Обяснени са структурата на екосистемата, кръговратът на веществата и потокът на енергията. Изяснени са понятията „хранителна верига“, „хранителна мрежа“, „екологична пирамида“, „продукция“ и „продуктивност“. С графични изображения са илюстрирани кръговратите на въглерода и азота и е обяснена тяхната значимост за организмите.

Представени са структурата и границите на биосферата, като е въведен терминът „биом“. В табличен вид са дадени най-съществените характеристики на биомите на сушата по отношение на техните климатични характеристики, продуктивност, биологично разнообразие и степен на застрашеност.

Подразделът „Екологични фактори“ съдържа знания за абиотичните, биотичните и антропогенните фактори и тяхната значимост за живите организми. Обяснени са четирите степени на въздействие на екологичните фактори – екологичен минимум, екологичен максимум, песимум и оптимум. Въведени са термините „лимитиращ фактор“ и „екологична пластичност“, илюстриращи адаптацията на организмите към променящите се фактори на средата. Изяснено е комплексното въздействие на екологичните фактори. За всеки от екологичните фактори: светлина, температура, вода, въздух и почва, са представени основните им характеристики и са дадени примери за адаптации на организмите към тях. Представена е класификация на екологичните групи растения и животни по отношение на изискванията им към светлината, водата, температурата и т.н. Върху тези знания по-нататък учениците се запознават с някои от глобалните екологични проблеми. Специално място е отделено на основните видове замърсители на въздуха, водите и почвите, на съвременните начини за предотвратяване на замърсяването, екологичния мониторинг, биологичното разнообразие и основните пътища за неговото опазване.

В края на раздела „Биосфера“ усвоените знания и умения се обобщават и затвърдяват чрез урок за преговор и обобщение и задачи за самоконтрол и самооценка.

Разделът „Биологична еволюция“ включва знания и умения за произхода и разви-тието на живата материя и на човека и доказателства за биологичната еволюция. Всички теми са богато илюстрирани с фигури, които подпомагат усвояването на новото знание.

Подразделът „Произход и развитие на живата материя“ предоставя възмож-ност учениците да се запознаят с някои от хипотезите за зараждането на живота, със съвременната представа за този процес, с Дарвиновата и със съвременната теория за еволюцията. Акцентът е поставен върху съвременната еволюционна теория. Въведени са основни представи за микро- и макроеволюционните процеси. Особено внимание е обърнато на факторите на еволюцията и начина на действие на естествения отбор. При разработката на учебното знание са използвани термини и понятия от първите два разде-ла на учебника. Обсъдени са критериите за вида и са обяснени причините, поради които даден критерий е неприложим.

Подразделът „Произход и еволюция на човека“ представя процеса антропогенеза и човешките раси. Еволюционите събития, довели до появата на вида човек и формиране-то на трите големи раси, са разгледани на базата на основните принципи на биологичната еволюция, описани в предходния подраздел.

8

Подразделът „Доказателства за биологичната еволюция“ представя факти от различни науки, доказващи естествения произход на живота и на човека на Земята. Въ-ведени са основните понятия – „фосили“, „аналогни, хомологни и рудиментарни орга-ни“, „филогенетичен ред“, „ръководни вкаменелости“, „преходни форми“. Използвани са вътрешнопредметните връзки с биология и здравно образование в 9. клас – за ами-нокиселинния състав, генетичния код, метаболитните процеси, устройството на клетка, деленето на клетка и др.

В края на раздела „Биологична еволюция“ усвоените знания и умения се обобщават и затвърдяват чрез лабораторно упражнение, учебна екскурзия, урок за преговор и обоб-щение, задачи за самоконтрол и самооценка.

Към раздела е приложена геохронологична таблица (Приложение 1), в която са от-белязани някои важни еволюционни събития, споменати в уроците, включително нача-лото на антропогенезата.

9

IIІ. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ УРОЦИ

На следващите страници предлагаме примерни методически разработки на различни видове уроци по теми от учебника. Всеки вид урок има своите специфични методически особености, които следва да се имат предвид при подготовката и провеждането му, за да се постигнат целите на обучение.

Тема 3МОНОХИБРИДНО КРЪСТОСВАНЕ. ЗАКОНИ НА МЕНДЕЛ (урок за нови знания)

Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма):

Ученикът може да:описва, проследява (по схема) и представя (чрез текст, символи, схеми) законите

на Мендел, монохибридно кръстосване.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:дефинира кръстосване, монохибридно кръстосване, чиста линия, хибрид, първи и

втори закон на Мендел, анализиращо кръстосване;разпознава основните символи за схематично представяне на резултати от кръс-

тосване;изброява алтернативни белези;описва по схема опити на Мендел и анализиращо кръстосване.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности:кръстосване;монохибридно кръстосване;чиста линия;хибрид;първи и втори закон на Мендел;анализиращо кръстосване.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:биология и здравно образование, 7. клас – размножаване при цветните растения;математика, 6. клас – отношение.Контекст и дейности:анализиране на генетични схеми.Методически бележки:С тази тема се поставя началото на изучаването на класическата генетика. Усвояват

се основни знания, които ще бъдат упражнявани, прилагани и развивани в следващите методически единици.

Основните дефиниции по преценка на учителя може да се диктуват и записват в тетрадката.

Опитите на Мендел и формулираните от него закони (първи и втори), както и анали-зиращото монохибридно кръстосване се изясняват чрез наблюдение и анализ на схемите

10

в учебника и динамично изграждане на схеми на монохибридно кръстосване и анализира-що кръстосване на монохибрид. Схемите се чертаят и означават от учителя върху клас-ната дъска, като в същото време учениците ги пренасят в тетрадката си. (Самостоятелно съставяне на такива схеми учениците ще правят в следващите учебни часове.)

Освен илюстрациите от учебника може да се използват същите от електронния учеб-ник чрез възможността да се увеличават, както и табла с генетични схеми, ако кабинетът по биология разполага с такива.

За затвърдяване в края на часа е подходящо да се използват задачи 1, 2 и 4 от рубри-ката „Проверете и приложете наученото“. Задача 3 се възлага за самостоятелна работа вкъщи.

Тема 4МОНОХИБРИДНО КРЪСТОСВАНЕ (лабораторен експеримент)


Ученикът може да:представя (чрез символи, схеми) законите на Мендел, монохибридно кръстосва-

не.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:прилага експериментални умения: устойчиво внимание, концентрация и прециз-

ност при провеждане на експеримент;прилага аналитични умения: отчитане и записване на наблюдения; изработване

на таблици с резултати; анализ и обяснение на получените резултати; обобщава-не и формулиране на изводи; съставяне на прогнози.

Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:биология и здравно образование, 9. клас – провеждане на експерименти;биология и здравно образование, 10. клас – монохибридно кръстосване;математика, 6. клас – отношение.Контекст и дейности: прилага алгоритми за наблюдение;описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири;представя резултати от наблюдения чрез схеми, таблици, графики, модели.Методически бележки:В хода на урока се изпълняват експериментите от учебника, където са описани под-

робно. Попълват се таблиците и се дава отговор на въпросите (в учебника или в тетрад-ката – по избор на учителя и учениците).

В края на часа се затвърдяват основните генетични понятия: ген, алел, генотип, фено-тип, чиста линия, хибрид и др. Може да се приложи интерактивният способ „светкавица“: учителят задава въпрос „Що е ...?“ и хвърля малка топка към ученик, който, улавяйки я, трябва да даде бърз отговор и след това да върне топката.

11

Тема 5МОНОХИБРИДНО КРЪСТОСВАНЕ (упражнение)


Ученикът може да: дефинира наследственост, изменчивост, ген, алел, генотип, фенотип;описва, проследява (по схема) и представя (чрез текст, символи, схеми) законите

на Мендел, монохибридно кръстосване.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: анализира и сравнява информация от текст, таблици, схеми; съставя и трансфор-

мира таблици и текстове;прилага знания за монохибридно кръстосване при решаване на задачи.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:биология и здравно образование, 10. клас – монохибридно кръстосване;математика, 6. клас – отношение.Контекст и дейности: Решаване на задачи.Методически бележки:Това е третата поред методическа единица, чрез която се усвоява монохибридното

кръстосване. След нея се очаква учениците вече свободно и сигурно да боравят с основ-ните генетични понятия и закономерности, което ще улесни усвояването на останалия по-сложен материал в този раздел.

Учениците решават самостоятелно задачите от учебника. Методическата единица е подходяща за контрол и оценка. Учителят може да постави

оценки на отделни ученици или на всички присъстващи.

Тема 20РАЗМНОЖАВАНЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА (преговор)


Ученикът може да:назовава, описва и разпознава (върху изображение или модел) етапи от зародиш-

ното развитие на животните и човека; пряко и непряко развитие;сравнява по съществени признаци безполово и полово размножаване, външно и

вътрешно оплождане, зародишно и следзародишно развитие;обосновава биологичното значение на безполовото и половото размножаване, на

външното и вътрешното оплождане.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: актуализира знанията си от 6., 7., и 8. клас за размножаването на животните и

човека;надгради знанията си за размножаването на животните с процеса партеногенеза.

12

Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности:партеногенеза.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:човекът и природата, 6. клас – размножаване на животните и човека;биология и здравно образование, 7. клас – размножаване на животните;биология и здравно образование, 8. клас – размножаване на човека.Контекст и дейности: актуализиране и надграждане на биологични знания; разкриване на понятието „партеногенеза“;решаване на задачи.Методически бележки:В учебника темата е разработена така, че предоставя основното знание, което следва

да се актуализира, и задачи към него, чрез които то да се затвърди.Урочната дейност може да се организира чрез:– беседа за актуализиране на знанията;– решаване на задачите в урока.Беседата е добре да се онагледи с фигурите от печатния и електронния учебник, табла

и др.Задачите се решават самостоятелно от всеки ученик. Решенията се сверяват и уточ-

няват с помощта на учителя. Може да се поставят оценки на отделни ученици.

Тема 27ПОПУЛАЦИЯ (урок за нови знания)


Ученикът може да: дефинира и илюстрира с примери популация.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: дефинира и илюстрира с примери популация и местообитание;разграничава видове популации – локални, метапопулации и географски попула-

ции.Нови понятия (по учебната програма):популация.Допълнителни понятия, термини, закономерности:популацията като основна екологична единица;местообитание;локални популации, метапопулации, географски популации.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:биология и здравно образование, 10. клас – генетичен фонд;география и икономика, всички класове – релеф, климатични фактори;човекът и природата, 5. клас – хищничество, паразитизъм;биология и здравно образование, 7. клас – взаимоотношения между организмите.Контекст и дейности: формиране на понятието „популация“;сравняване на видовете популации.

13

Методически бележки:Темата е възлова не само за раздела „Биосфера“, но и за раздела „Биологична еволю-

ция“, тъй като популацията е основната екологична, но и еволюционна единица.В началото на часа следва да се актуализират знанията за надвидовите равнища на

организация на живата материя, за да се види мястото на популацията в тази йерархия.Разработването на новото знание се осъществява чрез методите разказ и беседа.

Онагледява се с фигурите от печатния и електронния учебник, динамична схема на мета-популация по примера на фиг. 2 от учебника. Учениците привеждат примери за различни местообитания и взаимоотношения между организмите на един вид.

Затвърдяването се осъществява чрез задачите в рубриката „Проверете и приложете наученото“.

Тема 30ОТЧИТАНЕ НА ПЛЪТНОСТТА НА РАСТИТЕЛЕН ВИД (полеви експеримент)


Ученикът може да: прилага алгоритми за наблюдение в различни условия;описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири; представя резултати от наблюдения чрез схеми, таблици, графики, модели.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: осъществява полеви експеримент, като прилага конкретен метод на работа;отчита, записва и представя резултати от експеримент.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности:метод на пробните (работните) площадки. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:биология и здравно образование, 10. клас – плътност на популацията;математика, 6. и 10. клас – средноаритметично.Контекст и дейности: прави теренно проучване;измерва плътността на растителни популации;прилага метода на пробните площадки;описва и представя резултатите от експеримента.Методически бележки:Това е първият от общо четирите полеви експеримента в учебника. Това са уроци

за практически дейности. Те развиват практически умения у учениците и имат висока възпитателна стойност. В зависимост от сезона и времето навън полевите експерименти може да се проведат и след изучаването на втория раздел или дори в края на учебната година, в контекста на годишния преговор.

Важен момент е учителят да мотивира учениците за активното им участие в такъв тип учебна дейност. Това може да стане чрез изясняване на експерименталната същност на науката биология и необходимостта от доказване на теоретичното знание в практиката.

Подготовката за урока – проучването на метода на пробните площадки и изработва-нето на квадратни рамки, ще служи и при следващите подобни уроци.

14

Провеждането на експеримента е описано стъпка по стъпка в темата в учебника. Броят на работните площадки и броят на учениците в групите са препоръчителни.

Тема 39ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ С ФАКТОРИТЕ НА СРЕДАТА (урок за нови знания)


Ученикът може да:изброява, описва и илюстрира с примери екологични фактори (абиотични, био-

тични, антропогенни);обосновава връзки между приспособленията на организмите и екологичните фак-

тори и илюстрира с примери относителната адаптация на организмите към средата.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:групира екологичните фактори като абиотични, биотични и антропогенни;илюстрира с примери групите екологични фактори;обяснява степените на количествено действие на екологичните фактори – мини-

мум, максимум, оптимум и песимум;илюстрира с примери лимитиращи екологични фактори;илюстрира с примери еврибионтни и стенобионтни видове;обосновава и илюстрира с примери относителната адаптация на организмите към

средата.Нови понятия (по учебната програма): екологични фактори (абиотични, биотични, антропогенни).Допълнителни понятия, термини, закономерности:екологичен минимум, максимум, оптимум, песимум;зона на толерантност;лимитиращи (ограничаващи) фактори;екологична пластичност;еврибионти, стенобионти.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:човекът и природата, 3., 4., 5. и 6. клас – среда на живот, приспособления на ор-

ганизмите към средата на живот;биология и здравно образование, 7. клас – приспособления на организмите.Контекст и дейности: сравняване на групите екологични фактори;анализ на схема от учебника – фиг. 1.Методически бележки:Темата е основополагаща за следващите теми в подраздела „Екологични фактори“.

Пълното и трайно формиране на основните понятия (екологични фактори, абиотични, биотични, антропогенни фактори) ще улесни по-нататъшната учебна дейност.

Преобладаващ метод е беседата. Използват се знанията на учениците от минали учебни години – за средата на живот и за приспособленията на организмите към нея. Организира се самостоятелна работа на учениците с учебника – анализ на фиг. 1.

Затвърдяването се осъществява чрез беседа, въз основа на рубриката „Проверете и приложете наученото“.

15

Тема 46ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (семинар)


Ученикът може да:описва състава и структурата на биосферата;представя с примери функционирането на биосферата;изяснява взаимовръзките на организмите и средата в биосферата;обосновава необходимостта от поддържане на равновесно състояние и устойчи-

во функциониране на биосферата.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:проучва информация в учебника и различни други достоверни източници;работи в екип;анализира и обобщава информация;представя (презентира) резултатите от направено проучване по екологичен проб-

лем;участва в обсъждане, като привежда аргументи и доказателства;подкрепя модела за устойчиво развитие.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности:мониторинг;устойчиво развитие.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:човекът и природата, 5. и 6. клас – опазване на въздуха и водата, устойчиво раз-

витие;биология и здравно образование, 7. клас – устойчиво развитие;биология и здравно образование, 10. клас – антропогенни фактори.Контекст и дейности: подготовка и участие в семинар.Методически бележки:Семинарните уроци предполагат висока степен на самостоятелност, развиват важни

когнитивни и практически умения и са особено подходящи за учениците в 10. клас. Като правило, този вид уроци са очаквани с интерес и желание от учениците. Предоставят въз-можност за прилагане на диференциран подход от страна на учителя (при разпределяне на темите и задачите), а също и за проява на индивидуалните умения на всеки ученик. Подходящи са за оформяне на оценки – индивидуални и групови.

Формират се умения за подкрепа на устойчивото развитие – основна ключова компе-тентност за България.

Ходът на семинарния урок следва описанието в темата в учебника. По преценка на учителя темата може да бъде разработена и под формата на урок

дискусия или работа по проекти.

16

Тема 56ОСНОВНИ НАСОКИ И ПЪТИЩА НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕС (урок за нови знания)


Ученикът може да:описва, сравнява по съществени признаци и илюстрира с примери насоки на ево-

люционния процес, пътища на биологичния прогрес.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:изброява насоките на еволюционния процес;подкрепя с примери насоките на еволюционния процес;сравнява насоките на еволюционния процес;изброява пътищата на биологичния прогрес;подкрепя с примери пътищата на биологичния прогрес;сравнява пътищата на биологичния прогрес;обобщава основните принципи на биологичната еволюция.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности:биологичен прогрес;биологичен регрес;ароморфоза;идиоадаптация;катаморфоза;ценогенеза;Еволюцията е напрекъснат и необратим процес с приспособителен характер, кой-

то засяга всички видове, протича с различна скорост и води до биоразнообразие.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:човекът и природата, 3., 4., 5. и 6. клас – приспособления на организмите към

средата на живот;биология и здравно образование, 7. клас – приспособления на организмите към

средата на живот;биология и здравно образование, 10. клас – биологична еволюция.Контекст и дейности: работа с учебника;попълване на таблици;сравнение;формулиране на изводи.Методически бележки:Чрез беседа се актуализират знанията за видообразуване и макроеволюция. Оценяват

се знанията на 1 – 2 ученици.Мотивацията се извършва чрез обсъждане на примери за интересни биологични ви-

дове със специфични приспособления към средата и начина на живот, разказани от уче-ниците.

Класът се разделя на две групи. Всяка група проучва по една от насоките на еволю-цията чрез работа с учебника. През това време учителят разчертава на класната дъска таблица 1 от задача 3 в рубриката „Проверете и приложете наученото“:

172. Книга за учителя по биология и здравно образование – Ц. Часовникарова и др.

Насоки на еволюцията

Биологичен прогрес Биологичен регрес

Характеристики

Представител на всяка от двете групи излиза на дъската и попълва съответната коло-

на. Други ученици от групата привеждат примери за съответната еволюционна насока. Всички работят върху таблицата в учебника или в тетрадката си.

Сравняват се характеристиките на двете насоки и се прави извод.Следва разделяне на класа на четири групи. Всяка група проучва по един от пътищата

на биологичния прогрес чрез работа с учебника. През това време учителят разчертава на класната дъска таблица 2 от задача 4 в рубриката „Проверете и приложете наученото“:

Пътища на биологичния прогресНаименование Същност Примери

Представител на всяка група попълва по един ред в таблицата. Други ученици от групата привеждат примери за съответния път на биологичния прогрес. Всички работят върху таблицата в учебника или в тетрадката си.

Сравняват се характеристиките на четирите пътя на биологичния прогрес. Прожектира се фиг. 1 (чрез електронния учебник) и чрез нея се обобщават пътищата на биологичния прогрес.

Учителят поставя следваща задача: всеки самостоятелно да прочете от урока частта „Основни принципи на биологичната еволюция“ и да синтезира прочетеното в едно из-речение, което да запише в тетрадката си. Прочита се на глас записаното от 3 – 4 души и се уточнява вярното и пълно изречение. То е приблизително следното: „Еволюцията е напрекъснат и необратим процес с приспособителен характер, който засяга всички видо-ве, протича с различна скорост и води до богато биоразнообразие“.

Възлага се домашна работа – решаване на кръстословицата от задача 5 в рубриката „Проверете и приложете наученото“.

Тема 59ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА (семинар)


Ученикът може да:обосновава значението на социалната еволюция на човека за развитието на Хомо

сапиенс;проучва и анализира информация от различни източници.

18

Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:проучва и обработва информация от различни източници (при дадена цел);работи в екип;представя (презентира) резултатите от направено проучване по зададена тема;участва в обсъждане, като привежда аргументи и доказателства.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:история и цивилизации, 5. клас – праистория, еволюция;биология и здравно образование, 10. клас – антропогенеза.Контекст и дейности: подготовка и участие в семинар.Методически бележки:Предварителната подготовка и ходът на семинарния урок са описани в урока в учеб-

ника. Препоръчваме да се разработят следните три основни теми, като се подчертаят ос-

новни акценти в тях:

Тема АкцентиПроизход и развитие на човека Естествен произход и развитие на човека на Земята. Фактори на антропогенезата Водеща роля на социалните фактори: труд, члено-

разделна реч, обществена организация, мислене исъзнание.

Бъдеща еволюция на човека Водещо значение на науката, технологиите, комуни-кациите. Възможни и необходими ли са въздействие и контрол от страна на човека върху бъдещето на човешката цивилизация?

Учителят оценява вложения труд и постигнатите резултати в семинара. Добре е да бъдат оценени всички ученици.

По преценка на учителя темата може да бъде разработена и под формата на урок дискусия или работа по проекти.

Тема 63ПАЛЕОНТОЛОГИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА (лабораторно упражнение)


Ученикът може да:съставя описание въз основа на данни от таблица;изброява и илюстрира с примери палеонтологични доказателства за еволюцията

на организмите;описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири;

19

избира и привежда подходящи примери в подкрепа на биологичната еволюция.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:изпълнява практически задачи;проучва и обработва информация от различни източници (при дадена цел);работи в екип.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма.Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:история и цивилизации, 5. клас – праистория, еволюция;биология и здравно образование, 10. клас – доказателства за еволюцията.Контекст и дейности: изпълнение на практически задачи;работа в екип.Методически бележки:Предварителната подготовка и ходът на лабораторното упражнение са описани в

урока в учебника. Предложените задачи са препоръчителни. В зависимост от конкретната материална

база учителят може да видоизмени задачите, да добави други, включително въз основа на различни групи доказателства за еволюцията.

Препоръчително е учениците да работят в екип. Това произтича от предположението, че раздавателният материал е ограничен (фосили и др.). При наличие на богати палеонто-логични сбирки, множество фосили, снимки и др. работата по съответните задачи може да е и индивидуална.

Важно е да се борави не само с илюстративни материали, а да присъстват и естестве-ни обекти. Необходимо е също да се припомнят и съблюдават изискванията за работа в учебната лаборатория – безопасност на труда, хигиена на работното място и т.н.

Учителят оценява изпълнението на практическите задачи.

Тема 64БИОРАЗНООБРАЗИЕТО – РЕЗУЛТАТ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА (учебна екскурзия)


Ученикът може да:обработва информация от различни източници (при дадена цел);прилага алгоритми за наблюдение в различни условия;описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири;представя резултати от наблюдение чрез схеми, таблици, графики, модели.Очаквани резултати от урока: Ученикът може да:изпълнява практически задачи;проучва и обработва информация от различни източници (при дадена цел);работи в екип;представя (презентира) резултати от работата си.Нови понятия (по учебната програма): няма.Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма.

20

Вътрешнопредметни и междупредметни връзки:биология и здравно образование, 7. клас – биологично разнообразие;биология и здравно образование, 10. клас – биологична еволюция, биоразнооб-

разие.Контекст и дейности: изпълнение на практически задачи;описване на резултати от наблюдение;работа в екип.Методически бележки:Предварителната подготовка и ходът на урока са описани в учебника. Към предвари-

телната подготовка трябва да се добави и инструктаж за поведението, което следва да се спазва при посещението на всеки музей.

Предложените задачи са препоръчителни. В зависимост от конкретните експозиции и сбирки в избрания музей задачите може да се видоизменят, а също и да се добавят нови.

Важно е след екскурзията да се изработи и покаже краен продукт (изложба от рисун-ки, постери, филм и др.).

Учителят поставя оценки върху работата на учениците в музея и изработения от тях краен продукт.

21

IV. ТЕСТОВЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

ТЕСТОВЕ ЗА ВХОДЯЩ КОНТРОЛ

Вариант 1

1. Белтъците са изградени от:А) монозахариди В) липидиБ) мастни киселини Г) аминокиселини

2. Ензимите:А) са липидиБ) се свързват с всички субстрати В) променят скоростта на биохимичните реакцииГ) се разграждат в края на биохимичните реакции

3. Вид въглехидрати са:А) дипептидите В) аминокиселинитеБ) полипептидите Г) полизахаридите

4. Реактивната група, която притежават всички мастни киселини, е:А) аминогрупа В) кетогрупаБ) карбоксилна група Г) фосфатна група

5. Коя от следните нуклеотидни последователности НЕ може да е елемент от ДНК?А) АУГЦ В) АТТАБ) АТГЦ Г) ГГТЦ

6. Вирусите са:А) отделни молекулиБ) надмолекулни комплексиВ) едноклетъчни организмиГ) прокариотни организми

7. Всички бактерии са:А) прокариотни В) редуцентиБ) болестотворни Г) продуценти

8. Избирателната пропускливост на клетъчната мембрана се дължи на:А) полутечния фосфолипиден слойБ) постоянната температура във вътрешността на клеткатаВ) полярните глави и неполярните опашки на липидните молекулиГ) белтъчните молекули, разположени неравномерно в мембраната

22

9. Рибозомите:А) са мембранни органелиБ) представляват комплекс от РНК и белтъциВ) участват в синтезата на нуклеиновите киселиниГ) се срещат само в еукариотните клетки

10. Лизозомите:А) са двумембранни органелиБ) са универсални органели за прокариотните и еукариотните клеткиВ) съдържат смилателни ензимиГ) се образуват от ендоплазмената мрежа

11. Кои структури са общи за растителната и животинската клетка?А) митохондрии В) вакуолиБ) клетъчна стена Г) центриоли

12. Коя характеристика е обща за митохондриите и хлоропластите? А) Те са двумембранни органели.Б) Присъстват както в растителните, така и в животинските клетки.В) В тях се синтезират липиди.Г) Участват в екзо- и ендоцитозата.

13. Коя от изброените структури НЕ участва в синтезата на белтъци?А) иРНК В) лизозомаБ) тРНК Г) рибозома

14. Ако в изкуствена среда бъдат поставени свободни рибонуклеозидтрифосфати, ензими и ДНК, служеща като матрица, ще се синтезира:А) нова молекула ДНК В) полипептидБ) РНК Г) полизахарид

15. Процесът на пренасяне на наследствената информация от ДНК върху иРНК се нарича:А) транслокация В) транспирацияБ) трансформация Г) транскрипция

16. Кой фрагмент от верига на иРНК се е получил от ДНК със следната нуклеотидна последователност: ААТАТЦ?А) ААГАТГ В) УУАУАГБ) ААЦАТЦ Г) ТТАТАГ

17. Митозата е клетъчно делене, при което хромозомният набор се:А) запазва В) удвоява Б) редуцира Г) видоизменя

18. Хромозомите са:1. линейни структури, изградени само от ДНК 2. надмолекулни комплекси от ДНК и белтъци 3. носители на наследствената информация на клетката

23

4. клетъчни органели, в които се синтезират нуклеинови киселиниА) 1 и 3 Б) 2 и 3 В) 1 и 4 Г) 2 и 4

19. Характеризирайте нуклеиновите киселини, като попълните таблицата.

Характерни белези ДНК РНКБрой на веригите в една молекулаВид на пентозата Специфична азотна базаФункции в клетката

20. Изградете модел на митохондрий, като изберете и запишете съответните цифри. (Отговора въведете с НЕ повече от 7 цифри.)1. ДНК; 2. външна мембрана; 3. вътрешна мембрана; 4. тилакоидна мембрана; 5. матрикс; 6. рибозоми; 7. строма; 8. кристи; 9. ензими; 10. хлорофил

…………………………………………………………………………………………….

Вариант 2

1. Биогенни химични елементи са:А) Zn, Ca, Mg, Fe В) Cu, Se, Mn, MoБ) C, O, H, N Г) I, Co, Ag, F

2. Вид липиди са:А) аминокиселините В) мазнинитеБ) монозахаридите Г) нуклеотидите

3. Мономери на нуклеиновите киселини са:А) монозахаридите В) мастните киселиниБ) нуклеотидите Г) аминокиселините

4. Реактивната група, която се среща във всички белтъци, е:А) аминогрупата В) кетогрупатаБ) алдехидната група Г) фосфатната група

5. Коя от следните нуклеотидни последователности НЕ може да е елемент от РНК?А) АУГЦ В) УАГЦБ) АТГЦ Г) ГГУЦ

6. Вирусите са:А) най-малките организми Б) едноклетъчни организмиВ) прокариотни организмиГ) неклетъчни форми

24

7. Цианобактериите са:А) еукариоти В) редуцентиБ) продуценти Г) консументи

8. Транспортът през клетъчната мембрана, осъществяван с белтъци преносители и разход на енергия от АТФ, се нарича:А) осмоза В) пасивен транспортБ) дифузия Г) активен транспорт

9. Рибозомите:А) са немембранни органелиБ) представляват комплекс от ДНК и белтъциВ) участват в синтезата на липидиГ) се срещат само в прокариотните клетки

10. Комплексът на Голджи:А) е двумембранен органелБ) е универсален органел за прокариотните и еукариотните клеткиВ) осъществява вътреклетъчното смиланеГ) образува секреторни мехурчета и лизозомите

11. Кои структури са общи за растителната и животинската клетка?А) клетъчна стена В) пластидиБ) клетъчна мембрана Г) вакуоли

12. Коя характеристика е обща за митохондриите и хлоропластите? А) Те са едномембранни органели.Б) Присъстват във всички клетки.В) Синтезират АТФ.Г) Участват в екзо- и ендоцитозата.

13. В коя от клетъчна структура се извършва цикълът на Калвин?А) клетъчно ядро В) митохондрииБ) ендоплазмена мрежа Г) хлоропласти

14. Фотосинтезата се осъществява с участието на:А) ДНК В) енергия на светлинатаБ) РНК Г) дихателни вериги

15. Процесът на пренасяне на наследствената информация от иРНК върху белтък се нарича:А) транслокация В) транслацияБ) трансформация Г) транскрипция

16. Кой фрагмент от верига на иРНК се е получил от ДНК със следната нуклеотидна последователност: ТАТЦГГ?А) АУАГЦЦ В) УТУАГГБ) УТУГЦЦ Г) ТАТЦГГ

25

17. Мейозата е клетъчно делене, при което хромозомният набор се:А) запазва В) удвоява Б) редуцира Г) видоизменя

18. Хромозомите са:1. кръгови структури, изградени от РНК и белтъци2. надмолекулни комплекси от ДНК и белтъци 3. клетъчни структури, носители на гените4. носители на наследствената информация на клеткатаА) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4

19. Сравнете белтъците и нуклеиновите киселини, като попълните таблицата.Характерни белези Белтъци НК

Наименование на мономеритеБрой на различните видове мономери Връзка между мономеритеФункции в клетката

20. Изградете модел на хлоропласт, като изберете и запишете съответните цифри. (Отговора въведете с НЕ повече от 7 цифри.)1. ДНК; 2. външна мембрана; 3. вътрешна мембрана; 4. тилакоидна мембрана; 5. матрикс; 6. рибозоми; 7. строма; 8. кристи; 9. хлорофил

…………………………………………………………………………………………….

ТЕСТОВЕ ЗА ИЗХОДЯЩ КОНТРОЛ

Вариант 1

1. Участъци от нуклеотиди във верига на ДНК, които носят информацията за белезите на организма, се наричат:А) гени В) хроматидиБ) хромозоми Г) нуклеоиди

2. Ненаследствените изменения във фенотипа, предизвикани от факторите на средата, се наричат:А) рекомбинации В) модификацииБ) мутации Г) миграции

3. Амниоцентезата е метод за:1. предродова диагностика2. генетично изследване на човека3. изследване на разпространението на хромозомни аномалии при човека4. определяне на ролята на наследствеността и на средата при формирането на

белезите А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4

26

4. Определете вярното съответствие за генетичните аномалии и болести при човека.А) 47XY+21 – синдром на Даун при момичетатаБ) 47ХХ+13 – синдром на Даун при момчетатаВ) 45X0 – синдром на Шерешевски – Търнър при момичетатаГ) 47ХХ+18 – синдром на Едуардс при момчетата

5. Запишете три особености на сперматогенезата, по които тя се отличава от овогенезата.

.............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

.............................................................................................................................................

6. Напишете по един пример за животно с:А) пряко развитие;

.............................................................................................................................................Б) непряко развитие чрез пълна метаморфоза;

.............................................................................................................................................В) непряко развитие чрез непълна метаморфоза.

.............................................................................................................................................

7. Единството между организмите в едно съобщество и участъка от неживата природа, който обитават, се означава като:А) популация В) биоценозаБ) екосистема Г) биосфера

8. Биоценозата включва:1. фитоценоза 2. зооценоза 3. микробоценоза 4. микоценозаА) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3 и 4

9. Според представената възрастова пирамида популацията е:А) стабилна с тенденция към нарастванеБ) стабилна с тенденция към намаляванеВ) нарастващаГ) намаляваща

27

10. Екологичната пирамида от фигурата дава информация за:А) конкретните видове в хранителните

връзки Б) броя на индивидите в отделните

равнищаВ) количеството на биомасата в

отделните равнища Г) количеството на енергията в отделните

равнища

11. Организми, които образуват органични вещества от неорганични, като включват в тях енергия, постъпваща от Слънцето, се наричат:А) редуценти В) продуцентиБ) консументи Г) доминанти

12. Запишете по два примера за всяка група екологични фактори.А) антропогенни фактори: ..........................................................................................Б) биотични фактори: ..................................................................................................В) абиотични фактори: ................................................................................................

13. Разпределете видовете в посочените екологични групи, като запишете съответните цифри във втората колона на таблицата.1 – водна чума, 2 – маслина, 3 – папур, 4 – ясен, 5 – бял бор, 6 – смърч

водолюбиви (хидрофити)влаголюбиви (хигрофити)умерено влаголюбиви (мезофити)сухолюбиви (ксерофити)

14. Определете вярното твърдение за образуването на планетата Земя.А) Планетата Земя се е образувала преди около 3 млрд. г.Б) „Младата“ Земя е била покрита със скална маса.В) В състава на първичната атмосфера са влизали газовете CO, СН4, H2S, NH3.Г) В първичната атмосфера е имало О2.

15. Микроеволюцията се осъществява в: А) популацията В) рода Б) вида Г) типа

16. За естествения отбор е вярно, че съхранява:1. успешно размножаващи се генотипове2. случайно възникнали адаптивни изменения3. приспособителни изменения независимо от начина на размножаване 4. положителни изменения, резултат от генни мутацииА) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4

консументи III ред

консументи II ред

консументи I ред

продуценти

1 kg

10 kg

100 kg

1000 kg

28

17. На кой етап от еволюцията на човека са представители питекантропът и синантропът?А) Хомо хабилис (сръчен човек)Б) Хомо еректус (изправен човек)В) палеоантроп (древен човек)Г) Хомо сапиенс (съвременен човек)

18. Коя преходна форма е доказателството за произхода на влечугите от земноводните?А) стегоцефал В) зверозъб гущерБ) археоптерикс Г) лабиринтодонт

19. Попълнете таблицата.

Критерий за вида На какво се основава В кои случаи НЕ може да се прилага

МорфологиченБиохимиченЕкологичен

20. Напишете по един пример – доказателство за еволюцията:А) на систематиката;

.............................................................................................................................................Б) на биохимията и клетъчната биология;

.............................................................................................................................................В) на хистологията.

.............................................................................................................................................

Вариант 2

1. Алтернативните (различните) състояния на един и същ ген се наричат:А) хроматиди В) гениБ) хромозоми Г) алели

2. Внезапното възникване на случайни необратими изменения в наследствената информация се нарича:А) рекомбинация В) модификацияБ) мутация Г) миграция

3. Методът на близнаците се използва за:1. предродова диагностика при човека2. генетични изследвания при човека3. изследване на разпространението на хромозомни аномалии4. определяне на ролята на наследствеността и на средата при формирането на

белезите А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4

29

4. Определете вярното съответствие за генетичните аномалии и болести при човека.А) 47XY+21 – синдром на Даун при момчетатаБ) 47ХХ+13 – синдром на Патау при момчетатаВ) 47ХХ+18 – синдром на Шерешевски – Търнър при момичетатаГ) 47ХХХ – синдром на Клайнфелтър при момичетата

5. Запишете три особености на овогенезата, по които тя се отличава от сперматогенезата.

.........................................................................................................................................

.........................................................................................................................................

.........................................................................................................................................

6. Напишете по един пример за животно с:А) безполово размножаване;

.............................................................................................................................................Б) полово размножаване с външно оплождане;

.............................................................................................................................................В) полово размножаване с вътрешно оплождане.

.............................................................................................................................................

7. Съвкупността от популации на различни видове, които населяват общ биотоп, се означава като:А) популация В) биоценозаБ) екосистема Г) биосфера

8. Екологичната ниша включва:1. местообитанието, където видът живее и се размножава 2. храната, която видът използва 3. факторите на средата, при които съществува видът4. функционалната роля на вида в биоценозатаА) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3 и 4

9. Според представената възрастова пирамида популацията е:А) стабилна с тенденция към нарастванеБ) стабилна с тенденция към намаляванеВ) бързо нарастващаГ) бързо намаляваща

30

10. Екологичната пирамида от фигурата дава информация за:А) конкретните видове в хранителните

връзки Б) броя на индивидите в отделните

равнищаВ) количеството на биомасата в

отделните равнища Г) количеството на енергията в отделните

равнища

11. Организми, потребители на органични вещества в хранителната верига, се наричат:А) редуценти В) продуцентиБ) консументи Г) доминанти

12. Запишете по два примера за всяка група екологични фактори.А) абиотични фактори: ................................................................................................Б) антропогенни фактори: ...........................................................................................В) биотични фактори: ..................................................................................................

13. Разпределете видовете в посочените екологични групи, като запишете съответните цифри във втората колона на таблицата.1 – бук, 2 – дъб, 3 – ориз, 4 – дива круша, 5 – водна леща, 6 – кактус

водолюбиви (хидрофити) влаголюбиви (хигрофити)умерено влаголюбиви (мезофити) сухолюбиви (ксерофити)

14. Определете вярното твърдение за образуването на планетата Земя.А) Планетата Земя се е образувала преди около 2,6 млрд. г.Б) „Младата“ Земя е била покрита с първичен океан.В) Първичната атмосфера е била сходна по състав със сегашната. Г) В първичната атмосфера е имало озонов слой.

15. Макроеволюцията се осъществява в: А) организмите и подвидовите групиБ) вида и надвидовите групиВ) популациятаГ) мезосистемата

16. Голямото видово разнообразие на Земята е резултат найвече от:А) филетична еволюцияБ) конвергентна еволюцияВ) дивергентна еволюцияГ) паралелна еволюция

консументи III ред

консументи II ред

консументи I ред

продуценти 10000 J

1000 J

100 J

10 J

31

17. Превръщането на предния чифт крайници в ръце започва при:А) рамапитеките В) неандерталцитеБ) австралопитеките Г) кроманьонците

18. Фосилите на видове, които са били много широко разпространени и са живели в кратки периоди от време, се наричат:А) рудименти Б) ръководни вкаменелостиВ) преходни формиГ) филогенетични редове

19. Попълнете таблицата.

Критерий за вида На какво се основава В кои случаи НЕ може да се прилага

ФизиологиченЦитогенетиченЕтологичен

20. Напишете по един пример – доказателство за еволюцията:А) на биохимията и клетъчната биология;.............................................................................................................................................Б) на хистологията;.............................................................................................................................................Б) на систематиката..............................................................................................................................................

32

ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВЕТЕ

ТЕСТОВЕ ЗА ВХОДЯЩ КОНТРОЛ

Вариант 1

Задача № 1 2 3 4 5 6 7 8 9Отговор Г В Г Б А Б А Г Б

Задача № 10 11 12 13 14 15 16 17 18Отговор В А А В Б Г В А Б

19. Брой на веригите в една молекула – 2/1; Вид на пентозата – дезоксирибоза/ри-боза; Специфична азотна база – тимин/урацил; Функции в клетката – генетична (носител на наследствената информация)/синтез на белтъци.

20. 2, 3, 8, 5, 1, 6, 9. (Последователността може и да е различна.)

Вариант 2

Задача № 1 2 3 4 5 6 7 8 9Отговор Б В Б А Б Г Б Г А

Задача № 10 11 12 13 14 15 16 17 18Отговор Г Б В Г В В А Б В

19. Наименование на мономерите – α-аминокиселини/нуклеотиди; Брой на различ-ните видове мономери – 20/4; Връзка между мономерите – пептидна/фосфодиес-терна; Функции в клетката – структурна, каталитична, регулаторна, транспортна и др./генетична.

20. 2, 3, 4, 7, 1, 6, 9. (Последователността може и да е различна.)

ТЕСТОВЕ ЗА ИЗХОДЯЩ КОНТРОЛ

Вариант 1

Задача № 1 2 3 4Отговор А В А В

5. Примерни отговори: Фазата на размножаване е по-продължителна и по-интен-зивна – образуват се повече клетки. Фазата на нарастване е по-слабо изразена. През фазата на зреене се извършва равномерно разпределяне на цитоплазмата между дъщерните клетки – в резултат от една незряла полова клетка се получават 4 малки, но равностойни хаплоидни гамети.


6. Примерни отговори: А) бозайник; Б) пеперуда; В) скакалец.

Задача № 7 8 9 10 11Отговор Б Г Г В В

12. Примерни отговори: антропогенни – изсичане на гори, пресушаване на блата, замърсяване на почвите; биогенни – конкуренция, хищничество, паразитизъм, мутуализъм; абиотични – светлина, вода, температура.

13. водолюбиви (хидрофити) – 1; влаголюбиви (хигрофити) – 3; умерено влаголюбиви (мезофити) – 4, 5, 6; сухолюбиви (ксерофити) – 2.

Задача № 14 15 16 17 18Отговор В А Г Б Г

19. Примерни отговори: Морфологичен – външни белези/при видове двойници и при полов диморфизъм; Биохимичен – видовата специфичност на белтъците и нукле-иновите киселини/ако няма съответната апаратура; Екологичен – екологичните ниши/при обща екологична ниша.

20. Примерни отговори: А – съществуването на реликтни видове; Б – белтъците във всички организми са изградени от 20 еднакви α-аминокиселини, генетичният код е универсален; В – органите във всички животински организми са изградени от едни и същи животински тъкани – епителна, съединителна, мускулна и нервна.

Вариант 2

Задача № 1 2 3 4Отговор Г Б В А

5. Примерни отговори: Фазата на нарастване е по-добре изразена – нарастването на женските гамети е много по-голямо в сравнение с мъжките. През фазата на зреене разпределението на цитоплазмата е неравномерно – от една незряла по-лова клетка се образува само една яйцеклетка. Липсва четвърта фаза – фаза на формиране.

6. Примерни отговори: А) хидри; Б) земноводни; В) птици.

Задача № 7 8 9 10 11Отговор В Г А Г Б

12. Примерни отговори: абиотични – светлина, вода, температура; антропогенни – изсичане на гори, пресушаване на блата, замърсяване на почвите; биогенни – конкуренция, хищничество, паразитизъм, мутуализъм.

13. водолюбиви (хидрофити) – 5; влаголюбиви (хигрофити) – 3; умерено влаголюбиви (мезофити) – 1, 2, 4; сухолюбиви (ксерофити) – 6.

34

Задача № 14 15 16 17 18Отговор Б Б В Б Б

19. Примерни отговори: Физиологичен – сходство във физиологичните процеси, ус-пешно размножаване и оставяне на плодовито потомство/при видовете с безпо-лово размножаване; Цитогенетичен – сходство в кариотипа/при прокариотите; Етологичен – сходно поведение/при прокариотите, протистите, гъбите и расте-нията.

20. Примерни отговори: А – белтъците във всички организми са изградени от 20 еднакви α-аминокиселини, генетичният код е универсален; Б – органите във всички животински организми са изградени от едни и същи животински тъкани – епителна, съединителна, мускулна и нервна; В – съществуването на реликтни видове.

V. П

РИМ

ЕРН

О Г

ОД

ИШ

НО

ТЕ

МАТ

ИЧ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е

ПО

БИ

ОЛ

ОГИ

Я И

ЗД

РАВ

НО

ОБ

РАЗО

ВАН

ИЕ

ЗА

10.

КЛ

АС

Брой

уче

бни

часо

ве п

о уч

ебен

пла

н и

учеб

на п

рогр

ама

– 72

.Бр

ой ч

асов

е се

дмич

но –

2.

Брой

уче

бни

седм

ици

– 36

.

Годи

шно

то т

емат

ично

раз

пред

елен

ие в

клю

чва:

43 ч

аса

за н

ови

знан

ия;

6 ча

са за

пре

гово

р и

обоб

щен

ие;

11 ч

аса

за п

ракт

ичес

ки д

ейно

сти

(4 у

праж

нени

я, 1

лаб

орат

орно

упр

ажне

ние,

1 л

абор

атор

ен е

кспе

риме

нт, 4

пол

еви

експ

ерим

ен-

та, 1

уче

бна

екск

урзи

я);

3 ча

са за

сем

инар

и;5

часа

за к

онтр

ол и

оце

нка,

сам

окон

трол

и с

амоо

ценк

а;

4 ча

са р

езер

в за

учи

теля

.

Разп

реде

лени

е на

уче

бнит

е ча

сове

Вид

ове

уроц

иЗа

нов

и

знан

ияЗа

пре

гово

р и

обоб

щен

иеЗа

пра

кти

ческ

и де

йнос

ти

За д

иску

сии,

де

бати

, сем

инар

иЗа

кон

трол

и

оцен

ка

Резе

рв

В у

чебн

ата

прог

рам

а~

61%

~ 7%

~ 17

%~

6%~

9%–

В р

азпр

едел

ение

то59

,7%

8,3%

15,3

%4,

2%6,

9%5,

6%

ПРЕ

ПО

ДА

ВА

ТЕ

Л: .

......

......

......

......

......

......

......

......

......

..

(име

и ф

амил

ия)

35

V. П

РИМ

ЕРН

О Г

ОД

ИШ

НО

ТЕ

МАТ

ИЧ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е

ПО

БИ

ОЛ

ОГИ

Я И

ЗД

РАВ

НО

ОБ

РАЗО

ВАН

ИЕ

ЗА

10.

КЛ

АС

Брой

уче

бни

часо

ве п

о уч

ебен

пла

н и

учеб

на п

рогр

ама

– 72

.Бр

ой ч

асов

е се

дмич

но –

2.

Брой

уче

бни

седм

ици

– 36

.

Годи

шно

то т

емат

ично

раз

пред

елен

ие в

клю

чва:

43 ч

аса

за н

ови

знан

ия;

6 ча

са за

пре

гово

р и

обоб

щен

ие;

11 ч

аса

за п

ракт

ичес

ки д

ейно

сти

(4 у

праж

нени

я, 1

лаб

орат

орно

упр

ажне

ние,

1 л

абор

атор

ен е

кспе

риме

нт, 4

пол

еви

експ

ерим

ен-

та, 1

уче

бна

екск

урзи

я);

3 ча

са за

сем

инар

и;5

часа

за к

онтр

ол и

оце

нка,

сам

окон

трол

и с

амоо

ценк

а;

4 ча

са р

езер

в за

учи

теля

.

Разп

реде

лени

е на

уче

бнит

е ча

сове

Вид

ове

уроц

иЗа

нов

и

знан

ияЗа

пре

гово

р и

обоб

щен

иеЗа

пра

кти

ческ

и де

йнос

ти

За д

иску

сии,

де

бати

, сем

инар

иЗа

кон

трол

и

оцен

ка

Резе

рв

В у

чебн

ата

прог

рам

а~

61%

~ 7%

~ 17

%~

6%~

9%–

В р

азпр

едел

ение

то59

,7%

8,3%

15,3

%4,

2%6,

9%5,

6%

ПРЕ

ПО

ДА

ВА

ТЕ

Л: .

......

......

......

......

......

......

......

......

......

..

(име

и ф

амил

ия)

36

№ по ред

Учебнаседмица

Тем

ана

уро

чнат

а ед

ини

ца

Оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ниет

оМ

етод

и на

раб

ота

Бел

ежки

/ ко

мен

тари

12

34

56

11

Нас

ледс

твен

апа

рат

и де

лене

на

клет

ката

(п

рего

вор

от 9

. кла

с)

Акт

уали

зира

не н

а те

зи зн

ания

и у

мени

я от

био

ло-

гия

и зд

равн

о об

разо

вани

е в

9. к

лас,

кои

то с

а ос

нова

за

нов

ото

знан

ие в

10.

кла

с.

Реш

аван

е на

зада

чи.

21

Вхо

дящ

кон

трол

(кон

тро

л и

оцен

ка)

Диа

гнос

тик

а на

тра

йнос

тта

на у

свое

ните

знан

ия,

умен

ия и

ком

пете

нтно

сти

по б

иоло

гия

и зд

равн

о об

разо

вани

е в

9. к

лас.

Сам

осто

ятел

но р

ешав

ане

на

тест

.Те

стов

е от

кн

игат

а за

уч

ител

я.

МН

ОГО

КЛ

ЕТ

ЪЧ

ЕН

ОРГ

АН

ИЗЪ

МН

асле

дств

енос

т и

изм

енчи

вост

32

Нас

ледс

твен

ост

и из

менч

ивос

т на

орг

а-ни

змит

е (н

ови

зна-

ния)

Деф

инир

а на

след

стве

ност

, изм

енчи

вост

, ген

, але

л,

гено

тип,

фен

отип

.Бе

седа

, раз

каз.

Рабо

та с

фиг

урит

е в

учеб

-ни

ка.

42

Мон

охиб

ридн

о кр

ъс-

тосв

ане.

Зак

они

на

Мен

дел

(нов

и зн

а-ни

я)

Опи

сва,

про

след

ява

(по

схем

а) и

пре

дст

авя

(чре

з те

кст,

сим

воли

, схе

ми) м

онох

ибри

дно

кръс

тосв

ане,

за

кони

те н

а М

енде

л.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Наб

люде

ние

и ан

ализ

на

схе

мите

в у

чебн

ика.

Д

инам

ично

изг

ражд

ане

на

схем

и на

мох

охиб

ридн

о кр

ъсто

сван

е и

анал

изир

ащо

кръс

тосв

ане

на м

онох

ибри

д.

37

12

34

56

53

Мон

охиб

ридн

о кр

ъс-

тосв

ане

(лаб

орат

о-ре

н ек

спер

имен

т)

Пре

дст

авя

(чре

з сим

воли

, схе

ми) з

акон

ите

на

Мен

дел,

мон

охиб

ридн

о кр

ъсто

сван

е.У

чебе

н ек

спер

имен

т.

63

Мон

охиб

ридн

о кр

ъсто

сван

е (у

праж

-не

ние;

кон

тро

л и

оцен

ка)

Деф

инир

а на

след

стве

ност

, изм

енчи

вост

, ген

, але

л,

гено

тип,

фен

отип

.О

писв

а, п

росл

едяв

а (п

о сх

ема)

и п

редс

тав

я (ч

рез

тек

ст, с

имво

ли, с

хем

и) за

кони

те н

а М

енде

л, м

оно-

хибр

идно

кръ

стос

ване

.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Ана

лиз и

сра

внен

ие н

а ин

-фо

рмац

ия о

т те

кст,

таб

лици

, сх

еми.

С

ъста

вяне

и т

ранс

форм

ира-

не н

а та

блиц

и и

текс

тове

. Ре

шав

ане

на за

дачи

.О

ценя

ване

на

реш

ения

та н

а за

дачи

те.

74

Але

лни

взаи

моде

йст-

вия

(нов

и зн

ания

)О

писв

а, п

росл

едяв

а (п

о сх

ема)

и п

редс

тав

я (ч

рез

тек

ст, с

имво

ли, с

хем

и) в

идов

е ал

елни

вза

имо-

дейс

твия

на

гени

те: п

ълно

и н

епъл

но д

омин

иран

е,

кодо

мини

ране

, лет

ално

вза

имод

ейст

вие.

Разч

ита

инф

орм

ация

от

гене

тичн

и сх

еми,

кар

иог-

рами

, таб

лици

, гра

фики

, диа

грам

и.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.С

ъста

вяне

на

гене

тичн

и сх

еми.

84

Але

лни

взаи

моде

йст-

вия

(упр

ажне

ние)

Опи

сва,

про

след

ява

(по

схем

а) и

пре

дст

авя

(чре

з т

екст

, сим

воли

, схе

ми)

вид

ове

алел

ни в

заим

о-де

йств

ия н

а ге

ните

: пъл

но и

неп

ълно

дом

инир

ане,

ко

доми

нира

не, л

етал

но в

заим

одей

стви

е.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Реш

аван

е на

зада

чи.

Про

верк

а и

оцен

ка н

а зн

а-ни

ята.

95

Дих

ибри

дно

кръс

тос-

ване

(нов

и зн

ания

)О

писв

а, п

росл

едяв

а (п

о сх

ема)

и п

редс

тав

я (ч

рез

тек

ст, с

имво

ли, с

хем

и) за

кони

те н

а М

енде

л, д

и-хи

брид

но к

ръст

осва

не.

Разч

ита

инф

орм

ация

от

гене

тичн

и сх

еми,

кар

иог-

рами

, таб

лици

, гра

фики

, диа

грам

и.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.С

ъста

вяне

на

гене

тичн

и сх

еми.

П

рове

рка

и оц

енка

на

зна-

ният

а.

38

12

34

56

105

Вза

имод

ейст

вия

межд

у ал

елит

е на

ра

злич

ни ге

ни.

Ком

плем

ента

рно

вза-

имод

ейст

вие

(нов

и зн

ания

)

Опи

сва,

про

след

ява

(по

схем

а) и

пре

дст

авя

(чре

з тек

ст, с

имво

ли, с

хем

и) в

идов

е не

алел

ни

взаи

моде

йств

ия н

а ге

ните

: ком

плем

ента

рно

взаи

мо-

дейс

твие

.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Бесе

да.

Рабо

та с

фиг

урит

е в

учеб

-ни

ка.

Със

тавя

не н

а ге

нети

чни

схем

и.

116

Епис

тати

чно

и по

лиме

рно

вза-

имод

ейст

вие.

П

лейо

троп

ия (н

ови

знан

ия)

Опи

сва,

про

след

ява

(по

схем

а) и

пре

дст

авя

(чре

з т

екст

, сим

воли

, схе

ми)

вид

ове

неал

елни

вза

имо-

дейс

твия

на

гени

те: е

пист

атич

но, п

олим

ерно

вза

и-мо

дейс

твие

, пле

йотр

опно

дей

стви

е.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Бесе

да.

Рабо

та с

фиг

урит

е в

учеб

-ни

ка.

Със

тавя

не н

а ге

нети

чни

схем

и.

126

Дих

ибри

дно

кръс

-то

сван

е. Н

еале

лни

взаи

моде

йств

ия (у

п-ра

жне

ние)

Опи

сва,

про

след

ява

(по

схем

а) и

пре

дст

авя

(чре

з т

екст

, сим

воли

, схе

ми)

зако

ните

на

Мен

дел,

мо

нохи

брид

но и

дих

ибри

дно

кръс

тосв

ане,

вид

ове

взаи

моде

йств

ия н

а ге

ните

(але

лни:

пъл

но и

неп

ълно

до

мини

ране

, код

омин

иран

е, л

етал

но д

ейст

вие;

не-

алел

ни: к

омпл

емен

тарн

о, е

пист

атич

но, п

олим

ерно

вз

аимо

дейс

твие

, пле

йотр

опно

дей

стви

е).

Разч

ита

инф

орм

ация

от

гене

тичн

и сх

еми,

кар

иог-

рами

, таб

лици

, гра

фики

, диа

грам

и.

Реш

аван

е на

зада

чи.

Оце

нява

не н

а ре

шен

ията

на

зада

чите

.

137

Фен

отип

на и

змен

чи-

вост

(нов

и зн

ания

)Д

ефин

ира

моди

фика

ции.

Наз

овав

а, р

азпо

знав

а (в

тек

ст и

ли и

зобр

ажен

ие)

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

видо

ве и

змен

чиво

ст.

Дис

кут

ира

знач

ение

то н

а на

след

стве

ност

та и

из-

менч

ивос

тта

за ж

иват

а ма

тери

я.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.

39

12

34

56

147

Гено

типн

а из

менч

и-во

ст. Г

енни

и с

трук

-ту

рни

хром

озом

ни

мута

ции

(нов

и зн

а-ни

я)

Деф

инир

а му

таци

и.Н

азов

ава,

раз

позн

ава

(в т

екст

или

изо

браж

ение

) и

илю

стри

ра с

при

мер

и ви

дове

изм

енчи

вост

.Д

иску

тир

а зн

ачен

ието

на

насл

едст

вено

стта

и и

з-ме

нчив

остт

а за

жив

ата

мате

рия.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.П

рове

рка

и оц

енка

на

зна-

ният

а.15

8Бр

ойни

хро

мозо

мни

мута

ции

(нов

и зн

а-ни

я)

Наз

овав

а, р

азпо

знав

а (в

тек

ст и

ли и

зобр

ажен

ие)

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

видо

ве и

змен

чиво

ст.

Дис

кут

ира

знач

ение

то н

а на

след

стве

ност

та и

из-

менч

ивос

тта

за ж

иват

а ма

тери

я.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.П

рове

рка

и оц

енка

на

зна-

ният

а.16

8Ге

нети

ка н

а по

ла п

ри

чове

ка (н

ови

знан

ия)

Пре

дст

авя

(чре

з сим

воли

, схе

ми)

хро

мозо

мен

ме-

хани

зъм

на д

етер

мини

ране

на

пола

при

чов

ека.

Разч

ита

инф

орм

ация

от

гене

тичн

и сх

еми,

кар

иог-

рами

, таб

лици

, гра

фики

, диа

грам

и.Д

иску

тир

а вл

ияни

ето

на ф

акто

ри, с

върз

ани

с по

я-ва

та н

а мо

дифи

каци

и и

мута

ции

при

чове

ка.

Оце

нява

важ

ност

та н

а пр

оява

та н

а то

лера

нтно

ст

към

хора

с ге

нети

чни

забо

лява

ния

и не

обхо

димо

стта

от

оси

гуря

ване

на

равн

и въ

змож

ност

и за

вси

чки.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.П

рове

рка

и оц

енка

на

зна-

ният

а.

179

Мет

оди

за ге

нети

чни

изсл

едва

ния

на ч

ове-

ка (н

ови

знан

ия)

Наз

овав

а и

опис

ва м

етод

и за

изс

ледв

ане

на н

асле

д-ст

вено

стта

и и

змен

чиво

стта

при

чов

ека,

нас

ледс

тве-

ни б

олес

ти п

ри ч

овек

а.П

редс

тав

я (ч

рез с

имво

ли, с

хеми

) род

осло

вно

дърв

о.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Дис

кут

ира

влия

ниет

о на

фак

тори

, свъ

рзан

и с

поя-

вата

на

моди

фика

ции

и му

таци

и пр

и чо

века

.О

ценя

ва в

ажно

стта

на

проя

вата

на

толе

рант

ност

къ

м хо

ра с

гене

тичн

и за

боля

вани

я и

необ

ходи

мост

та

от о

сигу

рява

не н

а ра

вни

възм

ожно

сти

за в

сичк

и.

Разк

аз, б

есед

а.Ра

бота

с ф

игур

ите

в уч

еб-

ника

.П

рове

рка

и оц

енка

на

зна-

ният

а.

40

12

34

56

189

Гене

тичн

и ан

омал

ии

и бо

лест

и пр

и чо

века

(с

емин

ар)

Наз

овав

а и

опис

ва м

етод

и за

изс

ледв

ане

на н

асле

д-ст

вено

стта

и и

змен

чиво

стта

при

чове

ка, н

асле

дств

ени

боле

сти

при

чове

ка.

Дис

кут

ира

влия

ниет

о на

фак

тори

, свъ

рзан

и с

поя-

вата

на

моди

фика

ции

и му

таци

и пр

и чо

века

.О

ценя

ва в

ажно

стта

на

проя

вата

на

толе

рант

ност

къ

м хо

ра с

гене

тичн

и за

боля

вани

я и

необ

ходи

мост

та

от о

сигу

рява

не н

а ра

вни

възм

ожно

сти

за в

сичк

и.

Про

учва

не н

а ин

форм

ация

от

раз

личн

и из

точн

ици.

Ра

бота

в е

кип.

И

згот

вяне

и п

редс

тавя

не н

а кр

аен

прод

укт

от п

роуч

ване

–

мулт

имед

ийна

пре

зент

а-ци

я, п

осте

р, ф

илм

и др

. О

ценя

ване

на

екип

ната

ра-

бота

.19

10Ро

досл

овен

ана

лиз и

ге

нети

чни

аном

алии

и

боле

сти

при

чове

ка

(упр

ажне

ние)

Наз

овав

а и

опис

ва м

етод

и за

изс

ледв

ане

на н

асле

д-ст

вено

стта

и и

змен

чиво

стта

при

чов

ека,

нас

ледс

тве-

ни б

олес

ти п

ри ч

овек

а.П

редс

тав

я (ч

рез с

имво

ли, с

хеми

) род

осло

вно

дърв

о.Ра

зчит

а ин

фор

мац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

г-ра

ми, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Реш

аван

е на

зада

чи.

Оце

нка

на р

ешен

ията

.

2010

Нас

ледс

твен

ост

и из

-ме

нчив

ост

(пре

гово

р и

обоб

щен

ие)

Акт

уали

зира

и о

бобщ

ава

знан

ията

за н

асле

дств

е-но

стта

и и

змен

чиво

стта

.Ре

шав

ане

на за

дачи

.П

исме

на п

рове

рка

и оц

енка

на

знан

ията

.Ра

змно

жав

ане,

рас

теж

и и

ндив

идуа

лно

разв

итие

2111

Разм

ножа

ване

при

жи

вотн

ите

и чо

века

(п

рего

вор)

Наз

овав

а, о

писв

а и

разп

озна

ва (в

ърху

изо

браж

е-ни

е ил

и м

одел

) ета

пи о

т за

роди

шно

то р

азви

тие

на

живо

тнит

е и

чове

ка; п

ряко

и н

епря

ко р

азви

тие.

Сра

вняв

а по

същ

еств

ени

приз

наци

без

поло

во и

по-

лово

раз

множ

аван

е, в

ънш

но и

вът

реш

но о

плож

дане

, за

роди

шно

и с

ледз

арод

ишно

раз

вити

е.О

босн

овав

а би

олог

ично

то зн

ачен

ие н

а бе

зпол

овот

о и

поло

вото

раз

множ

аван

е, н

а въ

ншно

то и

вът

реш

но-

то о

плож

дане

.

Акт

уали

зира

не и

над

граж

да-

не н

а зн

ания

. Ре

шав

ане

на за

дачи

.

41

12

34

56

2211

Гаме

тоге

неза

(нов

и зн

ания

)Н

азов

ава,

опи

сва

и ра

зпоз

нава

(вър

ху и

зобр

аже-

ние

или

моде

л) ф

ази

на га

мето

гене

зата

.С

равн

ява

по с

ъщес

твен

и пр

изна

ци с

перм

атог

енез

а и

овог

енез

а.

Ана

лиз н

а сх

ема

(фиг

. 1 в

уч

ебни

ка).

Сра

внен

ие (н

а дв

ата

типа

га

мето

гене

за) и

сам

осто

я-те

лно

попъ

лван

е на

таб

лица

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка.

2312

Гаме

ти и

опл

ожда

не

(нов

и зн

ания

)С

равн

ява

по с

ъщес

твен

и пр

изна

ци в

ънш

но и

въ

треш

но о

плож

дане

.А

нали

з на

схем

и от

уче

б-ни

ка.

Сра

внен

ие (н

а дв

ата

вида

оп

ложд

ане)

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка.

2412

Заро

диш

но р

азви

тие

(нов

и зн

ания

)Н

азов

ава,

опи

сва

и ра

зпоз

нава

(вър

ху и

зобр

аже-

ние

или

моде

л) е

тапи

от

заро

диш

ното

раз

вити

е на

жи

вотн

ите

и чо

века

.

Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

(з

арод

ишно

раз

вити

е, м

и-то

за).

Ана

лиз н

а сх

еми

от у

чеб-

ника

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка.

2513

Сле

дзар

одиш

но р

аз-

вити

е (н

ови

знан

ия)

Наз

овав

а, о

писв

а и

разп

озна

ва (в

ърху

изо

браж

е-ни

е ил

и мо

дел)

пря

ко и

неп

ряко

раз

вити

е.

Сра

вняв

а по

същ

еств

ени

приз

наци

заро

диш

но и

сл

едза

роди

шно

раз

вити

е.

Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

(с

ледз

арод

ишно

раз

вити

е,

мета

морф

оза)

. С

амос

тоят

елна

раб

ота

с уч

ебни

ка.

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

.26

13М

ного

клет

ъчен

орг

а-ни

зъм

(сам

ооце

нка

и са

моко

нтро

л)

Изв

ърш

ва с

амоо

ценк

а на

усв

оено

то в

раз

дел

„Мно

гокл

етъч

ен о

рган

изъм

“ и

осъщ

еств

ява

сам

о-ко

нтро

л.

Реш

аван

е на

зада

чи.

Сам

ооце

нка.

Отг

овор

ите

са в

при

ло-

жени

е 3

на

учеб

ника

.

42

12

34

56

БИ

ОС

ФЕ

РАП

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а27

14Ра

внищ

а на

орг

ани-

заци

я на

жив

ата

ма-

тери

я (н

ови

знан

ия)

Изб

рояв

а в

йера

рхич

на п

осле

дова

телн

ост

надо

рга-

низм

ови

равн

ища

на ж

иват

а ма

тери

я.Ра

зказ

и б

есед

а.

Ана

лиз н

а ил

юст

рати

вен

мате

риал

. С

амос

тоят

елно

изг

ражд

ане

на с

хема

.28

14П

опул

ация

(нов

и зн

ания

)Д

ефин

ира

и ил

юст

рира

с п

риме

ри п

опул

ация

.Ра

зказ

и б

есед

а.

2915

Стр

укту

ра н

а по

пу-

лаци

ята

(нов

и зн

а-ни

я)

Опи

сва,

раз

позн

ава

(вър

ху и

зобр

ажен

ие) и

пре

д-ст

авя

(чре

з тек

ст, с

хем

а) с

трук

тура

и с

ъста

в на

по

пула

ция.

Разк

аз, б

есед

а.С

амос

тоят

елна

раб

ота

с уч

ебни

ка.

3015

Чис

лено

ст и

дин

а-ми

ка н

а по

пула

цият

а (н

ови

знан

ия)

Опи

сва,

раз

позн

ава

(вър

ху и

зобр

ажен

ие) и

пре

д-ст

авя

(чре

з тек

ст, с

хем

а) с

трук

тура

и с

ъста

в на

по

пула

ция.

Разк

аз, б

есед

а.С

амос

тоят

елна

раб

ота

с уч

ебни

ка.

3116

Отч

итан

е на

плъ

т-но

стта

на

раст

ител

ен

вид

(пол

еви

експ

ери-

мент

)

При

лага

алг

орит

ми

за н

аблю

дени

е в

разл

ични

ус-

лови

я.О

писв

а ре

зулт

ати

от н

аблю

дени

е по

дад

ен п

лан

и ор

иент

ири.

Пре

дст

авя

резу

лтат

и от

наб

люде

ния

чрез

схе

-ми

, таб

лици

, гра

фики

, мод

ели.

Пол

еви

експ

ерим

ент

– ме

-то

д на

про

бнит

е пл

ощад

ки;

тере

нно

проу

чван

е.Ра

бота

в е

кип.

Оце

нява

не н

а пр

акти

ческ

и ум

ения

.32

16Би

оцен

оза

(нов

и зн

а-ни

я)Д

ефин

ира

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

биоц

еноз

а.О

писв

а, р

азпо

знав

а (в

ърху

изо

браж

ение

) и п

ред-

став

я (ч

рез т

екст

, схе

ма)

стр

укту

ра и

със

тав

на

биоц

еноз

а; р

азви

тие

и пр

одук

тивн

ост.

Разк

аз, б

есед

а, р

абот

а с

учеб

ника

.

43

12

34

56

3317

Опр

едел

яне

на б

и-ор

азно

обра

зиет

о в

раст

ител

ни с

ъобщ

ес-

тва

(пол

еви

експ

ери-

мент

)

При

лага

алг

орит

ми

за н

аблю

дени

е в

разл

ични

ус-

лови

я.О

писв

а ре

зулт

ати

от н

аблю

дени

е по

дад

ен п

лан

и ор

иент

ири.

Пре

дст

авя

резу

лтат

и от

наб

люде

ния

чрез

схе

-ми

, таб

лици

, гра

фики

, мод

ели.

Пол

еви

експ

ерим

ент

– ме

-то

д на

про

бнит

е пл

ощад

ки;

тере

нно

проу

чван

е.

Отч

итан

е на

вид

овот

о бо

-га

тств

о и

изра

внен

остт

а в

трев

ни р

асти

телн

и съ

об-

щес

тва

чрез

при

лага

не н

а ин

декс

а на

Сим

псън

. Ра

бота

в е

кип.

Оце

нява

не н

а пр

акти

ческ

и ум

ения

.34

17В

заим

оотн

ошен

ия

межд

у по

пула

ции-

те в

био

цено

зата

. Ек

олог

ична

ниш

а (н

ови

знан

ия)

Деф

инир

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и ек

олог

ична

ни

ша.

Бесе

да.

Сра

внен

ие, п

риве

ждан

е на

пр

имер

и.

3518

Екос

исте

ма (н

ови

знан

ия)

Деф

инир

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и ек

осис

тема

.О

писв

а, р

азпо

знав

а (в

ърху

изо

браж

ение

) и п

ред-

став

я (ч

рез т

екст

, схе

ма)

стр

укту

ра и

със

тав

на

екос

исте

ма; п

роду

ктив

ност

на

екос

исте

мите

; еко

ло-

гичн

а пи

рами

да.

Бесе

да.

Сра

внен

ие, п

риве

ждан

е на

пр

имер

и.

Сам

осто

ятел

на р

абот

а с

учеб

ника

.

3618

Със

тав

и ст

рукт

у-ра

на

биоц

еноз

а.

Хра

ните

лни

вери

ги и

мр

ежи

(пол

еви

експ

е-ри

мент

)

При

лага

алг

орит

ми

за н

аблю

дени

е в

разл

ични

ус-

лови

я.О

писв

а ре

зулт

ати

от н

аблю

дени

е по

дад

ен п

лан

и ор

иент

ири.

Пре

дст

авя

резу

лтат

и от

наб

люде

ния

чрез

схе

-ми

, таб

лици

, гра

фики

, мод

ели.

Тере

нно

проу

чван

е.

Рабо

та в

еки

п.О

ценя

ване

на

прак

тиче

ски

умен

ия.

44

12

34

56

3719

Кръ

говр

ат н

а ве

-щ

еств

ата

и по

ток

на е

нерг

ията

(нов

и зн

ания

)

Опи

сва,

раз

позн

ава

(вър

ху и

зобр

ажен

ие) и

пре

д-ст

авя

(чре

з тек

ст, с

хем

а) к

ръго

врат

на

вещ

еств

а-та

и п

оток

на

енер

гият

а.О

босн

овав

а зн

ачен

ието

на

кръг

овра

та н

а ве

щес

тва-

та и

пот

ока

на е

нерг

ията

за ж

ивот

а на

Зем

ята.

Разк

аз, б

есед

а, р

абот

а с

учеб

ника

– а

нали

з на

схем

и.

3819

Биос

фера

(нов

и зн

а-ни

я)Д

ефин

ира

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

биос

фера

.О

писв

а, р

азпо

знав

а (в

ърху

изо

браж

ение

) и п

ред-

став

я (ч

рез т

екст

, схе

ма)

стр

укту

ра и

със

тав

на

биос

фера

; про

дукт

ивно

ст.

Бесе

да.

Сра

внен

ие, п

риве

ждан

е на

пр

имер

и от

изу

чено

то п

о ге

огра

фия

и ик

оном

ика.

С

амос

тоят

елна

раб

ота

с та

блиц

ата

в уч

ебни

ка.

3920

Над

орга

низм

ови

рав-

нищ

а на

орг

аниз

ация

на

жив

ата

мате

рия

(пре

гово

р и

обоб

ще-

ние)

Акт

уали

зира

и о

бобщ

ава

знан

ията

за п

опул

ация

, би

оцен

оза,

еко

сист

ема.

Пре

гово

р и

обоб

щен

ие н

а ос

новн

ите

знан

ия за

поп

у-ла

ция,

био

цено

за и

еко

сис-

тема

.Ре

шав

ане

на за

дачи

.Е

коло

гичн

и ф

акто

ри40

20За

коно

мерн

ости

при

вз

аимо

дейс

твие

то н

а ор

гани

змит

е с

факт

о-ри

те н

а ср

едат

а (н

ови

знан

ия)

Изб

рояв

а, о

писв

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и ек

оло-

гичн

и фа

ктор

и (а

биот

ични

, био

тичн

и, а

нтро

поге

н-ни

).О

босн

овав

а вр

ъзки

меж

ду п

рисп

особ

лени

ята

на

орга

низм

ите

и ек

олог

ични

те ф

акто

ри.

Бесе

да.

Сам

осто

ятел

на р

абот

а с

учеб

ника

.

4121

Све

тлин

ата

и те

мпе-

рату

рата

кат

о ек

оло-

гичн

и фа

ктор

и (н

ови

знан

ия)

Опи

сва

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

абио

тичн

и фа

кто-

ри.

Обо

снов

ава

връз

ки м

ежду

при

спос

обле

ният

а на

ор

гани

змит

е и

екол

огич

ните

фак

тори

и и

люст

рира

с

прим

ери

отно

сите

лнат

а ад

апта

ция

на о

рган

изми

те

към

сред

ата.

Бесе

да.

При

вежд

ане

на п

риме

ри.

Наб

люде

ние

на н

агле

дни

мате

риал

и.Гр

упир

ане

на о

рган

изми

по

опре

деле

н кр

итер

ий.

45

12

34

56

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

на

знан

ията

.42

21В

одат

а ка

то е

коло

-ги

чен

факт

ор и

сре

да

на ж

ивот

(нов

и зн

а-ни

я)

Опи

сва

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

абио

тичн

и фа

кто-

ри.

Обо

снов

ава

връз

ки м

ежду

при

спос

обле

ният

а на

ор

гани

змит

е и

екол

огич

ните

фак

тори

и и

люст

рира

с

прим

ери

отно

сите

лнат

а ад

апта

ция

на о

рган

изми

те

към

сред

ата.

Бесе

да.

При

вежд

ане

на п

риме

ри.

Груп

иран

е на

орг

аниз

ми п

о оп

реде

лен

крит

ерий

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка н

а зн

ания

та.

4322

Въз

духъ

т и

почв

ата

като

еко

логи

чни

фак-

тори

(нов

и зн

ания

)

Опи

сва

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

абио

тичн

и фа

кто-

ри.

Обо

снов

ава

връз

ки м

ежду

при

спос

обле

ният

а на

ор

гани

змит

е и

екол

огич

ните

фак

тори

и и

люст

рира

с

прим

ери

отно

сите

лнат

а ад

апта

ция

на о

рган

изми

те

към

сред

ата.

Бесе

да.

При

вежд

ане

на п

риме

ри.

Наб

люде

ние

на н

агле

дни

мате

риал

и.Гр

упир

ане

на о

рган

изми

по

опре

деле

н кр

итер

ий.

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

на

знан

ията

.44

22М

ерки

за п

одоб

ря-

ване

на

замъ

рсен

и и

дегр

адир

ащи

почв

и (п

олев

и ек

спер

и-ме

нт)

Оце

нява

по

опре

деле

ни п

арам

етри

със

тоян

ието

на

даде

на п

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а в

резу

лтат

на

чов

ешка

дей

ност

и в

лиян

ие н

а ек

олог

ични

фак

то-

ри.

Про

учва

раз

личн

и из

точн

ици

на и

нфор

маци

я и

прог

нози

ра п

роме

ни в

със

тоян

ието

на

попу

лаци

и,

биоц

еноз

и, е

коси

стем

и, б

иосф

ера

в ре

зулт

ат н

а де

йств

ието

на

антр

опог

енни

я фа

ктор

.

Тере

нно

проу

чван

е.

Рабо

та в

еки

п.О

ценя

ване

на

прак

тиче

ски

умен

ия.

4523

Глоб

ални

еко

логи

чни

проб

леми

(нов

и зн

а-ни

я)

Оце

нява

по

опре

деле

ни п

арам

етри

със

тоян

ието

на

даде

на п

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а в

резу

лтат

на

чов

ешка

дей

ност

и в

лиян

ие н

а ек

олог

ични

фак

то-

ри.

Рабо

та в

еки

п: п

роуч

ване

в

учеб

ника

на

глоб

ални

те е

ко-

логи

чни

проб

леми

.Д

иску

сия.

46

12

34

56

Про

учва

раз

личн

и из

точн

ици

на и

нфор

маци

я и

прог

нози

ра п

роме

ни в

със

тоян

ието

на

попу

лаци

и,

биоц

еноз

и, е

коси

стем

и, б

иосф

ера

в ре

зулт

ат н

а де

йств

ието

на

антр

опог

енни

я фа

ктор

.

Оце

нка

на у

мени

ята

за а

на-

лиз н

а пр

обле

ми и

уча

стие

в

диск

усия

.

4623

Биол

огич

но р

азно

-об

рази

е (н

ови

зна-

ния)

Оце

нява

по

опре

деле

ни п

арам

етри

със

тоян

ието

на

даде

на п

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а в

резу

лтат

на

чов

ешка

дей

ност

и в

лиян

ие н

а ек

олог

ични

фак

то-

ри.

Про

учва

раз

личн

и из

точн

ици

на и

нфор

маци

я и

прог

нози

ра п

роме

ни в

със

тоян

ието

на

попу

лаци

и,

биоц

еноз

и, е

коси

стем

и, б

иосф

ера

в ре

зулт

ат н

а де

йств

ието

на

антр

опог

енни

я фа

ктор

.

Бесе

да.

Акт

уали

заци

я на

знан

ията

от

7. к

лас

за б

иоло

гичн

ото

разн

ообр

азие

по

свет

а и

в Бъ

лгар

ия.

Уст

на о

ценк

а.

4724

Опа

зван

е на

око

лна-

та с

реда

(сем

инар

)П

роуч

ва р

азли

чни

изто

чниц

и на

инф

орма

ция

и пр

огно

зира

про

мени

в с

ъсто

яние

то н

а по

пула

ции,

би

оцен

ози,

еко

сист

еми,

био

сфер

а в

резу

лтат

на

дейс

твие

то н

а ан

троп

оген

ния

факт

ор.

Про

учва

не, а

нали

з и о

боб-

щав

ане

на и

нфор

маци

я от

уч

ебни

ка и

дру

ги и

зточ

ници

. Ра

бота

в е

кип.

Пре

дста

вяне

(пре

зент

иран

е)

на р

езул

тати

от

проу

чван

е на

еко

логи

чен

проб

лем.

Обс

ъжда

не н

а ва

жни

екол

о-ги

чни

проб

леми

.48

24Ек

олог

ични

фак

тори

(п

рего

вор

и об

общ

е-ни

е)

Акт

уали

зира

и о

бобщ

ава

знан

ията

за е

коло

гичн

ите

факт

ори.

Пре

гово

р и

обоб

щен

ие н

а ос

новн

ите

знан

ия за

еко

ло-

гичн

ите

факт

ори.

Реш

аван

е на

зада

чи.

4925

Биос

фера

(сам

ооце

н-ка

и с

амок

онт

рол)

Изв

ърш

ва с

амоо

ценк

а на

усв

оено

то в

раз

дел

„Био

сфер

а“ и

осъ

щес

твяв

а са

мок

онт

рол.

Реш

аван

е на

зада

чи.

Отг

овор

ите

са в

при

ло-

жени

е 3

на

учеб

ника

.

47

12

34

56

БИ

ОЛ

ОГИ

ЧН

А Е

ВО

ЛЮ

ЦИ

ЯП

роиз

ход

и ра

звит

ие н

а ж

иват

а м

атер

ия50

25П

роиз

ход

на ж

ивот

а на

Зем

ята

(нов

и зн

а-ни

я)

Опи

сва

същ

ност

та н

а хи

поте

зи за

про

изхо

да н

а жи

-во

та.

Разк

аз.

Дис

куси

я.

5126

Теор

ия н

а Д

арви

н за

ево

люци

ята

(нов

и зн

ания

)

Опи

сва

същ

ност

та н

а те

ория

та н

а Ч

. Дар

вин

заев

олю

цият

а на

орг

аниз

мите

.О

босн

овав

а пр

инос

а на

Дар

вин

за р

азви

тиет

о на

ев

олю

цион

ната

иде

я.И

збро

ява

и ар

гум

ент

ира

факт

ори

на е

волю

цият

а сп

оред

Ч. Д

арви

н.

Разк

аз и

бес

еда.

С

равн

ение

.Н

аблю

дени

е на

илю

стра

ти-

вен

мате

риал

.

5226

Съв

реме

нна

тео-

рия

за е

волю

цият

а.

Мик

роев

олю

ция

(нов

и зн

ания

)

Опи

сва

същ

ност

та н

а съ

врем

енна

та т

еори

я за

ево

-лю

цият

а.

Изб

рояв

а и

аргу

мен

тир

а фа

ктор

и на

ево

люци

ята

спор

ед с

ъвре

менн

ата

евол

юци

онна

тео

рия.

Опи

сва

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

микр

оево

люци

я.П

роуч

ва р

азли

чни

изто

чниц

и на

инф

орма

ция

за

съвр

емен

ни х

ипот

ези

за б

иоло

гичн

ата

евол

юци

я и

пред

став

я ре

зулт

ати

от п

роуч

ване

то.

Разк

аз и

бес

еда.

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

.

5327

Съв

реме

нни

схва

ща-

ния

за е

стес

твен

ия

отбо

р (н

ови

знан

ия)

Деф

инир

а би

олог

ична

ево

люци

я, ф

акто

ри н

а ев

о-лю

цият

а.Ра

зказ

и б

есед

а.

Сра

внен

ие.

Наб

люде

ние

на и

люст

рати

-ве

н ма

тери

ал.

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

.54

27В

ид и

вид

ообр

азув

а-не

(нов

и зн

ания

)Д

ефин

ира

видо

обра

зува

не.

Разк

аз и

бес

еда.

Н

аблю

дени

е на

илю

стра

ти-

вен

мате

риал

. С

равн

ение

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка.


48

12

34

56

5528

Кри

тери

и за

вид

а (н

ови

знан

ия)

Изб

рояв

а и

аргу

мен

тир

а кр

итер

ии за

вид

.Ра

бота

с у

чебн

ика.

Поп

ълва

не н

а та

блиц

и.С

равн

ение

.Ф

орму

лира

не н

а из

води

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка.

5628

Мак

роев

олю

ция

(нов

и зн

ания

)О

писв

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и ма

крое

волю

ция.

Сра

вняв

а по

същ

еств

ени

приз

наци

мик

роев

олю

ция

и ма

крое

волю

ция.

Рабо

та с

уче

бник

а.Н

аблю

дени

е на

илю

стра

ти-

вен

мате

риал

. С

равн

ение

.У

стна

про

верк

а и

оцен

ка.

5729

Осн

овни

нас

оки

и пъ

тищ

а на

ево

лю-

цион

ния

проц

ес

(нов

и зн

ания

)

Опи

сва,

сра

вняв

а по

същ

еств

ени

приз

наци

и и

люс-

три

ра с

при

мер

и на

соки

на

евол

юци

онни

я пр

оцес

, пъ

тищ

а на

био

логи

чния

про

грес

.

Рабо

та с

печ

атни

я и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.П

опъл

ване

на

табл

ици.

Сра

внен

ие.

Фор

мули

ране

на

изво

ди.

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

.П

роиз

ход

и ев

олю

ция

на ч

овек

а

5829

Ант

ропо

гене

за –

пр

оизх

од и

раз

вити

е на

чов

ека

(нов

и зн

а-ни

я)

Деф

инир

а ан

троп

оген

еза.

Наз

овав

а и

разп

озна

ва (в

тек

ст и

/или

изо

браж

ение

) ос

новн

и ет

апи

от е

волю

цият

ана

чов

ека.

Рабо

та с

печ

атни

я и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.А

нали

з на

схем

и и

попъ

лва-

не н

а та

блиц

и.О

бобщ

аван

е и

форм

улир

ане

на и

звод

и.59

30Ч

овеш

ки р

аси

(нов

и зн

ания

)Д

ефин

ира

раса

.И

збро

ява

прич

ини

за в

ъзни

кван

ето

на ч

овеш

ките

ра

си.

Док

азва

при

надл

ежно

стта

на

чове

шки

те р

аси

към

един

и с

ъщи

вид

(Hom

o sa

pien

s) и

арг

умен

тир

а не

обхо

димо

стта

от

равн

опос

таве

ност

меж

ду т

ях.

Рабо

та с

печ

атни

я и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.А

нали

з на

табл

ица.

Фрм

улир

ане

на и

звод

и.

Уст

на п

рове

рка

и оц

енка

.

49

12

34

56

6030

Про

изхо

д и

разв

итие

на

чов

ека

(сем

инар

)О

босн

овав

а зн

ачен

ието

на

соци

ална

та е

волю

ция

на

чове

ка за

раз

вити

ето

на Х

омо

сапи

енс.

Про

учва

и а

нали

зира

инф

орма

ция

от р

азли

чни

из-

точн

ици.

Про

учва

не, а

нали

з и о

боб-

щав

ане

на и

нфор

маци

я от

ра

злич

ни и

зточ

ници

. Ра

бота

в е

кип.

Пре

дста

вяне

(пре

зент

иран

е)

на р

езул

тати

от

напр

авен

о пр

оучв

ане

по о

пред

елен

а те

ма.

Обс

ъжда

не н

а хи

поте

зи и

те

ории

.О

ценк

а на

пра

ктич

ески

дей

-но

сти.

Док

азат

елст

ва з

а би

олог

ична

та е

волю

ция

6131

Пал

еонт

олог

ични

до

каза

телс

тва

за

евол

юци

ята

(нов

и зн

ания

)

Изб

рояв

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и гр

упи

дока

за-

телс

тва

за е

волю

цият

а на

орг

аниз

мите

(пал

еонт

оло-

гичн

и).

Деф

инир

а фи

логе

нети

чен

ред,

фос

или,

рък

овод

ни

вкам

енел

ости

, пре

ходн

и фо

рми.

Изб

ира

и пр

ивеж

да п

одхо

дящ

и пр

имер

и в

подк

ре-

па н

а би

олог

ична

та е

волю

ция.

Рабо

та с

печ

атни

я и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.А

нали

з на

илю

стра

тиве

н ма

тери

ал.

Обо

бщав

ане

и фо

рмул

иран

е на

изв

оди.

6231

Сра

внит

елно

ана-

томи

чни

и ср

авни

-те

лное

мбри

олог

ични

до

каза

телс

тва

за

евол

юци

ята

(нов

и зн

ания

)

Изб

рояв

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и гр

упи

дока

за-

телс

тва

за е

волю

цият

а на

орг

аниз

мите

(сра

внит

ел-

ноан

атом

ични

, сра

внит

елно

физи

олог

ични

, сра

вни-

телн

оемб

риол

огич

ни).

Деф

инир

а ан

алог

ни, х

омол

огни

и р

удим

ента

рни

орга

ни.

Изб

ира

и пр

ивеж

да п

одхо

дящ

и пр

имер

и в

подк

ре-

па н

а би

олог

ична

та е

волю

ция.

Рабо

та с

печ

атни

я и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.А

нали

з на

илю

стра

тиве

н ма

тери

ал.

Обо

бщав

ане

и фо

рмул

иран

е на

изв

оди.


50

12

34

56

6332

Дру

ги д

оказ

ател

ства

за

ево

люци

ята

(нов

и зн

ания

)

Изб

рояв

а и

илю

стри

ра с

при

мер

и гр

упи

дока

за-

телс

тва

за е

волю

цият

а на

орг

аниз

мите

(рел

иктн

и ви

дове

, док

азат

елст

ва н

а би

охим

ията

, кле

тъчн

ата

биол

огия

и х

исто

логи

ята)

.И

збир

а и

прив

ежда

под

ходя

щи

прим

ери

в по

дкре

-па

на

биол

огич

ната

ево

люци

я.

Рабо

та с

печ

атни

я и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.А

нали

з на

илю

стра

тиве

н ма

тери

ал.

Обо

бщав

ане

и фо

рмул

иран

е на

изв

оди.

6432

Пал

еонт

олог

ични

до

каза

телс

тва

за

евол

юци

ята

(лаб

ора-

тор

но у

праж

нени

е)

Със

тав

я оп

исан

ие в

ъз о

снов

а на

дан

ни о

т та

блиц

а (п

рило

жени

е 1)

.И

збро

ява

и ил

юст

рира

с п

рим

ери

пале

онто

логи

ч-ни

док

азат

елст

ва за

ево

люци

ята

на о

рган

изми

те.

Опи

сва

резу

лтат

и от

наб

люде

ние

по д

аден

пла

н и

орие

нтир

и.

Изб

ира

и пр

ивеж

да п

одхо

дящ

и пр

имер

и в

подк

ре-

па н

а би

олог

ична

та е

волю

ция.

Изп

ълне

ние

и оц

енка

на

прак

тиче

ски

зада

чи.

6533

Биор

азно

обра

зиет

о –

резу

лтат

от

евол

юци

-ят

а (у

чебн

а ек

скур

-зи

я)

Обр

абот

ва и

нфор

мац

ия о

т ра

злич

ни и

зточ

ници

(п

ри д

аден

а це

л).

При

лага

алг

орит

ми

за н

аблю

дени

е в

разл

ични

ус-

лови

я.О

писв

а ре

зулт

ати

от н

аблю

дени

е по

дад

ен п

лан

и ор

иент

ири.

Пре

дст

авя

резу

лтат

и от

наб

люде

ния

чрез

схе

-ми

, таб

лици

, гра

фики

, мод

ели.

Пос

ещен

ие в

при

родо

нау-

чен

музе

й.О

писв

ане

и пр

едст

авян

е на

ре

зулт

ати

от н

аблю

дени

е.И

зпъл

нени

е и

оцен

ка н

а пр

акти

ческ

и за

дачи

.

6633

Биол

огич

на е

волю

-ци

я (п

рего

вор

и об

-об

щен

ие)

Акт

уали

зира

и о

бобщ

ава

знан

ията

за б

иоло

гичн

а-та

ево

люци

я.П

рего

вор

и об

общ

ение

на

осно

внит

е зн

ания

за е

волю

-ци

ята.

Реш

аван

е на

зада

чи.

51

12

34

56

6734

Биол

огич

на е

волю

-ци

я (с

амоо

ценк

а и

само

конт

рол)

Изв

ърш

ва с

амоо

ценк

а на

усв

оено

то в

раз

дела

„Б

иоло

гичн

а ев

олю

ция“

и о

същ

еств

ява

сам

окон

-т

рол.

Реш

аван

е на

зада

чи.

Отг

овор

ите

са в

при

ло-

жени

е 3

на

учеб

ника

.68

34И

зход

ящ к

онтр

ол

(кон

тро

л и

оцен

ка)

Док

азва

усв

оени

знан

ия и

уме

ния.

Сам

осто

ятел

но р

ешав

ане

на

тест

.Те

стов

е от

кн

игат

а за

уч

ител

я69

35

Резе

рв за

учи

теля

7035

7136

7236

52

VI.

УЧ

ЕБ

НА

ПРО

ГРА

МА

ПО

БИ

ОЛ

ОГИ

Я И

ЗД

РАВ

НО

ОБ

РАЗО

ВАН

ИЕ

ЗА

10.

КЛ

АС

(О

БЩ

ОО

БРА

ЗОВА

ТЕ

ЛН

А П

ОД

ГОТО

ВК

А)

КРА

ТК

О П

РЕД

СТ

АВ

ЯН

Е Н

А У

ЧЕ

БН

АТ

А П

РОГР

АМ

А

Уче

бния

т пр

едме

т би

олог

ия и

здр

авно

обр

азов

ание

в X

кла

с е

фина

лът

на о

бщоо

браз

оват

елна

та п

одго

товк

а по

био

логи

я и

здра

вно

обра

зова

ние

в ср

едно

то у

чили

ще.

Уче

бнат

а пр

огра

ма п

о би

олог

ия и

здра

вно

обра

зова

ние

в X

кла

с вк

лючв

а би

олог

ично

уче

бно

знан

ие, о

тнас

ящо

се д

о ст

рукт

ура-

та и

про

цеси

те в

мно

гокл

етъч

ния

орга

низъ

м и

на б

иосф

ерат

а, с

ъщно

стта

и м

ехан

изми

те н

а ев

олю

цион

ния

проц

ес.

Обу

чени

е по

пре

дмет

а е

насо

чено

към

изг

ражд

ане

на ц

ялос

тна

пред

став

а за

йер

архи

чнит

е ра

внищ

а на

орг

аниз

ация

на

жива

та

мате

рия.

Про

грам

ата е

обо

собе

на в

след

ните

осн

овни

теми

: 1. М

ного

клет

ъчен

орг

аниз

ъм (Н

асле

дств

енос

т и и

змен

чиво

ст; Р

азмн

ожав

ане,

ра

стеж

и и

ндив

идуа

лно

разв

итие

); 2.

Био

сфер

а (П

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а; Е

коло

гичн

и фа

ктор

и );

3. Б

иоло

гичн

а ево

люци

я (П

роиз

ход

и ра

звит

ие н

а жи

вата

мат

ерия

; Про

изхо

д и

евол

юци

я на

чов

ека;

Док

азат

елст

ва за

био

логи

чнат

а ев

олю

ция)

.За

усп

ешно

то и

зпъл

нени

е на п

рогр

амат

а тря

бва д

а се п

рила

гат и

съче

тава

т тра

дици

онни

и съ

врем

енни

фор

ми, м

етод

и и

подх

оди

при

орга

низи

ране

на у

чебн

ия п

роце

с, с

акти

вно

вклю

чван

е на е

леме

нти

на и

зсле

дова

телс

кия и

на п

робл

емни

я по

дход

. За р

азкр

иван

е на

екс

пери

мент

ална

та с

ъщно

ст н

а би

олог

ични

те н

ауки

е н

еобх

одим

о да

се

изпо

лзва

т вс

ички

въз

можн

ости

за

демо

нстр

ацио

нен

и ла

бора

торе

н ек

спер

имен

т.

ОЧ

АК

ВА

НИ

РЕ

ЗУЛ

ТА

ТИ

ОТ

ОБ

УЧ

ЕН

ИЕ

ТО

ПО

УЧ

ЕБ

НИ

Я П

РЕД

МЕ

Т В

КРА

Я Н

А К

ЛА

СА

Обл

аст

нако

мпе

тент

ност

Знан

ия, у

мен

ия и

отн

ошен

ия

12

1. М

ного

клет

ъчен

орга

низъ

мИ

зпол

зва

прав

илно

тер

мини

те за

озн

ачав

ане

на р

авни

ща

на о

рган

изац

ия н

а мн

огок

летъ

чния

орг

аниз

ъм,

стру

ктур

и и

проц

еси

при

мног

окле

тъчн

ия о

рган

изъм

, мет

оди

за и

зсле

дван

е на

стр

укту

ри и

про

цеси

при

мно

-го

клет

ъчни

те о

рган

изми

.П

росл

едяв

а въ

рху

изоб

раже

ние

стру

ктур

и и

проц

еси

в мн

огок

летъ

чния

орг

аниз

ъм.

Пре

дста

вя (ч

рез т

екст

, схе

ма, м

одел

) стр

укту

ри и

про

цеси

в м

ного

клет

ъчни

я ор

гани

зъм.

Изб

ира

приз

наци

за с

равн

ение

и гр

упир

а ст

рукт

ури

и пр

оцес

и пр

и ра

стен

ия, ж

ивот

ни и

чов

ек.

Про

след

ява

в ев

олю

цион

ен а

спек

т ст

рукт

ури

и пр

оцес

и пр

и ра

стен

ия, ж

ивот

ни и

чов

ек.

53

12

Обо

снов

ава

връз

ки и

зави

симо

сти

межд

у ст

рукт

ури

и пр

оцес

и в

мног

окле

тъчн

ия о

рган

изъм

.Д

иску

тира

знач

ение

то н

а на

след

стве

ност

та и

изм

енчи

вост

та за

жив

ата

мате

рия

и вл

ияни

ето

на ф

акто

ри,

свър

зани

с п

оява

на

моди

фика

ции

и му

таци

и пр

и чо

века

.П

роуч

ва и

ана

лизи

ра и

нфор

маци

я от

раз

личн

и из

точн

ици

за п

редс

тавя

не п

рило

жени

ето

на зн

ания

та за

мно

-го

клет

ъчни

я ор

гани

зъм.

2. Б

иосф

ера

Изп

олзв

а пр

авил

но т

ерми

ните

за о

знач

аван

е (в

ърху

схе

ма, и

зобр

ажен

ие, м

одел

) рав

нищ

ата

на о

рган

изац

ия,

стру

ктур

и и

проц

еси

в би

осфе

рата

.Ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

и и

люст

рира

с п

риме

ри п

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а, б

иосф

ера,

ек

олог

ична

ниш

а.О

писв

а и

пред

став

я (ч

рез с

хема

, мод

ел) с

трук

тури

и п

роце

си в

био

сфер

ата.

Оце

нява

рол

ята

на ч

овек

а за

опа

зван

е на

био

разн

ообр

азие

то и

при

родн

ата

сред

а.А

ргум

енти

ра н

еобх

одим

остт

а от

във

ежда

не н

а но

ви т

ехно

логи

и за

опа

зван

е на

при

родн

ата

сред

а и

я ил

юс-

трир

а с

прим

ери.

Про

учва

и а

нали

зира

инф

орма

ция

от р

азли

чни

изто

чниц

и за

пре

дста

вяне

при

ложе

ниет

о на

знан

ията

за б

и-ос

фера

та в

пра

ктик

ата

и от

раже

ниет

о им

в и

коно

миче

ски

и со

циал

ен а

спек

т.3.

Био

логи

чна

евол

юци

яХ

арак

тери

зира

в х

роно

логи

чна

посл

едов

ател

ност

хип

отез

и за

про

изхо

да н

а жи

вота

и т

еори

и за

ево

люци

ята.

Деф

инир

а ос

новн

и по

няти

я за

опр

едел

яне

същ

ност

та н

а би

олог

ична

та е

волю

ция.

Опи

сва,

сра

вняв

а по

същ

еств

ени

приз

наци

и и

люст

рира

с п

риме

ри м

икро

евол

юци

я и

макр

оево

люци

я, н

асо-

ки н

а ев

олю

цион

ния

проц

ес, п

ътищ

а на

био

логи

чния

про

грес

.А

ргум

енти

ра п

рино

са н

а хи

поте

зи и

тео

рии

за р

азви

тие

на е

волю

цион

ната

иде

я.П

риве

жда

аргу

мент

и „з

а“ и

„пр

отив

“ во

дещ

и ид

еи и

ево

люци

онни

хип

отез

и и

теор

ии.

Обо

снов

ава

знач

ение

то н

а со

циал

ната

ево

люци

я на

чов

ека

за р

азви

тиет

о на

Хом

о са

пиен

с.П

роуч

ва и

ана

лизи

ра и

нфор

маци

я от

раз

личн

и из

точн

ици

за б

иоло

гичн

ата

евол

юци

я.4.

Наб

люде

ния,

експ

ерим

енти

,из

след

ване

Изп

олзв

а ин

форм

ация

от

разл

ични

изт

очни

ци за

ана

лиз н

а ко

нкре

тни

ситу

ации

и и

збор

на

реш

ение

.С

ъста

вя о

писа

ние

въз о

снов

а на

дан

ни о

т сх

еми,

таб

лици

, гра

фики

.О

браб

отва

инф

орма

ция

от р

азли

чни

изто

чниц

и (п

ри д

аден

а це

л).

При

лага

алг

орит

ми за

наб

люде

ние

в ра

злич

ни у

слов

ия.

Опи

сва

резу

лтат

и от

наб

люде

ние

по д

аден

пла

н и

орие

нтир

и.П

редс

тавя

рез

улта

ти о

т на

блю

дени

я чр

ез с

хеми

, таб

лици

, гра

фики

, мод

ели.

Арг

умен

тира

изб

ор н

а ре

шен

ие в

кон

крет

на с

итуа

ция,

свъ

рзан

а с

риск

за с

обст

вено

то зд

раве

и зд

раве

то н

а ок

олни

те.

54

УЧ

ЕБ

НО

СЪ

ДЪ

РЖА

НИ

Е

Тем

иК

омпе

тент

ност

и ка

то о

чакв

ани

резу

лтат

и от

обу

чени

ето

Нов

и по

няти

я1

23

1. М

ного

клет

ъчен

орга

низъ

м1.

1.Н

асле

дств

енос

т и

изм

енчи

вост

Деф

инир

а на

след

стве

ност

, изм

енчи

вост

, ген

, але

л, ге

ноти

п, ф

енот

ип, м

утац

ии, м

оди-

фика

ции.

Опи

сва,

про

след

ява

(по

схем

а) и

пре

дста

вя (ч

рез т

екст

, сим

воли

, схе

ми) з

акон

ите

на

Мен

дел,

мон

охиб

ридн

о и

дихи

брид

но к

ръст

осва

не, в

идов

е вз

аимо

дейс

твия

на

гени

-те

(але

лни:

пъл

но и

неп

ълно

дом

инир

ане,

код

омин

иран

е, л

етал

но в

заим

одей

стви

е;

неал

елни

: ком

плем

ента

рно,

епи

стат

ично

, пол

имер

но в

заим

одей

стви

е, п

лейо

троп

но

дейс

твие

).Н

азов

ава,

раз

позн

ава

(в т

екст

или

изо

браж

ение

) и и

люст

рира

с п

риме

ри в

идов

еиз

менч

ивос

т.Д

иску

тира

знач

ение

то н

а на

след

стве

ност

та и

изм

енчи

вост

та за

жив

ата

мате

рия.

Наз

овав

а и

опис

ва м

етод

и за

изс

ледв

ане

насл

едст

вено

стта

и и

змен

чиво

стта

при

чо-

века

, нас

ледс

твен

и бо

лест

и пр

и чо

века

.П

редс

тавя

(чре

з сим

воли

, схе

ми) р

одос

ловн

о дъ

рво,

хро

мозо

мен

меха

низъ

м на

де-

терм

инир

ане

на п

ола

при

чове

ка.

Разч

ита

инфо

рмац

ия о

т ге

нети

чни

схем

и, к

арио

грам

и, т

абли

ци, г

рафи

ки, д

иагр

ами.

Дис

кути

ра в

лиян

ието

на

факт

ори,

свъ

рзан

и с

появ

а на

мод

ифик

ации

и м

утац

ии п

ри

чове

ка.

Оце

нява

важ

ност

та н

а пр

оява

та н

а то

лера

нтно

ст к

ъм х

ора

с ге

нети

чни

забо

лява

ния

и не

обхо

димо

стта

от

осиг

уряв

ане

на р

авни

въз

можн

ости

за в

сичк

и.

насл

едст

вено

стиз

менч

ивос

тге

нал

елге

ноти

пфе

ноти

пму

таци

имо

дифи

каци

и

1.2.

Разм

нож

аван

е,ра

стеж

иин

диви

дуал

нора

звит

ие

Наз

овав

а, о

писв

а и

разп

озна

ва (в

ърху

изо

браж

ение

или

мод

ел,)

фази

на

гаме

тоге

неза

-та

; ета

пи о

т зар

одиш

ното

раз

вити

е на

жив

отни

те и

чов

ека;

пря

ко и

неп

ряко

раз

вити

е.Ср

авня

ва п

о съ

щес

твен

и пр

изна

ци б

езпо

лово

и п

олов

о ра

змно

жава

не, с

перм

атог

енез

а и

овог

енез

а, в

ънш

но и

вът

реш

но о

плож

дане

, зар

одиш

но и

сле

дзар

одиш

но р

азви

тие.

Обо

снов

ава

биол

огич

ното

знач

ение

на

безп

олов

ото

и по

лово

то р

азмн

ожав

ане,

на

външ

ното

и в

ътре

шно

то о

плож

дане

.А

ргум

енти

ра зн

ачен

ието

на

проц

есит

е га

мето

гене

за, о

плож

дане

, кле

тъчн

а ди

фере

н-ци

ация

за ф

орми

ране

на

мног

окле

тъчн

ия о

рган

изъм

.

гаме

тоге

неза

(спе

рмат

оген

еза

иов

оген

еза)

55

12

3Д

иску

тира

вли

яние

то н

а въ

ншни

и в

ътре

шни

фак

тори

вър

ху и

ндив

идуа

лнот

о ра

зви-

тие

на ч

овек

а.П

роуч

ва р

азли

чни

изто

чниц

и на

инф

орма

ция

и пр

едст

авя

резу

лтат

и за

при

ложн

и ас

пект

и на

знан

ия за

раз

множ

аван

ето,

рас

тежа

и и

ндив

идуа

лнот

о ра

звит

ие н

а мн

ого-

клет

ъчни

те о

рган

изми

.2.

Био

сфер

а2.

1. П

опул

ация

,би

оцен

оза,

екос

исте

ма

Изб

рояв

а в

йера

рхич

на п

осле

дова

телн

ост

надо

рган

измо

ви р

авни

ща

на ж

иват

ама

тери

я.Д

ефин

ира

и ил

юст

рира

с п

риме

ри п

опул

ация

, био

цено

за, е

коси

стем

а, б

иосф

ера,

еко

-ло

гичн

а ни

ша.

Опи

сва,

раз

позн

ава

(вър

ху и

зобр

ажен

ие) и

пре

дста

вя (ч

рез т

екст

, схе

ма) с

трук

тура

и

съст

ав н

а по

пула

ция,

био

цено

за, е

коси

стем

а, б

иосф

ера;

раз

вити

е и

прод

укти

внос

т на

екос

исте

мите

; кръ

говр

ат н

а ве

щес

тват

а и

пото

к на

ене

ргия

та, е

коло

гичн

а пи

рами

да.

Обо

снов

ава

знач

ение

то н

а кр

ъгов

рата

на

вещ

еств

ата

и по

тока

на

енер

гият

а за

живо

та н

а Зе

мята

.

попу

лаци

яби

оцен

оза

екос

исте

маби

осфе

раек

олог

ична

ниш

аек

олог

ична

пир

а-ми

да

2.2.

Еко

логи

чни

фак

тори

Изб

рояв

а, о

писв

а и

илю

стри

ра с

при

мери

еко

логи

чни

факт

ори

(аби

отич

ни,

биот

ични

, ант

ропо

генн

и).

Обо

снов

ава

връз

ки м

ежду

при

спос

обле

ният

а на

орг

аниз

мите

и е

коло

гичн

ите

факт

о-ри

и и

люст

рира

с п

риме

ри о

тнос

ител

ната

ада

птац

ия н

а ор

гани

змит

е къ

м ср

едат

а.О

ценя

ва п

о оп

реде

лени

пар

амет

ри с

ъсто

яние

то н

а да

дена

поп

улац

ия, б

иоце

ноза

, ек

осис

тема

в р

езул

тат

на ч

овеш

ка д

ейно

ст и

вли

яние

на

екол

огич

ни ф

акто

ри.

Про

учва

раз

личн

и из

точн

ици

на и

нфор

маци

я и

прог

нози

ра п

роме

ни в

със

тоян

ието

на

поп

улац

ии, б

иоце

нози

, еко

сист

еми,

био

сфер

а в

резу

лтат

на

дейс

твие

то н

а ан

тро-

поге

нния

фак

тор.

екол

огич

ни ф

акто

ри(а

биот

ични

, био

тич-

ни, а

нтро

поге

нни)

3. Б

иоло

гичн

аев

олю

ция

3.1.

Про

изхо

д и

разв

итие

на

жив

ата

мат

ерия

Деф

инир

а би

олог

ична

ево

люци

я, в

идоо

браз

уван

е, ф

акто

ри н

а ев

олю

цият

а.

Опи

сва

същ

ност

та н

а хи

поте

зи за

про

изхо

да н

а жи

вота

, тео

рият

а на

Ч. Д

арви

н за

ев

олю

цият

а на

орг

аниз

мите

, съв

реме

ннат

а те

ория

за е

волю

цият

а.О

босн

овав

а пр

инос

а на

Дар

вин

за р

азви

тиет

о на

ево

люци

онна

та и

дея.

И

збро

ява

и ар

гуме

нтир

а фа

ктор

и на

ево

люци

ята

спор

ед Ч

. Дар

вин

и сп

оред

съв

ре-

менн

ата

евол

юци

онна

тео

рия;

кри

тери

и за

вид

.

биол

огич

на е

волю

-ци

яби

олог

ичен

вид

видо

обра

зува

небо

рба

за с

ъщес

тву-

ване

56

12

3О

писв

а, с

равн

ява

по с

ъщес

твен

и пр

изна

ци и

илю

стри

ра с

при

мери

мик

роев

олю

ция

и ма

крое

волю

ция,

нас

оки

на е

волю

цион

ния

проц

ес, п

ътищ

а на

био

логи

чния

про

грес

.П

роуч

ва р

азли

чни

изто

чниц

и на

инф

орма

ция

за с

ъвре

менн

и хи

поте

зи за

био

логи

ч-на

та е

волю

ция

и пр

едст

авя

резу

лтат

и от

про

учва

нето

.

изку

стве

н от

бор

есте

стве

н от

бор

микр

оево

люци

яма

крое

волю

ция

Годи

шен

бро

й ча

сове

за

изуч

аван

е на

пре

дмет

а би

олог

ия и

здра

вно

обра

зова

ние

в X

кла

с –

72 ч

аса.

При

мер

ни т

еми

за л

абор

атор

ни р

абот

и и

прак

тиче

ски

дейн

ости

1. М

онох

ибри

дно

кръс

тосв

ане

2. И

змен

чиво

ст и

нас

ледс

твен

ост

3. П

очва

та к

ато

сред

а на

жив

от4.

Вли

яние

на

абио

тичн

и фа

ктор

и въ

рху

раст

ежа

на р

асте

ният

а5.

Еко

логи

чни

груп

и ор

гани

зми

– ур

ок е

кску

рзия

6. П

рост

ранс

твен

о ра

зпре

деле

ние

на и

ндив

иди

на п

опул

ации

7. О

пред

елян

е съ

став

а на

рас

тите

лно

съоб

щес

тво

– ур

ок е

кску

рзия

8. Е

коси

стем

а –

урок

екс

курз

ия

ПРЕ

ПО

РЪЧ

ИТ

ЕЛ

НО

ПРО

ЦЕ

НТ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е Н

А З

АД

ЪЛ

ЖИ

ТЕ

ЛН

ИТ

Е У

ЧЕ

БН

И Ч

АС

ОВ

Е З

А Г

ОД

ИН

АТ

А

%(з

а ця

лата

про

грам

а)За

нов

и зн

ания

~ 6

1%За

пре

гово

р и

обоб

щен

ие

~ 7%

За п

ракт

ичес

ки д

ейно

сти

(упр

ажне

ния,

лаб

орат

орни

заня

тия,

пра

ктик

уми,

уче

бни

екск

урзи

и и

др.)

~ 17

%За

дис

куси

и, д

ебат

и, с

емин

ари

и др

. ~

6%За

кон

трол

и о

ценк

а ~

9%

57

СП

ЕЦ

ИФ

ИЧ

НИ

МЕ

ТО

ДИ

И Ф

ОРМ

И З

А О

ЦЕ

НЯ

ВА

НЕ

НА

ПО

СТ

ИЖ

ЕН

ИЯ

ТА

НА

УЧ

ЕН

ИЦ

ИТ

Е

Оце

нява

нето

на з

нани

ята и

уме

ният

а на у

чени

ците

е в с

ъотв

етст

вие с

пре

двид

енит

е в п

рогр

амат

а оча

кван

и ре

зулт

ати

и де

йнос

ти.

Пре

двид

същ

ност

та н

а уч

ебни

я пр

едме

т би

олог

ия и

здра

вно

обра

зова

ние

се п

репо

ръчв

а да

бъд

е от

деле

но в

нима

ние

на п

рове

р-ка

та и

оце

нкат

а на

пра

ктич

ески

те у

мени

я. К

рите

рии

в сл

учая

са

пост

ижен

ията

на

очак

вани

те р

езул

тати

от

обла

ст н

а ко

мпет

ентн

ост

„Наб

люде

ния,

екс

пери

мент

и и

изсл

едва

не “.

Уче

никъ

т тр

ябва

пре

двар

ител

но д

а е

инфо

рмир

ан за

кри

тери

ите

и си

стем

ата

за о

ценя

ване

на

пост

ижен

ията

му.

Съо

тнош

ение

при

фор

мир

ане

на с

рочн

а и

годи

шна

оце

нка

Теку

щи

оцен

ки о

т ус

тни

и пи

смен

и из

питв

ания

~

50%

Оце

нки

от к

онтр

олни

раб

оти

~ 30

%О

ценк

и от

дру

ги д

ейно

сти

(дом

ашни

раб

оти,

лаб

орат

орни

упр

ажне

ния,

пра

ктич

ески

изп

итва

ния,

сем

и-на

ри, р

абот

а по

про

екти

и д

р.)

~ 20

%

58

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Учебната програма по биология и здравно образование в X клас е насочена към фор-миране на:

• ключови компетентности по природни науки − използване на знания за струк-турата и процесите в многоклетъчния организъм и биосферата за обосноваване на връзки и взаимоотношения в природата и прогнозиране на възможни техни приложения в практиката, за аргументиране на дейности на човека въз основа на научни факти, познаване на основните характеристики на научното търсене и осъзнаване на връзката: развитие на науката – практика – ограничения и рискове;

• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт - използване на здравни познания за превенция на генетични увреждания и заболявания, взимане на решения, свързани с личното и общественото здраве, оценяване на рисковете за здравето в конкретна ситуация; подкрепяне на дей-ности, насочени към опазване на личното здраве и на околната среда; осмисляне на взаимоотношенията човек – среда и минимизиране на действието на антро-погенните фактори, водещи до промени в състоянието на популации, биоценози, екосистеми, биосфера;

• умения за учене − самостоятелно проучване на информация от различни източ-ници, дискутиране на проблеми, проявяване на критично мислене, работа в екип, планиране на дейности, изразяване на мнение и формулиране на решения, усвоя-ване на правила, подпомагащи познавателния процес; самонаблюдаване и упраж-няване на самоконтрол при изпълняване на дидактически задачи, решаване на задачи и казуси, насочени към формиране на функционална грамотност;

• компетентности в областта на българския език − развиване на техниката на чете-не и писмената култура на учениците; обогатяване на езиковата им култура чрез използване на специфична терминология; развиване на умения за работа с раз-лични видове текст (научен, научнопопулярен) и различаването им; за извличане на съществена информация от учебник, научнопопулярни статии и други източ-ници, за работа с речник на чуждите думи в българския език и терминологичен речник; създаване на текст в устна или писмена форма – описание, съобщение, есе, план, протокол с резултати и изводи от експериментална дейност; усъвър-шенстване на уменията за диалогично общуване при обсъждане на съвместна дейност, изразяване на мнение и др.;

• умения за общуване на чужди езици – извличане на информация за структура и функции на многоклетъчния организъм, на биосферата и за същността и механиз-мите на еволюционния процес от различни източници на изучаван от учениците чужд език;

• дигитална компетентност − търсене, събиране, обработване и представяне на ин-формация, за създаване на компютърни модели и презентации;

• социални и граждански компетентности − умения за общуване, критично и съзи-дателно мислене при вземане на решения; проявяване на толерантно отношение и приемане на различни гледни точки при обсъждания и дискусии;

• инициативност и предприемчивост − умения за планиране, организиране и управ-ление на познавателната дейност;

• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество − изработване на модели, макети, постери, проекти, компютърни презентации и др.

59

Реализирането на очакваните резултати в учебната програма за общообразователна подготовка по биология и здравно образование в X клас предполага:

І. Учителят да владее и прилага:• дейностен подход;• интерактивни методи на обучение;• вътрешнопредметни и междупредметни връзки;• партньорски отношения с учениците, като създава положителни нагласи за учене;• стратегии за формиране на ценности.

ІІ. На учениците да се осигури възможност да:• наблюдават;• анализират;• моделират;• извършват опити;• дискутират и участват в дебати;• работят в екип;• изработват и защитават проекти.• работят с различни източници на информация;• трансформират информация от текст в схеми, таблици, графики и диаграми и

обратното;• се самооценяват обективно.

ІІІ. Използване на знания от:• човекът и природата V – VI клас – структура и процеси в живите системи;• физика и астрономия – слънчева радиация, въздух, температура;• химия и опазване на околната среда – химичен състав на въздуха, водата,

почвата;• география и икономика – климат; географски зони;• изобразително изкуство – използване на разнообразни материали за моделира-

не на органи, системи и процеси;• български език и литература – за функционалните разновидности и стилове

на книжовния български език, съставяне на описания; разработване на доклади, постери, есета;

• информационни технологии – за търсене на информация в интернет, изработва-не на таблици, графики, презентации; работа със звукова и видео информация, за създаване и обработка на графично изображение, за компютърна текстообработ-ка, обработка на таблични данни, организация на данни, за връзка между данни и тяхната графична интерпретация, разчитане на данни от диаграма, за създаване на компютърна презентация;

• изобразително изкуство – цветове; средства и материали за моделиране на про-цеси; изработване на колажи и макети;

• физическо възпитание и спорт – двигателна култура и здравословен начин на живот.

доц. д-р Ценка Георгиева Часовникарова проф. д-р Даниела Маринова Симеоновска Мира Славова Славовад-р Ренета Иванова Петкова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС

Редактор Ренета ПетковаХудожник на графичния дизайн и на корицата Бояна ПавловаХудожник редактор Лало НиколовТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Жана Ганчева

ISBN 978–954–01–3853–4

Българска. Издание I/2019 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 3,75. Изд. коли 4,86.Код 41008101309.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯКНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

БИОЛОГИЯИ ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Ценка Часовникарова • Даниела Симеоновска Мира Славова • Ренета Петкова

Ценка Часовникарова

Даниела Симеоновска

Мира Славова

Ренета Петкова

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

ISBN 978-954-01-3853-4

Цена 9,00 лв.

isbn 978-954-01-3853-4...Усвоените в 10. клас знания и умения ще се...

Documents